П Р О Т О К О Л №8/02.10.2013 г.

---

На 2 октомври от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18/17.07.2013 г., внесен от Министерския съвет на 20.09.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 01.01.2020 г., № 354-02-108/18.09.2013 г., внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители.
3. Представяне, изслушване и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и група народни представители на 20.09.2013 г.
4. Разни.

На заседанието присъства Антон Гинев – заместник-министър на транспорта.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем нашата работа.
Предлагам днешното заседание да прочете при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 302-01-18/17.07.2013 г., внесен от Министерския съвет на 20.09.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по Проект за решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 01.01.2020 г., № 354-02-108/18.09.2013 г., внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители.
3. Изслушване на госпожа Зинаида Златанова - заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Знаете, че въведохме практика за блиц-контрол в първата сряда или четвъртък на съответния месец на ресорните министри или заместник министър-председатели.
4. Представяне, изслушване и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 354-01-57, внесен от Явор Бориславов Куюмджиев и група народни представители на 20.09.2013 г.
5. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, № 302-01-18/17.07.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20.09.2013 Г.
По тази точка са поканени:
Антон Гинев – заместник-министър на транспорта;
Красимира Стоянова – директор на Правна дирекция към Министерството на транспорта.
Изготвили сме становище. В него изрично сме посочили с кои регламенти на Европейския парламент и на Съвета е съобразен законопроектът. Имате ли някакви бележки по изготвеното от нас становище?
МИНИСТЪР АНТОН ГИНЕВ: Нямаме.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси към господин Гинев? – Няма.
Който е съгласен с предложеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:.
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВАНЕТО НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ СТРАНА НА ЧУЖДЕНЦИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА ДО 01.01.2020 Г., № 354-02-108/18.09.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има думата господин Илиян Тодоров – народен представител от парламентарната група на „Атака” в Четиридесет и второто Народно събрание. Виждате, че ние сме изготвили становище, в което изрично сме споделили нашите опасения, че приемането на тези предложения би довело до неспазване на условията на договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Бихте ли могли да се спрете на този въпрос? Другите въпроси нас като комисия не ни интересуват.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Аз не знам дали всички членове на комисията са прегледали по-обстойно нашия проект за решение. ако искате, мога да го прочета още един път и да коментираме или направо да тръгна да говоря…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Тодоров, нашата комисия не се занимава със същината на самия проект за решение или с нормативния акт, който се разглежда, било то законопроект, проект за решение и т.н. Ние го гледаме с оглед съответствието му с правото на Европейския съюз. И нашето становище е, че едно такова решение би противоречало на Договора. Ако можете на този въпрос само да се спрете, за да можем ние да вземем становище.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: По този въпрос аз мисля, че няма никакъв проблем да се преразгледа Договорът с Европейския съюз спрямо точно тази точка. Защото в противен случай ние ще допуснем
България да бъде разпродадена за жълти стотинки. Вие сте се запознали с нашите мотиви. Виждате ,че цената на земеделската земя в България на този етап е над 10 пъти по-евтина, отколкото в държавите от Европейския съюз. Според наши изчисления в България земеделската земя, която е 37 млн. декара, може да премине в чужди ръце за смешната сума от близо 8 млрд. евро. Ако смятате, че може да оценяват българската земя на 8 млрд. евро в етап на тежка икономическа криза, в която българските граждани наистина са притиснати до стената и биха продали своята земеделска земя, просто за да свържат двата края, аз мисля, че това ще бъде едно огромно национално предателство от всички нас и това няма да ни го простят бъдещите поколения.
Не виждам какъв е проблемът да се преразгледа тази точка с Европейския съюз, ако трябва, да се направи по-голям форум. Защото, пак ви казвам, в противен случай ние ще направим нещо ужасно. И аз мисля, че тук няма две мнения.
Аз ви предлагам да направим една дискусия върху тази тема. и аз мисля , че при вас има хора, които са трезвомислещи и виждат, че наистина това, което ще се случи, е нещо страшно, което остана скрито от българското общество за доста дълъг период от време. И всъщност всички ние разбрахме три или четири месеца преди този абсурд да се случи.
Това ми е молбата. Може да нямате такава практика да се направи подобна дискусия. Но наистина ви моля да направим подобна дискусия, за да се стигне до някакво крайно решение в интерес на всички български граждани и държавата като цяло. Защото, съгласете, ако допуснем българската земеделска земя да бъде продадена наистина за жълти стотинки, 8 млрд. евро е може би една десета или една двадесета част от доходите на една транснационална компания за една година.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз мисля, че е 12 процента от договорите на Фейсбук.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Примерно. Но нека не забравяме нещо друго много важно – че в крайна сметка има анализи, които анализи ясно показват, че вече в Европа се създава един монопол от две или три фирми. И от всички анализи се вижда, че до 2050 г. над 80 процента от земеделската земя в Европа ще бъде тяхна собственост. Тук не трябва да ни съмнява, че това ще се случи и с българската земя.
