П Р О Т О К О Л №2

---

П Р О Т О К О Л
№2



Днес, 27.02. 2014 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Пламен Ангелов, заместник министър и Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на труда и социалната политика – Лазар Лазаров, заместник министър, Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване”; от Държавната агенция за бежанците – Таня Анчева Цанева, директор на дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси” и Калина Попянева, старши юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”; от Комисията за защита от дискриминация –Кирил Христов, директор на Специализираната администрация; от Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанци - Петя Караянева, национален съветник по закрила и народния представител Адриан Асенов, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добър ден, уважаеми колеги.
Уважаеми господа Заместник-министри,
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред, който ви е раздаден предварително:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-5, внесен от Адриан Христов Асенов и група народни представители на 29.01.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 454-01-12, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 5.02.2014 г.
3. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-03-5, внесена от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
4. Разни.
Има ли други предложения? Ако няма, моля, който е съгласен, да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дванадесет „за”.
За процедура има думата г-н Атанасов.
Георги Анастасов:
Моля да бъда извинен, но ще бъда в съседната зала, защото съм член и на Комисията по бюджет и финанси и имам предложения за промени в Закона за кредитните институции. Упълномощавам г-жа Маргарита Стоилова да гласува и за мен. С нея сме се уточнили как гласувам по законопроектите.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Анастасов.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-5, внесен от Адриан Христов Асенов и група народни представители на 29.01.2014 г.
От името на вносителите тук е г-н Асенов. Заповядайте, г-н Асенов.
Адриан Асенов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Искам да представя пред вас проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
„§ 1. Заличава се чл. 34.
§ 2. В чл. 39 (1) 1 - след думите „Да останат” се допълват думите „за определения срок“ и целия текст добива следния вид „Да останат за определения срок на територията на Република България”.
§ 3. В чл. 39a се заличават алинеи 1, 2, 3 и 4.”
След това ще ви кажа кой член от закона за какво отговаря, за да бъда максимално ясен за гостите, тъй като мисля, че депутатите са се подготвили.
Мотиви:
Поради несъобразността на чл. 34 и чл. 39а с настоящата реалност тези членове създават предпоставки за социално напрежение. България е най-бедната страна в Европейския съюз и наличието на такъв текст в Закона за убежището и бежанците създава прекомерно натоварване на социалната система. Също така фактът, че това са многочислени семейства от предимно арабски и африкански произход и практическата невъзможност да бъде получена вярна, достатъчна и адекватна информация за членовете на семействата, създава заплаха за националната сигурност и демографския баланс в страната.
В чл. 39 (1) 1 - новият текст, който се дописва, изразява смисъла на Закона за убежището и бежанците, по чл. 11, ал. 2 и в съответствие с решението на Съвета на Европейския съюз.
Това, което искам да кажа, за да бъда по нагледен, премахва се чл. 34, който гласи:
„Чл. 34 (1) Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България.
(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците дава разрешение за събиране на семейството.”
Тоест тук се предопределят действията на Председателя на Държавната агенция за бежанците, което не е правилно, според нас.
В ал. 3 се казва:
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците отказва разрешение:
1. когато по отношение на някой от членовете на семейството са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3;
2. по отношение на друг съпруг - в случай на многобрачие, когато чужденецът вече има съпруг в Република България.”
Предлагаме цялата ал. 3 да се заличи.
Алинея 4:
„(4) Председателят на Държавната агенция за бежанците разрешава събирането на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец с предоставен статут с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност.”
Тук пак имаме едно предизвестено решение на Държавната агенция за бежанците, което според нас не е правилно да се определя със закон.
Алинея 5:
„(5) Когато чужденецът не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин.”
Това е абсолютно недопустимо, защото знаете, че никаква отговорност те не носят за невярно попълнена декларация. Най-малкото, поради факта, че това трудно би могло да бъде установено. Предполагам, че поне по тази алинея не би трябвало да има сериозни разногласия между нас.
Алинея 6:
„(6) Препис от решението се връчва на чужденеца по реда на чл. 76.”
Алинея 7:
„(7) Визи на членовете на семейството се издават след разрешението по ал. 2 и 4 от българските дипломатически или консулски представителства.”
Алинея 8:
„(8) Държавната агенция за бежанците улеснява събирането на разделени семейства, като съдейства на чужденците за издаване на пътни документи, визи и за допускането им до територията на страната.”
Също недопустима алинея, която ощетява българската държава.
Алинея 9:
„(9) Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Българския червен кръст и други организации предприема действия за издирването им.”
Тоест тук се вменява едно задължение на българската държава да издирва всички сирачета или гостите на България, които имат намерение да се събират със семействата си и с децата си, вменява се един безсмислен ангажимент на българската държава, който изисква ресурс – държавен бюджет и т.н. И тук винаги сме уязвими, когато могат да имат претенции тези хора, за достатъчността на взетите мерки за издирване на членовете на техните семейства.
В чл. 39, който гласи:
„Чл. 39. (1) Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право:
1.да останат на територията на Република България;”
В чл. 39, ал. 1, т. 1 след думите „да останат” се допълват думите „за определения срок“ и целият текст предлагаме да стане:
„1. да останат за определения срок на територията на Република България.”
Това определя, че наистина има срок, както е описан в същия закон в чл. 11. Тук надявам се е само техническа грешка, която ние ще поправим с това предложение.
И последното предложение - „ В чл. 39a се заличават алинеи 1, 2, 3 и 4.” Това са следните алинеи:
„Чл. 39а. (1) Чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да се събере със своя съпруг, с техните ненавършили пълнолетие и невстъпили в брак деца, ако и те заявят желание за това.”
