---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 10


На 28 ноември 2013 година (четвъртък ) от 14.30 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Запад се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за намаляване до 0% ставката на ДДС върху стоките за деца от 0 до 3 години;
2. Представяне и обсъждане на Доклада на Министерски съвет за изпълнението на Плана за действие на Република България по инициативата Партньорство за открито управление;
3.Разни.

Заседанието на комисията се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14.30 часа от госпожа Мая Манолова - председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, откривам днешното заседание. Предварително сме обявили дневния ред. Колеги, имате ли предложения и забележки по дневния ред? Няма възражения.
Дневният ред е приет единодушно.
Първа точка от дневния ред е разглеждане на Национална гражданска инициатива за намаляване до 0% ставката на ДДС върху стоките за деца от 0 до 3 години.
За участие в обсъждането сме поканили представители на вносителите:
Г-жа Евелина Бетова – член на Инициативния комитет;
Г-жа Валентина Минева – член на Инициативния комитет;
Г-жа Антония Григорова – консултант на гражданската инициатива.
Постъпили са междувременно и становища от Министерство на финансите и от Министерство на икономиката и енергетиката, като тук би следвало да има и техни представители, които ще се включат по-късно в дискусията.
Тук би следвало да са:
Г-жа Мина Янкова - началник отдел в дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите
Г-н Лъчезар Борисов – началник отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие” от Министерство на икономиката и енергетиката
Г-н Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриално отношение и управление на държавното участие” от Министерство на икономиката и енергетиката.
Тук са и представители на граждански организации, които имат експертиза и имат заявена позиция по отношение на диференцирането на ставката на ДДС върху детски стоки и услуги.
Ще представя в началото гражданската инициатива. Към нея, така както е представена пред Народното събрание, са представени и протокол от Учредителното събрание на гражданската инициатива, което се е провело на 29 май 2013 година. Има списък на участниците в Учредителното събрание, придружително писмо, а също така инициаторите са предложили статистически и аналитични данни в подкрепа на тяхното предложение. Заседанието, което е проведено, видно от протокола и от подписите към него, отговаря на изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, доколкото е било организирано от 55 граждани с избирателни права, като е спазен тримесечния срок за провеждане на самата подписка.
Както е записано в закона, сме предоставили подписите, събрани от гражданската инициатива на дирекция ГРАО, направена е проверка, от която е видно, че от представените 17 182 броя проверени записи, 11 586 са на граждани, които коректно са записали изискуемите по закон данни и 5 596 броя са некоректни записи, с грешки в данните, 5 397 имат записани грешни данни, а 121 броя са с повторени записи, 28 броя лица са се подписали, които са под 18 години, следователно нямат избирателни права и междувременно 44 броя от лицата, които са се подписали не са български граждани, 6 броя са починали междувременно. Но тъй като в закона липсва изискване за определен брой подписи в подкрепа на инициативата, освен изискването за присъствие на 50 граждани на самото Учредително събрание, приемаме, че подписката е коректна. Събрани са 11 586 подписи на граждани. Гражданската инициатива следва да бъде разгледана от Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения, след това да бъде разгледана в Пленарна зала от българския Парламент.
По подписката, както вече казах са постъпили две становища, всъщност становищата са три, има и едно становище от Комисията за защита на потребителите, но те са заявили, че нямат отношение към промяната в ставката, така че на практика не вземат отношение по същество по предложената подписка.
Преди да дам думата на представителите на съответните министерства да заявят позиция, ще дам думата на вносителите да представят гражданската подписка.
Кой от вносителите на гражданската инициатива иска да вземе думата?
Заповядайте, госпожо Бетова. Госпожа Евелина Бетова е член на Инициативния комитет за организиране на гражданската инициатива за намаляване на ДДС ставката за детски стоки.
Заповядайте госпожо Бетова да представите вашите мотиви към предложението, което сте отправили до Народното събрание.
Г-ЖА ЕВЕЛИНА БЕТОВА: Благодаря Ви.
Добър ден на всички. Радвам се, че сме тук пред вас. Всъщност, аз да си призная, не бях подготвена дали ще трябва да представя данните, които сме внесли в подписката, така че ще направя едно кратко изявление, което е резюме на нашите желания.
Днес сме тук пред вас, защото в проекцията на непрекъснато задълбочаващата се демографска криза нашият бранш, ние заедно с акушерките сме първата фронтова линия, която пада под ударите.
Нашият бранш, уважаеми дами и господа, умира заедно с българската нация, само че ние сме преди нея. Това, което бихме искали тук да уточним е, че подкрепяме и настояваме за нашата инициатива като само една от мерките, с които да се подпомогнат работещите семейства в детеродна възраст и по този начин да се въздейства на тяхната мотивация за създаване на деца в България. Работещите хора във всяка страна са това ядро, което създава благата за себе си и за страната си. Тези хора не могат да се възползват от директните мерки, които са залегнали в програмите за помощ на правителството. Те не могат да се възползват от месечните или еднократни помощи за деца и в никакъв случай не се мотивират от тях. Тези хора не смеят да създават деца, защото осъзнават колко скъпо и почти непосилно за повечето от тях е това начинание. Те са в неизгодната позиция да получават за труда най-малко от всички граждани на Европейския съюз. По последни данни от Евростат средният доход в България е едва 15 % от средния доход в еврозоната. В същото време същите тези граждани са принудени да купуват стоки за децата си на същите, дори на по-високи цени от тези за останалите европейски граждани.
Стоките са еднакви в целия Европейски съюз, тъй като трябва да отговарят на единни системи за контрол на качеството и норми на безопасност. Нашият пазар е безкрайно малък и не могат да се постигат по-добри цени на базата на обем на пазара.
В същото време сме една от петте страни само в Европейския съюз, които нямат диференцирана ставка на ДДС за част или за всичките детски стоки. Всяка индиректна мярка, която би намалила разходите на тези граждани би въздействала успокояващо и съответно мотивиращо за тях. Това твърдение е подкрепено и от над 50 % от анкетираните граждани по време на нашата инициатива.
Ние сме наясно, че промяната която искаме не е лесна и е невъзможно да бъде извършена веднага, но не считаме, че това е причина да се откажем.
Важно е да има воля и ние търсим подкрепа на идеята, за да се започне от някъде. Това би бил един нелек и дълъг път, процес на класифициране на стоките, за да могат да бъдат те отделени от останалите стоки и описани като специфични такива. Има обаче безкрайно много добри практики в страните на Европейския съюз, които прилагат такава диференцирана ставка и съответно ние можем да взаимстваме тази практика от тях. Когато има воля и разбиране за необходимостта от промяна, тогава всички сили ще се въоръжат и ще може да се тръгне по този нелек път.
Ние сме готови и декларираме нашето желание да сътрудничим на всички институции и доколкото можем да помагаме по поемането на този път.
Ние сме икономически субекти, опериращи в тази страна и не сме тук с някакви празни искания. Ние не сме очаквали от вас или от който и да е, да се гласува директно промяна в Закона за ДДС, защото сме наясно с трудностите и препятствията, с които ще се сблъскаме.
Затова бяхме подготвили данни, тези данни които са ни по силите да съберем и макар, че са неофициални, те биха могли да ви бъдат ориентир за финансовите измерения на рамките, които ние желаем.
Всички заедно можем да изискаме от Националния статистически институт например да се направи проучване за измеренията на бранша.
За нас е важно да ви убедим в полезността на нашето искане, в което ние сме дълбоко убедени, за да провокираме тази воля да се тръгне по този път.
Запознахме се със становищата на Министерство на финансите и относно основната теза в това становище е, че политиката на България е да има единна ставка на ДДС, тук е момента да отбележа и позволете ми да не се съглася, защото в туризма има ставка от 9 %. Нима туризмът е по-важен за съхранението на нацията?
Относно тезата на Министерство на икономиката и енергетиката, че не е доказан ефектът от намалението, това също не е вярно защото ние сме изчислили средно претеглен разход на домакинствата с бебе за първата година от живота му и при нулева ставка на ДДС икономията на семейство е около 1 200 лева на годишна база. За точната сума, която ще е необходима за тази промяна също бяхме подготвили анализ на пазара, макар и по неофициални данни. Колкото и неточен да е той, дава груба представа за обема на бранша, на покупките и за ресурса, който би бил необходим, а той е около 19 млн. лева, които ще постъпят по-малко в бюджета, което по наши изчисления прави 0.24 от процента от общите постъпления на ДДС.
Данните са за 2012 година, като данните за обема на пазара на бебешки стоки, т.е. на стоки за деца от 0 до 3 години всъщност е взет по данни на участниците в бранша. Затова казвам, че са неофициални данните.
Видимо е от нашета теза, че с изключително малък разход, което всъщност не е разход, а е планирано по-малко приходи за бюджета, се постигат следните четири основни неща:
Първото е облекчение и мотивация за тези, които не получават преференции от държавата затова, че ще имат принос към запазване на нацията. Няма нужда да емигрират от страната за търсене на по-добри условия за живот и за отглеждане на техните деца.
Спиране на износа на национално богатство от хората, които сега пазаруват такива стоки от останалите европейски държави, които имат диференцирана ставка и така цените при тях стават по-атрактивни от тези в нашата страна.
Това е доста сериозна тенденция, която се задълбочава с всяка изминала година, включително при предишното управление. Имаше депутат, който във вестник „24 часа” гордо заявява, че си купува за бебето стоки от Англия, които са много по-евтини. Много гордо казано от нашите управленци.
Запазва се един работещ бранш, който генерира приходи за държавата, който запазва и дава работни места и плаща данъци.
И най-важното в дългосрочен аспект, това на което ние бихме искали да наблегнем са икономиите от това, че повече деца биха имали достъп до специализирано бебешко хранене, ползване на безопасни стоки при тяхното отглеждане, което от своя страна ще доведе до поддържане на тяхното нормално здраве. Съответно разходите за лечение на деца, заболели от недохранване, от неправилно хранене или отглеждане в момента, които са доста големи ще нарастват в един дългосрочен аспект. Надявам се, че всъщност ще провокираме у вас желание и воля да се поеме по един наистина труден път, но смятам че в дългосрочен аспект това е най-правилният път, по който може да бъде постигнато това. Само че искам да ви кажа, че в тази връзка ние бяхме направили една сметка за среден разход на семейство, който е разделен на две части. Едните са месечно най-необходими разходи за отглеждане на едно бебе от неговото раждане, през първата година на живота му, по средно претеглени, абсолютно осреднени цени. Това което е нашият разчет, е 420 лева необходими за отглеждането на едно бебе месечно, пак казвам по осреднени цени. Тези разходи са подкрепени и от анкетираните ни граждани. Над 57 % от тях казват, че всъщност разходите им за отглеждане на бебе са над 300 лева месечно, като 17 % от тях са дали разход над 500 лева.
Еднократният разход за отглеждане на едно бебе, в смисъл при появата на едно бебе, еднократният разход е пак по осреднени стойности и е от порядъка на 1880 лева. Цифрите говорят сами по себе си. Не мисля повече да коментирам, но мисля, че сами всички можете да прецените, че размера на помощите, които хората ползват, да не говорим, че тези които ползват помощи, те не могат да се докоснат и голяма част от тях изобщо не ползват такива специализирани продукти за деца, тъй като с тези помощи, които те ползват, всъщност те трябва да издържат себе си и едно бебе. Ясно ви е, че стойностите не са достатъчни нито за едното, нито за другото.
Затова ние излязохме с тази инициатива. Искам да кажа, че срещнахме големи трудности в подкрепа на нашата подписка. Това предполагам, че на всички е ясно. Може би 1/5 от гражданите, които подкрепят тази инициатива се довериха и се престрашиха да впишат своите данни, така че тези цифри, които виждате далеч не са общата цифра на хората, които подкрепят тази инициатива
Хубавото е, че в анкетата която проведохме, всъщност хората осъзнават, че промяната в данъка добавена стойност като косвен данък до голяма степен ще облекчи техните разходи и при директно зададения въпрос ще се отрази ли на разходите им този данък 73 % от тях отговарят, че те са наясно, че това ще рефлектира върху техните разходи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Бетова.
Моля за извинение, ако буквалното изчитане на протокола от проверката на подписката на ГРАО ви е засегнал по някакъв начин. По никакъв начин не обезценяваме събирането на 17 000 подписа. Ясно е, че хората имат различен вид притеснения и трудно вписват личните си данни, така че и наличните подписи, близо 12 000, са достатъчно основание да обсъдим този въпрос и се отнасяме с уважение към мнението и на 12 000 български граждани, което е важно за депутатите в Парламента.
