---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ


О Б Щ Е СТ В Е Н С Ъ В Е Т


П Р О Т О К О Л

№ 1

На 17 декември 2013 година (вторник) от 14.00 часа в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1, зала 238 се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане Правила за работата на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в 42-то Народно събрание;
2.Разни.

Заседанието на Обществения съвет бе открито в 14.15 часа от госпожа Ивилина Алексиева - председател на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения.
Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Предлагам да започваме, макар че сме в значително редуциран състав и днес нямаме кворум. Въпрос, който ще дискутираме малко по-късно, но понеже това е първото заседание на Обществения съвет, позволете ми преди да преминем към дневния ред да се представя, да кажа няколко въвеждащи думи и да помоля всеки тук да се представи. Ние се познаваме една голяма част, но е добре всеки да се представи на останалите.
Казвам се Ивилина Алексиева и представлявам неправителствената организация с обществена полза Институт за модерна политика.
Бих искала да изразя позицията на Института за модерна политика по отношение създаването на специализирана парламентарна Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения и Обществен съвет към нея. Институтът за модерна политика като гражданска организация, която осъществява мониторинг от може би вече 5 – 6 години на дейността на Народното събрание с цел въвеждане на принципи и спазване на принципи на добро управление от страна на Народното събрание в неговата дейност и в организацията на дейността, изразява своята изключително позитивна позиция за тези два факта.
Институтът за модерна политика счита, че именно под формата на институционализирана връзка с орган на власт и граждани може да се постигне един сравнително добър резултат за осигуряване на една по-голяма прозрачност и ако щете по-голяма ефективност на работата на Народното събрание.
Подобна комисия като тази днес съществуваше в 39-то Народно събрание и подобен Обществен съвет към нея. Тогава аз имах удоволствието да бъда експерт към комисията и към Обществения съвет. Днес аз съм тук в друго качество.
Изразявам своята благодарност за признанието, което Парламентарната комисия ми оказва да бъда председател на този Обществен съвет. Предполагам, че това се дължи и на опита ми като юрист, и като наблюдаващ дълги години Народното събрание, и като участник в отделни експертни формати и колективни органи. Бях член на Централната избирателна комисия в периода 2005 – 2009 година. В момента съм член на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет от името на организацията, която представлявам. Също така бях и член на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на нов избирателен кодекс.
Мисля, че това е достатъчно за моето представяне и сега ще ви помоля и вие да се представите.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Светослав Николов от Граждански комитет Равни пред закона.
Участвал съм в Обществения съвет към Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс. Понатрупахме доста опит. Аз ще предложа някои промени в правилата за работа на този съвет, за да не изпадаме в неловката ситуация да нямаме кворум и да не се говори по темата, защото имаше доста заседания, в които не можахме да съберем кворум, нямаше говорене по темата и се загуби много ценно време и на стенографи и на технически сътрудници, което е пилеене на един ресурс, който си е народен, ние си ги плащаме тези пари, затова не искам да се превръщаме в това, срещу което сме тук – да губим времето и парите на данъкоплатеца. Благодаря.
Г-Н ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Казвам се Георги Георгиев от Граждански форум Промяна, председател съм на този форум.
Организацията е създадена на 26 юни 2012 година, изградихме структури в почти цялата страна. В този съвет сме за първи път. Протестите започнаха от нашата организация, която е във Варна през миналата година. Нашата дейност е свързана с организиране и работа по законите и Конституцията и по Закона за местно самоуправление.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Добър ден. Веселин Сотиров, Фондация Екология, спорт, здраве. Председател съм на организацията, създадена през 1997 година, повече от 15 години се занимавам с гражданско общество. Имаме над 30 проекта. Защитил съм и такава научна теза: „Участие на гражданското общество в управлението на страната. Механизми и модели”. Участвал съм в конференции, симпозиуми.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Добър ден. Казвам се Мария Асими, Асоциация за балканско сътрудничество. Създадена е през 1999 година, от 2000-та година работим. Първите ни проекти, които направихме бяха международни проекти за АЕЦ Козлодуй - ІІІ и ІV блок. Почти целият колектив сме машинни инженери.
Събрахме почти от целия Балкански полуостров специалистите, защото това е материя, по която се взе политическо решение, не се взе мнението на специалистите и точно тогава беше представителството на МАЕ в България, правеха проверка на АЕЦ и доказаха, че тези блокове са защитени, особено ІV-ти блок, на който се направи нов корпус и че са различни от тези, които ги бъркат с Чернобил, защото нашите водоеми са на водоводен принцип не са на графитен. Занимаваме се с деца в Гърция с комуна за наркомани изпаднали в нужда. От Министерство на труда и социалната политика имаме разрешение да помагаме пряко и да организираме безплатна храна на възрастни и изоставени хора. В обществено полезната дейност към гражданското общество много неща сме развили, но не сме институт, а сме асоциация, така че нямаме толкова голяма дейност, всичко на доброволни начала. Благодаря за вниманието.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Добър ден. Добрина Алексиева, Национален координационен център Време е, един от основателите на Граждански комитет Равни пред закона преди Време е. В общи линии в битка от м. юни 2012 година по улиците и със Закона за горите. Така се започна.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Нина Гергова от Коалиция на протеста. Това беше една коалиция, създадена спонтанно от 20 и няколко организации, която се създаде след февруарските протести. Това беше като едно обединение в някаква по-канализационна форма да се работи. Напоследък дейността ми е по-известна с Гражданската инициатива за нов обществен договор и факта, че тук сме всички заедно, ние се борим точно затова, за нов обществен договор между гражданите и властта. Това е и една от нашите борби – повече гражданско участие.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Здравейте, аз съм Галина Асенова, представлявам Институт за социална интеграция и съм изпълнителен директор на организацията. Съвсем кратко за нея. Работим от 2002 година за подкрепа на публични политики, тяхното комуникиране с гражданското общество. Имаме силно развита дейност в сферата на обученията. Опитваме се да поддържаме три академии, в т.ч. едната за граждански наблюдатели вече втора година. Каня ви на нашата интернет страница да разгледате подробно дейността.
Това, което искам да кажа само е, че сме членове на Европейската мрежа за политически фондации и в момента работим с колегите от другите организации по един документ за активно гражданство, който с удоволствие бих споделила с вас и бих се радвала на вашите коментари по него като принос към документа, тъй като все още не е завършен.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Здравейте, аз съм проф. Михаил Мирчев. По принцип съм социолог от УНСС. Като неправителствена организация представлявам ГИСДИ, това е организация предполагам, че знаете още 1990 година, заедно с другата БСЧИ. От 10 години съм в ръководството, помагах на Илия Божинов, за съжаление той не е вече сред нас и от 1 месец съм избран за председател на ГИСДИ и в това си качество съм тук.
Инж. КОСТАДИН НЕДЕВ: Аз съм инж. Костадин Недев, Българска асоциация на пенсионерите обединени. Обединени в смисъл на социирани, единени, не слагаме шапка върху другите. Ние се борим за осъвременяване на доходите на всички, както на работещите, така и на пенсионерите и достигане на жизнения минимум за България, който сега е около 570 лева, а в Европа е 620 евро месечно. Аз съм председател на тази организация. Никого не гоним, с никого нямаме проблеми. Ние сме за съвместни действия.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕЕВ: Казвам се Константин Пеев, представлявам Координационния съвет България – Русия, който обединява 8-те основни организации български, които работят на полето българо-руските връзки. Това е Федерацията за приятелство с народите в Русия и страните, приемника всъщност на Българо-съветския комитет за българо съветска дружба.
Втората организация е Дружество на приятелите Александър Невски, това е Софийската организация.
Третата организация Национално движение русофили, чиито представител ще го чуете, тук е.
Четвъртата организация е форум България - Русия.
Петата организация е дружеството на завършилите в съветските граждански и специализирани учебни заведения „Найден Геров”.
Шестата организация е Българо руската търговско промишлена палата.
Дейността е широка главно по линия на хуманитарното сътрудничество във всичките му измерения.
Г-Н ПЕТЪР ЛАЗАРОВ: Здравейте, Петър Лазаров се казвам и съм представител на Гражданско движение Днес, член съм на Управителния съвет, специалист съм по обществено здравеопазване и здравен мениджмънт и политики за хора с увреждания. Гражданско движение Днес е с основен акцент борба срещу монополите, антимонополно законодателство. Това е като акцент на дейността и причина всъщност движението да се зароди и да започне да функционира в национален мащаб.
Имаме изградени приемни във всички области и градове и около 100 общини, където в тези приемни юристи доброволци дават безплатни консултации на хора в неравностойно социално икономическо положение. Консултациите са в широк спектър както казах срещу монополисти, банки, електро, ВиК дружества и много други .
