П Р О Т О К О Л № 3

---

На 28 ноември 2013 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:
Изслушване на кандидатите за членове на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. (Открито заседание.)

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Откривам заседанието на Комисията за контрол върху специалните служби. Имаме необходимия кворум за започване на заседанието.
Първо се обръщам към членовете на комисията, тъй като по правилник нашите заседания са закрити – съгласни ли сте първата част, за изслушването на кандидатите, да бъде явна? Всички кимат утвърдително – няма да гласуваме.
Преминаваме към откритата част от заседанието. Тук са и кандидатите за членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – Бойко Рашков, Георги Гатев, Илия Ганев, Огнян Атанасов и Огнян Стоичков, по азбучен ред. По този начин те ще имат възможност да отговарят на въпросите на членовете на комисията.
Чрез сайта на Народното събрание ние се обърнахме към неправителствените организации с молба, ако имат въпроси към кандидатите, да ги зададат. Допреди пет минути нямаше зададени такива от страна на неправителствени организации.
Тогава минаваме по процедурата, която комисията утвърди, а именно:
Първи въпрос, той е общ към всички – изслушване на кратко експозе, с което всеки от кандидатите да се представи и да изложи виждането си за ролята и задачите на Бюрото.
Вторият въпрос, който е специален, свързан със Закона за СРС-тата и беше изтеглен от всеки от кандидатите. Господин Бойко Рашков изтегли въпрос № 9. Господин Гатев – въпрос № 4. Господин Ганев – въпрос № 6. Господин Атанасов – въпрос № 2, и господин Стоичков – въпрос № 8.
Професор Бойко Рашков.
БОЙКО РАШКОВ: Ще си позволя една малка шега. Все пак аз изтеглих въпрос, който не се знае дали е № 9, или е № 6. (Весело оживление.) Затова предлагам на парламентарната комисия да говоря и по двата въпроса, с Ваше позволение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Вие сте били ръководител на Националното следствие, опитайте се да определите дали е № 9, или № 6. Ще приемем за правилно, както решите. Ако знаете по-добре шести въпрос, отговаряйте, макар че е изтеглен от Илия Ганев.
Ще трябва да отговаряте на въпрос № 9.
БОЙКО РАШКОВ: Мога ли да си ползвам книгата по този повод?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Ако го има в книгата Ви, като помощен материал – да.
Предлагам, извън шегата, ако искате да бъдем делови, и по двата въпроса да се говори от три до четири минути.
Достатъчно ли е времето?
БОЙКО РАШКОВ: Мисля, че е предостатъчно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Добре, защото виждам, че много дебела книга сте написали.
Заповядайте, господин Рашков. Първо – по вижданията за развитие на Бюрото.
БОЙКО РАШКОВ: Най-напред, аз съм удовлетворен – не толкова че съм кандидат за член на Бюрото, колкото от обстоятелството, че се възстанови и сега се реализира в практиката идеята за създаване на Бюрото за контрол, накратко, върху специалните разузнавателни средства. Бюро, което съществуваше и което беше заличено с промяна в закона.
По такъв начин, струва ми се, политическата власт в нашата страна взе правилно решение да създаде такъв орган – специализиран, независим, който да осъществява контрол върху специалните разузнавателни средства.
Още нещо, струва ми се изключително актуално това решение и с оглед на някои събития, световни бих ги нарекъл, отнасящи се точно до тази област, до тази сфера, тъй като цялата световна общественост на настоящия етап е свидетел на това по какъв начин се използват специалните разузнавателни средства, включително да доведат до това канцлерът на Федерална република Германия да отиде на заседание в Брюксел с кола с № 007, дипломатично подсказвайки на лицата, които се интересуват от нейната личност и контролирали поведението й дълго време отвъд Океана, че това са нарушения на правилата на играта.
