П Р О Т О К О Л №6/11.09.2013 г.

---

На 11 септември от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Зинаида Златанова – заместник-министър председател, отговарящ за еврофондовете, във връзка с текущото състояние на седемте оперативни програми през настоящия програмен период 2007 – 2013 г. и напредъка в процеса по финализиране на Споразумението за партньорство на Република България за следващия програмен период 2014 – 2020 г.
2. Изслушване на актуална информация от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние на оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. и напредъка по дейностите, свързани с подготовката за следващия програмен период 2014 – 2020 г.
3. Изслушване на актуална информация от Министерството на финансите във връзка с текущото състояние на оперативна програма „Административен капацитет” 2007 – 2013 г. и напредъка по дейностите, свързани с подготовката за следващия програмен период 2014 – 2020 г.
4. Изслушване на актуална информация от Министерството на икономиката и енергетиката във връзка с текущото състояние на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г. и напредъка по дейностите, свързани с подготовката за следващия програмен период 2014 – 2020 г.
5. Разни.

На заседанието присъстваха: Зинаида Златанова – заместник- министър председател, Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от ЕС”, Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Еми Милушева –ръководител на управляващ орган в Министерството на икономиката и енергетиката, Любомир Ганчев – съветник в Министерството на икономиката и енергетиката=

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме вече необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Преди всичко искам да приветствам новите членове на комисията, които от днес се включват в нейните заседания. Вярвам, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която е работила в други парламенти при единодушие на вземането на решенията, и в този парламент няма да изневери на практиката, когато се решават национални въпроси, политическите пристрастия да не вземат връх.
На днешното заседание сме поканили вицепремиера госпожа Зинаида Златанова и ръководителите на съответните оперативни програми в три министерства – „Транспорт”, „Административен капацитет” и „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, за да приключим цикъла на изслушване по двата основни въпроса, които Европейската комисия постави в своя меморандум още през месец юли, а именно състоянието на финализирането на програмния период 2007 – 2013 г. и подготовката за новия програмен период.
Особено сме доволни, че през месец август правителството прие и трети вариант на Споразумението за партньорство, който вече е предоставен на Европейската комисия. Надявам се, че в тези разговори ние ще добием пълна представа, за да може комисията да изготви своя доклад за състоянието по тези два ключови въпроса и оттук нататък да излезем с конкретни предложения, които може би ще бъдат полезни за представителите на изпълнителната власт при финализиране на Споразумението за партньорство, а и при неговата реализация по отношение на механизмите, по които трябва да се осъществява следващия програмен период за усвояване на фондовете на Европейския съюз.
Така че, госпожо вицепремиер, приветствам Ви с „Добре дошла” в комисията. Заповядайте, имате думата по първия основен въпрос.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ, ОТГОВАРЯЩ ЗА ЕВРОФОНДОВЕТЕ, ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА СЕДЕМТЕ ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ ПРЕЗ НАСТОЯЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2007 – 2013 Г. И НАПРЕДЪКА В ПРОЦЕСА ПО ФИНАЛИЗИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
По тази точка в заседанието ще участват още:
Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от ЕС” в Министерския съвет
Лазаринка Стоичкова – съветник в политическия кабинет на вицепремиера.
Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! За нас е чест, че цялото това заседание е посветено на темата за европейските фондове.
Това, което имаме да ви съобщим общо по текущото състояние на изпълнението на актуалните оперативни програми, е, че имаме – аз ще ви ги изчета за сравнение – към 13 март 2013 г. сертифицирани разходи в размер на 27, 62 процента; към 31 май – сертифицирани разходи 30,91 процента и към 10 септември сертифицирани разходи 35,35 процента. Тоест наблюдава се едно ускорение на изпълнението на програмите. Според има още накъде да се ускори. И както знаете, целта ни е към края на тази година, когато идва периодът на автоматичното освобождаване по правилото n+3 загубата на средствата да е минималната възможна.
Мога да ви информирам набързо по оперативни програми.
По оперативна програма „Регионално развитие” сертифицираните разходи са 36 процента…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо вицепремиер, да прескочим този отчет по отделните оперативни програми, а Вие да се концентрирате върху общите проблеми и върху финализирането на периода.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Предвиждам въпроса на някои от вас в крайна сметка колко ще загубим в края на периода. Това е, което вълнува всички граждани. Общите проблеми и съответно размерът на загубата са неща, които никак не са нови за никого от вас. Това са въпроси, като започнем от забавяне на програмирането, минем през забавянето на отделни процедури.
Знаете, че изключително многобройни са проблемите. Минавайки през целия процес, като завършим до масовите обжалвания на обществени поръчки, които също забавят редица проекти, при по-големите - това е съществено за размера на потенциалните загуби – проблемите не са нещо ново, което никой от вас не знае. Тъкмо напротив.
Ние още в началото на мандата направихме с моите колеги министри и заместник-министри, заедно с директорите на управляващите органи един бърз план за действие къде бихме могли да ускорим и къде бихме могли да подобрим и да оптимизираме процеса. Този план за действие е пред мене. Ако искате, мога да го изчета мярка по мярка. Пак казвам, няма никаква новина в него, защото такива действия са предприемани от служебното правителство преди нас, със сигурност и от правителството преди мене. Но, пак казвам, за съжаление картината е такава. Да, България ще загуби средства тази година, ще загуби и следващата година. И да, отсега е ясно, че към края на периода ние няма да сме усвоили сто процента от средствата, няма да сме усвоили и 90 процента. Ако искате по-голяма конкретика, можете да задавате въпроси.
Искам дебело да подчертая, че в никакъв случай не искам да казвам, че това е по някакви субективни причини, нечия субективна отговорност или персонална. Това е картината. Вече почти 7 години са минали. Това са уроците от този програмен период.
Това, което според мене като действие отсега нататък трябва да предприемем, е да се готвим активно за следващия програмен период и малко да се опитваме да избегнем грешките, там, където е възможно, от сегашния програмен период. Тук ролята и помощта на парламента ще ни бъде изключително ценна. Защото вероятно ще се налага да се променя и законодателството, там, където е необходимо, вероятно ще се налага да предприемем един или друг иновативен подход.
Също така апелирам за много строг парламентарен контрол от самото начало на следващия програмен период, идентифициране на проблемите своевременно. Казването им на глас само помага според мене за тяхното решаване. Като казвам решаване, имам предвид решаване от всички заедно, защото това са парите на България.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ако искате, да разделим нещата на две – първо да приключим със сегашния програмен период и след това да преминем към Споразумението за партньорство. Чухме кратките встъпителни думи на вицепремиера. Имате думата за въпроси.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, колеги, уважаеми представители на медиите! От това, което чуваме, можем да бъдем в най-лека степен оптимисти, по-скоро притеснение, госпожо Златанова. Защото Вие за пореден път казвате,че ние ще загубим средства и през настоящата година, и през следващата година. Това е много притеснително, с оглед на огромните потребности от изграждане на съответната изключително необходима инфраструктура за страната ни. На фона на сериозната финансово-икономическа криза това са първо, потребности, второ, живи пари, които биха се завъртели в бизнеса, в строителния бизнес, в данъчната сфера и т.н.
От това, което ние чуваме, това бяха и изявления при първото Ви участие в BtV, след което аз Ви зададох въпрос каква е реалната ситуация, като че ли не само ние, а цялата общественост не получава достатъчно ясно и точно реалната картина, реалното състояние на работата по отношение на усвояване на средствата от еврофондовете. Добре е да имаме тази картина и то не с оглед на това да се търсят виновни, а напротив.
Аз съм лекар и ще ви кажа на езика на медицината – трябва да поставим точната диагноза, за да извървим необходимия път, така че наистина да има ускорение, да има адекватно добро лечение, за да има добър, позитивен ефект.
Лично аз предлагам, господин председател, през декември месец на последните заседания преди Коледа да чуем от вицепремиера Златанова какво е реалното усвояване, ако има ускорение – надяваме се да има, какво е то, какви са причините, които са довели до неусвояването на тези средства. Да се види какво е усвояването през целия програмен период, включително и тогава, когато други са били, и ако има допуснати грешки, да ги отчетем. Да сме си извлекли уроците, но да има и съответните поуки и да се набележат конкретни мерки.
Аз също считам, че не е необходимо да видим 6 страници от мерки. По-скоро ние искаме реални действия за ускоряване на работата и за усвояването на еврофондовете.
Притеснителна е картината. Добре е да се направи един много обстоен анали. Аз съм убеден, че се прави такъв, но да види обществото и всички ние, гражданите, че има реален напредък. Очакваме такъв напредък. И трябва да се знае откъде и по какъв начин е стартирала работата на новия субект на управление, какви мерки са предприети и тези грешки, които са допуснати, наистина да не се допускат за в бъдеще, така че да се работи в максимална степен ефективно. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, госпожо вицепремиер! Накратко беше представена картината към настоящия момент. И макар и не в конкретни цифри, Вие отчетохте ускоряване на сертифицираните разходи към Европейската комисия, нещо, което е положителен знак.
Аз искам да реферирам към едно Ваше изказване от вчерашния ден, в което отчитате ръста на сертифицираните разходи по оперативна програма „Околна среда”, който към момента е 14 процента, изключително интензивно сертифициране.
Базирайки се на Вашия дългогодишен опит, много от колегите вероятно биха могли да отговорят на въпроса, който касае сертифицирането на разходите. Мисля, че не е тайна за никого, че сертифицирането на разходите се извършва, специално по оперативна програма „Околна среда”, която се занимава с още доста тежки инфраструктурни проекти, от порядъка на 6 до 9 месеца след подписването на договора.
С други думи, аз възприемам Вашето изказване като комплимент към усилията на екипа на Министерството на околната среда и водите и на правителството на ГЕРБ в посока предприемане на мерки за ускоряване на усвояването на средствата.
Разбира се, това не изключва коментарите, които касаят необходимостта от по-бързо програмиране, и грешките, направени в началото на периода. Но все пак благодаря за комплимента и за това, че признавате факта, че мерките, които бяха въведени по отношение на ускоряване на усвояването, дават своите положителни резултати.
Това, което искам да пожелая, е, освен регулярното отчитане на рискове за загуба, да бъдат предприемани и конкретни мерки. Защото Вие може би сама знаете, че амбициозните цели са тези, които трябва да бъдат поставяни и да бъдат преследвани. Залагането на едни проценти, на едни суми, които ще загубим изначално, не могат да доведат до достатъчна степен на мотивираност на администрацията и на бенефициентите, за да се работи на максимум.
В този случай бих желала да получа повече подробности относно конкретните мерки, които предприемате, за ускоряване на усвояването. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз бих се включил с удоволствие в разговора какви са рисковете от загуба на средствата към края на годината. Още повече едва ли имате съмнение, че познавам всички възможни анализи, правени на ниво управляващи органи и от сертифициращия орган, както и анализите, правени от Европейската комисия в различни периоди от време – както от края на миналата година, от началото на тази година, от пролетта на тази година, както и последните анализи от средата на тази година. Само че, откровено казано, считам, че един подобен разговор към момента, непрекъснатото артикулиране, едва ли не закана колко пари ще загуби България действа демотивиращо на всички, които в момента трябва да плащат.
Така че аз поне за момента ще се въздържа от този разговор. Предпочитам с най-малки детайли да го водим към края на годината. Тогава можем да се върнем към всички анализи.
Имам два съвсем конкретни въпроса, свързани с този програмен период, малко встрани от основната тема, но не по-малко важна.
Става дума за така наречения принцип на допълняемостта, уреден в чл. 15, т. 4 от регламент 10-83. Както знаете, той предвижда един втори преглед на изпълнението на принципа на допълняемостта към 31 декември 2016 г., след прегледа, който беше направен през 2011 г. Тогава прегледът отчете, че в общи линии принципът на допълняемостта е спазен.
Въпросът ми е: предвид актуалните ситуации, свързани с бюджетните разходи, основно тези за инвестиции, бюджетните, не средствата от Европейския съюз, имате ли някакви притеснения за изпълнението на принципа за допълняемостта.
Вторият ми въпрос пак е свързан с темата за темповете на плащане. Спор няма, 2013 е особено силна година, където не бива да се губи нито ден. И всеки ден трябва да се използва да се плаща, да се верифицират и да се сертифицират разходите. В светлината на тези усилия, уважаема госпожо вицепремиер, има ли управляващ орган, който близо два месеца не е извършвал плащания, по причина, че не е имало оправомощено лице? Може да ми отговорите просто с „да” или „не”.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Ангелов, заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Златанова! Във връзка с оперативна програма „Околна среда” например, мисля, че тя към настоящия момент не е проблемна, с оглед ниската степен на разплащания. Знаем, че там са усвоени около 20 процента от средствата, усвоени, това не са договорени и разплатени. Там са налице проекти с решение за финансиране, а не договор за безвъзмездна финансова помощ, които ще се изпълняват през следващия програмен период.
Горепосочените проекти са одобрени при хипотеза на невъзстановим, тоест допустим данък добавена стойност. По отношение на тези проекти вече са в ход процедури за възлагане на обществени поръчки.
В този ред на мисли лично на мене не ми е ясно ще се преработват ли тези проекти, с оглед отразяване на бюджетите на недопустимостта на ДДС. Това е важно, става дума за сравнително крупна сума. Данъчният кредит в Република България е 20 процента.
Второ, за чия сметка ще бъдат разходите за финансиране на ДДС оттук нататък? Държавата или общините, бенефициентите?
Трето, какви законодателни промени считате за наложителни, с оглед преодоляването на проблемите, които могат да възникнат вследствие на променената концепция на третирането на ДДС за водните проекти?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! В духа на приемственост и необходимостта от национален дебат и консенсус по темата „Еврофондове”, тя е важна и значима, считам, че е редно в духа на прозрачност да има много по-детайлна и изчерпателна информация, която да се представя за такъв тип изслушвания на тази парламентарна комисия. Това е и нейната цел – контрол на европейските фондове и темата за европейските въпроси. Тя е изключително важна за нас. Още повече, в тази пикова година, когато приключва определено договаряне. Най-сериозни са рисковете от загуба на средства заради годината и правилото n + 2 и n + 3. Именно затова считаме да получим по-изчерпателна информация за това какви са рисковете, какво е усвояването и кратък анализ за всяка една от програмите – какво се случва. И бих предложила да приемем, че такъв анализ трябва да получаваме регулярно, даже ми се струва, че е необходимо ежемесечно, за да сме сигурни, че сме в час и в актуалност на темата.
