П Р О Т О К О Л №7/18.09.2013 г.

---

На 18 септември от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10/31.07.2013 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 302-01-11/02.08.2013 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите – членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта на Европейския съюз, съгласно Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10/03.09.2013 г., внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 302-01-16_09.09.2013 г., внесен от Министерския съвет.
5. Разни.

На заседанието присъстваха:
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейките фондове.


ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми делегати и гости! Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
По молба на Министерството на земеделието за днес отлагаме изслушването на актуална информация от Министерството на земеделието и храните във връзка с текущото състояние на Програмата за развитие на селските райони и това заседание ще го проведем утре, 19 септември, от 15 часа в Министерството на земеделието и храните, заедно с Комисията по земеделието.
По молба на Министерството на транспорта ще отложим и обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, поради съображения на водещата комисия, която иска да се прави обобщен законопроект.
Така че предлагаме следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за защита на растенията, № 302-01-10/31.07.2013 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 302-01-11/02.08.2013 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите – членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта на Европейския съюз, съгласно Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10/03.09.2013 г., внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 302-01-16_09.09.2013 г., внесен от Министерския съвет.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Моля.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА, № 302-01-10/31.07.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Николай Роснев – заместник-изпълнителен директор на Българската асоциация по безопасност на храните
Михаела Мавродинова – главен юрисконсулт в БАБХ
Нели Ванчева – директор на дирекция „Продукти за растителна защита и торове” в БАБХ
Дафинка Грозданова – държавен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните
Тодор Тодоров – старши експерт в същата дирекция в МЗХ
Диана Филева – юрисконсулт в МЗХ.
Има думата Николай Роснев да представи законопроекта. Ще Ви помоля да имате предвид, че нашата комисия преценява единствено съответствията му с европейските директиви. Написали сме едно становище. Може да си кажете мнението по това становище. Няма нужда да ни представяте целия законопроект, тъй като ние по същество не го обсъждаме.
Ако не сте запознати, ще ви кажа накратко какво се казва. Казва се, че законопроектът е в съответствие с разпоредбите на директива 2000/29 на Европейската общност. Предвижда оптимизиране и детайлизиране на фито-санитарните мерки, определяне на реда, по който растенията и растителните продукти се движат на територията на Европейския съюз. Българската агенция по безопасност на храните делегира под свое ръководство и контрол изпълнението на част от функциите по фитосанитарен контрол над други юридически лица.
Въвеждат се и мерки за прилагане на регламент 11-07/2009 г. и в изпълнение на изискванията на директива 2009/128 на Европейската общност е направено изменение с въвеждането на редица защитни разпоредби, целящи ограничаване употребата на продукти за растителна защита.
Освен това се въвеждат и изискванията на Регламент № 2003/2003 г. на Европейската общност, като в административно наказателните разпоредби в законопроекта се въвеждат и задължителни санкции по нарушение на регламент 1107/2009 г. и 2003/2003 г.
Това е становището по отношение на съобразяване с правото на Европейския съюз. Имате ли нещо да добавите?
НИКОЛАЙ РОСНЕВ: Добър ден, дами и господа! Нямаме какво да добавим. Приемаме напълно становището.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем това становище, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. и на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите – членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта на Европейския съюз, съгласно Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз, № 302-02-10/03.09.2013 г., внесен от Министерския съвет.
По тази точка присъстват:
Валери Йотов – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” в Министерството на външните работи
Венцислав Скану – дипломатически служител в отдел „Международно сътрудничество за развитие”
Пантелей Пенев – главен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”.
Запознати ли сте с вашето становище?
ВАЛЕРИ ЙОТОВ: Да.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Приемате ли го? Имате ли да добавите нещо по него?
ВАЛЕРИ ЙОТОВ: Приемаме го. Само моля да кажа, че споразуменията, които предлага министерството за ратификация, не предвиждат въвеждане на разпоредби на Европейския съюз във вътрешното законодателство. Затова не се налага да бъде изготвяна справка за съответствие с европейското право. Казвам това, защото разбрах, че именно този елемент много вълнува комисията.
Да споделя мотивите, които ние имаме по проекта за закон за ратификация като Външно министерство.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това не е необходимо. По-скоро това, което е отбелязано в т. 3 на нашето становище в края, че влизат в сила от началото на 2014 г. и България трябва да участва с годишна вноска. Да ни ориентирате какъв е горе-долу размерът на тази вноска.
ВАЛЕРИ ЙОТОВ: Ще ви кажа. Европейският фонд за развитие, в който всъщност ние ще правим вноска, е предвидил за 7-годишния период 2014 – 2020 г. сумата от 30 млрд. 506 млн. евро, като всяка страна членка внася своята вноска на базата на формулата, равняваща се на съотношението на брутния вътрешен продукт на съответната страна към общия на 28-те страни – членки на Европейския съюз. За България този процент е 0,22 на сто и възлиза за 7-годишния период на 130 млн. 384 хил. 941 лв., разпределени поравно за всяка една от тези години – между 18 и 20 млн. лв.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря ви. Колеги, имате ли въпроси?
ПАНТЕЛЕЙ ПЕТЕВ: По 3 т. , ако може накрая да бъде вместо „на база брутния вътрешен продукт” да бъде „на база алгоритъм, одобрен от Европейския съвет”. Това са документите, които Европейският съвет дава.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест годишната вноска ще се определя на базата на алгоритъм. Отразете го това нещо в становището – в неговия окончателен вариант.
Колеги, ако няма други въпроси, който е съгласен да приемем това становище, заедно с направената корекция, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

По искане на представителите на Министерството на транспорта втора точка се отлага.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА, № 302-01-16_09.09.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка присъстват:
От Министерството на здравеопазването
Бойко Пенков – заместник-министър
Виктория Георгиева – главен юрисконсулт в дирекция „Лекарствена политика”.
Господин заместник-министър, изготвили сме становище. Знаете предмета на нашата преценка в комисията – доколко се справя с правото на Европейския съюз. Ще Ви моля по този въпрос да вземете становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, гости! Става въпрос за транспониране на вече прието законодателство. Целта, с която се прави този законопроект, е по-бързо докладване на нежелани реакции директно към Европейската администрация, която контролира лекарствата в Европа, и към нашата Изпълнителна агенция. Това е свързано с безопасност на пациента.
За да бъде по-лесно на народните представители, ще кажа, че съвсем скоро имаше такъв случай. За инфузионен разтвор, който замества голяма кръвозагуба, имаше такова съобщение от няколко страни членки, че дава късни усложнения, като некрози на бъбреците. Това беше нещото, за което бяхме моментално уведомени и направихме рестрикции за неговото ползване в България – само за животоспасяващи ситуации. Иначе се използваше масово като първо средство за всеки един човек, който има такъв шок.
Задължават се притежателите на разрешение за употреба, това са хората, които са носители на лиценза, моментално, когато има нещо подобно, когато предлагат някакъв препарат за употреба от пазара, минимум два месеца преди неговото изваждане да информират надлежно Изпълнителната агенция по лекарства. Става дума за обичайната процедура, която е бавна, и спешната процедура – при изваждане на такива медикаменти да се докладва точно и ясно какви са причините за тяхното изтегляне от пазара – вреди, увреди, дали ще бъдат подновявани, исканията отново за постъпване на пазара, трябва ли да се спират, за да може съответните държави членки да направят своите решения.
Това са мотивите, с които предлагаме на уважаемата комисия да одобри внесеното предложение от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем становището по този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Продължаваме с последната точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Няколко съобщения.
На 26 и 27 октомври във Вилнюс ще се проведе поредното заседание на КОСАК. Това е органът на Комисията по европейските въпроси на националните парламенти. Ще помоля всяка една парламентарна група да определи по един участник в делегацията и до следващото заседание да знаем имената на всички участници в делегацията, която ще присъства. Имаме четири парламентарни групи – четири човека.
Ще помоля представителите на ГЕРБ да определят участник в Подкомисията за контрол по европейските фондове. Защото междинният доклад в първоначалния му вид вече е готов и ще трябва да се обсъди следващата седмица, а на по-следващото заседание да приемем горе-долу доклада за състоянието на европейските фондове и работата по Споразумението за партньорство.
И последно, днес от 16,30 часа в зала „Изток” ще се проведе среща с представители на Европейския парламент от Комисията по бюджет и финанси във връзка с усвояването на фондовете. Тях главно ги интересува средствата по ШЕНГЕН и борбата с контрабандата на цигари. Ще се проведе съвместно с Комисията за контрол по специалните служби. Ще помоля поне трима-четирима човека след приключване на заседанието да отидем на тази среща с представителите на Европейския парламент.


ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЗАСЕДАНИЕТО ОТ 18 СЕПТЕМВРИ
19 СЕПТЕМВРИ 2013 Г.

На 19 септември се проведе продължение към заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на актуална информация от Министерството на земеделието и храните във връзка с текущото състояние на Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР) и оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г. )ОПРСР). Напредъкът на дейностите, свързани с подготовката за следващия програмен период 2014 – 2020 г.
Заседанието беше открито от Димитър Греков - министър на земеделието и храните, и ръководено от Светла Бъчварова – председател на Комисията по земеделието и храните.


МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Откривам първото съвместно заседание между парламентарната Комисия по земеделието и парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще разгледаме текущото състояние на Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г. Напредъкът на дейностите, свързани с подготовката за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Вярвам, че ще направим всичко възможно да бъде в максимална степен висока. Ние очакваме от вас административни решения, които да увеличат процедурите по кандидатстваме.
Направили сме равносметка от миналия програмен период 2007 – 2013 г., открили сме слабите страни и министерството ще направи необходимото всичките тези програми да бъдат още по-успешни.
Днес ще чуете конкретни цифри за мерките, какво е свършено и най-важното какво предстои да бъде направено в текущия програмен период.
Ще чуем Фонд „Земеделие”. Те много сериозно и внимателно следят изпълнението на сключените договори за финансовото подпомагане и своевременно предприемат необходимите мерки за успешно усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони.
Според прогнозни данни, получени през месец август 2013 г., до края на годината по всички мерки от програмата се предвижда да бъдат разплатени средства в размер на 325 млн. 297 хил. лв.
Към момента тече усилена подготовка на първия проект от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Вече са готови проектите на първия, най-важен участък в програмата, анализ и стратегия за развитие на селските райони. В тях са включени най-важните и нужни приоритети за развитие на селските райони, които ще се доразвиват през следващия програмен период.
Разработени са 17 стратегии за развитие на селските райони 2014- 2020 г.
Беше определена програма за развитие на сектор „Рибарство” – 2007 – 2013 г. и са договорени 174 млн. 740 хил. лв., което представлява 84,16 процента от бюджета на програмата.
С цел да се засили процесът за усвояване на средствата от Европейската комисия за сектор „Рибарство”, е приет план за действие, който предвижда мерки за подготовката , с цел осигуряване на достатъчно средства за финансиране на проекти.
Аз предполагам, че на днешното заседание ще чуем различни гледни точки и конструктивни предложения. Благодаря за вниманието.
Давам думата на председателите на комисиите. Има думата проф. Бъчварова.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Уважаеми дами и господа! Благодаря на Министерството на земеделието и храните за организирането на днешното заседание. Причината беше много прозаична. Но тук намерихме свободна зала, в която да можем да проведем това заседание, това изслушване. Смятам, че условията за дискусия ще бъдат достатъчно добри и ще бъдат разгледани всички въпроси, които ни интересуват и ще бъдат детайлно обяснени.
Програмата предвижда изслушване на информация от екипа на Министерството на земеделието и храните относно програмата за развитие на селските райони – 2014 – 2020 г. , информация за сегашната програма за развитие на селските райони (2007 - 2013) и план за действие относно усвояването на средства.
