П Р О Т О К О Л № СОК 2/26.11.2013 г.

---

На 26 ноември се проведе заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Предложения и дискусии за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз през 2014 година.
2. Изслушване на Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет по въпроси, свързани с приключване на текущия период до 2013 г. и планове за развитие на следващия период 2014 – 2020 г.
3. Изслушване на Росица Янкова – министър на труда и социалната политика по въпроси, свързани с намаляване на младежката безработица.
На заседанието присъстваха: Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика, Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от ЕС” в МС.
Заседанието беше открито в 15 часа и ръководено от г-н Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара, председател на СОК.

ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предлагам да започнем работа. Това е второто заседание на Съвета за обществени консултации. Първото беше организационно, това е по същество.
Първо искам да поздравя заместник-министър Росица Янкова, Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” в Министерския съвет. Те ще бъдат наши основни лектори по основните ни точки. Разбира се, и господин Папаризов, който е съветник в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Господин Червеняков за съжаление няма да може да присъства.
Тук са се записали над 20 човека. Горе-долу всички са на линия.
Предлагам да проведем нашето заседание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Предложения и дискусии за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз през 2014 г.
2. Изслушване на Добринка Кръстева – директор на дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет по въпроси, свързани с приключване на текущия период до 2013 г. и планове за развитие на следващия период 2014 – 2020 г.
3. Изслушване на Росица Янкова – министър на труда и социалната политика по въпроси, свързани с намаляване на младежката безработица.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ДИСКУСИИ ЗА ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2014 Г.
По тази точка идеята беше, на базата на това, което е планирано като инициативи на Европейската комисия и това ,което трябва да се разглежда в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да набележим тези въпроси, които са най-интересни, които интересуват най-широк кръг от Съвета за обществени консултации.
Така че аз предлагам тук да няма предложения и дискусии в момента. Целта ни е да се запознаете с тези инициативи, с главната работа на комисията и да подберете, да кажем, едно или две предложения, които да изпратите по имейла в комисията. Ние ще обобщим там, където има най-значим интерес и ще ви предложим дневен ред за следващото събиране, което допълнително ще планираме.
Тоест в момента тук впуснем ли се в дискусии какво да разглеждаме и как да го разглеждаме, това е нещо, което е за бъдещето и ще изпуснем по същество разглеждането на тези две точки от дневния ред.
Така че приема ли се това предложение – на базата на тези материали вие да изпратите вашите предложения за разглеждане на следващи събирания на СОК?
Ако няма други предложения, нека да го приемем и направо да минем към
втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОБРИНКА КРЪСТЕВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРОГРАМИРАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ” КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ТЕКУЩИЯ ПЕРИОД ДО 2013 Г. И ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЛЕДВАЩИЯ ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Тук става дума за въпроса за програмирането на средствата, приключването на текущия програмен период 2007 – 2013 г. и планове за развитие на следващия период 2014 – 2020 г.
През последните дни минаха комитетите за наблюдение на повечето програми, съвсем скоро - на Националната стратегическа референтна рамка, която е, така да се каже, като чадър на всичките. Горе-долу е ясно как приключва поне тази година, която е основна в текущия програмен период. Но все пак има неща, които е интересно да чуем от госпожа Добринка Кръстева, пак казвам – какви са рисковете, как ще приключи 2013 г., някакъв поглед за 2015 г., тоест с усвояването какви рискове се очертават, доколкото е възможно, от сега и какви са мерките, които се взимат, с цел да се гарантира един път пълно усвояване на средствата и втори път, най-голяма ефективност от това усвояване. Това не трябва да го изпускаме.
Основният въпрос може би тук е наддоговарянето. Изтича периодът на договаряне 2013 г, трябва да договорим толкова ,че да минимизираме рисковете от неусвояване. Това, от една страна.
От друга страна да не изправим бенефициентите пред невъзможността да си получат средствата, тъй като тези средства в болшинството случаи не са бюджетирани. И ако те се изпълнят, това означава, че обричаме тези бенефициенти на фалит, каквито и да са те.
Така че това е също важен въпрос – възможността за наддоговаряне. Изтича 2013 г. – това е периодът, в който това трябва да стане. Какви са вижданията по отделни програми или общо за всички програми. И, разбира се, след това вие ще имате думата за въпроси към госпожа Кръстева.
Съжаляваме, че тук нямаме техника. Госпожа Кръстева е готова с тази презентация и бихме я прожектирали, но тя ще бъде принудена в устен формат да ни запознае, а от комисията по имейла на всеки един ще бъде изпратена допълнително тази презентация. За това исках да се извиня предварително. Моля, заповядайте, госпожа Кръстева.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин председател. С по-голямата част от вас се виждаме много често. Здравейте на всички.
След като ви представя къде сме към момента, какво предвиждаме да направим за следващата година за този програмен период, ще ви обърна внимание и върху намеренията ни как да продължим със Споразумението за партньорство и с оперативните програми за следващата година, предвид че сме на прага именно на тези два периода, в момента настоящия и бъдещия.
Най-общо към момента е договорено почти всичко, а сертифицираните разходи от началото на периода досега са около 40 процента. Което ще рече, с късния compliant assessment, който получихме в началото на 2009 г., по-скоро наистина изпълняваме тази програма, която амбициозно си заложихме в края на 2006 г.
Ако погледнете финансовата таблица към Националната стратегическа референтна рамка, ще видите ,че почти всички разходи по оперативни програми са изтеглени в края на периода по единствената логика ,че в началото трябваше да подготвим проекти и схеми, включително и правила и в края на периода наистина ударно да ги разплащаме.
Заради това е и ангажиментът, който се получава за тази година – 1 млрд. 160 млн., който да похарчим като пари, а за догодина – 1 млрд. 166 млн.
Ако сравните с предишните години, ще видите, че там ангажиментът е много по-малък. Още повече ангажиментът през 2007 г. се разпределя по-нататък. След това имахме м + 3. Така че за тази година и за догодина наистина сме пред сериозно предизвикателство как ще похарчим парите.
Съпътстващата тема е какви цели ще постигнем с тях, какви резултати и какви ефекти ще можем да измерим от тях чак може би след 5 години, не и в момента, освен директните пекти, които можем да измерим от Европейския социален фонд към момента. Но не това са всички ефекти, които гоним с кохезионната политика.
Така че към момента сме на платено 50 процента, сертифицирано 40 процента. данните са към края на месец октомври. Това, както виждате, показва ,че имаме време до края на годината този буфер от 10 процента да можем да го сертифицираме пред комисията, така че да можем да достигнем наистина пълния размер на плащанията.
Благодарение на работата на Националния фонд през тази година, която е много-много пъти подобрена в сравнение с миналите години, мога да кажа,че колегите там са се организирали страхотно, използвайки тази дума, те са гъвкави и сертифицират разходи за 10 дни. Така че последните сертификации, които те очакват да получат от управляващите органи, ще бъдат върнати в бюджета ни за тази година, но най-вероятно парите ще получим през март догодина заради невъзможностите на европейския бюджет да ни покрие плащания, но те ще ни бъдат зачислени в бюджета тази година. Последните искания за плащания те очакват от управляващите органи на 12 декември. Така че картината която ние наистина ще имаме за ангажиментите, спазени за тази година, ще можем да кажем в края на декември или предполагам отново на събирането през януари.
Независимо от всичко това аз съм оптимист, че почти ще изпълним ангажиментите по всички програми.
На последните комитети по оперативните програми, включително и на този на Националната стратегическа референтна рамка, имаме съмнения около оперативна програма „Административен капацитет”, оперативна програма „Техническа помощ” и за съжаление по оперативна програма „Околна среда”.
Какъв е обаче размерът, пак казвам, ще сме наясно през януари, предвид на това, че в момента всички се опитваме, дори предварително да разплатим дължими суми, дори през следващата година.
Що се отнася до ангажиментите за тази година, това, което сме направили през тази година и което ще се отнася и за следващата, както господин Колев каза, е какво можем да наддоговаряме. Знаете, че мина постановление на Министерския съвет в средата на тази година, което позволява на оперативните програми, тези, които вече нямат уговорено над договарянето, както оперативна програма „Транспорт”, да се прави наддоговаряне проект по проект, както и по о оперативна програма „Околна среда”, където има постановление от края на служебния кабинет за наддоговаряне. По останалите оперативни програми имаме наддоговаряне в размер на 10 процента по всички оперативни програми.
Защо 10 процента. Защото смятаме, че това е границата, над която влизаме в рискова зона. И ако наддоговорим повече от 10 процента ,можем да оставим средства за националния бюджет, което именно в момента не можем да си позволим. До 10 процента смятаме, че винаги средствата могат да бъдат компенсирани от направени спестявания досега или от докладвани от нас финансови корекции - знаете, че средствата, които ние си докладваме, остават в България като държава, или от недоговорени, или от освободени средства. Така че 10 процента е границата, с която не поемаме риск за националния бюджет, така че да задлъжняваме допълнително за завършване на проектите. В крайна сметка целта е и проектите да завършим.
Така че оперативните програми вече се съобразяват с това. Индикативните годишни програми, схемите, които ще отварят, които са изключително малко на брой, защото знаете, че преваляме периода и вече става рисково сключването на нови договори, са съобразени именно с това правило.
Когато първоначално Комисията лансира насоките за затваряне на периода 2007 – 2013 г., изведнъж се понесе някаква мълва, че повече след края на тази година не можем да договаряме средства. Напротив. След това смятам, че това стана ясно на абсолютно всички бенефициенти и на всички в системата, че е възможно да договаряме до последния момент, стига да е премерен рискът, с който договаряме.
Имаме указания от дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, които ни казват: разбира се, че по оперативни програми можете да договаряте дори през 2014, дори през 2015 г. с ликвидни, бързо ликвидни операции и проекти. Имайте обаче едно на ум, ако сключвате договори за строително монтажни работи над 1 млн. Наистина всеки опериращ със средства е наясно ,че вече над 1 млн. рискът, който поемаме с обществената поръчка, е твърде голям.
Така че в тази хипотеза и с тези насоки имаме възможност дори да сключваме допълнителни договори, така че да минимизираме риск от загуба на средства.
Това, което одитният орган направи като преглед на състоянието на системите към момента, тоест към края на 2012 г. – те се движат с една година назад, правят прегледи и на следващата година излизат техните доклади, - е, че абсолютно всички оперативни програми са оценени с оценка двойка, а оперативна програма „Техническа помощ” – с единица. Тоест там е обратно броене – единица е „най-добро”, двойката е следващото.
При оценка тройка вече има възможност Европейската комисия да спре средства, да спре програми заради недобра работа на системите и неизпълнение на критериите, които са седем одитни критерии.
Така че към момента всичките ни системи са оценени с двойки,ь а „Техническа помощ” – с единица.
Какви са основните трудности, въпреки всичко, при изпълнението на този период. И после ще ви кажа основните забележки, които получихме по Споразумението за партньорство.
Най-отгоре на първа страница аз съм пуснала забележките на Комисията на цялата работна група за договора, на подгрупата за условията към договора. Предполагам, че колегите вече по работни групи на оперативни програми са ги пуснали и на техните работни групи, така че абсолютно всеки да има забележки, предвид на това ,че всички сме в тази лодка, където се борим за добро споразумение, за добри оперативни програми, защото след това ние си ги изпълняваме. Така че на първа страница пише: „Трябва да вземете предвид научените уроци от този период”.
