Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИ
Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 3



Днес, 03.10. 2013 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите и Комисията по здравеопазването.
На заседанието присъстват: от Министерство на вътрешните работи – г-н Цветлин Йовчев – министър; Министерство на здравеопазването – д-р Бойко Пенков – заместник-министър, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор; Министерство на труда и социалната политика – г-н Лазар Лазаров, заместник-министър, г-жа Румяна Георгиева, директор на Главна дирекция в Агенцията за социално подпомагане; от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет - г-н Николай Чирпанлиев, председател, г-н Александър Димитров, заместник председател и г-н Румен Аладжов, главен секретар; от. Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанци – г-н Роланд-Франсоа Вейл представител на ВКБООН в България, г-жа Петя Караянева, национален съветник по закрилата към ВКБООН и г-жа Невяна Ризова, представител; от Българския червен кръст – д-р Красимир Гигов, генерален директор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми господа министри, заместник-министри,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на двете комисии – Комисията по здравеопазване и Комисията по правата човека и жалбите на гражданите.
Решихме в съвместен формат да обсъдим една актуална тема, като за целта сме поканили и съответни гости. По предварителна уговорка с д-р Нигяр Джафер, аз ще водя заседанието в началото. Всяка една от комисиите обаче поотделно ще гласува дневен ред, като първа точка ще се разглежда съвместно. Поради тази причина само за Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите предлагам следния дневен ред, а именно:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци от Сирия.
Това е необходимо от формална гледна точка, затова моля сега само членовете на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите да гласуват, а след това ще дам думата и на д-р Джафер, за да гласува и Комисията по здравеопазване дневния ред, който е малко по-различен.
Който е съгласен с първа точка от дневния ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Също няма. С дванадесет гласа дневният ред се приема.
Сега ми позволете да дам думата и на д-р Джафер.
Д-р Нигяр Джафер:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Вицепремиер и Министър на вътрешните работи,
Господа Заместник-министри,
Уважаеми гости,
Позволете ми да подложа на гласуване дневния ред, по който ще работи днес Комисията по здравеопазване:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци от Сирия съвместно с Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
И само за Комисията по здравеопазване
2. Изслушване на представители на Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса във връзка с проблемите, свързани с онкологичната помощ.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Моля членовете на Комисията по здравеопазване, които са „за”, да гласуват.
Д-р Кирил Добрев:
Извинете, имам предложение за трета точка в дневния ред.
Д-р Нигяр Джафер:
Заповядайте.
Д-р Кирил Добрев:
Предлагам ви като трета точка от дневния ред да разгледаме ръководството на Здравната каса и на Министерството на здравеопазването във връзка с концепции и проблеми при изплащане на заработките на болниците за последните четири месеца от тази година – септември, октомври, ноември и декември. Благодаря.
Д-р Нигяр Джафер:
Ще бъде коректно да отбележа, че това беше втората тема, която обсъждахме предварително за изслушване и дебат. Поради изключително големия обем на проблемите за онкологичната помощ отделно, и за методиката за изплащане на болнична помощ и дейността, осъществена от болниците, предложението беше да се разделят за две седмици. Въпреки всичко подлагам на гласуване първо предложението на д-р Кирил Добрев.
Който е „за” тази седмица това да бъде трета точка от дневния ред на заседанието на Комисията по здравеопазване, моля да гласува. Моля да бъдат преброени гласовете. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет се въздържат. Тази точка не се приема.
Подлагам на гласуване предложения предварително дневен ред.
Моля, който е „за” да гласува с вдигане на ръка. Шестнадесет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
Д-р Кърджалиев, заповядайте.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към първа точка от дневния ред.
По първа точка - Изслушване на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет във връзка с хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци от Сирия.
Първо ми позволете да представя гостите, които сме поканили и които са уважили това съвместно заседание. На тях ще им дадем и думата първи да направят свои встъпителни изложения след малко, а именно: Министерството на вътрешните работи – г-н Цветлин Йовчев, министър; Министерство на здравеопазването – д-р Бойко Пенков, заместник-министър, д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор; Министерство на труда и социалната политика – г-н Лазар Лазаров, заместник-министър, г-жа Румяна Георгиева директор на Главна дирекция в Агенцията за социално подпомагане. Също така представители от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет г-н Николай Чирпанлиев – председател, г-н Александър Димитров, заместник председател и г-н Румен Аладжов, главен секретар.
Поканили сме и представители на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанци – г-н Роланд-Франсоа Вейл представител на ВКБООН в България, г-жа Петя Караянева – национален съветник по закрилата към ВКБООН и г-жа Лиляна Ризова – представител. Също така има представител и от Българския червен кръст – д-р Красимир Гигов, генерален директор.
С нас са и представители на някои неправителствени организации. Добре дошли на всички!
Уважаеми дами и господа,
През последните месеци сме изправени пред едно предизвикателство за Република България. Над 500 000 бежанци има в Република Турция. Близо 50 000 те са в Европа, като над 5 000 от тях са в Република България. Този въпрос по един или друг начин е не само предизвикателство за Република България и институциите, но също, бих казал, породи и сериозни проблеми. Тези проблеми, които са с хуманитарна насоченост, са обект на това заседание.Затова по съвместна инициатива инициирахме това изслушване.
Българската държава взе мерки от най-различен характер за решаването на някои от тях. Създадени бяха извънредни комисии от страна на изпълнителната власт. Институции, като Червения кръст и Конфесиите в България предприеха свои инициативи за решаване на проблемите. С голяма надежда чакаме и отговора на Комисията от Европейския съюз, която от 1-ви октомври е на посещение и имаме надежди по отношение не само на техническата помощ, а и помощ от друг характер. За всичко това първо бих искал да дам думата на нашите гости, а именно да ги изслушаме. След това ви предлагам форматът да е въпроси от страна на народните представители и отговори от присъстващите представители на институциите, които сме поканили.
Първо давам думата на г-н Цветлин Йовчев, министър на вътрешните работи.
Цветлин Йовчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Ситуацията в Република България, породена от кризата в Близкия Изток през последните месеци се задълбочава и въпреки предприетите мерки все още не можем да кажем, че ние сме в състояние, в което можем стабилно да управляваме процесите, свързани с бежанската вълна.
От началото на годината да края на месец септември имаме 5815 нелегални имигранти, които са преминали и са задържани на границата на Република България, като по-голямата част от тях са такива, които търсят закрила на наша територия. Това е около седем пъти повече, отколкото за същия период на миналата 2012 година. Само за месец септември тези нелегални имигранти са 2377. Към момента имаме един нарастващ поток нелегални имигранти през нашата граница, който достига в определени моменти над 200 души на ден. Това подлага на големи изпитания в момента всички институции и определено поражда рискове и заплахи за нашата национална сигурност. Най-сериозният риск, това е възникване на хуманитарна криза. Разбира се, имаме определени рискове, които са свързани и с възникване на здравни рискове от епидемии или заразни заболявания, заплахи, свързани с преминаване на територията на нашата страна лица, които са свързани с терористични или екстремистки групи, както и определени социални рискове, свързани с напрежение в местата, където се настаняват бежанците.
Също така и промяна на криминогенната обстановка в страната пак на места, където има концентрация на нелегални имигранти и на бежанци.
Ще се спра единствено на хуманитарните и здравните аспекти, тъй като това е предметът на комисиите, с които заседавам днес.