Такова беше решението на членовете на Комисията по земеделието за настоящето заседание.
Искам да предоставя думата по изброените теми на представителите на министерството.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз предлагам журналистите да останат до края на заседанието. Работим в условия на засилена прозрачност, на по-голяма гласност. Проблемът е как ще проведем това заседание. Ние имаме няколко варианта. Единият начин е да кажем това, което предстои за новия програмен период, Споразумението за партньорство. Другият е да се съсредоточим само върху проблемите.
Аз предлагам да се спрем само на проблемите, които съществуват, да се съсредоточим върху новите параметри на програмата за развитие на селските регион през 2014 – 2020 г.
Тук има един материал от 26 страници по програмата за развитие на селските региони. И накрая да се спрем на оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство”, новата оперативна програма за сектор „Рибарство” за следващия програмен период, да видим кои са опасностите в оставащите месеци до края на годината, когато приключва договарянето за настоящия програмен период и усвояването на средства по него, да се съсредоточим върху новите параметри на програмата за развитие на селските региони през 2014 – 2020 г. , първо, с оглед на това, че съгласно решението на Европейския съвет от месец февруари отпуснатите средства ще бъдат с около 500 млн. по-малко и какви са нашите виждания как да бъдат разпределени. И може би да обсъдим и тези предложения, които Европейският парламент обсъжда за едни 15 процента, които могат да се насочат към приоритетни сектори.
Струва ми се, че ако избегнем отчетния период на просто сухо излагане на цифри и на резултати, а се съсредоточим върху проблемите, ще бъде по-добре. Чухме вече и от господин министъра и от госпожа Бъчварова, че е изработен екшън план за плана за финализирането на сегашния период. Да чуем какви са акцентите в този екшън план и какви са мерките, които се предвиждат, за да се спрем на един от тези три варианта, които е разработило министерството за усвояване на средствата и в крайна сметка кой в крайния период ще бъде реализиран.
В нашата комисия общо взето така провеждаме изслушванията по всички програми. С това обсъждане приключваме цялостния преглед и ще подготвим един междинен доклад за състоянието на цялата усвояемост по седемте оперативни програми и двата национални плана, с възможност да ги представим на Народното събрание.
Това е общо взето, което исках да кажа в началото.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря за това уточнение. Наистина всеки един е получил предварително материалите, които бяха раздадени. Разполагаме с тях. Нека да се съсредоточим върху важните неща, които касаят вземането на решения. Давам думата на заместник-министър Явор Гечев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Здравейте и от мене. Аз се радвам много на тази среща, организирана във формат от двете комисии. Защото програмата за развитие на селските райони бих казал, че е най-трудната за администриране и може би най-важната. И това е едно от предизвикателствата, които ни чакат как да завършим съществуващата в момента програма, както и новата.
Ние вече се убедихме в това, че Министерството на земеделието и храните и държавен фонд „Земеделие” са взели всички мерки, за да можем бързо и ефективно да завършим старата програма и да направим една доста по-добра, по-съвършена и по-близка до естествените приоритети на България, на хората, на бенефициентите програма.
Съгласен съм с това да представим някои данни и после да ги уточняваме по отношение на проблемните зони.
Това, което направихме в министерството, е цялостен преглед на това къде се губят средства, които би трябвало да бъдат отписани към края на годината, ако ние не ги разплатим.
Освен че направихме цялостен анализ, се опитахме на практика да направим този екшън план, да направим сметка откъде да дойдат средствата, които ние трябва да разплатим до края на годината, както и да предвидим някакви допълнителни средства.
Ако не възразявате, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” накратко ще ви запознае с разплатените суми до момента, колко има да изплащаме до края на годината и откъде ще бъдат дадени средства, с мерките, които сме определили и вариантите за евентуални загуби или незагуби до края на програмата.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Уважаеми господин министър, уважаема проф. Бъчварова, господин Червеняков, господа заместник-министри! В днешната дискусия наистина се намираме в диапазона между бъдещето и настоящето, така че стартираме с приключващата програма за развитие на селските райони, а защо да не говорим за усвояването на средствата по първия стълб и да направим крачка към бъдещия период.
Позволете ми преди това да говорим за риска, за отчисления на средства през настоящата година, да ви запозная съвсем схематично с числата, отговарящи за изпълнението на цялостната програма за развитие на селските райони.
Програмата, първа за България, се разпростира върху 3 млрд. 167 млн. евро, като към настоящия момент договорените средства за тази програма възлизат на 87 процента. От тези 87 процента, грубо казано, това са 2 млрд. 816 млн. евро, изплатените реално суми са 56, 83 процента.
Тук следва да отбележим, че до приключване разплащането по програмата, освен настоящата година, има още две-три години, за които следва да разплатим вече договорените ангажименти.
Съвсем бързичко ще кажа какво се случва през настоящата година. Общият бюджет, който страната има да разплати по програма n + 2, възлиза на 398 млн. евро. Към настоящия момент все още ни остава да разплатим 308 млн. евро до края на годината.
Сами разбирате, че предизвикателството е огромно, но смея да твърдя, че не е непосилно.
Екшън-планът, който изготвихме съвместно с Министерството на земеделието и храните и който представихме вече два пъти пред Европейската комисия, включва максимални усилия от наша страна за пълното усвояване на този бюджет. Това не е невъзможно, а стъпките, които сме предприели, вървят точно в тази насока.
Трябва да имаме предвид обаче, че пълното усвояване на тези средства се базира на така наречения оптимистичен сценарий. Реалистичен сценарий, при който на изплащането изцяло се базира на мониторинг на проекти, които са в процес на изпълнение. Това са общински проекти, които трябва да бъдат разплащани до края на годината. А нашият мониторинг показва, че има опасност за определени проекти те да не успеят да се случат в рамките на тази година. Това е хипотеза, която ние трябва да приемем.
Затова позволете ми днес пред двете комисии и нас да не говорим за потенциалната загуба на средства, а да ви кажа, че ние ще направим всичко възможно да усвоим в пълния размер бюджета, тоест да разплатим до края на годината 308 млн. евро.
Нашият екшън план ни задължава до края на годината ние да разплатим авансовите плащания.
Отделно към края на годината или от 1 декември ние ще стартираме плащанията по мярка 214, в която очакваме един много сериозен обем плащания, които да бъдат завършени през месец декември.
Така че наистина разработеният от нас сценарий е сценарий, по който ние работим съвместно към пълно усвояване на тези средства от 308 млн. евро до края на годината.
Единадесета нотификация госпожа Александрова ще ви представи детайлно.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да изчерпим темата за разплащанията през 2013 г. и нотификации, за да дадем възможност за дискусии и въпроси, след което ще преминем към следващия програмен период.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Докато госпожа Александрова търси слайда, ще ви кажа, че единадесета нотификация на практика е единственият случай, в който ние прехвърляме средства от едни мерки в други, за да стане възможно изпълняването на този екшън план, който чухте в момента.
Искам няколко неща да кажа допълнително. На практика сме изчистили всички компоненти, които бяха зациклили вътре в министерството и във фонд „Земеделие”, включително проблемите по така наречените агроекологични плащания, със създаването на комисии, с командироване на служители и т.н., както и това, което каза изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”. По всеки един от проектите очакваме да бъде дадена заявка за разплащане, защото това е ръководен принцип на програмата, който на практика е проверен. Мисля, че трябва да се справим с предизвикателствата.
Затова сме се постарали да направим един балансиран график, да направим и невъзможни неща, за да можем до края на годината да минимизираме загубите на средства.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Александрова, заповядайте.
СВЕТЛА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема проф. Бъчварова, уважаеми господин министър, уважаеми господа депутати! Вие сте получили единадесета нотификация. Тя е доста обширна. Тази нотификация предстои бъде обсъдена на мониторинговия комитет, който е от 23 до 26 септември. Тя междувременно е изпратена на Европейската комисия. тя е изпратена с цел, ако има някакви допълнения , може да реагираме и официално да бъде потвърдена и от мониторинговия комитет.
Вие знаете, че има малки изменения в рамките на програмата. Затова в единадесета нотификация ние направихме изменения и считаме ,че те ще спомогнат за ускоряване на усвояването на средствата по програмата.
Първият ангажимент, който имаме, е предходен във връзка с липсата на средства - 51 млн. 99 хил. евро. И съгласно сегашната нотификация ние трябва да запознаем комисията обстойно откъде ние ще осигурим тези средства. Тези средства са за миналогодишен период – 2010 и 2011 г., но съгласно регламента вече през месец май заедно с Държавен фонд „Земеделие” ние решихме откъде могат да бъдат прехвърлени тези средства. Средствата, които ще бъдат прехвърлени към средствата, които трябва да бъдат отчислени от програмата, са някъде около 112 млн. за създаване на стопанства на млади фермери. Аз отбелязвам, че там сме дали най-малко от тези средства. Повече средства отчислихме от „Натура”. Ако някъде за „Натура” плащанията са по 224-а мярка, по 312 и 313 мярка също сме взели много малко средства. Причината е, че по тези мерки сме имали доста висок процент на усвояване. И по мярка 321 – основни услуги за селските региони.
Тези средства, както виждате, ние осигуряваме този ангажимент, които трябва да бъдат отчислени по програмата.
Следващият слайд е свързан с мярка 214, в която мярка трябваше да намерим достатъчно средства и мерки от бюджета, които бяха прехвърлени в мярка 214, са от мярка 211, 215 и 223. Както виждате, сме написали стойностите 59 млн. 600 хил. евро; по мярка 223 – 25 млн. публични средства,; по мярка 226 – 3 млн. 600 хил. евро
Общо ние отчисляваме от тази мярка 166 млн. 500 хил., които ние ще ги прибавим към 214 мярка, която е свързана със сеитбооборота и по този начин ще можем да се разплатим с приема на заявления, който възлиза на 150 млн. евро.
Тъй като тази мярка се прилага пет години, това означава, че ние в мярката трябва да осигурим средства за петгодишен период. Фактически ние осигуряваме тези средства за този петгодишен период – тоест е до 2015 г. ние ще имаме 248 млн. евро, което може да бъде заделено по тази мярка 214.
Фактически това е основното на това прехвърляне на средства.
следващата част от презентацията е много голяма. Предполагам, че ще има въпроси по нея. Следващият слайд е значителна промяна на програмата във връзка със заявените проекти по мярка 321. Това касае тези 14 общини, които имат пречиствателни станции или в проекта са предвидени пречиствателни станции и трябва да бъдат изградени съответните канализационни съоръжения.
Ние трябва да информираме комисията за това как се води целевият прием и затова сме го включили в тази мярка и съответно са предвидени средства.
Следващите изменения, които се правят по програмата, това са две мерки, които са много важни. Това са така наречените горски мерки, както ние ги наричаме – 223, за първоначално залесяване неземеделски земи, и 226. За тези мерки беше необходимо да се направи специализирана методика, тъй като са променени разходите от гледна точка на инфлацията, от гледна точка на поддръжка на залесяването. Затова ние представяме на комисията вече новата методика. Както виждате, по новата методика ние имаме промени съответно в стойностите за подпомагане. Съответно те се увеличават, като се отчитат разходите от инфлацията. Това е по мярка 223. И ние трябва вече да информираме комисията.
Това е за единадесета нотификация по мярка 226. Ние имаме такава нотификация, защото се опасяваме заради лимита, който имаме – 300 хил. евро, че може да възникне въпросът за държавна помощ. естествено получихме отговор, че това не бива да се счита за държавна помощ, за което ние не сме включили в единадесета нотификация съответната промяна.