Тук пак се вменява на българската държава да събира семейства, които са с неясен числови състав. Знаете, че там става дума за огромни семейства в арабски и африкански свят – с по 10 над 10 човека. И тук става въпрос за една прекомерна тежест за България.
С предложението си отменяме и ал. 2.

„(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците може да разреши събиране на чужденец, ползващ се от временна закрила, с други близки роднини, живели заедно като част от домакинството по време на събитията и които са били зависими от чужденеца в държавата по произход. При всеки отделен случай се преценяват допълнителните затруднения, които биха възникнали за тях, ако не се съберат.”
Тоест тук се вменява дори, когато те не са част от неговото семейство, а и когато декларират, че са били в едно домакинство. Абсурден текст, върху който ако се замислите, не би трябвало да имаме особени дискусии. Защото членовете на едно домакинство могат да са един, могат да са 500, могат да са 200 – колкото те си искат и за колко претендират, че са били някъде в някоя далечна страна. Тук се вменява задължение на Държавната агенция за бежанците да прибере в България всеки един член на някакво си домакинство, като е неясно как ще се установи колко са хората в това домакинство.
Алинея 3:
„(3) Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Българския червен кръст и други организации предприема действия за издирването им.”
Също недопустим текст, който пак вменява натоварване на българската държава по закон.
Алинея 4:
„(4) При събиране членовете на семейството имат всички права, предоставени на чужденците, ползващи се от временна закрила.”
Това е като цяло нашият проект за промяна в Закона за убежището и бежанците. Надявам се, че бях достатъчно изчерпателен и ви призовавам да гласувате така, както смятате, че е правилно, а не по партийна директива. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-н Асенов.
Уважаеми госпожи и господа, законопроектът беше изпратен до няколко институции за становище, а именно Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците и заради това първо ще помоля представителите на тези институции в резюмиран план да направят съобщение и да изкажат становището, което и в писмен вид вие го имате. Единствено общото становище на двете министерства дойде днес, но своевременно се опитахме да го раздадем.
Започваме с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи. Може би първо МВР. Заповядайте.
Пламен Ангелов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Разполагате със съвместното писмено становище на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на труда и социалната политика. Но от уважение, както към Комисията, така и към вносителите на законопроекта, ще си позволя да се отклоня малко и да представя нашата позиция в три аспекта: политически, правен и практически ефект от нея.
Ще започна с политическия аспект. Министерството на вътрешните работи в пълна степен разбира мотивите на вносителите. Безспорно България е изправена пред една ситуация, с каквато не сме се сблъсквали от десетилетия. Наистина необходимо е да се преразгледат, включително и правните инструменти, с които България разполага, за управление на процесите на убежище и миграция. Предмет или резултат от този анализ е законопроектът, по който настоящата комисия е водеща, а именно едно значително изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
В допълнение бих искал да посоча, че дебатът за събиране на семейства, който е в сърцето на предложенията, не е нов и не е ограничен само за България. В рамките на Европейския съюз също има редица гласове в двете посоки: към по - рестриктивна и респективно към по-либерална политика в тази област.
Само, за да затворя тази тема, доколкото в някаква степен съм участвал в тези дебати, към момента има една патова ситуация и общо в Европейския съюз на този етап да не се пипа тази тема, тъй като наистина има нещо като паритет.
Позволете ми да премина към правните аспекти на законопроекта.
България, като държава-членка на Европейския съюз, е ангажирана, задължена да въведе конкретни стандарти и конкретни механизми за събиране на семейства. Тук визирам основно чл. 34. Тези механизми са разписани в актове на Европейския съюз, приети по надлежния ред и България не би могла да избяга от своето задължение доколкото иначе ще бъде предмет на наказателна процедура – наказателна процедура, която е единна за всички държави-членки и е достатъчно ефективна, най-вече от финансова гледна точка да мотивира дори и големи страни да се съобразят с европейското законодателство. Казвам го това, без изобщо да поставям въпроса, че България би могла да търси вариант да не приложи европейското законодателство.
В същия план може да се спомене, доколкото го има в самата позиция, че България е ангажирана и с редица други международни актове извън Европейския съюз, по които сме страна. Това е в чисто правен аспект.
В третия или практически аспект какво означава към настоящия момент събирането на семейства? Според последната статистика, за която помолих Държавната агенция за бежанците (те могат евентуално да доразвият темата), през 2013 г. Председателят на Държавната агенция за бежанците е издал 27 разрешения за събиране на семейства на лица, ползващи международна закрила на територията на България.
Както виждате, независимо от конкретната формулировка в европейските актове, транспонирани в нашето законодателство България и компетентните органи, които са ангажирани с преценката и разрешението на събирането на семейства, подхождат изключително внимателно, прецизно, събират, убеден съм, цялата необходима информация. Този подход се подкрепя изцяло от Министерството на вътрешните работи. Нещо повече, в нашата редовна кореспонденция с Върховния комисариат за бежанците към ООН министър Йовчев изрично посочи и се спря на въпроса за събиране на семейства на сирийските бежанци, които са на територията и изтъкна някои чисто практически въпроси. Например, необходимостта от ясно и безспорно доказване на роднинските връзки, наличието на семейство и всички изисквания с оглед на основанията за събиране и от друга страна, извършването на проверка за защита на националната сигурност и обществения ред в България.
И накрая, ако мога само още веднъж да обобщя темата. Компетентните органи подхождат много внимателно към събирането на семейства и към момента няма нито нагласата, нито някакви факти, които да потвърждават, че този един наистина хуманен и правен институт води до особени затруднения на българската държава. В края на краищата, както разбирате, 27 разрешения на фона на 11 600 нелегално влезли лица не е нещо, което би могло да се сравнява като категории.