Аз още един път апелирам към всички членове на комисията – нека да направим една дискусия по този въпрос, ако мога да ви убедя да вземете правилното решение в интерес на страната.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, имате думата. Господин Ангелов, заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Проблемът с промените на Договора с Европейския съюз се състои в следното. Вие казвате, че със сигурност трябва да се промени тази точка. Аз мога да ви кажа още поне 10, по които не особено справедливо е подходено. И ако променим една, най-вероятно ще възникнат множество други. Аз не знам процедурно това дали е възможно.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Изисква се ратификация на 27 парламента, нищо повече.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Нали разбирате колко сложно е това нещо.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Двадесет и седем парламента, защото нашият няма да го ратифицира.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Нашият няма да участва, затова са 27. Точно така.
Иначе относно въпроса да проведем дискусия в тази връзка, аз лично имам готовност.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, други становища? Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз съм напълно убеден в опасенията, които бяха изказани преди малко, че една подобна крачка със сигурност ни вкарва в конфликт с Договора за присъединяване. Наред с това, няма тема, особено сериозна тема като тази, по отношение на която не може да се проведе дискусия.
Нямам никакво желание да влизам в спор с колегата, защото съм абсолютно убеден в добрите му намерения. Факт, цената на земеделската земя в България е ниска. Предвид качеството на земеделската земя бих казал, че цената е необосновано ниска.
Само да направя едно напомняне от базисните принципи на икономическата логика. Когато имаш един пазар и когато го ограничиш допълнително, имам предвид от гледна точка на търсене, това едва ли ще се отрази положително на цената на земята. Вторичното ограничаване на пазара няма да вдигне цените. Но това е само вторичен коментар.
Имам само един въпрос в полза на дискусията, която трябва да проведем. Някой от вносителите знае ли за аналогична практика в която и да е държава членка? Защото съм почти убеден, че няма. В крайна сметка не на едно място в Европа имаме ситуации, по-богата държава, граничеща с по-бедна, разполагаща с много земя, какъвто е случаят с Полша и Германия. Имат ли вносителите информация за подобно действащо ограничение в друга държава членка? Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, господин председател. Аз се отнасям много сериозно към Вашето предложение. Вие вероятно очаквате да има сериозен рефлекс в обществото. Но ми се иска в тази дискусия да разгледаме въпроса и от друга страна още предложения.
Не забравяйте, че законодателят в България създава една много голяма преференция, която продължава. Няма данък върху земята. Тоест българските собственици не изпитват никакъв натиск от гледна точка на това да плащат на държавата за тази собственост именно от гледна точка на народопсихологията, че българинът не толкова лесно продава земята си. Или трябва да го разгледаме в този контекст и да бъдем честни към всички български граждани, когато коментираме тази тема.
Второ, на мене наистина ми се иска много по-сериозно да погледнем всички други практики в страните – членки на Европейския съюз. Защото не си мисля, че е толкова лесно преодолима промяната в Договора за присъединяване. Коментирали сме, както и колегите казаха, за много други подобни казуси, при които считаме, че справедливостта е нарушена и сме се сблъсквали с фактите, че това е трудно постижима цел.
За да бъдем докрай честни към всички български граждани, този контекст и тези части от дебата трябва също да бъдат сложени на масата. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря и аз. Господин Тодоров, имате ли някакъв отговор на въпроса, който господин Дончев постави?
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Да. Благодаря Ви за въпроса, господин Дончев, както и на колегата от Коалиция за България господин Михалевски. Нека не забравяме, че в Испания, която е член на Европейския съюз, има подобно законодателство. То е свързано с това, че не може в общините – не на национално ниво, а на общинско ниво – не може да се продава повече от 15 процента от земеделската земя на чужди граждани. И това всеки може да го провери.
Но ние не сме готови с подобни законодателни мерки на този етап. Нямаме ги като опция, за да предпазим разпределянето на българската земя.