Заради това дори на комитета за рамката, както от наша страна, така и от страна на Комисията голяма част от направените изказвания бяха за това какво сме научили през този период и как ние ще го променим през следващия период.
Та какво научихме от този период – първи програмен период, разбира се. Учим се в движение, това е наше добро извинение, че нещата са се позабавили. Това е обаче и самата истина. Защото структурните фондове се различаваха доста от предприсъединителните фондове. Ние можем да вземем по много по-добър начин научените уроци от предприсъединителните фондове. Въпреки всичко по-голямата част не ги взехме, от което според мене не спечелихме нищо, но това е моя субективна оценка. Но заради това трябва да вземем сегашните научени уроци в следващия период. А това са доброто предпрограмиране и акцента върху реформите.
В пространството се носи едно усещане, че сега, видите ли, имаме предварителни условия, нещо, което досега сме нямали и което е много трудно, за да започнем следващия период. Вярно е, много е трудно. Но предварителните условия не се появяват сега, те се появиха и през 2006 г., те се появиха и през 1999 г. През този програмен период ние имаме случаи, ако някоя реформа не се осъществява, да ни бъдат прекратени временно оперативна програма или мярка, или поне да получим забележка, че трябва да създадем работеща среда, за да можем да продължим с разходването на средствата. Най-често това се свързва с реформите.
Ако си спомняте и предприсъединителните инструменти, там също трябваше да има реформирани сектори, в които да влагаме – и ФАР, и ИСПА, и САПАРД. Така че това по никакъв начин не е новост, то е новост заради това, че вече е задължително. И заради това ,че вече ако ние не си покажем как сме направили реформите и как сме изпълнили условията, могат да ни бъдат спрени междинните плащания. Всъщност това е новото в цялата форма.
Другото е добрият диалог с партньорите. Имало е, знаете това, през всичките тези години моменти на възходи, моменти на спадове, моменти на много по-добър диалог, моменти на затишие на диалога, така да се каже. Мисля, че вървим към момент с възход на диалога. Всъщност всички са разбрали, че ако няма участници от тази или от онази страна, а всички са на едно място, и ако не се съобразяваме с вижданията и исканията на един или друг, то трудно нещата биха тръгнали, както при подготовката на програми, така и на нормативната база, така и на изпълнението на проекти. Така че това е нещо, което е особено важно, най-вече в момента, в който свършваме единия период и започваме другия.
Винаги сме говорили за доверието между отделните органи. Не говоря доверие от гледна точка на това да нямаме контрол. Затова имаме контролни институции, затова има одитиращи институции, така че те да осъществяват добрата среда за работа.
Под доверие между органите разбирам така да ни е направена системата, че когато имаме управляващи органи, междинни звена, териториални звена, някакви други звена, всичките тези хора имат контрол на отговорности, те си попълват съответните формуляри, слагат си съответните подписи. Тези органи трябва да си имат доверие един на друг. Тук говоря за доверие, когато управляващият орган е направил ексант оценка на тръжните документи Агенцията за обществени поръчки да знае, че това са хората, които наистина разбират, направили са го да им имат доверие. Също така и одиторите трябва да проверят, но все пак да не оставят работата на всички отстрани да бъде зачеркната. По отношение на този поне аспект имаме много-много път да извървим според мене.
Има различни правила по управление на оперативните програми. През 2006 г. имахме амбиция, ако си спомняте, да имаме поне три апликационни форми. Нямахме чак за една, но бяхме на три апликационни форми, поне по фондове. След това обаче тези апликационни форми се раздробиха на много. Имахме амбицията да направим едни правила.
В момента аз дори по оперативна програма „Техническа помощ” чета седма версия на наръчник, но второ изменение на тази седма версия. А това е най-малката програма и тя е само за централните структури, дали има за десет бенефициента или не. какво говорим за другите оперативни програми?
Аз абсолютно напълно разбирам че бенефициентите са объркани от толкова много правила.
Затова всъщност искахме по някое време миналата година да направим един закон, с който хем да уеднаквим правилата, въпреки че не можем да ги обхванем напълно в един закон, но поне отдолу мислехме да има нормативна уредба от рода на постановления, решения или наредби, както работи Министерството на земеделието. Всъщност, както знаете, към момента вече няма време това да се случи. Това обаче не ни пречи да се опитаме да имаме все пак малко на брой постановления и решения с унифицирани правила. Няма да можем наистина да уеднаквим абсолютно подхода между Рибарска, Земеделска и структурни фондове, тоест петте фонда няма да станат.
Само че да ви кажа, ако помислим логично – ние сме го мислили с по-голямата част от вас, - трудно е да се случи. Това е промяна на цялостния модел и на цялостното мислене. Както се казва, започнали сме. На голяма част от бенефициентите им харесват правилата на Земеделската програма. Няма смисъл да я променяме в такъв случай в голям аспект. след като нещо работи, защо да го променяме? По-скоро, ако можем да направим нещо като правила по структурните и кохезионния фонд, които да се доближат до тези правила, които са на Земеделската програма.
Със сигурност цялата тази система от седем оперативни програми няма да започне да мисли изведнъж като Земеделската система, но може поне да се опитаме да започнем да мислим по един и същи начин, поне на една основа.
Всъщност това е основата, на която разработваме сегашните постановления, като, разбира се, не сме се отказали от мисленето за закон за по-нататък във времето, защото единствено законът би уредил обжалването като процедура, което знаете, че на всички ни е голяма болка. И не само на нас, но и на Комисията. В постановления е доста трудно да се реши нещо много кардинално, няма как.
Капацитетът на бенефициентите, от друга страна, е нещо, което продължаваме да си повтаряме. Не говорим само за административния, говорим и за финансовия. Тук говорим за инструменти, които бяха създадени както за този период – ФЛАК, както беше направено кредитното споразумение с Европейската инвестиционна банка, възможности за съфинансиране и мостово финансиране на проектите.
Какво направихме в тази връзка, което е за този период.
Няколко пъти, знаете, променяхме и 121-о постановление, което е за отпускане на БВП, променяхме няколко пъти 55-о постановление. Обмисляхме най-различни варианти за минимизиране на финансовите корекции. Не че в крайния вариант имаме кой знае какъв успех. Това е може би единственото поле, в което имаме доста широк потенциал за работа.
Мислихме и какво да правим с административния капацитет от гледна точка на допълнителни хора, допълнителен ресурс. Там също имаме още какво да правим. Говоря за небезизвестното постановление 330.
Относно оперативните програми на това ниво – вече ви казах за 10-те процента. Това, което направихме тази година, е един план за действие, с който се опитваме оперативна програма по оперативна програма да минимизираме възможностите за загуба на средства или за неизпълнение на целите на програмите.
Планът за действие се докладва всеки месец на Министерски съвет. Когато имаме някакви проблеми или виждаме, че в някоя област трябва да бъде насочено повече внимание, сме докладвали в някои от комисиите. Така че това е една добра мярка, с която наистина оказваме натиск върху всички колеги в системата. Сега и догодина е моментът наистина такъв натиск да бъде оказван.
Оттук мисля да премина към Споразумението за партньорство, което трябва да бъде готово и трябва да бъде представено през електронната система следващата година.
Миналата седмица бяха приети вече официално регламентите. При всички положения те ще станат действащи следващия месец. Щом регламентите станат действащи, то и електронната система става действаща, така че ние можем във всеки един момент, в който сме готови със Споразумението за партньорство, да го пуснем през системата.
Получихме коментарите на Комисията миналата седмица. Те, пак казвам, могат да бъдат разглеждани и като много сериозни, могат да бъдат разглеждани и като много технически. Сега ще кажа защо технически. Технически, защото голяма част от главните дирекции си искат техните приоритети да бъдат изпълнени, без оглед на това, че ние имаме една финансова рамка и с тези средства не могат да бъдат изпълнени кой знае колко много приоритети, кой знае колко много дейности. Точно по подобие на нашата система от министерства, които също си представят, основно хоризонталните звена, че с европейски средства ние можем да направим страшно много неща. напротив, не можем.
Така че коментарите, които отделните главни дирекции са дали, могат да бъдат обяснени с много по-лесни връзки между сектори, как ИРАДИА допълват социалните фондове или обратно, как се допълват и със земеделския фонд, как се допълват и с рибарския фонд.
Така че това, което ние си говорихме с колегите от министерствата, по-скоро може да бъде лесно отразено и лесно обяснено на службите на Комисията.
По-сериозно обаче са другите коментари, които аз казвам, че могат да са и много сериозни, които са свързани с предварителните условия. В голяма част от коментарите – те са 25 страници, ако сте ги погледнали, освен че имаме какво е фокусирането и финансовият ресурс към него какъв е, имаме препоръки да бъдат увеличени повече средствата за транспорт, да бъде увеличен делът на ИЕСЕФ. С всичко това ще се съобразим, за да бъдат показани по-ясно връзките между икономиката и останалите сектори, всичките сектори в териториален обхват, което ако ние тук сега не сме го показали, според мене това не е работа за две седмици да бъдат показани всички сектори в териториален обхват.
Останалото са предварителните условия, като някои от тях – може да ме поправите с годините, но например сектор „Води” ни стои като предварително условие от преди 2000 година. Аз поне си го спомням към 1998 г., а сигурно ще ме поправите – и от преди това стои като предварително условие. Това за две седмици няма да бъде оправено.
В сектор „Здравеопазване” също няма да бъде оправено за две седмици. В сектор „Образование” - висше образование, Закон за средното образование – това също няма да бъде оправено за две седмици.
Тези коментари обаче могат и трябва да бъдат отразени с явно изражение на воля и заявка от страна на правителството какви реформи ще бъдат направени и в какъв срок ще бъдат направени.
И това, което ние винаги сме казвали на министерствата, е, че подобно на Комисията не смятаме ,че трябва да бъдат влагани европейски средства в нереформирани сектори. И ако към момента за сектор „Здравеопазване” например ние не можем да покажем стратегията и плана за действие към тях, да, ние винаги можем в Споразумението за партньорство да дадем заявка, че бихме инвестирали в този сектор с европейски средства. Но самият финансов ресурс и самите схеми би следвало да бъдат изнесени след 2016 г. или 2017 г., когато реформата или оптимизацията, както говорим, ще бъде направена или поне ще се види докъде се е стигнало.
Така че заради това казвам, че, от една страна, коментарите трябва да бъдат бързо отражаеми. Неслучайно сме дали на министерствата само една седмица, за да си намалят текстовете, с една трета трябва да го намалим към момента споразумението, трябва да бъде 100 страници, заедно с тях другата седмица да направим срещи, за да направим добре връзките между секторите. След това имаме време до средата на януари да обсъдим с абсолютно всички целеви групи коментарите и намерението ни как ще ги отразим.
Пак казвам, най-вече в коментарите ще бъдат отразени реформите и намеренията на правителството как ще бъдат изпълнени реформите и как ще бъдат завършени.
Амбицията ни е през месец януари да представим споразумението още един път на Комисията, така че да имаме среща между службите на Комисията и нашите служби като всички министерства . Само с писане не става, ще трябва да си поговорим, да си защитим наистина нашите намерения, нашите приоритети и да се разберем за графика, в който вече ще трябва да бъдат представени оперативните програми. Досега сме представили „Околна среда”, „конкурентоспособност”, „Човешки ресурси” и „Регионално развитие”. Остава ни оперативна програма „Транспорт”, остава ни „Добро управление”, остава ни „Наука и образование”.
