---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


П Р О Т О К О Л

№ 8


На 20 ноември 2013 година (сряда ) от 14.30 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе публична дискусия, организирана от Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения съвместно с Комисията по бюджет и финанси на тема:

Проблеми в отношенията между потребителите и банките и финансовите институции и предложения за решаването им.

Публичната дискусия се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Публичната дискусия бе открита в 14.30 часа от госпожа Мая Манолова - председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, добре дошли за пореден път в българския Парламент. Антимонополното законодателство е основен приоритет в работата на 42-то Народно събрание и това не е случайно, защото от дълги години хората изнемогват под бремето на монополното робство на различни монополи. Чашата на търпението преля миналата зима, през миналия февруари и всички знаем какво се случи след като гражданите получиха високите си сметки за ток. Буря срещу така наречените естествени монополи, които определят освен сметките за ток и сметките за вода, и сметките за парно.
Не случайно едни от първите закони на 42-то Народно събрание са свързани именно с озаптяване на така наречените естествени монополи. След промените в Закона за енергетиката бяха намалени сметките за ток, но проблемът не свършва дотук, защото банките, финансовите институции, търговските вериги, мобилните оператори, да не ги изреждам, са абсолютни властелини върху живота и съдбите на българските граждани, така че взаимоотношенията с тях безспорно се нуждаят от регулация.
Затова на дневен ред днес е темата за взаимоотношенията на българските граждани с банките и с финансовите институции. Организатори на днешното публично обсъждане са Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и Комисията по бюджет и финанси в Парламента с председател господин Йордан Цонев.
За участие в днешното обсъждане сме поканили и се включват също така представители на институции, които имат отношение към разглежданите теми и граждански организации, които имат опит, имат експертиза по обсъжданата тема.
Тук е госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, а също така и експерти от екипа на финансовото министерство в лицето на г-жа Цветанка Михайлова и госпожа Снежанка Колева.
Тук има представител на екипа на вицепремиера Даниела Бобева. Тук е госпожа Вяра Хранова.
Председателят на Комисията за защита на потребителите не може да присъства поради ангажимент, но тук са негови представители – главният секретар Иван Бъчваров и господин Христо Трендафилов.
Асоциацията на банките в България не са изпратили представител, но тук е председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители госпожа Валентина Иванова.
Сред гражданските организации, които имат експертиза и опит по темата за взаимоотношенията на гражданите с финансовите институции са Български финансов форум, който има представител, Фондация „Банки, инвестиции, пари”, Българска национална асоциация „Активни потребители”, Изи Кредит и други представители на неправителствени организации, като всички могат да се включат, независимо от това дали са поканени или идват по собствена инициатива, тъй като формата е отворен в днешната дискусия.
Предлагам първо народните представители да представим идеите, които имат парламентарните групи за промени в законите, които уреждат взаимоотношенията на потребителите и на финансовите институции, като разбира се първо ще дам думата на господин Йордан Цонев, който освен председател на Комисията по бюджет и финанси и съорганизатор на днешния форум е един от активните народни представители, които работят по законодателството, по проблема.
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател на Парламента. Добър ден от мен на всички.
Преди всичко искам да благодаря на тези, които се отзоваха и се надявам тези, които не дойдоха да съжаляват след тази дискусия, защото си мисля, че тя трябва да стане съдържателна и да ни позволи да подобрим законодателството в областта, за която ще говорим.
Може би е нужно да направя едно уточнение, че специално в банковия сектор, слава богу, няма монопол. Има достатъчно сериозно развит пазар , много сериозни банкови институции, доста стабилни, даже в много отношения по-стабилни от водещи европейски институции. Има проблеми и тези проблеми, както сме обещали трябва да ги разискваме преди да предприемем каквито и да било законодателни мерки за урегулиране на взаимоотношенията между банките и потребителите, а и между нефинансовите институции и потребителите, защото тук става въпрос и за така наречените бързи кредити, които се отпускат от небанкови финансови институции. Двата проблема така или иначе ще трябва да бъдат решени, предполагам, че в рамките на тази парламентарна сесия, поне такава нагласа имаме, в най-лошия случай в началото на следващата да бъдат завършени.
Разбира се двата типа проблеми са различни по характер и аз искам първо да ви информирам, че още от м. юни т.г. ние работим по изучаване на тези проблеми, тяхното фиксиране, основно проблемните полета и сме правили срещи с Асоциацията на банките, при това многократни. Провеждали сме многократно такива срещи и с надзора на БНБ. Правили сме срещи разбира се и с неправителствени организации в самата комисия и между нас членовете на комисията, които работим по тази тема многократно и сме имали работни срещи и работни заседания.
Също така имахме среща със все още неучредената юридически, но иначе готова асоциация на тези небанкови институции, които предлагат бързи кредити.
Аз лично съм имал няколко работни срещи с ръководството на Комисията за финансов надзор, така че проблематиката е очертана. Разбира се на пръв поглед много рядко четири – пет месеца работим по някакъв законопроект или промяна на законопроект. Обикновено за доста по-кратък срок очертаваме проблема и съответните промени, но ние намираме, че тази сфера е много чувствителна и ако има засегнати кредитополучатели не бива да забравяме , че всеки кредитополучател в някаква степен е и човек, който има депозити в банката. Ние трябва да защитаваме този сектор и от гледна точка на сигурността, от гледна точка на доверието в него и да се опитаме да идентифицираме проблемите такива, каквито са и техния мащаб, без да преувеличаваме и без да игнорираме основни проблеми.
Така очертахме няколко проблемни полета между банковите институции и потребителите на кредити.
Основно говорим за физически лица. За фирмите темата е друга и ще бъде дискутирана по-нататък. Разбира се, има и общи неща между двете групи, но нека да се спра на проблемните полета.
На първо място може би това е лихвеният процент, как се определя плаващия лихвен процент, плаващата му компонента, променливата му компонента, както я наричат. Методика, начин на определяне, какво включва, какво е участието на кредитополучателя в този процес, къде е пазарния механизъм и къде е участието на ръководството на съответната банка като една от страните в договора. Там сме очертали сериозни проблеми и работим в посока решаването им.
Друго проблемно поле е това с таксите.
Трето проблемно поле е реализацията на бързата процедура, мисля че чл. 417 беше.
Четвърто проблемно поле са ипотечните кредити.
Друго проблемно поле са договорите, условията по договорите, промяната в тези условия, начина по който се уведомяват и се запознават клиентите.
Преди да преминем към дискусия ще дам думата на моите колеги, които много активно работят в тази насока, членове на Комисията по бюджет и финанси – проф. Гечев, Георги Тодоров, който е експерт в БСП и е секретар по финансовите въпроси.
Ако искате да разглеждаме двата въпроса заедно, ако искате поотделно, но по бързите кредити има други проблеми и там мисля, че вървим в съгласие с основните „играчи”, ако мога така да кажа на този сектор, които искат изсветляване на сектора и добра регламентация.
Ако ми позволите да отделим двата проблема, защото те наистина са просто разделени. Да разискваме първо този проблем с банките и после следващия и ще ви кажа там в каква посока ще се движим.
Професор Гечев, заповядайте.
Г-Н РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, колега.
По отношение на основните проблеми, които вече бяха изложени от колегата Цонев, ще кажа само няколко думи повече, които ще представляват интерес за вас. Предупреждавам, че повечето от тях вече са публикувани, но ще бъде важно и вашето мнение.
Първо по отношение на референтния лихвен процент бих искал да обобщя дискусията. Ние искаме да направим този лихвен процент референтен, по-пазарен и по-европейски. Това е много важно. Защо ще бъде по-пазарен? Защото към момента търговските банки определят този компонент на лихвата с решение на кредитния си съвет, разбирайте управителния съвет на банката. Казано с други думи, при каквато и цена да се намират кредитните ресурси на банките, те прехвърлят цената върху потребителите, т.е. те нямат стимул да търсят по-евтин ресурс или поне да разделят по-високата цена с клиентите си и с акционерите на банката, т.е. ние искаме да избегнем този субективизъм, който мисля че не съществува никъде в другите европейски страни. Като казвам никъде правя една уговорка. Всички сме изчели хиляди страници, всеки ден се отделят часове за сравнителни анализи, вече направени или сравнение на анализи, направени от други институции, така че наистина в Европа такова чудо няма – банката сама да си определя този компонент на лихвата. Поради тази причина ние искаме да направим определянето на лихвата по-пазарна.
В хода на дискусиите и с Асоциацията на търговските банки и с други заинтересовани страни бяха обсъдени различни аргументи. Те са логични, някои колеги, без да уточнявам кои, тъй като това не е важно в случая, казваха че примерно индексите ЛИБОР, ЮРИБОР са далеч от България, тъй като кредитния ресурс на нашите банки са набавяли основно в България, поради което връзката между кредитния пазар в България и Европа била по-слаба. В момента тогава защо да не използваме СОФИБОР. Те казват, че пазарът в България бил много малък.
Сами разбирате, че такива аргументи не могат да бъдат приети.
Затова един от възможните варианти ще бъде банката да си избере дали да бъде ЛИБОР, дали да бъде ЮРИБОР, дали да бъде СОФИБОР или евентуално да бъде някакъв друг индекс, който обаче се определя от националната банка, а не от отделните банки.
В заключение по отношение на лихвения процент. Той трябва да е пазарен, да се избегне субективизма, той трябва да отговаря на европейската практика и трето трябва да е еднакъв за всички банки, такава каквато е практиката в Европа.
Другият проблем е свързан с предсрочното изплащане евентуално на потребителския кредит, ипотечен кредит, тъй като това е много сериозен обществен проблем.
Постигнали сме съгласие, че така наречената образно казано наказателна лихва не трябва да бъде по-висока от 1 %. Тя трябва да се движи между 0 и 1 %, предстои да се финализира преди да влезе в комисиите и да се види какво точно предлагаме, но при всички случаи тя няма да е по-висока от 1 %. Тук в случая искаме да доближим условията на предсрочното изплащане на потребителски кредити ипотечни до, както знаете Закона за потребителския кредит, който касае другите кредити и при което пак се оказаха прави тези, които настояваха да се премахне таксата, защото по този начин ще се засили пазарната конкуренция. Този фактор действа върху понижението на лихвите по потребителските кредити, така че тук проблемите са много по-лесни за решаване.
Има обаче един проблем, който е тежък и за който ще се изисква и политическа воля. Това е проблемът с оценката на ипотекираните жилища. Между впрочем с голяма доза сигурност мога да кажа, че България е единствената страна в Европейския съюз, където банката има възможност на основата на изпълнителен лист и съответно през съответния съдия изпълнител наравно, както знаете с държавата и общината, е застанала на същата линия тя да получи съответното възмездие.
Веднага трябва да кажем, че в тези преговори и това което искаме да направим ние, по никакъв начин не искаме да ощетяваме банките, но просто искаме да възобновим равновесието между клиентите на банките и банките. Няма никакво съмнение, че банковата стабилност е изключително важна, но ние считаме, че тя не може да бъде за сметка на накърняване на интересите на кредитополучателите. Това че само в България са поставени банките заедно с държавата и с общините, поставя редица проблеми и те са ви добре известни. В крайна сметка жилищата на хората, които не могат да си изплащат заемите по една или друга причина се разпродават на безценица. Следователно ние сме длъжни да направим нещо по този въпрос и да запазим интереса на клиентите.
Как е решен този въпрос в Европа вие вероятно сте запознати в същата степен, но в Европа този проблем минава през съда без никакво изключение. Направихме десетки сравнения, тук мога да ви цитирам за Португалия, Ирландия, Кипър и т.н.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че в България този интерес не е защитен. Даже трябва да ви кажа уважаеми колеги странното е, че от избухването на кризата досега няма страна в Европейския съюз, в която държавните институции да не са предприели конкретни мерки за защитаване интереса на кредитополучателите, свързани с ипотечни кредити.