Определено още в края на миналата година ситуацията е такава, че ние сме били запълнили по-голяма част - около 70 % от капацитета на местата за настаняване. Ескалацията на конфликта в Близкия Изток доведе до засилен миграционен натиск и преди около два-три месеца ние бяхме надвишили вече капацитета значително на местата за настаняване. Бяха предприети конкретни мерки в тази посока и са разкрити около 1300 нови места за настаняване на бежанци, като в момента работим по разкриването на още 1500. Към момента бежанците са над 5 500 души, като капацитетът на местата за настаняване е превишен с над 500 души. Трябва да отбележа, че имаме немалко количество бежанци. Тези, които имат възможност, и за които са налице всички условия, те са настанени на адреси, а не в организираните места за настаняване. Капацитетът към момента на местата за настаняване е 2850 души. Разкриването на тези нови места породи определен кръг от проблеми. Определено имаше недостиг на оборудване, на средства за извършване на необходимите ремонти. Определено имаше затруднения с доставянето достатъчно бързо и в достатъчен обем на храна, медикаменти, ваксини, санитарни материали, хигиенни препарати.
В резултат на предприетите действия към момента като че ли излизаме от тази криза, като трябва да отбележим, че това успяхме да го направим с активната работа на всички институции и с помощта от Българския червен кръст, която получихме и за която много благодарим.
Към момента има създадена организация, която позволява още при осъществяването на първоначален контакт с нелегално преминалите нашата граница, да се извърши преглед от специалист - от медицинско лице, което да установи дали няма видими признаци на заболяване. Осигурени са необходимите ваксини, медикаменти, ако е необходимо да се извършват съответните процедури.
Освен това, за да успеем да намалим този поток и този натиск върху местата за настаняване, направихме необходимото, така че да се извърши промяна в организацията. В момента организацията по проверка и преминаване на процедурата по издаване на хуманитарен статут и статут на бежанци е съкратена и позволява много по-бързо да бъдат обработвани документите на тези хора, които са в местата за настаняване, като същевременно с решение на Министерския съвет има отпуснати допълнително 50 бройки на Държавна агенция по бежанците, която ще позволи да се осигури необходимият ресурс, така че да успеем да изравним количеството от търсещи закрила на входа и тези, които получават статут така, че да не е необходимо поне на този етап, при тази обстановка да разширяваме повече капацитета на местата за настаняване. Вярвам, че пълният капацитет, така че да успеем да обработваме по 200 души на ден, ще достигнем до около месец.
Освен това, трябва да кажем, че направихме промяна в организацията. Въвеждаме временен разпределителен център, който се създаде в гр. Елхово и ще започне да функционира ефективно от понеделник. Той ще позволи много по-добра организация на работата – организирано транспортиране до местата, получаване на медицинска помощ, обработване на документите. И там, включително със съответните прокурори, тъй като нелегалните имигранти на наша територия, това е престъпление според Наказателния кодекс и има възможност, която е предвидена в Закона и в резултат на предприетите действия от Главния прокурор и от прокуратурата, като цяло, беше създаден механизъм и възможност такава, че при тези случаи, където явно става въпрос за търсене на убежище да не се образува производство, хем да облекчим процедурата, хем да не е необходимо от друга страна да товарим хората с това.
Другото, което беше направено през този период, е, че направихме активни политически контакти - връзки в Европейската комисия, и със съседни страни, в резултат на които, а може би и не само в резултат на които, а и други фактори подпомогнаха, но беше признато, че има извънредна ситуация и, че България има възможност да се възползва от фондовете на Европейската комисия за такава цел. Това са Европейският фонд за подпомагане при търсене на убежище и фонд „Външни граници”. В двата фонда има около 13 000 000 към момента, така че не е голяма сумата. Попълнили сме необходимите формуляри. На 1-ви октомври тук беше Комисия от експерти, която да установи дали отговаряме на изискванията. Мисля, че разговорите и срещите, които имахме бяха много конструктивни. Очакваме наистина да получим помощ, като обемът на тази помощ към момента не можем да го коментираме, докато няма финално становище.
Също така поставяме въпроса активно на двустранно ниво, като обясняваме на нашите партньори, че, ако тази ситуация се запази, то съвсем скоро ние ще изпаднем в затруднение да успеем устойчиво да управляваме процесите и е възможно рисковете да нараснат многократно от това, тъй като въпросът не е свързан само с намирането на финансови средства, не е свързан и с намирането на места, където да настаним тези хора. А има и няколко други аспекта, най-вече административен и организационен капацитет, който, за да се изгради, е необходимо време. Не може просто да назначим хора, които да изпълняват функции, за които се изисква необходимата подготовка.
Другото, което е, че ако количеството, броят на тези хора надмине определена цифра, то според мнението на експерти, многократно ще нараснат и здравните рискове от възникване на епидемии и заразни заболявания.
Така че правим всичко необходимо, включително на заседание на Министерски съвет беше обсъдена възможността и в момента е възложено да бъде подготвено в тази посока, да бъдат направени съответните стъпки да се проучи възможността и в най-близко време, ако не видим друг изход и друга възможност, да подготвим необходимите документи до Съвета на Европа и да поискаме задействане на Директива 55, която ще позволи получаването на директна помощ и евентуално прехвърляне на част от бежанците на наша територия на територията на трети страни.
Същевременно започнаха и се водят двустранни разговори с европейски страни, които изразяват готовност и имат възможност да приемат бежанци. Надявам се в тази посока да има също положително развитие, още повече, че Германия от два дена обяви това и подкрепи една такава идея, като самата страна заяви готовност и възможност да бъдат приети бежанци на нейна територия.
Към момента, ако се запази тази тенденция, която е, прогнозите ни са, че до края на годината на територията на Република България ще имаме над 11 000 бежанци. Финансовите средства за посрещането на този поток от бежанци ще бъдат до края на годината около 30 000 000 лв. Към момента вървим към това първо да проучим възможността и да получим финансова помощ от Европейската комисия, след което да видим възможностите, които ще ни дадат в двустранните контакти и от други организации да се получат средства, включително неправителствени организации и по линия на Българския червен кръст и едва тогава ще видим за каква част от останалите средства ще трябва да натоварим държавния бюджет.
Има вероятност тези прогнози да не се сбъднат, т.е. включително и при някои от сценариите да имаме по-голямо количество бежанци от това, което предвидих, но към момента считаме, че тази вероятност е малка. Тоест, разчитаме, че това е тежкият сценарий, към който трябва да се ориентираме и в мерките, които трябва да приемем към момента.
Искам също така да ви уверя и да изразя благодарност към всички институции, че Националният щаб и тактическите щабове, които бяха създадени, работят добре, много по-добре, отколкото в началото. Всички институции дават своя принос и съм убеден, че ще успеем, независимо какви трудности ще се случат от тук нататък, да управляваме така, че да бъде в интерес на българските граждани и да намалим рисковете, които са за страната. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние благодарим, г-н Министър. Сега искам да дам думата на представителите на Министерство на здравеопазнавето, а именно д-р Пенков или д-р Кунчев, или и двамата. Заповядайте, д-р Пенков.
Д-р Бойко Пенков:
Уважаеми Председатели,
Г-н Министър,
Уважаеми дами и господа Заместник-министри,
Колеги, гости,
Във връзка с тази извънредна ситуация, която се създаде на българската граница и в България Министърът на здравеопазването на 3-ти септември със заповед определи ведомствен щаб на Министерство на здравето и този ведомствен щаб започна дейността си моментално. Аз съм председател на щаба. Д-р Ангел Кунчев е заместник-председател, а тук с нас виждате колеги, които също са членове на този ведомствен щаб. Работата е доста напрегната. Общо взето за този един месец имаме три разширени големи съвещания, на които след оценка къде са рисковите области в България, бяха направени срещи с шефовете на районните здравни инспекции, директорите на центровете за спешна медицинска помощ от областите Бургас, Ямбол, Хасково, София и Сливен. На практика бяха осъвременени временните планове при криза. Също така беше преразгледан и осъвременен и планът на Министерство на здравеопазването при подобна хуманитарна криза.
