П Р О Т О К О Л №13/07.11.2013 г.

---

На 7 ноември от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33/30.10.2013 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 302-01-31/25.10.2013 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
На заседанието присъстваха: Зинаида Златанова – заместник- министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието Карина Караиванова – директор на дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
В днешния дневен ред сме включили три точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33/30.10.2013 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 302-01-31/25.10.2013 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2014 Г., № 302-01-33/30.10.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Искам да благодаря на нашите експерти за изготвеното становище по законопроекта за държавния бюджет, в който подробно са се спрели на всички аспекти, които касаят дейността на нашата комисия. като в точки от 1 до 5 са се постарали да видят бюджета в светлината на европейската политика, онези критерии, към които се стреми Европейският съюз, а в точки 6 и 7 – двата основни въпроса, които касаят нас, средствата от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз, както и на Кохезионния фонд и това национално съфинансиране, което е осигурено за реализацията на съответните програми в следващия програмен период.
В точка 7 е дадено становището относно вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз.
Изискана е и е представена справка от Дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите специално за нашата комисия, която касае дейността по оползотворяването на средствата от Европейския съюз и други донори.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието,
Добринка Кръстева – директор в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз”,
Веселин Иванов – съветник в политическия кабинет на вицепремиера,
Карина Караиванова – директор в дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите.
Госпожо вицепремиер, заповядайте да вземете отношение по бюджета, разбира се, това, което касае нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, господин председателю. Видно е от становището на вашите експерти, че те много подробно, както казахте Вие, са изкоментирали цялото предложение.
Що се касае до това, което е важно във вашата комисия, можем да кажем следното на уважаемите народни представители. Поетият ангажимент от правителството в бюджета за 2014 г. за оптимално усвояване на средствата от Европейския съюз чрез тяхното ефективно управление и разходване е в подкрепа на политиката му в сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта и доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура.
През 2014 г. секторите, стимулиращи икономическия растеж, намират изключителна финансова подкрепа от оперативните програми, съфинансирани, от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и от други фондове и програми.
Отчетена е постоянна положителна тенденция за чувствително нарастване на процента на усвояемост на средствата по оперативните програми, както и навлизането в новия програмен период 2014 – 2020 г.
Бих желала да използвам случая да представя на вашето внимание подхода за планиране и разчетите за евросредствата през 2014 г.
Тяхната висока степен на реалистичност дава гаранции, че са осигурени достатъчно средства за осъществяване на възможно най-голям брой проекти по отношение на средствата от структурните и Кохезионния фондове и други програми и инструменти.
При планирането на разходната и приходната част на бюджета са отчетени спецификите във връзка с прилагането на програмите за следващия програмен период, както и опитът от прилагането им в настоящия период.
Практиката от настоящия програмен период показва ,че реално схемите по отделни програми стартираха към края на първата му година, като през 2007 г. почти нямаше разплащане на разходи по отделните програми, а разходването на средства стартира реално през 2008 г. Следва да се има предвид обаче, че това беше първият програмен период, в който България е прилагала структурни фондове и Кохезионния фонд.
На практика целият натрупан опит през настоящия програмен период дава увереност, че реалното разходване на средствата по оперативните програми през следващия програмен период ще започне много по-рано.
Следва да се има предвид също ,че към настоящия момент има съществено забавяне по отношение на одобряването на нормативната уредба на ниво Европейски съюз и неминуемо това ще има пряко отражение и върху реалния старт на прилагане на оперативните програми, което ще доведе до закъснение на старта им спрямо настоящия програмен период.
Разходна част.
При планиране на разходите за 2013 г. по оперативните програми, съфинансирани от структурните и Кохезионния фондове , е взето под внимание събирането на две бюджетни за Европейската комисия години, съгласно правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент М + 2 или М + 3.
Тъй като в следващата година България ще прилага правилото М + 2, то праговете за постигане през 2014 г. не са толкова високи, колкото през настоящата година.
