Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИ
Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите




П Р О Т О К О Л
№ 5



Днес, 18.12. 2013 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на труда и социалната политика – Лазар Лазаров, заместник министър, Елеонора Пачеджиева, директор на дирекция „Политика за хората с увреждания”, Ирина Иванова, началник отдел „Равни възможности и антидискриминация”; от Министерството на вътрешните работи –Пламен Ангелов, заместник-министър, Дора Сгуровска, началник на сектор в дирекция „Международно сътрудничество, Николай Нанков, началник на отдел в дирекция „Правно-нормативан дейност”; от Омбудсмана на Република България – Атанаска Колева, главен експерт в отдел „Международни отношения и нормативна уредба”; от Държавната агенция за бежанците – Татяна Кулинова, старши юрисконсулт, Ани Петрова и Даниел Инджиев; от Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанци - Петя Караянева, национален съветник по закрила, Невяна Ризова и Васил Дурев; от Комисията за защита от дискриминация – Ана Страшимирова, председател и Баки Хюсеинов, заместник-председател; от Държавната агенция за закрила на детето – Ева Жечева, председател и Гинка Алексиева Шуклева, държавен експерт и Бистра Янкова Петрова-Зографска, държавен експерт; от Български Хелзински комитет – Илиана Савова; от Сдружение „Защита на гражданите” – Евгения Клисурска; по Програмата за обмен на магистрати на европейска мрежа за съдебно обучение на посещение в България са съдия Едуард Уткрафт от Великобритания и съдия Рафаеле Карбони от Италия, придружавани от Красимира Милачка и Доброслав Руков, съдии в Административен съд-София.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от д-р Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми дами и господа,
Свиках заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите с дневен ред от четири точки. Ще ми позволите още в началото да ви предложа една корекция и по този начин ще прочета и дневния ред с оглед на целесъобразност и то времева, а именно втора точка от предварително дадения ви дневен ред в писмен вид да отиде на мястото на първа точка и обратното. Този законопроект с оглед на това, че е почти консенсусен ще има нужда от по-малко време за обсъждане.
Присъстват 12 човека от членовете на комисията. Имаме кворум и можем да заседаваме. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 302-01-46, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г.
3. Приемане на Графика за провеждане на приемните за граждани от м.януари до м. април 2014 г.
4. Разни.
Има ли други предложения, съображения? Няма. Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Също няма. Дванадесет „за”.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 302-01-46, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г.
Уважаеми дами и господа, вносител на законопроекта е Министерският съвет. От името на Министерския съвет, респективно Министерството на труда и социалната политика ще представи законопроекта заместник министъра г-н Лазар Лазаров. Заповядайте, г-н Лазаров.
Лазар Лазаров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Колеги, представители на държавните институции и на медиите,
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация има следните предпоставки за това да бъде предложен днес на вашето внимание.
Както всички знаем, България е член на Европейския съюз от 2007 г. и в резултат на това тя е въвела в своето законодателство директивите в областта на защитата от дискриминация. Обаче в процеса на реалното членство има и механизъм, който следи за коректното и правилното транспониране на директивите, от една страна, и от друга страна, промяна на законодателството в резултат на настъпили промени в съответните директиви.
В нашия случай по отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация касае първата хипотеза, а именно установяване на недостатъчно добро транспониране на директивата в българското законодателство и то не толкова като принципи, колкото като резултат на превод. Този превод обаче води до съществени отклонения в съдебната практика. Поради тази причина по линия на механизма, който съществува в Европейската комисия за контрол по прилагането на достиженията на правото на Европейския съюз в България са постъпили запитвания именно във връзка с тази Директива.
Става въпрос за Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) по отношение на гарантирането на защитата срещу дискриминация при промяна на пола.
И другият въпрос, който е зададен, е с прехвърлянето на тежестта на доказване в случаи на дискриминация, регламентирано в разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация и който е в резултат на неправилен превод.
Във връзка с това само ще спомена, че веднага след получаването на това писмо то е разгледано по надлежен ред от Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет. В резултат на това е поет ангажимент за изменение в Закона за защита от дискриминация, което да осигури по-пълно синхронизиране на нашето законодателство с изискванията и минималните стандарти в Директивата. В резултат на това е формирана междуведомствена работна група къч Министерството на труда и социалната политика, в която са участвали представители на всички държавни институции и на Комисията за защита от дискриминация.
В резултат на това предлагаме на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, в който двата въпроса са намерили адекватно отражение.
В рамките на забраната за дискриминация по признака „пол” е предложено да се включат и случаите при промяна на пола, като в този случай е приложена законодателна техника в признака „пол” в Допълнителните разпоредби се дава и едно допълнително уточнение по отношение на промяната на пола. По този начин ние въвеждаме принципите, залегнали в Директивата.
А по отношение на втория въпрос, който е свързан с тежестта на доказване, става дума за следното. В момента в действащото законодателство, ако един ищец твърди, че е жертва на дискриминация по който и да е от признаците, по който има забрана за дискриминация в нашия закон, самият ищец трябва да докаже факти, от които да се направи извод, че е налице дискриминация. Именно тук, според Комисията и според смисъла на Директивата ищецът е поставен в по-неблагоприятно положение. От една страна, той е жертва на дискриминация, от друга страна, трябва да докаже, че е жертва на дискриминация. И реално неговите права в този случай тежестта му е изключително голяма и това не е в съответствие с директивата.
Затова в изменението, което ние ви предлагаме, в този случай тежестта на доказване ще бъде на онази страна, т.е. на ответната страна – онази, която прилага практики, въз основа на които ищецът може да установи факти, въз основа на които да се направи предположение, че е жертва на дискриминация.
Това е по същество изменението в закона, което предлагаме. По този начин считаме, че се отстраняват класифицираните от Европейската комисия несъответствие. По този начин националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Директивата, като става дума за минималните стандарти, които са посочени в нея.
От друга страна, се създават условия за укрепване на законовите гаранции за защита при дискриминация.
Предлагаме Комисията да подкрепи предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация.
Извън това представяне искам да споделя, че в резултат на инициираните от страна на Комисията въпроси и процедури, ние имаме ангажимент и срок до края на месец януари 2014 г измененията в закона да бъдат факт и част от българското законодателство. В противен случай ще стартира процедура за нарушение на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Лазаров. Отчитам момента на консенсус, който вашият законопроект предизвиква. По същество той е една корекция, адаптирана с оглед на съвременните предизвикателства. И второто нещо е допълнение.
Ние сме водеща Комисия, уважаеми колеги. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е приела, доколкото разбрах, този законопроект.