Има мобилизиран ресурс, така че нашите лаборатории, в които се правят изследвания на хората, които идват в България – те са без статут на бежанец или хуманитарен статут, все пак се правят всички изследвания за основните възможни заразни и незаразни заболявания. До момента няма причина да се притесняваме, че има някаква опасност от възникване на ендемични или някакъв друг тип огнища от заразни заболявания на базата на този приток от хора. Има риск, но до момента сме дедектирали само едно малко детенце с хепатит „А” и днес има две деца, които са постъпили в Инфекциозна болница с ентерит. Лабораториите в РЗИ-та работят непрекъснато. Попитахме СЗО и оттам получихме отговор, че мерките, които са взети от гледна точка на Министерство на здравеопазнавено са абсолютно сходни с тези мерки, които са взети в други лагери и места за временно пребиваване на границата със Сирия. Но отправихме запитване дали има разлики в имунизационния календар, по който се имунизират децата в Сирия. Двата календара – българският и сирийският, са абсолютно сходни.
За наше съжаление обаче, не можахме да получим информация какво става в държавата последните три години. Заради войната цялата система, която преди това е отчитала и е имало информация как вървят имунизациите, в момента е срината. Затова на съвещание на Щаба на Министерство на здравеопазването се взе решение всички деца, които нямат писмен документ, че до момента вървят по този календар, да бъдат ваксинирани с петвалентна и тривалентна ваксина. Тези ваксини са осигурени по линия на Националната здравноосигурителна каса. Проверихме при доставчиците. Има ги на склад в България. Ние сме информирали и разпоредили на нашите имунизационни кабинети в районните здравни инспекции да подпомагат процеса по поставянето на ваксините. А защо го правим през Касата? По простата причина, че хората когато получат хуманитарен статут, те са с правата на български граждани, те са равноправни граждани. Децата, които се раждат тук ще се водят по българския имунизационен календар. Имайки такива права това вече се случва. Имаме отделни проблеми. Тези проблеми са чисто езикови. Наши общо практикуващи лекари са отказали приемането на сирийски гражданин да се запише в техните листи и единственият проблем е езиков. Днес имахме няколко срещи със сирийци, обединени в организации - НПО тук, които обещаха в рамките на един-два дни да ни дадат един списък от лекари и сестри българи и сирийци, които са склонни абсолютно на доброволен принцип да помагат при преодоляването на тази езикова бариера при първоначалните прегледи и записването на сирийски граждани в листите на нашите общо практикуващи лекари.
Бяха посетени всички центрове за временно настаняване от д-р Кунчев и от екипите на РЗИ-та. Внимателно се следи какво е хигиенното състояние в тези центрове. В началото имаше неудачи, но те вече са почти отстранени.
Успяхме с помощта на Българския червен кръст да получим и вече се раздават хигиенни дезинфекционни разтвори за обработка на плотове, подове, тоалетни, мивки и т.н. Наши инспектори помагат на място във временните центрове, за да обучат хората кое как се ползва, за да бъде максимално ефективно използването им.
Всички директори на центровете за спешна медицинска помощ са готови и изпращат своевременно екипи. Имаме една малка неудача, но това е по преценка на оператор и беше избегнато подобно нещо да се случва по-нататък. Сега във Враждебна пратихме специализирани екипи с акушер-гинеколог и акушерка, имаше подобни проблеми и те бяха решени. В момента, с помощта на дарение се овладя много тежко състояние на хемофилия на едно малко детенце в Детската болница за онкохематология. И там сме решили проблема, въпреки че решението струва много скъпо, но се направи дарение.
Работата е ежедневна, но до този момент се справяме, и то се справяме с помощта на нашите партньори от NJO и от Български червен кръст. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние благодарим, г-н Заместник-министър.
Д-р Кунчев, желаете ли да допълните?
Д-р Ангел Кунчев:
Мисля, че се каза всичко.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добре. Благодаря. Сега искам да дам думата и на представителите на Министерството на труда и социалната политика, а именно г-н Лазар Лазаров, заместник-министър. Заповядайте.
Лазар Лазаров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Г-н Председател,
Г-жо Председател,
Г-н Заместник министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представители на неправителствения сектор,
Гости,
По отношение на социалните права, които имат тези лица бих искал да ви информирам, че всички, които са с разрешение за постоянно пребиваване, чужденците, на които е предоставено убежище – статут на бежанец или хуманитарен статут, както и други, които се ползват от временна закрила, а и тези, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, имат правá по отношение на социално подпомагане, идентично с това на българските граждани. Всички тези категории лица имат право на месечни социални помощи, като за тях определените критерии, които се прилагат за българските граждани, са леко адаптирани. Те са по-улеснени и дават достъп на тези лица до системата на социална закрила. Всичките тези лица имат и право на еднократни помощи, които са за покриване на инцидентно възникнали нужди от различен характер.
Също така бежанците и чужденците, които са с хуманитарен статут имат право да кандидатстват и за помощ за издаване на лични документи за самоличност, в случая за лична карта. Освен това, те всичките имат право и на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ, когато нямат доход или лично имущество, което да им осигурява участие в здравноосигурителния процес.
Освен това, те имат право и на целеви помощи за отопление. Това са техните общи права, които имат и те са идентични с тези на българските граждани. Тези от тях, които са лица с увреждания, имат право на определени интеграционни добавки, както и помощи във връзка с технически помощни средства, като за тях редът е идентичен с реда, който има за българските граждани.
Специален акцент в тази област е и закрилата на децата. По отношение на закрилата на децата се предприемат мерки за временно настаняване, като тези временни мерки са със срок до три месеца. Става дума не за придружени деца, а за тези, които са непридружени и са чужди граждани. Ние имаме специален координационен механизъм, по който се извършват тези дейности.
Изключително важна е да се уточни, че когато се знае, че на територията на дадена община има деца, които са бежанци, е необходимо веднага да бъдат уведомявани териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, така че да могат да се предприемат съответните мерки. Съответно социален работник да посети мястото, да направи съответното изследване, за да може да е ясно от какви социални услуги има потребност това лице.
Бих предоставил следната информация за случаите по отношение на дейностите, предприети за децата в Регистрационно-приемателния център в София, който, както всички знаят, се намира на ул. „Монтевидео”. Там е оказано съдействие на 135 деца, които са без придружител. Това е информация, която е до края на месец септември. Както каза и колегата д-р Пенков, информацията е твърде динамична, защото просто самият живот е доста динамичен и ни изправя пред редица предизвикателства.
Проведени са и 21 интервюта с непридружени деца. Пет срещи са осъществени за връчване на решение за образуване на производство за предоставяне на статут и три срещи за връчване на решение за предоставяне или отказ на статут.
В Центъра за настаняване на бежанци в кв. Враждебна не са установени деца, които да имат нужда от специална закрила. В транзитния център в с. Пъстрогор, в община Свиленград се осъществява такива закрила на непридружени непълнолетни деца. До момента това е осъществено за 41 деца, които са без придружител.
В Регистрационно-приемателният център в с. Баня, в община Нова Загора има оказано съдействие на две деца, които са без придружител. В бежанския лагер в Харманли все още няма такива деца, които да имат такава нужда от закрила, но веднага, когато това се установи, ще бъдат предприети съответните мерки.
Във Временният разпределителен център в Елхово по същия начин в момента се извършват медицински прегледи и тези деца, които имат нужда, ще бъдат настанявани към местата за настаняване, а след това естествено, ще бъдат и подкрепени от териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане, ако има необходимост от това.
Бих искал само да споделя с вас, че още в началото на интензифицирането на тези процеси в Агенцията за социално подпомагане е предприета организация за действия, съобразно новите условия. Всички териториални поделения на Агенцията, а тя разполага с такива в цялата страна, са информирани и са приведени планове за действие съобразно новата ситуация. Това е по отношение на социалната закрила на тези лица.
