П Р О Т О К О Л № 12/30.10.2013 г.

---

На 30 октомври от 15,30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Дискусия с посланиците на Ирландия, Република Литва и Република Гърция, които ще представят програмата и приоритетите на техните правителства за шестмесечния период
(Съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.).
2. Изслушване на Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

На заседанието присъстваха: Зинаида Златанова – заместник-министър председател и министър на правосъдието, Н.Пр. Том Редмонд – заместник-посланик на Ирландия, Н.Пр. Дариус Гайдис – временно управляващ посолството на Република Литва, Н.Пр. Димостенис Стоидис – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
Заседанието беше открито от Янаки Стоилов – председател на Комисията по външната политика и от Младен Червеняков - председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и ръководено от Младен Червеняков.



ПРЕДС. ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, започваме заседанието на двете комисии – Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ваши превъзходителства, добре дошли в българския парламент. Благодарим за участието ви в днешната дискусия. Това е традиция, която Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове провеждат с така наречената „тройка” – посланиците на трите страни, които ръководят председателството в Европейския съюз – актуалния, предишния и следващия. Затова днес сме поканили посланиците на Ирландия, Република Литва и Република Гърция, които ще представят програмата и приоритетите на техните правителства за шестмесечния период, съответно Н.Пр. Том Редмонт – заместник-посланик на Ирландия, Н. Пр. Дариус Гайдис – временно управляващ посолството на Република Гърция и Н. Пр. Димостенис Стоидис – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция.
По-нататък Комисията по външната политика има и други въпроси, които сега няма да коментираме. Затова нека направо да преминем по обсъждането на първата тема.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да ви приветствам и аз от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Връщам се вчера от Вилнюс, където имаше заседание на КОСАК и се проведоха редица дискусии. Бих желал да подчертая в началото на нашата среща ,че сегашните три председателства се намират пред доста сериозни изпитания за Европа. Макар и да излизаме от икономическата криза, ние сме изправени пред редица нови предизвикателства. Някои вече съвсем открито говорят за криза на демократичността, за намаляване на ролята на националните парламенти и на гражданите при вземането на решенията за развитието на Европа.
От тази гледна точка пред нас стоят редица въпроси какво е мястото на националните парламенти, какви са приоритетите на държавите, които председателстват съответния период Европейския съюз, какво ни очаква през следващата трудна година на европейски избори, как да се явим ние пред избирателите, период, в който доверието в Европа спада. В редица страни това недоверие стига в рамките на около 70 процента, в това число и на такива типични европейски страни, като родината на Моне Франция, където недоверието отива някъде към 70 процента. Редица популистки партии набират доста по-голяма активност.
От тази гледна точка за нас ще бъде важно да чуем вашите приоритети. Вече сме наясно с литовските приоритети в трите основни насоки – надеждна Европа, просперираща Европа, отворена Европа. Особено важна за нас е третата част от литовските приоритети, касаеща разширяването на Европейския съюз не само в източна посока, но и на Балканите и ролята и значението на България в този процес, с оглед пълноправното ни членство в Шенген, миграционните вълни, които ни заливат в последните месеци и дни. Наред с редица други страни, като Италия, като Малта, ние сме изправени пред сериозни предизвикателства в тази насока.
Предварително се споразумяхме тримата посланици да направят едно кратко представяне в рамките на около 15 минути, след което да има въпроси от наша страна и да им дадем възможност да им отговорят, така че в рамките на около един час да приключим нашата среща.
Заседанието се излъчва онлайн по интернет канала на българския парламент. Така че добри дошли на всички гости на това заседание. Няма да провеждаме закрити заседания, каквато е практика на една от двете комисии. Така че кой от вас ще започне? Ако искате от миналото да вървим към бъдещето.
Давам думата на Н.Пр. господин Том Редмонт.
Н. ПР. ТОМ РЕДМОНТ: Много благодаря. Уважаеми членове на парламента! Както знаете, Ирландия беше част от тройката, заедно с Литва и Гърция, до 2014 г.
Много накратко бих искал да ви кажа какво постигна Ирландия по време на собственото си председателство.
Много важна част от партньорството на европейските институции беше постигането на значим резултат. През месец януари успяхме да работим върху трите стълба на стабилност и по-специално тези части от нашия дневен ред, които имат най-голямо политическо значение – стабилността преди всичко.
Значителен напредък беше постигнат по въпроса за утвърждаването на Банковия съюз, който също е от жизнено важно значение.
Първо, успяхме да генерираме устойчив икономически растеж и второ, успяхме да постигнем изпълнение на обещанията си, това, което казахме, че ще постигнем.
Освен това работихме много сериозно по създаването на нови работни места и заетост на работната ръка в цяла Европа. Успяхме да осигурим и мандат за разговорите между Съединените щати и Европа, въз основа на равнопоставеност на отношенията.
Друг приоритет беше създаването на работни места и развитието на малките и средните предприятия. Тук също успяхме. Успяхме да постигнем политическо споразумение, което улесняваше малките и средните предприятия да имат по-добър достъп до Европейския съюз и да направим този процес по-евтин и по-добър.
Много важно беше хоризонтът от 7 млрд. евро, който беше извънредно важна част от нашите цели.
Споразумението за сътрудничество, особено по отношение на културната политика, беше също едно от най-големите и важни постижения на нашето президентство. Успяхме да осигурим 16 млрд. евро подкрепа за програмата „Еразъм” и подобни програми.
По време на председателството ни поддържахме с много сериозни усилия високия потенциал на секторите, особено правния сектор и сектора на идентификация. Успяхме да постигнем ускоряване на процесите, които осуетяват несъстоятелността, което позволи на Съюза да бъде по-конкурентоспособен.
Особено големи бяха постиженията ни в областта на опазването и съхраняването на човешките права, по-специално с ударение върху киберсигурността. Това е едно от нещата, което задълбочи стабилността на Съюза.
Наше абсолютно задължение беше да се разглеждат по-сериозно въпросите за справяне с климатичните проблеми. Според мене ние постигнахме много сериозен напредък и в това отношение.
Това са, общо взето, постиженията по време на нашето председателство. Резултатите показват, че най-добрият начин да се осигури такъв напредък е сериозното съсредоточаване върху тези три стълба.
Председателството беше добро за Ирландия. То беше добро и за Европейския съюз. Но мисля, че беше най-добро за Ирландия. Благодаря.
Н.ПР. ДАРИУС ГАЙДИС: Уважаеми народни представители! За мене е чест да бъда тук и да представя не само нашите приоритети, но и да кажа някои думи за това какво е постигнало литовското председателство до днес.
Нашите приоритети не са трудни за описване. Както вече каза уважаемият председател, ние се фокусираме върху една Европа на доверието, на растежа, една отваряща се Европа. В тези три области имаме определени приоритети и накратко ще ги коментирам и ще кажа какво е постигнато до този момент.
По отношение на Европа на доверието имаме няколко приоритета:
Първо, създаване на Банков съюз, за да върнем доверието на европейските граждани и на международните финансови пазари. Министрите на Европейския съюз приеха единен механизъм за надзор, който ще бъде приет през следващата година.
Продължихме преговорите за единния механизъм в рамките на Парламента и директивите, които ще помогнат на финансовите институции и ще направят пазара здрав.
По отношение на доверието в Европа. Тук приоритета е да разширим Еврозоната и нашите съседи от Латвия ще се присъединят към Еврозоната от 1 януари следващата година.
Също така съгласувахме законодателство, което дава по-добра защита на еврото от фалшификации. Поне на 500 млн. евро се изчислява, че е загубата от такива фалшификации.
Другият приоритет е създаване на надеждна икономическа и финансова политика. Приехме специфични за страните препоръки, които бяха обсъждани на различни срещи и събрания.
Литва ще започне нов цикъл за координиране на икономическите политики на Европейския семестър с презентациите пред Европейската комисия и с различните директорати за съгласуване в Съвета по общите въпроси и другите европейски институции.
Литовското президентство също така се фокусира върху социалните проблеми в рамките на Европейския съюз. По отношение на втората област за растеж в Европа имаме няколко приоритета. Най-големият е да гарантираме навременното започване на многогодишната финансова рамка.
Съветът прие споразумение за бюджета на Европа за 2014 г. Споразумението и отделните финансови програми за „Европа 2020” са постигнати. Вече 60 млрд. евро са локирани. Голяма част от тях са с цел промотиране на инвестициите, след като страните членки приеха механизмите за защита на Еврозоната.
Също така потвърдихме и програми за утвърждаване на творчество за Европа на свързаността, която ще има обща комуникационна връзка.
Също така беше потвърдена Митническата програма „2020”, както и защита на здравето на европейското население и подобряване на заетостта.
