---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 24


На 10 юли 2014 година (четвъртък ) от 14.30 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе редовно заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и приемане на доклад на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за четвъртата сесия на 42-то Народно събрание, изготвен на основание чл. 38, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание;
2. Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14.30 часа от госпожа Мая Манолова, председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми госпожи и господа, скъпи приятели, тъй като предполагам че това ще бъде последното заседание на нашата Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения, предлагам да си позволим малко повече фриволност и разкрепостеност извън точките в дневният ред, които сме записали в днешното заседание. Да си поговорим и за работата като цяло на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, на нейния Обществен съвет, на това какво успяхме да свършим и какво не и каква е перспективата пред нас на финала на този Парламент.
Преди това обаче съвсем формално предлагам да приемем дневния ред с уговорката, че в точка Разни ще обсъдим и този въпрос. Тук е и г-н Мартин Захариев, който иска да предложи на вашето внимание едно становище във връзка с Изборния кодекс, изобщо кой каквито желания, мнения, препоръки и анализи има, мисля, че днес е мястото, в последната точка от дневния ред да се включи и всичко, което смята за важно.
Възразявате ли към такъв подход, колеги народни представители?
Добре, тогава предлагам формално да гласуваме дневния ред.
Приема се единодушно.
Първа точка от днешната програма е разглеждане и приемане доклад на комисията. С удоволствие отбелязвам, че сред нас е омбудсманът на Република България, уважаваният от всички нас господин Константин Пенчев, който със своята работа спомогна за утвърждаването и на авторитета на тази комисия, на ефективността от нейната работа и на взаимодействието с гражданското общество на българския Парламент. Мисля, че е излишно да го представям всеки път. Човекът гражданско общество е тук, значи всичко е наред.
По първа точка от днешната програма предварително съм ви раздала доклада за работата на комисията по време на четвъртата сесия на 42-то Народно събрание. Знаете, че съгласно изискванията на парламентарния правилник такъв доклад разглеждаме на финала на всяка парламентарна сесия. След това той трябва да се разглежда и от Парламента. Досега, макар че своевременно сме внесли всички доклади за нашата работа, Парламентът не е намерил време да го обсъди в Пленарна зала, но ние изпълняваме своя ангажимент и това е докладът на свършеното през последните месеци.
Ако искате можем да го обсъждаме заедно с няколкото думи, които искам да кажа като цяло за работата на комисията. Раздадохте ли другия материал, който съм изготвила извън дневния ред. Той съдържа малко статистика затова какво е правила Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, която е за ваше улеснение, тя не е официален документ. Можем да я приложим евентуално към нашия последен доклад, за да може за следващия Парламент, ако има народни представители, които се интересуват затова как е функционирала една подобна комисия, която за първи път се създава в българския Парламент, да бъдат улеснени максимално и за тяхната бъдеща работа.
Тогава, ако не възразявате, да представя с няколко думи работата през последната сесия и изобщо през тази една година, по време на която сме заедно.
Искам да започна с моите огромни благодарности към вас, които присъствате на това последно заседание и на всички останали, които се включиха в работата на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения през тази година. Пак ще кажа, че за първи път българският Парламент създава Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения. За първи път в тази комисия се изгражда Обществен съвет, изобщо за първи път има парламентарна комисия в българския Парламент, която има Обществен съвет, избран на независим принцип. За първи път дневният ред и темите на една парламентарна комисия се диктуват изцяло от гражданското общество и решенията, които се вземат в тази комисия стават основа за изработване на законопроекти, част от които са приети от българския Парламент.
Аз изказвам огромната си благодарност към вас, на всеки един от вас, защото имам представа какво ви костваше в личен план като усилия, като отделено време, като участие в дебати, включително в битки и използвам случая да го кажа още веднъж, че всичко това е било абсолютно безплатно. Всички са участвали на добра воля, водени от каузата да защитават интересите на гражданите, които стоят зад тях, а и на цялото гражданско общество.
Задаваха ми се интересни въпроси от сорта на това, колко е струвало написването на Изборния кодекс. Така или иначе има хора, които не могат да повярват, че цялата работа на Обществения съвет, на експертите, които се включиха, е абсолютно безвъзмездна и е абсолютно на ползу роду или по-точно казано в интерес на гражданското общество.
Ще кажа с няколко числа какво сме свършили.
Само по изработването на Изборния кодекс сме организирали 8 публични обсъждания, в които се включиха именити български общественици, хора, които имат кауза, свързана с изборните правила. Тук ще посоча проф. Емилия Друмева, проф. Михаил Константинов, председателя на Сметната палата, журналиста Валери Найденов, директора на ГРАО Иван Гетов, изпълнителния директор на АБРО, членове на Управителния съвет на БНТ и на други телевизии, г-н Бойко Василев и в персонално качество като главен редактор на Главна редакция „Актуални програми” на Българската национална телевизия, членове на Управителния съвет на БНТ, представители на други частни медии, Временните обществени съвети в чужбина, представители на правителството, на Централната избирателна комисия. Хора, които отделиха безвъзмездно една огромна част от времето си и участваха в изписването на новите изборни правила.
Огромна е заслугата на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и на вас, които сте участвали в нейната работа. Само ще кажа, че за първи път благодарение на вас българските граждани имаха реалната възможност да участват в подреждането на кандидатите в партийните листи.
Духът е изпуснат от бутилката и занапред е невъзможна обратна промяна, т.е. от тук все повече ще се чува гласът на гражданите и в най-демократичната форма на изява на гражданското общество, каквато са изборите.
С вас проведохме и други обсъждания, които имаха своето законодателно изражение. Например обсъждахме в няколко заседания новия модел на ценообразуване на електрическата енергия, заедно с Комисията по енергетика, заедно с ДКЕВР, с енергоразпределителните дружества.
В крайна сметка в резултат на законодателните промени, които бяха извършени от този Парламент цената на тока беше овладяна, първоначално даже намалена и енергоразпределителните дружества са в процедура по отнемане на лицензите, с цел минимизиране на техните печалби и разходите, които правят и които в крайна сметка всички те се пишат на джоба на българския гражданин. За съжаление последните промени в Закона за енергетиката, които се отнасят отново и за сметките за ток, и за взаимоотношенията на гражданите с ЕРП-та, едва ли ще бъдат приети в рамките на този Парламент, тъй като второто четене предизвиква много сериозна съпротива, но се надявам, че този законопроект ще бъде продължен от следващия Парламент, защото той е изцяло и стопроцентово в интерес на българските граждани, потребители на електрическа енергия.
Друга важна тема, която беше обсъждане в Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения това са промените в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и предложения за преодоляването и скандала, който се завихри около прословутото тефтерче на Златанов.
В резултат на тези обсъждания, в които също се включиха и представители на комисията, и представители на граждански организации, ние с колегата Кирил Добрев изготвихме законопроект, в който сме отразили изцяло мнението на гражданските организации, които работят с Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения. Този закон беше приет на първо четене, готов е докладът за второ четене и единствено съпротивата на някои от парламентарните групи направи невъзможно неговото окончателно приемане.
Всички ние сме убедени, че е много важно органът, който контролира хората, които са на високи позиции във властта, които харчат публичните пари да се избират публично и прозрачно, да има ясен контрол, за да има гаранции за хората, че тези, които са избрани на високи държавни позиции, работят в обществен интерес, а не в свой личен, корпоративен или в тясно партиен интерес.
Убедена съм, че ако този Парламент не приеме окончателно промените в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, това ще го направи следващият Парламент, тъй като законодателния продукт е изработен именно в тази комисия с ваше активно участие.
Друг важен закон, който беше обсъждан във формата на тази комисия е Законът за защита на конкуренцията. Знаете, това са взаимоотношенията между търговските вериги и българските производители. Взети са предвид предложенията на гражданското общество. Те фигурират и в основния текст и в предложенията между първо и второ четене. За съжаление на финала и този закон, който иначе е изключително важен и ще подкрепи българските производители, едва ли ще бъде приет в рамките на този Парламент, предвид липсата на пълен консенсус по неговото приемане, но се надяваме че и той ще бъде предмет на внимание на следващото Народно събрание.
Друга изключително важна тема, която обсъждахме и с представители на видни конституционалисти, на проф. Снежана Начева, на проф. Димитър Гочев, проф. Васил Мръчков, доц. д-р Александър Маринов, проф. Емилия Друмева, омбудсмана господин Пенчев, е темата по една гражданска инициатива отнасяща се до промени в Конституцията и свързана с правото на гражданите да депозират индивидуална конституционна жалба. Една тема, която е глобална и засяга защитата на интересите на българските граждани, по която се надявам, че в тази комисия сме дали своя скромен принос тази тема да стои на вниманието и на партиите, и на неправителствените организации, и на всички институции, от които зависи финализирането на тази кауза за част от българските граждани.
Друга важна тема, която също беше развита в два законопроекта е темата, свързана с проблемите, които възникват от частното съдебно изпълнение, частните съдебни изпълнители, тормоза, който осъществяват върху българските семейства. Също една тема, която взривява българските семейства предвид колосалните суми, които са предмет на принудително изпълнение от частните съдебни изпълнители.
С колегите юристи от Коалиция за България сме изготвили два законопроекта. Единият за Гражданския процесуален кодекс. Другият е за промени в Закона за частните съдебни изпълнители, които сме депозирали и които обаче за съжаление също в рамките на този Парламент няма как да бъдат приети, но се надяваме, че това е един необратим процес, който ще се случи в следващия Парламент.
За една година работа Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения във взаимодействие с нейния Обществен съвет и с гражданските организации проведе общо 16 публични обсъждания по изключително важни за българските граждани теми.
Също така разгледахме и няколко подписки на български граждани за промени в закони, за промени в Конституцията, на които сме дали така да се каже зелена светлина и старт да бъдат обсъждани от компетентните органи.
