---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 20


На 03 април 2014 година (четвъртък ) от 14.30 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обществено обсъждане по проблемите, свързани с частните съдебни изпълнители.

Заседанието се излъчи в реално време в специалната секция на интернет страницата на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14.35 часа от госпожа Мая Манолова, председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, предлагам да започваме.
Предмет на днешното обсъждане са проблемите, възникващи от работата на частните съдебни изпълнители. Темата е поставена на обсъждане по искане на множество граждански организации и отделни граждани, които са потърпевши от брутални действия на съдебните изпълнители и те никак не са малко тези граждани, защото през последните години частните съдебни изпълнители буквално нахлуха в домовете на българските граждани. Правомощията им са щедро разписани в закона. В някои случаи те си добавят и допълнителни правомощия, което на практика затруднява българските граждани.
Всъщност много показателни за мащабите на проблема са и числата. В момента частните съдебни изпълнители имат да събират вземания в рамките на около 5 млрд. лева, а само за миналата година събраните вземания през частни съдебни изпълнители са около 1 300 млн.
Какви са най-сериозните проблеми, които гражданите поставят? Аз ще очертая само няколко най-глобални, след това ще ги обособим в дискусията.
Това са относно размера на таксите, които се събират от частните съдебни изпълнители, като проблемът е особено драстичен за малките длъжници, където едно малко задължение чрез натрупването на такси става наистина непосилно за плащане. Необжалваемостта на голяма част от действията на частните съдебни изпълнители, включително и на оценките на недвижимите имоти, които са предмет на публична продан.
Не на последно място прилагането едновременно на няколко способа на съдебно изпълнение, дори в случаи, в които това не се налага, т.е. липсата на пропорционалност и съразмерност между задължението и предприетите действия за неговото принудително събиране. Така че няма спор по отношение на това, че са необходими промени в Закона за частните съдебни изпълнители и в Гражданско процесуалния кодекс и подхода, който сме възприели като Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения изобщо и Парламента или законите, които са важни за хората да бъдат консултирани в широк публичен формат, или да бъдат предварително обсъдени и в резултат от обсъжданията да бъдат направени промени в съответните закони. Впрочем такъв беше подходът ни и по конфликта на интереси, когато в резултат на публична дискусия тук в тази зала внесохме законопроект за промени в Закона за конфликт на интереси.
Сега се надявам, че от днешната дискусия ще възникнат предложения за промени, както в тези два закона – Закона за частните съдебни изпълнители и Гражданско процесуалния кодекс, така и в няколко други закона, които са свързани. Това са Законът за банките, Законът за потребителския кредит, Законът за частния фалит, който в момента се работи в Министерство на правосъдието, Законът за конкуренцията. Ще вземем предвид предложенията, които ще чуем в рамките на днешното обсъждане.
Това бяха встъпителни думи.
Да кажа няколко думи за нашите гости.
Имам удоволствието да кажа, че наш авторитетен и желан гост е омбудсманът на Република България господин Константин Пенчев, който ще се включи в днешното обсъждане и който е човекът, институцията, който има още по-добър поглед и от гражданската комисия кои са размерите на този проблем за българските граждани.
Очакваме представители на Министерство на правосъдието. Очаквахме госпожа Сабрие Сапунджиева, не я виждам тук, предполагам, че ще се включи по-късно.
Заявили са участие:
Г-н Златко Халваджиев, който е директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”, здравейте.
Госпожа Даниела Радоевска - инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт.
Поканили сме за участие и Камарата на частните съдебни изпълнители. Не виждам техен представител.
Тук са и очаквам да се заявят от Съюза на пострадалите от банки, финансови организации и съдебни изпълнители. Да, здравейте.
Представители на гражданската организация Център за човешки права. Здравейте.
Гражданско движение Днес. Здравейте, то е организатор и на цяла петиция за промени в Гражданския процесуален кодекс, Закона за частните съдебни изпълнители. Има позиция по темата.
Българска национална асоциация Активни потребители.
Тук са и членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и много други граждански организации и движения, които проявяват интерес към темата и които в процеса на обсъждането ще се представят съответно.
Тук сме поканили и народни представители, които работят по темата. Видях, че влиза господин Страхил Ангелов, който е вносител на един закон за промени в Закона за частните съдебни изпълнители и който ще бъде обсъден заедно със законопроекта, който би бил продукт от днешния дебат, тъй като и други юристи от Коалиция за България работим по темата.
Тук са и колегите Мариана Тотева.
Разбира се тук са и членовете на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, но това са и народни представители, с които работим и по промени в Гражданския процесуален кодекс, и ще ни бъде важно да чуем какви са вашите предложения, и какво е вашето мнение за необходимите промени в тези закони.
Сега да попитам господин Пенчев дали иска в началото да се включи. Заповядайте.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми народни представители и участници в дискусията, знаете, че съгласно Закона за омбудсмана аз нямам никакви правомощия върху частните съдебни изпълнители и тяхната дейност, но това не значи, че нямам десетки и стотици жалби по този въпрос и не съм запознат много добре със всички тези проблеми, които възникват. Искам просто да очертая рамката от двете страни, защото просто с този проблем за съдебното изпълнение се занимавам може би от 30 години, ако не и повече, знаете, че аз съм бил практикуващ юрист дълги години.
Напоследък понятието частен съдебен изпълнител се използва като някаква едва ли не нецензурна дума и аз искам да кажа, че това не е правилно. Навремето, когато имаше само държавни съдебни изпълнители, съдебно изпълнение нямаше, казвам го съвсем откровено. Навремето преди 10 ноември държавните съдебни изпълнители, те бяха само държавни, отчитаха своята дейност по два показателя – събиране на държавни и събиране вземания на социалистически организации. На частника, на който предстоят вземания, ако му дойде реда, ако му дойде настроението на съдебния изпълнител, изпълнява, ако не, не изпълнява, никой не го следи за тази дейност.
Знаете десетки случаи, когато успешно проведени процеси, макар и бавно, макар и трудно завършват с пълно фиаско, защото не може да бъде изпълнено съдебното решение. Държавният съдебен изпълнител казваше: „Донеси ми документи има ли кола, донеси ми документи има ли влог, донеси ми документи има ли апартамент. Мен не ме интересува, каквото ми донесеш, налагам запор, ако няма такива документи, няма да свърша работа”.
Така че по моему поддържам и в момента да има частно съдебно изпълнение, както и частен Нотариат, защото всички сме стояли на опашки и сме плащали едва ли не подкупи, за да може да направим сделки, да се доредим до държавния нотариус.
Тук обаче въпросът е малко по-различен. Да, още едно нещо искам да кажа. Чии интереси защитава частният съдебен изпълнител и държавният също, интересите на взискателя, на този който има вземания, но взискателят не е онзи олигарха или фабриканта, както се смяташе едно време, лошия човек, който е с някакви фалшиви пари. Аз съм имал случаи с много взискатели работници, които имат изпълнителни листове за своите трудови възнаграждения, т.е. съдебният изпълнител върши работа и на тези хора. Думата кредитори не е мръсна дума и дайте от там да изходим.
Чувам, че се предлага мораториум на дейността на съдебните изпълнители. Кого ще накажем с този мораториум? Ще накажем кредиторите, тези които са минали през този трънлив път, имат изпълнителен лист, доказали са в съда, че длъжника е недобросъвестен, че им дължи пари. Сега ние им казваме: „Спираме ви вземанията, няма да търпят и лихви предполагам през този период, защото трябва да оправим уредбата.” ОК, но защо моите пари да ги спирате, след като ще оправяте уредбата.
Аз ще ви дам пример с един мораториум. Едва ли някой си спомня вече за мораториума, който беше наложен, че го има, не само че има, но той действа и в момента засяга интересите на много хора. Това е мораториума за разпоредителни сделки, изобщо разпореждания с имущество в Студентски град. Мораториум, който беше приет от 40-то Народното събрание по повод едно нелепо убийство в една дискотека. Така реагираха народните представители. Аз съм писал писма до госпожа Цецка Цачева, председател на миналия Парламент и до господин Михаил Миков, председател на сегашния Парламент, казвам им: „Хора, внесете го за разглеждане този мораториум, докога ще продължава”. Не се издават скици, не се издават данъчни оценки на имоти в Студентски град, понеже има мораториум. Мораториум на какво, докато се решат въпросите, кои въпроси. Така че мораториумът е много опасно оръжие. Лесно ще го наложим, но после трудно ще го вдигнем, защото тук има мораториум до нещо, до приемане на нещо. Едва ли можем да задължим Народното събрание после да го приеме това нещо и да бъде съвършено.
Сега, да не ви отегчавам повече, какво трябва да се направи на всяка цена, трябва ли да се променят законите, категорично трябва и Закона за частните съдебни изпълнители и Закона за Гражданско процесуалния кодекс. Бъркайки баланса, защото обикновено законодателя нарушава баланса, бъркайки баланса, че недобросъвестни длъжници разкатавали безкрайно изпълнението, с новия ГПК се постигна една огромна несправедливост. Длъжникът не може да обжалва оценката на имота, който ще бъде изнесен на публична продан. Това е абсурд, т.е. съдебният изпълнител може едва ли не „на око” за 2 лева да ви продаде имота. Това трябва да се премахне час по-скоро и да има една строга процедура със съдебен контрол върху оценката на имотите, подлежащи на продажба. Има много неясноти между другото и затова от кой момент вие правите възражение, че имота ви е несеквестируем. По този въпрос аз съм сезирал, защото съдилищата имат противоречива практика. Година и половина нямам отговор кое е истината. В момента, в който Вие може да кажете: „Апартаментът ми е единствен, не може да ми го изнасяте за продан”, какво се случва? Също така трябва да има такси. За таксите спор няма. Имам десетки случаи, когато хора дължейки примерно 1000 лева, идват и ми носят призовка за доброволно изпълнение за 5 000 лева, защото са ги натоварили с такси, адвокатски хонорари, лихви и т.н. Безспорно там трябва да се направи нещо, безспорно има абсолютно непропорционално високи такси и трябва да се сложи ред, да се сложи таван и да бъде точно принципа на пропорционалност и съразмерност, който по моему е и конституционен принцип, макар че го няма изрично записан в Конституцията, трябва да бъде спазен на всяка цена и тук.