Говорейки за сертификация на средства и за риск от загуба на средства, аз също абсолютно се придържам към казаното от колегата Дончев. Не може отсега да казваме: да, ние задължително ще изгубим. Дори да знаем и да сме реалисти, да, трябва да сме реалисти, но апелирам да не демотивираме администрацията и общините като бенефициенти, и управляващите органи и отсега да казваме: ние знаем, че ще загубим. Администрацията, неживеейки с убедеността, че ръководството очаква от тях да не загубят или да направят темпове, няма да се мобилизира и да направи всичко възможно, да даде всичко от себе си да не загубим средства. Затова и аз предлагам тази тема по този начин да не я дискутираме. Ние вече виждаме една неработеща администрация, една демобилизирана администрация, която е в ступор от това ще има ли промени в правителството, ще има ли оставка, няма ли да има оставка, ще бъдат ли уволнени, няма ли да бъдат уволнени. Политически и не само политически чистки на най-нисше ниво са факт.
Факт е че в оперативна програма „Регионално развитие” беше безпрецедентно уволнен един изключителен експерт и изключително добър ръководител на управляващия орган на тази програма, абсолютно без причини, без мотиви, освен измислени такива, разбира се. Имаме очевидно, видимо два месеца забавяне в програмата.
И понеже вероятно ще реагирате, че не е така, давам един елементарен пример – договорите за финансиране и то за държавни болници, едно изключително важно финансиране от 10 млн. лв. За две болници, вместо да бъдат включени в началото на месец юли, когато им беше времето и бяха подготвени, договорите бяха сключени едва на 28 август. Това са два месеца,в които администрацията, пак казвам, по ясни причини не работеше. За тези два месеца можеше да са обявени и търговете. Това естествено на свой ред довежда и до закъснение в изпълнението на проектите. Така е и с много други плащания, така е и в цялата оперативна програма „Регионално развитие”. А тя е много кризисна, защото тази година трябва да се разплатят около 1 млрд. лв., една огромна сума за разплащане. И ако не се ускорят темповете и в бенефициентите, и в управляващия орган, това няма да се случи. А аз виждам реакцията на общините при срещи с общините, виждам, че те се чувстват изключително притеснени от това, че те нямат диалог с министерството и няма регулярната, добра чуваемост и приемственост в работата на министерството.
Това е, което ме притеснява. Защото ние тук виждаме едни опити за делене на общините и по политическа, и по друга принадлежност. Това също не трябва и не можем да си го позволим. Независимо от принадлежността на кмета – от коя партия е издигнат, той е кмет на цялата община и на всички, живеещи в нея, и еврофондовете са за всички. Затова това не трябва да бъде допускано.
Разчитам на Вас да направите необходимото ресорните министри, особено тези, които отговарят за рисковите програми, да имат толерантното и необходимото отношение.
Моят конкретен въпрос по отношение на програмата „Регионално развитие” е: ще преодолеете ли риска, кога най-накрая ще се направи това, което беше подготвено още през пролетта на тази година, а именно риска от загуба на средства по оперативната програма, който да бъде минимизиран с вкарването на проекта за северна скоростна тангента на софийския околовръстен път? Чуваме, че това ще се направи. Но като реална, апликационна форма, сключване на договор за безвъзмездна помощ не виждаме действия, освен месеци наред говорене по темата, но нищо свършено на практика. Това също е нещо, което изключително много ни притеснява. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер, моят въпрос към Вас е следният. Донякъде ще повторя колегата Дончев от миналата седмица, тъй като ние не останахме с ясен и категоричен отговор.
Знаете, че не малка част от проектите, които се реализират по различните оперативни програми, са така наречените приходогенериращи проекти, тоест не получават изцяло финансирането си от различните фондове, така че се налага допълнително финансиране. Моят въпрос касае конкретно проектите в железопътната инфраструктура, но бихте могли да отговорите и по останалите – осигурени ли са средствата за така наречения недостиг в приходогенериращите проекти и ако са осигурени, да ни кажете къде можем да видим това?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ще си разреша и аз да задам няколко въпроса.
Очевидно е, че не можем да не се съгласим с тази констатация, която е направена от Европейската комисия от юли 2013 г., че усвояването на средствата от България е все още бавно и небалансирано. Съществува известен риск за тези оставащи около 3 млрд. 89 млн. за следващите две години и половина по схемата – трябва вече смело да говорим – n + 2, тъй като пропуснахме възможността като държава да договорим, както други страни го сториха, схема за разплащане n + 3.
Очевидна е според мене необходимостта от предприемането на действия в тези следващи три месеца и половина приблизително за договаряне и следващите две години – за усвояването на средствата от Европейския съюз. И тук може би ще се различа с част от преждеизказващите се, че тези въпроси по някакъв начин демобилизират. Напротив, аз мисля, че ние трябва колкото се може по-периодично да разглеждаме тези въпроси, да изпълняваме своите ангажименти като парламентарна комисия за подготвяне на междинни доклади и да правим препоръки за подобряване усвояемостта на фондовете.
Няма да се спирам на конкретни цифри, които се цитират и в пресата, и в европейските институции, за онези средства, които се намират под риск. Естествено е, че по средствата по оперативна програма „Регионално развитие” трябва да се направи известно препрограмиране и част от тях, доколкото изслушахме вече оперативната програма, ще бъдат насочени към северната скоростна тангента. Хронологично пренасочване на средства предстои от Министерството на транспорта. Аз мисля, че от министър Папазов ще чуем за това пренасочване, съответно от оси 3 и 4 по оперативна програма „Транспорт”.
Очевидна е необходимостта от увеличаване на усвояемостта и реализирането на резерви проекти.
Същевременно обаче има някои проекти, които пораждат въпроси. Ако бихте могли да дадете малко повече подробности по няколко проекта.
Първо, технопарка „Софиятех”, който по констатация от Европейската комисия се забавя по бюрократични причини, канцеларщина и сложни административни процедури.
На второ място е софийският завод за отпадъци, станал прословут вече от толкова години, като възможни проекти, които биха могли да допринесат за една по-голяма усвояемост на средствата.
Съгласен съм с това, че трябва административният капацитет максимално да бъде запазен. Всяко едно посегателство върху хора, които работят добре с европейските средства, води до значителни проблеми, които са посочени от Европейската комисия, че предишните смени на правителството съвпадат с драстични реорганизации на висшия и на средния управленски ешелон и резултатът е, че подготовката и реализирането на програми и проекти се забавя значително.
Разбира се, трябва да се обмисли и тази порочна система, която осигурява конкурентни заплати на работещите в този сектор, като тя максимално се обвърже с резултатите от работата.
Възникват и някои други въпроси, свързани с конкретни страни на усвояването. Аз бих поставил този въпрос за финансовите корекции, които се правят по отделни проекти. Защото сами разбирате, че ако от един проект за 5 млн. лв. на едно кметство 10 процента се направи финансова корекция, кметът просто се чуди какво да прави. Той или не трябва да реализира проекта, или по някакъв друг начин да реагира.
Какви са възможностите за един по-стриктен контрол, тези финансови корекции да не се извършват произволно от страна на управляващите органи и да се въведе един по-стриктен контрол, така че да могат по-добре да се усвояват средствата в този програмен период?
Очевидно е, че до края на годината тези резервни проекти трябва много внимателно да бъдат огледани и там, където е необходимо – аз разбирам, че имаме и забавяне от страна на Европейската комисия в отговорите, които ни дава по наши предложения за препрограмиране, - така или иначе да се опитаме максимално да ги усвоим.
Аз не бих правил трагедия дали ще усвоим на сто процента или не. Доколкото имам информация, няма страна, която сто процента да усвоява европейските фондове. Но въпросът е ние да направим в този първи период максималното за усвояването на средствата, които са отпуснати за страната ни, и да можем през следващия период така добре да програмираме нещата, да се въведе такъв административен капацитет, който да позволи действително онези стратегически цели, които стоят в „България 2020”, в Националния план за развитие да бъдат постигнати в следващия период. Благодаря ви. Надявам се, че не сме Ви отегчили прекалено много с въпросите, госпожо Златанова.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Извинявам се много, господин председател. Преди да сте дали възможност на госпожа Златанова да отговори, искам да направя една съвсем къса реплика, воден от това, което казахте преди малко. Бихте ли информирали уважаемата комисия точно кога България пропусна да договори по време на правилото n + 2 и n+ 3 в n + 3? Като времеви период кога се случи това?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук ми подсказват датата с прекалена конкретизация – 3 – 6 март 2013 г. Това е била датата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Искам да ви информирам, че за да стане правилото n + 2 n + 3, за по-широка група държави или за конкретна държава, е необходимо да се измени старият общ регламент. Допреди парламентарната ваканция на Европейския парламент все още течаха дискусии. По отношение на това допустимо ли е за отделни страни правилото n + 2 и n + 3 да се преформатира в n + 3? Ако има все още взето решение на Европейския парламент, то е взето предишната седмица.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, при нас ситуацията е n + 2. И да я обсъждаме и да правим каквото и да е необходимо като държава, не можем да я променим на n + 3. Очевидно е ,че тази възможност е пропусната. Дайте да се концентрираме какво можем да направим.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Не е била още пропусната предишната седмица.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Нека да изясня този спор между вас. Значи, че в заключенията на Съвета изрично е записано от 7 – 8 февруари, че се допуска. Ако ми помогнете с текста на заключенията, дайте ги.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Текстът на заключенията е, че възможността по отношение на Румъния ще бъде разгледана. Съветът не е решил правилото n + 2 да стане n + 3.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: В такива заключения Вие знаете, че след като са примерно посочени, след това България и още няколко други държави са се опитали да се включат. Но аз предлагам да оставим настрана текстовете на заключението от Съвета. Бих искал да ви отговоря по реда на поставените въпроси.
Госпожо Василева, аз бих направила комплимент на абсолютно всеки, без никакъв поглед за политическа принадлежност, който е допринесъл за ускоряване на усвояването на европейски средства.
Съгласете се всички, че 8 процента за 7 години, пък и 13 процента – това не е особено голям успех. Не едно правителство ги е усвоявало.
И една обща бележка към всички народни представители, общ коментар. Взимайки един или друг проект, един или друг казус, аз не съм броила колко хиляди проекти изпълнява България по всички оперативни програми, убедена съм, че всеки един от вас може да даде и лош пример, и добър пример, и добър пример за себе си, и лош пример за опонента си. Много от седящите тук народни представители реално са управлявали европейски средства.
Така че наистина призовавам да не навлизаме в това шоу, тип „Стани богат” – кой загуби повече и кой по-малко. Защото пак казвам, вие сами знаете, всеки може да извади един конкретен детайл или един конкретен пример и да го даде в лоша или в добра посока.
Така че, да, ако по ваше време има ускорение – комплименти. Но пак казвам, за мене този сектор е с най-ниско усвояване от всички оперативни програми и това е факт. Да, тежък е, аз самата го знам много добре, но това показват сумите.
На господин Дончев. Напротив, аз мисля, че се въздържам от публични коментари в посока какви средства ще загубим. Пак казвам, ето тук народни представители, като господин Чакъров, не настояват за голяма конкретика. Защо? Защото наистина Вие сам знаете,че реален анализ може да се направи към края на годината. Просто в момента периодът е толкова критичен, че може някакво събитие, което може да се случи в една седмица, някаква процедура или нещо друго, което да попречи, може да ни даде разлика от 100 млн. Тук беше даден примерът със софийския боклук, където знаете, че общо взето нещата висят на косъм в момента. А това е голям проект.
По-скоро на мене ми се иска да свалим напрежението от дебата и наистина, както предложихте Вие, господин Червеняков, съвсем редовно и в спокоен тон да си казваме тези неща. Защото, както казах в началото, трябва да се взимат мерки своевременно. Аз се учудих каква изненада беше за широката публика и за народните представители, когато аз съвсем наивно в първата седмица от мандата си обявих рисковете от загуби, които колежка от служебния кабинет беше направила. Защото се оказа, че това досега просто не се беше случвало, никога не се беше обсъждал публично този въпрос. Това явно даде някаква по-голяма чувствителност.
За задоволяемостта към 2016 г. нямаме още направени анализи. Както ме подсещат колегите, ще се направи, не мога да кажа в момента, няма основание според госпожа Кръстева за тревоги. Да, има управляващ орган и това е на оперативна програма „Техническа помощ”, който седя без оправомощено лице два месеца и вие току-що уволнихте директора на управляващия орган. Защото многократни молби и заповеди от моя страна не успяха да я накарат два месеца да подготви изменение на постановлението, с което тя трябваше да бъде оправомощена по тези въпроси.
Минавам на темата за чистката, както я нарекохте. Доколкото на мене ми е известно, имаме в „Регионално развитие” смяна на директора на управляващия орган. Не ми е известно да има чистки. И там, където се сменят ръководителите, се издигат експерти отвътре, от самите управляващи органи. Така че аз лично като бивш държавен служител приемам това за пълна приемственост.
На господин Ангелов по въпроса за оперативна програма „Околна среда” за невъзстановимото ДДС. Да, това наистина е един сериозен проблем, срещу който ние се изправихме като нов екип в областта на европейските фондове. Оказа се наистина ,че Европейската комисия счита данък добавена стойност за невъзстановим по този тип проекти. Говорите ми за водните проекти, нали така? Това има връзка и с въпроса на господин Московски.
Наистина ние сме в момента в ситуация, когато категоричното мнение на Европейската комисия е, че няма как да се финансира ДДС по европейските средства. Тоест, това са големи, сложни проекти, знаете колко трудно се планират и се програмират. Така че наистина това, което трябва да се направи по моему, е да се преработят проектите в срок, да се удовлетвори искането на Европейската комисия.
Вчера имахме заседание на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз. За да не загубим, да не се изправим пред проблема да загубим цялото финансиране, изобщо да не бъдат одобрени тези проекти, вероятно ще се наложи да направим това. За чия сметка ще бъдат? – За сметка на бюджета очевидно.
Аз ви предлагам към тази тема да се върнем може би в Комисията по околната среда. Защото тя е много съществена и ще рефлектира върху следващия програмен период. А също така в голяма степен това, което вие ще решите като парламент за реформата във ВиК сектора, е много съществено за това как ще продължаваме напред.
На въпроса на госпожа Павлова. Взимам си бележка, че не сме изпратили информация предварително. Такава е практика. Давам си сметка, все пак това ни е първото, макар и със закъснение, явяване през тази комисия. надявам се да стане постоянно. Наистина колкото по-често, толкова по-добре. Това според мене ще професионализира дебата и ще премахне всякаква политизация. Аз ще изпратя още след обяд на господин Червеняков подробната справка от мерки, за да не ги четем. Така че ще Ви помоля да я разпространите на народните представители, членове на комисията.