И накрая, за да приключа , ще се спра съвсем накратко, следвайки подхода на уважаемите вносители, по трите параграфа на законопроекта.
Чл. 34. Всичко, което казах в правен аспект – България е ангажирана да въведе института на събиране на семейства. Това е всъщност едно директно нарушение на законодателството, което влече след себе си всички негативни последици.
Чл. 39, ал. 1, т. 1. Разбираме предложението. Тук е въпрос по-скоро на правна техника. Ако погледнете целия текст на чл. 39, ал. 1 логически, систематично той касае временна закрила. Всички права ,целият пакет от права и Директива 55 от 2001 г. и нашето законодателство, предоставят на тези лица ограничение във времето. По тази логика, пак от гледна точка на правна техника, би трябвало всички останали 4 или 5 точки на чл. 39, ал. 1 да добавим за времето на разрешения престой, което се подразбира. В смисъл, ограничението във времето на всички тези права – и социални, и трудови, и миграционни е ясен и не мисля, че има някакъв риск за някакво различно тълкуване от това, че в момента, в който излезе последващото решение на Съвета на Европейския съюз за прекратяване на време за закрила, всички тези лица трябва да се върнат в своята страна на произход. А дали доброволно или принудително всъщност механизмът е разписан в Директива 55.
И накрая по чл. 39а. Всичко казано по отношение на чл. 34 важи в пълна степен и за чл. 39а. Бих добавил само още един аспект.
Директива 55 за временната закрила до момента, както знаете, от 2001 г., когато е приета, не е прилагана. За добро или лошо този механизъм, съгласно духа на тази директива, може да бъде приложен, когато има събитие от мащаб, който да предизвиква масова вълна в държавата, която по принцип е непосредствено разположена до границата на Европейския съюз. С други думи, не искам да влизам в хипотези какво би станало в трета страна, съседна на Европейския съюз, но наистина трябва да има гражданска война в съседна страна, за да може да се получи ситуация, в която да сме попаднали в хипотезата на Директива 55, а именно стотици хиляди, които за кратко време да се опитат да влязат на територията на Европейския съюз.
Затова наистина, от една страна, от чисто правна, но и от практическа гледна точка считам, че Министерството на вътрешните работи не е в състояние да подкрепи законопроекта в този му вид.
И накрая, тези въпроси, които наистина са важни, относно различните модалности на събирането на семейства, вярвам, че работната група, която Председателят на тази комисия предложи и тя функционира по големия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, както и очакваното в близката една година допълнително изменение, което ще бъде във връзка с транспонирането на една от най-големите нови директиви – Директива за процедурата, ще ни дадат възможност като експерти да погледнем още веднъж института на събиране на семейство и ако е необходимо прецизиране, да го направи, но не във вида, в който е предложен в този законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър.
Уважаеми колеги, на база чл. 82, ал. 2 от новия устройствен правилник на Министерския съвет становищата вече от страна на министерствата са съвместни. И тук становището е съгласувано и с Министерството на труда и социалната политика. Тук е заместник-министър Лазаров. Ако имате нещо да допълните, г-н Лазаров, заповядайте. Имате думата.

Лазар Лазаров:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Колеги, партньори, гости, както Вие правилно отбелязахте, има нова процедура в Министерския съвет и в случаи, когато вносители на законопроекти са народни представители и когато това е отправено от председателя на съответната водеща комисия по предвидения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ред до съответни членове на Министерския съвет, се прилага тази процедура. Независимо от тази нова процедура, ние през годините сме работили изключително съвместно и тясно с колегите от Министерството на вътрешните работи по тези въпроси.
Но така или иначе вие в момента разполагате с нашето единно становище.
В допълнение на това, което сподели моят колега, аз само бих допълнил, че България се е присъединила отдавна, още в края на миналия век, към Конвенцията за правата на детето. По смисъла на тази Конвенция ние имаме ангажименти да осигуряваме на всяко дете среда. Основният ангажимент е то да живее в семейна среда и когато по една или друга причина детето е разделено от единия от родителите си и това не вреди на неговите интереси, ние имаме ангажименти и задължения да осигуряваме възможност то да живее с двамата си родители.
Изхождайки от този принцип, действащото в момента законодателство (визирам конкретно Закона за закрила на детето и Правилника и нормативните актове по неговото прилагане) е построено върху този водещ принцип и неговото съблюдаване.
По същия начин, следвайки ангажиментите, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, както и присъединяването ни към други международни документи, които имат предимство пред националното законодателство, когато бъдат ратифицирани, ние сме задължени и в случаите на деца на бежанци, когато са получили такъв статут, да осигуряваме същите условия, т.е. да осигуряваме семейна среда, да осигуряваме възможност детето да поддържа контакти със своите родители.
Така че, ако се възприеме предложението на вносителите на законопроекта, това би било в противоречие с ангажиментите, които ние прилагаме, както в резултат на международни договори, така и в резултат на текущото членство на България в Европейския съюз.
Също така, би противоречало и на действащото национално законодателство и на политиката, която провеждат всички правителства, а именно за осигуряване на семейна среда на всяко дете, а в случаите, когато това не е възможно, тя да е близка до семейната. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имаме и становище от страна на г-н Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците. Имаме представители от страна на Агенцията – г-жа Цанева и г-жа Попянева. Ако имате желание в резюме да представите становището, защото го имаме в писмен вид. Заповядайте.