Изготвянето на разчетите за 2014 г. е съобразено и с началото на програмния период 2014 - 2020 г. Вземайки под внимание и текущата подготовка на новите оперативни програми, се очаква тяхната същинска реализация да започне през 2014 г.
В резултат на горните фактори планираните разходи за 2014 г. са с 576 млн. лв. по-малко спрямо тези за 2013 г.
При планиране на разходите за 2014 г. е отчетен и фактът, че през следващата година за първи път се застъпват два програмни периода, в които България е пълноправен член на Европейския съюз. За определянето на разходите по отделни оперативни програми са взети предвид етапът на изпълнение на съответната програма, както и характерът на проектите, които се подпомагат.
Две думи за общата селскостопанска политика. Приоритетите в областта на общата селскостопанска политика са насочени към създаването на организация на пазара на земеделски продукти, подкрепа на доходите на земеделските производители и развитие на селските райони.
Основните инструменти за провеждане на обща селскостопанска политика са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските стопанства, както е известен първи стълб на общата селскостопанска политика, и политиката за развитие на селските райони или известният втори стълб на общата селскостопанска политика.
По линия на първия стълб на общата селскостопанска политика ще постъпят средства за подпомагане на земеделските производители по схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.
По линия на втория стълб на общата селскостопанска политика ще постъпят средства за развитие на селските райони. През 2014 г. се очаква и стартирането на програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
По отношение на общата рибарска политика, през 2014 г. успоредно с изпълнението на оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” се предвижда стартирането на Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. Към настоящия момент все още не е окончателен размерът на бюджета на Програмата за морско дело и рибарство, както и направленията, по които ще се извършва подпомагането.
И последната точка е вноска в общия бюджет на Европейския съюз. Вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз за 2014 г. се предвижда да е в размер на 904,7 млн. лв.
В заключение, считаме, че заложените разчети за евросредствата за 2014 г. отчитат реално възможностите и напредъка за оптимизирането на структурите и процесите, касаещи минимизирането на сроковете за извършване на плащания по всички програми, напредналия етап на осъщестгвяването на голям брой проекти, съфинансирани от Европейския съюз, както и стартирането на новите оперативни програми за новия програмен период 2014 – 2020 г.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Уважаеми колеги, имате думата за становища, мнения, процеси. Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз първо искам да благодаря за детайлната справка, която получихме още вчера от дирекция „Национален фонд” за всички приходи и разходи. В справката няма изненади, така че нямам въпроси, свързани с нея. Но имам друг въпрос.
Правен ли е анализ на риска и има ли страната готовност да реагира при евентуален – надявам се да не се стига до този сценарий – интеръпшън или съспенжър на някои от финансовите инструменти? Добре знаете, че при всяка от тези процедури дължимите плащания от страна на бюджета към бенефициентите продължават да стоят като ангажимент, а в същото време не могат да се възстановяват средства от Европейската комисия.
Особено неблагоприятно би било, ако това се случи във втората част от календарната година, не е изтекъл срокът за приключването на календарната година. Един подобен сценарий може да образува допълнителен товар върху бюджета в зависимост от финансовия инструмент от 200-300 млн. лв., а в най-негативните сценарии – половин милиард.
Въпросът беше дали е правен подобен анализ на риска или държавата има достатъчно буфери да противодейства на такъв риск.
И имам един втори въпрос, но може би ще го задам, след като получа отговор на първия.
П РЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предлагам да го зададете сега.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Второто не е толкова въпрос, колкото препоръка. То е свързано и с изготвеното становище от страна на комисията. Разбира се, в становището съвсем коректно са отбелязани някои добри стъпки, свързани с проекта за бюджет.
Аз тук бих искал да отбележа отношенията с Европейската инвестиционна банка. Темата е коментирана и не бих могъл да кажа нещо различно от това, което съм казал до момента. Само че има един такъв съществен въпрос, по който няма коментар, а ми се струва ,че точно нашата комисия би следвало да вземе отношение по него. Става дума за разпределението на средствата от половин милиард лева от така наречения Фонд за растеж.