Освен това, на всички от вас са раздадени позитивните становища на Омбудсмана на Република България с едно малко допълнение, на Министерството на правосъдието, на Комисията за защита от дискриминация, като те предлагат и една редакционна поправка, която нищо не пречи между първо и второ четене да я направим от страна на Комисията или на някой народен представител.
Тези институции, които изредих, а и народните представители имат думата по отношение на предложения законопроект. Заповядайте, колеги.
Маргарита Стоилова:
Уважаеми колеги, с оглед на това, че се касае за транспониране на европейското законодателство с нашето, с оглед на това, че вече има в други области наказателни процедури, аз предлагам на колегите народни представители да приемем законопроекта за измененията и допълненията в Закона за защита от дискриминация. Още повече, касае се за два пункта, които бяха добре обосновани. Имаме, както казахте и становищата на институциите. Така че моето мнение е ние да подкрепим този законопроект. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други становища? Г-н Димитров.
Дарин Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Уважаеми колеги и гости,
С колегите от нашата парламентарна група обсъдихме законопроекта и по принцип също го приемаме и го подкрепяме. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други становища, мнения? Ако няма други изказвания, ще си позволя и аз няколко думи.
Уважаеми господа заместник-министри,
Уважаеми дами и господа,
Съвсем накратко. Предлагат се две корекции.
Едната е в посока към облекчен доказателствен стандарт, в посока полза на жертвите от дискриминация, независимо на какво се е дължал – на езиков превод, или друга причина. Досега е било обратното статукво. С оглед на това, че сме Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите мисля, че по консенсусен начин можем да подкрепим този законопроект, имайки предвид подхода, който осигурява именно това справедливо равновесие между интереса на жертвата и интересите на съответната противна страна в полза на жертвата.
Второто допълнение няма да го коментирам, имайки предвид и всички изразени становища. И ако няма други такива, можем да преминем към гласуване. Все пак питам последно. Има ли други становища? Няма. Преминаваме към гласуване.
Моля уважаемите народни представители, които са съгласни с така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 302-01-46, внесен от Министерски съвет на 25.11.2013 г., да гласуват. Който е „за”, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С така направеното гласуваме приключваме с точка първа от дневния ред и преминаваме към точка втора.
Благодаря на представителите от Министерството на труда и социалната политика.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г.
Вносител на този законопроект е също Министерският съвет. От името на Министерския съвет, респективно от името на Министерството на вътрешните работи ще дам думата на г-н Пламен Ангелов, заместник министър на вътрешните работи. Заповядайте.
Пламен Ангелов:
Г-н Председател,
Г-н Заместник-председател,
Госпожи и господа народни представители,
Колеги, партньори от правителствени и неправителствени организации,
Уважаеми гости,
За мен е удоволствие да представя един изключително важен законопроект. Съвсем накратко за предисторията. През юни месец тази година Европейският съвет прие окончателно един пакет от законодателни предложения по-важни от които са два регламента и три директиви, с които приключи изграждането на обща европейска система за убежище.
Изпълнявайки задълженията си на държава членка България с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците транспонира две от директивите, а именно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния стандарт на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Накратко казано това е известната сред специалистите Директива по квалификацията.
С този законопроект правителството цели транспонирането на още една директива, а именно Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.
Искам само да обърна внимание на причините, поради които правителството внася този законопроект и транспонира двете директиви с един и същи законопроект са следните.
На първо място това е законодателната икономия, уважавайки натоварената програма на Народното събрание, но и не по-малко важна причина и особено транспонирането на втората директива (2013/33/ЕС) това е спешната потребност на България да се възползва от възможностите, които са и част от задълженията като държава членка, предоставени от изградената обща европейска система за убежище. За пълнота искам да посоча, че и срокът за транспониране на първата Директива 2011/95/ЕС изтича в края на тази година, така че ние в известна степен сме притиснати и от времето.
Ако позволите, много накратко да представя основните елементи в двете директиви.
Първо в Директива 2011/95/ЕС. Ако мога с едно изречение да я определя, това е директивата, чрез която се определя начинът на прилагане на основните разпоредби на Женевската конвенция в рамките на Европейския съюз. С други думи, чрез нея се определя кои лица имат право на международна закрила, била тя със статут на бежанец или хуманитарен статут, както е известен, или още субсидиарен статут, каквато е терминологията, използвана в директивата.
Без да влизам в технически детайли на тази директива, първата голям цел в нея е приравняването на двата статута, като съдържание – статутът на бежанец и хуманитарният статут в България и съгласно сега действащия Закон за убежището и чужденците до голяма степен се препокриват, като пакет от права, предоставени на тези лица. Положението в други държави-членки е по-различно, затова тази важна цел също е реализирана с въпросната директива.
В нея се уточняват освен чисто понятийни елементи, се уточняват и основанията за предоставяне на статут, основанията за отказ, отнемане на статут. Тя до голяма степен е свързана с фактическото прилагане на Женевската конвенция в държавите-членки.
Предполагам, че основният интерес на повечето от вас е насочен към втората директива или Директивата за условията на приемане. С нея в рамките на един балансиран подход Европейският съюз въвежда следното. От една страна, повишава стандартите, свързани с условията на приемане с уточнението, че тази директива замества една предходна, в която имаше израза „минимални стандарти”. С новата Директива за условията на приемане се въвеждат едни по-високи всеобщи стандарти, задължителни за всички държави-членки. Тези стандарти, отново без да ги изброявам изчерпателно, на първо място е облекчен достъп до пазара на труда, увеличена закрила за всички уязвими групи лица, включително и лица с увреждания, жертви на различни форми на различни травми.
Разбира се, в нея има и неща, свързани с материалната подкрепа, настаняването на лицата, търсещи убежище – всички тези стандарти, които са пряко свързани с осигуряването на един достоен начин на живот на лицата, потърсили закрила на нашата територия и на територията на всички държави-членки.
Другият много важен елемент и който обуславя така наречения „балансиран подход”. Това е въвеждането на един допълнителен инструментариум – допълнителни правни възможности за държавите-членки да гарантират защита на системите за предоставяне на убежище от възможни злоупотреби, както и да защитят своята национална сигурност в рамките на общите задължения на всяко едно правителство. По този начин или с тази втора цел въпросната директива за първи път въвежда в европейското право нещо, което го има в правото на редица други държави-членки, а именно възможността за задържане на лицата, търсещи убежище. Но искам да уточня, че основанията за задържане на лица, търсещи убежище са изчерпателно изброени във въпросната директива. Това са 6 основания – един списък, който не може да бъде разширяван. България с настоящия законопроект транспонира пет от тези основания. Причината да не се транспонира шестото е фактът, че България няма така наречената „гранична процедура”, каквато имат страни като Германия и други. Например, преценката става в транзитната зона на летището, ако мога образно да го опиша така.