Ние сме единствената страна, която на практика не е направила нищо, абсолютно единствената страна в Европейския съюз, което не говори добре за държавните институции и което поставя на плещите в момента на Парламента и групата, която разработва тези проблеми изключителна тежест, тъй като в момента българските държавни институции по никакъв начин не са се опитали даже да защитят интереса, обратното.
През 2010 година, както знаете има някои промени в лихвения процент, в някои други условия, които по-скоро са в ущърб на интереса на кредитополучателите.
Какво правят други страни и народи по този въпрос?
Разсрочване на плащанията – от два месеца до две години. Създаване на условия на мостови кредити в някои страни, каквито ние нямаме бюджетни възможности. Да не говорим, че в някои страни като Дания на тези, които са изпаднали в затруднение се предоставя общинско жилище. За голямо съжаление ситуацията на страната е такава, че ние не можем да си позволим такива щедри социални програми, но най-малкото ние можем да се опитаме да защитим интереса на хората.
Другото което прави впечатление. Освен, че държавните институции не са си мръднали пръста да защитят кредитополучателите по тези кредити, е процентът, как се е отразила кризата върху така наречените лоши кредити. Изумително. Данните са ми от Проекта за европейска директива, от Европейската комисия.
На първо място е Латвия със 16 %, на второ място за голямо съжаление е България със 7.83 %.
Уважаеми колеги, ние имаме така наречените лоши кредити, които са по-високи отколкото са на Унгария, Португалия, даже Гърция, която се намира в колапс има 6.4 % и никой не си е направил труда, поне до момента аз не съм видял анализи, по какви причини точно в България толкова силно се отразява тази криза и толкова рязко нараства проблемът. Най-вероятно това е безотговорното раздаване на кредити, тъй като една от отговорностите на банката е да предоставя кредити след внимателен анализ на лица и домакинства, които са в състояние да ги изплащат. А що се касае до бързите кредити, това е друг въпрос и в Европа той е решен по различен начин. Между нас разбира се има различия, освен другите условия, всъщност проекта се представя от Министерски съвет, ще бъде обсъждан скоро в комисиите. Мога само да ви кажа, че на група народни представители и лично моето мнение е, че както в повечето европейски страни, но не във всички, може да се помисли много сериозно и върху поставяне на таван върху лихвите спрямо основния лихвен процент или спрямо законовата наказателна лихва в България, т.е. да има някакъв обективен критерии. Този марж на лихвата трябва да бъде достатъчно висок, тъй като всички знаем, че тези кредити са рискови.
В крайна сметка институциите, които предоставят тези кредити ги дават на хора, на които им е отказан кредит от търговските банки, а за да им е отказан кредит, очевидно те не са в цветущо състояние. Ние нямаме право пък да лишим хората от обективни условия и от този сегмент на пазара, когато имат нужда да си платят сметката за ток или за парно – 150, 300 или 400 лева. По бързи кредити директивата на Европейския съюз е 200 евро, но това касае и кредити до няколко хиляди лева. Ние не можем и не трябва да ги лишаваме от тази възможност, т.е. разбираемо е, че тази лихва при такъв висок риск ще бъде по-висока от пазарната. Но съгласете се, че ние не можем да приемем тази лихва да бъде стотици проценти по-висока и не е нормално един български гражданин да бъде измамван с това, че той ще получи 300 или 400 лева и всеки ден получаваме ние имейли за хора, които плащат с десетки хиляди отгоре върху тази сума. Така че и тук законодателят трябва да постави ограничения с пазарни средства, така че да не се допускат такива изключително неприятни случаи, при които десетки българи са поставени на практика във финансово робство. Това също е недопустимо.
В заключение всичко, което ще бъде направено е съобразно опита на Европейския съюз, европейските законодателства в тази област и двата принципа са: повече пазарност, повече европейност в законодателството и разбира се съчетаване на финансовите и моралните норми.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин Гечев.
Ако някой друг от колегите от двете комисии иска да вземе думата за някакво изложение по проблема, ако не да започнем дискусията.
Господин Добрев, заповядайте.
Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Аз по темата бързи кредити работя няколко месеца. Само да запозная гражданските организации, всички тези които проявиха днес интерес, че в България са регистрирани 169 фирми, които дават бързи кредити и те са раздали близо 2 млрд. лева.
Откакто повдигнахме с господин Цонев темата, БНБ е издала още 15 разрешителни. Два милиарда лева при среден лихвен процент около 200 % на година може да си дадете сметка за какъв ресурс става въпрос.
Ако отиваме в банка с ясното съзнание, че искаме да купуваме жилище или да теглим кредит, с който да правим някакъв бизнес, това са пари, които се вземат от нужда. Това са пари, които се вземат за лечение, за нещо което е много спешно и това издевателство, което се извършва по някакъв начин трябва да го прекратим.
Четири въпроса съм си задал, които ще ви моля днес ако се включите активно, трябва да ги решим.
Първо. Регистрационен режим трябва да вкараме на тези небанкови институции, които раздават пари, защото при капитал от 250 000 лева всеки един може да получи лиценз. По направената справка те са раздали 100 пъти повече пари, отколкото е техният уставен капитал. Тук веднага поставяме въпроса как се набират допълнителните средства. Има ли институция, която контролира небанковите институции как набират средства и как ги раздават на такъв висок лихвен процент.
Аз много се радвам, че основните играчи искат да изсветлее сектора, защото наистина такъв ресурс има нужда от изсветляване и да повишим естествено капиталовите изисквания. По какъв начин тези фирми, защото това са фирми, набират средства, които да раздават.
Трето. Лихвите. Естествено, че ако контролираме лихвите и сложим таван на лихвите всички тези сладури ще избягат в такси. Моето предложение ще бъде такова – ще настоявам да махнем таксите. Ако искат да имат такси, нека си регистрират банка. Ограничаването, слагането на таван на лихвите, той естествено трябва да бъде пазарен, но подобни фирми да нямат право да взимат такси.
Четвърто. Една аномалия. Българска народна банка не ги контролира, но от друга страна тези фирми имат право да качват длъжниците в регистъра на БНБ и какво се получава, един омагьосан кръг. Вземаш 300 лева, не можеш да ги върнеш, тази фирма която не подлежи на контрол от БНБ има право и качва длъжника в регистъра на БНБ. След време човекът се оправя, иска да вземе пари, той обаче виси там и нито една нормална банкова институция не му дава кредит. Реално ние го превръщаме този човек в роб и зависим в тези небанкови бързи кредити, при които единствените начини за добиване на средства може да бъде само от там.
Последно аз много съжалявам, че от Комисията за защита на потребителите няма нито един представител, но искам да разбера колко жалби са подадени в тази комисия, как са разгледани жалбите и какви решения са приети, защото единствената институция, до която могат да се жалят всички потребители на такива бързи кредити е Комисията за защита на потребителите.
Това е от мен, ще чакам с интерес вашите предложения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще си позволя преди да открия дискусията да кажа нещо, което пропуснах.
Още едно поле, върху което работим, това е способите за решаване на финансовите спорове извън съда, като има две опции.
Едната е в Комисията за защита на потребителите да се създаде сектор, отдел, департамент, както искате го наречете, където експерти, съответно длъжностни лица да решават финансовите спорове между потребители, банки и нефинансови институции.
Другата е практика, която има в Европейския съюз – финансов обмудсман. Тя е по-сложна и изисква по-дълга подготовка, но ако се наложи ще прибегнем и към този способ.
Това е другото проблемно поле, за което пропуснах да ви информирам в началото.
Сега молбата ми е следната. Ще имате думата всички да си кажете мнението по отделни въпроси. Молбата ми е тъй като сме много хора, изложенията да бъдат съвсем кратки, без конкретика, без конкретни казуси, а само общи предложения или общи проблеми, които има и да се представяте, тъй като някои от вас познаваме, други не, а и за останалите които не се познаваме и за тези, които ни гледат в интернет.
Имате думата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз искам да посоча още две теми.
Тъй като със сигурност ще има много предложения, аз искам да посоча за обсъждане още две теми, по които да можете да кажете своето мнение.
Едната тема е за така наречения личен фалит или евентуално изработването на закон за несъстоятелността на физическите лица, който да разграничава тези които не могат от тези, които не искат да си плащат и да даде възможност за нормален живот на тези, които наистина не могат да си плащат дълговете.
Ако тук има достатъчно юристи, които да могат да кажат своето мнение евентуално за промени в ГПК, които дават основа за облекчена съдебна процедура на банките за получаване на изпълнителни листове срещу своите длъжници.
Да припомня, че този текст отдавна съществува в българското законодателство. Новият Граждански процесуален кодекс беше приет през 2006 година в една съвършено различна ситуация от настоящата, когато икономиката на България вървеше стабилно нагоре – инвестиции, ръст на брутния вътрешен продукт, доходи на хората, въздух за бизнеса.
Какво мислите евентуално за промените в ГПК, които да защитят потребителите, защото това също е въпрос „за” и „против”? И може би една тема, която днес няма да обсъждаме, но ще бъде предмет на дебат в следваща дискусия, но е свързана с днешната тема, а именно темата за частните съдебни изпълнители, които се явяват оръдието в ръцете и на банките включително за удовлетворяване на неиздължени своевременно кредити.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Другото, което искам да ви обявя, че краят на това заседание е 16.30 часа. Ако не сме приключили, ще направим още едно, тъй като има мирни протестиращи, които не пречат на други да си свършат работата, аз се радвам че са ви пуснали между другото да дойдете тук.
Аз предлагам да започнем, като ще давам думата от двете страни на масата.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Добър ден на всички. Аз съм Валентина Иванова, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Уважаеми народни представители, дами и господа, аз ще взема отношение по въпроса, който постави господин Гечев във връзка със задължителното обжалване на оценките на недвижимите имоти. Когато законодателят тръгне да прави промени в тази посока, много внимателно трябва да анализира и да прецени риска какво би станало, ако една оценка се обжалва. Какво имам предвид? До 2008 година оценките на недвижимите имоти подлежаха на обжалване. За една оценка, когато влезе в съда се назначаваше експертиза, която подлежеше на обжалване тройна, петорна. Този процес продължаваше от 2 до 3 години. Твърдя го в качеството си на държавен съдебен изпълнител, когато съм изпълнявала тази функция.
Какво би станало с кредита на длъжника през тези години, когато всички знаем че се дължи законна лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта отгоре? Това дава възможност на длъжника да шиканира по някога, за да се отложи изпълнението във времето, очаквайки че ще настъпят по-добри времена.
В момента колкото и обществото да мисли, че се продават имоти по непрозрачна процедура, това е дълбоко невярно и всеки заинтересован може да влезе в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители, в сайта на всеки окръжен съд, да види всички обявления и хващайки се за думите на професор Гечев за повече прозрачност и за повече пазарност, един имот струва толкова, за колкото има купувач. Истината е, че при недвижимите имоти оценката е занижена заради кризата. Истината е, че хората нямат текущи пари, с които да участват в тези публични търгове, а не че оценките са занижени и веднага давам пример.
(Оживление в залата, реплики)
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля ви за тишина. Ще има много несъгласия с изказването на всеки един от нас, нека да уважаваме тези които говорят, после ще спорим.
Заповядайте. Моля да спазвате определеното време за изказване.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА:
Исках да кажа, че ако един имот е с много ниска начална цена, то се явяват толкова купувачи и даже има случаи, когато цената стига над пазарната. Така че това не е вярно, че се продава на безценица.
