С Т А Н О В И Щ Е
Вх. № 353-18-37/08.11.2013 г.

---

Относно: проект на Закон за държавния бюджет на Република България,
№ 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.

На заседанието, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за държавния бюджет на Република България, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Зинаида Златанова – зам.-министър-председател и министър на правосъдието и Карина Караиванова – директор дирекция „Нацонален фонд“ в Министерство на финансите.
I. Законопроектът за държавен бюджет за 2014 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (СБП) за периода 2014-2016 г., представляваща мотивите към законопроекта, са изготвени изцяло въз основа на изискванията на ЗПФ и са обвързани със заложените в него правила и ограничения като важен елемент на бюджетната рамка.
Актуализираната СБП за периода 2014-2016 г. отразява препоръките на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи и Конвергентната програма на Република България, както и включва съпоставка на есенната макроикономическа прогноза на МФ с тази на Европейската комисия от месец март т.г..
Основната цел на политиките, заложени в СБП, е постигането на ускорен икономически растеж.
II. С разчетите за Бюджет 2014 г. и актуализираната СБП се наблюдава изместване на фокуса на фискалната политика от мерки за консолидация към мерки със стимулиращ ефект върху икономиката. През текущата 2013 г. година водената бюджетна политика е с антицикличен характер, като структурният дефицит се очаква да достигне 1,3% от БВП.
През периода 2014-2016 г. е предвидено структурният баланс постепенно да се подобрява движен от ограниченията, произтичащи от фискалните правила, заложени в ЗПФ. Към края на периода се очаква той да достигне 1% от БВП, което съответства на максимално допустимия размер на дефицит съгласно изискванията на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз на ЕС и на ЗПФ.
Най-същественото ограничение на фискалната политика произтича именно от целта за достигане на 1% структурен дефицит към края на прогнозния период.
III. Във фискалната стратегия за Бюджет 2014 са заложени следните параметри по консолидираната фискална програма (КФП):
Приходи - 30 886,0 млн. лв. (37,9% от БВП).;
Разходи - 32 358,3 млн. лв. (39,7% от БВП при ограничение от 40% от БВП);
Дефицит от 1,8% от БВП, който в номинално изражение е 1 472,3 млн.лв.
В периода 2014-2016 г. предвиденото салдо по КФП е съответно дефицит в размер на 1,8% от БВП за 2014 г.; 1,5% от БВП за 2015 г. и 1,1% от БВП за 2016 г. (при целеви нива за същия период в СБП от месец април т.г., съответно 1,3%; 1,0% и 0,8% от БВП). Промяната се изразява в следване на премерени и балансирани стъпки за фискална консолидация, като бюджетната позиция следва да е неутрална спрямо икономическия цикъл.
Предвидените дефицити по бюджета за периода 2014 – 2016 г. са в рамките на фискалните ограничения, а именно дефицит до 2% на касова основа и до 3% на начислена основа. Въпреки ревизирането на целите за бюджетното салдо България не изостава в темпа на фискалната консолидация спрямо повечето други страни–членки на ЕС, където темпът на фискална консолидация е по–бавен. Планираният дефицит от 1,8 % от БВП за 2014 г. е сред ниските в рамките на ЕС, като съгласно „Европейска икономическа прогноза – пролет 2013” на ЕК, единствените държави, с планиран по–нисък дефицит за 2014 г. са Естония – 0,2% от БВП, Швеция – 0,4% от БВП, Люксембург – 0,4% от БВП, Латвия – 0,9% от БВП и Финландия – 1,5% от БВП, а за Германия прогнозата е за балансиран бюджет. Може да се направи извода, че България следва политиката на умерен и балансиран подход при постепенното намаляване на бюджетния дефицит.
