---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С
ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ





П Р О Т О К О Л

№ 23


На 11 юни 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Заседанието беше открито в 16.10 часа и ръководено от председателя на комисията, госпожа Мая Манолова при следния


Дневен ред:


1. Разглеждане на предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-439-01-4, внесено от Инициативен комитет на 10 март 2014 година;

2. Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.

По точка първа от Инициативния комитет на заседанието присъстваха:

Проф. Георги Близнашки, Борис Рангелов, Веселин Калановски, Виктор Стоянов и доц. Светлана Божилова.


Председател Мая Манолова: Уважаеми колеги, предлагам да започваме, има необходимия кворум. Народните представители, които искат да се включат в заседанието ще го направят, може би, по-късно.
Дневният ред е предварително обявен. Той включва две точки.
Първа точка е - Разглеждане на предложение за произвеждане на национален референдум № ПГ-439-01-4, внесено от Инициативен комитет на 10 март 2014 година.
И втора точка - Разни.
Преди да подложа на гласуване дневния ред, искам да направя едно предложение, а именно, заедно с предложението за произвеждане на национален референдум, по искането на Инициативен комитет, да се произнесем и по предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Президента на Републиката, на 30 януари 2014 година, тъй като те са с идентични въпроси и е нормално обсъждането да бъде едновременно.
Има ли някакви възражения? Не виждам. Тогава да подложим на гласуване дневния ред. Всички са „за“, приема се единодушно. Да започнем с първа точка - Разглеждане на двете предложение за произвеждане на национален референдум. Предложението, внесено от Инициативен комитет и от Президента на Републиката.
Искам да Ви припомня, уважаеми колеги, че на заседание на Комисията за взаимодействие с гражданското общество, което беше проведено на 6 март 2014 година, след проведено обсъждане по въпросите, предложени от президента, комисията взе решение да се произнесе по това предложение след внасянето на подписката от Инициативен комитет. Тогава очакването беше, че в случай, че бъдат събрани 500 000 подписа и над 500 000 подписа на български граждани, произнасянето на Народното събрание ще има задължителен характер. Затова, макар и да проведохме обсъждането по трите въпроса, на предложението от Президента, отложихме произнасянето и предложихме и на Народното събрание да изчака с произнасянето по искането на президента след внасянето на подписката от български граждани, от Инициативен комитет.
Припомням въпросите, те са три. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? И трети въпрос. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
И наистина, на 10 март 2014 година Инициативният комитет внесе подписка с 571 612 броя записи на български граждани в подкрепа на искането за произвеждане на референдум с идентични въпроси. След извършената проверка се оказа, че от тези 571 612 записа, коректни са подписите на 463 326 броя български граждани. Видно от протокола, който е представен от ГРАО, 2 708 са записите с непълни или грешни имена, 63 296 са записите с грешни данни на ЕГН, 22 056 са записите с грешни данни за постоянен адрес, 562 български граждани са под 18 години, 662 не са български граждани от подписалите се с искането за произвеждане на референдум, 1 082 е броя на починалите лица, 108 са лицата, поставени под запрещение. Изтърпяващи наказание лишаване от свобода са 87, а повторени са 17 377 записи. Поради, което ние сме в хипотезата на така наречения факултативен референдум, по който Народното събрание трябва да се произнесе да се състои или не. И ние като съпътстваща комисия трябва да дадем становище по предложените от Инициативния комитет въпроси.
Само искам да Ви запозная с текста от закона, който се отнася до работата на нашата комисия, за да сме наясно какво предстои да се случи. Там в чл. 13, ал. 5 е казано, че постоянните комисии на парламента обсъждат предложението за национален референдум не по-късно от един месец от разпределянето му. То е разпределено преди по-малко от един месец от председателя на Народното събрание. И има изискване водещата комисия да представи проект за решение на Народното събрание. А ние имаме свой ангажимент да представим на председателя на Народното събрание становище по искането за произвеждане на референдум.
Паралелно с нашето заседание се провежда и заседание на Правната комисия. Предполагам, че там ще предложат проект за решение. Но ние също трябва да обсъдим въпросите и да заявим своето становище на пленарна залае на Народното събрание.
За да не губя повече време с технически подробности, само ще кажа, че на днешното заседание са поканени и присъстват, и им казвам: „Добре дошли“ на представители на Инициативния комитет, начело с професор Георги Близнашки и други представители на Инициативния комитет, които ще вземат участие в днешното заседание. И да кажа, че предполагам, че господин Близнашки ще го потвърди, че в никакъв случай достъпът до заседанието на комисията не е бил ограничаван нито за Инициативния комитет, нито за който и да било гражданин или гражданска организация. И предния четвъртък, когато ние проведохме свое заседание по темата „Частно съдебно изпълнение и проблеми на гражданите с него“, нямаше никакъв проблем. Ако Инициативният комитет беше решил да се включи в този дебат, да го направи, тъй като вратите винаги са били отворени за граждани, граждански организации, общественици и всички други лица.
Това все пак е едно недоразумение, което не беше предизвикано от нас и аз просто искам да бъде изяснено. Не е имало случай, в който, който и да било гражданин, а още по-малко членове на инициативен комитет да не са били допускани до заседания на Комисията по гражданско общество.
А сега предлагам, за да не губим времето на професор Близнашки, да му дадем думата да представи гражданската инициатива, след което да му дадем възможност да направи същото и в Правна комисия, където в момента обсъждат друга точка от дневния ред.

Господин Спас Колев: По процедурата може ли?

Председател Мая Манолова: Да, кажете.

Господин Спас Колев: За 30 секунди. Аз имам огромна молба към другаря Близнашки, който през 90-та година като мой председател на Градския съвет на Българската социалистическа партия ни водеше към сполука за България, да се извини на присъстващите тук представители на обществените съвети за това, няколко дни по ред спекулираше, нагнетяваше напрежение с оглед, че не сме го разглеждали, не сме го допускали.
Една вметка, другарю Близнашки. Комисията при обществени съвети има свой …, той е от миналата година. Другар ми е. Може да е репресиран другар, но ми е другар. Искам извинение, защото Вашето поведение, другарю Близнашки, пред представителите на обществата е лекомислено, безотговорно и нечистоплътно.
Благодаря Ви.

Председател Мая Манолова: Много Ви моля, ще помоля всички членове на Обществения съвет да спазваме добрия тон, защото разглеждаме достатъчно важна тема и да си спестим емоциите.
Честно казано и на мен не ми беше приятно за това, че публично бях обвинена за това, че недопускам представители на Инициативен комитет до заседания на комисията, но така е в политиката. Така че, нека да не влагаме излишни емоции, да не изостряме ненужно тона.
Заповядайте.

Господин Георги Близнашки: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа.
Благодаря за дадената ни възможност да участваме в заседанието днес. Получих телефонно обаждане снощи късно вечерта и съумяхме да се организираме, за да откликнем на Вашата покана, за което Ви благодарим.
Истината е тази, че когато излязоха заключенията на служба ГРАО, те бяха публикувани на сайта на Народното събрание по указание на председателя на Народното събрание, но той не пожела да влезне в контакт с нас, наложи се да му изпратим две писма, едно след друго. Третото вече беше публично, протестно писмо, за да се стигне до комуникация между ръководството на Народното събрание и Инициативния комитет. Така че, ние имахме своите резерви и заради това направихме нашия мълчалив процес, за да сме сигурни, че ще участваме в работата на комисиите при вземането на решение по този въпрос. Важното е, че сме заедно днес тук и имаме възможност взаимно да се изслушаме.
Какво бих искал да споделя около фактическата ситуацията, която се създаде във връзка с референдума? Всъщност срокът за произнасяне на Народното събрание изтече вчера. Подписката, началото на подписката, нашият Инициативен комитет беше регистриран от Народното събрание. По смисъла на закона, Народното събрание трябва да се произнесе в тримесечен срок. Така или иначе това са инструктивни срокове, ситуацията е изключително сложна. Важното е, че днес обсъждаме този въпрос.
Във връзка с подписката. Това има едно обстоятелство, което трябва да се има в предвид и то е, че не трябва да се избързва да се квалифицира евентуалният референдум като факултативен, защото всъщност имаме едно грубо нарушение от страна на председателя на Народното събрание, който не изпълни своите задължения по смисъла на чл. 13, ал. 4, а това е императивен текст, който гласи, че при установяване на нередовности председателят на Народното събрание информира Инициативния комитет и му предоставя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
Независимо от всички онези сблъсъци, дебати около събирането на подписите има един безспорен факт и той е, че служба ГРАО констатира наличието на 463 326 валидни подписа на български граждани. Аз не искам да коментирам отделните пера на нередовни подписи за един – непълнота в записа на единния граждански номер. Не искам да коментирам въпроса за постоянните адреси. Тук има достатъчно много юристи, за да са наясно, че волеизявлението на гражданите намира израз в техните имена и единния граждански номер и подпис. По никакъв начин постоянния адрес не е част от волеизявлението, той има спомагателно значение и не могат с лека ръка да се анулират още 22 000 подписа.
Има и едно друго неприятно обстоятелство, че ние така или иначе не бяхме допуснати, не получихме допълнителна информация за състоянието на подписката, за критериите, които са използвани от служба ГРАО при анулирането на една или друга категория подписи.
Но безспорният факт е, че едно огромно число 463 326 български граждани са дали своите подписи. Това е установено по безспорен начин. Каквито и резерви да имаме относно останалите подписи, това е едно огромно число. Тоест, ние сме изключително близо до онзи предел, предвиден от закона, от 500 000 подписа. Смея да твърдя, че ако разполагаме с този месец, който ни се полага по закон, ние много бързо ще отстраним нередовностите. В това никой не трябва да се съмнява. Тези подписи по същество са събрани в рамките на три седмици. Това е огромната енергия, която съществува в нашето гражданско общество за промяна на правилата, промяна на изборните правила. В този смисъл аз Ви призовавам за изключително сериозно, за изключително отговорно отношение към волята на тези български граждани. Без да се заяждам, но само ще обърна внимание, че тези подписи са повече от гласовете, които са подадени за Българската социалистическа партия на последните европейски избори. Това е факт. Но го споменавам пътьом.
Това, което искам. Знам кой сте господине, добре сте ми известен, имайте търпение да изслушате …

Председател Мая Манолова: Моля Ви, не прекъсвайте професор Близнашки.

Господин Георги Близнашки: Значи, това, което трябва още да се знае. Ако искате да говорим на тази тема, ще Ви кажа още една партийна тайна. Аз съм автор на последната програма на партията, но и това не го знаете, макар че сте гласували на конгреса за нея, която Ви легитимира пред външния свят като социалдемократи. Но няма как да го знаете, защото не сте участвали във вземането на тези решения.
Та, оставяйки тези въпроси на страна и заяждания в момента, това, което искам да Ви обърна внимание е, че ние сме дали председателя на Народното събрание под съд. Атакуваме неговия мълчалив отказ чрез писмото, което изпрати до нас, а това е административен акт, както Ви е известно, атакуваме неговия отказ пред Върховния административен съд и съм дълбоко убеден, че той ще отсъди в наша полза. Нормата на чл. 13, ал. 4 е императивна. Той няма възможност за никаква дискреция – да предостави или да не предостави този срок. Той е длъжен да ни го предостави, тоест да ни даде възможност за отстраняване на нередовностите.
За Ваше сведение, в неговото писмо, той обвързва този срок със срока по чл. 12, ал. 8, тоест с трите месеца за събирането на подписката и ни съобщава, че той смята, че този срок е изтекъл в рамките на тези 3 месеца. Това е едно алогично тълкуване на закона. Това са две различни хипотези. И както ние констатирахме в нашето писмо, не може срокът за отстраняване на нередностите да изтече преди тяхното установяване. Мястото на чл. 13, ал. 4 следва веднага след заключенията на служба ГРАО. Едва тогава, когато са констатирани нередовностите, както пише в закона, ние сме в състояние да предприемем действия за тяхното отстраняване.
Но да оставим това на съда, това са неща, които според мен ще наложат Народното събрание да се занимае още веднъж със случая, защото ако се стигне до решение, което не отговаря на нашите очаквания, ние ще продължим борбата в тази посока. Но така или иначе, това което е важно да се има в предвид е обстоятелството, че тези три въпроса както са формулирани от държавния глава и Вие правилно постъпвате, че ги разисквате заедно, защото нашата подписка е именно в подкрепа на инициативата на държавния глава, ако се възприемат, ще доведат до една коренна промяна в системата на политическо представителство в нашата страна.
Чуха се много доводи и аргументи. За мен ще е по-интересен разговорът в Правната комисия, защото добре познавам тяхната позиция от 26 февруари, но в знак на уважение бих искал да спомена, че няма никаква пречка първият въпрос за мажоритарния вот да се конкретизира, ако това се намери за необходимо, смятам че разумното решение е да се отиде към онзи вариант, който беше апробиран, беше приложен у нас през 90-та година – мажоритарен и пропорционален вот, съчетани в 50 на 50. Но така или иначе това ще бъде една възможност да се тури практиката, която се наблюдава, негативните ефекти на пропорционалната избирателна схема, когато листите се пълнят с верни и предани на партийната централа хора, които се оказват след това твърде безлични в своето поведение като народни представители. Мажоритарният вот ще даде възможност на преден план партиите да извеждат по-ярки и убедителни личности, които с достойнство в последствие биха могли да изпълняват своите функции на народни представители. Да не говорим за това, че ще се тури, по всяка вероятност, дава се шанс да се тури край на тези безпринципни следизборни коалиции, които се наблюдават през последните години. Един от най-негативните ефекти на пропорционалната избирателна система. Създават се коалиции, за които никой не е гласувал. Нещо повече, никой не би гласувал при каквито и да било обстоятелства.
По въпроса за задължителното гласуване. Бих искал да обърна внимание. Ние сме в много благоприятна ситуация, в момента след изявленията на господин Сергей Станишев в подкрепа на задължителното гласуване. Всички разбират, че действително се наблюдава една полу легитимна демокрация, когато процентът на участие на активните граждани е твърде нисък в изборите. Задължителното гласуване ще мобилизира енергията на обществото, за да получим една автентична представа за съотношението на силите в обществото. Няма нищо противоконституционно в това искане да се направи референдум за въвеждане на задължително гласуване.
Доста странно е, когато напоследък, след като тази идея се лансира от Сергей Станишев, изведнъж се появи тезата, че това може да стане чрез тълкуване на Конституционния съд или чрез поправка на Изборния кодекс. Моето дълбоко убеждение е, че това трябва да стане чрез една промяна в Конституцията, като в случая, подчертавам, не става дума да се засяга съдържанието на активното избирателно право. Тук се прави една много груба грешка, тя е направена от Правната комисия, където се поддържа тезата, че едно право се трансформира в задължение. Нищо подобно. Правото се запазва по своя обем и по своето съдържание. Това, за което се настоява по същество е задължително да стане упражняването на активното избирателно право и това са две различни неща. Навсякъде по света това право се разглежда като граждански дълг. Няма никаква пречка то да бъде юридизирано и да бъде скрепено със съответна юридическа санкция. Но всички си даваме сметка какъв ползотворен ефект ще има това за нашето общество.
Веднага искам да обърна внимание, че въвеждането на задължителното гласуване не може да стане без да се реши въпросът за електронния вот. И по-специално ние си го представяме, електронният вот трябва в кратки срокове да бъде въведен като възможност за българите, които живеят зад граница. Защото ако въведем задължително гласуване, ние не можем да очакваме, че нашите сънародници, а те са близо 2 милиона в Западна Европа и пръснати в други краища на света, ще могат да изпълнят своето юридическо задължение, когато добре известно е, че секциите са твърде малко на брой, струпват се големи количества хора. Въобще, това е един много сериозен проблем.
Така че, има държави, които прилагат електронното гласуване. Ако трябва можем да взаимстваме тяхното ноу–хау за прилагането на електронното гласуване, но няма пречка това да се направи в относително кратки срокове. Мисля, тоест очертавам отново, че има пряка връзка между задължителното гласуване и електронния вот.
И най-сетне, това което ми се ще да подчертая е, че нашето разбиране е, че референдумът, националният референдум трябва да се проведе заедно с предсрочните парламентарни избори. НЕ трябва въпросите да се решават на парче, трябва да бъде дадена възможност. Това са исторически избори, които предстоят. Те са от огромно значение за бъдещето на страната. И едно високо гражданско участие, включително подпомогнато от референдума, тоест така нареченият ефект 2 в 1 ще има огромен ефект за бъдещето на следващото правителство, което трябва да се опира на една силно изразена политическа воля за реформи, тъй като така или иначе нашето общество е изправено пред драматични проблеми.
В заключение искам да кажа, че през всичките тези месеци, когато Инициативният комитет действаше в събирането на подписите, а и в последствие, всички социологически проучвания показваха една изключително висока подкрепа за това начинание – 60, 70 до 80 % от българските граждани подкрепят този референдум. Той е очакван, той е желан от една значителна част на българското население. От тази гледна точка даже бих добавил и това, че едни от проучванията показват, че дори и в средите на Българската социалистическа партия, че 35 % от нейните поддръжници подкрепят този референдум.
Така че, аз смятам, че Вашата комисия, особено Вашата комисия за връзки с гражданското общество, трябва да отговори на обществените очаквания и да подкрепите идеята за този референдум. Не трябва да се спекулира със сроковете. Трябва да се мисли за време, когато действително българските граждани ще могат да се отзоват на призива и да вземат отношение по тези въпроси от съдбоносно значение за бъдещето на нашата страна.
Благодаря Ви за вниманието. Готов съм да отговоря на всякакви Ваши въпроси.