Всички фирми, които се занимават с продажба на недвижими имоти вземат продажбите от сайтовете, така че моля да не се твърдят неща, които не са верни.
Вярно е, че цената на имотите не е такава, каквато е дадена като кредит от банката, но пак повтарям, това е от обезценяването на имотите. Един имот, който е струвал 200 000 лева, сега продажната му цена е не повече от 80 000 лева, реалната пазарна цена. Не затова, че ние даваме ниски оценки. Ние даваме висока оценка, но началната цена е 70 000 лева.
(Оживление в залата)
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Определени са 3 минути за изказване. Ние няма да вземаме отношение, само ще слушаме. Искам само да кажа на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители да се готвите, най-вероятно законодателят ще предприеме стъпки към намаляване на вашите такси. Просто да предадете на членовете си.
ГРАЖДАНКА: Хората излязоха на протести точно заради частните съдебни изпълнители. Искам да ви попитам защо тръгнахме на протести през м. февруари, защо са тези палатки?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз искам да ви припомня, че тази среща не я организирахте вие, а ние и няма да ми припомняте, защото не сме забравили протестите от м. февруари. Няма да позволя да няма ред в залата. Водил съм много комисии и начинът да си решим проблемите е да се слушаме и да имаме ред.
Аз давам думата, от тази страна първият, заповядайте, представете се, 3 минути имате.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Ще се опитам със спокоен тон за 3 минути да ви кажа онова, което ме вълнува.
Казвам се Димитрин Вичев. Благодаря ви затова, че поканихте гражданските организации, правозащитници и жертви. Казвам жертви, защото за да бъдем в тази зала днес, да бъдете представители на няколко политически сили, да има навън хора, които не са съгласни това значи, че все пак демокрацията макар и неузряла е стъпила на нашата земя.
Казвам това, защото аз съм от тези, които преди 30 години се бориха затова, заплатиха със затвор, за да има демокрация.
Аз съм от тези, които преди 24 години наивно повярвахме, че пазарната икономика ще доведе до просперитет на България. Аз съм от тези хиляди хора, които трупахме, 90 % реинвестирахме, не от назначените бизнесмени, а от тези които повярвахме, че ще измъкнем България. За съжаление ще трябва да отговоря следното:
Господа народни представители, в момента в който вие сте избрани, вие сте били подредени от партийни листи. Ние тук може да имаме лични пристрастия, но след като положихте клетва, вие вече сте народни представители.
Искам да ви кажа, че това което се извършва в момента благодарение на лошото законодателство, благодарение на частно груповите интереси, на асоциации, професионални организации, като Асоциация на банките, Камарата на частните съдебни изпълнители и други разрушава баланса. Вие като народни представители сте положили клетва да полагате усилия да защитите първо обществения, т.е. националния интерес.
Въпрос на национална сигурност е гражданите да не бъдат изкарвани от жилищата, да не бъдат ограбвани, да не се самоубиват, да не се самозапалват. Не е въпрос на национална сигурност банките да бъдат удовлетворени.
Господин Гечев, аз се радвам, че Вие се занимавате с този въпрос, но останах с впечатление, че преговаряте с Асоциацията на банките. За съжаление те нямат представител тук. Моля ви, преговаряйте с нас, гражданите, защото ние сме онази частичка от суверена на България, това е народът и вие сте наши представители, не банките, не частните съдебни изпълнители. Никоя от груповите професионални организации не ви е изпратила тук, изпратиха ви гражданите. Заради това преди да продължим дискусиите само да отговоря на госпожата.
Госпожо, реакцията на тези хора доказа, че това което говорите не е истина и аз съм един от тях. Аз съм собственик на Винарска изба Осмар 24 години, 2 млн.лева оценка на лицензирани експерти, по европейски проект. След 11 месеца Вашата камара, Ваш представител без да пита никого, оценява за 94 000 лева, 22 пъти по-малко. Не ми говорете за пазарни оценки. Не може да се явява на търг само един и тези факти освен на Комисията за конфликт на интереси, ще ги представя още тази седмица на Главния Прокурор, защото Вие нямате нито един частен съдебен изпълнител, на който да сте му отнели правомощията. Там нещата са жестоки. Тази нощ още един бизнесмен в Казанлък се самоуби. За това, което се извършва, ако в тази зала, в тази сграда не се вземат мерки, не утре, днес, веднага и за да не продължи, аз имам само едно предложение. Моля както за 24 или 48 часа наложихте мораториум върху продажбата на земята, настоявам като гражданин, а вие ако искате се вслушайте в моето настояване, да наложите незабавен мораториум върху всички изпълнителни дела в България. Аз знам, че още утре представители на организации и Института за пазарни изследвания от сутринта и господин Хърсев, и господин Станчев ще говорят колко всичко това е невъзможно, ще ви кажат как кредитополучателите ще имат проблеми и т.н., но ще спасите човешки животи.
Второто, което настоявам, е да се създаде специална комисия в Парламента, която да бъде отворена към всички граждани. Да има срок за 3 месеца всички пострадали от частни съдебни изпълнители или от произвол на банки, от произвол на всички, да изпратят сигнали и да се срещнат с тази комисия и тогава вие да имате аргументите, нека тогава експертите да помислят какво да направят. Член 417 от ГПК, член 435. Не е само точка 2, но вече и банките. Нещата стигнаха дотам, че аз и другите като Центъра за човешки права, които са пред мен и Електронен референдум настояваме за пълна отмяна на чл. 417. Трябва коренна промяна на цялото законодателство, след такива като мен, който даваше 1 млн. евро от износ на вино, вече нула, след като давах десетки хиляди данъци на тази държава и вече съм нула, след като за 24 години давах на стотици хора работа, вече на нито един, след като плащах осигуровки, а вече аз нямам пенсионна осигуровка – здравна, социална, каква държава сме?
Вие сте народни представители. Не ме интересува от коя партия сте. Покажете, че народът и България е действително над всичко. Благодаря ви за вниманието.
(Ръкопляскания)
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият, който ще вземе думата е проф. Христов.
Г-Н ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател на Парламента, господин председател, аз съм само главен асистент. Казвам се Любомир Христов, доктор съм по икономика и съм председател на Института на дипломираните финансови консултанти.
Ще говоря обаче не само от свое име, а от името на други общественици като адвокат Веска Волева, която седи до мен и представители на други неправителствени и граждански организации като Българския финансов форум - г-н Георги Атанасов, като Асоциация Активни потребители - г-н Богомил Николов е тук, като новоучредената Асоциация на клиентите на банкови и финансови институции, защото ние сме работили по тези проблеми и с оглед да се пести време. Всеки от хората които обаче, въпреки това са тук, ще може да говори в подробности, ако това се налага. За хората, които не ме познават, това което ме квалифицира да говоря на тази тема е, че с банки, банково дело и финанси се занимавам от 1990 година. Занимавал съм се в България, в Европа и в Съединените щати. Последната позиция, която има отношение към днешния дебат е член на Консултативната група на Европейския банков орган в Лондон, където представлявам потребителите, но не това е най-важното, не титлите и дипломите са най-важни.
Важно е това, че аз съм потребител на различни банкови продукти на различни страни от Европа и в Съединените щати и такова чудо, каквото има в България аз никъде не съм виждал. Такова чудо банките да могат да тормозят своите клиенти никъде не съм виждал.
Напълно подкрепям и приветствам народните представители, които са решили да се занимаят с този проблем и сега в оставащото време ми позволете така, както е поставена темата да дам нашето мнение в това в какво се състои проблемът и нашето предложение за решение, което е пакет от седем законодателни мерки.
Господин Цонев, Вие очертахте проблемни полета. Всички неща, които казахте, са абсолютно верни. В крайна сметка в корена на тези проблеми има един - от българските кредитополучатели ежемесечно се изтръгват, отнемат се суми и плащания свръх и извън договореното с банките. Кой го казва това? Казва го българската съдебна практика. Между 100 и 600 лева на месец банки са забелязани да вземат от кредитополучатели извън, повтарям, договорените суми. Съдът го казва това. Това по моя оценка годишно прави 400 млн. лева. За петте години, защото проблемът започна в края на 2008 година. От 2009 година до 2013 година това са 2 млрд. лева отнети като покупателна способност от бизнеса – семейния, дребния бизнес и българските домакинства. Тези 400 млн. лева годишно действат като скрит данък, но те не влизат в хазната, обратно хазната губи защото ако тези 400 млн. лева бяха похарчени, поне само от ДДС в бюджета щяха да влязат 80 млн. лева, но не само паричните вреди е това, което понасят хората. Губят време да се жалват, между 3 и 5 години, без резултат. Те губят здравето си, а в отделни случаи се стига и до самоубийства. Това е проблемът, кредита у нас убива.
Какви са причините? Ние виждаме три основни причини затова да съществуват тези проблеми. И трите са в компетенциите и в способността на народните представители да ги решат и то без забавяне.
Първият проблем е съществуването на текстове, които поставят клиентите на банки в неравноправно и подчинено положение и вие ги знаете кои са тези текстове. Това е дефиницията на референтен лихвен процент в Закона за потребителския кредит. Това са текстовете в чл. 417, т. 2 от ГПК и съчетано с други текстове от ГПК. Това са също и произволните такси, за които стана вече дума и аз не искам да повтарям.
Втората причина, поради която възникват проблеми и ще продължават да възникват, ако не отстраним причините е дупки в българското законодателство, в уредбата на взаимоотношенията между банки и клиенти и вие също споменахте, за което ви поздравявам.
Първата дупка е липсата на механизъм за извънсъдебно решаване на спорове, тогава когато клиента не е могъл да постигне споразумение с една банка, нещо се е случило, живота е сложен, стават грешки, и клиентите не разбират, и банките правят грешки. Трябва да има ред, както в цяла Европа за извънсъдебно, бързо и евтино решаване на спорове.
Следваща дупка в нашето законодателство, в нашата уредба е липсата на регулатор на търговските практики на банките. Българска народна банка не е такъв регулатор. Мандатът на БНБ знаете какъв е по Закона за БНБ. Той е защита на вложителите и тук искам да взема отношение по тази тема. Комисията за защита на потребителите също не е такъв регулатор.
Регулаторът е орган, на който му е делегирано да издава подзаконови актове, да следи и да надзирава за тяхното изпълнение.
На Комисията за защита на потребителите такива делегации в закона няма.
Третата причина за проблемите се състои именно в дефектите на реалната работа на регулаторите и особено на Българска народна банка. Дори текстовете, които и сега съществуват, добри текстове, в Закона за защита на потребителите, в Закона за кредитните институции и в други закони не се прилагат и вие това го знаете много добре. Аз ще се въздържа тук от конкретни примери, но ако трябва ще ги посоча.
Затова седемте законодателни мерки, които могат да атакуват не симптомите, а причините на тези проблеми, могат да бъдат разделени на две групи. Поправка на текстове в съществуващи закони, което може да отнеме по процедурата в Народното събрание не повече от 3 месеца и изработването на съвършено нови закони, което естествено ще отнеме много повече време.
Това, за което говори професор Гечев. Няма нужда да се ходи до Португалия или да се ходи по пазарите, това е въпросът за лихвения процент.
Хора, има стандартна банкова практика в целия свят, и в Зимбабве е същата, но не и в България, според която референтният лихвен процент е външен за банката, пазарен лихвен процент. Предлагаме ви конкретен текст. Аз това, което ви говоря съм го написал, ще ви го оставя за справка, ако ви е необходимо. Това е едното.