И като забележите кои програми ни остават, всъщност ни остават две от много сериозните реформи, които не сме казали как ще станат, именно административната реформа и електронно управление, които са в основата на „Добро управление”. Не сме наясно с финансовите средства, с които ще разполагаме в сектор „Транспорт”, защото не можем да си позволим една оперативна програма да зависи от един пътен проект, именно автомагистрала „Струма”. Така че това е следващото.
И остава оперативна програма „Наука и образование”, предвид на това, че наистина колегите се включиха малко по-късно, нови са. С каквото можем им помагаме.
Така че това са наистина трите програми с обясними причини още да не сме ги подали. Въпреки че тези, които сме ги подали, не са минали на междуведомствено съгласуване, защото освен всички генерални дирекции се включват и центровете по компетентност. Нито една от тях не е ходила на подобна процедура. така че тепърва те ще трябва да ходят на подобна процедура, но това ще се случи към края на месец януари, след като изговорим Споразумението за партньорство с Комисията и те са убедени, че поне говорим на един и същи език и имаме абсолютно ясни приоритети като държава.
Остава ни какво правим от наша страна, за да можем да стартираме програмите максимално по-бързо.
Както знаете, две години назад експлоатирахме всякакви възможности – да имаме една агенция, да имаме изпълнителни агенции и държавна агенция. Всичко това няма да се случи. Ще продължим със сегашната система, което също е добро решение.
Предвид на оценката, която видяхте, на одитните органи, към момента те са двойки, няма да коства някакви усилия от страна на управляващите органи или от страна на сертифициращ и одитиращ орган, за да подготвят дълго време системите, както миналия период, и да имаме compliant assessment този път от наш одитиращ орган. С което, както беше оценено в петък на Комитета от Европейската комисия, ни казаха: Поздравяваме ви с това решение, вие спечелихте една година поне от изпълнението на следващия период. Това е така.
Въпреки всичко ние можем да продължим да разглеждаме възможностите как е по-добре във връзка с процедурите. Знаете, говорили сме го – искахме да имаме изпълнителни агенции. Защо? Защото по някакъв начин лесно решавахме обжалването като процедура с изпълнителни агенции със закон. Сега отново би било доста по-трудно да направим тази процедура.
Така че работейки в тази среда на предсказуемост към момента, правим постановленията за следващия програмен период, като отново искаме да са малко на брой. Това, което искахме като закон и постановления, пак го осъществяваме, но с по-малко постановления.
Първото от тях е допустимостта на разходите, което сме пуснали в момента в системата на министерствата на управляващите органи. Този път искаме да имаме обща допустимост и детайлна допустимост в едно и също постановление, така че да нямаме кой знае колко бързи промени, колко чести промени в различните постановления на Министерския съвет и всички бенефициенти да знаят, че могат от едно място да прочетат допустимостта по всички програми.
Другото постановление е за отпускането на безвъзмездна финансова помощ. ние сме говорили абсолютно неформално с различни групи бенефициенти за опростяванията в него. Плановете ни са тази седмица да го пуснем и на управляващи органи, откъдето вече ще последват съвсем официалните дискусии по него на писмени процедури и някакъв вид обсъждания.
Имаме пред него въведени бюджетни линии като нов механизъм, имаме опростени разходи и съвместни планове за действия, които са вписани в новите регламенти като механизми за работа, имаме и насоки. Опитваме се да ги направим като приложими за нашите проекти. Тук обаче остават все пак в наши решения и наша инициатива наистина това да го използваме. Точно както интегрираните проекти. Въвели сме понятието „интегрирани проекти”. Тоест при едновременното публикуване на годишните работни програми доста напред във времето, примерно през месец август, както сме го мислили е да бъдат планирани ида бъдат обсъдени бюджетите на бенефициентите. След това да се помисли за интеграцията на няколко проекта заедно, а може и разминаващи се във времето с общи оценителни комисии, вече с отделни решения.
Когато ви пуснем процедурите, ще го погледнете. Тук идеята ми беше да ви кажа ,че всичко е въпрос на възприятие, на смелост и на риск. Защото ние можем много хубави неща да напишем, а накрая да нямаме достатъчната смелост да ги приложим с риска за финансови корекции. Това е основното наказание, от което всеки бенефициент страда.
И другото, което също сме предвидили в 121-о постановление, е пълната електронизация на данни. Сега очевадно е, че няма да стане от началото на годината. Но поне колегите имат намерение от средата на годината да имаме нов действащ ИСУН 2020. Този път наистина това според мене единствено ще опрости най-вече процедурите. Защото основното изискване е информацията, която управляващият орган може да си вземе по административен ред от друг орган, да си я вземе, а да не я иска от бенефициента. Да се надяваме, че това наистина ще стане.
Готови сме с постановлението за мониторинговите комитети и новия вариант на 69-о или старото 55-о постановление.
Едновременно с това в Министерството на финансите се правят правилата за финансово управление и контрол и за счетоводство. Обмисляме общи постановления за воденото от Общността местно развитие или „Бившият лидер” за интегрирани териториални инвестиции, с които към момента знаете, че работим за Северозападен регион, надяваме се стратегията да е готова до към Нова година, и интегрираната морска политика. Така че не е малко това ,което ни стои.
Разбира се, последната амбиция ни е догодина да можем да отворим част от схемите или поне част от оперативните програми с не толкова високо рискови схеми, за които, разбира се, няма да бъде предвиден кой знае какъв голям бюджет, но поне трябва да сме сигурни, че имаме последователност на процесите и на част от политиките, които по никакъв начин несе различават от този и от следващия период. Говоря примерно за ИЕСЕФски мерки.
Аз мисля, че говорих много. Извинявам се много. Исках да кажа колкото е възможно повече неща.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря много, госпожо Кръстева. Бяхте изчерпателна за състоянието или това ,което се планира за следващия програмен период, докъде сме стигнали и естествено рисковете.
Аз първо се извинявам ,че не представих още един човек – това е Биляна Бързакова, която ще бъде секретар на Съвета за обществени консултации. От нея ще получавате информация. Тя е и сътрудник в самата комисия към парламента. Предишният секретар проф. Хаджиниколов напусна. Така че ви го казвам, за да сте в час с тези организационни промени.
Ред е за въпроси към госпожа Кръстева. Ще помоля да се ограничите в рамките примерно на три минути. Заповядайте.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Аз имам един въпрос: колко се предвижда според новото споразумение с националното съфинансиране? Тъй като може би е различно за различните оперативни програми, а е различно вътре в тях между различните конкурсни операции. Например 20 процента или друга величина?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: В момента не предвиждаме по-голямо от това, което се изисква по регламент. Единствено обсъждаме за съфинансниране по оперативна програма „транспорт” какво да бъде, предвид на това, че европейските средства са доста малко за амбициозната задача, която си е поставило Министерството на транспорта. Иначе между операциите, разбира се, ще бъде различно, между проектите – още по-различно,подобно на този период.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: И втори въпрос. Доколкото ми е известно, през 2017 г. ще има проверка на място от представители на Европейската комисия. как върви напредъкът по отделните оперативни програми? И като се направят констатациите и препоръките от тази проверка вероятно ще се пристъпи към второ разпределяне между програмите на резерва. Така ли е?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Резервът ще се разпределя след 2019 г. за съжаление.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Късно е.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Да, късно е. късно е, давали сме нашето становище във времето на преговорите. Въпросът е да се види колко е резултатът от индикаторите, които са заложени. А индикаторите този път така са организирани ,че трудно можеш да ги проследиш на много честа база.
Така че през 2019 г., когато направим прегледа ,ние ще можем да разпределим шестте процента резерва – вече е 6 процента – от последната финансова рамка. Заради това управляващите органи в момента обсъждат какви бързо ликвидни мерки те ще могат да остават за 2019 и 2020 г., за да може да не бъдат загубени 6-те процента резерв, защото това са доста пари.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Благодаря за отговора.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Има думата Нина Гергова от Гражданската инициатива за нов обществен договор.
НИНА ГЕРГОВА: Моят въпрос е пак относно съфинансирането. Какви ще бъдат условията за съфинансиране? Защото доколкото разбрах, последното постановление на Министерския съвет, което беше пак по наше искане, за Банката за развитие да отпуска съфинансиране, там условията са пак искане на банкова гаранция, тоест пак непоносими условия. Така че не всеки ще има достъп до тези съфинансирания.
Другият ми въпрос е относно контрола. Сега критериите са направени така – всъщност едни и същи хора пишат критериите, същите тези хора после оценяват. Би трябвало да се разделят нещата, за да може да има все пак някаква прозрачност.
Иначе поздравления – доста работа сте свършили.
Относно критериите – какви проекти ще бъдат одобрявани? Направено ли е така, че вече да не се одобряват такива проекти, като примерно песъчинки по 3 милиона и тем подобни? И въобще какво се прави в тази насока?
Следващият въпрос – съжалявам, че станаха доста въпросите, - е относно финансовото управление, контрола и счетоводството. Трябва да има наистина единни критерии, защото сега счетоводството специално доста трудно се води по оперативните програми.
Относно проектите. Някои бенефициенти се насочват към едни и същи определени фирми, които да бъдат одитори, което според мене не би трябвало да е така.
По въпроса със съфинансирането. Това дали да е банкова гаранция или не го обмисляме в момента при подготовката на новото 121-о постановление на Министерския съвет. Към момента се оказва, че няма активирана от управляващите органи нито една банкова гаранция. При все това за „Конкурентоспособност” може би не може да се сетя за друг вариант, освен банкова гаранция. Затова правим обсъжданията така, че ако някой друг има някакво друго предложение, винаги сме готови да го кажем. Но гаранция трябва да има. За това поне всички сме наясно.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: За банкова гаранция през всичките тези седем години непрекъснато се е спорило по най-различни поводи. И е възникнал вариантът запис на заповед, което е не по-малко опасно, отколкото банковата гаранция.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Това също го има като вариант.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: И по-трудно.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Това е по-скоро технически въпрос как ще го организираме. Но пак казвам, всички предложения, които вие можете да измислите, са добре дошли, стига да има някакъв вид гаранция. С това трябва да сме наясно.
Критериите за оценката на проектите се одобряват от мониторинговите комитети. Поизменили сме състава на мониторинговите комитети, така че както е поискал Икономическият и социален съюз, да нямаме абсолютно ясно решение от страна на управляващ орган като едноличен орган, който решава в държавата какви ще са критериите на мониторинговите комитети. Мисля, че с последните текстове това е по-скоро невъзможно вече да се случи.
Колкото до оценителите, отново сме помислили, дали сме възможност секретарите и председателите на комисиите да бъдат аутсорснати от администрацията, оценителите да бъдат от администрацията, които, попълвайки декларациите за конфликт на интереси, това да ни е единственият механизъм, с който можем да предотвратим конфликта на интереси, така че да не са едни и същи хора.
И предвид на това, че мониторинговият комитет решава критериите, той по-скоро вече няма връзка с оценката на проектите. Допускам отново външни оценители.
Мисля, че това бяха въпросите.