Също така трябва да има и може би доста по-ефективен контрол от страна на Министерство на правосъдието, от Инспектората, защото вие знаете има десетки случаи с престъпна злоупотреба, съдебни изпълнители, които дължат по сметка пари и не ги плащат на кредитора, а ги олихвяват. Едва ли не нямаше орган в България, който може да ги озапти, да ги извади веднага от оборот, т.е. трябва да има и по-строги правила в Закона за частните съдебни изпълнители за отнемане на лиценз, на правото, защото в края на краищата съответния изпълнител продължава да злоупотребява и да вреди на гражданите, така че пак ви казвам не убивайте частното съдебно изпълнение, много внимателно с мораториума, но строги мерки и промени, строг контрол и нормални такси, аз съм затова. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Пенчев.
Колеги, ако искате да дадем думата на Страхил Ангелов. Ние в момента не обсъждаме законопроекта, но тъй като има внесен такъв законопроект, той да го представи на аудиторията, за да имаме и някаква база за коментар, като разбира се ние с колегите ще внесем и друг законопроект, в който ще включим предложенията, които ще чуем днес около тази маса, за да има ефективност от нашата работа.
Заповядайте, господин Ангелов.
Г-Н СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, колеги, господин омбудсман, преди 10 ноември частно съдебно изпълнение няма как да има, тъй като частната собственост беше на едни съвсем различни принципи, така че не мисля, че с това което съм предложил възнамерявам да убия частното съдебно изпълнение, далеч съм от тази мисъл. Аз ако исках да направя нещо подобно, щях да го формулирам подобаващо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не го приемайте към Вас. Омбудсманът ни посочва ние тук какво да правим.
Г-Н СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: По принцип, когато се работи по ГПК, абсолютно съм съгласен с Вас, че длъжникът не е защитен, той длъжникът принципно по никакъв начин не е защитен в момента, той е „последна дупка на кавала”, както българския народ се изразява.
Един съвсем пресен пример мога да дам тук на аудиторията. Става дума за ГУСВ, държавно предприятие. Запориран им е имот, който по данъчна оценка е 14 800 000 лева, това е данъчната оценка на имота. Частният съдебен изпълнител го е оценил на 1 900 000 лева. Очевидно при този тип сделки някой прави другиму подарък, защото аз няма как да го квалифицирам по друг начин.
Предложенията ми са като цяло да се сложи една рамка на таксите, но да бъде в закона, защото понастоящем знаете таксите се определят с подзаконов нормативен акт на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието, което очевидно се оказа не особено справедливо. Това е едното, разбира се, някои права на Камарата на частните съдебни изпълнители трябва да бъдат ограничени. Извинявайте, но аз такова нещо другаде не съм виждал, нямам претенции, разбира се, да съм изчел цялото българско законодателство, но министъра на правосъдието може да насрочи конкурс, но само след като например съгласува с Камарата, т.е. министъра на правосъдието е изцяло зависим от Камарата, той нищо не може да предприеме, без да го съгласува с Камарата. Такова нещо не трябва да има. Камарата е една браншова организация, по същата логика това може да залегне и в други нормативни актове и на практика да обезсмисли съществуването на някои министерства и техните министри.
По отношение на това дали държавата и общините могат да възлагат на частния съдебен изпълнител събирането на публични вземания. Моето мнение е – не. Така или иначе има държавен съдебен изпълнител и считам, че публичните вземания трябва да се събират от държавния съдебен изпълнител, институт, който съществува и понастоящем и е към всеки един български съд.
Това са само публичните вземания. Има и Агенция за държавни вземания, има и държавен съдебен изпълнител, така че не знам защо е жизнено необходимо частния съдебен изпълнител например, да събира задълженията на Топлофикация София.
Топлофикация София работи с няколко частни съдебни изпълнители, които много бих се радвал, ако някой може да стане и да ми обясни на какъв принцип са избрани точно тези хора.
По мнение на агенцията за обществени поръчки тази обществена поръчка не е истинска обществена поръчка, защото няма критерии, по които да бъдат избирани, така че принципът остава не съвсем ясен на база на какви критерии може да бъде избран един частен съдебен изпълнител при положение, че се работи с фиксирани срокове и фиксирани такси, защото единият е мъж, другият е жена например или нещо такова. Ако това са подходящи критерии за някого, аз нямам такова усещане, но пък може и да греша, разбира се. Така че в общи линии това са основните промени. Има въвеждане преференция, който погаси задълженията си в рамките на срока за доброволно изпълнение не мисля, че е необходимо да заплаща всички тези такси, нещо което понастоящем се случва, т.е. получили сте покана за доброволно изпълнение, погасили сте си задължението на сто процента в рамките на този срок. Защо тогава дължите всички такси? Аз не разбирам от къде е продиктувана необходимостта да се предприемат всички действия спрямо вас и респективно начислени всички такси, след като вие сте си го платил? Това също не мисля, че е справедливо.
Има и предложение таксите да не могат да надвишават 50 % от задължението. Така или иначе частното съдебно изпълнение е своего рода услуга, не може по някой път да стане така, че таксата да завиши в пъти задължението. Това не мисля, че е редно. Тук става въпрос за по-малки задължения. Разбира се има го и насрещния аргумент, че по този начин задължения в размер на 30, 40 или 50 лева, които са често срещани, особено мобилните оператори най-вече имат такъв проблем, няма да бъдат събрани. Колеги, това е положението в България, някои хора още трябва да започнат да работят за по-малко пари, пропорционално на това, което получавате всички останали, не знам какво да направим, защото днес може срещу 300 лева да се наложи да върнеш 2 000 лева или повече по някой път.
Петдесет процента не е много, на мен ми изглежда справедливо. Например, ако дължиш 500 лева да върнеш 750 лева, горе долу е подходящо. Има един друг проблем, че наистина тези вземания, които са по 40 – 50 лева, тогава той трябва да ги събира за 25, да не направим пък друга беля.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: В коя държава живеете, та да предлагате 50 %?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля да спазваме реда в залата. Всеки има право на мнение, всеки може да го аргументира, без да се прекъсва.
Г-Н СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: То е до 50 %. Разбира се, колкото по-голямо е задължението, накрая стигаме до 2 % или иначе казано в тази държава живея, така както е в момента, с моите предложения, тези такси ще се намалят по някой път до 65 – 70 % , намалена е стъпката. Както каза и омбудсмана на Републиката няма готовност да бъде премахнато частното съдебно изпълнение, защото наистина вероятността въобще да няма съдебно изпълнение е голяма, а пък това ще доведе до доста други негативни тенденции, финансово икономически.
Това е засега, аз мисля, че в основен план представих предложенията, има някои детайли, в които няма смисъл да навлизам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Асенов.
Г-Н АДРИАН АСЕНОВ: Исках да направя кратка бележка, но тя беше допълнена от господин Ангелов. Относно въпросните 50 %, за които господинът се чуди в коя държава живеем, мога да ви кажа, че до 50 % е едно, 50 % е съвсем различно понятие, защото 50 % на 50 лева са 25 лева. За по-малко от 25 лева съгласете се, че никой няма да тръгне да се занимава. Обаче 50 % да речем на 100 000 лева са 50 000 лева, това е прекалено много вече. Тук може процентът да отиде на 3, 4 и 5 %, това няма значение, така че може допълнително да се направи тази диференциация вече в допълнителните текстове, които следва тепърва да се обсъждат, така че няма страшно затова нещо, не се безпокойте.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Асенов.
Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По повод казаното от омбудсмана като народен представител, а и като председател на Инициативен комитет за защита на потребителите и техните граждански права, искам да ви кажа, че съм се сблъсквал с тези проблеми. Също така съм и заместник-председател на Комисията за защита правата на гражданите. Искам да ви кажа, че съм се сблъсквал многократно с проблемите на гражданите, а също така се виждат и двете страни във всеки един такъв казус.
По отношение на мораториума изразявам мнение, че това е рестриктивна мярка, която не би следвало да се налага. По-скоро би следвало да се направи една пълна актуализация на действащото законодателство, съгласно обективната действителност, в която се намираме в момента, с цел да ограничим действията на частните съдебни изпълнители, в същото време да пренебрегнем и недобросъвестните длъжници, които по един или друг начин не желаят да плащат, макар че имат такава възможност. В тази посока смятам, че трябва да работим, за да се нормализира дейността като цяло на частните съдебни изпълнители, също така и на длъжниците, да имат завишено право на защита.
Един от проблемите, който се наблюдава най-често, това е връчването на поканите за доброволно изпълнение. Тук трябва законодателството да се актуализира в тази посока и то след като се вземат под внимание мненията и на двете страни.