Литовското председателство прие декларация за приемане на различни схеми за обучение в практически умения на европейските граждани.
Третият приоритет е създаване на условия за устойчив икономически растеж. Основните европейски институции се договориха върху обща програма за реформа на селското стопанство, както и реформа на процеса на обществените поръчки на европейско ниво, да гарантираме навременното създаване на единен цифров пазар.
Също така на ниво Европейски парламент договорихме европейския глобализационен фонд да се заеме с въпроса за безработицата.
Фокусът на третата област е отворена Европа. Първият приоритет е засилване на отношенията ни с нашите източни партньори и се очаква ратифициране на нашите споразумения с Украйна. Ако тя проведе необходимите реформи и ако успее да проведе тези реформи, ще подпишем споразумение на 28 и 29 ноември във Вилнюс.
Много беше постигнато за облекчаване на визовите режими с Молдова, Грузия и Азербайджан.
Литва организира първата среща на министрите на правосъдието и на министрите на вътрешните работи на европейските страни и на източните ни партньори.
По отношение на трансатлантическата търговия и партньорство със Съединените щати първата среща беше през юли във Вашингтон. Договаряме коя ще бъде най-голямата свободна търговска зона в света. Министрите на търговията на Европейския съюз също така договарят споразумение с Китай, което ще даде възможност на бизнесмените от Европейския съюз да участват в инвестиционни проекти с Китай – двустранни инвестиционни проекти.
Също така след три години прекъсване възобновихме преговорите с Турция за присъединяването й към Европейския съюз.
Н.ПР. ДИМОСТЕНИС СТОИДИС: Добър ден, господин председател. Уважаеми членове на комисиите! Ние сме бъдещите председатели на Европейския съюз от 1 януари 2014 г. И както моите предшественица споменаха, това е едно президентство, което е президентство на три държави, затова приоритетите ни са почти еднакви.
Бъдещото гръцко президентство ще се съсредоточи върху кохезията и създаването на работни места, задълбочаването на функциите на Еврозоната, бих казал, главно на Банковия съюз, но и чрез капиталовложенията, капиталите и инвестициите на Европейската инвестиционна банка – това го давам просто като пример.
Още един приоритет, който искам специално да подчертая и Вие, господин председателю, вече го подчертахте, е много актуален и много сериозно се обсъжда в момента – това е миграцията. Миграцията е много сериозен въпрос. Затова мобилността и трансграничното сътрудничество ще бъдат едни от нашите приоритети. Това са много сериозни въпроси, които гръцкото президентство ще се опита по време на своя мандат да разгледа и да намери по възможност решение чрез сътрудничество между партньорите в Европейския съюз.
Планираме да насърчим хоризонталните теми. Като хоризонтална тема имаме предвид регулаторните политики на държавите от Европейския съюз, в които партньори са главно онези държави от Европейския съюз, които имат преки интереси за сътрудничество с нас.
Един по-конкретен въпрос ще бъде представен на вас и на другите държави членки подробно. Разбирате, че моята задача в момента не е да навлизам в подробности.
Освен това като бъдещи председатели ние ще имаме възможността няколко пъти да представяме подробно програмата си от 1 януари нататък, когато де факто поемаме председателството на Европейския съюз.
Бих искал да добавя, че по всяка вероятност по време на нашето председателство, както споменаха и моите предшественици, ние също ще дадем да се разбере, че въпросът за разширяването няма да бъде въпрос, с който председателството ще се занимава конкретно. Нека това да бъде ясно. Ние много подкрепяме идеята за разширяване на Европейския съюз, но като приоритет на нашето председателство това няма да бъде включено в дневния ни ред.
По всяка вероятност бихме могли през 2014 г. да дадем повече подробности за своята програма или поне това, което първоначално планираме и в което влагаме в момента своите усилия. Но в дневния ред за 2014 г. от практическа гледна точка е идеята, която има за цел да насърчава държавите да се присъединяват към Европейския съюз, една опция, една перспектива пред тези държави. Спомняме си, разбира се, че през 2003 г. солунският дневен ред фактически даде тласък на проблемите и работата по разширяването.
Така че гръцкото председателство от 2014 г. много добре съзнава, че, както споменахте и Вие, господин председателю, една от главните задачи ще бъде европейските избори през май 2014 г.
От тази гледна точка мисля, че това ще бъде една от главните задачи на гръцкото председателство. Вие знаете по-добре от мене ,че Европейският парламент и, разбира се, парламентите на държавите членки по всяка вероятност ще съсредоточат усилията си върху подготовката на предизборния период. Така че от април идната година горе-долу до края на юни, който ще съвпадне с края на нашето председателство, по всяка вероятност приоритетът ще бъдат изборите за Европейския парламент – и точка. Това е един много сериозен период.
Аз разбирам, че това може би ще съвпадне и с края на мандата на Европейската комисия и по всяка вероятност там също ще падне голяма работа.
Защо казвам всичките тези неща, които вие знаете. Защото проблемът на гръцкото председателство ще бъде по всяка вероятност представен така, че няма да можем да ви дадем подробности, преди да изминат поне 4 месеца сериозна работа до поемането на председателството в истинския му смисъл, в практическия смисъл на думата. Много ви благодаря за вниманието.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Преминаваме към нова порция въпроси. Имате думата, колеги.
ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, господин председател! Ваши превъзходителства! Аз имам два конкретни въпроса към посланика на Гърция, които ще бъдат следващото председателство на Европейския съюз. Въпросите са свързани с една тема, която вълнува много българското общество, а също така и Гърция, Италия, Малта и не малка част от Кипър. Това е до каква степен е подготовката за изработва на обща европейска политика по отношение на бежанците, имайки предвид огромния бежански натиск и поток от страна на сирийски бежанци. Знам, че тази тема се обсъжда и в Европейската комисия. има обсъждане в Европейския парламент. Дали това ще бъде в обхвата на приоритетите?
В тази връзка също така бих искала да ви попитам дали сте обсъждали да инициирате по-интензивно – знам, че това е доста трудно – започване на преговори по Споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Гърция, тъй като това е проблем, който пряко засяга и Гърция, и България.
Позволете ми да ви поздравя, че и в трето последващо председателство, започвайки от ирландското и преминавайки през литовското сега и по време на гръцкото председателство темата за растежа и заетостта имат основните приоритети. Защото в момента за Европа е особено важно, след дългите години на затягане на коланите, ако мога така да се изразя, имаме много целенасочени политики за заетост и растеж, посредством и Пакта за заетост и растеж и също така Програмата за насърчаване на младежката заетост. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, колега Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Аз бих се обърнал към представителя на Република Гърция господин Стоидис. Господин Стоидис, в Конвенцията за бежанците, която и България е подписала преди години, в чл. 31 се казва, че статут на бежанци или на закрила може да получи само човек, който пристига от страна, където е заплашен неговият живот и свободата му.
Бежанците в България пристигат от лагерите, които са разположени по турско-сирийската граница и там техният живот и свобода не са заплашвани. У нас нараства едно становище в обществото, че Турция изпраща съзнателно в България мюсюлмански маси, за да бъде променен етно-религиозният облик на България в някои региони.
Доколкото зная, Гърция прие преди известно време едно решение да сложи стена около Орестиага.
Какво мислите за този бежански поток? Между другото, искам да спомена, че така наречените сирийски бежанци са не повече от 50 процента от тези маси, които пристигат в България. Останалите са от различни държави, дори много далечни държави.
Вярно е, че Европейският съюз няма единна политика, макар че можеше да се предвиди тази бежанска криза. Това е моят въпрос за Вашето мнение.
И още един въпрос имам. На 5 ноември се подновяват преговорите с Турция за нейното евентуално членство в Европейския съюз. Знаете много добре каква е реакцията на турското правителство и специално на премиера Ердоган, който преди време нарече Европейския съюз „християнски клуб”, след това го нарече „окаян съюз”. Мотивът за подновяването на преговорите е, че в Турция има някакви процеси за демократизиране. Но не смятате ли, че фактически става дума не за истинско демократизиране, а за политическа козметика, която не би позволила една голяма мюсюлманска държава да влезе в Европейския съюз? Това означава твърде големи неприятности за християнската цивилизация, според много наблюдатели. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Горе-долу миграцията съвпадна и в двата въпроса. Заповядайте, Ваше превъзходителство, за отговор.
Н. ПР. ДИМОСТЕНИС СТОИДИС: Благодаря Ви много за въпросите, които поставихте. Страхувам се, че в случая става въпрос за национална политика. Въпросите не са толкова свързани с нашето бъдещо председателство на Европейския съюз.
