П Р О Т О К О Л №14/20.11.2013 г.

---

На 20 ноември от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, № 302-02-20/11.11.2013 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроекта за доброволчеството, № 354-01-71/30.10.2013 г., внесен от Гинче Димитрова Караминова и група народни представители.
3. Изслушване на Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, във връзка с актуалната ситуация на оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г.
4. Разни.


На заседанието присъстваха: Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Искра Михайлова – министър на околната среда и водите.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Моля да започнем заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Приятно ми е да ви съобщя, че сме поканили в нашата работа и в заседанието на комисията ще участват гости от Турския меджилис – господата Мустафа Юзтюрк , който е депутат от Бурса, от Партията на справедливостта и развитието, председател на групата за приятелство на Турция и България и, както разбрах тази сутрин, председател на Комисията по енергетика на Турския парламент, господин Бюлент Белен – депутат от Егида, от Партията на националистическото движение. Те осъществяват посещение в нашата страна по покана на нашия парламент и изявиха желание да видят как работи една от комисията. В предварителните разговори имахме предвид да бъде по-голяма делегацията, включваща и представители на Комисията по европейските въпроси, в резултат на което нашите колеги от Турския парламент са тук.
Раздаден ви е предварително дневния ред, който включва три точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, № 302-02-20/11.11.2013 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроекта за доброволчеството, № 354-01-71/30.10.2013 г., внесен от Гинче Димитрова Караминова и група народни представители.
3. Изслушване на Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, във връзка с актуалната ситуация на оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г.
4. Разни.

Започваме с първа точка от дневния ред:
Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, № 302-02-20/11.11.2013 г., внесен от Министерския съвет.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Маринела Петрова – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика”
Мария Маринова – старши експерт в същата дирекция
Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз.
Ние сме изготвили становище по законопроекта. Господин заместник-министър, имате думата за представяне на законопроекта и за отношение към подготвеното становище от страна на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е представен законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
Преговорите по проекта на договора започнаха през месец декември 2011 г. и основната цел е свързана със засилване на бюджетната дисциплина, за гарантиране на дългосрочна финансова стабилност и на второ място, да се въведат механизми, с които да се подобри координацията на икономическите политики.
Със свое решение от месец януари 2012 г. Четиридесет и първото Народно събрание подкрепи подписването от Република България на Договора, като постави следните условия:
Република България да приложи разпоредбите на Дял ІІІ от Договора след ратификация от Народното събрание;
Участието в Договора да не води до финансови задължения за страната ни и ангажименти за хармонизиране на данъчната политика с договарящите се държави;
България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяване към Еврозоната.
Договорът беше подписан през месец март 2012 г. Единствено Великобритания и Чехия не се присъединиха. Към момента 23 от тези 25 държави са депозирали своите ратификационни инструменти в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Единствено Белгия и България все още не са ратифицирали Договора.
В споменатото решение на Народното събрание е отразен предложеният законопроект. България се ангажира с прилагането на разпоредбите на Дял ІІІ на Договора, считано от 1 януари 2014 г.
Бих искал още веднъж да подчертая, че участието на България в Договора няма да доведе до финансови задължения за страната ни и ангажименти за хармонизиране на данъчната ни политика с договарящите се държави.
Разпоредбите на Дял ІІІ касаят единствено и само засилване на бюджетната дисциплина и не нарушават по никакъв начин правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика. Дял ІІІ най-общо предвижда следните правила:
Бюджетната позиция на правителството следва да бъде балансирана или с излишък, което означава годишният структурен баланс да е на средно срочна бюджетна долна граница на структурния дефицит от 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. При условие обаче, че публичният дълг е значително под 60 процента, долната граница за средносрочната бюджетна цел може да бъде дефицит от 1 процент. При значителни неотклонения от средносрочната цел следва да се задейства автоматичен механизъм.