Тези пет основания ще ми позволите съвсем накратко да ги зачета, за да добиете представа кои са те.
На първо място, случаите, когато не може да бъде установена самоличността или националността на лицето.
Второ, случаите, когато това лице е подало молба за международна закрила докато е било настанено в специализиран дом на Дирекция „Миграция” с наложена принудителна административна мярка за експулсиране или извеждане до границата. Тоест с други думи той е в процедура по депортиране, съгласно една друга европейска директива – Директивата за връщането.
В случаите, когато това лице застрашава националната сигурност или обществения ред.
Както и в случаите, когато това лице е обект на трансфер по регламент „Дъблин” и има обективно основание да се счита, че това лице може да се укрие и да осуети трансфера към държава-членка, която е компетентна да разгледа неговата молба за международна закрила.
Въвеждайки тази възможност, в случая Министерският съвет, в лицето на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за бежанците избраха съвсем съзнателно, както казах, на първо място да ограничат основанията, т.е. само пет от основанията и на второ място, избраха различен понятиен апарат, а именно решихме да не използваме термина „задържане” по ред причини.
На първо място, задържането като съдържание, в смисъл като ефект върху лицето, в нашето законодателство ще бъде по-ограничено. Това е всъщност настаняване на лица от затворен тип.
На второ място, не по-малко важно и то е от чисто правен аспект се избягва всякаква опасност от смесване на различни институти и по-специално задържането, което го има в Закона за Министерството на вътрешните работи – едно административно задържане за 24 часа, както и задържането по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. С други думи настоящият законопроект и българското законодателство не борави с термина „задържане”. Имаме понятието „настаняване на лица в центрове от затворен тип”.
На трето място, настаняването в тези центрове освен въпросните основания, които са, разбира се, правната основа, се извършва чрез индивидуална преценка за всеки отделен случай. С други думи, по никакъв начин законопроектът не въвежда автоматично настаняване в центрове от затворен тип. Още повече, изрично разписаният принцип и в Директивата, макар да знам за упреците, че като автори на законопроекта сме подходили с пълен превод на въпросния принцип, но считам че това е изключително важно, пределно ясно е разписано в законопроекта, че фактът на подаване на молба за международна закрила не води и не е автоматично основание за настаняване на лицето в центрове от затворен тип. Това искам много ясно да го подчертая, за да не се получи объркване.
На четвърто място, но не и по важност, директивата и законопроектът въвеждат един голям и подробен пакет на механизъм за правна защита – ефективна правна, включително и съдебна защита на лицата спрямо които е приложена въпросната мярка, а именно обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс пред административните съдилища, както и (което е много важно да подчертая) ex officio проверка за законосъобразността на точно фиксиран през определен период от време на основателността и на наличието все още на основанията за настаняване на лицето в центрове от затворен тип. На всеки три месеца директорът един дом от затворен тип е длъжен да изпрати по местна подсъдност на административния съд списък на всички лица, които са пребивавали повече от три месеца, за да може да бъде извършена и тази ex officio допълнение към евентуалното обжалване на административния акт.
И ако позволите само още един елемент, тъй като зная, че дискусията сред нашите партньори предизвика изключителен интерес и коментари, това е възможността, предоставена от Директивата в центровете от затворен тип да бъдат настанявани лица, ненавършили пълнолетие. Тази възможност е разписана, разбира се като крайна мярка, когато всички други алтернативни възможности са неприложими или към дадения момент не могат да дадат необходимия ефект.
Ако позволите, да направя едно малко по-широко тълкуване, което до голяма степен се препокрива и с коментари, направени наскоро от Европейската комисия.
И по-специално по отношение на децата, които главно ще бъдат настанени в подобен тип център, тази мярка ще бъде не толкова от гледна точка гарантиране ефективното провеждане на процедурата или някакви елементи за сигурност, до голяма степен тяхната основна цел ще бъде закрила на самите деца. Защото много от тях, особено непридружаваните непълнолетни и малолетни влизат на територията на Европейския съюз като жертви на трафик на хора. Разбира се, има различни други механизми за обгрижване и не искам да правя смесване. Позволете ми само това тълкуване. Вярно е, че в повечето случаи тези лица ще бъдат настанени в центровете от затворен тип, за да не бъдат отново поети от трафикантите по техния път към други държави-членки.
Има и други елементи в законопроекта, които са по-техническо естество. Аз си позволих да се спра на тези, които предизвикват най-широк интерес – и експертен, и политически.
Ако има допълнителни въпроси, съм готов да отговоря.
И ако позволите, съвсем накрая, да спомена и още нещо. Пред вас стоя в две качества: от една страна, основното ми качество е като представител на министерството, което е вносител на законопроекта в рамките на Министерския съвет – Министерството на вътрешните работи, но също така и като един от експертите, който е участвал активно в приемането на самия законодателен пакет в областта на убежището. Последните 4.5 години в качеството ми на дипломат в Постоянното представителство към Европейския съюз участвах в приемането на двете директиви, които в момента са обект на транспониране. Така че, ако е необходимо, бих могъл буквално „от кухнята” да ви разкажа как се стигна до тези компромиси, какъв е смисълът на част от разпоредбите, без да претендирам за автентично тълкуване, и какви позиции защитаваха отделни държави-членки по нея, ако е необходимо, разбира се.
Благодаря ви за вниманието и за търпението.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър.
Уважаеми колеги, сами виждате законопроектът е много тежък от гледна точка на аспекта. Той е специфичен и изключително експертен. Когато един човек не е бил в досег с тази материя се затруднява, включително и при интерпретирането на наглед елементарни казуси.
Ще дам думата първо на уважаемите дами и господа народни представители, а след това и на всички, които искат думата, а именно и на гостите. Междувременно ще си позволя по някое време и аз да направя един коментар. Имате думата, уважаеми колеги. Първо народните представители и след това всички други, които пожелаят.
Г-н Гьоков, заповядайте.
Георги Гьоков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители, заместник-министри и гости,
Аз се запознах подробно със законопроекта и установих същото, за което каза и Председателят, че това е един изключително обемен и много експертно звучащ закон. Първоначално реших, че става въпрос само едно транспониране и въвеждане в националното законодателство действащите европейски директиви. Потърсих директивите, опитах се да ги чета, но и там е много експертно, но въпреки всичко аз формирах в себе си мнение да подкрепя законопроекта. Ще работя в тази посока и в нашата група да подкрепим законопроекта.