Тук ще отбележа гражданската инициатива за нов Закон за културното наследство, който се изработва в момента и мисля, че е на финала от Министерство на културата. За съжаление и той не успя да стане факт в рамките на това Народно събрание. Темата с ДДС и с намаляване на ДДС ставките за важни стоки, включително и на тези за стоки за деца до 3 години, която е представена на вниманието на Министерство на финансите, евентуално да се вземе предвид при изработването на следващия бюджет на Република България. Една изключително важна тема.
Друга, която беше подета от Гражданско движение Днес, темата срещу произвола на монополите, в подкрепа на която подписка Гражданското движение Днес е събрало стотици хиляди подписи на български граждани. Ние разглеждахме тази подписка в парламентарната комисия и всъщност в резултат и от нея са част от законодателните предложения, свързани с енергоразпределителните дружества, с търговските вериги, с банките, с частните съдебни изпълнители и други подписки, които се отнасят до частни въпроси. Например някои промени в Изборния кодекс и в други закони, които се надяваме, че ще бъдат взети предвид от партиите, които ще влязат в следващия Парламент.
Разбира се, ние сме обсъдили всички законопроекти, които бяха разпределени на Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения.
Благодаря за активността, която проявихте и в рамките на обсъждане на текущата дейност на българския Парламент.
Тук съм си написала, че бяхме полезни и по въвеждането на машинното гласуване като експеримент за тези избори. Впрочем тъй като темата за анализа на евроизборите от тази година беше похлупена буквално от други важни теми, свързани с динамичната обществено политическа ситуация, например темата затова как са сработили машините по време на гласуване, не стана много популярна и известна на българските граждани.
Знам, че Централната избирателна комисия готви специален анализ, но половината от гражданите в тези 100 секции, в които беше проведен експеримента са гласували и машинно, и мнението на всички, които са гласували машинно е, че по този начин първо гласуването е по-бързо, по-лесно и не се допускат тези досадни грешки, които се случиха при гласуването с хартиени бюлетини. Машината не ти позволява да сбъркаш, да гласуваш два пъти за партия. Машината ти обяснява кой е 15-ти номер в съответната листа и ти не можеш да го сбъркаш, мислейки че отново гласуваш за партията, която си избрал. Ако бъде въведено изцяло машинното гласуване това ще предпази хората от случайни технически грешки, които допускат и със сигурност от грешките при преброяването от страна на секционните избирателни комисии, част от които са случайни, а друга част са определено преднамерени, т.е. аз след данните, които видях след машинното гласуване съм оптимист, че въвеждането на машини ще направи наистина изборния процес по-честен, по-разбираем и по-лесен за българските граждани и разбира се по-модерен, защото технологиите това е бъдещето включително и на Изборния кодекс.
Приключвайки с тази кратка презентация, която освен това всеки от вас има пред себе си, аз искам още веднъж наистина да кажа огромно благодаря на всеки един от вас. Искам да ви стисна ръката, да кажа, че съм горда с това, че познавам всеки един от вас, че това което направихме през тази една година в работата на този Парламент ще остане и ще бъде според мен стимул и за следващите парламенти, и че нашите съвместни усилия доведоха до един конкретен резултат. Те показаха, че Парламентът може да работи с гражданското общество не просто за пред медиите, не просто за пиар. От работата му с гражданското общество да произтичат и конкретни законопроекти, които да бъдат обсъждани и приемани от Парламента и всичко това да работи в интерес на българските граждани и в интерес на връщането на доверието към институциите.
За съжаление нито нашата гражданска комисия, нито този Парламент успя да се пребори с това. Това е дълъг процес. Връщането на доверието на хората в институциите, в държавата е дълъг процес, но аз съм убедена, че именно гражданското общество, гражданските организации, взаимодействието с тях са ключът към решаването на този изключително важен за всеки един от нас проблем.
Може би в следващия Парламент ще има опити такава комисия да бъде неглижирана, тя изобщо да не бъде създавана. Може би идеята за създаване на обществени съвети към всички парламентарни комисии ще бъде зачеркната. Така е по-удобно за народните представители, но аз ви обещавам, че аз и моята парламентарна група в следващия Парламент ще направим всичко възможно това начало, което беше поставено от вас да бъде продължено, защото аз съм убедена, че то е в интерес на хората и на институциите.
(Ръкопляскания)
Аз мисля, че нашата работа с омбудсмана на Републиката, господин Пенчев също беше доказателство затова как институциите могат да работят и с гражданското общество, и помежду си. Въпреки всички неща, които не успяхме да свършим, целия негатив, който трябва да признаем, че има върху себе си 42-то Народно събрание, едно от най-ценните неща в неговата работа е факта, че то слушаше и чуваше гражданското общество и си подадохме ръка в тази комисия с един изключително важен орган, една изключително важна институция, която ще остане и след този Парламент.
Нас като гражданска комисия и Обществен съвет може и да ни няма, но господин Пенчев ще остане, слава богу той има мандат и той ще продължи, ако ние не се справим, каузата за взаимодействие и за чуване на гражданското общество.
Ако искате кажете и Вие нещо
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Аз благодаря за поканата. Знаете, че се отнасям с най-голямо уважение към тези покани, защото аз винаги съм вярвал, така съм устроен, че първо хората трябва да се уважават помежду си и съответно и институциите трябва да се уважават и да работят заедно, а не да се конфронтират.
Така съм работил винаги през целия си жизнен път.
За мен наистина това е една нова форма, тази комисия и аз се надявам тази форма да бъде продължена и в следващия Парламент, а така също и в по-следващия Парламент, просто да се утвърди убеждението, че това е една от постоянните комисии на всеки един Парламент, който не може без тази комисия, както не може без комисия по външната политика и по вътрешната политика,и т.н. Така да не може без комисия за връзка с гражданското общество.
Аз също много съжалявам, че голяма част от тези закони, от тези дискусии, в които и аз участвах и тези предложения, които аз направих още със започването на това Народно събрание. Те бяха в тези посоки, в които и вие работихте и за монополите, и за частните съдебни изпълнители, и за привилегиите на банките, но те не можаха да станат реалност. Напротив, даже сега в последно време такава е нагласата в страната, че едва ли не трябва да защитаваме банките, а не гражданите, макар че едното няма нищо общо с другото, но очевидно вече няма как да бъдат приети тези смели промени, които някои народни представители направиха и внесоха в Парламента. Пак казвам, за мен би трябвало правителството да е по-активно, защото то има експертизата и капацитета всеки един проблем да го обсъди многостранно, на базата на опита на всички министри и да предложат едни проекти, които да не могат да бъдат атакувани с това, че са едностранчиви или затова, че ще фалират някои и че щели да се увеличат цените на стоките във веригите, и какво ли не още.
Ако тези законопроекти бяха внесени от правителството нямаше да има такива обвинения.
Аз наистина се радвам, че гражданското общество показа, че може да работи, че има капацитет да работи, че иска да работи и да участва в управлението на страната. За мен това е пътят, това е бъдещето. Действително институцията омбудсман ще я има, защото тя е заложена в Конституцията и надявам се тази институция да се развива, дали с мен или с някой друг няма никакво значение. Важното е тя да работи близко с хората, да изслушва хората, защото така или иначе, пак казвам, всички институции са създадени, за да обслужват гражданите, да направят живота на гражданите по-лесен и по-подреден, за да могат гражданите от своя страна да произвеждат блага и да върви нашата страна нагоре и напред.
Така че из благодаря затова, че се познавам с вас. Срещали сме се и тук и в моята институция, и ви казвам, че докато съм омбудсман винаги ще бъда отворен към гражданите, защото това ми е работата. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Както винаги всички могат да се изкажат.
Предлагам най-напред да започнем с председателя на Обществения съвет.
Господин Николов, заповядайте.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Уважаеми господа, моите уважения към всички народни представители, медии, колеги и граждани.
За мен е тревожно, че ние станахме жертви на една измислена криза. Тъй като аз съм валутен търговец и съм учил доста за психология на тълпата, искам да кажа, че ние станахме жертви на някой, че иска нещо да направи, да имаме някакви избори и вече приехме тези искания и въжделения за реалност. Вярно е, че станахме жертва на геополитически сблъсък между САЩ и Русия и ние сме на такова място. Вярно е, че ДКЕВР се опита да предоговори тези договори с американския ТЕЦ, от което те ще загубят минус 5 400 млн. и това пак я направи тази криза, която е изкуствена. Вярно е, че имаше един тих опит за преврат в България чрез разклащане на банковата система. Има информация службите да си съберат от партньорските служби и да видят точно, че това са едни изкуствени събития и ни тласкат към едни ненужни избори, поне за мен е така и го виждам като реалист.
Сега се говори за актуализация на целия бюджет. Това е процедура, която ще отнеме месец и половина и пак отиваме на никъде. Просто трябва да седнете като политици и да се разберете за точно тези неща, които удрят и електората на БСП, на ГЕРБ и на ДПС. Тези частни съдебни изпълнители засягат всички, не само отделни хора. Това поне трябва да го направите, тези промени да минат.
Ето по отношение на спешните промени на Изборния кодекс. Господин Мирчев ще ви каже, точка 13 е фатална и тя се съдържа в нашето обръщение от миналия вторник.
Ето само да кажа: нужни са спешни промени на Изборния кодекс, отнасящи се до медиите и тяхното участие в изборния процес, поне това да се направи и после правете каквито искате избори. Ние поне желаем хората да отидат спокойно на тези избори, а не да са притеснени от най-различни фактори. Когато хората са неспокойни, няма да направят своя правилен и информиран избор и пак ще стигнем до такива патови ситуации – 120 : 120. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Започваме отдолу нагоре. Заповядайте.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми депутати, уважаеми колеги, благодаря ви за дадената ми дума. Аз искам да изразя своето задоволство от работата на Обществения съвет и на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и Обществения съвет.
Първо това е една организация, която за първи път съществува в нашето Народно събрание и показва, че един работещ орган може да бъде полезен, както на народните представители, така и на гражданите. Разбира се за съжаление, когато говорим за доверие на обществото към политическата система, трябва да ви кажа, че макар, че аз съм активен член на тези обществени комисии, ходя на различни заседания на комисии на Парламента, идвам редовно на заседанията на Обществения съвет, в мен остава впечатлението, че политическите партии имат желание за промяна на нещо в системата. За какво става въпрос?