По отношение на достъпа им до пазара на труда, всички лица, пак съобразно нашето законодателство, които са с разрешение за постоянно пребиваване, с предоставено убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут или чужденци, които се ползват от временна закрила имат право на регистрация в териториалните поделения на Агенцията по заетостта. Това им осигурява достъп до програми и мерки за заетост, които се реализират със средства от националния бюджет или с други източници, като основният проблем, който срещат те, е свързан с невъзможността да докажат предишния си опит, предишната си квалификация и това създава известни затруднения. Независимо от това, обаче, в Министерството на труда и социалната политика в момента се работи по специална национална програма, която ще бъде за заетост и квалификация на бежанци. Бих искал да споделя, че точно днес в Елхово друг мой колега, който отговаря за пазара на труда с всички териториални поделения на бюрата по труда от областта, с дирекциите „Социално подпомагане”, с други органи по закрила и представителите на Министерство на вътрешните работи, както и местната власт, точно в момента обсъждат параметрите на тази програма, така че ние ще можем да реагираме в относително бързо време във връзка с предоставянето и на допълнителни мерки, които да подкрепят правото на достъп на тези лица до пазара на труда. Или с други думи, да могат да се реализират на него, защото те по принцип, съгласно законодателството, имат такъв достъп, но е необходимо да се извършат допълнителни мерки, така че той да бъде ефективен. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние благодарим, г-н Лазаров. Малко ще променим сценария, поради това че Министърът на вътрешните работи има друг ангажимент в 16 часа. Но преди да дам думата за въпроси към него, първо бих искал да дам думата и на Председателя на Държавната агенция по бежанците. След това ще имате възможност да задавате въпроси на Министъра на вътрешните работи. После ще дадем думата и на Върховния комисариат на ООН и Българския червен кръст евентуално. Заповядайте, г-н Чирпанлиев.
Никола Чирпанлиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа,
Днес е първият ми работен ден, но той започна твърде интензивно. Това, което мисля, че ще представлява интерес за вас, е, че на работна среща на Националния оперативен щаб се взе решение да се направят идентификатори, по които да се категоризират бежанците, за да може да се оптимизира времето за тяхното приемане и съответно изпращане в съответните центрове. Това, което е важно за нашата агенция е това, че (подчертавам, то ще бъде обсъдено и решено) майките и децата по възможно най-бърз начин ще бъдат насочвани към нашата агенция, което ще даде възможност да се съкрати времето за обработка на информацията за останалите категории хора, които имат желание да получат статут в нашата страна.
Така че, днес и утре, както и през почивните дни, ние ще работим, за да можем в началото на следващата седмица в Транзитния център в гр. Елхово да успеем да организираме нещата така, че по-бързо да бъдат разпределяни бежанците. Това е, което исках да предложа на вашето внимание от днешния ден. Благодаря за вниманието.
Отговори на въпросите, които са с по-голяма давност вероятно ще дадат колегите, които представляват агенцията. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Чирпанлиев.
Сега моля за извинение представителите на ВКБООН и Български червен кръст.
Давам възможност, уважаеми колеги, да зададете своите въпроси към Министъра на вътрешните работи. Моля ви за кратки, стегнати изложения, защото, нали знаете, има още една точка от дневния ред. Заповядайте. Отварям дискусията. Има ли въпроси? Заповядайте.
Ради Стоянов:
Уважаеми господа министри,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз със съжаление установявам, че се плъзгаме някак си по повърхността на проблема без да засегнем най-важния въпрос. Заради това искам да попитам Министъра на вътрешните работи какъв е реалният брой на бежанците от Сирия, които са истински бежанци и които бягат от войната там? Вие знаете, че масова практика при незаконните имигранти преди да преминат границата е да изхвърлят своите лични документи. По този начин, когато те бъдат заловени на българска територия, по думите на ваши колеги от МВР, те нямат адекватен начин, по който да установят със сигурност тяхната самоличност. Във връзка с това ние от Атака получаваме информация, че голям процент, като този процент е може би над 50 от незаконните имигранти дори не са сирийски граждани, а са граждани на други държави като Чад, Кот д’Ивоар, Сиера Леоне или Алжир. Във връзка с това бих искал да попитам какъв е вашият механизъм, по който вие успявате да отсеете истинските имигранти от икономическите имигранти от други държави или от лица, които са преследвани за престъпления в техните държави и се укриват от тяхното правосъдие, бягайки в България?
Също така имам информация, че сред тези незаконни имигранти има и лица, практикуващи радикален ислям. Аз смятам, че това е най-важният проблем, защото преди да обсъждаме хуманитарните аспекти на тази криза, ние трябва да знаем колко са хората, които реално имат право да се възползват от привилегиите да бъдат наистина бежанци.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви. Г-н Министър, заповядайте.
Цветлин Йовчев:
Благодаря Ви. Още веднъж, уважаеми дами и господа народни представители, моля за извинение. Ангажиментът ми е свързан с друга комисия по същия повод и с извинение към г- Вейл и г-н Гигов за това, че нарушаваме реда.
Въпросът, който поставихте, е резонен. Това е един от най-важните въпроси, който седи пред нас – да успеем да минимизираме риска така, че в нашата страна да не попаднат лица, които ще носят някаква заплаха за националната ни сигурност. Поради тази причина първото, което беше направено, беше актуализиран националният план за противодействие на тероризма.
Второ, създадена бе една работна група, която приключи преди може би две седмици своята работа успешно от представители на службите, чиято цел беше на основа на международния опит, на основа на нашия опит да бъдат изградени комплекс от критерии, по които да са в състояние да отсеят тези лица, които носят риск и тези лица, при които рискът е минимален и могат да бъдат насочени директно към местата за настаняване на бежанци. Има хора, които са със своите документи. Кръгът от въпроси наистина сега в момента няма да можем да го дискутираме и няма да съм в състояние да мога да ви отговоря абсолютно подробно на този въпрос, но критериите, които са разработени са добри, стъпили са на международните практики. Така че в момента тези хора, които ние възприемаме, че трябва да вървят по процедурата и да чакат получаване статут на бежанци са с абсолютно минимизиран риск. Останалите, за които преценяваме, че те носят някакъв риск, на база на информацията, която са събрали колегите ни от службите - от Министерство на вътрешните работи и по линия на международния обмен, тъй като ние членуваме в няколко такива формати и има информационни бази, които ползваме, в момента, в който има такива данни, то те информират Държавна агенция по бежанците и тя се произнася незабавно за това, че отказва такъв статут и те се насочват към други места, към местата на дирекция „Имиграция” в МВР. Това са места за настаняване от затворен тип и там се подготвят веднага документите за тяхната екстрадиция.
Цифрите, които споменахте, не са такива. Огромната част от нелегалните имигранти наистина са бежанци и хора, които търсят помощ в нашата страна. Да, разбира се, има и лица, които нямат основания да искат такъв статут. Има хора, за които имаме съмнения, че не отговарят на профила, който представят и те биват отсявани още в първите моменти. Правим всичко възможно да минимизираме рисковете. Сто процента гаранция не можем да имаме и никога не бих ви я дал. Но мисля, че в момента при тази организация ще успеем да управляваме риска за България на необходимия минимум и да не позволим да се случи нещо, което да застраши нашата национална сигурност.
Включително искам да ви кажа, че по отношение на разпознаването конкретно кой откъде е, има критерии, които също се използват, а в момента имаме и добра комуникация с представители на сирийската общност, които са в състояние да ни подпомогнат също в този процес. Така че, уверявам ви, че всичко, което е необходимо се прави. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние благодарим. Имате думата за въпроси. Заповядайте.