Сега ще дам думата на представителите на Министерство на финансите и на Министерство на икономиката и на енергетиката да представят становищата.
Първо давам думата на госпожа Мина Янкова, началник отдел в дирекция „Данъчна политика” на Министерство на финансите.
Г-ЖА МИНА ЯНКОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми депутати, дами и господа, по предложената промяна в Закона за добавена стойност за намаляване на данъчната ставка на стоки, предназначени за деца от 0 до 3 години ще представя принципното становище на Министерство на финансите.
Политиката в областта на ДДС законодателството е насочена към запазване на единната ставка на данъка. Това е отразено в рамковата позиция на България в Съвета по икономически и финансови въпроси, също така и в съвместна декларация на страната ни заедно с Дания, Естония, Словакия, Австрия и Финландия по приемането на директивата за намалените ставки.
Единната ставка кореспондира с определени принципи в данъчната политика и по-конкретно кореспондира с отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчно задължените лица.
Въвеждане на намалена ставка за стоки, предназначени за деца от 0 до 3-годишна възраст извежда на дневен ред въпроса за кой отрасъл в икономиката или кой вид стоки или услуга следва да се прилага тази намалена ставка. Въвеждането на една такава намалена ставка за определени стоки и услуги от първа необходимост или към социално полезни стоки не следва да се разглежда изолирано. Във всички случаи трябва да се направи преценка в контекста на данъчната и на другите политики на държавата.
Прилаганата в България данъчна политика е за ниски ставки по преки данъци и за неутралност на ставките на косвените данъци, в т.ч. и единна ставка по ДДС.
По отношение опита на другите държави членки на Европейския съюз, прилагащи диференцирани ставки, този опит показва редица трудности при извършване контрол и администрирането на данъка. Свързано е и с въвеждане на допълнителни задължения на лицата и усилия за предотвратяване на данъчни измами.
С оглед на това стремежът на тези държави е също за ограничаване прилагането на намалени ставки на данъка.
Не на последно място искам да посоча, че въвеждането на намалената ставка е със значителен ефект върху приходната част на бюджета. Аз чух тук цифрите, които бяха изложени. За съжаление ефектът на предложението не може да бъде изчислен от нас, тъй като това касае отделни отрасли на икономиката, за които не съществува информация за приходите от този данък, разпределен от информация на останалите сфери и лица, които извършват облагаеми доставки със ставка 20 %.
Единната стандартна ставка на данъка е гаранция за постигане на неутралност и избягване на икономически изкривявания, свързани с прилагането на намалени ставки към определени отрасли и към определени стоки и услуги.
В този смисъл намалените ставки на Данък добавена стойност не са достатъчно подходящ инструмент за постигане на икономически, социално икономически или други цели на държавната политика.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: От Министерство на икономиката и енергетиката кой от присъстващите желае да представи становището?
Заповядайте, господин Борисов.
Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Нашето становище като цяло е свързано с това, независимо че не сме социално министерство да подкрепяме инициативи, които са свързани със социалното отношение на държавата към семействата, към техните деца до 3 години, както и към раждаемостта.
Няма да се спирам на това доколко правителствената програма е предвидила такива директни мерки по отношение на подкрепа на тази група от хора, както и на децата до 3 години.
Ние като цяло сякаш по-скоро подкрепяме директните, а не индиректните мерки, т.е. това което би могла да направи държавата по отношение на тази група от хора, а не това, което бихме могли да направим чрез данъците.
В този контекст поставяме няколко въпроса и няколко наши становища.
На първо място това, за което ние имаме притеснение е, че нашите експерти в Министерство на икономиката и енергетиката виждат, че сякаш практиката за прилагане на диференцирани ставки за ДДС има риск да не доведе до крайно намаляване на цената на тези стоки, т.е. този ефект в определена степен може да бъде насочен, ако се реализира тази мярка, както към крайния потребител, така може да бъде насочен към съответния търговец и производител, т.е. тук ние имаме една несигурност.
На второ място нямаме доказателства за това какъв ще бъде ефектът, което изложиха и колегите от Министерство на финансите върху бюджета. Тук стои вече големият риск, когато ако имаме една диференцирана ставка, съществува риск от злоупотреби, както казаха колегите от Министерство на финансите, т.е. да започнат и други браншове, нелоялни търговци да представят, че търгуват с такива стоки, а те не са точно такива стоки, което да доведе до тотални злоупотреби и то в условията, когато ние се борим за по-голяма събираемост на този данък. Както казах, влиянието върху държавния бюджет и това което подкрепяме, че ние държим на единната ставка, за да няма злоупотреби.
Независимо от това пак казвам. Ние сме готови и бихме подкрепили други инициативи, но не такива, които са свързани с ДДС и които могат да доведат до по-голям отрицателен ефект върху бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Това бяха становищата от министерствата, от които сме поискали мнение. Сега уважаеми колеги от комисията и уважаеми представители на граждански организации, имате думата. Може би колегите първо да си кажат мнението.
Добре, нека първо да започнем с гражданите.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Два въпроса имам към госпожа Мина Янкова и към Господин Борисов, защото някак си малко чиновнически подхождате и то пред заместник-председател на Народното събрание и пред гражданските общества.
Госпожо Янкова, колко е ставката за детските храни до 3 години във Франция?
Г-ЖА МИНА ЯНКОВА: Не мога да Ви кажа.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Тогава защо си позволявате лукса да казвате, че няма да има ефект и защо ни приравнявате към една история, а не към Франция и Англия?
Второ. Въпрос към господин Борисов. Как във Франция, Испания и Англия са решили въпроса със спекулативността, а ние тук не можем? Изобщо какво правите в тези министерства? Спускате ни някакви си директиви, защото Полша, Латвия и сигурно Албания, за която трябва да се ориентираме по нейния стандарт на живот, подписали някакъв конкордат. Благодаря ви, няма да вземам повече отношение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Преди да започне дискусията, аз ще помоля за по-коректно отношение, по уважително, особено към гостите, които сме поканили.
Представителите на гражданската инициатива имат определена кауза, която са облекли в правна форма.
Аз съм си направила труда, разбира се да направя една справка затова какво е ДДС за детските стоки в различните страни, така че частично мога да отговоря на Вашия въпрос.
България с 20 процентната ставка е сред страните, колкото и да изглежда странно, но наистина с най-нисък данък върху добавената стойност. Пред нас са страни като Швеция с 25 %, Дания с 25 %, Унгария с 27 %, Румъния с 24 %, Португалия, Полша и Испания с по 23 %, Холандия, Литва, Латвия, Италия, Чехия с по 21 %. Като нас 20 % имат Словения, Австрия, Гърция, Естония, Франция е с 19.6 %, Германия е с 19 %, Малта и Кипър с 18 % и има три страни, които са с най-ниско ДДС – във Великобритания и Ирландия е нула процента и в Люксембург е 3 процента.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Благодаря.
Нина Гергова от Гражданската инициатива за нов обществен договор. Аз малко повече ще се разширя в изказванията в смисъл, че каузата е хубава и трябва да я подкрепим и много ме учуди факта, че депутатите не искат да се изкажат по този въпрос. Би трябвало като наши представители да имат все пак някакво мнение, било в едната или в другата позиция.
Това, което ме притеснява за разлика от колегата Спас Колев, аз подкрепям колегите, които се изказаха от Министерски съвет, защото това наистина няма да доведе, според мен лично, намаление на крайната цена на стоките, а по-скоро това ДДС ще се разпредели по веригата и няма да има ефекта, който очакваме.
Освен това, ако се освободи ДДС, така производителите няма да могат да си го върнат обратно, те са начислили някак суми, в едно производство знаете, че има различни компоненти, по които се начислява ДДС, а после няма как да си го върнат обратно.
В тази връзка искам да кажа, че не това е начинът според мен, но каузата е хубава и може би трябва да се помисли, ако разбира се бюджетът позволява, за някакво издаване може би на ваучери за храна или за някакви определени неща, за да има все пак помощ в тази посока, защото ние наистина трябва да помислим за раждаемостта.
Отново бих подкрепила вашата теза ДДС. Страните, в тези европейски страни, в които съм пътувала, детските стоки са най-скъпи. Вие казвате, че във Великобритания ДДС е нула процента, но там наистина детските стоки са много скъпи, дори по-скъпи от стоките за възрастни, което винаги страшно много ме е учудвало, но по цял свят е така, не знам защо. Така че по-скоро би трябвало да се помисли за някакви ваучери, за някакви такива отстъпки.
Това което ме дразни, без да засягам хората, които са подели тази инициатива е, че когато се говори за някакви ставки, за майчинство, за ДДС, всички майки излизат и казват: „Не ни стигат парите за памперси”. Това страшно ме дразни, би трябвало да казват, че те не стигат за облекло, за храна и за други услуги, но не и за памперси, защото това не е най-големият проблем.
Също така бих попитала 420 лева месечно как са ги разбили, ако примерно 200 лева дават за памперси?
Инициативата е добра и трябва да се помисли в тази посока, как да се направи това нещо.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Добър ден. Добрина Алексиева. Движение Време е.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господа депутати, дами и господа, в първия работен ден на 42-то Народно събрание сме внесли едно искане за въвеждане на Закон за спекулата с фиксирана печалба за всички не повече от 15 %. Тъй като е спорен въпросът наистина, дали намаляването на ДДС ставката за някои стоки ще доведе до реално намаляване на цените, смятаме че Закона за спекулата е нещо, което трябва да се обсъди, тъй като не е редно примерно прекупвачите да изкупуват ябълки за килограм 7 стотинки и да ги продават след това по 2.00 лева в центъра на София или в центъра на който и да е град.
По същия начин седи въпросът с производството и с продажбата на детски дрехи, храни и всичко останало. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Младенов.
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, безспорно от социална гледна точка ние подкрепяме това да се мисли за младите семейства с деца от 0 до 3 години за различните видове стоки и за храни. Въпросът е как да стане това. Дали чрез данъчната система или по друг начин.
Моето лично мнение е, че ние трябва да разширим социалните услуги за младите семейства и за децата от 0 до 3 години, включително и под формата на ваучери, а не пари кеш, защото има опасност от това тези пари да не достигнат до децата, а да отидат за нещо друго. Така че от тази гледна точка аз мисля, че трябва да се поработи. Въпросът е дали да бъде чрез данъчната система или чрез развитие допълнително на социалните услуги за деца от 0 до 3 години и за техните семейства.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Г-Н ГЕОРГИ ГОРАНОВ: По повод изказванията на представителите на двете министерства бих искал да препоръчам като член на комисията да помислят за мерки, които не биха допуснали нарушенията, които цитират те и евентуалните нарушения, които могат да се получат вследствие на приемането на тази инициатива.
Аз смятам, че трябва да се насърчава раждаемостта. При предишното управление на Тройната коалиция имаше ръст 84 000 деца, сега има ръст 62 000 деца. От там идваше и проблема с недостига на детските градини. Нека все пак да се постараем да постигнем това число в рамките на това управление.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Монов.
Г-Н ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости, аз ще бъда съвсем кратък.
Подкрепям идеята на господин Тотю Младенов. Облекченията за деца от 0 до 3 години, а защо не изобщо за деца и семейства да бъдат под формата на развитие на по-добра система за услуги с още един аргумент, че това ще създаде възможност и за създаване на нови работни места, което ще стимулира и заетостта в страната.
По отношение на данъчните облекчения. В една страна, в която нагласата е, че законът е врата, където ще ни създадат само проблеми.
Като цяло е добра инициативата ви, но помислете си само колко ще струва администрирането на една подобна услуга.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Казвам се Светозар Съев от Движение Орлов мост за промяна.
Аз първо искам да кажа, че напълно подкрепяме това предложение за облекчаване под някаква форма на родителите, които са с деца от 0 до 3 години, но искам да кажа по повод на съществуващото законодателство в България за ДДС.
Ако ние приемем, че ще е нулева ставката на ДДС, както е предложението, то тогава групата стоки преминават в така наречените освободени сделки. Тези освободени сделки практически нямат право на данъчен кредит върху суровините и услугите, които са ползвани, т.е. ако ние сме произвели едни гащички за дете – плата, тока и всички други суровини, практически в края на годината, данъчните служители ще ни накарат ние да възстановим ползваното ДДС, ако сме го ползвали, за производство на тази освободена сделка.