НИНА ГЕРГОВА: Да допълня за критериите за малките и средни предприятия. Много малки и средни предприятия не бяха успели да кандидатстват. Непосилни бяха условията. Примерно едно малко и средно предприятие трябва да има 150 млн. лв. оборот за миналата година, което не виждам как ще стане.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: За съжаление знаете, че дефиницията „малко и средно предприятие” в България не можем да я отразим на европейски стандарти. Заради това искаме да се публикуват програмите за следващата година през август, за да имаме два месеца дискусия, за да можем предварително, заедно с критериите, да бъдат пуснати на комитети за наблюдение и да бъдат обсъждани достатъчно много с партньорите, за да не идва инициативата от управляващия орган, а инициативата да идва от бенефициента – какви схеми да бъдат пускани. И ако има идеи за подобрение на схемите или изобщо за видоизменяне на схемите.
Така че да не попадаме в тази ситуация – управляващият орган пуска нещо, за което пък няма бенефициент, който да се яви въобще. И определени бенефициенти. заради това наистина сме удължили страшно много. Имаше искане да имаме една програма за целия период, което също е невъзможно да се случи. Няма човек, който да може да мисли за седем години напред. Но поне достатъчно изнесена пет месеца напред във времето преди нейното изпълнение мислим, че ще създаде достатъчно предсказуема среда, още повече при оставено задължително време от два месеца да има бенефициентът.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря. Други въпроси? Заповядайте.
ПЛАМЕН ЧЕРВЕНКОВ (Институт за икономика и международни отношения): Имам два въпроса.
Единият е: ясно ли са вече конкретните бюджети на отделните оперативни програми?
Другият въпрос: как се реши въпросът с общините, които няма да могат да кандидатстват по „Региони в растеж” и не покриват изискванията за селска община? Как ще бъдат финансирани, къде ще кандидатстват?
В същото време тези, които могат да кандидатстват по „Региони в растеж”, ще могат ли да кандидатстват по оперативна програма „Околна среда”?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви. Бюджетите на оперативните програми, както знаете, бяха определени преди два месеца. При все това те ще бъдат променени, предвид последните коментари на Споразумението за партньорство. Най-малкото резервът е намален, ИСФ ще бъде увеличен. Необходими са повече пари за оперативна програма „Транспорт”, така че занапред ще има ново предложение за бюджетите на оперативните програми.
При всички положения няма да има някакво голямо разминаване с това, което вече сме предложили, предвид на това ,че мерките взаимно се компенсират на макрониво.
Относно „белите петна”. За „белите петна” проведохме доста дълги разговори. Към момента имаме 67 градове и дефиниция за селски райони. Дефиницията за селски райони се приема с поздравление от страна на Комисията, докато дефиницията за 67 градове – напротив.
Пред нас стои въпросът дали ние ще продължим да поддържаме 67-те града като центрове за растеж или ще бъдат намалени. От предварителните разговори, които сме водили с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, според концепцията за пространствено развитие точно 67 града трябва да бъдат центровете за растеж. Предстои ни разговор.
Дефиницията за селските райони няма да бъде променена, защото е тази, която трябва да бъде. Остава вече разпределението на ниво мерки.
Знаете, че оперативна програма „Региони в растеж” отвори мерките си за още 20 процента в общините, в които са тези 67 града, за мерки, с изключение на транспорт и ВиК. ВиК от друга страна е разпределено така – над 10 000 еквивалент/жители и от 2 до 10 в ОВОС, под 10 000 еквивалент/жители в селските райони – по Програмата за развитие на селските райони. В тези градове, които са под 10 000 еквивалент/жители и в селски райони, ще останат за националния бюджет. Но същевременно в оперативна програма „Околна среда” ще бъде отворена схема специално за нови технологични решения, с които общините, които наистина имат сериозни проблеми и спадат в категория под 2 в селски региони, ще могат да кандидатстват за решение за ВиК мрежата си и пречистване на отпадните води. Така че там по-скоро няма да имаме проблем с бюджета.
Остава така наречената градска среда в селските райони, която може да се поеме също от националния бюджет. В крайна сметка всички трябва да сме наясно, че европейските средства не стигат за всичко.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Нали в бюджет 2014-а се предвиждат 500 млн. лв. за регионите? Главно кохезионна политика. Това е извън еврофондовете. Може и по този начин някъде, където няма друг механизъм, да се компенсира.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Заповядайте. Господин Василев от гражданската квота.
ВАСИЛЕВ: Искам да задам един практичен въпрос – има ли шанс за следващата календарна година при вас да се създаде една електронизация на проектите, които се изпълняват по министерства, и да има някакъв контрол? Какво имам предвид?
Ние от гражданския сектор, специално нашата организация засякохме например, че в Министерството на транспорта от предния кабинет не знам по какви причини при нас пристигна информация, че може би умишлено е изоставен един проект в Държавна агенция СМИС за електронизацията на 26 малки и средни общини. Сега притискаме новия кабинет, включително ходихме на снреща в Европейската комисия, да ускорим процеса, с цел да не загубим парите до октомври следващата година. Има едно туткане от страна на служители в различни ведомства, част от тях са в друго министерство, но също по този проблем. и става така, че според мене трябва някой при вас да контролира тези неща, включително и в тази комисия.
В дадени министерства се пропускат големи суми пари, големи проекти, закъснява се. това е пагубно за този ограбен народ, без достатъчно работни места, за цялото състояние на родината. Благодаря ви.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Знаете, че към момента работи ИСУН 2020. И ако влезете в публичния модул, където аз често влизам, има абсолютно всички проекти с техния статус. Оттам лесно може да се види кое е приключило, кое на какво междинно плащане е, на кое каква му е целта. Оттам засичаме даже дублирането на проектите.
Специално с проектите за електронно управление в Министерството на транспорта, разпознали сме проблема. Не проект по проект, а във връзка с изпълнението на тази оперативна програма „Административен капацитет”, във връзка с подготовката на следващата за добро управление, където трябва да имаме последователност на проектите. Това е, за което говорим – че ние нямаме готова политика в електронното управление. А голяма част от нея ще бъде готова въз основа на тези проекти, за които Вие говорите.
Но една електронна система няма да ни реши туткането между администрациите, по-скоро ще ни реши опростяването, по-скоро ще улесни бенефициентите и ще улесни всички, които отвън наблюдават как се работи в системата.
Но съгласете се, че ако някой не иска да изведе някоя преписка от неговото бюро една електронна система няма шанс да го накара да я изведе тази преписка.
ВАСИЛЕВ: Миналата седмица бяхме на отчета и представянето на новия екип на фонд „Земеделие”. Там ни поставиха един такъв въпрос. Полежанов накрая е скрил един документ, който няколко месеца е бил скрит. Вече възниква въпросът за носене на държавна отговорност от такива лица. Не можем да гледаме партийно. Оттам идва наказанието сега за медии, усвояване на пари и т.н. Заради така наречената „любовница” на господин Найденов ще страдат всички други. Не може да продължаваме така. Нашата държава се разминава с думата „носене на отговорност”. Някой в крайна сметка трябва да започне да отговаря за това нещо. и ако ведомствата не могат, ние – гражданският сектор, искаме вече да стъпим навсякъде и да направим така, че примерно ние ще започнем да носим отговорност.
Аз с болка на сърцето мога да ви кажа ,че например съм възмутен че 8 основни фирми в държавата изпълняват ВиК и пречиствателния сектор. И те нямат физически и реален капацитет, после ги дават на подизпълнители и се крадат пари, мачкат се фирми – малки и средни. Това е убийствено.
Аз например с няколко човека миналата година съм подал до АВКУС три сигнала за такива неща. и съм един от хората, които са сигнализирали АВКУС, че тук се правят безобразия. Благодаря ви.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Само да допълня нещо в този ред на мисли. Имам и едно предложение.
Възможно ли е всички одити, които се правят по отделни схеми, интервенции по отделните оперативни програми, преди всичко от Европейската комисия, цялата кореспонденция между отделните управляващи органи с Европейската комисия да се качва в интернет и да има публичност. Какво имам предвид?
Имам предвид „Околна среда”. Ако гледате в интернет, ще видите 150 процента над договарянето. Тоест нещата там изглеждат отлично – договорено, предоговорено. Разбира се, усвояването е по-слабо. Но ето че не се знае за тази кореспонденция, в която в миналото – и Вие казахте – са заложени доста неща. Тоест тази кореспонденция ако е била явна, щяло е да има някакъв обществен натиск да се реагира на тези нередности, които се споменават.
Аз не виждам да има нищо секретно в този обмен на информация, а по-скоро един обществен натиск, който не би следвало да доведе до това спиране в момента на тази оперативна програма.
Също така сега предстои одит от Европейската комисия на обществените поръчки, доколкото разбирам. Ще има ли публичност този одит?
Тоест предложението е всички тези одити има ли някакви проблеми да се качат в интернет, да има публичност? Има ли нещо секретно в тях, някаква търговска или друга тайна, която да препятства това?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Първият елемент – писмото от Европейската комисия, както и всички други писма минават през счетоводните системи. Те са в системите. Така че там имаме вече достъп до информация. И аз мисля, че аз поне като експерт никога не съм била в позиция да мога да откажа достъп до информация, ако ми бъде поискана.
На втория въпрос. Вторият елемент е одитите на нашия одитиращ орган – на Сметната палата знаем, че са публични. Одитите на одитиращия орган са собственост на управляващите органи. Зависи от управляващите органи – дали ще дадат разрешението си техните одитни доклади да бъдат качвани, разпространявани или давани на когото и да било.
И третият елемент е одитите на европейските институции, за което не мога да ви отговоря. Трябва да проверя техния статут на одитните дирекции на Комисията и на Европейската сметна палата – какъв им е статутът, публичен или не, чия собственост са одитите. Ще проверя и ще ви върна отговора.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря. Има още един въпрос. Заповядайте.
ЗЛАТИНА КАРОВА: Аз съм от Софийския университет.
Първо, госпожо Кръстева, поздравления за всичките усилия. Съпричастни са. Знаете ,че аз наблюдавам вашата работа от доста време и наистина това, което представихте пред нас и което правите, е видимо.
Имам един въпрос, който не е личен. Той вълнува много силно академичната общност напоследък. Свързан е естествено с оперативна програма „Наука и образование” и може би със слухове. Моля да потвърдите или по-скоро Ви призовавам да се включите активно, ако може, в темата. Става въпрос за закриването на фонд „Научни изследвани” и включването му в оперативна програма „Наука и образование”. може би това не вълнува засега Вас и вашата дирекция. Но ако има такова решение и въобще ако Министерството на образованието и науката го съгласува с вас, бихме желали да знаем. Тук всъщност съм провокирана от колегата за одитите
Всички ние получихме неофициално одитния доклад на проф. Хорозов, който като бивш изпълнителен директор на Фонда е участвал активно в одита. Одитът е много страшен. ние го познаваме. Дали е верен или неверен, не можем да твърдим. Но се създаде едно напрежение, едно усещане за безнаказаност – че там, където има нарушение, съответната институция се закрива и всичките й приоритети и мерки отиват в една оперативна програма, която и без това е много крехка и нежна и всички ние със страх говорим за нея и предлагаме каквото и да било, защото се страхуваме за бъдещето й.
Знаете, от абсолютно национална съпричастност към спорните въпроси.
Питам Ви, защото това ми бе зададено като въпрос.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Няма към момента решение фонд „Научни изследвания” да влиза в оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Дори днес се виждах със заместник-министъра. Няма такива планове. До петък наистина очакваме от тях да ми изпратят принос към новото споразумение за партньорство. По-скоро приносът ще бъде в областта на висшето образование, средното образование, закон и обвързаност с мерките в Министерството на икономиката, които трябва да вървят заедно.
