П Р О Т О К О Л №4/ 17.07.2013 г.

---

На 17 юли от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 302-01-6/09.07.2013 г. за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
2. Разглеждане, обсъждане и приемане на становище по Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13.06.2013 г.
3. Изслушване на актуална информация от Министерството на околната среда и водите във връзка с изпълнението на оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г. Предприети дейности по изготвянето на Споразумението за партньорство на Република България за следващия Програмен период 2014 – 2020 г.
4. Изслушване на актуална информация от Министерството на регионалното развитие във връзка с изпълнението на оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. Предприети дейности по изготвянето на Споразумението за партньорство на Република България за следващия Програмен период 2014 – 2020 г.
5. Изслушване на актуална информация от Министерството на труда и социалната политика във връзка с изпълнението на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г. Предприети дейности по изготвянето на Споразумението за партньорство на Република България за следващия Програмен период 2014 – 2020 г.
6. Разни.
На заседанието присъстваха: Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика, Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика за околната среда” в Министерството на околната среда и водите, Снежина Славчева – главен директор на главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в Министерството на регионалното развитие.
Заседанието беше открито в 15,30 часа и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Можем да започнем своята работа.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект № 302-01-6/09.07.2013 г. за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
2. Разглеждане, обсъждане и приемане на становище по Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2011 г., № 202-00-30, внесен от Министерския съвет на 13.06.2013 г.
3. Изслушване на актуална информация от Министерството на околната среда и водите във връзка с изпълнението на оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г. Предприети дейности по изготвянето на Споразумението за партньорство на Република България за следващия Програмен период 2014 – 2020 г.
4. Изслушване на актуална информация от Министерството на регионалното развитие във връзка с изпълнението на оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. Предприети дейности по изготвянето на Споразумението за партньорство на Република България за следващия Програмен период 2014 – 2020 г.
5. Изслушване на актуална информация от Министерството на труда и социалната политика във връзка с изпълнението на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007 – 2013 г. Предприети дейности по изготвянето на Споразумението за партньорство на Република България за следващия Програмен период 2014 – 2020 г.
6. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ № 302-01-6/09.07.2013 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Този закон изцяло произтича от задължение на нашата страна с оглед избягването на наказателна процедура. По тази точка присъства заместник-министърът на икономиката и енергетиката Анна Янева.
Госпожо Янева, имате ли да добавите нещо допълнително към това становище, което сме подготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Нямам, господин председател.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли въпроси? Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Така погледнато, наистина може да се открие несъответствие с европейското законодателство. Но аз мисля, че въпросът е доста по-дълбок. Всъщност премахването на § 8, срещу който възразява Европейската комисия, която го третира като специално държавно право, отнема един от основните инструменти на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол върху тези юридически лица, които не си изпълняват договорите. И според мене доста лековато изглежда да правим това изменение. Трябва да сме наясно с последствията, които ще предизвика България. И трябва да сме наясно, че ако Европейската комисия, загрижена за инвеститорите от Европейския съюз, не е наясно какви са досегашните практики в нашата страна и какви биха били последиците, то ние като комисия, като парламент трябва да сме наясно, преди да одобрим тези изменения, с възможните последствия.
Господин председател, вярно е, че ние не сме водеща комисия. Но според мене народните представители трябва да знаят възможните последствия от въвеждането на това изменение. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Заповядайте.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Ние от „Атака” сме категорично против отпадането на § 8. Това е поредната стъпка в посока към колонизиране на България и обслужване на чужди интереси, а не българските.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други становища? Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА:Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що бях на заседание на Комисията по икономическата политика, където се разисква надълго и нашироко тази тема. Становището на тази комисия е между първо и второ четене да се прецизират текстовете на § 8. Представителите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ни убедиха, че тази промяна, която трябва да се въведе в този закон, е, от една страна, наложителна заради санкциите, които подлежат от Европейската комисия. За да се защити интересът на българската държава, трябва да се направи така, че да се намери компромисен вариант. И трябва да се търси решение в работна група текстовете да бъдат прецизирани – това беше решението на комисията.
Предлагам нашата комисия да излезе с такова становище.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря ви. Има ли други становища? Госпожо Янева, имате ли нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Не, нямам. Много правилно отбеляза колежката. Имаше сериозен дебат в Икономическата комисия по този въпрос. Ние като вносители се ангажирахме с това да се направи работна група в състав Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, експерти на министерството, народни представители, да се прецизира текстът и да предложим наистина един работещ текст.
Аз искам само да добавя нещо, което казах и пред Икономическата комисия. Трябва обаче бързо да го направим, тъй като до средата на юли ние сме длъжни да отговорим на Европейската комисия, за да избегнем санкциите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Все пак, колеги, нека да имаме предвид предмета на преценка на нашата комисия. Тя е дотолкова, доколкото съответства на правото на Европейския съюз и доколкото се стреми да изпълни някои ангажименти, поети от нашата страна във връзка със становище на Европейската комисия.
Имайте предвид, че това мотивирано становище, което е получено на 31 май 2012 г., е последният етап на досъдебната фаза по сезирането на съда. Аз мисля, че това становище можем да го приемем. Въпрос на Икономическата комисия, въпрос на вносителя е да преценява и да предлага на Народното събрание и на парламентарната зала вземането на становища по отношение на цялостното решение на проблемите, свързани с отмяната на § 8, но не е предмет на нашата комисия.
Аз предлагам да гласуваме становището във вида, в който е предложено, а оттук нататък пленарната зала да решава какво да прави.
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем настоящето становище, моля да гласува.
Гласували: за 7, против 2, въздържали се 2.
Становището се приема. Благодаря Ви, госпожо Янева.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г., № 202-00-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13.06.2013 Г.
По-скоро по някаква механична процедура ни е разпределен този Годишен доклад. Много малко е предвиден в предмета на преценка на нашата комисия. Изготвено е становище. Имате ли, колеги, нещо допълнително по това становище? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем изготвеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предлагам ви, доколкото е възможно, точки 3, 4 и 5 да ги разгледаме в присъствието на всички, ако има желание. Ако не, да преминем точка по точка.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2007-2013 Г. ПРЕДПРИЕТИ ДЕЙНОСТИ ПО ИЗГОТВЯНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Тук е госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите.
Уважаеми колеги, както се разбрахме на предишните заседания, важността на изслушването на съответните министри по отношение на изпълнението на оперативните програми за периода 2007 – 2013 г. и подготовката на следващия период 2014 – 202 г. се обуславя от две групи причини. Първата е свързана с това, че към настоящия момент общо взето към 6,6 млрд. евро от предишния програмен период все още не са усвоени от нашата страна. Съществуват реални възможности голяма част от тези средства да не бъдат оползотворени. По различни данни те са между 480 млн. евро до около 1 млрд. и 200 млн. лв. Съществуват проблеми по всичките програми. И ако трябва да влезем във връзка веднага с оперативна програма „Околна среда”, днес двете интервюта на министър Михайлова дават абсолютно реална възможност за загуба на средства.
По данни от пресата, които съществуват, тази сума може да нарасне на около 320 млн. евро, включваща и проблемите, които съществуват около завода за боклуците в София.
Така че, госпожо Михайлова, целите на това изслушване – Вие сте получили нашето писмо с въпросите – са две: първо, да разберем реалните проблеми, които съществуват по изпълнение на оперативната програма „Околна среда” в настоящия програмен период, и второ, подготовката за съответната оперативна програма в Споразумението за партньорство, което предстои да бъде подписано между Европейската комисия и Република България.
Така че заповядайте. Имате думата по тези два основни въпроса.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, благодаря за поканата и възможността да представя работата по оперативна програма „Околна среда”, проблемите, с които се сблъскваме в момента, възможностите, които имаме, за да разрешим тези проблеми и, разбира се, да коментираме с вас следващия планов период и това, което дотук сме подготвили като варианти по оперативна програма „Околна среда” за периода 2014 – 2020 г. и участието ни в Споразумението за партньорство, което се готви като рамка за помощта от Европейския съюз за следващия планов период.
Ще ми позволите с една много кратка презентация да представя статистическите данни по програмата и след това с удоволствие в по-свободен диалог бих отговорила и на въпроси по конкретните проблеми.
В оперативната програма към момента договорените средства са на стойност 5 млрд. 350 млн., което е 151,83 процента от възможностите на програмата. Това е специфичното за тази оперативна програма – че на сравнително ранен етап управляващият орган е взел решение за наддоговаряне на проекти. Както виждате, тези, за които има договори или споразумения с общини проекти, са на стойност, която надхвърля стойността на оперативната програма.
Изплатените средства по програмата са сравнително малък процент. Тя по този показател не е от програмите с най-добър резултат в България – само 960 млн., което е 27,26 процента.
Този процент може да бъде коментиран и може да бъде тълкуван. Има много причини, които са довели до ниската степен на разплащане по програмата. Само ще кажа, че очакваме в рамките на тази година този процент да се повиши, тъй като в момента в процес на изпълнение са редица договори, които предполагат разплащане в резултат на изпълнение на определени дейности по договорите.
По Приоритетна ос 1 в изпълнение са 128 проекта. От тях изпълнени са 104 проекта на стойност само 176 млн. лв., като тук искам да подчертая, че една част от тези проекти са свързани с подготовка на проектни предложения и затова стойността на изплатените средства е толкова малка, а не за реализация на проекти във водния сектор, където се покриват проектите по Приоритетна ос 1.
От Приоритетна ос 1 в резултат на предприети спешни мерки за гарантиране на усвояването на средствата по Приоритетна ос 1, с решение на Комитета за наблюдение в началото на тази година са пренасочени средства, които са в посока подобряване качеството на въздуха. Подадени са четири проектни предложения по тези спешни мерки.
Пуснати са в експлоатация 21 обекта в 14 общини. Те са посочени на слайда и могат да се видят.
Дотук говоря само по статистиката.
По Приоритетна ос 2 в изпълнение са 24 проекта на стойност 812 млн. лв., от които четири проекта са за техническа помощ, 19 – за изграждане на регионални съоръжения за управление на отпадъците, един за изпълнение на дейности по закриване на депа, които не отговарят на изискванията, което се изпълнява с подкрепата на инженеринга на Пудос.
Изпълнени са 24 проекта на стойност 10,9 млн. В оценка е един проект на регионалното съоръжение за управление на отпадъци – Велико Търново. Пуснати са в експлоатация 2 – Ботевград и Столична община, която е на ниво технологични тестове.
По Приоритетна ос 3. Това са проектите по биологично разнообразие и са свързани с нашите ангажименти по изпълнение на „Натура 2000”. В изпълнение са 74 проекта, които включват дейности за развитие на „Натура 2000”, дейности по опазване и възстановяване на биологично разнообразие, теренни проучвания, дейности по устройство и управление на национални природни паркове и резервати, планове за управление, дейности за повишаване на капацитета за борба с горски пожари в паркове и резервати. Изпълнени са девет проекта на стойност 4,85 млн. лв.
Що се отнася до физическия напредък на програмата по индикатори в сектор „Води”, броят на изградени пречиствателни станции за отпадни води е четири с капацитет 90 хил. еквивалент/жители.
Изградена е и реконструирана канализационна мрежа 151 км, изградена и конструирана е водопроводна мрежа – 124 км.
Броят на населението, което се възползва от подобряване на услугите в резултат на тези рехабилитации на мрежата, е 199 481 жители. Броят на присъединено към канализация население е 141 038 жители.
Като индикатори в сектор „Отпадъци” – това е по Приоритетна ос 2, са изградени двете депа и населението, което е обслужвано от тези регионални системи, е над 1 млн. 300 хил., ако се съберат двете суми.
Това, което предстои по изпълнение на програмата. Брой проекти в изпълнение са 61 с капацитет над 2 млн. 500 хил. еквивалент/жители. Канализационната мрежа, която се очаква да бъде изградена, е 1925 км., водопроводната мрежа е 1367 км. Населението, което ще бъде обслужвано и ще получава по-добра услуга в резултат на тези проекти, е 2 млн. 168 хил. жители.
Присъединяване към канализация – брой на населението над 500 хил. жители.
По Приоритетна ос 2 предстои изграждането на още 18 депа за твърди битови отпадъци. По проекти в изпълнение за твърди битови отпадъци предстои изграждането на още 18 клетки за съхраняване на отпадъци, 11 сепариращи и 18 компостиращи инсталации. Обслужваното население е над 4 млн. жители, претоварените станции – 9, центрове за рециклиране – 10. Съоръжения за рециклиране на едрогабаритни отпадъци от строителство и разрушаване - 9 броя. И общини, които са обхванати в регионалните системи – 96. Общо населените места са 1905.
Дотук със статистиката по програмата. Както виждате, основната тежест за изпълнението на индикаторите предстои. Изпълнението дотук е скромно, включително и като брой жители, които усещат инвестицията и възможностите, които дава оперативната програма, а и като брой реализирани проекти.
Очевидно е, че основната тежест за изпълнението на програмата ще падне оттук нататък, което означава активно договаряне до края на тази година по правилото n + 2 и n + 3 и изпълнение на проектите до края на 2015 г. с възможности за разплащане по дейностите на проектите.
Какви са предизвикателствата и мерките, които ние разглеждаме заедно в управлението на програмата. На първо място – качеството на проектните предложения, в това число активната подкрепа на бенефициентите, които освен бенефициенти по програмата са изключително активни действащи лица по изпълнение на реализацията на проектите и най-вече по изпълнението на обществените поръчки.