Вие ще видите ,че в единадесета нотификация ние сме ви предложили много обширно да се запознаете с методологията по всички плащания.
И това, което пропуснах и не е отразено в слайда, което също е ново. Има един нов ангажимент, който ни е записан в програмата, това е по мярка 321. Ние тук предлагаме да стартираме прием и съответно да променим и наредбата, да отпуснем средства за други събирателни площадки. То ни е вписано в програмата – отбелязвам това. Но ние добавяме само едно изречение „включително специализиран транспорт”. Защото Комисията заяви, че трябва да има добавка и на специализирания транспорт. В програмата е вписано „оборудване и съоръжения”, но съответно да бъде по-ясно.
Това е накратко запознаване с една от най-големите нотификации до момента. Благодаря.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. . Има думата заместник-министър Валентина Маринова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Благодаря, проф. Бъчварова. Добър ден на всички. Нещата опират до проблематика, разглеждана в дълбочина. Колегите от Изпълнителната дирекция по рибарство имат конкретни цифри, които ще спомена. Това, което се опитваме да направим по реките, е да унифицираме всички действия, защото е важно да има общ поглед върху нещата.




Аз предлагам господин Сакаджиев да каже какво сме договорирали и какво очакваме. И както вече споменахме в екшън плана, ще се опитаме да наваксаме изпуснатото до момента.
САКАДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Имам удоволствието да ви представя изпълнението на оперативната програма в сектор „Рибарство” и подготовката за следващия програмен период 2014 – 2020 г.
По отношение на текущото състояние и цялостния напредък по реализацията на програмата към 12 септември 2013 г. по оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г. са договорени 174 млн. 741 хил.754 лв., което представлява 89 процента от бюджета на програмата.
Изплатената безвъзмездна финансова помощ е на стойност 66 млн. 722 хил. 306 лв., което представлява 34 процента.
За целия период на действието на оперативната програма са изплатени от Европейската комисия 52 млн. 253 хил. 567 лв.
С РМС № 167 от 8.07.2011 г. се предоставя възможност да се предприемат необходимите действия по договаряне на бюджета по някои мерки по оперативната програма.
В процеса на изпълнение на оперативната програма са идентифицирани проблемите и са предприети съответните мерки за тяхното своевременно разрешаване, както и са планирани стъпки за оптимизиране на процеса по управление на програмата.
Поради срещнатите сериозни затруднения на публичните бенефициенти и осигуряване на средства за възстановяване на разходите по ДДС, управляващият орган предприе необходимите мерки за разрешаване на възникналия проблем.
Направеното предложение беше одобрено частично и беше предоставена възможност от предложения механизъм да се възползват единствено общините, които са бенефициенти по програмата. Въпреки това управляващият орган продължава да търси механизми за цялостното разрешаване на проблема.
С цел да се ускори процесът на усвояване на средствата по европейския фонд „Рибарство” на оперативната програма, предприехме мерки и план за действие, при което се предвиждат мерки като подготовка и изпълнение на програмата, нотификация на проблема за финансовия план, ускоряване на изплащането на месечни средства на бенефициентите за засилване на взаимодействието между Националния гаранционен фонд и управляващите органи във връзка с популяризиране на Националния гаранционен фонд сред бенефициентите.
В допълнение, един от идентифицираните проблеми е наличието на риск от загуба на средства. Според финансовия план на Фонда предвидения ресурс за 2013 г. е в размер на 25,5 млн. лв. от Европейския фонд „Рибарство”. Въпреки усилията на управляващия орган, свързани с облекчаване на процеса на управление, управляващият орган не ускорява изпълнението на проектите от страна на бенефициентите. По прогнозни данни, съгласно информация за сключените договори и анексите към тях до края на годината трябва да бъдат изплатени 23,4 млн. от Европейския фонд „Рибарство” на базата на анулирането на договори по оперативната програма, делегираният ръст за риск от загуба е в размер на близо 2 млн. лв.
В случай че се сбъднат песимистичните прогнози, загубата на средствата би нараснала до 10 млн.
Във връзка с идентифицирания ръст от загуба на финансов ресурс до края на годината изготвихме план с цел да помогнем за подаване на заявките за плащане и тяхното навременно обработване. Изпратени са писма до бенефициентите, в които ние ги приканваме да ускорят изпълнението на инвестициите си, конкретно да подават заявки за изплащане, така че да могат да бъдат обработени.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси по темата 2007 – 2013 г.
ПРОФ. ЧАВДАРОВ: Уважаеми председатели на комисиите, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да задам няколко въпроса. Господин Сакаджиев изказа съмнение, че някои от средствата няма да бъдат реализирани по проекти. Може ли да каже по-конкретно кои са причините, за да не бъдат реализирани средствата?
Към госпожа Александрова. Какви са критериите за прехвърляне на средствата към съответните мерки, на каква основа и по каква методика?
Трето. В методологията, която е разработена, аз си позволявам това своеволие, направи ми впечатление, че наклонът е заложен на 10 градуса. Ние добре знаем, че по системата ФАО би трябвало, разбира се, и Европейският съюз така казва, че този наклон би трябвало да бъде 12 градуса. Това ми са въпросите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: За да преодолеем неловкото мълчание, аз ще поставя няколко въпроса.
По Програмата за развитие на селските райони са заложени 398 млн. евро. До края на годината остават 308 млн. евро. Следва логичният въпрос: на какво се дължи това забавяне и как за останалите месеци може да се навакса това изоставане?
Възникват и някои други въпроси на базата на информацията, която вие ни подавате. В тази ситуация всеки един орган предприема две групи мерки. Едната е ускоряване на степента на усвояемост на средствата и другата е предвиждане на алтернативни проекти, които могат да бъдат реализирани до края на програмния период.
Виждам, че Министерството на земеделието и храните подготвя същото. С 11-то изменение на програмата се търси по-бърза реализация в някои проекти, които могат да бъдат реализирани, макар със значително забавяне. Така например тези 51 млн., които са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони от 2010 г. се предвижда чак с това изменение да бъдат усвоени.
Аналогично стои въпросът и със забавянето на пренасочването на средствата по приоритетна ос 2 . Но това е проблем на забавянето.
Има и други проблеми, които стоят пред управляващия орган. По данни, с които ние в комисията разполагаме, до 31 декември 2012 г. Държавният фонд „Земеделие” като разплащателна агенция трябва да договори и разплати авансови плащания в размер на 50 процента на всички общини, които ползват намаление за подпомагане по мярка 321 и мярка 322 – развитие на населените места. Ако това не се случи, рискът от загуби е в рамките на около 52 млн. евро.
И логичният въпрос, който стои – как виждате този проблем и какви мерки биха могли да бъдат набелязани, за да се избегне този риск?
Вторият проблем, който сме идентифицирали, е до 31 декември 2013 г. също за Държавен фонд „Земеделие”, трябва да разплати суми по мярка 211 и мярка 212, както и по мярка 213 за „Натура 2000” и по мярка 214 – агроекологични плащания. Тук очакваният ефект от реализацията на тези мерки е в размер на около 159 млн. евро.
Аз съзнавам, че стремежът на всеки един управляващ орган е да постигне 100 процента усвояемост. И не виждам нещо кой знае колко трагично, ако не успеем да постигнем тези 100 процента.
Между другото, ще отворя една скоба – нито една страна в първия планов период не е успяла да постигне 100 процента усвояемост на всички фондове.
Виждам, че темповете, които се спазват и по двете програми в рамките на 88-89 процента не се различават от темповете на усвояването на други програми. Разбира се, имаме програма, където имаме наддоговаряне в размер на 152 процента, но имаме съответно и програми – „Конкурентоспособност”, „Административен капацитет”, където темповете на наддоговаряне са сравнително по-ниски. Тоест тези рискове, които виждате, по какъв начин до края на годината може да бъдат избегнати тези опасности?
И второ, все пак на какво се дължи това забавяне на плащанията към настоящия момент? Благодаря. Заповядайте за отговор.
ЦВЕТАНА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз искам да взема отношение по тази нотификация. Процедурата е изключително дълга и останалите четири месеца не знам дали ще ни стигнат за тази нотификация.
Ще ви припомня, че това започна от управляващия орган, който подготви нотификацията, предлага я за гласуване на Комитета по наблюдение, изпраща се за разглеждане в Европейската система, одобрява се нотификацията – това изисква минимум 6 месеца.
Според документите на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. на всеки пет години трябва да се преизчисляват компенсаторните плащания по акваекологията, за да се достигнат плащанията на другите страни членки. Управителният орган преизчисли и предложи през 2011 г. този начин. Сега е 2013 г. Има ли направено такова преизчисление?
Следващият ми въпрос е следният. осъществена ли е промяна в структурата на управителния орган след изменение на устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните през месец септември 2011 г. Структурата на управителния орган на Програмата за развитие на селските райони бе определена с Програмата за развитие на селските райони и това се съгласува с Европейската комисия. Направено ли е това съгласуване? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Уважаеми господин министър, уважаеми господа и дами депутати, колеги? От информацията, която ни беше предоставена, стана ясно, че ще се загубят средства по тази програма. Как ще гарантиране усвояването на средствата по тези проекти?
Също така споменахте,че нямате възможност да подпомагате бенефициентите си в посока осигуряване на техните проекти. Смятате ли да подпомогнете общините в техните амбиции? И съответно на какво се дължи забавянето на одобрението на техните проекти?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, колеги? Първият ми въпрос е свързан с писмото, което сме получили чрез председателя на Комисията по земеделие в отговор на питане на народни представители от парламентарната група на ГЕРБ. В точка 3, в която давате разяснение по отношение на мярка 321.
Това, което искам да попитам, е: какъв е бил критерият за създаването на този списък с тези 14 общини, не създава ли това дискриминация към останалите общини, които са били бенефициенти също по такива проекти ?
И това, което поне според мене лично знам на базата на моите знания като народен представител в предното Народно събрание в моя избирателен район, е, че има разминаване в данните по изпълняемост на проектите в дадените общини. Става въпрос за моя избирателен район.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Първо, благодаря за вашите отговори на писмено подадени мои въпроси, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Включително и това, че получих проекта на Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период. Информацията, която беше изпратена, е изчерпателна.
По програмата. Беше казано в началото на тази среща, че най-важното в момента за сектора е това как ще бъде предложена Програмата за развитие на селските райони.
Вземам думата по точка 1 от днешната среща – екшън планът, който е изготвен и който е представен в момента. Смятам, че е възможен и тези 308 млн. евро, имайки предвид възможността за авансово плащане на общинските проекти. Според организацията, която вие създавате, наистина е възможно той да бъде изпълнен.
Моето питане е, първо: какво ще стане? Сега има два прозореца с общински сметки. По неофициална информация интересът е огромен. И много повече проекти, тоест с бюджет много повече от мерките, ще бъдат подадени.
Как смятате на практика, дали те да бъдат релокирани и ще има ли процедура на наддоговаряне? Тъй като от одобрението на тези проекти, разбира се, и авансовото им разплащане и процедури зависи в крайна сметка и усвояването на средствата по програмата за сегашния програмен период.
Вторият ми въпрос е следната. За въпросната единадесета нотификация, която ни бе представена, няма публична информация относно нейното приемане и предлагане в Европейската комисия. в този смисъл каква е процедурата, какви са реалистичните очаквания за срока, в който тя би била получена? И в зависимост от това има ли изобщо реална надежда и какъв е поне бюджетът, с който смятате, че би се спасило усвояването на правилото n + 2 и договарянето?
Третият ми въпрос е по повод на следващата 2014 г. на практика от месец март могат да се подават заявление за подпомагане, включително и по втора ос на програмата, която беше досега.