Така че поне към момента поне при нас няма изпратено нищо подобно. Ако има, всичките вие ще го видите. Планираме следващата работна група за 13 декември, но ще ви пусна покана. Както се казва, стига да напреднем достатъчно с материала. Това според мене ще бъде съвсем малко като документ, така че ще бъде лесно читаемо.
ЗЛАТИНА КАРОВА: Аз пак ще взема думата. Какво се прави по въпроса България да се включи, както всички страни от Европейския съюз, в схемата м + 3 вместо м + 2 за усвояване на средствата? И прави ли се нещо във връзка с това Европейският съюз да се съобразява, когато приема закони и изпраща директиви с конкретните особености на всяка една страна – членка на Европейския съюз? Защото не можеш да подхождаш към всички еднакво, без да се съобразяваш с история, география, бит, психология. Знаете, че ние преди бяхме предимно селскостопанска държава, така вече не сме, би трябвало да се върнем и отново да станем такава. Нищо не правим за развитие на културния туризъм, на историческия туризъм, на географските особености, на СПА туризма. Там вече много трябва да се работи, защото ние имаме най-многото минерални извори, а нищо не се прави. Въобще да се върне историята на България като туристическа дестинация и като земеделска страна – износител на продукти, а не вносител, както е в момента.
Не успяваме все още в Европа да си защитим нещата, приемаме европейските директиви ан блок и няма кой да защити това. Ние си приемаме европейската продукция, ГМО и т.н. Естествено че натам трябва да се насочим.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Заповядайте за отговор на въпросите.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Темата за м + 2 и м + 3 мина преди пет месеца, не за всички държави, а само за част от тях, които не отговарят на определени макроикономически показатели.
Представили сме нашите позиции от средата на миналата година по тази тема. предвид на това, че ние покриваме всички макроикономически показатели, за България това няма как да важи. Всички позиции на България в тази роля са поместени на интернет страницата и можете да ги видите. Те са в работна група 19.
Що се отнася до останалите Ви въпроси, те наистина са въпрос на национално решение. имаме изисквания, въведени с директиви, част от тях хармонизирани ,част от тях – все още не. но това какво ще бъде нашата национална политика – културен туризъм и т.н., е абсолютно наше национално решение.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (Национално сдружение на общините): Съвсем накратко ще взема отношение. Няма да правя никакви коментари. Само един бърз въпрос по коментарите на Комисията по Споразумението за партньорство във воденото от Общността местно развитие. Ние сме предложили дефинитивно, че само ще го пробваме на територията на област Смолян и Комисията ни е направила забележка да не предпоставяме избора. Ще се съобразим ли с нейните коментари?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Правилно го казахте – ще се пробваме. Защото това е един инструмент, който е отдолу нагоре. Ние не можем отгоре надолу да кажем в кои територии ще бъде. Изрично сме записали в споразумението, както и ще остане, че ние предлагаме пилотно да бъде в Смолян. Но предвид характеристиките на България – 80 процента планинска, имаме периферни територии, крайморски, особено свързвайки с териториалните особености, подходът трябва да бъде следван с всички оперативни програми. На етап сме, в който говорим за оперативните програми колко средства да бъдат заделяни, освен по Фонда за рибарство с цел развитие на земеделските райони, от останалите оперативни програми, така че наистина да имаме общ подход от всички, но пилотно. Ще се пробваме. Да не предпоставяме избора
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Госпожо Кръстева, предполагам, че всички останаха удовлетворени от Вашите разяснения. Благодаря Ви още един път сърдечно. Успешна работа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА РОСИЦА ЯНКОВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С НАМАЛЯВАНЕ НА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА.
Ще я помоля да ни разкаже за мерките, които министерството взима за преодоляването на този проблем. заповядайте, госпожо Янкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Благодаря, господин Колев. Уважаеми дами и господа! Ще ми позволите първо да ви представя кратка информация за състоянието на заетостта и безработицата сред младежите и то в двете целеви групи, които разглеждаме между тях – тази между 15 и 24 години и между 15 и 29-годишна възраст, тъй като до известна степен те подлежат вече на малко по-различен режим за интервенции.
На първо място, съгласно наблюдението на работната сила, която се провежда от Националния статистически институт, броят на безработните младежи между 15 и 24-годишна възраст, можем да кажем, че през третото тримесечие на 2013 г. намалява спрямо същия период за 2012 г., което е една добра тенденция. Това означава ,че за последните няколко месеца новото правителство наистина е успяло, предвид на новите мерки, които се приеха и в Закона за насърчаване на заетостта, и някои облекчения, които все още не изцяло са влезли и действат с пълна сила, но така или иначе са одобрени в Закона за корпоративното подоходно облагане, започват да дават своите ефекти.
По данни на ЕВРОСТАТ, коефициентът на младежката безработица през месец септември – говорим за месечно отчитане – е 28,3 процента при средна стойност за Европейския съюз от 23,5 процента. Като по принцип по отношение на нивото на безработица България се нарежда на седмо място сред страните членки, като преди нас са страни като Гърция, Испания, Хърватия, които са с младежка безработица над 50 процента, Италия и Кипър – с над 40 процента, Португалия и Словакия – с над 30 процента.
Най-ниските нива на безработица в рамките на Европейския съюз са в Германия и в Австрия, съответно 7,7 процента и 8,7 процента. Обърнете внимание, това са страните, които са въвели от много време насам и които работят в условия на дуална система на обучение, за която и ние все по-често говорим и дискутираме в различни формати.
По данни на Агенцията по заетостта, през периода януари – октомври безработните младежи са се увеличили със 174 общо и тези до 24-годишна възраст достигат 35 463 лица, а тези до 29-годишна възраст достигат 74 974 лица, като коефициентът на безработица общо за младежите до 29-годишна възраст е 20,3 процента от общия процент на безработните, регистрирани в системата на Агенцията по заетостта, а тези до 24-годишна възраст е 9,6 процента, пак казвам, спрямо регистрираните в системата на Агенцията.
Предвид на новия инструмент, който въвежда Европейската комисия – гаранция за младежта, като се има предвид, че едно от изискванията, за да може да бъде включено едно лице в гаранцията, е до 4 месеца от неговата регистрация да му бъде предложена някаква мярка, услуга като цяло, броят на лицата, които отговарят на този критерий е 16 901 лица.
Знам, че повечето от вас правят определена разлика, но може би за някои, които не са съвсем наясно с трите статистически системи, по които се отчитат данните, защото аз казах различни цифри, при всички случаи прави впечатление ,че те се разграничават, три са статистическите методики, по които се изчислява нивото на безработица.
На първо място, имаме две ежемесечни системи и една, която изчислява безработицата на тримесечие. Това е Националният статистически институт. Той работи по уеднаквена методика на Международната организация по труда и всички статистически институции в рамките на Европейския съюз работят по тази методика.
По принцип в какво се състои самият метод. Това е анкетиране на лица и на база на това анкетиране се прави статистическа извадка. Тоест прави се статистическа извадка, анкетират се хора и на база на това ние имаме данните за определено тримесечие.
Другите две системи са Агенцията по заетостта или така наречените обществени служби по заетост, каквито има също в 99 процента от страните членки, тъй като в някои няма такава аналогична структура. Там пък има примерно обсерватория за заетост, която не е аналогична, но всъщност самата обсерватория поема само статистическата функция.
По принцип там методиката е броят на регистрираните лица в системата на обществената служба по заетост спрямо броя на икономически активното население. Поради тази причина обикновено цифрите между статистическите институти и тези на обществените служби по заетост са доста различни, тъй като п ри едното имаме чисто анкетиране и себеоценка на това дали едно лице е заето, има си цяло определение за това, а в другото – дали съответното лице е потърсило услугите на държавния посредник и се е регистрирало съответно в системата.
И имаме една трета система, която е на Европейската комисия. Това са данните на ЕВРОСТАТ. Тя работи по една система от ДОНТ, която е малко по-специфична. Тя прави сезонно изглаждане на всички данни, като приема данните от националните статистически институти, връща назад и съставя определен коефициент за период назад, който е аналогичен с изследвания период. Умножаваме с този коефициент – има една дълга формула в тази връзка.
От моя гледна точка тези данни на ЕВРОСТАТ на практика са сравнително най-коректни от статистическа гледна точка, тъй като те отразяват както лица, които са извън регистрираните в системите на обществените служби по заетост, така и тези, които са вътре. Не че очаквам да го запомните, просто обяснявам може би на тези от вас, които не са наясно, да разберат откъде идва това голямо разминаване и защо цитирах различни данни.
Сега ще обясня причината защо. Защото когато говорим за мерки срещу младежката безработица и за гаранция за младежите, трябва да се има предвид, че се вземат данните и на ЕВРОСТАТ. На база на тях на нас ни се определят средствата, които се предоставят на България, и икономическите реалии за планиране, в които тази гаранция ще може да действа в рамките на нашата страна. Тоест това са меродавните цифри, въз основа на
Още няколко думи по отношение на образователната структура на безработните. С най-голям относителен дял е групата на младежите с основно и по-ниско образование. следват тези със средно и висше образование. Висшистите поначало са сравнително малко. Те традиционно съставляват около 10 процента от всички безработни, като това съотношение се запазва както при общата група безработни, така и надолу по групи, в този случай и по отношение на младежите.
Това, което всъщност е тревожно и наложи настоящото правителство да предприеме спешно мерки - едни от първите мерки и законодателни промени, които бяха направени, бяха свързани с младежката безработица, е ,че през последните четири години броят на безработните младежи се е увеличил с 15 000, което въобще не е добра цифра на общия фон. Това никак не е малко, това е около 0,5 процентни пункта безработни хора и то говорим основно за млади хора.
Фактически през тази година приключва една инициатива на предното правителство за работа на младите хора в България, която по-скоро припокрива някои от нещата, които са били правени, и не е допринесла по никакъв начин самата безработица да бъде намалена. Но за сметка на това през тази година се въведе младежката гаранция като инструмент на Комисията. С този инструмент на практика всяка една държава ще попълни своя пакет от мерки, които вече имат съвсем друг характер, за които има осигурено финансиране, които са много по-иновативни и различни.
По отношение на политиката за насърчаване на заетостта сред младежите ще кажа нещата, които се случиха.
На първо място, и в новия Национален план за действие по заетостта продължават успешните програми, които се развиват от години, може би някои вече повече от десет години се изпълняват чрез Националния план за действие по заетостта.
Продължава финансирането на първо място на програма „Старт в кариерата”.
По две изречения ще кажа за всяка програма за някои от вас, които може би не са запознати с тях.
Програмата „Старт в кариерата” осигурява 9-месечен стаж на младежи в държавната администрация, които са завършили висше образование, като за 2013 г. е обезпечена заетостта на 2712 младежи, от които 2000 са новоназначени.
Имаме схема, която е по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж. Като тук младежи получават посреднически услуги и възможности за стажуване в частния и обществения сектор. От началото на проекта в него са работили повече от 9000 младежи.
„Първа работа” е друга такава схема, която има за цел да осигури на безработни лица до 29-годишна възраст заетост. Тя се явява чисто субсидирана заетост, като успоредно с това се предоставят средства на работодатели за осигуровки и за възнаграждения на лицата, включително и за транспортни разходи, ако живеят извън населеното място, в което работят.