По отношение на облагането мога да ви кажа, че няма пречка да се прилага прогресивна таблица, която е в зависимост от размера, това не е толкова фатално. Въпросът е да намерим баланс и да решим проблемите между длъжниците и частните съдебни изпълнители и недопускане на порочно прилагане на законодателството и на практиката, която е утвърдена от някои от частните съдебни изпълнители, не казвам всички съдебни изпълнители.
Също така има и необходимост от завишаване на контрола, да се знае че всеки съдебен изпълнител все пак носи някаква отговорност, било то наказателна, било то административна, все пак да има някаква регулация.
Това мога да кажа в тази посока. Обмисляме тези промени, ще ги внесем при необходимост, но засега всичко това е в суров вид. Благодаря.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Преди да започна искам да ви благодаря, че поканихте много обществени организации по наболял въпрос, по който говорим толкова много месеци. Много от нас, от организациите, чрез различни събития сме запознати с проблемите. Ежедневно десетки хора се обръщат към нас, както и към омбудсмана и заради това и ние се обединихме около наше общо становище, което ще го входираме в комисията и в Народното събрание. Само ще го зачета:
До Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожа Манолова, ние представителите на подписалите се по-долу обществени организации и движения ви предоставяме нашето общо становище във връзка с общественото обсъждане на проблемите, свързани с частните съдебни изпълнители.
Колегите ме упълномощиха да мотивирам всяка от следващите точки.
1. Мораториум върху принудителното изпълнение;
2. Временна анкетна комисия за проверка и установяване на фактите за нарушение на съдебни изпълнители, банки и финансови институции, каквато е обичайната практика на Парламента;
3. Това не касае вас, но може да ни съдействате.
Искаме пълна ревизия и проверка на регистрираните частни съдебни изпълнители от Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, ДАНС, под наблюдението на Главна Прокуратура. До този момент 26 обществени оганизации подписаха тези искания.
Но вниманието на уважавания от нас господин Пенчев, който е един от закрилниците на гражданите в България, който отдавна пледира и иска да има негов колега финансов омбудсман, защото не е в неговите правомощия да ни защитава по отношение на банки и частни съдебни изпълнители, по неговите опасения за мораториум.
Вече от миналата седмица е входирано в Народното събрание и вероятно в Пленарна зала ще молим да се разгледа този случай, дали ще гласувате този мораториум или не, това е друг въпрос, но ние искаме да се наложи мораториум върху принудителното изпълнение.
Второ. Искаме контролът върху изпълнението на мораториума да бъде на Министерския съвет и най-важното забележете, мораториума не е рестриктивен, има срок за действие до приемане на съответните изменения на Гражданския процесуален кодекс и Закона за частния съдебен изпълнител. Да има време, да може да се видят таксите, да се види как така със съмнение за определени неправомерни действия се извършват принудителни действия. Това е целта докато се приемат законите, единствено това.
Ето ги мотивите, които са внесени и да ги чуят и колегите, защото се предава в момента чрез сайта на Народното събрание. До гражданските организации и държавните институции чрез медиите постъпват редица сигнали на граждани, които са пряко засегнати от изпълнителното производство в България като:
1. Налагане на порочни практики, на лично неуведомяване на засегнатите лица и запознаване с делата постфактум, което води до липса на навременна и адекватна правна защита;
2. Злоупотреба от страна на представители на банката, с правата дадени им от чл. 417, т. 2 на ГПК. В доклада на Камарата на ЧСИ от 02 февруари т.г. се говори за искане и даване на комисионни между банкови служители и частни съдебни изпълнители в двете посоки;
3. Злоупотреба от страна на престъпни лица с правата, дадени им от останалите точки на чл. 417. Тук става въпрос за фалшиви записни заповеди, измамни схеми и т.н.;
4. Мотивите за този мораториум са няколко. Господин Пенчев, нямаме, липсва, равнопоставен съдебен процес за доказване на вземанията;
5. Липса на законово изискване за съразмерност спрямо дълга на обезпечението и запорите от страна на частните съдебни изпълнители;
6. Свободното определяне от страна на частните съдебни изпълнители на стойността на недвижимите имоти и движими вещи на гражданите без ползване на лицензирани оценители и съобразяване с пазарните цени;
7. Невъзможност да се обжалват оценките, водещи до злоупотреби и преразпределение на собствеността по неморален и непазарен принцип;
8. Несъръзмерно голям брой заведени изпълнителни дела за близо седем годишен период при частните съдебни изпълнители. Имаме 163 човека в България с лиценз на ЧСИ. Към момента при тях имаме заведени 1 млн. изпълнителни дела за обща стойност над 17 млрд. лева, приключени около 270 000 дела и събрани малко над 4.4 млрд. лева. Данните са от официално публикуван доклад на Камарата. Това значи, че в момента институтът частен съдебен изпълнител се ползва за решаване на един огромен проблем в държавата ни, като междуфирмената задлъжнялост е около 170 млрд. лева. Можете ли да си представите, ако всяка фирма, която има вземане от друга фирма използва института на частния съдебен изпълнител и се заведат дела за близо 100 млрд. лева, какво ще се случи? Това значи катастрофа на икономиката в България. Не е частният съдебен изпълнител, който ще решава тази огромна задлъжнялост;
9. Към момента има извадени, господин Пенчев и госпожа Манолова, ако влезете в сайта на Камарата ще видите, че на публична продан днес 03 април 2014 година има 42 000 недвижими имота, което създава огромно социално напрежение;
10. Необходима е спешна закрила от страна на държавата да се създадат условия за детайлно проучване на проблемите във взаимоотношенията между субектите в изпълнителното производство.
Това са малка част от мотивите за налагане на този мораториум. В практиката на Народното събрание има взети много решения за налагане на тази мярка до приемането на съответните промени в законодателството. Тя представлява от една страна спиране на всички действия, с цел изясняване на фактическата обстановка и от друга даване на възможност на засегнатите страни и на експертите след широка дискусия да намерят равновесно взаимно приемливите точки на съгласие и разумни компромиси.
Госпожо Манолова, промените в ГПК и Закона за частните съдебни изпълнители са в сила от няколко години. В последния месец на 39-то Народно събрание, м. май 2005 година Народното събрание, което беше доминирано от НДСВ, беше приет този закон, един месец преди да се разпусне. По мнение на други експерти се оказа, че това е един от най-лобистките закони в българското законодателство. След 9 години мисля, че е време да се преразгледа. Това е шанс да се запази социалния мир.
Друго нещо, около което ние се обединихме с подписите, това е ние настояваме за пълна проверка на всички регистрирани частни съдебни изпълнители в България от Инспектората на Министерство на правосъдието, Националната агенция по приходите към Министерство на финансите и ДАНС под наблюдението на Главна прокуратура относно законността. Подготвяме срещи с Главния прокурор на България, с министъра на правосъдието, с министъра на финансите, на 11април имаме среща и с председателя на ДАНС.
На тези срещи ръководителите на държавните органи, оторизирани да осъществяват контрол и превенция ще бъдат уведомени, че ние настояваме да се извърши проверка и пълна ревизия на дейността на тези частни съдебни изпълнители. Това се налага поради многобройните сигнали от наши членове и пострадали граждани за извършени закононарушения.
Ние настояваме в обхвата на проверката да се включат: установяване на имущественото състояние, неговите промени и декларираните доходи за последните 10 години на всички съдебни изпълнители, на техните роднини по права и съребрена линия до 4-то коляно.
Да се установи има ли придобити от тях или техни близки и роднини на имоти чрез способите на предварителното съдебно изпълнение.
Във връзка с доклада на Камарата искаме и да се установи: в публичните търгове, организирани от съдебни изпълнители има ли участвали и придоби ли имущество физически и юридически лица, близки до служители на банки, финансови институции и други взискатели.
Последното, което искаме и което се надяваме, че и Вие ще го внесете, госпожо Манолова, това е решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти за нарушение на съдебни изпълнители, банки и финансови институции при започване на изпълнителните производства и предварителното изпълнение по отношение на български физически и юридически лица.
На основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организация дейността на Народното събрание, молим да вземете решение:
1. Създава се Временна анкетна комисия за установяване на всички факти за нарушения на съдебни изпълнители, банки и финансови институции при започване на изпълнителни производства и принудителни изпълнения по отношение на български граждани и фирми;
2. Временната анкетна комисия да създаде организация за прием и разглеждане на сигнали от засегнати български физически и юридически лица. Сигнали, в които има данни за възможни извършени престъпления съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс, да бъдат своевременно препращани до компетентните държавни органи;
3. Временната анкетна комисия да представи обществен доклад със становище до постоянните комисии за промяна в действащото законодателство, регулиращо отношенията на физически и юридически лица с банките, финансовите институции и съдебните изпълнители в Република България;
4. Комисията се състои от 17 народни представители, на паритетен принцип – по четирима от всяка парламентарна група и един независим народен представител.
Мотивите ни за тази временна комисия са следните: произтичат от обстоятелството, че чрез медиите и гражданските организации, обществени движения и държавни институции подават все по-тревожни сигнали за множество случаи на нарушени права, на неспазване на законодателството, на неравнопоставеност и налагане на порочни практики, които водят до тежки последици за гражданите като загуба на имуществото и посегателство върху живота. Десетки самоубийства има извършени от хора. Това застрашава живота на гражданите.
С цел изясняване на фактическата обстановка, искаме Временната комисия да бъде задължена да изготви доклад, в който да изрази своето становище и да направи предложение кои нормативни актове следва да бъдат променени, за да се възстанови несправедливостта и законността. Наложилите се порочни практики не съответстват на първоначалните намерения на законодателя за бързо и ефективно производство, при спазване правата на всички страни.