Движението функционира под името Сдружение Видовден от 2007 година и от 2009 г. е под името Гражданско движение Днес. Това е накратко. Благодаря.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз се казвам Людмила Георгиева и съм председател на Фондация Обща кауза. Аз мога да се похваля със стара слава, защото отдавна стана трудно финансирането, за да се преструвам, че много активно работим в момента, но във всеки случай това е първата организация основана през 1996 година, която имаше за цел да се занимава само с лобизъм. Направихме първия семинар по лобизъм. Направихме през 1999 г., 2000 г., 2001 г. първия мониторинг в Парламента върху това как неправителствените организации участват в заседания на комисии, как лобират, като интервюирахме неправителствени организации, депутати и браншовете на неправителствените организации също в провинцията, за да видим доколко организации представляват своите членове и колко равноправно правят това.
Също така направихме първият гайд въведение към държавния бюджет, което беше по един проект. Изработиха го експерти на Комисията по бюджет и финанси и целта му беше да покаже по един абсолютно разбираем, нормален за обикновения човек начин, по какъв начин се изготвя държавния бюджет, за да се научим да работим по-добре върху него.
Първата организация сме, която промени правилника на Парламента, така че да се публикуват стенограмите й в сайта през 2005 година. В общи линии мога да присъствам тук и като експерт, защото преподавам взаимодействие между неправителствени организации и управляващи институции в Института по публична администрация. Била съм консултант на Подкрепа, в университета съм преподавала по лобизъм, имам книга по лобизъм. В Парламента съм работила като главен експерт на Комисията по въпросите на гражданското общество на господин Кошлуков. Тогава отговарях като бивш член на такъв Обществен съвет, първия Обществен съвет към първата такава комисия, отговарях и за Обществения съвет, така че знам за какво става въпрос тук.
В момента съм избрана да изготвям мониторинговия доклад върху доклада на правителството по отношение на участието ни в инициативата Партньорство за открито управление, представянето на доклада мина на 28 ноември 2013 г. с изключителното съдействие и доверие на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и аз се надявам, че този форум, понеже първия път при създаването и изработването на плана за участие на България в тази инициатива, може да не е имало време за някакъв продължителен консултативен процес, да може Обществения съвет да се превърне в някакъв проводник и в някаква институция, която да може да привлича още повече мнения, защото вие знаете, че ние нито сме най-великите, нито най-представителните организации. Въпросът е да се привлекат нови, с повече експертиза, с повече мнение, за да може и следващият ни доклад да бъде по-готов, надявам се, че и колегите ще искат да помогнат. Мерси.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз се обръщам към всеки член на съвета и призовавам да си помагаме взаимно, за да постигнем добри резултати, защото ми се струва, че при по-широк форум и при по-широка подкрепа ние бихме постигнали добри резултати.
Г-Н МИЛЕН ЧАКЪРОВ: Казвам се Милен Чакъров, заместник-председател на Национално движение Русофили, в случая с господин Коста Пеев представляваме Координационния съвет на осемте русофилски организации, които действат за съхраняване и развитие на българо-руските отношения и повече от това дори. Ще се радвам съвместно с всички колеги да търсим допирни точки и да си допълваме дейността и да бъдем полезни на Народното събрание.
Специално движение Русофили само с две изречения вече е една твърде голяма структура в страната, в 180 общини, с разгънато присъствие, така че бихме могли да помогне и на други колеги, ако имат нужда от териториално разгръщане за тяхната дейност.
Пожелавам успех на нашата съвместна работа.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря на всички, струва ми се, че вече можем да пристъпим към дневния ред.
Г-ЖА ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Благодаря ви, аз не съм титуляр член на този съвет, замествам колегата Добри Митрев,който е във вашия списък, но той отсъства по болест поради проблеми със съпругата му.
Аз се казвам Таня Желязкова и съм парламентарен секретар на Българска стопанска камара, Съюз на българския бизнес. Предполагам, че не е нужно да се представям. Национална представителна организация на предприемачи, индустриалци и работодатели, участваща в тристранния диалог.
Другото, което бих искала да споделя е, че може би за разочарование на някои членове на самия съвет, както и на някои журналисти, на които аз си позволих да подам автентична информация, практиката за обществени съвет в Народното събрание не е новост. Обществените съвети съществуват поне откакто аз съм парламентарен секретар, още от 40-ия Парламент. Аз бях представител на Българска стопанска камара в Обществения съвет на Комисията за корупция. В 41-ия Парламент нашият заместник-председател Камен Колев председателстваше Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега в 42-то Народно събрание отново Камен Колев е председателстващ този съвет, така че ние имаме сериозен натрупан опит от работа в такива съвети и надявам се, че ще можем да бъдем полезни с този опит.
Накрая искам да се извиня първо за закъснението, тъй като имах други служебни ангажименти, както и че в 15.05 часа ще трябва също да изляза, с което се надявам, че няма да наруша работата на съвета ви и се извинявам предварително. Приятна работа.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Предлагам да преминем към първа точка от дневния ред – Правила за работа на Обществения съвет.
Преди това един организационен въпрос молба. Има един списък, в който са вписани нашите имена, телефони и електронна поща. Моля ви, докато провеждаме обсъждането, всеки да провери как е отбелязан в списъка, за да нямаме грешка и да имаме наши актуални координати. Ако случайно конкретният присъстващ го няма в списъка, представлявайки някой друг, но има намерение от тук насетне също да посещава заседание и да се интересува от нашата работа, нека да се допише.
Продължавам към Правилата за работа на Обществения съвет. Това е проект, позволих си да го изготвя на базата на добрата практика от Правилата за работа на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс. Стъпих на част от текстовете от правилата на първия Обществен съвет към първата комисия по въпросите на гражданското общество в 39-то Народно събрание. Позволих си да предложа и някои нови текстове, които ще видите.
Отворен е за обсъждане, искам само предварително да кажа какво няма вътре. Много седях и мислих, и реших, че аз няма да ви предложа, но ако вие предложите и се обедините ще включим такива текстове, първо по отношение на етични правила на поведение. Струва ми се, че тук присъстват наистина достатъчно сериозни и с опит организации, така че да не се налага ние да си казваме, че трябва да уважаваме другия, че трябва да не говорим срещу личността, а по темата която се обсъжда и да спорим с аргументи и тези, а не с голословни мнения и твърдения, че трябва да се опитваме да говорим кратко, да аргументираме тезите си, да оценяваме резултатите от това, което предлагаме и т.н.
За мен тези принципи са априорни, но мислих дали наистина да ви ги предложа, защото пък имам и лош опит от групови обсъждания, в които тези принципи някак не се спазват, затова аз апелирам към това, независимо дали ще ги включим или не.
И още нещо в началото да кажа. Сега този Обществен съвет, даваме си сметка, че има два варианта на развитие. Единият вариант е да бъде една куха структура. Всеки от нас много добре знае, че е много лесно да бъде отстрани, да отправи критики, да дава една-две препоръки, но в момента в който ние се ангажираме с реална работа, на мен ми се струва че трябва да тръгнем по другия път. Да се опитваме да постигнем резултати, да формираме подходящ дневен ред. Да подпомогнем Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения по начин така, че нейната работа да бъде по-прозрачна, по-ефективна, в по-голям обществен интерес, което изисква усилия. Давам си сметка, че работим на доброволни начала. Давам си сметка, че това ще бъде допълнителен ресурс и усилия, които всеки от нас ще вложи, но наистина ми се ще след една година работа, ние да можем да се похвалим с един хубав резултат. Един хубав резултат в сферата на защита на права на различни групи, в сферата на едни прозрачни процедури, в сферата на гарантиране на резултати от дейност на различни контролни и регулаторни органи.
Казвам го това, защото именно комисията, към която ние сме Обществен съвет има точно този изключително широк спектър на работа и в този широк спектър ние ще разглеждаме различни въпроси, много често и ние няма да бъдем компетентни за тях, затова съм предвидила и създаване на работни групи, и привличане на външни експерти.
Другото, което липсва тук е нещо много конкретно, казвам го за сътрудниците към комисията. Не съм предвидила в какъв срок ние ще се отчитаме годишно. Не съм предвидила срока, защото предполагам, че комисията ще очаква от нас и би ни посъветвала в какъв срок тя би очаквала доклада от нашата дейност.
Г-Н СНЕЖАНА МИЛЕВА: Комисията в края на всяка сесия изготвя доклад за дейността си. Хубаво е преди нашият доклад, да представите и вие такъв доклад.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Откривам дискусията.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Едно предложение. Тъй като много от нас преди да се оформи този Обществен съвет като членове в различни граждански сдружения и организации са подали конкретни искания и към Парламента и към правителството, някои от тях сме ги подали в първия работен ден на Парламента, други са подадени на 14 юни при премиера Орешарски, може би всеки един от нас да предостави в този Обществен съвет какво точно сме поискали, за да можем да бъдем по-полезни с това какво точно се иска, докъде сме стигнали и кой с какво се занимава. Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря за това предложение. Позволете ми веднага да отговоря. Предвидили сме точно такава процедура. Дневният ред ще се формира на база предложения, направени от членовете, затова аз очаквам онова, което вие досега сте поставили като искания да ми го изпратите. Ще общуваме по електронна поща, за да можем да го включим в дневния ред и да проследим как се развиват въпросите, които сте поставили.
