В периода 15 – 17 юни 2014 г. в гр. Атина, Република Гърция се проведе 51-вата Конференция на комисиите по европейските въпроси на парламентите на държавите - членки на ЕС и кандидатстващите за членство (КОСАК). Конференцията отчете приключването на парламентарното измерение на шестмесечното Гръцко председателство на Съвета на ЕС. Сред основните цели на заседанието бе и обсъждане на конкретни стъпки и действия за подобряване на сътрудничеството и координацията между парламентите на държавите-членки по политиките от европейско измерение и за постигане на по-добро взаимодействие и ефективност между националните парламенти и Европейския парламент .
Народното събрание на Република България бе представлявано от парламентарна Делегация ръководена от г-жа Деница Караджова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) и с участието на г-н Гален Монев, зам.-председател на КЕВКЕФ, г-жа Евдокия Асенова, член на КЕВКЕФ и г-жа Силвия Хубенова, член на КЕВКЕФ. Техническата, логистична и организационна дейност за участието на българската Делегация беше оказана от Мирослава Гатева– главен експертен сътрудник към КЕВКЕФ.
Конференцията беше открита от председателя на гръцкия парламент, г-н Вангелис Меймаракис. Последваха изложения и дискусии с г-н Йоанис Трагакис – заместник-председател на Гръцкия парламент и председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси; председателят на Комисията по външните работи на Европейския парламент, г-н Елмар Брок; г-н Константинос Taсулас, министър на културата и спорта на Република Гърция; г-н Карло Касини, председател на Комисията по конституционните въпроси на ЕП; г-н Ласло Андор, европейски комисар по заетостта, социалните въпроси и приобщаването; Г-н Пауло Мота Пинто, председател на Комисията по ,,Европейски въпроси’’ в парламента на Португалия; г-жа Силвия Модиг, член на парламента на Финландия; г-жа Занда Калинина - Лукачевица, председател на Комисията по европейски въпроси на парламента на Латвия.
В приветствено си слово председателя на Гръцкия парламент, г-н Вангелис Меймаракис, обърна сериозно внимание на резултатите от изборите за Европейски парламент и отчетените тенденции на безпрецедентно ниско ниво на доверие на европейските граждани в европейския проект. Той подчерта, че изборните резултати са легитимирали крайно радикални екстремистки политически формации, което потвърждава нарасналия евроскептицизъм и необходимостта от проектиране на обществения призив - политиката да се обвърже с нуждите и проблемите на гражданите. В тази посока, своята роля, би могло да изиграе засиленото и задълбочено сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент.
В речта си г-н Йоанис Трагакис – заместник-председател на Гръцкия парламент и председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси обърна внимание, както на резултатите от изборите за ЕП, така и на сериозните предизвикателства, пред които ЕС е изправен днес. По отношение на европейската финансова криза, той отбеляза, че първите признаци на възстановяване са налице, но усилията трябва да продължат с неотслабваща сила, с цел да се консолидира една силна и просперираща Европа на демокрацията, толерантността и върховенството на закона. Г-н Йоанис Трагакис изрази своето убеждение, че връщането към икономически растеж не може да се постигне автоматично и ще бъде необходимо известно време, за да се създадат нови и устойчиви работни места; беше приветствано въвеждането на Европейската гаранция за младежта и подчертана необходимостта от въвеждане на стимули, които ще стимулират предприемачеството, намаляване на бюрокрацията, административната тежест, прекомерно данъчно облагане, както и за насърчаване на иновациите.
В записано нарочно видео обръщение, председателят на Европейската комисия Жозе Маниел Барозу, представи европейската визия за Европа 2025 г. като подчерта, че финансовата и фискалната криза е била сред най-трудните изпитания за европейския модел в историята на Европейската интеграция. ЕС, обаче, предприема необходимите мерки за фискална консолидация, за да бъдат преодолени всички макроикономически дисбаланси, за да се гарантира финансовата стабилност и да се осигурят всички необходими предпоставки за устойчиво развитие. Въпреки това, общото възстановяване на Европа е все още бавно и нестабилно.
Гръцкото председателство постави акцент върху мобилността, борбата с нелегалната имиграция с фокус върху политиките на реадмисия, борбата с трафика на хора и изграждането на институционален капацитет за по-ефективно управление на границите.
Като традиционна морска държава и предвид сериозния й опит и интереси в тази област, Гърция определи и приоритетна роля на морската политика, като неизчерпаем ресурс за просперитет и растеж на европейската икономика. Основната цел на Гръцкото председателство бе да преформулира и обнови морската политика на ЕС във всичките й аспекти и да приеме Европейска стратегия за морската политика на Съюза с фокус върху растежа и сигурността , по която се очаква да се приеме по време на Европейския съвет, 26 – 27 юни 2014г.
Развитието на зона на свобода, сигурност и правосъдие в ЕС бе също отчетен като ключов приоритет на гръцкото председателство, което беше оценено от присъстващите представители на националните парламенти като изключително успешно.