Забавянето на обществените поръчки е един от големите проблеми в изпълнението на програмата, както, предполагам, ще стане дума и по други оперативни програми. То предполага много сериозни мерки и оттук нататък. Защото точно обществените поръчки са тези, които са основата на договарянето с изпълнители и сключването на така наречените търговски договори по програмата.
Недостатъчните темпове на усвояването, тоест забавянето на изпълнението, осъществяването на контрола и редовният анализ на изпълнението също е предизвикателство и проблем на програмата, при тежки и сложни инвестиционни мерки за изпълнение на проекти, непрекъснатият контрол за качеството на изпълнение на проектите, от особено значение за осигуряване на успешното завършване на проектите.
Капацитетът на бенефициентите, преди всичко имаме предвид общините, но също така и други институции, които са бенефициенти по ос 3, е от голямо значение, за да могат те да се справят с предизвикателството обществени поръчки – контрол на изпълнението, надзор и гарантиране на качество на изпълнение на проектите.
Едно от големите предизвикателства за изпълнението на оперативна програма „Околна среда”, особено по ос 1, е забавената реформа във ВиК сектора, за което мога да декларирам – тук е и моят колега, министърът на регионалното развитие, че полагаме много сериозни усилия с координирани действия да преодолеем забавянето на реформата. Разчитаме изключително много на подкрепата на Народното събрание, тъй като това има и законодателен елемент и прилагането след това на промените в закона ще ни даде възможност да регулираме взаимоотношенията във ВиК сектора и да преодолеем някои тежки проблеми, с които се срещаме в момента. Един от тях е изискването на Европейската комисия в големите проекти във водния сектор данъкът добавена стойност да е невъзстановим разход. Това се дължи основно – даваме си сметка – на механизма, по който ние изграждаме съоръженията във ВиК сектора и след това ги предоставяме на операторите за управление.
Мерките за ускоряване на усвояването ще ви се видят стандартни, но те са това, което се извършва ежедневно в управляващия орган на програмата:
- провеждане на ежедневни координационни срещи;
- засилен мониторинг и проверки на място;
- постоянни обучения и изграждане на екипи на бенефициентите;
- подкрепа при провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки;
- извършване на строг контрол и регулярен анализ на финансовото изпълнение;
- електронно подаване и обработване на искания за плащане;
- сключване на предварителни споразумения с бенефициентите.
Това е една от крачките, които са особени за тази оперативна програма, и аз ще се радвам да ги коментираме с вас.
Това, което ни предстои до края на годината. Даваме си отчет, че със сериозни темпове се увеличава изпълнението на програмата. Очакваме размерът на усвояване към края на 2013 г. да е на 1 млрд. 700 млн. лв. и изпълнение на плана за действие за минимализиране на риска от загуби на средства по програмата.
Това, уважаеми дами и господа, е информацията, която мога да предоставя като цифри и данни. Към това искам да прибавя, че има няколко момента, които са характерни за оперативната програма „Околна среда” и по които предполагам, че и вие ще искате да дискутираме.
На първо място, това е свръхдоговарянето на програмата и използването на този механизъм, за да се гарантира, че няма да бъдат загубени никакви средства по програмата, но също така и какви са рисковете, които крие един такъв механизъм.
Рисковете са, на първо място, евентуалната необходимост да бъдат покрити някои проекти с национални средства, ако те са договорени.
Но второ място, рискът е такъв, че, въпреки битуващото мнение, ние не можем да гарантираме на 100 процента, че вече всички проекти, които са били одобрени в този планов период, ще бъдат също така одобрени и в следващия планов период. Със сигурност вече знаем, че проектите, които ще бъдат прехвърлени за следващия планов период, ще подлежат на оценка. Те ще трябва да кандидатстват отново, тъй като ние ще имаме нова програма с нови изисквания, с нови насоки, с нови апликации. Това е ясно от нашите технически срещи с Европейската комисия.
Третият риск, пред който излагаме някои от нашите бенефициенти, е, че те провеждат обществени поръчки за избор на изпълнители на базата на предположение, че техният проект е добър и може би в бъдеще ще бъде финансиран, но без осигурено сигурно гарантирано финансиране, което е в противоречие със Закона за обществените поръчки за съжаление и което поставя в риск особено общините, които могат да влязат в договорни отношения с фирми, които да имат претенции към тях в бъдеще време. Когато те няма да имат финансиране, категорията да се одобрява отново, а ще има сключени договори за изпълнение на този конкретен проект, одобрен сега. За мене това са рискове.
Голяма част от експертите, които работят в програмата, могат да отговорят на някои от тези въпроси, имат мнение по тях и считат, че решението за свръхдоговарянето е било правилно. И до този момент експертите са убедени. Аз виждам тези рискове и ги споделям с вас.
Що се отнася до другата специфика – промените в Закона за ВиК сектора и свързаното с това решение на Европейската комисия да промени условията, по които България работи по тази програма в края на плановия период.
Писмото, което ние получихме от Европейската комисия за това, че ДДС по големите водни проекти няма да бъде възстановим разход и оттук нататък водните проекти ще се третират така, е по същество промяна на условията, по които една държава реализира програмата, финансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие и е прецедент в практиката на Европейския съюз.
В края на периода ние имаме променени условия. Това е така.
От друга страна, обаче ние си даваме сметка, че не сме гарантирали на нашите партньори от Европейската комисия законодателната рамка и практиката, според която инвестицията, с която се подкрепя едно публично тяло, каквото е общината, получава безвъзмездна финансова помощ от фондовете на Европейската комисия, но след това същата тази община преотстъпва собствеността върху това изградено съоръжение, в много случаи много скъпо, на едно търговско дружество по същество, което формира тарифи, може би печалби, може би загуби.
Няма да влизам в детайли за това какво се случва с ВиК дружествата. Но това е факт. И ние не можем на този етап да отговорим смислено на Европейската комисия каква е позицията на България. И двата факта са налице. Ние имаме нарушаване от тяхна страна на принципите на подкрепата, което е необичайно, но, от друга страна, напълно съзнаваме, че ние сме се поставили в такава ситуация, че можем да понесем такава санкция от страна на Комисията.
Що се отнася до Приоритетна ос 2 – отпадъците, напредъкът не е добър. Завършени са само две депа. Не са за хвалба в никакъв случай.
Проблемът със Завода за преработка на твърди битови отпадъци в София стои като един от проектите, които ние наблюдаваме с много голямо внимание.
И в изявите си пред медиите съм казала, че анализът на риска по този проект показва, че ако процедурата по избор на изпълнител приключи успешно до края на годината и бъде избран изпълнител, то имаме много високи шансове проектът да бъде реализиран, тъй като той е заложен в такъв времеви график, че може да бъде завършен до края на 2015 г. Последните 6 месеца даже ще бъдат месеци за тестване на съоръжението.
Така че това е нашата позиция към днешна дата. Много внимателно наблюдаваме решенията на българския съд. Очакваме решението и очакваме да видим как ще процедира бенефициентът Софийска община. Все още има възможности този проект, който е от много голямо значение за цялата оперативна програма, а и въобще за прилагането на структурните и Кохезионния фонд в България. Наблюдава се внимателно от Европейската комисия. Даваме си сметка, че проектът е много важен и много внимателно наблюдаваме какво се случва с него.
Аз съм убедена, че до известна степен свръхдоговарянето ще даде положителен ефект. Защото ако по някои от проектите ние се сблъскаме с отказ на одобрение по големите водни проекти или имаме проекти , които ще бъдат прекратени поради абсолютна невъзможност да се приключат процедурите до края на тази година и да се сключат договори с изпълнители, ние имаме готови проекти, които да бъдат финансирани. Но пак казвам, лично за мене има сериозни рискове за другите проекти, които ще трябва да бъдат прехвърлени за следващия планов период.
Благодаря ви. Дано не съм злоупотребила с вашето внимание.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Практически ние изчерпихме първата част от обсъжданите проблеми – за изпълнението на сегашната оперативна програма „Околна среда”.
Колеги, имате думата за въпроси, становища мнения към министъра. Въпреки всичко аз не чух достатъчно ясно каква е опасността да загубим средства и в какъв размер е това положение.
Бих задал още няколко въпроса. Какво би се случило с тези проекти, които са договорени по толкова голямо свръхдоговаряне – над 50 процента? В крайна сметка кой ще заплати тези проекти, ако действително са сключени договори по тях?
Въпросът за ДДС е действително важен. Знаем становището на Европейската комисия. Но има няколко проблема които той поражда. Примерно какво би се случило с вече изпълнени проекти, които са одобрени при условия за невъзстановим данък добавена стойност? Как ще се процедира в тези случаи?
На следващо място, дали ще се наложи връщане на вече възстановени средства под формата на ДДС? И какво би се случило с договорите в бъдеще? В смисъл, кой ще поеме тази тежест за заплащането на ДДС, дали държавата, дали общините?
Това са въпросите от моя страна.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека да ви отговоря. Може би така ще предизвикам други въпроси или ще отговоря на някои, които са се породили.
Знам, че се очаква да дам точен отговор колко точно пари се очаква да загубим по оперативната програма. Опитах се да бъда максимално конкретна със статистиката. Виждате, че основната част на програмата в момента е в изпълнение, в договаряне. Основната част на процедурите е в ръцете на бенефициентите, като се започне от големия проект на Завода за отпадъци и се мине през процедурите, които се изпълняват в общини за водния цикъл и в сдружения на общини по отношение на отпадъците.
Това, което е направено като разчети в управляващия орган, е, че към края на 2013 г. очакваните загуби са 29 млн. евро. Това са разчетите на управляващия орган при абсолютно позитивна нагласа ,че всички процедури ще се случат и ще се справим успешно и със Завода за отпадъците, и с останалите проекти, те ще вървят нормално и успешно.
За моя неприятна изненада прочетох в документ на Европейската комисия прогнозата за 103 млн. Отново той беше подготвен, преди Комисията за защита на конкуренцията да върне процедурата за обществена поръчка за Завода за отпадъци в София.
Така че до тук това са цифрите, с които ние боравим,позитивната нагласа за 29 млн. – средното положение, което Европейската комисия изчислява и ние сме в непрекъснат процес на комуникации, за да сближим прогнозата на Европейската комисия и нашата прогноза. И това е, което би могло да се случи, ако, недай боже, някои от големите проекти отпаднат от финансиране и не могат да се сключат договори до края на тази година. Тогава сумите са много по-сериозни. Тогава вече може да става дума за такива суми, които се четат в някои от изказванията и на вицепремиера Зинаида Златанова. Ние също коментираме такива варианти, но те са във вероятността на много големия риск. Това е що се отнася до парите.
Що се отнася до ДДС за водните проекти, очакваме официално от Европейската комисия да ни бъде изпратено писмо, в което да се потвърди, че тази промяна в правилата няма ретроактивно действие. Тоест проекти, които са били одобрени, разплатени, верифицирани, сертифицирани и т.н. по правилата до тук, няма да подлежат на връщане на ДДС и въобще не се коментира ДДС за тях. Но оттук нататък, като се започне от трите големи проекти за водните цикли – в Добрич, Пловдив и Асеновград и се продължи с всякакви други водни проекти, ДДС вече не е възстановим разход и тези проекти трябва да се разглеждат така. Това означава сваляне на сумата, която ние изпълняваме, с 20 процента, намаляваме сумата, която усвояваме, с 20 процента и увеличаваме участието на държавата ни или на бенефициентите – няма кой друг.
Другата възможност е ние да предприемем много спешни законодателни мерки и да докажем на Европейската комисия че тази мярка е неприложима към България, ние сме изчистили проблема със собствеността и предоставянето й и да влезем в такива преговори с Комисията и да защитаваме правото си да работим по едни и същи условия от началото до края на периода. Това е другата възможност.
Съдбата на свръхдоговорените проекти, какво ще се случи с тях.
Във всички случаи проекти, по които няма да има договор за безвъзмездна помощ, ще бъдат допуснати да кандидатстват веднага след началото на следващата програма, като – пак правя уговорката – ще трябва да се съобразят с изискванията на програмата, така, както тя ще бъде договорена. Но нямаме никакво основание да мислим, че в следващата оперативна програма няма да присъстват двете основни оси и на тази оперативна програма – „Води” и „Отпадъци”. Ще има кодификации, особено в частта „Отпадъци”, но това забави споразумението и оперативната програма.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи министри, колеги, представители на медиите! Господин председател Вие ме изпреварихте с въпроса, който зададохте. Аз също смятах да акцентирам на това има ли риск така, както бе обявено от вицепремиера и министър на правосъдието относно това да загубим средства специално за оперативна програма ”Околна среда” и другите оперативни програми, за които аз считам, че беше много правилно решението, което взехме, да изслушаме и да видим каква е реалната картина във всички оперативни програми, откъде стартира настоящето управление в частта на различните оперативни програми.
Няма как да не бъдем притеснени от това, което научаваме днес макар и казано много дипломатично и деликатно от страна на министър Михайлова. Видно е, че това, което се изпълнява по първа ос, всеки може да провери. Представителите на медиите тук може да видят,че за тях първите копки са направени преди 2009 г., тоест по време на Тройната коалиция – над 85 процента, и аз се радвам, че те са завършени.