Също така се ангажираме ежемесечно тази справка да ви бъде изпращана с напредъка, общите проблеми и това какво се предприема. И вие съответно да прецените и когато е необходимо, когато нещо ви притесни или когато видите проблем, да можете да ни викате, включително има и блиц контрол, да ни викате и по конкретни казуси, за които да можем да се подготвим в детайли. Ето я справката, ще я отделя.
Казах и пак ще повторя. Аз лично съм човекът, който абсолютно работи с екипа, който завари, и в двете ми битности – и като вицепремиер с ресор еврофондове, и в Министерството на правосъдието, включително мениджърския екип. При мене няма абсолютно никакви промени. Моето дълбоко убеждение е, че така трябва да бъде. Пак казвам, това е, доколкото знам, единственото място, където вероятно госпожа Терзиева е имала причини да го направи. Времето ще покаже доколко е успешен този модел.
За болниците. Тук отговорът ми е от преди малко - всеки може да намери един проект, за който да каже, че е забавен или забързан. Откровено си признавам, не съм в течение с този конкретен проект точно по тази оперативна програма.
За съфинансирането на приходогенериращите проекти. Принципът е, че бенефициентът си го осигурява. Това е общият принцип.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: И в случая с БДЖ – пак?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: И в случая с БДЖ пак е така.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Извинявам се, в НКЖИ?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: И там е пак така.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Как става – трансфер, продажби, имоти. Също така в момента имаме апликационни форми, които са в Европейската инвестиционна банка, със заем да стане, така че за момента средствата са осигурени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Това го коментирахме вчера, включително със заместник-министъра, който отговаря за европейските средства в Министерството на транспорта, на Съвета по управление на европейските средства. И ще продължим да го коментираме.
На господин Червеняков. Да, съгласна съм, че, както казах и на останалите колеги, дискусията в тази комисия трябва да стане редовна, за да можем да имаме ясна картина и един по един да решаваме проблемите, които можем да решим заедно. Аз съм убедена, че тези ,които можем да решим заедно, са много.
По отношение на финансовите корекции. Това ми е малко непопулярно мнение, особено непопулярно в общините, но то за съжаление не е само мое. Тук рових да си намеря, случайно съм си донесла едни насоки на финансовите корекции, които трябва да се прилагат спрямо разходите, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд при неспазване на правилата относно обществените поръчки, големият процес заради неспазване на правилата за обществени поръчки за финансови корекции. Тук ясно е казано, че общо правило е, че бенефициентът е отговорен за финансовите корекции и те се налагат на неговия бюджет.
Аз съм чула от всички страни, че се наказват кметове политически. Наказвали са се и сега се наказват, или ще продължат да се наказват. Апелирам наистина всички участници в процеса, те са многобройни, това са местни власти, това е частен бизнес включително. Апелирам да са максимално внимателни и коректни при прилагането на разпоредбите на законодателството за обществените поръчки особено, за да не се налага при този много рестриктивен национален бюджет, с който общините разполагат, финансови корекции.
Но така или иначе, с оглед да се изчистят всякакви политически съмнения и съмнения за злонамереност от страна на централната администрация, управляващите органи, одитни органи и т.н. аз съм помолила нашите директори в Министерския съвет да направим един анализ, който включително ще бъде възложен на външен консултант, който да ни направи една хубава картина на опита досега, какви типове корекции са налагани, от кого са налагани, в какви случаи, за да знаем, да видим една ясна картина на практиките и кои от подходите са наистина правилни и почиват стриктно на регламенти, на национално законодателство и кои от практиките може би са спорни, така да го кажа. Може би сме се престарали или има някакво двойствено тълкуване на правилата, което трябва да се уеднакви.
Мисля, че този анализ ще е много полезен както за управляващите органи, така и на бенефициентите. Защото те ще знаят наистина в какви случаи как да постъпват. Дано по този начин да ги облекчим още повече. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: За съжалени, госпожо вицепремиер, Вашето пояснение предизвика нови въпроси или коментари. Има думата господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. По-скоро ми се иска, госпожо вицепремиер, да не се съглася с това което казахте първо за ДДС. Аз считам, че е редно според мене да не навлизаме в конкретика. В конкретика е редно да влизаме, господин председател, в присъствието на ресорните министри по конкретни проекти и обекти.
Първият ми въпрос е относно ДДС, с оглед на това ,че в един и същи програмен период един и същ вид проекти се третират различно. Ще дам за пример община Враца. Така наречените големи проекти се третират по един начин. Впоследствие е следващата голяма вълна големи проекти, които са за Асеновград, откъдето съм родом, но тук въпросът е принципен, за Пловдив, за Добрич и за Плевен. Не е редно да има двоен стандарт, двоен подход, различен подход за едни и същи проекти. Говорим за национално ниво.
Аз бих искал да знам наистина какви стъпки са предприети. Най-лесното е да се съгласим с Европейската комисия да преработим проектите. Но общината няма как да осигури този ресурс за ДДС.
Ще дам за пример Асеновград, защото там познавам ситуацията. ДДС като проблем надскача едногодишния бюджет на общината, далеч над едногодишния бюджет на общината. Как тази община ще си позволи да кофинансира?
Според мене е необходимо на политическо ниво Вие, ако трябва и господин премиерът на съответно ниво от страна на Европейската комисия да се направят всички постъпления и всичко това да бъде достояние на обществеността и на хората ,които се интересуваме и които се занимаваме с тази материя. И след това вече, ако наистина не можем да постигнем удовлетворителен отговор, това е последната мярка – да калкулираме ДДС.
Освен това аз не считам, че в момента има възможност да преработим ДДС. Ясно е – до Нова година или провеждаме процедурите, подписваме договорите и усвояваме парите, или ги губим. Това е ситуацията. Ако това не го направим, значи ние се отказваме от един огромен ресурс, което аз считам, че в никакъв случай не трябва да бъде загубено. В никакъв случай! И без това усвояемостта е 13 процента, това е отделна тема, а да загубим и тези средства!
Вчера четох интервюто на министър Михайлова, че за 8 депа ще загубим отделно други средства, които втори път нямаме шанс да получим от еврофондовете, защото е имало и по ИСПА, първия програмен период. Така че картината става наистина много притеснителна.
И друго. Ще си позволя да не се съглася с още един пункт. Ще ме извинявате за това, което говоря. Но ако чакаме до Нова година да видим картината, опасявам се, че ще бъде твърде-твърде късно. През тези месеци, които остават до Нова година, трябва да се работи много интензивно, всички процедури трябва да бъдат финализирани.
За n + 2 и n + 3 дискусията е важна, сериозни дебати може да има, но вече е късно за това. Ние трябва да се концентрираме и да направим такава организация, че през последните две години, които ни остават за работа, да работим пълноценно и ефективно. Така че в никакъв случай целта не е като искаме да видим реалната картина, да се обвиняваме един друг, а наистина да видим реалната картина и на базата на това да работим.
Също така не мога да се съглася с колегите, че това да видим до края на годината колко средства ще загубим действа демотивиращо. Ако не сме се научили да работим на национално ниво с регионалните субекти и общините, значи нищо не сме направили. Също трябва да се работи много ефективно, много активно и да се знае реалната картина. Напротив, ние трябва да знаем, че е такава картината, да сме притеснени от това, което е като даденост и да ускорим нашата работа, да мобилизираме целия си ресурс – и на национално ниво, и на общинско ниво, и на регионално ниво, на ниво областни управители, всички структури на съответните министерства да подпомагат този процес.
Така че всичко това трябва да бъде много активно. Ако не ежедневно, поне седмично трябва да имате картината, тя да бъде и наше достояние като информация. Там, където можем да бъдем полезни, вие ще се обърнете към нас. Аз считам, че няма значение дали сме управляващи или опозиция. Тук всички имаме обща цел, общи интереси за усвояването на средствата и сме изцяло на ваше разположение. Благодаря.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: По отношение на това, че картината е динамична. Това, което ще ви кажа, не е въпрос. Моето мнение е, че картината не е чак толкова динамична, тъй като големият процент на усвояване може да дойде от големи инфраструктурни проекти. Там не би могло да се случи чудо и изведнъж някой да дойде с акт за 100 млн. и да го завърши вместо за 18 месеца за два. Такива очаквания не бива да имаме. Толкова по този въпрос.
По отношение на това кое действа демотивиращо. Едва ли, ако кажем истината пред българското общество, пред бенефициентите и т.н., това ще им подейства демотивиращо. Вижте, финансовите корекции, които се наложиха на много общини, поради, меко казано, безотговорен, на първо място, на второ място, съвсем произволен начин – това наистина демотивира. Това е един селективен подход.
Аз Ви попитах какви законодателни промени считате за наложителни в момента. Да, ще Ви кажа, считам за наложително да имаме подходящо законодателство и тези управляващи органи да издават административни актове, които да могат да бъдат обжалвани в съдилищата. Защото по този начин в момента сяда един директор на дирекция, заедно, да речем, с ръководител на междинното звено и след като осъществят последващия контрол по дадена процедура, те решават да наложат финансова корекция. Това, което Вие показахте, госпожо Златанова, е една методика за налагане на финансови корекции.
Когато влезеш в процедура за финансова корекция, примерно имаш проект за 60 млн., а ти получиш намерение за 25 процента финансова корекция, Вие ако сте кмет, ще посмеете ли да платите на някого нещо при това положение? Независимо че вече сте провели процедура, единственото, което ви остава е да започнете да мислите за разтрогване на този договор. Влиза се в една спирала.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По този въпрос на този етап да приключваме.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Има методика, но тя е произволна и това влияе демотивиращо, а не това, че сме казали, че ще загубим средства. А че сме загубили средства, това е истината.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, госпожо вицепремиер! Направих съвсем груба, може би неточна сметка конкретно по темата „Железопътна инфраструктура”. Проектите са за около 600 млн. Като цяло всички са в ход на изпълнение. Около 64-65 процента по спомен се финансират от апликационна форма, 20 процента е националното съфинансиране. Тоест разликата е около 15-16 процента, което е истинският финансов недостиг по тези проекти. Изчислено върху 600 млн., това са около 90 млн.Разпределени на 2013, 2014 и 2015 г., те със сигурност ще бъдат в различни обеми. Но дори да ги осредним, това означава по около 60 млн. лв. че трябва да осигурява Национална компания „Железопътна инфраструктура” на година, включително и тази, за да осигури този финансов недостиг и да реализира проектите.
Ще си позволя да изкажа мнение ,че съм настроен крайно скептично, че компанията, дори опитвайки се да продава имоти, включвайки капиталов трансфер от средствата, с които разполага, а те са 90 млн. годишно, ще осигури тези средства. На всичкото отгоре, ако пък го направи, ще се лиши от възможността да извършва нормалните процеси, които са й възложени, като поддръжка, рехабилитация или дори аварийни ремонти по съществуващата национална железопътна инфраструктура, която в редица случаи е в окаяно състояние.
Така че аз вярвам, че ще се намери допълнително решаване, не да се обременява компанията, респективно и министерството, а да се търсят възможности чрез Европейската инвестиционна банка, а защо не, тъй като и правителството е заявило, че железопътният транспорт е приоритет, и с помощ от бюджета да се осигури този недостиг и да се реализират проектите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз ще се въздържа от уточняващи въпроси към госпожа Златанова, поне на този етап, от притеснението си да не би да предизвикам още нечие уволнение. Но имам една къса реплика към господин Чакъров.
Господин Чакъров, проблемът с данъка добавена стойност не идва от Европейската комисия, а от Европейския съд. Има едно решение от септември месец миналата година. Тълкуванието на Комисията е на база на съдебното решение. Комисията в случая не действа своеволно. И ако търсим някакъв изход от ситуацията, зареждайки се с максимален прагматизъм, към изпълнителната власт имам един съвет. В дългосрочен план въпросът се решава чрез възможна реконструкция на системата уреждане на данъка добавена стойност и избягване на случаите, когато той е невъзстановим. Само тогава, а не покриването от бюджета.
Още едно уточнение. Националната методика за финансовите корекции е добра, не защото съм я писал аз, а защото е базирана изцяло на разпоредбите на КОКОФ. Въпросът е как се прилага. И тук ще бъда съвършено съгласен с колегата. Когато дори един добър нормативен текст се прилага по недобър начин, тогава се създава усещане за несправедливост. Тук според мене големият дефицит, който трябваше да бъде отменен през следващия програмен период, е да се даде възможност на бенефициента, който е понесъл финансова корекция, дори преди да стигне до финансовата корекция.
Много по-сериозен за мене в дългосрочен план е проблемът с неверифицираните разходи, преди да се стигне до корекции, да има стройна система да възразява и да жали. За съжаление практиката към момента е несинхронна. Ние имаме процедиране по АПК, имаме процедиране по ГПК, бавно, тромаво и бенефициентът не може да си защити правата. Но тази тема предлагам да дискутираме, когато коментираме следващия програмен период. Но с констатацията, че правата на бенефициента невинаги са адекватно защитени, аз съм напълно съгласен.
Иначе по темата с финансовите корекции би следвало, когато я коментираме, когато действаме, да бъдем внимателни. Да, примерно имаме 60, може би са и повече от 60 млн. финансови корекции, внесени на местните власти. Това за някои общини е голям товар и голяма щета. Само че искам да ви кажа, че това е цената да имаме достъп до всички милиарди, простичко казано, познавайки системата от всички възможни ъгли.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, имаше реплика към мене. Господин председател, имам ли думата?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Но трябва да бъдат предприети съответните мерки.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Единственото, което ме притеснява, е да не прескочим от „Стани богат” към „Х фактор”, тоест към Споразумението за партньорство. Времето напредва доста бързичко.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ще се съобразя с това.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз предлагам да приключваме изслушването на този програмен период. Очевидно е,че са необходими усилия и за нови проекти, и за подобряване на усвояемостта, и за предотвратяване на някои от проблемите ,които са възникнали при приложението. Но да преминем към следващия програмен период. Госпожо Златанова, имате думата да ни представите може би третия вариант на споразумението, тези индикативни бюджети, които вдигнаха толкова много шум, и да чуем горе-долу вашата готовност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да започна тази втора част с една добра новина за всички, надявам се, добра за всички тук присъстващи. Тоест тя би трябвало да е добра за всички присъстващи. И тя е, че след изпращането на поредния вариант на Споразумението за партньорство преди две седмици в Брюксел, получихме имейл, с който ни уведомиха, че са щастливи да ни съобщят, че споразумението вече се счита за достатъчно зряло, вариантът, който сме изпратили, е достатъчно зрял, за да може да се изпрати за консултация между отделните генерални дирекции и че финална среща с тези генерални дирекции ще има най-вероятно през втората или най-късно третата седмица на октомври. Това означава ,че ние сме минали в нов етап на съгласуване на споразумението, което ни отваря пътя към официалните преговори.