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви, уважаеми професор Близнашки. Аз само мога да изкажа огромно съжаление, че Инициативният комитет не можа да събере 500 000 подписа и тогава дебатът и в тази комисия и в пленарна зала сигурно би бил излишен. И тъй като и Вие заявявате бъдещи намерения относно това, какво ще се случи след като приключи даването под съд на председателя Михаил Михов, аз обмислям, предвид и начина, по който напоследък се установи, че политическите партии събират подписи за регистрация, същата възможност гражданите да проверяват дали не фигурират в някаква подписка, включително и за произвеждане на референдум да стане факт, тоест чрез промени в Закона за референдумите. Защото все пак, нека да си кажем, че тези 463 000 подписа са валидни от формална страна, но никой не се е занимавал с проверка на тяхната автентичност. Такава възможност няма и за гражданите да го проверят. И мисля, че би било коректно от тук и занапред, може би и ние ще бъдем инициатори на референдум, и Вие отново, да имат възможност гражданите да го проверяват, защото да, за БСП гласуваха горе-долу толкова граждани, но те го направиха лично и отидоха в секциите, а как ГЕРБ са събрали 500 000 подписа за 20 дни, това нали е един въпрос, на който засега няма отговор. Всеки от нас има някакви свои предположения. Не е тук мястото да го коментираме.
Но със сигурност, ако гражданите можеха да проверят дали фигурират във Вашата подписка, тогава и убедеността, че толкова много хора искат този референдум точно по този начин, щеше да бъде всеобща. Пък и ако подписите бяха 500 000, тогава този дебат, в тази зала щеше да бъде излишен.
Аз вече съм изказвала своето мнение по същество, по всеки един от въпросите. Ние ще продължим с дебатите. Разбира се, ще чуем мнението на Инициативния комитет, мисля, че ще бъде полезна дискусията, но да попитам колегите, за да не Ви губя времето, имат ли някакви въпроси? Да, заповядайте.

Господин Георги Близнашки: По повод на Вашия коментар. Съжалявам, че въпросът се поставя по този начин. Искам да знаете, че от самото начало ние сме се придържали към правилата такива каквито са. Ние нито за един миг не сме поставяли въпроса, че 500 000 това е изключително висока граница, че законът трябва да се промени и така нататък. Тоест, ние се придържаме към правилата и бихме искали да се отговори по същия начин. Законът не предвижда такава възможност за проверка на гражданите на подписите дали присъстват или не и така нататък. Това са разговорите „де леге ферента”. Ние приемаме фактите. Ние имаме своите огромни съмнения за това, че служба ГРАО е била коректна до край. Даже имаме неофициална информация, която разбира се не можем да докажем, че е упражняван известен натиск, но това не е тема за разговор днес в тази комисия.
Това, което казваме е, че са налични, дори при тази екстремна ситуация, са налични 463 326 подписа. И никой не може да ги подценява. Това са саморъчно положени подписи на български граждани, събирани върху територията на цялата страна. Ние имаме много интересна информация за активността на населението в различни райони. Нещата не опират само до партия ГЕРБ. Аз много съжалявам, че някои граждански организации се опитаха да поставят под съмнение подписката. Дори някои имаха арогантността да ме заплашват с Прокуратурата. Те очевидно не си дават сметка с кого си имат работа, но това, което искам да кажа е, че подписката е факт. Подписката е факт и тя трябва да се вземе в предвид от Вашата комисия и от Народното събрание. Едно е 200 000 подписа, друго е 463 000 подписа. Още повече, че ако ни бъде дадена възможност за отстраняване на нередовностите, ние ще го направим в много кратки срокове.
Да напомня и още нещо. Ние бързахме да ги съберем тези подписи, за да се даде възможност референдумът да се произведе заедно с европейските избори. За съжаление, Народното събрание не се възползва от възможността, която ми предоставихме. Процедурите бяха забавени, в резултат на което активността на европейските избори спадна до 35 % от българските граждани. Ако имаше референдум заедно с европейските избори, можете да не се съмнявате, че активността щеше да бъде значително по-висока, във всеки случай над 50 % от българските граждани.
Благодаря за дадената ми възможност. Сега ще трябва да отида в Правната комисия, защото разбирам, че там ще се формулира ефективното решение и ще трябва да напусна.

Председател Мая Манолова: Ще Ви дам думата колеги. Само и аз да кажа за коректност, пак ще повторя, тези 463 000 подписа са валидни от формална страна, тоест никой не е доказал, че подписите по отношение на тях са поставени коректно и от съответните лица.
И понеже си говорим за това кой какво е чул. И аз чух, че са преписвани масово имотните регистри и са полагани подписи вместо гражданите, но и аз като Вас не го казвам. Просто отбелязвам кой какво е чул.

Господин Георги Близнашки: Ще трябва да го докажете, ако искате да стане публичен факт. Ще трябва да го докажете, ако искате това да стане публичен факт.

Председател Мая Манолова: Не, аз само казвам какво съм чула, не го твърдя.

Господин Христо Монов : Като човек, който се занимавам със социални изследвания, уважаема госпожо председател и то от 30 години, бих предложил следното, тъй наречената верификация. Дайте по една случайна стъпка, примерно всеки 300 подпис да бъде сверен графологично. Мисля, че даже 500 да е, извадката ще е достатъчно значима. Защото доколкото разбрах и моят подпис е там, а пък аз никога не съм се подписвал.

Председател Мая Манолова: Заповядайте, професор Близнашки.

Господин Георги Близнашки: Мисля, че това е свършен факт. Ние сме действали съгласно закона. Никой няма право да бърника из подписката при днешното състояние на законодателството. Който иска може да се обърне към Главната прокуратура. Това, което искам да кажа е, не насочвайте разговора в погрешна посока. В крайна сметка, това, по което Вие трябва да вземете отношение е подкрепяте ли начинанието или не. Не се опитвайте да поставяте под съмнение нещо, което вече е свършен факт, имаме заключението на служба ГРАО. Вие него не можете да поставите, както и ние не можем да го поставим, на проверка и промяна.

Госпожа Мария Асими : Господин Близнашки, имам една молба. На нас не ни плащат, ние сме тук. От уважение към нас, изчакайте, аз съм „за“ референдума. Много Ви моля, ние искаме.

Господин Спас Колев: Ама извинявайте, той ни обвини, че ние не сме го приемали. Сега какво е това неуважение? Извинявай Жоро, това не си го позволяваше и Лилов, извинявай.

Председател Мая Манолова: Моля Ви, професор Близнашки трябва да отиде в Правната комисия.

Господин Виктор Стоянов: Изключително ми е неприятно, като ние сме гости за първи път, да бъда свидетел на това ниво на дискусия. Уважете ни колега, ние сме за първи тук и не се излагайте. Да обсъждаме нещата по същество. Господин Близнашки отива в правната комисия. Така че, уважете и госпожа Манолова, и господин Близнашки и не се дръжте като на селска седянка.

Председател Мая Манолова: Много Ви моля. Все пак аз съм председател на комисията, много Ви моля. Искам да бъдем коректни. Професор Близнашки трябва да представи подписката в Правната комисия. Нека да го освободим и никой да не спекулира с неговото тръгване към Правната комисия. Така или иначе ние обсъдихме някои предварителни въпроси в негово отсъствие. Сега ще се концентрираме върху дебат по въпросите по същество.

Господин Горанов: Госпожо председател, извинявайте, но ние тук сме народни представители и граждански сдружения, а не спекуланти, за да спекулираме с господин Близнашки.

Председател Мая Манолова: Заповядайте.

Госпожа Менда Стоянова: Искам две минути думата, господин Близнашки, искам да ме чуете. Тези две комисии, насрочени по едно и също време, по една и съща тема в Народното събрание са на ръководителите на тези две комисии. Тази комисия, независимо, че правната е водеща, тази комисия също е изключително важна и аз смятам, че Вие трябва да останете тук и да продължите дискусията с останалите обществени организации. А правната комисия, да си отложи още заседанието, ако е необходимо, защото по този начин ни поставяте в ситуация, госпожо председател, респективно като членове на Правната комисия, да не можем да дебатираме нито в едната, нито в другата комисия.

Председател Мая Манолова: Ама госпожо Стоянова, тук са представители на Инициативния комитет, уважавани имена, юристи, общественици. Подлагате на съмнение, че всеки един от тях може да защити каузата на Националния референдум ли?

Госпожа Менда Стоянова: Не, не подлагам на съмнение, но трябва да направите така, че всички да си вършат спокойно работата.

Госпожа Светлана Божилова: Прощавайте, госпожо председател.

Председател Мая Манолова: Заповядайте.

Госпожа Светлана Божилова: Светлана Божилова, член на Инициативния комитет, извинете, болна съм в момента. Смятам, че всички колеги, които са равни, членове на Инициативния комитет ще имат възможност да изразят позиция и да отговорят на всички въпроси. Така че, нека да освободим професор Близнашки за правната комисия, тъй като той трябва да изрази там нашата позиция. Мисля, че нямаме друг представител. Моля Ви. Тук са четирима представители на Инициативния комитет. Моля, професор Близнашки да ни делегира права да отговаряме.

Председател Мая Манолова: Уважаеми дами и господа. Нека да оставим професор Близнашки да защити подписите в Правната комисия. До съвпадане на времето на двете комисии се стигна заради продължаване на работата на парламента във връзка с вота на недоверие, но благодаря на представителите на Инициативния комитет, които са тук, ние всички ги познаваме, това са известни имена, така че мисля, че няма никакъв проблем да защитят каузата на националния референдум. Заповядайте, госпожо Репуц.

Госпожа Ирина Репуц: Ирина Репуц, член съм на Обществения съвет към тази комисия и искам да кажа, че на предишното заседание на Обществения съвет ние разгледахме това предложение за референдум. Не се произнесохме относно това дали го подкрепяме заради формалната недопустимост на същото предвид констатацията на ГРАО, която не сме разглеждали по същество, нямаме тази компетентност.
Но, искам само едно нещо да кажа по отношение на подписката. Много е лесно да се саботира подписка. Казвам го като юрист, защото по Закона за защита на лични данни никой от събиращите подписката не е администратор на лични данни. Няма право да изисква лична карта и да сверява лични данни. Тоест, Вие всички сте подписвали по улицата, предполагам различни подписки, никой не Ви иска лична карта и никой не Ви сверява. Спокойно можете да напишете името на съседа или на любим Ваш приятел, да го подпишете и да използвате личните му данни, за да саботирате конкретна партия, конкретна подписка за конкретен референдум. От една страна. От друга страна, действително няма надежден контрол и няма начин да се обжалват резултатите на ГРАО, чисто юридически. Може да има фактологическа грешка, може да има и недобросъвестност. За съжаление институциите в България нямат това доверие, което трябва да имат. Но оставам на страна този въпрос.
Със сигурност, ако трябва да отделим спорно от безспорно, безспорно за цялото ни общество е следното: Има искане за задължително гласуване, което явно се подкрепя от по-голямата част от обществото. Нещо повече, то вече се подкрепя от по-голямата част от политическата класа в България, очевидно водещи политически партии поставят този въпрос. Тогава възниква следващия въпрос. Защо да правим референдум, когато по инициатива на президента или на една част от Народното събрание може да се промени Конституцията, ако се смята, че е задължителна тази промяна да бъде извършена, и то от обикновено Народно събрание, със съответното квалифицирано мнозинство и тогава няма да е необходимо да се провежда референдум.
Очевидно, зад този въпрос за задължителното гласуване стои един много по-сериозен въпрос и то е за състоянието на политическа легитимност на държавата и на държавното управление. За съжаление и най-добрите намерения могат да бъдат удавени от липсата на тази обществена подкрепа. И всичките, надявам се стигнаха до този тъжен и печален извод. За всички ни е ясно, че една определена политическа партия, която пред очите на всички ни има очевидно малцинство, но си позволява да определя дата за избори, съществуване на правителство, докога то ще продължи да работи, докога няма да продължи да работи и така нататък. Това нещо очевидно не е в интерес точно на тази политическа сила да има задължително гласуване. И въпросът тогава е, защо го обсъждаме референдума? Защо обсъждаме забавяне на едно решение, което очевидно е в интерес и на обществото, и на повечето политически партии. Изобщо е в интерес на мнозинството в България. И е единственото решение от задълбочаващата се политическа криза, която е функция на липсата на политическа легитимност и надеждност. Виждаме, нямаме надеждност в подписки, нямаме надеждност в референдуми, нямаме надеждност в институции. Ако това продължава, който и да спечели следващите избори, това ще е печална и горчива победа.
Следователно, ако политическата воля е налице, както се декларира, не виждам защо да не се пристъпи към законодателна промяна. Между другото мое лично мнение като юрист е, че дори не е необходима промяна в Конституцията, защото социалното и здравно осигуряване, вижте чл. 51 и 52 от Конституцията са уредени като права и нищо не пречеше със закони да се вменят и като задължение упражняването им, за да се гарантира осъществяването на това право, както за да се гарантира осъществяването на демокрацията. Тук съм съгласна с професор Емилия Друмева по въпроса. Очевидно е необходимо да имаме легитимна представителност, което означава да се въведе задължително гласуване.
В този смисъл, искам само да добавя едно нещо и приключвам. Общественият съвет също раздели въпросите на два – формална допустимост и реално дали подкрепяме самия въпрос. Гласувахме го, госпожо Манолова и гласуването ясно показа – Общественият съвет изрази изцяло подкрепа за задължителното гласуване. Тоест, гласувахме точка по точка. Задължителното гласуване беше гласувано със сигурност отделно, с отделна точка и мнозинството показа, че е за задължителното гласуване. Тоест, имаме …

Председател Мая Манолова: Може ли да Ви предложа, ако има становище на Обществения съвет …

Госпожа Ирина Репуц: Да, има становище.

Председател Мая Манолова: Нека да го представим, Вие след това се изкажете, за кое сте съгласна или не, за да не спорим за това какво е казал Общественият съвет.
Първо, Общественият съвет ще си представи становището, след това ще дам думата на госпожа Репуц и след това на Вас.

Господин Светослав Николов: Добър ден. Светослав Николов, временно изпълняващ длъжността председател на Обществения съвет, иначе сме от гражданска организация Граждански комитет „Равни пред закона“.
На 3 юни 2014 година, във вторник се събрахме в зала 238 на заседание, при следния дневен ред: Обсъждане на предложението за произвеждане на национален референдум от президента и съответно от Инициативния комитет.
Имаше дискусия, тя е видна от стенограмата на Обществения съвет към тази комисия и може да я прочетете и да видите какво точно сме говорили. И ние се обединихме като първа точка – Неподкрепяме референдума поради недостатъчен брой действителни подписа. Гласували „за“ – 12. „Против“ – няма. „Въздържали се“ – няма. Това беше единодушно. И в повечето от тези становища сме се обединили единодушно, аз ще Ви зачета и колко гласа има.
Второ. Предлагаме да се инициира законодателна инициатива за промяна на системата на ГРАО. Гласували са „за“ - 12. „Против“ – няма. „Въздържали се“ – няма.
Трето. Препоръчаме на комисията да проведе законодателна инициатива за нов законопроект за референдумите. Пак, са гласували „за“ 12 човека. Няма „против“. Няма „въздържали се“.
Четвърто. За изменение изборното законодателство, съгласно искането в референдума задължително гласуване или прионно гласуване. Ние го разделихме на две, но общото мнение е „за“ – 12 човека, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма. Разделихме на две части тази законодателна инициатива, като първата част е предложение до комисията за стартиране на законодателна инициатива по изменение на Изборния кодекс във връзка с един от въпросите на референдума за задължителното гласуване. Имахме два гласа, гласували „за“ – 6. „Против“ – 4. „Въздържали се“ – 2. По искане на госпожа Репуц, прегласувахме и се оказа, че „за“ са 7 човека. „Против“- 3. „Въздържали се“ – 2. И приехме да се предложи на комисията това нещо.
Следващото предложение беше да се стартира законодателна инициатива за изменение на Изборния кодекс, за да се въведе дистанционното електронно гласуване, което е един от въпросите. Гласували „за – 4, „против“ – 7, „въздържали се“ – 1 и не приехме това становище. А моето лично обяснение е, че е противоконституционно, чл. 10, аз имам и становище, мога да Ви го прочета.
Предложението е за първи въпрос – Поддържате ли част от народните представители, въпрос номер едно, да се избират мажоритарно и да има референдум по този въпрос? Гласували „за“ – 3, „против“ – 7, „въздържали се“ – 2. И не го приехме. Искаме само да кажем, че имаме преференциален вот и той доста добре сработи и това го обсъждахме на Обществения съвет.
Това беше нашето заседание и чакахме да се съберем и да разгледаме в срок Вашата инициатива. Благодаря.