Ако ние се ограничим в рамките на нашата страна, трябва да кажем, че не отстъпваме по необходимост, по потребност от такъв орган, създаването на някакъв ред при прилагането на специалните разузнавателни средства, предвид събитията, на които сме също така очевидци от няколко години насам. Събития, които говорят за теч на информация, събрана с тайни способи. Събития, които говорят на цялото общество, че действително контролът върху тази деликатна сфера – така бих я нарекъл, в нашата страна не е на необходимото ниво. Ето защо смятам, още веднъж ще подчертая, че този орган се създава, дай Боже той да заработи, а не да бъде заличен след кратко време, както преди пет години, за да може обществото, държавата да разчита на това, че ще се упражнява сравнително по-ефективен контрол, отколкото този, който досега е упражняван от ръководствата на органите, които практически използваха и прилагаха специални разузнавателни средства.
За да не се представям като оригинален точно в този извод, само ще Ви напомня онова решение на Европейския съд по правата на човека от 2007-2008 г., с което на България беше обърнато много сериозно внимание и беше отправена препоръка, разбира се, да създаде такъв независим орган, защото констатацията беше изрична – не може онзи, който използва и прилага специални разузнавателни средства, тайни способи, самият той да се самоконтролира. Това беше най-силният аргумент в решението на Европейския съд по правата на човека, по повод на което решение още нещо ще си позволя да напомня. Дано да не изляза много от рамките на времето, което определихме.
През 2008 г. точно на тази база в Министерството на правосъдието, където имах честта да бъда заместник-министър и да работя по материята именно по повод на това решение на Европейския съд, започна създаването на това Бюро като нормативна база. Приветствам, разбира се, решението на Парламента за възстановяване на този държавен орган.
Няколко думи по въпроса. Ние ще бъдем, евентуално ако Парламентът реши, членове на Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства, но по ирония на съдбата на мен ми се е паднал въпросът за Държавната агенция „Технически операции”. Тоест за друг орган, който ще изпълнява ролята на институция, която ще прилага непосредствено онези тайни способи, онези технически средства, които в своята съвкупност представляват понятието „специални разузнавателни средства”.
Вероятно на всички в залата е известно, че тази дейност, която ще осъществява сега ДАТО, съкратено – абревиатура, съобразно промените в Закона за специалните средства и НПК ще бъде правоприемник в буквалния смисъл на думата и на службата, която беше известна с абревиатурата СДОТО – Специализирана дирекция „Оперативно-техническа информация”, която беше в рамките на Министерството на вътрешните работи.
Навярно животът доказа и наложи извеждането на тези органи – нещо, което аз – няма да си спестя да го кажа, съм написал в този труд, с който пък няма да Ви запознавам днес, друг ден ще направя това, съм отразил, че тези служби, тези дейности е редно, предвид извращенията, които могат да се получат, да бъдат изведени от изпълнителната власт и да бъдат в самостоятелно звено. Друг е въпросът как това се реализира сега по закона в практиката.
Новата служба ще бъде на подчинение вече не на министъра на вътрешните работи, а на Министерския съвет. Тази служба, както вече подчертах, ще приеме материалните активи и кадровия ресурс на съществуващата служба. Служителите, които ще работят там, няма да загубят своите права на служители – все едно с права на такива от Министерството на вътрешните работи. Включително в закона е подчертано изрично, че трудът на председателя и неговите заместници ще бъде първа категория. Но това не е толкова важно – това е детайл. По-важното е, че службата няма да се занимава с повече неща, отколкото се занимаваха тези същите органи, докато бяха в рамките на Министерството на вътрешните работи. Тоест за по-широката аудитория тази служба ще изпълнява онези дейности, свързани с осигуряването на техническите средства, онези съоръжения, онези вещества, които представляват елемента техническо средство, част от специалното разузнавателно средство.
Освен това, тази служба ще осигурява кадровия ресурс, който ще осъществява непосредственото наблюдение, проследяване, подслушване, проникване, белязане на предмети или пък контролирана доставка, проверка на кореспонденцията и другите комуникации, доверителната сделка плюс разследването чрез служител под прикритие. Тоест това е една от институциите, които ще обезпечават, ще осигуряват реалното прилагане на специалните разузнавателни средства.