Програмата, която получих в отговор на парламентарно питане в писмен вид, пак казвам, благодаря за изчерпателната информация, която получавам от вас на въпросите, е твърде сурова, за нея ще говорим във втората част. Имаме не повече от четири месеца, след това трябва да се пише………., така че земеделските производители, които попадат в обхвата на действието в тази насоченост, да могат да се подготвят да кандидатстват.
Въпросът ми е: ще има ли такава работна готовност по новата програма да се работи от кампания март – юни 2014 г. или ще се приложи преходен период и ще се прилагат старите правила на действащата сегашна програма?
Това са моите въпроси по точка 1 от дневния ред.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От предоставените данни става ясно, че по принцип Държавен фонд „Земеделие” полага усилия за усвояването на средствата по Европейската програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и действията, които е предприел, имат положителен ефект. И това е видно от изслушването, което се извършва в момента.
Моят въпрос е: дали има осигурен достатъчен административен капацитет за работа по проектите и има ли изготвени графици за окончателното приключване на разглеждането на проектите и времето, през което ще стане авансовото разплащане? За да може наистина да има един времеви график, през който всички да знаят в какъв план-график се движат.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Започваме с отговор на въпросите.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Ще се помъча да отговоря на няколко въпроса, които касаят една и съща тематика и това е рискът за загуба на средства до края на тази година.
Нека първо да ви кажа за ситуацията, в която се работи. В момента, в който готвихме информацията за двете комисии, размерът на разплатените средства до 1 септември беше 82 млн. евро. Към днешна дата, преди два часа, размерът на изплатените средства през тази година е 115 млн. 486 хил. евро. В рамките на десетина дни това е над 25 млн. евро допълнително разплатени средства.
И нека да ви кажа на какво градим нашите хипотези. Първият момент, който манипулираме, това са плащания по договори, които изтичат през 2013 г. Тяхната готовност за подаване на заявки за плащане е до края на месец декември и извършване на тези плащания. Това са част от големите общински проекти, за които ви казах, че те се манипулират на дневна база и които екипи на Фонд „Земеделие” посещават, за да помагат с каквото може, за да бъдат подадени тези заявки възможно най-рано и да се случи плащането до края на годината.
Очакваме авансови плащания и във връзка с приемите, които в момента текат, то са големите общински приеми, като тези авансови плащания трябва да бъдат в размер на между 100 и 106 млн. евро.
В тази връзка след приключване на приемите, които ще се случат до края на тази седмица, отделни екипи на Фонда вече се занимават с провеждането на визите на тези проекти, за да може в момента, в който са приключили, визите да са затворени и те да стартират.
Тук ще вмъкна отговор на въпроса на госпожа Танева. Да, съжаление ще има ранкинг, тъй като на база на данните, които имаме към момента, към вчерашна дата вече заявки за плащания и заявките за кандидатстване са повече, отколкото наличния бюджет по мерките.
Така че за съжаление казвам, че ще има ранкинг и го казвам за съжаление, защото това ще ни отнеме около две седмици допълнително за обработка, тъй като влизаме в процедура на обработка на заявленията при наличие на ограничен бюджет.
Хубавото е, че класирането на проектите се извършва единствено на база бройката жители, които ще обслужи даденият проект. Това е абсолютно обективен критерий, който няма да остави съмнение за спекулация относно допускането или недопускането на проект в съответното класиране.
Нещо повече, провели сме срещи с Националното сдружение на общините, тъй като мислим, че има нужда от тяхната подкрепа, за да се случи много бързо подаването на заявките за авансово плащане. При тези проведени срещи сме набелязали конкретните стъпки, които трябва да извършим ние и те, за да може това да се случи.
Ще ви дам един малък пример. Всяка община, за да подаде заявка за плащане, преди това трябва да има решение на общинския съвет. Общините имат готовност да ги организират към настоящия момент, за да не изчакваме през декември месец да се свика този съвет и да се бави евентуално подаването на заявките за плащания.
Така че между 100 и 106 млн. евро ще бъдат изплатени в рамките на декември месец.
Другата голяма сума, която дойде до края на годината, това са плащанията по втора ос на програмата и това са мерките за необлагодетелстваните райони в планински и различни от планинските по мярката агроекология.
Миналата седмица ние затворихме широката тема за дискусия, която беше допустимостта на предложените от кандидатите планове за четири бонуси по обръщение. Направихме една широка комисия с представителите на различни професионални среди, за да можем да затворим наистина тази тема. това към днешен ден е факт. Така че изплащането на тази част от средствата по втора ос ще се случи през месец декември. След това идват директните плащания, като такива могат да бъдат извършени след 1 декември.
Нещо повече, финансовите средства за тяхното изплащане, за авансовото изплащане на общините и заплащането на вече реализираните проекти са осигурени и са налични в план-сметката на Фонд „Земеделие”, с цел да оптимизираме това, което споделих в началото на нашата дискусия – пълното усвояване на тези 398 млн. евро, което трябва да се случи до края на годината.
Само да добавя за административния капацитет. Да, наистина ще ви излъжа, ако кажа, че съм абсолютно спокоен за това как ще бъдат взети всичките тези пари. Не съм. Вече тази седмица се налага да направя едно мащабно командироване на служители. Над 80 експерта вече са в централата, за да можем да обезпечим разглеждането на проектите. Всички екипи са сформирани. Да, ще се наложи да правим ранкинг. Но административният капацитет е изчислен така, че не толкова да спазим сроковете, колкото да извършим плащанията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Да продължа и аз същата тема. след шестмесечни казусни ситуации по отношение на агроекологията, с решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” се създаде нарочна комисия от едни от най-добрите професори и доценти в България, които се занимават със земеделие. Това са преподаватели, които преподават сеитбооборот. Беше създадена такава обща комисия, която да оцени всичките казусни ситуации по отношение на сеитбооборота и препоръчат на Държавен фонд „Земеделие” съответните решения. Вече сме изчистили казусите. Както самите видяхте, в единадесета нотификация по отношение на агроекологията са предвидени всичките средства.
Що се отнася до допълнителната екология на добавъчни средства, имаме сключени договори с Института по аграрна икономика и това предстои. От дадения пълен пакет от средства, които трябва да платим, са предвидени в единадесета нотификация.
Що се отнася до самата нотификация, да, процедура по нотификацията има, нотификацията е подадена. Но едно малко уточнение. Тоест трябва да се знаят няколко неща за нотификацията.
Държавата има право на три нотификации годишно, като цялата сума, която може да прехвърли, не може да надминава 3 процента от общия бюджет на цялата програма. Тоест ние сме спазили основните параметри, като включително разпределението между отделните оси също е спазено.
Трябва да изясним нещо друго. В момента, в който е подадена нотификацията и е входирана в системата, ние вече можем да извършваме разплащане по отношение на нещата, свързани със самата нотификация. разбира се, рискът е за сметка на държавата. Ако очаквате от нас да чакаме цялостно приемане на нотификацията, при положение, че можем да започнем да извършваме плащанията, аз мисля, че това най-малко е неразумно и е свързано с допълнителен риск от загуба на средства. Аз съм сигурен, че нотификацията ще мине, защото сме я огледали от всички възможни страни. Има процедура на забележки от страна на Европейската комисия. Аз мисля, че такива съществени няма да има и тази нотификация на практика прави възможно плащането на тези суми, които всички ние сме фиксирали.
Що се отнася до общинските мерки, самите вие знаете, че минахме през няколко етапа. Първият, при който по желание на всички общини в държавата, съгласувано със Сдружението на общините, махнахме условието за това да бъде отчетен предишен проект при кандидатстването за нов. Защото се очакваше да няма включително толкова проекти, подадени, за да можем да изплатим толкова средства по програмата. Затова със съгласието на българските общини, със Сдружението на общините махнахме тези тавани.
Разбира се, има една българска поговорка, че ако една чаша не прелее, тя не е пълна. Разбира се, че трябва да има повече подадени проекти от толкова, колкото можем да одобрим. Защото не минем ли този таван на средства, ние на практика губим средства. Това не е фатално, защото същите подготвени проекти няма проблем да кандидатстват отново в следващия рамков период при същите схеми на подпомагане по новата програма.
Сега нещо допълнително. Кой избра тези 14 общини? Да, по-голямата част от тях са в Благоевградски избирателен район, в Благоевградска област.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Защо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Защото, господинът е депутат от този район все пак. Аз разбирам като комплимент за нашето ръководство на министерството, защото това са всичките проекти, които имат поети ангажименти, че ще изградят пречиствателни станции. Тоест ако ние не направим фиксиран прием за тези целеви, те няма да могат да изпълнят изискванията и ще трябва да връщат всичките средства, които са усвоили до момента. Тоест това са всичките общини, които са договорени отпреди и ние сме осигурили допълнителен целеви финансов ресурс, за да могат да завършат всичките си пречиствателни станции и за да не връщат пари до края на периода.
Това е задачата и няма други общини. Това са всичките. Това са всичките общини, които имат подадени проекти и не са реализирали пречиствателни съоръжения.
Продължавам нататък. По отношение на екшън плана. Най-лесно е на нашия екип да каже: ами те, медиите, обявиха още преди около три месеца, че евентуалните загуби по програмата ще бъдат размер на 300 млн.
Ние не искаме да става дума за загуба на средства. Да, има такъв риск. Но на практика екшън-планът, който сме направили, е свързан и с нотификацията. По нотификацията имаше зададен въпрос откъде идват парите и защо отиват към дадените места. Тя формулата е простичка – идват от там, където няма усвояване, и отиват там, където можем на практика да усвоим всичките средства, за да не губим средства. А периодът е такъв, че на практика завършваме програмата. И всеки детайл от програмата, всеки лев, който можем да спасим, ще се постараем да ги спасим. Тоест взети са всички мерки, за да може там, където няма усвояване, парите да отидат там, където има проектна готовност.
Ще продължа още малко нататък. Затова не искаме да говорим за загуби. Ние можем да кажем, че ще има, но ние правим всички усилия, за да няма загуби, да минимизираме риска, изобщо да няма загуби. Ще продължа нататък.
Всички добре знаете, че през 2010 г. бяха прехвърлени огромно количество средства вътре в гаранционния фонд, който беше създаден тогава. Усвояването от гаранционния фонд е изключително малко към този период. То е свързано със завършване на програмата. Някъде около 7, няма да мине и 10 процента.
Това, което бихме направили, е средствата, които трябва да отпишем към 2015 г., след Нова година да направим и невъзможното, но да ги върнем вътре в програмата. В момента написваме 125 мярка и сме в процедурата, ако има комуникация с Европейската комисия, да можем да ги вложим в напоителни съоръжения и магистрални, такива, каквито имаме в цялата държава. Тоест опитваме се, включително още доста голяма сума от средства да спасим допълнително извън тези суми, които вече обявихме.
Мисля, че отговорихме на всички въпроси, включително за административния капацитет.
И по отношение на дирекцията. Има изисквания към дирекцията. Няма как да сменим функцията на тази дирекция. Запазили сме минималния капацитет, тоест имаме изискване под 50 човека да не пада самата дирекция. Въпреки неразширяването на дирекцията, аз мисля, че когато си говорим за следващия етап на нашето изслушване, дирекцията се справи чудесно с цялата нова програма. Защото това, което трябва да направим, е не само да завършим скарата, но и да напишем новата. При нашето заварване на практика програма нямаше. Тъй че дирекцията не сменя функциите си, няма да имаме проблеми с Европейската комисия, не изисква допълнителни промени на програмата, свързани с дирекцията.