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви. Първо госпожа Репуц.

Госпожа Ирина Репуц: Както се видя, всъщност това е решението на Обществения съвет. Ние подкрепихме …

Господин Димитър Лазаров: Ния я слушахме, но искаме да задаваме въпрос. Чухме нейното мнение.

Председател Мая Манолова: Тук всеки идва и слуша основно.

Господин Димитър Лазаров: Обществения съвет.

Председател Мая Манолова: Да, благодаря Ви, госпожо Репуц. Тя Ви отстъпва. Заповядайте, господин Лазаров.

Господин Димитър Лазаров: Благодаря Ви, госпожо председател. Не съм член на тази комисия, за съжаление обаче при първото ми посещение с внимание слушах изказванията и на Обществения съвет, стигнах до извода, че този Обществен съвет не желае да се прилага Закона за пряко участие на граждани в държавната власт и местното самоуправление. Категорично, с гласуването. Те са „против“ провеждането на референдум. Нека на всички да бъде ясно, този Обществен съвет, който представлява обществеността каква позиция заема.

Председател Мая Манолова: Но моля Ви, се господин Лазаров, те току-що си заявиха позицията. Значи, много Ви моля, моята молба е за уважително отношение, тя се отнася за всички. Помолих представителите на граждански организации да се държат уважително с гостите, моля Ви да се държите с необходимото уважение към Обществения съвет.

Господин Димитър Лазаров: Аз също се държа уважително, това беше заявеното гласуване по точка първа, тъй като няма необходимия минимум гласове. Извинявайте аз сигурно не съм разбрал. Аз бързо загрявам, особено що се касае до 15 – 15. Дайте и там да променим закона.

Председател Мая Манолова: Господин Лазаров, ще Ви помоля да отидете в Правната комисия, тук подобен тон в тази комисия е неодобряем.

Господин Светослав Николов: Може ли само за тишина. Точка първа, неподкрепяме референдума поради недостатъчен брой действителени подписи. Самата инициатива не се подкрепя, конкретната.

Госпожа Ирина Репуц: Аз, ако може само да си довърша изказването, за да стане ясно. Присъствах на този Обществен съвет. Разберете, именно, за да разграничим и да не създаваме това впечатление, което погрешно се създаде във Вас, че обществото е против референдума, разделихме въпроса на два – формална допустимост и по същество да ги подкрепяме. И се оказа, че по същество подкрепяме. Просто формалната недопустимост пречи …

Господин Димитър Лазаров: Но сте „против“ провеждането на референдум. Искате законодателна инициатива.

Госпожа Ирина Репуц: Не, против сме конкретния референдум, защото даваме алтернатива. Вижте, може ли, извинявам се. Ние сме „против“ неспазването на закона. Ние сме „за“ спазването на закона и даваме алтернативен вариант на решене. Нали идеята е да се постигне резултат, крайната цел? Затова казвам, че референдумът ще се окаже безсмислен, ако просто се прояви политическа воля, за която се говори вече и се гласува. Дали с три четвърти мнозинство промяна в Конституцията, дали само с промяна в Изборния кодекс, проявете я тази политическа воля и не прехвърляйте …

Господин Димитър Лазаров: Извинявайте, но Вие говорите само за задължителното гласуване. В референдума има точки и е редно хората да се произнесат за дистанционно гласуване по интернет.

Председател Мая Манолова: Господин Лазаров, не съм Ви дала думата. Ще Ви помоля да напуснете. Тук никой не се държи по този начин.

Господин Димитър Лазаров: Но, Вие ми взехте думата.

Председател Мая Манолова: Заповядайте, госпожо Репуц, изкажете се.

Госпожа Ирина Репуц: Да, господин Лазаров и точно заради това направихме разделено гласуване на отделните точки и се формираха тези мнозинства. Как да подкрепим общо цяло нещо, когато то съдържа различни въпроси? Ако имаше формална допустимост, нямаше защо да го обсъждаме. Нямаше формална допустимост. Напротив, ние показахме, че въпреки липсата на формална допустимост има обществена воля за определените в референдума, в определените точки някои от нещата. За други непостигнахме обществена воля, но ние нищо не решаваме. Ние само даваме една индикация към Вас и очакваме от Вас Вие да продължите с Вашата политическа воля нататък. И ако я имате и наистина държите на нея, не виждам, защо оставяте на нас, с референдум да решаваме нещо, което Вие може да решите без референдум?

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви, госпожо Репуц, Вие бяхте ясна, ние Ви разбрахме. Заповядайте, от Инициативния комитет кой иска думата? Заповядайте, госпожо Божилова.

Госпожа Светлана Божилова: Добър ден отново на всички. Аз няма да участвам в тези политически престрелки. Изключително уважавам тази комисия, защото самата аз преди години бях избрана от гражданския сектор като член на Българския европейски медиен регулатор и смятам, че тъкмо в тази комисия трябва да има един коректен тон и във фокуса на този дебат да бъдат интересите на суверена, на българските граждани.
Аз лично, както и колегите сме се включили в този Инициативен комитет с една единствена цел – да има пряка демокрация и по въпроси, които вълнуват българските граждани, да им се даде шанс те да се произнесат. А след това законодателят, Народното събрание е този, който ще прецени как да се действа след като се произнесе суверенът.
С цялото ми уважение към гражданския сектор, нито ние, нито Вие можем да представляваме целия спектър на обществения интерес в цялата страна.
Освен това, при 500 000 гласа е задължително провеждането на референдума. Вие имате думата, когато е над 250 000 да се произнесете като специализирана комисия, чрез която се представя гражданското общество и да се вземе адекватно решение.
Тъй като следя много внимателно резултатите от социологическите изследвания, представителни на различни агенции, ясно е, че най-силно беше подкрепен мажоритарният вот, след това електронното гласуване. Разрешавам си да Ви кажа като университетски преподавател, че младите хора, които продължават образованието си в чужбина, няма как да гласуват задължително, защото нямат средства да отидат до едно или друго място където ще бъдат изборните урни. Аз се включих в този комитет, пак колегите ще говорят в лично качество, защото искам младите хора да се произнесат за бъдещото на България и да се завърнат в тази страна.
Може би звучи патетично, но смятам, че и трите въпроса и това е позиция на Инициативния комитет, трябва да се разглеждат комплексно и да се даде възможност на българските граждани паралелно с изборите да се произнесат. След това е законодателят, който ще прецени от правна и фактическа гледна точка възможностите за едно или друго решение.
Много Ви моля, уважавам госпожа Манолова. Нека всички ние да не говорим от името само на определени социални групи и да потърсим гласа на българските граждани и суверена. Да го уважим. Не е страшно да чуем техния глас. Освен това, дори ние в Инициативния комитет имаме различни позиции, може би ще бъдат отхвърлени част от тези въпроси от българските граждани и няма по тях да се продължи дебата в бъдещото Народно събрание.
На този етап благодаря за вниманието.

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви. Заповядайте, след това на господин Кичашки, след това на Вас.

Господин Виктор Стоянов: Виктор Стоянов се казвам, член на Инициативния комитет. В подкрепа на това, което госпожа Божилова каза, искам да спрем с противопоставянето още от днес, защото всички ние имаме полза от това този референдум да успее. Защото възстановяването на легитимността на институциите, които те загубиха в последните години е жизнено важно за страната, защото с толкова ниска легитимност тези институции не могат да взимат важните решения в държавата.
Затова призовавам да минем отвъд личните си пристрастия политически и да подкрепим въпросите, които са заложени в референдума, защото това е единственият шанс да се възстанови нарушената тъкан между общество и управляващи. Това не може да стане без в тази власт, която бъде избрана на следващите избори, да има своята легитимност.
Благодаря.

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Кичашки.

Господин Петър Кичашки: Уважаеми колеги, понеже има една тенденция да се говори в обществото, да се говори така по принцип, пожелателно, с общ характер, когато става въпрос за конкретни инициативи. Сега, аз като представител на Института за модерна политика, съвсем кратко ще представя чисто юридическа позиция на Института във връзка с трите въпроса, поставени. Политическа позиция на института във връзка с трите въпроса, поставени за референдум, както от Президента, така и от Инициативния комитет.
Първо, понеже кратко, не искам да Ви занимавам с дълбоки юридически дискусии, чието място е в Правната комисия, но понеже все пак това ще решава конкретни въпроси, двата чисто от формална гледна точка, двата въпроса свързани с мажоритарното гласуване и с електронното гласуване, ще ги коментирам по един общ начин и той е, че по принцип работата и дейността, с която се провеждат референдуми, не е за да се повдига дебат в обществото. За да се повдига дебат в обществото има национална гражданска инициатива. Тя е затова, за да стартира, да се говори дали може, дали е редно, дали как и как трябва да се случи. Референдумът трябва да поставя на решение конкретни въпроси.
А тъй като от формална гледна точка и за електронно гласуване, и за мажоритарен вот са поставени по изключително общ начин и те не могат да се конкретизират дали и кой от тези два въпроса може да реши конкретен проблем. Това, че искаме пожелателно електронно гласуване, ако народът каже „да“, в по-голямата част има необходимия кворум, така да се каже, тогава всъщност какво ще се случи, защото по Закона за референдумите, така наречен, знаете много добре, Народното събрание е длъжно да възприеме волята на гражданите и да ги имплементира в законодателството. Което при едни общо поставени въпроси не е възможно да се случи. Не можем да говорим за проведени референдуми, които имат характер на консултативни. Референдумът има задължителен характер. Всяко едно решение на референдум трябва да бъде веднага, в необходимите срокове въведено в законодателството от Народното събрание.
Тези два въпроса за мажоритарно и електронно гласуване, поставени по този начин, аз не коментирам по същество дали те трябва да ги има или не. Коментирам, че поставени по този начин не решават проблем, а поставят дискусия. Това не е работата на референдумите.
А относно щекотливия въпрос в политическото пространство напоследък, свързан със задължителното гласуване. Само една кратка ремарка ще направя, понеже ние от Института за модерна политика, ние този същият дебат сме го водили, както с представители на Инициативния комитет публично, така и всеки един от нас в индивидуално качество, още февруари месец. Това, което мога да потвърдя, отново нашата позиция, че очевидното тълкуване на Конституцията, елементарното дори, ако щете, тълкуване на Конституцията сочи нещо много просто. Правото на глас, активното избирателно право е уредено в чл. 42, ал. 1 на Конституцията. Това е в глава втора – основни права и задължения на гражданите. Очевидно, че активното избирателно право към него, много е тъжно, че се налага да го разяснявам, но жалко, че професор Близнашки си тръгна, нали той все пак е професор по конституционно право, явно ще трябва да си ги разясняваме и такива неща. Очевидно е, че активното избирателно право е основно право на гражданите, следователно то е защитено от принципа за неотменимост на основните права, уреден в чл. 57, ал. 1 от Конституцията.
Затова казваме, че въпросът със задължителното гласуване не може да бъде поставен на референдум, поради простата причина, че на референдум не могат да бъдат поставяни въпроси, които са от прерогативите на Велико народно събрание. А промените, видоизменянето, отмяната или по някакъв начин трансформацията е едно основно право по реда на чл. 58, т. 4 от Конституцията е предмет на Велико народно събрание, тоест не може да се решава по референдуми. Това е с чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Казвам всичкото това по съвсем доста точен начин, цитирайки членове, защото останах с впечатлението, че господин Близнашки, въпреки професурата си по конституционно право говори общо и политически. Прощавайте, когато говорим за провеждане на референдуми трябва да има конкретно юридическо становище. Не е възможно, не е логично и никъде по света не се тълкува по този начин. Впрочем, погледнете Решение № 4 от 2006 година на Конституционния съд, да видите, че това продължава да е валидна гледна точка и се възприема и от Конституционния съд, не може да се разглежда активното избирателно право като нещо различно от упражняването на активно избирателно право. Простете за израза, но това е релативизъм, който е удобен в случая и затова се подхожда по един такъв начин, за да се реши, идва ли не чрез референдум един такъв въпрос. Не подлежи на решаване през референдум. Подлежи на промяна от Велико народно събрание.
Аз не коментирам по същество необходимостта от въвеждането на задължително гласуване. Има своите позитиви, своите негативи и своята политическа аргументация. Чисто юридически, провеждането на един такъв референдум по въпроса за задължителното гласуване е невъзможен, а провеждането на референдум по въпросите за мажоритарно и за електронно гласуване, трябва да бъдат, поне според моето скромно мнение прецизирани, за да може решението, което възпроизведе един такъв референдум да бъде имплементирано от българския законодател.

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Кичашки. Заповядайте.

Госпожа Сребрина Хашъмова: Сребрина Хашъмова от Обществения съвет, форум „Граждански контрол“.
Госпожо Манолова, господин Кичашки ми помогна в частта за задължителното право. Аз, ако си спомняте на миналото заседание на комисията, помолих точно за това, да има представител от Конституционния съд, който да разясни случая компетентно с тълкуването на този въпрос. И когато обсъждахме на Обществен съвет въпроса изтъкнах, че нашата организация е „за“ задължителното гласуване, но има пречки, две, както изтъкна и госпожа Рапуц. Едната пречка е, че не са достигнати 500 000 гласа. И другата пречка точно кореспондира с конституционното право.
По отношение на мажоритарния вот, вече на евровота хората показаха, че приветстват този закон с преференциалния вот. И не само за това, че искат хора, които могат и са компетентни да свършат дадена работа, но показаха и на партийните централи, че не може в даден район водач на дадена листа да бъде този, който партийната централа е решила. Просто те си познават своите хора и искат за тях да гласуват в даден район, било в Русе, било от Кърджали, било от еди къде си.
Съгласна съм, че задължителното гласуване е тясно свързано с електронното гласуване и това също трябва да се реши по конституционен път или Велико народно събрание. Мерси.
Извинявам се. Само искам да допълня нещо. Съжалявам, че професор Близнашки не е тук, но ще се обърна към неговите колеги. Аз не виждам, защо трябва да има избори, парламентарни избори, съвместно с референдум? Едното изключва другото. Какво искате да кажете? Хората гласуват за нещо, което искат в референдума да се случи. И всъщност, те ще избират свои представители по нещо, което не искат да се случи. Как това се съвместява? Просто не мога да си го обясня?

Господин Виктор Стоянов: Позволете ми да отговоря.

Госпожа Сребрина Хашъмова: Това значи, че веднага след като станат тези избори, бедна България ще трябва отново да проведе избори по новите правила.

Господин Виктор Стоянов: Нашата основна цел да искаме едно провеждане на изборите заедно с референдума са, за да спестим на българските граждани едни около 30 милиона лева. Българските граждани са достатъчно интелигентни, не ги подценявайте, за да могат да отидат и да гласуват само за това, което искат. Те могат да гласуват за народни представители, могат да гласуват и за въпросите на референдума. И това не мисля да го поставяме под съмнение.

Председател Мая Манолова: Благодаря. Добрина Алексиева.

Госпожа Добрина Алексиева: Добрина Алексиева, движение „Време“. Госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа.
Аз не оспорвам изобщо дали да има референдуми или не. Самата аз съм участвала в събиране на подписи за референдум преди повече от 10 години. Тази подписка беше от 800 000 и беше загубена в Народно събрание. Така че, това въобще не подлежи на коментар, специално за мен. Оспорвам въпросите, които са зададени.
Първо, въпросът за мажоритарните избори, тоест, мажоритарните кандидати, доколко да има мажоритарен елемент, смятам, че преференцията ясно показа, че този елемент го има, тя действа, независимо от негативността, която се получи с тези преференции за някои от партиите.

Господин Виктор Стоянов: Дори бих казал, комичността.