Много е притеснителна картината по втора ос, където трябваше да бъдат изградени 24 регионални депа и интегрирани системи за управление на отпадъците. Само две, както посочи министър Михайлова, вече са факт – в Ботевград и в София.
Аз лично стискам палци за софийския проект, един проект, за който се положиха много усилия от няколко мандата. Това са огромни средства и е коректно столичани да не бъдат натоварени с допълнителни средства. Защото ние така или иначе трябва да изградим това съоръжение цялостно, което изисква немалък финансов ресурс.
За мене може би това не трябва да е обект на настоящето заседание, но като изкараме едно от регионалните си съоръжения, те от 23 станаха 26.
Трябва да имаме предвид това което много деликатно отново каза министър Михайлова, че за следващия програмен период ние не можем да разчитаме на финансиране от страна на еврофондовете за регионалните депа, защото вече сме използвали такива по ИСПА и първия програмен период 2007 – 2013 г. Те трябва да бъдат нотифицирани.
Все пак това е следствието, което виждаме. Притеснителна е много картината за свръхдоговарянето. Но добре е да кажем с няколко думи как се е стигнало дотам. Господин председател, аз съм участвал в работата на предходния формат и на Комисията по еврофондовете и на Комисията по екология. Ние имахме едно заседание на Комисията по екология в зала „Запад”, едно от последните заседания на Четиридесет и първото Народно събрание, където се анализираха причините, които са довели до това. Там беше посочено да бъдат пренасочени средства – подчертавам – за купуване на пожарна техника, за екоавтобуси и за какво ли не друго в един доста сериозен размер, защото ние рискувахме да загубим тези пари.
Вярно, важно е това, което се изпълни като цел. Но не това е приоритетът, който е заложен в документа, наречен оперативна програма, който е утвърден от Европейската комисия през 2007 г. Има огромна потребност от изграждане на инфраструктура във водния сектор и в сектор „Отпадъци”. Тези средства са отишли в друго направление и ние всички като данъкоплатци трябва да реализираме строителството на тези съоръжения.
Грешките дойдоха – и те са, казвам най-отговорно, участвайки в работата на нашата комисия, естествено управленски грешки, на ниво министър, ресорен заместник-министър и ръководител на управляващия орган. Затова защото бяха подменени правилата. През юли 2009 г. – добре е да знаете всички вие и медиите - регламентите, с които предстоеше да се работи, бяха готови. Тогава ние се въздържахме от провеждане на Комитета за наблюдение. Европейската комисия беше готова да приеме тези правила, да се продължи работата по оперативна програма „Околна среда”.
Впоследствие регламентите, които бяха уточнени с Европейската комисия, след промените, които с господин Михалевски в един сериозен спор с него успяхме да направим в законодателството във ВиК сектора, имаше база и предпоставка това да продължи. Тук държа да бъда откровен и коректен и да кажа – на базата на позитивния и негативния опит. Вярно, имаше и позитивен опит, но имаше и негативен опит, който преодоляхме в изключително активен диалог с Европейската комисия.
Впоследствие правилата се промениха и от одобрени проекти със строително разрешение се премина да се работи на зелено, тоест без одобрени проекти. След това проектантите, които участваха – затова посочих прословутото заседание на Комисията по околната среда, бяха упрекнати, че не са подавали проектите такива, каквито да отговарят на рамката, която се задаваше от управляващия орган от МОСВ. Те самите се оплакаха, че се искат нито идейни, нито работни проекти, а някакъв хибрид между тях, който не отговаря на никакви критерии. А проектантите носят отговорност за всичко това, което представят. Но да не влизам в подробности.
Упрекнати бяха общините. Аз и до днес считам, че оперативна програма „Околна среда” би могла да бъде единствено и само успешна, ако има много активно партньорство в един изключително интензивен диалог с общините от страна на МОСВ, ефективен партньорски диалог и партньорство, за да бъде реализирана тази програма. Тя е тежка оперативна програма и само и единствено по този начин може да се случи.
След това се видя, че при този опит, който ние имахме до 2009 г., че големите общини нямаха проектна готовност, нямаха тази активност, а малките и средните общини имаха тази готовност, тази активност. От 2009 до 2013 г. не се обърнахте към малките и средните общини. Днес нямаше да сме изправени пред този риск и нямаше да се наложи да се пренасочват средства в друго направление за това, което посочих преди малко. Но всичко това трябва да се отчете като грешен ход и занапред да не се допуска. Пак казвам, не търсим виновни. Напротив, целта тук е да бъдат усвоени, да бъдат реализирани тези средства в името на потребностите, в името на това да не бъдат натоварени всички граждани в качеството им на данъкоплатци и всеки един от нас. Надявам се, че занапред всичко това ще бъде взето като съображение.
Видно е от това, което казвате, че има и закъснели по отношение на дефиниране на приоритетите, които трябва да бъдат изведени и в тази оперативна програма, и в другите оперативни програми, от това, което видях
И от проекта на договора за партньорство. Да го кажем, за следващия програмен период е видно, че много стратегически документи не са подготвени и предстои тепърва да бъдат подготвени. В това отношение, госпожо Михайлова – тук е и министърът на регионалното развитие, вие можете да разчитате на Народното събрание, на тази комисия и на Комисията по околната среда – казвам го най-отговорно – за пълно съдействие.
Държа да бъда коректен, може би господин Михалевски след малко ще вземе отношение. Ние днес сме вносители на промени в Закона за водите. Но нека той да представи промените. За следващите промени можете да разчитате на пълна колаборативност и подкрепа от наша страна, така че да се ускори този ход на реализация на оперативните програми.
Проблемът с договарянето трябва да бъде много добре анализиран и да се прецизира, да няма никакъв риск в това отношение. Тук го няма Страхил Ангелов, който подаде информация в комисията, че са изпратени писма от ръководителя на управляващия орган до 15 общини, където да се провеждат тези процедури. Аз приветствам вашата позиция, че са спрени и предполагам, че е потърсена отговорност защо са изпратени тези писма. Защото общините ще бъдат под огромна юридическа отговорност. Ако има някакво разминаване, те няма как да излязат от тази юридическа клопка, в която биха попаднали.
Освен това ние имаме информация, ще ми бъдат предоставени материали, че преди Вие да встъпите в длъжност, преди да бъдете Вие министър, от страна на МОСВ са изпращани писма с предложение едва ли не те да бъдат водещи в обществените поръчки. Имало е даже и отказ. Мога да дам и конкретика като пример, но нека да имаме материалите. Впоследствие ще Ви представим една такава позиция. Надявам се, че една такава практика занапред няма да бъде практика в министерството.
Виждам утвърдителния отговор и ви приветствам в това отношение.
Основното е какво може да бъде направено. За мене по първа ос има някаква активност; по втора ос – отпадъците. Но да видим и за биоразнообразието какво се прави – по третата ос в оперативната програма.
Надявам се всичко това което посочих като хронология и този натиск към проектантите, виновност към общините да бъде прекъснато като практика в диалог и партньорство да се ускори работата, така че да се ускори реализацията на оперативната програма.
Благодаря на този етап за вниманието. Ако има въпроси, ще ги кажем, господин председател.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, министър Михайлова.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря за декларираната подкрепа. Имаме нужда от подкрепа и съм убедена че точно в диалог и партньорство, както с нашите бенефициенти, така и с Народното събрание, така и с всички наши партньори, които по някакъв начин са засегнати от действието на оперативната програма, ние можем да се справим с предизвикателствата пред оперативната програма.
Ще се въздържа от коментари по това какви опити са били правени под формата на това да се подкрепят общините да се предложи провеждането на обществени поръчки в министерството. За това ще бъда благодарна, ако ми предоставите фактологията и се запозная с нея.
Искам да обърна внимание на това, че специално аз подчертах, че като спешни мерки са били пренасочени средства по ос 1 към защита на въздуха. Там има средства за пожарни автомобили. Бенефициент е Министерството на вътрешните работи. Има предвидени средства за хеликоптер за гасене на горски пожари. Има предвидени средства за техника за наблюдение – отново МВР е бенефициент, по поречието на река Дунав.
Също така бенефициенти са четири големи общини в България, които получават подкрепа за закупуване на транспортни средства за градския си транспорт.
Това е промяна в програмата, прав сте. Тя е направена със съгласието на Комитета за наблюдение на програмата. Тя е одобрена от Европейската комисия в порядъка спешни мерки, които гарантират усвояване.
Много различно могат да се тълкуват тези спешни мерки, по много различен начин. От една страна, това са мерки, които предполагат големи обществени поръчки за доставка, които наистина се реализират много по-бързо, отколкото един голям проект за воден цикъл или пречиствателна станция, или канализация. Но когато казвам, че се реализират по-бързо, можем да го приемем и в лошия смисъл на тази дума „реализират”.
Наблюдаваме много внимателно провеждането на тези поръчки, за да сме сигурни, че пренасочването на средствата действително ще спомогне за усвояване на средства и ще бъдат постигнати някакви цели, така, както е записано в променената вече оперативна програма. За това става въпрос – борим се да не ги загубим. Защото вече те са пренасочени, не можем да ги върнем. Вече програмата е променена. Сега битката е да не ги загубим и те ефективно да бъдат използвани. Така че те са в категорията „спешни мерки”.
Що се отнася до приоритетна ос „Биоразнообразие” или третата ос, аз споменах, може би много набързо изговаряйки статистиката. В момента се изпълняват 74 договора или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 336,9 млн. лв. по Приоритетна ос 3. В тях има процедури за развитие на мрежата Натура 2000, има за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, има разработване на планове за управление на природни паркове, като Българка, Беласица, актуализиране на плана за управление на Централен Балкан. Няма смисъл всички да ги чета.
Тук имаме един момент, за който трябва да си дадем много ясно съзнание, много ясно да го поставим пред себе си, договаряйки следващия планов период – да намерим точните партньори на Министерството на околната среда и водите по Приоритетна ос 3. Тъй като там вариациите са от широк кръг от неправителствени организации, поредица от научни институти, в това число и институти на Българската академия на науките, до административни структури на самото Министерство на околната среда и водите или подразделения, като някои национални паркове или регионални инспекции по околната среда.
Така че според мене лично за следващия планов период трябва да се фокусираме върху своеобразно разширяване на обхвата на бенефициентите по Приоритетна ос 3, за да гарантираме постигане на целите и ефективно партньорство, с което започнах. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само за информация искам да уведомя комисията и всички присъстващи, че Министерството на регионалното развитие изработи кратки промени в Закона за водите, които да стартират спешно с много стегнати срокове прехвърлянето на собствеността от ВиК операторите към общините и държавата и обратното им предоставяне с договор за възмездно ползване и експлоатация, което ще реши два съществени проблема. Единият ще отвори възможността веднага на общините да ползват данъчен кредит при изпълнението на проектите по Приоритетна ос 1 и втората, ще изпълним едно от предварителните условия за следващия планов период, който касае така наречената реформа във ВиК. Внесли сме го заедно с колегите Чакъров и Страхил Ангелов. Утре са комисиите. Дори ако дневният ред позволява, в петък сутринта ще го гледаме на първо четене, а другата седмица – на второ. Така че в края на следващата седмица трябва да сме готови. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много благодаря.
ГАЛЕН МОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи министри! Извинявам се , че взимам думата отново за един въпрос. Отговорихте на голяма част от въпросите, които бях подготвил. Съжалявам, че отново подемам темата. Но наистина само 27,26 процента от общия ресурс на програмата са изплатени. Това означава 72,74 процента предстои да бъдат изплатени.
Казахте, че до края на годината ще бъдат изплатени средства в размер на по-малко от 50 процента. Моят въпрос е ясно и конкретно да кажете – има ли риск да изгубим средства? Чухме оптимистичния вариант – 29 млн., песимистичният -103 млн. Нека да чуем реалистичния. Възложено ли е да се направи реалистичен анализ – колко са възможните средства, които можем да загубим?
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви за въпроса. Отговарям веднага. Това е на вниманието на управляващия орган на програмата и на политическия кабинет на министерството ежедневно.
Искам само да уточня нещо категорично – че когато ние казваме потенциална загуба до края на 2013 г., ние имаме предвид правилото n + 2, n + 3. Няма нужда да споменавам n + 3, но дотук имаше възможност за n + 3. Правилото n + 2 е до края на тази година.
Когато ние говорим за потенциални загуби 29 млн., говорим за това какво бихме могли да загубим на етапа на договарянето, което е до края на тази година. Разплащането по програмата ще продължава до края на 2015 г. на практика. Тук вече има поредица от фактори. Става дума за това, че ние сме договорили над 160 процента между оперативната програма и бенефициента. Но бенефициентите трябва да проведат обществените поръчки, за да сключат договори с конкретните изпълнители или така наречените търговски договори. Това е някакъв термин, който се е въвел междувременно, за да се разграничат едните от другите договори.
Тоест ние имаме наддоговаряне по договорите Програма бенефициент, но търговските договори с изпълнители са проблемът до края на тази година, за да може да има изпълнение.
ГАЛЕН МОНЕВ: Извинявам се, че взимам думата. Просто процентът на сертифицираните разходи – това ни интересува.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА:Процентът на сертифицираните разходи към края на тази година ли имате предвид? Госпожа Крумова ще ви каже точно как се планира процентът на сертифицираните разходи. Но отново казвам, плащанията по програмата и сертифициране ще има до края на 2015 г.Така че тогава можем да говорим за реалната загуба по програмата.