Сега се запознах и с предоставения коментар по законопроекта от Българския Хелзинкски комитет и гледам, че те имат някакви забележки, без да съм вникнал много сериозно в тях. Те не променят моето становище за принципна подкрепа на първо четене на законопроекта. Като се запозная по-подробно с тях може би ще изникнат някакви предложения по законопроекта. Засега подкрепям законопроекта. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Гьоков. Други мнения? Заповядайте.
Дарин Димитров:
Ние също разгледахме законопроекта. Наистина прави са колегите и не искам да се повтаряме. Има доста забележки, които надявам се ще бъдат изчистени между първо и второ четене на законопроекта. Ние по принцип подкрепяме този законопроект. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря и аз, д-р Димитров. Заповядайте.
Ради Стоянов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз също се запознах със законопроекта. Той наистина е експертно написан. Ние от Атака винаги сме смятали, че трябва да има по-ясни правила, когато става въпрос за установяване и даване на бежански и хуманитарен статут на лица, особено когато става въпрос за лица, които влизат на територията на Република България незаконно. Вие всички знаете, че в момента има огромен брой случаи, когато лица нелегални имигранти злоупотребяват драстично с либералното законодателство в България по отношение на бежанците.
Ще обърна внимание само на два аспекта.
Първият аспект е това, че те масово дават невярна информация за своята идентичност. Бих искал съвсем накратко да припомня случая с нападателя на 20 годишната Виктория, чиято идентичност все още не е със сто процента със сигурност установена.
Също така смятам, че поне до изясняване на статуса на тези хора, кои са те всъщност и дали представляват опасност, те трябва да бъдат настанявани в общежития от затворен тип. Това е много важно. И дотолкова доколкото в конкретния случай на бежанската вълна, която идва от територията на Република Турция, която е сигурна държава по всички международни стандарти, огромният брой от тези лица не би трябвало да получат статут, защото това би означавало, че България и българското законодателство третират Турция като държава, която е нестабилна.
Това е като забележки.
По принцип на първо четене ще подкрепим законопроекта. Оттам нататък ние имаме свои предложения, които ще направим по-късно.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви. Това беше мнението на г-н Стоянов. Ако няма други мнения от колегите, и аз бих искал да взема отношение. Но все пак да попитам още веднъж. Няма други изказвания от колегите народни представители.
Позволете ми, уважаеми колеги, и аз да направя по-обстоен коментар на този законопроект. Казах ви в началото, не от притеснение, а понеже го отчитам като обективен факт, законопроектът е доста сложен, касаеш специфична материя.
Моят коментар ще е, за да канализирам дебата в една конструктивна посока по отношение на съдбата на този законопроект. Нарочно изчакахме становища на всички институции, с които народните представители са се запознали, включително и от неправителствени организации, за да можем в многоаспектен план да разгледаме този законопроект и да приемем един добър продукт като финал на нашите усилия. Още повече, че ние сме водеща комисия по този законопроект.
По мое мнение, обаче, по много странен и може би хаотичен начин се е развила съдбата на този законопроект.
От една страна, отчитаме сериозният бежански проблем, сериозният бежански натиск дори към България, който всички го отчетохме като непропорционален, асиметричен съобразно капацитета и ресурса на Република България за посрещането му.
От друга страна, има две директиви – от 2011 г. и от 2013 г. на Европейския парламент и Съвета – при това едната е с препоръчителен срок в рамките на тази година да бъдат приети тези корекции.
От трета страна, отчетливо е в становището на Държавната агенция за бежанците и на Министерството на вътрешните работи тази необходимост на изпълнителната власт да законодателен отговор на тези предизвикателства, за които говорих и хармонизация към европейското законодателство.
Трябва да изтъкнем и другия момент, че предложеният законопроект от Министерството на вътрешните работи е направен без широка консултация, за съжаление, с експерти по бежанско право и по принцип с други институции, организации и неправителствени организации, включително и с Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанци.
Трябва да спомена и острия отговор в същия ден, когато законопроектът е бил приет от Министерския съвет от страна на правозащитни организации, респективно на Българския Хелзинкски комитет (след малко ще се спра по-подробно на техните забележки) и на последно или на предпоследно място, в другите две комисии, а именно Комисията по правни въпроси и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове дебатът по този законопроект е протекъл, отчитайки докладите, според мен, по много формален начин и по съответния формален начин единодушно приемане на законопроекта.
Задължително трябва да отчетем и противоречивите становища на институциите, които вземат отношение по този законопроект като една от тях, а може би и две-три от тях изтъкват по елегантен начин, с елегантно дефиниране на противоречията, на колизиите, според тях, и това прави впечатление и бие на очи.
Къде са главните проблеми за категоричното ми становище, че липсва консенсус на този етап?
Главните упреци са в няколко посоки, свързани с общата тема права на човека. Всички институции с едно-две изключения казват, че законопроектът е приемлив със съответните забележки. Някои имат предложения за корекции. Това са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание, Дирекция „Законодателна дейност”, отдел „Законодателни референти” към Народното събрание, които казват, че е приемлив законопроектът, но имат някои забележки. Министерството на правосъдието има същото становище.
Държавната агенция за закрила на детето също има много подробно становище и финалът е, че законопроектът е приемлив и с доста конкретни предложения по текстовете на проектозакона.
Омбудсманът на Република България има аналогично становище с няколко корекции.
И стигам до становището на Българския Хелзинкски комитет, като ми се иска да обърнем внимание на мнението на Българския Хелзинкски комитет. С присъщата си сензитивност към тези въпроси посочват няколко порока на законопроекта, а именно. Позволете ми да ги спомена само, без коментар, защото ще отнеме много време.
На първо място, че като правило се предприема всеобхватно и безусловно задържане в центрове от затворен тип.
На второ място, че законопроектът вменява на Държавната агенция за бежанците изпълнението на охранителни и дори полицейски функции.
На трето място са изтъкнати основанията за задържане и според тях са извън законодателството на Република България и са подредени систематично 6 казуса, т.е. причините.
На следващо място роптаят срещу уредбата, която предвижда задържането да може да се инициира по заповед на Председателя на Държавната агенция за бежанците.
Още една забележка, касаеща задържането на непълнолетни, много подробно развита, а също и паричната гаранция, която според тях е дори дискриминация по имуществен признак и т.н.
Българският Хелзинкски комитет вярно е неправителствена организация. Ние всички уважаваме мнението на тази организация.
Но задължително, като референтни послания дори, трябва да приемем и становищата на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Те имат, за съжаление, не по-малко забележки и повечето от тях са в същата посока. Имайки предвид точно това, че те са институция с референтни становища по тези въпроси, въпреки че са били декларирали готовност да участват в създаването на субстрата на този законопроект, въпреки че са имали и декларирана готовност от страна на правителството за тясна комуникация, те, изненадващо за мен, не са уведомени и не са участвали със своя консултативен и експертен принос към този законопроект, което лично мен ме безпокои.