Другият основен дял от Договора – Дял ІV, който България няма да прилага към момента, предвижда засилване на координацията на икономическите политики между договарящите се страни, като последните гарантират, че всички основни реформи в икономическата политика, които планират, ще бъдат предварително дискутирани и координирани помежду им.
Въпреки че принципно подкрепяме координацията на икономическите политики като част от процеса по задълбочаване на европейската интеграция и единния пазар, за нас е изключително важно да се гарантира запазването на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика. Ниските данъци са важна предпоставка страните с по-ниски доходи да постигнат подобряване на инвестиционния климат, повишаване на конкурентоспособността и растежа.
На последно място, бих искал да подчертая, че ратифицирането на Договора е условие за участие на държавните и правителствени ръководители на държавите извън Еврозоната в срещи на върха, когато на тези срещи се обсъждат въпроси за конкурентоспособност, изменението на общата архитектура на Еврозоната и основополагащите се правила, които ще се прилагат в бъдеще.
С други думи, ратифицирането на Договора ще гарантира участието ни в срещите на върха на Еврозоната, когато на същите се обсъждат важни теми, като бъдещето на единната валута.
Благодаря ви. Молбата ми е законопроектът за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз да бъде приет.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би да кажете две думи за тази декларация по чл. 14, § 5 от Договора, която се съдържа в решението на Министерския съвет. Какъв е смисълът и съдържанието на тази декларация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Смисълът и съдържанието на тази декларация е свързан със запазване на възможностите на България да поддържа активно поведение при провеждане на икономически политики, използвайки възможностите на държавния бюджет, като стимулира вътрешното потребление през увеличаване в една значителна част от случаите, когато то е възможно и съобразено с общата цел – финансова стабилност, и увеличава правителствените разходи. В този смисъл са и промените, които бяха направени в актуализирания вариант на бюджета. Отчита се стопанският и икономически цикъл, в който е България в настоящия момент, както и страните – членки на Европейския съюз и света като цяло и на тази основа се търсят възможности за провеждане на антициклична политика.
Това е логиката на това ,което е заложено. Това дава възможността на България да запази ниското данъчно законодателство, ниското равнище на данъци, което служи като възможност за привличане на инвеститори и едновременно с това е съобразено с ниското равнище на доходи.
Към това бих добавил, че това допринася в значителна степен за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. благодаря ви.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Колеги, имате думата за становища, въпроси. Заповядайте. – Няма.
Колеги, който е съгласен да приемем становището на комисията. Предполагам, че Вие нямате някакво възражение срещу становището, което сте подготвили. Това, което казахте, е изложено в становището на комисията, подготвено от нашите експерти. Моля да гласувате.
Гласували: за 17, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО, № 354-01-71/30.10.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ ГИНЧЕ ДИМИТРОВА КАРАМИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Ние сме изготвили становище по законопроекта. Посочили сме европейските актове и резолюциите на Европейския парламент, с които е съобразен законопроектът. Единствената бележка в нашето становище е, че между първо и второ четене могат да се обсъдят някои възможности за включване на добри практики от предложението за регламент за създаване на европейски доброволчески корпус и хуманитарна помощ.
Заповядайте да докладвате законопроекта.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Благодаря, господин председател. Благодаря за становището. Законопроектът, както и Вие казахте, се предлага в изпълнение на законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно решение на Съвета за обявяване на 2011 г. за Европейска година на доброволчеството.
Аз и моите колеги решихме, че има една незапълнена ниша в българското законодателство, а именно регламентиране статута на доброволческата дейност и на доброволческия труд.
Направихме си труда да проучим в кои европейски държави има регламентирано и въведено законодателство като регламент на доброволческите дейности. Съвсем накратко това са Румъния, Чехия, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Молдова, Италия, Испания, Португалия, Белгия, Малта, Кипър, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и други, може би пропускам някои.
Мотивите, с които представям законопроекта, са, че чрез него се уреждат обществените отношения, свързани с организираното извършване на доброволческа дейност.