Молбата ми е след като си кажем принципните неща, да тръгнем да разглеждаме правилата глава по глава, и след това член по член, за да може да ни бъде по-ефективна работата, но сега разбира се очаквам принципните ви становища. Заповядайте.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Принципно становище. Хубаво е да не сме толкова много хора. Аз примерно за днешния съвет разбрах точно преди половин час, разбрах че вчера са пуснати е-мейли, но може би моят е отишъл в спам-а.
Моята молба е да се направят и телефонни позвънявания, телефонните номера на присъстващите не са толкова много, това като забележка.
Другото е относно Вашето предложение за етичните правила. Аз мисля, че задължително трябва да залегнат не за друго, а за да дадем пример на другите комисии, както и на парламентаристите как се работи и какво би трябвало да бъде и в техните комисии. Подкрепям госпожа Алексиева. Тези наши предложения ще ги изпратим електронно, за да може да ги обсъдим. Аз не знам какво в момента ще се обсъжда, защото го нямам пред мен текста, така че не мога да бъда съвсем адекватна, да се подготвя.
Другото което е, за да не вземам думата после, нека тази комисия да бъде по-експедитивна. Какво имам предвид? Примерно Закона за обществените поръчки, който всички много очаквахме мина на първо четене, от там нататък някъде се замота между комисии, в Парламента и т.н. Всички много очаквахме този закон да се приеме още тази година. Нека да излезем днес с едно становище, както за банките, което обсъждахме, така и за тези много важни закона, които гражданското общество очакваше. Да ги натиснем ако може, не знам дали има такъв вариант до края на седмицата да се гласува, поне Закона за обществените поръчки, който така или иначе мина на първо четене, но просто трябва да излезем от тук с някаква позиция по тези много важни законопроекти.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Нямам представа дали в новия Закон за обществените поръчки е влязла забраната за участие в обществени поръчки на офшорки, а това е нещо на което много се държи.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Ще се опитам да обобщя дотук. Процедура по прозвъняване на телефон. Обединяваме ли се около това, че е добре да има такава процедура при извънредни обстоятелства. Ще се включи този текст в правилника, ако има съгласие. Приемаме, че има съгласие.
По отношение на етичните правила. Те могат да бъдат разписани. Имаше предложение да бъдат разписани. Аз изразих своите аргументи, които ме накараха да се въздържа, но ако вие считате, че е добре от гледище на това да дадем примери за други съвет. Да приемем ли, че за етичните правила може да има вътре един член в тези правила за работа, в които тези процедури да бъдат въведени.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Мисля, че съвсем лаконично трябва да го отразите, защото в момента много се говори за морал, етиката е нещо много гъвкаво, но все пак поне на декларативно равнище трябва да заложим нещо.
Г-Н ПЕТЪР ЛАЗАРОВ: Да, подкрепям това предложение. Мисля, че ще бъде прагматично, за да има конструктивен диалог.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Разбирам, че сме постигнали съгласие.
По отношение на експедитивността за приемане на законите, в частност промените в Закона за обществените поръчки и Закона за банките.
Предлагам да разгледаме този въпрос в точка трета от дневния ред днес – Разни.
Нека сега да преминем към обсъждане на Правилата за работа на Обществения съвет.
Глава І. Общи положения.
Желая да ви кажа, че в глава І, чл. 1 и чл. 2 буквално пресъздават съответните текстове от Вътрешните правила на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Ние не бихме могли да ги променяме в този смисъл, комисията е решила така. Комисията ни е определила като консултативен орган, начина по който се формира състава ни е определен във вътрешните правила на комисията и функциите на Обществения съвет са определени по начина, по който са разписани в чл. 2 тук във вътрешните правила на комисията.
Затова ви предлагам тези два члена да не ги обсъждаме и да отидем директно на чл. 3.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Предлагам да ги изчетете, защото тук казаха, че ги нямат пред себе си.
Г-Н КОНСТАНТИН НЕДЕВ: Аз предлагам, когато такива материали се обсъждат предварително да се раздадат, да се запознаем, да ги видим и да дойдем тук подготвени, за по-кратко време да ги обсъдим и с повече конструктивни мисли.
Това е едното ми предложение.
Второ. Този списък, в който сме всички с нашите телефони и адреси, ако е възможно размножете го и ни го дайте тук, тъй като ще има вероятно потребност да общуваме директно един с друг, а не да отнемаме вашето време.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Два въпроса повдигнахте. Първо по отношение на материалите. Материалите доколкото на мен ми е известно бяха изпратени по електронна поща вчера, заедно със свикване на заседанието. Ако някой от вас не ги е получил, то е или защото е отишло в спам, или защото има грешка в адреса, за което предварително моля за извинение и затова днес този списък трябва да се провери, за да знаем, че имаме точните координати.
По отношение на списъка, да аз се обръщам с молба към нашите сътрудници от комисията след това заседание този списък да бъде сканиран и да ни бъде изпратен на всички нас.
Ще ви прочета чл. 1 и чл. 2, които буквално пресъздават членове от вътрешните правила на комисията.
Правила за работа на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в 42-то Народно събрание.
Глава първа. Общи положения.
„Чл. 1. (1) С тези правила се уреждат организацията и дейността на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в 42-то Народно събрание, наричана по-нататък „Комисията”.
(2) Общественият съвет е консултативен орган към Комисията, който се състои от председатели на граждански организации и движения и от експерти. Съставът на Обществения съвет се определя от Комисията въз основа на предложения на граждански организации и движения с доказан опит в разработването и реализирането на успешни практики и проекти в нестопанския сектор, отправени до Комисията.
(3) Членовете на Обществения съвет участват в него на доброволни начала и не получават възнаграждение.
Чл. 2. (1) Общественият съвет:
- консултира и подпомага работата на Комисията;
- подпомага Комисията при организирането и провеждането на публични дискусии и обсъждания по въпроси и законопроекти от значим обществен интерес;
- оказва експертна помощ на Комисията при обсъждането на постъпилите от гражданските организации, движения и граждани писмени становища и предложения.
(2) Общественият съвет участва в заседанията на Комисията. Копие от материалите по дневния ред на заседанието се предоставя на всеки член на Обществения съвет най-малко един ден преди заседанието”.
Тук само слагам една удивителна. Това е за заседанията на комисията, а не за нашите заседания. За нас реда е друг.
„(3) Общественият съвет анализира поставените в комисията проблеми, изготвя доклади и становища по разглежданите теми”.
Това са първите два члена.
Предлагам да преминем към дискусия на чл. 3, който за мен е важен. Това са принципите, от които ще се ръководим в дейността си.
„Чл. 3. Общественият съвет се ръководи от принципите на независимост, взаимодействие и сътрудничество с Комисията, равнопоставеност на членовете му, плурализъм на мненията, прозрачност и публичност.”
Имате ли някакви предложения по основните принципи, по които нашата работа ще се води.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Нямам предложения по този член, само искам да ви кажа като човек с опит, че при втория състав на нашия Обществен съвет, понеже неизбежно се изгражда едно сътрудничество с депутати и една много велика дама, която беше ръководител поне на 20 – 30 проекта с най-разнообразно естество, разглеждайки законопроектите, внесени от господин Кошлуков, който беше председател на комисията, която най-откровено попита какво мисли господин Кошлуков и трябваше да обясним, че ние сме поканени тук като контрапункт на управляващите и от нас се очаква коректив, а не да се питаме какво мисли този или онзи депутат, за да кажем и ние същото. Ако успеем да се предпазим от това и успеем да останем обективни, истински и такива, от които се очаква това, за което са ни поканили, мисля, че това е най-важната част от принципите за независимост, защото то друг принцип няма. Това мисля, че е в наша власт и че трябва да се постараем да бъдем такива.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, виждам че подкрепяш принципа за независимост така, както е включен.
Други мнения по чл. 3, някакви предложения.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Нямате. Много съм щастлива, защото Глава първа Общи положения е приета.
Отиваме на Глава втора.
Организация на работа на Обществения съвет.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Тези февруарски събития, които смениха и властта на господин Борисов това ни беше девизът: Прозрачност, а от нас контрол. Ние сме точно Обществения съвет и тази функция трябва да изпълняваме. Да контролираме работата на комисията, не да я ръководим. Мисля, че трябва да залегне принципът за контрол от наша страна и прозрачност от страна на Парламента, не само на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Още един въпрос имам. Заседанията са най-малко един път месечно. Ще имаме ли някаква програма и определен ден, в който ще се провеждат заседанията.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря за коментарите, искам да кажа две неща.
