КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
15/01/2014 първо гласуване
С Т А Н О В И Щ Е
Вх. № 453-18-2/16.01.2014 г.
Относно: проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 04.12.2013 г.
На заседанието, проведено на 15 януари 2014 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 04.12.2013 г.
Законопроектът бе представен от народния представител Пенко Атанасов. В обсъждането взе участие Бюрхан Абазов – зам.-министър на земеделието и храните.
1. Целта на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите е да осигури възможност чрез държавния бюджет да се компенсира несправедливата финансова тежест от извършване на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите от „Напоителни системи” ЕАД. С оглед компенсацията за обществената услуга да не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в законопроекта са спазени разпоредбите на Решението на Европейската Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от ДФЕС за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 7, 11.1.2012, стр. 3 - 10).
2. Съгласно чл. 107, параграф 1 от ДФЕС предоставянето на държавни помощи под каквато и да било форма на определени предприятия е несъвместимо с вътрешния пазар.
По силата на чл. 106, параграф 2 от същия договор обаче „Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени”.
3. Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от ДФЕС определя условията, при които този вид държавна помощ за оказване услуги от общ икономически интерес е съвместима с вътрешния пазар и е изключена от изискването за предварително уведомяване, посочено в член 108, параграф 3 от Договора.
4. За целта е необходимо извършването на услугата от общ икономически интерес да се възложи на съответното предприятие чрез един или повече актове, чиято форма се определя от всяка държава-членка. В тази връзка законопроектът предвижда задължението за извършване на обществената услуга - защита от вредното въздействие на водите да се възложи на „Напоителни системи” ЕАД чрез договор от министъра на земеделието и храните.
5. Размерът на компенсацията не следва да надвишава това, което е необходимо за покриване на нетния разход, направен за изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба. Параметрите, на базата на които се изчислява компенсацията за обществена услуга, трябва да бъдат установени предварително по обективен и прозрачен начин. Тези условия се изпълняват с разпоредбата, с която се предвижда размерът на справедливата финансова тежест да се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет.
6. Законопроектът предвижда Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет да бъде компетентният орган за определяне размера на компенсацията. В хода на бюджетната процедура тя ще представя решението си на министъра на финансите с предложение за включване на размера на компенсацията в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата година.
7. Във връзка с това, че Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. в член 6 предвижда държавите-членки да гарантират, че компенсацията отговаря на изискванията и да извършват редовни проверки или да осигуряват тяхното извършване най-малко на всеки три години през периода на възлагане и в края на този период, би било целесъобразно преди второто четене в законопроекта или с друг нормативен акт да се определи органът, който ще изпълнява това задължение.
8. Съгласно чл. 2 ал. 3 Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. се прилага, когато срокът, за който се възлага услугата от общ икономически интерес не надвишава 10 години. От този принцип има изключение и срокът може на надвишава 10 години, „когато от доставчика на услуги се изискват значителни инвестиции, които трябва да бъдат амортизирани през по-дълъг период от време в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти“. Този въпрос е целесъобразно за бъде разгледан от водещата комисия и да намери отражение при подготовката на законопроекта за второ четене.
9. На основа на горното може да се направи изводът, че Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите е съобразен с европейските норми за държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90, внесен от Светла Маринова Бъчварова - Пиралкова и група народни представители на 04.12.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