От 7 до 8 юли 2013 г. в гр. Вилнюс, Литва се състоя редовна среща на председателите на КОСАК. Народното събрание на Република България бе представлявано от заместник-председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Деница Златева. Заседанието на КОСАК отбеляза началото на парламентарното измерение на Литовското председателство на Съвета на ЕС.
Министърът на външните работи на Република Литва Линас Линкевичус очерта основните приоритети на Литовското председателство: надеждна, просперираща и отворена Европа. По отношение на икономическото възстановяване на Европа, Литовското председателство ще се стреми да засили рамката за икономическо управление и да укрепи бюджетните механизми за надзор в еврозоната, ще следи за стриктното прилагане на Пакта за растеж и заетост, ще продължи с дискусиите за задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, включително изграждането на Банков съюз, както и ще се опита да насърчи по-активното участие на европейските граждани по въпросите на европейския дневен ред. Литовското председателство ще фокусира усилията си и върху мерките, целящи повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика. Акцентът ще е поставен върху насърчаването на заетостта, в т.ч. на младежката заетост, предприемането на мерки в подкрепа дейността на малките и средните предприятия, развитие на индустрията, изследванията, иновациите и дигиталния пазар, подходящо прилагане на Третия енергиен пакет, преглед на макрорегионалните стратегии на ЕС за Балтийско море и Дунавския регион. Сред външнополитическите приоритети на Литовското председателство ще бъде засилването на диалога със страните от Източното партньорство чрез подписването на споразумения за асоцииране и на споразумения за изграждане на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, постигане на напредък по преговорите с източните партньори за облекчаване на визовия режим и визова либерализация, продължаване на процеса на разширяване на ЕС, промотиране на свободната търговия с някои от стратегическите партньори на ЕС, ефективен контрол на външните граници на Съюза, засилване на Общата политика за сигурност и отбрана, увеличаване на въздействието на европейската политика за развитие.
Г-н Линкевичус заяви, че приоритетите на Литовското председателство вземат под внимание тези на предшестващите го Председателства и основната цел е да се продължи работата, която вече е започнала. Министърът постави акцент върху редица въпроси, свързани с финансовата дисциплина, безработицата (и по-специално младежката безработица), енергийната сигурност и др. Г-н Линкевичус подчерта, че цени високо подкрепата на националните парламенти и Европейския парламент, която да допринесе за успешно Литовско председателство.
Заместник-председател на Европейската комисия с ресор
”Междуинституционални отношения и администрация” Марош Шефчович бе другият водещ говорител на заседанието. Речта му бе озаглавена „Към политически и икономически съюз: следващи стъпки”. Г-н Шефчович изтъкна, че в основата на европейската интеграция стоят създаването на Икономическия и паричен съюз и въвеждането на единната валута – евро. Нейното задълбочаване ще бъде задача на няколко Председателства на Съвета на ЕС оттук нататък.
Заместник-председателят на Европейската комисия подчерта, че финансовата криза е разкрила слабостите на държавите членки и е показала какви стъпки трябва да се направят, за да се укрепи системата. Според него трябва както да се противодейства на отрицателните последици от кризата, така и да се засили икономическото управление на ЕС , да се реконструират основите на Икономическия и паричен съюз. Г-н Шефчович обясни, че кризата е била успешно управлявана и че доверието в икономиката на ЕС постепенно се възвръща. Същевременно обаче, сега икономическият растеж е твърде нисък,а безработицата – прекалено висока. Затова трябва да продължи започналото и да се задълбочи сътрудничеството в рамките на Икономическия и паричен съюз. Комисар Шефчович коментира още увеличената от 6 на 8 млрд. евро подкрепа за мерки срещу младежката безработица, за която наскоро бе постигнато съгласие на ниво ЕС. Това е още една крачка в правилната посока, въпреки че като цяло размерът на този финансов ресурс е крайно недостатъчен да се справи с проблема. Той добави, че по линия на еврофондовете в рамките на следващия Програмен период 2014-2020 г. се очаква над 1/3 от средствата (или около 350 милиарда евро) да бъдат предоставени на бенефициентите за мерки, насърчаващи заетостта в ЕС.