---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ

СТАНОВИЩЕ
Относно: Национална гражданска инициатива за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията във връзка с избора на народни представители на български граждани с двойно гражданство и за изменение и допълнение на Изборния кодекс, и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет на 18.11.2013 г.

На свое заседание, проведено на 23 януари 2014 г., Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения разгледа Национална гражданска инициатива за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията във връзка с избора на народни представители на български граждани с двойно гражданство и за изменение и допълнение на Изборния кодекс, и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, № ПГ-339-01-12, внесена в Народното събрание от Инициативен комитет на 18.11.2013 г.
В заседанието на Комисията участваха: Атанас Славов – началник отдел „Нормотворчество“ в Министерство на правосъдието; д-р Константин Тренчев, Димитър Гочев, Светозар Филипов, Велика Андонова и Божидар Томалевски – членове на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива; членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, както и представители на неправителствени организации.
Националната гражданска инициатива бе представена от д-р Константин Тренчев, председател на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
С внесената подписка в подкрепа на инициативата „за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията във връзка с избора на народни представители на български граждани с двойно гражданство и за изменение и допълнение на Изборния кодекс, и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията се предлага:
1. Народното събрание да предприеме действия по изменение на чл. 65, ал. 1 от Конституцията - „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода“, като се предлага от разпоредбата да отпадне текста „няма друго гражданство“;
2. Народното събрание да предприеме действия по изменение на чл. 150, ал. 1 от Конституцията като се добави правото на индивидуална гражданска жалба за сезиране на Конституционния съд при обявяване на несъответствие между закона и Конституцията;
3. В проекта за нов Изборен кодекс да се въведе „Създаване на 33-ти самостоятелен многомандатен изборен район „Чужбина“;
4. В проекта за нов Изборен кодекс да се въведе провеждане на онлайн гласуване само за чужбина.
Към подписката са представени протокол от организационното събрание на Националната гражданска инициатива от 1 ноември 2013 г., списък на участниците в организационното събрание, придружително писмо към подписката с мотиви към внесената в Народното събрание гражданска инициатива.
В съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, заседанието е било организирано от 53 граждани с избирателни права, като е спазен тримесечният срок за провеждане на подписката.
От представения протокол за резултатите от извършената проверка на подписката на Националната гражданска инициатива от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие се установяват 678 броя проверени записи, като от тях 468 броя са на гражданите с коректно вписани данни, 210 броя на некоректните записи, в т.ч. 116 броя на некоректни ЕГН, 9 броя на несъответствия между ЕГН и имена, 79 броя на повторените записи и 6 броя на починали лица.
Доколкото в закона липсва разпоредба, която да ограничава броя на подписите, необходими за внасяне на подписката, може да се направи заключение, че тя отговаря на законовите изисквания.
Във връзка с направеното чрез Националната гражданска инициатива предложение в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения са постъпили писмени становища от Министерство на правосъдието, Омбудсмана на Република България и Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
В становището представено от Министерството на правосъдието по предложението за промени в чл. 65, ал. 1 от Конституцията се изразява позиция, че изискването за по-висок стандарт при упражняване на пасивното избирателно право, предвидено от Конституционния законодател, изразявайки волята на гражданите, е допустимо, легитимно и оправдано, доколкото участието в дейността на парламента като общонационална представителна институция изисква и предполага засилена форма на лоялност към българската държава. Направено е заключение, че изискването на чл. 65, ал. 1 от Конституцията за българско гражданство като единствено, е израз на цялостна конституционна концепция и е оправдано от гледна точка на защитата на националните интереси. Освен това в становището се посочва, че гражданството на Европейския съюз допълва, а не замества гражданството на националните държави. Нито един от актовете, регулиращи правата на гражданите на ЕС (Договора за Европейски съюз – ДЕС, Договора за функционирането на ЕС – ДФЕС и Хартата на основните права на ЕС) не регулира пасивното избирателно право по отношение на национални конституционни органи на държавите членки (парламент, президент). Тази материя е изцяло резервирана за конституциите на държавите членки (чл. 4, ал. 2 от ДЕС). Ето защо, позоваването на правото на ЕС не може да обоснове промени в националната Конституция по отношение на пасивно избирателно право за национален парламент.
Във връзка с предложението за уреждането на правото на индивидуална конституционна жалба на граждани е изразена позиция, че то може да бъде подкрепено, доколкото създава допълнителни гаранции за основните права и свободи.
Относно предложението за осигуряване на възможност за електронно гласуване по интернет, следва да се има предвид Решение № 4 по конституционно дело № 4 от 2011 г. на Конституционния съд.
В заключение в становището на Министерството на правосъдието се посочва, че процедурата за изменение и допълнение на основния закон е изрично уредена в Глава девета от Конституцията и упражняването на Национална гражданска инициатива с предложения за конституционни промени не е сред посочените там способи.
В свое становище Омбудсманът на Република България представя информация за обсъждания, проведени по негова инициатива относно „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина“. По отношение искането за промяна в Конституцията на Република България, свързана с правото на т. нар. „конституционна жалба“, заявява мнение, че въпросът следва да се подложи на широко обществено обсъждане.
Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения принципно подкрепяйки предложенията, внесени чрез Националната гражданска инициатива, препоръчва на Комисията да организира и проведе широк обществен, експертен и политически дебат по поставените от инициативата въпроси, включително и чрез използване на формите на пряка демокрация. По предложенията за изменение и допълнение в Изборния кодекс, препоръчва на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, при възможност и с оглед предмета на дейност на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс да проведат съвместно заседание, на което да се обсъдят направените предложения.
В заключение Общественият съвет предлага на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да предостави копие от Националната гражданска инициатива на всички народни представители с цел те да се запознаят с нея и при желание да упражнят правото си на законодателна инициатива.
В случая конкретната гражданска инициатива, предмет на обсъждане, съдържа предложения за законодателни промени в Конституцията и Изборния кодекс. Следва да се има предвид, че правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на Президента. От друга страна, в Народното събрание на 12 декември 2013 г. е внесен Законопроект на нов Изборен кодекс, № 354-01-96, с вносители Мая Манолова и група народни представители. На 20.12.2013 г. Народното събрание със свое решение създаде Временна комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс. Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект.