МАЛИНА КРУМОВА: В края на тази година се планира по оперативната програма да бъдат сертифицирани 471 млн., почти 472 млн. евро само европейско финансиране, което като сложите националното финансиране, ще бъде малко повече. Това е планираното в нашите прогнози, което трябва да се сертифицира до края на годината. Процентът на средствата е малко над 40 процента.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз се извинявам, че вземам отново думата. Въпросът ми е конкретен. Аз като анализирах това, което каза министър Михайлова, по отношение на ДДС официалната позиция на Европейската комисия е, че за тези три проекта – за Пловдив, Добрич и Асеновград няма да бъде възстановено, тоест не се признава.
Добрата новина е, че няма да има ретроактивно действие. Това е добре, колеги, и е добре да стане достояние и на медиите, позиция, която Вие самата изказахте. Аз просто искам да Ви попитам тук в този официален формат, госпожо министър: няма ли да има двоен стандарт за тези, са до този момент в рамките на един програмен период?
С оглед на това аз считам, че е редно и коректно нашата страна да отправи питане и да проведе консултации, диалог с Европейската комисия, така че да отстоим третирането за тези проекти да бъде такова, каквото е било в началото на програмния период за другите проекти и това да бъде съотносимо и към този. А в бъдеще ако има някаква промяна, тя нека да касае следващия програмен период.
Аз мисля, че е редно да се положат усилия, така, както Вие в Народното събрание след питането на господин Михалевски изразихте една такава позиция. Ние бихме приветствали една такава позиция. Благодаря.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин председател, господин Чакъров. Благодаря за напомнянето, защото аз пропуснах да го кажа. Буквално утре имаме среща с Министерството на финансите, Национален фонд и всички български служби, и Дирекция „Данъчна политика”, така че да оформим общата позиция на страната пред Европейската комисия. Като аз лично съм привърженик на това ,че България трябва да отстоява позициите си и не може да приема санкции, без да се опита да възрази.
Това, което се случва в Народното събрание и че ние реагираме толкова бързо и има внесен законопроект, който към датата на подаването на нашето възражение вече ще бъде факт, ще облекчи изграждането на националната ни позиция. Така че този синхрон в работата на институциите ще бъде от полза за защитаването на българската позиция.
Умерен оптимист съм за това дали можем да постигнем споразумение с Европейската комисия, но се надявам да положим усилия.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? Направихме вече някакъв преход към следващия проблем, който стои. Няколко думи да разменим по подготовката на Споразумението за партньорство във връзка с приоритетите, които стоят пред програмата, индикативния бюджет, който се очаква, възможните оси, проблемите, които стоят по отношение на механизма за управление и координация. Просто да разменим няколко думи, понеже този въпрос в настоящия момент е като че ли най-важният пред страната – по какъв начин ще договорим следващите срещи?
Да не опъвам повече нервите на министър Терзиева, ще ви предложа малко по-бързичко да минем през тази тема.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожо министър, извинете ако съм много пространна, но околната среда е много важно нещо, както и климатът. Искам да го напомня на всички.
Тук правя прехода към следващата оперативна програма. Чисто организационно, в Министерството на околната среда и водите има създадена работна група, която вече работи почти една година, направила е четири заседания.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само четири заседания?
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, ние сме от програмите в напреднал стадий на подготовка.
Групата е работила в две направления. Едното направление е било да подготви насоки към всички управляващи органи на бъдещи оперативни програми за това как да впишат политиките по околна среда и политиките по изменение на климата във всички останали оперативни програми, каквито са изискванията на хоризонталните регламенти на Европейския съюз. Тези насоки са изработени, предоставени са на управляващите органи, на оперативните програми. Те присъстват и като приложение към проекта за партньорско споразумение с Европейската комисия за следващия планов период.
Нашата амбиция е те да не са само приложение към партньорското споразумение, а да бъдат неотменима част от всички текстове на партньорското споразумение. Това е едното ни направление – тези политики да намерят мястото си в споразумението и съответно като изражение – и финансово, и като мерки във всички оперативни програми. Това, от една страна.
Имаме готовност да предложим аналогични насоки на етап изпълнение на програмите, когато се отчитат индикаторите за околна среда и изменение на климата при конкретни проекти и мерки на оперативните програми.
Второто направление е подготовката на самата оперативна програма „Околна среда” за следващия планов период. Няма да ви изненадам. Първа ос е „Води”. Ние продължаваме да работим с това.
Втората ос е „Отпадъци”. Тук има една малка изненада. Няма да имаме пари за депа. Ще имаме пари за инсталации. Каквото не сме изградили като депа, остава ангажимент на българската държава. Като това е измерението на несвършената работа.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Представителите на пресата да си отбележат това нещо. Това, което ни води до липсата на възможност за изграждане на депа за отпадъци.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това, което искам да кажа, е, че и в ос „Води”, и в ос „Отпадъци” ние имаме амбицията да имаме специален компонент, специално отделен, посветен на иновациите в тези направления. Иновативни технологии и подходи в третирането на отпадъчни води, в пречистването на питейни води, в третирането на утайки от пречиствателни станции и т.н.
Аналогично за отпадъците – рециклиране, третиране, оползотворяване на отпадъците, иновативни технологии.
Програмата досега не е имала такива амбиции. Надяваме се през следващия планов период да успеем да договорим такъв компонент с Европейската комисия.
Биоразнообразието ще бъде основна част на бъдещата оперативна програма. Аз вече споменах, че ще търсим по-широк диапазон на нашите бенефициенти.
И има един компонент, за който аз вече съм споменавала на няколко пъти в мои интервюта. Имам амбицията той да намери място в бъдещата оперативна програма. Това ще бъде предизвикателство за екипа. Разчитам на съдействието и на колегите от Министерството на регионалното развитие. Аз съм убедена, че ние можем да финансираме и да намерим формата да подкрепяме мерки за градска екология, за екология на градската среда. Амбициозно е, не е много познато в България, но е абсолютно реалистично и може качествено да подобри градската среда в България.
За въздуха. Разбира се, мониторингът на въздуха, наблюдаването на замърсяванията на въздуха ,всички теми с праховите частици и, разбира се изменение на климата, което ще влезе като компонент в оперативната програма. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, вие сте значително привилегировани, дотолкова, доколкото две от приоритетните цели в споразумението се отнасят директно към оперативната програма „Околна среда”. Тя не само е със същото наименование, но явно е и с аналогични оси, които ще бъдат реализирани и, разбира се, модифицирани.
Аз имам няколко въпроса.
Първият е свързан с това ,че в новия механизъм на договаряне се предвиждат предварителни условия за отпускането на средства и постигането на конкретни цели, като прегледът ще бъде направен през 2016 г. – доколко тези междинни цели са изпълнени.
Предварително условие специално във водния сектор е доколко изцяло е транспонирано европейското законодателство в нашето. Имаме ли предварителна подготовка по този въпрос, каква е степента на такова транспониране с европейското законодателство? Защото очевидно е, че без това да бъде направено едва ли ще получим средства.
И второ, какви цели си поставяме към 2016 г., които биха могли да бъдат отчетени пред Европейската комисия, с оглед продължаването на изпълнението на програмата? Ако нещо неясно съм казал, попитайте ме.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Съвсем ясно е, но това е тема за цял семинар. Ще се опитам да бъда кратка.
Първо, да, предварителните условия са едно от тежките предизвикателства при подготовката на споразумението. Предварителното условие, което пряко засяга програмата „Околна среда”, е условието за регулация на водния сектор. Това е изрично разписано.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И каква ви е подготовката в тази насока?
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Каква ни е подготовката в тази насока. Ето, тук е семинарът. Ние имаме стратегия за развитие на водния сектор в България, приета в Четиридесет и първото Народно събрание, много оспорвана по време на гласуването, много непълна, поради факта, че тя беше подготвена от Министерството на околната среда и водите с много фрагментарното участие на други министерства, които имат отношение към тази стратегия. Ние имаме стратегия за развитие на ВиК сектора, която се подготвя в момента от Световната банка и колегите ще разказват за нея. Ние имаме предложение за законови изменения и допълнения в Закона за водите или създаване на нов закон за ВиК сектора. Ние имаме една купчина стратегически и планови документи, които обаче към днешна дата до голяма степен си противоречат един на друг.
На нас ни предстои, подготвяйки оперативната програма, да намерим общото и да изчистим противоречащото си в тези документи. Затова аз разчитам на усилията на всички – и на другите министерства, и на Народното събрание.
Що се отнася до това дали имаме готовност за това предварително условие. Какви цели си поставяме.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Става въпрос да имаме ясна представа, просто един набор от нормативни актове, които трябва да бъдат приети, съответните срокове, в които да бъдем приети, за да не ни изненадат с изпълнението на тези условия.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние имаме конкретни мерки, които са набелязани, както в сектор „Води”, така и в сектор „Отпадъци”.
За отпадъците пропуснах да кажа, че ние имаме също така приет нов закон за управление на отпадъците, който дефинира цели, които са ясно дефинирани извън България, не са толкова амбициозни, но са трудно постижими с темповете, с които изпълняваме ангажиментите си по отношение управлението на отпадъците.
Ние критикувахме тогава закона от такава гледна точка. Сега в състоянието ми да изпълнявам тези цели мога да ви кажа, че може да не са амбициозни, но са доста трудно изпълними.
Така че ние имаме ясни позиции и по отношение на водите, и по отношение на отпадъците, и по отношение на параметрите, които трябва да спазваме по Натура 2000 и биоразнообразието. Остава да ги разпишем така и така да проектираме оперативната програма като последователност на изпълнението й и гарантиране на изпълнението, че тези цели последователно да бъдат постигани. И първата бариера – 2016 г. да бъде достигната не с изпълнение 10 процента на програмата, а с достатъчно добро изпълнение, което гарантира постигането на целите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, провокиран съм от това, което се каза тук. Добре, че тук е министърът на регионалното развитие.
Водната стратегия наистина е не това, което трябва да бъде. Ние въпроса сме го дискутирали, сега да не навлизам в подробности. Няма субординация, няма визия, да не навлизам в подробности. Но това е много важно в контекста на дефиниране на приоритети, на бенефициенти и т.н.
Осъзнавайки какво казвам, задавам въпроса: предстои ли тя да бъде преработена, преди да бъдат подготвени и одобрени оперативните програми? Мисля, че е добре да има изпреварващо обсъждане и коригиране на водната стратегия.
А за отпадъците – ясно, че трябва да бъде изготвена в най-спешен порядък националната програма за отпадъците. Мисля, че трябва да има подкрепа от всички нас тук, които сме в този формат, за да бъде преразгледана, да има ясно дефиниране, да има субординация, да има йерархичност във водната стратегия.
Страната има потребност от една такава стратегия. Но трябва да се работи много ускорено. Има ли готовност за това, има ли воля за това – това ми е въпросът.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, воля има. Тук сме заедно с министъра на регионалното развитие. Ние работим в много добър синхрон и по Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. Работната група, която е съвместна между двете министерства, естествено ще излезе и с предложения по отношение и на водната стратегия, тъй като ние не можем да имаме стратегия, която да противоречи на закон, или закон, който да противоречи на стратегия.
Предстои и има воля този документ да се превърне в работещ документ, а не само като пожелание. Още повече, задължително той ще бъде преразгледан от гледна точка на това, че поради нашите ангажименти във връзка с предотвратяване на изменението на климата или адаптация към изменение на климата на нас ни предстои да разработваме национален план за адаптация към изменение на климата, където проблемът с управлението на водите в България е основен елемент. И тогава всички пропуски на водната стратегия по отношение на координация на работата на институциите трябва да бъдат избегнати и подобрени, ако ние искаме да имаме действително национален план за адаптация към изменение на климата и реални действия по него.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Гледам, че до съвършенство се стремим да постигнем, съгласно думите на онзи поет -
На дните водите
Ще впрегнем в бетонен ръкав
ще им кажем: така ще вървите.
И те ще тръгнат така.”
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние това правим.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един въпрос по отношение на механизма за управление. Досега и във водния цикъл, и при отпадъците горе-долу се спазваше конкурентният принцип. Съответните общини представят проекти, който е по-добър, той се предпочиташе и съответно преминаваше към финансиране по оперативната програма.
Имате ли виждане дали ще се запази този конкурентен принцип или все пак ще се опитаме по някакъв начин да планираме този процес, за да премахнем до известна степен хаотичното развитие на съответните общини?
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Абсолютно прав сте, че тази дива конкуренция е типична на периода на растежа и на грешките на растежа. Дивата конкуренция определено не дава добри резултати. Опитали сме се всички със съвместни усилия – и Министерството на регионалното развитие в това число, и оперативната програма, която подкрепя един проект на Министерството на регионалното развитие, да избегнем това, разработвайки така наречените регионални генерални планове, мастер планове, които включват и точен – да не го нарека списък, но пакет или най-точната формулировка е инвестиционна програма, в която влизат общ пакет проекти, които трябва да бъдат реализирани и подкрепени, за да постигнем целите за развитие във водния сектор.