Също няколко сериозни бележки имат и в същите посоки, за които говорих от страна на Хелзинкския комитет, а именно обобщаващата им оценка е, че някои от сега действащите разпоредби и от направените предложения биха могли или би трябвало да бъдат изменени, за да се гарантира пълното спазване на международните стандарти и тези на Европейския съюз. Подробно, може би в обем от 10-15 страници описват тези свои съображения, като предлагат и свои корекции, включително и като дефиниция на отделни членове и алинеи. На тях подробно няма да се спирам, но според мен са много значими. Ето защо за трети път повтарям, няма как становището на ВКБООН Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание, нито самото Народно събрание, като законодателен орган, да ги заобиколи.
С оглед на това, уважаеми колеги и уважаеми гости, моето становище е следното. При други обстоятелства бих гласувал против този законопроект. Законопроектът в качеството си на член на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите от аспекта и визията на засегнати човешки права повелява точно такова отношение. Поради споменатите, обаче, директиви – едната от които е с фиксиран срок за приемане, и поради целесъобразността на законопроекта, ще призова дори всички в Комисията да гласуваме за този законопроект.
Ще помоля Ръководството на Народното събрание да ни даде по-дълъг срок до разглеждането на законопроекта за първо четене в пленарна зала. През това време ще се опитам да инициирам работна група. Може на следващото заседание, след празниците, да я гласуваме и персонално, ще помислим за това заедно с експерти. Може би дори няма да има нужда от народни представители в тази работна група, но и това ще прецизираме. Задължително експерти от Комисията по правата на човека, експерти от МВР, от Държавната агенция за бежанците, от Дирекция „Законодателна дейност” и отдел „Законодателни референти” към Народното събрание, задължително от Върховния комисариат за бежанците на ООН. И други, може и по желание, включително и от неправителствените организации. С главна функция на работната група търсене на допирни точки и приближаване на тези крайни становища, за които говорих, защо не дори и консенсус, макар че трудно ми е да допусна това, гледайки тези становища. И с главна цел на работната група предложения за корекции между първо и второ четене на приемлив за всички страни законопроект. Формалното внасяне може да стане от всеки народен представител, а може и вкупом, ако те са много, от цялата комисия.
Ако няма такъв резултат, а именно приближаване на тези точки, аз лично не съм склонен да подкрепя в Народното събрание при този куп от забележки в зала този законопроект и дори, изтъквайки аргументите по-подробно от трибуната на Народното събрание, бих призовал, ако няма такъв резултат, да не се приема този законопроект. И след три месеца, както повелява Конституцията и Правилника, отново след корекции в тази посока, да бъде предложен отново законопроектът.
За финал искам да кажа само това, което обединява всичките ми усилия и всички думи, които ги изказах.
Уважаеми колеги, ние сме Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите. Ние сме комисия, в която освен всички други аспекти, разбира се, в това отношение няма спор, ценностите, свързани с основни човешки права са приоритет, особено като са подкрепени от европейски и дори световни институции. С оглед на това си позволявам да направя това предложение неформално, а след празниците и във формален вид може да го направя.
Благодаря за вниманието. Давам думата и на други, които искат да участват в дебата. Заповядайте.
Петя Караянева: ВКБООН
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Колеги, действително съвсем правилно този закон е разпределен в тази комисия, като водеща, защото има едно изказване, че всеки един бежанец представлява едно видимо нарушение на човешките права. Разглеждането на законопроекта на този изключително важен закон именно в Комисията по правата на човека е напълно оправдано и още повече ще се съглася с думите на г-н Председателя, че времето ни притиска, но ако искаме да изпълним не само европейските, но и международните си задължения, трябва да представим един законопроект, който да отговаря на всички високи изисквания, които стоят пред нашата държава, още повече, че сега със засилване на миграционния натиск към Република България все повече погледи са вперени към нас. И те са вперени не само в практиката, но и в нещо, което ще остане след като този натиск отшуми. Законът е нещо, което се прави не за ден, не да два, не за месец и действително това беше първият път, в който Върховният комисариат за бежанците не беше поканен да участва в обсъждането на законопроекта.
Аз съм юридически съветник в Комисариата. Казвам се Петя Караянева и се радвам, че за сметка на неучастието ни в първоначалния вариант на този законопроект, за който ние от много дълго време подканяхме Държавната агенция за бежанците да работим, за да не се достига до това на 18 декември да опитваме да транспонираме Директива, чиито краен срок е 21 декември. Надявам се, че създаването на такава експертна група ще позволи по-пълното хармонизиране на българското законодателство с директивите, които се транспонират. Още повече, че Директива 2013/33, или Директивата по условията за прием, има време и срок за транспониране до месец юли 2015 г. и това, че сега от нея са транспонирани само тези членове от 8 до 9, които засягат задържането, а не са транспонирани важни членове, които засягат, примерно, достъпа до образование (само като пример ще дам), който трябва да бъде даден само три месеца след като лицето е подало молба за закрила. Няма да навлизам в други подробности, защото това действително е един много тежък и един много комплициран законопроект и материя.
Надявам се, че експертизата, както на Върховния комисариат, така и на неправителствените организации, които дълго време работят по тази материя и са доказали своя опит, ще бъде отчетена. Тези становища, които ние сме представили на вниманието на уважаемата комисия и на самия парламент, както пише в началото, са нашия съкратен вариант, защото действахме в едни кратки срокове, притиснати от това, че доста късно се запознахме, поради обективни причини, с текста на законопроекта. Подготвяме един съвсем конкретен вариант на коментари по законопроекта, в който разпоредба по разпоредба не само коментираме, но както и г-н Председателят каза, имаме и конкретни предложения. Защото действително законопроектът във вида, в който е, създава доста противоречия и отзвук. Мога да ви кажа, че се коментира и в Европейската комисия, тъй като нашето представителство в Брюксел е уведомило съответните европейски институции за сегашното състояние на законопроекта и проблематиката по неговото обсъждане.
