Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Съвет за обществени консултации

П Р О Т О К О Л № СОК 1/01.10.2013 г.

---

На 1 октомври се проведе заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на функциите, задачите и организацията на работата на Съвета за обществени консултации към КЕВКЕФ.
2. Избор на Председател на Съвета.
3. Определяне на дата и обсъждане на темите за дневен ред за второто заседание на Съвет.

Заседанието беше открито в 16 часа и ръководено от Младен Червеняков, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господа, 16 часът е. За този час е обявено началото на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и аз предлагам да започваме нашата работа.
Предварително ви са запратените материали, в които е посочен дневният ред на първото заседание на Съвета за обществени консултации и приетите вече от комисията Правила за работата на Съвета.
Имате ли някакви други предложения във връзка с дневния ред? – Няма.
Тогава предлагам да преминем към съответните точки от дневния ред.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФУНКЦИИТЕ, ЗАДАЧИТЕ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТАТА НА СЪВЕТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ КЪМ КЕВКЕФ.
Разбира се, първото заседание има повече организационен характер и цели да създаде правилата, по които ще работи съветът в рамките на следващия мандат на Народното събрание.
Първият въпрос е за правилата, които са приети от комисията.
Аз искам да поставя на вашето внимание три въпроса.
Първият въпрос е за документите, които трябва да се създават от заседанията на Съвета за обществени консултации. Предлагам първо, на заседанието да се води стенографски протокол.
И второ, това, което е станало на обсъжданията на Съвета за обществени консултации, да има формата на докладна записка, която да бъде изпращана до комисията. Тя ще бъде изготвена от нашите сътрудници, които са упълномощени да работят със Съвета за обществени консултации и ще бъде подписвана от председателя на Съвета, която вече ще имаме възможност да публикуваме на сайта на комисията. По този начин ще изпълним и нашите ангажименти за гласност и прозрачност на заседанията на всички органи на Народното събрание.
Вторият въпрос е свързан с временните членове, които се канят на заседанията на Съвета, наред с постоянните членове, какъвто списък всеки един от вас е получил. Те са по конкретни въпроси. Тук сме подготвили един формуляр, който ще го пуснем между вас, за да може всеки един да отрази личните си данни.
Първо, да се даде възможност на всички членове на Съвета да предлагат временни членове в зависимост от предстоящите за обсъждане теми. Това да става чрез секретариата на комисията, като окончателният списък да се изготвя, както е описано в правилата, за всяко едно от заседанията.
Третият въпрос е свързан с гостите, които се канят на заседанията на Съвета. Традиционно, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 8 от правилата председателят на Съвета кани на своите заседания представители на държавната власт, експерти и други лица, които информират Съвета за разглежданите от него въпроси.
Предлагам каненето на гости да става чрез комисията, тъй като, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всички длъжностни лица в страната, в това число и гражданите са длъжни да се явяват пред Народното събрание, когато бъдат поканени за това. Да се използва при това и натрупаният опит на парламентарните изслушвания в комисията.
Това е, което имам допълнително да кажа, извън раздадените ви правила. Оттук нататък ако имате някакви съществени бележки към правилата, които можем да ги предложим на комисията за корекция, моля за вашето становище.
Тук са само постоянните членове на комисията. По традиция ние сме се ориентирали към представители на работодателските организации и синдикатите, Националното сдружение на общините, по-големите енджиота с по-широка сфера на компетентност. Запазваме си правилото за всяко едно от заседанията, съобразно темите, да бъдат канени и временни членове на Съвета за обществени консултации.
Заповядайте, колеги. Ако няма бележки, да се съгласим с тези правила и да преминем към

втора точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ.
Няма да ви учудя с моето предложение за председател на Съвета за обществени консултации да бъде избран господин Камен Колев, който е заместник-председател на Българската стопанска камара. Знаете, че той се избира за период от една година. Общо взето господин Камен Колев и досега е бил председател на Съвета и има натрупан опит. Мисля, че в началото на настоящето Народно събрание ще бъде хубаво да се запази приемственост с предишния състав на Съвета. Той е човек, който има достатъчно опит в организацията и дейността.
Имате ли, колеги, други предложения? Заповядайте.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз съм представител на Националното обединение за граждански контрол върху институциите.За първи път съм на това заседание. На мене не ми са раздадени тези правила, онези правила, за които вие трябваше вече да сте се изказали.