Първото е по отношение осигуряване прозрачността на работата на комисията. В Правилника за организация на дейността на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения има още един текст: „Общественият съвет съдейства за осигуряване на прозрачността на работа на комисията”.
Ако желаете, можем да включим този текст в чл. 2 като ал. 4. Комисията го е предвидила и ние можем да го допълним.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Моля да изчетете още веднъж този текст.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Текстът е следния: „Общественият съвет гарантира прозрачността на работата на комисията”, което може да бъде включено като последна алинея от разпоредбата, която определя функциите на Обществения съвет.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Ние сме консултативен орган, ние нищо не можем да гарантираме, не сме властов орган. Ние можем само да съдействаме за прозрачността на комисията.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Ще ви прочета чл. 19, ал. 1 от Вътрешните правила за работа на комисията, към която ние сме Обществен съвет.
„Чл. 19 (1). Общественият съвет гарантира прозрачността на работата на комисията”.
Това е решение на комисията.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Може би самата наша работа като Обществен съвет да бъде „на светло”, т.е. това означава, че тук по някакъв начин трябва да поканим все пак някой, който да отразява въпросната ни дейност.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ:
Това, за което говори госпожа Асими, този коректив който ние се явяваме, това гарантира прозрачността на тази комисия. Като Обществен съвет това е нашата цел.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Това става чрез медиите, няма как иначе да докажем, че сме прозрачни, ако си седим и си говорим сами тук и изкарваме само някаква дребна информация.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: За прозрачността. Ние не можем да я гарантираме, тъй като нямаме пълен достъп.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Ние можем да гарантираме нашата прозрачност като дейност и това нещо да се отразява през медиите. Те да пускат информация какво ние правим, а дали то ще бъде прието от Парламента или не е друг въпрос.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Ние започнахме тук малко да се превръщаме в говорилня, нека малко по-експедитивни да бъдем.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, така или иначе комисията е предвидила тази алинея, аз не я пресъздадох не за друго, а защото наистина за мен летвата, която си поставяме е много висока, но да се ангажираме ние, че ще гарантираме тази прозрачност е изключително висока цел, която не съм убедена, че ще съумеем да постигнем. Ако съумеем да постигнем е прекрасно, но това е мотива ми да не пресъздам този текст.
Струва ми се, че това което Вие казахте е нещо важно и това е контрола. Тук има юристи колеги и вероятно ще ме подкрепят. В основните функции на нашия Обществен съвет е записано, че той е консултативен орган. Консултативният орган не е контролен орган. Контролът е властническо правомощие. Ние не сме орган на власт, но Общественият съвет като консултативен орган, който не контролира, позволява на нас, всеки един от членовете, присъствайки тук, участвайки активно в нашата дейност, присъствайки на заседанията на комисията, виждайки какво се случва там, да упражняваме своя, като физически лица и като представители на организации, граждански контрол върху работата на комисията.
Участието ни в Обществения съвет и в заседанията на комисията ни позволява да формираме и едно по-адекватно, по-информирано, по-експертно становище върху това какво се случва в Парламента и никой не ни забранява публично да изразяваме нашите позиции, всеки един от нас при упражнен от него и неговата организация граждански контрол, но това не е функция на Обществения съвет. Той е консултативен орган.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Приемам това, което казахте като юрист, но ви питам тогава какъв е този Обществен съвет или аз него разбирам или просто в зародиша си има нещо грешно. Точно ние сме коректива. Не сме съгласни, и нещо добро, което сте написали, че различно мнение на двама-трима колеги, то ще бъде вписано към общото. Тук вече се вижда, че нещо се прави, което е така, защото ние всички не можем да сме на едно мнение. Аз мисля, че всички останали, никой от нас не е гласувал за светци, ние сме гласували за народни представители. Който не се е родил, той не е сгрешил Възможно е и Вие дори, във Вашите предложения мнението Ви да е различно от моето. Тук идва контролът, ние не сме държавен орган. Изрично още в т. 2 пише, че сме на доброволни начала, и то как е написано”членовете” значи председателя е платен.
Да, ние сме на доброволни начала и за тези доброволни начала трябва да си отстояваме позициите, така че не съм съгласна, че не можем да упражняваме контрол. Ние можем да ги контролираме и те имат своя дневен ред, както и нашия съвет също създава този ред.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Думата „контрол” не е добре да присъства, защото показва властническо правомощие, но такива функции можем да изпълняваме, като получаваме информация и излизаме с доклади, становища, препоръки и предложения и както Людмила Георгиева каза преди това, Вие повторихте и Ваши колеги повториха, ние не сме тук, за да легитимираме някакви решения. Ние сме тук, за да дадем своята гледна точка, която предполагам често ще бъде и в противоречие с позиции и на отделни депутати или парламентарни групи. Това е контролът, който ние ще упражняваме. Той е разписан посредством тези функции но думата „контрол” наистина не бива да се вписва чисто юридически.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Можем да кажем, че всеки член сам може да осъществява своя граждански контрол над институтите.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми дами и господа, така ще се легитираме, ние имаме всякакви права, няма смисъл да се вписва в правилата.
Предполагам, че постигнахме разбиране и съгласие.
Сега по отношение на деня и графика. Ще видите малко по-късно, че ви предлагам и това е принцип, предварително 7 дни преди свикване на заседание ние да имаме дневния ред, който съгласуваме помежду си и с комисията и да имаме материалите, и разбира се дата и час. Ние може да кажем къде и кога ще заседаваме, но зависи къде ще има свободна зала, зависи от колко до колко часа е свободна и не е добре в правилника да заляга това.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Искам да обърна внимание, че в момента водещият заседанието в предишни заседания защитаваше корпоративни интереси, а те не са гарант за защитен обществен интерес и точно в такава посока искам да се изясни как е защитен обществения интерес. След като бъде защитен обществения интерес, само тогава той може да възпроизведе качество.
Контролната функция на гражданина като суверен е градивна функция, не е ниво на противопоставяне, конфликти или ниво на злонамереност.
В тази посока искам да споделя, че контролни функции са разрешени за точно определени лица и в качеството си на такова упражнявам функциите си твърде отдавна и забелязах, че като че ли нямаше в изтеклия период, не малък, повече от 10-годишен, нямаше кандидати за упражняването на гражданския им контрол, да ги питам къде бяха. Изведнъж се сетиха за Обществен съвет, то хубаво така да има Обществен съвет, много добре, само че българската държавност не е от м. февруари, а е предишна българска държавност и градежът на българска държавност е ежегоден.
В тази посока разговорът не е приключил и искам да се обърне внимание, че не може да бъде унижаван суверена с предложения, които са отправени от юристи, изготвили Правилника за работата на Обществения съвет, т.е. лица създавали дефицити в българската държавност нямат правното основание да изискват добросъвестни да полагат труда им и в същото време докато полагат труда им и да контролират безсъвестността на лица, които са консумирали държавен бюджет. Те носят еднолична отговорност.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Бих искала да предложа да има лимит на изказванията, примерно 2 минути.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: В тази насока отговорността е сто процента, та ги питам къде бяха преди месец февруари.
Не може да бъде унижаван суверена с безплатно полагащ труд.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Персонално получих обвинение в защита на корпоративни интереси и понеже съм лично засегната, бих желала, и казвам нещо конструктивно, аз бих желала тук във всеки един случай, в който ние обсъждаме и правим нещо, което сме в състояние на конфликт на интереси или имаме личен интерес да го споделяме.
Заложила съм такъв текст в правилника.
В конкретния случай аз казвам, че с оглед на настоящата и бъдещата дейност на този Обществен съвет и на тази комисия, към днешна дата аз не съм установила наличие на личен конфликт на интереси нито потенциал, нито към настоящата дата.
Що се отнася до предишни обвинения, те трябва да бъдат много конкретни, обвинения, че съм защитавала такива интереси, конкретни и бих искала да ги знам наистина. Но до момента, в който има такива обвинения, които не са доказани, според мен те не са чути, а що се отнася до себе си, не са произнесени. А що се отнася до себе си, аз се чувствам достатъчно спокойна.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Госпожо Георгиева, досега Общественият съвет не е излязъл нито един път със становище за това, което говорите. Ако смятате, че не сте на мястото си, не смятайте, че сте длъжна да оставате.
Говорете конструктивно, не ни занимавайте с някакви други неща.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Предлагам да се върнем към темата относно заседанията. Бих искала да дам едно предложение. Някой път се случва заседанията да се насрочват в последния момент, а ми се ще ние да имаме задължително заседание, по което ще заседава Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и задължително преди нея да излезем с някакво становище по темата. Дали това ще бъде възможно не знам.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Започнахме по добър начин да комуникираме. Казваме общите предложения, а впоследствие ще формулираме текстовете.