Второ. По въпроса за таксата предсрочно погасяване. Единствената причина тези такси да съществуват е да се възпрепятства конкуренцията между банките и клиента да бъде държан в капан. Кой го казва това? Това го казват самите банки. Те казват: „Когато си изплатите кредита предварително със собствени средства, няма такса, но ако го рефинансирате, 5 % такса”. Парите не миришат, са забелязали още древните хора. Каква е разликата между моите собствени пари и парите, които ще взема от банката? Това, което ние предлагаме е нека банките свободно да слагат каквито искат такси, но те да важат само за първите 12 месеца от изплащането на кредита, защото банките се финансират с краткосрочни кредити.
Другите промени в закона, които аз не искам да повтарям тук са промените в текстовете на ГПК и то не само в т. 2, където трябва да изчезне думата „и банките” и то трябва да изчезне по една единствена причина, а тя е, че по счетоводните сметки на банките се водят суми, които клиентите не дължат. Това, че клиентите не дължат такива суми, го казва съдът. Когато банките ги водят като задължение на база на едностранно, произволно завишени лихви. Това противоречи също така и на европейското право, което казва, че в рамките на едно заповедно производство клиента на банката трябва да може да повдигне въпроса за спор за неравноправни клаузи. Това е що се отнася до промените в законите, които в момента съществуват.
Два нови закона ви предлагаме да обмислите и да приемете.
Единият е закон за финансовия омбудсман. Господин Цонев спомена затова. Варианта в Комисията за защита на потребителите да се прави нещо от сорта на съществуващите помирителни комисии или на Комисията за платежните спорове, трябва да знаят всички, които ни слушат е за заблуда на обществото. Комисиите не работят. Комисията за защита на потребителите няма този капацитет. Когато ще трябва да се изгражда административен капацитет с правомощия, с хора, все едно дали ще го направите надолу или ще го направите по друг начин. Комисията за защита на потребителите има да решава много важни неща – китайските играчки, туроператорите. Това са неща, които засягат хората. По отношение на финансите трябва да има специализиран орган. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос, който предизвиква противоречия и който искам да поставя на вашето внимание, но това е централният въпрос и ако това не направите, все едно нищо друго не сте направили, а той е създаването на нов регулаторен орган с правомощия, с ресурси, с капацитет и с отговорност. Регулаторен орган, който да регулира търговските практики на банките. Не всичко е необходимо и е възможно да се разпише в закона. БНБ защитава вложителите и извършва превенциален надзор. Този друг орган, което е практика също разпространена, ще се занимава с това щото банките да носят последици затова, когато не играят по правилата, което в момента го няма.
Ще завърша с това, което казва един мой колега мениджър средно ниво в банков клон, който казва така: „Ние знаем, че не е редно, но знаем, че може”. Ето това е смисълът на този орган. Всичко, което не е редно, не трябва да може да се случва в тази страна. Благодаря ви, това е което исках да ви кажа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви много.
Заповядайте Вие.
Г-Н МИЛЕН МИХАЙЛОВ: Казвам се Милен Михайлов, председател съм на Центъра за човешки права. Искам да кажа две конкретни неща по изнесените проблеми, с конкретно предложение.
На първо място става въпрос за предложенията, които в момента се разискват за определяне на лихвения процент. Преди десетина дни бяхме поканени на една среща в една работна група на ул. Позитано 20, която беше разработила един проект за изменение на Закона за кредитните институции, включително и що се отнася до лихвата. Там са предложили нещо, с което ние сме съгласни, но по такъв начин, по който това предложение е непълно. Ставаше въпрос за предложение лихвата, която банките могат да слагат по кредитите, да се формира от един пазарен индекс, дали ще е ЛИБОР, ЮРИБОР или други подобни, плюс твърда надбавка, която подлежи на промяна само и единствено по взаимно съгласие между клиентите.
Считаме обаче, че за да действа тази законова промяна, трябва да се помисли и за някаква законова обвързаност или ограничение на размера на тази надбавка. Какво имам предвид? В момента в Европа лихвите по кредитите са между 3.5 % и 5 %. В България са между 7.5 % и 8.5 %, но с годишния процент на разходите вече стават 12 %.
Ако в момента позволим на банките да формират лихвите по новите кредити по този начин, по който се предлага от групата за промяна на Закона за кредитните институции нищо не пречи на банката тя да си сложи 12 пункта твърда надбавка, плюс годишния ЮРИБОР който е 0.5 %. След време, когато Европа излезе от кризата, лихвите ще започнат да се качват, кредитите ще станат непосилни за плащане, но банките ще свиват рамене и само ще казват: „Нали такъв е закона”.
Затова смятаме, че трябва да се намери такъв начин, че размерът на тази надбавка да бъде законово ограничен по някакъв начин.
И още нещо, което е свързано с конкуренцията на банките.
През 2010 година в Центъра за човешки права направихме един анализ между офертите на водещи банки и установихме следното: въпреки на пръв поглед разликата между лихвите и таксите, в края на краищата вноската, която гражданите трябваше да платят за 20 години за кредит от 40 000 евро беше точно 318 евро, без абсолютно никаква разлика при нито една банка, въпреки че на прима виста решавате, че има някаква разлика. Затова смятам, че законодателят трябва да се намеси и що се отнася до банковите такси на първо място като премахне някои абсурдни такси, като такса за отпускане на кредит. Защото каква е тази такса, която кредитополучателят плаща в процент от кредита, обикновено около 2 % само затова, че банката му е дала кредит, както и други такива такси, като отново в процент е определената такса за обслужване на кредита. Защото банката не прави с нищо по-различно за кредит от 1000 лева и за кредит от 100 000 лева, дори и да приемем, че служителката по някакъв начин полага някакви усилия за самото обслужване на кредита, различно от нейната обичайна длъжност. Затова смятам, че за да се постигне някаква реална конкуренция на банковия пазар, трябва да се пипнат и регулират банковите такси, за да не може чрез различни такси да се заобикалят всъщност ограниченията, които вие ще наложите по отношение на лихвата. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви и аз.
Сега сте Вие наред.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожо Манолова, господин Цонев, уважаеми господа депутати, колеги и приятели, чухме проблем, който познаваме всички. Аз мисля, че той може да бъде много лесно решен. Смея да твърдя, че познаваме добре и европейските и американските практики и как това е артикулирано в техните законодателства, но с изненада забелязах, че това е имало своето решение до 1949 година и в България. Така нареченият съществуващ Закон за конкордатите, който в момента не съществува.
Ето сега ще се представя, Другата България, Божидар Томалевски. Ние имаме готово предложение, което ще ви представя в рамките на две седмици, което е именно предложение за Закон за конкордатите, както и промяна в Закона за фалитите, касаещо частните фалити. Има го в американското законодателство, заимствали сме от там.
Мисля, че с регламентирането на един закон, казвам пак това е политическо решение, ще бъдат решени именно всички тези взаимодействия между кредитополучатели и банки.
Направихме си труда да консултираме това наше начинание с някои от бих казал големите банки, не казвам сериозните, големите банки. Срещнахме абсолютно разбиране от тях, така че съвсем смело може да се върви в тази посока, защото това е начинът да ограничим лихварите от пазара на банковите кредити.
Ще си позволя да кажа още нещо, което не е по темата.
Госпожо Манолова, какво правим с изборния кодекс? Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви и аз и най-вече затова, че бяхте стегнат и кратък и най-вече за добрите предложения.
Имате думата, заповядайте.
Г-Н ВАСИЛ КЕНДОВ: Здравейте. Васил Кендов, Асоциация на потребителите на банкови и финансови услуги.
Господин Цонев, госпожо Манолова, искам да изразя пълната си подкрепа за седемте мерки, с които господин Христов ни запозна, макар и набързо, като искам да направя уточнението, че каквито и законодателни промени да се направят, каквито и регулации да бъдат предприети, частичното решение на който и да е от тези проблеми няма да доведе до задоволително решение или до създаване на нормална банкова среда. С други думи казано няма да повиши доверието в кредитните институции.
Това, на което искам да обърна внимание е на таксата за предсрочно погасяване, за която господин Гечев спомена, че проектът е да бъде максимум 1 %. За мен лично тази такса няма някакъв икономически смисъл, освен да задържи клиента, което от своя страна ще попречи на банковата конкуренция. Това е най-спиращата за конкуренцията такса.
Да, разбираме че банките се финансират с краткосрочен ресурс, но в крайна сметка те са защитени в рамките на една година. Ако искат да останат конкурентно способни на пазара и да задържат клиента, то е нормално те да направят нещо. Докато тази такса я има, не са длъжни, те ще си вземат своето и това кореспондира с т. 1 от тези седем мерки. Референтният лихвен процент, когато той е ЮРИБОР плюс надбавка или СОФИБОР плюс надбавка, или ЛИБОР, тези индекси са с исторически ниски нива.
Ако сега банките пренастроят своята система и икономиката европейската и нашата тръгне нагоре, със сигурност с времето те ще се повишат, следователно ще се повиши и лихвата. Ако клиентът има спирачка да може да избере друга банка, както са в момента условията по банките, не знам дали знаете, но има разлика ако вие вече сте клиент на банката и сте нов клиент на банката, т.е новите клиенти ползват по-добри условия от всички стари и това е механизма, тази такса е таксата, която възпира, конкуренцията възпира банката да даде еднакво ниски условия пазарни, дори те да са по-ниски за старите и за новите клиенти.
Второто, на което исках да обърна внимание, това е точка 7. Макар че искате по-късно да говорим за малките и средни предприятия за мен лично това е много съществен въпрос и съществен проблем. Договорите, които се предлагат на малките и средните предприятия по нищо не се различават от договорите на физическите лица, но за разлика от физическите лица, предприятията не могат да се ползват от Закона за защита на потребителите, тъй като те са изключени от него. Въпреки че за парите, които те ползват много често залагат свои собствени жилища или пък стават поръчители, във всички банки от години наред вече задължително условие е да бъде включен като поръчител по кредита собственика или управителя на малкото или средно предприятие. Малките и средните предприятия не са малко, напротив много са и между личните им финанси и фирмените финанси, за съжаление дали законодателно, дали по някакъв друг начин, няма голяма разлика. Затова и банките виждате, че се презастраховат, като искат управителят да стане поръчител или съкредитоискател. В тази връзка не мисля, че те трябва да остават някъде назад. Те също трябва да ползват защитата на Закона за защита на потребителите, така мисля аз. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви и аз.
Госпожо, заповядайте.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Нина Гергова от Гражданска инициатива за нов обществен договор.
Първо искам да започна с една забележка. Доколкото видях по списък над 200 човека са заявили желание за участие. Виждате, че тук са малко, не защото нямат желание, а защото наистина не успяха да влязат, аз също едвам влязох. Само от едната страна сте сложили списъка, тези които са дошли по-рано са влезли, но аз когато дойдох към 14.10 часа вече беше блокиран входа от мирно протестиращи, които пречеха на хората да влизат, така че ще ви помоля в бъдеще да сложите на два или три изхода да сложите списъци, за да имат свободен достъп всички, които желаят да се включат в това обществено обсъждане.
Аз се присъединявам към всички мерки, които казаха колегите, няма да се повтарям, защото съм съгласна с всички. Аз също съм се включила в тази подписка за седемте мерки и много държа на точка 7, както каза господина за защита на малките и средните предприятия кредитополучатели.
Продължавам с още една забележка. Непрекъснато се говори за защита на някакви интереси. До този момент не съм чула някой в Народното събрание или в министерствата , където също сме били и обсъждаме много неща, някой да се замисли за гражданите.
Господин Цонев, доколкото си спомням аз бях на едно заседание на Икономическата комисия, на което госпожа Бобева постави въпроса за банките, за финансов омбудсман и това беше още м. юли. Вие казахте, че ще се свържете с Асоциацията на банките. Точно с тях ли трябваше да се свържете и защо непрекъснато се преследват някакви други интереси. Присъединявам се към колегата веднага да се създаде такава комисия. Присъединявам се към това, че освен Закона за банките трябва да се промени и Закона за частните съдебни изпълнители, които издевателстват върху хората. Лично сме участвали в акции и сме спасявали хора от частни съдебни изпълнители, които незаконно изнасят хората от жилищата, така че на госпожата чест и прави, че все пак е дошла до тук, но нека да не лъже.