В тази посока по отношение на така направеното предложение за представител от Българската стопанска камара. Аз изразявам своята позиция категорично против, тъй като до този момент ние не сме видели забогатели българи в онова множество, с което бихме могли да се гордеем като нация. Забогатяват единици, а в същото време България губи милиони от еврофондовете, до които по принцип има правно основание да стигне. Те са определени, за да бъдат изконсумирани, ползвани, потребени, разпределени за обезпечаване на социалния стандарт на българина. А ние виждаме, че рухнаха над 5000 фирми през последните три години.
Искам да бъда по-скромна. В тази посока Българската стопанска камара не е много добро предложение. Явно трябва да се подбере по-добро.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други предложения? – Не виждам.
Аз ще помоля само постоянните членове на Съвета, които са поканени на това заседание, ако са съгласни с направеното предложение за господин Камен Колев, да гласуват.
Против? Вие, доколкото знам, не сте постоянен член на Съвета.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Вярвам, че вече съм.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Те се определят първоначално, съобразно един списък. Нямам нищо против да участвате в работата на Съвета и винаги сте добре дошла.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за поканата.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Поздравления за господин Камен Колев. Още една отговорност пада върху него.

И така, преминаваме към
трета точка от дневния ред:
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАТА И ОБСЪЖДАНЕ НА ТЕМИТЕ ЗА ДНЕВЕН РЕД ЗА ВТОРОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТ.
Хубаво беше председателят на Съвета да докладва по точка трета, но аз ще направя предложение, а ако той или някой от вас има някакви бележки, за следващото заседание на Съвета ще изрази своите становища.
Предлага се второто заседание на Съвета за обществени консултации да се проведе на 26 ноември от 16 часа. Темата за обсъждане е следната:
Първата точка да бъде подготовка на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз през 2014 г. това е традиционна точка в работата на Съвета, на базата на Годишната програма, която изработва Министерският съвет и тази, която Народното събрание след това приема.
Предложения за включването на съответни теми в Годишната работна програма може да прави Съветът за обществени консултации, така че е хубаво този въпрос да бъде обсъден на това заседание.
Втората точка да бъде, общо взето, съобразно изпълнението на някои от оперативните програми, които приключват в сегашния програмен период до 2013 г. и същевременно какви са плановете за развитие на тази оперативна програма в следващия програмен период – 2014 – 2020 г.
Моето предложение е развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Това е оперативната програма, която съществуваше в настоящия програмен период. Да видим по какъв начин се изпълнява, какви проблеми съществуват, какви средства предстои да бъдат усвоени до края на тази година като договори и какви през следващите две години по правилото N + 2 и N + 3. Или да чуем каква е подготовката за новия вариант на програмата „Иновации и конкурентоспособност” за следващия програмен период.
Ако имате предложения за друга оперативна програма, заповядайте.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Аз съм от Българската академия на науките и от фондация „Дис трансфер център”, който също така е свързан с Българската академия на науките и с нашите водещи университети, на която съм програмен директор. Аз съм един от старите членове на Съвета за обществени консултации. През целия период на миналия парламент бях член.
Считам, че работата на Съвета и тогава беше плодотворна и интересна, полезна, въпреки че проведе за целия период осем заседания. Имаше и доста друга работа, така нареченият дистанционен способ.
Специално във връзка с предстоящата работа на новия състав на Съвета аз предлагам това, което изпратих вчера на господин Атанас Папаризов – едно мое предложение до госпожа Зинаида Златанова от три страници с конкретен кратък анализ в началото и конкретни мерки за намаляване на младежката безработица. Така че моето предложение е до края на годината да намерим начин да включим в дневния ред на Съвета за обществени консултации и този голям, сложен и актуален проблем. материалът е при господин Папаризов. Можете винаги да се запознаете с него.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, това действително е изключително важен въпрос. Целият Европейски съюз в момента се занимава с него.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: За България са отпуснати 100 млн. евро целево, извън всякакви други средства, които не трябва да отидат по формулата наливане на вода в пясъка, а трябва действително да се оползотворят. Този термин „оползотворяване на евросредствата”, а не „усвояване” го въведе преди две години току-що седналият до мене ексминистър по управление на евросредствата господин Томислав Дончев. И ние трябва вече да работим с него. Оползотворяването е това, което води до конкретни, полезни, трайни резултати.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Хубаво е, когато министрите се превръщат в класици и започват да бъдат цитирани.
Лично аз нямам нищо против да включим като трета точка тези мерки за младежката безработица и съответно предложения на Съвета към госпожа Златанова. Има ли други предложения? Заповядайте.