Така че да повторя още един път – да, Испания е типичният случай. Ако не се лъжа, имаше още една-две държави, но не искам да ви подвеждам, защото не мога да се сетя точно. Но Испания е точен пример. Петнадесет процента от земеделската земя в землището на дадена община може да се продаде на чуждестранни граждани. Останалите 85 процента остават единствено собственост на испанските граждани.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Но те така са се договорили при тяхното присъединяване. Ние сме пропуснали този шанс.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Само ако може да допълня относно преговарянето с Европейския съюз. Да, никой не каза, че ще е лесно. Никой не казва, че на 100 процента ще успеем. Но ако не опитаме, няма да постигнем нищо. Всъщност от опит глава не боли. И аз мисля, че е настъпил моментът, в който всички ние, въпреки политическите си различия, въпреки тежката ситуация и на политическата сцена най-накрая трябва да се обединим в интерес на цялата нация. И мисля, че точно сега е моментът да дадем един добър пример на българските граждани как, въпреки различията си, можем да работим за националните интереси. Нека да опитаме. Нищо не пречи. Аз не виждам нещо ще загубим ли, ако опитаме да предоговорим тези точки с Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря? Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само един коментар по отношение на това, което каза колегата и го каза със самочувствието на човек, на който не му се е случвало да води преговори с европейските институции.
Преговорите, особено инициирани от страна на държавата членка, не са приятелска беседа. Те изискват пълна мобилизация с технически експерти, разбира се, и с политически аргументи. А според мене винаги трябва да се водим от максимата на Сун Дзъ, че трябва да влизаме само в тази битка, която можем да спечелим. В други битки не трябва да влизаме.
В този смисъл пак казвам, че се отнасят абсолютно сериозно към предложението на вносителя да се направи един по-детайлен, включително правен анализ от гледна точка на европейското право, от гледна точка на практиката в други държави, преди да се процедира с решение, включително на тази комисия.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Искам нещо да допълня. То продължава мисълта на господин Дончев. Аз бих казал така – целта е да защитим българската земя. Такова е Вашето предложение. Аз смятам, че ще бъде много по-разумно и по-ефективно като краен резултат, ако възстановим някои практики, които българската държава е прилагала – до 2000 г. е водила баланс на земята, прекратено е през 2000 г. не знайно защо, ето един добър повод да го изследваме. И има идеи да се създаде специален орган, който да наблюдава оттук нататък собствеността, ползването, предназначението на цялата българска земя.
Според мене при един такъв подход, ще се дадат анализите, които каза господин Дончев, и ще изведем възможни мерки, които да не са толкова крути и радикални, които могат да бъдат спрени от нашите партньори от Европейския съюз, които могат да постигнат същата цел, без да отиваме до крайния инструмент, който Вие предлагате. Според мене това е много по-разумно и предлагам да го обсъдим.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други становища?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само едно мнение, ако позволите, господин председател. Включително когато се прави анализ, би било редно да се прегледа практиката, да се види дали в отношенията и преговорите за членство в Европейския съюз или след това имаме подобни аналогични случаи с други държави членки. Това би позволило до голяма степен да отгатнем каква ще е геометрията на реакцията на европейските институции.
Ако говорим за каквито и да било усилия за отстояването на националния интерес, според мене в това отношение не можем да влизаме недокрай подготвени.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Тодоров?
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Да, съгласен съм с доводите, които изказахте. Но нека не забравяме, че имаме краен срок и този краен срок е два месеца. Вие смятате ли, че за два месеца може да се направи един такъв тежък анализ, да се създадат подобни структури и да преодолеем тази опасност. Защото не знам за вас,но за нас от „Атака” това наистина е една опасност и то много сериозна. Просто смятам, че няма да имаме технологичното време за това.
Иначе да, нямам против. Но лошото е, че този проблем излезе на бял свят – вече споменах – три или четири месеца преди този краен срок, за съжаление, разбира се.
Така че предлагам ви, ако искате, да, нека да се направи правно проучване какви са възможностите. Но смятам, че по този начин ще изгубим време. А ние просто нямаме техническото време за това.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Други становища има ли? – Не виждам.
Колеги, разбирам съображенията, които се излагат в подкрепа на това решение. те са доста сериозни и няма как да не бъдат споделени. Но не е предмет на нашата комисия да изпадаме в същината на въпроса. То е по-скоро предмет на преценка на Комисията по земеделието и горите. Нашата задача се свързва с това дребничко изречение, че приемането на решение в този вид би довело до неспазването на договора и евентуално влизането в процедура по неговото предоговаряне. Мисля, че по този въпрос всички сме категорични като членове на тази комисия.
Аз ви предлагам това изречение да го оставим и в този вид да гласуваме това становище. Заповядайте.
ГАЛЕН МОНОВ: Имам само предложение – ако може да отложим гласуването по това становище, с ясната идея, че даден проект за решение е от изключително важно обществено значение. Нека намерим връзка с другите комисии и чак тогава на Европейската комисия, за да не бъде водещо становището на Комисията по европейските въпроси.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има логика в това предложение. Съображение по това да отложим гласуването?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз само да конкретизирано предложението на колегата, още повече, че имаше реплика колко време би отнел анализът, ако се мобилизира целият потенциал на експерти, които има в парламента. Изобщо не коментирам сценария, където се мобилизира експертиза от изпълнителната власт, първода се прегледа практиката, да се направи приличен анализ в рамките на месец.