Таня Цанева:
Добър ден. В допълнение към казаното само искам да изясня, че приемането на заличаването на чл. 34 и чл. 39, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за убежището и бежанците би довело до сериозно нарушение на приетите от страната ни задължения в областта на бежанското право и по-конкретно на транспонираните в Закона за убежището и бежанците директиви, което от своя страна е в разрез със спазването на принципа на защита на семейството и зачитане на семейния живот, закрепени в редица актове на международното право, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Това е. В нашето становище сме разработили по-обстойно нашето виждане.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, раздаден ви е и един друг материал, а именно Становище от дирекция „Законодателна дейност”, отдел „Законодателни референти”. Надявам се сте го прочели.
Становището там, особено по отношение на съответствие на нормативни актове, правно-техническо оформление, също е негативно.
До тук с експертните становища. Сега давам думата на народните представители. А след това и на гостите, ако имат желание, ще им бъде дадена тази възможност. Заповядайте, колеги.
Ради Стоянов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз бих искал да взема отношение по предложения от моя колега г-н Асенов законопроект, като искам да обърна внимание на следните няколко момента.
Първият момент, на който искам да ви обърна внимание, е, че един от основните и може би най-сериозният проблем, свързан с така наречената „бежанска вълна” в България през последните месеци е свързан не толкова с хуманитарния аспект на тази вълна, колкото с огромния брой злоупотреби, които са установени от страна на нелегални емигранти, които злоупотребяват с възникналата ситуация в страни като Сирия и се представят за сирийски бежанци, при положение, че те дори не са сирийски граждани. Имам информация за многобройни случаи на подадена невярна информация.
Ние от Атака задавахме много въпроси на министрите, включително на министъра на вътрешните работи и той беше принуден да признае, цитирам по памет, че всеки пети от нелегалните имигранти декларира невярна информация, когато става въпрос за неговото име или за други данни, свързани с неговото предишно местоживеене и съответно за обстоятелства около това какъв е той и особено, когато става въпрос за обстоятелства, които биха повлияли върху решението на българската държава дали да му бъде предоставен бежански статут или не.
Във връзка с това нещо ние от Атака смятаме, че самата идея в Закона за убежището и бежанците, семейното положение, семейните връзки между хората, претендиращи за бежански статут, да бъдат удостоверявани чрез декларация от страна на лицата, които са заинтересовани, е неприемлива.
Смятаме също така, че тези лица би трябвало да бъдат подложени на едни по-сериозни проверки, когато става въпрос за тяхната идентичност. Защото в много от случаите в много държави от Близкия Изток и от Африка няма единни регистри на населението и съответно няма как да бъде установена с категорична еднозначност самоличността на тези лица. Още повече, няма как да бъде установено тяхното състояние дали са женени, дали са в състояние на брак с други лица и съответно дали имат някакви други роднински връзки. Това е много, много трудно установимо. Точно заради това смятаме, че автоматичното приемане на информацията, която е подавана от тези лица, не е добре за българския национален интерес и това трябва да бъде ревизирано в българското законодателство.
Благодаря. Това е, което исках да кажа.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Реплики, изказвания. Г-н Николов, заповядайте.
Владислав Николов:
Г-н Председател, дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, от така предоставените становища от няколко министерства по така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците разбирам, че ако ние го приемем в този вид, в който го предлагат г-н Асенов и колегите от Атака, създаваме една реална опасност за нарушение на законодателството на Европейския съюз. И още по-голяма опасност Европейската комисия да започне процедура срещу Република България за допуснати нарушения.
Ето защо групата на ГЕРБ няма да подкрепи този законопроект и на Комисия и в зала, като в зала допълнително ще изложим нашите мотиви, защото становищата са достатъчно подробни и от двете министерства и на няколко агенции. Ние сме достатъчно мотивирани, за да устоим с нашите мотиви на така предложения законопроект.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други становища, колеги. Д-р Димитров.
Д-р Дарин Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми господа министри, аз разбирам тревогата на колегите от Атака. В интерес на истината и мен ме тревожи това нещо, което става. Ние се замислихме по тези неща, предложени в този законопроект.
Но, на първо място чух, че става въпрос за 27 семейства, което е достатъчно малко за рамките на нашата страна.
На второ място, с приемането на такъв законопроект ние нарушаваме множество законопроекти и международни договори, което за момента само заради тези 27 бройки не си заслужава. Аз си запазвам правото да подкрепим един такъв законопроект, ако това наистина стане застрашаващо за нашата сигурност. Но в момента смятам, че това не е наложително и само ще си създадем излишни проблеми. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Г-н Асенов искаше реплика. Заповядайте.
Адриан Асенов:
Искам реплика по отношение изказването на колегата от ГЕРБ относно становищата на различните институции. Ще ви цитирам част от Становището на Държавната агенция за бежанците. Правя го това с цел, за да видите, че и там има становище, което е близко до нашето и единствено положението, в което е поставена България и международните закони да са с приоритет пред българските, което е основната разлика между нас от Атака и вас останалите, че вие придавате на чуждото по-голяма тежест, отколкото на нашето, като приоритет. Но това е друга тема.
Искам само един цитат да ви кажа от това становище.
„Имайки предвид изложеното по-горе и огромният миграционен натиск, на който е подложена страната ни в резултат на продължаващите военни действия в Република Сирия и нестабилната обстановка в Северна и Централна Африка, би било удачно да се обмисли възможността за въвеждане на ограничителни разпоредби на Директивата 2003/86ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г., с които да бъдат въведени в Закона за убежището и бежанците описаните изисквания и ограничения към лицата, отправили искане за събиране на семейството, както и редактиране на разпоредби от Закона за убежището и бежанците, свързани с правото за събиране на семейство, но в едно бъдещо изменение и допълнение на закона.”
Така че тук виждаме едно становище, което е в синхрон с нашето искане, макар да има други обстоятелства, които го възпрепятстват в същата резолюция, която е дадена.