Така че ние очакваме с много голямо нетърпение тези регионални планове. Имаме постоянен контакт с консултантския екип, който работи по тях. През нас минава оценката за съответствие по „Околна среда”, така че някои от плановете вече са подготвени и се представят на такава оценка.
Очакваме, че в най-близко време ще имаме този пакет от регионални планове и съответно тези инвестиционни пакети за проекти във водния сектор.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Второ ниво, нали?
МАЛИНА КРУМОВА: Да, по Стратегията за регионално развитие. Те са готови. Надяваме се до края на месеца да ги прокараме през решение на Министерския съвет.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, други въпроси има ли? – Няма.
Да благодарим на министър Михайлова за изчерпателните отговори. Аз лично й пожелавам тези 29 млн., които счита да са загуба, да са максималната загуба за страната. Лично аз имам някакви резерви в тази насока, но това са си мои резерви. Да ви пожелаем по-активна работа по Споразумението за партньорство, тъй като няма по-важен документ в момента пред страната ни, който трябва да бъде изработен.
Може би трябва да се помисли и на национално равнище това стиковане, което е с обща координационна група и съответните работни групи по министерства, при определянето на приоритетите, механизмите за реализация и разработването на конкретните програми. Благодаря още веднъж. Да благодарим на Министерството на регионалното развитие.
Имаме два варианта за работа – да дадем 5 минути и да продължим или да продължим директно? Да продължим. Благодаря за общото разбиране да продължим.

Продължаваме с четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ” 2007 – 2013 Г. ПРЕДПРИЕТИ ДЕЙНОСТИ ПО ИЗГОТВЯНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
И при нас имаше опасения през месец април, че 72 млн. евро могат да бъдат изгубени по оперативната програма „Регионално развитие”. Имаме доста печален опит в отделни периоди на развитие на програмата, като например деветте месеца на 2011 г., когато нито едно евро не беше разплатено. Така че и пред вас стоят тези два въпроса.
Вие чухте. Ние вече провеждаме цикъл от изслушвания по всички оперативни програми, първо, по проблемите, които съществуват във финализирането на сегашния програмен период и второ, по работата по Споразумението за партньорство, което предстои. Така че заповядайте, министър Терзиева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на медиите! Ние сме приготвили една кратка презентация и накратко искам да ви представя общия напредък на оперативна програма „Регионално развитие”.
Към днешна дата са публикувани 48 схеми на обща стойност 3 млрд. 131 млн. лв. или 100 процента от бюджета на оперативната програма;
- 1887 са подадени проектни предложения;
- 1045 са сключените договори на обща стойност на безвъзмездната финансова помощ от 1 млрд. 551 млн. лв., което представлява над 96,9 процента от бюджета на програмата.
Разплатените средства към момента са в размер на 716 млн. евро, което представлява 46 процента от размера на договорените средства и 45 процента от бюджета на програмата.
Общият размер на сертифицираните средства към момента е 1 млрд. 26 млн. лв. или 33 процента от бюджета на „Регионално развитие”.
Напредъкът през периода от началото на годината до 12 юли 2013 г:
- сключени са 72 броя договори на обща стойност 115,6 млн. евро;
- разплатените средства са 154 млн. евро;
- сертифицираните средства са 123 млн. евро.
Тук виждате схемата за финансово изпълнение. Разбрах, че имате пред себе си презентацията.
Искам да дам няколко примера за успешно реализирани и текущо изпълнявани проекти, които дават висока добавена стойност за бизнеса и гражданите на Република България към момента.
В частта „Интегриран градски транспорт” в изпълнение са проекти за модернизиране на градския транспорта на седемте големи града на България – София, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен. Общият размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 205 млн. 900 хил. евро. Проектите на Столична община, Бургас и Варна представляват големи проекти и са одобрени от Европейската комисия.
За проекта на община Бургас вече са доставени 28 броя дизелови съчленени автобуси и 39 броя метанови автобуси за масовия градски транспорт.
Столична община има сключени договори за доставка на 50 броя нови нископодови съчленени тролейбуси.
Община Варна предстои да подпише договор за доставка на 70 броя автобуси.
Друг такъв пример са интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Одобрени са зоните за въздействие на 36 града от първо, второ и трето ниво, които разработват интегрирани планове. До края на юли 2013 г. се очаква да бъдат подадени пълните варианти.
Наличието и съответствието с интегрираните планове за градско възстановяване и развитие е задължително условие за финансирането на проекти за градско развитие през следващия програмен период.
Сега малко по отношение на инструментите за финансов инженеринг.
Към 12.07.2013 г. са одобрени инвестиции с нисколихвени кредити в четири проекта. От Фонд за устройство на устойчиво градско развитие на ”София ЕАД” – реконструкция и капиталов ремонт на Женския пазар – гр. София; възстановяване и реконструкция на пазара във Връбница в гр. София.
От Регионален фонд за градско развитие АД – реконструкция на Централния общински пазар в Стара Загора; преустрояване на бивш подземен обект с отбранително предназначение бомбоубежище във Увеселителен атракционен подземен град в град Бургас.
Стойността на одобрените кредити възлиза на 5 млн. 600 хил. лв. от „Регионално развитие” и общо 112 млн. 900 хил. лв., включително съфинансирането от страна на фондовете за градско развитие.
Предстоят преговори с Европейската инвестиционна банка за удължаване на първоначално уговорения тригодишен срок за действие по финансовото споразумение или за нормалното му прекратяване и прехвърляне на отговорностите на Европейската инвестиционна банка към управляващия орган, в съответствие с Решение на Министерския съвет № 390 от м. юни 2013 г.
От гледна точка на подкрепа на жилищната политика: Подкрепа за енергийна ефективност в новоформирани жилищни сгради.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо министър, изпратили сте ни материалите. Ние едва ли бихме могли да бъдем с нещо полезни във връзка с това, което е направено. Интересуват ни проблемите, които съществуват в момента, какви са опасностите, какви са мерките, които предприема министерството и с какво ние като комисия и Народното събрание бихме могли да бъдем полезни.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Това, разбира се, е мое мнение. Но още в началото на тази година управляващият орган е трябвало да предприеме съответните действия за анализиране на рисковете, за намаляване на риска от възможност да загубим средства, което обаче не е било направено. Това е било направено в края на месец май – на Комитета за наблюдение на 28 май т.г. Там е било констатирано, че има забава в изпълнението на определени проекти и е взето решение с два големи проекта да бъде минимизиран рискът от загуба на средства.
Единият проект е за доставка на пожарни на стойност 51 млн. евро. Това е трансформиране на проекта на Министерството на вътрешните работи по схема „Подкрепа за ограничаване и предотвратяване на рискови щети при пожари в градски агломерации”. Проектът е на стойност 51 млн. лв. По този начин идеята е била да се намали правилото n + 2, n + 3 с 34 млн. евро.
Другият проект е пътен проект. Това е северната скоростна тангента, който се очаква да бъде намален с размер до 86 млн. евро, което представлява 80 процента от стойността на проекта.
Искам тук да обърна внимание, че и при двата проекта в момента срещаме някои проблеми. Единият проблем е свързан със северната скоростна тангента, тъй като това е инфраструктурен проект, чийто търг е бил обжалван пред Комисията за защита на конкуренцията, която го върна за разглеждане отново от възложителя Агенция „Пътна инфраструктура”.
Доколкото знам, е атакуван пред Върховния административен съд като втора инстанция, което означава, че има някакво забавяне във времето. Знаем, че не можем да предвидим точно колко ще бъде това забавяне във времето. Но въпреки всичко сме оптимисти. Според нас това не е от най-рисковите проекти, тъй като смятаме, че може би до края на годината, даже ако успеем в началото на другата година да сключим договора, за нас няма да бъде проблем и ще успеем да намалим там загубата на пари, така, както е предвидено от управляващия орган.
В тази насока аз помолих Агенция „Пътна инфраструктура” да потърси поне още един проект, с който паралелно, ако имаме възможност и видим, че скоростната тангента закъсва, да можем да кандидатстваме – разбира се, той трябва да отговаря на всички условия, предвидени в момента, - за да спасим положението със загубата на пари.
След като бяхме в Европейската комисия, поставих въпроса и пред представителите на Европейската комисия и ги помолих за съдействие, тъй като за тези проекти, които са към „Пътна инфраструктура”, има условие от Европейската комисия парите да не идват от оперативна програмата „Транспорт”. А ние сме готови с такива пътни проекти, които ще включим в следващия програмен период по оперативна програма „Транспорт”. Пример – пътят към Дунав мост 2, коридор № 4 – Руженци – Димово. Това е също един вариант, който можем да обмислим. Но ще изчакаме още една-две седмици, няма много да чакаме.
В този аспект е хубаво да имаме вашето съдействие, ако се наложи да вземем едно такова решение. С господин Михалевски сме говорили, че е хубаво да поставим въпроса в Комисията по регионално развитие, когато му дойде времето, за да решим кой е по-целесъобразния начин, кой проект точно да приемем. Разбира се, знаете, че проектът има специална процедура. Комитетът за наблюдение трябва да го одобри. Има си процедура. Аз не искам някой да си помисли, че си измислям някаква процедура.
По отношение на пожарните. Там имаме леко забавяне. Там също имаме някои притеснения – нека да бъда достатъчно честна с вас. Определено имаме притеснения. Надяваме се да отстраним някои неточности с Министерството на вътрешните работи.
Най-голямото притеснение е, че, както знаете, „Регионално развитие” се занимава с инфраструктурата. В случая имаме доставка на коли. От тази гледна точка има някои проблематики в попълването и на апликационната форма. Имаме уверенията на колегите от Европейската комисия, че ще ни съдействат и за това нещо.
Така че някаква по-ясна картина бихме имали може би към средата на месец август как стоят нещата специално с тези два големи проекти, с които искаме да компенсираме и да минимизираме риска от загуба на средства.
От гледна точка на проектите на общините, които бяха в риск . Това са 84 общини. В Комитета за наблюдение, когато е бил проведен на 28 май, е констатирано ,че нашият управляващ орган е направил един анализ и има констатация, че проекти за 84 общини са в риск. На това заседание е взето решение да правим срещи с всичките тези общини и да констатираме какви проблеми имат, как можем да ги отстраним и можем ли да решим заедно с тях проблемите така, че и там да минимизираме риска от загуба, но и да не спираме проектите.
През изминалия месец колегите от управляващия орган – колежката е Снежина Славчева, която в момента изпълнява длъжността директор на управляващия орган – проведоха срещи с всичките тези 84 общини, след което направиха един анализ. Заключението на анализа е, че 29 проекта са в риск на обща стойност 76 млн. лв. и са с обжалвани процедури. Всъщност проблемът там е, че се обжалват процедурите при тези общини.
При всички други сме подписали протоколи с бенефициентите и сме постигнали едно решение проектите да бъдат реализирани, за да не допуснем загуби, за да може да входират най-голямо плащане, за да можем да ги сертифицираме по съответния ред.
От тази гледна точка ние сме оптимисти,че ако успеем да ги реализираме както сме си поставили като цел - единия голям пътен проект и другия за пожарните, ще минимизираме риска от загуба почти до нула процента. Така че сме се захванали здраво и работим по този въпрос.
Нещо ако съм пропуснала по изпълнението до този момент и имате някакви въпроси, ще отговоря.
Мога само да ви кажа, че минималната поставена цел за сертифицирани разходи е била 687 млн. евро. Реалистичната прогноза за сертифицирани разходи към 31.12.2013 г. е била 566 млн. евро. Като прогнозата е изготвена при темп на бенефикация всеки месец да се правят по 24 млн. евро. За миналия месец сме верифицирали около 27 млн. евро.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: С 3 млн. евро сте надхвърлили.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Има нещо такова, което е добре. Този месец ще бъде по-добър. Колегите ме уверяват и между другото аз лично съм се убедила, че засега нещата вървят добре.
Отново казвам, че управляващият орган – обръщам внимание, че това е пропуск – е трябвало още през януари месец да предвиди това забавяне и е можело много по-бързо да се реагира. Тогава нямаше да имаме този проблем в последния момент да търсим алтернативни проекти, за да намалим разходите до минимум.
Ако искате да ви кажа за следващия програмен период.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да спрем до тук. Ако има въпроси, ще им отговорите, след което ще преминем към растежа на регионите. Колеги, имате ли въпрос по отношение на сегашното състояние? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Това, което чувам, е доста оптимистично. Защото за „Регионално развитие” първоначално имаше много оптимистични нагласи, а впоследствие вицепремиерът каза ,че за тази оперативна програма има рискове да бъдат загубени средства. Да се надяваме – оптимист съм от това, което чувам, - че те ще бъдат минимизирани.
Моят въпроси въпрос е: след наложените финансови корекции към общините те изпълними ли са, поносими ли са за тях? Да се надяваме, че няма да има демотивация от страна на общините за в бъдеще за тяхната работа.
Второ. В контекста на здравната стратегия – вече си задавам въпроса в качеството си на лекар – как върви изпълнението в тази оперативна програма към болничните заведения и за следващия програмен период каква е рамката, която се предвижда в това отношение? Защото има огромна потребност и през този програмен период да бъдат използвани целево тези средства, че и за следващия програмен период.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Само не можах да разбера – в смисъл за наложените санкции във връзка с нередности, които са допуснати от общините или във връзка със срещите ,които сме провеждали?