Доколкото разбирам се предлага текст, в който ние преди заседание на комисията да имаме възможност в рамките на няколко дни да обсъдим дневния й ред. Моля сътрудниците към комисията да кажат как се организира като време предстоящо заседание на комисията, заедно с дневен ред и материали, за да преценим ние колко по-рано бихме могли да обсъждаме предстоящ дневен ред.
Попитах защото имам наблюдение и от други комисии и за съжаление когато се работи бързо, и когато се приемат много актове, както в случая има да се приемат много актове, времето за предварително свикване на заседание на комисията, за предварително раздаване на материали измежду самите членове на комисията е кратко и за съжаление количеството понякога скъсява времето. Затова на мен ми се струва, че по възможност ще предвиждаме такива заседания, ако сте съгласни, а в случаите в които това не е възможно, на нас никой не ни пречи и дори аз бих апелирала след като комисията разглежда определени въпроси, ние също да се произнесем по тях със свое становище, което може да бъде идентично, близко или различно от това на комисията.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз понеже имам опит с това и понеже вие всички предполагам, че сте чели парламентарния правилник, според който председателя на комисията може да свика заседанието даже от сега за след два часа. Ние, ако ще обслужваме по някакъв начин като консултативен орган тази комисия, трябва също да бъдем гъвкави и аз предлагам в чл. 6 да има една клауза, която да предвижда в по-кратки срокове свикване на заседание, когато влезе определен законопроект в комисия, ние да имаме възможност да свикваме Обществения съвет и без едноседмично предизвестие.
В чл. 6 според мен изрично трябва да бъде записано, че дневният ред на Обществения съвет да бъде публикуван предварително.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В чл. 6, ал. 2 да се запише: „предстоящото заседание и дневния ред”.
„Чл. 6, (2) Предстоящото заседание и дневният ред на Обществения съвет се обявяват на страниците на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в срока по ал. 1.”
Да се запише и ал. 4.
„(4) При необходимост заседание на Обществения съвет може да се свика и в съкратени срокове, но не по-малко от един ден преди заседанието”.
Обединяваме ли се около това, преди да продължим.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Като цяло идеята е много добра, подкрепям я, но имам една единствена забележка. Има страшно много комисии в Народното събрание, които ние посещаваме, където се променят конкретни закони, т.е. в тази връзка мисля, че тези 7 дни ще са ни много като време.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Ето в момента консултираме по този въпрос възможностите за провеждане на редовни заседания за понеделник и вторник, което е идеално, защото предимно заседанията на комисиите се провеждат в сряда и четвъртък.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Още едно предложение. Понеже Общественият съвет се свиква от председателя, не искам да се превръщам във Ваш адвокат, но на мен ми се струва, че това е една доста непосилна задача за един човек да се нагърбва с всичко – с документация и т.н. Може би трябва да изберем Ваш заместник или някакъв секретар, така че да бъде малко по-конструктивно.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Идеята на Нина е добра, само една такава забележка. Не е ли по-редно всеки един от нас като член на този съвет, съобразно дадена ситуация, съобразно даден проектозакон, който ще се обсъжда в комисии, съобразно важността му, да може всеки един от нас да Ви звънне, за да се получи това съгласие за извънреден Обществен съвет и да се пусне информация към останалите, за да не се ограничаваме и само един човек да го тормозим.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: По отношение на заместник-председателя. Воля ваша. Можем да предложим на комисията да определи заместник-председател – първи вариант.
Можем да предложим на комисията да определи за заместник-председател конкретно лице, което ние тук да определим.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Колеги, аз предлагам нещо по-конструктивно. Ако погледнете чл. 4, ал. 3. С оглед на демократичните традиции, в такъв един правилник би трябвало да има една воля, ако няколко члена на Обществения съвет, примерно 5 или 10 члена, да поискат и предложат заседание с някаква тема.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Това е отразено в чл. 5, ал. 2.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Не съм го видяла, съжалявам.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господа, за заместник-председател се оформиха три предложения.
Едното предложение е да няма заместник, както е предложено, да се поеме от упълномощен член.
Второто предложение е да се предложи на комисията да определи заместник.
Третото предложение е да се предложи на комисията да определи заместник, като ние си направим избор.
Хайде сега да видим около кое от тях ще се обединим.
Започвам от първото по постъпване.
Първото по постъпване беше да предложим на комисията да избере заместник, без ние да избираме от нашия състав.
Очевидно тази част от така направеното предложение се приема.
Второто предложение по време е да предложим на комисията да определи заместник, като ние определим кой да бъде той и го предложим на комисията. Подкрепяте ли това.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Задължително ли комисията трябва да ни каже кой да бъде заместник.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз бях изненадана от тези текстове на комисията.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Това са някакви ограничения, които не ми харесват.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, всъщност аз бях изненадана за начина, по който аз бях избрана, защото аз считах, че председателят следва да се избере от този форум.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: В чл. 4, ал. 2 точно е записано: „Чл. 4, (2) Председателят на съвета се избира от Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения”, което означава, че след като председателят се избира от комисията, би трябвало и заместник-председателят да се избира от тази комисия, поне така си мисля.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз предлагам да си остане свободата на председателя да избира кой да го представлява за определена задача. Точно това е свободата на избора. Вие си преценявате някой, че ще свърши работа и го упълномощавате. Щом Вие сте избрани, имате свободата да преупълномощавате някой да свърши определена работа.
Г-Н КОНСТАНТИН НЕДЕВ: Посочете двама души резерва на председателя, може Вие да отсъствате по някаква причина, може и първият да отсъства, да има резерви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз благодаря за предложенията, нека наистина да го направим като гласуване.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Станаха ли ясни кои са критериите за представителност, за да бъде съответното лице посочено.
Г-Н КОНСТАНТИН НЕДЕВ: По принцип всеки шеф трябва да си избира заместник.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:
Първото предложение да предложим на комисията да избере заместник беше отхвърлено. Остават две.
Другото предложение беше ние да предложим някой от състава си и да предложим на комисията да утвърди.
Кой подкрепя това решение? Един човек.
Обединяваме се тогава около третото решение да посочвам упълномощен. Благодаря затова.
Дами господа, познавам някои от вас от предишни заседания, други не познавам, но в своята работа ще се постарая, с оглед на всеки конкретен случай, с оглед на дневния ред, който имаме и с оглед на вашето свободно време и възможност тогава, когато ми се наложи да отсъствам, да определим човек, който наистина пълноценно ще може да продължи работата.
Благодаря ви. Преминаваме нататък.
Вие предложихте да бъдем гъвкави и да можем да свикваме извънредни заседания по искане на член на съвета. Сега това, което е предвидено тук е, когато важни причини налагат това заседание да се провежда извънредно по инициатива на председателя, т.е. това означава, че всеки един от вас в случаите, в които може да го направи, или по инициатива на 1/3 от състава на съвета. Ние сме 25 човека, 1/3 е много, ако искате по инициатива на 1/4.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Всеки един може да направи предложение за извънредно заседание.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:
Постъпиха две предложения. Първото предложение е по инициатива на всеки един самостоятелно.
Който е съгласен, моля да го подкрепи. Очевидно не се подкрепя.
Второто предложение е по инициатива на 1/4 от състава, което е 6 човека.
Ние не вървим член по член, но това е нормално с оглед на процедурите, които имаме да изчистваме.
Връщам се на чл. 4 – какво извършва председателят и при отсъствие какво се случва.
Имате ли някакви предложения към тази част. Да ми въведете, да ми възложите някакви други функции по ваше желание.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Само може да добавите с тире: „при необходимост делегирате своите права за ръководство на съвета”.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Има го в ал. 3.
Приемаме както виждам чл. 4.
Отиваме към чл. 5 с поправката в ал. 2 – свикване на 1/4 от състава на съвета.
Мислих си колко често трябва да заседаваме и дали веднъж месечно не е много малко Гледах практика на други Обществени съвети, с изключение на този към Временната комисия за изготвяне на нов изборен кодекс, но тя имаше мандат 3 месеца да свърши работата и тогава имаше чести заседания. Онова, което открих е че практиката е един път месечно или един на три месеца, но ако вие считате, че трябва да установим като правило, най-малко два пъти месечно, да го разпишем.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Мисля, че в тази обстановка, в която се намира цялата ни държава, един път месечно е пълен абсурд. Говорим за минимум един път на две седмици, като може би дори до м. март ще е добър вариант да бъде и по-често.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:
Други предложения има ли?
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Най-елегантното решение е един път месечно, а 6 човека могат да ни събират и през 3 дни. Не е нужно да утежняваме текстовете на нормативния документ.
Председателят на комисията може всеки следобяд да ни свиква.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Въпросът е принципно какво залагаме, защото ако запишем „най-малко веднъж месечно”, можем да се свикваме и 10 пъти, но най-малко веднъж трябва да се свикаме. Ако заложим най-малко два или три пъти, това са два или три пъти, в които трябва да се свикаме.