Временната анкетна комисия се задължава да създаде организация за приемане на всички сигнали от граждани, за нарушени права, както и приемане на техните жалби и предложения за необходимите законови промени.
Временната анкетна комисия да открие специална приемна за гражданите, електронен адрес и телефон за сигнали. Всички сигнали, в които има основание да се смята, че е извършено престъпление от длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс да бъдат своевременно предавани на органите по компетентност.
Временната анкетна комисия следва да проведе срещи с граждански, професионални организации, да се запознае с техните становища, да изисква всички постъпили при тях сигнали.
Временната комисия да проведе срещи с държавни органи, като Министерство на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Прокуратурата, ДАНС, Комисия за защита на потребителите и други, получаващи по съответния ред сигнали от засегнатите лица. Нека Народното събрание със своя експертен и финансов потенциал, като единствената държавна институция, върховна в България, може и трябва да извърши тази абсолютно необходима анкета и проверка.
Парламентът е конституционния орган, който е длъжен да вземе отношение по този въпрос, защото нерешаването му в срок заплашва социалния мир в страната, така и националната ни сигурност.
Благодаря ви за вниманието. Това е становището на 26 организации, които са го подписали.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Със сигурност Парламентът ще предприеме действия, но дали ще бъдат именно чрез анкетна комисия, тъй като създаването на комисия става по сложна процедура, брой подписи, решение на Народното събрание, а и честно казано, не мисля, че това е в компетенциите точно на народното представителство, да извършва разследваща дейност за нарушения на 168 частни съдебни изпълнители.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Аз мисля, че полетите на Авиоотряд 28 не са по-важни, отколкото това или да речем за Христо Бисеров.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Авиоотряд 28 колко самолета има, а колко са частните съдебни изпълнители. Вие представяте ли си какъв мащаб от работа е това, няма да го свършим с години, това в кръга на шегата.
Благодаря за предложението. Ще го обсъдим в Парламентарната група и във всички случаи ще реагираме.
Заповядайте Вие.
Г-ЖА ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА: Госпожо Манолова, господин Пенчев, моите уважения към всички дами и господа народни представители, към гражданските организации.
Казвам се Лидия Делирадева, директор съм в Център за човешки права и също така представител на платформата за проучване на общественото мнение Електронен референдум.
Аз преди да изкажа мнение за мораториума ще ви дам малко хронология, тъй като Центърът за човешки права отдавна се занимава с въпроса за частните съдебни изпълнители.
През миналата година на 18 септември ние проведохме в Камарата на частните съдебни изпълнители среща на най-високо ниво. Присъстваха господин Георги Дичев, госпожа Валентина Иванова, много техни колеги и на тази среща ние постигнахме някои договорености, като нашите предложения бяха разгледани, след което на конференция на частните съдебни изпълнители обсъдени и много голяма част от тях приети. Какво имам предвид?
Първо най-големият проблем според проучването в платформата, която сме провели, касае запорирането на заплати, детски надбавки, социални помощи, инвалидни пенсии и подобни вземания, които са несеквестируеми по закон.
Искам тук да кажа, че частният съдебен изпълнител няма как да знае какво се съдържа в една банкова сметка и какви плащания постъпват в нея.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Вие защитавате частните съдебни изпълнители, мутри ли сте?
Г-ЖА ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА: Не съм защитник на мутрите, искам да дам някои примери.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Извинявайте, не ни четете исторически справки, дайте предложения.
Г-ЖА ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА: Аз ще дам предложения.
По тази причина, за да се обозначат тези банкови сметки и да не може да се пипат постъпващите в тях пари, ние предлагаме нещо много елементарно, което е бързо за реализация, а именно да се въведе специален банков код, чрез който тези сметки да бъдат обозначени и парите в тях да не могат да се запорират. Това е много лесно според мен, от страна на банките да бъде направено. Това е първото ни предложение.
Аз ще дам още няколко неща и след това ще дам думата на адвокат Михайлов, за да направи анализ на тези предложения.
Второто ни предложение е по отношение на продажбата на публична продан на имущество и най-вече апартаменти и други недвижими имоти на длъжници на безценица. Що се отнася до този проблем, действително освен че пазара на имоти през последните години е много свит, при всеки следващ търг, ако апартаментът не се продаде, в крайна сметка цената му пада и в един момент човек се оказва в положение имотът му да бъде продаден без пари, но той да продължи да дължи след това на банката още.
По този въпрос ще имаме предложение ако може да се вземе решение, с което да се позволи в тези публични търгове да се участва, включително с кредит, а не само със собствени средства, което според мен ще предотврати поне до известна степен продажбата на тези имоти на безценица.
Другото, което е много важно да спомена тук е по отношение на Закона за фалит на физическите лица. Ние също настояваме той да бъде приет в най-скоро време.
Не на последно място, както и други колеги тук споменаха, начинът на връчване на уведомленията също трябва да бъде променен, тъй като чрез залепване на едно хвърчащо листче било на вратата на апартамента, било на входа, човек не може да се счита за уведомен, да не говорим че по този начин се нарушава и правото му да възрази в двуседмичен срок, ако това залепване изчезне.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Аз съм член на Обществения съвет, но предложението ще бъде от организацията, която представлявам форум Граждански контрол, а то е следното:
Към току що дадените предложения на колегите искам да добавя: докато не свърши окончателното съдопроизводство, не мине всички инстанции на съдопроизводството, частните съдебни изпълнители да не се намесват, защото това което се случва в практиката е плачевно, не се получават покани.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз нямах намерение да се изказвам, защото господин Вичев доста сериозно, с 42 или 43 организации работеше тази седмица. Ние сме се подписали и подкрепяме това, което той изложи, но вземам повод от изказването на господин омбудсмана и от преждеговорившите, както и от вносителя на законопроекта, уважавания господин Ангелов. Първо искам да попитам как да се отнасяме към Вас, като към депутат или като народен избраник? Ако сте народни избраници, трябва да защитавате интересите на народа, ако сте депутати може и нещо друго.
Второ, ние всички колеги, искам да го подчертая дебело, тук се чувстваме ощетени. Ние нямаме представители на Камарата на частните съдебни изпълнители. Видите ли, те са над нас, те са над народното представителство, те са над председателя на Парламента, те са над обществото.
(Оживление в залата, ръкопляскания от страна на представителите гражданските организации и движения.)
Тези дерибеи просто са над обществото.
ПРЕДС. ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Извинявайте, ще Ви прекъсна. Те са поканени, току що ми съобщават но не са се отзовали на нашата покана.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Вие ги поканихте, ние знаем, но те не се отзовават. Ние знаем, че вие си вършите добре работата, това не е упрек към вас.
Аз ще бъда много кратък. Става въпрос за таксите. Да, прав е господин Ангелов, но наистина народното представителство трябва да намери начин по някаква скала или процентно да се изчисли.
Г-Н СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: За да не губим наистина време, аз ви казах. Има към законопроекта, ако някой го е прочел, предложена методика, като там е записано, че стига до 50 %, като вече над 100 000 лева процентите са два.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Не споря с Вас, ще Ви кажа защо взех думата. Ние искаме незабавна отмяна, не промени, незабавна отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители, защото както каза господин Пенчев, господин Ангелов го репликира, ние не искаме да убиваме частните съдебни изпълнители. Те убиват хората. Конкретният пример с този съдия изпълнител, господин Ангелов, който от 14 800 000 лева до 1.5 милиона лева, който ходи с охраната на Маргините, 24 човека, с мерцедесите. Ако между другото някой ми каже тук, в тази зала, че във Франция, Гърция, Германия, където и да било в Европа, частен съдебен изпълнител кара Мерцедес С класа 600 последен модел, с 4 джипа, началника на френското ДПРЦИ ще бъде уволнен и обесен на решетката на Кароселската арка.
Аз страшно много уважавам господин Пенчев като омбудсман, но Вие някак си не проявявате разбиране, защото разглеждате нещата малко повече от юридическа гледна точка. Проблемът не е такъв, че да се разглежда само от юридическа гледна точка и един мораториум или една отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители няма да блокира икономиката и икономическото развитие на България, тъй като това е въпрос на организация на държавата, включително със закони от Парламента, включително с действията на Министерски съвет.
Един конкретен пример. Моя фирма, когато държавата ми дължи 5 млн. лева за изпълнени честно и почтено сделки и когато държавата не се е разплатила с мен, и аз не платя на господин Вичев, който е работник при мен, който е получавал добра заплата и е теглил кредит от 10 000 лева да си купи ново обзавеждане като всеки нормален човек, когато държавата на мен не ми плаща и аз не мога да се разплатя, какво прави този частен съдебен изпълнител, за да ме накара мен да платя на работниците си. Тук става въпрос и за междуфирменото задлъжняване от 176 млрд. лева. Ако тръгнем по този път ние наистина ще блокираме нещата и в момента, господин Пенчев, сме блокирали икономиката и една от причините да имаме малък растеж е именно това, защото дерибеи действат (мен не ме е страх, ще го кажа) и вземат пари. Говорим в Парламента за реиндустриализация на страната. Не може един индустриалец, вложил 2.5 млн. евро за създаване на завод, където има 150 човека работници, частният съдебен изпълнител за кредит от 50 000 евро да му взема машина, която струва 940 000, къде го има това, къде са тези проценти, къде са тези такси?