Помните м. февруари, м. март, м. април 2013 година, когато Бойко Борисов подаде оставка. Тогава ние хората на улицата от февруарските протести искахме няколко неща. Искахме промяна на изборните правила, искахме промяна на правилата, свързани с ЕРП-та и т.н., за да могат нещата да станат прозрачни и да станат контролируеми в сферата на енергетиката. Тогава политическата система вместо да влезе в Народното събрание, да започне да променя тези законопроекти, те предпочетоха да си подадат оставката и да отложат решаването на тези проблеми с месеци и години. Сега е налице подобна ситуация. В преддверието на Народното събрание са поредица от закони, които защитават българските граждани и нарушават благоприятната ситуация, в която съществува статуквото. Това са законите за частните фалити, за ЧСИ-та, Гражданско процесуалния кодекс, за банките и редица други закони. Основна цел на тези законопроекти, които тук сме ги разглеждали, обсъждали и т.н. е да защитят българските граждани и да нанесат, включително законопроекта за търговските вериги, и да нанесат своите корекции в поведението на така наречената финансово икономическа олигархия. За съжаление точно в този момент изведнъж се получи политическа ситуация, в която трябва да се разпуска Народното събрание и тези закони отново ще отидат в небитието, ще бъдат разглеждани след 6, 8, 10 месеца може би и години. Това всичко не е начин, по който ние гражданите можем да засилим нашето доверие в политическата система. Точно обратното, това ни кара да мислим, че политическата система е организирана и че политическата система не играе в интерес на българските граждани, а играе по-скоро в интерес на олигархията.
Аз, разбира се, искам да изразя своето задоволство от позицията на госпожа Манолова, която винаги е била принципна, винаги се е мъчела да прокарва позициите, поне моето впечатление е такова, на гражданите. Затова този упрек, който го отправям не е персонално към нея. Упрекът ми е по-скоро към някои политически партии и към някои хора от тях.
Сега аз виждам, че и в Парламента има някаква борба, има хора трезво мислещи, има хора, които искат да настъпи промяната и има такива, които искат нещата да се връщат назад и нещата да се отлагат, и ако е възможно да не се решават, така че да се даде възможност на икономическата и политическата олигархия да продължат да съществуват безметежно.
По повод разговора, който водим за банките искам да споделя и мнението на господин Пенчев. Тук става въпрос за следното, че ние тръгваме да спасяваме банки, когато нито веднъж не сме се обърнали да спасим един гражданин или една българска фирма. Стотици български фирми фалираха, хиляди български граждани загубиха работата си, може би десетки и стотици хиляди имотите си и т.н.
Ние нито веднъж не подадохме ръка на тези субекти и сега, когато една или две банки имат някакъв проблем, ние сме готови да обърнем цялата държава, готови сме да променим всичко, само и само да ги спасим. Аз трябва да ви кажа, че в световната история има десетки страни, в които са фалирали банки и това знаете ли до какво води. До нищо трагично. Банковите банкрути са естествен завършек на икономическата криза. Всяка икономическа криза завършва с банкрути. След като банкрутират банките следва едно икономическо оживление и едно оздравяване на цялата държава. Ако банките са неликвидни, ако банките не са в добро икономическо състояние, опитът да им се помогне няма да подобри положението на икономиката и на обществото, а само ще го влоши. Това поне е моето впечатление и моето мнение по въпроса. Погледнете историята. Примерно в Исландия, след като фалираха банките, какво се получи, какъв икономически ръст има или Аржентина, която беше в борд, срина се банковата система, след това направиха 10 % икономически ръст. Много бързо достигнаха необходимото икономическо равнище.
Банките, и в икономиката се учи, че това е един второстепенен елемент, който служи да подпомага бизнеса и гражданите, те не са суверена на тази държава, те не са най-главното нещо в държавата. Това, че ще банкрутира една банка не значи нищо, или две или три. В България има банки, които не са в добро състояние, има и банки, които са в много добро състояние. Това, че няколко гнили круши ще паднат от дървото не значи, че ние трябва да го превръщаме в някакъв супер проблем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам темата с банките да не я превръщаме в централна.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Повече няма да говоря за банките.
Аз благодаря още един път на комисията и ще приключа дотук. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
Г-Н КОНСТАДИН НЕДЕВ: Благодаря. Българска асоциация на пенсионерите обединени.
Благодарен съм, че идеята продължава и в следващите парламенти. Благодарен съм на господин омбудсмана, че възприема тази идея и сигурно ще я прокара. Благодаря и на Вас, госпожо Манолова, че и Вие във Вашата парламентарна група, следващата, ще работите по този въпрос.
Следващият Обществен съвет трябва да се занимава повече със социалните въпроси, тъй като сега ние имаме 508 000 пенсионери, които имат пенсия под 150 лева и на тях държавата им доплаща. Ако се разгледат пенсионните въпроси и се вдигнат пенсиите, ще се вдигне и мотивацията за труд в младите хора. Те ще отидат да работят и няма да има младежка безработица.
Две думи искам да кажа и за банковата криза. Тя беше предизвикана от едни ранобудни финансисти.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля ви, да не говорим повече за банковата криза.
Г-Н КОНСТАДИН НЕДЕВ: Сега се упражняват на Националната здравно осигурителна каса. Това е популизъм. Но аз питам, господин Пенчев, между 1.5 и 2 млрд. лева бяха взети от Националната здравно осигурителна каса, къде са тези пари от Дянков и Бойко Борисов? Къде са тези пари? Борбата продължава. Ние трябва да ги намерим тези пари и да ги върнем в здравното осигуряване.
Вчера гледах господин Орешарски. Икономиката е във възход. Защо подавате оставка, госпожо Манолова? Господин Найден Москов Ви даде една книга за Левски и там той беше написал: „Народе …”, а сега ние питаме : „Депутати …” с много питанки, „Защо подавате оставка?”. Икономиката е във възход и може да се работи. Не можете ли тримата с Волен, Местан и вие да се разберете по тези въпроси и да си изкарате мандата, защото правителството, колкото и да го укоряват, то работи добре. Сега в момента единствената власт в България, която работи е изпълнителната власт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Гергова.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Гражданска инициатива за нов обществен договор.
Благодаря, госпожо Манолова, за дадената дума и за възможността да работим в този Парламент, защото колкото и на всички да не им се вярва ние, мисля, че работихме доста усилено и доста работа свършихме напълно безвъзмездно, както Вие обещахте.
Аз бих искала да наблегна по-скоро на това какво не успяхме да свършим. За тази една година ние може би не успяхме достатъчно да популяризираме какво прави Общественият съвет, не успахме да накараме всички граждани активно да участват в разглеждането на всички законопроекти. Не успяхме да ги накараме да се опитат да променят нещо, защото ние всички виждаме във Фейсбук и в социалните мрежи всички колко са активни, но когато се стигне до някаква промяна, до някакво становище, всеки се крие.
Аз мисля, че първо е вината в нас, в гражданското общество. Депутатите наистина са много виновни, но те са отражение на гражданското общество. Ние не успяхме за тази една година да се обединим, да бъдем достатъчно силни, така че да изискваме и да настояваме те да работят в полза на обществото.
Не искам да се връщам на банковата криза, но пак ще кажа. За това интервю, което направи Бойко Борисов, което беше наистина опит за държавен преврат, колко човека сигнализираха ДАНС, само 10, един от тези 10 човека бях аз. Това ли е гражданското общество? Там имаше нарушение на Конституцията, така ли е господин Пенчев? Имаше нарушение на членове. Защо много бързо се спретнаха депутатите да пишат нов закон да защитят банките? Ние си имаме членове, съгласно които могат да бъдат защитени. Просто тези членове и тези закони трябва да се спазват, а не да пишем нови, за да защитим банките.
Съгласна съм със Светозар Съев, който каза, че банките са частни, да има и държавни, но ние защитихме ли гражданите, тръгнахме да защитаваме банките.
В тази връзка е хубаво депутатите да намерят един общ език, защото те са народни представители, а не са партийни представители. Така че народът ги е избрал да дойдат да защитават интересите на народа, а не да се карат помежду си и да преследват някакви тясно партийни политически интереси и т.н.
Нека да си стиснат ръцете поне до края на лятната сесия. Да приемат наистина законите, които са важни, както са посочени в нашата декларация, за да може наистина много повече хора да дишат по-добре. Това са законите за ЧСИ-та и за фалита. Аз не знам колко хора ще се самозапалят, докато се събере следващото Народно събрание, дали въобще ще има кворум, дали ще бъде същия цирк, който беше сега.
В тази връзка ние още на първото заседание, което беше на Гражданската комисия, когато не беше направен още правилника на Парламента, бяхме дали предложения, които ако този Парламент беше ги приел, нямаше да има игра с кворума и нямаше да си позволят депутатите да не ходят на работа. Просто това да е обеца на ухото за всеки следващ Парламент какви правилници трябва да приемат, така че да не си позволяват хората да не ходят на работа, защото всеки един от нас, ако не ходи на работа ще го уволнят, а тук не ходят с месеци на работа и никой нищо не им казва. Благодаря за вниманието.
Д-Р РАЙЧО ВЕЛКОВ: Аз ще бъда кратък, ясен и точен. Според нас, всички тук присъстващи, докато не бъдат приети всички тези жизнено важни закони за развитието на държавата, този Парламент не трябва да бъде разпускан и премиера не трябва да подава оставка. Това зависи единствено от него, по Конституция, той може да реши кога и защо да подаде оставка.
Преди да се приемат жизнено важните закони за страната, да не ги цитирам отново, защото сме ги написали в писмен вид и сме ги внесли официално в Народното събрание, докато не бъдат приети тези закони това Народно събрание не може да бъде разпуснато. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХРИСТО МОНОВ: Други желаещи да се изкажат? Заповядайте.
Проф. ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: Уважаеми колеги, аз не съм участвал често в тези заседания, кога канен, кога неканен, но трябва да споделя моя повече от 40-годишен опит на общественик.