Наистина е принципен въпросът и има две тези.
Едната теза е, че може би няма да имаме работа.
Другата теза е, че ще имаме прекалено много работа.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Два пъти в месеца.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Предложението ми е 3 пъти в месеца да се събира Общественият съвет.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, има три предложения.
Първото предложение е да остане един път месечно.
Второто предложение е два пъти месечно.
Третото предложение е три пъти месечно.
По реда на излагане и по реда на постъпване ги подлагам на гласуване.
Който е съгласен заседанията на Обществения съвет да се провеждат един път месечно, моля да гласува.
Гласували „за” – 6.
Който е съгласен заседанията на Обществения съвет да се провеждат два пъти месечно, моля да гласува.
Гласували „за” – 5.
Който е съгласен заседанията на Обществения съвет да се провеждат три пъти месечно, моля да гласува.
Гласували „за” – 1.
Не постигнахме съгласие, защото моето гласуване, което не отброих е два пъти месечно и станаха 6 : 6 първите две предложения.
Затова ви предлагам да ги прегласуваме.
Който е съгласен заседанията на Обществения съвет да се провеждат минимум един път месечно, моля да гласува.
Гласували „за” - 7
Който е съгласен заседанията на Обществения съвет да се провеждат два пъти месечно, моля да гласува.
Гласували „за” – 6.
Мисля, че оставаме един път месечно.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Съжалявам, че така ще остане – най-малко един път месечно, но мисля, че това ще бъде грешка, защото живеем в страшно динамично време като цяло и смятам, че най-малкото ще бъдем и уязвими затова, че се заседава толкова рядко.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Преосмисляне на позиция.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Колеги, ако в текста е записано „най-малко” това не пречи да заседаваме и всеки ден.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, мнозинството реши, че ще остане най-малко един път месечно. Нямаме абсолютно никакъв проблем на следващото си заседание да го променим при възникнала необходимост и да въведем нещо друго.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз искам само да обърна внимание на колегите, които са тук от м. май. Нашата комисия е най-активната комисия. Тя не знам дали има седмица, в която да не се е събрала и ние сега изведнъж си залагаме някакъв тромав график, който е минимум един път в месеца.
Знам, че никой не иска да си губи времето, но ако се държим сериозно, според мен сериозното число е два пъти месечно, защото ти ще изостанеш тотално и от график, и от тенденции и от какво ли не, когато комисията всяка седмица си има заседание.
Г-Н КОНСТАНТИН НЕДЕВ: Нека да си остане така. Работата ще покаже примерно след 3 месеца как да постъпим.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да считам ли, че преосмислихме позицията си?
Да считам ли, че в правилника остава два пъти?
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Нека да се представи списъка и лицата да положат подписа си към съответното предложение, за да се знае кой как е гласувал и какви решения са вземани.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам да си остане един път в месец, като предложението на тези 6 човека да си остане – гъвкаво е, и да се добави текст: „ако Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения иска да разискваме нещо, по нейна инициатива да се събираме”.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Нека да го прегласуваме.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКАСИЕВА: Да прегласуваме, дами и господа.
Първото предложение беше – най-малко веднъж месечно.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 3.
Другото предложение е – най-малко два пъти месечно.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 8
Приема се предложението – най-малко два пъти месечно.
Отиваме на чл. 6 с вече направените редакции.
„Чл. 6 (1) Общественият съвет се свиква на заседание посредством електронна поща като датата, часът, мястото на заседанието и дневния ред се обявяват и документите за заседанията се изпращат най-малко седем дни преди неговото провеждане.
(2) Предстоящото заседание и дневния ред на Обществения съвет се обявява на страницата на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в срока по ал. 1.
(3) При провеждане на заседание членовете на Обществения съвет се подписват в присъствен лист”.
Алинея 4, която всъщност ще бъде нова ал.3:
„при необходимост заседания на Обществения съвет се свикват в съкратени срокове, но не по-рано от 24 часа преди свикването на заседанията. В този случай членовете на съвета се уведомяват и по телефона”.
Имате ли някакви предложения към този текст? Няма.
Отиваме на чл. 7.
Виждам, че всички вече имате текстовете на правилата. Да го чета ли или направо отиваме към обсъждане.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: В ал. 1 е записано:
„(1) Обществения съвет заседава, когато присъстват повече от половината от неговите членове”.
Моето предложение е да запишем „1/4 от неговите членове”, защото в края на краищата все пак някакви хора са дошли, загубили са си времето, а другият който не е дошъл е за негова сметка.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Ако искаме да вземем някакво решение на този Обществен съвет, след колко на брой отсъствия на някой, той автоматично ще бъде изключван от Обществения съвет.
Г-Н КОНСТАНТИН НЕДЕВ: Искам да допълним тук нещо. Тъй като в началото вие видяхте, че бяхме много малко, дори дадохте 15 минути бонификация, да допълним постоянния състав с хора, които са адекватни, които милеят за обществената дейност и т.н.
Имам едно предложение. Да включим господин Найден Москов в постоянния състав на Обществения съвет.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: По отношение на господин Найден Москов. Процедурата, която Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения предвижда е предложенията за експертен състав да бъдат отправени от организации към комисията.
Би било конфликт на интереси ние да си предлагаме кой да ни влезе в състава. Ние можем да каним организации на наши заседания, но нека онези организации, включително и тук седящите, ако смятат че някой човек би трябвало също да бъде включен в състава, да отправи писмено предложение към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, иначе ако ние като група се обединим около това, разбира те ли – днес за човек, утре за дейност, не би било добър знак. Съгласен ли сте с мен?
По отношение на адекватните хора, много е хубаво, много ще се радвам всички ние да бъдем адекватни, ще има един член за етични правила, който ще гласуваме следващия път, поемам ангажимент да го включим някъде.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Критериите за изборност не станаха ясни.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Този въпрос трябва да се отправи към комисията.
Отиваме към текстовете за спадащия кворум.
Две неща бяха поставени на нашето внимание, два много важни въпроса. Те имат две страни.
Първата страна, и по-либерална и оперативна, втората страна по-дисциплинираща и също много оперативна.
Първата страна е следната. Когато няма кворум, да осигурим възможност за падащ кворум, след 30 минути да започне заседанието например или след 15 минути, с мнозинство от присъстващите.
Това предложение има своите плюсове. Плюс е, че е гъвкаво. Плюс е, че дава възможност, когато наши членове поради една или друга причина не могат да присъстват, а все пак заседание да се проведе, но поставя под въпрос разбира се легитимността на взетото решение.
Според мен това е проблем, но не е чак толкова голям, защото неприсъствалите имат винаги възможност да приложат отделно различни мнения, становища и предложения, което според така предложените правила, също ще бъде предложено на комисията.
От друга страна има друго предложение, което също има своята подкрепа и то е при отсъствие ние да се дисциплинираме и при отсъствие повече от два пъти без уважителни причини да си предвидим процедура за изключване по неуважителни причини. Това предложение е много хубаво, защото ще ни дисциплинира, но това означава, че аз като председател и вие като членове ще трябва всеки път да следим да питаме и да се обясняваме с други членове, дали те са отсъствали по уважителни или по неуважителни причини. Отварям го на дискусия, защото и това има позитив.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: По уважителни причини само или си в чужбина, или си в болница. Няма други уважителни причини.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Ако нещо спешно ни се е случило да се обаждаме на техническия секретар, защо да не е уважително.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Ако ще бъдем по някакъв начин отговорни към гражданите и към обществото не можем да си позволяваме да отсъстваме, просто защото днес сме решили да отсъстваме, т.е. при два пъти отсъствие без някаква уважителна причина, говорим за война, смърт или природно бедствие, както се казва, човекът напуска Обществения съвет. На негово място се дава предложение към комисията и си вървим напред със следващия избран. Това е.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: В тази връзка да предвидим текст в някакъв член да може да изключваме хора от Обществения съвет и по други причини, освен тези, за които говорим – неконструктивност, пречене на работата на Обществения съвет и т.н.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Имам такова предложение. Да се определят заместници на участниците в Обществения съвет в случаите, когато те са командировка или са болни да може да участва заместника.
Относно участието на представители на граждански организации. Да се разреши участието на граждански организации, които са регистрирани в Министерство на правосъдието с обществена полза, а не в частна полза.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Това страшно много ограничава всички протести, които са от година и половина насам и изобщо не се занимават с организиране и минаване през Министерство на правосъдието.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Дами и господа, поддържам последното предложение за защитен обществен интерес е наличното заседание на Обществения съвет и трябва да се участва с принципите за защита на обществения интерес.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Четири въпроса бяха поставени.
Първият въпрос беше по отношение на падащ кворум или отсъствие. Според мен „или”, защото ако ние ще се дисциплинираме с това повече от два пъти или повече от два месеца, ако отсъстваме да отпаднем като членове, то тогава ние ще имаме кворум, така ми се струва.