В такъв аспект или трябва да се промени Закона за ДДС по отношение на такива сделки, които са с нулева ставка или трябва да се приеме някаква ставка от порядъка на 2, 3 или 5 %, за да има ефект на реално намаляване на цената на тези дрешки и други неща.
Искам да кажа и нещо друго. Това би могла да бъде една много положителна мярка към стимулиране българските потребители. Защо? Защото в момента в българския бизнес се шири една много голяма контрабанда. Във всички сфери има контрабанда. Контрабанда в сферата на хранителната промишленост. Контрабанда включително и в сферата на дрехите и храните за деца.
Внасят се стоки от Китай и от Турция, за които практически не се плаща ДДС и какво се оказва. Нашите производители, които произвеждат тези стоки трябва да плащат 20 % ДДС и да се конкурират на свободния пазар срещу стоки, които влизат контрабанда и които практически нямат начислен ДДС. Значи ние, ако заменим контрабандните стоки с български стоки, за които не е платен ДДС, бюджета няма да загуби нищо от това, т.е. мерките трябва да бъдат две. Ако не се прекрати контрабандата, по-добрата мярка е българските стоки, които се произвеждат да се продават без ДДС. Тогава те ще бъдат конкурентни и по никакъв начин няма да ощетят бюджета. Ако успеем да се преборим с контрабандата, то тогава по-разумен е другият вариант, т.е под някаква друга форма да се стимулират конкретните хора.
Аз обаче забелязвам една такава тенденция. От 3 – 4 години и по време на правителството на ГЕРБ се говори за борба с контрабандата, но до този момент контрабандата не е престанала. Вече 6 месеца правителството на БСП е на власт, все още контрабандата продължава да се шири.
Помислете какво трябва да направим по този въпрос.
Тук в този смисъл усилията на Министерство на финансите са изключително насочени към това да събират данъци, а не да се борят с контрабандата. Всеки, който е данъчно изправен субект, го изчакват да направи 1 000 лева задължения и му блокират сметката, в същото време данъчни субекти, които в продължение на 3 месеца издават данъчни фактури за стотици хиляди лева без да внасят нищо в бюджета, най-необезпокоявано го правят и след това фирмите изчезват. В този аспект беше моето изказване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Разговорът е интересен, но нека да не се отклоняваме от темата. Има и следваща точка, за която сме поканили гости. Ще има и пряко излъчване по следващата точка, така че нека да се движим в някакви рамки.
Г-Н ГЕОРГИ ГОРАНОВ: По повод казаното от колегата. Имаме действащ държавен орган, така наречената Комисия за защита на потребителите, която се занимава с контрола на внос на стоки извън страните на Европейския съюз. Този контрол е изключително качествен и както се надяваме опасните стоки за деца да се спрат, така може би при по-конкретни мерки да не се допускат и данъчни нарушения.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Ще дам думата пак на госпожа Бетова.
Заповядайте, госпожо Бетова.
Г-ЖА ЕВЕЛИНА БЕТОВА: Благодаря.
Съжалявам, аз наистина трябваше да донеса нашата презентация с всички статистически данни. Бих искала малко да внеса яснота. По повод на въпроса на дамата, който касаеше памперсите и схемата на тези 420 лева. Ако ми разрешите ще ви посоча точната разбивка на тези 420 лева, за да стане ясно за какъв тип стоки говорим.
В тези 420 лева са включени: 33 % са мляко за бебе; 24 % зърнени и готови храни – пюрета, сокове и всичко останало, което се нарича допълваща храна за бебе; 20 % са пелени за бебе; 13 % е козметика; 5% са влажни кърпи и други необходими аксесоари и още 5 % са аксесоари за хранене и хигиена на бебето.
В тази схема няма дрехи, пак казвам това са най-необходимите разходи за бебе.
На тази база искам да обърна внимание, че всъщност секторите, за които ние бихме желали да се борим, ако не друго, ако не всички стоки, въпреки че логично е да се погледне и най-големия стимул ще дойде при облекчението от всички стоки, но моля всички присъстващи тук да обърнат внимание големият процент, който е заложен в храната за бебета. Това е бъдещето на нацията и бъдещите граждани и със захранването и неправилното хранене всъщност ние залагаме всъщност създаването на една болна нация.
Тези ставки, които госпожа Манолова цитира, всъщност са такива, но в повечето от тези страни има диверсификация за храните за бебета. Тъй като в повечето от тези страни има диверсификация на ставката като цяло за хранителни продукти, храните за бебе влизат като част от тези хранителни продукти с доста намалена ставка. Почти във всички цитирани страни, които цитирахте ставката за храните за бебета е под 10 %. Съгласна съм с всичко, което казахте. Да, администрирането би било много трудно, но ние имахме практика. Млеката за бебета, заедно с някои от фармацевтичните продукти до 2002 г. – 2003 г., може да бъркам точно годината, но те бяха освободени от данък Добавена стойност. После в един момент се приравниха с всички останали стоки.
Другия важен сектор, за който се борим. В случая искам да кажа, че много важно е да се обърне внимание на основните неща, ежедневно необходимите – храната и другото са средствата за безопасност, защото стоките за които говорим предимно са европейски стоки. В България има много малко производители, единични са на бебешки храни, а на тези стоки за които говорим, за безопасност като колички, столчета за кола, които са крайно необходими за поддържане на здравето на децата в определени ситуации нямаме производители, така че тези стоки са европейски, те отговарят на всички стандарти и в България не се продава така наречения нелегален внос. На тези стоки контрабанда няма. Не са такива стоките, за които говорим.
В кошницата на първоначалната покупка около 35 % е бебешката количка, около 15 % са столовете за кола и още 15 % е кошарата и леглото за спане, всичко останало са вече по-дребни аксесоари, които са необходими за отглеждането на едно бебе.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бетова.
Темата вече е ясна. Ясни са двете становища. Тук няма спор по отношение на това, че трябва да се стимулират младите семейства, семействата с деца, че трябва да се подкрепят младите хора, които раждат. Има спор по отношение на това какъв да бъде начинът, дали чрез намаляване на данък върху добавената стойност, т.е. чрез промени в данъчната политика или чрез целево подпомагане на младите хора, които имат нужда от такава подкрепа.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: В изказванията на представителите на двете министерства – финансовото и икономическото се изтъкнаха икономически аргументи да не се променя ставката от 20 %.
Аз също съм икономист и бих искала дълбоко да подчертая, че в страните, които бяха изредени като примери за високи ставки на ДДС, специално за Швеция, тяхната система на облагане с данък общ доход, това е към господата от икономическото министерство, тази система е толкова диференцирана, че се стига до 75 процентно облагане на общия доход на гражданите на Швеция. У нас се поддържа 10 % плосък данък, който не може да захрани бюджета и трябваше господата от двете министерства единствено и само върху това да акцентират. Има опасност за незахранване на бюджета, ако ставката от 0 до 3 години бъде отменена.
Аз съм баба на две внучета, едното на 5 години, другото през м. януари ще направи 2 години и много добре съм запозната колко огромни са разходите за отглеждане на деца. Искам да подчертая, че от години наред, това го казвам съвсем сериозно, госпожо Манолова, Вие сте юрист, от години наред се наблюдава един ефект от икономическата политика, водена от редица парламенти и президенти, а именно ефекта на ограничаване на раждаемостта в една народностна група, групата на българите с християнско и мюсюлманско вероизповедание, докато за други народностни групи тези мерки, за които сега прие Парламента за увеличаване на детските надбавки, дори и без това, на една определена група, етническа, раждаемостта се стимулира до един огромен бум. Имаме променена етническа структура, за която Националният статистически институт мълчи, колкото и пъти да съм искала информация по този въпрос. Каква е структурата на населението не отговарят, не публикуват данни, но тази тенденция вече е много остро забележима.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, нека да не излизаме от предмета на обсъждането.
Г-ЖА МАДЛЕНА КИРЧЕВА: Много ви моля да не ограничаваме раждаемостта, такова решение да се вземе да не се ограничава раждаемостта в българската етническа група от християнско и мюсюлманско вероизповедание, защото там раждаемостта е най-силно ограничена.
Подкрепям внесеното предложение от сдружението, представено от госпожа Бетова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Чухме всички позиции. Нека да внеса известна яснота. Гражданската инициатива не съдържа предложение за законодателни промени. Съдържа просто предложение, което да бъде обсъдено от Народното събрание. Тук колегите народни представители знаят, че ние не можем да се произнесем по едно предложение, което не е облечено в законодателна форма, така че това което предлагам е да предложа на Народното събрание и ние да гласуваме, е да предоставим предложението на гражданската инициатива за намаляване на ДДС ставката до нула процента на стоки и услуги за деца от 0 до 3 години, заедно със становището на комисията и с протокол за днешния дебат на народните представители, които евентуално да решат дали ще направят законодателни промени.
Ако трябва и аз да кажа личното си мнение и мнението на Коалиция за България по гражданската инициатива. Безспорно е, че темата е изключително важна. Това е един от националните приоритети, преодоляване на демографската криза и би следвало да бъде ангажимент и на това и на следващото правителство, както предполагам е било грижа и на предишните управляващи.
Тук спорът е по отношение на това какви да бъдат мерките и в комисията се оформи становището, че чрез промени в данъчната политика „на парче”, изолирано, няма да се постигне крайния ефект и като съмнение доколко това наистина ще намали цените на детските стоки с премахването на ДДС ставката, а и предвид проблемите за фиска.
Аз ще ви кажа като народен представител и от предния мандат, когато се занимавах с темата Здравеопазване, има сериозни аргументи например сред лекарите, сред пациентите за премахване на ДДС ставката върху лекарствата.
Сериозни аргументи има и от страна на хлебопроизводителите, изобщо на гражданите за премахване на ставката върху хляба. За книгите и за книгоиздаването също, всички подкрепяме тази кауза, че трябва да бъдат подкрепени. Въпросът е дали всички тези групи трябва да бъдат подкрепени чрез промени в данък ДДС или по друг начин. По-скоро това би следвало да стане по друг начин, тъй като наистина и забележката на последната госпожа, която се изказа е правилна. България е една от страните с най-ниски преки данъци, така че ниските преки данъци, ако бъдат подплатени и с премахване на косвените за определени стоки, това в крайна сметка ще доведе до друг ефект.
Това което прави мнозинството, в бюджета който беше окончателно приет на Държавното обществено осигуряване се прие увеличаване на майчинството за тази година до размера на минималната работна заплата, т.е. 340 лева, повишаване на детските надбавки на 50 лева за второ дете, повишаване на подпомагането на децата с увреждания до 70 % от минималната работна заплата. Обмислят се и други възможности за подпомагане на младите семейства, което да стимулира в крайна сметка раждаемостта и което е основна наша грижа и като народни представители и като българи по отношение на този национален проблем, така че предлагам да приключваме.
Предлагам ви проект за решение:
Комисията след проведеното обсъждане
РЕШИ:
1. Предоставя предложението за намаляване до 0 % на ДДС ставката върху стоките за деца от 0 до 3 години, внесено в Народното събрание на 30 август 2013 година от Инициативен комитет чрез Национална гражданска инициатива, заедно със становището на комисията на народните представители във връзка с правото им на законодателна инициатива по чл. 87, ал. 1 от Конституцията.
2. Становището на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения да се предостави на министъра на финансите и на народните представители.
Ние в резултат на това обсъждане все пак не ограничаваме правото на народните представители да направят подобно законодателно предложение, като за улеснение ще предоставим на всички народни представители становището на комисията, стенограма от днешния дебат и всички статистически аналитични данни, които са представени с гражданската инициатива.
Съгласни ли сте с едно такова решение.
Приемаме, че го гласуваме единодушно. Ще оформим доклада на комисията, ще го внесем в Пленарна зала където дебатът може да продължи.
Ще ви поканим, уважаеми вносители на гражданската подписка и на Пленарното заседание, което ще разгледа този въпрос, като там няма как да се включите в дебата, но може да наблюдавате как ще протече той
Благодаря ви.
Преминаваме към ВТОРА ТОЧКА от дневния ред от днешното заседание на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения, а именно: Представяне и обсъждане на Доклада на Министерски съвет за изпълнението на Плана за действие на Република България по инициативата Партньорство за открито управление.