Доколкото основни ценности и принципи в работата на комисията са спазване на конкурсното начало, прозрачност, честни правила и т.н., по отношение на този фонд имам един латентен проблем.
Фондът сам по себе си безспорно е добра инициатива. Тя е съобразена с добрите европейски практики за разпределение на финансирането на конкурсен принцип. Само че има един базисен проблем. хубаво, имаме запис в бюджета за половин милиард лева. Само че нямаме първото съществено изискване – в името на какви цели и в името на какви принципи ще се разпределят тези средства.
Това ,че към момента нямаме процедури, не е кой знае каква беда. Процедури на база опита, който е натрупан, биха могли да бъдат разработени и, както е казано в текста, утвърдени от Министерския съвет само в рамките на един или два месеца. Само че как аз като народен представител да подкрепя бюджет, в който има такъв значителен разход, като половин милиард лева, след като никъде не е казано в името на какви цели ще бъдат изразходвани тези средства? Поне на първоначален етап целите би трябвало да са ясни.
На второ място, споменава се и то не в самия текст на бюджета, а по-скоро го чух като коментари от представители на каблинета, че бенефициенти на финансирането от този фонд ще бъдат местни власти, областни администрации и министерства. Според мене категорично в становището на комисията трябва да влезе текст, където настояваме или дори предлагаме да има ясни квоти за различните видове институции. Недопустимо е институции на централната държавна власт да се конкурират с местните власти. Тук имаме изначална неравнопоставеност по най-простата причина че самата държавна централна власт ще разпределя финансирането.
Това са ми двата коментара, като вторият е с характер на предложение и препоръка. Благодаря.
П РЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Колеги, други въпроси? Ако няма, да отговорите, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Господин Дончев! Едно уточнение по първия въпрос. Говорите за прекъсване на плащания по оперативни програми. Дотолкова, доколкото обсъждаме бюджета за следващата 2014 г., имате предвид дали в този бюджет за 2014 г. са заложени буфери при такива ситуации или нещо друго имате предвид?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако, недай боже, се случи по една или по друга причина, дали имаме прекъсване или прекратяване – нали това са две различни процедури – на плащанията в година, в която все пак трябва да бъдат усвоени доста големи като обем плащания? Има ли бюджетът необходимата гъвкавост и буфери да отиграе ситуацията? Защото напомням, че в такава ситуация се дължат плащания към бенефициентите, а в същото време не могат да се възстановяват средства от Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: При интеръпшън не могат да се възстановяват временно до отстраняване на пропуските. Така че ще отговорите за втората половина на 2014 г.
Буферите в бюджета би следвало да предвидят всякакви непредвидени обсктоятелства, не само тези. Допускам, че колегите от Минисктерството на финансите, както и всяка година преди това, защото процедурата е, слава богу една и съща, са разчели бюджета така, че да могат да се посрещат всякакви непредвидени обстоятелства, включително и прекъсване на плащания. Като знаете, че вероятността от това обикновено не е голяма, така че не разбирам докрай какво ме питате.
Няма как да бъдат предвидени и сумите за след година и половина, за които ще бъдат прекъснати или спрени хипотетично плащания.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би от Министерството на финансите ще добавят нещо.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Само две думи. Така или иначе от цифрите, които са заложени в сметките за средствата от Европейския съюз е видно ,че сумите за разходи значително превишават приходите. Една от причините за това е, че се налага така или иначе да префинансираме. Тоест ако, недай си боже, се реализира такъв сценарий…
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да не си служим с термини от библията.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Ако се реализира такъв сценарий, бюджетът би могъл да поеме такъв риск при разчетено салдо дефицит от 409 млн. който в крайна сметка е валиден в края на годината. Това са параметрите.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ще предложа това, което Вие казахте, да влезе като един абзац в нашето становище, което ще го гласуваме. Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, колеги! Аз ще продължа малко разсъжденията на колрегата Дончев. Може би въпросът е по-скоро към Националния фонд.