Народните представители се обединиха около становището, че с оглед на изразените позиции, поставените с Националната гражданска инициатива въпроси са от значим обществен интерес и част от тях предполагат промени в Конституцията, поради което преди да се произнесе Комисията следва да проведе широко обществено обсъждане за разглеждането им.

Въз основа на гореизложеното и след проведено гласуване, Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, с 6 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“, предлага:

1. Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да организира публична дискусия по въпросите за изменение на чл. 65, ал. 1 и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, постъпили в Народното събрание на 18 ноември 2013г. чрез Национална гражданска инициатива, № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет. Обсъждането да се проведе с участието на институции, експерти по конституционно право и граждански организации и движения.
2. След провеждане на дискусията по т. 1 и във връзка с правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията по чл. 154, ал. 1 от Конституцията, Комисията да предостави на парламентарните групи в 42-то Народно събрание резултатите от проведеното обсъждане, както и предложенията направени чрез Национална гражданска инициатива за изменение на чл. 65, ал. 1 и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, постъпили в Народното събрание на 18 ноември 2013 г., № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет.
3. Предоставя предложенията за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесени в Народното събрание на 18.11.2013 г. от Инициативен комитет чрез Национална гражданска инициатива, № ПГ-339-01-12, заедно със становището на Комисията на народните представители във връзка с правото на писмени предложения за изменение и допълнение по чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Становището на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да се предостави на Омбудсмана на Република България, на Комисията по правни въпроси, Временната комисия за обсъждане и приемане на нов изборен кодекс и на народните представители.





Мая Манолова
Председател на Комисията
за взаимодействие с граждански
организации и движения