Обсъждането на този доклад освен онлайн ще се показва и по Канал 2 на Българската национална телевизия.
За участие в това обсъждане сме поканили:
Г-жа Рая Петкова, която представлява кабинета на министър-председателя господин Пламен Орешарски;
Г-жа Румяна Бъчварова – началник на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов;
Г-жа Людмила Георгиева – независим консултант по инициативата Партньорство за открито управление.
Поканили сме и са заявили, че ще участват и представители на граждански организации, които имат отношение по темата.
Г-жа Гергана Жулева, изпълнителен директор и
Г-н Стефан Ангелов от правния екип на Програмата „Достъп до информация”;
Г-жа Анета Иванова – Сдружение Електронни комуникации;
Г-н Борис Колев – Изпълнителен директор на Корпоративна социална отговорност България, неправителствена организация;
Г-жа Олга Чернева – Председател на Управителния съвет на Професионално обединение на държавните служители;
Г-жа Анжелика Цокова, Петър Лазаров и Георги Мартинов от Гражданско движение „ДНЕС”;
Представител на Института за пазарна икономика;
Инж. Иван Каралеев – Камара на инженерите.
Преди да започнем обсъждането да кажа няколко думи за инициативата Партньорство за открито управление. Това е световна инициатива, която стартира през 2011 година по инициатива на правителствата на САЩ, Бразилия, Великобритания и още 5 държави. Тя е доброволна инициатива и не е скрепена с международни договори и някакви конкретни правни ангажименти. Към нея държавите се присъединяват доброволно, като целта е да се постигне съгласие за открито управление, за отговорно и прозрачно управление в интерес на гражданите чрез подобряване на обществените услуги, по-ефективно управление на публичните ресурси, гарантиране сигурността на гражданите, повишаване на фирмената отчетност. Много бързо тази инициатива придобива популярност и през 2011 година към нея се присъединяват 46 страни, а към днешна дата те вече са 55 или поне това са последните данни, с които аз се снабдих, вие ще ме коригирате.
През м. юли 2011 година България получава покана да се присъедини към тази инициатива и през м. април 2012 година на нейната годишна среща в Бразилия България се присъединява. Представител на България в Бразилия е госпожа Румяна Бъчварова, която представлява българското правителство. За целите на присъединяването правителството на Бойко Борисов приема план за действие, а на последното заседание на Министерски съвет на г-н Пламен Орешарски, което е проведено вчера се приема пълен отчет за изпълнението на мерките, които са залегнали в този план на действие, така че това е един добър пример за приемственост между два министерски съвета, между две правителства на България, които работят по една важна за гражданите инициатива, доколкото откритото управление изобщо е една от гаранциите за осигуряване на по-добро управление с участието на българските граждани.
Аз предлагам да подходим по следния начин. Първо да дам думата на госпожа Рая Петкова да представи отчета за мерките, които са предприети, след това на г-жа Румяна Бъчварова, след това на госпожа Людмила Георгиева, която е независим консултант. Ако искате в обратен ред, да започнем с г-жа Бъчварова, която да разкаже как сме се присъединили към инициативата и за приемането на мерките, а след това на госпожа Петкова за отчета затова, което е свършено на практика от две правителства.
Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря за поканата и за дадената ми дума в началото. Вие представихте най-общо историята на включването на България в тази инициатива, която към момента се определя за най-успешната и най-бързо развиващата се глобална инициатива.
Няколко уточнения искам да направя. Първото е, че България беше поканена да се присъедини, без да преминава през процедурата на одобряване, просто защото предварителната информация затова как се осъществява политиката на откритост в България беше оценена по достойнство и въпреки, че критериите за включването са много ясно и строго определени, те са по индикатори, които са заложени в глобално установени индекси за развитие. България беше оценена и поканена като учредител на тази инициатива.
Трябва да кажа, че основна роля затова имаше Програмата за достъп до информация и лично госпожа Жулева, която даде информация за тази възможност и всъщност на базата на техните доклади беше достигнала информацията за България и осъществяването на тази политика.
Затова мисля, че е изключително достижение на държавата ни и че успяхме да бъдем сред първите 37 държави, които подписаха учредителният документ на самата инициатива през 2011 година.
От тук нататък сме следвали общите насоки в работата на тази инициатива и искам да обясня кои бяха мотивите за включването и защо според мен България трябва да продължи участието си в инициативата и нещо повече, трябва да има много повече усилия на различни нива, не само от изпълнителната власт, за да се реализира тази политика.
Политическата концепция за открито управление всъщност е най-модерната платформа за политика в глобален план не просто защото е нещо ново, не просто защото е базирана на информационните технологии и тя не изчерпва философията на електронното управление, а защото осигурява този механизъм, който гарантира саморегулацията в едно общество и което дава достъп на гражданите във всеки един момент да участват във вземането на управленски решения. Това е една нова концепция за управление, нова концепция за демокрация и всяка държава, която я споделя, на практика споделя принципите за модерната политика. Това е много важно, виждаме го и в днешно време, защото да се очаква държавата, управляващите във всеки един момент да дадат адекватен отговор на обществените проблеми е една свръх задача. Много повече от тези функции всъщност могат да бъдат реализирани чрез диалога с гражданското общество.
Осъществяването на тези политики имат много силен антикорупционен ефект и много добре влияят на развитието на бизнеса в бизнес средата, защото гарантират развитието и на свободния пазар.
Тази политика не може да се изчерпва с конкретни мерки, затова планово действие, което ние представихме през 2012 година, а не през 2013 година на първия официален кворум в Бразилия е само един набор от мерки, които гарантират действия в тази посока, но за да имаме смислена, продължителна политика в това отношение, трябва наистина да се разработят рамките, концепцията на политиката, нейното осъществяване, нейното позициониране на различните нива на държавно управление, нещо което предстоеше да се случи.
Аз лично се чувствам много удовлетворена от това, че най-накрая има един документ, който отчита изпълнението на този план, защото някъде преди около 3-4 месеца изглеждаше като невъзможно да имаме този документ, още повече че аз направих опит да осъществя контакт с кабинета на премиера, който ми беше отказанq просто да алармирам затова, че инициативата трябва да бъде продължена. Хубаво е, че имаме документ.
Имам коментари по нещата, които са включени в този текст, но в момента ще ги спестя и мисля, че са безпредметни. По-важно е да гледаме напред затова, което се случи и което трябва да се случи.
Основните усилия, които искахме да вложим в реализирането на тази политика бяха съобразени с факта, че все още не беше приета до м. февруари – м. март тази година Европейската директива за повторно използване на данните. Затова ние изчаквахме, за да можем да съобразим с нея това, което трябва да се случи. Моята най-първа препоръка е възможно най-бързо тази директива да бъде транспонирана, за да може от тук нататък да се разработи на нейна база стратегията, която трябва да бъде дългосрочна стратегия за открито управление. Да се ангажират не само изпълнителната власт, но и законодателната, в това да се направят съответните законодателни промени, за да може да се гарантира реализирането на самата политика и тук ще дам два примера, които според мен са тревожни знаци към този момент.
Първият е, че не случайно казах, че България беше приета по заслуги в тази инициатива и основният факт и аргумент, който правеше много ярко впечатление беше публичността на стенограмите от заседанията на Министерски съвет. Това правеше много силно впечатление на всички и беше по някакъв начин запазена марка на България. Това в момента е отменено и моята препоръка е да се даде едно приемливо и достойно за страната обяснение в този отчет, за да не изглежда като много голямо отстъпление. Искрената ми препоръка е да продължи тази практика и да се развие. Нещо много ценно според мен и за обществото би било, ако се публикуват стенограмите от заседанията на работни групи, комисии, както и в Министерски съвет. Тук виждаме, че има и директно обсъждане. Отварянето на информацията затова как работи всъщност държавната институция би била изключително полезна.
Втората инициатива, която предприехме, която не е включена в плана за действие, това е отварянето на счетоводната система Зебра. Това е с решение на Министерски съвет. В края на м. юли 2012 година беше реализирано на два етапа. Първо ежедневно публикуване на финансовите операции от Министерство на финансите към второстепенните и третостепенните разпоредители с бюджетни средства и следващият етап от м. септември пак с решение на Министерски съвет бяха задължени второстепенните и третостепенните разпоредители.
Единствената друга държава в света, която има такава практика това е Бразилия. Не случайно Бразилия е инициатор на самата инициатива. Ежедневно публикуване на информацията затова как са разходват публичните средства.
Ние го направихме със съзнанието, че форматът, който се публикува не е унифициран, труден е за четене и анализиране, но това беше неизбежната стъпка, за да може след това да се доразвият допълнителните подходи, които да могат да подпомагат ползването на тази информация. Доколкото знам това беше активно до м. август или м. септември т.г. и отново е прекратена тази практика.
Аз не виждам основателни причини да се връщаме назад, още повече че този факт беше разпространен като добър пример в работата на самата инициатива. Имахме много обаждания от различни страни, поздравления затова което сме направили. Така че две отстъпления от нещо, което сме направилия трябваше да бъде продължено. Аз се страхувам, че не са добър знак за страната в момента.
В общи линии това са бележките, които съм маркирала.
Една препоръка освен това да се разработи дългосрочна стратегия, да се транспонира директивата възможно най-бързо разбира се, след като се обсъди и когато се изготвя следващия план за действие да се използват препоръките, които са в доклада за обществените обсъждания, които направихме преди създаването на първия екшън план. Там има много интересни, много ценни предложенияя по които може да се работи и те по никакъв начин не са свързани с краткосрочни ефекти.
Това е, завърших.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова. Аз може би все пак сбърках давайки думата по този начин. Може би госпожа Петкова трябваше да представи доклада и после да го обсъждаме, но няма значение, всеки ще може да вземе думата.
Аз използвам случая да кажа, че в Парламента в рамките на 42-то Народно събрание, признавам си, че не бяхме запознати с инициативата, но абсолютно сме в унисон с нейните изисквания, защото за първи път наистина има публичност и прозрачност на всичко, което се случва в Парламента. Освен с онлайн излъчванията на пленарните заседания, гражданската комисия, в чиито формат заседаваме днес е първата, която от първия момент показва онлайн своите заседания. Всички стенограми от всички комисии се публикуват незабавно в 3-дневен срок на сайта на събранието, с абсолютно всички предложения на граждански организации по всички законопроекти, всички становища на министерства и институции и други организации, които имат отношение, по който и да е разглеждан въпрос, всички предложения по законите между първо и второ гласуване. Освен това разширяването на форматите на практика. Вече всички представители на граждански организации, всички граждани, които пожелаят, могат да се включат в обсъждането на всяка една тема във всяка една парламентарна комисия.
Използвам случая да отбележа, че тъй като това се отнася не само за изпълнителната власт, принципите на добро управление би следвало да се отнасят и за законодателни органи и до местната власт, така че ние се вписваме в тези изисквания.
Като чуем доклада и се запознаем по-подробно с всички документи, можем да се приведем и в едно по-пълно съответствие към всичко, което изискват добрите практики за открито управление.
Сега давам думата на г-жа Петкова, представител на кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски да представи оценката за изпълнението на Плана за действие, който е приет от предишния кабинет.
Г-ЖА РАЯ ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, имам удоволствието наистина да представя обобщаване, приключване на първия етап от един процес, който наистина е започнат от предишното правителство и че три правителства подред работят в посока на открито управление в сътрудничество с граждани и неправителствени организации.
Ще започна първо с една бележка. Госпожо Бъчварова, искам само да кажа, че стенограмите от заседанията на Министерски съвет се публикуват в рамките на деня или следващия ден след приключване на заседанието и също системата Зебра работи онлайн, така както го оставихте вие. Всичко това го проверихме специално, тъй като имахме сигнал, че това не се случва. Факт е, работят.
Това правителство, което представлявам аз в момента, прие ангажимента по инициативата за открито управление с отворени обятия, защото вярваме, че пътят към по-доброто управление, към диалогът, към по-добрите и ефективни решения минава през диалога с гражданите и неправителствените организации.
Ние всички имаме общи ангажименти и общи отговорности и в крайна сметка тази инициатива е платформа, една платформа нека да кажем, първа крачка към това как да работим по-добре заедно.
Ще започна, като пропусна първите два слайда,тъй като и госпожа Манолова и госпожа Бъчварова представиха инициативата в своята цялост и това кога България е започнала своето участие.