Таксите. Таксите са абсолютно незаконни. Освен за таксите говорим и за наказателната лихва, която всички банки вземат. Знаете, че ако просрочите един ден само, те ви вземат наказателна лихва, но не вземат наказателна лихва върху тази такса, която сте просрочили, а именно вноската от 200 или 300 лева, а наказателна лихва върху целия кредит. Ако вие сте теглили 100 000 лева, а този месец примерно имате да внесете 500 лева, наказателната лихва не ви е върху 500 лева, а върху 100 000 лева.
Говорим непрекъснато за банките. Наистина трябва да се мисли и за финансовите институции, които отпускат кредити, както споменахте вие, там золумите са невероятно много, също така с тях са и фирмите за събиране на задължения, които злоупотребяват и с данни, и с натиск, и с всякакви други способи.
Присъединявам се към предложението на колегите също да се създаде такъв извънсъдебен орган, извън БНБ, регулаторен орган, който да се занимава с тези въпроси и се присъединявам към колегата за 24 часово или 48 часово решение от Парламента.
Не ви моля, а настоявам и изисквам като гласоподавател, който на всички избори гласува, независимо за коя партия, от вас зависи да се променят нещата.
Въпросния член 417 сме го дали още м. юни месец. Според мен не хората, които са на жълтите павета, вие сами се блъмирате и нямате волята да смените поне този член, от там нататък знам, че процедурата е сложна за други членове и за други неща, но по този член не ви отнема повече от 10 минути още утре да го гласувате, както и още утре да направите мораториум за всички дела, които са заведени до момента, докато се реши въпроса.
Това зависи от вас и от вашата воля, защото февруари ще бъде много скоро, защото ние не сме така интелигентни и красиви като тези в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Гергова.
Срещаме се с всички, както виждате и се опитваме да решим проблемите, така че да не създадем нови, това е единственото ни желание. Даже ако си спомняте проблемът беше поставен на дискусия от нас още при избора на подуправител по банковия надзор от трибуната на Народното събрание и тогава започна дискусията в медиите и в общественото пространство.
Ще се опитаме да решим проблема така, че да не създадем нови проблеми, да решим тези които съществуват до този момент, но това иска повече работа и повече контакти, изслушване, срещи и т.н.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Банките да престанат да ни плашат, че щели да фалират, ако се обяви Закон за физическия фалит, има достатъчно задбалансови резерви, законови резерви, така че да престанат да плашат гражданите с това нещо.
Понеже господин Томалевски спомена за изборния кодекс, аз имам широките опасения, че тук само си говорим, само си правим дискусии, топката ще се тупа и хората още продължават да са на улицата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека г-жа Мая Манолова – председател на Временната комисията за изработване на кодекса да каже едно изречение, за да продължим нататък по казуса.
Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА: Преди 10 дни докладът на Временната парламентарна комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс беше приет от Пленарна зала с решение за предоставяне на изработения проект на всички парламентарни групи за нанасяне на корекции.
Парламентарната група на Коалиция за България е готова и ще го внесе в началото на следващата седмица. Междувременно коригирахме някои несъответствия. Имаше различни мнения в групата. Имаше посещение и на Венецианската комисия, която наблюдава процеса на приемане на новите изборни правила. Те също помолиха за възможност да изразят цялостно становище по проекта, който им беше предоставен в превод, след това да не се налагат корекции.
Между другото работим и по теми, които са достатъчно сложни и които не бяха изчистени още в процеса на неговото изработване, като например изборните методики, методиките за разпределяне на мандатите, така че да са прости, ясни и разбираеми от всеки и да не будят въпросителни, въпроса с машинното гласуване.
Използвам случаят да обявя, че всички които се интересуват от темата за машинното гласуване утре в тази зала ще има демонстрация на вариант на машина за гласуване. Казвам на вариант, защото в крайна сметка по друга процедура ще бъдат определени машините, така че ви каня в 14.30 часа тук в тази зала или в зала Запад. Работата не е спирала. В крайна сметка зависи от волята на всички парламентарни групи в Народното събрание.
Аз съм най-големия привърженик на това новите изборни правила да бъдат приети достатъчно рано, така че да има време за подготовка на хората и на партиите да се настроят за тяхното прилагане на предстоящия евровот през м. май. Което зависи от мен го правя. Ще настоявам максимално бързо кодексът да бъде приет.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Да се върнем на темата, която обсъждаме днес. Имате думата.
Г-Н БОГОМИЛ НИКОЛОВ: Казвам се Богомил Николов от Асоциация активни потребители.
Аз ще взема отношение само по един от разглежданите въпроси или по-скоро ще се опитам да направя пояснение, тъй като отношението ни вече е изразено в седемте мерки, които ние сме предложили. Става въпрос за жалбите и извън съдебното решаване на споровете.
Ще отговоря на два въпроса. Единият е къде трябва да се случва това и вторият въпрос как.
По първия въпрос къде, нашето мнение е, че категорично това трябва да стане в специализирана институция. Дали ще я наречем омбудсман или по някакъв друг начин няма абсолютно никакво значение. Въпросът е, че досегашната практика, свързана с Комисията за защита на потребителите показва, че законодателят през годините, откакто тя е създадена от 1998 година досега, товари комисията почти всяка година с нови и нови правомощия. От правомощия по един закон преди 15 години, сега те са вече по 15 закона, без към това да е добавен никакъв капацитет, нито като численост на персонала, нито като бюджет.
Ние се притесняваме, че ако натоварим комисията с още задачи и правомощия, тя съвсем вече няма да има нито човешки, нито технически ресурси да изпълнява тази функция.
Вторият въпрос как трябва да става това. Трябва да кажа, че досегашната практика по решаване на потребителски спорове извън съда се базира изцяло на процедурата за помирение. Те не случайно и така се наричат – помирителни комисии, т.е. това е форма на сдобряване, която е изключително типична и характерна за трудови спорове, за бракоразводни казуси, но не и за икономически взаимоотношения.
Няма да намерите никъде по света сделка между две големи компании, в която да има помиренческа клауза, има арбитражна клауза. И точно поради тази причина формата, поради която трябва да става това решаване на спорове, трябва да бъде арбитраж. Потребителски арбитър, чиито решения да бъдат задължителни, с възможност за обжалване в съда, разбира се, за да не нарушим Конституцията и при задължително участие на страната, която е била призована от съответния човек, който има претенция,това би трябвало да е потребителя, не знам да има обратен случай. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз Ви благодаря също, много точни предложения.
Имате думата от тази страна, заповядайте Вие, госпожо.
ГРАЖДАНКА:
Бих искала да зная кой може да задължи частните съдебни изпълнители да изпълняват закона. Те го нарушават на всяка крачка, без да им пука. На мен лично съдебен изпълнител ми каза: „Иди се оплачи на арменския поп, ако искаш”. Трябва да има някакви стандарти. Писала съм до всички въпросни институции, включително и до Народното събрание. Отговорът е прехвърляне на топката, че нямат право да се месят в работата на съдебната система и т.н.
Съдебният изпълнител има правото да тълкува закона, както на него му е угодно. Трябва да има стандарт, например за несеквестируем имот. Какво означава когато човек има 3 – 4 имота всички да са секвестируеми? Излиза, че никой няма несеквестируем имот, ако притежава съсобственост в няколко имота. Трябва да има някакъв стандарт и да престанат с тези издевателства. И най-вече те не се считат за длъжни дори и една жалба да разгледат. Ако на тях не им харесва, никой не може да ги задължи да придвижат жалбата.
Имам ги такива случаи, писала съм до всички възможни институции, до Висш съдебен съвет и т.н.
Никой няма право на мен като гражданин да ми даде някаква информация, отговор или правен съвет. В крайна сметка тези институции би трябвало да работят за нас като граждани и трябва да имат стандарт.
Какво означава ти да имаш един единствен имот и той да е секвестируем? Как се преценява това нещо? Когато човек има едно жилище, то дори и да е ипотекирано, трябва по някакъв начин да има някакво отлагане и забрана. Има много неща, които би трябвало да се изискват по отношение на промяна на закона, а също така да се обжалва всяко действие на съдебния изпълнител и на всяка крачка.
Какво означава това не можеш да го обжалваш, онова не можеш да го обжалваш?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
От тази страна иска ли някой думата. Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Добър ден. Георги Атанасов, Български финансов форум.
Благодаря за поканата най-напред. Няма да повтарям, че и нашата организация се присъединява към изложеното от д-р Христов за седемте мерки. Само бих искал да повторя, че задължително трябва да влязат в пакет, защото те са балансирани, съобразени са с практиката в Европейския съюз и развитите във финансово отношение държави.
Искам да ви припомня, че и в предишен път сме участвали в работна група през 2008 година при приемане на Закона за потребителския кредит. Няма да припомням кои управляваха тогава, кой беше в Народното събрание, вие знаете много добре.
Нашите предложения тогава не бяха чути, което доведе до днешното състояние на нещата. Не ми се иска да се случи същото нещо за втори път. В интерес на истината то може би вече ще се случи за трети или четвърти път. Тогава всички представители на БНБ, Комисия за защита на потребителите, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерски съвет, Министерство на правосъдието и ред други институции упорито гласуваха против всички предложения, които ние направихме. Предупредихме, че творят законово недоразумение, но те арогантно не обърнаха внимание на предупрежденията. Напомням ви само това нещо, за да ви подтикна към политическа воля да решите какво точно ще правите и как ще го правите, дали ще преговаряте със същите тези хора, защото те не са се сменили или имате желание да въведете ред в областта. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Изкушавам се да Ви попитам 2010 година къде бяхте, когато едно друго мнозинство правеше едни други промени, които промениха изцяло режима и дадоха възможност вече едностранно банките официално да променят условията по кредитите?
Г-Н ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Веднага ще Ви отговоря. Не съм престанал да критикувам и това предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тогава защо не го споменавате, за коректност кажете, защото аз мисля, че това което е нанесло поражение не е предложението на БСП.
Г-Н ГЕОРГИ АТАНАСОВ: За коректност не споменавам Вашите думи от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моите думи от трибуната на Народното събрание са публични, има ги в стенограмите.
Г-Н ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Точно от там съм ги взел, мога да ви ги цитирам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз по Закона за потребителския кредит никога не съм се изказвала.
Г-Н ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Вие сте се изказала през 2010 година точно затова предложение, за което в момента припомняте.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В края на заседанието ще го уточним двамата, но аз по този закон никога не съм се изказвала. Бъркате сигурно ГПК.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, имаме проблеми, решаваме ги. Записваме това, което предлагате, води се стенограма, даже вече се оформя консенсус по определени предложения.
Госпожо, Вие имате думата сега.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Български финансов форум.
Ще говоря в качеството си на действащ адвокат, тъй като промените в ГПК, които предлагаме в пакета от седем законодателни мерки категорично считаме, че са в състояние да уредят абсолютно всички тези проблеми, които чухме от директно потърпевши от цялата тази каша, ситуация в момента.
На първо място много ми се ще да подчертая обаче един много сериозен факт, който е във връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК. Чуват се призиви за отмяна на целият текст на чл. 417. Доколкото това е единият от двата текста, които оформят заповедното производство, което е за един цял институт, считам, че подобни призиви са популистки и несъстоятелни. Когато говорим за чл. 417 трябва да имаме предвид, че тази процедура се ползва не само от банките в края на краищата. Целта за ремонт на този текст е да се възстанови равнопоставеността между хората и банките, които са просто един от субектите в гражданско правния оборот.