Господин Ангелов го слушах онзи ден по радиото, може би е прав. Не може един частен съдебен изпълнител да изпраща за едно ксерокопие в която и да е агенция проверка и да начислява за това ксерокопие, което е струвало 10 стотинки 1200 лева. Мисля, че Вие го казахте, господин Ангелов. Ето тук е големия проблем и с това ще привърша. Ето тук е големия проблем и болката на обществото.
Преди да завърша изказването си, ще ви кажа нещо. Много разчитам, че вие ще погледнете и като омбудсман, уважаван от нас, и като народни представители, защото вече нормалният българин, благодарение на тези терористични, защото това е терор отношения започва да се саморазправя. Не случайно в Пловдив и в София, и на някакви други места имаше и бомби и ще продължи по този начин, ако ние като общество от една страна и от друга страна вие като законодатели вземем точно тази средна и нормална амплитуда, която да работи в интерес на обществото. Благодаря ви за вниманието, надявам се да не вземам повече думата.
Г-Н СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Частният съдебен изпълнител стои на края на една верига и фактически истината е, че към момента банките са приравнени с държавните административни органи и общините и могат да се снабдят с изпълнителен лист само въз основа на извлечение на счетоводни книги на своя клиент.
Банките не дължат уведомление за това си действие на своя клиент и същият разбира едва, когато съдия изпълнител предприеме изпълнителни действия спрямо него.
Фактически, ако това нещо не се промени в Гражданския процесуален кодекс, а то е елементарна промяна, моето предложение е в чл. 417, т. 2. – „ … от държавните учреждения, общините”, тук да сложим точката, тъй като след това в текста са посочени и банките, тогава може би до тази наистина въпиюща несправедливост на едни обществени взаимоотношения, които ние вече четвърт век създаваме, ще бъде премахната и може би няма да се стига до подобни действия на частни съдебни изпълнители, тъй като няма да има вече тази възможност.
Аз благодаря, повече няма да вземам думата.
Г-Н СТИЛИЯН ИВАНОВ: Председател съм на Фондация за подпомагане на жертвите на престъпления и борба с корупцията. Господин Ангелов, преди да излезете от залата, аз бих искал да Ви дам само една такава идея.
Европейската практика и опит са свързани с институцията на медиатора за извънсъдебното споразумение в рамките на процеса в съда. Ето как може много лесно тези 1 200 медиатора, които да поемат голяма част, докато трае мораториума над „златната крава”, така наречения съдебен изпълнител. Просто аз не виждам къде е проблема да се отиде на вариант между длъжника и кредитора чрез извън съдебно споразумение. Аз предполагам, че господин Пенчев ще ме подкрепи. Става въпрос за институцията на медиатора. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И не само на медиатора, има и други способи за извънсъдебно споразумение. За съжаление българите по-скоро изповядват каузата „съд до дупка”.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Ж БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Господин Пенчев, дами и господа, в интерес на истината не е луд този, който е изял баницата, луд е този, който му я дава, или по-точно пропуските в ГПК и в Търговския закон дават възможност на частните съдебни изпълнители да си развяват коня. Извинявам се, че го казвам по този начин.
Бих искал да допълня още нещо. Освен изменението на чл. 417, т. 2, трябва да се измени и чл. 418 в Гражданско процесуалния кодекс и ние сме дали едни още по-конкретни предложения още на 12.12.м.г., които сме представили на Комисията по бюджет и финанси и те са много лесни.
Първото е за директно въвеждане на изискванията и критериите за:
Първо. Безспорност на паричното вземане.
Второ. Лимитирана горна граница на паричното вземане.
Нещо, което вие сте интерпретирали във Вашия закон.
Г-Н СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Той не е мой. Други са го приемали, които стоят тук по-отдавна от мен.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Второто предложение е, изменението на Търговския закон в частта на чл. 717, пак с директно въвеждане изискванията и критериите за безспорност на паричното задължение и равнопоставено третиране на несъстоятелния търговец от кредиторите по чл. 493 от Търговския закон и 717.
Съображенията за това нещо, което сме дали като предложения е, защото сега действащата нормативна уредба определено противоречи, ще го цитирам: на регламент 1896 от 2006 година”, това е европейски регламент; на регламент 1346 от 2000 година; противоречи на договора за Европейския съюз – дължимо осигуряване на правосъдие, без вътрешни граници на гражданите на съюза; договор за функциониране на Европейския съюз за забрана на всякаква дискриминация; недопустимост на отклоненията от нормата на чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз; гарантираност и равнопоставеност на кредиторите и длъжниците в Европейския съюз, както и на чл. 12 и чл. 22 от международното право, по-точно на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с корупцията.
Има хиляди европейски документи, които определено трябва да бъдат в синхрон с нашата нормативна уредба и първите стъпки, които могат да бъдат възприети и които могат да бъдат предприети в тази посока, определено ще облекчат всичко друго, следствие на което са действията на частния съдебен изпълнител, защото той не може да действа своеобразно, а действа под възможността на Гражданско процесуалния кодекс, възможностите, които му се дават от там.
Това бих искал да кажа само. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Томалевски. Заповядайте.
Г-ЖА СНЕЖАНА СУДУЛОВА: Добър ден. Казвам се Снежана Судулова и по професия съм адвокат. Чухме позицията от една страна на ощетени в общи линии засегнати граждани от частните съдебни изпълнители. Да, в тази сфера наистина има проблем.
Като адвокат ми се е случвало да имам клиенти и длъжници, но също така и клиенти кредитори и тук не става въпрос за кредитори, които си вадят изпълнителни листа по чл. 417. Когато се регулира един такъв важен отрасъл в правото, следва да се държи сметка освен за длъжниците, за техните права, така и за правата на кредиторите, защото както каза и господин Пенчев кредитори са и работниците, които не са си получили възнагражденията. Кредитори са и майките, които не могат да си получат издръжките, и които трябва да издържат децата си. Тук имаше изказвания за мораториум. Какво се случва с издръжката на едно дете. Колко време една майка се опитва да оцелява с детето си примерно или един работник, който е вземал 400 лева?
Говорим след това, че за някакъв си дълг, видите ли от 50 000 лева, не можело да се секвестира машина за 900 000 лева. Добре, трябва да има съизмеримост, но след като има този дълг от 50 000 лева, той най-вероятно е на някой контрагент, който също бави заплатите на своите работници.
Проблемът, уважаеми дами и господа, не е в съдебните изпълнители като завършек само. Проблемът е и в начина на призоваване, както се отбеляза. Проблемът също така е в междуфирмената задлъжнялост и надуване на балона и не може да бъдат държани отговорни единствено само частните съдебни изпълнители.
Тук имаше изказване този закон незабавно да бъде отменен. Какво се случва с вземанията на много от нас включително?
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Стига сте спекулирали, моля Ви. Отива при държавните съдебни изпълнители.
Г-ЖА СНЕЖАНА СУДУЛОВА: Моля да не ме прекъсвате, аз не Ви прекъсвах. До 2005 година също съм работила като адвокат и също съм ходила при държавните съдебни изпълнители, познайте какво събиране се е получило.
Ние сме тук, за да решим един проблем. Проблемът наистина има нужда от регулация, но тя трябва да се дължи и от едната и от другата страна, не само от страната на увредените граждани. Безспорно има необходимост да се обжалват определени действия на съдебните изпълнители, защото с дадената им от закона възможност те, не всички разбира се от 163, както бяха изброени, но има случаи на злоупотреби и това не трябва да се пренебрегва. Тук става въпрос не само за съвместна промяна не само в Закона за частните съдебни изпълнители, а също и в ГПК, който не допуска обжалваемост на действията, освен едни точно изброени действия, които са толкова маргинални, че просто наистина по никакъв начин не защитават длъжника.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Колеги, аз искам да поставя няколко други въпроса, които до този момент не сме поставяли.
Аз искам да ви кажа, че лично съм бил кредитор и държавен съдебен изпълнител ми е нарушил правата. Трябва да ви кажа, че просто за съжаление в нашия Гражданско процесуален кодекс и в редица други закони съществуват вратички, които създават възможност за така наречените лоши практики.
Какъв е проблема? Проблемът е при държавните съдебни изпълнители, както и при публичните изпълнители. В момента в България има три вида държавно съдебно изпълнение за събиране на вземанията. Едните са публичните съдебни изпълнители в Агенцията за държавни вземания, държавните съдебни изпълнители и частните съдебни изпълнители.
Първите две институции, говоря за публичните съдебни изпълнители и държавните съдебни изпълнители, са под много сериозен контрол. Примерно един държавен съдебен изпълнител, над него стои районен съдия, той там получава заплата, административно е подчинен на районния съд и всяко негово нарушение в известна степен може да бъде контролирано от районния съдия. Аз съм страдал от държавен съдебен изпълнител. Благодарение на това, че има изключително много вратички в ГПК и други закони, които им дават възможност да заобикалят законите, да създават порочни практики, като например да се стига до приключване изпълнението на едно вземане, т.е. на теб да са ти взели апартамента и ти чак сега разбираш, че срещу теб има такова производство и че апартамента вече не е твой и ти нито можеш да го обжалваш, нито можеш по някакъв начин да си върнеш апартамента.
Проблемът се състои в другото, че тази практика при частните съдебни изпълнители в значителна степен е по-силно изразена, защото при тях липсва всякакъв контрол. Ако погледнем Закона за частния съдебен изпълнител, ние ще видим, че те се контролират от кого, от Камарата на съдебните изпълнители, т.е. те са оставени на самоконтрол и евентуално от Министерство на правосъдието този контрол е чисто хипотетичен, той не се случва.