В момента искам да отбележа, че цялата инициатива се развива интерактивно на сайта www.strategy.bg, който е сайт за обществени консултации на Министерски съвет. Там се публикуват документите, вече може да намерите и този доклад, който днес представяме. Също така има и фейсбук страница, която е активна и във всеки един момент коментари, бележки, предложения биват отчетени и се търси максимално широка дискусия по тези въпроси.
Започвам с това, че сме поели конкретни ангажименти по плана за действие, както го представи госпожа Бъчварова и те са свързани с по-ефективно управление на публичния ресурс чрез повишаване прозрачността при изразходването на публични средства, финансиране на неправителствените организации и управлението на природни ресурси.
Поели сме ангажимент за повишаване на фирмената отчетност чрез повишаване на корпоративната отговорност, аутсорсване на повече функции към бизнеса, насърчаване корпоративната социална отговорност и опазването на околната среда.
Поели сме ангажимент за повишаване на прозрачността и по-добра защита на потребителите в жизнено важни сфери, като здравеопазването и развитие на електронното правителство за постигане на повече прозрачност и ефективност в работата на държавните институции.
Това са в общи линии ангажиментите, които сме поели.
На следващия слайд може да видите единадесетте ангажимента, така както са записани в плана за действие. Аз няма да ги чета всички, но ще си позволя да ги отчета.
Какво направихме в рамките на три правителства и в пълна последователност на работата по поетите ангажименти?
Истината е, че има ангажименти, които сме изпълнили и то задоволително на този етап. Има ангажименти, по които все още работим и ще продължим да работим. Наистина не отстъпваме от нито един от поетите ангажименти, напротив нашата амбиция е да ги надградим и да ги разширим, разбира се с помощта на гражданските организации, така както вие ги виждате и разбира се в съответствие с управленската програма и управленските приоритети на това правителство.
По –висока степен на прозрачност на бюджетния процес.
В плана е заложено, че е необходимо да приемем няколко стратегически документа, но те са приети. Приета е Стратегия за управление на държавния дълг. Приета е стратегия за развитие на гражданските организации. Имаме Закон за публичните финанси, който ще влезе в сила от 01 януари 2014 година.
В същото време регулярно вече е осъществена практиката да се публикува Бюлетин на държавния дълг. Бюджетът за гражданите, т.е. един формат, който да дава по-ясна представа какво представлява държавния бюджет и очаквайте този за 2014 година веднага, след като Народното събрание го приеме. Ще има такъв, достъпен на сайта на Министерство на финансите.
Периодични финансови отчети на министерствата се публикуват на техните сайтове, годишен доклад за данъчните разходи, данни за възстановяване на ДДС от държавата и други данни, които постоянно се ъпдейтват и са в постоянна актуализация на сайта на Министерство на финансите, що се отнася до бюджетната прозрачност.
Истината е, че бюджетната прозрачност е процес. Тя не може с два три акта да кажеш: „Ние сме прозрачни”. Тези актове, които са приети дават основата от тук нататък гражданите да дават обратната връзка и всъщност с диалог да постигнем ефект на бюджетна прозрачност, който е поставен като ангажимент в плана за действие.
Следващото нещо, което ние направихме е да въведем задължителна оценка на въздействие на нормативни актове. Затова се говори отдавна и всъщност вече е подготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, в който да се въведе задължително оценка на въздействието. Тази оценка на въздействието ще дава информация всъщност на гражданите по-скоро затова как един акт какво отношение ще има към други актове, към определени социални сфери, към битието на всеки един от нас.
Подготвен е новият Устройствен правилник на Министерски съвет, който действа от м. септември т.г. Подготвена е задължителна форма, която в момента все още по препоръчителен режим се прилага към актовете на Министерски съвет. От 1 януари всички актове на Министерски съвет ще имат тази форма.
Следва тази форма да бъде въведена за всички нормативни актове. Работим активно по този въпрос със съзнанието, че по този начин ще постигнем максимално достъпни в работата си. Максимално достъпни в това какво се случва в изпълнителната власт, в законодателната власт и какъв е ефекта върху гражданите.
Поехме ангажимент това правителство, това не е включено в Плана за действие, но смятаме че е важно да го посочим, като подготвихме изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Проектозаконът за изменение и допълнението на закона в момента е в Народното събрание. Целта е да се даде по-широк достъп на малки и средни предприятия и да се направят самите процедури по-прозрачни, така че обществените средства, които държавата разходва да имат максимална яснота къде отиват и как се случват нещата. Лично ние смятаме, че това е една много добра стъпка към по плодотворно управление и сме сигурни, че и гражданите ще го оценят и особено бизнеса, но така или иначе нека да видим ефекта от него и ще получим оценката обратно.
Ние сме поели кампания за повишаване на социалната отговорност. Действия, които са в приоритет на Министерство на труда и социалната политика и на Министерство на икономиката и енергетиката. Те са поели ангажимент да проведат серия от семинари и дискусии на тази тема. Самите дискусии и семинари са проведени, само че това не е достатъчно.
Министерството на труда и социалната политика в момента съгласува проект за цялостната оценка на законодателството в контекста на корпоративната социална отговорност. Действието му ще го усетим през 2015 година, но ще се изпълнява през 2014 година. Ще разчитаме на вас, на гражданските организации за обратна връзка по този проект, тъй като корпоративната социална отговорност е сериозен ангажимент, както на държавата така и на бизнеса.
Преминавам по-нататък. Нормативната рамка за съвместната работа между правителството и бизнеса по опазване на околната среда. Смеем да твърдим, че тази нормативна рамка доколкото има ангажимент Министерството на околната среда и водите е приета. От тук нататък вече става въпрос за изпълнение, последващи действия и да направим заедно оценката. Наистина рамката съществува, но тя няма да бъде приета, няма да има никакъв ефект, ако няма правната връзка, така че това го очакваме от потребителите на тези нормативни промени, инициирани от изпълнителната власт.
Искам да представя персонализираната информационна система за пациентско досие. Това е част от ангажиментите ни за повече прозрачност в работата на здравните заведения, изобщо в здравната сфера, изобщо в работата на правителство, а и не само. Това да бъде достъпно и да е максимално улеснен достъпът за граждани. През м. април 2013 година, смятам че тук госпожа Бъчварова може да даде и повече информация, е стартирала персонализирана информационна система за пациентско досие. Тази система дава възможност чрез уникален код гражданите да имат достъп до медицинските си данни. Доколкото аз знам тя все още е в начален етап на развитие, но ще бъде доразвита в контекста на цялостната система за електронно здравеопазване, което е един от приоритетите на това правителство и в контекста разбира се на откритото управление.
Върху какво работим в момента, това е важно, тъй като ангажиментите са поети в Плана за действие, но все още не можем да кажем, че напълно сме изпълнили тези си ангажименти.
Ще започна с нормативната и стратегическа рамка за по-прозрачно и по-ефективно управление на природните богатства, в смисъл на ангажимента ни за по-ефективно управление на публични ресурси. Готви се нова Стратегия за управление на подземните богатства. Тя в момента е на публично обсъждане на ниво работна група към Министерски съвет, под ръководството на вицепремиера. Необходимо е браншовите организации да дадат своето мнение и да изчистят стратегията така, че да бъде максимално полезна. Допълнително вече е приет в Министерски съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Това се случи вчера на заседанието на Министерски съвет, но това не значи, че спираме да работим по този въпрос.
Целта е максимално да се осигури прозрачност при работата с подземни богатства като основен ресурс на държавата. Ще видим резултата през 2014 година и ще се радвам да мога да го споделя с вас като реален факт.
Проектът Електронно здравеопазване, който има за задача ранно профилактично завършване и има обхват целия здравен процес. Един проект, също започнат през 2011 година, ако не се лъжа, но поради административни причини този проект го стартираме отново сега през 2014 година със средства по Оперативната програма. Целта му е освен пациентското досие, да разшири електронните услуги в здравеопазването. Ще видим резултатите най-рано през 2015 година, ако всичко мине в кръга на Плана за действие, както е заложен в момента.
Единните стандарти за достъп до информация е една тема, за която не сме дали достатъчно информация към момента какво се случва, но се работи. Държа да отбележа, че се работи.
Единните стандарти за достъп до информация ще бъдат факт в момента, в който се създаде една концепция за достъп до информация. Тази концепция очакваме следващата седмица да влезе на публично обсъждане и да бъде качена на сайта www.strategy.bg. Ние сега трябва да изготвим самите формуляри, формати, с които да създадем тези единни стандарти. Тези формуляри ще бъдат факт в рамките на няколко месеца, в момента се работи. Не е нещо, което можем да кажем, че е готово и че вече е в приложение.
И разбира се електронното правителство като основен приоритет, както на предишното така и на това правителство. До момента бихме могли да кажем, че работим по създаване на комуникационната среда, на която да стъпят електронните услуги от администрацията към гражданите. Трябва да отбележа, че министър-председателят зададе задание на министерствата, на всички министри в рамките на следващата седмица да дадат ясна информация затова в какъв срок, какви услуги ще бъдат електронни в министерствата, така че в рамките на следващия месец ние ще можем да кажем конкретно кога и какви услуги държавата ще предоставя електронно.
Разбира се не мога да пропусна предизвикателството, и то е в духа точно на увода, който направихте госпожо Манолова и госпожо Бъчварова. Инициативата за отворено управление има една основна задача, да мотивира изпълнителната и законодателната власт чрез гражданите, гражданите са двигателя, т.е. ангажимент на изпълнителната власт остава да създаде комуникацията с гражданите, да създаде платформата и днешната дискусия е един много добър пример, че това е абсолютно възможно и че има как да го прави, въпросът е да се държим в контакт и координирано да действаме.
Предстои ни да подготвим новия План за действие по инициативата за отворено управление и Министерски съвет, всички които са ангажирани с инициативата ще разчитат на съдействие от неправителствените организации и гражданите затова как да разработим, как да надградим съществуващите мерки и да прибавим нови, така че наистина да можем да вървим към едно реално отворено управление и удовлетвореност от всички страни, че това се случва.
Бих искала да завърша и отново да повторя, че тази инициатива е много показателна затова, че когато е в полза на обществото, когато става въпрос за национална отговорност, последователността е ключова и реална в такъв международен ангажимент, от такова общество, което засяга пряко гражданите, няма начин да не бъде последвано и от това правителство и от следващите. Просто държа да подчертая това. Благодаря ви за вниманието. Аз съм готова да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Уважаеми колеги и гости, иска ли някой да вземе отношение по Доклада за оценка на изпълнението на Плана за действие по партньорство за открито управление.
В началото нека да дам думата на госпожа Людмила Георгиева, независим консултант по участието на България към инициативата. Заповядайте.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
Аз няма да губя времето на комисията, защото и без това сме напреднали, но първо искам да благодаря на госпожа Мая Манолова, на нейните сътрудници Полина Стоянова и Снежана Милева за изключителната кооперативност, за изключителната добра воля и желание да домакинстват и изобщо да стигнем до тази среща.
Също така искам да благодаря и на Рая Петкова, която внесе още в първия момент, макар че сме се забавили много с доклада, все пак имаме добро установено сътрудничество и смятам, че въобще най-големият успех на това, което се случва в момента е, че институциите, заедно с неправителствените организации, заедно с хората, които са направили плана и тези, които сега работят по него, не знаем кой ще бъде следващият, който ще го завърши, да се опитват да работят заедно, като демонстрират институционалната воля всички заедно наистина да го направим.
Мисля, че това е най-важният ни успех и трябва да се опитаме действително да надградим по някакъв начин постигнатото, като го разширим.
Бих си позволила само една препоръка, понеже знам, че времето е малко, ако може да се фокусираме освен върху извършеното и върху това по какви стъпки да се разшири диалога за следващия планов период, за да бъде по-масов, повече организации да имат възможност да се включат, да участват и да правят своите предложения в изработването на следващия ни план.
Също така искам да благодаря и на Дора Янкова, която наистина много помогна за тази среща.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Заповядайте.
Г-ЖА ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Гергана Жулева, директор на Програма Достъп до информация. Една организация, която вече 17 години наблюдава и подтиква държавните органи в България по отношение на стандартите за прозрачност.
По отношение на инициативата Партньорство за открито управление ние участваме още от самото начало като неправителствена организация. В началото все пак нека да бъдем точни, че България се присъедини през 2011 година, както госпожа Манолова каза в самото начало – м. септември 2011 година се присъедини, а решението на Министерски съвет е от м. август 2011 година за присъединяване. Това, че националният план за действие е приет през м. април и представен в Бразилия е така да се каже един от етапите на работата на българското правителство.