Административният капацитет на дирекцията е добър и работим в чудесна симбиоза с Държавен фонд „Земеделие”. Когато има проблеми, се опитваме да ги решаваме заедно.
И нещо друго. Този път работим в симбиоза и с Европейската комисия, ние я намираме за партньор. И когато има проблеми, се опитваме с Европейската комисия да ги решаваме заедно. Благодаря ви.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин министър, благодаря за възможността да помоля за кратка реплика. Неслучайно зададох този въпрос. Радвам се, че голяма част от проектите влизат в моя избирателен район – Благоевградска област. Но мисля, че субективността е в избора. И ще ви кажа конкретно. Община Хаджидимово, която вече реализира проект по същата мярка, също няма да има постигане на ниво на усвояемост на парите по директивата, по която са заложени. Това значи, че тази община ще трябва да върне 16-те милиона, които са договорени по мярка 321.
Защо тази община не е отпаднала? Докато общините като Сатовча, Якоруда, Белица в момента са в процедура за избор на изпълнител. Те имат много големи проекти.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това са вече частни въпроси. Аз предлагам, ако говорим за избирателен район, може да направим среща с ръководството на Фонда.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: За да обобщя. Тези 14 са абсолютно всички общини, които имат такава клауза в сключения договор, че ще имат пречиствателни станции. За общината, която Вие визирахте преди малко, тъй като няма такава клауза в нейния договор, няма опасност за средствата, които вече е усвоила. Просто за тези, които имаха изрично такава клауза в техните договори, съществуваше хипотезата за връщане на пари, ако беше се случило. така че за общината, която цитирахте, просто няма такава опасност. А иначе са включени абсолютно всички общини, които имат такава клауза в договорите си.
Д.ТАНЕВА: Имаше въпрос за агроекологията за 2014 г. – кампания от масмедиите по повод на сегашната програма ли ще се прилага, по новата или няма решение? Това е към управляващия орган. Това беше част от общия въпрос и ние ще говорим в неговата част.
СВЕТЛА АЛЕКСАНДРОВА: Аз само ще допълня. Вие знаете, че имаме и писмена процедура на отговора за нотификациите. Всичко е съгласувано и след Изпълнителния комитет в четвъртък се качва в електронната система. Така че опасност за 11-та нотификация няма.
Това, което би искала да ви кажа за агроекологията, е следното. Във връзка с агроекологията и специално за тези 14, аз неслучайно споменах, в момента 150 млн. ще бъдат разплатени. Общо имаме 270 млн.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Ще плащаме и през 2015 г. от средствата, налични към настоящия бюджет. Те са предвидени и те са част от анализа в 11-та нотификация.
Между другото, за 11-та нотификация ние можем да поемем пълния размер на плащанията по 214-та мярка за наличната година, но ни беше необходим вътрешен трансфер на средства за 2015 г. А за новото кандидатстване, бидейки част от директните плащания, ще можем да поемаме ангажименти по съществуващите правила, които впоследствие ще се трансформират в новата програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА: Госпожо Василева, на първия въпрос – ще има ли наддоговаряне. Вече изпълнителният директор в своето изказване го каза. Още през март месец с РМС 167 40 процента са били изпълнени. Към юни месец, преди да бъде сформиран този екип, има такъв прием, който е затворен. В момента документите се разглеждат и комисия, каза вече и колегата, формира капацитет, който да ги огледа и да каже кои са допустими и кои не. На Комитет за наблюдение има право да се прецени коя програма и какви мерки да бъдат изпълнени. До края на септември и началото на октомври бенефициентите ще бъдат информирани.
Това, което колегите са направили, на всеки един от бенефициентите е изпратено отделно писмо с въпрос той поддържа ли това свое желание за работа и дали да бъде партньор в Изпълнителната агенция по рибарство. Това е към момента.
Другото, което прави Изпълнителната агенция, съвместно с екип от министерството, е преглеждането на всички наредби, които касаят движението, одобряването и своевременното придвижване на проектите. Те са обновени и са скъсени сроковете за разглеждането им.
Най-голям проблем имаше с местните инициативни групи по забавянето на тези проекти. Направени са неколкократно конкретни срещи от влизането в нашия мандат. Почти имаме изчистване и заявка за една добра готовност за работа. надяваме се, че това изоставане вече ще го преодолеем.
Това е, което можем да кажем по тези два въпроса. Ако има нещо допълнително, може в отделна среща да навлезем в тази конкретика.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, предлагам да преминем към втората част на обсъждането, тъй като пред вас има представена презентация за периода 2014-2020 г.
Госпожо Танева, Вие казахте, че сте получили информация от Министерството на земеделието и храните. Предлагам да не правим представяне, а всеки един съответно който има въпрос или коментар, да го направи и да се отговаря на конкретни въпроси. Няма да можем да изчерпим темата – това е ясно. Доколкото виждам от представянето на програмата, са необходими още много усилия, за да може да се навлезе в конкретика по проектите, мерките и направленията. Но ви предлагам да започнем дискусията за 2014 – 2020 г., какви са възможностите и какво е договорено досега и разговаряно с Европейската комисия.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Аз моля само господин Гечев да отговори на нещо, което току-що го решихме. Имах преди малко среща с млади фермери, които поставиха въпроса за мярка 112. Моля да каже съвсем накратко, тъй като това е тема, която ще интересува страшно много хора. Тъй като не стана въпрос за нея, държа да уточним още няколко неща.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Всъщност възможността за договаряне е ограничена в момента. Тоест с всичките средства, които са възможни за наддоговаряне, нашите изчисления показват, че не можем да договорим повече от 500-550 проекта.Ако се отвори тази мярка, очакванията са да отворим някъде около 2000-2500. Което значи, че ние се опасяваме, че ще направим по-голяма беля, изрязвайки 2000 проекта на млади фермери.
Това, което коментирахме с представители на много голяма група млади фермери от Южна България, е следният вариант. В момента няма отворена мярка „Млад фермер”. Защото ако в момента отворим, колкото пари плащаме тук, плащаме толкова и като ангажимент по новата програма. Тоест ние изчерпваме допълнителен ресурс от новата програма.
Това, което търсим като варианти обаче, е едно междинно решение, за да може хем да не лишим проекти, хем да не изтекат сроковете на младите фермери. Тоест да не отваряме „Млад фермер” в момента, тъй като готовността за отваряне на новата програма ще бъде някъде към май месец. Тогава можем да стартираме новата програма. Като вътре в самата програма, в новата Програма за развитие на селските райони още сега можем да фиксираме, че първият прием по програмата ще е с удължен срок от четири месеца за правилото за 14 месеца регистрация на младите фермери. Тоест за да може всичките хора, които имат проектна готовност, когато отворим тази рамка, да не останат излъгани.
Така че конкретното наше мнение е, че можем през май месец да отворим програмата. Първото отваряне да е „Млад фермер” и да удължим с четири месеца срока, за да не го изчерпят готовите проекти. Тоест за него регистрацията на земеделските производители по Наредба № 3 да не е 14 месеца в случая, а да стане 18 месеца, за да може наистина да няма ощетени хора и така да спазим приоритетите и на тази програма, и на следващата.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имате думата по тази програма. Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Господин министър, колеги! Аз съм удовлетворен от възможността за въпроси и отговори и искам да задам няколко въпроса относно съдържанието на новия програмен период за 2014 – 2020 г.
На първо време, аз съм убеден, че има обособени ясни политики и приоритети за следващия програмен период. И бих искал в този контекст да попитам какво съдържа и какво ще се постига по отношение на диспропорцията, която беше в настоящия програмен период, за зърнопроизводителите, да има подход по същия начин да бъде стимулирано и овощарството, да бъдат стимулирани и зеленчукопроизводителите, и животновъдите. В този аспект виждаме, че има огромен потенциал и може да има сериозно конкурентно развитие.
Също така бих искал да попитам относно това, което е изказано от страна на ръководството на Националното сдружение на общините за следващия програмен период за по-голям достъп до всички населени места, визирам по-малките и средните населени места и общини. Даже както се изказа кметът на Пазарджик, визира, че ако има разширение на достъпа, биха могли да се възползват още 1600 села и населени места. А такава потребност има огромна.
Това е в контекста на статистиката, която чух преди няколко дни по Националното радио, че нашата страна, всички това го знаем, но вече има официална статистика от международни институции, че сме с изключително много сериозен демографски профил, тоест с най-ниския демографски ръст, тоест тенденцията е даже още по-лоша. И едно от заключенията е, че разликата в стандарта на живот между регионите е толкова голяма, че има свръхконцентрация в големите градове – посочва се София и няколко големи областни градове, като Пловдив, Варна, Бургас и още няколко големи града. А в кохезионните инструменти, които успяваме да запазим за следващия период, аз виждам големи опции в програмите, които вие управлявате в Министерството на земеделието и храните. Това би могло да доведе до изравняването на качеството и стандарта и да запазим тези хора по населените места с изграждане на инфраструктура и с опциите, които се дават като възможности.
Затова бих искал да чуя няколко думи относно изключителния ресурс, който ние имаме като страна, а именно чисти почви, екологично чисти – не мога да не засегна тази тема. този национален ресурс трябва да бъде използван, още повече, че ние в нашето законодателство на базата на един ясен и явен обществен консенсус отстояхме да имаме най-рестриктивния Закон за генетично модифицираните организми и няма да се допусне в следващите години на пазара да се предлагат генно модифицирани организми.
Как би могло да се развие екологичното земеделие, екологично чисти продукти? Едва ли е необходимо на тази аудитория да казвам какъв прием те биха имали на национално ниво, че и на европейския пазар. стойността им би била няколкократно по-голяма и какво може да се направи в това отношение, за да се стимулира този вид производство. Тоест трябва да има ясни приоритети и стратегическо виждане по отношение на диспропорцията - аз ще обобщя въпросите, които зададох – между отделните зърнопроизводство, животновъдство, овощарство и т.н., достъпът на всички населени места до тази програма за подобряването на жизнените условия и качеството и стандарта на живот на всички нас. И накрая за екологично чисти почви, екологично земеделие и екологично чисти продукти, които да имат по-висока цена. Това, което се случва с реализацията на нашето зърно, на пшеницата, на царевицата и т.н. на международните пазари. Считам, че има още много потенциал, който може да бъде развит. Благодаря.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моят въпрос касае отново мерките, които касаят общините и засяга болезнената тема, така наречените „бели места” на картата на България. От парламентарната трибуна чухме, че ще бъде запазено определението и през следващия програмен период „селски район”. Как възнамерявате, предвид на това, че беше упоменато, че ще бъдат подсигурени селата около големите градове, които в настоящия програмен период не са бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони? Как ще гарантирате покриването на цялата територия на България, както средствата от Кохезионния фонд, от Фонда за Регионално развитие, така и от Фонда за развитие на селските райони? И как ще се разберете с колегите си от Министерството на регионалното развитие, които отговарят за програмирането на програмата за регионален растеж, които вече са представили данни по програмата, която е била приета на първо четене от Европейската комисия и изрично там се покриват само и единствено неполивните територии, както са посочени от колегите от министерството? С други думи, как и кога ще намерите решение на този болезнен въпрос?
Отново във връзка с това имайки предвид, че ресурсът в момента ще бъде предимно за подпомагане на общините, на населените места, едва ли ще надвишава ресурса, наличен през този програмен период, даже доколкото разбирам, е и по-малък – около 700 млн. евро, как ще насочите средствата, дали ще има някаква концентрация, имам предвид концентрация на базата на документи и анализи, имам предвид и мерките, касаещи примерно четвъртокласна общинска пътна инфраструктура и дали ще разпределите повсеместно ресурса? И ако да, как ще гарантирате ефекта от мерките, които ще реализирате?