В този смисъл, ако говорим за отлагане, нека да е свързано с конкретен срок един месец.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Приемаме, че господин Гален Монев, който се е подписал на шесто място като вносител на това решение, прави чисто процедурно предложение за отлагане на обсъждането. Може да се съчетае с всичко това, което чухте по време на нашето обсъждане, опасенията на членове на комисията, да се извърши този анализ, за който се настоява, и да го гледаме може би след другите комисии. Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам противно становище. Предлагам да се гледа сега. Защото така или иначе позицията на комисията няма да е по-различна. По-добре е колегите от другите комисии да са информирани за това, че има проблем с договора, а не да са изправени пред свършен факт, когато те събират техните заседания. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Други становища има ли? – Няма.
Който е съгласен с предложението да отложим разглеждането на тази точка в рамките на две седмици – този срок е по-разумен, тъй като другите комисии ще бъдат готови със становища, моля да гласува.
Гласували: за 14, против 1, въздържали се няма.
Приема се. Отлагаме тази точка с две седмици. Надяваме се, че в рамките на тези две седмици ще можете поне максимално да се съобразите с дискусиите в комисията.
По точка трета бяхме предвидили изслушване на госпожа Зинаида Златанова – така нереченият блиц-контрол с изложение на въпроси до две минути, отговори до три минути, право на реплика до две минути, актуални въпроси, отправени от членовете на комисията. Преди да влезем, ми съобщиха, че госпожа Златанова е на Съвета за тристранно сътрудничество, който не иска да започне работа без присъствието на вицепремиера.
Аз предлагам да отложим тази точка, след като гледаме точка 4. Ако дойде госпожа Златанова, да я изслушаме. Ако не, да я поканим на следващото заседание за този блиц-контрол. Още повече в скоро време я изслушвахме за състоянието на еврофондовете.
Имате ли нещо против, колеги? – Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ИЗСЛУШВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 354-01-57, ВНЕСЕН ОТ ЯВОР БОРИСЛАВОВ КУЮМДЖИЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 20.09.2013 Г.
Господин Явор Куюмджиев е внесъл законопроект за енергетиката. Тук ли е господин Куюмджиев? Той е в Комисията по енергетика. Ако искате, да не чакаме колегата Куюмджиев. Както виждате, безспорен е законопроектът. Съобразен е с две директиви на Европейската общност от 1954 и 1972 г., мухлясали директиви. Не противоречи на правото на Европейския съюз.
Имате ли да добавите нещо към това становище? – Не виждам.
Колеги, ако сте съгласни да гласуваме това становище, да не чакаме вносителя. Той няма какво повече да ни каже.
Който е съгласен да приемем това становище ,моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
РАЗНИ.
По тази точка има едно съобщение. От 2007 г. в България се провежда информационна програма на Европейската комисия. От страна на българската администрация програмата се координира от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет. Тази година продължителността на програмата е три работни дни. В екипа от Европейската комисия, който ще посети България в този период от време, са 20 души. В рамките на програмата досега са провеждани срещи с народни представители от нашата комисия, с представители на отдел „Европейско право” и с администрацията на Народното събрание.
Колегите предлагат среща с представители на нашата комисия във вторник, 22 октомври, от 9.30 до 10 ч. в сградата на Народното събрание. Можем да ползваме някоя от залите там. Поне в предварителната програма, която ни е изпратена, е предвидена среща с представителите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за запознаване с историята – дейността на Народното събрание.
Някой друг да иска да постави някакъв въпрос по точка „Разни”? Да ми кажете в подкомисията приехте ли доклада.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Да. Разбрахме се до понеделник всеки да си изпрати писмените забележки – други мнения, препоръки, след което те ще влязат в доклада.
Също така се разбрахме в доклада да влезе и част от Програмата за развитие на селските райони, както и тази за рибарство и аквакултури, както и трансграничните сътрудничества, които към настоящия момент са слабо застъпени.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Без тях не може.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: И ние стигнахме до извода, че без тях сме за никъде. По тази причина решихме да ги включим.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Моето дълбоко подозрение е, че госпожа Златанова няма да може да дойде. Както вече се разбрахме, ще оставим изслушването на госпожа Златанова за следващо заседание на комисията.
Има ли други въпроси? – Не виждам желаещи.
С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:


(Младен Червеняков)