По тази схема се предоставят и средства за обучение чрез ваучери. Самата схема се развива чрез набиране на заявки от работодатели, които имат нужда от определена работна сила, след което съответно се определя и самата целева група, която се включва в обучение посредством тези ваучери. По схемата в обучение са включени 2267 младежи, а в заетост - 1543 младежи.
По отношение на някои от по-специфичните мерки мога да кажа само ,че 3270 младежи са включени в обучение и консултиране по проекта „Предприемчивите българи”. Това е един проект за подпомагане стартирането на собствен бизнес. Като 2378 са включени в обучение за придобиване на професионална квалификация по „сътрудник в малък и среден бизнес” и 892-а са включени в консултиране.
Успоредно с това със Закон за насърчаване на заетостта, освен въведените в средата на лятото няколко нови мерки, продължиха да се развиват и останалите мерки, като към тях беше насочен и преразпределен допълнително финансов ресурс. Това са мерки, които са насочени към младежи до 29-годишна възраст. Те отново са свързани със субсидирана заетост, чиракуване или стажуване. По новите мерки, които прие настоящият парламент, се стимулират работодателите, които разкриват работни места за наемане на продължително безработни младежи, непълно работно време за чиракуване на младежи с основно и по-ниско образование и за първа работа за младежи със средно или висше образование. като от началото на годината по всички мерки в Закона за насърчаване на заетостта са включени общо 4000 младежи в заетост.
По отношение на това, което в момента ние работим. Почти се финализира работата по нови Национален план за действие по заетостта, като тук отново се обръща внимание и най-много средства се насочват именно към младежите. В настоящия план много разчитаме и на партньорство със социалните партньори във връзка с изпълнение на политики, свързани с насърчаване на заетостта сред младежите.
Това, което може би ще ви е по-интересно, е какво се случва с така наречената гаранция за младежта. Защото тя е широко популяризирана, но може би е доста неясна на много хора какво представлява и какво не.
Хубавото е, че ние вече също имаме доста по-голяма яснота. В неформални разговори с Комисията беше посочено, че дори България е една от страните, която е сравнително напред при разработването на плана за инициатива за младежка гаранция. До мене е и колежката Антоанета Цонева, която е една от колегите, която най-активно работи във връзка с гаранцията. Вчера в рамките на срока беше изпратен българският фиш по гаранцията до Комисията за неформално съгласуване. На 2 и 3 декември предстои работна среща и изслушване на България, нещо като изпит, във връзка с представения фиш, за да може след това вече подробно да бъде разписан планът.
Какво се предвижда по младежката гаранция. Още веднъж, въпреки че няколко пъти обяснявам едно и също, ми се случва често да има колеги, които не са разбрали изцяло всъщност към кого е насочена гаранцията.
На първо място, със средства, които са предвидени за разходване за различни услуги в рамките на плана за младежка гаранция могат да се възползват всички хора на възраст между 15 и 24 години включително, които живеят в един от допустимите райони. Или това са райони, в които нивото на младежката безработица между 15 и 24-годишна възраст включително на лицата надхвърля 25 процента.
В България средствата се разпределят така, както и в останалите държави, на ниво над 2, или районите за икономическо планиране. От шестте района пет района отговарят на това условие. Което означава ,че в един от регионите ние ще имаме минимален брой средства, с които ще бъдат финансирани инициативи, които са свързани с младежката гаранция. Причината - петте от районите са с ниво на младежка безработица в тази възрастова група над 30 процента, като изключение прави Югозападният район, чието ниво на младежка безработица е 17,3 процента. Това означава, че живеещите в този район няма да могат да ползват тези средства.
Но съгласно условията, които е поставила Комисията, предвид на това, че все пак говорим за по-големи райони за икономическо планиране и има дисбаланси вътре в самия район на населени места – да, в София и в Благоевград безработицата може да е ниска, но примерно в Самоков или в Кюстендил не е, - 10 процента от общия размер на средствата, които са предвидени по гаранцията, могат да бъдат разходвани в рамките на този регион, като това не изключва и други средства, които са като отделна политика, но извън тези, които са изрично предвидени за младежка гаранция.
По отношение на сумата. Преди няколко дни се получи писмо от страна на Комисията, което е почти финално по отношение на средствата, като разпределението, което е дадено за България, е около 55 млн. 400 хил. от други източници на финансиране, което изисква съответното равно или повече финансиране по оперативна програма „Човешки ресурси”, съответно от Европейския социален фонд. Или тъй като ние предварително сме взели решение това финансиране да бъде 50 на 50, за България общата сума, с която ще разполагаме за периода 2014 – 2020 г., инициативата възлиза на 118,6 млн. евро или това са около 232 млн. лв. Половината от тези средства могат да бъдат разходвани в рамките на 2014 – 2015 г., като 31 млн. евро могат да бъдат изразходени през 2014 г., а 24 млн. евро – през 2015 г. Като, разбира се, това са минимуми, те могат да бъдат и повече, които ще се разходват. Така че ние нямаме проблем, стига да успеем да организираме тяхното разходване по правилен начин.
Какво следва след това? След като приключи 2 декември и горе-долу видим какви са нашите забележки, финализираме в рамките и на работната група плана за младежка гаранция. Ние имахме преди седмица такова заседание, на което представихме вече новия план в новата матрица, посочихме и на колегите. Аз съжалявам, че от близо 40 човека работна група едва половината присъстваха на тази среща, а тя според мене беше доста важна. Посочихме на колегите откъде могат да бъдат изтеглени всички материали по отношение на гаранцията. След което до 18 декември се очаква самият план за младежка гаранция да бъде приет от Министерския съвет и съответно да бъде изпратен за окончателно одобрение в Европейската комисия.
Също така част от плана за младежка гаранция ще бъде инкорпориран и в Националния план за действие по заетостта, така, както са и всички критерии за избор на операции с предвиденото годишно финансиране от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Най-общо какво представлява фишът, който сме изпратили. Той се състои от две основни части. Първата е свързана повече с консултиране и превантивни мерки. Предвижда се самият план изцяло да се изпълнява в рамките на публично-частни партньорства и на широко междуинституционално партньорство. В по-превантивната част, информативно-консултативната предвиждаме едно широко партньорство с Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта и Агенцията по заетостта, респективно Министерството на труда и социалната политика, които да изиграят основна роля по превенция и по поемане на ранно отпадналите от образователната система, тяхното информиране, консултиране до известна степен на изработване на някакъв профил и насочването им към системата на бюрата по труда.
След влизането в системата, предвид четирите месеца, в които на тях трябва да им бъде предоставена услуга, там виждаме много работа и с публично-частни партньорства, съвместно и със социалните партньори и други заинтересовани представители на гражданското общество, с цел подготовка на индивидуални планове, разработка на методика за обслужване на тези лица.
И, разбира се, последната, същинската част на тази група от мерки във фиша включва вече самото обучение и заетост. В повечето случаи ние не откриваме топлата вода и никой не я е открил, това си е стандартната субсидирана заетост в различни варианти – стажуването, чиракуването. Обучението включва и компетенции, и професионална квалификация. Разбира се, не е изключено при едно добро професионално ориентиране лицето да бъде насочено и към връщане в системата на образованието.
По отношение и на новия програмен период искам само да кажа две-три думи, извън гаранцията за младежта. Това не означава, че ние ще се концентрираме и ще работим само с групите до 24-годишна възраст. Оттук насетне ние ще продължим да работим с всички младежи до 29-годишна възраст. Поради тази причина, особено колегите, които са и членове на тематичната работна група за разработване на новата оперативна програма, знаят, че в първата приоритетна ос има разработен специален инвестиционен приоритет, който е насочен към мерки и програми за повишаване на пригодността за заетост и конкурентоспособността на младежите. Така че вече след одобрението на самата оперативна програма ще се разработват конкретни мерки и програми, които да са насочени към тази целева група.
Утре имаме поредно заседание на тематичната работна група по оперативната програма, където се надявам да изработим вече по почти финализиран вариант на програмата. Малко по-практическа ще бъде работата на утрешната тематична работна група, така че всички да имаме полза от това и да можем да допринесем за по-доброто разписване на новата оперативна програма.
И аз май-малко повече говорих. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви за професионално изчерпателната и стегната информация. Мисля, че беше много полезна за всички. Сега имате думата за въпроси. Заповядайте, Беата Папазова от Търговската палата.
БЕАТА ПАПАЗОВА: Аз имам може би малко нестандартен въпрос. Дали е правена някаква оценка по какъв начин емигрирането на млади хора от страната, което за съжаление е трайна тенденция, както и новото явление – бежанската вълна, биха повлияли върху нивото на младежката безработица?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Аз благодаря за въпроса. Той никак не е нов за мене. Защото може би от един месец подготвяме непрекъснато интервюта и на д-р Адемов за чуждата преса, която много живо се интересува дали няма всичките наши младежи да залеят чуждите страни и да заемат работните места на техните младежи.
Първо, това, което по-скоро прави впечатление, въпреки че не мога да цитирам данни, тъй като това е малко в областта на Министерството на образованието и науката, е, че доста младежи предпочитат да учат навън. Това невинаги означава, че те остават трайно там.
Всъщност, ако видите последните данни на последното тримесечие на Националния статистически институт и данните за месец октомври на Агенцията по заетостта, ще видите, че безработицата по че по данни на Агенцията по заетостта се е увеличила, а по данни на Националния статистически институт се е намалила. Обикновено винаги става обратното, но този път е така. На какво се дължи това?
На практика, първо, имаме увеличение на заетостта и, от друга страна, намаление на броя на неактивното население. На практика, влизайки в системата на Бюрата по труда, той вече сега не е активен. Тъй като имаме по-съществено повишение през последния месец точно сред младежите, това се дължи на младежи, които са се регистрирали. В повечето случаи младежи, които търсят варианти да напуснат страната, не се регистрират в системата на Агенцията по заетостта. Фактът, че го правят, означава ,че те припознават услугите, които се предоставят, и възможността да бъдат включени в една или друга мярка.
Тук много трудно можем да говорим само и единствено за младежите. Много е разнообразна групата, която напуска страната.
Два са основните периоди в новата история на България, в която имаме по-големи емигрантски вълни. Това е началото на 90-те години и в периода 2004 – 2005 г. След това трябва да ви кажа ,че има години, в които има обратната тенденция. Аз имам данните, но не са пред мене, са да цитирам точно. Аз лично съм си правила едно такова изчисление. В момента хората, които заминават навън, са наистина много малко. В повечето случаи по-големите емигрантски потоци се наблюдават през лятото. Тогава има и голяма група от младежи, които отиват. Това е свързано повече със сезонна заетост и с така наречените бригади за културен обмен, които са си чисто селскостопанска работа и няма нищо културно обменително в тях. Но тези лица се връщат на практика обратно.
Така че по никакъв начин аз лично като специалист в тази област не се притеснявам, че нашите младежи ще напуснат и това ще предизвика някакъв конкретен проблем в страната. това, което ме притеснява, е демографската криза и това ,че не раждат деца. Това за мене е по-страшното. Че те няма да напуснат така, че да го усетим на пазара на труда, няма да го усетим.
Фактът, че имаме в момента 74 000 безработни и от другата страна стоят незаети работни места, което също е факт, означава ,че по-скоро нямаме нуждите специалисти за тези работни места, а не че нямаме въобще специалисти.