Още един въпрос, който касае напоителните системи. Упоменато е тук от вас намерение да финансирате подпомагането на този сектор. Това го приветствам. Това е част от стратегията, която беше разработена от правителството на ГЕРБ. И се надявам, горещо се надявам да бъдат реализирани мерки за подпомагане на този сектор. Въпросът ми е кой ще бъде бенефициентът на това подпомагане на напоителните системи? Дали предвиждате промяна в статута на напоителните системи? И как ще решите въпроса с държавните помощи?
В общи линии това е относно статута на предприятието „Напоителни системи”.
Това са въпросите ми, които исках да поставя. Ще бъда благодарна за отговорите.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Първо, за напоителните системи имаше изслушване в Комисията по земеделието и храните. Предстои отново изслушване. Предлагам тази тема, ако представлява интерес за стратегията „Напоителни системи”, да не я разглеждаме в случая, защото това е един частен въпрос. А ние говорим за програмата като цяло. Просто „Напоителни системи” в момента не е темата, която обсъждаме на тази дискусия. Ще ви поканя да чуете.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моят въпрос беше в светлината на финансиране на програмата кой ще бъде бенефициентът и какъв ще бъде статутът на предприятието.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма да има за тях специална мярка.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Въпросът беше повече към министъра, който го няма в момента. Може да отговори заместник-министърът. Въпросът е много сериозен. Той касае голяма част от моя избирателен район. На базата на слайдовете, които получихме в комисията, аз не виждам вътре споменаване на темата.
Това, което виждаме ние като народни представители, поне от опозицията, е, че в стратегията има една обща визия за следващия програмен период, но зърнопроизводство няма. Какво прави министерството на земеделието, ще стигне ли най-сетне тази прословута европейска солидарност?
Това, което направихме ние до края на управлението на ГЕРБ, е в комисия към Европейския парламент. И тютюнопроизводство беше в индикативния списък. Какво прави министерството, как ще процедира и ще защити ли по някакъв начин производителите?
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак темата е Програмата за развитие на селските райони. Искам наистина по нея да говорим. Производството – това е доста широка тема и не е точно в програмата.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Въпросът ми е точен и ясен. Това, което е залегнало в следващия програмен период, това производство не е залегнало никъде.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вие три години и половина бяхте в тази материя. Какво сте договорили за тютюнопроизводството, после ще кажете. Защото това не е всеки месец работа.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Въпросът ми е точен и ясен.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има думата госпожа Ганева.
ДЕСИСЛАВА ГАНЕВА: Уважаеми колеги, госпожо Бъчварова! Ние се намираме в дебат за най-важния програмен документ за сектор „Земеделие” за следващия 7-годишен програмен период.всеки въпрос, който касае възможността за подкрепа на отделни сектори, начин на вписване и предлагане на програмата има значение. Аз не вярвам някой от вас да е ограничен във времето. Той има различни интереси от тези, които са в момента представени на този дебат. В този смисъл не смятам, че е разумно да се ограничават питания и предложения, крайната цел на които да се представи и подготви една по-ефективна програма за развитие на селските райони, в която са отразените минуси в досегашната политика за 7-годишния период и за равнопоставеност в подпомагането на секторите.
Въпросът и на колежката Василева, и на колегата Андонов имат резон по програмата и аз ще го обоснова в по-нататъшното ми изложение. Ако времето не ми стигне, защото аз мога да стоя тук неограничено, на мене темата ми е интересна, лично на мене и на региона, който представлявам и имам конкретни предложения по програмния материал, който получих от министъра на база на питането ми във връзка с подготвения драфт на програмата.
Затова ще помоля – нека всеки от нас да бъде оставен да излага вижданията и предложенията си. И аз ще обоснова това, което беше казано от колегите, което касае Програмата за развитие на селските райони. Пак повтарям, за нас като народни представители от опозицията това е единственият формат, в който да изложим предложенията си. И не виждам никаква логика да бъдем ограничавани в изказванията си.
Искам да подкрепя господин Джевдет Чакъров, който принципно изрази становище, към което се присъединявам, че тази програма за развитие на селските райони трябва наистина да проведе политиката по отношение изравняване подкрепата на интензивните сектори на производството в България – зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство, със сектора, който най-добре се развива в този 7-годишен период, включително на база на действащата Програма за развитие на селските райони, именно зърнопроизводството.
В онова, което ни е предложено, това го има като драфт, то е без достатъчно конкретика като мерки, като оси, като разпределение на бюджета. В този смисъл предполагам, че в много скоро време ще поискаме виждане по тези бюджети. Аз съжалявам, че не беше направена презентация от госпожа директор на управляващия орган на тези слайдове. Може би ако беше направена тази презентация, щеше да има по-голяма конкретика относно политическата визия за евентуалното разпределение на бюджета и конкретните мерки.
Второ, използвам случая да поясня казаното от господин Младен Червеняков във връзка с едни проценти, които ще могат да се разпределят от общата сума за подпомагане за тъй нареченото подпомагане, обвързано с производството. Ние влизаме в нов програмен период, в който действа правило относно определяне размера на националните доплащания, на които ще имаме право. Те намаляват с всяка година.
В този смисъл този процент обвързана подкрепа – между другото, определението, което в момента е заложено в работните документи,което няма официален превод и е въпрос на тълкуване България дали ще има право на 8 и половина или 10, в крайна сметка това зависи от финалното гласуване, което се очаква в края на октомври. Ако този процент дори е 10, вие в абсолютно стойности го сметнете от пакета, който ще разпределяме, добавите към него пакета, по който ще имаме право на национално доплащане годишно, ще установите за съжаление, независимо че този програмен период ползва 8,5 процента подкрепа, дори при този процент ние няма да можем да подпомогнем драстично или значително по-високо най-уязвимите сектори – овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство.
Това, което аз предлагам като общо виждане – много моля, нека да не ми се отговаря на първо четене „не, не може да стане”, защото всичко е въпрос на екип от специалисти, на доказване на изпълнението на целите на програмата, и разчета пред Еврокомисията. И за овощарството, и за зеленчукопроизводството като интензивни производства, и за животновъдството, тъй като това е написано в суот анализа, после в програмата, която ни е изпратена, това, което е дадено, не се отразява в конкретни мерки. Нека да се потърсят форми, под които те да подлежат на подпомагане по втория стълб – сегашния, и приоритетите, които са дадени в новата Програма за развитие на селските райони.
И мога да ви дам пример. За всички зеленчукопроизводства и овощни градини с вградено капково напояване, с изградени инсталации за усвояване на дъждовната вода, всичко това води до опазване на почвеното плодородие. И всичко това трябва да могат тесните специалисти да го защитят като мерки за подпомагане. по този начин ние на практика ще компенсираме по-ниското подпомагане от логиката на системата за единно плащане на площ спрямо зърнено-житните култури и ще се получи по-висока справедливост.
Давам пример за капковото напояване, а могат да бъдат дадени примери в тези интензивни сектори и с други системи извън биологичното производство, което безспорно всички като консенсус бихме се съгласили, че трябва да продължи специфичната подкрепа.
За тютюнопроизводството. В пет държави, например Франция, Унгария, съществува така нареченото скрито подпомагане на тютюнопроизводството. Тъй като тютюнът е защитен като култура, която защитава почвите от ерозионните процеси и експертите от тези държави са го защитили. Така в тази втора ос, която е в сегашната програма, а в следващата програма определено видях, че е направление 6, пак казвам, много съжалявам, че не изслушахме госпожата, която е преподавател в университета, който съм завършила аз, получила съм много добри рекомендации за нея като специалист, съжалявам, че не я чух. Тоест нека да се опитаме да го защитим това. Пак казвам, този проблем ще изникне много сериозно. Защото през тези седем години ние имаме намаляващ таван на националното доплащане.
Аз дадох два примера, защото очевидно не са много желателни дългите изказвания. В този смисъл моята молба и предложение е следната. Първо, този материал е много суров и вътре наистина няма конкретно разпределение по мерки, предложения за мерки и бюджети.
Другото впечатление, което ми прави – вътре навсякъде има много за консултации и обучение. Да, това е необходимо. Но не е нормално ресурс, който може да насочим към подкрепа на производства, които започват традиционно да се възстановяват, да бъде в такъв голям обем.
Пак казвам, това са проблеми, които са маркирани в суот анализа, но после като специфична подкрепа и варианти не са дадени. Без ние, екипа на управляващия орган да защити мерки на практика, с които да оказва опазване на почвеното плодородие и реален сеитбооборот на интензивните сектори, да могат да получат допълнителни директни плащания по агроекология, ние много трудно бихме компенсирали в по-значителна степен интензивните
Аз смятам, че не би трябвало на първо четене да се казва, че това е невъзможно. Напротив, трябва да положим усилия да се съберат експертите и да докажат, че отглеждането на тези култури има други функции върху почвата и релефа на нашата страна, както са го направили пет държави.
Това ми е основното виждане. Имам и други. В хода на дискусията, ако ми се даде думата, може да ги повторя. Но това бяха най-важните и като начин на организация и работа при вас бих го предложила.
Присъединявам се към въпроса на госпожа Ивелина Василева. Става въпрос за населените места, за общинските центрове с население над 30 хиляди, които са изключени от обхвата на подпомагане на населените места.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Никой не ограничава изказванията. Просто има теми, които са необходими като анализ, като оценки, като дискусия и те да бъдат отделно. Това предложих преди малко, предвид „Напоителни системи”. Просто искам да бъда разбрана правилно. „Напоителни системи” е огромна тема и предлагам да продължим да си говорим по нея, но нека да я поставим в общия контекст на Програмата за развитие на селските райони.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би ще бъде целесъобразно с Комисията по земеделието да обсъждаме селските региони в Благоевградска област. Но в момента говорим по Програмата за развитие на селските региони.
Според мене създаването на двата фонда в Европейския съюз „За развитие на селските региони” и „Морско дело и рибарство” представлява изключителна възможност за страните членки. От тази гледна точка въпросът е как ние ще се възползваме и какъв механизъм ще възприемем при усвояването на тези средства. Аз имам три въпроса в тази връзка.
Първият ми въпрос е свързан с намалените възможности, които предвиждат около 500 млн. евро по-малко, и възможностите за насочване на средства от директните плащания към специфични цели. Всичко това помага в цялата програма ние много добре да си определим приоритетите. Правилно да си определим приоритетите и в тази програма да насочим средствата към ония сектори, които представляват действително или известно изоставане, или съществуват възможности, които не са оползотворени.
Нашата практика показва, че преди всичко специфичната подкрепа трябва да бъде насочена към зеленчукопроизводството, животновъдството, трайните насаждения, създаване на традиционна заетост от постоянни работни места, преодоляване на техническото изоставане в земеделските стопанства и подобряване на хранителната верига, в това число наторяване, в управлението на риска в сектора.
Създаването на инфраструктура за напояване представлява важен въпрос, но той не е обект на обсъждане в рамките на тази програма. Може би трябвал да се потърсят средства в рамките на Програмата за развитие на селските райони за инвестиции в този сектор.
Вторият въпрос действително е свързан с това, което беше повдигнато за първи път от госпожа Василева и след това доразвит – понятието „селски райони”. Разбира се, това е въпрос по-скоро на дефиницията на програмните региони в растеж. Доколкото знам, Министерството на регионалното развитие работи в тази връзка. Сегашният вариант на Споразумението за партньорство, което са представили, с определянето на селски райони с 30 000 жители население, действително поставя в неблагоприятно положение много населени места в по-големи региони.
В Монтанския регион действително има редица населени места, които, ако възприемем този принцип, няма да бъдат включени в обхвата на тази програма. Може би тази корекция, която се поставя в редица обсъждания, трябва да бъде направена в окончателния вариант на Споразумението за партньорство.