Госпожа Добрина Алексиева: Добре, комично е. Да, едните се оказаха, че 40 000 са грешници, другите се оказаха, че с подлост ще правят нов морал в политиката. Просто прекрасно беше. Преференцията работи.
Що се отнася до задължителното гласуване, това, което аз специално бих помолила всички Ви. Много Ви моля, четете история. В История на България това със задължителното гласуване го има в 1919 година, след това в изборите 1920 година, които се спечелват от БЗНС и изборите, които събитията, до които стигаме 1923 година.
Аз разбирам желанието на Инициативния комитет, ГЕРБ, на господин или другаря Станишев, както му се казва, да стигнат до 1923 година, но мисля, че трябва да прескочим този момент. Не е редно да имаме задължително гласуване при положение, че това ще наруши така наречената ни демокрация, правото ни на избор. И това е апел към абсолютно всички Ви, и парламентарни партии, и инициативни комитети, и нас самите като граждански организации.
Ако искаме нещо наистина да се случи има две неща, които много бързо могат всъщност да обезсмислят и задължителното гласуване, включително и електронното. Едното е активната регистрация, която беше сериозно изпусната от този нов Изборен кодекс, която ще премахне мъртвите души. И второто е абсолютно безплатното отразяване на абсолютно всички кандидати в обществените медии.
Това е. Благодаря.

Председател Мая Манолова: Заповядайте, господин Калановски.

Господин Веселин Калановски: Здравейте, казвам се Веселин Калановски и съм член на Инициативния комитет. Едва ли се очаква от мен да правя някакви сериозни юридически анализи, по професия съм актьор, съжалявам. Но доколкото съм запознат, върховенството в тази държава и във всяка една демократична държава е на суверена, а не на закона, който е обществен договор между управляващи и управлявани. И ако, господине, ако искате кажете, кажете, говорете.

Господин Спас Колев: Във Ваша подкрепа само. Във ваша подкрепа.

Председател Мая Манолова: Аз давам тук думата.

Господи Веселин Калановски: Добре, благодаря Ви, но изчакайте да свърша просто, защото си губя мисълта, извинявайте, не ми е написан текстът затова. Та, ако народът има желание да се промени този обществен договор, какъв е проблемът? Защо лишаваме този народ от правото да каже своята дума и да се произнесе? Ако това противоречи на съществуващата Конституция, тя се променя. Ако според съществуващата Конституция трябва да бъде свикано Велико народно събрание, то се свиква, какъв е проблемът?
Само, че не можах да разбера още нещо. Според закона в България при 500 000 гласа събрани, валидни подписа, референдумът става задължителен. В същия този закон се казва, че при над 250 000 гласа той влиза в едни определени комисии в Народното събрание и то решава дали да се проведе или не. В дадения случай, ние имаме над 250 000 и в първата точка от Вашите заключения, Вие казвате: „Няма достатъчен брой гласове, значи по-добре референдум да не се провежда“.
Добре, имаме над 250 000 гласа. Аз така разбрах от първата точка, която прочетохте. Окей, според мен, правилното и разумно решение, не е моя работа да Ви казвам, нито имам тази воля или възможност да Ви наложа някакво решение, но правилното решение на това Народно събрание, ако искате променяйте, правете задължително гласуване и така нататък, но това не отменя необходимостта от този референдум. Нека политиците да въведат задължително гласуване, това си е тяхна работа. Всички пасиви и негативи си остават за тях. Аз искам да чуя българския народ какво ще каже за това. И той има право да се произнесе. Има право да даде шанс на децата си, които учат по целия свят да могат да участват в това гласуване. Има право да избира собствени мажоритарни представители, а не да получава, независимо с преференция или без преференция, един подреден лист от 15 имена. А, ако шестнадесетия всъщност е интересният на народа, той къде отива? Така че, моля Ви, дайте шанс на този народ да каже думата си.
И още нещо, понеже за съжаление тя излезе, само да вметна, че 19-та година задължителното гласуване е било въведено поради една проста причина и едва ли заради това точно се е стигнало до 23-та година. В 19-та година се въвежда, защото има две последователни национални катастрофи. Аз мисля, че е време да го въведем пак.

Председател Мая Манолова: Ще си дам думата и ще продължа от там, където Вие завършихте. Да, аз съм съгласна, че идеята на референдумите е, хората да си кажат мнението, да бъде чут техния глас, но не просто под формата на един вид социологическо проучване „за“ ли сме или „против“ мажоритарен вот, електронно гласуване, задължително, а това, което кажат хората, да стане закон, тоест да бъде изпълнено. И затова имам следния въпрос: Вие казвате, че трябва да дадем възможност всеки да каже иска или не мажоритарно гласуване. Аз искам да Ви кажа, че по начина, по който е формулиран вашият въпрос, аз не мога да отговоря. На въпроса „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?“, аз не знам какво да отговоря, защото аз имам ясна позиция. Аз съм „за“ въвеждането на смесената система със 120 мажоритарни, 120 пропорционални, както е в Германия. Но, ако става дума за 100 % мажоритарни, аз съм „против“. Ако става дума за 31 мажоритарни, вече сме го играли, не работи, никой даже не си спомня имената на мажоритарните кандидати, които бяха избрани в предния парламент, аз съм „против“.
Според госпожа Коларова, която представяше президентската инициатива с идентични въпроси, тъй като ние тогава обсъдихме надълго и нашироко и трите въпроса, и преференциалното гласуване е вид мажоритарно гласуване и аз съм слушала подобно разбиране от редица подкрепящи провеждането на референдум граждани, основно представители на Реформаторския блок, но без значение, хора, които са „за“ референдума, те например превеждат мажоритарния вот като преференциален вот.
И аз тук Ви казвам, че ако сте искрен в желанието си да чуете какво мислят хората, по първата тема няма как да го чуете, защото тези, които искат преференции, тези които искат смесена система, тези които искат изцяло мажоритарни избори, тези които искат да се върне системата с 31 мажоритарни кандидати, всичките ще гласуват „за“, и в крайна сметка, след конкретно парламентарно решение, нито един от тях няма да бъде удовлетворен.
Освен това, ние вече приехме преференциалното гласуване и видяхме, че то работи. Само искам да дам малко данни. В 34 случая в евроизборите има кандидати, които са събрали над 5 %, 34 кандидати от различните листи събират над 5 %, 7 от тях са от листите, които влизат в Европейския парламент, партии, които влизат в Европарламента, но размествания не стават във всички, защото те заемат челни позиции така или иначе. Но така или иначе всички се убедихме, мисля, че няма съмнение около тази маса, че преференцията работи.
Е добре, мислите ли, че е коректно след като нещо, което е част от този въпрос и вече е въведено, ние да сменяме веднага системата? Още повече, пак казвам, на този въпрос, мисля, че съм средно интелигентен български гражданин, не мога да отговоря.
Следващият въпрос – електронното гласуване. Не искам да изпадам в безкрайни цитати, но може би трябва да припомня Решение № 4 от 2011 година по отношение на електронното гласуване, което беше въведено като експеримент в Изборния кодекс. Конституционният съд го обяви за противоконституционно и го отмени по една причина, която според мен е неотстранима. Няма гаранция за тайната на вота. Ще Ви прочета и конкретните текстове в конституционното решение. Добре, Вие го знаете.
Аз не се съмнявам във Вашата добросъвестност, в това, че наистина искате да бъдат направени промени в изборното законодателство, които да доведат до едни по-честни избори, в които правилно да бъде отчетен гласът на хората. Сигурна съм, че искате и да се ограничи делът и възможностите на купения и контролирания вот. И аз искам това. И Ви казвам съвсем честно и приятелски огромната си тревога, че електронното гласуване на практика създава колосални предпоставки за контрол на вота. А тези, които са склонни да гласуват по определен начин заради 20 лева, заради това, че ще си загубят работата, заради това, че са зависими поради някакви други причини, много по-лесно, образно казано, ще бъдат накарани да гласуват по определен начин, когато съществува електронното гласуване, защото просто от дистанцията на мястото, от което упражняват правото си на глас, над главата му ще стои работодател, дилър, продавач на гласове или прочие.
Освен това, при пълната незащитимост на личните данните, която се видя при проверката на подписките на партиите за евро изборите е ясно, че всеки може да се сдобие с личните данни на всеки един от нас, да се снабди със съответен код, с който ще се гласува електронно и даже да не си играе да се занимава с покупко-продажба, просто вече да гласува вместо Вас, вместо мен и вместо, който и да е. И само ще дам един пример, защото тук каза професор Близнашки в много страни това го има. Не, има го в една-единствена страна. В една-единствена страна, ние имаме и парламентарно проучване, и аз, и експертите, които писахме Изборния кодекс и го обсъждахме, много добросъвестно сме проверили къде се прилага електронното гласуване. В една-единствена страна – в Естония, където то се е подготвяло 7 години, където са сменени личните карти на всички естонци, те имат чипове и те гласуват с този чип и където всички граждани са снабдени с електронен подпис. И страна, където проблемът с купуване на гласове и контрол на вота не съществува.
Впрочем в много от страните, в които са се опитвали да въвеждат електронното гласуване преди това е имало друго гласуване – с писмо, чрез пълномощник, чрез предварително заявяване на вота. Добре, Вие наистина мислите сериозно, че България е в състояние, в което може примерно да допуснем гласуването по пощата. То е същото като електронното гласуване, само че съвременни технологии. Аз разбирам, че в момента, разбирам най-ретроградна от седящите на тази маса, защото новите технологии, интернет, аз не ги отричам, просто всичките промени в законодателството се правят, за да решат конкретни, най-големи проблеми в дадено общество. Ако ние всички тук сме на мнение, че най-големият проблем в избирателната система е контролирането на вота и купуването на гласове, Бога ми, електронното гласуване е удобство на дилърите.
И тъй като, така или иначе се изказах, така или иначе няма да взимам думата, за задължителното гласуване. Аз имам ясна лична позиция „против“ задължителното гласуване, защото мисля, че не е това начинът, по който да бъде стимулирана избирателна активност. Няма това да повиши доверието в политиците, няма да ни направи по-харесвани. Тези, които не искат да гласуват за никой от тези, които се предлагат на политическия пазар, на сила няма да го направят. Но тук въпросът е не какво мисля аз и не дали съм „за“ или „против“ задължителното гласуване, а този въпрос да се постави на гласуване. В партията, която представлявам този дебат върви с пълна сила. Това, което обаче мисля, че е честно да се каже на българските граждани и да се добави към въпроса в референдума са две неща. Първо, дали задължителното гласуване ще бъде скрепено със санкции или с подаръци, трябва да се каже ясно предварително, да това е важно, защото пак ако се опираме на практиката в Кипър, има лишаване от свобода. Глобите в няколкото страни, ами да, има го теоретично в закона, но не го прилагат, но го има. Глобите стигат до 1 000 евро в редица държави. Тоест, трябва да се каже, ти като гласуваш да знаеш за какво гласуваш.
И второ, трябва да се постави въпроса за българските граждани, които живеят в чужбина. Защото не може на хора, на които не си създал условия, достатъчно секции, възможност да стигнат до там, ти да им вменяваш задължения, които те реално не могат да изпълнят. Така че, вторият въпрос, според мен, който трябва да се постави е дали ще важи на територията на страната или въобще, за да бъдем честни и хората да могат да отговорят информирано. Това беше изказване. Аз няма да се изказвам повече, затова отнех повече време. Някой, ако иска да добави нещо, заповядайте, защото сигурно има какво. Вие, и после Вие ще отговорите.

Господин Спас Колев: Само един въпрос, защото мисля, че всички тръгваме в една друга посока. Благодаря първо на госпожа Стоянова за подкрепата, защото не беше правилно този начин, по който някои се опитват с всичките да си правят имидж. Ние какво обсъждаме днес? Това дали има правна или неправна, или формална или неформална? Вие като юристи и Вие, ще Ви бъда благодарен да ни обясните на нас тук, незнаещите за референдума. Тоест, от гледна точка на Народното събрание, на депутатите, на тези, които коват законите, това допустимо или недопустимо е, тези там липса примерно на 60 или 40 000 гласа, или обсъждаме по принцип нашето, на голяма част от обществото, хайде да не е цялото, да има референдуми? Защото лично аз съм „за“ референдуми, но мисля си, и с това свършвам, мисля си, че ние тук трябва да решим първа точка, за да не изпадаме като вица от сутринта за Щирлиц с Обама. В ситуацията, правилно или неправилно е да се обсъжда, или да се прави този референдум? Защото доколкото разбирам от Вас и от другите юристи, включително и от Близнашки, който съжалявам, че го няма, ние в момента нямаме законовото право да се провежда този референдум, тъй като имало там някаква липса на гласове. Нали това е едната страна? Нали така? Как, липсват гласове?
И второ, само една секунда, към моя колега, повече няма да взимам отношение. Вие реагирахте остро преди малко, аз го казах към колегата, за Ваша подкрепа, тъй като казахте за нов обществен договор. Така, въпрос, да ми отговорите, когато имате възможност. Кой нов обществен договор – този на Бърт, където той казва, че новия обществен договор е между умрелите, тези, които са живи и тези, които не са родени? Или този нов обществен договор на Дидро, Монтескьо, Жан Жак Русо? Разбирате ли, нека да не си говорим бля – бля приказки, хвърляйки в обществото ето така едни изречения, които да не можем да развържем.
Благодаря Ви.

Председател Мая Манолова: Преди това нека да направя уточнение, очевидно, че има неразбиране сред част от участниците в днешната дискусия.
Да, ако бяха събрани 500 000 валидни подписа на български граждани, тогава референдумът щеше да бъде задължителен. Въпрос на преценка щеше да бъде за Народното събрание дали да си позволи да редактира въпросите или не, по-скоро не, предвид опитът, който имаме от прередактирането на един друг референдум, но така или иначе, това щеше да бъде задължение – произнасянето „за“ на Народното събрание. Сега, тъй като се приема, че има валидни 200 000 подписа, обсъждането е да има ли референдум, поради инициативата на тези 200 000 подписа, със съответно решение на Народното събрание и ако има, по отношение на кои от тези въпроси да бъде?
И сега всеки изразява становище, по всеки един от въпросите „за“ и „против“. Аз например обясних защо не бих подкрепила дистанционното гласуване, защото то на практика няма как да бъде осигурено като тайна на вота и като предпоставка за липса на контрол и купуване на гласове. Но има и други мнения, така че това е, което обсъждаме. Заповядайте.

Господин Веселин Калановски: Ще започна с една малка шега. Щастлив съм, че най-сетне имаме нещо около, което двамата мислим еднакво, госпожо Манолова. Това е събитие за мен.

Председател Мая Манолова: Не беше много любезно, но …

Господин Веселин Калиновски: Шега, казах шега. Въпросът е за мажоритарния вот. Вие казахте, че не е точно определен. Доколкото си спомням въпросът е ясен. Аз също, подобно на Вас съм противник на 100-процентовия мажоритарен вот. Да оставим на страна, че в България твърде лесно се купуват гласове за един мажоритарно избран или вече направо избраният да бъде купен, но това е друга тема на разговор. Въпросът е част от народните представители дали да бъдат избирани мажоритарно? От тук нататък топката се връща обратно в българския парламент и Вие сте хората, които ще разберете и ще решите каква част трябва да бъде избирана мажоритарно или не. Лично вариантът 50 на 50 е прекрасен и аз съм „за“ него.

Господин Спас Колев: Но аз не съм.

Господин Веселин Калановски: Добре, Вие също ще отидете на референдума и може да кажете „не“ на този въпрос, какво страшно има? А що се отнася, само да продължа за пропорционалното …

Председател Мая Манолова: Разбирате ли, че ние с Вас ще отговорим всичките с „да“ и накрая ще се случи нещо различно от това, което искаме, защото аз съм категорично „против“ 31.

Господин Веселин Калановски: Добре, трябва да го вкараме в точно число народни представители ли?

Председател Мая Манолова: Не, трябва да е ясен въпрос. Да може да се отговори. Всъщност обяснението за конкретен въпрос е да можеш да отговориш недвусмислено с „да“ или с „не“.

Господин Веселин Калановски: Само да продължа по трите въпроса. Второто, за пропорционалното гласуване. Абсолютно не съм „против“ него, така или иначе ако приемем, че 50 на 50 ще бъде изборът мажоритарно и пропорционално по партийни листи, то тогава спокойно може да влезе преференцията за тези 50 % които са с листите, няма проблем, просто да си остане.
Що се отнася до компютрите, аз имах щастието да се науча да работя още на „Правец ТХ Турбо“, тоест представяте си кога е било, та няма невъзможни неща на този свят. Абсолютно неточно е да се каже, явно не е дадена платформата на Конституционния съд, явно не е дадена програмата или сървърът, през който могат да минат моите гласове и там да се запази тоталната ми тайна на вота. Абсолютно е възможно.
Искам да ви кажа още нещо. Държавите, по всяка вероятност са две, без да се обзалагам с Вас, но мисля, че във Франция има изнесен, за тези които са зад граница има електронно гласуване, освен в Естония. Така че, станаха две. А във Франция не знам как е с купуването на гласове. Да, свърших.

Председател Мая Манолова: Пробвали са го в Америка за военните контингенти, които са извън Америка, но са се отказали именно поради тези причини, които Ви изложих.