За бежанската вълна. Когато започнах да разглеждам първите справки, тоест когато медиите тръгнаха да алармират колко е сериозно положението, това, което се видя от справките, е, че сирийци почти няма. Повечето бяха афганистанци, иранци и иракчани. Виждате, че в последно време правителството тръгна да работи точно в тази посока и тези лица, които всъщност не отговарят на критериите да получават статут на бежанец, се връщат обратно.
По последните данни, които са ни предоставени, около 3500 са сирийските бежанци. Групата звучи като много голяма, но пак казвам, не всички от тях са сирийци. Всъщност там около една трета, дори около 40 процента са деца, които при нас не оказват влияние върху пазара на труда, а по-скоро оказват до някаква степен влияние върху системата за социално подпомагане. но те са толкова малко на фона на общата група, която се подпомага от Агенцията за социално подпомагане, че практически не нарушават някакъв баланс. Около 30 процента са жени и още толкова имаме мъже, като една част от тях по-скоро гледат на България малко транзитно или пък имат собствени средства, за да стартират собствен бизнес.
Практически до миналия месец, понеже сега съм поискала редовната справка, която ще дойде от системите за обслужените лица и в Агенцията за социално подпомагане, и в Агенцията по заетостта, но утре ще я получа, имахме един бежанец, регистриран, който търси работа. говоря от новите, старите са някъде 18.
В Агенцията за социално подпомагане имаше двама от сирийски произход, които са обслужени, останалите пак бяха от Иран, Ирак и Афганистан, по-стари, които ползват детски помощи.
Ние подготвихме една програма за около стотина човека за заетост и квалификация на бежанци. Ограничихме я до буквално минимален размер, тъй като през 2005 – 2006 г., когато е другата голяма бежанска вълна от Афганистан, ни направи впечатление, че около 56 са лицата, които в този период са потърсили услугите и са били включени в тази програма. Поради тази причина – още повече, средствата не са толкова много – преценихме, че не е необходимо да заделяме за бежанците толкова много средства.
В интерес на истината, от моето обикаляне в регионите хората посрещат положително подобен тип програма. По-скоро смятат, че по този начин не се вземат техните пари от останалите програми, ами ето – ние сме направили една отделна, тези бежанци си имат собствена програма, не струва кой знае колко много и те няма да се притесняват, че ще заемат техните работни места.
Но дори погледнато в най-грубия вариант, ако приемем, че около 5000 са чиста работна сила и се регистрират в системата на Агенцията по заетостта, отражението им върху нивото на безработица при равни други условия се равнява на 0,01 процентен пункт, тоест по никакъв начин.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Други въпроси? Проф. Райчевски, заповядайте.
ПРОФ. ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ: Аз съм написал по този въпрос един материал от пет страници. Няма да го преразказвам. Изпратил съм го на много хора, някои от които присъстват тук в залата. от всички мерки, които са предложени в този материал, ще се спра само на две неща.
През последните няколко месеца чешмата да отворите, започва да ми говори за дуално образование. много нашумя тази форма. Най-добре е практикувана в Германия и в Швейцария. С помощта на нашия посланик в Швейцария госпожа Меглена Плугчиева от няколко месеца интензивно се работи в Министерството на икономиката и енергетиката под ръководството на хора от Министерския съвет за един експериментален проект, който с 1,5 млн. швейцарски франка, значи 2,5 млн. лв. за срок от три години ще се пробва пренасянето тук на швейцарския опит, който като че ли най-добре е развит не само в Европа, а в целия свят.
По този начин съчетаването на теоретична и методическа подготовка с работа в същата специалност се разчита ,че силно ще повлияе върху намаляване на младежката безработица, тъй като понастоящем обратната връзка между образованието и пазара на труда у нас стои зле.
Ето например, както от средни, така и от висши кадри в областта на природните науки и инженерните науки нашият пазар се задоволява само една трета от това, което образователната система на двете равнища му предлага.
Формата дуално образование повече няма какво да я обяснявам. В този проект сме набелязали три сектора, в които да се експериментира този проект, финансиран от Швейцарския фонд за България. Това са машиностроене, електроника и електротехника и засега резервен, но вероятно трябва да влезе специалността Текстил, облекло и дизайн, където може би не са високи технологиите, не се достига висока добавена стойност, но там са заети около 130 хил. души, толкова са работните места, на второ място след работните места в добиването на селскостопанска и животновъдна продукция и тяхното преработване до храни. Там считаме, че с личните стопанства има към 380 хил. работни места.
Другият момент, на който ще се спра, само ще го маркирам, това е специални мерки за стартиране на собствен бизнес от младежи. Броим ги до 34-годишна възраст. Такива мерки донякъде бяха към оперативна програма „Конкурентоспособност”. Мярката е стартиращи иновативни предприятия, където половината от участниците във включените досега в тези процедури, в тези проекти - около 90 и няколко договора, са млади хора, около тази граница, която аз казах. Но явно по тази оперативна програма за подпомагане приоритетно млади хора да стартират своя бизнес трябва да се вземат специални мерки и те се обсъждат в новия период.
Освен това в Програмата за развитие на селските райони има такава мярка за младите фермери. Даже преди няколко дни за втори път беше отворена такава процедура, още в настоящия период, където основни моменти са повишаване на тяхната специална професионална квалификация.
Има още много страни младежката безработица. В КНСБ при една моя среща например скоро ми беше много приятно да узная, че са имали няколко проекта към програма „Развитие на човешките ресурси”, в които се съдържат определени елементи на дуалното образование. Така че има вече някакъв наш опит, макар и доста ограничен и план.
През 2010 г. е изпълнен един проект, финансиран от германския фонд GTEZ, също в областта на дуалното образование, където се използва и пренася германският опит. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Тъй като заместник-министър Янкова след две минути трябва да напусне залата, да използваме още присъствието й. заповядайте.
ИВЕЛИНА АЛЕКСИЕВА (Институт за модерна политика): Много благодаря за представената информация, която беше детайлна и изчерпателна, в рамката на поставения днес въпрос.
Взимам повод от една Ваша реплика, че с младежките гаранции това е стандартното субсидиране, но и опит за връщане в системата на образованието. Затова ще задам въпрос по отношение на хоризонтална политика, който по-скоро би следвало да бъде зададен към Министерството на образованието и науката. Но Вие днес сте тук. Въпросът е следният.
Съгласно нашата Конституция образованието до 16-годишна възраст е задължително. Знаем историята до днес, знаем какво се случва, какви хоризонтални мерки се предвиждат, за да може поне донякъде да се достигне това конституционно изискване. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: И аз благодаря. Ще кажа няколко думи във връзка с коментара на господин Райчевски и ще Ви отговоря и на Вашия въпрос.
Всъщност на мене ще ми е интересно да прочета това, което сте написали.
По отношение на дуалната система, през последните месеци бяха представени няколко модела. Не аз познавам най-добре швейцарския модел. Но фактически и австрийският, и германският са добри. Като германският, преди мисля, че някъде месец го реформираха окончателно, защото вече имаме последния вид реформа, която беше направена.
В момента обаче това, което ние правим тук, и то много-много в началото, просто много неща се опитваме да свършим за кратко време, беше одобрено финансниране от швейцарски фондове, една програма на Швейцарското посолство за въвеждане на дуалното обучение в България като пилотно проектче. Там наистина водещо си е Министерството на образованието и науката.
Аз много се надявам този пилотен проект да проработи, той да бъде по-широко въведен. Факт е обаче, че това изисква и чисто законодателни промени. Иначе няма как да се получи. Но в крайна сметка ще се види кой модел е по-подходящ за българските условия. Тъй като в Швейцария малко на кантон са си разпределени нещата и по този начин се прави и план-приема. По-различно е, отколкото при нас.
Знам, че Министерството на образованието и науката се опитва да въведе някои защитени професии – това, за което Вие говорите, такива, които се търсят на пазара на труда. Не съм сигурна докъде стигна или може би вече е пред финализиране Законът за училищното образование. преди около два месеца мина през нас становище. Просто не съм го проследявала, защото пряко не ме касае.
Предстоят няколко големи закона – за професионалното образование и обучение, които се дъвчат също така от доста време, извинявам се за израза, който използвам.
Предстои въвеждане, тъй като до известна степен пилотно тръгна системата за валидиране, което обаче също изисква доста време, един малко по-дълъг процес е.
Въпреки че изглежда ,че България е назад, не е точно така, тъй като и самата Комисия от една-две години започна по-усилено да говори за валидирането и да го поставя като изискване, както и оценката на компетенциите.
Мисля, че в правилна посока са направени стъпки. По-важното е, че ние работим наистина в една много тежка обстановка. Работим много. Аз мога да ви уверя, че колегите , които работят, буквално нощуват в министерството. Много са нещата, които за съжаление трябваше да се направят и не са направени и поради тази причина България малко изостава. Заради това се опитваме сега за кратко време да направим много, въпреки хората, които викат отвън и всичко това, което се случва. Защото малко или много човек наистина работи под един стрес.
Мисля, че най-малкото тези, които искат да видят, виждат това, което се случва и то е положително при всички случаи.
По отношение на Вашия въпрос. Пак се извинявам, че нямам дати пред мене, но мисля, че на сайта на Министерството на образованието и науката ги има. Ще ви направи впечатление едно нещо, което преди няколко дни го споделиха колегите, и на мене ми хареса, защото ми даде увереността, че работим в правилната посока по отношение на гаранцията.
На практика ранно отпадналите в рамките на четвърти, пети, шести клас, където преди години беше най-голямата група, се оказва, че вече не е така и че отпадането се получава около 15-16-годишна възраст, тоест, когато вече се отива към средно образование или преди висшето. Това съответно предопределя и тези данни, които аз споделих, че броят на децата, завършили висше образование, е малък. Въпреки че погледнато в глобален план, излиза, че висшистите са много и едва ли не всеки втори е висшист, но на практика не е така. Което ни поставя в малко неизгодна ситуация от гледна точка на една от целите, които трябва да постигнем по стратегията „Европа 2020” от 36 процента на включени във висшето образование.
От друга страна, не бих казала, казвам лично мое мнение, не като представител на министерството, че е толкова лошо. Защото на практика професиите, които се търсят на пазара на труда, са за високо квалифицирани кадри, но като професионална квалификация, а не толкова като висше образование. И като се има предвид това, ако погледнете пазара на труда, много от работните места, които са за среднисти, се заемат на практика от хора с висше образование. това означава, че малко висшето образование не е правилно таргитирано, от една страна. От друга страна, има един отлив от професионалното образование. който се надявам по оперативната програма бяха направени наистина хубави проекти, които накараха децата да се върнат и с желание да отиват в училище и да учат професия. И с по-съвременни програми на обучение дай боже те наистина да излязат професионалисти.
По какъв начин трябва да ги задържим, така че да стане задължително. Темата е много дълга, много интересна, както и да я погледнем. Защото в интерес на истината и аз съм се чудила как може да стане. За съжаление според мене някакъв точно верен отговор няма. Защото това, което се опита да направи министерството, е да сложи санкции на родителите, ако децата не ходят на училище. Само че от другата страна стоят делегираните бюджети.
Аз пак се извинявам, че навлизам в темата на Министерството на образованието и науката, надявам се колегите да не се сърдят. Затова казах, че изразявам лично мнение, а не политическо.