На срещите, които сме провеждали този месец, на практика сме подписали протокол. Нямаме проблеми.
Що се отнася до нередностите, това, което съм констатирала – и сега ще възложим между другото един анализ във връзка с нередностите. Може да не съм права, но моето общо впечатление за всички оперативни програми, защото аз имам поглед и върху другите оперативни програми, е, че някой път управляващият орган, дори доста често налага санкции и вижда някои нередности, които на практика са доста оспорими. Това показва практиката.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие ще срещнете една широко отворена врата, още повече господин Михалевски вече се изказа в пресата няколкократно за проблемите, които са създадени пред България.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Това е страхотно. Аз това исках да кажа, че ако срещна такава подкрепа, ще бъде много добре, разбира се, след съответен анализ. Трябва да се направи анализ и да се види доколко има субективизъм, доколко е допуснат някакъв субективизъм. Това се вижда и от съдебни решения. Защото доста от бенефициентите сега си търсят правата по съдебен ред. Няма друг ред, по който да си търсят правата.
За жалост някои от бенефициентите дори фалират. А при общините това е доста пагубно според мене. Без разбира се, да казвам, че управляващият орган не трябва да подминава нередности. Просто ще направим такъв анализ имаме такава идея – и то спешно ще го направим, за да видим в конкретния случай какво е положението. Когато Вие казахте за онези 9 месеца неверифицирани разходи, тогава е имало точно такъв период в оперативната програма, именно на база на констатирани такива нередности, не са изплащани и не са реализирани разходите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това ли е основната причина?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: По мои данни това е било основната причина. Между другото не съм питала колежката Снежина Славчева по този въпрос, не сме разговаряли. Ако тя смята същото…
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Същото смятам.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Това е всъщност основната причина в този период.
Във връзка с одит на операциите, проведен от ОСЕС, са идентифицирани доста нарушения в проведените обществени поръчки по договорите за безвъзмездна финансова помощ през 2009 – 2010 г.
Това беше идентифицирано като системна грешка на системите за управление и контрол.
Управляващият орган се задължи да направи пълен последващ контрол на всички процедури по сключените договори за безвъзмездна финансова помощ, върху всички процедури по договори с изпълнители. Този последващ контрол беше направен в периода март – септември 2011 г. За този период ние не сме преставали да верифицираме и изплащаме средства към общините, исканията, които предявяват за заплащане. Ние единствено сме задържали сертифицирането на разходите, докато изчистим тази системна грешка на системите си за управление и контрол.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Това са подробности. Смятам, че трябва да бъде подготвен такъв анализ.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: По оперативна програма „Регионално развитие” са предвидени 147 млн. евро за подкрепа, възобновяване и модернизация на лечебни и здравни заведения, от които 75 млн. евро за възобновяване на държавни лечебни заведения, 72 млн. евро – за обновяване на общински лечебни заведения. И двете схеми – за големите и за малките общини, както и за Министерството на здравеопазването, се базират на изготвената концепция за преструктуриране на болничната помощ от Министерството на здравеопазването.
Към момента са в изпълнение проекти на 13 държавни болници за 62 млн. евро от Министерството на здравеопазването. Този месец ще бъдат издадени решения за финансиране на три проекта за лечебните заведения в общините Стара Загора, Габрово и „Царица Йоана”– ИСУЛ, на обща стойност около 8,8 млн. евро.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би не е нужно да разглеждаме конкретно проектите. Кажете има ли забавяне?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Имаме забавяне като цяло в изпълнението на проектите за държавните болници.
По отношение на общинските болници е идентифицирана забава във връзка с обжалване на процедури за обществена поръчка в пет-шест общини. Примерно обжалване на процедура за доставка на община Бяла, Русенско, община Свищов.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Всъщност вие знаете проблема с обжалването. Това е основен проблем в конкретния случай. Аз като юрист не знам точно как е решен този проблем, за да има прозрачност и публичност. Тук трябва да се помогне.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би някакво предварително изпълнение да се пропусне.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Предварително изпълнение - задължително. Може би да се вдигне малко таксата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: От гледна точка на следващия програмен период специално за здравеопазването искам да обърна внимание на позицията на Европейската комисия. Един от проблемите, който имаме сега,е, че нямаме стратегия за здравеопазването. Тя в момента се разработва.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имаме здравна карта.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Нямаме генерален план за болниците. В Европейската комисия са изказали мнение, че европейски пари ще има за спешна помощ, значи ще ни подкрепят абсолютно безрезервно спешната помощ.
Друго условие е да окрупним болниците. Трябва да сме наясно с тези техни препоръки. Друг е въпросът какво решение ще вземем като Министерски съвет и като политици.
Третото предложение е превантивната диагностика. Предложението, което те правят, е, че те биха дали пари за тези болници, които ще се закриват на практика като болници, да бъдат направени в рехабилитационни центрове или в някакви други центрове. За това биха отпуснали средства. Но това – по предварителни данни, които имам от Европейската комисия.
Специално в нашата програма, която предвиждаме, парите, които се предвиждат, са около 4 процента от средствата, което е някъде около 83 млн. 650 хил.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
ГАЛЕН МОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Първо, искам да приветствам реалистичната прогноза, както и мерките ,които предприемате за недопускането на загуба на средства. Въпросът ми обаче е: кога ще имаме гаранции, че тези средства няма да бъдат загубени? Някакъв срок можели да споменете?
И вторият ми въпрос е по-конкретен: на какъв принцип са избрани 67-те града?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не сме минали към следващия проблем – Споразумението за партньорство. Все още сме на фазата изпълнение.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ние трябва да вземем скоро тези решения и през месец септември трябва да кандидатстваме с апликационните форми. Така че трябва да го решим до края на септември. Трябва вече да сме с визия и на ясно в началото или в средата на септември точно кой от двата инфраструктурни проекта ще изберем. Но със сигурност ще го направим. Ние ще направим това макродоговаряне в рамките на 10 процента. Има такава възможност и имаме такава идея.
ГАЛЕН МОНЕВ: Благодаря Ви. Значи можем да смятаме ,че няма да загубим средства, но това ще се знае през месец септември.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Аз не мога тук да се закълна. Правим всичко възможно.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Продължаваме, госпожо министър. Да преминем към регионите в растеж.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: По отношение на регионите в растеж. Между другото, не знам дали знаете за тази оперативна програма в проект. Тя е първата оперативна програма, която е била внесена от България. Първият вариант е бил внесен в началото на годината. След определени бележки от страна на Европейската комисия е подготвен втори вариант, който обаче ще се внесе с другите варианти на оперативната програма и заедно със Споразумението.
Най-основната бележка, която има Европейската комисия към „Регионално развитие”, е, че те искат през настоящия програмен период да направим по-голяма концентрация на градовете. В случая в ос 1 са предвидени 67 града. Европейската комисия смята ,че трябва драстично да ги намалим. Даже експертното мнение на Европейската комисия е да ги направим на 6-7 града, основни центрове. Тяхната логика е, че така ще концентрираме необходимите ресурси за изграждане на цялостната инфраструктура, като по този начин ще се генерира по-голяма икономически растеж.
Ние, разбира се, приехме на срещата за сведение тази информация и казахме, че ще обмислим. Във всеки случай няма да останат тези 67 града, които са избрани, по определени критерии, разбира се.Аз не казвам дали правилно или неправилно са избрани. Може би всички знаете, че в началото са били 36, след това са станали 52 и в крайна сметка са станали 67 града. Има една концепция за пространствено развитие, на базата на която са определени, по определени критерии.
Откакто сме се върнали, умуваме какви два варианта поне да измислим.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А какви ще бъдат тези критерии за управлението на тези 6-7 града? Тук на един разговор, който сте имали с Йоханес Хам, той е изразил някакво мнение това да бъдат проекти, които са най-първи, с най-качествени подкрепи и същевременно някаква насоченост към по-бедните региони в страната.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Всъщност общата, цялостната идея на Европейската комисия е сега да има един интегриран цялостен подход за всички оперативни програми през този програмен период, за да може да не се изпускат пари да отиват просто за някакви инфраструктурни проекти, от които после нямаме никаква резултатност. Те ще търсят резултати – това ни казаха.
В конкретния случай те искат да изберем, както казах, около 6 до 7 основни градове, които са свързани с голямата трансевропейска инфраструктура, с трансевропейската транспортна мрежа, било железопътна, било пътна, било някакви интермодални транспортни системи, за да можем там да развиваме града, като идеята е може би когато дойде инвеститорът, а той ще дойде заради добрата инфраструктура, той ще развие региона на практика, ще създаде допълнително добавена стойност, ще създаде работни места и ще развие региона.
Това е абсолютна логика, която те ни обясниха и аз ви я казвам едно към едно. Те нямат някакви специални критерии. Разбира се, всичко е въпрос на решение на съответната държава и на политика. Но в никакъв случай няма да приемат 67-те града. Казаха, че това е много, въпреки че ние им показахме едни много хубави карти и им казахме каква е била нашата идея. Те казаха, че 67 града е прекалено много.
Искам предварително да ви информирам, че аз смятам, че това трябва да се постави на дебат. Имам среща другата седмица с Националното сдружение на общините. Те са ме поканили, защото имат другата седмица управителен съвет и ме поканиха да присъствам. На тях също ще им представим идеи, които имаме, за да обсъдим предварително с тях точно как да постъпим и как да окрупним тези градове, нека така да се изразя.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: За мене лично изглежда на всеки от регионите на ниво 2 да има по един град.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ние горе-долу се въртим около тази идея, въпреки че ни се иска все пак да направим повече градове, особено в по-слабо развитите региони искаме да сложим евентуално няколко града в повече в Северозападна България и в Централния регион. Там ни се иска да сложим малко повече градове. Разбира се, това ще го направим със съответен анализ и съответни предложения. Смятаме да имаме поне два варианта. След 15 август ще дойде представител на Европейската комисия, с когото да се срещнем и да видим дали сме в правилната посока.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Като говорим за Споразумението, се сещам за едно телевизионно предаване, в което се казваше „Няма време”.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Няма време, да. Трябва да измислим най-добрия вариант за България. Ние в никакъв случай не смятаме да слезем до 7 града. Това просто няма как да стане. Идеята ми е да ги свалим – не мога точно да кажа дали да бъдат 45 или 48, но все пак ще ползваме концепцията. Между другото, това е обща концепция. В нея има определени критерии, които са заложени за градовете като един рамков документ. ще погледнем. Може би има нужда и тя да бъде малко пипната.
Чака ни много работа тези дни, но сме решили да вземем решение, което естествено ще представим и на вас, за да видите какви идеи имаме като проект. Специално за тези 67 града – това е всъщност основното, за което Европейската комисия иска да оправим нашата оперативна програма.
По другите части имаме проблеми със стратегическите документи. Както казахме, за здравната стратегия. Тя се работи. За образованието също липсва стратегия. В момента и тя се изготвя. Така че тези стратегически документи са също много необходими.
Това са основните бележки на Европейската комисия по новата програма, която горе-долу е разпределена като проценти. Не знам дали има някаква голяма разлика. Имаме във връзка с енергийната ефективност и публични и жилищни сгради – разбира се, 20 процента. За градската среда е 61,90.