Законът описва около 13-14 правомощия и функции на тази служба. Аз съм далеч от мисълта, че тук трябва да цитираме буквално и абсолютно изчерпателно закона, но тя трябва да осъществява функции във връзка с необходимите контакти на ДАТО със сродни служби в чужбина. Още повече това е належащо, тъй като е известно, че нашата страна в процеса на евроинтеграция и приемане на европейските стандарти прие промени в своите закони, така че тя да може да взаимодейства в областта на оперативното и правното сътрудничество по наказателни дела. Следователно тази служба ще бъде с правомощия да осъществява такова сътрудничество на оперативно ниво, а когато е необходимо, и в областта на правното сътрудничество по наказателни дела.
Така се прие една нова глава през 2010 г., ако не ме лъже паметта, в Закона за специалните разузнавателни средства. Там се уреди детайлно така нареченото „трансгранично наблюдение”, което по същество съчетава в себе си характерните белези на наблюдението и проследяването едновременно. Но тъй като така е прието в много европейски страни, това е причината то да бъде наименувано по този начин. Дори има основание нашите два оперативни способа – наблюдение и проследяване по-точно, да бъдат обединени. Има такива опции, изводи, мнения, които се изразяват в правната теория.
Не знам дали не надхвърлих сериозно времето, с което разполагам, но смятам да спра дотук, макар че има още какво да се каже. Например, че председателят на тази Държавна агенция „Технически операции” трябва да отговаря на съответни изисквания, за да бъде назначен. Да бъде само български гражданин, да има стаж не по-малко от осем години – юридически или друг в специалните служби. Неговите заместници също – да имат пет години.
Лично аз смятам, че това е недостатъчно за такава сериозна служба – изискването да е само за пет години минимален стаж. Тук трябват много солидни хора, много опитни хора, улегнали психически, житейски и така нататък, с професионален опит.
Така че една препоръка ще си позволя, макар че моята кандидатура зависи от Вас, към парламентарния орган – да обсъди и този въпрос в бъдеще.
Какво друго? Че те не могат да заемат някаква друга длъжност, освен тази. При несъвместимост могат да бъдат освободени от длъжност. Председателят – при навършване на 65 години, при конфликт на интереси и естествените причини, които ги пише навсякъде за персоните, които ръководят или са членове на някоя организация – смърт, подаване на оставка, заболяване, невъзможност за осъществяване на функцията за определен период от време и така нататък. Мисля, че това е достатъчно. Ако има въпроси, съм готов веднага да отговоря, включително и по шестия въпрос.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря.
Въпросите ще бъдат в закритата част.
Продължаваме нататък.
Господин Георги Гатев.
ГЕОРГИ ГАТЕВ: Уважаеми присъстващи, ще се възползвам от начина, по който е зададен въпросът и като последователност. В него, на първо място, пише кандидатът да се представи и, на второ място, да изложи виждането си за ролята и задачите на Националното бюро. Предполагам, че присъстващите, които са запознати с информацията за мен в комисията, са наясно горе-долу с това как е преминал животът ми до този момент.
За останалите, които не знаят, искам само с няколко изречения да кажа, че след завършването ми на „Право” през 1974 г. бях разпределен и постъпих на работа в Софийска районна прокуратура като следовател. Този институт беше закрит след няколко години – 1978 г., и след неговото закриване започнах работа като адвокат. Като адвокат работя и до настоящия момент, с изключение на известно прекъсване, когато съм бил извън адвокатурата – когато бях избран от Народното събрание за член на първия постоянно действащ състав на Висшия съдебен съвет. През цялото това време съм работил само като адвокат.
Тематиката, която е предмет на настоящото разглеждане, в известна част я познавам от непосредствената си работа като адвокат, тъй като много пъти съм се сблъсквал с проблеми, които са свързани с използване и прилагане на специални разузнавателни средства.
По отношение на второто, което трябва да представя пред Вас – да изложа виждането си за ролята и задачите на Бюрото. Искам изрично да подчертая, че каквото и да кажа, голямата част първо ще се припокрие с онова, което каза уважаваният от мен колега Рашков, то ще бъде казано, предполагам, и от останалите колеги. По принцип, така както е заложена ролята и са възложени задачите, извън рамките на закона, от своя гледна точка малко трудно бих отговорил на някои по-неспецифични въпроси, които не са регламентирани в самия закон.