От друга страна обаче стоят делегираните бюджети. Училищата в началото много се радваха на тези делегирани бюджети, с някаква идея – ура, колко пари ще имаме! Но накрая се оказа, че не е точно така, защото на практика те зависят от лицата, на които предоставят услуги. И за да може те да си докарат съответния брой ученици, за да издържат, те са готови понякога да си затворят очите, да пишат високите оценки и да сложат хиксчетата, че лицето присъства, за да може да оправдаят бюджета. Това пък за нас малко изкривява картината – до каква степен наистина тези деца ходят на училище или не. Те се споразумяват, прибират си паричките от другата страна.
Тоест единственият начин, за да се стимулира това ходене на училище, е да се промени самото мислене. Явно невинаги санкцията води до това. Както и поощрението невинаги води до това. Защото имаше една програма навремето – „Чаша топло мляко”, която върна до някаква степен децата в училище, но пак не предизвика този ефект.
Така че аз за себе си конкретен верен отговор нямам. Колегите от Агенцията за социално подпомагане, защото малко или много това влиза в тяхната компетентност… (Неразбираема реплика от проф. Георги Райчевски).
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Някои неща се виждат. Когато даваш право, е лесно. Лошото е, че не можеш после да го вземеш.
ИВЕЛИНА АЛЕКСИЕВА: Последен въпрос към вас с много кратък коментар. Аз се връщам от Сарагоса и видях как там е решен този въпрос.
Да, има санкции, но в същото време има, от една страна, социални работници, които са на улицата и виждат дете на улицата във времето, в което то трябва да бъде на училище. Отиват, хващат го за ръката и го водят до училището му.
От друга страна обаче има две изключително силни фондации – това е неправителствен сектор, които подпомагат в случая общината да реши този проблем.
Така че може би и тук трябва да се върви по линията на публично-частно партньорство и естествено силни фондации и силни неправителствени организации, заедно с такива мерки. Това исках да спомена.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте за последен въпрос.
НИНА ГЕРГОВА: Аз ще бъда кратка, защото тези въпроси вече колегите ги зададоха. Само искам да кажа, че наистина съм привърженик на дуалното образование. напоследък имаше много дискусии. И по-скоро може би германската система е по-подходяща за нас, но това е вече въпрос на дискусии. Може би защото половината от тези, които влизат в статистиката за младежката безработица, нямат даже и средно образование. само това бих допълнила към статистиката.
В Германия наистина има най-ниската младежка безработица – 7,7 процента, което също говори ,че тяхната система е добра. Само може би трябва да се вземат от нашата система предишните УПК, които обаче имаха доста лоши критерии. Нека да се поучим от техните негативи и да вземем само добрите неща. защото тогава примерно се избираше професия, като нямаше оценка за това към каква професия трябва да се насочи ученикът, а се избираха професии по критерии на оценките, примерно ако си отличник или ако си двойкар. Примерно ако не си отличник, това не те прави лош монтьор, да речем. Така че в тази връзка трябва да се помисли.
И един много кратък въпрос. Той е свързан по-скоро с контрола и прозрачността – за финансирането на готовите проекти за стартиране на собствен бизнес. При нас дойдоха много сигнали. Първо, да не говорим, че тази програма беше само за техни хора, както и да е.
Насочваха се след това хората, които искаха да спечелят проекти, към определена консултантска фирма, която не правеше проектите, само ги оценяваше и се плащаха по едни 3000 лв. А доколкото имам сведения, някъде от началото на септември, все още има готови одобрени проекти, които не са финансирани по тази програма. Как ще се избегнат в бъдеще такива неща?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Аз благодаря за този въпрос. Ще Ви отговоря директно. Няма да коментирам, защото и без това миналата седмица излязох виновна за всичко, излезе, че аз командвам и Европейската комисия, за което съжалявам – малко бях надценена. И заради това не искам да коментирам неща, които могат да предизвикат допълнителни реакции.
По-скоро ще ви кажа следното. Определено ние предприемачеството сме го предвидили, най-вече в рамките на Гаранция за младежта. Друг е въпросът, който много се поставя при дискусиите – до каква степен един човек между 16 и 24-годишна възраст е готов за подобно нещо, тоест да си създаде собствен бизнес. Но при всички случаи това няма да бъде изключено като мярка и в останалите възрастови групи, говоря за всичките възрастови групи, които попадат сред безработните.
Това, което по-скоро ми се иска да направим, е преди да започне да се работи с лицата, да се види до каква степен те наистина имат готовност да създадат собствен бизнес. Защото едно е желанието, друго е на практика да можеш да реализираш една идея.
В тази връзка ние сме обсъждали много идеи с младежките организации. Тъй като когато правихме плана за младежката гаранция, наистина направихме една изключително широка дискусия, може би никога не е правен подобен широк обхват в Министерството на труда и социалната политика, поне аз нямам спомен, включително идваха писма с предложения от хора от села, от малки населени места, откъдето и да е. просто бяхме отворени за всички идеи.
Идеята е първо да се прецени наистина кои имат конкретна идея, тези хора да седнат с един професионалист или специалист в банковия сектор. Защото една идея, колкото и да е добра, трябва да се знае, че средствата, които са по линия на Европейския социален фонд, първо са давани по малко по-различни правила и не могат да гарантират инвестиционната част, тъй като не можем да дадем толкова средства.
Затова по-скоро идеята е с експерти, които работят в банковата система, да се види кои идеи са рентабилни. Да се даде една част, да може да стартира самото лице, но с това да се подготви бизнес-план. Този бизнес-план или да може да кандидатства пост фактум за кредитиране. Или вече при създаден бизнес сме говорили с Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като тяхната програма малко или много покрива вече готов бизнес, тоест тя може да подкрепи вече готов бизнес.
Та когато ние го създадем и го закрепим една година, при всички случаи ще трябва да има някакви консултанти, които са избрани, които да подкрепят фирмата. Като казвам подкрепят, не фирмата да им плаща, а по-скоро те да предоставят услуги – юридически, счетоводни, човешки ресурси. Това е една необятна тема. младите хора, които създават бизнес, най-много се сблъскват с тази трудност. Те не знаят собствените си социално-осигурителни права, нито ангажиментите, които са по закон, за безопасни условия на труд.
Това е сложна материя, която може да препъне и да убие желанието на всеки един млад човек в началото, само защото трябва да спази закона.
Едни такива специалисти да ги поемат за един известен период от време. И когато вече този млад човек си стъпи на краката, той да може да кандидатства по една програма, както е сегашната „Конкурентоспособност”. Тоест идеята е да предоставяме много по-интегриран мерки и услуги на тези, които стартират собствен бизнес. Но и в никакъв случай с идеята да ги накараме да си направят фирма и след това да им кажем, че няма да им одобрим проекта, който беше един от основните проблеми при тази програма.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви много. И един последен въпрос.
ЙОРДАН ДИМИТРОВ (Балкански институт по труда и социалната политика): Само един коментар. Чухме доста добри новини по отношение на това какво ще се прави във връзка с младежката безработица. Много нови заинтересовани страни, публично-частни партньорства, доста средства.
Това, което обаче ми прави впечатление и бих искал за кратко да го коментираме, е, че като че ли прекалено много се увеличава зависимостта от европейското финансиране в активните мерки на пазара на труда, включително и с младежите. По-голяма част от всички програми и мерки ще бъдат изключително на базата на европейски фондове.
И ако ги съпоставим с Националния план за заетост, който също би трябвало да осигурява такова финансиране, се оказва, че на практика националното финансиране по-скоро допълва европейското, отколкото европейското да допълва националното. Това може би няма да бъде кой знае какъв голям проблем, ако не бяха доста големите различия между това как се усвояват средства по европейските фондове и по Националния план за заетост.
Националният план за заетост е много по-гъвкав инструмент. Всичко би могло да се пренасочва в рамките на една година, биха могли да се изхарчат по-голяма част от средствата в рамките на една година от момента на планирането до момента на изхарчване на средствата. Самият цикъл на проектите и програмите приключва за една година. Докато при европейските фондове обикновено срокът е три-четири години, понякога изпълняваме проекти и програми, които са планирани преди седем години или в момента ги планираме, за да ги изпълняваме през 2019 – 2020 г. Документацията е много по-тежка.
Все още основните цели на европейските програми в България са свързани с това как да усвоим средствата и как тези средства да бъдат усвоени законосъобразно, за да бъдат верифицирани. Докато при националното финансиране по-скоро целите са насочени към това какъв ще бъде ефектът от съответните програми, защото там не стои чак толкова остро въпросът с верификацията и с начините за вземане на решение. Това е като коментар.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ЯНКОВА: Абсолютно сте прав, така е. Европейското финансиране трябва да е допълващо националното финансиране. И неслучайно ние работим в тази насока, доказателство за което е и приетата Национална стратегия по заетостта. Като в Националната стратегия по заетостта средствата, които са предвидени, при всички случаи са два пъти повече от тези, с които се разполагаше през последните четири години. Тъй като вие знаете, в период на криза от там, където трябваше да се даде най-много, беше взето най-много.
Единственият проблем, който стои за 2014 г., ще го обясня съвсем простичко. Това е, че състоянието, което се завари в бюджетната сфера, е изключително трагично. Все пак България трябва да изпълни определени показатели, което към настоящия момент прави невъзможно отпускането на повече допълнителни средства. Отделно по време на служебния кабинет знаете ,че беше предоставен кризисен пакет от 31 млн. лв. в сферата на заетостта, като тези средства, предвид процедурите, които изискват да се сключат с тях договори, на практика сключването на договорите беше от септември нататък. Това до известна степен натежава и в бюджета за следващата година.
При всички случаи обаче Стратегията по заетостта не е за една година, тя е за един по-дълъг период. И там по средствата, ако прочетете внимателно, ще видите, че е спазено това съотношение. Ако се разпределят средствата за заетост по 7-годишния период по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, ще видите, че те съставляват около 40 процента спрямо 100-те, тоест спрямо 60 процента, които са предвидени по националния бюджет. Така е заложено в стратегията. И аз се надявам, че при добро стечение на обстоятелствата наистина отлепяйки се вече от дъното и при един дори малък икономически растеж и висока събираемост ще можем през 2015 г. да имаме вече този бюджет, който е планиран в стратегията.
За съжаление в момента данните са такива. Все пак се работи с нещо, което е малко или много заварено и трябва да се попълнят други дупки.
От друга страна, 2014 г. е годината, в която се засичат две оперативни програми – нова и стара. Тоест използваме средства и от новата, и продължаваме със средства от старата. При последното преразпределение, което беше направено между осите от старата оперативна програма, бяха разпределени 61 млн. лв. между осите, като 50 млн.лв. от тези средства бяха насочени към заетост. Като 25 млн. лв. са за разкриване на 6 хил. нови работни места и останалите са за наемане на лични асистенти – тоест там имаме двоен ефект, хем заетост, хем предоставяне на социална услуга. Тоест само от сегашния период имаме достатъчно средства за следващата година, имаме по гаранцията вече одобрени новите средства, имаме и от Националния план. Тоест през следващата година мисля, че ще се справим. За 2015 г. вече се надявам, при едни добри параметри на бюджета, да можем да имаме това, което сме заложили в стратегията и на практика да се получи този ефект, когато вече от старата оперативна програма средствата ще бъдат изплатени. Благодаря.
ПРЕДС. КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова, за изчерпателните отговори. Беше изключително полезно. Благодаря Ви от името на всички членове на Съвета за обществени консултации. Благодаря и на всички членове на Съвета за обществени консултации. Закривам днешното заседание. Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОК:
(Камен Колев)