Димитър Димов:
Уважаеми господа Министри, Зам.-министри,
Председател, Зам. председател,
Колеги народни представители,
Гости, журналисти,
Слушах много внимателно това, което каза г-н Йовчев и да ви кажа, естествено не съм очаквал, че ще чуя нещо различно. Говорят се стандартните реплики. Това е напълно нормално за Вас, г-н Министър. Не го разбирайте, че искам да се заяждам по някакъв начин. Просто нищо друго не чуваме в последно време.
Искаше ми се да чуем какво трябва да направи българската държава, за да защити националния си интерес. Нито един от вас представители, които сте застанали тук, не каза нито една дума за това какво всъщност трябва да направи българското правителство, за да защити българските граждани и българския национален интерес. Аз като народен представител и моите колеги от Атака искаме да чуем как да защитаваме българските граждани от това, което се случва в момента и от това, което ще се случва занапред. Защото, когато преди повече от три седмици ние алармирахме, че този проблем ще стане основен за държавата, че бежанците ще станат много повече на брой, ще се задълбочат проблемите и хуманитарни, и здравни, от всякакъв тип, криминални, никой от вас не го взимаше на сериозно. Никой от вас не взе отношение по този въпрос.
Сега разбираме, чувам от всички вас, че ще им строим къщи, здравно ще ги осигуряваме, ще ги имунизираме, ще им даваме пари за документи, целеви. Всичко това ще им осигуряваме. Добре, докога обаче ще се случва това нещо? Бежанците няма да спрат. Ако има човек, който си мисли, че това ще спре до ден, два или до седмица, значи се лъже жестоко. Всички ние, които сме тук, знаем, че това няма да се случи. Този проблем ще ескалира още повече, и повече. Какво трябва да направим ние?
Ние от партия Атака предложихме още в самото начало на този конфликт Българската държава да затвори своите граници. И вие много добре знаете, че никой няма право да ни се намеси в това наше решение. Знаете, че е така. Нито Еврокомисия, нито Евросъюз, нито НАТО. Каквото и да било, чухме много извинения от представители на правителството, което всъщност е една демагогия и лъжа. Ето затова, във връзка с това, което ви казвам, искам да ви питам за Вашето професионално мнение. Дали ще се случи или не, това е отделен въпрос. Но да кажете Вашето професионално мнение за това дали България трябва да затвори своите граници или не трябва. Само да ви дам малко друга информация. Този въпрос го зададох и на Вашите колеги, които са Председателят на Националната разузнавателна служба, Военна информация и ДАНС. Тяхното компетентно мнение беше, че категорично България трябва да затвори своите граници.
Все пак ние, като народни представители трябва да се вслушаме в хората, които са компетентни в тези области, защото един народен представител не може да разбира от всичко във всяка област. Аз лично бих се вслушал в мнението на тези хора. Предполага се, че трябва да уважаваме това мнение.
Искам Вашето мнение трябва ли да затворим границите или не, защото всъщност иначе докога ще продължава това. И колкото повече бежанци влизат в България, толкова повече ли ще се стремим да намерим средства. Да отклоним, ако искате, средства от пенсионния фонд или средства, които са предназначени за деца в неравностойно положение, за да ги пренасочим към отглеждането на тези сирийци или бежанци. Само да внеса малко яснота, тъй като никой друг няма да каже това. Естествено ние от Атака ще посочим какви са тези лица, които влизат в България. Това не са обикновени бежанци. Тези хора, настанявайки се в лагерите за бежанци, първото нещо, което правят е да развеят от своите прозорци знамената на Сирийската свободна армия. За тези от вас, които не са запознати, представители на тази Сирийска свободна армия избиваха стотици хора в малки селца и градове в Сирия. Ето такива представители има в момента в бежанските лагери. Това не са обикновени бежанци. Това е една изключително огромна опасност за България.
Моят въпрос е трябва ли да затворим границата според Вас или не? Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Напомням ви, колеги, че заседанието е на две комисии – Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите и Комисията по здравеопазване и Вашите предложения за затваряне на граници, дефинирани като съответно проекторешение, а също за неутралитет дори не са обект на разглеждане от тези комисии.

Димитър Димов:
Вие не сте ме разбрали правилно.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Обявили сме „хуманитарни проблеми, породени от нарастващия брой бежанци”. Само да уточня, не искам да давам оценка, а още по-малко да коригирам.
Димитър Димов:
Вие не сте ме разбрали правилно. Исках мнението на г-н министъра дали трябва или не трябва.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добре. Благодаря. Заповядайте, г-н Министър.
Цветлин Йовчев:
Благодаря Ви. Няма да коментирам Вашите оценки. Те са Ваши, както и мнението, което изразихте по отношение на това по какъв начин трябва да бъдат третирани хората, които търсят убежище на наша територия.
Преди повече от три седмици беше проведено заседание на Съвета по сигурност към Министерски съвет, на което беше обсъдена критичната ситуация и бяха предприети необходимите мерки. Това бяха 11 мерки в началото, сега продължаваме да ги разширяваме, така че уверявам ви, процесът се следи от доста време и ще продължаваме да го следим, така че да успеем да направим всичко, което е необходимо да управляваме кризата.
По отношение на затварянето на границите, не знам какво разбирате под затваряне на границите. Аз никога не бих препоръчал на когото и да било да затвори границите. Единственото, което е обмислено и са разработвани варианти, това е да направим такъв разчет с усилване на хора и средства, така че да не допуснем физически нелегално преминаване на нашата граница. Такива разчети има. Към момента една такава стъпка би струвала 11 000 000 лв. на месец. Ако изпаднем в такава критична ситуация, то едно такова решение би трябвало да бъде взето от Народното събрание, тъй като трябва да сме наясно, че ние сме поели определени ангажименти и не само по линия на членството ни в Европейския съюз, но и по линия на международните договори, които сме подписали и трябва да ги спазваме. Тоест, това касае отношението към тези хора, които търсят помощ на наша територия.
По отношение на това, което казахте за представителите на разузнавателните служби и на ДАНС, лично аз не съм чувал такива изявления. Съмнявам се да е точно така. Може би е някакъв проблем в комуникацията. Искрено се надявам да не е така. Това е, което мога да Ви отговоря. Благодаря.


Димитър Димов:
Много се извинявам. Само за уточняване. Тъй като съм член на Комисията по контрол над службите и комуникацията ми е много добра с тези представители, повярвайте ми, все пак мисля, че тук сме се събрали да говорим сериозни неща и няма да си измисляме и да се лъжем. Нали така? Все пак не ми отговорихте и естествено пак очаквам с „да” или с „не”.
И нещо друго. Ако мога правилно да пресметна, Вие казахте, че до края на годината издръжката на тези бежанци ще струва 30 000 000 лв., което означава по 10 000 000 лв. на месец. Следователно предпочитаме тези пари да се дадат за затваряне на границите, за да осигурим нашата национална сигурност и сигурността на нашите сънародници, отколкото да ги даваме за издръжката на хора, които са с неясен произход и неясно какво ще правят занапред. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Имате ли нещо да добавите, г-н Министър? Няма.
Колега, искам да дам думата и на други колеги. Опасявам се, че ще се намери някой, който може да ме обвини, че фаворизирам Вас. Така че, прощавайте, но ще дам думата и на други. Заповядайте. Има ли други въпроси?
Кристиян Димитров:
Уважаеми г-н Министър, въпросът ми е към Вас. Вие свързвал ли сте се с Вашите колеги в Турция във връзка с това как са успели тези нелегални бежанци и легалните да достигнат до нашата граница? Вие питали ли сте ги по какъв начин това се е случило, защото тук се чуват данни вече в широката общественост, че те дори получават съдействие. Буквално биват извозвани от турските служби до нашата граница, за да достигнат до нашата територия. Ако сте се срещали по тези теми с тях, бихме желали да разберем какъв е изводът.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Имате думата, г-н Министър.