Госпожо, по отношение на Вашия въпрос за това как Гърция ще подходи към въпроса за бежанците и миграцията. Ние планираме да създадем единна европейска система за предоставяне на убежище и ще обърнем особено внимание на този проблем.
По отношение на бежанците предстоящото председателство на Гърция ще съвпадне, както и на съседните страни, с този специфичен проблем на емигрантските потоци.
Извинявам се от името на моите колеги, но трябва да кажа, че опитът на Гърция е по-различен от този на други държави. Ние познаваме този проблем, тъй като споделяме една и съща география и знаем, че броят на тези потоци бежанци е доста голям. Има истински бежанци от Сирия, има хора от различни религии, носители на различни култури. Нашите страни са по-уязвими, тъй като ние сме границите на Европейския съюз. Същото важи за Италия и за Малта. Ние сме фактически южната граница на Европейския съюз.
Опитваме се да се справим с този въпрос в момента на национално ниво. Не би трябвало наистина да навлизам в една по-подробна дискусия по тази тема. Но по отношение на предстоящите договори за евентуалното приемане на Турция в Европейския съюз договорът от 1962 г., ако не се лъжа, с Европейския съюз и изискванията, досега се вижда едно нежелание да се изпълнят определени изисквания.
Не мога да отговоря на Вашия коментар по отношение на това как една мюсюлманска държава би станала член на Европейския съюз. Ако искате да чуете нашата позиция по този въпрос във връзка с присъединяването на Турция към Европейския съюз, Турция да стане член на Европейския съюз, ние смятаме ,че това трябва да стане едва когато Турция спази абсолютно и изчерпателно всички критерии, включително Копенхагенските критерии.
Дори и на национално ниво ние имаме двустранни проблеми в това отношение. Но като президентство ние приехме, съгласихме се, както литовският посланик вече каза, да отворим нова глава на преговори с Турция и да възобновим връзките между Турция и Европейския съюз.
Нямам проблем да отговоря от моя страна на вашите коментари в по-голяма дълбочина по отношение на Турция, но се надявам, разбирате, че на това ниво в това мое качество аз не бих могъл да го направя. Но по друг повод в друг случай бих могъл да ви дам информация за нашата национална гледна точка.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще си позволя и аз да задам няколко въпроса.
Първо, към литовското председателство. Ясно е, че един от трите основни приоритета е „Отворена Европа” и значението ,което отдавате на срещата на високо равнище на 28 и 29 ноември във Вилнюс по отношение на така нареченото „източно партньорство”. Развитието на отношенията с Украйна, с Молдова, с Грузия, с Армения и Азербайджан е изключително важна посока в развитието на Европейския съюз и взаимоотношенията с тези страни.
Същевременно обаче се поставя един друг въпрос: ние имаме ли като европейци ясна стратегия за отношенията си с Русия?
Поддържат се редица връзки с Русия на най-различно ниво – икономически, енергийни, свързани с човешките права и т.н. Но в същия този момент в Европа - умишлено или случайно, се развива една русофобия, развива се едно разглеждане на Русия като евентуален противник, което води до ограничаване на търговията, затваряне на граници, изграждането на телени ограждения между двете държави Русия и Украйна.
От тази гледна точка ми се струва, че на срещата във Вилнюс трябва да се потърси и отговора на този въпрос – каква е европейската стратегия прямо Русия? По какъв начин ние трябва да представим, че всяко едно разширяване не касае по никакъв начин уязвяването на интересите на Русия. Да не правим излишно врагове в тази насока, когато развиваме нашите партньорски отношения с новите страни, с които искаме да изграждаме споразумение за асоцииране, за свободна търговия, облекчаване на визовия режим и т.н.
Разбирам, че гръцкото председателство е изправено пред широки проблеми. Един от основните проблеми е свързан с евроизборите и дискусията, която ще бъде проведена в хода на подготовката на тези избори. И тук е много важно при едни песимистични очаквания, че е възможно една трета от бъдещите евродепутати да бъдат хора евроскептици, по какъв начин ние ще създадем гаранции за европейските граждани и за националните парламенти на страните членки за по-активно участие в европейския живот? Ще организираме ли по примера на Ирландия такива срещи и конференции на парламентаристите, където да се обсъждат общи въпроси, свързани и с Банковия съюз, и с трите вида растеж, които в момента се лансират - интелигентен, устойчив, духовностен растеж, с една по-висока заетост, където да може да се чуе гласът на отделните европейски граждани?
В противен случай тази липса или ограничаване, или криза на демократичността в европейските страни би могла до голяма степен да нарасне.
И ми се струва, че в един от приоритетите на гръцкото председателство може би следва да бъде и едно такова развитие на една по-демократична, по-отворена, по-комуникираща Европа. Това ще бъде в интерес както на отделните страни членки, така и на гражданите на Европа, а в крайна сметка на европейските институции. Защото независимо какви упреци се отправят в момента, никой не иска нито нови институции, нито нови правила за функционирането на Европейския съюз. А същевременно всички отричаме двете крайни тенденции – и федерализма на отминалия век, и крайния национализъм, проявяващ се в последните години.
Намирането на този баланс и на работещи механизми за взаимодействие на националните държави с европейските институции би могло да бъде един от приоритетите на бъдещата работа, особено в светлината на следващите европейски избори.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Бих искал да направя един кратък коментар към това, което каза уважаемият посланик на Гърция.
Въпросът, който постави моят колега от „Атака”, няма само национален характер.
Първо, искам да ви обърна внимание на това ,че броят на чужденците, които минават нашите граници, надхвърля 200 на ден. И освен че имаме 7000 човека в България, рискът е да започват да влизат поне по толкова на месец. Осемдесет и пет процента от тези хора, които влизат в България, декларират много ясно, че не искат да останат в България и ни разглеждат като транзитна държава, като искат да отидат основно в държави като Франция и Германия. Това със сигурност не е проблем, пред който са изправени само държавите Гърция и България.
Бих си позволил чрез вас да направя една препоръка и да обърна внимание на вашето правителство, че това е очевидно проблем, който е само по силите на целия Европейски съюз, със сигурност не е по силите само на Гърция и на България.
Какво ще направи вашето председателство, за да постави действително във фокуса на Европейската комисия този проблем? ние, честно казано, много се радваме ,че точно в този момент Гърция ще бъде председател на Европейската комисия и се надяваме, че точно държава като вашата, която има сериозен опит, може да постави един много по-сериозен фокус. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Други въпроси? Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, Ваши превъзходителства! Аз също бих искал да се включа по темата за евроскептицизма и предизвикателства, които вашите държави решаваха и трябва да решават в бъдеще в тази посока.
Вчера делегация от нашата комисия се върна от Вилнюс, където имахме среща на КОСАК, юбилейна, петдесета. Там по няколко причини се говори доста по-откровено, отколкото друг път. Някои от нас присъстваха за седми или осми път на такава среща и за първи път чуваме изказвания, които бяха впечатляващи като конкретност и като критичност. Повечето бяха насочени към евроскептицизма в държави, като се започне от Обединеното кралство и се стигне до Балканите и Средиземноморието.
Отчита се, че за много кратък период от време, след като клубът на богатите се е превърнал в Европейска съюз, от поддръжка 70 процента сега в повечето държави тази поддръжка е спаднала на 30 процента.
Аз лично не завиждам изобщо на гръцкото председателство, защото то идва в един момент, в който по няколко причини хората в цяла Европа ще бъдат особено критични и настоятелни по отношение на това председателство. Това е първо, защото през май месец идущата година в Европа ще има избори. Пред избори всеки се стреми да бъде максимално критичен към предишните и настоява за много неща от бъдещите управници на Европа. Това, от една страна.
От друга страна, приключва един 7-годишен период за Европа и започва нов с председателството на Гърция, който е за първи път в историята на Евросъюза и въобще на Европейската икономическа общност, откакто е създадена преди повече от 50 години, е с намален бюджет и в абсолютни, и в относителни параметри.
Аз бих искал да чуя Вашето мнение Ваше превъзходителство, Гърция, която също има сериозни проблеми в момента с евродоверието и евроотношението на обикновените хора, какво смята да предприеме като лидер на Европейския съюз в следващите шест месеца, за да може през май месец ние да убедим бедните хора от Северна Гърция и от България, въобще от цяла Гърция да гласуват за нашите представители в Евросъюза.
А по въпроса, който колегите зададоха, за бежанците, аз поне чух от отговорни европейски функционери, че те знаят за проблема. Това беше максималното, което чух.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други въпроси? Ако няма, да дадем възможност за отговори и да се ориентираме към приключване на тази среща. Очевидно е, че в следващите месеци поне с гръцкото председателство ще имаме още доста разговори.
Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР. ДАРИУС ГАЙДИС: Погледнахте към мене, но може би има въпроси и към колегата ми.
Господин председател, благодаря Ви за въпроса по отношение на Русия. Този въпрос е към мене. Другите са към гръцкия ми колега.
Въпросът за Русия е много важен и е добър въпрос. Русия е изключително важен играч в света и важен икономически партньор на целия Европейски съюз. Ние имаме много сериозни икономически отношения, съвместни инвестиции с Русия.
Не бих казал, че Европейският съюз е русофилски или русофобски. Европейският съюз е прагматичен в своите отношения с държавите. Трябва да подчертая, че източното партньорство като програма е направено така, че по никакъв начин да не навреди на интересите на Русия като държава.
Вярвам, че колегите от Европейския съюз споделят моето убеждение, че е много важно да имаме съседи, които са демократични, където има върховенство на закона, а не държави, които са напълно демократични, което не е благоприятно за Европейския съюз, нито за Русия. Благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, Ваше превъзходителство.
Н.ПР. ДИМОСТЕНИС СТОИДИС: Благодаря ви за въпросите, които бяха поставени по отношение на гръцкото председателство. Оценявам очакванията и благодаря за добрите думи, които бяха казани от вас, дами и господа. Това е доста окуражаващо и насърчително. Разбира се, очакванията са високи – виждам и го разбирам.
Що се отнася до европейските избори, бих искал да кажа, че два от въпросите се отнасят към един и същи въпрос, а именно евроскептицизма и как Гърция, която премина през икономическата криза, може да бъде надежден партньор за европейските граждани, как можем да ги подканим, да ги призовем да участват в европейските избори, които предстоят. Това ще бъде нещо като проект, като експеримент, в който ще се опитаме да накараме младите хора да повярват в тази инициатива.
Гръцкото правителство, подготвяйки се за председателството, се опитва да се справи с икономическите проблеми на гръцката икономика, опитвайки се да я стабилизира. И резултатите вече са налице. Има известни признаци на стабилизация, на растеж, въпреки че ситуацията все още е доста тежка. Но ние сме убедени и вярваме, че Европейският съюз вече е преминал най-тежката част от кризата и Европа успя да докаже, че е в състояние да се възстанови от тази криза.
Казвам го, защото това е послание към по-младите хора, към електората на европейските държави.
Разбира се, имаме една криза, която продължава доста дълго. Тя не е само гръцко явление. Много държави са засегнати. Ние пострадахме особено тежко в рамките на нашата държава, нашите граждани много пострадаха. Но на европейско ниво, както моят колега вече спомена, ние подкрепяме идеите за растеж, за устойчивост, за кохезия. Всичките тези проекти трябва да бъдат насърчавани от тройката и трябва определено да наблягаме на тези признаци на излизане от кризата, на стабилизиране.
Имаме партньори в Европейския съюз, които са по-големи евроскептици от други държави членки. Ние като председателство трябва да вдъхваме доверие, трябва да сме постоянни и в усилията си и трябва да се стремим да постигаме конкретните цели.
Разбирам, че проблемът за бежанците и за емиграцията е много важен за вас. Това наистина е не просто ваш национален въпрос, това е европейски проблем. Това се отнася за Гърция, Италия, Малта и България, както и за Испания, а също така и за Франция, тъй като тя е средиземноморска държава, но тя е по-голяма държава, тя има своите национални приоритети. Но въпросът, който се оформя, трябва да бъде решен на европейско ниво.
За щастие, както знаете, гръцкият премиер наскоро предприе инициатива да посети Малта и Италия, за да се подготвят по най-добър начин за този проблем.
Италианският посланик не присъства днес тук, но в близко бъдеще предполагам, че и той ще присъства на една такава среща, тъй като председателството на Италия следва гръцкото председателство и ще бъде през втората половина на следващата година.
По отношение на бежанците на национално ниво Гърция би искала да види договора от Дъблин, да се ревизира, да се преразгледа, да се подобри въпроса за търсенето на политическо убежище в Европа. Може би думата „да се ревизира” е прекалено оптимистична, но да се преразгледа и частично да се поправи, така че когато емигрантите преди да потърсят убежище в държавите от нашия регион, които са входна точка за бежанците към Европейския съюз, да имат възможност …..
Според Дъблинското споразумение тези, които влизат в една държава, ако не греша, моите колеги тук може би знаят по-добре от мене, трябва да се върнат в първоначалната страна, в която са подали своята молба за политическо убежище. На национално ниво ние бихме искали тази специфична уредба да бъде подобрена, да стане по-скоро Европейски съюз, да отпадне това условие като израз на солидарност по този проблем.
Не знам дали успях да покрия всички въпроси. Това е един много обширен въпрос. Извинявам се за това, че към мене бяха отправени повече въпроси по този конкретен проблем. но по време на нашето председателство ние ще имаме непрекъснато взаимодействие.
ПРЕДС. ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам да благодаря от името на всички народни представители от двете комисии за вашето участие, за отговорите на въпросите, които дадохте. Този разговор вероятно ще го продължим през първите месеци на следващата година. И се надяваме дотогава да има определено развитие поне по част от поставените актуални и чувствителни въпроси за европейските граждани и в частност за българските.
Благодаря ви и желая успешно завършване на председателството на Литва и успешно начало на председателството на Гърция. В подобен на този състав срещите ни ще продължат. Благодаря ви още веднъж. Комисията по външна политика ще продължи своята работа в друга зала.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нашата комисия продължава своята работа със среща с госпожа Златанова. Благодарим и ние на посланиците.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Преминаваме към дългоочакваната точка от дневния ред – така наречения блиц-парламентарен контрол.
В началото на нашето заседание ще припомня само две думи от разпоредбите на нашия правилник, чл. 23, ал. 1, че отправените въпроси следва да се отнасят по конкретни политики и не могат да се поставят искания за предоставяне на подробни числови данни.
Според ал. 2 право на два актуални въпроса имат членове на комисията от всяка парламентарна група.
Съответно министърът или вицепремиерът, както е в нашия случай, отговаря веднага след задаването на въпроса. Времето на изложението е до 2 минути, отговорът на министъра е до 3 минути.
Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът за дуплика – също до 2 минути.
Така че се надявам в рамките на около един час да приключим с първия блиц-контрол на нашата комисия.
Имам тази привилегия като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да започна първи с няколко въпроса.
Уважаема госпожо вицепремиер, за да не останем с убеждението, че Европейската комисия се занимава само с пари и да разпръснем това убеждение у българските граждани, които си представят взаимоотношенията с европейския съюз като един тир, който пристига, отваря отзад вратата и започва да раздава някакви пачки.
Искам да Ви попитам как върви работата по механизма за сътрудничество и партньорство, предвид очаквания доклад в края на годината и неговото значение по отношение на нашето присъединяване към Шенген?
Какви са мерките, които са предприети по шестте бележки, които са отправени от Европейската комисия по отношение на нашата страна?
Какви са резултатите горе-долу един-два месеца преди очаквания доклад?
И каква е работата на Министерството на правосъдието и съответно на звената от съдебната система за изпълнението на конкретните препоръки? Благодаря ви. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Радвам се, че имаме много теми да разискваме именно в тази комисия, освен темите, свързани с пари, не че е неприлично. Макар че малко след последното гласуване на решението за мораториума на мене не ми се струва много прилично. Ще ги обсъждаме и тях.


Наистина много е важна темата, която повдигате. Първо да започна с процедурата.
Поредният доклад на Европейската комисия по правосъдие и вътрешни работи в рамките на механизма за сътрудничество и оценка се очаква в средата на месец януари следващата година. Той обхваща, както знаете, за първи път период от 18 месеца – от юли миналата година до края на тази година. Очаква се също така той да бъде обсъден в рамките на Съвета на Европейския съюз след януари, може би някъде към март, където страните членки ще имат своята дума.
В подготовката на доклада вече беше проведена една мисия на европейските партньори, която беше разширена мисия. Тя се състоеше както от експерти на Европейската комисия, така и от магистрати и специалисти от страни – членки на Европейския съюз. Бяха проведени срещи с абсолютно всички институции, които имат отношение към механизма – с Министерството на вътрешните работи, с Държавна агенция „Национална сигурност”, с Висшия съдебен съвет, с ръководителите на съдилища, прокуратура, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията по конфликт на интереси, както казах, всички възможни институции, които имат отношение. А също така един ден беше посветен на Пловдивския апелативен район и експертите проведоха срещи с магистрати и административни ръководители там.
В подготовката на доклада следващата мисия, която очакваме в страната, започва на 18 ноември. Тя ще бъде по-кратка, ще бъде само с експерти на Европейската комисия за проследяване на напредъка вече непосредствено преди подготовката на доклада.