Гледайки внимателно числата, първо ми се иска да попитам каква е методиката на планираните приходи и разходи. Защото наистина това са три години, един период със сигурност на застъпване на разходи от новата финансова рамка 2014 – 2020 г. Но у мене възникват няколко въпроса.
Първият. Към настоящия момент префинансирането на изпълнението на фондовете, извън нашето съфинансиране, само при вас е около 1 млрд. 740 хил. лв. към края на октомври.- планираме за следващите три години да увеличим този дефицит още с нас 3 млрд. лв.
Това очевидно ще се отрази на финанснирането на дълга, защото това са над 30 процента от предвидения дълг, който трябва да финансираме през следващите три години.
Само че аз имам такъв въпрос. Като погледнем числата, излиза примерно в приходната часкт, че ние планираме в следващите три години Европейският съюз да ни възстанови 3 млрд. 900 млн. евро – закръглям. Само по настоящата финансова рамка по седемте оперативни програми ние имаме да получаваме към 1 октомври още, ако приемем заложения сценарий за стопроцентово усвояване, от порядъка на 3 млрд. 700 млн. евро. Това означава ли, че директно сме планирали загуба по трасето? И ако сме планирали, какви са те? Тук трябва да си го кажем. Или има някакъв друг сценарий, който поне аз не мога да го видя. Защото това трябва да е много ясно, тъй като това се отразява както на задължаването на консолидираната фискална програма, така и на амбициите да получаваме средства.
Както и да ги смятаме, реално заложените разходи в следващите три години са малко над 5,5 млрд. евро. Само по седемте оперативни програми имаме възможност за разходи оттук насетне още за 4 млрд. и нещо. Това означава ли, че по другите рамки ще имаме много малки разходи? ИЛи, пак повтарям, имаме планиран някакъв процент неусвоявани?
Това не го приемайте като някакво обвинение. Просто искам да си кажем точно каква е реалността, за да бъде реалистичен бюджетът. Все пак ние трябва да го подкрепим и да знаем точно какво подкрепяме. Особено като дългосрочна политика.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, други въпроси имате ли? Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Моят въпрос е малко допълващ цялостната тема за еврофондовете. Но преди това ще направя един общ принципен коментар.
Струва ми се, поне вчера след заседанито на Регионалната комисия например, че някои от министерствата залагат крайно песимистични – да ги нарека, или слабо амбициозни цели за разходи през следващата година от новия програмен период, като например Министерството на регионалното развитие е заложило само 12 млн. лв. в новия програмен период да бъдат реално изразходваните средства. За мене лично това е прекалено ниска сума – 12 млн. лв., при условие, че в крайна сметка неслучайно въз основа на научените уроци от този програмен период направихме предефинирани проекти, дадохме средства по линия на техническа помощ за тези проекти, възлагането по тях може да започне веднага, бих казала, защото възлагането на обществена поръчка отнема време, за да доведе до това да не е нулева годината. Макар че нашите опасения за нулева година виждам, че се потвърждават. Почти нулева е годината и от това, което виждаме в бюджета като цифри, заложени в новия програмен период.
От тази гледна точка планирате ли все пак да преразгледате тази тема с министерствата. В Министерството на регионалното развитие и в Пътната агенция например има готови проекти. Тези 12 млн. лв. според мене са крайно недостатъчни, предвид обема на готови проекти, които имаме подготвени и в общините, и в Пътната агенция. Давам този пример.
Вторият ми вече конкретен въпрос е за заема от Европейската инвестиционна банка. Наскоро обсъждахме тази тема и на комисия. знаем, че Европейската комисия върна от разглеждане двете апликационни форми за два от проектите заради това, че не е осигурено достатъчно финансиране за ж.п.проектите.