Аз приветстват това, че и сегашното българско правителство продължава да смята оперативния план за действие като свой и отчита изпълнението по мерките на оперативния план. Това, което липсваше още от самото начало на българския план за действие и императивния план, приет по-късно, т.е. конкретните мерки за изпълнение на тези направления, които се посочват в доклада, беше липсата на всякакви мерки относно участието и партньорството.
Не трябва да забравяме, че инициативата има три основни компонента. Прозрачност, включващ правната рамка за достъпа до информация и отчетността и всички тези правни инструменти, които са свързани с отчетността, включително финансовия бюджет на прозрачност. На второ място гражданско участие, развитие на конкретни правни механизми, практически механизми за участие и партньорство по всички тези мерки, които трябва да се изпълняват и ме учудва, че ние организацията, която навремето направи така че в България да се приеме Закона за достъп до информация, но не като участва в изработването на този закон, а с външен граждански натиск, с обсъждания почти две години. Сега нямаме никаква представа какво се прави. Вие казвате – нов закон. Тридесет и трета мярка от оперативния план гласи – Закон за допълнение към Закона за достъп до информация относно стандартите за активното публикуване. Не става въпрос за нов Закон за достъпа до информация. Сега всички знаем, че Законът за достъпа до информация е нов закон, не е изменение и допълнение на закона в някакви части. Аз се учудвам, че ние не знаем точно за тази инициатива, която е свързана с партньорство, свързана е с участие на граждански организации и организацията, която от 17 години се занимава със стандартите в тази област, наблюдава практиката в тази област. Автор е на методологията за рейтинга на активната прозрачност, този рейтинг се ползва с много голяма популярност и сред администрацията в България. Сега пътуваме в страната, всички представители на териториалните звена на изпълнителната власт, на общините се интересуват, защото именно там в този рейтинг онлайн те могат да видят какви са техните задължения за онлайн публикуване. Ние наблюдаваме тази активна прозрачност от гледна точка на 43 индикатора, така че мога да кажа, че нещо сме направили в тази област и ние да не знаем какво се прави за този закон. Вие казвате: ”Работи се”. Нека да знаем от по-рано какво се работи, защото когато вече се изработи и дойде в Парламента, ще бъде доста късно да се прави каквото и да е било, както знаем.
Другото, което е важно, е използването на технологията. Аз също се присъединявам към препоръката. Нека да се има предвид европейското законодателство в тази област също, т.е. директивата за повторното използване на информация от обществения сектор, която е приета.
Все пак български депутат е докладчик в Европейския парламент по изменението на директивата за повторното използване и това е г-н Калфин. Нека още сега, когато се правят тези нови стандарти за активното публикуване да се има предвид и това, че тази директива трябва да бъде представена в българското законодателство, тъй като и сега в Закона за достъп до информация, една от частите на закона е повторното използване на информация от обществения сектор.
Още повече с изменението на директивата се въведе и това, което в последно време е последна мода – отворените данни, машинно читаемите формати, всички публични регистри, които слава богу българската администрация добре поддържа. Това не зависи от смяна на правителствата. Върви си един процес на повишаване на прозрачността, включително и публикуването онлайн, което според мен е свързано с активното гражданско общество в България и то не от м. февруари миналата година, а от доста години насам, т.е. хората търсят информация, съдят държавните органи, които не предоставят информация, включително и в публичните регистри. Все пак България има вече около 800 съдебни решения по Закона за достъп до информация, включително нашата организация дава правна помощ по 4 000 казуса и то от 2000 година насам.
Накрая ми се иска да кажа и нещо друго. Нашето наблюдение, всички могат да го видят, да влязат в нашата страница, да видят какви са резултатите през последните 4 години от тези наблюдения, които ние правим, рейтинга и проучването на активната прозрачност, да видят как се движат нещата, свързани с бюджетната и финансовата прозрачност. Слава богу Законът за публичните финанси беше приет. Приветствам това. Разпоредбите за онлайн публикуването на месечните, тримесечните и на годишните отчети, това са задължения вече за първостепенните разпоредители. Ние тази година ще проверим какво е изпълнението. Напълно осъзнаваме, че е рано да се проверява това, защото все пак е от 1 януари 2014 година, но все пак и досега съществуват редица задължения за онлайн публикуване на бюджета. Особено за общините знаете, че има обсъждане на проектобюджета публично, публикуване на бюджетите и т.н.
След Лондонската среща е ясно, че се подтикват държавите членки на инициативата, да преосмислят своите планове. Според мен 33 мерки са много за година и ако има неща, за които им се струва, че могат да бъдат изведени напред, да го направят, дори се говори за изменение на целите на тези планове.
Не смятам, че кой знае колко време се е загубило, че сега се представя доклада, тъй като все пак знаем каква е политическата ситуация. Това, че вместо през м. септември, доклада се представя сега не смятам, че е голяма беда, както и независимия мониторингов доклад, не мисля, че кой знае колко сме закъснели, защото има страни, които много повече са закъснели. Ние няма да се равняваме по лошите, въпросът е да се върви напред наистина. Според мен трябва да се обърне внимание на въпроса за по-широко партньорство и това да се следи как се изпълняват тези мерки, защото няма какво да се лъжем, повечето от тези мерки са включени в други стратегии на правителството. Електронно здравеопазване, електронно правителство, неща които ние ги слушаме няколко десетилетия. Това не е свързано с инициативата партньорство за открито управление, важното е да станат нещата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Докладът е приет вчера на заседанието на Министерски съвет. Тъй като ние ще се включим в някакви срокове, в съответствие с изискванията за своевременно представяне на независимия мониторинг, аз все пак се радвам че Парламентът е мястото, където са се срещнали хора, които имат отношение към тази инициатива. Мисля, че ще взаимодействате добре занапред и с представителите на кабинета на бившия премиер и с госпожа Петкова, и особено с неправителствените организации, които работите по темата. Наистина не допускам, че ще се обсъждат промени в Закона за достъп до информация без представители на Програмата за достъп до информация, тъй като безспорно, че сте организация с експертиза. Радвам се, че това е мястото, където се срещнахте и мисля, че ще работим добре заедно. От сега казвам, че когато законът влезе в Парламента, ще се постараем всички, които имат отношение към него, да се включат още през първата фаза на обсъждане и да вземем предвид всичките ви бележки преди неговото окончателно приемане, но със сигурност е добре това да стане още преди да е изготвен за внасяне.
Заповядайте, госпожо Петкова.
Г-ЖА РАЯ ПЕТКОВА: Аз явно не съм разбрана правилно. Не става въпрос за нов Закон за достъп до информация. Това, което очакваме в скоро време да стане, е да бъде представена за обществено обсъждане и се подготвя от работна група на Министерски съвет е Концепция за единните стандарти. След подготвянето на тази концепция трябва да стигнем и до самия формат, липсва ни формата. Вие го споменахте, да имаме регистри. Реално достъпа до информация се разширява. Това е поради потребностите на обществото, както и политическата воля на управляващите. Всички сме с общо разбиране, че повече информация е за по-добро управление. Това е водещата мисъл. Но във всеки случай на Open day, както работят специалистите е онази информация, която всеки да може да ползва по всяко време, а не да се налага да си я създава отначало. Тук точно за тази концепция става въпрос, тя си е по закона, не става въпрос за нов закон. Тази грешка ще бъде оправена. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Петкова.
Г-Н БОРИС КОЛЕВ: Казвам се Борис Колев ССА България. Аз не съм чел доклада и съм тук за да чуя нещо различно от това, което се наблюдава в обществото. Всъщност аз продължавам да виждам едни фиктивни документи, фиктивни оценки и резултати и всъщност продължават да се правят документи, без да виждаме никакви резултати. Говорехте преди малко за сайта, където се публикуват материали. В целия сайт има общо 12 коментара. Записано е, че съществува от 2008 година, т.е. фактически правят се едни неща, но каква е ефективността. Вече не знам кое правителство поред прави неща, които просто нямат ефект. Правят се законодателни промени и други неща, но всъщност няма никакъв ефект. Гражданското общество тотално отказва да сътрудничи на това правителство, отказва да сътрудничи и на предишното и т.н. Аз от гледна точка на младите хора, на нестопанския сектор като част от него, виждам че всъщност няма никакъв ефект.
Аз току що се запознах с доклада, но не виждам никакъв ефект, никакво участие.
Последното, което искам да кажа всъщност е, че пише открито управление. Разбирам, че много е необходимо да има достъп до информация, достъп до отчети и до доклади, но къде отива участието във вземането на решенията на гражданското общество. Защото тук говорим само за достъп до финансови отчети, до решения, достъп до резултати от изпълнението на тези решения. Тази тенденция се вижда, но всъщност се вижда и тенденция, която разграничава гражданите от достъпа им до вземане на решения в управлението, т.е. до участие в решенията. По някакъв начин толкова се разграничават двете неща, че в момента да, има доклади, но когато се опита от гражданските организации да повлияе и да се включи в някои решения, всъщност тотално няма никаква инициатива затова нещо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Със сигурност в отговора ще са полезни госпожа Бъчварова и госпожа Петкова.
Аз ще ви кажа за Парламента. Самият факт, че сте тук и участвате в това обсъждане, по същия начин протичат обсъжданията и по законопроекти, гражданските организации могат да си кажат мнението по всеки текст, всичко е публично и всъщност прозрачността е условие и за информираното участие на гражданите именно в процеса на вземане на решение, а вече изпълнителната власт как го прави – с обществени съвети или по друг начин, да кажат двете дами. В момента Парламентът наистина е отворен максимално за всеки, който иска да направи предложение самостоятелно, по закон за изменение и допълнение, по нов закон. Пример затова е изписването на проекта за Изборния кодекс. Практически го написахме заедно, сега остава втората фаза – как ще го приемем, но така или иначе дотук нещата се движат правилно.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Госпожо Манолова, аз като представител на част от гражданското общество, защото не мога да говоря от името на цялото гражданско общество, тъй като и агитката на ЦСКА и ФК Ботев също са част от гражданското общество, ще кажа само две неща.
Първо съм доволен от това, че има някаква форма на приемственост между госпожа Бъчварова като началник кабинет на предишното правителство и представителят на кабинета на господин Орешарски, че се работи в някаква посока. Не е най-важното дали преди 2 или 3 минути е публикуван докладът, все пак е публикуван. Имаше моменти в историята на развитието на нашата демокрация, когато нищо не се публикуваше.
Второ. Много ви моля да не подлагаме на едно ниво каквито и да е отношения между групите на гражданското общество. Както знаете вратите на Министерски съвет са отворени, всеки втори петък се събират гражданите, до 70 организации стигат. В тази зала и в Парламента да говорим, че нямало чуваемост, извинявайте, но това е малко несериозно, защото под ръководството на госпожа Манолова, под ръководството на нейната комисия, която тя ръководи, се обсъждаха много въпроси. Преди една седмица се проведе обсъждане и за банките, за частните съдебни изпълнители. Парламентът е отворен, нека да не навлизаме в русло, което не ни помага. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам думата на госпожа Георгиева.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз съм малко изненадана от това, което Борис Колев каза, защото първо докладът го нямаше и аз започнах с корпоративната социална отговорност, защото ми се стори, че това е едно парченце, което мога да разнищя така набързо. Аз разговарях и с още една госпожа Марина Стефанова, която днес не можа да присъства на това заседание и останах с впечатление, че те имат прекрасно сътрудничество с Министерство на труда и социалната политика и че всъщност министерството съжалява, че парите които им е трябвало да отпуснат, за да си свършат работата и планираните обучения, именно тези оценки, които остават за догодина, просто не са пристигнали.