Ще завърша с това, че по време на криза, на тежки ситуации всъщност имаме всички ние една възможност да направим преглед на къщата, както се казва, и да я въведем в един по-добър ред и порядък. При самото транспониране 2007 г., когато трябваше да се уеднакви нашето законодателство с европейското в областта на убежищата беше направено, за съжаление, пак така на парче и още тогава пак се бързаше за някакви срокове. Беше изказано мнението, че е добре законът да се пренапише изцяло и отново. Не знам дали ще имаме възможност при сегашната обстановка да се направи това, но действително законът е правен винаги с някаква цел на транспониране. Нека да седнем и да видим как можем най-добре да направим това и законопроектът да отговаря не само на сегашната ситуация, която с помощта не само на Европейския съюз, така и Върховния комисариат и г-н Заместник-министърът знае, че не само с експертиза, но и с няколко милиона ще помогне за подпомагане на обстановката. Така че мисля, че сме доказали, че не само на думи, но и на практика можем да бъдем от полза за защита, както на човешките права, така и на задълженията, които Република България е приела не само в европейски, но и в международен мащаб.
Няма да навлизам в подробности, тъй като смятам, че днешното заседание няма за цел да разглеждаме експертно законопроекта.
Благодаря, г-н Председател.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Така е. Благодаря Ви. Ние сме на първо четене. Коментираме философията на законопроекта.
Моля уважаемите участници оттук нататък в дискусията да си кажат и становището по моето предложение за работна експертна група. Доколкото разбрах г-жа Караянева одобрява в този план предложението.
Други желаещи има ли? Заповядайте.
Илиана Савова: Български Хелзинкски комитет
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Г-н Заместник-министър,
Колеги, аз благодаря за поканата. Хелзинкският комитет е участвал в изработването, както на експертно ниво, така и в Народното събрание на приемането на двата – Закона за бежанците от 1999 г. и от 2002 г., в качеството ни не само на правозащитна организация и представители на гражданското общество, но и на официален партньор на Върховния комисариат за бежанците към ООН от 1994 г. насам.
В моето изказване аз ще се опитам да избегна политическия контекст на закона и да се спра изключително и само на експертните основни и принципни забележки, без подробности, към настоящия законопроект.
Подкрепям изцяло изказаното от Председателя становище.
Нашите основни възражения са не принципно против нормалното желание за транспониране на задължителните минимални стандарти на европейското законодателство в областта на убежището, а по-скоро в спешния, бих казала дори светкавичен характер в подготовката на текстовете, което, за съжаление, според нас се отрази на тяхното качество до степен такава, че много от текстовете, които се транспонират и както правилно г-н Ангелов отбеляза, това са общи минимални европейски стандарти, които отразяват цялостната палитра на държавите от Европейския съюз и се опитват да обединят и да направят компромис от различните съществуващи административни системи на тези европейски държави. Затова разписват хипотези, които не са типични за нашето законодателство и за нашата бежанска система. Транспонирайки точно тези общи минимални стандарти, българската държава и законодател трябва да избере онези от тях, които съответстват на нашата национална система и да не транспонира неща, които са несъответни.
Основното ни възражение е, че не са взети предвид начина, по който са разписани бежанските производствата в Закона за убежището и бежанците до степен, че има транспонирани хипотези – не само граничните процедури, има транспонирана хипотеза, чието място изобщо не е в Закона за убежището и бежанците, а те касаят процедурите по връщане след приключване на бежанската процедура и след като самото лице е квалифицирано като нелегален емигрант. Това го давам само илюстративно като пример.
За нас държавата трябва и има пълното право, разбира се, транспонирайки тази Директива да защити своя обществен интерес. Но се боя, че в политическия контекст и разгорещения не само обществен, но и силно политизиран медиен и в крайна степен доста изкривен дебат за бежанците, смесването на понятията между „незаконен емигрант” и „бежанец”, което, за съжаление, се прави нашироко и което изобщо не съответства на правилния подход, по който обществото, държавата и най-вече институциите трябва да реагират към този проблем, се отрази и на самия законопроект, който по-скоро предлага един малко политически подход към решаването на проблеми, които обаче са чисто хуманитарни. Факт е, че бежанците пристигат със смесените миграционни потоци, факт е, че нямат никакъв друг вариант хора, които бягат от преследване, особено в гражданска война, да влязат по някакъв законен начин. Но това не означава, че в подхода си ние не трябва да бъдем диференцирани. За съжаление, част от нещата, които са пренесени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците рефлектират и отразяват подхода, който е възприет в Закона за чужденците в Република България спрямо незаконните емигранти. А подобно нещо не следва да се допуска по отношение на лица, които от момента на заявяване на желанието си за закрила, са всъщност законно пребиваващи на наша територия. И това е нещо, което България е уредила в момента, в който тя прие първия свой национален Закон за бежанците от 1999 г.
Разбирам, че политическата обстановка изисква управленски решение, което предполагам е основният мотив на Министерския съвет да спеши така този законопроект, особено имайки предвид необходимостта от бързо транспониране на разпоредбите на квалификационната Директива 95 от 2011 г., чиито срок за транспониране изтича сега – месец декември. И ние подлежим на санкция, ако не изпълним това си задължение.
Но също така обръщам внимание на уважаемите народни представители, че всъщност по-дискусионните и по-проблематичните текстове на този законопроект касаят транспонирането на Директива 33 от 2013 г., така наречената приемателна директива или директива за условията на прием, а нейният срок за транспониране е 20 юли 2015 г. Така че с оглед на тези текстове ние не сме притиснати с никакви срокове, които трябва да изпълним с оглед на международните задължения на България и на задълженията й като държава-членка на Европейския съюз.
Според мен, най-добрият законодателен подход е да се раздели законопроектът на две отделни фази, като се даде приоритет на текстовете, касаещи транспонирането на квалификационната директива, а текстовете, касаещи транспонирането на приемателната директива ,предвид многобройните възражения, които имаме към тях, от експертно ниво и от Върховния комисариат и не само от Комисариата. Колеги от Държавната агенция за бежанците, които от дълго време работят по нея, имат някои притеснения и опасения за начина, по който Държавната агенция за бежанците следва да изпълнява тези функции.
Всички тези съображения да бъдат взети предвид и много по-внимателно да се разгледат всички тези текстове. Ако е необходимо, дори и в тази част законопроектът да бъде върнат и да се доработи изцяло на експертно ниво.
Приветствам изцяло Вашето предложение за една експертна работна група. Това беше нашият апел към правителството като вносител. Да се създаде работна група, като моля да не забравите да поканите и представители на правосъдната система и на прокуратурата, защото това са едни строги административни процедури, които финишират накрая в съда като административни актове, които подлежат на обжалване. А България все пак не открива сега бежанската закрила. Тази закрила съществува от 1993 г. и има огромна съдебна практика, юриспруденция, натрупана в тази област и стандарти, които съдът е установил чрез преглед на административната практика по закона и те трябва да бъдат взети предвид и съобразени. Вече достатъчно много съдии работят дълги години и са експерти в тази област, както и прокурори и смятам, че в тази експертна група те също биха могли да дадат своя експертен принос, за да се отстранят тези противоречия в законопроекта с Директивата и с международните стандарти на България в областта на защитата на правата на човека.