Предс. Тунчев Кърджалиев:
Благодаря. Г-н Горанов иска думата.
Георги Горанов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
По повод казаното до тук от експертите, визирам Министерството на вътрешните работи, които мога да кажа, че са най-компетентни в тази насока, и заместник-министър Лазаров, а също така и колегите от ГЕРБ, изразявам становище, че не бива да допускаме отваряне на Глава „Бежанци”. Може би заместник-министърът на вътрешните работи ще потвърди, че имаше такава опасност, към края на 2013 г. при последното посещение.
За да преодолеем това, което предлагат вносителите, мнението ни е, че по-скоро би следвало да предприемем мерки за прилагането и спазването на самия закон с цел недопускане на цитираните слабости от вас. Поради това смятам, че законът не трябва да бъде подкрепен и да се съобразим със становищата на компетентните лица и институции.
Предс. Тунчев Кърджалиев:
Благодаря. Други колеги народни представители искат ли думата? Г- жа Маргарита Стоилова.
Маргарита Стоилова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости, колеги,
Аз внимателно се запознах със становищата на институциите и искам да се изкажа в подкрепа на факта, че най-вероятно този закон ще претърпи някаква промяна, но нека промяната да бъде в посока на синхронизиране с европейското законодателство и когато правим съответните промени вече да съобразим и становището на Държавната агенция за бежанците и становищата, които се изразиха от колегите така, че да не вървим на парче и сега да приемем изменение в един-два текста и след няколко месеца да се наложи да правим нов ЗИД на този закон.
Така или иначе ние, като страна член на Европейския съюз, сме длъжни да синхронизираме нашето законодателство с европейското, нека да го синхронизираме, когато приложим и новите директиви, които вече има в Европейския съюз.
Така че аз не бих подкрепила в този вид законопроекта, който не транспонира с останалите директиви на Европейския съюз. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Други колеги? За реплика ли? (Да.) Заповядайте. Имате възможност.

Адриан Асенов:
Имам въпрос към институциите, към министерствата, които изказаха становище. Цитираха се международни споразумения. Но според международните споразумения ние нямаме ангажименти към членове на домакинства и зависещи от тях лица. Тоест зависещи от лицата, на които им е предоставен статут в България. И в този смисъл искам да прочета две алинеи, по които вие да си кажете вашата преценка по тях и ако имаме промяна в тези две алинеи специално, те не противоречат на нищо тези две алинеи, като кажете какво би било вашето становище.
Чл. 34, ал. 5.
„(5) Когато чужденецът не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин.”
По това ще имате ли положителна резолюция, ако искаме ал. 5 да бъде променена така че да няма субективният фактор като писмена декларация, която сами знаете, че нищо не означава. Това е едното.
И второ нещо, което е с по-голяма и по-ясна стойност – чл. 39а, ал. 2.
„Чл. 39. (2) Председателят на Държавната агенция за бежанците може да разреши събиране на чужденец, ползващ се от временна закрила, с други близки роднини, живели заедно като част от домакинството по време на събитията и които са били зависими от чужденеца в държавата по произход. При всеки отделен случай се преценяват допълнителните затруднения, които биха възникнали за тях, ако не се съберат.”
Тоест тук се вменяват на българската държава едни ангажименти, които тя не е подписвала никога и никъде в международни договорености.
И ако ние от Атака се ограничим до тези две алинеи в бъдеще, като предложение за промяна, как биха реагирали вашите министерства. Тъй като виждам че вие сте експерти, бих искал да ви попитам и за това.
Включвам и Държавната агенция за бежанците.
Предс. Тунчев Кърджалиев:
Благодаря. Имате ли възможност и желание да отговорите, г-н заместник-министър?
Пламен Ангелов:
Благодаря за квалификацията „експерт”. Мисля, че Държавната агенция за бежанците, която прилага законодателството в областта на убежището може най-точно да обясни. Но ще направя един много кратък коментар към момента.
Първо става въпрос за две диспозитивни норми. Те до голяма степен, както и заместник-председателя на комисията отбеляза, чрез прилагането, чрез практиката на прилагането на тези норми може да се постигне същият резултат, а именно гарантиране интереса на България и гарантиране на сигурността. В голяма степен, доколко е необходима законодателна промяна и доколко това би могло да стане чрез организационни мерки и чрез обучение, е въпрос, който ще трябва да бъде разгледан.
Вторият аспект, а именно по отношение дефиницията - определението за членове на семейството в законодателния пакет, който започнахме да транспонираме – пакет от няколко нови директиви на Европейския съюз, има една единна нова дефиниция за членове на семейството. Този въпрос, доколкото разбирам, е предмет на оживена дискусия в рамките на експертната работна група, но той до голяма степен дава отговор какво е семейство, в смисъла от гледна точка на споделения интерес на държавите членки, какво се разбира като членове на семейството. Така че мисля, че на този въпрос има отговор.
И третият въпрос. Притеснен съм да коментирам по отношение използването на декларацията. На това Държавната агенция за бежанците най-вероятно би могла да отговори. Но виждайки и знаейки статистиката и подходът – един изключително отговорен подход до момента, вярвам, че тази възможност е крайно средство, което едва ли е абсолютното доказателство за наличие на родство, родствени връзки и дали е необходимо да променяме законодателството при условие, че при добро прилагане можем да постигнем същия ефект.
Предс. Тунчев Кърджалиев:
Благодаря Ви, г-н Ангелов. Г-н Лазаров иска нещо да допълни. Заповядайте.