В подготовката на доклада Министерството на правосъдието като координатор на процеса е изпратило указание до всички заинтересовани институции – членове на специалната работна група по механизма, чиито участници вече изброих, за даване на актуална информация относно напредъка на конкретните сектори с оглед на тяхната компетентност. Тази информация вече трябва да бъде обобщена от Министерството на правосъдието следващия петък.
Това, което трябва съдържа информацията – такива указания сме дали, - е да обхваща периода на тези 18 месеца – от юли миналата година досега ,и да се проследи напредъка в рамките на този период.
Отделно се изпраща периодично информация за конкретни действия, предприети по отделните показатели, която своевременно се изпраща на Европейската комисия, за да няма пропуски в тяхната информираност.
Това, което се съдържа в доклада, както обикновено – аз не мога да кажа като съдържание какви ще бъдат заключенията на експертите на Европейската комисия, какво ще приемат комисарите, но със сигурност ще съдържа всички факти и обстоятелства от последната година и половина, те ще бъдат отразени в тяхната пълнота, както обикновено, без да бъде изпускано нищо. Тоест със сигурност докладът ще обхваща дейността на три правителства, на два парламента и на два Висши съдебни съвета.
РЕПЛИКА: Но на една съдебна власт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Но на една съдебна власт, така е.
Така че това, което искам отсега да кажа, е, че това, което се очертае в този доклад, ще е напредъкът на България, както казах, на няколко правителства, парламент и Висшия съдебен съвет, който напредък е направила нашата държава. Няма да бъде напредъка на едно правителство или на един министър, няма да бъде напредъка на една или друга партия по тези въпроси.
Отсега отрано призоваваме да избегнем всякакво политизиране на този доклад. Защото досега лошият опит ни учи, че това не е помогнало на никого и по никакъв начин.
Искам да обърна внимание, че преговорите за членството България ги проведе в рамките на пет години. Механизмът за сътрудничество и оценка продължава вече пета година. И това е нещо, което много трябва да ни кара да се замислим наистина не е ли крайно време да запълним тези празноти на децата си, да ги преодолеем, заради които имаме през 2006 г. такова решение – Комисията наложи този вид механизъм.
Аз скоро извадих решението на Европейската комисия с обосновката. Това, което пише като обосновка в първия абзац, е, че в българската съдебна система трябва да има повече отчетност и независим поглед.
Това, което Министерството на правосъдието прави съвместно със съдебната система в лицето на Висшия съдебен съвет, е именно подобряване на тези два показателя – същността и независимостта.
Аз лично какво правя? Имам редовни работни срещи с Висшия съдебен съвет. Защото законодателят е пожелал, вие знаете, голяма част от реформите да се случат именно във Висшия съдебен съвет. Министърът, разбира се, има законодателна инициатива и има много начини да въздейства върху определени политики. Но висшият съдебен съвет е кадровият орган и именно негова е отговорността за кадровия облик на съдебната система.
Това, което обсъждаме основно, са две неща, в които е необходим сериозен напредък. Това е въпросът за суверенността на магистратите, който трябва да бъде решен час по-скоро, и въпросът със случайното наставление на делата, в което не трябва да има никакво съмнение.
И двата въпроса са от компетенцията на Висшия съдебен съвет. Аз мога да кажа, че министерството прави всички усилия да подпомага Съвета в тази му дейност.
По отношение на суверенността на магистратите, във Висшия съдебен съвет има съществен напредък според мене – това е моята оценка в последните няколко месеца. Защото има изготвена методика за натовареност. В момента се изработват първите стъпки към изготвяне на нова съдебна карта, която да отчита новите социално-икономически условия, в които работи съдебната система. Защото вие знаете ,че съдебната карта на България не е променяна години наред. Това го правим, за да можем, от една страна, да направим правосъдието по-достъпно за гражданите, а, от друга страна, по-качествено, а магистратите – равномерно и справедливо натоварени.
До началото на следващата година – няма как това да стане до края на годината - ще имаме ясна картина колко натоварени са отделни съдилища и съдии, магистратите като цяло и прокурорите са включени в това изследване, по показатели – това също е новото, което прави различен Съдебният съвет, - които са показатели на Съвета на Европа. Тоест това не е някакъв критерий, измислен от нас, това са критерии, които съществуват и всяка една съдебна система прави проучванията си по тези показатели.
По отношение на разпределението на делата знаете, че имаше известно съмнение преди няколко месеца, имаше такива обществени нагласи и интерес към този процес. Аз лично смятам, че не е редно такива съмнения да битуват в обществото и да бъдат тиражирани, още по-малко, без ние да имаме ясни доказателства, че се манипулира този процес. Именно затова говорих с моите колеги от Висшия съдебен съвет да предприемем мерки по отношение на сигурността на самите електронни системи за разпределение, които да изчистят всякакви съмнения, основателни или най-вече неоснователни, в този процес.
Това, което планираме да направим до края на годината като министерство, е също така да внесем в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Аз съм изпратила писмо до Висшия съдебен съвет за тяхното мнение какво имат нужда те да бъде изменено в този закон. Те засега вървят сякаш в сериозна посока към подобряване на процеса на атестиране на магистратите, което е много съществено. Тоест заедно с тях се подготвят тези изменения и допълнения. Със сигурност в тях ще присъства електронното правосъдие, за което също така имаме изготвена концепция, която до две седмици ще бъде внесена в Министерския съвет за одобрение, за да може през следващия програмен период да бъде реализирана.
Електронното правосъдие ще окаже подкрепа, включително финансова през следващия програмен период и го разглеждаме като много важен инструмент както за повече прозрачност, така и за намаляване на всякакви видове съмнения, така и за по-равномерно натоварване на съдиите и магистратите и за подобряване на правосъдието на гражданите, които ще могат да имат по-лесен достъп до съдебните актове.
Пропускам може би нещо.
Да кажа и за главния съдебен инспектор, който се очаква да бъде избран от Народното събрание, и приключвам.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Колеги, имате право на по два въпроса от всяка парламентарна група. Заповядайте, колеги. Има думата господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо вицепремиер! Моля да приемете въпроса ми като вариант за помощ от нашата комисия, от Народното събрание към цялата система и към Вас. Той е свързан с факта, че, доколкото разбрах, днес Министерският съвет е одобрил проекта за бюджет, който предстои да бъде приет от Народното събрание. За да знаем кого и какво да питаме от тези, които ще докладват бюджета, имам няколко въпроса, по които моля за яснота.
Първият ми въпрос. При подготовката на бюджета бяха ли удовлетворени всички искания на управляващите органи като обем на оборотни средства и като обем средства, които да се използват за финансиране?
Освен това гледайки параметрите на бюджета, специално сметката „Национален фонд” в графата „Приход и разход”, силно впечатление ми прави, че има един много сериозен дефицит. Разходът е над 3 млрд. 330 млн. лв., приходът е 2 млрд. 174 млн. лв. съвършено нормално е да има дефицит, базиран най-вече на факта, че освен оборотни средства в сметката на национален фонд се предвиждат и пари за съфинансиране. Но един подобен дефицит, ако беше базиран на съфинанснирането, трябваше да бъде от порядъка на 15 процента, а не на 30, както е конкретно в този случай.
И третият подвъпрос е свързан с това в тези суми и като приход, и като разход има ли предвидени плащания от следващия програмен период или това са пари, които обслужват само текущия програмен период? И ако има, каква част е от тази сума? Благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Да преминем към отговор на всеки въпрос. Имате думата, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Да, предвидените приходи действително са по-малко от сегашните. Това е много ясно защо. Защото вие знаете, че тази година се събираше прага на n + 2 и n + 3, тоест очакваше се да има сериозни разходи от наша страна в тази посока.
Другото, което искам да кажа, е, че е такава прогнозата за тази година за приходите, които ще дойдат по линия на европейските фондове. Знаете ,че това са доста фини изчисления, за които невинаги ни излизат сметките. Да се надяваме, че за следващия програмен период през следващата година ще надвишим планираното като приход.
Това е по отношение на бюджета.
Иначе няма никаква опасност да се окаже средства, които бъдат сертифицирани, да бъдат недофинансиране. Това значи, че европейските фондове и проектите по тях не са приоритети, тоест няма опасност да разполага бюджетът със средства, с които да разплати един или друг проект.
Другото, което вие вероятно знаете, е, че в края на тази година европейският бюджет беше под голямо напрежение и имаше недостиг на няколко милиарда, които бяха необходими, за да може да приключи тази бюджетна година. В тази връзка включително и Министерството на финансите е подготвено за посрещане, пак казвам, на всякакви разходи, които ще бъдат направени от бенефициентите по европейските проекти. Така че не трябва да имате тревога в този смисъл.