Необходимост от такъв закон за доброволчеството е наличието на трайно установени обществени отношения, свързани с осъществяването на доброволчеството във всички сфери на обществения живот и съществуващата до момента правна уредба на доброволческите дейности на различни нива, която е предвидена в специални закони и подзактонови актове.
Целите на законопроекта за доброволчеството са, че ще се създаде предпоставка за насърчаване на активна гражданска позиция, защита на организациите и лицата, осъществяващи доброволчески дейности.
Регламентирани са основните принципи на доброволческата дейност, които са законност, равнопоставеност, свободен избор, лична отговорност и безвъзмездност.
Въведени са разпоредбите, които предвиждат участието на доброволци – български граждани, граждани на страни - членки на Европейския съюз, и граждани на трети страни.
Субектите, които пряко ще бъдат засегнати от правната уредба, са доброволчески организации и формирования. В тяхна полза или чрез тях ще се извършва доброволческа дейност. Те ще имат задължението да създадат необходимите условия за осигуряване на защита на живота и здравето на доброволците при извършването на доброволческа дейност.
Регламентират се и основните положения, определящи статута на доброволеца, правата и задълженията му при осъществяване на доброволческа дейност.
Уредени са отношенията, свързани с обучение и квалификация на доброволците. Зададени са видове доброволчество, като се дефинира краткосрочно, дългосрочно и корпоративно доброволчество.
Въвежда се изискването за сключване на писмен договор при дългосрочно доброволчество и се посочват необходимите документи по договора.
Предвижда се създаването на регистър на доброволците, като са посочени основните данни, които трябва да бъдат включени в този регистър, като от това се постига прозрачност в уреждане на отношенията на доброволеца и съответната организация, гарантират се правата на доброволеца и се осигурява защита на правата на заинтересованите граждани и юридически лица.
При извършване на дейност доброволците ще се легитимират с предвиденото издаване на идентификационна карта. Доброволчески организации и формирования се регистрират в Министерството на правосъдието, което поддържа единен национален регистър на доброволческите организации и формирования.
Това е накратко от мене. Ако имате въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз вече зададох един въпрос при представянето. Посочили сме в нашето изготвено становище един от актовете, с които между първо и второ четене законопроектът би могъл да бъде съобразен. Какво е Вашето становище по него? Това е посочено в т. ІV – Регламент за създаване на европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ. Като например Правният съд и изискване към кандидати за доброволци, механизъм за сертифициране при изпращане на организации, създаване, поддръжка и актуализиране на регистър на доброволците, създаването на програми за обучение на кандидатите за доброволци. Дали това може да се допълни?
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Да, това може да се допълни между първо и второ четене. Ние предвиждаме да има зададен регистър на доброволците. Но това може да бъде допълнено и ние приемаме становището.
ИРЕНА КОЦЕВА: Ако ми разрешите, господин председателю, ще допълня за 2011 г. Кристалина Георгиева обявява това нещо, което Вие искате да бъде вкарано. Смятам, че е регламентирана тази дейност в Европейския съюз и бихме могли спокойно да направим тази декларация в нашия общ и преимуществено декларативен законопроект, който предлагаме.
Така че приемайки го, ние ще дадем знак, че доброволчеството е важно за нас и държавата регламентира тази дейност. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Към вносителите, колеги, имат ли становища и въпроси? – Няма.
Становището на нашите експерти е достатъчно ясно. Посочени са актовете, с които е съобразен законопроектът. Не противоречи на европейското законодателство. Вносителите приемат нашите бележки по отношение на допълнителни включвания на разпоредби между първо и второ четене. Има ли нещо неясно? – Няма.
Който е съгласен да приемем предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред. На гости ни е госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, Дин Онбаши – заместник-министър и Соня Панайотова – парламентарен секретар. Тази точка ще я обсъждаме на закрито заседание на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Младен Червеняков)