IV. През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18,0 млрд. лв., което е изменение от 3,4 млрд. лв. спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 г.. През следващия тригодишен период се очаква увеличение в номиналното ниво на държавния дълг, достигайки в края на 2016 г. до размер от около 20 млрд.лв. (22,1% от прогнозния БВП).Въпреки това, той остава много нисък за стланите от ЕС, около 3,5 пъти по-нисък от средните показатели за страните от еврозоната и над четири пъти по-малък от средното ниво на този показател за ЕС (90,6% от БВП средно). Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014г. от 4,5 млрд. лв..
Външното финансиране през 2014 г. от официални международни финансови институции като Международна банка за възстановяване и развитие и Европейска инвестиционна банка се предвижда да е в размер на 384,8 млн.лв. Очаква се усвояванията по Кредитното споразумение за структурен програмен заем България – съфинансиране на фондовете на ЕС 2007-2013 г., между Република България и ЕИБ през 2014 г., да възлязат на около 160,0 млн.евро.
В проекта за бюджет е включена е възможност, в рамките на 2014 г. да се проведат преговори с ЕИБ за сключване на ново споразумение за структурен програмен заем, в размер до 500 млн.евро, за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на ЕС, за периода 2014-2020 г., при условие за последваща ратификация. Досегашната практика показа, че този вид заеми от ЕИБ се предоставят при облекчени условия, като се обвързват с изпълнение на инфраструктурни проекти.
Разходите за лихви по държавния дълг през следващите три години се очаква да се повишат в абсолютна стойност в следствие на прогнозното нарастване на държавния дълг в диапазона между 686,0 и 780,0 млн.лв. Съотношението спрямо прогнозния БВП се запазва в рамките на около 1,0%.
V. Акцентът на Бюджет 2014 е поставен върху постигането на стабилна и предвидима инвестиционна среда и създаване на условия за подобряване на бизнес средата като ясен положителен знак към инвеститорите и за възстановяване на нарушеното доверие на хората в пазара и свободната инициатива, както и към повишаването на конкурентоспособността на българските предприятия.
Бюджет 2014 ще осигури финансиране на приоритетни за правителството области – инвестиционни програми за икономически растеж и устойчиво развитие на регионите, програми за развитие на образованието, здравеопазването и социалните потребности на нацията.
Политиките в областта на образованието и ученето през целия живот са изведени като основен приоритет за 2014 г. С основен акцент върху стабилния и устойчив икономически растеж се явява реформирането на професионалното образование. Предвиденият нов механизъм за допълнително финансиране в размер на 100 млн.лв. в системата на образованието ще повиши квалификацията на работната сила в дългосрочен план с положителен ефект върху нарастването на производителността на труда.
Социалната политика и мерките за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване са друг ключов приоритет на правителството в средносрочен план. Този приоритет ще бъде реализиран с конкретен пакет от социални мерки, който е насочен към подкрепа на няколко целеви групи - децата и семейството, хората в неравностойно положение, възрастните хора и домакинствата и бизнеса. Предвижданите мерки са в съответствие с целите, които страна си поставя за изпълнение на стратегията Европа 2020.
В областта на здравното осигуряване реформата е свързана с усъвършенстване на законовата рамка с оглед оптимизиране на здравноосигурителните плащания и подобряване на контрола върху тяхното разпределение и разходване. В системата на Министерството на здравеопазването с Бюджет 2014 е осигурено финансиране за провеждането на реформи за усъвършенстване на функционирането на спешната медицинска помощ.
Правителството залага в Бюджет 2014 реализирането на Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 500 млн.лв. Програмата представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, посредством който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти.
Оптимизацията на администрацията стартира като приоритетна правителствена политика с Бюджет 2014. Намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите ще доведе до редица положителни средносрочни и дългосрочни ефекти, като бързо укрепване на малкия и средния бизнес, подобрена конкурентна среда и ускоряване на процесите на стартиране на бизнес и предприемачество.
VI. Средства от Структурните и инвестиционни фондове на ЕС и други програми и инструменти
Ключов фактор за реализиране на политиките е оптималното усвояване на средствата от ЕС, с които се финансират програми по сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура.