Първата ос – за градската среда, ще бъде 61,90. Прогнозната стойност на програмата е около 4 млрд. Тепърва предстои финансовата рамка. Идеята е индикативният бюджет да бъде поне колкото е била досегашната програма.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз малко извън това, което в момента обсъждаме. Видно е, че няколко стратегически документи или са приети във вид и съдържание, което не съответства на потребностите и на визията, която трябва да имаме. Аз предлагам да поканим в комисията вицепремиерът. Видно е, че има закъснение.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Чакъров, само да кажа нещо. Ние искахме да започнем с изслушването на вицепремиера и след това да минем по министерства. Госпожа Златанова е заета за тази сряда, затова реших да започнем изслушванията, а следващата сряда ще дойдат госпожа Златанова с останалите четири оперативни програми.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да допълня само, господин председател, в контекста на подготовка на Споразумението за партньорство кои стратегически документи трябва да бъдат изготвени, подготвени проекти и вече подът на оперативните програми да съответства на приетите стратегически документи, за да ускорим приемането на тези стратегически документи.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Усмихвам се, защото действително що се отнася до въпроса за определяне на приоритетите, вече безвъзвратно сме закъснели отново да ги обмисляме. Вие си спомняте, че когато приемахме Националната стратегическа референтна рамка, имаше един Национален план за развитие, върху който стъпихме, определихме приоритетите, оттам и съответните програми. Сега кой е този национален документ? Имаме един национален план за развитие „2020”. Имаме една стратегия за развитие. Имаме стратегия по отделни отрасли. Върху какво стъпваме? Глобален въпрос. Но за съжаление моето лично убеждение е, че в момента да разглеждаме приоритети – за това сме безвъзвратно закъснели, за най-голямо съжаление.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Няма за кога.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо министър, ако разрешите един въпрос от мене. Смятате ли, че трябва да има някаква диференциация по отношение на регионите? Пример. В такъв район като Северозападния по-скоро да се мисли за някакви от гледна точка на икономиката преки инвестиции в създаването на индустриални зони, а в други региони, които са по-развити, създаване на условия за развитие на бизнеса, по-скоро подобряване на конкурентоспособността и т.н. Считате ли, че това ще бъде удачно, ако се обмисли?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ако ме питате като министър на регионалното развитие и ме питате в контекста на оперативна програма „Регионално развитие”…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Региони вече в растеж.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Да, региони в растеж. Ако ме питате като министър на регионалното развитие, според мене трябва да има такава диференциация. И регионалните планове, макар и да са заложени в тях такива общи критерии и принципи, горе-долу разглеждат специфичността на всеки един регион. Но при развитието на всеки регион трябва да ползваме и други инструменти. Имаме оперативна програма „Регионално развитие”, имаме оперативна програма „Иновации”…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: „Научни изследвания и иновации”.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Имаме оперативна програма „Конкурентоспособност”. Трябва да се използват инструментите на Дунавската стратегия специално горе в тези региони.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Даже още нямаме координиращ орган.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Координиращият орган сме ние.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По Дунавската стратегия става въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Да, по Дунавската стратегия. Но за жалост наистина е голям хаос в министерството.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Наука и образование за интелигентен растеж.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Да, наука и образование за интелигентен растеж. И отделно ще има една за конкурентоспособност. Там трябва да използваме всички оперативни програми, точно както Европейският съюз иска да бъде интегриран подходът. Те искат, между другото, когато сключваме Споразумението, да видят интегрирания подход, как държавата ще развива регионите си чрез всички оперативни програми.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Закъснели сме.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Да, закъснели сме.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз много бих желал да имаме яснота как виждаме България през 2020 г., какви национални цели си поставяме и съобразно това да разработим и стратегическата рамка, и отделните оперативни програми, да си поставим целите и да е ясно какво постигаме.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Ние трябва да си пренаредим малко приоритетите и това го е направило сегашното правителство от гледна точка на „Европа 2020”. Това ни го каза и господин Хам и ние наистина трябва да ги пренаредим от гледна точка на финансовата рамка, тоест на първо място да е икономическият растеж и вече другите приоритети. Например инфраструктурата остава приоритет, но тя трябва да отстъпи място на други.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: На мене какво ми прави впечатление. Те поставят три възможни растежа: интелигентен, догонващ и още един. Ние сме ги сложили и трите. За мене ние трябва да развиваме стратегия на догонващ растеж.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Точно така.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И това трябва да бъде ключово в цялата ни философия на развитие и на отделните политики, и на отделните оперативни програми. Но за съжаление като че ли – пак изказвам моето мнение – някак си сме позакъснели и за този дебат.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Вие сте абсолютно прав, че няма такъв стратегически документ, изготвен към дадения момент в държавата. Имаше един стратегически документ „България 2020”, но той въобще не отговаря на изискванията.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма да го коментирам.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Аз също няма да го коментирам. Но понеже аз се занимавам със стратегическо развитие в Министерския съвет, имам поглед върху всичките тези документи. Не искам да коментирам изобщо този документ. Идеята беше уж той да бъде базата, но за жалост въобще не достигнахме до такъв резултат.
Оттук нататък трябва да се справяме с наличното и, разбира се, Споразумението така да го направим, че да е ясно ние какво целим. Между другото, идеята на нашето правителство е точно тази - догонващ растеж. Няма какво друго да е.
На Европейската комисия е достатъчно да имаме поне разработени секторни политики, ако не друго, които все пак да отговарят на общата европейска политика на „Европа 2020”. И мисля, че в тази насока ще се справим. Не е лесна задачата, много е кратък срокът.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предишното правителство как си е определило приоритетите. Приоритет 1 – „Образование и квалификация за приобщаващ растеж”.
Второ – „Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж”; „Икономика за устойчив растеж”.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: За жалост точно така е.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И трите вида растеж, ако мога така да кажа, са ги вкарали в отделните приоритети, без да изведат онова, което е основно за държавата.
Колеги, има ли въпроси? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ПЕТКОВ: Аз ще се опитам да задам един сравнително конкретен въпрос, свързан с така наречената реформа във водния сектор.
Бих искал да попитам за визията на министерството по отношение бъдещето на сега действащите ВиК дружества, общините и държавата като собственици и визията за това ще се търси ли разширяване на установената вече в Столичната община практика на концесиониране на услугата или ще се търси промяна в статута на сега действащите държавни и общински дружества.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз много съжалявам, че господин Михалевски и господин Чакъров четири години спориха по тези въпроси.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Както каза преди малко министър Михайлова, това е голям дебат, мога да ви го разказвам за дни. Но сега да ви кажа каква е сегашната ситуация. В момента е готова Стратегията за развитие на водния сектор от Световната банка. В стратегията има няколко варианта, които са предложени от гледна точка на решаването на проблемите с инфраструктурата и цената на водата, разбира се. Ще отговоря след малко на въпроса. За жалост всичките тези варианти клонят към повишаване на цената на водата.
Тази стратегия предвиждаме да я предложим да я разглеждаме в комисиите. Само че първо трябва да я разгледаме ние. Сега я преглеждаме с Министерството на околната среда, за да видим дали имаме някакви противоречия със Световната банка. Засега нямаме.
От гледна точка на реформите във ВиК знаете – законът е приет през 2009 г. с измененията, не е приложен. Трябва спешно да се извади собствеността от ВиК, да стане общинска и държавна. Правят се в момента мастерплановете, закъснели са. Идеята е през месец ноември да бъдат приети всички мастерпланове, с оглед да го има пак този интегриран подход и да можем цели региони да управляваме чрез асоциациите. Тоест това е идеята.
Разбира се, тук възникват други проблеми, свързани с по-малките общински ВиК. Вие може би знаете по-добре от мене тези проблеми.
Така че ние сме се захванали с реформата във ВиК. Сега и със Закона за водите. Изваждането на собствеността трябва много бързо да се приложи и да видим стратегията, която, разбира се, ще има много сериозен негативен социален отзвук, още отсега трябва да го знаете. Защото цената на водата ще трябва да я вдигнем и трябва да видим какви паралелни мерки ще взимаме. Тоест ще решим ли да правим тази реформа. Ще трябва някой да направи първата стъпка и да започнем реформата. Другият начин е да продължаваме да си тупкаме топката и водоснабдителните съоръжения знаем в какво състояние са. Просто няма начин сега да спрем. Трябва да вървим напред, дори да имаме някакви негативни последици.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Лошото е, че не само с водата така стои въпросът.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Да, има и такова нещо.
Така че не знам дали успях да Ви отговоря донякъде на въпроса.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, други въпроси има ли? – Ако няма, да благодарим на министър Терзиева за пълното изложение по проблемите. Да се надяваме, че през 2020 г. този растеж на регионите ще бъде видим и още през 2016 г. няма да ни бият за целите.
И понеже ни предстои програмата „Човешко развитие”, понеже все пак е човешко, да дадем 5 минути почивка и след това да продължим.

(След почивката)

ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2007 – 2013 Г. ПРЕДПРИЕТИ ДЕЙНОСТИ ПО ИЗГОТВЯНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Казват, че в най-добрия случай 30 млн. . ще се загубят, в най-лошия – 70 млн. Така че, госпожо заместник-министър, имате думата да ни запознаете с текущото състояние на оперативната програма, проблемите, които съществуват в момента и с какво бихме могли ние да ви бъдем полезни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Благодаря, господин Червеняков. Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги! Ние също сме подготвили кратка презентация във връзка с финансовия напредък и проблемите, които стоят пред оперативна програма „Човешки ресурси”. Искам още веднъж да извиня министър Адемов, но знаете, че той в момента е при работниците в рудника и това го възпрепятства да бъде в София по това време и лично да представи доклад по отношение на оперативната програма.
От материалите, които сме ви изпратили, ще кажа малко по-обобщено каква е картината.
Към момента считаме, че оперативна програма „Човешки ресурси” стои сравнително добре на фона на другите оперативни програми, като се има предвид, че програмираните средства надхвърлят с малко 100 процента, а договорираните са в размер над 95,4 на сто или това са 2 млрд. 266 млн. лв.
Разплатените средства са в размер на 45,5 процента, а верифицираните – 36,8 процента.
Всъщност това, което е при нас като проблем, е нивото на сертифицираните разходи от страна на Европейската комисия, което е в размер на 34,4 процента.
За да не бъде допусната автоматична загуба на средства, до края на годината практически ние трябва да имаме сертифицирани средства в размер на 53 процента и още 18 процента извън това, което към сегашния момент – средата на юли, е сертифицирано. Към момента подготвяме пореден доклад към Комисията в размер на 45 млн. лв.
Искам да ви информирам, че ежемесечно се подават такива доклади до сертифициращия орган.
По отношение на финансовия напредък можем да кажем, че в рамките на 2013 г. е постигнат значителен такъв, като размерът на сертифицираните разходи е нараснал с над 318 млн. за последните около 6-7 месеца. Преди това може да видите от графиката, нивото на сертифициране, договориране, разплащане и т.н. е вървяло в сравнително по-бавни темпове. Причините за това са няколко.
Първо, бих искала да отбележа, че оперативна програма „Човешки ресурси” е сравнително една от най-сложните програми от гледна точка на широкообхватност на бенефициентите. Ние работим с изключително много бенефициенти и поради тази причина сме програмата с най-много сключени договори към момента. Това са близо над 3490 договора, които са сключени.
Също така целевата група, прекият потребител на услугите, които се финансират по оперативна програма „Човешки ресурси”, е насочена към индивидуалния човек. Така че тук потребителите на услуги надхвърлят около 400 хил., които са включени в различни мерки за обучение и квалификация, за заетост, за подпомагане посредством социални услуги, за подпомагане на училищни практики в системата на образованието, квалификация на преподавателите и т.н.
Разбира се, не малко проблеми има констатирани по отношение на управлението на програмата на ръководно ниво, като тук определено може да се говори за забавяне от гледна точка на тръжните процедури. Един от големите проблеми, както и при останалите програми, са тръжните процедури. Наблюдава се много честа смяна на екипите по проекти, по които има големи обществени поръчки, които към настоящия момент формират по-голямата част от рисковете за загуба на средства.
Също така налице е несвоевременното отчитане от звената по някои от проектите и нерегулярното подаване на документи на месечна база.
Поради тази причина това, което и Вие споменахте и което ние сме посочили в нашия доклад, песимистичният сценарий на загуба на средства е в размер на 70 млн. евро, като то е концентрирано основно по три оси. Това е Приоритетна ос 2, която е насочена към заетите лица, тъй като там повечето от проектите са насочени към фирми, които кандидатстват, тоест имаме грантова схема, което изисква малко повече време.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А образованието как е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Това е третата ос, която се управлява от Министерството на образованието и науката. Там е най-големият риск от загуба на средства.
Другата ос е Приоритетна ос 6, която е за административен капацитет и институционално изграждане. Там в момента, предвид на това ,че повечето проекти са свързани с изграждане на информационни системи, ние ги преглеждаме и една част от тези проекти ще бъдат намалени, а средствата – прехвърлени към някоя от другите оси.
Това, което очакваме до края на годината – говоря пак в сравнително реалистичен сценарий, е да договорираме 97 процента от програмата, да разплатим близо 60 процента, като верифицираните средства да достигнат около 48 процента и съответно около 46 процента да са сертифицираните разходи. Пак казвам, при максимални усилия, които полагаме, и, разбира се, при добро взаимодействие с другото министерство – на образованието и науката, и със самите звена в системата на Министерството на труда и социалната политика се надяваме рискът от загуба да бъде минимизиран до 30 млн.
Какво сме предприели, с цел да не допуснем загуба на средства.
На първо място, направихме преглед на всички процедури и установихме ,че някои са прекомерно усложнени от гледна точка на документи за отчетност. Така че тук ще бъдат опростени до голяма степен от гледна точка на документи, които не носят добавена стойност, а по-скоро само затрудняват, трупа се хартия и се затрудняват контролиращите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Дано да ви стигне времето.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Започнали сме да го правим малко по малко.
Другата стъпка, която правим, е молба със задължителен характер към всички звена и бенефициенти както вътре в системата на труда, така и в Министерството на образованието и науката, така и външните частни фирми да правят месечно отчитане на разходите, защото по този начин ние можем да подаваме по-големи отчети за сертифициране към самата комисия.
Третата стъпка е ежеседмични срещи с представители на Министерството на образованието и науката, като непрекъснато следим рисковете – при тях са основно два рискови проекта, как се развиват и по какъв начин можем там да намалим риска. Пуснали сме писма до бенефициентите, които са от страна на държавната администрация, в кратки срокове да ни подадат информация какво се очаква реално да верифицират до края на тази година,тоест което може да бъде подадено за сертификация, така че останалите средства да бъдат прехвърлени по оси, като Приоритетна ос 1, която е насочена към безработни лица, по която примерно има нужда от допълнителни средства и могат да бъдат усвоени бързо, както и по Приоритетна ос 5, която се управлява от Агенцията за социално подпомагане и там също по проекти за предоставяне на социални услуги могат да бъдат бързо изразходвани средства, като там към момента ние очакваме да се извърши наддоговориране на средствата, така че в момента, в който прехвърлим средства от Приоритетна ос примерно 2, 3 и 6, веднага да влязат в оборот и веднага да бъдат изразходени.
Очакваме във всеки момент да бъде одобрено решение на Министерския съвет за наддоговориране в размер на 10 процента, за да имаме съвсем стабилно основание да направим така.