Благодаря ви за вниманието. Нашите коментари са подробни. Ние изказваме своята готовност да помагаме експертно на всякакви нива. Имате нашата декларация в този смисъл. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-жо Савова. Права сте и за прокуратурата и за правосъдната система. За съжаление, само от тях не получихме становища, въпреки че ги бяхме поканили. И в момента, като чели няма представители. Но ще работим и в тази посока.
Други становища, други мнения? Заповядайте.
Ева Жечева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господа Заместник-министри,
Аз съм Председател на Държавната агенция за закрила на детето. Благодаря за възможността да представим позицията на Държавната агенция за закрила на детето по този законопроект.
Държавната агенция като специализиран орган към Министерски съвет за ръководство, координиране и контрол на политиките в областта на детето има ангажимент и трябва да гарантира, че ще бъдат спазени правата на всички деца, които се намират на територията на Република България.
С оглед на това, което Вие казахте, г-н Председател, за създаване на работна група, аз бих искала да кажа, че подкрепям принципите и философията на внесения законопроект. Държавната агенция е направила предложения с оглед защита правата и интересите на децата така, както те са регламентирани в Конвенцията на ООН за правата на детето и в Закона за закрила на детето и в този дух са нашите предложения.
Държавната агенция за закрила на детето изразява своята готовност на експертно ниво да участва в работната група. Затова сега аз няма да навлизам в подробности, още повече че тук се говори за принципите и за философията на внесения законопроект. Всеки един от народните представители има нашите предложения, които имат за цел да гарантират спазването на правата и интересите на децата и разбира се, висшият интерес на детето винаги да бъде от първостепенно значение. Нашата готовност е да участваме в тази работна група, да защитим нашите предложения и да влезем в диалог, за да може този закон да гарантира правата и интересите на децата. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И аз Ви благодаря за становището. Други? Заповядайте.
Петя Караянева:
Ще ми позволите ли да направя едно предложение? (Да.)
Тъй като Вие и други изказали се бяхте абсолютно прави, че това е една изключително непозната експертна и сложна материя, искам да си позволя от името на Върховния комисариат на ООН за бежанците да отправя покана специално към народните представители от Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите в удобно за вас време да направим представяне на основните принципи на международната закрила на бежанеца, що е то бежанец и има ли почва у нас, както се казва. Има и една специална книжка, която е за парламентаристи – Въведение в основите на международното бежанско право. Отправяме тази покана, ако вие прецените, разбира се, че е целесъобразно в удобно за вас време, като ние ще предложим мястото, да направим едно въведение в тази действително много сложна материя.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви и за предложението. Предполагам, че ще откликнем позитивно на него, но ще решим допълнително.
Заповядайте, г-н Анастасов.
Георги Анастасов:
Очевидно е, че този закон ще се обсъжда и приема при пожарникарски условия с цел да спазим съответните срокове, които са само още няколко дни. Естествено е, че има и доста забележки, които са дадени от държавните институции и неправителствените организации.
Очевидно е, че ще трябва да се направи работната група. Даже може би трябва да я разширим и с експерти от другите комисии, към които е разпределен този законопроект. Това са Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, въпреки че Комисията по евроинтеграцията няма бележки в становището си.
Що се касае, обаче, до бързото въвеждане на някои от позициите на Директива 33 от 2013 г. на Европейския съюз, то е във връзка именно с огромния натиск, на който е подложена страната ни с прииждащите вълни от бежанци в страната. Страната ни ще бъде подложена на този натиск и това го отчитат всички. Няма човек в страната, който да не отчита, че този проблем е изключително сериозен за България и ние не можем да отлагаме във времето и да чакаме 2015 г. Затова, когато ще работи работната група, тя трябва да се съобразява и с тази директива, за да може да се откликне адекватно и да развържем ръцете на съответните изпълнителни органи, особено на органите на МВР, респективно на прокуратурата и съда, въпреки че сега те не са дошли.
Затова приветствам лично, а надявам се, че и всички ще се съгласим, че тази идея за създаване на работна експертна група с допълване от другите комисии, които да бъдат поканени във времето, да го гласуваме и приемем в комисията на първо четене.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Анастасов. Други становища има ли? Други мнения? Заповядайте, г-н Заместник-министър.
Лазар Лазаров:
Благодаря, г-н Председател.
Съвсем накратко няколко коментара.
Ще започна с това, че в момента наистина България се намира в една извънредна ситуация, което налага да действаме по-бързо. Няма никакво задължение държава-членка да изчаква крайния срок за транспониране, още повече, че всички знаем в каква ситуация се намираме.
Оставям на народните представители да вземат решение относно евентуалната работна група. Ако бъде взето такова решение, Министерството на вътрешните работи ще участва с експерти, които са запознати и които са работили и по законопроекта, така че максимално бързо да имаме едно взаимно разбиране и компромис.
Вторият въпрос, на който искам да се спра и в случая да се съглася напълно с г-жа Караянева, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за бежанците, но аз говоря от името на министерството, работи в много тясно взаимодействие с Върховния комисариат за бежанците на ООН. Даже днес имах две срещи с представители на Върховния комисариат на различно ниво, включително и с г-жа Караянева, така че наистина диалогът е най-добрият начин. Факт е, че ние бяхме притиснати от времето, факт е, че това е един много нов институт на европейското право, което по принцип не съществува в нашето право, така че, да, няма традиции в тази област, но няма и традиции в повечето държави-членки. Това наложи да се придържаме максимално към приетите норми на европейското право.
И тук си позволявам да направя третия коментар. Всички възражения, които бяха представени днес, и от Върховния комисариат за бежанците и от Хелзинкския комитет, те не са нови. Те бяха в една или друга форма представени в хода на приемането на Директивата. До голяма степен тези упреци всъщност не са толкова към политиката на България и към законопроекта, който е пред нас. Те са в някаква степен упреци към европейската политика в тази област – в политиката на Европейския съюз, това е по-тясното понятие. Факт е, че двата съзаконодатели в Европейския съюз – Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент, се спряха и приеха директивата във вида, в който я имаме пред нас – Директива 33 визирам. Както казах, през целия период на преговорите имаше подобни притеснения, включително от Европейската комисия, която, представяйки законодателното предложение, всъщност не беше особено щастлива, виждайки промените, които претърпя текста в Съвета и впоследствие в Европейския парламент. Но това е европейското право – такова, каквото определените органи на Съюза са приели и ние се придържаме към него.