Не може банката да е приравнена с държава и община, но това не значи, че заради банката трябва държавата и общината да бъде поставена в някакво друго положение, в което не би могла да търси своите публични вземания.
Затова нашето предложение по отношение на чл. 417 е да се коригира само т. 2, като се премахнат думите „и банките”, в пакет с още ред промени, сега ще изброя много накратко всички текстове, които имаме предвид в ГПК. Считам, че това би решило проблема донякъде и с частните съдебни изпълнители. В тази част на ГПК обаче може би трябва много повече промени да се направят.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако имате писмени предложения дайте ни ги.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Ще ви ги дам, но нека все пак хората да се ориентират за какво става въпрос, а не да се хвърлят едни фрази и много красиви приказки в публичното пространство, които реално няма как да бъдат изпълнени, защото са безумни.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние изобщо като законодатели това не го обсъждаме. Може да има всякакви предложения.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Нека нататък да продължа със следващите текстове, които сме фиксирали в нашия пакет от седем мерки. Търсим изменение на чл. 419, ал. 3 от ГПК в следния смисъл: обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение спира изпълнението по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК, защото един от основните проблеми при заповедното производство не е фактът, че няма възможност да се оспорва по исков ред процедурата и заявлението на банката за снабдяване с изпълнителен лист. Не е вярно. Такава възможност има и сега, но просто не е регламентирана толкова коректно и ясно, че хората да могат да се възползват от нея. С едно обикновено възражение при връчване на заповедта и при връчване на изпълнителния лист, когато говорим за чл. 417, това става от частния съдебен изпълнител обикновено, които умишлено, и тук подчертавам и моля колежката с еднакво име да чуе, умишлено не се прилагат бланките за възражение от частните съдебни изпълнители, когато те връчват призовката за доброволно изпълнение, въпреки че в призовката е описано, че се връчва това възражение. Хората не знаят, че имат право на такова възражение, с което само с една дума целият процес се прехвърля в исков и там могат да предявят всичките си претенции спрямо банката, както насрещни искове, така и установителни искове. Не е вярно, че не съществува ред да се защитят. Просто не се прилага добре и както е редно.
Затова ние държим всички текстове, които регламентират спирането на изпълнението, начина на провеждане на заповедното производство да бъдат коригирани, защото другият голям проблем е именно тази регламентация, с която категорично, императивно се забранява спиране на изпълнението дори и при наличие на висящ исков процес в отношенията хора – банки.
Да продължа със следващите текстове. На чл. 419, ал. 3 формулировката ще ви я предам, въобще целия пакет от седем мерки ще ви дам.
Държим да бъде отменен чл. 420, ал. 1 от ГПК. Той гласи: „Чл. 420 (1) Възражението срещу заповедта не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1.8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечения за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от Закона за задълженията и договорите”.
Тази гаранция в този размер, който се практикува в момента, а той е размерът на цялата претенция, очевидно просто обезсмисля каквато и да била защита, какъвто и да е бил опит за защита дали през исков, дали през някакъв друг ред.
Колежката Волева тук допълва, че има случаи дори когато се иска и в доста по-завишен размер.
На следващо място говорим за отмяна на чл. 423, ал. 2 от ГПК. Подаването на възражения пред Въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. Това са текстовете по отношение на спиране на изпълнението.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз затова ви предложих да ги дадете, защото са строго специфични.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Искам просто хората да го чуят, защото те не са ориентирани и в момента се говорят абсурди за отмяна на цели текстове.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз нямам нищо против да изкажете Вашето мнение, но понеже са правни термини, хората които искате да ги чуят няма и да ги разберат.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Добре, само още два текста ще отбележа, ще ви ги дам и ще приключа.
Говорим за промяна в чл. 435, ал. 2 от ГПК, това е обжалваемите действия на съдия изпълнителя, включително и възможността да може да се обжалва оценката на продавания имот, защото не е вярно, че оценката се формира коректно от частните съдебни изпълнители. Това просто не е вярно. Аз имам случаи, в които съм виждала забравен разпечатал имейл в изпълнително дело от служителя от банката, който води въпросното производство, което се обръща на умалително име към частния съдебен изпълнител и му казва: „Искам проданта да започне от еди колко си лева”. Нали разбирате, че това просто не може да продължава.
След което говорим вече за премахване от чл. 47, ал. 1 и ал. 7 от ГПК по отношение на тази невероятна бих казала буквално изсмукана от пръстите (не знам кой го сътвори това нещо) процедура за призоваване чрез залепване.
Всички знаем за какво става въпрос. Това е издевателство, не искам да давам повече квалификации.
Освен това много важно е да се обърне внимание и на препятствията, които се поставят пред възможността да се ползва Института за предявяване на колективни искове, който е един много сериозен институт, но за съжаление тук на наша почва са поставени две прегради пред възможността за реализация на защита правата на потребителите по този ред.
Едната преграда е чисто административна. Става дума за чл. 380, ал. 3 и в чл. 164, ал. 1, т. 7, няма да ги цитирам. Става дума да се даде възможност повече организации да представляват засегнати потребители, завеждайки колективни искове, а не само тези 4 – 5, които са вписани в списъка на министерството.
На второ място по отношение на физическите лица, които биха искали да заведат колективен иск, към който да се присъединят неограничен кръг хора, не считаме че тези текстове, с които на съда се възлага непременно да провери икономическата, финансова възможност на конкретния потребител физическо лице, да понесе разноските от целия процес и едва тогава да го допусне и да образува делото. Това очевидно просто поставя едно препятствие, непреодолимо пред реализиране на защита по този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, нека спрем дотук.
Имате думата.
Г-Н ИВАН БЪЧВАРОВ: Добър ден. Иван Бъчваров, Главен секретар на Комисията за защита на потребителите.
Бих искал да взема отношение само по въпросите, които бяха повдигнати тук и най-вече по защита на потребителите и съответно формирането на орган или някаква институция за така наречените помирителни комисии и защита на потребителите.
Първо искам да подчертая, че комисията все пак действа в рамките на правомощията, които има и от началото на миналата година, 2012 година до м. август бяха проведени общите условия на всички банки, първо на банковите институции за наличието на равноправни клаузи, разбира се изкарахме и информация за тези проверки и тъй като беше споменато за една неравноправна клауза, която е провъзгласена за равноправна и вече променена, че примерно неустойките се дължат върху целия размер на кредита, а не само върху просрочения. Всички банки това нещо го промениха.
Сега проблемът е съвсем друг, в някаква степен също законов, че когато дадем предписание на съответния търговец на банката да промени общите условия и те се съгласят с тях и съответно ги променят, започват да действат новите общи условия от момента на промяната. За минал период няма възможност, така че това просто няма как да стане, би трябвало да бъде уредено по някакъв друг начин.
РЕПЛИКА: Политическо решение се казва този начин.
Г-Н ИВАН БЪЧВАРОВ: На второ място искам да обърна внимание и за проблема, който възникна от началото на годината с небанковите финансови институции – на 28 са проверени общите условия, тъй като пак подчертавам, в тази сфера ние имаме възможност само да проверяваме наличието на отделни клаузи в договорите и общите условия на тези институции.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА: Тече дело във ВАС, състоя се на 18 ноември затова, че КЗП отказва да предостави обществена информация за имената на банките, за които е констатирано, че са извършили въпросните нарушения. За какво говорим?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате дискусия по работата на регулаторите, ще направим тематична дискусия на тази тема, няма проблем.
Ще направим такъв разговор, при това разговор отделно за всеки регулатор.
Г-Н ИВАН БЪЧВАРОВ: Съвсем накратко само да кажа за небанковите финансови институции. Примерно за прословутата Профи Кредит, преди два дни излезе и решението, наказателното постановление е от миналата година. Наложили сме го именно за този случай, когато допълнително попълват във формуляра за заявление и върху самия договор информация, която не е известна на потребителите и вече на втора инстанция е потвърдено със санкция от 6 000 лева, защото това е общо взето, което можем да направим като една лоялна търговска практика.
Сега при обсъждането на промените на Закона за потребителите, ние имахме едно такова предложение, но не беше прието на този етап. Специално за нелоялната търговска практика, когато се установи, санкциите да бъдат обвързани с годишния оборот от предходната година на съответния търговец, тъй като общоизвестно е, че някои от търговците калкулират в самата рекламна кампания или изобщо в практиката, която прилагат и санкцията, която е в рамките на 10 000 – 15 000 лева максимум. Пак подчертавам, че на този етап не беше одобрена и не е внесена в Народното събрание.
Що се касае до това дали сме предоставили информацията за банките, кои банки какви клаузи имат, все пак по Закона за достъп до обществената информация, с който ние също трябва да се съобразяваме, трябва да се иска изрично разрешение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имате думата.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Госпожа Манолова, господин Цонев и всички присъстващи. Господин Цонев, обръщам се към Вас с цялото ми уважение, но не мога да Ви бъда благодарна за тази среща, защото тази среща госпожа Манолова обеща да се проведе през м. юни. Тогава повдигнахме въпроса. През м. март 2013 г. сме го писали това до омбудсмана и през м. юли в лична среща господин Пенчев обеща, че ще го внесе – Закон за фалит на физическите лица, отмяна на чл. 417, т. 2 и т.н.
Нещо, което е интересно и до този момент не го засегнахме. Обикновено банките дават изпълнението на тези кредити да се извършва от финансови институции. Казано грозно, подставени ли са тези институции, но им казват „Мутри”. Те звънят по телефоните, плашат хората, принуждават ги, не мога да ви опиша какво арогантно поведение имат с гражданите. Невероятно арогантно поведение. За тях не споменахме нищо. Кой търси отговорност на тези хора? Банката е предоставила, дава права. Тези права са като на топлинните счетоводители, междинни и т.н. Товарим българския гражданин, искаме равен стандарт. При старт от 200 лева, с който тръгваш ти, той тръгва с 2000 лева, е как ще сме равни на финала. Този въпрос го поставихме през м. юли при господин премиера Пламен Орешарски.
Ето дневния ред на 1 октомври 2013 година – Промени в Закона фалит на физически лица до днес още не е разгледан. Остана в некое чекмедже.
Не ми хареса и това, което казахте. Всички може да давате предложения. Естествено, всички даваме предложения, но добре е да ни чуете и тези предложения да влязат в закона. Това беше разговора при госпожа Манолова през м. юни. Тя официално каза: „Ще поканя Комисията по бюджет и финанси”, за което Ви благодаря. Да, така е, но това нещо трябваше отдавна да се реши.
Това нещо стана през 2008 година, тогава се гласува чл. 417, благодарение на господин Минчо Христов, който е тук, за потребителския кредит. Никога не съм теглила кредит, но много хора са потърпевши по отношение на наказателните лихви. Със Стела Банкова и Минчо Христов поне го следяхме. През 2008 година се отмени и потребителските кредити вече не са с наказателни лихви. Колкото до ипотечните кредити, частните съдебни изпълнители, уважение към госпожа председателката, но поведението им е арогантно. Питам тези пари, които са хиляди, в които влизат при тези частни съдебни изпълнители, защо не влязат в някой фонд за деца, болни от левкимия или някъде другаде. Пълна безотговорност. Те ти вземат парите и те оставят гол на улицата. Арогантно поведение. Защо не се дават на държавни съдия изпълнители, да влизат в хазната. Хазната празна, няма пари.
Поведението на частните съдебни изпълнители е повече от арогантно. Не е мое мнение, а мнение на много хора. Тези фирми, грозно е, че от тази трибуна го казвам, нямат право на техните подчинени, които събират парите, това са бирници, абсолютни бирници. Ние нищо не правим до този момент.