Разбира се, това междуведомствено обсъждане на Европейската комисия ще има вероятно своите бележки или нови препоръки. Но фактът е, че трябва да се поздравим, че сме минали на нов етап. Това е едно българско усилие, това е един успех за България, който е успех за всички ни.
Да преминем към това, което имаме да обсъждаме. Аз съм сигурна, че в този формат, в тази комисия не сме обсъждали все още споразумението, така че може би малко по-общо да обясня. Споразумението за партньорство, заедно с програмите, трябва да осигури необходимата ефективност на инвестициите във всички тематични цели за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. Изборът на областите на интервенция в тези документи се основава на подробен социално-икономически анализ и цели насочване на инвестициите там, където може да се очаква реализирането на възможно най-високата добавена стойност от тях.
Задачата ни до известна степен е улеснена от факта, че това е първи програмен период за България и можем да използваме за основа натрупания опит и постигнатите през настоящия период резултати. Научените уроци насочват към интервенции, от които не само имаме нужда, но имаме и капацитет да изпълним.
Планира се и въвеждането на по-облекчени процедури, които ще улеснят бенефициентите, ще им позволят да изпълнят интегрирани проекти,позволяващи комплексен подход, ориентираност към конкретните резултати и оптимизиране на проектния цикъл.
В същото време новите моменти в кохезионната политика за следващия програмен период поставят предизвикателства пред разработване на споразумението за партньорство. Именно кохезионната политика вече не е просто инструмент за намаляване на различията между регионите в Европейския съюз, а е инструмент за солидарност, който поставя националното в контекста на европейското.
На второ място, европейските структурни и инвестиционни фондове са поставени в една обща нормативна рамка, което означава, че трябва да се осигури синергия и стабилитет на всичките пет фонда още на етап програмиране. Поставена е ясна цел върху резултатите от планираните интервенции чрез определени показатели за изпълнение с ясни целеви стойности, тоест изпълнението е силно ориентирано към резултатите и ефекта от направените инвестиции.
В последните месеци работата по Споразумението за партньорство беше значително ускорена, интензифицирана и резултатът е този, който видяхте преди малко.
Само като история. Споразумението за партньорство премина през два кръга на обсъждане в работната група, която е специално създадена за целта, като се целеше както отразяване на получените неофициални коментари по това време от Европейската комисия, така и цялостно активизиране на текста и подобряване на връзката между аналитичната и стратегическата част на документа.
През месец юли беше направено, както знаете, и публично представяне на споразумението и беше проведено публично обсъждане. Резултатите от това обсъждане са взети предвид в последния вариант на документа и Министерският съвет на три свои заседания обсъди и прие индикативното финансово разпределение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, подпрограми и одобри проекта на Споразумението за партньорство като основа за провеждане на технически консултации с Европейската комисия. Като резултат Споразумението за партньорство има подобрена връзка между аналитична и стратегическа част на документа, доразработени части, свързани с интервенцията от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морското дело и рибарство; подобрена стратегическа приоритизация в секторите като транспорт, здравеопазване, образование, води, електронно управление, насърчаване на научноизследователската и развойна дейност и основно преработена аналитична част и подобрена приоритизация на стратегическата част на разделите, касаещи околна среда и ресурсна ефективност, транспорт, съдебната система и управление на риска.
Работата по споразумението, разбира се, ще продължи до окончателното му договаряне.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Имате думата за въпроси. Аз може би ще кажа само две неща предварително.
Очевидно, че етапът, в който се намираме ,не ни дава възможност да обсъждаме приоритети и цели, даже, ако искате, и размер на средствата. Това, което бихме могли ние като комисия да обсъдим и да предложим на дискусия, са по-скоро механизмите за управление и координация на отделните 7 оперативни програми плюс двете допълнителни по морско дело и рибарство и развитие на селските региони.
В тази връзка аз в началото на дискусията искам да поставя тези въпроси. Имам един съвсем конкретен въпрос и ще използвам, че тук е министърът на транспорта, който Европейската комисия няколкократно постави, за преминаването на Агенцията „Пътна инфраструктура” към Министерството на транспорта.
Вторият по-общ въпрос, който се поставя, е какво е становището по отношение на това цялата тази разпръсната нормативна уредба в редица министерски постановления, актове на отделните управляващи органи, наредби и т.н. да бъде кодифицирана в един нормативен акт под формата на закон за управление на средствата от Европейския съюз?
И след това, мисли ли се по едно възможно оптимизиране на управлението, като се въведе единен управляващ орган в лицето на една агенция за управление на средствата от Европейския съюз, като може би се запазят съответните междинни звена към отделните министерства, с оглед оптимизирането на процеса за управление?
Това от мене. Колеги, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Госпожо Златанова, благодаря за представянето. Моят въпрос е допълващ към поставения от господин Червеняков и той, бих казала, е един много съществен елемент от процеса на програмиране в този критичен момент, когато наистина всички ние сме мобилизиране в процесите по усвояване и програмиране. Мисля, че вече би трябвало да е известна вашата концепция за институционалната рамка през следващия програмен период.
Моля да представите Вашата визия пред комисията, формата управляващ орган и наличие на енергийни звена или не, наличие на регионални структури или не, как виждате Вие процеса на управление на еврофондовете?
И един конкретен въпрос във връзка с необходимостта по смисъла на проекта на новия общ регламент за наличието на акредитиращ орган, къде ще бъде този орган и кой ще бъде този орган? Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Господин председател, към Вас и към госпожа Златанова имам едно питане и най-важното, едно предложение оттук нататък. Не знам защо програмите за трансгранично сътрудничество, за транснационално сътрудничество не влизат нито в отчета на рисковите програми, по които можем да загубим средства. Те също са рискови програми, макар и с малък бюджет, тези програми за трансгранично сътрудничество са изключително важни. Но нищо не чухме за тях, нито по отношение на сегашния програмен период, нито по отношение на следващия. Така че апелирам да имаме нарочно целево изслушване по темата или поне да получим информация по тази тема, тъй като тя е изключително важна.
Първият ми въпрос е към госпожа Златанова е по отношение на следното. Наскоро и в медиите излезе изказване по темата за интегрираните териториални инвестиции, темата „Интегрирани планове”. Като цяло в крайна сметка основната ни цел е да имаме плавно развитие на българските региони.
С изненада обаче разбирам, въпреки сериозната инвестиция на експертиза и финансов ресурс с европейски средства, които бяха инвестирани в последните две години за разработване и на социално-икономически анализ и на някакви експертни анализи, финансов анализ, екологична оценка на програмата за регионално развитие, както и социално-икономическият анализ на българските региони, каква е степента на развитие на регионите. С изключение, разбира се, на Югозападния регион, където е столицата, имаме много по-високи показатели, всички останали пет на ниво над две региони в страната имат ниско ниво на развитие. Този анализ показва, разбира се, че имаме възможност, съществуват предпоставки да имаме целенасочени инвестиции предимно в Северозападна България или, както самата Европейска комисия ни препоръча, в Северозападна и Северна България, с целенасочени инвестиции, с конкретни така наречени интегрирани териториални инвестиции, които да бъдат приложени.
Дебатирайки дълго и на основата на анализите, както и с експертите за и против интегрираните териториални инвестиции, беше взето решение към онзи момент интегрираните планове за градско развитие да бъдат приравнени на такива, за да може да имаме пренасочени инвестиции във всички български региони и във всичките райони за планиране, а и в Северозападна България така ще могат да бъдат финансирани много малки градове.
Това, което обаче с изненада чух, е, че изведнъж е избран Смолян за пилотен проект, да се правят такъв тип интегрирани териториални инвестиции. Има ли нов анализ и къде е той, ако има такъв? На какъв принцип е избран Смолян? Тъй като нито един от съществуващите документи и анализи – стратегически и други, не показват необходимостта Смолян да бъде. Кой е този нов анализ, който показва и защо точно Смолян? Защо не северозападен и северен централен район?
По какъв начин е анализиран капацитетът, защото също така беше направен много детайлен анализ на капацитета на всички бенефициенти на оперативна програма „Регионално развитие” и потенциални, и бъдещи бенефициенти. И именно това беше една от причините там да няма междинни звена, тъй като няма изграден капацитет, няма акредитирани структури като допълнение към акредитиращия орган, там няма капацитет. За да може Смолян да бъде междинно звено и да управлява такава интегрирана териториална единица, с всичките процедури, които трябва да минат, това може да стане най-рано през 2016 г. Това означава този регион до 2016 г. да не може да усвоява и едно евро от новия програмен период, което не е добра идея, от една страна. И от друга страна, така има вероятност да лишим още 16 други бенефициенти с вече интегрирани планове за градско развитие и предоставено финансиране за подготовка на проекти, да не получат своето финансиране. Така че това е моят основен въпрос.
И докато все още имам възможност, имам два въпроса към министъра на транспорта. Темата за магистрала „Хемус” е много актуална в последно време. Какви са плановете - ние ще имаме конкретика по оперативна програма „Транспорт” – за бъдещото програмиране на оперативна програма „Транспорт” 2014 – 2020 г.? И като цяло каква е стратегията в транспортната политика и като сектор? Петдесет на петдесет ли ще бъде финансирането в оперативна програма „Транспорт” за новия програмен период, предвид на това ,че ние много добре знаем, че имаме едни 359 млн. евро, които са ни осигурени по линия на инструмента за свързаност на Европа, от които можем да използваме средства за ж.п. сектора. Не означава ли това, че така ж.п. секторът ще получи много повече от пътния? И все пак пътният остава ли приоритет, така, както е записано в програмата на правителството„Орешарски”? Изграждането на пътна инфраструктура, магистрали, пръстени – всичко това е приоритет. Ако е приоритет, това би трябвало да бъде надлежно отразено и в Споразумението за партньорство, и в стратегическите документи.
И може би за да си допълня предишния въпрос. Госпожо Златанова, имаме решение на Министерския съвет за структурата на националната и ненационалната концепция за пространствено развитие на стратегическите документи. Има ли промяна в тази концепция, за да се отразят всички тези промени и в пътно-транспортната политика, и в регионалната политика по отношение на интегрираните териториални инвестиции. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, аз ще ви помоля коментарите малко да си ги спестим, защото предстои след едно или две заседания да гледаме цялостния наш доклад на комисията за това, което сме констатирали след изслушване и запознаване с информацията за състоянието по двата основни въпроса, които дискутираме. Заповядайте, господин Чакъров. Ще Ви помоля за конкретни въпроси към вицепремиера.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо вицепремиер, господин министър, колеги! Няма как да не кажем добри думи за това ,че има трети вариант на проекта за споразумение за партньорство, за което е видно, че има добра оценка и вече ще тръгва междуведомствено съгласуване. Това е добре.
Но не бива да си заравяме главата, като гледаме проекта на Споразумението за партньорство и да не посоча – ще си позволя да бъда малко краен, - че не е свършена работата, с оглед на това, че през първия програмен период ние имахме всички възможности да подготвим необходимите стратегически документи, на които да стъпи този проект на споразумение.
И ще посоча, че в редица сериозни области, сфери няма такива стратегически документи. Господин председател, ще си позволя да ги посоча, защото това е важно и ние трябва да знаем накъде вървим и как вървим. В здравеопазването няма стратегически документи, в образованието, в администрацията, в научноизследователската и иновационната дейност, в цифровизацията и ползването на информационни и комуникационни технологии, превенция и управление на риска от бедствие, оценка и управление на риска на секторите в българската икономика от климатични промени, ВиК услугите, управлението на отпадъците, мрежата ТМТ както в пътния, така и в железопътния сектор, рибарството и аквакултурите.
Всички тези стратегически документи са важни и необходими, с оглед на това да се определят приоритетите, стъпките, чрез които да се реализират, и да се постигат съответните цели.
За съжаление при нас ще стане така ,че първо ще имаме проект на споразумение и на базата на този проект да се нагласят, да се адаптират съответните стратегически документи, което не е правилно.
Имайки предвид, че за следващия програмен период позицията на Европейската комисия, на Европейския съюз е достатъчно ясна и категорична, че пари от еврофондовете ще се дават за реформи, ние не сме дефинирали реформите за съжаление в редица сфери. А видно е, че без да има такива стратегически документи, ние ще действаме на сляпо. А за съжаление е пропуснат един златен шанс в предходното управление на ГЕРБ, тогава, когато е имало възможност от техническа помощ по съответните оперативни програми, тези стратегически документи да бъдат подготвени и да бъдат в сила.
Другото притеснително, господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, е, че част от тези стратегически документи се предвижда да бъдат готови към края на настоящата година. Мога да бъда и по-подробен, но аз ще се съобразя с бележките на господин председателя. А има такива , които трябва да бъдат готови през 2014, че и през 2015 г. Тоест ние ще вървим отново след това, което трябва да се случва.
Давам примери във водния сектор кое как е поставено, вече посочих за редица сфери. Тоест за съжаление работим донякъде на сляпо. Дано да не съм прав и това да не е така, че изпреварващо да сме настоявали да дефинираме целите, които трябва да постигаме.
Уважаема госпожо вицепремиер, и колегите Ви министри имат огромни отговорности, естествено и ние като народни представители, и цялата ни общественост, за да можем да дефинираме целите и да се подготви наистина много детайлно и подробно този проект на Споразумението за партньорство във финалния му вариант, така че да отговаря наистина на европейските цели като страна – членка на Европейския съюз, да има правилен подход и ясно дефинирани цели, така че да доведе до подобряване на качеството и стандарта на живот на всички нас в България. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Ще се съобразя с препоръката и както винаги ще бъда съвсем точен и конкретен. Само ще си позволя една реплика по отношение на господин Чакъров. ТМТ е съкращение от тринитротолуол или от тротил. Вероятно имате предвид ТЕНТИ мрежата, не ТМТ мрежата, защото ТМТ е тротил. ТЕНТИ мрежата е мрежата от европейски транспортни коридори.