По отношение на ролята и задачите на Бюрото не може да не се изхожда най-вече от това, което е заложено като права и задължения на Бюрото в самия закон. Правата и задълженията конкретно са посочени в чл. 34б, чл. 34ж от самия закон. Така че каквито и да бъдат ролята и задачите, те не могат да излизат извън рамките на онова, което самият закон е предвидил.
Явно, че в това отношение аз съм твърде ограничен, тъй като, от една страна, трябва да се съобразя с онова, което е заложено в самите разпоредби на закона, а именно по отношение на това какво може, както е казано в закона, тоест каква дейност могат да извършват членовете на самото Бюро.
Второто е какво трябва да разработи Бюрото като негово задължение.
Третото – неговите права, които са най-вече с оглед получаване на информация, достъп до помещения и така нататък, конкретно заложени в третата точка, третата алинея на чл. 34б.
Ето защо с оглед на това какви са ролята и задачите – ролята и задачите ги виждам в това, което самият закон непосредствено е посочил като изискване от самото Бюро.
Другият въпрос. Чисто теоретически, за да не влизам в подробности по цялата материя, има много неща, които би следвало с течение на времето да се преосмислят, да се предложат, тъй като от моя гледна точка, пък и не само от моя, нито един закон не е съвършен – тук има уважавани от мен лица, които са се занимавали най-вече с теорията в наказателното право. Във всеки закон могат да се намерят някакви пропуски, някакви недостатъци.
Може би при прилагането на самия закон – знаете, досега такава дейност не е била извършвана, като изключа това, че една от комисиите на Народното събрание преди време изпълняваше отчасти тази функция на Бюрото за специални разузнавателни средства.
Може би в течение на самата работа – виждам, че тогава могат да възникнат някои проблеми и въпроси, които специално на мен да ми дадат основание какво може да се предприеме както с оглед евентуалното изменение на закона или на други закони, така и с оглед конкретната роля, предвид възложените специфични задължения.
От тази гледна точка – ролята и задачите, така както е поставен въпросът. Изчерпвам го, въпреки че го казвам съвсем общо, съвсем схематично:
с оглед на самия факт, че такова Бюро досега не е съществувало, с изключение, че то имаше живот 3-4 месеца в един по-предишен момент;
с оглед на факта, че впоследствие част от функциите на това Бюро бяха взети от цитираната от мен комисия преди време в Народното събрание;
с оглед нейните ограничени тогава възможности – не така, както са визирани сега в самия Закон за специалните разузнавателни средства, по отношение правата, които се дават на Бюрото;
аз мисля, че съществените въпроси ще възникнат, когато самото Бюро започне да функционира.
Явно на този етап, при това че досега такъв орган не е съществувал, му се възлагат много надежди, най-вече защото европейските институции, имам предвид специално Европейския съд по правата на човека, недвусмислено поставиха въпроса, че трябва да има такъв независим до известна степен контролен орган, който да може да следи именно за спазването на процедурите, които се прилагат при използването на специалните разузнавателни средства.
Една от задачите на това Бюро. Независимо че е озаглавено Бюро за контрол, ако изхождаме стриктно от текста, който е вписан в закона по отношение на контрола – главата, която е за контрол и наблюдение на специалните разузнавателни средства, контролът е възложен на други органи. Докато специално конкретната задача на Бюрото е наблюдение на процедурите, които са свързани с използване на специалните разузнавателни средства. Ето защо там виждам нещата, там виждам проблемите, които могат да възникнат, евентуалните въпроси, които могат да бъдат поставени – именно при това конкретно наблюдение, което трябва да бъде осъществено.
На този етап – не го желая, но може би ще има известни проблеми, особено когато са свързани с контакти, комуникация с други институции, които ще имат отношение към работата на самото Бюро. Основание за това ми дава фактът, че преди време, когато имаше такава Временна комисия в Народното събрание, която изпълняваше функциите по наблюдение на правата по чл. 34б от закона, тогава извърши такова проучване, имаше такава проверка и тази Временна комисия действително се сблъска с много проблеми, които възникнаха именно при комуникациите й с другите органи, които имат отношение към СРС-тата.