Госпожо Манолова, втори път Ви благодаря, че повикахте господин Цонев. А Вие господин Цонев, помня че от 1990 година сте председател на Бюджетната комисия, от тогава Ви помня. Извинявайте, но сте компетентна личност. Предишния път като се срещнахме, казахте че банките не са монопол. Спор няма, защото не е една банка, така е, но може ли БТК, може ли за 49 лева да те кара да плащаш 400 лева на съдия изпълнител затова, че някой си не платил телефона. Падение. Мен ми е обидно, че сега на сакатите от Бог да пази ще им дадат 50 лева за пенсии и те се радват. Жалко за държавата, щом на 50 лева се радваме.
Аз затова съм тук. Моя комшийка дължи 49 лева на Мобилтел. Какво е направил частен съдебен изпълнител, че и иска 420 лева, затова, че е звъннал, че е изпратил призовка и че я слага „на колене”. Просто е грозно. Както казват останалите, това трябва много бързо да се направи.
Ние много пъти сме говорили затова, че трябва да има финансов омбудсман, че трябва някой да ни защитава интересите. Затова написахме писмото до омбудсмана. Всички трябва да са солидарни и да се оправи това нещо, без значение от коя партия сте.
Аз съм затова да работи това правителство, не от вън, а тук да ви притискаме да работите, от вас прозрачност, от нас контрол.
Благодаря на г-жа Манолова, че направи среща с гражданите.
Господин Цонев, Вас също Ви ценя като специалист, направете нещо.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много Ви благодаря. Мисля, че много навреме беше това изказване и беше вярно, точно, ще си вземем бележки.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: За протокола Найден Москов от Българска асоциация на пенсионерите.
Първо имам един въпрос към господин Цонев. Той е към господин Гечев също. Защо когато стана въпрос за преминаване от плосък данък 10 %, който явно не е в интерес на малкия и средния бизнес и на населението на България, тогава казаха че от Движението за права и свободи са против. Защо бяха против въвеждането на прогресивно подоходния данък, което е по-справедливо?
Второ за кредитите искам да кажа няколко думи. Много неща се изговориха, няма да повтарям, обаче трябва да кажа само, че нашата държава е основана на така наречените посредници. Ние имаме посредници във всички области на живота. Ние сме по този начин посредствена държава и тези посредници обикновено така ни натискат, което казахте преди малко, че фактически те са едни кърлежи, които смучат от снагата на народа. Защо нямаме пряка зависимост и пряка отчетност между Топлофикация и потребителите? Защо трябва да се въвеждат тези посредници, които нищо не вършат, те са паразити, нито произвеждат, нито нищо.
По отношение на различните видове заеми, които се вземат. Аз съм бил свидетел на това как непрекъснато ме тероризират по телефона за взети заеми, че не съм се издължил, че съм закъснял малко и т.н. Просто трябва някак си да се следи за този терор. Имате гласувани толкова пари за подслушване и т.н., вместо да се подслушват такива като нас, по-добре е да се подслушват тези, които тероризират клиентите.
Накрая още нещо искам да кажа. За монополите никой не спомена тук. Съществуват ли монополи в здравеопазването? Според мен да, и то много интересни монополи, защото непрекъснато текат реклами и т.н. Аз се обаждах един път на една фирма, която много често се рекламира, в момента Жорж Ганчев рекламира тази фирма, да се грижим за това, което е в панталона. Обаждах се на тази фирма и се оказа, че те започват операциите след един преглед, който е някъде между 60 и 100 лева, след това започват от 6 000 лева нататък.
РЕПЛИКА: Може ли да говорите по темата.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Тези средства са за операция с така наречения зелен лъч. Аз питам, защо само тази фирма разполага със зелен лъч, с тази апаратура? Защо другите фирми нямат такива? В този смисъл те са монополисти.
Последно. Искам да апелирам към вас народните представители, към Народното събрание, да бъдете по-близко до народа си, който така силно се натискате да го управлявате. По-близо до народа, граждански контрол за регулаторите, там трябва да има повече граждански контрол, т.е. гражданите да бъдат в така нареченото звено за обратна връзка, тъй като явно медиите са корумпирани. Те не изпълняват функциите си, те са се продали. Затова граждански контрол в звената за обратна връзка и в цензорите, които контролират изпълнението на задачите.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви за полезните напътствия.
Три последни изказвания. Имате думата.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Георги Найденов, Технически ренесанс.
Бих искал първо да обърна внимание, да направя преглед на това, което се е случило в банковия сектор и на ниво Европейски съюз.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За преглед няма да имате това време, но можете да кажете накратко някои неща и да ни дадете в писмен вид това, което имате.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Става въпрос за това, че не е във вашите компетенции съгласно чл. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, а именно изключителна компетентност на Европейската комисия е контрола за конкуренцията на банковите пазари и го пише в раздел С 1683/1983 г. § 2: След като създадените правила за общата организация на пазара могат да се разглеждат като изграждане на цялостната система държавите членки не са компетентни в тази област, освен ако в общностното право изрично предвиждат това.
Създавайки чл. 417 от ГПК, който противоречи на директива 2001/24/ ЕО, влязла в сила на 5 май 2001 г. за оздравяване и ликвидация на кредитните институции, фактически е създаден привиден акт, от който не може да се черпи сила и във връзка с това европейският план за икономическо възстановяване (СЕ) N 800/2008 посочва, че главен играч на банковия пазар е Европейска централна банка, която чрез г-н Барозо адмирира държавите членки да се възползват от крупната финансова подкрепа, представена на банковия сектор, за да насърчат възстановяването на обичайните дейности на отпускането на заеми и да гарантират, че получаването на заемите ще се възползва от намаляването на основния лихвен процент.
Фактически нашите банки са увеличавали лихвения процент, Европа е намалявала лихвения процент. Налети са около 3 трилион и 600 милиарда евро. Посочено е в доклада на Европейската комисия 2013 (СЕ) N 2013/257 и фактически всички, които са били с капитал, който е прибран от банките са станали акционери в банките, защото не може да черпиш права, които са фиктивни и да реализираш права на тази основа. Така че на база на директива 2009/22, през 2012 г. е разглеждана в нашия Парламент, за алтернативно решаване на спорове чрез извънсъдебно споразумение, адвокатите ще имат достатъчно работа, могат да седнат и да се разберат, т.е. банките са в нарушение
Ще ви предадем и друга информация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви много.
Г-Н ДЕСИСЛАВ ДОЙНОВ: Български финансов форум.
Искам в рамките на една минута да се опитам да включа един детайл, който някак си пропускаме.
Каквито и законодателни промени да се предлагат, би трябвало да вземете предвид всички висящи случаи в момента, защото наболелите проблеми в банковия сектор са от 2008 година насам. В момента има огромно количество висящи изпълнителни производства, спорове, които са в една или друга фаза и това нещо трябва да бъде регулирано по някакъв начин. Няма как да приемем законодателството от днес нататък.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: А как да се приеме от днес за назад, ако може да ми кажете. Явно не може да ми кажете.
Г-Н ДЕСИСЛАВ ДОЙНОВ: Въпросът е такъв, че трябва да се потърси някакво решение за висящите спорове и въобще за висящите случаи, защото те са огромно количество. Това ми беше бележката. Благодаря.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Граждански комитет Равни пред закона.
Тук видяхме, че явно не сме равни пред закона, както пише в чл. 6 от Конституцията. Всички ваши действия трябва да са насочени към това нещо.
Аз имам някои идеи, тъй като се занимавам ежедневно с валутни пазари и търгове на валутните пазари. Както са направили другите държави Моретарен комитет може да се направи към БНБ или с участието на БНБ, да има банкери, макроикономисти, съдебна система, граждански организации, да има прозрачни заседания, както федералната система в Съединените щати ги прави и Европейска централна банка. Те да се произнасят по паричното предлагане, контрол на практиките на търговските банки.
За лихвата, която е много проблемна за всички нас. Те си я определят банките по ЮРИБОР плюс тяхна си добавка, която те си изчисляват и ще ви кажа как се прави това нещо. Рисковата добавка, която си правят банките. Пускат едни бързи, лесни кредити и без значение колко е качествен кредитополучателя ги раздават, после не ги събират, така следва – вижте колко е голям риска в България и ние не можем да си съберем парите, затова увеличаваме рисковата премия за България.
Например лихвата може да се прави като микс от ЮРИБОР, тъй като сме вързани с валутен борд, ние сме твърдо вързани към еврото, да използваме ЮРИБОР, СОФИБОР, някакъв микс да се прави да има лимит за рисковата премия, методика и контрол. Това може да се прави от този Моретарен комитет.
Специално по отношение на частните съдебни изпълнители.
Никой не ги контролира. Нито Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да ги контролира, те все пак се водят съдебни изпълнители. Би трябвало щом имат връзка със съдебната система и правят тези изпълнения вместо нея, би трябвало да има някакъв контрол върху нейните практики. Сега какво се случва? Скоро уволнихме един съдия от Осмо отделение тъй като беше пресрочил 30 дела. Значи има някакъв контрол, обратна връзка. От тук нататък трябва да се направи така, че да има контрол върху тези частни съдебни изпълнители, както се контролира цялата съдебна система.
За изпълнението. Може да се направи така, че да има бърза процедура по споразумение между банката и клиента, да има бавна процедура по съд, да се доказват вече тези неща, като при доказването трябва да се спира тази лихва. Оздравителен план, за да се види дали човекът може да се справи сам и все пак фалит на физическо лице трябва да има, както е в Съединените щати и на други места, с примерно от 3 до 5 години, което кореспондира с данъчната давност – 5 години да няма право да ползва кредити, но все пак след това да се изчисти човека и да започне да влиза в тези нови отношения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние ще подготвяме Закон за физическия фалит, да не навлизаме в подробности.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: За активите. Примерно банката взема един актив. Много добре знаем как се източват и банки по този начин. Вдига се цената несъразмерно, после се казва – тя не е такава, спекулации с продажба на активи под тази себестойност и фактически трябва да има прозрачен процес по оценка на активите и вече да се поеме риска от банката по актива. Губиш актива, губиш кредита.
За събирач на дългове. Търгува с различна информация. Това трябва да се види в закона, защото примерно ти дължиш на един оператор някакви Х лева, те ти се обаждат на друг оператор, който пак се води на твое име или на друга фирма.
Това е в общи линии, но ако се направят едни такива дискусии, ще навлезем в детайли.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Какво искате, да защитите частните съдебни изпълнители? Ние тук не сме в конкурентно производство. Ние слушаме идеи.
Ще дам думата за три последни изказвания, но те да са по 3 минути. Повече няма да давам думата на никой и ще направим второ заседание, тъй като има още неизказали се. Заседанието ще направим след две седмици.
Заповядайте.
Г-ЖА МАРИАНА ОБРЕТЕНОВА: Камара на частните съдебни изпълнители, член на Съвета на камарата. Само ще щрихирам нещата и няма да навлизам в подробности. Ние сме контролирани от няколко органи. Това са Прокуратурата, НАП, Министерство на правосъдието, камарата и съда.
Няма да коментирам повече затова, имам конкретни предложения относно проблема с оценките.
Говоря вече на езика на юристите. Оценката, ако бъде обжалвана ще доведе до проблем във връзка с новата промяна на чл. 496 от миналата година. Колегите, които работят в сферата на съдебното изпълнение са наясно, че постановлението за възлагане беше изменено през 2012 година, а именно влизането в сила на постановлението за възлагане, момента на влизане в сила е след като бъде обжалвано, преди собствеността преминаваща към момента на изготвянето.
Ако оценката се допусне да бъде обжалвана, както в момента има такава идея, това означава, че ще има проблем в чл. 496.