Сега един съвсем конкретен въпрос, базиран на няколкото реплики, които разменихме с колегата преди малко.Имаше стартирала подготовка на Закон за управление на средствата от Европейския съюз преди повече от една година, като големите цели на закона бяха две: първо, да се уреди нормативно как се процедира с така наречените нормативни проекти и на второ място, да се уреди принципен нов, справедлив и бърз ред за обжалванията.
Това, което научих, е, че законът не е приоритет и подобен закон няма да бъде внасян в Народното събрание.
Интегрираните проекти могат да бъдат уредени и на ниво постановление на Министерския съвет. Там не е необходимо обезателно закон. Въпросът ми е: как ще се реши въпросът с обжалването и по отношение на финансови корекции, и по отношение на неверифицирани разходи, ако не се мисли на ниво закон. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Съвсем конкретно, както към госпожа Златанова, така и към колегите от Министерството на транспорта.
Ще се възползвате ли от възможността, която успяхме да договорим с много усилия миналата година националният оператор в железопътния транспорт, именно Български държавни железници, сектор „Пътнически превози” да се възползва от европейските средства в следващия програмен период?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Навремето проф. Таджер казваше, че в правото 90 на сто от споровете са терминологични. Надявам се в европейската интеграция да не прехвърлим тази лоша практика. Очевидно е, че не можем да обхванем цялата гама проблеми. Примерно от всичките стратегии моето виждане е, че от тези три вида стратегии ние трябва да изберем като страна къде ще сложим ударението – върху интелигентен, върху приобщаващ растеж, върху устойчив растеж?
Възприемайки и трите вида, ние не виждаме какво предстои като национална задача пред страната. може би тук приобщаващият растеж е това, което е необходимо за страната. Но както от една страна имаме липса на стратегии и реформи в редица сектори, така пък от друга страна има наличието на множество стратегии. В един от документите на Европейската комисия се посочва, че у нас съществуват над 200 вида стратегии. Но без достатъчно обезпечаване, както финансово, така и кадрово ни води до това, че ние в момента едва ли бихме могли да навлезем в тази дълбочина на спора.
Каквото е било, е било. В момента трябва да мислим по какъв начин може да подпомогнем това Споразумение за партньорство да придобие по-добър вид.
Радостно е, че ако предишният вариант не беше приет като добре обмислен, представен от служебното правителство, сега имаме една по-добра оценка като база за разговори с Европейската комисия и съответните дирекции. Дайте да видим ние с какво можем да бъдем полезни в окончателния вариант на комисията. Можем да предложим и нещо конкретно и като мерки, и като оси, и евентуално да помислим и за този механизъм, който макар и частично господин Дончев засегна – за управление.
Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, господин председател. Аз ще си позволя да обединя вашите въпроси. Те все са по новата схема на управление на средствата и институционалната рамка. Започвайки от по-общото ще вървя към частното.
Проектът за закон го прочетох много внимателно. Видя ми се смислен и ми се видя не лошо предложение за един бъдещ програмен период. Това се случи към юни, когато аз застъпих на поста. Оттам нататък вече идват практическите съображения. А практическите съображения за следните.
За мене и за колегите ми министри и заместник-министри, включително повечето директори на управляващи органи, с които обсъдих въпроса, идеята да се започва тази мащабна реформа само 6 месеца преди началото на новия програмен период ми се видя безкрайно рискова авантюра. Да обясня. Защото такава мащабна реформа в българските условия, при цялото ми уважение към нашата изключително компетентна и подготвена администрация, а също така гъвкава, би следвало да се направи поне две години преди началото на програмния период или най-малкото да се започне две години преди началото на програмния период.
В периода, в който започва да се говори вече и законът е бил готов като текст и то не съвсем, ситуацията беше такава, че ние сменихме три правителства, три месеца нямаше парламент, защото мандатът приключи предсрочно. В началото на сегашния парламент имахме много нестабилна ситуация. Нещата се нормализират сега едва-едва. И сега да започнем да приемаме закон, подзаконовите актове към него и цялата административна реорганизация, която да последва закона – ние трябва да изчакаме да се приеме, за да започне административната реорганизация, ние преценихме, че този риск е много по-голям и много по-безопасно е да оставим сегашната система на управление на средствата, пак казвам, по силата на обективни събития или обстоятелства, които общо взето не зависят от никой от вас или от нас, просто така се стекоха нещата, и по-късното започване на такава мащабна реформа.
Така че към момента решението е да се продължи в общи линии и генерално в сегашната схема на управление на европейската сметка, разбира се, с малки промени, там, където е необходимо – там ще се управлява с постановления, в посока по-малка бюрократизация. Полагаме големи усилия. В момента дирекцията на госпожа Кръстева подготвя новите постановления или голяма част от тях, като наистина основна цел ще ни бъде съществена интензификация и по-малко бюрокрация, за да улесним бенефициентите. Защото все пак самото управление на средствата, системата за управление на средствата не е направена, за да е лесна на нас, тя трябва да бъде направена, за да е лесна за бенефициентите.
Обжалването. И сега могат да обжалват, но по гражданско право, не по административен път.
Господин Червеняков, Вие знаете най-добре, че по отношение на това обжалване, за което говорят колегите Ви от опозицията, всъщност е необходимо да преосмислим генерално цялата административна система. Този закон не задължително решава точно този въпрос. Защото доколкото не ме лъже паметта от отдавнашното ми обучение по право, орган е само министърът. Така е по Конституция. И няма как да направим орган един директор. Така ли е? и да спрем с тези неща.
Пак казвам, законът за мене беше смислен. Аз два пъти го прочетох. Имаше много смислени неща. Но това се прави, пак казвам, две години преди да започне програмният период. Има и друго. Виждате, че самите делегирани актове и прилагащи актове, включително и самия основен регламент са в процес на приемане. Тоест и това трябва да се изчака. И някак си за мене е много по-безопасният вариант е да продължим в една изпитана, макар и с недостатъци система. Смятам, че недостатъците са преодолими, на базата на сегашния опит.
Разбира се, ако вие имате важни предложения, ние сме абсолютно отворени да се съобразим. Може да направим една дискусия, ако искате, само по този въпрос, защото тя е много важна. А по отношение на подробности, като междинни звена и регионални звена, засега съм възложила задачата на министрите, които ще управляват оперативните програми. В най-скоро време ще обсъдим този въпрос. И сертифициращият орган все още не е решен. Акредитиращият орган също не е решен.
На господин Чакъров. Областите, които нямат стратегически документи, наистина са много. Както каза и госпожа Павлова, направени са добри анализи, и многобройни, но тотално. По втората вече част – стратегическите документи, наистина имаше много сериозна липса, много сериозно изоставане в сериозни области. Аз ще помоля министърът на транспорта да кажа в неговата област какво се прави в момента. Както каза и господин Чакъров, в областта на образованието, на здравеопазването, електронно правителство, включително и други области има наистина много сериозно забавяне. Максимално сме форсирали подготовката на тези документи. Имаме всички основания да се надяваме, че до края на годината ще бъдат готови.
За водния сектор – също. Вие сте свидетели, защото и на вашето внимание е, че тепърва се прави реформата и поне схематично имаме представа какво ще правим. Но тези неща ще бъдат преодолени. И това е още един аргумент в посока да не се занимава администрацията със себе си в този критичен период, а да се занимава с тези неща, с които трябва.
За Северозападния регион. Мисля, че няма нужда от коментар. Той е най-бедният не само в България, той е най-бедният в целия Европейски съюз. Така че това е нещо, което според нас заслужава внимание.
За Смолян ще помоля Добринка Кръстева да изчете, за да не чета през рамото й, къде е обосновката за Смолян – също като пилотен. После ще обясня защо са пилотни и двата.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: В общи линии според пространствената концепция Смолян е планински регион. Сто процента съответност, с най-голямо процентно отношение към общата площ по „Натура” 2000, единствената област в България без ж.п. мрежа, безработицата, включително младежката, е сред най-високите в страната.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само един уточняващ въпрос – къде в чл. 99 на проекта за общ регламент е предвидено пилотно прилагане на ИТИ?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: В чл. 99…
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Никъде не е предвидено пилотно прилагане.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Той няма да бъде интегриран.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, моля ви да не влизаме в дебат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Нека да обясним. Това ,което в момента е състоянието в споразумението, дава една възможност. Защото чл. 99, в новия регламент ще бъде чл. 93, дава възможност да се направи и ние съответно даваме възможност на тези два района да се опитат да го направят. Защото от тях зависи оттук нататък какви стратегии ще разработват, какви мерки, как ще управляват една такава инвестиция, капацитет, от кого да зависи.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да уточним – местните власти, които работят там…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Това беше тяхно активно настояване.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо Златанова, за да имате ИТИ, е необходимо надлежно правителствено решение.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Дончев, ние задаваме въпроси и получаваме отговори. Ще проведем обсъждане в комисията, ще излезем с препоръки към изпълнителната власт. Дайте в момента да не обсъждаме. Чухме позицията на изпълнителната власт. Добра, лоша – това е тяхна позиция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Включително и предстои да обсъдим с Европейската комисия неформално един такъв подход. Това е възможност на този етап.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Само да уточним. Пилотен проект на ИТИ няма. За да има ИТИ, трябва да има анализ и концепция за пространствено планиране. Знам какво пише на 173 страница, но това не е обосновка.
АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ: Господин председател, може би процедура? Не е добре да върви диалог.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Защо? Ние сме на комисия и изслушваме вицепремиера. Ако сега не е моментът за диалог, кога е моментът за диалог, уважаеми колеги?
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Мисля, че има председател на комисията, който да води изслушването. Той дава думата, а не всеки сам да си я взима.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие искате да запушите устата, освен на медиите, и на народните представители. Боли ли ви, че влязохме в комисии, но мисля, че няма да стане така. Ние имаме право да задаваме въпроси на вицепремиера, който е дошъл на изслушване от народните представители. Нека, ако обичате, да спазваме тези правила.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Ние час и половина му задаваме въпроси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Трябва да получаваме и отговор в крайна сметка.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, нека да се поуспокоим малко. Няма нищо тревожно. Всеки има право да задава въпроси и да изказва мнения. Но главното беше да изслушаме вицепремиера и да чуем аргументите на изпълнителната власт.
Пак повтарям, предстои ни на следващото или на по-следващото заседание да приемем позиция на комисията по отношение на това, което чухме от всичките министри по оперативните програми, от вицепремиера и там вече ще дадем нашите препоръки, становища и предложения за решение на залата. В момента не виждам защо трябва да влизаме в спорове. И на мене не ми харесва позицията на изпълнителната власт като Хамлетовата дилема, че сега сме готови да търпим сегашния механизъм, отколкото да разработим нов. Но какво да се прави, това е положението. Ние ще изработим нашите препоръки и ще ги дадем. Препоръките ще ги обсъждаме тогава, когато гледаме нашия доклад. Сега изслушваме вицепремиера, той ни дава отговор.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може би не съм разбрана. Не може ли да си дефинирам въпроса?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Дефинирайте въпрос. Това е коректно.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Смолян ще бъде ли интегрирана териториална инвестиция и ако да…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Въпросът е защо Смолян? Там е записано,че ще бъде.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А не Северозападна България, какъвто е резултатът от Националната концепция за градоустройствено планиране и от анализа на регионите, каквато е и препоръката на Европейската комисия?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо вицепремиер, чухте въпроса – защо Смолян? Моля за отговор.
ДОБРИНКА КРЪСКТЕВА: Като казвам защо не е интегрирана териториална инвестиция, може би трябва да обясня. Северозападният регион ще бъде, ако успеят, разбира се… Затова вицепремиерът каза, че им даваме възможност, ако успеят да подготвят стратегия, съответно защитена с проекти, с организационна структура, която да изпълнява, към който да бъдат алокирани средства и да бъдат изпълнявани проектите. Това вече е инвестиция. Докато Смолян не предвижда нито стратегия в този вид, нито структура за изпълнение. По-скоро стратегия от вида, водена от местното общо развитие, като проектите не бива да бъдат управлявани на принципа оперативна програма, а по различен алтернативен метод, тоест биха събирали повече точки при финансирането на съществуващите оперативни програми или биха имали някакво друго предимство по съществуващия инструмент, в случай отново, че подготвят местна стратегия, но не и орган за управление.
Поради това казвам – това не е планирано като класически вид ИТИ – чл. 99. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще ви моля без коментари, защото и аз имам коментар. През месец август правителството прие плана за развитие на регион второ ниво, Северозападния регион с петте области. Тази логика, че няма стратегия за развитие на северозапада просто не е вярна. Но както и да е. слушаме отговора - защо Смолян. Други въпроси имате ли, колеги? – Няма.
Да благодарим на вицепремиера, който час и 45 минути отговаряше на нашите въпроси. Аз съжалявам, че събрахме днес доста сериозен обем обсъждания. Разбира се, ще преминем към отличниците от Министерството на транспорта.
Имам въпрос: искате ли да дадем 5 минути почивка, преди да изслушаме останалите министри или не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Господин председател, извинявайте. Знам, че тази тема с еврофондовете е много по-интересна, но все пак това е Комисия по европейските въпроси, нали така? Просто съм ви донесла речта на господин Барозу, президент на Европейската комисия пред Европейския парламент, вече традиционната реч за годишното състояние на Съюза. Хубаво е всички да я видим, а не само да говорим за пари. Хубаво е да говорим и за тези неща, които той говори тук. Обръщам внимание.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Казвате Северозападния регион. За каквото и да говорим, накрая работата опира до пари.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ” 2007 – 2013 Г. И НАПРЕДЪКА ПО ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОДГОТОВКАТА ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Тук са:
господин Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
Петър Киров – заместник-министър и
Галина Василева – директор на дирекция „Програми и проекти” в същото министерство.
Имате думата, господин Папазов. По-добре е да кажем какво предстои оттук нататък в следващия програмен период.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Аз ще се опитам да бъда възможно най-кратък, за да не отегчавам всички, но и подробен, за да стане ясно какво е в момента изпълнението и какво правим по бъдещия период. Също така ще се опитам да отговоря и на въпросите, които зададе преди това господин Московски, както и на госпожа Лиляна Павлова.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! бих искал да ви благодаря за предоставената възможност да представя пред вас текущото състояние на оперативна програма „Транспорт”, както и предприетите от наша страна действия във връзка с подготовката на новия програмен период.
Към момента е предоставен целият бюджет на програмата, като безвъзмездната финансова помощ е 99,66 процента. На бенефициентите вече са изплатени малко над 50 процента от бюджета, което е 1 млрд. и 7 млн. лв.