Госпожа Светлана Божилов: Предлагам да не говорим за технология, а за принципи, много Ви моля, все пак има комисия, без да подценявам правната аргументация, на колегите тук. Имам различни позиции по отношение на тези въпроси. Много моля, които ще бъдат дебатирани. Само, че има една неточност от страна на представителите на Обществения съвет. Доколкото знам при 500 000 е задължително. Моля Ви, над 250 000 Вие, двете комисии се произнасят и можете да направите редакция на въпросите, това което поставихте като възможност – 100 % мажоритарен, преференциален или 50 на 50. Това е в правомощията на съответните комисии да редактират тези въпроси.
Що се отнася до задължителното гласуване, извинете такива разходки исторически в нашата комисия са груба спекулация. Ние сме в Европейския съюз и сме 21 век, има такива практики, както има практики по отношение, макар и минимални все още, за електронно гласуване. Проблемът в момента е как тези 2 милиона българи, активни млади хода да бъдат ангажирани, когато държавата не може да осигури възможност за активно участие в изборите.
Така че, при добра воля могат да се намерят решения. Никъде не е записано, че трябва да чакаме 20 години да има Велико народно събрание, нова конституция, за да бъдат уредени тези въпроси. След като 80 % от българските граждани искат да се произнесат и Вие помогнете, компетентно да се произнесат по тези въпроси. Идва ново Народно събрание, което би могло да търси различни пътища за решаване на въпросите, ако суверенът наистина смята, че в дневния ред на обществото са тези въпроси.
Използвам случая, за да кажа още нещо, защото в продължение, съжалявам, на 25 години слушам, че Конституцията не разрешава независими специализирани органи да се избират с квалифицирано мнозинство, а само тя може да бъде променяна. Като евроексперт трябва да Ви кажа, че България нямаше да стигне до това положение, ако Конституционен съд, ако Съветът за електронни медии, ако Комисията за защита на конкуренцията, ако в съдебната система, както се случи, нямаше изискване за отстранен от и гласуване с квалифицирани мнозинства, а не всички експерти да бъдат в плен на една или друга политическа воля.
И уважаема госпожо Манолова, ако има промени в Изборния кодекс, като човек, който е работил 99-та година за медийно поведение в предизборна кампания, равнопоставеност означава равнопоставен достъп на всички до медиите, те са под специален режим равнопоставени, обществени и частни, а не равен достъп, паричен до медиите. Има много проблеми, които тепърва трябва да се решават.

Председател Мая Манолова: Благодаря. А сега преди да дам думата за втори път на тези, които вече се изказаха, нека тези, които не са се изказвали.

Господин Мирослав Паскалев: Хайде сега аз ще взема думата, тъй като вече много се наговориха хората. Към колегата имам няколко въпроса.
Както знаете, Националният форум „Единение за референдумите“ и колкото повече толкова по-добре. Но, не и в тази законова рамка. В момента се оказва, че гражданите трябва да решат един политически въпрос. Никоя гражданска организация няма как да събере 500 000 подписа, ако няма някоя добре структурирана и силна партия зад гърба й. Значи, за да използваме гражданското общество за решаване на проблемите на политическите партии е малко неморално.
Второто. Много се говореше за задължителното гласуване. Категорично, аз съм „против“ въпреки, че и в нашия форум има разногласие, но как желаете Вие да се направи това нещо? Някакви социологически проучвания дето не могат да предрекат нормално, в нормални граници едни избори, вие ги вадите като аргумент.
Второто, говорихме за равен достъп до медиите. Ами аз не видях в медиите някъде да има дебат между две граждански организации едните „за“, другите „против“.
Трето. Вие искате да задължите българските граждани да легитимират политическата класа – харесва й, не й харесва, не, ще я задължите. Окей, тогава с какви очи ще погледнете тези граждани, които сте ги задължили да гласуват и кандидатът, за който са гласували и партията, за която са гласували, ето тук господин Тотю Младенов, госпожа Менда Стоянова, депутатът, за който сте гласували отиде в някоя друга партия, която още не е и в парламента, но той вече е от тази партия, визирам двамата депутати на България без цензура.
Второ, Вие поставяте депутатите в привилегировано положение спрямо гражданите. Ние гражданите ще бъдем задължени да гласуваме, но когато в пленарна зала се гласуват закони, които са задължителни за всички, един депутат може да отиде на плаж, втори може да се скрие в тоалетната, третият може три месеца да не влиза в парламента, защото не му харесвало мнозинството.
Извинете, но откъде на къде Вие ще давате такава привилегия на политиците, които са парламентарно представени? И тук трябва да се замислите за моралната страна. Първо, нека да се разреши въпроса, ще има ли пряко участие на гражданите във властта или трябва да има политическа сила, която да си разрешава през гражданите, през референдуми, своите политически битки?
Искате да вдигате гласовете. Ами аз мога да Ви посъветвам колко лесно ще ги вдигате. Направете алтернатива на сегашното статукво и веднага ще дойдат 70 % от гласовете при Вас. Това е, много е лесно. Не е необходимо тук да ни играете разни циркове.
Благодаря за вниманието.

Заместник-председател Йордан Младенов: Благодаря и аз. Ще отговорите. Да, заповядайте.

Господин Мирослав Паскалев: Колега, ще Ви помоля да ми отговорите на въпросите, които конкретно зададох – ще давате ли Вие на депутатите привилегия, която я нямат гражданите?

Заместник-председател Йордан Младенов: Само, ако може господин Тотю Младенов и след това Вие. Господин Младенов, заповядайте.

Господин Тотю Младенов: Благодаря, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа. Аз слушах много внимателно тази дискусия и да Ви кажа честно се срамувам от нея. И ще Ви кажа, защо. Защото най-малкото отива на тази комисия, парламентарната комисия за работа с граждански организации, където народните представители са избрани от народа, гражданските организации представляват също определен вид хора в цялата страна, да дискутираме дали да питаме хората да се произнесат по тези изключително важни неща. Защо да не питаме хората? Защо бягаме от това хората да си кажат мнението дали да има референдум, задължително гласуване, да има мажоритарен вот, да има електронно гласуване. Хората от чужбина питат за това. Защо? Защо лишаваме около милион, милион и половина български граждани в чужбина да могат да гласуват електронно? Защо? Защо да не направим този референдум заедно с предсрочните парламентарни избори, които ще бъдат много скоро, както се очертава, за да спестим пари на българските данъкоплатци? Въобще, защо да не го направим това? Въобще, защо дискутираме това, да бягаме от това да питаме хората? Аз това не мога да го разбера. И то точно ние, нашата комисия.
Има Правна комисия, която може да формулира правните, юридическите въпроси по този референдум, това е тяхна работа, ние просто без дискусия трябваше, ако уважаваме себе си и хората, които са ни избрали, директно да поставим въпроса, че ние сме „за“ този референдум и трябва да попитаме народа да си каже мнението. Ако трябва да променяме Конституцията, ще я променяме. Щом народът това го иска, политиците са длъжни да го изпълнят, независимо как. Това е, което исках да Ви кажа.

Председател Мая Манолова: Благодаря, мисля че всички точно на този въпрос отговаряме. Според мен народът трябва да бъде питан конкретно и като отговори това да се случи. На въпроса искате ли някакъв брой? Аз Ви казвам, че ще отговорим 10 души „да“ и всички ще имаме нещо различно предвид. Заповядайте, госпожо Репуц, след това господин Томалевски.

Госпожа Ирина Репуц: Аз искам да отговоря на господин Младенов, всъщност, защо. Защото аз не вярвам, че това ще е отговорът на народа. Във всеки случай няма да е на целия народ.

Господин Тотю Младенов: Нека те да си кажат мнението, защо ще предопределяме ние? Кои сме ние?

Госпожа Ирина Репуц: Кои те? Една част от народа, една малка част от народа, а как ще гарантираме, че това няма да е купен вот? Аз мога да Ви кажа, нека да преброим референдумите, които са имали положителен отговор. Освен за Димитровската конституция аз не се сещам за друг. Ако така разсъждаваме и сложим референдум, ами хайде да питаме народа дали да плаща данъци, какво ще се случи? Тоест, ако в момента идеята за референдум произтича логически от притеснението, от опасението, че народът мълчи, че народът не взима отношение в политическия живот, че народът не се ангажира в излъчването на политическо представителство или не е сигурно тези, които уж се ангажират дали е автентичен този вот, дали не е купен, дали това е идеята на този референдум? И тя беше под формата на референдум, според мен, забележете, не заради друго, а защото липсваше политическа воля, поне изказана в публичното пространство, че някой иска да въведе задължително гласуване. Защото ако я имаше тази политическа воля, нямаше да има нужда от референдум.
А сега какво се оказва? Страхуваме се да си застанем зад думите и да си изразим политическата воля, за да не се скараме по между си. Някои политически партии. Защото знаем, че някои са активни в резултата, други не. Че някои го определят, други не. И затова да питаме народа, който вече е ясно, че той няма да гласува целия. Тоест, една част ще гласува дали е задължително да гласуват всички. И ще кажат: „Не, няма да гласуват“. И резултатът ще бъде такъв. И след това ще кажем: „Ами затова не променяме Конституцията, ето хората не искат“. Как излизаме от тази ситуация?

Председател Мая Манолова: Заповядайте, господин Томалевски.

Господин Божидар Томалевски: Благодаря Ви, госпожо Манолова, уважаеми депутати, уважаеми колеги.
Има една стара българска поговорка – питай ме какво искаш да ти кажа и аз така ще ти отговоря. Аз категорично съм „за“ референдумите, но ако те имат едно ясно и точно действие. И мисля, че така зададените въпроси в никакъв случай няма да дадат желания резултат или по-скоро референдумът трябва да дава екстраполация на информирания избор. Значи, бяхме свидетели на един референдум, който беше за атомна електроцентрала, лично аз съм правил предаване за това и трябва да Ви кажа, че съм имал такива комични отговори, хора, които дори не знаят за какво става въпрос.
Смятам, по никакъв начин не искам да обиждам колегите, които са направили тази подписка. Напротив, адмирирам техния труд, защото дали са 500 000 или 430 000, това е огромен брой подписи и би трябвало да се зачита това. Въпросът е следният, често казано така зададените въпроси абсолютно нищо не говорят. Те трябва да бъдат ясни, точни и конкретни. И бих казал, че и в сега действащия Изборен кодекс има мажоритарен вот, преференцията го показва, не, че защитавам госпожа Манолова, но още нещо. Аз смятам, че на 50 % въпросът Ви е решен. Вие виждате, че господин Станишев каза: „Аз съм „за“ задължителното гласуване“. Ами хайде тогава господин Станишев щом е „за“ задължителното гласуване, господата от ГЕРБ са за електронното гласуване, нека да се прегърнат, да плеснат с ръце и да го решат този проблем. И трябва да Ви кажа, че абсолютно не е необходимо да ходим в дебрите на Конституцията, Велико народно събрание и така нататък. Няма такова нещо. С чл. 42 е уредно, чл. 42, ал. 2 – организацията и редът на изборите се определя със закон. Много ясно и точно се казва това нещо. Кому е необходим този референдум след като имаме решение? Кому е необходимо?

Гласове от залата: Става дума за ограничаване на правото.

Господин Божидар Томалевски: Точно това даваме – става дума за ограничаване на право. Нека да приемем всички, когато има наистина политическа воля, ако наистина двете политически формации ГЕРБ и БСП имат истинската воля, а не да се крият зад неинформирания избор на избирателите, ами нека наистина да го направят. И ще Ви кажа, че задължителният характер на изборите има едно основно положително качество. Тъй като всички бягат от активната регистрация, задължителният избор ще премахне именно тези мъртви души. Значи, повярвайте ми, аз забравих да се представям аз съм Другата България, и малко или много представлявам конкретна бройка българи, които живеят в чужбина и съм радетел, наистина тези хора да могат да дадат своя вот. И повярвайте ми, електронното гласуване и задължителното гласуване вървят ръка за ръка. Ами хайде тогава, БСП, господин Станишев каза: „Искам задължително гласуване“, ГЕРБ казват: „Искаме електронно гласуване“. Хайде да видим какво ще направят в парламента. Политическа воля е необходимо. Политическа воля, а не някакви фиктивни движения с референдуми и така нататък. Ама Вие знаете ли, че ако отидете във Факултета половината не знаят какво е референдум. Половината не знаят какво е мажоритарен вот. Половината не знаят какво значи електронно гласуване.

Госпожа Светлана Божилова: А как гласуват преференциално, когато не могат да пишат и да четат?

Господин Божидар Томалевски: С клечки. Благодаря Ви.

Господин Борис Рангелов: Аз искам за Инициативния комитет. Борис Рангелов, член съм на Инициативния комитет.
От цялата дискусия, която до момента се случи, на мен ми се струва, че има някаква голяма грешка и ще Ви кажа къде е. Голяма част от хората тук поставят каруцата пред коня. Защото тук се говори кой е „за“ и кой е „против“ задължително гласуване да речем. Не, тук въпросът е Вие одобрявате ли да има този референдум, искате ли да чуете гласа на хората или не?

Господин Божидар Томалевски: Не. Искаме задължително гласуване.

Господин Борис Рангелов: Това е друг въпрос, който решавате не Вие, а хората. А Вие трябва да предизвикате референдум, на който хората да кажат дали искат задължително гласуване или не.
Освен това, госпожо Манолова, разбирам Вашия патос по отношение на електронното гласуване и ще Ви кажа така:
Ако хората искат електронно гласуване, Вие като техни представители сте длъжни да направите всичко възможно, за да го осъществите технологично, защото ако нямате финансови аргументи против електронното гласуване, а хората го искат, Вие трябва да направите всичко възможно, а и смятам, че технологичният свят е достигнал до такива нива, че едва ли е невъзможно да се въведе електронно гласуване.
Освен това, още нещо, една забележка. Моля Ви, виждали ли сте бланката под, която хората са се подписвали за този референдум? Аз ще Ви кажа как изглежда. Най-отгоре са написани трите въпроса. Затова Ви моля да ги разглеждате анблок, а не по отделно, защото, разглеждайки отделните въпроси и в крайна сметка излизайки, да речем със становище, че трябва да се проведе законодателна инициатива за задължително гласуване, поне за предизвикване на референдум за задължително гласуване, Вие по този начин подменяте волята на близо 500 000 хиляди българи, които са се подписали и техните записи са валидни.
Така че, моля Ви, дискутирайте трите въпроса анблок или поне излезте със становище по отношение на тях анблок.

Председател Мая Манолова: Аз ще отговоря много накратко. Има няколко неща, с които сигурно трябва да се съгласите, когато се провежда референдум, не само, че е записано в закона, но и следва от нормалната логика. Човек трябва да може да отговори ясно и недвусмислено на зададения му въпрос. Казвам Ви, че въпросът с мажоритарния вот не се получава. Казвам го ясно, защото аз трябва да знам за какво гласувам. И не е все едно дали гласувам за преференциално гласуване, за изцяло мажоритарен вот, за 120 на 120, за смесена система или за 31. Няма как огромната маса да отговори на въпрос, който е зададен некоректно, неясно и пак казвам, около тази маса споделяме различни мнения. Едни са за преференция, други са за смесена, трети за изцяло мажоритарен, четвърти за 31. Всички отговаряме с „да“. Идеята на референдума е като гласуваме да, това да се случи, а не някаква форма на скъпа социология.
По въпроса за електронното гласуване. Не се правете, че не ме разбирате. Това е удобният отговор, който съм чувала много пъти. Технологиите са напреднали, сигурно има начин, който да гарантира тайната на вота. Ама Вие наистина ли не разбирате какво Ви казвам? Става дума не за проблем в електрониката и в софтуера. Става дума за това, че ще се гласува дистанционно, електронно, което означава, че в някаква среда гражданинът „Х“ ще гласува. И тук се поставя въпросът гражданинът „Х“ като гласува на място „Х“ дали няма да стане удобна плячка за купуване на гласове или за елементарен натиск? Тайната на вота, затова има избирателни секции и тъмни стаички, които осигуряват сам да решиш за кого ще гласуваш.

Господин Борис Рангелов: И виждаме, че не винаги се получава.

Председател Мая Манолова: Наистина ли неразбирате? А Вие имате ли някакво колебание, че това ще даде огромна храна, огромна плячка на купувачите на гласове? Представете си работниците в едно предприятие, защо трябва да ги убеждавам, да им правя инструктаж или нещо друго? Елементарно е да им събера ПИН кодовете или просто да гласуват пред мен.
Купуването на гласуване. Тук проблемът е, че не можем да гарантираме упражняването на свободната воля на гражданина, не че софтуера не може да бъде достатъчно защитен.

Госпожа Светлана Божилова: Извинете ме, последно и ние наистина си тръгваме.

Гласове от залата: Защо си тръгвате? Какво е това неуважение? Ние заради Вас сме тук! Ние сме дошли заради Вас!

Госпожа Светлана Божилова: Много Ви моля, искам наистина да разбера дали се намираме в Комисия за взаимодействие с гражданското общество?

Председател Мая Манолова: Да, знам къде се намираме.