ПЛАМЕН ЧЕРВЕНКОВ: Аз съм от Института за икономика и международни отношения.
Предлагам да изслушаме министър Терзиева във връзка с проблемите за териториално сближаване, проблемите за трансгранично сътрудничество, които остават малко пренебрегнати, но там има доста неясноти, както относно моментното изпълнение, така и във връзка с програмирането в следващия програмен период. Ако може да получим повече информация от нея в тази връзка.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Притеснявам се единствено да не стане много тежък дневният ред с включването на тази точка. Ние в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушваме отделните министри. Обикновено едно изслушване отнема около един час. След като ще има две предварителни теми и трета тема, която в момента беше предложена – разбира се, вие ще гласувате за това дали да се включи или не, - лично аз считам, че може би е хубаво на някое от следващите заседания да чуем госпожа Терзиева по отношение на двата проблема, които Вие поставихте – новата оперативна програма „Региони в растеж”. Там също има известни проблеми и с определянето на понятието „селски регион” и връзката му с Програмата за развитие на селските региони, разпределянето на средствата. Но предлагам това да стане на някое от следващите заседания.
Заповядайте,господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Извинявам се, ако съм пропуснал нещо от началото, което вече е уточнено. Инвестирайки още притеснения в натоварения дневен ред, който би се получил, искам само да насоча вниманието на Вас и на всички членове на Съвета на два проблема, които според мене е добре да бъдат достояние на Съвета, не само членовете му да бъдат информирани, но да имат възможност да предоставят становище. И по двата проблема се боя, че месец ноември е, бих казал, дори относително късна дата.
Първото е бъдещата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Там има множество противоречия както между самата научна общност, от една страна, така и от правителството, от друга страна. От трета страна, има редица противоречия между самите управляващи органи и отделните ведомства, доколкото и ресурсът на Европейския фонд за регулярно развитие, и Европейският социален фонд са атрактивни и за други министерства. Там е от критична важност не само представителите на държавните институции, но и други заинтересовани, включително академичните среди, да знаят какво се случва.
Да, те имат програма, доколкото са я представили в работната група. Но създаването на тази програма е вид експеримент, доколкото България е една от малките държави, която си е позволила да създаде нарочна програма. Считам, че най-късно към месец ноември е добре да има нарочно изслушване по темата. Това е първото.
Второ, Вие споменахте за бившата оперативна програма „Регионално развитие”, бъдещата „Региони в растеж” и демаркацията с Програма за развитие на селските райони. Само че искам да насоча вниманието на всички, че демаркацията далеч не се изчерпва между Програмата за развитие на селските райони и бъдещата оперативна програма „Регионално развитие”. Ние имаме изискване за демаркация между кохезионна политика и когато говорим за малки и средни предприятия, разбирайте бъдещата конкурентоспособност, както и за средствата от ИСФ, тоест за бъдещата програма човешки ресурси.
Считам, че е редно да има нарочно изслушване по въпросите на демаркацията и не само на вицепремиера Златанова, а и на министъра на регионалното развитие плюс представител на Министерството на земеделието и храните.
Към момента като че ли на комисията аз нямам в пълнота информация каква е визията на правителството по отношение на уреждането на демаркацията, нито по отношение на основната демаркация, оперативна програма „Регионално развитие” - селска програма, нито на демаркацията „Околна среда” – селска програма по отношение на съоръженията за пречистване на отпадъчни води, нито за функционалната демаркация, свързана с бъдещата конкурентоспособност и средствата от Европейския социален фонд.
Считам, че особено във втората си част въпросите за това каква е границата и какви са ограниченията и кое се покрива от кохезионната политика, кое от общата селскостопанска политика би следвало да бъдат на вниманието на Съвета за обществени консултации.
Приемете това като предложение. Ако има възможност да се аранжира и реаранжира дневният ред, да имаме изслушване по едната и по другата тема. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Дончев, предлагате ли изслушването по Програмата за конкурентоспособността да бъде заменено с изслушване по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”?
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: На едно от заседанията да се проведат двете, тъй като тяхното взаимодействие е много плътно. Там демаркацията е също сложна. Аз съм в работните групи, които изготвят и двете програми. И специално съм дал предложения до техните центрове – каква да е разделителната линия и в какво да се състои взаимодействието между двете програми. Добре е да се гледат на едно заседание заедно.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Притеснявам се, че ще бъде много тежко заседание. Искам да чуя и други мнения по въпроса. Господин Колев, заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин Червеняков. Първо, благодаря за избора. Първата година ще продължа, след това сигурно ще изберем друг.