Ако погледнем и санкциите за частните съдебни изпълнители, ние ще видим примерно, че държавният съдебен изпълнител има бележка, някакво предупреждение, и след това го уволняват без право да заема тази длъжност. При частните съдебни изпълнители с четири или пет броя на санкциите, като последната санкция е лишаване временно от права от 1 до 5 години. Първо няма кой да го контролира, да следи какво върши той. Второ санкциите върху него са значително минимизирани за разлика от всички други форми на съдебно събиране. Затова при частните съдебни изпълнители най-силно са изразени деформациите и лошите практики, които позволява правната система.
В папките, които раздадох има един пример от десетките примери, в които банките в съдружие с частните съдебни изпълнители отнемат имущество на фирми, т.е. срещу незначителен дълг те стават собственост на цялата фирма и това го правят за себе си или за свързани с тях лица, и това са едни порочни практики, които започват да се забелязват в последните години, които въобще не са свързани с недобросъвестен кредитополучател. Обикновено фирмите са добросъвестни и са с постоянен адрес и т.н., но те научават пост фактум, че фирмата вече не е тяхна и това е схема за присвояване на бизнес. Извинявайте много, но от практиките на частните съдебни изпълнители има пример, от вестника съм го взел, има десетки други примери на фирми –Първа частна банка и компания Глобул комуникейшън нетуърк, тази схема струва на компанията 2.5 милиона над кредитното й задължение. Така тя се е разплатила с кредитора си. Става въпрос за задължение от 150 000 евро. Във вестника го има, раздал съм го тук, който иска да го прочете.
Това е един от фрапиращите примери, има още десетки други такива случаи. Аз зная за десетки, може те да са стотици. Ние трябва да направим всичко възможно в момента да спрем порочната практика на обсебване на имущество, защото практически чрез тези схеми се ограбва българския народ и се ограбва българския бизнес от банковата олигархия. Ние трябва по някакъв начин това нещо да го спрем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте Вие.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин омбудсман, много ми хареса Вашето изказване и аз съм убеден, че Вие работите за реална защита на гражданите, обаче вие знаете колко много кредитори работници има, които не са си получили заплатите и те си развяват изпълнителните листи и не могат да вземат нито един лев. Заради това предлагам в Допълнителни и заключителни разпоредби на ГПК да влезе следния текст: „Когато собственик или принципал на осъденото предприятие, учреждение и т.н. е държавата, сумите от изпълнителните листа се изплащат от бюджета”. Щом държавата е собственик, трябва бюджетът да изплати тези изпълнителни листове. Спомнете си случая с Теодора Захариева, която почина докато чакаше да си вземе парите. Спомнете си за Ани Бонева и двете лично ги познавам. Ако им бяха изплатени вземанията от бюджета, те щяха да се лекуват и щяха сега да бъдат живи и здрави. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам думата на представителите на Министерство на правосъдието.
Г-Н ЗЛАТКО ХАЛВАДЖИЕВ: Благодаря Ви.
Тук се чуха някои нападки срещу дейността на Министерство на правосъдието и аз затова искам да си послужа с малко цифри.
Ежегодно в министерството постъпват над 800 жалби и сигнали срещу дейността на частните съдебни изпълнители. Министерството разполага с 14 инспектори, с които трябва да извършва проверките и от тези 800 жалби само за 30 от случаите се оказва, че има нарушения, за които са повдигнати искания за търсене на дисциплинарна отговорност. В този 9-годишен период на съществуване на частното съдебно изпълнение, паралелно с държавното, министерството е констатирало няколко най-често срещани нарушения и това са:
- неспазване на местната подсъдност;
- невръчени по надлежен ред документи – покани за доброволно изпълнение, призовки за принудително съобщение и т.н.;
- неспазване на разпоредбата на чл. 428 – неприлагане на заповедта за изпълнение, когато задължението е по чл. 417;
- извършване на действия без изрично упълномощаване по чл. 18; неприлагане на разпоредбите на чл. 431 т. 8;
- образуване изпълнителни дела без внасяне на авансовите такси;
- изпращат се запори и съобщения до всички банки и се събират такси за наложени запори, независимо дали във всички банки длъжника има открити сметки;
- необосновано забавяне при администриране на жалбите до окръжен съд; запор на банкови сметки, по които се превеждат пенсии и социални помощи, както се спомена;
- начисляване на завишени разноски по изпълнителните дела, в частта претендирани адвокатски хонорари в завишени размери, в тази връзка неизготвяне на постановления за разноски, което подлежи на обжалване, но страната няма възможност да обжалва, тъй като не се изготвя такова;
- прекомерност на наложените обезпечителни мерки, това което всички коментираме. Между другото практиката на Върховния касационен съд в тази насока е еднозначна. Прекомерността се счита за нарушение и в тези случаи, в които е констатирано и е поискано налагане на дисциплинарно наказание исканията са били удовлетворявани.
- също така непревеждане в законоустановения срок на постъпилите суми и неспазване на чл. 455 от ГПК;
- неправомерно начисляване на такси по изпълнителните дела, при прехвърляне на изпълнителни дела от един частен съдебен изпълнител на друг, както и липсата на възможност за обжалване, несеквестируемостта и всичко това, което беше изложено.
За да кажа, че министерството е ангажирано през 2011 година всички тези предложения бяха вкарани в Народното събрание по време на последното изменение на Закона за частното съдебно изпълнение, ГПК, но така или иначе не получихме подкрепата на народните представители.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В този законопроект имаше ценни идеи и ние ще го ползваме. Аз съм възложила да го намерят, защото там действително имаше актуални неща и ще го използваме при подготовката на нашия законопроект.
Аз предлагам тъй като се чуха много изчерпателни неща и според мен всички аспекти на проблема, нека да се изкажат тези, които имат да кажат нещо различно вече, а да не повтаряме едно и също.
Заповядайте.
Г-Н МИЛЕН МИХАЙЛОВ: От Център за човешки права.
Мисля, че действително проблемите на частните съдебни изпълнители бяха изяснени, обсъдени и аз мисля, че в тази зала има само хора, които са изключително наясно с тази проблематика, но аз имам един въпрос към уважаемите народни представители. Какво се случва с приемане на Закон за фалита на физическите лица от една страна и с идеята за приемане на 10-годишна абсолютно погасителна давност на обезпечените вземания? В резултат на несъвършенствата на ГПК и на Закона за частното съдебно изпълнение често се случва хората да загубят цялото си имущество, а да остане една значителна сума, която генерира лихва и всъщност тези хора остават вечни длъжници и тези дългове трябва да бъдат изплащани от децата им и от децата на техните деца. Затова е много важно да изясним този въпрос, има ли нагласа Народното събрание в посока приемане на абсолютна давност и за тези вземания от една страна и също така много често се случва граждани да бъдат докарани заради временни свои финансови затруднения до позиция, в която могат да останат на улицата. В този смисъл е много важно да бъде приет Закон за фалит на физическите лица по подобие на търговската несъстоятелност, за да може този гражданин да има година или две да си стъпи на краката, да си организира финансите и да може да не загуби своето имущество. Аз ще си послужа само с един житейски пример, който е съвсем кратък. Съвсем наскоро имаше една жена, майка на две деца, която беше изправена пред опасността да си загуби жилището и това стана. Първоначалният й кредит е бил 40 000 лева, нараснал е с лихви и разноски на 50 000 лева, апартаментът й в крайна сметка беше продаден от частен съдебен изпълнител за 26 000 лева. Останаха и едни хубави 30 000 лева, които ще генерират лихва и тя всъщност никога няма да успее да си стъпи на краката, а в същото време тя няма да има къде да живее. В този смисъл, ако имаше Закон за фалита на физическите лица, тя може би нямаше да остане на улицата, защото едното й дете е пред пълнолетие, може би щеше да намери работа, може би щяха да предоговорят кредита с банката и всъщност тя нямаше да пострада, а сега всъщност тя излиза на улицата.
Това са ми въпросите и бих искал да ми кажете дали има такова виждане в Парламента за приемане Закон за фалита на физическите лица. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Накрая ще обобщя въпросите, но на Вашия въпрос ще отговоря конкретно.
Да, в нашата законодателна програма е включен Закона за частния фалит. В момента Министерството на правосъдието работи по този законопроект. Те са в доста напреднала фаза, т.е. очакваме всеки момент да го финализират. Занимават се те, защото имат повече възможности за наемане на експерти, изследване на европейския опит.
По отношение на така наречените вечни длъжници. Вече направихме промени в Закона за потребителския кредит, т.е. всеки кредитополучател ще може да избира между две възможности, получавайки ипотечен кредит. Дали да се договори с банката, че при невъзможност да се изплати кредита, ще отговаря само с имота, който е заложил или ще дължи сумите до тяхното окончателно изплащане. Това между другото ще се отрази на цената на кредита, т.е. по-скъп ще бъде този, с който залагаш жилището и не дължиш нищо друго, но така или иначе това е една възможност хората да продължат да съществуват и при временни затруднения, когато не могат да си погасят едно задължение, защото и аз съм съгласна продажба на жилище на смешна цена, при сегашните правила човека продължава да дължи, както се казва до живот.
По отношение на Закона за абсолютната погасителна давност. Има внесен такъв законопроект, той беше включен в законодателната програма на Народното събрание, но имаше възражения от юристите от всички парламентарни групи, защото там има някои моменти, които са притеснителни. Така че има такъв законопроект, но не мога да дам гаранция точно в какъв вид и кога ще бъде приет, но по останалите промени в законите и новия Закон за частния фалит дават според мен достатъчно гаранции да не се злоупотребява с длъжници, които се изпаднали в затруднение.