Само искам да кажа едно нещо. Направихме една статистика и от м. май насам на сайта www.strategy.bg от 530 документа, са коментирани единствено 50. Това е отворен сайт, в който всеки може да отиде и да си предостави становището, да направи коментари. Аз не искам да кажа, че тази статистика е окончателна, защото все още съществува възможността, ако отворите сайта на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията примерно да пише, че по този законопроект или по тази наредба се изпращат предложения на еди кой си имейл, който ние не можем да проверим. Аз разговарях с още две министерства и сътрудниците също биха искали като кликнат на едно място, да се прехвърля и от министерството и от www.strategy.bg на едно място. Доколкото разбирам от това, което госпожа Рая Петкова прочете това ще се случи, за да могат всички постъпили предложения да се видят на едно място. Тогава ще се види и какви предложения са били приети, без да има публични дебати, без да има публично предложено нещо, така че нека да погледнем малко и себе си като неправителствени организации, защото като отворите сайта ще видите статистиката, която показва че от над 500 документа са отворени 50. Трябва малко да бъдем самокритични и да не искаме само от другите. Благодаря ви.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Аз считам, че не бива да имаме големи, свръх изисквания към Министерски съвет и към Народното събрание, защото те направиха много, за да се промени съществуващата практика и да се даде по-голяма обществена гласност на всички проблеми, които интересуват обществото.
Аз искам да задам един въпрос конкретно към вносителите. Защо в обхвата на тази програма не намерих никъде нищо да пише за Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Считате ли, че това е един орган, управлението на който не би трябвало да се сложи на по-голяма прозрачност. Аз считам, че това е един орган, който през последните 23 години е доста непрозрачен в резултат, на което там се извършиха доста неприятни за обществото далавери, ако мога така да се изкажа.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Светослав Николов от Граждански комитет Равни пред закона. Министерство на финансите публикува месечен информационен бюлетин Държавен дълг. Има различни по своя обхват, съдържание и формат за текущи операции по управлението на държавния дълг. Бяхме свидетели на управлението на финансовия министър Милен Велчев и на Симеон Дянков, как националния интерес не се защитаваше и нашата цена по дълга не падаше, както е по естествените пазарни механизми.
Искам да препоръчам, ако е възможно да се вземе под внимание защитата на националния интерес, тъй като знаем от историята как господин Орешарски, който беше заместник-министър на господин Муравей Радев успяха да намалят дълга от 125 % към брутния вътрешен продукт до сегашните 15 %. И то в двете негови участия в управлението на България като заместник-министър на финансите и като финансов министър в правителството на Сергей Станишев.
Искам да се защити националния интерес, защото колкото по-малко даваме информация как си управляваме дълга, ние ще можем да печелим от това. Да имаме данни примерно как господин Орешарски е изплатил 950 млн. долара към руските банки на цена 17 цента за долар, което е изгодно и затова искам това да се защити, тази прозрачност да не вреди на националния интерес. Колкото по-малко пари плащаме за външния дълг, ще имаме разполагаем ресурс да си оправим икономиката. Благодаря.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Нина Гергова, Гражданска инициатива за нов обществен договор.
Първо една кратка реплика към господина. От кой зависи тези неща да бъдат прозрачни? От кой зависи тези неща да се контролират и да бъдем активни? Вие казахте 4 – 5 коментара. От кой зависи, кой да ги пише тези коментари? Нека първо да бъдем самокритични към себе си, нека да търсим информация, да не чакаме някой все да ни я спуска, нека да бъдем активни всички достатъчно и след това да търсим критика.
Аз винаги съм била привърженик на тезата нека да търсим първо вината в себе си и в тази връзка винаги съм казвала, че не са виновни управляващите, затова че по този начин са управлявали, виновни сме ние, че не сме им потърсили отговорност. Така че приветствам, както Парламента, така и този Министерски съвет и кабинета на господин Орешарски именно в тази насока, защото те са първият кабинет и първият Парламент, които се отвориха за гражданите. От 23 години такова нещо не е имало. Кажете ми кога той е бил отворен за гражданите, да не говорим, че едно предишно правителство имаше абсолютни рестрикции. Абсолютно всички медии бяха впрегнати да правят един медиен образ на един пожарникар, който съсипа тази държава.
Говорим за прозрачност. Не може, когато едно правителство говори за прозрачност на бюджета, да се източват 4 млрд. лева от фискалния резерв.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм поканила госпожа Бъчварова и останалите представители на неправителствени организации. Аз съм домакин тук и моля за осигурите комфорт на всички, които са поканени да участват.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз съобщавам конкретни данни.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Конкретни данни не в този момент, не по този въпрос. В момента коментираме един достатъчно важен документ по една важна инициатива, по която България е страна и не искам да нарушаваме добрия тон. Това е място, където се срещнаха представители на двата кабинета. Кабинетът на Орешарски се запозна с някои от неправителствените организации, които работят по важни теми. Нека да не разваляме положителните ефекти.
ГІЖА НИНА ГЕРГОВА: Съжалявам, но аз казвам факти, и обсъждам данните, които са за бюджетната прозрачност, след това ще мина на прозрачно управление, след това ще мина на корпоративно, така че не мисля, че съм се отклонила от темата, просто съобщих конкретни факти в подкрепа на тезата си.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще помоля добрият тон за една добра кауза поне в този случай да го запазим, иначе поводи за разправии имаме ежедневно, ежечасно, ежеминутно.
Имам в себе си надеждата, че ще има една тема, по която да се обединим и която в крайна сметка е важна за гражданите.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз също приветствам тази приемственост от единия и другия кабинет, за да могат да вървят по-добре нещата.
Тук пише, че бюджетът е изпълнен, според мен не е изпълнен, именно поради тези неща, за които съобщих.
В тази програма име тук един текст, който е за повишаване на корпоративната отговорност. Всички говорим за обща отговорност, която се превръща в обща безотговорност. Нека да се помисли за индивидуалната отговорност.
По отношение на природните богатства. Малко съм по-радикална, съжалявам. Наистина сега се изготви един нов проект на Закон за подземните богатства, но аз винаги съм била критична, въпреки че сме обвинявани, че подкрепяме това правителство. Аз казах защо го подкрепяме. Винаги съм била критична и тук съм наистина по-радикална. Законът за подземните богатства е добре, че ще се подготвя, но кой ще се ангажира с отменяне на противоконституционните договори, които са до този момент подписани. Няколко пъти ние имахме среща в Министерство на икономиката и енергетика. Нищо не се предприе, казват, че договорите били перфектни. Перфектни договори няма и факта, че може да бъдат обявени за противоконституционни, макар че не са перфектни и бих била доволна, ако се предприемат конкретни стъпки в тази посока, защото колкото пъти се опитаме срещаме съпротива на всички нива.
Приветствам обсъждането на добрите практики и на професионалните камари по отношение на саморегулирането.
Приветствам също така и обществените обсъждания. Казах вече, че който търси той намира.
Този Парламент и това правителство бяха първите, които бяха за обществени обсъждания. Правеха всичко обществено прозрачно, така че в тази връзка не може да имате критики. По-скоро нека тези неща да продължат, да не останат дотук. Нека не бъдем само параван, а тези неща, които се обсъждат, да стигат до по-широката общественост.
По отношение на електронното правителство. За съжаление много малко е направено, както от предишния кабинет, така и от този.
Аз бих искала да получа информация колко са изхарчените пари до този момент, както от предишния кабинет, така и от този, за електронно правителство и какво е направено в тази връзка, както и за електронното досие.
Много ще бъдат интересни данните и точно кои фирми са получили пари за софтуер и др. и не е направено нищо.
Достъп до малките и средните предприятия, за обществените поръчки го приветствам. Това е направено за първи път от този кабинет с промяна на Закона за обществените поръчки и бих помолила представителите на законодателната власт да побързат с този закон и вместо да се правят едни циркове в Парламента, нека да се побърза с тези закони, които са наистина важни за обществото. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Госпожо Манолова, бих искала две думи само да кажа и се надявам с това да допринеса за конструктивността на разговора.
Акцент в политиката на открито управление не е просто прозрачността, а активното предоставяне на информация. Това е новият момент в тази политика и тя е свързана с ангажимента на всяка една държавна институция, на всяко едно управление, в това тя да реши сама коя част от информацията, с която разполага ще предостави на обществото. Дебатите трябва да вървят в тази посока, защото се смята, че Законът за достъп до информация гарантира правата на гражданите, може да бъде усъвършенстван. Прозрачността е задължителна за всяка една програмна политика. Активното предоставя на информация това е израз на политическата воля на едно или друго управление.
Затова ако за нашето правителство волята беше да се предоставя финансовата информация и формата за публичните финанси, сега трябва да бъде решено и да знаем всички естествено, дали тази воля ще бъде продължена или тя ще бъде насочена в някаква друга посока. Това е право на сегашното управление.
Понеже съм взела думата, искам да кажа, че след като системата Зебра стои открита, предлагам това да се включи като уникално предимство в отчета на този екшън план.
И една препоръка, с което искам да отговоря и просто да помогна на всички, които поставят въпроса затова как да се направи по-ефективен контакта с гражданите. Има една вътрешна разпоредба на предишното правителство, според която нито едно законодателно предложение не се подлага на гласуване от Министерски съвет, ако не е придружено с доклад от обществените обсъждания и не просто формален доклад, а кои от предложенията са били приети, защо и кои не са били приети. За съжаление това беше накрая и не можа да се реализира в процеса на работата. Това може да бъде доразвито и включено в устройствения правилник на Министерски съвет и мисля, че ще отговори на всички притеснения на гражданските организации, които в момента се изразяват. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте Вие, госпожо.
Г-ЖА ОЛГА ЧЕРНЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Казвам се Олга Чернева, председател на Управителния съвет на Професионално обединение на държавните служители и съм изключително благодарна, че присъствам тук, защото това е първия форум, на който нашето обединение е поканено. Действително отчитам този факт като изключителна крачка напред. Нашето обединение е още от 2003 година. Ние участваме активно в защита на интересите на всички държавни служители, не само на нашите членове с обща цел да формираме заедно, да поддържаме една политически неутрална, ефективна администрация, което разбира се не винаги е толкова лесно.
Бих искала да кажа също, вярно че ние не сме коментирали твърде много на www.strategy.bg някои актове, които са в нашата компетентност, но пък сме пращали писмени становища, предложения и пр., на които никога не сме получавали отговор. Това е в миналите няколко години, особено когато се направиха изключителни промени в Закона за държавния служител някои, от които твърде спорни и твърде проблематични.
Сега сме изпратили наново предложение за законодателни промени в тази област, който да премахнат най-болезнените бих казала, най-проблематичните текстове, които създадоха големи проблеми в държавната администрация.
Няма да се впускам повече в такива коментари, но факт е, че когато в www.strategy.bg се направи коментар, наистина не става ясно дали той е взет под внимание, защо не е взет и т.н.
И още нещо. Когато той вече е публикуван на www.strategy.bg би трябвало на по-ранен етап да се търси взаимодействието с компетентните професионални обединения, с компетентните неправителствени организации, т.е. в работна фаза, нещо което никога не ни се е случвало, въпреки че ние разполагаме с експертиза с изключително опитни и признати авторитети – юристи, практици, държавни служители, работещи и бивши държавни служители с много сериозен авторитет в тази област. Затова си мисля, че може би натам трябва да бъдат насочени усилията. Да бъдат канени на по-предварителна фаза, при изработването на тези предложения и документи, за да може да използвате действително ефективно експертизата.
Още нещо искам да кажа, няколко конкретни предложения за по-нататъшни стъпки в това отношение. Ние като сдружение предлагаме да се обмисли възможността за създаване на информационен портал за държавната администрация, обединяващ различни данни за административните структури като структура, като численост, като конкурси, като предоставени електронни административни услуги и отчети на администрацията – финансови, целеви и т.н., защото сега всеки трябва да проверява тук и там какво е станало, още повече че ние даваме ежегоден доклад за състоянието на администрацията, но той после дава обобщени данни, а би било хубаво да се поддържа той по ведомства и това много ще улесни следващите въпроси и справки, които правят администрациите. В момента правят поименни справки, не знам дали знаете, което е също затрудняващо и прави всъщност неефективна работата на администрацията, защото се занимава с неща, които би могло да бъдат спестени.
Не зная дали е възможно, но мисля че данните от този доклад биха могли да бъдат структурирани.
Да се публикуват също така решенията на разпорежданията на Министерски съвет, които да могат да бъдат намирани лесно. Ключовите думи в момента не работят. Ако не знаеш номера на решението, в момента много трудно можеш да го намериш, така че си мисля, че там има възможност за усъвършенстване. Също така за да може все пак всяка неправителствена организация да бъде канена по предмета на своята дейност, евентуално за взаимодействие за работа по инициативи, проекти, политики, закони и т.н. би могло да се помисли за профилиран регистър на неправителствени организации, примерно чрез Агенцията по вписванията, което би могло да дава повече възможност всяка една да си намира мястото в това взаимодействие, за да бъде действително диалогът ефективен и полезен и за двете страни.