Госпожа Светлана Божилова: Или сме в парламентарна зала, където се дебатира решаването на тези казуси и търсенето на адекватни решения по тези проблеми? В случая аз не знам къде се намирам. Наистина Ви казвам. Това е Комисия за взаимодействие с гражданското общество. За последен път Ви питам, 21 век трябва да чакаме 23 век, за да гарантираме и да казваме как ще се осъществи това. Това е работа на законодателя как ще бъде направено. А волята на гражданите е да изразят позиция, както искат 80 % да изразят позиция по тези въпроси.
Нито аз, нито Вие, нито който и да е може да говори от името на 4,5 милиона или 5 милиона българи. Както нито един от нас не може да говори от името на 2 милиона българи, активни млади хора в чужбина, които, уверявам Ви, искат да гласуват и нямат възможност за това.

Гласове от залата: Не съм съгласна, че искат.

Господин Веселин Калановски: Сигурно сте разговаряли с всеки един по отделно, нали?

Госпожа Светлана Божилова: Аз съм от 20 години университетски преподавател и знам какво говорят, как пишат. Получавахме писма.

Председател Мая Манолова: Вие също се правите, че не разбирате какъв е проблемът. Проблемът не е в технологиите. Проблемът е в дистанционното. Няма решение на въпроса, ако Вие гласувате в другата стая дали ще гласувате самостоятелно.

Госпожа Светлана Божилова: Ако аз бъда депутат, аз ще търся решение. Вие търсите решение.

Господин Веселин Калановски: Приемам, че Вие всички тук на тази маса сте много по-интелигенти от всички българи, които са извън стените на това здание. И Вие можете да вземете решение това да бъде пуснато или да не бъде пуснато като референдум, а Ви е страх да ги попитате всички тези, които са навън те какво точно ще кажат за тези простички неща, които са в референдума. Много Ви моля, взимайте отношение или най-малкото не налагайте мнение на българския народ как да мисли и какво да решава! Ако на Вас тези три въпроса не Ви харесват, оставете те да се изкажат, може би на тях им харесва. Не казвам тях, а хората навън.

Председател Мая Манолова: До тук аз не чух отговор на моите два конкретни въпроса, може би професор Близнашки ще го направи. Заповядайте, тя не се е изказала, нека да й дадем думата.

Госпожа Цвете Борисова: Борисова, член на Обществения съвет, председател на сдружение „Български будители“, патриотичните сдружения в България представлявам.
Значи, вижте, аз съм представител на суверена, който не е гласувал на последните избори, значи аз също не съм гласувала. Значи, суверенът каза, че не харесва тези хора, които са изкарани отвън. Значи 70 %, аз имам няколко фирми, значи ако ти нямаш 51 %, ти не можеш да управляваш една фирма. Така, суверенът каза: „Ние не искаме, не сме съгласни с тези хора, които са. Не ги искаме и не искаме да гласуваме“. Защо Вие ще задължите мен суверена, аз да отида и да гласувам като аз не ги харесвам тези хора? И Вие ще ме накарате аз да отида и да гласувам. Защо?
Сега, имам още въпроси. Може ли да продължа? Аз Ви слушах досега, а не съм говорила. Ако може представител на суверена? Значи суверенът е 75 %, които не отидоха на избори. Да не говорим, че това е българският народ. Гласуваха циганите или извинявам се, ромите основно и така нататък. Знаете кои гласуваха. И тези, които купиха изборите.
Кои можеха да купят изборите, уважаеми господа? Тези, които с многото пари взеха субсидиите. Нали така? Значи нормален човек не може да влезе във властта. И нормална партия, защото няма пари да отиде на дебати и да може да го харесат хората. Ами това е, разбира се. Значи, Вие не може да задължавате хората да ходят и да гласуват. Не искат. Те Ви дадоха вот, че не Ви харесват.
Това е, благодаря.

Заместник-председател Йордан Младенов: Благодаря. Заповядайте.

Госпожа Мария Асими: Добър ден. Казвам се Мария Асими и искам да отговоря на актьора. Моите уважение към Вашата подписка, защото седят живи хора зад нея и затова аз съм „за“ референдумите. Но искам да попитам някой от Вас, скоро бил ли е на референдум? Защото аз бях преди три седмици. Някой от Вас да е гласувал задължително? Аз гласувам задължително. Но, задължителното гласуване, с двойно гражданство съм. Задължителното гласуване, тези, които живеят на повече от 200 километра се освобождават от гласуване. Освобождават се. Преди имахме специални книжки за гласуване, сега нямаме.
Преди три седмици, заедно с европейския парламент беше и референдум – дали да се даде на концесия водата? Не, казахме „не“ и 72 % казахме „не“. Да, беше заедно с другите избори в двора на училището. Вътре гласуваме за Европа, отвън гласуваме за референдума.
Така че, аз съм съгласна да има задължително, защото задължително гласувам. В България не е задължително. Да Ви попитам, миналата година, февруарските процеси излязох навън, бях бунтарка, колко души гласувахме, колко процента лятото? Докато не ни се промени чипа, както каза Сакскобургготски, ако имаме съзнание, това е наше право, суверенно право. Ние сме работодателя на депутатите, на народните представители.

Гласове от залата: Но те не го разбират.

Госпожа Мария Асими: Ами ние сме тези, които казваме. Не ме апострофирай. Аз съм „за“ задължително гласуване. Но ти, ако нямаш съзнание ще намериш бележка. Едно време във Военна болница да не ходи синът ти войник, ще намериш начин да избягаш. Ако ти самият не осъзнаваш, че тук ти се решава съдбата. И ще Ви дам пример със себе си. Никога не съм гледала законите в Народното събрание. Сега като погледнеш, много късно почнахме да ги гледаме. Те са гласувани много късно. И затова съм съгласна, да има референдуми, да се чува нашето мнение. Аз също съм „против“ електронното. Ами те хакерите влизат навсякъде. Че те от сателитите знаят, че говорим тук. Така че, разбирате ли? Моля Ви, аз съм съгласна, модерна съм, но нека да не се конфронтиране и да приемаме различното мнение. А ние, дори ние подписахме преди две седмици и го дадохме на господин Миков. Политическите партии, така правят, че ние да се конфронтираме, народът се конфронтира, не приема различното мнение. Ползваме булевардния език, защо като можем да се обединим? Вие приемате, че Вие сте прав, аз приемам, че аз съм права. Госпожа Репуц много хубаво обясни как сме гласували, а Вие сте интелигентни, образовани хора. Не разбрахте. За референдума сме, за. Двете бяхме след това 7 гласа станаха „за“. Така че, ние не сме били против и не сме неуважили Вашата подписка, която я дадохте.
А съм обидена на господин Близнашки. Бяхме, гледахме и Ви чакахме да дойдете. И аз дори предложих на госпожа Манолова аз да дойда да Ви взема.

Господин Борис Рангелов: Ето, вече сме тук. Само един въпрос да Ви задам.

Госпожа Мария Циме: Заповядайте.

Господин Борис Рангелов: Вие движите ли се с автомобил? Използвате ли автомобил?

Госпожа Мария Асими: Да Ви кажа ли? Аз ползвам градския транспорт и да Ви кажа, билетчетата си оставят, билетчета. Съзнанието на българина.

Господин Борис Рангелов: Да. Възможно ли е този градски транспорт, недай си Боже да катастрофира?

Госпожа Мария Асими: Възможно е всичко.

Господин Борис Рангелов: Тоест, това пречи ли Ви на Вас да ползвате този градски транспорт?

Госпожа Мария Асими: Естествено.

Господин Борис Рагнгелов: Тоест, така е и с електронното гласуване.

Госпожа Мария Асими: Абсолютно прав сте.

Господин Борис Рангелов: Значи, ако ние се страхуваме да въведем електронното гласуване, по никакъв начин …

Господин Спас Колев: Колега, не с тази софистика, ние не сме …

Господин Борис Рангелов: Моля Ви се, изслушайте ме …

Госпожа Мария Асими: Аз ще Ви отговоря, прав сте.

Господин Борис Рангелов: Така че, съгласете се, че ние трябва да дадем шанс. България има най-добрите ай ти специалисти в почти целия свят. Огромни компании, огромен интелектуален потенциал в България.

Госпожа Мария Асими: Приемам.

Господин Борис Рангелов: Аз съм видял над десет разработки, които могат да рандомизират вота и да го направят анонимен.

Господин Мария Асими: Абсолютно го приемам.

Господин Мирослав Паскалев: Абсолютно сте прав, господин композиторе, абсолютно сте прав.

Господин Борис Рангелов: Моля за тишина. Така че, просто искам да Ви успокоя.

Господин Мирослав Паскалев: Господин Близнашки, може ли да останете, имам конкретен въпрос към Вас.

Разговори между народните представители и гости в залата при изключени микрофони.

Господин Борис Рангелов: Господин председател, може ли да въведете за секунда някакъв ред?

Заместник-председател Йордан Младенов: Вие си взехте думата сам. Вие сам влязохте в диалог.

Господин Борис Рангелов: Да, благодаря Ви. Така че, съгласете се, аз не съм недобронамерен към Вас.

Заместник-председател Йордан Младенов: Нека да си изкаже тя мнението, моля Ви.

Госпожа Мария Асими: Да Ви дам ли пример с колата? Ако Ви се спука предна лява гума, е риск нали? Същото е с АЕЦ „Козлодуй“, защо затворихме двата блока? Защо затворихме, това е риск.

Заместник-председател Йордан Младенов: Нека да се изслушваме, заповядайте.

Господин Петър Кичашки: Благодаря, господин председател. Колеги, да Ви помоля първо всички от двете страни на барикадата, както ми подсказва колегата, да спазваме добрия тон. Намираме се в сградата на българското Народно събрание, нормално, учтиво е да водим разговор не на висок тон, с високи страсти, а с разум и с хладни аргументи. Затова, видимо, понеже разговорът стана много емоционален, ще се видя принуден, първо да повторя част от притесненията си във връзка с провеждането на този референдум. И ще Ви кажа, защо. Очевидно, очевидно, очевидно има тежко неразбирателство за това, че провеждането на референдум у нас, по закон, референдум, проведен у нас валиден, има задължителен характер за всички институции в държавата.
Провеждаме референдум, колеги. Оказва се, че въвеждаме мажоритарно гласуване. И? Да, народът казва „да“ и? Понеже аз много обичам такива витиевати приказки дето сяда някой и казва: „Ама то това било, видите ли, някаква форма на консултативен референдум“. Консултативен, проведен, валиден референдум няма. Това са много екзотични правни теории.
Освен това, аз се радвам, че господин Близнашки се върна, за да можем да говорим юридически. Извинявайте, но задължителното гласуване, за което така упорито се говори в последните дни противоречи на Конституцията, първо. Няма никакъв проблем Конституцията да се промени. Изисква се Велико народно събрание.

Гласове от залата: И това не е вярно.

Господин Петър Кичашки: Изисква се Велико народно събрание.

Заместник-председател Йордан Младенов: Моля Ви се, само да се изслушваме.

Господин Петър Кичашки: Моля Ви се, да не се репликираме. Аз не Ви репликирах. Изисква се Велико народно събрание. Ще го обясня по един прост начин. По модерния конституционализъм възприема защитата на основните права и промяната им само и единствено чрез Велико народно събрание.

Заместник-председател Йордан Младенов: Само Ви моля за по-кратичко, за да вземат думата и хората, които не са го направили до този момент.

Господин Петър Кичашки: Разбира се. Промяната се изисква от Велико народно събрание, за да се пази демокрацията от така наречения Ваймарски синдром.
Колеги, промяната на Конституцията е плод на Велико народно събрание. Промяната на Конституцията, промяната на основните права на гражданите, тяхното трансформиране е плод на Велико народно събрание. Екзотична идея на Георги Близнашки е разделянето на активното избирателно право от упражняването на активното избирателно право. Това е една правна теория, която намира изражение основно кажи-речи и единственото в трудовете на Георги Близнашки. Съжалявам, но това не е обща юридическа теория.

Заместник-председател Йордан Младенов: Добре, благодаря. Аз предлагам да не изпадаме в лични нападки. Да дадем думата на госпожа Стоянова, която я поиска.

Госпожа Менда Стоянова: Да. Аз искам да кажа само две думи. Подобна дискусия горе-долу в същия формат мисля, че водихме тук февруари месец, когато разглеждахме предложението на президента за същите тези въпроси. И мисля, че всички тези Ваши мнения ги чухме тогава също много обстойно. Сега, виждам, че вече започвате да се повтаряте. Смятам, че за всички се изясни позицията на представените тук граждански организации и предлагам, госпожо председател, ако комисията ни трябва да взима решение, да го подложите на гласуване и да приключим днешното заседание. Благодаря.

Заместник-председател Йордан Младенов: Господин Близнашки беше споменаван много често и затова предлагам да му дадем думата.

Председател Мая Манолова: Уважаеми колеги, разбира се, че ще му дадем думата. Уважаеми колеги, тъй като обикновено обсъжданията ни продължават дълго, имаме практика парламентарните групи си завяват как ще гласуват, както направиха народните представители от ДПС, така че ако някой бърза, може просто да заяви, гласът му ще бъде отчетен справедливо. Но мисля да не лишаваме присъстващите тук от възможността всеки да каже колкото пъти иска, каквото иска.
Аз също ще се възползвам от възможността някои въпроси, които ги зададох до този момент и не получих отговор от Инициативния комитет, не ми се сърдете, да чуя отговорите от професор Близнашки. Това сигурно ще отегчи друга част, ще го направя затова накрая, но …

Госпожа Менда Стоянова: Благодаря, госпожо председател. Ако обичате да отчетете гласа на представителите на ГЕРБ „за“ подкрепа на провеждане на референдума. Благодаря.

Председател Мая Манолова: Така, само да направя едно уточнение. Тъй като народните представители от ДПС казаха, че са „за“ това въпросите да бъдат обсъждани или заедно или отделно, те не възразяват.

Госпожа Менда Стоянова: Ние държим въпросите да бъдат подложени на референдум заедно, така както е предложението на Президента и на Инициативния комитет. А Правна комисия би следвало да формулира по-точно, да преформулира въпросите по-точно, така както законът и позволява.

Председател Мая Манолова: Добре, тоест аз нямам мандат от ГЕРБ, нямам и от ДПС, всъщност казано честно да предлагам редакции. Това е работа на водещата комисия, добре, тоест такова решение не може да мине. Имам съгласие от ДПС. Ще видя какво мислят и колегите от БСП да ги гласуваме и отделно.
Остана глобалният въпрос, тъй като комисията, която предлага проект за решение е Правна комисия, ние произнасяме ли се с решение, да – не?

Госпожа Менда Стоянова: Ами щом се разглежда в нашата комисия, мисля, че не е лошо да си излезем с решение, да – не. И в този смисъл заявяваме и позиция.

Председател Мая Манолова: Добре, благодаря. Сега можете да останете колкото искате, ще отчетем при гласуването Вашето мнение. Заповядайте, господин Близнашки. Може да ни информирате и какво се е случило на заседанието на Правната комисия. Заповядайте

Господин Георги Близнашки: Искам да кажа само заседанието горе в 238 зала протече много спокойно. Аз не останах за вземане на решение, тъй като трябва да тръгна. Студентите в 18:30 часа, трябва да се изправя пред тях в 292 аудитория, над 300 човека слушат, и това е последната лекция, просто трябва да тръгна всеки момент.
Искам да кажа, че в Правната комисия се чуха всички доводи и аргументи. Много внимателно се обсъдиха нещата, много внимателно. Предполагам, че ще се внесе предложението утре Народното събрание да гласува. Инициативният комитет е поканен да участва в утрешното заседание на Народното събрание.
Няма опасения за това, че ще нарушим Конституцията що се отнася до задължителното гласуване. Искам дебело да го подчертая, не се налага свикване на Велико народно събрание. Дадох разяснение по тези въпроси. Чл. 57, там се отнася до това, че не могат да се ограничат, това са гаранциите за личната сфера при военно, извънредно положение, когато всички други права могат да бъдат суспендирани. Политическите права могат да се модифицират. В това няма нищо фатално във въвеждането на задължително гласуване. Пак подчертавам, не става дума едно право да се трансформира в задължение. С господин председателя на комисията на два пъти разменихме мнение по тези въпроси. Става дума за нещо друго.
Упражняването на правото да стане задължително. Самото право запазва своя обем. Всеки може да гласува така, както намери за добре, включително да пусне и бяла или недействителна бюлетина. Няма място за чак такива опасения.
Но, в крайна сметка, нека да попитаме българския народен. Това е, за което се настоява. Мисля, че не трябва дискусията да продължава до безкрай. Аргументите са казани. В крайна сметка що се отнася до електронното гласуване, живеем в 21 век. Знаете какви огромни финансови транзакции се извършват по електронен път. Няма нищо фатално при въвеждането, в най-тежкия случай, ако тук в България не може да се отреагира бързо от нашите съответни специалисти, можем да заимстваме ноу-хауто от Франция или Естония, където всичко това се прилага на практика. Няма нищо фатално във въвеждането на електронното гласуване. Но задължителното гласуване и електронното гласуване, по-специално за българите зад граница, върви ръка за ръка. Не могат нещата да се разделят изкуствено.
Благодаря.