По отношение на тематиката. Аз се присъединявам към това мнение.
За оперативна програма „Конкурентоспособност” . Тук има доста представители на фирмите, на бизнеса, на работодателските, синдикалните и други неправителствени организации, които са заинтересовани от прогреса и усвояването на средствата по оперативна програма „Конкурентоспособност”. Така че нека тя да остане като изслушване. Проблемът е дали ще успеем там да усвоим всичко, тъй като има един сериозен проблем. ако погледнете данните, има доста усвоено – 40 и повече процента. Но тези, които са вътре в програмата, знаят, че те са реално под 20 процента. Тоест другите се водят за усвоени, но още не са стигнали до бизнеса. Така че действително е важен този проблем.
В тази връзка това ,което и господин Дончев каза – за оперативна програма „Наука и образование”. Ние ще гледаме оперативна програма „Конкурентоспособност” сега как се изпълнява и мерки евентуално за ускоряване, на бъдещата оперативна програма вече под новото име „Иновации”. Както и господин Райчевски каза, тя се разделя на две – едното е „Наука и образование за интелигентен растеж”, другата е „Наука и иновации”. Тоест те са близки като тематика. Няма да правим някакъв преход. Така че тези две неща нека да останат за следващия път.
Аз съм съгласен, че и другите две неща – оперативна програма „Регионално развитие” и селската програма, най-грубо казано, имат проблеми как да се разположат, кои са бенефициентите и т.н. Но ми се струва, че това е вече съвсем различна тематика. Така че ако това излиза извън обхвата на възможностите, а мисля, че това ще излезе извън този обхват, нека да оставим първите две – „Конкурентоспособност” и „Наука и образование” – сегашната и бъдещите две оперативни програми. А веднага след това ще гледаме, ако можем, и преди Нова година, ако има време, и Регионалната програма и Програмата за развитие на селските райони.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Къде остана младежката безработица? Влезе някъде, нали? Не може да се отлага. Ще потънат тези 100 млн. лв. като вода в пясъка.
КАМЕН КОЛЕВ: Аз лично не съм запознат, господин Райчевски.
БЕАТА ПАПАЗОВА: Аз съм съветник по европейски въпроси в Българската търговско-промишлена палата.
Във връзка с това, което дискутираме в момента, предлагам, освен по тези две оперативни програми за следващия програмен период, да се разглежда демаркацията и със следващата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Защото с тази нова оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, която звучи много иновативно, съвременно, доста се лишава от съдържание оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Там тя се превърна едва ли не в оперативна програма за осигуряване на заетост. Докато развитието на човешките ресурси е изпразнено от съдържание именно в тази оперативна програма. И ако това е възможно, на следващото заседание на Съвета за обществени консултации съвсем накратко да се съпоставят тези три програми. Естествено едва ли на едно заседание може да се направи демаркация, но поне някои от проблемите могат да се изяснят.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други становища?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, ако позволите, да допълня. Трудно ми е да реагира. Но ако трябва да чуем становището на Националното сдружение на общините. Темата с това кои общини по кой финансов инструмент ще могат да бъдат бенефициенти към момента е драматична. Не знам дали сте информира. Текат странни процеси. Общини, определени за финансиране по оперативна програма „Регионално развитие”, дори подготвящи интегрирани планове за градско развитие и възстановяване са съветвали приятелски да прекратят разработването на плановете, защото ще бъдат финансирани по селската програма, което е смутителна практика и трябва да й се обърне внимание.
Адекватната яснота от кой финансов инструмент ще бъде финансирана дадена община, е ключова за подготовката й. за съжаление селската програма и оперативна програма „Регионално развитие” се подчиняват на доста различни правила, на доста различна логика за финансиране. Това е важен въпрос, който според мене има своето обществено значение. Допълних, че той се свързва и със съоръженията за пречистване на отпадъчни води. Нека да напомня, че имаме демаркация и с всички оперативни програми, които споменах преди малко – предишната „Човешки ресурси”, „Наука” и „Конкурентоспособност”.
Би следвало да направя нещата по-сложни, като кажа, че според мене нито една от тези програми не трябва да се подчинява на географска демаркация. Но това все още не е решение на правителството.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Аз съм от Националното сдружение на общините. Добър ден и от мене. Тъкмо щях да взема думата, за да не си помислят членовете на Съвета, че общините ги няма. Тук сме. Този диалог, който осъществяваме ние с централната власт, е непрекъснат.