Във връзка с изпълнението на правилото за автоматично освобождаване на средствата n + 2 и n + 3, считаме, че няма реална опасност от загуба на средства по програмата. Сумата с натрупване, която трябва да се сертифицира към Европейската комисия до края на 2013 г., за да не бъдат загубени средства, е в размер на 837 млн. 824 хил. 707 евро, а до момента са сертифицирани 731 млн. 684 хил. 286 евро или 45 процента от бюджета.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин министър! Всичко това ние сме го получили като материал и сме се запознали с този текст. Ако има проблеми в сегашния период, тях да споделите, за да ги обсъдим. И второ, да погледнем какви проблеми стоят през следващия програмен период.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: В момента строителството на почти всички обекти върви много добре. Аз лично заедно с моите колеги от Министерството на транспорта инспектирахме практически всички ж.п. обекти, които са в момента в строителство. Мога да ви кажа, че напредъкът е много добър за момента. Като нивото на изпълнение е малко над срока, който трябва да бъде в момента.
Има и някои, които са малко по-затруднени. Има и такива, които са рискови. Тоест закъснението е вече в по-опасни граници.
Съвсем наскоро предстои да се въведе в експлоатация Михайлово – Калояновец, лот 1, по ж.п. линията Пловдив – Бургас. Там няма проблеми.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате четири рискови проекта.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Четирите рискови проекта най-долу, ако имате материала, сте ги видели. Това е автомагистрала „Струма”, лот 4, изграждането на автомагистрала „Марица” – лот 1 и лот 2. Мога да кажа, че първият лот е в по-забавено състояние, отколкото втория.
Състоянието е такова ,че в момента има натрупана много техника, която ни позволява да мислим, че няма да имаме закъснение и ще бъдат усвоени практически всички средства. Няма да има проблеми с програмата.
Тук може би господин Московски и госпожа Павлова са най-добре запознати с изменението, така наречената модификация. Имаше две изисквания на Европейската комисия, за да бъде пусната модификацията. Двете изисквания бяха: да се осигурят средства за проектите за следващия програмен период, нещо, което успяхме да направим. За съжаление наистина закъсняхме много във времето, защото почти всички отлагаха този срок и дойде моментът, в който трябваше да бъде изпълнено всичко в много кратки срокове.
Тук, разбира се, не искам никого да обвинявам. Просто такава е била ситуацията, така се е реагирало. Но успяхме да прехвърлим от ос 2 към ос 1 20 млн. евро с решение на Министерския съвет. Също така намерихме допълнително още 15 млн. евро чрез оптимизиране на финансовия ресурс по приоритетната ос от „Техническа помощ”, с което осигурихме практически всички проекти и те в момента се договарят. Така че там също нямаме проблеми.
С втората част от условието за модификацията имахме доста по-големи затруднения. Практически продължи до 29 август. Там трябваше да бъдат осигурени около 150 млн. лв., за да се финансират ж.п. проектите, които бяха наддоговорени, тъй като общата договореност на ж.п. проектите беше 104 процента и нещо. Тези 150 млн. лв. дълго ги търсихме по различни варианти. Накрая беше взето решение на Министерски съвет, с което ни се даде възможност, заедно с министъра на финансите да започнем преговори с Европейската инвестиционна банка за кредит, което беше и предложението на Европейската комисия. С това считаме ,че сме приключили и сме изпълнили условията, които имаше Европейската комисия. Да се надяваме в близките няколко седмици да приключим въпроса с модификацията. Още повече, че на експертно ниво и на по-ниските нива в момента тези стъпки бяха одобрени.
За следващия програмен период науката, която най-много познавам и предметът, който най-много познавам, е логистиката. Има изработена стратегия за развитие на транспортната система на България, има генерален план. Аз по принцип не съм съгласен с доста от тези указани методи на планиране и доказателства на съответните транспортни коридори. Но така или иначе поради това ,че времето е изключително късо, ние отидохме само на актуализиране на тези два стратегически документа, така че да бъдем готови за следващия програмен период, което е изискване на Европейския съюз, и до края на годината ние ще бъдем готови с тази промяна в стратегията, която ще бъде, разбира се, съвсем козметична, за да можем да продължим с проектите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли транспортна стратегия?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Имаме. Ще бъде готова. Цялата стратегия отделно се работи и ще бъде готова през 2016 г. Аз ви говоря за стратегията, която е необходима за момента.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Европейската комисия иска от нас разработването на цялата транспортна стратегия. Защото счита, че прекалено много сме се увлекли в един вид транспорт за сметка на друг.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Тук е много спорен въпросът. Мога да споря много и с тази стратегия, която е направена, и с много от препоръките. Главният проблем във всички стратегии на България са статистическите данни. Статистическите данни през годините. Мисля, че тук и колегата Московски ще потвърди, че през годините тези статистически данни, ако ги видите, много често си противоречат. През различните периоди, когато са правени, има фрапиращи разлики. То е основание например на Световната банка да ни откаже да се занимава изцяло с подготовката на такава стратегия, по простата причина ,че те, най-меко казано, не са убедени в статистическите данни, които имаме.
Тук предстои да бъде, разбира се, приоритизиран съответният вид транспорт. За следващия програмен период от особена важност е ж.п. транспортът в Европейската комисия, по простата причина ,че се залага на екологичността.
Тук ще отговоря на първия въпрос на госпожа Павлова. Напротив, ние искаме да бъде 50 на 50, но всъщност със средствата, които са по connected Europe facilities, тоест цялата сума да бъде разделена, условно казано, на две. Като се има предвид, че по connected Europe facilities имаме един воден проект, който е за удълбочаването на река Дунав – Батим – Белене, който е от изключително важност. Въпросът отново е поставен много остро през последните месеци след прекъсване на корабоплаването на река Дунав и проблемите, които имахме през последните месеци.
Така че в момента аз няма да засегна въпроса за приоритизирането, по простата причина, че ние искаме първо да се изясни рамката на оперативна програма „Транспорт”, след което нашата амбиция е да бъдем готови с ж.п. проектите и с пътните проекти, те да бъдат в по-голям обем, от който очакваме. И аз мога да ви кажа ,че ние ще бъдем готови с ж.п. проекта за около 2 млрд., което е очевидно, че не може да бъде финансирано изцяло по европейските програми. Тоест от всичките тези обекти ние ще изберем действително тези, които са много важни. На пръв поглед, всички са важни.
Същото е и в пътната мрежа. Аз няма да се намесвам в спора, който водихте задочно, по простата причина ,че все пак ще оставя на колежката тя да заеме по-важна позиция в пътните проекти, предвид на това, че АПИ в момента е в „Регионално развитие”. За мене като варненец от особена важност е автомагистрала „Хемус”. Ако, дай боже, един ден бъде готова, аз ще бъда много щастлив. Също както и „Черно море”.
Лично като специалист мога да ви кажа ,че най-важната магистрала за мене в момента от тези, които предстои да се правят, това е връзката с Видин и магистралата „Черно море”. Според мене тя е дори по-важна от „Хемус”. Разбира се, това го казвам като специалист и мога да ви го докажа както искате и когато искате.
Иначе от особена важност е, разбира се, автомагистрала „Струма”. Там безусловно трябва да бъде завършен лот 3.
В ж.п. инфраструктурата ние подготвяме няколко важни проекта. Единият е Видин – Медковец. Напълно е готов проектът Русе - Варна. Също така има малко довършителни мероприятия по цялостното проектиране на Синдел – Карнобат, което ще върже към южния скоростен път, ще включи и най-голямото пристанище в момента – Варна, още повече с последващо развитие към Русе и съответно ж.п. линията Варна – Русе.
Много са важни и приоритетни и обектите, които ще бъдат по довършителни процедури на трасето от турската и гръцката граница до София, а също така и трасето към Видин, говоря за ж.п. транспорта.
Така че всичките тези проекти са важни, но след като научим рамката и след като се уточним, заедно с колегите от оперативна програма „Регионално развитие”, ще направим така, че програмата да бъде леко предоговорена, както между впрочем много добре е направено в предходния период, за да бъдат усвоени средствата при провал на някои от обектите.
Това е в момента, което правим. Аз смея да твърдя, че при нас има последователна приемственост. В Министерството на транспорта работят специалисти. Аз поне заварих хора ,които работят може би от 2000 г. Продължил съм същата линия. Практически ние работим с екипа, който е бил и преди нас. Всички са много добри специалисти и са наясно с програмата. И не без основание трябва да се каже, че оперативна програма „Транспорт” е в момента най-добрата в България. Това е, което мога да кажа.
Имаше също така въпрос за подвижния състав за БДЖ. Да, ще се възползваме. Не само по това, което е подготвено по принцип, но работим по няколко други варианта за осъвременяване на подвижния състав. Търсим варианти и в предоговарянето, което в момента вършим с кредиторите на БДЖ, а също така и с Министерството на финансите разглеждаме различни възможности.
Всички сметки, които направихте за НКЖИ, са горе-долу правилни. До края на годината ние нямаме проблеми. Проблемите ще дойдат във втората половина на следващата година и особено в края на 2015 г. Тогава действително ще има леки затруднения, ако не се повишат нивата на таксите, които получаваме от НКЖИ. Това е, което имам да кажа. благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Госпожа Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Господин министър, благодаря най-вече за декларираната приемственост и последователност. Тя е много важна за тези проекти. Радвам се, че поне от Министерството на транспорта работата продължава, защото в някои министерства не е така.
Именно в духа на тази приемственост още веднъж да анализираме и рисковите проекти, и тези, които планирате като преходни проекти в този и в следващия програмен период. Безусловна е автомагистрала „Струма” и мисля, че Вие потвърдихте, че тя трябва да се довърши, независимо от сериозните рискове, които виждаме в момента на лот 4. Надявам се,че няма да имате проблеми по отношение на лот 3.
Остана за мене все пак неизяснен въпросът България ще отстоява ли да си получи финансирането за магистрала „Хемус” и магистрала „Хемус” остава ли като втори приоритет след „Струма”, такава, каквато беше приоритизирана в стратегическите документи и досега.
И имайки предвид тези два първи приоритета, нито дума не се чу по отношение на Национална компания „Стратегически пътни проекти”. Каква е политиката на правителството в тази посока? Ще запази ли компанията, ще я закрие ли, ще я преструктурира ли и тя ще продължи ли да работи по тези два проекта, плюс евентуално „Черно море”?
И отново, за да завършим списъка с приоритети, третият приоритетен проект, който беше определен, това беше проектът за обхода на Габрово и тунела на Шипка, обхода на Габрово в този програмен период, фаза 1, цялостния проект за изграждането на тунел на Шипка и съответно във фаза 2 – основният програмен период е самият тунел на Шипка. От всичките тези размествания, които чухме, и модификации по оперативната програма чувам, че има риск и за обхода на Габрово, и за невключването на тунела на Шипка. Има ли промяна в тази политика? Това също не чухме.
И може би това, което каза господин Червеняков, по отношение на стратегията за Пътната агенция. Има ли въобще дебат по темата и предвиждате ли преструктуриране на агенцията и преместването й в Министерството на транспорта?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Господин Московски, заповядайте.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, господин министър! Бих искал да получа от Вас следния отговор и той е като цяло политиката на сегашното правителство - по какъв начин осмисля стратегията за развитие както на транспортната инфраструктура, така и в отделните сектори, където е необходимо, подвижен състав или интермодалност и метро. Тъй като във Вашето представяне за проектите, които се реализират в общия програмен период, не чух нищо за интермодалност, нищо за метрополитена, нищо за пристанищна инфраструктура, нищо за летищна инфраструктура, нищо за интелигентни транспортни системи.
В крайна сметка трябва да сме наясно, че средствата от Кохезионния фонд и от Фонда за регионално развитие са една част, може би не малка, съществена част, но само част от общата политика, която държавата трябва да провежда в сектор „Транспорт”.
От тази гледна точка всички сме наясно, че средствата, които ще бъдат на разположение на оперативна програма „Транспорт”, няма да са достатъчни, за да покрият нуждите на държавата. При всички положения държавата трябва да има и допълнителен ангажимент към цялостната политика за развитие на транспортната инфраструктура, въобще на транспорта в държавата.
Бих искал да чуя нещо повече, разбира се, ако предвиждате в оперативна програма „Транспорт”, в частта „Интелигентни транспортни системи”, нещо повече да чуя и какво се предвижда по connected Europe facilities. Имайте предвид, че винаги и аз така съм работил, а и така съм съгласувал работата на екипа, с който съм работил, с нашите партньори в Европейската комисия, че всички сектори в транспорта да се развиват максимално балансирано. Разбира се, където е можело, сме успявали.
Вярно, че и господин Червеняков намекна, че приоритетно се е развивала пътната инфраструктура за сметка на друга. Само че ако погледнете реално, метрополитенът също е железопътна инфраструктура. Метрото, заедно с Национална компания „Железопътна инфраструктура” правят повече от пътищата. Но както и да е. Това са теми, по които може би не е необходимо да влизаме в спорове.
В крайна сметка не е достатъчно това, с което ще се разполага. Може би наистина е добре да се приложи балансиран подход, паралелно да се отдаде значимото както на единия, така и на другия вид транспорт и да се търсят възможности извън рамките на Кохезионния фонд и на Фонда за регионално развитие. Имам предвид Световната банка и Европейската инвестиционна банка. За мене е много важно и съществено темата да върви на друго ниво. Ние сме го защитавали тук и с колежката Павлова, и с колегата Дончев. Донякъде не успяхме да се преборим. Нашата идея беше, че именно в този момент не е грешно, по-скоро е полезно за държавата да се емитира дълг в тази посока.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Господин министър, доколкото разбирам, основният проблем на следващия програмен период ще бъде следният. Вие искате да видите каква по размер сума ще ви определи Европейската комисия и съответно да я разпределите по обекти. Европейската комисия иска друго – тя иска да види транспортна стратегия, иска да види една готовност кой обект след кой ще бъде построен и въз основа на това да ги финансира. Трябва да намерите някъде решението на тази дилема.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз много се извинявам за репликата. Сумата, която ще получи България по целия кохезионен пакет от Европейската комисия в общи линии е ясна. Грешка на сметката може да има с 50-60 млн. лв., не повече.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Но те чакат да видят по транспорта какво ще получат.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Гарантиран дял от 30 процента на Кохезионния фонд, ако се извадят инвестициите в оня сектор. Аз мога да Ви кажа, господин министър, ако някой не Ви е информирал. Представете си сегашната програма и добавяте 10 процента като брутно изражение.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Индикативни бюджети може да се видят. Не е това проблемът. Проблемът е действително според мене този – да видим може ли да подредим обектите един след друг в рамките и в общата визия на една транспортна стратегия.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако позволите, господин председател, да направя лек коментар. За Европейската комисия необходимият документ, както Вие го наричате, Национална транспортна стратегия, за тях той е един институционализиран, се нарича генерален мастерплан за транспорта, изработен от Фейбър Монсел. Това е достатъчният документ за Европейската комисия,за да разчита ,че ние можем да си приоритизираме проектите в България. Разбира се, няма проблем да се върви за по-нататъшно развитие и изработване на допълнителна национална стратегия. Но документът, върху който се стъпва, за да се приоритизират проектите, е налице и също е институционализиран, включително и приет от Европейската комисия.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Така е. Аз ще започна от края. Имаме, разбира се, такива документи, там всичко е приоритизирано. Ние сме наели консултант, от когото ще получим мнение за нашето предложение. Разбира се, през това време ще приключи и ние ще знаем точната рамка. Освен това паралелно с това се прави подготовката на бюджета за следващата година, където също ще видим какви са парите, на които евентуално можем да разчитаме.