И последният въпрос, който искам да поставя, е за механизма за реализация и на двете програми – и за развитието на селските райони, и за морско дело и рибарство. Досегашният подход беше залагане в партийните програми по структурните фондове в практиката на тези две направления да има специфични правила – и като нормативна уредба, и като механизъм за реализация.
Струва ми се, че заслужава да се помисли за известно сближаване на начините и механизмите за решаване на програмите между двете оперативни програми „Развитие на селските райони” и „Морско дело и рибарство” и досегашните програми по двата структурни фонда. Това, от една страна, би ни позволило една по-добра модификация на практиките, от друга страна, според мене би имало много по-голям ефект, още повече, че в рамките на нашата страна се обсъждат двете предложения – създаването на Закон за управление на средствата от европейските фондове и на второ място, създаването на единен орган за управление на тези средства. Така че в тази насока промените в механизма за реализация биха представлявали някаква крачка напред, концентрация на отговорности, концентрация на функции. Благодаря.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И аз благодаря. Аз имам един кратък въпрос. Имаме шест приоритетни области за подкрепа, 45 възможности. Предвид факта, че имаме действаща Програма за развитие на селските райони, която виждаме от нотификацията, че непрекъснато се налага прехвърляне средства, поради факта, че част от мерките не се усвояват достатъчно добре, а други имат голям интерес, за мене е изключително важно да знам дали е направен анализ на слабостите на програмата след 2011 г. и от тези 45 възможности не е нормално 45-те да се изберат, а тези, които са най-важни за отрасъла, където ще има най-голяма усвояемост и най-голяма нужда, да бъдат избрани тези, които са финансирани, които наистина за програмния период да бъдат използвани максимално. Да не достигаме ситуацията, в която да търсим възможности за прехвърляне на средствата.
Въпросът ми е: направен ли е анализ на това, което досега е показано като слабости в програмата и решенията за новата програма, заедно с финансовите ресурси и направленията за подпомагане да бъдат на база именно на този анализ, да бъде наистина действаща програма.
Темата наистина е голяма. От една страна има директни плащания, където нещата са доста изчистени като процедури и като предложения на комисията, и като възможности за финансиране. Тежкият проблем е Програмата за развитието на селските райони и това, което ще се подпомага с инвестиции. Може би там усилията на министерството трябва да бъдат много по-големи наистина за тези седем следващи години да имаме възможност усвояването да бъде на ниво, което да даде възможност за преструктурирането на отрасъла и за конкурентоспособност. Благодаря. Други въпроси и коментари има ли или да отговорим на тези, които досега бяха зададени, и на базата на отговорите, ако има допълнителни становища, можем да продължим. Заповядайте.
СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, проф. Бъчварова. Започвам с дефиницията. Дефиницията е записана в Договора за партньорство. Тази дефиниция остава в Програмата за развитие на селските райони. Критериите за тази дефиниция са защитени пред Комисията. Най-интересната обосновка е под 30 000 жители. Също така получихме като опция критерий брой население.
Във връзка с това ние проведохме обстоен разговор с министерството. Направена беше и експертна група. Нямаше бели петна. Фактически ние си запазваме дефиницията и Министерството на регионалното развитие фактически ще разшири обхвата и тези градове, които са от първи, втори и чак трети тип, общо 35 града, да не бъде в строителни граници инвестиционната и бъдещата интервенция по мерките, а да обхване и прилежащите към съответната община населени места.
Във връзка с тази демаркация ние в момента ще питаме Комисията, но има един член 50, който може би ни дава основание за определени дейности и мерки – така е записано, които трябва да са обосновани икономически и социално и могат да бъдат включени в нашата територия, както и за определени дейности и мерки.
Така че проблемът с дефиницията, с демаркацията по отношение на Министерството на регионалното развитие е за нас вече решен. Нашата стратегия и анализ се основават на тази дефиниция, на 231 общини като териториални. Това ние ще го защитаваме в програмата.
Следващ факт по отношение на дефиницията. По другото внушение по отношение на демаркацията ако възникнат въпроси, ние се демаркираме в момента с Министерството на околната среда. Вие знаете, че ние ще правим доклад 2004, демаркирали сме се и с други министерства.
По отношение на самата програма. Искам да ви кажа, че аз наистина идвам от Университета. За мене беше предизвикателство това. Дълги години см се занимавала с структурни фондове. Но когато дойдох тук, това, което видях, е, че нямаше нищо написано по програмата. За три месеца ние представихме един анализ. Този анализ се основава на ръководството, което има Европейската комисия. Да, този анализ е първичен, в момента се усъвършенства. В него има някои бели петна. Получили сме от Комисията бележки. Да, анализът ще бъде допълнен. Но като цяло анализът отговаря на ръководството за изработване на програмата.
Нашата програма се основава на 11-те тематични области, по които са записани теми, фиксирани в „Европа 2020”. Вие виждате, че ние сме единствената програма, която обхваща най-много аспекти от различни области и теми. Във връзка с това ние в анализа ще включим по изискване на Европейската комисия и бедност за различните групи, ще включим и финансов механизъм, ще имаме и разширен стратегически анализ за биоземеделието, както и сме отразили и новостите, които допълнително трябва да бъдат лимитирани в анализа. Това са новостите за малките стопанства, такава подпрограма ще имаме за малките стопанства. Новостите ще бъдат свързани с иновациите и отделно по така наречените групи за обучаване.
По отношение на консултантските мерки, по тази програма са предвидени така наречените съветнически услуги. Но ние ги приемаме като чисто консултантски услуги. Съветническите услуги могат да бъдат предоставени на публичен орган. Така например в Полша публични органи също има към Националния съвет за земеделие.
Ние сме представили програмата по отношение на 6-те приоритета. Наистина има доста възможности, които ще бъдат допълнително приоритизирани.
Да отговоря на проф. Бъчварова във връзка с нейния въпрос. Да, представеният анализ имаше слабости. Ние ги отчетохме. А факт беше ,че ние включихме така наречените научени уроци в програмата. В момента тази стратегия се доработва. Ние включваме научените уроци в програмата, тоест къде и какво не сме свършили, какви са били проблемите.
Искам да кажа, че в този програмен период вие знаете,че от Европейската комисия имаме определен регламент и съответно за групите, които трябва да бъдат в самата програма. Тази програма трябва да има обобщения, в които обобщения трябва да се сложат най-основните неща от програмата и те също заедно с приоритетите и мерките да бъдат качени в електронната система. На такъв етап сме. Аз наистина не очаквах да има това закъснение. Честно да ви кажа, ако знаех, че ще има такова закъснение, че трябваше да започваме да правим отново програмата, надали щях да се съглася да дойда в министерството. Но сега моето вътрешно предизвикателство е, - естествено, че си обичам университета – да направим програмата качествена, да я защитим в Брюксел. Но за да стане това, ние имаме още много дълъг път.
Програмата се прави по регламент. В понеделник излезе интегрираният регламент на Европейската комисия, той още не е преведен на български език. Съгласно този регламент ние имаме членове, по които сме длъжни да развиваме нашата програма. За съжаление по интегрирани фишове. Нямаме по всички регламенти интегрирани фишове. Ние сме по регламент 37, вие сте по регламент 20.
Естествено ние няма да развиваме всички членове по програмата. Тя ще бъде приоритизирана, съгласно новите политики. Тоест обръщаме внимание на иновациите. И това ще бъде развито по интегрираните фишове. Те са част от програмата, което в момента предстои. Наистина мисля, че до септември месец ще имаме време. Но тъй като Комисията се бави, ние ще предвидим финансови механизми. И затова през октомври месец като вариант на мерки може да имаме.
Това е накратко за съдържанието на това, което сме направили, това, което е подобрено като стратегия. Тя ще бъде подобрена и в срок до 30 май ще може да имаме този документ.
Искам да кажа ,че когато започнахме да разписваме мерките, се оказа, че някои нужди трябва да бъдат много свързани и ние се връщаме към стратегията и към суоп анализа. Затова постоянно го допълваме. Това, че имаше закъснение на програмата, е много добре за нас, че сега правим паралелни мерки, виждаме слабостта това, което не сме отразили в мерките. И за да ви отговоря, тепърва предстои точно разписване на мерките по тези 6 приоритета. Но работата е започната. Има даже готови фишове по Лидер. По Лидер имаме нещата, като интегрирани фишове и мерки са готови, разписва се член 18 за финансовите активи – това са най-важните мерки, които сега обхващат ос 1.
Искам да ви кажа, че планът по екология и Натура няма да има големи промени, но там по отношение на бюджета ние доплатихме от тях. Вие знаете, че 30 процента от програмата ние трябва да отделим за Натура и за тези екологични изменения на климата. И най-трудно ще бъде може би за всички програми да вземем мерки по изменение на климата.
Това е, което исках да кажа. ако имате въпроси, ще отговоря.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Няма как да не се приветства това, което е направено. Но Вие посочихте една дума, че трябва да има обвързване на всички тези мерки с нуждите. Но ако позволите да кажа, с потребностите. А потребностите са повече от видими.
В никакъв случай не искам да се приеме като повтаряне. Но наистина във връзка с тази диспропорция, която е налице по отношение на животновъдството и т.н., като колегата от Благоевградска област, ще кажа - аз идвам от Пловдивския регион, където има и лозарство, изцяло споделям визията, която представи проф. Бъчварова. Там трябва да се мисли и всичко това трябва да бъде разписано.
И още нещо добавям към това, което представих първоначално. Към малките бизнес субекти, за да може да достигат тези средства, трябва ние да раздробим – това изцяло влиза в контекста на европейската политика за децентрализация, за малките бизнес субекти, в конкретния случай ще кажа, към малките фермери. Това трябва да намери отражение в документите, които подготвяте. Наистина е добре, че има възможност все още да се подготвят. Ние обикновено закъсняваме. Аз в Комисията по еврофондовете посочих, че повечето наши стратегически документи не са готови. И в тези документи ние трябва да търсим нашата визия, стратегическите ни виждания, целите, които се набележат, приоритетите, които са ясни. Политиките трудно се постигат. Усилия, много работа и резултати.
Ние сме длъжни – и това очакват от нас, наистина адекватно да живеем, адекватни мерки, постигане на целите, с оглед на огромните потребности, които има. И към младите хора – още по-силно поощряване. Вие имате опита. Сега трябва да се доусъвършенствате, за да постигнете тези цели. Убеден съм, че ще получим отговори, които ще ни вдъхнат оптимизъм на нас и на цялото общество. Благодаря.
СВЕТЛА АЛЕКСАНДРОВА: Аз ще отговоря. Може би пропуснах, че ние ще разработим подпрограма за малкото стопанство. Това е наистина много важно. В момента подпрограмата се разработва, направен е суоп анализът, ангажиран е екип и от министерството, и от външни консултанти.
По отношение на това, което ме питате, пропуснах да ви кажа за късите линии. Ние сме длъжни да развиваме късите линии. Това също ще бъде разписано и е приоритетно, както е приоритетно и животновъдството, което също е записано.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Искам да отговоря на господин Чакъров. Не става въпрос само за приоритети. Не бива да противопоставяме едни на други отрасли. Вие много добре го казахте, че има дисбаланс, той е налице. Абсолютно сте прав, че в момента дисбалансът е към зърнените култури и зърнопроизводителите. Защото мерките, които бяха насочени, начинът на финансиране и плащане на единица площ позволяват насочване към тези култури, които са по-лесно обработваеми и по-лесно механизирани. Но това не създава нито по-голяма доходност, нито по-голяма заетост. Затова ние сме определили тези приоритети за следващия период – напояване, животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения и малките ферми. Тоест да се намери начин те да се финансират по по-опростен начин. Защото по този начин, по който кандидатстват малките ферми, малките производители, те не могат да бъдат конкурентоспособни. Веднага ги противопоставят на големите, едрите зърнопроизводители.