Разбира се, приемам с радост тази помощ и приемам да се наблюдава този процес, за да не е необходимо да предприемаме някакви действия, което не вярвам да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само едно уточнение. Благодаря, госпожо вицепремиер. Само че аз не питах за сравнение между параметрите на бюджета за тази година и за следващата. Питах за огромната разлика от 1 млрд. и 200 млн. лв. между приход и разход в тази графа на какво се дължи.
Само да повторя един въпрос, на който не получих отговор – има ли предвидени като част от тези средства за финансиране на следващия програмен период вече като приход. Като приход съм убеден, че няма нужда от отговор, доколкото е предвидено 2 процента през 2014 г. да се получи аванс, което е съвсем малко по-малко от това, което сме получили през 2007 г., 2,5 процента по кохезионния фонд, 2 процента по структурните инструменти. Ние имаме твърдо аванс 2 процента. Това е в частта „Приходи”.
Като разход има ли предвидено нещо, свързано със следващия програмен период?
Въпросът е свързан с това, че от сметката на Програмния фонд 2014 г. правят ли разходи за сметка на следващия програмен период в България? Доколкото като приход нещата са ясни. Като разход ще се правят ли плащания за следващия програмен период?
РЕПЛИКА: Дай боже да ги правим. (Шум и реплики).
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, да не го превръщаме в общ разговор. Аз ще ви моля да спазваме регламента, който имаме. Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Нека също така да отбележа, че все още не са окончателно приети нормативните актове, регламентите и прилагащите и делегирани актове - няма да ви питам дали знаете каква е разликата между прилагащи и делегирани актове – на Европейския парламент и на Съвета. Включително там тези неща се уреждат. Докато не са уредени, ние няма как да знаем точно. Това е смисълът на това, което казвам.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер! Вече съобщихте, че България е изпратила проекта на Споразумението за партньорство за следващия програмен период в Брюксел. Моят въпрос в тази връзка е: как върви съгласуването, има ли очаквания напредък по отделните оперативни програми и също така има ли напредък по отношение на стратегическите документи, които на този етап липсват? Надявам се и там да има някакъв прогрес. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Поредният проектът наистина беше изпратен, както казахте Вие, през август. Новината е, че в първата половина на месец ноември ще бъдат изпратени коментарите за Европейската комисия по този вариант. Аз ще поискам тогава да се видим, за да може да коментираме по същество отделните препоръки, забележки, по какъв начин можете да помогнете вие да бъдат отразени при официалните преговори и къде е необходима намесата на Народното събрание. Те, разбира се, ще бъдат обсъдени с министрите и с правителството.
Знаете, че стратегическите документи не ги заварихме на добро ниво. Знаете, че един от големите проблеми това е Водната стратегия и въобще политиката в областта на водите, която, както разбирам, все още е в Народното събрание. Всъщност сега разбирам, че няма такъв законопроект. Законът за водите не е ли при вас? Законът за водите е при вас. (Реплики). Законът за водите е при вас.
Ето, давам пример. За съжаление и в действащия Закон за водите, приет от предишното Народно събрание, политиката, която е заложена там, на практика не е изпълнявана. Вие знаете това. Малко напредък има. Водна стратегия също не заварихме готова.(Шум в залата). Тази стратегия не се приема за валидна за финансиране на сектора от Европейската комисия. (Неразбираема реплика от Лиляна Павлова).
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, много ви моля да задаваме въпроси и за изслушваме отговорите, след което отново да задаваме въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: За ВиК стратегията. Извинявайте, госпожо Павлова. Тя е тежкият до7кумент. Водната стратегия е едно по-пожелателно четиво и няма значение. Но ВиК стратегията, за която става въпрос, знаете, че ние не я заварихме. А всъщност инвестициите са насочени главно там, защото се изпълняват европейски изисквания по директиви, които касаят основно ВиК сектора.
За Стратегията за здравеопазване в момента полагаме огромни усилия. Не заварихме такава.
Що се отнася до Стратегията за електронно управление, не заварихме такава, годна за употреба и одобрена от Европейската комисия.
Стратегия за образование, годна за финансиране, не заварихме.
Интегрирана транспортна стратегия също не заварихме подготвена, на базата на която да се работи.
Стратегия за реформа на държавната администрация не заварихме подготвена.
Стратегия за съдебната реформа от 2010 г. наполовина е изпълнена в най-добрия случай с подкрепа на неправителствените организации. отново не заварихме нова, която да е годна за финансиране.
По всичките тези стратегически документи се работи активно, защото без тях няма как да продължаваме напред.
Заварихме изключително лошо състояние системата за обществени поръчки. Драматично е състоянието. Там се иска сериозна работа. слава богу, не стратегия, но там се иска сериозна работа в прилагане на законодателството по европейски правила. Заварена е драматична ситуация.
Заварваме много драматична ситуация в областта на оценката на държавните помощи. Господин Дончев много обича този въпрос за държавните помощи, за бенефициентите, които получават приход. Системата за държавните помощи е в много лошо състояние. Редица проекти не могат да тръгнат в цели сектори, защото няма кой да оцени, да напише и да придвижи по нормален начин, приемлив за европейската комисия, нотификациите за държавни помощи. Знаете, че това са огромни сектори от икономиката. Проблемите за съжаление излизат един по един все повече и повече. Това е по зададените въпроси.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате право на допълнителен въпрос, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Да внеса все пак яснота. Господин Ангелов е вносител на този законопроект за Закона за водите, така че се надявам да бъде разгледан през настоящата седмица или най-късно през идната. Той вече е в дневния ред на Народното събрание.
Видно е, че що се отнася до стратегическите документи, повечето липсват. Ако имате възможност да ни кажете някакви приблизителни срокове – коя стратегия по кое време би била готова, защото това е много важно. Явно е, че първо, ще се финализира работата по проекта за споразумение, след това ще имаме стратегически документи, а тези стратегически документи трябва да бъдат подложка на подготовката на този проект за споразумение. Но явно вървим отново след събитията в случая.
Въпросът ми е: кога приблизително ще бъдат готови тези стратегически документи, съответни реформи в различните секторни политики?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Сроковете са различни. Ще се съобразим със сроковете, които имаме за тези предвидени условия. Ще бъдат спазени.
Това не означава, че за трите или четирите месеца, които ние сме имали да разработим стратегия от нула, стратегията ще бъде представена в задоволително качество. Това е голям риск. В този срок се готви един стратегически документ. В Европа ги готвят по две, по три години. Един стратегически документ се готви много дълго време. За съжаление това, което ме тревожи, не са сроковете. Аз се тревожа за качеството на документите, защото времето, за което трябва да ги подготвим, е много кратко.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Червеняков. Уважаеми колеги, госпожо Златанова! Въпросът ми първо е относно секторните оперативни програми. Как Вие виждате във времето тяхното финализиране и одобряване? Очевидно това ще стане следващата година. Но приблизително кога считате, че това ще се случи?
Другият ми въпрос е: Какво мислите за създаване на револвиращ фонд, модел на фонд „Флак”, който действа към настоящия момент, от който бенефициентите, особено що се касае до по-големи инфраструктурни проекти, да могат да черпят средства и те да им бъдат възстановявани от съответната оперативна програма, с оглед на обстоятелството, че разходите са допустими от 1 януари 2014 г.? Или иначе казано, да не повторим грешките и забавянията, които допуснахме в рамките на този програмен период.
В интерес на истината, някои от тези неща, които говоря, за записани и в доклада на нашата комисия, с който аз вярвам, че Вие сте се запознали. Той е приет преди почти три седмици.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин Ангелов. Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Револвиращ фонд, за който Вие говорите, по подобието на „Флак”, не планираме към момента. Това, което планираме в следващия бюджет, е провеждане на преговори с конкретна финансова институция за кредитно споразумение в размер на 500 млн. евро, което би могло да бъде в помощ.
Това, което Вие казахте за разходите, които са допустими от 1 януари, точно така е. само че, за да ги направим допустими по българските нормативни документи, трябва да приемем нормативната база, която е в постановленията, които уреждат този въпрос, за да могат да бъдат сигурни и управляващите органи, и бенефициентите, заети в процеса, точно как да процедират с проектите, какви процедури да използват и точно по какви правила работят.
А за да направим това и да приемем българската нормативна база, пак казвам, връщам се към това, е необходимо да бъдат приети както основни регламенти, така и регламентите, които уреждат този въпрос.