Сега не е необходимо да влизам в детайли на всички коментари. Аз бих могъл еднолично да коментирам част от бележките, но не е моментът сега. Това е всъщност първо четене в комисията, както вече се каза.
Само един последен коментар, който също е достатъчно общ. Не претендирам, че законопроектът е съвършен. Стремежът на Министерския съвет и на министерствата винаги е да бъдат максимално добри законопроектите, но ние нямаме претенциите за съвършен законопроект. Но не приемам упрека, че това е избирателно транспониране на Директивата. Възможно е да имаме пропуски. Но целта на работната група, която подготвя този законопроект, беше да има едно всеобхватно и балансирано приемане, както на по-рестриктивните разпоредби, както казахте за чл. 8 и чл. 9, свързани със задържането, така и разпоредбите, свързани със защитата на определени категории лица, търсещи убежище. Така че, ако ние имаме пропуски, те не са принципни и политически, те са пропуски по-скоро на техниката. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър.
Други желаещи? Със съзнанието, че правя голямо изключение, защото три пъти не е прието, г-жо Караянева, Ви давам думата все пак.
Петя Караянева:
Връщайки се към доброто сътрудничество с министерството и с това, че се споменават европейските принципи едно насочване, което предполагам, че за всички ще е полезно, в Директива 33 от 2013 г. и във всички други директиви на Европейския съвет се казва, че те се основават на пълното и цялостното прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците, което означава, че освен на европейските принципи преимущество все още имат международните стандарти.
Благодаря още веднъж за изключението. Оценявам го.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добре. Има ли други становища, или да се ориентираме към финал на дискусията. Няма.
Условно всички приемаме, че ако не екзистенциално, то поне в сферата на целесъобразността има нужда от такава работна експертна група. На свое отделно заседание след празниците Комисията ще реши точно какъв формат да е работната група. Всички, които изявиха желание ще бъдат поканени. И дано тази комисия има ефективна работа и добър резултат в крайна сметка.
Ако няма други становища, ще преминем към гласуване. Има ли? Последно питам. Заповядайте.
Красимира Милачка: Административен съд-София.
Добър ден на всички. Тук е съдия Едуард Уткрафт от Великобритания, който се занимава десет години с дела, свързани с бежанците във Великобритания. Той би искал да каже някои аспекти по прилагането на всички тези директиви, тъй като вие знаете, че Великобритания има традиция в тази област, а това за България е новост. Определено Великобритания има много опит в тази област. Също така има практика в техния върховен или висш съд, който се занимава с подобни дела и те са отделен трибунал във Великобритания, който е специализиран в тази област. Би искал да сподели някои неща от своя опит. Не знам дали имате нужда от преводач.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Да, имаме нужда от преводач, ако не за друго, то за стенографския протокол, защото някои от колегите излязоха, тъй като участват в заседания и на други комисии. Ще ви помоля за принципни становища накратко.
Едуард Уткрафт:
Добър ден, г-н Председател, дами и господа.
Аз се запознах с превода на проектозакона, който ми беше предоставен. Смятам, че законът не е твърде строг и съответно вие трябва да отделите достатъчно време по този въпрос, за да можете да вземете правилните решения относно вашата страна. Законът не е много краен, но въпреки това смятам, че законодателите трябва да отделят достатъчно време за преглед на въпросите за задържането, тъй като става въпрос за права, свързани със свободата на конкретното лице.
Бих искал да ви помоля да имате предвид, че при всички положения трябва да се опитате да намерите баланс във вашия подход, тъй като става въпрос за стандарти и практики, които трябва да се съобразяват с практиката на Европейския съд по правата на човека в тази област. В същото време да се опитвате да балансирате и с обществения интерес, който понякога може да бъде твърде изискващ и което може да създаде проблеми. Това мога да го потвърдя от собствен опит.
Това, на което всъщност бих искал да ви обърна внимание, е, че като страна-членка на Европейския съюз вие трябва да изпълните вашите задължения във връзка с транспонирането на текстовете, но при всички положения трябва да имате предвид какво това ще струва на българската държава, какви са финансовите задължения, които ще поемате и какво това ще ви струва, защото това е твърде сериозен въпрос и експертната група би трябвало да обърне внимание на това кое колко ще струва. (бележка на преводача - Предполагам, че има предвид задържането, което винаги е било скъпо.) Включително и финансовите компенсации след отлагане на съдебни дела срещу българската държава.
Така че въпросът със задържането винаги струва по-скъпо и това трябва да се има предвид. Но също така трябва да имате предвид и така наречените придръпващи фактори, т.е. че, ако предоставяте високо ниво на социални услуги, това също води до увеличаване на потока от хора, които биха искали да влязат в страната, за да получат тези социални услуги и това е нещото, с което във Великобритания сме се сблъскали.
Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
И ние Ви благодарим, г-н Уткрафт. Ще ползваме всички съвети. Целта е една – да имаме добър работещ продукт.
Ако няма други становища, ще преминем към гласуване, уважаеми колеги. Няколко от колегите народни представители изразиха своето становище и начина си на гласуване и сътрудниците на комисията ще включат техният вот.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 302-01-42, внесен от Министерски съвет на 19.11.2013 г.
Моля народните представители, които са съгласни с този законопроект, да гласуват. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това изчерпихме и втора точка от дневния ред. Предстоят ни още две точки.
Благодаря на всички гости, които присъстваха. Хубави празници ви желая. Ще се видим след Нова година в работен режим.
По трета точка - Приемане на Графика за провеждане на приемните за граждани от м. януари до м. април 2014 г.
Колеги, графикът е пред вас. До сега към Комисията има близо 250 жалби. Има и доста посетители. Който се интересува по-подробно, било от жалбите, било от други теми, обсъждани в приемната, да посети 377 стая.
Сега, ако имате съображения по отношение на графика, заповядайте. Ако нямате, да го гласуваме и с това да приключваме за тази година. Не виждам съображения.
Който е съгласен с така предложения график, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против няма. Въздържали се също няма.
По четвърта точка - Разни.
Тя звучи по следния начин.
Аз ви пожелавам хубави и весели празници. Да се върнем догодина в Комисията пак с нови сили, защото предизвикателствата са много.
Колеги, имате ли нещо друго да добавите. Г-н Гьоков.
Георги Гьоков:
Г-н Председател, след думите, които казахте, няма да звучи много добре това, което ще кажа. Ще се присъединя към пожеланията за весели празници.
Ще помоля сътрудниците на комисията предния ден да ни подсещат за приемните дни, ако е възможно. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Ще се съобразят сътрудниците с това ваше желание.
Весели празници. Закривам заседанието.


Председател:
Д-р Тунчер Кърджалиев