Лазар Лазаров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз също се присъединявам към казаното от колегата. Благодаря за квалификацията. На свой ред бих си позволил да споделя лично впечатление от конструктивния начин, по който Вие защитавате внесения законопроект. Но аз бих отбелязал, че в областта на социалното подпомагане, в областта на семейните помощи и въобще в цялата тази система на социална закрила, водещ е един от основните документи, а именно декларацията. Вие казахте, цитирам, че това е документ, който не означава нищо. Но аз съм убеден, че това е документ с който се декларира, самото лице декларира даден статут и дадени обстоятелства. А всичко останало подлежи на проверка от страна на държавните органи. И всъщност това е нещото, което в нашата област ние прилагаме и това е принципът, който използваме в нашата политика.
Що се касае, обаче, по отношение на децата. Още веднъж искам да обърна внимание, че основният акцент в политиката за децата е осигуряване на семейна среда или близка на семейната, когато това не е възможно. Това изисква, от една страна, възможност за реинтеграция в биологичното семейство или настаняване в семейство на близки и роднини. И тази практика произтича от Конвенцията за правата на детето, в която има специален състав и регламент, който касае разширеното семейство. Това е действащо законодателство в резултат на международен договор, по който България е страна.
Аз също се присъединявам към това да насочим усилията си към ефективното прилагане на действащото законодателство.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми колеги, след този задълбочен дебат предлагам да се ориентираме към финала. Но преди това г-жа Караянева отдавна е заявила желание за изказване и г-жа Цанева от Държавната агенция за бежанците.
Други народни представители искат ли думата? Няма.
Заповядайте, г-жо Караянева.
Петя Караянева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми заместник-министри, колеги,
Бих искала отново да благодаря за предоставената възможност на Върховния комисариат да се възползва от функциите си, които има като наблюдаващ орган и да изкаже, макар и само в устен вид, своето становище по направените предложения от група народни представители.
Тъй като в своето изказване заместник-министър Ангелов посочи три основни мотиви, но ние като организация на Обединените нации не можем да вземаме политическа позиция, аз ще се спра на един от основните елементи, а именно правния аспект на така предложените изменения и допълнения на Закона за убежището и бежанците. Те се свеждат накратко до следното.
България има международни задължения, които са влезли в сила с ратифицирането на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., което е направила през месец април 1992 г. И едно от тези задължения е запазване на целостта на семейството.
Както посочи и заместник-министър Лазаров, и в Конвенцията за правата на детето и по-конкретно в нейния чл. 10 са разписани разпоредбите, които регламентират събирането на едно дете с неговото семейство.
Също така, ако се придържаме към чисто правните аспекти на нашите аргументи бихме искали да посочим и няколко заключения на Изпълнителния комитет на Върховния комисариат на ООН за бежанците, на който Република България беше приета за член от 2011 г., а именно Заключение 1924/84, 85, 88 и 107, които изрично гарантират запазването целостта на семейството.
В сега действащия Закон за убежището и бежанците България е постигнала едно изключително високо ниво на хармонизиране, както с европейското законодателство, така и с международните стандарти и бихме искали да подкрепим парламента на Република България да запази действащите разпоредби на чл. 34 и чл. 39 така, както те действат в момента. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря, г-жо Караянева.
Уважаеми колеги, ако няма други желаещи за изказване ще преминем към гласуване. Г-н Асенов, три пъти Ви дадох думата. Все пак диалогът не може да бъде безконечен. И сега ще ви дам думата, но моля само с няколко изречения.
Адриан Асенов:
Искам само да ви кажа, че докато спазваме така наречените от Вас международни споразумения, които Вие пак четете като дявола евангелие, защото по Женевската конвенция не са това бежанците, които са в България. Вие знаете за какво става въпрос и какви са условията за бежанците. Но искам да ви кажа, че нашата бедна България се самоунищожава в опита си да спаси останалия свят. А това, което искаме ние е да запазим България. Има достатъчно гостоприемни страни, богати страни, заради която е тази световна криза и заради които са тези бежанци. България няма ни най-малка вина за това, което се случва по света, така че не трябва да си патим ние от това. Благодаря.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Първо ще подчертая, че седем членове на Комисията изразиха своя вот пред нашите сътрудници – г-н Николов, г-н Гьоков, г-н Анастасов, г-жа Савеклиева, г-жа Йорданова, г-н Радулов и г-н Владимиров. Моля и тях да ги имате предвид при преброяване на гласовете при гласуването.
Моля, който подкрепя за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-5, внесен от Адриан Христов Асенов и група народни представители на 29.01.2014 г., да гласува.
Един „за”. Против? Четиринадесет „против”. Въздържали се? Няма. С това законопроектът не е одобрен от Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Благодарим на гостите за участието.
Преминаваме към втора точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 454-01-12, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 5.02.2014 г.
Кой от вносителите ще представи законопроекта? Отново Адриан Асенов. Заповядайте, г-н Асенов.

Адриан Асенов:
Уважаеми дами и господа народни представители, гости,
Предлагаме промяна в Закона за събранията, митингите и манифестациите.
„§ 1. Създава се нов чл. 14, който добива следния вид:
Чл. 14. (1) Не могат да се организират митинги и манифестации с цел публично показване на хомосексуална ориентация или принадлежност.
(2) Граждани, сдружения, политически и други обществени организации, които организират такива митинги или манифестации, се наказват с глоба от 5 000 до 10 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
(3) Нарушенията се установяват с актове на длъжностни лица, определени от кмета на общината.