Благодаря на госпожа Манолова и на сегашното Народно събрание все пак, че създаде тази комисия и даде възможност гражданите да участват в управлението на страната в някаква степен пряко. Независимо от това аз искам да споделя с вас дълбоката си тревога от състоянието на управлението на държавата и спазването на Конституцията.
Вие знаете, че чл. 1, ал. 2 недвусмислено казва, че властта произтича, принадлежи и се изпълнява от народа непосредствено и чак след това чрез избраните органи.
Може би на вас е известно, може би не, но аз бях един от ръководителите на пенсионерските протести през 2007 година, когато управляваше, ако не се лъжа тройната коалиция или може би двойната, но независимо от това ние протестирахме и тогава се сблъскахме със следния проблем. При госпожа Масларова се събират ен пенсионерски организации, които се скарват пред госпожа Масларова и тя казва: „Докато не се съберете и не ми представите една представителна организация, аз няма какво да приказвам с вас”. Тази картинка се повтаряше и през следващите правителства по отношение на пенсионерите.
Преди две-три седмици протестираха животновъди от пиринския край. Съответните органи в Министерство на земеделието и храните казват: „Вижте какво, това е една от 36-те овчарски или говедарски организации”. Същото се отнася за пчеларски организации, за организации на зърнопроизводители и т.н.
Очевидно ние тук сме събрани, но ако вземем списъка на хората, които са зад нас, те сигурно не представляват масата от българския народ. Така че от този опит, който ние имахме с пенсионерските организации, аз предложих да се внесе закон и тук спомена миналия път колегата, че от 2007 година още е предложено да се разгледа закон за пенсионерите и тяхната съсловна организация да бъде една, с която да може да се контактува, да бъде представителна организация, на масата от пенсионери да може да се преговаря с нея и същевременно да се формират правила за взаимоотношенията между тази организация и държавните органи.
У нас съществуваше една организация, наречена Отечествен фронт. В света са две държави с такива организации – Виетнам и България, но нашата организация беше създадена по инициатива на един българин, който ние го оплюваме, но който беше достатъчно мъдър. Отечественият фронт беше гражданска организация, организация за защита на интересите на гражданите. Перестройчиците първото, което направиха, беше да се ликвидира тази организация.
Господин Пенчев, предлагам вместо да имаме 30 или 3 000 граждански организации създайте при вас от тези хора, които са тук Обществен съвет, с който да обсъдим внесения от нас закон за единна организация на избирателите в България. Тук се предлагат различни идеи – дайте да правим мажоритарни избори. Мажоритарният избор означава, че народният представител, който е избран от даден избирателен район, трябва да бъде тясно свързан с този избирателен район и тогава може да бъде отзоваван, призоваван и както искате го наречете. Така че много Ви моля, господин Пенчев, тук ще има ли Народно събрание, няма ли да има Народно събрание, но мисля, че е от ваша полза, да се започне създаването на такава единна организация на избирателите, която ще бъде във ваша помощ и сигурно към Вашата администрация, ако се създаде Обществен съвет, който да се заеме с изграждането на такава организация, ще позволи на гражданите да контролират управлението на държавата и да се премахне този произвол на мафията и на различните групировки.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, само ще Ви моля по-накратко.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Българска асоциация на пенсионерите.
Аз първо искам да благодаря на Мая Манолова затова, че създаде този Обществен съвет и по този начин целта беше да се приближи центъра на тежестта по-близко до желанията на обществото, т.е. по-близко до така наречената пряка демокрация. Друг е въпросът, доколко се взеха под внимание предложенията на гражданите, особено когато се работеше по новия избирателен закон. Мисля, че там много неща отпаднаха, но както и да е, все пак нещо беше направено.
Искам да направя едно предложение, което съм го давал по времето на събиранията при господин министър-председателя Орешарски. Според мен и според хората, които представлявам трябва да се създадат обществени съвети към всички министерства. Към всяко министерство да има Обществен съвет, но наистина Обществен съвет, тъй като сега например към Министерство на здравеопазването има такъв Обществен съвет и то няколко, обаче те са професионални, а къде остава пациента не се знае. Така че да има Обществен съвет към Министерство на здравеопазването, който да защитава интересите на самите пациенти. Същото нещо е и по отношение на Министерство на труда и социалната политика. Там отдавна има Обществен съвет, който обаче и отдавна не се е събирал, така че той не работи този Обществен съвет.
Моето предложение е да се възвърне старото положение, при което съществуваше специализиран пенсионерски съвет, който да подработва нещата предварително и след това да се представят тези неща като законопроекти или изменение към законите. Само един специализиран пенсионерски съвет към това министерство, където има участие само от пенсионери, може да създаде един нов, подобрен, усъвършенстван пенсионен закон, тъй като страната се нуждае от такова нещо в най-скоро време.
Проф. ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: Колега, в Министерство на правосъдието са регистрирани 40 такива организации. Коя от тях ще бъде представителна в този Обществен съвет?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви. Това е друга тема, която няма да реши Парламента.
Заповядайте, госпожо Хашъмова.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Уважаема госпожо Манолова, от името на форум Граждански контрол искам да попитам, доста усилия нашият Обществен съвет направи по изготвянето на жизнено важни закони за нашето общество.
От отчета, който Вие току що направихте, се вижда, че вие сте се съобразили с гражданските искания, с гражданските предложения и това е похвално, защото това е първият Парламент, който обръща внимание на и се съобразява с българското гражданство, но остават много нерешени проблеми и нас ни учудва защо нищо не споменахте за нашето обръщение, което ние представихме пред всички парламентарно представени партии. Какво отношение ще се вземе за това бедно население и съвсем обяснимо е тази обективност на пенсионерите, защото те са едни от най-ощетените?
Нека не забравяме, че ние вече сме страна, членка на Европейския съюз и искаме държавата ни да направи всичко възможно, да не бъдем първата страна по бедност в Европейския съюз, да не бъдем първата страна по заболеваемост, първата страна по смъртност и първата страна по отрицателен прираст на населението, по безграмотност също. Това е потресаващо.
По-нататък искам да отбележа, че много е кратко времето, което остава и някак необяснимо е някои лидери на партии да казват, че е дошло време да се създаде правителство на спасението. За какво правителство на спасението ще говорим, като няма да има Народно събрание, което ще променя и ще приема закони, които наистина да променят така нещата, за да се подобри положението на хората, за да спасят хората. Идват избори, насрочени за 5 октомври. Днес четем, че от 01 октомври отново ще има увеличение на тока. Какво става? Кой ще отиде на изборите, госпожо Манолова? Вие първи осъзнахте в тази комисия, че действително гражданите са избирателите и те представляват нашия Обществен съвет, част от тях разбира се, над 30 организации сме.
Има един въпрос, на който накрая искам да обърна внимание.
Доктор Чалъков, който е шефът на рехабилитационните болници в България изказва притеснение от името на своите колеги и иска защита на държавна собственост на лечебни заведения. Министерството на здравеопазването вече е излязло с предложение Базата за калолечение в Поморие да бъде дадена като дар на кметството в Поморие. Много ни е известно на всички нас какво се случва, когато от една обществена мине към частна собственост, общинска и след това частна разбира се.
В петък отново е дошло ново писмо, в което има предложение за Почивната база за лечение с минерални води в Костенец. По същия начин да се дари на общината. Моля ви обърнете внимание. Ние трябва да си запазим националното богатство и да го развиваме. Най-богата държава в Европа сме по минерални извори и не използваме това богатство, да развием туризма, да развием най-вече здравния си туризъм и балнеолечението. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за въпроса, който повдигнахте. Предполагам, че той не е предрешен.
Заповядайте, господин Монов.
Г-Н ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Пенчев, уважаеми колеги, уважаеми представители на гражданското общество чрез неговите организации.
Вземам думата, за да успокоя преждеговорящата, че като народен представител от Бургаски избирателен район след малко ще тръгна към Министерство на здравеопазването, за да проверя дали това, което казвате е така и какви са основанията.
Аз мисля, че общината също не би била лош стопанин, но нека да проверим нещата
За да не вземам втори път думата, искам да се върна малко повече от година назад, когато нашата комисия за първи път се събра. Спомняте си каква беше обстановката около Народното събрание, протестиращите хора, не искам да давам характеристика на това кой, как, защо протестираше.
Истината е, че обстановката по отношение на емоционалния си заряд беше доста негативна и как се успокои тя в един от първите дни, когато беше много тежко и за нас вътре, и за хората отвън. Тогава, когато госпожа Манолова реши да отвори Пленарната зала на Народното събрание, в същия този ден, няколко часа само след едни много драматични събития, отвори залата на Народното събрание и тя се напълни с хора, които представляваха най-различни социални, културни, етнически, икономически и т.н. прослойки на обществото. Аз бих казал, че това беше действително една представителна извадка на това, което сме ние българите, гражданите на Република България, защото да си гражданин не е необходимо непременно да участваш в списъчния състав на някаква организация. Ти трябва да имаш съзнанието затова, че от теб зависи как тази държава ще се развива. Какво се случи? Само за около половин час това напрежение беше преодоляно. В Пленарната зала на Народното събрание аз видях хора, които мислят за държавата си и ако това събрание ще остане с нещо позитивно, аз мисля че са много нещата, но може би най-позитивното е, че случилото се тогава беше метафора на това как трябва да решаваме проблемите си. Мисля, че всички заедно.
Аз благодаря на всички, които участвахте в работата на комисията, за мненията, може би крайни, но това са вашите мнения, вие представлявате и себе си, и хора като вас, и когато човек има умението да се вслушва в различните мнения, колкото и да са крайни, колкото и да са далеч може би от фокуса на конкретната дискусия, те са предизвикани от нея.