Също така сме в контакти с представителите на Европейската комисия, които ги информираме за стъпки, така че максимално бързо в момента, в който подадем нашите предложения за прехвърляне на средства от ос в ос, тъй като там процедурата е по-тежка, те да имат готовност и да имаме едно предварително одобрение, така че в минималния срок да бъде получено от тях одобрение.
Както и, разбира се, вътре в рамките на отделните оси правим непрекъснато прехвърляне на средства от проекти, където остават такива като резерв или такива средства, които вследствие на обществени поръчки са останали, се прехвърлят към други програми и мерки, които към момента действат по-бързо.
Мога да ви уверя, че и министърът включително е много ангажиран, както и всички ние, в този процес да минимизираме максимално риска от загуба. Не може обаче да ви гарантирам, че няма да имаме загубени средства. Въпросът е те да са максимално малко, така че да не се отразят върху общо поетите ангажименти при това договориране, което имаме в момента.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз Ви благодаря за стегнатото и целенасочено изложение. Колеги, въпроси Ако разрешите, аз да започна с три въпроса.
Първо, Вие казахте, че една от насоките за избягване на тази загуба на средства е пренасочване от една ос към друга – от образование към заетост и евентуално към други. Обмисляте ли и вътре в самите оси да се направи някакво пренасочване на средства към някои по-бързи и ефективни мерки, като например ваучери, стипендии и т.н., за да може действително тези по-бързи механизми да компенсират това изоставане?
Второ. Прави впечатление, поне от тази информация, която ние имаме, че при услугите за деца и средства за деца, лишени от родителски грижи, тези средства, които са по оперативната програма, също има известно забавяне. Там предвиждате ли някакво пренасочване на средствата от тази ос към други?
Следващият ми въпрос е свързан с усъвършенстване на системата за едно по-бързо сертифициране на аванси и увеличаване на авансовите и междинни плащания, каквото решение поне имаше по времето на служебния кабинет, доколкото си спомням.
И последно. Съществува известна информация, че има забавяне на плащания в Агенцията по заетостта. На какво се дължи това нещо и как считате това нещо да бъде до известна степен избегнато?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Благодаря за въпросите. Аз ще се опитам да отговоря на всички въпроси. Ако нещо пропусна, с мене е главният директор на дирекция „Европейски фондове” в министерството и ще помоля да ме допълни.
По отношение на прехвърлянето на средствата в рамките на една ос, да, това се прави. Само че средствата не се прехвърлят към схеми от типа на ваучерите, тъй като там обучението изисква по-дълъг период от време и няма как до края на годината да бъдат разплатени. Едно обучение е в период между три и шест месеца, а самото отчитане изисква поне още около месец – два. Така че по-скоро средствата, които ние прехвърляме, са към мерки, които създават заетост, тъй като заплатите се отчитат на месечна база и там няма проблем да бъдат удължени сроковете на наетите лица по отделните проекти или пък да бъдат наети нови лица, които не изискват обучение, освен ако то наистина не е много кратко, примерно част от професия, която е около месец и половина.
Така че от тази гледна точка средства се пренасочват вътре между самите проекти.
По отношение на услугите за деца, за момента не предвиждаме пренасочване на ресурс от тази мярка. Предполагам, че Вие визирате проекта, който се изпълнява от Държавната агенция за закрила на детето. Оттам колегите днес ме информираха, че почти приключват с оценката на децата. Наистина там има едно огромно забавяне, около половин година, в тази оценка.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: 150 млн. лв. е проблемът, който съществува в тази агенция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Не. 150 млн.евро – това са всички средства на самата приоритетна ос 5. Доста по-малък е ресурсът. Разбира се, всеки един лев е ценен.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Така като гледам, по приоритетна ос 5 са дали 344 млн. лв.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: 344 млн. лв., 150 млн. евро.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: За лева говоря. Все още не сме приели еврото, въпреки усилените попълзновения на редица правителства. И отказите след това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Няма такава мярка, която да е 150 млн. лв. Това са малки проекти.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Казвам, че от тези, които са програмирани, имаме информация, че там има забавяне на близо половината сума по тази приоритетна ос. Не знам доколко ми е вярна информацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Не, няма по тази ос.
По отношение на авансовите плащания, за да се случи подобен тип по-голям процент авансово плащане, всеки един проект трябва да отговаря на определени условия. Всъщност това, което в момента прилагаме и което също създаваше затруднение, е механизъм, чрез който се увеличава междинното плащане преди финалното – от 80 процента на 95 процента, което позволява по-големи оборотни средства за бенефициентите, така че да могат също така да оперират с тези средства.
По отношение на Агенцията по заетостта ние изискахме отделен доклад от тях. Това,което при тях е основно като забавяне, е в рамките на една основна схема и това е създаване на заетост на младежи чрез осигуряване на възможностите за стаж. В момента забавените плащания са в размер на 4 млн. 182 хил. от общата стойност на проекта, която е 35 млн.
Това, което гарантират от Агенцията по заетостта, лично аз не мога от тяхно име да поема такъв ангажимент, но ние така или иначе го следим, че до края на август ще бъдат разплатени всички средства. Разбира се, това е сума, която ще продължава да набъбва във времето, ако те не започнат веднага плащания.
По отношение на Агенцията по заетостта ние също сме изискали определени планове с разчети на изплащането и на средства, които има вероятност да не бъдат изплатени, така че да можем и тях да пренасочим там, където е необходимо. Или пък съответно да преценим каква част от средствата, които се връщат при нас чрез национален фонд, да насочим към Агенцията по заетостта.
Пропуснах да ви кажа, че с Министерството на образованието и науката имахме среща със заместник-министъра на финансите господин Ананиев. Министърът на образованието госпожа Клисарова поиска до известна степен да се даде някаква гаранция да може да използва част от средствата, с които тя разполага по националния бюджет, за да може да разплати с тях определени задължения и да може по-бързо тези средства да бъдат верифицирани и подадени за сертифициране. Така че от страна на Министерството на финансите, доколкото тя ми подаде като информация, те имат такова уверение, че ще могат да разполагат с около 20-30 млн. лв. ресурс до края на бюджетната година. Така че и по този начин включително се опитваме да минимизираме риска от загуба на средства.
Ако искате специално по отношение на Агенцията по заетостта, мога и по-подробен доклад да ви представя на един по-късен етап. Ние имаме един малко по-подробен доклад, да не го изчитам.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Реален ли е този проблем и наясно ли сте, че трябва да се предприемат някакви мерки за ускоряване на дейността?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Да, наясно сме.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси. Ако няма, да преминем към следващия програмен период.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: По отношение на следващия програмен период оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е една от първите програми, която неофициално беше консултирана с Европейската комисия и на последния Комитет за наблюдение на настоящата оперативна програма от страна на представителите на Комисията беше похвален напредъкът, който е извършен по подготовката на новата оперативна програма, както и че от страна на Комисията на този етап няма никакви забележки по така разписаните инвестиционни приоритети и цялостното окомплектоване на самата програма.
Знаете, че програмата е разпределена в пет тематични цели. Едната е насочена към мерки за заети и безработни, втората е насочена към социално и активно включване, третата ос е насочена към модернизация на системите за предоставяне на услуги в рамките на Министерството на труда и социалната политика и неговите звена, четвъртата е трансгранично сътрудничество, а петата е техническа помощ.
Това, което в момента стои на дневен ред, е приемането на стратегията по заетостта като едно от необходимите условия по тази програма. Актуализираната Национална стратегия по заетостта е готова вече от близо месец след последните забележки, които бяха дадени от страна на социалните партньори. Проблемът, който стои пред нея е, че тя трябва да бъде одобрена от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Доколкото разбрах, днес на първо четене са гледани поправките в Закона за публичност на имуществото и доходите. Така че колкото по-бързо влезе тази промяна и връщането на работодателите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, при наличието вече и на определен вицепремиер, който да го ръководи, считаме ,че няма да има проблем тази стратегия да бъде приета най-късно през месец септември.
Ние също така работим и с останалите министерства, които имат определени проекти, финансирани по новата програма „Човешки ресурси”. Вчера имахме среща и с Министерството на здравеопазването. Те ни увериха, че по това, за което и госпожа министърът посочи – Националната стратегия за здравето, те работят много усилено и към края на ноември ще имат готовност и с нея. Тъй като част от дейностите, заложени в тази стратегия, ще бъдат финансирани по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Едно от другите затруднения, които лично аз виждам, е отделянето от тази програма на новата програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, още повече ,че тя е в сравнително начален етап и е по-трудна демаркацията с част от мерките и програмите, които се предвиждат по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като тук визирам най-вече квалификацията на възрастни, тъй като част от тези деца попадат и в техните целеви групи. Но се надявам, че ако остане така тази програма да я има, защото и от страна на Комисията нямаме окончателно някакво становище дали това в крайна сметка ще бъде отделна програма или тя ще бъде пак част от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, за нас е важно там по-бързо да върви тази програма, за да можем да направим тази демаркация.
Иначе до момента пет пъти се е събирала тематичната работна група по програмата. Все още за съжаление нямаме финансовите параметри на новата програма „Човешки ресурси”, което малко затруднява разпределението на средствата по отделните оси. Колегите работят усилено върху индикаторите по програмата, но и те зависят от ресурса, който, пак казвам, все още нямаме. Но от преговорите, които в момента се водят по новите регламенти и специално изискванията за средствата от Европейския социален фонд, очакваме размерът на средствата да не е по-малък от предходния програмен период. Така че горе-долу боравим в момента с тези цифри.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, въпроси?
Политиката е своего рода заболяване. Но понеже всеки един от нас е изкушен, искаме да видим малко повече увереност между проблеми и начин за тяхното решаване. Това, което прави впечатление, е, че в анализа на първата част на Споразумението за партньорство, поне този вариант, който е готов към момента, са посочени няколко основни проблеми пред страната ни – демографският проблем, младежката безработица. Оттук нататък ми се ще да видя в тази програма поне за следващия програмен период малко повече обвръзка между проблемите, които съществуват в страната, и начина за тяхното решаване. Тоест доколко съответните оси в развитието на човешките ресурси през следващия период ще бъдат насочени примерно към повишаване на заетостта, а не към стимулиране на професионалната безработица, доколко ще бъдат насочени към младежката безработица и нейното ограничаване, доколко ще бъдат насочени, да кажем, към повишаване на квалификацията и развитие на трудови навици? Така че действително с тази програма ние да решаваме някои реални проблеми, които стоят пред страната ни и реални цели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Ако мога да Ви отговоря, ще кажа следното. В новата програма целите, които са поставени от гледна точка на „Европа 2020” са изцяло заложени като инвестиционни приоритети. Така например има отделен приоритет, който е насочен към подпомагане на част от хората, които са в риск, от изпадане в бедност, както и намаляване на процента на лицата, които са под линията на бедност, тъй като целта на България е да намалим тези хора с 240 хил. до 2020 г.
За единия от приоритетите, по който и в момента работим – за ранното отпадане на деца от системата на образованието, ми е трудно, пак казвам, от гледна точка на разделянето на програмата на две програми да кажа до каква степен ние ще вземем или не участие в него.
По най-важния приоритет, който е много амбициозен за България – заетост от 76 процента, е насочен изцяло към Приоритетна ос 1, като там имаме отделен инвестиционен приоритет, насочен към младежите.
В тази връзка 100-те милиона евро, които допълнително ще бъдат предоставени по така наречената „младежка гаранция”, работим усилено по създаването на план. Дори утре ни е срещата с младежки организации от цялата страна с очакване те също да предложат конкретни мерки и програми. Амбициозната цел, която сме си поставили, е до средата на септември да имаме изработен план специално за използването на тези 100 млн. евро за младежката гаранция, така че през месец октомври този план да бъде съгласуван и одобрен от Европейската комисия с идеята още от първите дни на месец януари, тъй като традиционно безработицата през зимните месеци е по-голяма, ние да можем да разполагаме с тези средства и да работим.
По отношение на обвързаността на търсенето на пазара на труда с работната сила, имайки предвид, че все пак Министерството на труда и социалната политика не създава работни места, са разработени към момента няколко механизма – единият за ранно прогнозиране на търсенето и предлагането на работна сила, за да може от началото на 2014 г. съвместно с още 10 министерства плюс Агенцията за малките и средни предприятия ние да имаме едни реални прогнози и на базата на тях да правим обучения, които са целенасочени, а не по принцип. Тоест не някои организации да получават пари, за да обучават хора въобще, а всяко едно обучение да е обвързано с конкретно работно място, с търсенето на определени специалисти.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ако няма повече въпроси, да благодарим на заместник-министър Янкова и на госпожа Ефремова за отделеното време и да им пожелаем успех. Да им пожелаем в оставащите месеци до края на годината да договорят максимален брой средства и в следващите две години да могат да бъдат разплатени.
Искам да благодаря на представителите на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, които, макар и в много кратко време, успяха да дойдат на днешното заседание. Да благодаря и на медиите за проявения интерес.
Това ще бъде трайна практика оттук нататък. На всяко едно от заседанията на комисиите ще изслушваме някой от министрите, като на 25 юли се надяваме да направим изслушване на вицепремиера госпожа Златанова, откъдето да получим по-обща представа за положението в страната.
Има ли други въпроси? – Не виждам.
Още веднъж ви благодаря и закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,30 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ: (Младен Червеняков)