(4) Наказателните постановления се издават от кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Мотиви:
На 21 септември 2013 г., под диктовка отвън, различни гей организации и лобистки групи, планираха да проведат своя шести поред гей парад в България. Това чуждо на националните ни традиции и морал уродливо явление, се състоя за пръв път през 2008 година и оттогава до този момент се провежда без никакъв адекватен отпор от страна на държавните институции. Всяка година, преди и по време на така нареченото „шествие за гей права”, българското общество бива дълбоко скандализирано от поведението на организаторите и участниците в него, които демонстрират из софийските улици неприкрит разврат, сексуална перверзност и морална разпуснатост. На този фон не по-малко притеснение будят и идеите, които гей активистите лансират в публичното пространство като легализиране на бракове между еднополови двойки и осиновяване на деца от същите.
През всички тези години от 2008-ма насам, редица граждански сдружения, патриотични организации, родителски съюзи, както и Българската православна църква са изказвали своята остра реакция срещу това явление и са предупреждавали за опасностите, които то крие. Правени са различни информационни кампании и други мероприятия, които са получавали подкрепа от цялото общество, а през 2013 г. беше реализирана подписка срещу подготвяния гей парад, събрала подписите на десетки хиляди граждани.
Важно е да се спомене, че традицията на този тип противообществени прояви датира от 28 юни 1969 г., когато в нюйоркския квартал Гринич Вилидж избухват, така наречените Стоунуолски бунтове. Това са серия от яростни сблъсъци между хомосексуални лица и нюйоркски полицаи, които продължават няколко дни и завършват с десетки ранени служители на сигурността. Стоунуолските безредици са събитието, което вдъхновява организаторите на въпросния гей парад, както в чужбина, така и у нас, и от което те черпят своеобразна историческа легитимация и континуитет.
Всичко това ни кара да смятаме, че тази проява, както и подобните й, са не просто опасност за традиционните български ценности и покушение срещу обществения морал, но също така представляват публично подтикване към вандализъм и противообществени действия.
Чрез предложената поправка, считаме че се отговаря на обществените очаквания за закрила на традиционните за страната ни семеен модел и нравственост, както и защита на гражданския мир и обществената безопасност.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Уважаеми колеги, имахте възможност да се запознаете със становищата на няколко институции в детайли. Тук имаме представители от Комисията за защита от дискриминация. Ние имаме становището г-н Христов, но в резюме ще Ви дам възможност да го обобщите, ако желаете, разбира се.
Кирил Христов:
Няма да представям становището, но ако има въпроси, ще се включа в дебата.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Добре. Откривам дебата. Който иска думата, моля заповядайте. Г-н Стоянов, заповядайте.
Ради Стоянов:
Господин Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Това е вторият законопроект, който ние предлагаме по тази тематика. Предния път аз доста дълго говорих и се опитах да обяснявам на уважаемите колеги и на гостите, които присъстваха тогава, какви са нашите мотиви. Сега малко по-накратко ще резюмирам това, което казах тогава.
В едно идеално общество интересите на различни групи граждани не биха си противоречали. Но, за съжаление, идеални неща няма и в нашето общество много често се получава така, че желанието за права от страна на една група граждани нарушава правата на други групи граждани. И точно такъв случай имаме когато става въпрос за агресивната пропаганда и налагане на хомосексуалната ориентация и хомосексуалните ценности.
Ние всички знаем, че България е православна държава, като по-голямата част от населението са православни християни. Също така има и мюсюлмани и други религии. В повечето от тези религии (тогава аз си направих труда да направя едно проучване) – в християнството, в исляма, а също така и в юдаизма, има правила, много строги, които осъждат хомосексуализма и проявите на хомосексуализма. Ние знаем, че религията е много по-консервативна като структура, примерно, от законодателството на една страна и религиозните догми няма как да бъдат променяни. Това означава, че агресивната пропаганда на хомосексуализма поставя в изключително деликатна ситуация всички граждани, чиято религия ги задължава те да осъждат подобни действия. Тоест агресивната пропаганда на хомосексуализма поставя тези граждани в едно дискриминирано положение, когато те трябва да нарушават своите разбирания, т.е. да постъпват в разрез със своите религиозни убеждения и със своите морални норми, които те смятат за правилни, само за да угодят на друга малка част от друга малка част от българското население. Ние знаем, че хомосексуалистите са по-малко от 5% от населението, докато хората, чиято религия осъжда хомосексуализма са значителна част от населението. В случая имаме нарушаване на права.
Също така бих искал да ви обърна внимание върху това, че може агресивната пропаганда на хомосексуализма да нарушава и правата на детето. Защото ние всички знаем, че децата са уязвими, когато става въпрос за всякакъв вид манипулации и въздействие върху тях. И е напълно възможно една агресивна хомосексуална пропаганда да повлияе върху естествения избор на сексуална ориентация на някои от децата. Ето тук отново виждаме противоречието между интересите на една група граждани, а именно тези с хомосексуална ориентация и други група български граждани – това са българските деца. Чий интереси са по-важни? На хомосексуалистите или на децата?
И тук още един път искам да обърна внимание, че ние от Атака не искаме да забраним хомосексуализма. Нека всеки да бъде такъв, какъвто иска що се отнася сексуалната му ориентация. Това срещу което ние се обявяваме е агресивното налагане и пропагандиране на хомосексуализма и хомосексуалните ценности по един начин, който се натрапва и който пречи на останалите граждани.
Още веднъж искам да подчертая, че всеки има право вкъщи да бъде такъв, какъвто иска и да има такава хомосексуална ориентация, каквато на него му харесва. Но когато той го натрапва на другите граждани и нарушава по този начин техни конституционни права (вие знаете, че правото да изповядваш своята религия е закрепено в българската конституция) в този случай ние от Атака не можем да се съгласим с това положение и да приемем, че една наистина малка група като процент от населението на страната може да тероризира и да нарушава права на всички останали български граждани. Благодаря ви.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Благодаря. Колеги, имате думата за становища, реплики. Ако няма желаещи, аз ще направя един кратък коментар. Имате думата, г-н Асенов. След това аз ще направя коментара.