Затова подлагам на обсъждане и на мислене това. Те са моите предложения всъщност.
Първото е този текст да го помислим и да гласуваме следващия път, заедно с етичните правила.
Второто е сега да го подложим на гласуване.
Кое от двете избирате?
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз предлагам един трети вариант. Всички съвременни устави предполагат електронно гласуване. Първо това би създало една много голяма трудност на комисията, ако ние тръгнем да се изключваме, но понеже се повдигна този въпрос – да се изключваме, пък тя отново да добавя някакви членове, аз предполагам, че би трябвало да се определи някакъв мандат поне до края на годината за всички.
Аз предлагам по този член тук, по който говорим – за присъствието, да предвидим клаузата „падащ кворум” и възможност за електронно гласуване.
В съвременно общество живеем, да може някой да си прати становището, ако не е могъл да пътува, да каже: „аз подкрепям” , да гласува. Ние ще бъдем прекалено изостанали, ако не си предвидим такава опция.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В тази връзка чл. 8. предвижда точно това.
Продължаваме дискусията.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Това между другото е много добро предложение, това което съществува в чл. 8, защото е абсолютно нормално в днешно време, в тази цивилизация, в която живеем, всичко да се изпраща по електронен път. Някой като има мнение за даден проектозакон и не може да дойде, може да си изпрати мнението съвсем официално и да каже как да се гласува.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз предлагам в чл. 8 да има срок – след заседанието човека да си даде мнението, за да може да се даде на комисията становището.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Срок непосредствено до приключване на заседанието, защото той ще знае дневния ред.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: След заседанието, ако не е могъл да дойде, да има срок в който да си даде мнението.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: А не смятате ли, че това ще се превърне в една практика да идваме по двама души тук, а всички да гласуват електронно.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: В момента го има това нещо, когато на някой му се налага да отсъства, защото е на друга комисия и си оставя в момента становище и казва и как гласува, не го оставя за след това. Няма след това, има сега.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Тогава нека да отпадне и отсъствието – два пъти, четири пъти, тъй като всички сме ангажирани с дейности. Да, участваме в други комисии на доброволни начала.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Човек, който примерно ще пътува командировка, си дава мнението, както и как гласува. Аз не съм го разбрала по друг начин, така че това два пъти да те няма без уважителни причини остава.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Добре, въпрос едно – с падащ кворум, предвиждаме ли го като възможност. Да имаме възможност при така наречения спадащ кворум, ако все пак не се съберем повече от половината, да проведем заседание.
Виждам, че всички сте съгласни, няма някой който да е против.
Дами и господа, вторият въпрос е когато изразяваме писмено становище, коментари и предложения в случаите, в които не могат да присъстват на заседание, нека да представят тези становища, коментари и предложения в срок до заседанието.
Подкрепяте това предложение.
Третият въпрос е дали да има процедура по изключване или отпадане.
Според мен, ако ще е процедура по отпадане или изключване, тя ще бъде сложна юридически, но вие ще дадете коментар, не казвам че не е възможно.
След като Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения определя състава и одобрява кандидатурите, то тя е органът който ще изключва или ще констатира отпадане.
Единственото нещо, което ние бихме могли да направим, ако искаме е да предлагаме на комисията да го прави, или да не предлагаме.
Кой е затова ние да предлагаме на комисията?
Гласували „за” – 11.
Мисля, че имаме необходимото мнозинство.
С това приехме чл. 7, чл. 8, в момента сме на чл. 9, като вашите предложения ще ги включа на систематичното им място в правилника.
Г-Н КОНСТАНТИН НЕДЕВ: Вие не коментирахте предложението на господин Москов за организации с обществена полза. Това е много важно, защото много далавери стават с другите организации, които са за частна полза.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: За да не бъда заподозряна в наличие на частен интерес, аз искам да ви прочета ал. 3, чл. 7.
„Чл. 7. (3) При обсъждане на доклад, становище, предложение или препоръка всеки член на съвета е длъжен да декларира наличието на интереси, свързани пряко с предмета на обсъждане. Членът на съвет, декларирал наличие на интереси, участва в гласуването, освен ако съветът не реши друго”.
Защо ви чета този текст? Защото Парламентът в своя правилник и комисията, към която сме Обществен съвет е решила, и моето становище е, че е решила правилно, в съвета да могат да участват представители на граждански организации, движения и експерти.
Комисията умишлено не е ограничила представителството, с цел да може да се осигури по-широко представителство на интереси.
Ако ние обсъждаме въпрос, свързан с енергетика, вие няма ли да искате организации на енергетици, които имат частна полза при решаването на казуса да бъдат тук и да ги чуем.
В случая дамата беше права има и организирани групи от хора, носители на граждански потенциал, интереси и енергия, които обаче нямат право на организационна форма, те не са се регистрирали. Има много такива организации, които аз съм виждала как работят. Те работят много добре, но не искат регистрация.
Това, което вие предлагате е ограничение на онова, което комисията е решила, т.е. вие предлагате ние да й променим вътрешните правила, нейните, които тя вече е приела и ми се струва, че не е целесъобразно съветът ни да излиза с такова предложение.
Има член за деклариране на интерес.
Оформиха се две предложения.
Едното предложение е да излезем със становище комисията да промени своите правила и в съвета да влизат само такива организации в обществена полза.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против - 9.
Предложението се отхвърля.
Член 9. Член 9 ни дава възможност да каним представители на институции, регулаторни органи, неправителствени, съсловни и браншови организации и експерти по въпроси от нашия дневен ред.
Алинея 2 казва, че други организации, които не са членове на съвета по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на съвета и да вземат участие в разискванията, а не във вземането на решения, при спазване режима на достъп в Народното събрание.
Имате ли коментари? Нямате.
Приемаме този член.
Отиваме към член 10.
Това е възможността, за която ви говорих да се създават работни групи за изготвяне на експертни доклади и предложения за становища, предложения и препоръки.
Тук искам да кажа две неща. Хубаво е ние, ако имаме много работа, да може да се разделяме на работни групи, с оглед нашата компетентност.
Това от една страна. От друга страна обаче може да се налага ние да разглеждаме въпрос, по който не се чувстваме компетентни и този член предвижда да можем да привличаме и други хора, без съгласието на комисията към тези работни групи, за да могат да ни подпомогнат.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Този член е прекрасен поради простата причина, че ние дори и в момента, ходейки по комисии и навсякъде в Народното събрание, се занимаваме и с неща, които не разбираме. Аз изчетох стотина закона в рамките на шест месеца, както и проектозакони. Сега гледам проектозакона за вероизповеданията и вече знам какво мога да кажа по него, т.е. наясно съм с това, защото такива са обстоятелствата и това ми се наложи. Този член е прекрасен просто, защото може по някакъв начин да ни даде глътка въздух.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Други мнения, коментари, предложения по него. Благодаря.
Продължаваме с член 11.
Член 11 е за нашето взаимодействие с представителите на комисията. От една страна помощта, която получаваме от сътрудниците към комисията и техните ангажименти към нас.
Искам предварително да кажа, че дамите които присъстват тук се съгласиха да извършват тази дейност в наша помощ.
Имате ли предложения. Да считам ли, че е приет чл. 11.
Отиваме на чл. 12.
Тук съм сложила 7-дневен срок, защото си давам сметка нашите технически сътрудници и секретаря колко още друга различна работа извършват. Този 7-дневен срок е заложен и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е традиционен срок. Аз съм убедена, че имаме добро взаимодействие и когато са готови, на първия ден ще бъдат изпратени материалите, но не по-късно от 7 дни.
Имате ли други предложения.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Само да разясня за останалите, че 1 час работно заседание, след това един работен ден от 8 часа е необходим на стенографа, за да се изготви протокола, затова ние трябва да спестим времето на стенографите и ресурса на Народното събрание.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В тази връзка моята молба е да си разпечатвате материалите, които получавате, за да не отнемаме допълнително времето на тези хора, които и без това са безкрайно натоварени.
Това беше само моята молба.
Отиваме на чл. 13. Този текст съм ви го предложила, с оглед на нашата добра организация на работа.
Докладите, становищата, предложенията и препоръките на Обществения съвет да ги представям на комисията.
Всички от нас можем да участваме и всеки един от вас ще има прекрасната преференция да си каже собствената позиция, ако не си я чул добре, а моята тежка задача ще бъде да съумея да обобщя, синтезирам и едновременно с това да представя в нюанс различните позиции първо на съвета като цяло, и второ на онези, които не са съгласни с общата позиция.
Ако желаете това да не е редът, аз с голямо удоволствие ще се откажа.
Виждам, че нямате коментари. Приемаме го.
Член 14. Предложила ви бях годишен доклад по примера на други обществени съвети и техните правилници.