Гледайки, че имате готовност за сключване на нов структурен заем с Европейската инвестиционна банка, моят въпрос е какво точно се случва там, ще фазирате ли проектите в сектор ж.п., което е възможно, те да започнат да бъдат финансирани от новата програма в ж.п. сектора или ще завършите тези ж.п. проекти с финансиране от заеми? Защото така или иначе виждаме ,че бюджетната политика на правителството е насочена към много сериозно взимане на заеми. Но в този случай можем да си спестим заема за ж.п. проектите, а за тях да използваме безвъзмездно финансиране, като фазираме проектите в ж.п. сектора в този програмен период за следващия период и с освободените пари финансираме готовите и в процес на изпълнение.
Тук заместник-министърът на регионалното развитие ще потвърди. Има в процес на изпълнение пътни проекти, които не се финанснират с европейскофинансиране заради неосигурено такова по железопътните проекти.
От цифрата, която виждаме, заложена за следващата година, която да се изразходи по линия на Европейската инвестиционна банка и кредитното споразумение за структурния и програмен заем, каква част от него е, има ли договореност вече с Европейската инвестиционна банка, ще финансира ли ж.п.проектите, със заем ли ще ги финансира или комбинирано със заем и безвъзмездни средства и какво правим въобще по тази тема?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Кой ще започне. Може би госпожа Караиванова, тъй като имаше конкретни въпроси към нея.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: В отговор на запитването от господин Михалевски. В никакъв случай разчетите не са правени при допускане на загуба на евросредства. Съобразявали сме се с конкретните цели за всяка една от годините.
Това несъответствие идва от факта ,че до края на 2015 г. бенефициентите имат право да извършват разходи. И държавата като такава може да подава заявки към Европейската комисия през годините 2016 – 2017. Може да се търси равнение единствено и само с окончателното подадено заявление за възстановяване на средства от Европейския съюз. Защото по правило, по регламент на окончателното наше заявление се възстановяват последните 5 процента, които са задържани от Европейската комисия. тоест правилото е всички до момента, предоставени на държавата аванси, плюс междинните плащания, които е извършила Европейската комисия, не могат да надвишават 95 процента. Оттам идва разликата, която се забелязва.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: По отношение на двата въпроса на госпожа Павлова. Що се отнася до възлагането на обществени поръчки по проекти, които ще бъдат финансирани по следващия програмен период в момента, да речем, до края на годината, нека първо да видим какво ще е европейското законодателство, което, както казахме, още не е прието. Тоест как да поемем риск, като не знаем. Как да знаем кое е допустимо и недопустимо. Няма как, без да има европейско законодателство. А не виждам и как Пътната агенция или някоя община, без да има и българско законодателство, което ще се изготви на базата на европейското, което ще се приеме, ще поеме този риск.
Така че зависим от приемането на европейското законодателство и зависим от незабавното приемане на българското след това въз основа на приетото европейско. Имаме пълна готовност – и Централното координационно звено, и Национален фонд работят заедно, за да можем много бързо да излязат постановленията за следващия програмен период.
Откровено ви казвам, аз не виждам Вие как си представяте реалистично някой да поеме този риск, без налично законодателство да прави обществени поръчки, да изпълнява проекти. Просто някак си това не ми изглежда реалистично. И без отговор за безвъзмездна финансова помощ с управляващ орган как ще стане възлагане на обществени поръчки от потенциален бенефициент, който не ми е ясен към момента, като нямаме оперативни програми.
Това нещо просто не си го представям как ще стане. Но ако Вие имате идея, сме отворени и бихме обсъдили всяка такава идея, която ще ускори прилагането по този начин.
Да, в други държави се прави, но това са държави, които имат много по-голям опит и много по-големи свободни финансови и бюджетни средства, за да може да се поеме, защото това така или иначе е риск.
По отношение на двете апликационни форми. Честно казано, за тези детайли бих Ви препоръчала да попитате моя колега министъра на транспорта как смята да се справи. Моята информация е, че фазиране на ж.п. проектите не е възможно според Европейската комисия. как ще се финансират – това е в процес на обсъждане в момента.