Например фактът, че имаше големи проблеми по отношение на предоставянето на информацията от определени структури, по отношение на нейното обработване и така нататък, което не позволи тогава на комисията в дълбочина, съвсем обективно да навлезе в проблемите. Все пак тя излезе с един доклад, в който бяха посочени основните проблеми, които тогава възникнаха при проверката.
Считам, че това ще бъдат и сега основните проблеми, с които може би ще се сблъска бъдещото Бюро за контрол на разузнавателните средства. Ще го покаже практиката. Аз съм човек, който не иска да изпреварва събитията – гледам първо фактите, за да мога да стигна до крайните изводи и мисля, че в течение на работата може би по-подробно могат да бъдат поставени въпросите по отношение на допълнителната роля и задачи, извън формулираните в закона задачи към Бюрото, които могат да възникнат.
Що се касае до въпрос № 4 – въпросът за реда, осигуряването и прилагането на специалните разузнавателни средства, той е свързан, в подтекст с предишния въпрос за Държавната агенция „Технически операции”. Те даже са сложени в един и същ раздел в закона. Тези функции са поместени, точно са регламентирани в чл. 20 до чл. 24 от самия закон.
Това са може би най-важните органи, които са в този закон – органите по чл. 13, по чл. 15 и по чл. 20. В чл. 20 са именно органите, които осигуряват и прилагат изпълнението, прилагането в действие на специалните разузнавателни средства.
Това е органът ДАТО, както беше казано преди малко. И другият орган – Специализираната дирекция за технически операции, които да са към ДАНС. Оттам се изхожда, от самия ред, тъй като това са органите, които ще дават разрешенията.
Нататък следва как се осъществява този контрол, изпълнението на разпореждането, което вече е дадено от съответните служби, след разрешението от Съвета. Това са специфични въпроси, които са свързани със самото осигуряване на разузнавателните средства по отношение изготвянето на информацията – тази информация, която след това трябва да бъде записана на специален носител, след това нейното прехвърляне на хартиен носител, след това информирането на съответните органи, най-вече на органите по чл. 15, които са направили исканията във връзка с издаването на тези разрешения. След това вече изготвянето по искане на тези органи на веществени доказателствени средства.
Това са случаите, при които се прилагат – този въпрос донякъде е свързан и с въпроса за международното сътрудничество. Там се отнасят въпросите по отношение на служителя под прикритие – как трябва да действа в определени ситуации, как се дават тези разрешения и така нататък.
Пак казвам, те са в четири текста – съгласно закона, подробно са посочени основанията и начините, по които да се извършва този контрол. Казах съвсем накратко това, което мога да кажа. Разбира се, за по-подробна информация очаквам Вашите въпроси, евентуално ако имате.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря.
Продължаваме нататък.
Господин Илия Ганев.
ИЛИЯ ГАНЕВ: Добър ден. За тези, които не ме познават – казвам се Илия Ганев, на 54 години. Последните години съм изкарал в Държавната комисия по сигурността на информацията, като съм заемал 4 години експертни длъжности във всички видове дейности по сигурността на информацията – физическа, документална, персонална, криптографска сигурност. През последните пет години бях член на същата комисия. Това е за мен.
По втория въпрос – по отношение на вижданията ми за Националното бюро. Определено считам, че това е орган, който е необходимо да бъде създаден. Законодателят го е предвидил – реално е тръгнал да се създава. Както всеки един орган, в процеса на работа – аз съм сигурен и убеден, че практиката по Закона за специалните разузнавателни средства ще покаже, че ще има определени непълноти, за които, ако бъдем членове на Бюрото, ще трябва да инициираме законодателни промени и да решаваме проблемите.