Цветлин Йовчев:
Благодаря Ви. Проведох среща с Министъра на вътрешните работи на Турция. Темата на това мое посещение и на разговорите, които проведохме бяха наистина проблемите, които срещаме с тази криза, която е в Близкия изток и основно бежанската вълна. Това, което поставихме като въпроси и получихме ангажимент от турска страна, е следното.
На първо място да засилят наблюдението и контрола върху един участък от съвместната ни граница около Болярово, в който има най-голям проблем за България. Там миграционният натиск е най-голям. Получихме уверение, че това ще стане.
Второто, за което потърсихме съдействие, е, че потърсихме ускоряване на потвърждаването от турска страна на изграждането на тристранен център между България, Турция и Гърция на Капитан Андреево, който ще подпомогне наблюденията, комуникациите, реакциите при такива сигнали.
И третото, което постигнахме като съгласие, е да ускорим подписването на споразумение за създаване на двустранни патрули, които ще подпомогнат този процес.
Как стигат бежанците до наша територия?
Информацията, която имам е, че чрез каналджии. Към момента аз не бих могъл и нямам доказателства, за да обвиня властите в нашата южна съседка, че правят нещо целенасочено в тази посока, да подпомагат. Те имат достатъчно сериозен проблем и са пренасочили почти всичките си сили на сирийската граница. Тъй като натискът е голям, те в момента имат над 500 000 бежанци на територията на Турция. Част от проблема се задълбочава и от това, че Турция е обявила безвизов режим със съседните страни, при което много от сирийците навлизат като туристи на територията на Турция. Имаме редица такива случаи, в които след като нашите граничари установят още на територията на Турция, че идва група, предотвратяват навлизането на наша територия, обаждат се на турските си колеги, те идват, прибират ги, след което ги пускат. Тяхното обяснение е, че те не са извършили никакво престъпление и нарушение на наша територия. Поставили сме тези въпроси. Част от проблема е, че нямаме подписано споразумение за реадмисия с Турция и не можем да върнем тези, които установяваме, че са преминали нелегално турска територия. Това е политически въпрос, който се решава в момента на ниво Европейски съюз. Надявам се да има решение и очаквам това да е скоро, тези дни.
Също така част от проблема ни при тази комуникация и реакция е свързан с това, че за разлика от България, в Турция охраната на границата се извършва от три различни служби на три различни нива. На първо ниво на самата граница от армията. На второ ниво от жандармерията. На трето ниво от полицията. Те са на различно подчинение и това затруднява комуникацията между тях. Имаме случаи, в които нашата гранична полиция задържа хора преди да преминат границата и са необходими повече от 10 часа, за да има реакция от Турска страна и тези хора да бъдат прибрани от турските патрули. Така че, определено има в тази посока още какво да се желае. Искам да ви уверя, че към момента това, което е възможно да бъде направено, се прави. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Министър. Други въпроси има ли, колеги? Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Кърджалиев.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Вицепремиер,
Дами и господа министри, заместник-министри,
Гости,
Моят въпрос резонно е извън темата за МВР и той следва логиката и на поставения на дневен ред дебат в двете комисии. А той е именно по отношение на това дали този оперативен щаб е направил финансов анализ на всички средства, които са необходими така, че да бъдат посрещнати нуждите от гледна точка на хуманитарната криза по отношение на здравното осигуряване на тези граждани и по отношение на социалното им осигуряване. Тъй като в Закона за здравното осигуряване, а и социално осигуряване е ясно и категорично, че с придобиването на този статут, те ползват всички права на български граждани. В този контекст въпросът ми е има ли опасност да се стигне до актуализация на бюджета на Здравната каса вследствие на това, че гражданите със статут на бежанци се нуждаят от достъп до медицинска помощ, тъй като и осигуряването на ваксините, а и заплащането на здравните осигуровки ще се дължат от българската държава? Благодаря Ви, г-н Вицепремиер.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И аз благодаря. Въпросът е в две посоки очевидно, но първо ще дам думата на г-н Министъра на вътрешните работи и след това на представителите на Министерството на здравеопазването.
Цветлин Йовчев:
Благодаря Ви. Поставихте един важен въпрос.
Към момента разчетите, които сме направили и сумата, която споделих, тя е за това, което ще ни се случи да края на годината евентуално. Като разбира се, не можем да бъдем абсолютно прецизни в тези числа, защото те все пак са въпрос на това как ще се развият определени сценарии, един или друг. Но мисля, че сме направили точни разчети от гледна точка до края на годината.
Тук поставихте един важен въпрос, защото ако процесът продължи и ние успеем да овладеем тази криза с прииждащите на наша територия бежанци, то няма да има нужда от разширяване на средства за издръжка на местата за настаняване на бежанци. Ние ще имаме един урегулиран процес, в който ще управляваме всички рискове на входа до изхода на Държавна агенция по бежанците, от която тези хора ще получат статут. След това наистина тези хора се вливат. Тук вече имаме различни други проблеми, които ще се появят и те са свързани най-вече с тяхната социализация, адаптация и интеграция към обществото, тъй като наистина не очакваме кризата да бъде решена бързо и вече тези рискове е трудно към момента да се калкулира каква ще е сумата за решаване на проблемите, тъй като не знаем какво ще бъде количеството на тези хора. Трябва да имаме и някакъв времеви хоризонт.
Второто е, че за една такава успешна програма, която ще бъде изградена, трябва наистина да се направи стратегия. Ние имаме решение на Министерски съвет, с което се създаде работна група и от другата седмица започва да работи активно, включително и с неправителствени организации така, че да бъде изградена една такава стратегия. Едва когато имаме такава стратегия, могат да се калкулират такива разходи, които, разбира се, ще са отложени доста във времето, но едва тогава ще можем да кажем това.
Към момента може би колегите ми от другите ведомства ще могат да отговорят точно на въпроса, който зададохте по отношение на Здравната каса и на необходимост от нова актуализация на бюджета. Лично аз мисля, че на този етап, предвид количеството на бежанците, средствата, които трябва да се отделят за тяхното здравно осигуряване и за тяхната здравна помощ в този период, едва ли е в такива размери, че да наложи актуализация на бюджета. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Ще дам, разбира се, думата и на заместник-министъра на здравеопазването д-р Пенков ако желае да допълни отговора.
Но ако няма други въпроси към Министъра на вътрешните работи, бих искал да му благодаря за участието и да го освободим. Няма други въпроси, нали колеги? Сега ще дам думата на д-р Пенков и след това ще продължим по сценарий.
Д-р Бойко Пенков:
Благодаря Ви. Г-н Министърът беше абсолютно прав. Актуализация на бюджет няма да има по простата причина, че не се налага заради тази причина. Трябва да ви кажа, че когато човек бежанец добие статут на такъв или хуманитарен статут, или временна закрила, казваме, че той има права на български гражданин, но има и задължения на български гражданин. Това означава, че когато е зает си внася социални здравни вноски, самоосигурява се, ако е такъв. Ако е нает, знаете какъв е принципът Така че, никой не е освободен от тези задължения. И в момента, в който имат статут, те трябва да внасят вноските си. Ако те лично не могат, към Агенция за социално подпомагане и т.н. лягат на социалната система. Но това не е тежест върху българския гражданин и държавата. Те поемат грижа за себе си, като български граждани.
Числото, което се очаква до края на годината - 10 000 човека да бъдат в страната, е пренебрежимо малко като статистика, като тежест и импакт върху бюджета, който има Касата. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря и аз. Сега се връщаме към сценария.
Ако имат желание г-н Вейл, г-жа Караянева, г-н Гигов, заповядайте, имате думата. Кой от вас? Заповядайте.
Роланд-Франсоа Вейл:
Много Ви благодаря, г-н Председател. Благодаря и на всички членове на Парламента, че ме поканихте да присъствам на това заседание.