Уверявам ви, че за нас членовете на комисията беше не само удоволствие да работим с вас, но и много полезно и ви благодаря за тези уроци, които ни дадохте. Надявам се, че младостта ще надделее и в следващото Народно събрание това начало ще намери своето продължение за благото на всички нас като граждани на Република България. Още веднъж ви благодаря.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Позволете да Ви благодаря, Господин Монов, че веднага ще реагирате и само да кажа, че нали не мислите, че като 18-годишен парламентарен журналист няма да проверя фактите предварително, за да ги изнеса.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, така или иначе темата е поставена, тя ще бъде проверена, ще получите информация за резултатите.
Нека да дам думата и на другия народен представител, който е дошъл в комисията, господин Мартин Захариев. Тъй като тук всеки занимава останалите с това, което смята за важно. Неговата тема колкото и да изглежда встрани, всъщност е по същността на работата на нашата комисия, ако приемем, че изработването на Изборния кодекс беше едно от важните неща, с които се занимавахме.
Заповядайте, господин Захариев.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, господин Пенчев, моите почитания, уважаеми дами и господа, тук съм като член на Комисията по култура и медии и най-вече като представител на гражданската квота в 42-то Народно събрание, и избран като такъв.
Аз с огромно възхищение проследявам отчетния ви доклад и констатирам, сигурно няма да сбъркам, ако кажа че от 24-те постоянни комисии, тази е била най-активната в рамките на 42-то Народно събрание.
В същото време няма да скрия от вас разочарованието си, че именно гражданската квота в 42-то Народно събрание потъна като хапче в океана, за съжаление и контрапункт на всичко онова, което се случи в събуденото гражданско общество през изминалата политическа година. Но както се казва, цитирайки Рейгън: „Аз съм тук като гражданин временно на държавна служба”.
Бързам, без да политиканствам и давайки си сметка, че тази сграда много вдига политическия адреналин сама по себе си, в нея има една магия, необяснима за мен, аз съм противостоял на това тези 12 месеца с неустоимото си чувство за нормалност и рационалност в работата, но за съжаление се чувствам малцинство в този си напън.
Пестейки моето и вашето време, бързам да фокусирам вниманието ви затова, за което съм тук, а именно Изборния кодекс, върху който вие активно работихте заедно през изминалия период и по който се проведоха евроизборите.
Щастлив съм да чуя, че беше споменато вече, че акцентирате върху определени промени в Изборния кодекс, касаещи медийната регулация. Бързам също така и да благодаря на проф. Мирчев и на това, което той свърши с неговия екип изключително професионално и аз съм дошъл да го представя днес пред вас от името на оглавяваната от него организация Гражданска инициатива за свободни и демократични избори. Използвам статута си на народен представител да кажа от свое име това, което те са извършили и да го представя накратко пред вас, разбира се с уговорката, че проф. Мирчев после, вероятно после би допълнил нещо повече, което съм пропуснал.
Считам за важни нещата, които ще споделя обаче с вас.
Без никакво съмнение медиите имат огромно значение и мощ върху масовите нагласи и изборните ориентации на големи електорални групи и те несъмнено мотивират изборната активност, въпреки че тя беше само 36 % на изминалите избори. Нашите очаквания са за изборите, които предстоят наесен, да са още по-високи – 55 % може би 60 %.
Огромното влияние и мощ на медиите да въздействат върху самите партии, техните лидери и кандидатите, които са в листите, също не е за пренебрегване.
Медиите изрично обаче не са признати за субект в Изборния кодекс, въпреки тяхната всепризнатост за сила на четвърта власт и те реално функционират като такава.
Няма съмнение, че Изборният кодекс 2014 година прави опит да регулира тази изключително важна роля и дейност на медиите и в същото време направи една значителна стъпка напред в една по-обхватна и по-ефективна регулация на медийните услуги по време на изборите.
В същото време обаче не трябва да крием, че има известни пропуски и отделни неясноти, липса на синхрон в нормите, както в административно процесуалния ред по прилагането им, така и в практиката.
Благодарение на извършения медиен мониторинг от Гражданска инициатива за свободни и демократични избори се оформят 5 групи категории, които искам да споделя с вас по време на предизборната кампания Евроизбори 2014.
Тези наблюдения и категории са препотвърдени и от други наблюдателски организации, част от които присъстват и днес в залата.
Първата категория, която искам да представя пред вас е административно процесуалният ред за оспорване при нарушения по реда на провеждане на предизборна кампания от доставчиците на медийни услуги.
Практически ние имаме едно ограничаване на формите за оспорване при нарушение на реда за провеждане на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги. Предвидено е само жалба без сигнал. Същевременно в публичния регистър на сигналите на Централната избирателна комисия в изборния ден откриваме повече от 10 регистрирани сигнала за нарушения от страна на медиите, които е възможно да бъдат оставени без разглеждане поради така наречената недопустимост.
Ограничаването на правото на наблюдателите, а повечето от вас тук са именно такива да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес от страна на медиите, допустимите наблюдатели са само политически партии, коалиции и инициативни комитети.
Така наблюдателите са ограничени в това поле на наблюдение от гледна точка на гражданския контрол.
Изключва се възможността за оспорване при нарушение на реда от страна и на печатни медии, и онлайн новинарски услуги
Допустима е жалба само срещу доставчик с лицензия или регистрация, т.е. тези които ползват честотен ресурс и имат програмна или далекосъобщителна рецензия от съответните регулатори.
В същото време обаче печатните медии и онлайн новинарските услуги, които набират все по-голяма скорост във формирането на общественото мнение и значимост, не подлежат на регистрация и лицензиране, а там се случва основния обществен дебат и аз виждам много от вас с профилите си във фейсбук как коментират обществено мнение и заемат обществени позиции.
Втората категория е така наречената неравнопоставеност в статута и функциите на печатните медии и онлайн новинарски услуги, в съотношение с електронните такива – радиото и телевизията.
Изключва се възможността печатните медии и онлайн новинарските услуги да отразяват предизборната кампания безплатно, което е предвидено за търговските медии, радиото и телевизията.
Няма забрана обаче печатните медии и онлайн новинарските услуги да отправят политически внушения чрез търговска реклама, както в частта, отнасяща се до търговските медии. Статутът на онлайн новинарските услуги като доставчици на медийни услуги не е еднозначно дефиниран.
Третата категория. Редакционната отговорност на доставчиците на медийни услуги по време на изборния процес. Редакционната отговорност като такава е въведена като понятие, но не е вменена като изрична отговорност на доставчиците на медийни услуги – печатни, новинарски, онлайн медии, обществени, търговски доставчици на медийни услуги. Не е акцентирано тяхното прагматично внимание върху тази така наречена нетърговска отговорност.
Четвъртата категория. Форми на отразяване на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги, било то платено, било то безплатно. Не са посочени ясни критерии за начините на уведомяване за платените материали с предизборна тематика от страна на доставчиците на медийни услуги. Не е предвидена форма на контрол и санкции за доставчиците на медийни услуги, които не публикуват условията, реда, времето, тарифите, информацията за сключените договори за платено отразяване и такива казуси имаше много по време на действащата кампания за Евроизбори 2014.
На последно място това е мониторингът върху дейността на доставчиците на медийни услуги по време на избори. Не е предвиден специализиран мониторинг за дейността на печатните и онлайн новинарски услуги, но е предвиден такъв за електронните, от действащия медиен регулатор СЕМ, чрез които да се осъществява контрол върху дейността им по време на предизборната кампания.
Ето затова решаването на констатираните проблеми, така да се каже обобщени и анализирани от ГИСДИ, изискват бързи мерки. Вероятно това е възможно да стане още през м. юли т.г, преди началото на следващата предизборна кампания за парламентарните избори.
Аз виждам това за възможно, ако в рамките на следващата календарна седмица 14 – 18 юли, с подобни текстове се занимаят Комисията по правни въпроси и настоящата комисия, на която съм дошъл като гост за първо четене. За второ четене със съответните технически бележки, редакционни и правни такива да се достигне в седмицата 21 – 25 юли и евентуално в последните работни дни на този Парламент 42-то Народно събрание, вероятно 30 – 31 юли, ако тогава все още съществува той, надявам се, да мине в зала с доклад.
Това е напълно реалистично.
Казвам го, защото считам че тук е мястото и това е един респект към вашата работа, и като изразители на общественото и гражданско самосъзнание и мнение, че с ваша помощ може да бъде упражнен натиск върху съответните ресорни комисии поне промените в медийното законодателство, касаещо изборите 2014, в частта Изборен кодекс те да бъдат прокарани.
Подготвени са точно 16 конкретни изменения и допълнения на Изборния кодекс в сравнителна таблица, които съм готов да предоставя веднага на всеки от вас. Господин Мирчев също би съдействал с неговата организация затова. В сравнителен порядък действащия в момента член на кодекса и предложението за допълнение в следващата колонка. Много лесно за разбиране и за анализиране на конкретните предложения. Мотивите към тях вече съм изразил достатъчно ясно.
Разбира се в една по-далечна перспектива, именно хора като вас, а така също и Медийната комисия, надявам се и в следващото Народно събрание да има и действаща Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения, да постави и други въпроси в тази тясно професионална, но много важна дейност, каквато са медиите, а именно това да се преосмислят статута и функциите на блоговете в социалните медии в изборни процес, тъй като сред стоте най-влиятелни медии по дадена тема се явяват вече блогове, които определено действат като доставчици на медийни услуги.
Разбира се, аз не искам да поставям каруцата пред коня. Това е един предстоящ процес, за който ще говорим надявам се в едни по-добри времена в един следващ Парламент, или по-скоро вие ще говорите.
Разбира се и административно процесуалният ред също трябва да бъде изчистен. Сега времето за разглеждане на жалбите е скъсено само до един ден – преди и след изборния ден и не е ясно какво става, ако ЦИК, РИК или МВР и т.н. не реагират в съответния законов срок. Считам, че този срок е изключително кратък.
Благодаря за вашето внимание. Господин Мирчев, надявам се да допълните моите аргументи. Това са 16 текста, които абсолютно реалистично могат да отнемат много късо парламентарно време и в комисии, и в зала, но да покажат респект към работата на тази комисия и отношението на 42-то Народно събрание като еманация на свършеното от вас дотук. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Захариев.