Една от тези непълноти, която сега законодателят не е включил и която предстои ние да я разглеждаме, това е въпросът с Единния регистър на специалните разузнавателни средства. Определено считам, че такъв Единен регистър трябва да бъде създаден. Друг е въпросът: къде той ще трябва да бъде – дали при Националното бюро, или при Държавната агенция „Технически операции”? Как този регистър ще бъде попълнен, дали ще трябва да се включат всички материали, или само издадените разрешения, разпореждания, искания за СРС-та, или ще трябва да се включват материали, които са свързани със съхраняването и унищожаването на информацията по време на СРС-тата? Как ще бъдат включени материалите в този регистър от другите органи, които са по чл. 20, ал. 2, които имат право да използват и да притежават СРС-та – това са разузнавателните служби към Министерството на отбраната и Националната разузнавателни служба?
Разузнавателните служби към Министерството на отбраната, държа да подчертая, са службите „Военна информация” и „Военна полиция”. Дали тяхната информация и тяхното прилагане на СРС-та ще бъдат включени в този Единен регистър? Това са все въпроси, които предстоят.
По отношение развитието на Националното бюро има какво да се желае, има какво да се прави. Предстои ни много работа. Ще трябва да се изгражда къщичката, ще трябва да се структурира администрация и така нататък.
По отношение на въпрос № 6 – контрол и наблюдение на специалните разузнавателни средства според българското законодателство. Това е въпросът, който в Закона за специалните разузнавателни средства като обем е най-малък, но мисля, че като съдържание и значимост е изключително важен. Съгласно закона контрол и наблюдение на специалните разузнавателни средства се осъществява от Държавна агенция „Национална сигурност” – председателят, от Държавна агенция „Технически операции” – председателят.
Другият контролен орган, който осъществява контрол и наблюдение, е Националното бюро за контрол на СРС-тата.
И на четвърто място – контрол и наблюдение на СРС-тата може да осъществи и постоянната комисия към Народното събрание, която е домакин на тази среща.
В какво се състои? Председателите на ДАНС и ДАТО осъществяват контрола върху прилагането на СРС-тата в своите структури. Спазване на цялостния ред по законодателството, като се започне от пристигналото разрешение за СРС, даването от тяхна страна на разпореждане, прилагането на специалните разузнавателни средства, изготвянето на веществените доказателства и цялата процедура, която е свързана със специалните разузнавателни средства.
Ще се спра по-подробно на контрола, който Националното бюро за контрол на СРС може да осъществи. Правомощията са записани в закона – на Националното бюро, които има право да осъществява. Много е важно да подчертая – своята компетентност, Националното бюро има правото да изисква документи и материали, свързани със СРС-та; има правото да проверява регистрите; да издава указания за правилно водене на регистрите. Освен това, контролната функция на Националното бюро е да проверява правилното съхраняване и унищожаване на информацията, която е получена от специалните разузнавателни средства.
Както господин Гатев каза, освен контролните функции, Националното бюро осъществява и наблюдение на процедурите по прилагане на специалните разузнавателни средства.
И на четвърто място – специализираната комисия към Народното събрание, която осъществява контролни функции.
В закона е записано, че органите, които осъществяват и прилагат специални разузнавателни средства, при поискване на информация от специализираната комисия, са длъжни да я представят.
Има един друг въпрос, че част от текстовете по този закон в момента са в Конституционния съд. Кога и как ще се произнесе Конституционният съд по тези въпроси и дали ще има орязване на правомощия, така както законодателят е посочил, не мога да кажа. Определено считам, че законодателят правилно е посочил – в рамките на своите правомощия. Това е достатъчно силен аргумент, с който може да бъде спазен законът. Завърших.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря.
Преминаваме нататък.
Господин Огнян Атанасов. Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
Започвам с представянето ми. Кариерата ми започва в МВР през 1983 г. – така нареченото „проследяване”, един от способите, за които стана дума преди малко. В продължение на 27 години съм работил в тази дирекция, като през последните седем години съм бил и директор на въпросната дирекция. Тогава се казваше дирекция „Оперативно издирване”. След това дойдох на работа в Народното събрание, в Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства. В последните две години, преди да приключи работата на комисията, бях директор на дирекция „Информация и анализ” – подкомисията.
Проблематиката ми е ясна практически. Тайни нямам в практиката. В теорията мисля, че също нямам тайни.