Това е един много важен въпрос не само за България, но и за всички страни, които в момента са засегнати от сирийската криза. Към момента има повече от 2 140 000 сирийци, които са бежанци по света. Това е най-голямата и най-бързо развиваща се бежанска ситуация, която сме имали в последните години. Всеки ден 5 000 души стават бежанци. 95 % от тях са в съседните на Сирия страни и 2 % от тях са стигнали до Европа. През последната година и половина има около 50 000 души, които са достигнали Западна Европа. От 15-ти август насам 60 000 сирийци са достигнали до Северен Иран (само за сравнение). Много сериозен е фактът, че повече от 50 % от това бежанско население са деца и както отбелязахте, част от тях са достигнали България. Това естествено е въпрос на голяма загриженост за всички вас, особено като се вземе предвид, че в момента, когато числото на пристигащите се увеличава, приемният капацитет на страната не е достатъчен. Ние обаче сме много доволни от факта, че през последните седмици успяха да се открият няколко нови центъра за настаняване на прииждащите хора. Насърчени сме и от факта, че има много хора, които се опитват да подобрят условията в тези центрове. Естествено има още много проблеми, които трябва да се разрешат, проблеми, които вие споменахте, Министърът на вътрешните работи спомена.
Върховният комисариат на ООН ще продължава да поддържа и да подкрепя България в нейните усилия да получи финансиране от Европейския съюз и ние ще продължим да оказваме подкрепа в областта на обучаването на нови специалисти, които се занимават с лицата, търсещи закрила в страната и с бежанците. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И аз Ви благодаря. Заповядайте, г-жа Караянева.
Петя Караянева:
Уважаеми господа Председатели на комисии,
Народни представители,
Господа Заместник-министри и колеги от Държавната агенция за бежанци,
Благодаря, че присъстваме на това извънредно и много важно заседание. Аз ще засегна един въпрос във връзка с това, че когато има криза или трудна ситуация, може би тогава е моментът някои от съществуващите трудности да бъдат преодолени и да бъдат решени в един по-стратегически и дългосрочен план. Радвам се, че е създадена работна група, която да работи по една стратегия. Предполагам, че това е стратегия, насочена в областта на миграцията, убежището и интеграцията, защото всяко едно действие трябва да бъде ръководено от някаква дългосрочна програма и политика и с удоволствие ще се включим в работата на тази работна група, ако бъдем поканени, разбира се.
Второто нещо, което ще кажа е, че моментът също е много подходящ, тъй като предстои изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, който да транспонира една от европейските директиви. Имайки предвид конкретно разпоредбите на европейското законодателство, също така и международните стандарти, тази възможност ще ни бъде добре дошла, за да можем да отразим в новия изменен Закон за убежището и бежанците - проблемите, които сега ни карат да се съберем на това заседание.
Благодаря още веднъж за поканата и както ви каза и г-н Вейл, представителят на Върховния комисариат, сме готови да предоставим нашата експертиза и по разработването на стратегията, и по промените в Закона за убежището и бежанците. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-жо Караянева.
Д-р Гигов, представителят на Българския червен кръст е тук и бих искал и на него да дам думата. Заповядайте д-р Гигов.
д-р Красимир Гигов:
Благодаря уважаеми Председатели,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Господа Заместник-министри,
Колеги, Гости,
Наистина много се каза за проблема, изключително тежък в момента, но всички ние трябва да положим всички усилия, за да се реши максимално добре и бързо. Искам само на кратко с няколко думи да ви информирам.
Към момента в Българския червен кръст действа кризисен щаб. Представител на Българския червен кръст е и в националния щаб, създаден във връзка с тази ситуация. В непрекъсната връзка сме с различни ведомства, преди всичко с Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, с други неправителствени организации. Нашите усилия са насочени в няколко посоки.
Първо, по отношение на фондонабирателна кампания. Това е един път с банкова сметка и втори път с SMS-и. По отношение на банковата сметка, към момента са набрани около 27 000 лв. По отношение на SMS-и още не е готов отчетът. Част от набраните средства са предадени на Държавна агенция за бежанците и преди всичко се използват за хранителни продукти.
Усилията на Българския червен кръст са насочени към няколко допълнителни направления: осигуряване на хранителни припаси, питейна вода и други средства за преживяване.
Второ, по отношение на оборудването на бежанските лагери – легла, няколко хиляди одеяла, комплекти спално бельо, дрехи.
Следващият момент е взаимодействието с останалите неправителствени организации, като Хранителна банка за допълнителни хранителни продукти, преди всичко за децата в тези бежански лагери. Взаимодействие с частни или други фирми, които биха доставили дезинфекционни и други материали, което вече се прави в тясно взаимодействие с Министерство на здравеопазването.
Непрекъснато оказваме психосоциална подкрепа на бежанците, тяхното съпровождане до общо практикуващите лекари, до лечебни заведения, съответно издирване на роднини, на близки и т.н.
Едновременно с това сме сигнализирали Международната федерация на червения кръст и на червения полумесец, на базата на което беше изпратена двудневна комисия и за спешни нужди по отношение на бежанците към днешна дата са отпуснати 173 000 швейцарски франка, които очакваме до три-четири дена да пристигнат в България.
Едновременно с това сме влезли в контакт и сме осигурили няколко български граждани от арабски произход, които са лекари и доброволно оказват помощ в лагерите за бежанци, както и други владеещи български и арабски език, които биха подпомогнали, съгласно молбата на Националния щаб, за обучението на децата на имигрантите. Освен другите ангажименти, ние сме задължени децата до 10 годишна възраст да ги обучим на български език.
В момента сме в контакти с останалите дружества на Червения кръст и на Червения полумесец в зависимост от различни други помощи, които биха могли да ни окажат.
Разбира се, нашата дейност не е стационарна. Тя е в зависимост от всеки конкретен момент и от всяко конкретно искане.
Кои са проблемите, които виждаме? Те според нас са в две насоки. Много трудни са условията за бежанците в центровете за настаняване. Изключително голямо струпване на хора, което предразполага евентуално може би някои здравни неблагополучия.
Второ, според нас е малко занижен или не и съвсем добре формиран медицинският контрол. Между другото в момента Българският червен кръст провежда и противотуберкулозни акции, включително и манту в центровете в София.
Приключих. Ако има допълнителни въпроси, ще отговоря.
По-подробна писмена информация за дейността ще представя в двете комисии. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние благодарим, д-р Гигов.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към нашите гости или становища, изложения. Заповядайте.
Даниела Дариткова:
Уважаеми госпожа и господин Председатели,
Уважаеми колеги народни представители,
Заместник-министри и представители на институциите,
Моят въпрос е към Заместник-министъра на здравеопазването.
Д-р Пенков, ясно е, че имате спокойствие по отношение на финансовото изражение на средствата, които ще са необходими за оказване на медицинска помощ на пристигащите бежанци, но как практически се реализира тази медицинска помощ, защото във Вашето изказване се прокрадна изречение, че общопрактикуващите лекари нямат желание, нямат възможност за административна разпоредба и императивно нареждане за записване на пациентите, които придобиват статут на здравноосигурени граждани. А виждаме, че ще се налагат имунизации и евентуално извънредна имунизационна кампания. По какъв начин практически ще се реализира тази медицинска помощ? Предвиждат ли се в регионите някакви допълнителни подпомагания със специалисти, защото в пограничните региони по принцип има дефицит на медицински кадри и това ще създаде затруднения в работата на лекарите, които практикуват там?
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Заповядайте, д-р Пенков.
Д-р Бойко Пенков:
Г-н Председател, аз започнах с това, че има проблем. Той е чисто езиков. За наша радост Държавната агенция за бежанците, всички структури и институции работят по едно комплексно решаване на проблема. То е езиково обучение на бежанците, езикова подготовка, обучение, не само на децата, но и на хората (възрастните), които са тук. По всякакъв начин ще се стараем да махнем тази бариера. Дотогава разчитаме много на доброволци и на хора, които работят към Държавната агенция за бежанци. Ето сега, примерно, Министерството на отбраната предоставя също хора арабисти, които на място биха могли да помогнат на системата.