Бяхте ясен. До края на този Парламент ще се внасят и приемат единствено и само закони, по които е осигурен предварителен консенсус, така че можете да се включите евентуално в разговорите с другите парламентарни групи за постигане на такова.
Предлагам тази тема да не я обсъждаме днес повече тук, защото така или иначе процедурата по нея не е стартирала.
Ще дам думата на професор Мирчев като, като моля да вземете отношение по теми, които са свързани с работата на комисията, Вие участвахте активно.
Промените в Изборния кодекс мисля да не ги обсъждаме, беше достатъчно изчерпателен господин Захариев.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Мисля, че беше достатъчно изчерпателен и му благодаря. Аз го приемам като конкретна форма на законодателна инициатива от ваша страна.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, господин Мирчев. Извинявайте, че Ви прекъсвам, само ако бъда подкрепен от заместник-председателя на Парламента, защото сам войнът е войн, но не в тази среда. Благодаря.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Убеден съм, че е възможно този консенсус, за който госпожа Манолова каза, да бъде постигнат в близките дни или една седмица, за да може този елемент от Изборния кодекс да бъде оптимизиран. Това е на пръв поглед едно от дребните неща, обаче след това ще имат много съществено отражение върху повишаване степента на демократичност, публичност и усещането ни, че следващата кампания е била по-нормална и съответно изборите са били по-демократични. Така че няма да казвам повече неща от това, което беше изказано. Само искам да съобщя, че нашето предложение на ГИСДИ е разпратено до всички парламентарни групи, до президента на републиката, до всички лидери на основните политически партии, до един много широк кръг медии, медийни специалисти и ключови журналисти.
Тъй като съм взел думата ще кажа две-три важни за мен неща.
Първо не трябва да пропускаме това, което вече беше казано и декларирано, че съществуването на нашия Обществен съвет е всъщност един прецедент, който е хубаво да не остане изключение, а да намери своето продължение, може би оптимизирано продължение и до следващия Парламент, независимо коя ще бъде водещата партия там и каква ще му бъде партийната структура. Ние тук всички обществени организации се надяваме затова, защото демокрация без подобни институционализирани форми за представителство в оперативната работа на Парламента, гражданско представителство в оперативната работа на Парламента, не биха били мислими.
Второ. Искам да изразя личното си впечатление от работата в самия съвет, ние разбира се, много неща можем да си пожелаем, включително в последния момент стоеше въпроса и за ръководството и за организацията на работата, но това са нормални неща, когато подобен тип организация се създава. Надявам се следващият Обществен съвет много по-бързо и много по-оперативно да се конструира, за да бъде по-ефективен.
Последно. Това обръщение, което приехме във вторник го депозирахме същия ден, има 13 точки, по които трябва непременно да се работи и да се направи нещо съществено до следващата седмица, защото става дума за неща, по които вече Европейската комисия е открила или открива наказателни процедури, което означава много български пари, които трябва да се плащат, ако сега не се свърши тази работа, а се свърши да кажем през м. ноември или декември от предстоящия Парламент. По последната, 13-та точка, която се отнася за медиите говорихме много и всички онези десетина закони, които са в достатъчно напреднала фаза. Ако този Парламент не си играе на дребно интригантство и политическо, а седне и работи три седмици, всички тези закони от изключителна важност, при това те са важни за широките народни маси, бих използвал този малко стар термин, този Парламент може да ги приеме, следователно трябва да се положат всички усилия Парламента да работи ефективно, да интригантства по-малко и да свърши малко повече народополезна работа.
Аз лично се надявам това да стане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, професор Мирчев.
Сега минаваме на финални думи, буквално с по едно изречение. Моля ви, слушали сме се достатъчно, знаем си мненията, нека да ценим времето, нашето и на другите.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Съюз за закрила на пострадалите от банки и частни съдебни изпълнители.
Много ми се иска да кажа добри думи за Вас, госпожо Манолова, защото в личен план като човек и като жена сте ми много симпатична и изпитвам уважение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз ви помолих да се изкажете само с по едно изречение.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ:
Съвсем в едно изречение. Вие преди една година дойдохте с един лозунг и над 900 000 човека ви повярваха. Вие казахте: „Ще върнем държавата на хората”. Живеете ли със самочувствието че я върнахте?
Аз ще ви кажа. От кого трябваше да я върнете, да ви запитам? Нима според чл. 1 на Конституцията, нима цялата власт не произтича и не е на народа? Точно преди 25 години цялата власт в България и държавата беше на една партия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз наистина Ви помолих. Уважавайте времето на останалите.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Госпожо Манолова, Вие трябва да ме чуете. Преди 25 години ние гражданите, вие също сте част от нас, се обединихме в партии, направихме ви политици и ви дадохме правото да говорите от наше име и да правите законите. Вие в Парламента при всеки нов Парламент се заклевате, че ще спазвате Конституцията и във всичките си действия ще се ръководите от интересите на народа. Вие, сега като разпускаме 42-то Народно събрание, отивате ли си със самочувствието, че не сте престъпили тази клетва? Защото през тези 25 години, госпожо Манолова, няма смисъл от този Обществен съвет, ако вие действително работихте за интересите на народа. Тук, в този Обществен съвет, в тази комисия 8 месеца говорим за промени на ГПК. До Вас стои господин Пенчев, който сезира и Конституционния съд. Дори само едно, да се махнат и банките от чл. 417, т. 2. Едва ли в Народното събрание има човек, който да е чувал толкова предложения за промени на ГПК и Вие казвате във Вашия доклад, че сте се съобразили с нашето мнение. Как сте се съобразили, като във вашия проект вие махате думичката „и банките” от чл. 417, т. 2 и я изнасяте в т. 10? Пак запазвате привилегиите на банките и сте готови днес, заедно с предложенията на ДПС, което е застанало изцяло в интерес на банките, да подкрепите едно законодателство, промени в Наказателния кодекс или поне да ни дадете гаранции, че след като не променяте и не подобрявате нещата със Закона за ГПК за ЧСИ, няма да допуснете с цената на нищо да се промени това.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, по-кратко.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Преди 30 години тази държава ме вкара в затвора за правото да говоря. Сега вие ще позволите ли отново някой, ако каже нещо за банките да отиде в затвора отново, както навремето по чл. 108 и чл. 273? Ето това вие не свършихте. Тази комисия е прекрасна, но ми изглежда като начин така да се даде отдушник, всичката пара да отива за свирката, вместо да бъдем на Орлов мост и да блокираме улиците, както беше през м. февруари, ние влязохме тук в Парламента с надеждата, че ще ни чуете. Вие не ни чухте. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да говорим по същество.
Първо, Вие не сте юрист и не сте длъжен да проумеете очевидно какъв е смисълът на нашето предложение, но преди да държите тези пламенни речи, може би трябваше да си направите елементарна консултация с юрист. Предложението, което сме направили е с преместването на банките в т. 10 за възможност за спиране чрез възражение на процедура, която е започната от банките. Моля Ви, замълчете, аз ви слушах достатъчно много.
Пренасянето на този текст от чл. 417 в другия, означава банките да могат да си търсят парите от длъжници, без да представят писмени доказателства. Погледнете текстовете.
Това, което сме обещали, защото аз не съм лъжец и не понасям някой да говори, без да е прочел и да разбира, да ме обвинява в това. Всеки юрист около тази маса, който има някаква представа от право и от текстовете на ГПК, може да направи справка какво предложение сме направили. Точно такова, каквото го поискаха гражданите, а именно да не могат банките с едно искане да започват процедура по принудително изпълнение по отношение на техните длъжници. Това е, като не сте го разбрали, консултирайте се и тогава коментирайте. Другото е обидно и другото е клевета, и другото не е коректно. Така че този патос си го спестете.
При положение, че след обсъждане повече от два месеца с юристи, с колегите от парламентарната група сме внесли предложение, което едно към едно защитава интересите на длъжниците и е в унисон с това, което беше обсъждано в тази зала, просто няма да позволя да се говорят лъжи и откровени глупости.
Тук има юристи, които ще Ви помогнат да се ориентирате. Просто ви моля за повече коректност с изказванията си около тази маса. Не случайно ви помолих по едно изречение и ви помолих точно, защото очевидно е събран много гняв у всеки. Не го изливайте без всякакви основания в случая, в който някой е видял камера пред себе си . Не приемам Вашата критика, защото тя не отговаря на истината.
Г-Н СТОЯН ТОДОРОВ: Госпожо Манолова, преди година и един месец наистина се събрахме в тази зала по Ваша инициатива, за което Ви прави чест и знам че Вашето решение за тази покана и за организирането на тази среща беше преди да започнат същинските протести, но година и един месец ние идвахме редовно. Всеки от нас правеше каквото можеше и на мен лично, предполагам, че и на повечето приятели, защото вече сме приятели с почти всички тук, ни е обидно да се чувстваме като параван и подлоги на това управление, което беше досега. Преди година и един месец в тази зала имаше страшно много медии, камери и наистина тогава можеше да се говори, че някой иска да се снима и да го дават по телевизията. Днес няма никой, днес трябва да претупаме заседанието ей така, протоколно, от кумува срама, за да не се чувстваме като парцали затова, което сме направили, което сме преживели през тази година и половина.
Благодаря ви много на всички.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
Г-Н РАЙЧО ВЕЛКОВ: Искам и настоявам лично и от името на всички тук в залата преди разпускането на това Народно събрание да бъдат приети измененията и допълненията към Закона за здравеопазването и ценовата политика. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз Ви разбирам и Вашето искане е абсолютно справедливо, но това не е във възможностите на нашата парламентарна група, за да мога да поема такъв ангажимент. Ние направихме всичко, което можахме. Всички дискусии, които са се провели в тази гражданска комисия са намерили своя законодателен израз, внесли сме съответните закони, част от тях бяха приети, за други няма политическа воля, за трети няма време, има удобни извинения. Парламентарната ни група има 82 народни представители. Това са нашите възможности. Аз не мога да поема ангажименти, които не мога да свърша.