Аз избягах от точното приоритизиране в момента. Не че нямаме предложения, ние знаем точно какво ще предложим. Но искаме още веднъж да се убедим в правотата на това наше предложение и от консултациите, които ще получим, а също така водим консултации и със Световната банка в момента, не само по програмата, но и по оздравителния план на БДЖ. Така че всичко това е свързано и ние искаме действително да имаме една по-точна картина, която да ни даде възможност да вземем най-правилното решение. Засега безусловно е „Струма”, лот 3. Това трябва да се направи. Също така ще имаме възможности и за отсечката Видин – Медковец. Дали ще бъде от connected Europe facilities финансиране или от Кохезионния фонд, това са неща, които искаме още един път да прецизираме. Аз мисля, че до края на месеца ще имаме абсолютно точната картина и всички ще бъдете запознати, може би на следващото разглеждане.
На въпроса за Габрово. Ние сме одобрили апликационната форма. Предстои подписване на договора. Изпратена е в Европейската комисия.
Вижте, има проекти, аз виждам, че са абсолютно важни и за около 5 млрд. Правих си преди няколко дни много точна сметка, около 5 млрд. трябват за всички. Разбира се, в кръга на шегата, няма откъде да дойдат.
Интермодалността е от изключителна важност. Аз например мога доста да поспоря защо първият интемодален терминал е в Пловдив, а не е във Видин или в някое от големите пристанища. Но така или иначе възприели сме линията, по която е била разработвана предходящата стратегия и я следваме. Мога да ви кажа, че въпросът там стои по същия начин, като в Смолян. Така че за мене не е обосновано това строителство на този интермодален терминал. Много по-важни са тези в Русе, във Видин, в Бургас, във Варна. Но така или иначе ние ще продължим в следващия период. Също така много важен е интермодалният терминал в Русе.
В пристанищата ще започнем един проект, който по всяка вероятност ще бъде финансиран от проектирането на цялостен интермодален терминал, който да включва бившето пристанище Варна Изток плюс ж.п. гарата в района на Варна около Максуза или друг терен, за който ще се разберем с общината. Имаме вече такива разговори, с цел да бъде финансирано в бъдеще и строителството на този интермодален терминал.
Само една справка ще ви дам. Тази година ръстът на пристанище Варна е около 28 процента. Това е единственото пристанище с оборотен ръст и въпреки всичко нищо не се прави там. Така че има много места, които са тесни в инфраструктурата.
В края на месеца лично всеки един от вас ще бъде запознат с всички наши приоритети, така че ще бъдете търпеливи.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ще Ви напомня това Ваше обещание.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Да, няма проблем.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: С уточнението, че не е толкова въпрос, а само напомняне. Аз разбирам уклончивостта на господин министъра, който коментира обектите. Но има обекти, с които трябва да внимавате, защото те не са въпрос на избор „да” или „не”. Те трябва да бъдат решени, специално обекти, които са стартирани през този програмен период. Само да напомня, че неизвършването на втората фаза – това важи и за „Шипка”, важи и за „Струма”, предполага връщане на парите, които са похарчени през предишния програмен период.
Няколко пъти споменахте, че не знаете какъв ще е обемът пари. Не знам какви сметки са ви правени…
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Знаем ги точно колко са, господин Дончев. Не се безпокойте. Един милиард 207 млн. 330 хил. лв.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Веднага Ви казвам, господин министър, че сметката е грешна.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Не е грешна сметката. Министерският съвет…
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Какво като е дадена от Министерския съвет. Министерският съвет никога не греши ли?
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Дайте да не спорим.
И аз мога да ви докажа, че не трябва да се строи примерно тунелът под Шипка, мога да ви го докажа. Вие не можете да ми докажете отсрещното. Но не искам да споря. Има направена някаква процедура…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имам усещането, че пречим на някакъв разговор на господин министъра и господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Последна реплика от моя страна. Освен всичко друго, хубаво е да имате предвид, че това е единственият инфраструктурен обект, който е включен в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз като ангажимент на страната с краен срок 2014 г., ако някой от експертите не Ви е уведомил.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Надявам се, че ще спазите Вашето обещание. Ние ще искаме да видим точно кои проекти ще бъдат реализирани през следващия програмен период и по възможност тяхната поредност. Това е, което ние искаме.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: До края на месеца.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Давам 5 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ” 2007 – 2013 Г. И НАПРЕДЪКА ПО ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОДГОТОВКАТА ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.

По тази точка присъстват:
Людмила Петкова – заместник-министър на финансите
Моника Димитрова – Бийчър – директор на дирекция „ОПАК”
Филип Крумов – началник отдел в дирекция „ОПАК”.
Заповядайте, госпожо Петкова, да кажете какво се свършили досега и какво се каните да правните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще представя напредъка по оперативна програма „Административен капацитет”. Раздаден е подробният доклад. Ще бъда много кратка. Всъщност ще ви представя постигнатия физически и финансов напредък по програмата, кумулативен напредък и напредък за периода от началото на годината до 9 септември.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това нещо извън тези 20 страници, които сте ни предоставили, е добре. Иначе тук сте казали почти всичко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само маркирам основните цели.
Постигнат ефект от цялостната реализация на програмата, идентифицирани затруднения при реализация на програмата и предприети действия за допълнително оптимизиране на процесите. Какви мерки са предприети. И ще дам една допълнителна информация по отношение на доклада за 2012 г.
По ОПАК до момента са отворени 82 броя процедури. Подадени са 2574 броя проекти и предложения. Сключени са 725 броя договори и са приключени 268 броя от тях.
Договорените средства по ОПАК възлизат на 293 млн. лв. и 83 процента от финансовата помощ по програмата, като на бенефициентите са изплатени средства в размер на 175 млн. лв, което е 49,5 процента от финансовата помощ по програмата.
За периода от началото на годината до началото на месец септември са сключени и дадени 290 броя договори и заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 45 млн. лв. За същия период са изплатени средства в размер на 41 млн. лв. Общо сертифицираните разходи по програмата са в размер на 134 млн. лв.
В началото на месец септември тази година е подаден нов доклад по сертификация към дирекция „Национален фонд” на стойност 12 млн. лв., като общо за 2013 г. са подадени четири доклада по сертификация на обща стойност 46 млн. лв.
Към настоящия момент от Европейската комисия са възстановени сертифицираните разходи по три от докладите на стойност 33 млн.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какви проблеми съществуват на настоящия етап за приключване на този програмен период?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Проблемите, които съществуват, са: закъснение при изпълнение на проектите и налагане на финансови корекции вследствие на неспазване или неправилно прилагане на националното и европейското законодателство.
Предприети са следните действия:
Приет е актуализиран наръчник за изпълнение по програмата;
Изготвен е наръчник за бенефициентите по програмата за изпълнение на проекти;
Ускорен е темпът на верификация на получените искания за плащане.
Това е накратко.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какво ще правим за „Добро управление” в следващия програмен период.
МОНИКА ДИМИТРОВА – БИЙЧЪР: Ако ми позволите, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да допълня следното. С постановление на Министерския съвет е променен Устройственият правилник на Министерския съвет, с което на Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” е вменено още едно задължение, а именно координация на разработването на оперативна програма „Добро управление”, която ще акумулира двете програми – „Административен капацитет” и „Техническа помощ”. Така че основно задължение по програмирането е създаването на работна група, която по същество да разработи оперативна програма „Добро управление”. Водеща ще бъде госпожа Кръстева на тази дирекция, като на оперативно заседание на Министерския съвет е взето решение основна част от служителите на оперативна програма „Административен капацитет” да бъдат включени в тази работна група, за да допринесат основно за разработването на тази оперативна програма.
Съществените недостатъци към момента, които възпрепятстват разработването, за което са уведомени и двамата вицепремиери, са следните. Основното е, че няма стратегическа рамка в определени области, които касаят разработването на новата оперативна програма, а именно стратегия за административна реформа, която да е актуална, стратегия за електронно управление, стратегия за съдебната система.
Така че първо трябва да се предприемат спешни мерки по разработването на тази стратегическа рамка. А по програмирането има до момента изготвени определени материали от дирекция Техническа помощ”, която до момента беше упълномощена от министъра по европейските средства да ръководи работната група. Мисля, че в края на месец август цялата дейност след приемането на Устройствения правилник и тези изменения беше прехвърлена на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”. Благодаря ви. Ако имате допълнителни въпроси, бих могла да им отговоря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте за въпроси и изказвания.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за краткото и ясно представяне. Моите въпроси касаят програмирането и по-конкретно следващия програмен период и отново са свързани с институционалната рамка.
Наличието на новата програма предполага обединяване на капацитет, функции и дейности, където се предвижда да се локализира управляващият орган, не работната група за програмирането, а управляващият орган на новата оперативна програма. Как предвиждате да се извърши плавният преход от настоящия програмен период към следващия програмен период, предвид необходимостта все пак от доста сериозни административни процедури по затварянето на настоящия програмен период и каква е визията на Министерството на финансите относно централното координационно звено, къде трябва да се намира то – в Министерския съвет или в Министерството на финансите? Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря за точните и ясни въпроси. Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин председател. Благодаря и аз за представянето. Моят въпрос е като продължение на въпроса на госпожа Василева, а именно какви са плановете на Министерството на финансите по отношение на изградения капацитет в дирекцията, която управлява ОПАК, да се запазят хората, които работят в тази дирекция и да се направи плавен преход този екип да продължи своята работа – надявам се, разбира се, да е така – по новата програма за „Добро управление”? Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Ангелов, заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Това, че работната група още не е създадена, е жалко за програмирането като цяло.
Госпожо Василева, по отношение на централното координационно звено. Ами то си беше в Министерството на финансите. Ако не се лъжа, вие го прехвърлихте в Министерския съвет. Има ли казус в тази посока?
Положението с тази програма е, меко казано, не много добро. Защото след като тепърва предстои да се сформира работна група, това означава, че програмата може да бъде договорена по моя скромна преценка най-рано в края на следващата година.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Господин Монев.
ГАЛЕН МОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър! Още през месец юли изпратих писмо до дирекция АВКОС в МВР за проектите, по които са регистрирани нередности. Излязоха някои интересни неща, за които ще се обърна лично към министъра по някои въпроси.
Тук няма да коментираме неща, като идентични проекти, за които имаше и медийни публикации – за община Сопот, както и някои идентични проекти за общините Стара Загора, Разград, Козлодуй и т.н. Моят въпрос ще бъде конкретен.
Налага се изводът, че проблемите на ОПАК са свързани с мониторинга и са заложени някои бомби със закъснител, ще използвам този термин. В този смисъл какви мерки ще се предприемат при окончателната оценка на програмата?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма други въпроси. Заповядайте за отговор.
МОНИКА ДИМИТРОВА – БАЙЧЪР: Аз ще започна с отговорите и след това ще продължим.
По отношение на първия въпрос, свързан с програмирането. Не стои въпросът за преместването на централното координационно звено. Въпросът е единствено и само свързан с дирекция „Техническа помощ”, която се слива в новата оперативна програма. Единствено това е темата.
Доколкото знам, волята е това звено, което ще се създаде, да бъде за определен период от време и да е само свързано с програмирането на „Добро управление”. След което на оперативно заседание в момента се изготвя нормативният акт, който ще бъде приет от Министерския съвет, във връзка вече с управлението на оперативната програма. Той ще бъде на Министерството на финансите. Има воля оперативна програма „Добро управление” да надгради оперативна програма „Административен капацитет”, като се запази институционалният капацитет тоест всички налични служители, експертизата…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Юридическият термин е „наследи”, а не „надгради”.
МОНИКА ДИМИТРОВА – БИЙЧЪР: Ще бъда по-прецизна в бъдеще. Може би при нас „надгради” е възприето като терминология, защото се занимаваме с електронно управление и там в повечето случаи се говори за надграждане.
Днес имахме среща с Европейската комисия, на която присъстваше и министър Чобанов и той пое този ангажимент институционално да се запази дирекцията като такава и експертизата. Защото, както е известно, 95 процента от материята, която ще се разработва по новата оперативна програма, е като приемник на оперативна програма „Административен капацитет”.
Вече стои въпросът за двуфондовото финансиране на програмата, към което Европейската комисия подчертава загрижеността си и не подкрепя двуфондовото финансиране на бъдещата оперативна програма към настоящия момент. Това е една от основните забележки.
Преминавам към въпроса за централното координационно звено и това ,че към момента не е разработено нищо. Напротив, преди да се приеме Устройственият правилник с изменението и прехвърлянето на отговорността за програмиране в дирекция „Програмиране на европейски средства”от Европейския съюз”, имаше работна група, която достигна до определени резултати, които резултати ще се вземат предвид при създаването на тази нова група вече в новото звено.
А казус централно координационно звено в случая няма, защото пред тях не стои въпросът дали се връща в Министерството на финансите или не. Поне до момента това няма отношение към новата оперативна програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИА ПАВЛОВА: Аз искам само да добавя по отношение на дирекцията „Административен капацитет”. В момента има две незаети щатни бройки. Предвижда се да се увеличи с още шест и съответно за тези осем щатни бройки да бъде обявен конкурс и да бъдат назначени служители след конкурса.