Председател Мая Манолова: Господин Томалевски.

Господин Божидар Томалевски: Благодаря Ви. Божидар Томалевски – Другата България.
Чух много патриотични думи по повод българите в чужбина, загрижеността за техния вот, електронното гласуване, за което аз заставам „за“. Аз съм зад Вашите идеи. Имам обаче конкретен въпрос. Защо във Вашия референдум не е формулиран въпросът за пасивното избирателно право на българите, живеещи в чужбина или въобще на тези с двойно гражданство?
Съжалявам, че госпожа Менда Стоянова я няма тук, защото те също са патриоти за българите в чужбина. И мисля, че когато разглеждаме един въпрос за избирателни права, не може да ги разглеждате едностранчиво. Те са и пасивно, и активно. И Вие като конституционалист, не разбирам, защо това не е включено във Вашата подписка или в този референдум? Защо не сте го предвидили? Това е много важен въпрос, фундаментален въпрос, на който държа да чуя отговор. Защо Президентът, който е загрижен, може би той е Президент само на тези хора в България? Ок, питам, искам да чуя отговора.

Господин Георги Близнашки: Нека да бъда пределно откровен. Ние организирахме нашата инициатива в подкрепа на предложенията на Президента на Републиката, когато те изначално срещнаха една много твърда съпротива. И тогава много хора ми поставиха въпроса какво можем да направим. Единствената възможност да го подкрепим беше събирането на подписите. И от тази гледна точка ние не сме се опитвали да разширяваме кръга на въпросите, които трябва да бъдат предмет на предстоящия референдум. Но нека направим първата крачка.

Господин Божидар Томалевски: Първа без втора не може.

Господин Георги Близнашки: Аз мисля, че активизираме тези 2 милиона зад граница, съвсем естествено ще дойде и следващата стъпка от само себе си.

Господин Божидар Томалевски: Казвам Ви, първа без втора не може.

Господин Георги Близнашки: В момента не можем да направим нищо повече. Подкрепете референдума.

Господин Божидар Томалевски: Да разбираме ли, че сте патерица на Президента?

Господин Георги Близнашки: Президентът е избраника на нацията и мисля, че в случая никой не може да ни упрекне за това, че подкрепяме едно благородно общонационално дело.
Благодаря Ви много, но аз трябва да тръгна, тъй като просто последната лекция е и това не бих искал, знаете, студентите са взривоопасна смес и трябва да си изпълнявам задълженията, те ще ме чакат със сигурност.
Утре Народното събрание ще вземе своето решение. Надявам се, че нещата отиват в полза на този референдум.

Председател Мая Манолова: Нека все пак да Ви информирам кои въпроси останаха да висят, образно казано.
По отношение на електронното гласуване, със сигурност сте запознат с Решение № 4 от 2011 година. Основният аргумент е тайната на вота, свободната воля на гражданина. Тук не става дума за защитимост на софтуера и на технологията, чрез която ще се упражни правото на глас по електронен път, банковите преводи и електронните комуникации, има редица примери, които могат да ни дадат увереност, че това може да се направи безопасно.
Тук проблемът е в дистанционното електронно гласуване. И ако всички около тази маса сме на мнение, че най-големият проблем е купуването на гласове и контрола върху вота, именно самостоятелността и свободната воля на гражданина дистанционно да гласува е огромният проблем пред електронния вот. Впрочем, той и затова е въведен само в една държава – в Естония, след като всички естонски граждани са снабдени с електронни подписи, с чипове са подменени всичките им лични документи. Но там има нещо друго, там никога проблемът с контрола на вота и купуването на гласове не е стоял. Тоест, тук основното притеснение е, че така ще развържем масово ръцете на купувачите на гласове. И това е искрено опасение.

Господин Георги Близнашки: Госпожо Манолова, понеже наистина трябва да тръгна, знаете, аз даже бих останал докрай, темата ме вълнува и въобще няма колебание по тези неща.
Вие си давате сметка, че в случая става дума да въведем електронното гласуване за българите зад граница и със съответни пароли може да се гарантира сигурността, че този вот ще бъде еднократен и с него няма да се злоупотреби. Нека започнем стъпка по стъпка, както другите да го направят. Трудно зад граница някой може да мине, да издирва българин и да плаща. То ще струва космическа сума.

Председател Мая Манолова: Да Ви дам ли справка с онова село в Полша, в което всички са гласували единно за една партия без грешка? Освен това и самият факт, че някой е зад граница, при положение, че проблем на избирателните списъци, изобщо на системата за адресна регистрация е, че в България властите не знаят реално кой живее в чужбина и кой в България. Спокойно граждани, които живеят в България ще се окажат пренесени в чужбина и гласували от там.
Добре, още кой иска да си каже мнението? Заповядайте.

Господин Найден Москов: Най-накрая ми дадохте думата. Искам да кажа, че ние водим разговор за референдум, а нямаме Закон за референдума, който да удовлетворява нуждите на нашите граждани.
Законът за референдума е създаден от партийци и той така да се каже е в интерес на партиите. Трябва ни нов Закон за референдума, това искам да кажа, в който да бъдат изменени условията на входа и на изхода. Тоест, кога се организира референдум, в какви случа и така нататък и да нямаме такива смешни референдуми като този за ядрената централа. И да се намалят условията, при които се открива референдум. Например в Швейцария са необходими 50 000 гласа и те имат референдуми всяка година по 10 референдума. Докато при нас от 1989 година досега са проведени 4 референдума и то все смешни референдума. Така че, това е за входа.
За изхода. Какво става след като този референдум народът се е произнесъл по даден въпрос? Обаче въпросът трябва да бъде зададен конкретно, а не така както в този референдум, който всеки може да си тълкува, както си иска нещата. Трябва да бъдат конкретни въпросите, еднозначни отговорите и тогава референдумът ще има значение. Така че, новият Закон за референдумите на изхода да бъде изменен така, че народът каквото е казал да бъде прието като закон и само да бъде ударен босилекът в Народното събрание и да бъде закон. Тъй като народът е изпратил своите избраници в Народното събрание, въпреки, че сме парламентарна република, то мисля си, че не е лошо да си върнем Народна Република, защото народна стана една партия там, в която няма нищо народно, само името и е народно.
Така че, волята на суверена да бъде зачетена и да бъде приета като закон. Благодаря.

Председател Мая Манолова: Заповядайте, само се представяйте.

Господин Костадин Недев: Благодаря. Костадин Недев, Българска асоциация на пенсионерите – обединени. Поддържам господин Москов, точно така, трябва да бъде прецизиран Законът за референдумите. И ако бяхте слушали малко по-внимателно нашия председател, господин Николов, във втората точка той казваше, че трябва да бъде прецизиран самият Закон за референдумите, колко гласа трябва да има, за да бъде гласуван. И след като бъде гласуван, колко, за да бъде задължителен за Народното събрание.
По-нататък, госпожа Светлана Божилова, мисля, че се казваше, която беше в СЕМ или НСРТ, там зависи каква е абревиатурата на Комитета за електронни медии. Вие ни хвърлихте в един филм, че няма да участвате в политическа разправия. А Вие получихте ли от Бойко Борисов и колко подписа получихте? И той се похвали в Народното събрание, че Ви е направил подарък. Партийни ли са тези подписа?

Госпожа Светлана Божилова: Ще отговоря на този въпрос.

Господин Костадин Недев: Ще отговорите, разбира се, изчакайте малко. По-нататък, предлагате гласуване две в едно на следващите избори. Значи, гласуваме за референдум, а народните представители, които ще бъдат избрани, те какви ще бъдат – по стария закон или по новия? Какво правим след изборите? Какво правим? Или пак господин Виктор, певецът и композитор, защото аз Ви помня като певец, ще излезете и ще кажете: „Ама ние не сме представени в Народното събрание“ …

Господин Борис Рангелов: Аз съм пианист и композитор, не съм певец, защото ако Ви запея, няма да е много приятно.

Господин Костадин Недев: Е, пеехте с един с дълга коса при Иван Костов, там, спомням си. Благодаря за вниманието и чакам Вашите отговори.

Господин Борис Рангелов: Вече не е с дълга.

Госпожа Светлана Божилова: Първо, онези, които са, съжалявам, че е толкова лично, са проследили моята професионална биография, аз съм последният човек, който може да бъде обвинен, че е купен с Русоид или изпълнява поръчка на Бойко Борисов. Просто, моля Ви …

Господин Костадин Недев: Получихте ли подписи от Бойко Борисов?

Председател Мая Манолова: Много Ви моля.

Госпожа Светлана Божилова: Сега ще Ви отговоря. Когато Инициативният комитет се събра, в основата на ядрото на Инициативния комитет бяха преподаватели от Софийския университет. Ние се събрахме с идеята да съберем тези подписи, за да може да се проведе, евентуално референдум, ако всичко е легитимно, заедно с изборите за евродепутати.
Повече от ясно е, че университетски преподаватели и колеги не могат да съберат за три седмици тези подписи. Ние се обърнахме към всички политически субекти, представени в парламента. Госпожа Манолова може да потвърди това. Лично аз съм занесла писма до парламентарната група до Движението за права и свободи, до Коалиция за България, до извънпарламентарни и парламентарно представени политически сили, с молба да подкрепят провеждането на такъв референдум.
Това, което помогнаха ГЕРБ, Реформаторския блок, Ранобудните студенти, Зелените и други организации беше логистична подкрепа за събиране на подписи. Лично аз, заедно с професор Близнашки сме ходили в различни големи градове, на собствени разноски, в България, за да видим как функционират тези места, където се събират подписи. Там пише „Инициативен комитет за избор на реформа“, казвам Ви директно в Пловдив, три такива места бяха на ГЕРБ, две бяха на Реформаторския блок. В София имаше по-голям спектър, включително и движението на госпожа Дончева, Татяна Дончева, събираше в Бизнес парка.
Не искам да се прави спекулация. От тази гледна точка ние не сме заложници на политическите партии. Ние поискахме подкрепа, за да могат да се съберат тези подписи. Ако ние сме представители на гражданското общество, не е ли добре да се направи този избор две в едно, за да се спестят 20 милиона на данъкоплатците? Това беше единственият ни мотив.
И последното, което искам да кажа, вярвайте, че ако не бързахме за спестяването на тези пари, само след месец, както показват представителните социологически изследвания, над 1 милион българи щяха да подкрепят този референдум.

Господин Мирослав Паскалев: Много благодаря на госпожа Божилова, тъй като тя току-що потвърди онова, което го казах преди един час, че това е политическа игра и партиите си разрешават проблема, изначално.

Господин Виктор Стоянов: Не е вярно. Допълвайки, госпожа Божилова …

Господин Мирослав Паскалев: Да, благодаря, значи мога?

Господин Виктор Стоянов: Не точно, просто трябва да имаме право на отговор.

Господин Мирослав Паскалев: Тогава аз пък ще продължа, Вие ме спрете с хубавия си плътен глас. Режисьор трудно се спира от музикант и от актьор.

Господин Мирослав Паскалев: Няма секунда. Няма да я допълвате. Тя, ако е имала какво да каже, ще го каже, или Вие не вярвате в нейните …

Господин Виктор Стоянов: Референдумът, масичките, на които се събираха подписите бяха под логото на Инициативния комитет. Аз лично, моите приятели 90 % не симпатизират на партията ГЕРБ.

Господин Мирослав Паскалев: Изчакайте, ако обичате. Не Ви питам колко броя масички, а говорим за една порочна система.

Господин Виктор Стоянов: Изчакайте 20 секунди, след което ще можете да ми отговорите.

Председател Мая Манолова: Моля Ви да не говорите едни през друг.

Господин Мирослав Паскалев: Имам един въпрос, бихте ли ми отговорили с „да“ или с „не“? Можете ли с да и не?

Господин Виктор Стоянов: Да, кажете. С да и с не, не знам, зависи от въпроса.

Господин Мирослав Паскалев: Вие съгласни ли сте референдумът да бъде една седмица след изборите? Имате ли смелостта да отидем на референдум една седмица след изборите? Да не са две в едно?

Господин Виктор Стоянов: Добре, защо сега трябва да отговаряме на такива хипотетични въпроси?

Господин Мирослав Паскалев: Не е хипотетичен, защото Вие използвате …

Господин Виктор Стоянов: Кои сме тези ние?

Господин Мирослав Паскалев: Вносителите. Манипулирате в момента.

Господин Виктор Стоянов: Изчакайте за секунда да обясня.

Господин Мирослав Паскалев: Вие се опитвате да ни манипулирате всички. Питам Ви директно, Вие имате ли смелостта и доблестта да отидем на референдум една седмица след изборите или една преди това? Имате ли? Ако сте сигурен, че Вие ще спечелите …

Господин Виктор Стоянов: Аз изразявам мнението на Инициативния комитет, не моето лично. Не сме обсъждали този вариант.

Господин Мирослав Паскалев: Ако Вие сте сигурен, че ще спечелите този референдум, ако не е две в едно, моите поздравления, готов съм да отида.

Господин Виктор Стоянов: Изчакайте секунда да отговоря на господина. Аз и хората, които са около мен, моето семейство и моите приятели не сме симпатизанти на една и съща политическа сила. Но, кръгът около мен отиваше и се подписваше на масичките, на които имаше логото на Инициативния комитет, без да има значение тези масички дали се обслужват от хора на ГЕБР, на госпожа Татяна Дончев, на Реформаторския блок или така нататък.
Така че, обвиненията, че тези подписи са само на една политическа партия отпадат, защото аз лично, който не симпатизирам на определената партия, която Вие споменахте, също съм се подписал на този референдум, независимо от това дали има хора, които са се подписали от ГЕРБ, от Татяна Дончева или Реформаторския блок. Така че, това обвинение отпада още в самия си генезис. Разбирате ли, това е гражданска инициатива.

Господин Мирослав Паскалев: Ще Ви кажа колко е гражданска инициативата. Когато тя е подкрепена от партия, която единствено има финансите и структурата да събере 500 000 гласа, вече става политическа.

Господин Виктор Стоянов: Вие знаете ли каква огромна гражданска енергия имаше за това нещо? Колко доброволци имаше? Колко писма от чужбина имаме? Изчакайте за секунда, аз имам повече информация.

Господин Мирослав Паскалев: Второто, което знам, Вие ме прекъснаха и Вие спряхте да говорите, аз започнах да говоря, и започнахте да ме прекъсвате.

Господин Виктор Стоянов: Изчакайте, не съм свършил да Ви отговарям. Моля Ви се, Вие задавате всеки път нов въпрос. Значи, бъдете интелигентен да изчакате отговора.

Председател Мая Манолова: Добре, аз мисля, че въпросът няма решение към произнасянето ни по трите въпроса.

Разговори между двамата господа в залата, при изключени микрофони.

Господин Виктор Стоянов: Ама изчакайте, госпожа Манолова иска да Ви кажа нещо, поне нея уважавайте!

Господин Мирослав Паскалев: Защото Вие твърдите, че няма нищо общо с партията в момента, в момента Вие създавате, чрез акция за референдум политическа инициатива в един политически спектър. Това честно ли е?

Господин Виктор Стоянов: Току що опровергах това нещо, Вие продължавате.

Председател Мая Манолова: Момент. Госпожо Гергова, после Вие.

Госпожа Нина Гергова: Благодаря, госпожо Манолова, Нина Гергова. Аз мислех да не взимам думата, защото повечето колеги изказаха това, което мислим. Общественият съвет също излезе със своето становище, но за мен излиза тук едно много голямо противоречие. Значи, първо казвате, че това е гражданска инициатива, и че се подкрепя от разни социологически проучвания, да не кажем колко са верни от 80 % от българите и в следващия момент казвате, че няма как да съберете подписи. Ами, ако са подкрепени от 80 % от българите, би трябвало да сте ги събрали тези подписи и без да искате помощ от партии и съответно да няма тези съмнения, които в момента господинът е абсолютно прав.
Следващият момент. Искам много дълбоко да подчертая, че Общественият съвет, като съм и негов член е „за“ референдумите по принцип. И това много дебело трябва да го подчертая, защото много пъти тук се спекулира с този въпрос. Ние сме „за“ референдумите по принцип, като форма на пряка демокрация. Но този въпрос вече беше обсъждан няколко пъти, когато обсъждахме и въпроса на господин, хайде да не кажа прецедента, Президента все още.
Все пак, тези въпроси, тогава още казахме …

Членовете на Инициативния комитет напускат залата.

Председател Мая Манолова: Намерихте си формален повод да си тръгнете.