Адриан Асенов:
Уважаеми колеги, в пълен синхрон казахте, че сте чели становището на Комисията за защита от дискриминация, но за съжаление констатирам, че всъщност никой не е чел това становище. Но още по-притеснително е, самата Комисия за защита от дискриминация не е чела законопроекта, който е обсъдила и за който е дала резолюция. Затова искам да ви прочета какво е становището, което няма никакво отношение към промяната и законопроекта. Вижте какво пише в становището на Комисията за защита от дискриминация.
„Основният конституционен принцип, че всички са родени равни и свободни по достойнство и права. Сексуалната ориентация е част от човешкото достойнство. Забраняването на публичното манифестиране на хомосексуална ориентация или принадлежност чрез участие в митинги, шествия, паради или чрез средствата за масова информация и интернет противоречи, както на националното, така и на европейското антидискриминационно законодателство.”
Такъв текст изобщо никога не е имало в нашия текст за промяна. Тук виждам, че сте направили едно copy paste от нашия предишен проект, който беше по Наказателния кодекс и сте дали същата резолюция, без изобщо да си давате труда да прочетете за какво става въпрос. Тук изобщо не говорим за интернет и за средства за масова информация. Не говорим за нищо подобно. Абсолютно тежък гаф на Комисията за защита от дискриминация и е много неприятно, че членовете на Комисията не са се запознали с предложението или с тази резолюция, а може би и с двете.
И другото, което искам да кажа в завършек, е, че г-жа Ана Страшимирова е поредният пример на това, че ние бяхме прави, когато казахме, че хора, заемащи отговорни държавни длъжности трябва да декларират своята сексуална ориентация и зависимости. В случая смятаме, че Ана Страшимирова е в конфликт на интереси или по-скоро на зависимост.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Това не касае вашият законопроект. (Касае резолюцията.) Други колеги? (Да гласуваме.) Добре. Преди това един кратък коментар за финал.
Стремежът на Атака, според мен, чрез този привиден предлог, който е записан много подробно в мотивите – „защита на традиционните български ценности и покушение срещу обществения морал, традиционен семеен модел и нравственост и защита на гражданския мир и обществената безопасност” и т.н., да оправят неприемливи провокации, понякога по арогантен дори начин, не в случая, към българското общество, към българския парламент и към българския парламентаризъм по принцип, очевидно може би трябва да приемем като рутинна практика, като нещо обичайно за Атака. Това, обаче, според мен не бива да притъпява сензитивността на българското прогресивно общество към тези ценности, които България е прегърнала и следва неотклонно по европейския си път. А също дори не бива да има и намек за компрометиране на съвременното, модерното мислене в тази посока. И не само в тази посока.
В пленарна зала ще изложа по-подробно своите мотиви защо гласувам против този законопроект. На този етап мисля, че това е достатъчно.
Последно има ли други изказвания преди гласуване. Заповядайте.
Николай Нанков: МВР
Г-н Председател, беше изпратен законопроектът до Министерството на вътрешните работи за становище, но не бяхме достатъчно бързи, за да успеем да изразим становище и затова ще го изразя сега.
Житейското многообразие поражда проблеми, свързани с неприемането, незачитането на различията, което от своя страна може да доведе до съответни противоречия и конфликти и социална дисхармония.
С цел регулиране на тези обществени взаимоотношения законодателят е разписал много отдавна норми, които са в Закона за защита от дискриминация и именно това е нормата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, която си позволявам да не прочитам пред вас, тъй като вие сте комисия, която е много добре запозната. Но все пак забранена е всяка пряка и непряка дискриминация основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност и т.н.
В тази връзка ние не подкрепяме законопроекта на парламентарно представената група на Атака и оставаме въпроса на Комисията за защита от дискриминация да изрази своето категорично становище по представения законопроект. Това е.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Всички, които пожелаха се изказа по законопроекта. Ако няма други, преминаваме към гласуване. Отново моля да бъдат отчетени гласовете на седемте колеги, които изброих при първото гласуване.
Моля, който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, № 454-01-12, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 5.02.2014 г., да гласува. Един „за”. Против? Тринадесет „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С това изчерпваме втора точка от дневния ред.
По трета точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-03-5, внесена от Министерски съвет на 31.01.2014 г.
Има ли кой да представи Годишната програма.
Или да приемем, че всички подробно сме се запознали с Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2014 г. Отвсякъде виждам утвърдително кимане, така че не подлагам на съмнение това становище.
Иска ли някой думата? Няма желание за изказване. Преминаваме към гласуване. Моля отново да се зачетат гласовете на колегите, които изказаха своя вот предварително.
Моля, който е съгласен с Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014 г.), № 402-03-5, внесена от Министерски съвет на 31.01.2014 г., да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С това изчерпахме и тази точка.
По четвърта точка - Разни.
Уважаеми колеги, в т. Разни искам да споделя с вас една единствена тема.
Ако си спомняте, имаше една жалба срещу членове на Комисията за защита от дискриминация, от г-жа Петя Нинова – Пирдопска. Г-жа Пирдопска ни дава още сигнали и допълнения към тази жалба. Тази жалба ви е раздадена за информация.
Реплика: Нали има решение по този въпрос.
Предс. Тунчер Кърджалиев:
Да, има решение. Само ви уведомявам, че са постъпили още сигнали.
Други теми има ли в т. Разни? Ако няма, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Тунчер Кърджалиев




Стенограф : Д. Христова