МОНИКА ДИМИТРОВА - БИЙЧЪР: По индикация от Европейската комисия към настоящия момент, че сигналите по отношение на нередности по проекти на оперативна програма „Административен капацитет” рязко са намалели през последните две години. Разбира се, тези, които са за периода 2009 – 2010 г. и преди това, повечето от тях са приключили със съответно решение на управляващия орган, включително за Сопот, както и за Разград и Силистра. Може би визирате последните две във връзка с последния одитен доклад на изпълнителната агенция, във връзка с което те са наказани допълнително от одитиращия орган. Но това е предварителен доклад, по който ние в момента работим и тепърва ще се дадат обосновки. Така че може би тези финансови корекции, които одитният орган препоръчва да се наложат, може и да не се наложат в този размер.
По отношение на мониторинга. Мисля, че към момента системата по мониторинг на проекти, както по физическия, така и по финансовия напредък работи изключително добре. За което е факт одитен доклад, в който се казва, че механизмите за управление и контрол на системите работят на ниво 2, тоест работят добре и се нуждаят от някои малки подобрения. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Има ли други въпроси? – Няма. Благодарим за участието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” 2007 – 2013 Г. И НАПРЕДЪКА ПО ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОДГОТОВКАТА ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
По тази точка присъстват:
Любомир Ганчев – съветник в Министерството на икономиката и енергетиката
Ели Милушева – ръководител на управляващия орган.
Заповядайте да представите програмата.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Към днешна дата цифрите са следните. До края на октомври управляващият орган трябва да сертифицира около 17 млн. евро, към 34 млн. лв. Като занулим 2013 г., тоест заплахата n + 2 и n + 3, ще бъде нула. Изискали допълнителен доклад за сертификация от Министерството на финансите, в който общо трябваше 90 млн. лв. да бъдат сертифицирани. Към момента са останали около 37 млн. лв. Има подадени искания за плащане на стойност 58 млн. лв. Така че заплаха за тези пари няма. Риск за загуба на средства за 2013 г. по нашите програми няма.
За мене много по-страшна е 2014 г., това е моето мнение, защото през 2014 г. трябва да се сключат всички останали договорни ангажименти и да приключим през 2015 г. с програмата, а не 2013, както масово се коментира.
Договаряне можем да правим до средата на 2014 г. Разплащането и сертифицирането – по правилото n + 2 и n + 3 имаме да платим и да сертифицираме 90 млн. до края на 2013 г.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А по отношение на новия програмен период?
ЕЛИ МИЛУШЕВА: За новия програмен период е изготвена поли драфт оперативната програма, който смятаме до края на месец септември да изпратим в Комисията за консултации. Първият беше изцяло преработен и доста се различаваха двата. Въз основа на желанието на бизнеса, казано най-общо беше, преработен и вече изцяло са заложени нови параметри в тази програма. Аз мисля, че тя е приложена. Има нови четири тематични области. Това са: предприемачество и развитие на бизнеса; иновации; зелена енергийна ефективна икономика и интернационализация и услуги за бизнеса с разписани съответните мерки и критерии.
Изпращаме я в края на месец септември в Комисията. Надяваме се през октомври да получим коментари. Тогава ще дойде и нашата експертна оценка и анализите, които ние сме поръчали – малко закъсняваме с това нещо. Така че през октомври и ноември ще направим още по-пълен вариант и с анализи на програмата.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, колеги, за въпроси. Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз имам няколко кратки въпроса. Ако позволите, господин председател имам преди всичко една препоръка и ремарка относно дневния ред на заседанието на комисията. Аз съм изключително доволна, че се получава много жива и съдържателна дискусия. Но предвид натоварения дневен ред бих казала, че голяма част от присъстващите тук вече са на ръба на силите си. Бих препоръчала в бъдеще да се отделя повече време за конкретните теми и ако е възможно, изслушванията да бъдат планирани така,че да имат възможност народните представители да получат най-задълбочената и същинска информация, която вълнува всички нас.
Конкретно по повод на програмата „Конкурентоспособност” аз бих искала да допълня един въпрос, който беше зададен по-рано през деня от господин Дончев относно програмите – има или не такива, по които през дълъг период от време не са извършвани разплащания през тази година поради липса на упълномощено лице да подписва документите. Доколкото ми е известно, такъв е случаят и с програмата „Конкурентоспособност”. В продължение на два месеца нямаше упълномощено лице, което да подписва документите за разплащания към бенефициентите. Това по какъв начин се отрази на програмата и смятате ли, че ще може да се компенсира?
Що се отнася до бъдещето на програмата, пожелавам успех и се радвам, че на максимум се работи, така че да не се допусне загуба на средства. Приветствам вашето дръзновение. Смятам, че то трябва да бъде повсеместно за цялата администрация и за правителството. Да запретнете ръкави и наистина да се справите със задачите.
Що се отнася до договорирането, вие споменахте, че договориране ще бъде извършено в средата на следващата година. Планирате ли до края на тази година да обявите нови схеми с покани за проектни предложения към бенефициенти?
И що се отнася до програмирането, при разработването на новата програма за следващия програмен период взели ли сте предвид необходимостта от осигуряване на средства за така наречената трета фаза за проекта за софийските отпадъци. Знаете, че се предвижда допълването на съоръженията на Топлофикация с такива, които ще могат да обработват остатъчния продукт, а именно горивото, което ще се произвежда от АМБТ завода? Това ще бъде ли осигурено като възможност по оперативната програма да се осигурят средства за това, с цел осигуряване на устойчивост и по-нататъшно развитие и ефективност на този проект. Това е засега. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз. Надявам се наистина да успеете да усвоите програмата, както сте я планирали, до края на годината. Но въпреки всичко у мене остава притеснението за инструментите за финансов инженеринг, които са много подходящи в средата на програмния период, когато ние сключваме договори за тях, сертифицираме ги веднага и живеем спокойно едно известно време. Но в края на периода винаги има рискове те да не се усвоят. Анализирали ли сте тези рискове, има ли такива, тъй като лично моята експертна оценка е, че има риск да не може да се усвоят сертифицираните средства по линия на ДЖЕРЪМИ и да трябва да се връщат? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос по отношение на настоящия програмен период е за интерконекторната връзка България – Сърбия, която беше прехвърлена в оперативна програма „Конкурентоспособност”. На какъв етап е и ще успеете ли в рамките на този програмен период, така, както е предвидено вече в програмата, да договорите и да изпълнявате този проект? И въобще какъв е етапът? Тъй като за него не се говори или може би аз не съм видяла.
Следващият ми въпрос е по отношение на програмирането на новия програмен период. Поне докато участвах в програмирането на този период и в комуникацията и демаркацията между министерствата, стояха две важни теми за разпределение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката и енергетиката на двете програми. Първата е по отношение на енергийната ефективност. Каква част от инвестициите за енергийна ефективност в жилищни сгради, от една страна, в публични сгради, от друга страна, и в общински включително, да кажем, училища и детски градини, трябва да бъде финансирана по линия на програмата за регионално развитие и какъв да бъде компонентът енергийна ефективност в бъдещата програма за конкурентоспособност или както и да се казва тя? Каква е вашата визия от тази гледна точка?
И вторият ми подвъпрос от темата „Програмиране на новия програмен период” е за разпределението на инвестициите в сектор „Туризъм”. В този програмен период те изцяло се финансираха от Програмата за регионално развитие. Това, което бяхме постигнали като разделение, беше в Програмата за регионално развитие да останат само и единствено инвестициите като инфраструктура, като мерки за туристически атракции, а изцяло мерки, свързани с туристически маркетинг на дестинациите, промотиране на България като дестинация, уебсайт и всички останали мерки да бъдат изцяло покрити от Програмата за конкурентоспособност. Това така ли е и предвиждате ли го като планиране за следващия програмен период? И какъв процент от програмата планирате да е за финансов инженеринг и какъв процент да бъде за финансиране на принципа на безвъзмездната помощ?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата за отговор.
ЛЮДМИЛ ГАНЧЕВ: Аз ще започна, господин председател, с отговора на първия въпрос, а ще завърши госпожа Милушева, ръководител на управляващия орган, по другите теми, където ще се включвам и аз.
По въпроса, който беше за забавянията при първоначалните плащания, оперативна програма „Конкурентоспособност” не беше представена като пример. Мога да кажа, че в първите две-три седмици беше издаден спесимен на господин Стойнев. Веднага след това беше издаден спесимен на госпожа Милушева след назначаването й за ръководител на управляващия орган. Забавяния при плащанията в оперативната програма не са се случили.
До средата на месец юни бяха извършени плащания в размер на 25 млн. лв. към частни фирми бенефициенти; 56 плащания бяха направени към частни бенефициенти и 2 плащания бяха направени към публични такива в лицето на Агенцията за малки и средни предприятия и на Българската агенция за инвестиции. Бяха одобрени отчети и бяха платени сумите.
Другото, което ще потвърдим, е, че забавяне на плащанията за безвъзмездна помощ по оперативна програма „Конкурентоспособност” към момента не се констатират. За периода от 28 май до 9 септември са изплатени близо 130 млн. лв. към бенефициентите на програмата.
ЕМИ МИЛУШЕВА: Това, което Вие споменахте за софийските отпадъци, е нещо, което аз за първи път чувам. Никога не е било обсъждано да се финансира чрез програма „Конкурентоспособност”. Ако някъде в някакви политически кръгове е било обект на дискусия, но аз за първи път го чувам. Така че да не е някаква грешка?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Със сигурност не е грешка. Аз бих Ви препоръчала да се запознаете и с документацията по случая и протоколи от срещата съвместно с Европейската комисия.
На моите въпроси не беше отговорено – относно схемите до края на годината и договорираните схеми.
ЕМИ МИЛУШЕВА: В момента има две отворени процедури. Едната е „Междинна ефективност и зелена икономика”, другата е „Внедряване на иновации в предприятията”. По втората схема сме получили 40 проектни предложения, които са в процес на оценка. До края на октомври предвиждаме да приключи оценката, но има да се сключват договори. След края на ноември ще обявим нова схема „Технологична модернизация”. Просто чисто физически не могат за кратко време две големи схеми да бъдат оценявани. Така че през ноември месец ще има технологична модернизация в предприятията и се надяваме през януари да се сключат договорите. Като тук предвиждаме по план най-малкото 1400 фирми да участват. Защото това е деветата под ред технологична модернизация. Проектните предложения растат.
Днес имахме среща с екипа на проекта България – Сърбия и с ресорния заместник-министър. Няколко срещи са се провели със сръбския енергиен министър. Работата от наша страна е стигнала напред в проучването. В момента се правят археологическите изследвания, отчуждаването на земите. До края на месеца трябва да се пуснат обществените поръчки за проектирането. Силно се надяваме да започнем да строим, но това ще стане ясно, след като мине това за проектирането, защото това е ключово.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Кога свършва договарянето?
ЕМИ МИЛУШЕВА: Договарянето завършва през средата на 2014 г.
ЛЮБОМИР ГАНЧЕВ: Само ако мога да уточня. Заповедта , с която се отпуска финансиране по оперативната програма „Конкурентоспособност” за газовата връзка, е от края на миналата година.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това е за техническа помощ. Аз говоря за строителство.
ЛЮБОМИР ГАНЧЕВ: За строителството тръбата ще бъде със средства от оперативната програма. Към момента се предвижда дейностите по проекта да приключат до септември месец 2013 г. Надяваме се по обективни причини обжалвания на тръжни процедури и т.н. да не забавят самото изпълнение.
Това, което в момента водим като разговор с Европейската комисия, е дали при обективно забавяне, въпреки добрата координация, която в момента изграждаме между екипите на енергетиката и на управляващия орган на „Конкурентоспособност”, при обективна невъзможност – обжалвания, решения на КЗК и т.н., какво реално можем да изпълним като дейности в рамките на настоящия програмен период и на оперативна програма „Конкурентоспособност”?
Другото. Започна разговор и по думи на господина, който беше на мисия преди две седмици, беше уточнено на срещата, че ще можем да фазираме един такъв проект, ако имаме обективно забавяне и съответно да го продължим със средства от оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност” за периода 2014 – 202 г.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А другите области?
ЕМИ МИЛУШЕВА: Това е същият голям проект, както е Технопаркът. По същия начин стои въпросът. Стартирахме много късно. Технопаркът стартира в началото на тази година. Физически е невъзможно към днешна дата да има изграден Технопаркът и нещо голямо да се случи. Защото те са още на етап обществени поръчки и разчистване на терена, който е 3000 кв. м. и повече.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз питах за другите въпроси.
ЕМИ МИЛУШЕВА: За ДЖЕРЪМИ. Риск има за единия фонд, който е на стойност 30 млн., с който още не е сключен договор, тъй като има предложение от Европейската банка за възстановяване и развитие, която ще инвестира в този фонд. Но те поставят условие следващите 10 години фондът да се управлява по един начин, в който да участва Европейският инвестиционен фонд. В момента се обмисля дали това е приемливо или не за правителството. Трябва да се вземе някакво политическо решение.
Дълговите инструменти вървят много добре. Там аз не виждам никакъв риск. Рано е да се говори за някакви идентифицирани рискове към днешна дата.
За туризма. Той е един от секторите, които ще бъдат подпомагани от следващата оперативна програма.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А енергийна ефективност?
ЕМИ МИЛУШЕВА: Енергийна ефективност ще си има и в бъдеще.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Въпросът беше ще има ли на сгради?
ЕМИ МИЛУШЕВА: Не. Ще е в оперативна програма „Регионално развитие”.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: По-скоро мнение. По отношение на интерконекторната връзка мисля, че би трябвало сериозно да помислите за етапност. Защото аз не виждам как бихте успели да финализирате един такъв проект. Не мисля, че това физически е възможно. Ако вие сте предвидили тръжната процедура на инженеринг, при това положение трудно можете да имате етапи. Защото инженерингът включва проектиране и строителство в рамките на една процедура. Това трябва да го прецизирате. Имайки предвид либералния момент на нашето законодателство в областта на обществените поръчки, вероятността този процес да продължи една година е огромна.
ЕМИ МИЛУШЕВА: Ясно. Но инженерингът е една процедура, но с два лоба. Препоръката на Европейската комисия е да се минава към една процедура, защото става въпрос за проектиране и строителство.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други въпроси има ли? – Няма.
Много ви моля да предадете на заместник-министър Димитров и на министър Стойнев, че нивото на участие в тази комисия е заместник-министър. Нека следващия път, когато ги каним в тази комисия, да спазват все пак някакви елементарни норми. Защото има въпроси, които би трябвало да получат и политически отговор, а не само експертен такъв, колкото и да се стремим към експертност в тази комисия. Колеги, изчерпихме дневния ред. Благодаря за търпението. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,30 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
164747 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Младен Червеняков)