Относно оценката ние имаме конкретно предложение. За да няма проблем във връзка с публичните продажби, според мен едно предложение от рода на това, че началната цена при публичната продан следва да започва от данъчната оценка на имота би решило голям процент от проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колегата Христов има думата.
Г-Н МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря за дадената възможност.
Аз не мога да не съм доволен, господин Цонев, тъй като когато слушах встъпителните думи на вас, депутатите, имам чувството, че Вие повтаряхте точно това, което аз говорих през 2006, 2007 и 2008 година в 40-то Народно събрание, когато се опитвах да премахна наказателните лихви за предсрочно връщане на потребителски кредит.
Слава богу през 2008 година успях. Някой път ще напиша книга със спомени да разкажа как успях да прокарам това решение, въпреки жестоката реакция на банките. Знаете, че аз бях засипан с купища какви ли не статии, в които бях главен герой, но важното е, че успях.
Две години в България нямаше наказателни лихви за предсрочно връщане на потребителски кредит. Моите опоненти, които казваха, че това ще спре кредитирането, че ще стане някакъв колапс по отношение на банките, не се случиха тези прогнози. Напротив банките продължиха да кредитират. Нищо лошо не се случи.
През 2010 година и това го казвам за присъстващите, едно странно мнозинство от ГЕРБ, Атака и Синята коалиция върна наказателните лихви. Това е факт.
От тук нататък аз имам няколко препоръки и ще се опитам да приключа в тези три минути.
Първо, господин Цонев, аз имам своите разминавания с господин Любомир Христов. Мисля, че наказателни лихви за предсрочно връщане на кредити – потребителски, ипотечни и каквито искате не бива да има. Дори и не в рамките на 1 %, просто не бива да има, така както нямаше две години и нищо лошо не се случи в България.
Второ. Бих ви препоръчал, тъй като стана дума за частните съдебни изпълнители, аз няма да влизам в подробности, но считам че тази институция е излишна, трябва да се премахне категорично. Има държавни съдебни изпълнители и какво толкова има да умуваме. Няма да ви казвам как банките, почти всяка една банка е създала собствени дружества за недвижими имоти и какви далавери се извършват с имотите на хората в момента, какъв грабеж. Ако трябва ще дойда на едно следващо заседание и ще ви дам факти, примери, цифри, а и не само аз мога да ви ги дам от тук присъстващите. Така че помислете върху това. Махнете тези частни съдебни изпълнители. От къде накъде за едно дело примерно от 100 млн. лева някой частен съдебен изпълнител, затова че е разписал някакъв документ ще получи 3 млн.лева. Аз не виждам смисъл.
(Оживление в залата).
Нека да продължим. Госпожо аз не Ви прекъсвах.
Господин Цонев, давам Ви една препоръка. Вие тогава бяхте шеф на комисията, сега пак сте шеф. Помислете за връщането на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Тази отговорност беше премахната през 2001 година от мнозинството на гражданина Симеон Борисов Кобурготски.
В момента банкер, който умишлено раздаде кредит на свой човек, на свой познат, близък, приятел, не носи наказателна отговорност затова. Това донякъде обяснява защо проблемните кредити в България са около 25 %. Ние сме първенци, господин Цонев и Вие добре го знаете.
Още две препоръки, накратко ви го казвам.
В момента имайки предвид тази ситуация икономическа, че 25% от кредитите са проблемни, близко е до ума, че нещо лошо може да се случи в банковата система. Не искам да бъда лош пророк, чукам на дърво Но все пак Ваше задължение е господин Цонев и госпожо Манолова, господин Гечев и към Вас се обръщам, е да гарантирате наистина спестяванията на българските граждани. Към сега действащия момент, спестяванията на гражданите не са гарантирани и Ви казвам директно какви са аргументите.
В Закона за гарантиране на влоговете пише, че при фалит на дадена банка Фондът за гарантиране на влоговете заплаща изплащането на сумите по влоговете. Никъде не пише кога трябва да завърши, което теоретично дава възможност това изплащане да продължи години и десетилетия, т.е. влоговете на хората практически да бъдат блокирани.
Вторият момент. Обърнете внимание на тези закони, господин Цонев. Вие добре знаете, аз съм ги внесъл още от 2005 година. Стоят в деловодството на Народното събрание. Както се казва давам Ви ги безвъзмездно, не Ви искам хонорар, не Ви искам, както се казва никакво заплащане затова.
Вторият криминален момент в Закона за гарантиране на влоговете е следния. При фалит на дадена банка влоговете на българските граждани, валутните влогове на българските граждани ще бъдат изплащани в левове по курса от първоначалния ден на плащането. Това господин Цонев за мен е един криминален закон. Приет е буквално от 1997 година от друго мнозинство и т.н, Ваш дълг е да го оправите. Ако не дай боже има някакъв катаклизъм, да не се случва така, че валутните влогове да бъдат откраднати, а спестяванията на българските граждани да бъдат блокирани за неопределено време.
Това са моите съвсем искрени и добронамерени препоръки. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Няма опасност за влоговете на българските граждани – фондът стои зад тях и бюджетът стои зад тях. Ние нееднократно сме говорили по този въпрос.
Имате думата за изказване от 3 минути.
Г-Н ПАВЕЛ ШАРАЛИЕВ: Аз съм Павел Шаралиев, Гражданско движение Днес и потребител на банкови услуги, потърпевш. Напоследък гледам Ваши изказвания в медиите, в различни телевизии. Господин Цонев, Вие участвате в различни предавания и това, което най-много ме озадачи е, че тези законодателни промени, които днес дискутираме, няма да засегнат потърпевшите в момента. Преди малко Вие попитахте господина, който се изказваше как.
Не мисля, че ние сме хората, които трябва да ви кажем как да се случи това нещо, при положение че всеки ден хора се самоубиват, умират от инфаркти, от инсулти точно заради такива своеволия на банките в момента.
Искам да ви попитам и да посочите формата, начина, по който ще бъдат обезвъзмездени, защитени, обезщетени, настоящите кредитополучатели, станали жертва на абсолютния банков произвол и докарани умишлено до фалит. Очевидно е нарушаване в момента на европейското право от българските съдилища и на действащите неевропейски закони, както казахте за чл. 417. Вие самият казахте в началото, че това никъде го няма по света, освен в България.
Искам да ви попитам бихте ли наистина наложили мораториум върху всички изпълнителни дела, както предложи в началото господинът, след като вие самите показвате воля за промяна. Какво бихте направили за хората в момента, които са потърпевши?
Ясно е, че ще бъдат извършени законодателни промени, но Вие сам го казахте в няколко телевизионни предавания, че това ще важи само за бъдещи кредитополучатели.
Благодаря. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние нямаме право да приемаме закони с обратно действие.
Г-Н ПАВЕЛ ШАРАЛИЕВ: Интересува ме, какво биха предприели българските депутати за защита на своите граждани? Вие казвате, че промените ще важат за бъдещи кредитополучатели, а какво става в момента с тези, които са потърпевши. Само за миналата 2012 година 35 000 имота на потърпевши са продадени.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали бихте искали да ме чуете, разбрах въпроса.
В момента разискваме законодателните промени, които да защитят българските граждани от проблемите, които имат с банките. Трябва да ви лъжем, или трябва да бъдем честни. Ние нямаме право да приемаме закони с обратно действие. Не ни го разрешава нито Конституцията, нито никой. Понеже ме питате тези, които досега са потърпевши как ще бъдат защитени, когато една законодателна норма се приеме, тя започва да действа от деня на приемането напред, а не назад и аз затова, когато господина попита как ще бъдат уредени, попитах кажете как.
Г-Н ПАВЕЛ ШАРАЛИЕВ: След като няма такава законова възможност, би било редно да наложите мораториум., за да могат потърпевшите да търсят правата си в съда.
Г-Н ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Искам с едно изречение да отговоря на този въпрос. Двама актьори. Единият актьор е отново законодателят, който трябва да облекчи режима за завеждане на колективни искове, а другият актьор са гражданските организации – колективни искове срещу банките, защото те действат с еднакви, общи условия. Докато ги съдите един по един, ще бъдете ограбвани, това е.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много Ви благодаря.
Г-ЖА ВЕСКА ВОЛЕВА: Почти с всички до тук съм съгласна с някои изключения. Няма да повтарям, но не съм съгласна с някои думи на господин Цонев и искам да кажа защо.
Първо. Неговите думи са: няма монопол в банковия сектор.
Има монопол в банковия сектор. Той може би има предвид едно решение на Комисията за защита на конкуренцията, в което участваха единствено банките, никакви ограничения на лихвите не бяха доказани, никакъв опонент не участваше, т.е. има монопол в банковия сектор.
Те са по-стабилни от водещи европейски банки. Естествено цялата държава е тяхна. Държавата е нестабилна, банките са стабилни. Ние в момента не мислим за хората, не мислим за фирмите, а мислим за банките. Банките ще работят и печелят така, както печелят навсякъде по света с ЛИБОР, СОФИБОР, ЮРИБОР, които от 4.0 преди 5 – 6 години, в момента са 0.04. Как става така, че тук лихвата е тройна и четворна, не мога да разбера?
От изложението, което той направи за банките и потребителите аз съм втрещена. Стига с тези потребители, в смисъл те ще трябва да бъдат в цялостния пакет, тъй като бизнеса не го ли вдигнем, който е унищожен от банките и потребителите ще потънат, и бизнеса ще потъне, и държавата ще потъне.
Не може малкия и средния бизнес да го извадим извън този пакет и да не помислим за него, тъй като от там тръгна срива на държавата. Държавата ни е в срив и ние чрез банките и чрез тези техни странични фирми донорстваме на големите държави, на богатите държави и ставаме все по-бедни и се радваме едва ли не се самосъжаляваме.
Кои са присъствали? Асоциация на банките в България. Обърнете внимание. Сдружение в частна полза, е докога. Кой трябва да участва там? Там трябва да участват партньорите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие злоупотребихте с търпението ми. Асоциацията на банките бяхме поканили и днес.
Г-ЖА ВЕСКА ВОЛЕВА: Сдружението в частна полза участва навсякъде и с всичко то се съгласява.
Само още едно нещо искам да кажа по отношение на цените на продаваемите имоти. Може да има разлика 10 пъти, защото единствени на пазара на изкупуване са паралелните фирми на банките. Има една паралелна фирма, която е купила 300 имота в София за една година. Естествено, че ще има канал, по който цената да бъде уговорена, но това го виждаме на всяко изпълнително дело и затова считам, че законодателят трябва да поработи и там. Няма да злоупотребявам и няма да говоря повече.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Господин Цонев, само едно изречение.
Нина Георгиева, Национално обединение за граждански контрол върху държавните институции.
Предлагам да се съсредоточим тематично. За следващия път, когато ще бъде проведена съответната среща, да бъдат осигурени имената на лицата, които са внасяли текстовете и за кого е била ползата, след като е налично общественото възмущение от текстове, които трябваше да са налични в предохранителния характер към суверена за българска държавност.
Това е предложението ми. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на всички за участието. Благодаря ви за конструктивния диалог и за добрите предложения.
Както се разбрахме ще имаме нова среща. Закривам заседанието и ви желая приятна вечер.
Г-ЖА ВЕСКА ВОЛЕВА: Много се извинявам, госпожо Манолова. Закриваме заседанието. Следващото ще бъде след две седмици. През тези две седмици колко още хора ще излязат на улицата.
Нека да предложите поне мораториум на висящите дела.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Утре ни предстои представяне на машинното гласуване и отново ще имате възможност да се изкажете.




Мая Манолова
Председател
на Комисията за взаимодействие с
гражданските организации и движения

СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)