Днес на срещите, които имах с NJO, в които има сирийски граждани, те предлагат между 30 до 50 човека, част от тях колеги, които биха могли на място да окажат такава помощ и да въведат хората в нашата здравна система. Направихме проверки, проучване и издирихме хора. Видяхме, че за наша радост страшно много колеги от сирийски произход, алжирски или ливански работят в центровете за спешна медицинска помощ. Говорили сме с тях, че ако действително някъде има огромно струпване на компактни маси, те с удоволствие ще се включат като екипи, които на място ще подпомогнат оценката на здравето на хората.
Така че, по много пътища се върви, за да може да се реши проблемът.
Относно прекия натиск върху бюджета на министерството, до края на годината то ще бъде някъде около 300 000 лв. общо, като говоря, че това са средства за издръжка на лаборатории, изследвания и т.н. - работата на центровете за спешна помощ. Благодаря ви.


Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние благодарим. Други колеги? Имате ли въпроси? Ако няма, аз ще си позволя един въпрос към д-р Кунчев.
В медиите излезе информация, д-р Кунчев, за идентифицирани две заболявания, за един случай на морбили и един случай на хепатит А, а днес чух за трето - г-н Министърът мисля, че каза или Вие за един случай на ентерит, ентероколит. Наистина така ли стоят нещата? Това окончателна, крайна информация ли е и какви мерки евентуално мислите в тази посока? Благодаря.
Д-р Ангел Кунчев:
Уважаеми Председатели,
Уважаеми народни представители,
Да, като изключим морбили, нямаме случай на морбили, останалото беше едно дете, което беше идентифицирано с хепатит на самата граница от Гранична полиция и поетапно беше докарано до Инфекциозна болница в София, няколко случая на респираторни заболявания и днес имаме два случая, които вероятно са респираторни. Те са вече в Инфекциозна болница за уточняване, но тъй като има и диариен синдром, за всеки случай сме ги хоспитализирали. Истината е, че на базата на тези 5 000 човека, това е един малък български град, заболяемостта е равна, дори по-ниска отколкото тази сред нашето население. Аз се радвам, че задавате въпроса, за да може да разсеем тази заплаха, която беше подхваната и от някои медии, и накара и населението на места да реагира по-остро. За момента ние нямаме опасения в тази насока, което разбира се не значи, че не мислим, особено по отношение на това, което каза доц. Гигов. В някои от новите центрове не са добри условията. Ние вече сме сигнализирали, дали сме предписания. Пренатовареността много ни притеснява. Става въпрос за настаняване на 20, 30 души в по една-две стаи, което наистина е притеснително. А в по-далечен план това, от което най-много се опасяваме и затова сме взели мерките с тази имунизация е евентуалният внос на някои заболявания, преди всичко морбили и полиомиелит. Тук вече ситуацията е малко по-различна. Нас ни притеснява една ситуация в Израел, където бяха намерени вносители на дивия полиомиелитен вирус. Знаете, Европа е освободена доста години вече от това заболяване. Възможността да бъде пренесено чрез този контингент не е голяма. Нас повече ни притеснява фактът след това, при контактите на това население, на тази група с местното население какво би се случило, тъй като и в момента вече имаме и обратния поток. Има случаи, когато пак излизайки, знаете, че те са на свободен режим, тези които живеят в центровете на Държавна агенция по бежанците осъществяват контакти. Имахме вече случаи, проучили сме ги в Пъстрогор и на други места, включително търсене на сексуални услуги и т.н., което също крие някои здравни рискове.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви. Моят въпрос беше свързан именно с тази цел, да разсеем тези опасения и нерядко и манипулативни интерпретации на някои хора.
Имате думата за въпроси, уважаеми колеги.
Първо народните представители ако нямат, ще дам думата и на г-н Таушанов. Нямат. Заповядайте, г-н Таушанов.
Пламен Таушанов:
За нас представлява интерес въпросът в края на краищата какви са битовите условия, на колко души се пада тоалетна, мивка и т.н.? Все пак кой от вас може да ми отговори на този въпрос, тъй като, ако трябва нещо да се помага в тази насока, да се случва, преди да е станала някаква по-сериозна вълна от инфекции?
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Давам думата на г-н Чирпанлиев.
Николай Чирпанлиев:
Уважаеми дами и господа, на този въпрос ще ви отговори заместник-председателят на Агенцията г-н Димитров.
Александър Димитров:
Благодаря.
Г-н Председател,
Господа заместник-министри,
Депутати,
Ще отговоря на въпроса, който зададохте на колко човека се пада санитарен възел. В поделенията, които са вече отдавна изградени, това са РПЦ – София, Транзитен център – Пъстрогор, РПЦ – Баня, хигиенните условия са значително по-добри и отговарят на всякакъв вид европейска норма. В РПЦ – София, на настанени в стая по шест човека се пада санитарен възел. Същото е и в другите поделения. В двете нови поделения, които към момента се водят като центрове само за настаняване, тъй като те нямат функцията на регистрационно-приемателни центрове, там ситуацията към момента е малко по-различна, но и към момента текат ремонтно-възстановителни дейности. Не напразно се спряхме на училища, тъй като в училищата са обособени санитарни възли, повече от два-три и четири на етаж. Тъй като към момента, пак казвам, трябваше да действаме по-бързо, по-експедитивно и трябваше хората да бъдат сложени под покрив, и трябваше все пак държавата да положи за тях определената грижа, първо това беше важното. Тъй като вече с това приключихме, в момента текат такива действия, за да могат също там да влязат в норма - на десетина човека, да има санитарен възел, да се ползва баня и тоалетна. Да, ние знаем за какво става въпрос, но това са двата нови центъра, които буквално преди четири дни бяха предоставени на Агенцията, така че нямахме много време за реакция.
Пак казвам, основната идея, основната мисъл е хората да бъдат настанени в центровете, за да са под покрив и все пак под наблюдение. Знаете, че ние и като държавна хуманитарна организация, все пак съблюдаваме и реда, кой кога влиза, кога излиза, как се прибира. Всичко това е наше задължение и ние се стараем да го спазваме. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми колеги, времето напредна, но все пак някой друг ако иска да участва в дискусията, да задава въпроси, имате тази възможност.
Ако няма, аз искам да благодаря на всички гости, които бяха поканени и уважиха нашата молба. И нека да приключим тази точка с надеждата за мъдри, ефективни решения, не само от страна на българските институции, но и на световните сили. Вече има големи надежди за успех на дипломацията в институциите, които вземат тези решения в ООН. Аз съм твърдо убеден, че единственият начин за дефинитивно решаване на този проблем би бил установяването на траен мир в Сирия. Това би спряло и емитирането на бежанци извън Република Сирия.
Още веднъж благодаря на всички за участието и изразявам надежда и увереност за отговорни и ефективни решения от страна на българските институции, спазвайки онзи ангажимент към българския народ, а именно приоритет да е мирът, националната сигурност и общественият ред.
С това закривам заседанието на Комисията по права на човека и жалбите на гражданите.
С голямо удоволствие предоставям думата на д-р Нигяр Джафер.
Д-р Нигяр Джафер:
Аз също благодаря от мое име за участието на всички гости и институции по точка едно.
Ние ще продължим със заседание на Комисията по здравеопазване по дневния ред, който беше приет в началото на това заседание.
Изчакваме оттеглянето на гостите по първа точка.


д-р Нигяр Джафер
Председател на Комисия по здравеопазването

д-р Тунчер Кърджалиев
Председател на Комисията по правата на човека и
жалбите на гражданите