Що се отнася до заема за следващия програмен период, който и в проекта за държавния бюджет се обсъжда, мисля, че ще се обсъди възможността да се вземе такъв заем, да се договори такъв заем. Знаете, от него не се изразходва цялата сума наведнъж, а при необходимост, тогава, когато е необходимо да се финансират конкретни проекти и дейности. Така че това е една хипотетична възможност, която ще бъде обсъдена при съобразяване на общите показатели и параметри на държавния бюджет, за да може макроикономическите показатели по бюджетните баланси да не бъдат нарушени.
Ако госпожа Караиванова има още нещо, може да ме допълни. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Златанова. Не мога докрай да се съглася, поради простата причина, че всички знаем, че рпегламентите ще се приемат най-вероятно до край на месец ноември. А дори и през декември да се приемат, в тях няма да има кардинални промени спрямо това, което представляват регламентите в момента.
Освен това в регламнтите също така е записано ,че ние от януари можем да започнем да провеждаме обществени поръчки. Тук става въпрос за допустимост на разходите.
За бенефициентите. Ясни са бенефициентите. Ние неслучайно имаме предефинирани проекти с предефинирани бенефициенти. Това ни е наученият урок, именно кореспондирайки към това, което направихте и във Вашето изложение, за да можем, поучени от грешките в първия програмен период, за да нямаме първите години нулеви години, го направихме. Така че бенефициентите са ясни, проектите са ясни и са подготвени, допустимостта на разходите – също.
Затова съм уверена ,че в първите месеци на следващата година може да започне да се инициира провеждането на процедурите, разбира се, при създаването на добра нормативна база за това. Но опит има. Нормативната база съществува, няма да отктриваме топлата вода.
Аз апелирам още веднъж да се помисли в тази посока, да се ускорят процесите. Защото това, което чухме вчера и на Регионалната комисия, е, че най-рано през юни, като има програми, тепърва ще започнат да се отварят схеми, да се кандидатства, да се сключват договори за безвъзмездна помощ и оттам нататък да се провеждат процедури. Това гарантирано ще доведе не до една, а до две нулеви години, нещо, което съм убедена, че нито ниеискаме, нито вие искате и не трябва да го допускаме.
По отношение на пътните и железопътните проекти аз се надявам да се възползвам от това ,че тук е заместник-министърът на регионалното развитие. Но искам още веднъж да кажа следното. И министърът на транспорта заяви. Това е и в целите на „Европа 2020” – от една страна, развитието на ж.п. транспорта. Защо да го плащаме със заем ние, българските данъкоплатци, при условие, че можем да го плащаме с европейско финансиране?
Да, наясно съм, че Европейската комисия държи единият от проектите да не се фазира, да се довърши, но за другия не е така. И след като можем за него да получим безвъзмездно финансиране, да искаме да го дофинансираме със заеми, е притеснително.
Аз още веднъж апелирам и към Вас с министъра на транспорта да преразгледате тази позиция с министъра на финансите, защото тя не е добра. В цялостната ситуация, в която държавата се нагърбва с толкова много заеми, там, където поне може да не е със заем, не трябва да го допускаме, след като можем да го подсигурим с европейско финансиране. Още повече, когато говорим за текущи, в изпълнение и то с договори за безвъзмездна помощ по оперативна програма „Пътни проекти”, които в момента нямат европейско финансиране. Това също не трябва да го допускаме.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Някакъв коментар?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Тунелът под Шипка или ж.п. проекта да изберем от всичките, които нямат европейско финансиране? Аз ще съм много благодарна да направите един списък народните представители, може би ако искате, по избирателни райони, и да приоритизирате кои от всичките проекти, които нямат финансиране и не могат да имат, да бъдат финансирани. Защото ясно е, че нуждите са много по-големи от възможностите. И за съжаление не само са по-големи от възможностите на европейския бюджет, но са по-големи и от възможностите на българския бюджет, който не може да си го позволи. Ако ние бихме имали достатъчно възможности в националния бюджет, не би имало нужда да се обръщаме изобщо и не бихме били приоритетна държава за европейско финансиране.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо Златанова, финансиране има. Въпросът е на добра организация, добро планиране. Мисля ,че госпожа Караиванова може да го потвърди. Финансиране има, има и договори за безвъзмездна финансова помощ. те са сключени при ясна визия, че има достатъчно финансов ресурс, свободни средства. Възможност за пътища има. Не става въпрос за тези избирателни райони и не става въпрос за политизиране на темата.