Г-Н РАЙЧО ВЕЛКОВ: Деветдесет процента от хората в България са болни, т.е. всеки има нужда от здравна помощ. Отново повтарям и пак ще го повтарям и в следващия Парламент, и когато и да било, пак ще го повторя. Не може фирмите, вносителки и производителите на лекарствени средства да си формират печалба от 5 000 процента на моя и вашия гръб. Нека да ги спрем. Те по закон имат право на 20 %. Аз мога да ви кажа как се формират тези 5 000 процента.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това би могло да бъде тема на обсъждане, по време на която да поканим съответните специалисти, представители на институции. Ние с вас този въпрос двамата няма да го решим в този кръг, защото всяка законодателна инициатива се нуждае от експертиза. Форматът, който сме събрали, няма този капацитет.
Г-Н РАЙЧО ВЕЛКОВ: Аз имам формулата, за да се блокира този саботаж към българския народ, който упражняват Огнян Донев и редица други и го заявявам най-отговорно пред всички, защото това е саботаж към българския народ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Темата е важна, но очевидно с нея ще се занимава следващото Народно събрание.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА:
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин омбудсман, уважаеми депутати, дами и господа, безкрайно съм благодарна на господин Мартин Захариев, който може би е първият депутат, който говори по темата за медиите и всъщност цитира това, което ние самите поискахме в първия работен ден на този Парламент.
Искрено Ви благодаря, надявам се наистина това да се случи, защото ако не се отразяват безплатно предизборните кампании, абсолютно нищо няма да се промени. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тази тема е важна, аз не исках да разочаровам Мартин Захариев, но наистина искам честно да ви кажа, че в рамките на този Парламент могат да бъдат и приети единствено и само закони, по които има консенсус между политическите сили. Това е истината и не искам да ви заблуждавам.
Този анализ е изключително важен. Темата е изключително важна, предполагам, ако трябва да бъда честна, че с нея ще се занимава следващото Народно събрание.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: На тема медии никога няма да бъде удобно на всички политически партии да бъде безплатно отразяването и на независимите кандидати, така че това трябва да се случи, независимо какво е удобно на политическите партии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, но нали знаеш, че за да се случи трябва да има мнозинство, което да го подкрепи.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Може би в скоро време ще има мнозинство.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много се надявам, защото и аз съм съгласна с теб, че темата е важна.
Заповядайте.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Вземам думата, за да кажа две изречения по това, което предложи господин Захариев.
Преди това искам да кажа, че Вие в самото начало във Вашето встъпление казахте, че сте горда, госпожо Манолова, че сте имали честта да ръководите този Обществен съвет. Аз бих искал да декларирам, предполагам че и другите ще се съгласят с мен, че също съм горд, че един заместник-председател на Народното събрание във Ваше лице, успя да организира наистина една свободна дискусия на представителите на гражданското общество, за което Ви благодаря и от името и на други организации. Надявам се наистина в следващия Парламент да имате възможността да продължите тази тенденция, която се зароди при нас. Това е едно.
Още един път благодарим .
Поводът, по който взех думата е това, което представи г-н Мартин Захариев. Само три изречения, господин Захариев.
Може да се разсмеете, но аз така съм добре запознат образователно с медиите. Доставчици на медийни услуги, това ми звучи, не знам кой мозък го е мислил, това ми звучи така, както по времето на Тодор Живков се появи едно определение да не казваме кравари, а да казваме оператори на биологически единици.
В тази връзка три молби. Не пипайте в момента интернет и другите социални мрежи, фейсбук и т.н., защото този американизъм, който се опитват да ни го наложат ще ни доведе до това да ни забраните в деня на изборите да си пишем и съобщения по телефоните – SMS, също и за блоговете. В Изборния кодекс, който Вие го споменахте, също не трябва, също според мен, да се пипа, защото ние всички знаем колко пот, сълзи и да не казвам какво друго и госпожа Манолова, и голяма част от тук присъстващите изляха, за да се стигне донякъде. Аз съм дълбоко убеден, че в момента, в който сега се тръгне да се променя Изборният кодекс, това ще даде възможност на някои, които не го харесват, да отнемат и други придобивки, които обществото взе.
Накрая много Ви моля като медиен специалист да внесете в Закона за медиите забрана фъфлещи манипулатори, или манипулаторки от екрана да ни облъчват и да въведете държавни такси на сумите, които аз или който и да било друг гражданин на републиката трябва да плаща за своите изяви, а не да ни ограничавате правата, защото както е казал Русо, знаете: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е окован във вериги”, но отнетата със сила свобода се връща пак със сила. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте.
Г-ЖА ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА: Център за човешки права.
На първо място искам да изразя съжалението си, че промените в ГПК и ЗЧСИ няма да могат да минат в рамките на това Народно събрание, тъй като десетки хиляди хора разчитаха на тях, но при този политически цинизъм, който се разиграваше се цяла година не се учудвам, че не остана време за важните неща. Знаете: влизаме-излизаме, гласуваме- не гласуваме. Това беше подигравка с всички пострадали хора според мен.
На второ място и набързо тъй като виждам, че един от приоритетите, които ще гласувате до края на това Народно събрание са промените в Закона за подземните богатства, бих искала да обърна внимание на Вас и на Вашите колеги на нещо много важно, за което ние вече алармирахме медиите, а именно че с решение № 418 на Министерски съвет през 2010 година правителството на Борисов дава разрешение за добив на въглищен газ в житницата на България Добруджа. Това абсолютно незабелязано и подчертавам без никакво обществено обсъждане минава, след което започва обжалвателна процедура от страна на Овъргаз, която трае няколко години и през м. април т.г. вследствие на това разрешително е подписан договор от настоящото правителство, което очевидно вече е следвало това разрешително за добив на въглищен газ.
Забележете, че американската компания, която печели обжалвателната процедура не дава по никакъв начин, включително и в Министерство на икономиката и туризма няма такава информация, какъв ще е начина на добив на този газ. В момента в света са познати два начина, единият е хидрофракинг, който е забранен заради ужасни последствия за хората и другият е чрез запалване на подземните въглищни пластове, който пожар на практика няма как да се регулира под земята и как да се овладее.
Много моля, искаме от Център за човешки права незабавно свикване на експертна комисия от геолози, еколози и други експерти, които да се произнесат, разполагайки с пълната информация какъв ще е този метод, тъй като те ни уверяват, че ще е екологичен, но защо в нито една европейска държава досега не е прилаган този метод. Защо в Швейцария този метод е забранен след предизвикване на редица земетресения? Това е нещо, което касае не само жителите на Добрич, Вранино, Каварна и земеделците от Добруджа, а всеки един от нас, тъй като това е житницата на България. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Очевидно и това трябва да бъде проверено, защото признавам си по темата със Закона за подземните богатства нито имам експертиза, нито съм запозната, но обещавам да го погледна, преди да бъде приет закона.
Заповядайте.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Госпожо Манолова, тъй като казахте на няколко пъти, че имате проблеми с кворума и не може да се гласуват тези закони, аз имам едно предложение.
Нека на следващото заседание на Парламента да изчетете нашата декларация от Обществения съвет от Парламентарната трибуна, законите които иска гражданското общество да се направят и след това парламентарните групи да кажат, че те не искат тези закони, които гражданското общество е предложило. Нека всеки да излезе отпред и да каже: „Аз, Иванчо, не искам да гласувам този закон, защото другарчето Драганчо от съседната група не ми харесва” и след това, тъй като казват, че не искат да работят в Парламента, да си кажат: „Аз повече никога няма да бъда народен представител, защото не успях да изпълня това, за което са ме изпратили хората да работя”. Този, който не е влизал в настоящия Парламент в продължение на 3 месеца нека да бъде така добър да излезе на парламентарната трибуна и да каже, че за следващия Парламент няма да се кандидатира. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Добро предложение, но няма как да бъде реализирано. Няма кой да ме остави да го изчета от парламентарната трибуна. Има хора, които просто не искат да го чуят.
Заповядайте.
Г-Н РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ: Конкретен въпрос. По нещо, по което е постигнато съгласие, минало е на комисия, защото аз участвам в Комисията по икономически въпроси и Комисията по бюджет и финанси. Там е минало. Фискалния съвет. България ще продължи да взема заеми. Това е със сигурност, на всички мога да го кажа. Така както взехме 1,5 млрд. облигация ще вземем още два пъти по толкова. Това е наложително.
В този смисъл Европейската комисия ни е казала, че трябва да имаме такъв фискален съвет. Той е аналог на Фискалния съвет, който се създава в останалите държави, членки. Кога този закон ще се гласува в Пленарна зала и кога ще се назначи състава на Фискалния съвет?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В пленарна зала, пак казвам, поради постигната договореност между парламентарните партии, влизат единствено и само законопроекти, по които няма възражения от никоя от партиите.
В началото на пленарната седмица се уточнява програмата и след това се гласува в Пленарна зала с поет ангажимент от всички парламентарни групи да не правят допълни предложения, извън тези които са с консенсус. Има и други закони, по които няма никаква причина да не бъдат приети. Например Законът за конфликт на интереси, който го уточнихме в окончателен вариант в Комисията по правни въпроси го обсъждахме на 4 заседания. Колосален труд, който ще отиде на вятъра, просто защото няма зелена светлина от всички парламентарни групи. Така че аз не мога да отговоря на този въпрос, нито мога да поема ангажимент. Това, което обещавам е при обсъждането следващия вторник на Програмата на Парламента за другата седмица да настоявам този законопроект да бъде включен, но ако даже една политическа сила възрази, той просто ще остане извън Програмата.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Хубаво е да бъде оповестено пред всички медии кои точно политически сили и точно кои закони не искат да влязат, защото много обичат някои да говорят и да обикалят цяла сутрин телевизиите и да ни промиват мозъците какво щяло да стане и как цяла да фалира държавата, а не могат да обяснят защо не искат да работят в Парламента.