Госпожа Нина Гергова: Че тези въпроси са ненавременни, не точно поставени и неясни, и некоректно зададени. Ако бяха коректно зададени тези въпроси, можеше и да се подкрепи.

Господин Веселин Калановски: Все пак си имаме достойнство. Съжаляваме.

Гласове от залата: Добре де, ние без достойнство ли сме?

Госпожа Нина Гергова: Някои хора искат да правят цирк. Ето, видяхте, че господин Близнашки избяга от заседанието. Значи, това за мен беше просто поредната пиар акция, поредният спукан балон, който се видя. И надявам се да се видя от цяла България. Благодаря.

Председател Мая Манолова: Думата давам аз. Може да си тръгнете и без да вземате думата.

Господин Мирослав Паскалев: Не, можем да си тръгнем, защото искам да изкажа мнението на двете организации, които представлявам. За нас самото искане за референдум е груб политически акт и въобще не е граждански.
Второто, което е, ние не намираме за нормално да има референдум в среда, в която няма необходимото време за обществен дебат. Дали обществото ще реши, искаме или не искаме, в медиите и в публичното пространство е представена само една-единствена страна, като винаги се позовава на някакви социологически изследвания, които в последните 20 години ние разбрахме, че нито едно няма вярно.
Второто, което е, искам да изкажа моите опасения, че не желая да ми бъде вменявано да отида да гласувам, вместо примерно да отида на плаж, когато нямам за кого да гласувам. Или да отида да гласувам и след това човекът за когото съм гласувал да премине или от една политическа партия в друга, или както видяхме по телевизиите, да се подменят цели протоколи на избирателни секции и да се подменят бюлетини в чувалчетата.
Доколкото виждам, партия Атака и част от Българската социалистическа партия сезираха вече Конституционния съд за груби нарушения в изборния процес. Затова не желая да бъда задължаван да легитимирам не само политическа класа, която не припознавам, но и груби изборни измами.
Благодаря. Желая Ви лека работа.

Председател Мая Манолова: Заповядайте.

Госпожа Румяна Дечева: Благодаря Ви много. Аз не мога да говоря патетично, понеже работя с избори вече почти 20 години, но предлагам само за две минути да се фокусираме върху системния подход по отношение на изборите, които касаят тези три въпроса.
Първо, всеки един от въпросите може да бъде толкова широко третиран, че всъщност да опровергае самата идея и на вносителя, и на тези, които са събирали подписи. Електронното гласуване и в момента имахме в 100 секции. Това, с малко по-широка информация, всеки един би могъл да има толкова преференции за колкото мандата се гласува. Там където имаме 20 мандата, да се гласува с 20 гласа или 20 преференции, множествена преференция. И при така зададения въпрос никой никога няма да може да отговори на въпроса дали гласуваме за гласуване за един човек. Най-малката представителност идва от мажоритарната система. Чистата мажоритарна система води до най-малка представителност на вота на избирателя.
Всичките форми на смесеност, всички форми на допълнения биха могли да разширят тази представителност, но ние ако не сме информирани, ако хората не знаят точно на какъв въпрос отговарят, те ще отговорят с „да“ или „не“, по силата на политически внушения, а не, за да подобрят своята представеност в бъдещото Народно събрание.
За мен основният въпрос е, че много въпроси, които са свързани с този Изборен кодекс, който ще се прилага през следващите избори, все едно кога са те, които са много важни, ще останат извън нашето полезрение, защото ние ще се фокусираме върху тези три въпроса. Ние ще имаме избори за парламент при едни много неравнопоставени, многомандатни избирателни райони. При сега действащия Избирателен кодекс, който беше направен за европейските избори, ние имаме само една доброволна преференция. Когато отиде някой да гласува във Видин, в Монтана и гласува за един, той ще гласува за един от една листа от осем човека, при четири мандата. Когато отиде някой от моя район в София да гласува, ако останат така броя на мандатите, ще гласува за един от четиридесет и няколко. Шансът няма да стигне до тези 5 %, които ще доведат до мажоритарност.
Тоест, ние поставяйки въпроса абстрактно, мажоритарност и навивайки се политически да отговорим с „да“ или „не“, ние практически въобще избягваме онзи Изборен кодекс, който на нас ще избере следващите хора, които ще ни представляват.
Аз си мисля, че всеки един референдум може да съдържа два или три въпроса. Всеки един референдум може да съдържа значително по-голям списък от въпроси, на които човек да отговаря според информираността си, без да бъде задължен да отговаря на всички, за да може да се съберат онези принципи в комбинация, които по някакъв начин ще покажат, ето това е посоката, в която се търси.
Но тези три въпроса не предлагат системност за промяна на условията за изборите. Благодаря Ви.

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви. Последни изказвания и трябва да се опитам в много редуциран състав да формулирам някакво решение. Заповядайте и ще приключи госпожа Репуц.

Господин Светозар Съев: Благодаря. Светозар Съев се казвам. Сега, аз искам да подкрепя изказването на госпожа Манолова във връзка с този Изборен кодекс, който мина. Освен данните, които тя спомена, аз понеже бях наблюдател на изборите, имам лични впечатления. Значи, около 23 близо 25 % от хората упражниха правото си на мажоритарен вот. Това означава, че според мен, на едни следващи избори, при една по-добра агитация, нищо чудно хората, упражнили преференция да стигнат и до 50 %.
Трябва да Ви кажа, че макар, че това никъде не се каза, според мен имаше и значителен протестен вот, който бе изразен чрез правото на глас. Аз например ще Ви кажа в една секция където имаше наш представител, в село Джурово, при 250 действителни бюлетини имаше 50 празни бюлетини, 47 бюлетини, които бяха абсолютно празен лист. Отделно имаше бюлетини, в които имаше надписи от рода нецензурни и така нататък. Но за мен това е един категоричен, така наречен негативен вот, протестен вот срещу системата.
И не знам дали Ви е направило впечатление, но 118 000 са общо подадените недействителни бюлетини. Като, ако пресметнем, че една значителна част от тях са бели, означава сериозен протестен вот от хора, които са гласували. Значи ето как системата започва постепенно да сработва. Аз очаквам, че при едни следващи избори ще има много по-добри резултати в това отношение, както по отношение на преференцията, така и по отношение на негативния вот.
Сега, по повод на тези три въпроса. Ние тези три въпроса сме ги дискутирали още на времето, когато започнахме да разговаряме тук в тази зала и в други зали в тази сграда за промените в новия Изборен кодекс, който направихме. Тогава всички от нас бяхме убедени, че те трябва да се случат. Тоест, че трябва да има задължително гласуване. Една голяма част - 90 % от нас бяха на това мнение, че трябва да има електронно гласуване, че трябва да има преференции. Ставаше въпрос, исканията, които ги има сега на референдума.
Какво стана обаче? В процеса на дискусиите, на обсъждането и така нататък, ние установихме, че за съжаление, техническите възможности в значителна степен не позволяват една част от тези неща да се случат. Социалните условия в държавата позволяват хората много лесно да бъдат купени, техният вот да бъде манипулират. И вероятно сега не е моментът да се въвежда такова електронно гласуване. И освен това установихме, че няма и достатъчна политическа воля сред управляващите партии, за да се случат всичките тези неща.
В този аспект, ние всички се убедихме и се консолидирахме около този вариант на Изборния кодекс, който го прие парламентът. Тоест, ако ние сега приемем и един такъв референдум бъде гласуван, то ще бъде едно безсмислено хабене на пари и на народна воля, защото първо въпросите са изключително неясно регламентирани. Второ, дори и да имаме отговор „да“ върху тях, нито техническите условия ще са се променили, нито социалните условия – българинът няма да е станал по-богат и да отстоява своята политическа воля срещу 20, 50 и така нататък лева. Нито пък политическата воля ще бъде сериозно променена, за да се промени нещо. Тоест, за мен този референдум е безсмислен да се провежда, защото той нищо няма да промени, какъвто и да бъде резултатът от него.
Благодаря Ви.

Председател Мая Манолова: Благодаря. Ние трябва да оформим и становище на комисията, за което ще са ни необходими, предвид широката дискусия, няколко часа, така че предлагам да приключваме, а още повече, че интересът от страна на народното представителство вече се свежда до мен и колегата Младенов.
Заповядайте, госпожо Репуц. Аз приключвам.

Госпожа Ирина Репуц: Много Ви благодаря. Аз съм съгласна с изказаното до тук и само искам да изразя едно категорично несъгласие с това, че трябва да се стига до Велико народно събрание. Член 158 казва, че Велико народно събрание се произнася, когато става дума за чл. 57, ал. 1, а там се говори за ограничаване на права. В случая задължителното гласуване няма да ограничи конституционно право, а само ще разшири дейността на неговото упражняване.
И последното, което искам да кажа, за да се формира решение на тази комисия. Аз имам едно принципно притеснение. Ако комисията подкрепи този референдум, това означава ли, че няма Народното събрание да разглежда чрез законодателна инициатива на част от народни представители или чрез законодателна инициатива на Президента, ако се счита, че трябва да се промени Конституцията задължителното гласуване? Защото ако референдумът измести тази тема в Народното събрание, аз честно казано предпочитам Народното събрание да реши задължителното гласуване, защото съм „за“ него и се страхувам, че референдум, проведен от част от избирателите, при купен вот, ще даден негативен резултат. И всички, които са „за“ всъщност ще бъдат неприятно изненадани и това ще затвори пътя за възможност от тук нататък да се направи такава реформа. А тя е необходима точно в този момент.
Така че, ако може комисията да се произнесе „за“ референдум само в случай, че Народното събрание не разглежда въпроса и няма законодателна инициатива за промяна за приемане, специално за точката за задължителното гласуване.

Председател Мая Манолова: Благодаря Ви.

Господин Спас Колев: Наистина само две секунди, към Вас двете, защото сте юристи, госпожо Манолова, ние сме икономисти. Само един въпрос.

Председател Мая Манолова: Чухме всички мнения. За трети път обсъждаме този въпрос.

Господин Спас Колев: Нашето не сме го казали. Ние сме „против“ задължителното гласуване. Искам да се запише в протокола. Но, задължителното гласуване когато се въведе, само за две секунди ми отговорете, това предполага ли и вдигане на прага изборния? Това е много важен въпрос. Затова си позволих лукса да Ви изгубя времето. Тоест, остава ли 4-процентния праг, ако въведем задължителното или го вдигаме нагоре – 8 – 10 %

Председател Мая Манолова: Остава като процент, но той ще се повиши като абсолютни числа. Защото 4 % от 4 милиона, 4 % от 2 милиона са различни.
Така, всъщност, госпожо Репуц, Вие за пореден път обяснихте нещо, което Инициативния комитет не можа или не пожела да разбере, че наистина по-лесния начин, ако има някакъв консенсус по дадена от темите е да се предприемат действия за нейното реализиране, а не да се върви на референдум. Но може би идеята на Инициативния комитет е да се прави референдум с изборите, а не да се решават въпросите, които са предмет на референдума. Тук можем само да гадаем, но …
Сега, мисля, че всички можаха да си кажат мнението. Много ми е сложно да формулирам окончателно становище на комисията. Слава Богу, че отново, ако се върнем на Закона за референдумите, в чл. 13, ал. 5 ние като съпътстваща комисия нямаме ангажимент да предлагаме проект за решение. Впрочем, това което току-що научих за финала на работата на Правната комисия, те също не са успели да формулират общ проект за решение.
Сега, тъй като ние ще напишем коректно становище след днешния дебат, за да го представим на парламента, да кажа какво гласуване заявиха представителите на различните парламентарни групи.
Представителите на парламентарната група на ДПС са категорично „против“ провеждането на референдум по трите въпроса.
Представителите на ГЕРБ са твърдо „за“, като те направиха уточнение, че са категорично „против“ разделянето на трите въпроса.
Това, което ние с колегата ще заявим от името на нашата парламентарна група е, че ние сме категорично „против“ поставянето на въпроса за електронното гласуване, дистанционното електронно гласуване, защото то няма как да осигури тайната на вота. И тук се позовахме на конституционно решение предвид на практика разширяването на обхвата на купуването на гласове и контролирането на вота. Ще го формулираме кратко по този начин. Ние не подкрепяме и въпроса за мажоритарния вот, защото е зададен достатъчно некоректно и не дава възможност на българските граждани да отговорят с „да“ или с „не“. Тоест, на въпроса „Искате ли част от народните представители да се избират мажоритарно“, българските граждани не биха могли да отговорят, защото просто въпросът е неясен. И не е въпрос на тяхната интелигентност, а по-скоро на интелигентността на задалите въпроса, защото и ние тук, ако се приемем за средно интелигентни, не можем да си отговорим на въпроса дали, ако искам 120 мажоритарни и 120 пропорционални, или 240 мажоритарни, или преференциално гласуване, трябва всичките да отговорим с „да“.

Гласове от залата: Има си и работещ закон.

Председател Мая Манолова: Да, благодаря. Освен това, според нас, промените в законите, резки и без да се остави възможност промените да действат, работи срещу интересите на българските граждани. Беше въведено преференциално гласуване. То е една от възможностите за мажоритарен вот. Както заявиха и представители на Президента, на предното заседание, които също искат такъв референдум, тогава може би, нека да оставим да действа преференциалното гласуване, да го видим в хипотеза парламентарни избори, местни избори и след това, ако се реши, че не действа, да се върви към мажоритарна система.
Що се отнася до задължителното гласуване, за което като, че ли имаше и най-много гласове тук около тази маса, макар че, аз лично съм заявила и обосновала позиция „против“, предлагам ние като представители на Коалиция за България да предложим на Народното събрание да подкрепи идеята за такъв референдум, с уговорката, че това ще важи за територията на Република България. Няма как да задължаваме едни хора, които живеят в чужбина и нямат секции наблизо да гласуват задължително, защото не сме им осигурили възможност за това. На практика се оказва, че е невъзможно във всяко населено място да се открие секция.
И освен това смятаме, ако Народното събрание подкрепи идеята за референдум за задължително гласуване, да каже честно пред българските граждани дали това ще бъде скрепено със санкции или със стимули. Тоест, това да се съдържа във въпроса – подкрепяте ли задължително гласуване на територията на Република България чрез налагане на санкции или предоставяне на стимули? Тоест това да се съдържа ясно във въпроса, за да могат хората информирано да отговорят. Като това ще го формулирам като предложение от различните парламентарни групи. Очевидно трите парламентарни групи не стигнахме до единно становище. Коректно ще напишем в доклада на Комисията по гражданско общество, че ДПС са „против“ трите въпроса, ГЕРБ са „за“ трите въпроса, и то да се гласуват единствено и само анблок, че Коалиция за България сме „за“ разделно гласуване, че предлагаме на Народното събрание да подкрепи референдума за задължителното гласуване, с уточнения, санкции или стимули и на територията на страната.
Вие възразявате ли като присъстващи така да оформя становището?

Гласове от залата: А какво е становището на политическа партия Атака?

Председател Мая Манолова: Политическа партия Атака не се включи в днешното заседание. Двамата представители на Атака не участваха в днешния дебат и не са заявили пред мен как биха гласували при поставянето на тези три конкретни въпроса за референдума.
Единственото, което оставя в мен колебания след поредния дебат по тази тема е дали все пак, въпросът за мажоритарния вот може да бъде конкретизиран? Във всички случаи не от нас, а може би от вносителите? Може да преформулира, но не и да изменя смисъла. Ако тези 460 000 са се подписали с идеята част от мажоритарните, са имали предвид едните 31, другите 120, другите 240, третите преференциално, не знам дали е коректно ние като Народно събрание да редактираме този въпрос, защото не е ясно каква е тяхната воля.

Гласове от залата: Нека да си кажат волята тогава.

Председател Мая Манолова: Благодаря. Те я формулираха преди. Това, което беше заявено пред нас на част от тях е, че имат предвид преференцията. А тя вече се е случила. Мисля, че е коректно, тъй като точният текст на закона е, че могат да се редактират, без да се променя техния смисъл. Тъй като ние не знаем какво са имали предвид от тези възможни хипотези, не мисля, че е коректно ние да редактираме 460 000 души.

Господин Найден Москов: Госпожо Манолова, само една забележка по отношение на преференциите. Там има доста неясноти, за да се случи с този любимец 15-ти номер, има там 5 %, а другите 95 % как се зачитат? Така че, не бъркайте освен това преференциите с мажоритарното. Те са две различни неща.

Гласове от залата: Как ще са различни неща? Моля Ви се.

Господин Найден Москов: Съвсем различни неща са, моля Ви се.

Председател Мая Манолова: Благодаря на всички, закривам заседанието. Разговорите могат да продължат.

Заседанието беше закрито в 19:00 часа.




Председател на Комисията за
взаимодействие с граждански
организации и движения


МАЯ МАНОЛОВА





Изготвил/напечатал:

Жулиета Георгиева