Обвинявате ни, че ние политизираме темата. Ние не я политизираме. Ние Ви го казваме експертно как е, а не го политизираме. Не го политизирайте и Вие. Просто възложете на министъра на транспорта и на министъра на финансите, Вие сте ресорен вицепремире, да си свършат работата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Ще възложа незабавно, още този следобед на госпожа Караиванова да намери парите за всички средства. Обещавам. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Все пак да не забравяме, че обсъждаме проекта за бюджет. Въпроси по бюджета има ли, колеги?
Ако няма, да благодарим на госпожа Зинаида Златанова, на госпожа Караиванова за участието. Предстои ни гласуването на бюджета за първо четене.
Който е съгласен да приемем бюджета, моля да гласува.
Гласували: за 10.
Предлагам това, което казах в началото, заедно с експертите и с господин Дончев да уточните един абзац в становището, това, което каза господин Дончев в началото, да влезе в нашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Господин председател, може ли една корекция. Мисля, че трябва да направим две гласувания. Първото е гласуване със становището на Висшия съдебен съвет за бюджета и втори път, със становището на Министерския съвет.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не, не. ние гласуваме становището, което е изготвено. В становището предлагам, да се включи, както предложих в началото, един абзац с това, което господин Дончев добави.
Поставям отново на гласуване становището на комисията.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 7.
Благодаря ви, колеги, приемаме нашето становище по законопроекта за държавния бюджет на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 302-01-31/25.10.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка гости на нашето заседание са:
От Министерството на регионалното развитие
Мирослав Мазнев – заместник-министър
Боянка Георгиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна”
Стела Кръстева – отдел „Винетни такси”.
Господин Мазнев, ние сме изготвили становище. Знаете преценката на нашата комисия – само доколкото съответства с правното на Европейския съюз. Посочили сме съответните две директиви, с които е съобразен законопроектът. Имате ли нещо допълнително да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Вие сте отчели тези фактори, които ние сме имали предвид при изготвянето на този проект. Ако е необходимо допълнително разяснение, ще го направя.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате ли въпроси по законопроекта? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем това становище моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По точка „Разни”, колеги, искам да направя едно съобщение. Имахме една среща миналата седмица с представител на Европейската асоциация на аптекарите господин Гелев, който дойде тук във връзка с едно становище на КРИБ по отношение на Закона за лекарствените средства. Там се въвежда едно ограничение във връзка с търговията с лекарствени средства – тогава, когато имаме износ на лекарствени средства, да се уведомява Агенцията за лекарствени средства, с оглед недопускане липси на нашия вътрешен пазар, особено в случаи, когато има епидемии.
Имаше известни становища ,че това противоречи на правото на Европейския съюз. Направихме съответните справки. Член 36 от Договора за функциониране на Европейския съюз изрично е предвидил ограничение на правото на свободно движение на стоки, тогава, когато се касае за живота и здравето на хората.
Аз уведомих господин Гелев за тази разпоредба на закона и за евентуалното становище на вносителите. Той помоли да запозная комисията с този разговор, поради което наистина ви запознавам с този разговор, който се е състоял с него.
Имате ли нещо друго да добавите в точка „Разни”? – Няма.
Ние приключваме заседанието. Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз продължава своята работа с господин Ангелов. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Младен Червеняков)