Планираме още в началото на следващия месец среща с Националното сдружение на общините в Република България, за да поговорим именно по въпроса какво към момента те биха могли да подготвят, какво ни чака през следващия програмен период като правила и процедури, това, което знаем към момента, за да може те да бъдат подготвени така, че да можем да използваме тази възможност, че разходите са допустими от 1 януари.
За да направите разход от 1 януари, Вие сам разбирате ,че в момента трябва да имате вече готови проекти и проведени обществени поръчки. Такива проекти и обществени поръчки, за да имаме проведени, по новия програмен период това е голямо предизвикателство, пак с оглед на това, че по този въпрос не е мислено. Защото за да имаме ние допустимост на тези разходи по европейските правила, трябва системите на обществените поръчки, бюджетните системи и всичко останало да бъде приведено в пълно съответствие с европейските правила. Щом като харчим европейските средства по едни правила, а бюджетните – по малко по-различни, това не е много вероятно да се случи. Това е истината. Защото това, което аз разбирам от системата за обществените поръчки – връщам се само, и това в годините назад е тази оценка, е, че има изключителни слабости, което може да направи много неприятна ситуация.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Благодаря за изчерпателния отговор.
По отношение фонда. Той би могъл, разбира се, да бъде попълнен със средства от бюджета. Той би имал, пак казвам, револвиращ характер. Не е задължително това да става с кредит. Но така или иначе щом такова е решението, каквото и да е решението, то е по-добро от никакво.
Няколко пъти споменахме за слабости в прилагането на Закона за обществените поръчки. Бихте ли прецизирали какво точно имате предвид? Така или иначе Законът за обществените поръчки в скоро време ще има промени и той ще бъде в Народното събрание на второ четене. Това ще стане най-вероятно след две седмици. Осемнадесетдневният срок изтича точно тогава. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Лошото е, че проблемът в случая ясно беше казано, че не е от законодателен характер. Българското законодателство е хармонизирано на този етап. Казвам – лошото е, защото ако беше законодателен проблем, бихме го оправили много бързо с ваша помощ. бихте го гледали приоритетно.
Проблемът е в ефективността, проблемът е в големия брой грешки по информация на Българската агенция за обществени поръчки – над 60 процента, проблемът е във факта, който днес госпожа Бобева изнесе вчера в общественото пространство, че 70 процента от заданията са с доказано дискриминативен характер. Това е положението.
Разбира се, към това се прибавя бързината, въпросът с високия процент обжалвания, специално поръчките с европейски средства. Но това, разбира се, е въпрос на съда, който ние не е редно да коментираме тук.
Така че въпросът е с предварителния контрол от агенцията, който се осъществява, въпросът е с качеството на тръжната документация. Тук не говорим само за бенефициенти по европейски средства. Тук говорим за всички възложители в страната. защото съгласете се, че макар и вашата комисия да е по европейските въпроси и европейските фондове, бюджетните фондове са не по-малко важни. Проблемът е, пак казвам, с ниското качество на тръжната документация, с недостатъчната компетентност на комисиите и т.н. И на важно място, черният списък, ми казва колежката.
ЛАЗАРИНКА СТОИЧКОВА: Идентифицирани сме като рискова държава, включително с Румъния, с най-висок риск.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: В края на ноември идва мисия на Генерална дирекция „Вътрешен пазар”, която ще проверява цялата система за предишните години. Държа да отбележа, тя ги прилага за обществени поръчки.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Втори въпрос от парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер! Съвсем кратък коментар ще направя по повод на казаното от Вас. Може би трябва да се запознаете и с одитните доклади на одиторите от Европейската комисия и на Изпълнителна агенция ОСЕСТ, където се мери процентът на грешка, приложим към тръжните процедури, които се провеждат от органите на европейското финансиране, което според мене също би могло да Ви даде представа за състоянието от гледна точка на спазването на правилата и начина, по който работи предварителният контрол.
Тъй като коментирахме стратегическите документи, наречени от Вас „пожелателни документи”, документи, които все пак предизвикват – разбирам – притеснението Ви, те са със срок 2016 г. Подчертавам – 2016 г., което е заложено в изискванията по регламента. Аз имам един съвсем конкретен въпрос по съвсем конкретен проект, който според мене изисква голяма доза безпокойство и реакция, надявам се, разбиране, защото е изключително значим за България и за София.
Моят въпрос касае ревизирането на следващия етап от разширението на метрото в София. Знаете, че през настоящия програмен период беше заделен сериозен финансов ресурс, за да е ревизиран този проект, който е нареден сред десетте най-успешни проекти, реализирани в европейски мащаб. Това е проект, който се ползва от повече от 2 млн. жители и гости на столицата, който има безспорен екологичен ефект при много други ползи, които могат да бъдат изброени, от които ежедневно бихме могли да се ползваме.
Притеснението възниква във връзка с разнопосочни послания от секторните министри. По време на изслушването на министъра на транспорта и съобщенията той заяви ,че проектът няма да бъде финансиран по оперативна програма „Транспорт”, а по оперативна програма „Околна среда”.
От друга страна, по време на изслушването в Комисията по околната среда заместник-министърът на околната среда заяви, че проектът няма да се финансира по оперативна програма „Околна среда”.
Моля, изяснете дали този проект ще бъде финансиран и ако да, по коя програма и от кой фонд.
И като допълнение към този въпрос, искам да отворя малко по-широка тема. Знаете, че от 2007 г. България е в нарушение на екологичните норми, които касаят запрашаването и наличието на фини прахови частици в 30 големи градове в страната. Тече наказателна процедура. изключително значим е ефектът от всички инвестиции, които се правят в посока инвестиране в екологичен транспорт и подобряване на градските системи за транспорт.
Друго притеснение, което имаме и на което ще Ви помоля да обърнете сериозно внимание и да коментирате, е фактът, че независимо от състоянието, независимо от сериозността на тази наказателна процедура, която вече е във финална фаза, за следващия програмен период по оперативна програма „Регионално развитие” на 50 процента е намалено финансирането на системите за интегриран градски транспорт спрямо настоящия програмен период. С други думи, 500 млн. лв. бяха заделени през настоящия програмен период, а за следващия са планирани 250 млн. лв.
По какъв начин възнамерявате да адресирате тези проблеми, имайки предвид заявката на правителството, че комплексно, новаторски и интегрирано ще подхожда към въпросите, свързани с опазването на околната среда? Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря. Дори и при срокове 2016 г. как ние можем да започнем, без приета стратегия и план за действие към нея и приоритети, финансиране на проекти, извинете, след като нямаме към какво да ги свържем и няма към какво да ги реферираме? Нали проектите трябва да бъдат насочени стратегически с ефект, устойчивост, как ще правим проекти и как, както предлага даже господин Ангелов съвсем закономерно, да започнем и да търсим разходи от 1 януари. Вече толкова сме напреднали, като нямаме стратегия!
Това за срокове 2016 г. не ни помага, защото никога няма да сме сигнали за разходите, които сме направили преди 2016 г. Ако отложим за тогава стратегиите, те ще бъдат релевантни и ще бъдат съотносими към стратегическите документи. Така че това не ни върши работа. всички в тази зала го знаят.
По отношение на метрото в София. Аз имах среща с госпожа Фандъкова. Ресурсът за този програмен период е много малък. Имаше сериозни колебания не дали, а по-скоро откъде да се финансира този проект. Проектът е с голяма степен на вероятност да бъде финансиран от Европейския фонд за регионално развитие, оперативна програма „Транспорт”.
А това, за което се говорили с моята колежка, е вероятно за оперативна програма „Околна среда” , за подвижния състав. Защото оттам е възможно във връзка с това, което казвате – опазване качеството на въздуха, по тази линия да бъде финансиран подвижен състав. Там все още решение няма. Нека да се уточни точно за коя част от проекта говорите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз не говоря нищо. Аз цитирам изявление на министри и ваши колеги, по-скоро на министъра на транспорта, който заяви, че финансирането ще се осигури по линия на оперативна програма „Околна среда” и съответно на заместник-министъра на околната среда, който заяви, че няма да бъде финансиран този проект по оперативна програма „Околна среда”.
А последващият ми въпрос беше свързан с финансирането, което се осигурява и в настоящия програмен период и което е заложено в проекта на оперативна програма „Региони в растеж” за следващия програмен период. Става въпрос за системите за интегриран градски транспорт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз това казвам. Господин Московски може би ще ни помогне да формулирате въпроса – за коя част от метрото става въпрос, за строителните дейности, които са в оперативна програма „Транспорт” или за подвижния състав, който би могъл да се финансира и от друга оперативна програма.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако така поставяте въпроса….