Заповядайте Вие.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: От Технически ренесанс.
Благодаря Ви за предоставената дума, госпожо Манолова.
Ще се опитам да бъда конкретен и по-кратък.
Става въпрос за една структура, която беше създадена и отделно като влезете в нейния сайт, можете да видите решението на Съвета на Европа и регламентите, които има да изпълнява, включително и изпълнение на регламент 805/2004/ЕО. Става въпрос, че при това положение те се изключват по този начин от лицата, които изпълняват решенията на съда. Регламентите при спор с вътрешното право по чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове се прилагат регламентите. Какви са тези нашенски изобретения спрямо европейското право?
На 11 март т.г. Европейската комисия посочи, че ще следи за спазването върховенството на закона на Европейския съюз от всички държави членки. След като нападнаха Соня Младенова, юрист във Великото Народно събрание, ЧСИ, тя им даде номера –частна съдебна дейност в държавна, независима съдебна власт не съществува. Прочетете й блога и ще видите за какво става въпрос.
За другото, че съдебната власт не е поправена при нас, поправете я.
Господин Пенчев, в интернет ще публикувам един интересен материал, за да си видите съдебната система, от която черпят неправомерно права частните съдебни изпълнители. Обикновено те се занимават с облаги от ограничен пазар, чл. 101 и чл. 102 от договора за функциониране на Европейския съюз и след като това е императив, императив е и защита на потребителите, първо чакаме да се образуват пазарите, при което търговците, включително и на банките, ни се молят на колене да станем техни клиенти.
Аз правя предложение за закриване на Камарата на частните съдебни изпълнители извън Конституцията като върховен закон, умишлено създадена и те трябва да връщат тези пари, защото парите и на банките са на Европейска централна банка.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, нека да дадем думата и на другите. Заповядайте.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Госпожо Манолова, ние сме благодарни на Вас, че създадохте този Обществен съвет и участваме в тези заседания. Много съм разочарована днес, че не дойдоха частните съдебни изпълнители. Ние трябваше да си тръгнем и знаете ли защо не си тръгнахме, заради Вас и господин омбудсмана, ние решихме да не си тръгнем. Това е пренебрежение, депутатите ги няма, те са наши избраници, всеки е зает някъде. Аз не идвам тук да се изявявам. След като толкова много проблеми има с частните съдебни изпълнители, редно беше да бъдат тук.
Ние всички гласуваме доверие на омбудсмана, защото това е нашият защитник, но какво от това, залата е празна. Вчера в Комисията по енергетика се задушавахме от медии, значи не е интересно. Госпожо Манолова, трябва да ви кажа че това е много сериозен проблем. Частните съдебни изпълнители те правят на нищо, те ти се заканват. Аз, ако цитирам име на един частен съдебен изпълнител се страхувам за живота си. Не може един, който има хиляди да не му се търси отговорност.
Аз отново подчертавам, че благодарение на тази комисия можем да казваме нашето мнение. Вие сте непрекъснато в Пленарна зала, сега сте и тук. Къде са депутатите от четирите парламентарни групи?
Господин омбудсманът излиза от позиция на юрист, сигурно е така. Може би сте прав, може би така трябва да бъде написано за мораториума, но трябва да се сложи спирачка. Не може те да ти харесат жилището и ти да останеш на улицата, да те съдят. Вие знаете, че сме коментирали многократно тези въпроси. Той ти казва да внимаваш, ако подадеш жалба, размахва ти пръст и ти го правиш от страх, казва ти: „Нали знаеш, че имаш деца”. В чл. 4 от Конституцията ясно е посочено това, за какво е тази Конституция, като никой не я спазва.
Банките също са кожодери. Може ли да има от банката официално съобщение, че всичко е изплатено, частния съдия изпълнител продължава да взема парите. В Закона за частните съдебни изпълнители пише, че надвзетата сума не се връща. Какво значи това? Това е безобразие.
Вие, която подехте да защитавате гражданите, Ви моля от сърце да се проведе втора среща. Частните съдебни изпълнители са длъжни да присъстват на тази среща. Ние от Обществения съвет Ви имаме пълно доверие, затова, госпожо Манолова, молим Ви най-учтиво направете втора среща, защото нито омбудсманът има свободно време, нито Вие. Задължително да бъдат тук, да се изкажем, не казваме, че всички частни съдебни изпълнители са черни. Да се промени този закон и нещата да влязат в релси.
Не забравяйте, че идва 25 май, няма да ходим да гласуваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, наистина сме поканили всички страни, които биха имали отношение по темата, но днешното обсъждане не е самоцелно. Идеята беше да чуем вашите мнения и предложения и няма да правим нова среща, за да предъвкваме отново същото, а в следващата една седмица с колегите ще напишем промените в законите, в които се налага, съобразно вашето мнение. По същия начин постъпихме и с конфликта на интереси, с маса други закони. Това не е просто говорилня. Можем да направим след това едно обсъждане на законопроектите, които сме изработили, но от всичко, което чух, няма време за губене, необходимо е законодателните решения да се вземат максимално бързо, така че ние ще действаме.
В момента, в който внесем законопроектите, повярвайте Камарата на частните съдебни изпълнители ще ни чака пред вратата на Парламента.
Аз ще направя обобщение накрая, но ще кажа още от сега, че съм съгласна с господин Пенчев, че трябва да остане тази институция частен съдебен изпълнител, трябва да й бъде дадена възможност да си върши работата, включително да има интерес от това да си върши работата, но тук трябва да се търси баланс в интересите на едната и на другата страна. Съгласна съм също така, че кредиторите имат своите основания, иначе самата съдебна система става безполезна. Защо хората да водят дела, ако съдебното решение ще бъде лист хартия, от което нищо не следва, т.е. трябва да има механизъм, който да накара тези, които са осъдени, да изпълнят това, което е написано в съдебния акт? Това е изобщо смисъла от съдебната система, от съществуването на съдебната система и в този смисъл съдебното изпълнение има своята роля, но тя трябва да бъде пропорционална на функциите, които изпълнява.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Имайте предвид, че и длъжникът има право на защита.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, разбира се. Аз в момента акцентирам на едната страна, защото по отношение правата на длъжниците се чу всичко, което можеше да бъде казано и да не преповтарям.
Адв. КОЕВ: Гражданско движение Днес.
Съвсем кратко и делово становище. Всички казват: „Те са съвсем малко хора с мерцедеси, с богатства и вземат милиони”. Те наистина са по-малко от частните нотариуси, ограничени са в бройката от 136 човека. Това е вид създаване на привилегия на едно съсловие в юридическата професия. Ако приложим критериите за нотариусите, нарушителите на законите и тези, които не са отишли там да спазват закона, ще ги отсее самата практика. Това е едното.
Второ. Все пак най-важното в тази дискусия е по-голямата възможност за съдебен контрол за дейността на частните съдебни изпълнители, не на акта на съда, а на конкретните отделни действия, които са опорочени като форма или поради някакво нарушение и другото, което аз исках да кажа е от къде идва проблемът. В сегашния вид на частните съдебни изпълнители, кредитора упълномощава частния съдебен изпълнител да му събира вземането, да издирва имоти, банкови сметки, автомобили и т.н. В един момент от тук нататък той не е арбитър, те са заедно кредитора и така наречения съдебен изпълнител са в един лагер и играят срещу другия, който е сам и е длъжника и никъде не съм видял още длъжник да упълномощи частния съдебен изпълнител, да го спазари с кредитора му или да постигнат помирение. Тук има една равнопоставеност, налагат се възбраните, запорите и вече те играят в един отбор. Ако ще се казва съдебен или съдия, той трябва да е арбитър и да бъде над тях. Определено го пише в чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители. Той още от самото начало го упълномощава и му възлага извършването на изпълнителните действия и заради това не тече интерференцията, защото той съответно подписа му е в ръката и винаги си спазва сроковете, т.е. това е едно недоглеждане в закона и липсва директна връзка с Гражданско процесуалния кодекс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Предлагам да се ориентираме към приключване.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Искам само да знаете, че Камарата на частните съдебни изпълнители в лицето на госпожа Иванова, която не може да дойде тук, е стигнала до там в наглостта си да заведе дело за клевета срещу адвокат, който е тук правозащитник, да му бъде наложено дисциплинарно наказание, защото в интервю е изразил определено мнение. Това е само доказателство, че те са над Народното събрание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да не коментираме индивидуални действия на лица, които отсъстват.
Заповядайте.
Г-ЖА ОЛГА ЧЕРНЕВА: Благодаря.
Професионално обединение на държавните служители.
Аз искам да кажа, че страшно много запори има на държавните служители, те са все на частни съдебни изпълнители. Да не забравяме и фигурата на държавния съдебен изпълнител. Дали там не би могло да се търси възможност за по-ефективни техни действия, т.е. да бъдат някак си по-равнопоставени с частните съдебни изпълнители, така че да бъдат избирани и те като изпълнители на решението на съда. Това беше мнението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Чернева.
Заповядайте.
Г-Н РУМЕН НЕНКОВ: Понеже се спомена за системата на съдебното изпълнение и говорехме за държавните съдебни изпълнители, които събират абсолютно същите такси, които събират и частните съдебни изпълнители, особено след като Европейската комисия направи забележка, че не начисляваме ДДС върху техните такси.
В тази връзка предвиждат ли се някакви изменения за техните такси и ще бъдат ли намалени? ДДС го плаща длъжникът, защото съществува отговорността за разноски, обаче към момента се говори за орязване на таксите само за частните съдебни изпълнители, да се сложи таван, поне както се видя в законопроекта.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Заповядайте Вие.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Граждански комитет Равни пред закона.