Как виждам Бюрото? Виждам го, честно казано, както виждах дирекцията, която ръководех, докато бях в Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Припокриват се функциите. Има нюанси, които впоследствие по време на работа ще се изчистят и ще се подобрят. Мисля, че във втората част на заседанието може да стане дума за по-детайлни неща.
Въпросът, който ми се падна, е втори въпрос – редът за използване на специалните разузнавателни средства по българското законодателство.
За какво се ползват СРС-та? Специалните разузнавателни средства се ползват само за тежки умишлени престъпления. Лица, уличени в участие в тежки умишлени престъпления по главите от Наказателния кодекс – образно казано, там, където се касае за присъди над пет години.
Могат да се ползват специални разузнавателни средства и за лица, които не знаят, не предполагат, че са причастни към случаите – не знаят, че са причастни към лица, свързани с извършване на престъпление.
По линия на националната сигурност се използват специалните разузнавателни средства, специално от дирекцията в ДАНС. Могат да се използват специални разузнавателни средства с цел опазване живота и сигурността на гражданите.
Кой има право да иска специално разузнавателно средство? Органите по чл. 13. Това са Дирекция „Национална служба „Полиция”, дирекция „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, ОДП-тата в страната, ДАНС, специализираните дирекции, окръжните прокуратури, служба „Военна информация” и „Военна полиция” към Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба.
Редът за искането на СРС е следният. Готви се от заявителя, в случая – службите по чл. 13, искане, в което се упоменават следните неща – за какво става дума, за какво се иска СРС, какво е направено до момента по искането, имената на лицето, способите, които трябва да се прилагат, срокът на прилагане на искането и мотивите защо не може по друг начин да бъдат събрани доказателства, а се налага използването на специалните разузнавателни средства.
След като се подготви искането, подписва се от съответния председател или директор на структурата и се отива в съда при съответния председател на Окръжния съд – това е органът по чл. 15, който издава разрешението или го отказва. Органът по чл. 15 има право да поиска от заявителите допълнителна информация по искането, допълнителни неща и данни, които са съпричастни. Вече след получаването на разрешение от съда, искането се придвижва до органите по чл. 20, в случая – ДАТО или ДАНС. Председателят на ДАНС, респективно – председателят на ДАТО, издава разпореждането за прилагането на специалното разузнавателно средство. Реално това е процедурата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря.
Господин Огнян Стоичков – наш колега в предишното Народно събрание.
Заповядайте.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, гости! Благодаря за възможността да се представя и да изложа своите виждания за работата на Националното бюро. На 45 години съм, завършил съм „Право” в Софийския университет през 1992 г. От 1994 г. съм адвокат в Софийска адвокатска колегия. От 2009 г. съм народен представител от Политическа партия „Атака” в Четиридесет и първото Народно събрание и председател на Комисията по образованието и науката. Сега съм пред Вас – от образование към подслушване. Така се движат при мен нещата.
Аз съм изключително улеснен, тъй като на мен се падна въпрос № 8 за Националното бюро. Ще изложа законодателното решение в момента, каквото е от август месец тази година и моите виждания за акцентите в работата на Националното бюро.
Националното бюро по Закона за СРС има четири групи важни правомощия, свързани с функцията „наблюдение”. Националното бюро няма функция „контрол”, само функция „наблюдение”.
Първата група е по процедурите – по издаване на разрешение, използване и прилагане на СРС-тата.
Втората група е спазване на принципа на финансовата обвързаност, която ще залегне в бюджета – залегнала е вече в бюджета за 2014 г.
Третата група е свързана със съхраняване и унищожаване на събраната документация.
Четвъртата група за мен е най-важната – спазването на основните права и свободи на гражданите. Това за мен трябва да бъде най-важният акцент в работата на Бюрото. Предходните три функции, групи и задачи на Националното бюро трябва да водят към тази четвърта – спазване на правата и свободите на гражданите. Затова е необходимо такова Бюро – за да имат къде гражданите да се оплачат, образно казано.