Г-Н МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Понеже в България, уважаеми колеги, всички разбират от футбол, политика и медии, смятам, че това терминологично уточнение, което ще ви дам сега ще ви е от полза във вашата ерудиция и познания. Контънт мидия провайдер или доставчик на медийна услуга не е измислен от мен термин. Това е пан европейско законодателство и терминология, която се използва за всички 28 страни членки на Европейския съюз.
Второ. Ако Вие, господин Колев ми дадете правна дефиниция на фъфлещ манипулатор, ще го включим в следващия медиен закон, който със сигурност не трябва да се казва Закон за радио и телевизия, а трябва да се казва Закон за аудио визуалните медийни услуги. От къде идва всичко това, господин Колев. От света, в който живеем. Ние отдавна не живеем в аналогово общество, дори не живеем в информационно общество. Ние живеем в постинформационно общество, което модерните хора днес наричат мрежово общество. Това общество ползва конвергентни медии. Вие научавате новините не в централната емисия в 20.00 часа по БНТ или в 19.00 часа по БТВ. Вие научавате новините сега и веднага, защото вие имате опцията на четирите екрана на медиите – компютър, таблет, телефон, телевизор. Затова законодателят, европейският такъв, е възприел термина доставчик на медийна услуга в условията на конвергентна среда. Благодаря.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Определете ми какво е конвергентна среда.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля ви след това ще уточните понятията.
Има ли още някой, който да иска да каже нещо накрая?
Заповядайте.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз искам да благодаря на госпожа Мая Манолова, председател на комисията, на великолепния екип, който беше изключително търпелив с нас, за възможността, която наистина ни беше предоставена в един изключително дълбок и наистина новаторски диалог, защото аз наблюдавам работата на Парламента и на съществуващите обществени съвети на различните нива на властта.
Наистина имаше новаторски практики, които аз горещо приветствам и още по-горещо се надявам те да останат. За мен най-важното, което комисията създаде, тя създаде модел. Това е наистина важно, госпожо Манолова, и аз наистина Ви благодаря, защото модела е нещото, което остава. Защото Вашият модел, който стана наш модел, да работим като Обществен съвет, чиито заседания се стенографират и се предават онлайн, беше възприет и от централната и от изпълнителната власт, и предлагайки тези промени в бъдещия план за партньорство за открито управление ще стане практика и за останалите обществени съвети. Това е изключително важна, конструктивна крачка към разширяване на политическото представителство, към неговото укрепване в най-истинския смисъл на думата и към възможността ние като граждани да разберем по какъв начин нашите интереси са били представени и защитени на различните нива на властта.
Аз искам и пожелавам на нашите колеги да си дадем сметка през периода, който се задава дали ние бяхме на нивото на тази възможност за диалог, на тази свобода, на тази безкрайна откритост, която пък този Парламент наистина постигна, дали ние отговорихме на нивото на възможност да участваме в обсъждането на различни законодателни и изобщо нормативни промени. Може би ние самите трябва да направим малко по-сериозна крачка, да станем по-експертни, по-дисциплинирани, по-представителни по отношение на хората, за които сме дошли и имаме претенцията да го представяме тук и да може да предоставяме наистина вече не само: „Искам, защо не го направихте”, а да кажем :”Искаме така: първо, второ, трето…”, както господин Мартин Захариев го представи. Този член да се представи и да се промени по този начин. Това е нашата воля, това са нашите аргументи. Да се държим наистина на професионално ниво, на такова на каквото са ни допуснали да участваме тук.
Пожелавам успех и се надявам тази традиция да се създаде и да се разшири в следващия Парламент. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте.
Г-Н ПЛАМЕН ЗАРКОВ: Искам директно да се обърна към Вас, госпожо Манолова, както към самостоятелен политик, така и като партиен ръководител.
Надявам се да срещнем Вашето внимание и на държавен реформатор. Ние ръководим граждански сдружения и движения тук и не изпълняваме външни поръчки, а привличаме интереса на хората чрез техните нужди.
Ние сме експерти в различни области на управлението и на живота в България и затова хората вече ни вярват като неправителствени организации.
За една немалка група от гласоподаватели политическата криза се изразява в криза на доверието, то е ясно на избирателите към партийните ръководства. Вие казахте тук, че някои от партиите не искат да повдигат определени въпроси.
Изходът от кризата е връщане на контрола на гражданите върху работата на Народното събрание. Отказът на партиите да проведат исканите реформи доведе до желанието на гражданите да участват в инициативни комитети в изборите.
Досега най-труден беше етапът на обединението на капацитета на отделните инициативи, но най-важното, което искам да подчертая е, че движението на гражданските обединения минава на един по-висок етап, етапа на специалистите. Нека не прозвучи като заклинание, но експертното начало в гражданското движение вече дава резултати. Отслабва се ефекта при създаване на национални инициативи.
От какво са обаче разтревожени експертите. Аз тук съм изразил няколко неща в моето обръщение към Вас. Не искам да ги повтарям, защото много от хората казаха тук отделни неща. Написал съм го и ще Ви го представя, но искам да Ви обърна внимание, че ние Ви каним на един задълбочен разговор в това отношение. Ние сме мрежа от специалисти, от експерти и зад нас стоят доста голяма група от нашите водачи на движения, над 60 движения сме и неправителствени организации.
Това, на което искам да обърна внимание тук е, че ние поставихме въпроса за експертното начало и само един щрих от този модел е това, което ви бях предложил аз за Закона за транспорта, т.е. решаването на един съсловен проблем и това е факт, че вече е решен този проблем. Доста хора, които си изкарват хляба с таксиметровия превоз са в голямо облекчение, за което това съсловие определено Ви благодари. Това е може би една крачка, един напредък в нашата работа тук и заради това, надявам се да видите в реакцията на съсловието на тази гражданска отплата, заради която партиите съществуват дефакто, защото ние избирателите избираме политиците и те съществуват в Парламента благодарение на нашия глас и остават на политическата сцена.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще го прочета до края.
Г-Н ПЛАМЕН ЗАРКОВ: Само да кажа още нещо. Нека у Вас се породи убеждението, че служенето на хората е гаранция за Вашето по-нататъшно политическо лидерство.
Ще ви го предам. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Пропуснах да отбележа Закона за автомобилните превози. Снощи съвсем инцидентно в едно такси, с което се прибирах от работа таксиметровият шофьор ми благодари за закона. Аз винаги съм се чудила дали хората разбират какво приемаме, кой го приема, кой го предлага, какво се случва, от кого зависи, но очевидно когато става дума за реален проблем, хората се интересуват. Така че снощи съм убедена, че таксиметровите шофьори бяха вече информирани затова, че сме приели законодателните промени, които искаха. Това е също и в резултат на настояването на гражданските организации в Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения.
Мисля, че би било добре за финал да дадем думата на госпожа Цокова.
Г-ЖА АНЖЕЛИКА ЦОКОВА: Много Ви благодаря.
Аз наистина мислех да се въздържа от изказване, но така или иначе щом като сте толкова любезна да ми я предоставите, аз бих искала да изкажа моята най-голяма благодарност от името на Гражданско движение Днес на всички колеги от комисията, които взеха участие в обсъжданията по нашите предложения през изминалата година и за доста сериозните им експертизи, мнения, съображения и коментари по отношение на нашата подписка. Имаше едно специално заседание на тази комисия, където всички колеги бяха изключително активни. Аз искам да им изкажа нашата най-голяма благодарност затова, че подкрепихте тази гражданска инициатива.
От друга страна и на малцината народни представители, които почти винаги, може би с изключение на днес виждаме, които са се отзовавали на наши искания и най-вече на Вас затова, че дадохте възможност на гражданското общество да намери един пряк контакт с Народното събрание, защото от момента, в който ние предадохме подписката през 2010 година се налагаше непрекъснато да търсим извънредни, необичайни, нетрадиционни подходи към народните представители, за да можем все пак да намерим някакъв начин да помогнем на гражданите в огромните проблеми, които им създават не само монополите и това не винаги се оказваше много успешно.
Комисията през изтеклата година смятам, че даде изключително важни и смислени предложения, в които разбира се не липсваше и необходимата експертиза.
Аз съм очарована от предложенията на доста от колегите, които бяха направени.
Аз лично приемам и участието си в тази комисия и присъствието на всички останали представители на неправителствени организации като едно демократизиране на Народното събрание, което общо взето е прецедент в историята му и смятам, че е изключително полезно.
Чух мнения от колеги, които да казват, че трябва да си извоюваме съществуването на тази комисия. Аз смятам, че народните представители са тези, които би трябвало да ни помолят да участваме с нашите предложения с подобна комисия и се надявам тя да има бъдеще, за да не загубват връзка с реалността. Смятам това за изключително важно. Предполагам, че почти всички тук биха ме подкрепили за това ми мнение.
Изключително много благодаря на всички, които подкрепиха предложенията на Гражданско движение Днес в различните сфери, в които ги направихме и най-вече за подписката, която след четири годишни мъки и терзания беше изровена някъде от подземията на Народното събрание и на голяма част от исканията на гражданите намериха място в доста законодателни текстове.
Надяваме се, каквато и да е съдбата на Народното събрание, която и партия да управлява, неправителственият сектор да остане единен и да се борим за единението на България, за нас това е изключително важно. Трябва да направим всичко възможно разединението и конфликтите да бъдат прекратени, защото това в изключително голяма степен се отнася за политическите партии. В името на българския народ, който ги е изпратил тук да го представляват, би трябвало да седнат на една маса и да решат основните наболели, а те стават вече безкрайно много, проблеми на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и аз. Мисля, че това беше добре за финал. Разбира се ние ще продължим да работим. Ако се появи законопроект, по който трябва да вземем спешно становище в оставащите две седмици, си запазвам правото да ви поканя пак. Така или иначе животът продължава, продължаваме да си сътрудничим във всички възможни форми.
Наистина се радвам, че се познаваме и че освен, че работихме заедно, мога да кажа, че с една голяма част помежду си вече сме и приятели. Така че успех на всички и до следващи каузи и инициативи.
Край на заседанието: 16.30 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С
ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ
И ДВИЖЕНИЯ:


Мая Манолова



СТЕНОГРАФ:
Траянка Стоянова