Също така бих искала да предложа последното. Да се въведе една публична система за отчитане на индикаторите за напредък за изпълнението на програма на правителството, нещо което беше една инициатива, която съществуваше от 2009 година по индикатори, 389 индикатора се наблюдаваха, която би могла да бъде възобновена наново, за да може действително да има структурирана информация в това отношение и преглед на постигнатото.
Много благодаря още веднъж за възможността да участваме в тази дискусия и надявам се тази първа покана да не бъде последна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Госпожо Чобанова имате думата.
Г-ЖА АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Конфедерация за защита от дискриминация.
Тъй като ние не сме били сред поканените организации на обсъждането, бих искала да маркирам някои неща, които лично на нас представляват интерес от гледна точка на предмета на дейност, която упражнява конфедерацията.
На първо място ми направи впечатление изложението за електронното здравно досие и тук имаме една определена препоръка, тъй като вече имаме горчивия пример с методиката и универсалния идентификационен код, който създаде Националната здравна осигурителна каса. Аз чух, че и вие създавате такъв подобен код. Този идентификационен код за съжаление изведнъж се оказа недостъпен за хора с увреждания, които са лежащо болни, затруднени от към стативни и други проблеми в опорно-двигателния апарат и се оказва, че на техни пълномощници например не им предоставят възможността да добиват такъв уникален идентификационен код, при което заваляха жалби в конфедерацията, за да ги представляваме, да съдим Националната здравна осигурителна каса. Надявам се, че при вас няма да се допусне това и затова правя тази бърза отметка.
От друга страна що се касае до здравните въпроси, не чувам някакъв вид стратегия или мерки, които да се предвиждат по отношение на това в самите досиета дали има някакъв начин да се вмъкне един текст, и аз не знам как да го изразя. Става въпрос за следното. В Закона за здравето има задължение за информирано съгласие преди извършване на всяка една манипулация. Това разбира се не се спазва в основните здравни заведения и пациентът бива третиран буквално като предмет или нещо друго.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Чобанова, темата е изключително важна, но мисля, че не и е мястото тук.
Г-ЖА АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Просто исках да помоля да се обърне внимание на това. Ние можем да изложим експертизата си, но стига да бъдем поканени.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожа Петкова ще остави своите координати, макар че тази тема определено не е свързана с тази, която обсъждаме. Може би тя ще се представи при обсъждането на Закона за здравето. Той предстои да бъде обсъждан.
Г-ЖА АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Ако бъдем поканени ще си кажем мнението.
Аз ще помоля да бъда доизслушана. Свършвам със здравната тематика. Подхващам една друга тема, а именно това е болната тема за съдебната система в България.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, съдебната система не е предмет на обсъждане днес.
Г-ЖА АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Нали все пак имаме управленска стратегия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Съдебната система е отделно от изпълнителната власт. Вашето изказване просто не е свързано с темата. Ние не правим общи дебати, в момента имаме конкретна тема.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз предлагам в точка Разни да вземем решение това да бъде следващата тема, защото това наистина е важен въпрос. Наистина темата за съдебната система е важна, но нека тя да бъде дискутирана на следващото заседание.
Г-ЖА МАДЛЕН КИРЧЕВА: Аз ще бъда много кратка. Радвам се, това е едно ново явление в обществения живот на България, инициирано от една българка госпожа Дилма Русеф, към която се е присъединила и България. Това е първият Парламент, който отваря вратите за гражданите и гражданските сдружения. Участвам в Комисията по енергетиката от Гражданско сдружение за защита на правата на гражданите.
Аз бих искала ние гражданите да се включим също в дискусиите в Министерски съвет, при министър-председателя, по-специално защото там има законодателна инициатива, провеждат се обсъждания с парламентарните групи и народните представители.
Искам госпожа Петкова да си запише, тъй като се работи нов Закон за нормативните актове. Моля в този закон да бъде въведен текст за задължително, ежегодно препитване на администрацията относно познаването на нормативната уредба в областта, в която работи тази администрация. Защо настоявам? Затова защото моите впечатления от Столичен общински съвет са за тотално непознаване на българската правна уредба и от страна на общинските съветници и от страна на администрацията.
Госпожо Манолова, без ежегодно полагане на изпит, който да ги лицензира като държавни служители и като администрация, изобщо всякакви добри начинания по отношение на предприети от Парламента като законотворчество или от съответните органи законотворци, ние гражданите няма да получим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Моля за кратки изказвания, тъй като трябва да приключим заседанието.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Найден Москов от Българска асоциация на пенсионерите.
Бих искала да репликирам току що изказалата се с въпроса кой ще бъде изпитвачът?
Първо искам да кажа, че само добре информираният човек може да бъде свободен човек и приветствам това начинание на Министерския съвет с това партньорство за открито управление.
Това, което ще кажа ще бъде една добронамерена критика, тъй като бих Ви казал, госпожо Манолова, пазете се от клакьори, независимо кое е правителството, дали е на Орешарски или на който и да било.
След като медиите не изпълняват функциите си и са корумпирани, то тогава петата сила, която е гражданското общество трябва да се намеси. Искам да ви предложа нещо.
Нов закон за референдумите. Сегашният закон е много близък до предишния закон. Познавам се с господин Стоилов, с него съм говорил, когато той пред медиите защитаваше Закона за референдумите и съм му казал, че ако не се направи такъв Закон за референдумите, при което каквото каже народа става веднага закон, няма да се получи. Засега референдумът е само за сведение на управляващите, нищо повече не се прави.
На следващо място това е, това което вие направихте с избирателния закон. Пак казвам кучето е заровено там и той дава възможност в Народното събрание да проникнат елементи, които нямат необходимото образование и се срамуваме от това, че в Народното събрание има такива хора.
Другото, което искам да кажа. Нов закон за Кодекс за социалното осигуряване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Ще се наложи да Ви прекъсна, защото в момента коментираме един конкретен доклад по една конкретна инициатива. Това не е предмет на обсъждане в рамките на тази инициатива. След като отново ще имаме заседание можете да се включите, там темите ще бъдат по-общи.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Последно контрол и отчетност, и то граждански контрол и отчетност на всички нива.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Госпожо Манолова, не е ли време вече да приключваме, защото вие вече тук два часа ни давате отчет. Колега, какъв контрол и отчетност, при положение, че през три дни госпожа Мая Манолова като заместник-председател на Народното събрание и другите членове на комисиите непрекъснато дават отчет. Нека да бъдем малко по-конструктивни, по-делови, по-сериозни.
Тук предложихте изпит за квалификацията на кадрите. Аз ще предложа на следващото заседание, госпожо Манолова, да има комисия пред вратите на залата, за да се изпитват влизащите дали изобщо знаят за какво влизат вътре на заседанието на тази комисия. Благодаря.
/Ръкопляскания/
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Които ръкопляскат в момента са клакьорите, пазете се от тях.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на всички.
Аз мисля, че дискусията беше полезна и че предложенията, които бяха направени в рамките на тази дискусия ще залегнат и в новия план за действие по инициативата, чиито срок макар че е м. март следващата година, мисля, че ще започне неговото изготвяне достатъчно рано, така че да се включат и неправителствените организации и гражданите, които имат отношение по темата.
Това, което се отнася до Парламента по отношение на транспониране на директивата, за която ни обърна внимание госпожа Бъчварова, ще бъде направено.
Мисля, че беше полезна срещата и за госпожа Петкова, и за гражданските организации, които работят по каузата за осигуряване на прозрачно и открито управление.
Надявам се да си размените координатите. Аз ще използвам факта, че ви поканих днес на това обсъждане и ще ви каня занапред на обсъжданията на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения. Вие преценявайте кои теми ви интересуват и в кои случаи желаете да се включите.
Следващата седмица ще обсъждаме Закона за доброволчеството.
Преди да сме приключили с обсъждането по тази точка да благодаря на госпожа Рая Петкова, да благодаря на госпожа Румяна Бъчварова, да благодаря на госпожа Людмила Георгиева, които се отзоваха и се включиха в днешната дискусия, както и на представителите на гражданските организации, които участваха в този дебат.
Мисля, че той беше полезен.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Манолова, само един въпрос. Може ли да се изготви програма относно дейността на комисията по теми и браншове, с която ние да се съобразим, за да можем да бъдем максимално ефективни.
Нина Георгиева, Национално движение за граждански контрол на институциите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Минаваме към последната точка Разни. Благодаря ви за участието.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Продължавам с предложението. Анализ на нормативната база през изтеклият повече от 23-годишен период, как съответства на социалния стандарт, за който българина е гласувал. Какъв е социалния стандарт на българина?
Правна рамка по отношение на ефективност и корпоративност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Има ли някой да каже нещо по точка Разни, защото съвсем свободно съм я включила, без да имам нещо предвид.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Понеже никога не остава време за тази точка, винаги дискусиите са интересни и продължителни, имам едно конкретно предложение.
Нека тази комисия, ако е възможно да заседава във вторник, така че да не се засича с някои други комисии, защото ние участваме и в други комисии и нека предварително да знаем темите, за да може да бъдем конструктивни. Вие казвате, че следващата седмица ще обсъждаме темата за доброволчеството, което е добре. Също така искам да попитам кога ще бъде темата за банките, по която се отложи гласуването и темата за съдебната система наистина е актуална и бих предложила да се разгледа на следващи заседания.
Също така искам да кажа, нека не се превръщат уличните протести в агресия към един човек, който върши наистина полезна работа за гражданското общество и това е г-жа Мая Манолова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Искам да ви информирам, че в резултат на една от предишните дискусии по Закона за конфликт на интереси с народния представител Кирил Добрев, с който организирахме дискусията сме подготвили законопроект, който мина през санкция на Парламентарната група и ще бъде внесен във вторник, когато и той ще внесе доклада на неговата Временна анкетна комисия, в който сме съобразили всички предложения на гражданските организации, вие ще се убедите в това.
Следващите проекти, следващото предизвикателство са промените в Закона за банките и кредитните институции и Закона за личния фалит, но там работата е по-сериозна и сериозно се занимава Комисията по бюджет и финанси, така че това предстои, но работим по него.
Аз не случайно не искам да включвам темата за съдебната система, защото това е една тема, в която за да има сериозен резултат би следвало да се включи Комисията по правни въпроси, Министерство на правосъдието. В момента се изготвя един закон за промени в съдебната власт. Не ми се ще да правим празни дискусии, от които нищо няма да последва.
Ние трябва да обсъждаме теми, по които можем да сме полезни и които да завършат с конкретни законопроекти. Темата за съдебната система е по-широка и няма как да бъде решена „на парче”, затова нека наистина нещо, което няма конкретна перспектива като законопроект или като някакъв друг краен акт за решение да провеждаме дискусии.
Законът за промени в съдебната власт доколкото знам е изготвен от Министерство на правосъдието. В момента е във Висшия съдебен съвет за становище на този орган.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз бих помолила наистина медиите да не се занимават с разни улични протести, а по-скоро да дават информация. Беше обявено даже, че се създава Консултативен съвет по този закон, но някак си не беше достатъчно широко обявено.
Аз бих Ви помолила, госпожо Манолова, да дадете контактите на госпожата в този съвет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Авторът на този законопроект е Министерство на правосъдието, а Висшият съдебен съвет само дава становище.
Благодаря на всички за участието.
ГРАЖДАНИН: Група хора се интересуват от визовата политика по отношение на чужденците. Този проблем касае част от бизнеса. Тъй като заседанията на Комисията по външна политика са закрити, можем ли този проблем да го обсъждаме тук.
Става въпрос за това, че една много рестриктивна визова политика се провежда в България за някои страни, която включително не съответства и на политиката, провеждана от Шенген. На едни и същи хора от Шенген им дава по 1 и по 5 години визи, а нашите посолства отказват на същите хора визи. На какво основание. По този въпрос имаме много сигнали за корупция.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние не можем да повлияем с конкретни решения и това е безпредметно, защото тук ще стане говорилня. На тези въпроси може да ви отговори господин Монов.
ГРАЖДАНИН: Аз мога да ви информирам за конкретни случаи в Руското посолство.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Закривам заседанието. Разговорът продължава в свободен формат.




Мая Манолова
Председател на
Комисията за взаимодействие с
гражданските организации и движения


СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)