Искам първо да поздравя господин Колев с избора му за председател на СОК.
По отношение на бъдещата работа на Съвета. Аз също съм един от старите членове на Съвета за обществени консултации. Знам, че има смисъл от тези събирания, от дебатите, които се водят тук. И ще продължа мисълта на господин Дончев.
Въпросите с демаркацията – териториална и като дейност, са все още изключително неизяснени. Ние като основен и бих казала, най-голям бенефициент на оперативните програми в настоящия програмен период все още нямаме яснота как ще бъде избегнато наличието на бели петна, които има в настоящия програмен период на територията на страната.
Както всички знаете, дефиницията за селските райони се запази същата, както в предния програмен период, с което ние бяхме изключително несъгласни, но никой не отчете нашето становище. Дори предложихме дефиниция, която би решила махането на белите петна от картата, но тя не беше приета и въобще не беше разгледана, не залегна в Споразумението за партньорство.
Затова считам, че е от изключителна важност, без да пренебрегвам, разбира се, останалите оперативни програми, да коментираме на всички нива, включително и на това, демаркацията на дейности и територии за общините по трите големи оперативни програми. Не трябва в никакъв случай да изключваме оперативна програма „Околна среда”.
За да не съм голословна, ще дам с едно изречение кратък пример. Към момента 67 общини са избрани да бъдат бенефициенти на оперативна програма „Региони в растеж”. От тях 39 големи града ще бъдат допуснати да бъдат бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони за своите селски територии, но няма да имат достъп до оперативна програма „Околна среда” за основните дейности на тези територии – водоснабдяване и канализация и отпадъци.
Това, уважаеми колеги, са териториите около големите градове, където живеят вече доста голяма част от нашите граждани. Ето едно бяло петно, което все още остава бяло и нито една оперативна програма не го припознава като свое – нито „Околна среда”, нито Програмата за развитие на селските райони, нито „Региони в растеж”.
А ние като организатори участваме във всяка една работна група, която подготвя програмите, събираме се, налагаме ги една върху друга и виждаме къде са белите петна. Има ги. Две хиляди и четиринадесета година идва след два месеца и пак ще бъдем в същата ситуация, в която сме и в настоящия програмен период – проекти на парче, без ясна визия, без ясна мисъл как се правят инвестиции на всяка от нашите територии. Затова считам, че е от особена важност да се гледат и тези въпроси в рамките на тази календарна година. Благодаря.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз имам едно техническо предложение – да се направят две заседания на Съвета за обществени консултации. На едното да се разгледа тази тема за първите три оперативни програми – „Човешки ресурси”, „конкурентоспособност” и „Наука и образование за интелигентен растеж”, а на другото да се разглеждат другите проблеми, които току-що бяха поставени.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз сега ще ви направя предложение, което мисля, че трудно ще откажете. Освен Годишната програма, защото това ,което вие ще кажете, ще влезе в обсъжданията в Народното събрание и трябва да бъде прието, да не забравяме,че Европейският съюз е не само еврофондове, но и нормотворчество и други дейности, като втора точка да поканим госпожа Зинаида Златанова като вицепремиер да даде една кратка информация за приключването на сегашния програмен период и проблемите, които съществуват в подготовката на Споразумението за партньорство. Там биха могли да бъдат зададени всички конкретни въпроси – и за демаркацията между отделните програми, и за определянето на тези бели полета, които възникват. Така че ще можете по тези въпроси да чуете конкретно становище.
И трети проблем да остане младежката безработица, което е изключително актуален проблем в момента.
Съгласни ли сте да се обединим около едно такова предложение.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Едно малко допълнение. Когато ще се прави анализа от госпожа Златанова, в нейната компетентност никой не се съмнява, тя беше представител доста години на Европейската комисия в България, да бъде нещо като съдокладчик ексминистър Томислав Дончев, защото той също така в дълбочина и в ширина познава какво се е случвало в досегашния период.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Чисто политически няма как да стане.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Защо?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожа Златанова е представител на изпълнителната власт, тя в момента отговаря. Господин Дончев, разбира се, когато пожелае, може да бъде на разположение. В тези заседания участват и членовете на комисията, които желаят. Господин Дончев винаги има пълното право да бъде опонент на когото и да пожелае от сега управляващите.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Да се подготви специално.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Мисля ,че той няма нужда от подготовка. Достатъчно е подготвен.
Съгласни ли сте тези три точки да включим на първото заседание – Годишната работна програма, изслушване на госпожа Зинаида Златанова и младежката безработица? Трудно се постига консенсус, но го постигнахме.