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Моля да не превръщаме контрола в разговор между двама члена на комисията. Задавайте въпроси и получавайте отговори. След това ще можете да вземете отношение към отговора.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тъй като вицепремиерът иска от мене разяснение и така поставя въпроса, нека да отговори: тези компоненти от коя оперативна програма и от кой фонд ще бъдат финансирани.? Говоря за СМР, говоря и за подвижен състав, основно за следващия програмен период.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Първият компонент, както казахме, е по оперативна програма „Транспорт”, фонд за регионално развитие. Той в голяма степен ще бъде финансиран.
За втория компонент – подвижен състав, в момента се водят разговори между отделните оперативни програми. Това все още не е ясно. Ще ви съобщя, когато имаме решение.
А по отношение на качеството на въздуха аз не Ви разбрах само за оперативна програма „Околна среда” ли ставаше дума или за „Регионално развитие”.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За „Региони в растеж”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Това също би могло да бъде решено от самите бенефициенти. Знаете, че няма пречка да се изпълнява по-добре тази мярка в тази област. Аз нямам пред себе си в момента изпълнението на този бюджет в сегашния програмен период по сегашната оперативна програма. Сякаш впечатлението ми е, че не е особено добро. Имаше там някакви проблеми, но да не говорим за тях.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз благодаря на вицепремиера, че се ангажира с финансирането на този важен проект. Това, което не разбрах, е какъв ще бъде обемът на финансирането. Вие споменахте, че ще бъде ограничен.
Това, което искам да апелирам, е наистина да се обърне сериозно внимание на тези въпроси. Защото, както казах, те са наистина от много широк характер и безспорни.
Що се отнася до проекта на оперативна програма „Региони в растеж”, Вие споменахте, че това е решение на бенефициентите, решение дали ще се възползват. Но пък нуждите са много. В този смисъл вече формулираният финансов ресурс по индикативната рамка на програмата е определен на 250 млн. лв., както споменах. Отново апелът ни е да се насочи вниманието във финалната фаза на програмиране към тези значими проекти и проблеми.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, изчерпихме възможността за задаване на въпроси. Както виждате, това беше първият парламентарен контрол по чл. 26, така нареченият блиц-контрол. Като всеки първи опит той страдаше от доста недостатъци. Невинаги се задаваха само по два въпроса. Изразяваше се становище, мнение и т.н., влизахме в режим на обяснение. Но се надявам, че всички ще продължаваме да усвояваме тази форма на парламентарен контрол.
По наша уговорка с вицепремиера, който отговаря за дейността на нашата комисия, предварително в началото на всеки един месец ще определяме датата, на която тя ще има възможност да участва в комисията, за да може да се постигне по-добра стиковка между комисията и изпълнителната власт.
Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Процедурно за 10 минути, не повече искам да ви запозная с дискусията и правния анализ на Министерския съвет по въпроса за мораториума за земята. Мисля, че е колегиално да го научите от мене, а не от медиите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако го направите в рамките на пет минути, ще бъде по-добре.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Важна е темата, нека да я чуем. Но действително да се каже само най-същественото.
Другото, което бих искала да помоля. Може би не е лошо тази комисия също да изготви един свой анализ, все пак това е Европейската комисия на парламента, не за друго, а защото все пак със сигурност народните представители ще подходят с голямо доверие към един документ, изработен от вас.
Накратко мисля, че е редно да се комуникира така.
Накратко, правният анализ беше възложен на мене от министър-председателя миналата седмица. Изводите, до които достигаме, са следните.
Първо, по отношение на статуса на собствеността на земята на територията на Република България. Условията за притежаване, уредени в Конституцията на Република България, е Законът за собствеността и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно съществуващата уредба лицата – чужденци, придобиват такова право при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22 от Конституцията, обнародван и влязъл в сила. Тоест понастоящем за чужденците съгласува забрана да притежават собственост върху земя и понастоящем, тъй като не съществуват международни договори, ратифицирани за Република България и влезли в сила, с изключение на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Тоест изводът е, че към момента правната уредба на най-високо ниво, на конституционно ниво не разрешава притежаването на земеделска земя от чужденци и граждани на трети страни, тоест нечленки на Европейския съюз. Това е уредено в три нормативни акта и е разписано в Конституцията на Република България по отношение на трети страни – граждани и техни юридически лица.
По отношение на граждани на страни – членки на Европейския съюз, възможността те да притежават земеделска земя е уредена в Договора за присъединяване към Европейския съюз, Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз в сила от 1 януари 2007 г. и Конституцията на Република България. Защото имаме и влязла в сила ратифицирана конституционна процедура и договор.
Тоест по отношение на лицата от трети страни според нас правната уредба и в момента е достатъчна, за да не допуска собственост на чужденци, граждани на трети страни и техните юридически лица върху земята в България.
По отношение на страните – членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство техните граждани и юридически лица, регистрирани по техните закони, Министерският съвет няма правен инструмент, с който да спре или прекъсне, както ние разбираме думата „меморандум”, едностранно нито един от тези три правни инструмента – нито Конституцията на Република България, нито Договора за присъединяване към Европейския съюз, нито Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Тоест това, което ние смятаме, че са имали предвид народните представители, разбира се, може би не сме прави, е, че те са имали предвид първата хипотеза, в която чужденци от трети страни би трябвало да не могат да закупуват и да притежават земеделска земя – нека това да уточним, става въпрос за земеделска земя – на територията на Република България. В решението пише „чужденци”.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В решението става въпрос за всички чужденци.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: В такъв случай Народното събрание би следвало да денонсира Международния договор, ако е такава истинската воля на народните представители, за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз и да даде мандат на правителството за провеждане на нови преговори и договаряне на нов договор, който ще бъде ратифициран по конституционната процедура на всяка една от 28-те държави – членки на Европейския съюз.
Това е накратко за ваша информация.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, аз не съм член на тази комисия. Но след като чух това, което каза вицепремиерът, искам да задам един въпрос: защо не подкрепихте разумното предложение на политическа партия „ГЕРБ”, което беше точно това, което каза в момента госпожа Златанова.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Към кого е насочен този въпрос? Реторичните въпроси са хубаво нещо, те се задават в друга обстановка, може би по-приятна от тази, която е в момента.
Госпожо вицепремиер, благодаря Ви. Всички аргументи, произтичащи от чл. 5 и чл. 22 на Конституцията, Приложение 6 от Договора за присъединяване бяха обсъдени на тази комисия и изтъкнати като съображения. Решението е политическо, а не юридическо. Въпреки изложените съображения болшинството от членовете на комисията решиха да гласуват по този начин, по който гласуваха и в залата. това е положението. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на въпросите към вицепремиера госпожа Златанова аз предлагам да приключим парламентарния блиц-контрол и да благодарим за участието.
Предлагам да използваме присъствието на господин Куюмджиев, който на предишното заседание не беше тук, по отношение на неговия законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. В нашето становище сме посочили, че измененията и допълненията са в рамките на директива 2009/72 и директива 2009/73. Тоест законопроектът не противоречи на правото на Европейския съюз.
Има ли други становища?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не можах да се обърна към вицепремиера, но, господин председател, поне към Вас да се обърна. Исках да попитам, но не ми дадохте тази възможност, вицепремиерът за какво ни раздаде този пасквил. Каква му е целта? Не ми дадохте тази възможност. Разбрах, че е доставен от кабинета на вицепремиера и това беше моят въпрос, но не ми дадохте възможност да го задам, за мое огромно съжаление. Не е ясно кой го дава и с каква цел. В него освен опит за политически манифест след апела тази комисия да е аполитична и европейските фондове да не се прилагат за политически цели, виждаме само това, затова го наричам пасквил. Вие по-добре от мене знаете дефиницията и на пасквила, и на манифеста. Трябва да знаем с каква цел ни се раздава.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: На „манифест” специално знам по-добре. Нашата партия е автор на манифести.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Чудесно, значи ще ме подкрепите в тази посока да разясним целите на тези документи и дали ще политизираме темата. Ако няма да я политизираме, освен да пишат глупости, нека да напишат и какво ще правят оттук нататък.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаема госпожо Павлова, от дългото си участие в политиката напоследък съм стигнал до един извод. Бих могъл да отговарям за действия, които лично съм извършил. Трудно ми е да отговарям за действия на други лица.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие не ми дадохте думата да попитам госпожата.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Съжалявам, че не съм схванал Вашата мисъл. Очевидно можете да зададете този въпрос към госпожата…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Другия месец!
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Лично аз ще се опитам да получа отговор защо ни е раздаден този материал и какво се цели с него.
Колеги, по Закона за енергетиката имате ли някакви забележки? – Няма.
Който е съгласен да приемем становището на нашата комисия по този законопроект, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Благодаря ви. Има ли други въпроси? – Няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Младен Червеняков)