При планирането на разходната и приходната част на бюджета са отчетени и спецификите във връзка с прилагането на програмите за следващия програмен период, както и опитът от прилагането на настоящия период.
В проекта на Държавен бюджет за 2014 г. са заложени общо разходи (в т.ч. национално съфинансиране) в размер на 4 229,2 млн. лв. по програмите, съфинансирани от ЕС и други донори, като размерът на националното съфинансиране е 949,7 млн. лв..
През 2014 г. действа правилото „N+2“, което предполага по-ниски разходи от бюджетна гледна точка. Това означава на практика, че праговете за постигане през 2014 г. не са толкова високи колкото през настоящата, когато бе взето под внимание събирането на две бюджетни за ЕК години съгласно правилото за „автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент” (N+2/3).Изготвянето на разчетите за 2014 г. е съобразено и с началото на програмния период 2014-2020 г.. Очаква се същинската реализация на новите Оперативни програми да стартира през второто полугодие на 2014 г., като разходите, извършени по тях, ще бъдат незначителни.
В резултат на горните фактори планираните разходи за 2014 г. са с 576 млн.лв. по-малко спрямо тези за 2013 г..
Планираните приходи за 2014 г. по програмите, съфинансирани от ЕС и други донори, са общо в размер на 3 131,4 млн. лв., което е с 520,6 млн. лева по-малко от 2013 г..
Планираните приходи за 2014 г. по програмите, съфинансирани от структурните и Кохезионния фондове на ЕС за периода 2007-2013 г., както и за двустранните програми за трансгранично сътрудничество (външни граници), включват определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК през този период. При планиране на приходите от програмите, които ще бъдат финансирани от структурните и инвестиционните фондове на ЕС за периода 2014-2020 г. са взети под внимание авансите, които се очаква да получи България, както и европейската част на извършените разходи, които ще бъдат възстановени от ЕК като се има предвид забавянето на приемането от ЕС на приложимите проекторегламенти.
Намаленият ресурс, който се очаква по линия на донорските програми от ЕС за 2014 г., е един от аргументите за извеждането сред основните приоритети на Бюджет 2014 реализирането на Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Новата инвестиционна програма, както и допълнителната програма за образование, ще достигнат близо 0,8% от БВП. В тази връзка е необходимо за бъдат разработени цели и критерии за използването на средствата от инвестиционната програма както и да бъдат определени квоти по основни приоритети.
VII. Вноска на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството ни в ЕС, се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. За 2014 г. тя се предвижда да бъде 904,7 млн. лв..
Размерът на вноската за 2013 г. е прогнозен и е своеобразна гаранция за изплащане на националната вноска в бюджета на ЕС. Нейната условност произтича от: възможността за възникване през годината на изпълнение на допълнителни потребности и/или непредвидени ситуации, които следва да бъдат финансирани от бюджета на ЕС; периодичните актуализации на данните за ресурса на база на ДДС, за ресурса на база на Брутен национален доход във връзка с последната налична информация с оглед постигане на пълна точност. В допълнение, следва да се има предвид, че независимо от прогнозните данни за приходите от мита и такси върху производството на захар и изоглюкоза, държавите-членки превеждат в бюджета на ЕС реално събраните суми за традиционни собствени ресурси.
VIII. В заключение може да се отбележи, че основната цел на политиките, заложени в Бюджет 2014 е постигането на стабилен икономически растеж, обвързан с изпълнението на ключови стратегически национални приоритети и политики на Европейския съюз, както и осигуряването на устойчивост на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план. Бюджет 2014 продължава усилията за оптималното усвояване на средствата от ЕС, с които се финансират програми по сектори с пряк ефект върху растежа, повишаването на конкурентоспособността на икономиката и качеството на живот на българските граждани.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 10 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет на Република България, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30.10.2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ:

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