Други предложения има ли?
НИНА ГЕОРГИЕВА: Имам едно питане. Бих искала да се изясни причината и механизмът, които са довели до оползотворяване само на 30 процента от фондовете, които са предназначени.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Те не са оползотворени от 30 фонда. Договорените средства по всички оперативни програми към момента са на ниво 98-99 процента. Две оперативни програми малко закъсняват - „Административен капацитет” и „Конкурентоспособност”, що се отнася до договорените средства. Сертифицираните и верифицираните разходи се движат в размер между 35 и 40 процента по отделните оперативни програми. Знаете, че там действа схемата N + 2 – N + 3. Така че предстои разплащането по тях. Не виждам защо по този начин трябва да се постави въпросът, че само 30 процента са усвоени.
ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: До края на 2015 г. ще продължи усвояването. Има още две години и нещо.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Мисля, че това го казах преди малко.
В това изслушване ще помолим госпожа Зинаида Златанова да засегне два въпроса: първо, как се приключва сегашният програмен период, какви открити проблеми стоят и какви действия предприема сегашното управление за преодоляването на тези проблеми. Аз мога да ви кажа ,че такова изслушване беше извършено в комисията. Те, от една страна, ускоряват дейността по усвояването, от друга страна, пренасочват или в отделните оперативни програми от една ос към друга, или пък от една оперативна програма към друга, където има по-голяма възможност за усвояемост. Такива въпроси са за северната скоростна тангента, където се взимат пари от „Околна среда”, които не са оползотворени, и за пожарите в МВР, които бързо могат да се реализират като проекти, за да могат да бъдат усвоени средствата.
Имаме и седмото изменение на Програмата за развитие на селските региони, която предвижда такова пренасочване на средства. Но нека този разговор да стане с госпожа Златанова. Трудно в момента можем да го обсъждаме. Заповядайте.
ЙОСИФ АВРАМОВ: Аз съм от Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Уважаеми господин председател, дами и господа! Моля да не се отклоняваме от първоначалния замисъл. Нека освен госпожа Златанова да бъдат поканени и ръководители на управляващия орган на оперативна програма „Конкурентоспособност”, и ресорният заместник-министър, респективно госпожа Милушева и господин Тасим, предвид обстоятелството, че тук сме повече представители на бизнеса и наистина там има доста проблеми. Така че освен изслушването на госпожа Златанова, нека те да присъстват в залата и ако има въпроси, да им се зададат. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Нека госпожа Златанова да прецени с кои експерти ще присъства. Очевидно е, че представители на бизнеса ще клонят към тази програма, общините ще имат други проблеми, синдикатите ще искат безработицата, специално младежката, да бъде обсъждана. Нека първото изслушване да бъде общо – да имаме картината за това как стоят проблемите. След това, разбира се, вече ще се обсъжда програма по програма. Като аз поемам ангажимента, когато имаме един Междинен доклад, на базата на изслушването, което направихме в комисията, да бъде предоставен на всички членове на Съвета за обществени консултации, за да види какви са и нашите констатации като предварителна подготовка за тази среща.
Има ли други предложения? – Няма. Съгласяваме се с този дневен ред с тези три точки.
Изчерпихме дневния ред. Господин Колев иска ли да каже нещо в заключение?
КАМЕН КОЛЕВ: Господин Червеняков, аз само искам да припомня, че все пак Съветът за обществени консултации като история се създаде още в Четиридесетото Народно събрание. Има определена история ,има някакви традиции.
Сега е модно да се правят тези обществени съвети. Но нашият съвет има история. Всички си спомнят, че господин Кочев беше първият председател на Съвета. Той е между нас днес.


Така че ще продължим да работим.
Само ще добавя, че една добра практика, която смятам да продължа през тази първа година, е ежемесечно да информираме всички членове на Съвета за обществени консултации чрез специални бюлетини – а това ще ме подпомогне и нашият парламентарен секретар, за работата на комисията, какви въпроси се разглеждат тук. Правим една кратка рекапитулация на това, което е решено, така че това да е от помощ на всички членове на Съвета, когато дойдат тук, да имат обща представа за работата на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря на всички за участието. Други въпроси? – Няма.
Закривам първото заседание на Съвета за обществени консултации. Пожелавам успех на Съвета. Вярвам, че неговата дейност ще бъде в помощ и на комисията, и на цялото Народно събрание.
(Закрито в 16,40 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:

(Младен Червеняков)