Тук видяхме една доста голяма неравнопоставеност, която се отнася до държавни и частни съдебни изпълнители. Нека това да се поправи и да бъдат равнопоставени.
След това видя се тук, че много се злоупотребява с доброволното изпълнение - не идват, не ти връчват призовки. Нека да се направи публичен регистър на доброволното изпълнение, за да може да провериш ти дали има срещу теб нещо, за да може да се защитиш, а така в повечето случаи се оказва, че хората не знаят, че срещу тях има някакво изпълнително производство и не могат да се възползват в този срок за доброволно изпълнение да се защитят. Все пак не е ли редно, когато 163 човека са упълномощени да се разпореждат с имущество за около 17 млрд. лева, което се явява 20 % от брутния вътрешен продукт на България към момента, не е ли редно да се прилага към тях конфликт на интереси. Оказва се, че близки и роднини по сватовство до 4-то коляно придобиват имоти на ниски цени, на измислени търгове и така се обогатяват тези хора. Мисля, че трябва да се направи такава уредба. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли още желаещи?
Аз мисля, че се казаха изключително важни неща и в тази зала няма спор по отношение на това, че е необходимо да бъдат направени сериозни промени в няколко закона, които да регулират работата на частните съдебни изпълнители, така че да бъде осигурен баланс между интересите и на кредиторите, и на длъжниците, и длъжниците, които са в неравнопоставено положение в момента да бъдат защитени.
Аз лично мисля, че трябва да се избърза със законодателните промени и че налагането на временни мерки като мораториум освен, че са неравнозначни, но обикновено забавят извършването на законови промени и мога да ви дам редица примери. В случаите в които Парламентът е наложил мораториум върху някаква тема, това означава, че законодателството ще се пипа след 2, 3, 4, 5 календарни години, т.е. нещата си остават по този начин. Тъй като това е една много динамична система, събирането на задълженията в държавата, както тук справедливо се отбеляза, кредиторите и работници в предприятия и контрагенти по бизнес сделки, майки с деца, които чакат издръжка и могат да се добавят всякакви други хипотези, не би било редно да се блокира изведнъж, за неопределено време на практика целия този процес. Това според мен ще увеличи още повече междуфирмената задлъжнялост и събираемостта в бюджета и пр., но това, че трябва да бъдат направени законови промени и то в спешен порядък, е безспорно.
Сега тук ще изредя предложенията, които бяха направени и евентуално, ако нещо пропускам да ме допълните.
Със сигурност трябва да се преосмисли размера на таксите, които събират частните съдебни изпълнители, особено по отношение на малките дългове, на малките длъжници, защото там в пъти таксите и лихвите надвишават задължението. Може би тази промяна ще трябва да се извърши като това правомощие на Министерство на правосъдието, което в момента определя таксите да бъде иззето от Народното събрание и поне параметрите да бъдат описани в самия закон.
Важно е една голяма част от действията на съдебните изпълнители да бъдат преуредени и да подлежат на съдебен контрол. По отношение на недвижимите имоти, тук сме всички на едно и също мнение, че трябва да бъде оспорвана оценката на имота, в която тръгва неговата продажба. Трябва чрез законодателни промени да се осигури пропорционалност и съразмерност на задължението и на начините за неговото събиране, защото всички си даваме сметка, само от справката в банките и за наличните МПС за едно задължение от 100 лева нарастват таксите на 300 или 600 лева, като се има предвид, че всяко удостоверение за задължение от банка струва пари, мисля, че беше 50 лева. Така че това е сериозно. Според мен трябва да се търсят и по-модерни способи, когато говорим за електронни регистри, които да бъдат въведени, включително и по отношение на това да бъде проверено длъжника дали има задължения и в кои банки, без това да бъде натоварено с такси. Между другото и примера, в който дължиш 100 лева и за тези 100 лева ти запорират заплата, забраняват ти една земеделска земя, един апартамент и ти налагат запор на МПС, наистина е показателен. Това наистина е безумно, защото ти плащаш за всички тези действия. Нещо, което на първо четене може да ти се удовлетвори от заплатата.
Тук се отбелязаха и идеите, които даде господин Пенчев. Според мен това и законово трябва да се уреди – осъществяването на по-ефективен контрол върху работата на съдебното изпълнение. Засега с това се занимава Инспектората на Министерство на правосъдието. Ние сме сигурни, че те полагат усилия, но ми се струва, че тук трябва да има и ясни санкции, административни и други, включително и отнемане на лиценз, налагане на наказание, отнемане на право да извършва дейност. Със сигурност, каквото и да правим, ще го правим заедно с Министерство на правосъдието, защото вие сте хората, които разполагате с експертиза, така че наистина това, което вие сте установили в практиката си, да бъде отразено в закона и си признавам, че ще използваме и законопроекта на Министерство на правосъдието от 2012 година, който беше приет в осакатен вид.
Беше важно и това, което каза господин Пенчев по отношение на момента, към който се установява несеквестируемост на недвижим имот. Тук и Вие ще сте полезен с Вашата експертиза по темата, тъй като очевидно сте работили по този казус.
Да кажа също така, че тези промени и другите, които бяха очертани като наложителни, могат да се постигнат освен чрез промени в Закона за частното съдебно изпълнение, но и в ГПК. Аз мисля, че се наложи като безспорна тезата за преместване на възможностите на банките да ползват заповедното производство от чл. 417 на чл. 410, т.е. да може длъжникът да направи възражение, така е справедливо.
Трябва да се пипне в ГПК и призоваването, така че да защитава ответниците, респективно длъжниците.
По отношение на Търговския закон, признавам си, че не съм мислила, трябва да погледна тук предложенията, които бяха направени, те сигурно по-скоро са свързани с текстовете, които допускат, но те са и в ГПК, кражби на фирми и без знанието и участието на собственика на фирмата. Признавам си, че аз наистина съм шокирана от това, което излиза в медиите и към мен са се обръщали граждани. В момента не съм се запознала детайлно със случаите. Ако някой има експертиза по темата би бил полезен при изработването на предложенията за промени в закона. Част от промените на Закона за потребителския кредит вече са факт, той е в ход за приемане на второ четене, там в областта за договаряне на кредити, който да предполага само реализация на ипотекираното жилище при невъзможност на кредитора да се разплаща. За Закона за частния фалит казахме, че го готви Министерство на правосъдието.
За мораториума казах, че съм против.
За анкетната комисия ще го коментирам в парламентарната ни група.
Финансовия омбудсман ще го обсъдим.
Има една друга тема, която днес не беше обсъждана, но тя определено създава проблеми. Това са така наречените колекторски фирми, които на практика са извън регулация и които не е ясно според мен с какъв статут са. Може би това ще трябва да се уреди.
Така че от мен това е кръга от проблеми, по които ще работим в кратки срокове в рамките на следващата седмица, защото амбицията ни е промените да бъдат написани и внесени, и по възможност да минат през някоя комисия преди Великденската ваканция на Парламента, която ще продължи 10 дни.
Сега ще дам думата и на господин Пенчев за заключителни думи.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря много за поканата.
Да, вярно е, че въпросът за колекторските фирми също е свързан. По този въпрос също имам богат опит, защото много хора се жалят пред мен. Там наистина трябва да има някакъв регламент, някакъв лиценз, да има контрол и да се знае точно какви са правилата.
В моето първоначално изложение пропуснах да кажа това, което сега стана ясно, а именно, че голяма кауза е да се премахне фигурирането на банките в чл. 417 от ГПК. Вие знаете, че аз сезирах Конституционния съд, но се прие, че има привилегия, но тя не е противоконституционна. В ръцете на Парламента е да възстанови справедливостта, защото там също стават големи поражения.
Разберете ме правилно, но аз не съм адвокат нито на частните съдебни изпълнители, нито на държавните, но една е истината. Ако въведем събирането на държавните вземания, в смисъл на държавните предприятия, от държавни съдебни изпълнители, рискуваме държавните предприятия да бъдат в по-неловко положение, отколкото частните, защото явно този стимул го няма, да се работи с хората.
Смятам, че и нотариусите са ограничени, както и съдебните изпълнители като бройки, т.е. не е вярно, че всеки може да стане нотариус, пък съдебен изпълнител не може да стане всеки. Има конкурси, които между другото вече 3 години Министерство на правосъдието по необясними причини бави, има свободни места, които не се заемат. Там вече може критерият да се промени в зависимост от това какво е населението и колко такива да има.
Смятам, че тук нямаме никакви спорове, аз не чух някой да има противоположни, антагонистични мнения, просто някои подхождат по-емоционално от страната на длъжника, други от страната на кредитора, пък аз като омбудсман и като бивш съдия търся баланс между двете страни, защото за мен това е истината.
Аз приветствам това, че госпожа Манолова каза, че толкова бързо ще приемат тези промени, дано да е така и дано всички бъдем доволни и да поздравим Парламента.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на господин Пенчев.
Благодаря на всички участници в днешната дискусия. Тя ни беше изключително полезна. Ще раздам стенограмата на колегите народни представители юристи, които ще се ангажират в работата по законопроекта, така че това, че отсъстват сега не означава, че няма да бъдат информирани.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Госпожо Манолова, това ще бъде великденският подарък на българския народ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Закривам заседанието.

Край на заседанието: 16.50 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С
ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ
И ДВИЖЕНИЯ:


Мая Манолова




СТЕНОГРАФ:

Траянка Стоянова