Едновременно с това службите да знаят, че някой пък ги наблюдава, тоест генералната превенция на закона трябва да изпълни също своята роля и службите също да се чувстват наблюдавани от някого. Това за мен е изключително важно.
Основните правомощия в Националното бюро, така както са разписани правомощията, както казаха и колегите в кратце преди мен, са да изискват информация от органите по чл. 13, 15 и 20, да съблюдават редовното водене на регистрите при тези служби и при съда. Също така да дават задължителни указания по правилата на водене на регистрите, както и правилата за съхраняване и унищожаване на информация.
Особено актуален е въпросът с регистрите. Законът говори за регистри при трите вида органи – по чл. 13, чл. 15 и чл. 20, тоест законодателното решение към момента не сочи към Единен регистър на СРС-та, а към три вида регистри при съответните органи. Националното бюро има изключително важна задача – да изготви правилата за водене и съхраняване на регистрите и правилата за съхраняване и унищожаване на придобитата информация.
В двумесечен срок от създаването си Бюрото трябва да изпълни изключително важните функции по създаване на тези регистри.
Регистрите се утвърждават от председателя на Националното бюро, съгласувано с органите по чл. 13, ал. 1, точки от 1 до 3, заедно с председателя на ДАТО и представител на Висшия съдебен съвет.
Иска ми се представителите на тези служби да се форматират – било законодателно, било в практиката при приложение на закона, в един Консултативен съвет по специални разузнавателни средства, по подобие на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента. Според мен един такъв формат е полезен, особено с оглед доклада, който Националното бюро трябва да внася всяка година до 31 май в Народното събрание. Този доклад, който Националното бюро следва да изготви и да представи на уважаемите народни представители, поне един път годишно би могъл да се разгледа в един такъв формат, тоест и службите, тези, които се наблюдават от Бюрото, да си кажат своето мнение, своите становища, своите отговори на критичните бележки, които е нормално Националното бюро да има към тях.
Членовете на комисията и служителите в Бюрото, в зависимост от своята компетентност и служебна йерархия, имат право на достъп до информация на документи, достъп до помещения, а членовете на Националното бюро, и председателят в това число, при неправомерно ползване на СРС имат право да уведомят съответните ръководители на органите по чл. 13, 15 и 20, както и прокуратурата за неправомерното ползване на СРС.
Най-важната според мен задача на Бюрото, както е и записана в закона, е спазване на правата и свободите на гражданите от неправомерно ползване на СРС-та срещу тях. Затова Бюрото е длъжно служебно да уведоми всеки гражданин на Република България, когато срещу него се използва неправомерно СРС.
Законът предвижда три изключения – когато ще се компрометира постигането на целите по чл. 3 и чл. 4 от закона; когато ще се разкрият оперативните способи и техническите средства, които са се използвали; и когато, разбира се, ще се застраши животът или здравето и имуществото на агента под прикритие, на неговите близки.
Прави впечатление, запознавайки се и с доклада на прокуратурата – с това завършвам, за 2012 г., че само прокуратурата като заявител на СРС по чл. 13 е изискала и е получила законно от съда 1600 разрешения за подслушване, 440 са предадени на съд, 1200 не са стигнали до съдебната фаза.
Тази статистика всеки може да я коментира от своята компетентност и своя мироглед. За мен е важно да се спазват духът и буквата на закона, а именно СРС да се използват само и единствено когато другите способи са невъзможни или тяхното използване ще е свързано с изключителни трудности. Само така правата и свободите на гражданите ще бъдат съхранени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Благодаря, господин Стоичков.
Благодаря на петимата господа за изложението.
С това откритата част от заседанието на нашата комисия завърши.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин председател, извинявайте, ако не възразявате, да зададем някои въпроси, които не съдържат класифицирана информация, и пред гражданите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Имаме утвърдени правила.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Да, но нелогично е NGO да могат да задават въпроси, а членовете на комисията в Парламента да не могат.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ДЪБОВ: Въпроси ще задаваме след малко. В залата остават кандидатите за членове на Бюрото, народните представители и съветниците в комисията. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Димитър Дъбов



Стенограф:/п/
Райна Зарева