Искам да кажа ,че ние там трябва да държим едно устойчиво развитие. Не е целта да насочим средства само към едните или само към другите, да издигнем едните, а другите да останат. По-скоро устойчивостта в развитието на зърнопроизводителите трябва да се спазва, но да подпомогнем и онези, които имат социално значение за нашата страна. Защото зеленчукопроизводството е отрасъл, който има по-голяма доходност и най-често използването на суровината от зърнените култури би допринесло за развитието на тези отрасли, които са важни за нашето селско стопанство.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не съм казал, че зърнопроизводителите не трябва да бъдат стимулирани. Идеята е да бъдат стимулирани и останалите.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГРЕКОВ: Вие правилно казахте, че има диспропорция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: На базата на това, което ви каза министър Греков, аз искам да обясня как да адаптираме и как да гарантираме програмата. Всъщност това е най-важното. Защото в момента настоящата програма има същите приоритети. Само че когато всичко е вътре в общ кюп, на практика е възможно един отрасъл наистина да се развива повече.
Това, което са направили в новата програма, по самия анализ – той е явен. Изключително явен, в който естествено се явят няколко приоритета. Мисля, че колежката ги каза – зеленчукопроизводствно, трайни насаждения, животновъдство, разбира се, задължително, малките, бих казал, по-бутикови отрасли – пчеларство, билкарство и всичките тези малки отрасли ,които обаче в малките населени места носят доход. Това, което сте направили.
Вътре във всяка програма има няколко неща. първо, няма общ бюджет за програмата. Тя е направена върху вътрешна финансова матрица, където има гарантирани бюджети за отделните сектори, където животновъдството получава твърд бюджет, а зърнопроизводството – друг бюджет вътре в самата мярка. Тоест не е възможно изкривяване на базата на рамките на програмата. Тоест вътре има гарантирани бюджети за отделните сектори.
Сега на Вашия въпрос за биоземеделието. Освен че полагаме екологичните мерки, има засилено присъствие на биоземеделието. А всяка земеделска мярка има 20 процента бюджет под условие гарантиране на биоземеделието. Тоест приоритет има биоземеделието. Тези пари, ако не бъдат изхарчени, ще отидат в конвенционалното. Ние искаме наистина да покажем приоритетност на тези отрасли.
Продължаваме нататък по отношение на агроекологичните плащания. Разработваме изцяло нови схеми и ще ви кажа на каква база. Вече имаме първия драфт на програмата. Ще ви го покажа. Ето, това са всичките четири приоритетни оси с относителните мерки вътре в тях.ще ви кажа защо ви ги показвам само така. Защото не искам да оставям лично аз впечатлението, че това са сумите, които ще останат. Напротив, тук се почва с червения химикал по приоритетите. И ще ви кажа как те ще се променят.
Разработва се програма за животновъдство със задължителните етапи, които трябва да съдържат. Тази програма ще бъде гледана от колегите от отдели „Животновъдство”, „Растениевъдство”, „Храни” и всичките такива. Тоест нали трябва да е на базата на някакви резултати. Тази програма ще включи няколко допълнителни финансови механизми, промяна на гаранционния фонд, да бъде по-гъвкав, да съдържа инструменти, които са на базата на анализа, който сме направили в момента, и на липсата на такива средства, най-малкото по отношение на това, че има разлика между финансовата и стопанската година, самите вие знаете тази разлика.
Програмата ще бъде доста по-съвършена от тази в момента.
И нещо последно да кажа. Никой не е ограничавал народните представители от опозицията. Нашите кабинети са отворени. Когато искате допълнителна информация с оглед на програмата, ние сме насреща. Това исках да кажа.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Ние сме изключително доволни, че голяма част от мерките, свързани опазването на околната среда и с проекта за защитените зони на територията на страната, подпомагат запазването на биоразнообразието. Опитвайки се да избегна поредно вето от страна на госпожа Бъчварова при задаването на въпроси, ще преформулирам въпроса, който зададох. Той ще бъде направен по следния начин: Кои ще бъдат бенефициентите по приоритетна област 5а – увеличаване на ефективността от потреблението на водата в земеделието и по-специално за подкрепа по чл. 18 – инвестиции върху всички реки по Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период? Благодаря ви. Пожелавам ви бързо разработване на програмата. Очаквам отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Аз ще отговоря в същия аспект, както Вие зададохте въпроса. Всички, които са допустими по програмата, отговарят на европейските регламенти. А сега извън шегата. Можем да си говорим отвън много по отношение на механизмите, как се спасяват евросредства и как се търсят вратички в европейските регламенти с позволението на Европейската комисия. ще го разберете, когато му дойде времето. Нали не очаквате да ви кажа нещо, което не сме го съгласували с Европейската комисия?
Бенефициентите в посока напояване ще бъдат всичките надолу по веригата, които могат наистина да бъдат бенефициенти. Да, същевременно тези, които имат напоителни системи.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев. Много се радвам на това, което чух от Вас, че агроекологията ще бъде преработена. Всички, които са наясно с прилагането на програмата, са наясно как сега с критериите за сеитбооборот ние ще усвоим агроекологията. Нали така? Така че наистина програмата има нужда от преработка. Вие малко навлязохте в противоречие с казаното преди това от госпожа Александрова. Предполагам, че ще се стиковате. Наистина според мене агроекологията трябва да се преработи и наистина на практика вместо тези критерии за сеитбооборот да се заменят с такива мерки, които на практика ще доведат до подкрепа на приоритетите, които имате заложени в програмата. А тя между другото беше програма и на нашата политическа партия, това може да се види на сайта - интензивните производства, овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството.
Радвам се, че Вие казвате в момента за животновъдството. Тези мерки и оси, които са маркирани , само за да установим, че ги има, да, трябва да ги има. И по тези предложения, които ги дадох, можете да се задълбочите и ако това може да стане, би било подкрепа.
Зърнопроизводството наистина се разви, наистина има и административен капацитет спрямо земеделските производители. И мене ако ме питате, ако на тези хора, които имат ресурс и административен капацитет, новата програма им даде шанс, даде шанс на тези традиционни интензивни производства в България да генерират доходност, те ще имат възможност да инвестират в това и България ще вдигне производството си на традиционните продукти.
Така че няма лошо. Хората, които са могли да генерират доходност, стопанствата им са жизненоспособни. Когато виждат, че има други ниши, те са готови с капитал, който да инвестират в тях. Въпросът е чрез програмата, особено гъвкавостта по агроекология, госпожо Александрова, вярвайте ми. Това е възможността за допълнителна подкрепа на приоритетите, които ги имате заложени.
По въпроса, който го пропуснах, тъй като в интерес на истината се ядосах на госпожа Бъчварова. Аз с интерес съм очаквала това изслушване, точно за да си кажем мненията и предложенията. И пропуснах въпроса за необлагодетелстваните райони. През последните две години аз съм говорила с ресорния заместник-министър в кабинета на ГЕРБ. На практика в България обхватът на необлагодетелстваните райони е доста по-малък, отколкото в други страни членки. Беше ми обяснено,че има процедури, съгласно които по определени критерии, които при нас са доста по-строги, ние можем да поискаме разширяване на обхвата на териториите. Моля, работи ли се по това, понеже в този смисъл ми беше обяснявано през последната година? Дори в моя избирателен район през последните четири години бяха изключени например две селища от някои от бедстващите райони. Всичко това означава по-малко директни плащания.
Да не говоря, че в аспекта на 30-процентната добавка това излиза като тема, която трябва да бъде решена и то в посока разширяване на обхвата на необлагодетелстваните райони.
По отношение на приоритета напояване единственото, което бих маркирала, е, че следва според мене да има възможност за двама бенефициенти. Имаше такава в началото на 2009 г. Публичен бенефициент са основните магистрални водни канали. Аз мисля, господин Гечев, че колкото и да са усилията, сега по 123 мярка много трудно в оставащото време би се получил ефектът и от договаряне, и от проектиране.
И вторият тип бенефициенти да бъдат частните, като там следва да се помисли за начина на уреждане на сервитутното право на преминаване във връзка с поземлените отношения в България. Има също начини, където при други строителства това е решено чисто законово.
Пак казвам, от гледна точка на нашата политическа група вие ще получите подкрепа на такива законодателни промени. Така че и при частните земеделски стопани като възможни бенефициенти да бъде възможна реализацията на такива проекти за напояване. Благодаря.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо Танева, нали не сте убедена, че с това ще приключим разговора по програмата. Оттук нататък ще имаме доста дискусии за всяка една конкретизация, която излезе. И ми се струва, че темата ще продължи да бъде дискутирана и през Комисията по земеделието, и то много детайлно, мерки по мерки, включително и за напоителните системи. Сега за необлагодетелстваните райони.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ГЕЧЕВ: Точно така. Аз ще се радвам тези срещи да са периодични, за да следите нашата работа. И аз се радвам, че няма трудни въпроси, щото да можеш да отговаряш на тях.
Що се отнася до необлагодетелстваните райони, ще ви кажа няколко неща.
Първо, има ново предефиниране. Този процес върви и той е доста дълъг. Това, че ние използваме от наша страна всички вратички, за да не орязваме райони, е друг въпрос.
Другото, което е. В необлагодетелстваните райони влизат и планинските, и полупланинските. Ние ползваме една друга вратичка, с която да правим допълнително подпомагане на тези региони. Но нека да му дойде времето, когато може да се видят документите, разработките на различните дирекции, за да можем да говорим цялостно. Засега е само концепция. Наистина късо е времето. Бих предпочел и аз като ръководител на екипа да имаме една година предварително да го правим, да стъпим на реална държавна стратегия , каквато няма. Тъй че надявам всички народни представители да правите това, което правим ние, за да можем да направим една по-добра програма. Ние сме отворени, включително за всякакви предложения. И ви предлагам, когато има нещо конкретно, нека да не е пред цялата комисия. моят кабинет на ресорен заместник-министър е отворен за всички вас. Мисля, че на една такава дискусия не могат да се разгледат всичките детайли. тъй че заповядайте на нарочна среща, където ще коментираме цялата философия на програмата.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За необлагодетелстваните райони, когато се правеше предишната програма и това кои да влизат, явно че европейският регламент и основно надморската височина. Но преходните общини, които имаха и необлагодетелствани райони, които не влизаха, тогава желанието беше две трети да бъдат необлагодетелствани, за да влезе общината. Ако може да се договаря поне 50 на 50 да бъде, това ще бъде едно постижение, защото толкова общини, които тогава отпаднаха, ще могат да влязат. С разликата в надморската височина мисля, че няма как да бъдат договаряни средствата. Защото Европейският съюз е преценил, че от 600 метра надморска височина нататък могат да бъдат за България. За Гърция е още по-височинно. Някакви коментари?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, разрешете ми в края на дискусията да благодаря на представителите на изпълнителната власт и особено на народните представители за конструктивния тон на дискусията, за всички въпроси, които зададохте за досегашния програмен период, както и за бъдещия по двете програми. Надявам се, че до финализирането на Споразумението за партньорство ще имаме възможност за още дискусии и въпроси към представителите на изпълнителната власт и ще запазим този конструктивен дух, с който за съжаление в пленарната зала доста се разминаваме. Благодаря на всички.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И аз благодаря на представителите на министерството, на господин министъра за това, че присъстваха на заседанието.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:

(Младен Червеняков)