Това, което чухме обаче е, че комисията си прави отчети на края на всяка сесия. Сесиите са три. Нека и ние да правим толкова доклади. Съгласни ли сте. Една седмица по-рано от разглеждането на доклада на самата комисия.
Предложението ми е докладите да бъдат изготвени от мен, с любезното сътрудничество на нашите сътрудници и да бъда приемани от вас и да бъдат публикувани.
Други предложения, идеи и коментари?
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Настоявам и изисквам към настояването си, Българско национално радио и Българска национална телевизия да са част от екипа на Обществения съвет.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Ако искат, те може да не искат да бъдат част от Обществения съвет.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз искам да апострофирам Нина в тази посока. В Обществения съвет за изборния кодекс те сами изявиха желание да дойдат и след обсъждането на медийните правила не се появиха един път и ни проваляха кворума, така че или ще се явяват тук или иначе няма смисъл.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, аз тук ще отговоря по същият начин, както отговорих и на вас. С цялото ми уважение към Вашата кандидатура, с цялото ми уважение към Вашето предложение. Тези предложения се отправят към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, а не към Обществения съвет.
Общественият съвет не гласува своите членове.
Продължаваме нататък.
Заключителни разпоредби.
Имате ли нещо да кажете по Заключителните разпоредби. Няма.
С това считам, основните текстове на Правилника, с направените корекции за приети.
За следващия път остава да допълня онези членове, за които ставаше дума и вече като цяло да го гласуваме.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: По отношение на § 4 от Заключителните разпоредби. В него е записано:
„§4. Изпълнението на правилата се възлага на председателя на Обществения съвет”. По-скоро контролът се възлага на председателя, а изпълнението е за всички нас.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, по-скоро контролът е за мен.
Има два варианта. Изпълнението на членовете от правилника се възлага на Обществения съвет или контрола. Моля ви, нека да не се контролираме. Нека да е изпълнението да се възложи на председателя.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Нека да се запише: „Изпълнението на правилата се възлага на председателя и членовете на Обществения съвет”.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: В § 2 не е ясно какво ще е мнозинството- квалифицирано или така, както приехме по-нагоре в текстовете.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Мнозинство от членовете му. Затова съм записала „…прието с мнозинство от членовете му”, а не „ … с мнозинство от присъстващите”.
Благодаря.
Отиваме към разглеждане на точка Разни.
В точка втора – Разни на мен ми се ще да ви приканя за следните неща. След като бъде готов списъкът с нашите телефони, е-мейли и го разпространим, аз ще очаквам вашите предложения, препоръки и онова, което е най-важно за разглеждане за следващо заседание на моя е-мейл адрес. В същото време аз поемам ангажимент да установя контакт, какъвто още не съм установила, с председателя на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, за да видя какъв е дневния ред на комисията и вече да можем да формираме за следващото заседание подходящ дневен ред.
Не ми се ще от днес да определяме кога ще бъде това заседание, защото може да се наложи до петък или събота да се свикаме пак. Струва ми се разумно в рамките на почивните дни да можем да направим всичко и вече след Новата година да се съберем при един подходящ дневен ред.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Работният график се съответства по отношение на натовареността по отношение на народен представител като обезпеченост за положения труд от суверена.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Има ли резон да отправим питане към комисията, на която е председател Мая Манолова дали има смисъл да бъдат поканени медии, които да отразяват тези обществени съвети, за да приключим един път завинаги тази тема.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Знаете ли, ние бихме могли да каним медиите. Моето питане към вас е желаете ли да присъстват медиите? То е отворено за мен, разбирате ли, разликата е огромна. Нашите заседания като принцип са открити.
Дневният ред на заседанията ни ще бъде публикуван седем дни по-рано. Ще има информация и материали.
Медиите ако пожелаят да дойдат, те ще дойдат, защото ние приехме като принцип заседанията ни да бъдат открити. От там насетне ако искаме специално да участват медии в определени наши заседания, ние можем да си ги каним.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Точно това ми беше мисълта. Ако има някои теми, понеже не са скандални теми, медиите ги изпускат. Примерно една такава тема е образованието, но това пък е страшно важна тема и си заслужава според мен, когато ще обсъждаме нещо такова, точно да поканим медиите, независимо колко не им харесва идеята – без да има скандал, за да се обсъди нещо, което наистина е важно за България.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В такъв случай да се обединим около това, когато формираме дневния ред, когато давате и вашите предложения за дневния ред и видим каква е комисията, да преценяваме във всеки конкретен случай дали ние желаем специално да поканим и медиите или те ще дойдат при нас по своя инициатива.
Добре, обединяваме се около това мое предложение.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Имам такъв един въпрос и се извинявам, да не би да изпадна в неудобно положение, защото закъснях. Говорихте ли затова колко души от една организация може да участват в този Обществен съвет?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Преди малко поставихте този въпрос и пропуснах да отговоря на него. По един човек от организация, но онова което няма смисъл да се разписва като правило, защото то е добра практика, ако аз съм упълномощена от моята организация, както съм и не мога да бъда (за председател е друго), но като член на съвета, ако аз не мога да присъствам, аз съвсем спокойно мога да упълномощя представител на моята организация, който да изрази моето мнение и мнението на организацията, защото аз присъствам тук, както в лично качество, така и в качеството на представител на определена среда.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Още един въпрос.
В колко обществени съвета може да участва един и същи човек?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В колкото имате сили, нерви, компетентност и възможности.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Защото забелязвам напоследък, че в много съвети, на срещи с министър-председателя и т.н. участват все едни и същи хора. Това ми прави впечатление.
Интересно е колко души и какъв състав стои зад тази организация. Ако те нямат топ представители, които да участват и в другите, то каква организация е тази.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Всяка организация решава сама за себе си.
Имате ли някакви други предложения по точка Разни или да приключваме с днешното заседание.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: В точка Разни бих искала да се върнем към моето предложение и в тази връзка може би пропуснахме в правилника да имаме и ние право, както в другите комисии имат право да извикат различни министри да дадат отчет.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Има го в правилника.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Явно аз съм пропуснала да го прочета.
Точно в тази връзка ние да имаме питане сега към Парламента, защо бави Закона за обществените поръчки вече четири месеца. Да отправим питане към тях кое пречи този закон да мине на второ четене?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Искате ли да го направим по следният начин:
За следващото заседание аз да координирам точка от дневния ред по този въпрос с представител от съответната комисия.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Да, но вероятно следващото заседание ще бъде чак догодина, мен ми се ще още тази година да излезем с някаква позиция, с което всички са съгласни.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Постъпи предложение да отправим запитване чрез Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения към ресорните комисии защо се бави приемането на измененията и допълненията в Закона за обществените поръчки и на измененията и допълненията на Закона за банките.
Който е съгласен да отправим такова запитване, моля да подкрепи?
Гласували „за” – 12.
Събра се необходимото мнозинство, така че ще оформим един такъв въпрос, който с днешния протокол отправяме.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Едно питане във връзка с въпросния Закон за обществените поръчки, което наистина е важно. Дали офшорките са извън.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Знаете ли аз ви предлагам да не задаваме този въпрос. Текстът на законопроекта за второ четене е качен на страниците на Народното събрание. Качен е Законът за обществените поръчки с направените предложения за второ четене и стенограмите от заседанията на комисията. Не може ли да се провери.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Това е правилното. Това е една тема, от която се вълнуват много хора, затова го зададох като въпрос.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Ние ще формулираме запитването по подходящ начин, който ще бъде и в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а не по начина, по който го изказваме, това е важно за протокола.
По начина, по който го изказахме е принципната ни идея, а начина на формулиране ще бъде съобразен с езика, процедурите и възможностите, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Дайте да преосмислим. Като точка в дневния ред на следващо заседание, понеже това е един безумно тежък закон, ние понеже на сме експерти, не е наша работа, все пак да го разгледаме от гледище на принципни позиции и е важно Обществения съвет, от гледище на защита на обществения интерес към такава важна комисия да може да каже 2 – 3 – 4 принципни становища по принципните въпроси уредени и по такива, които той иска вътре да бъдат уредени.
Не е ли по-разумно на следващото заседание вместо сега да питаме какво се бави и какво не се бави, ние да излезем с няколко принципни становища по този закон.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Едното не изключва другото. Ние можем да си ги питаме, да ги притиснем, да знаят, че ние гледаме, следим, не сме го оставили въпроса, а вече на следващото заседание да излезем с някакви принципни становища.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Приемам, че ще включа тази точка в дневния ни ред на следващото заседание и решението, което вече гласувахме.
Дами и господа, много ви благодаря. Изключително много се радвам, че се запознахме. Като първо заседание според мен мина много добре, следващите ще минат още по-добре и се надявам да имаме добри резултати.
Закривам заседанието.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:
Ивилина Алексиева




СТЕНОГРАФ
Траянка Стоянова