П Р О Т О К О Л № 17/15.01.2014 г.

---

На 15 януари 2014 г., сряда, от 15,30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90/04.12.2013 г., внесен от Светла Бъчварова – Пиралкова и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49/04.12.2013 г., внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51/12.12.2013 г., внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 302-01-53/19.12.2013 г., внесен от Министерския съвет.

5. Разни.


На заседанието присъстваха: Бюрхан Абазов – заместник-министър на Земеделието и храните, Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Светлана Францова - директор на дирекция „Природни ресурси и концесии”, Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката.

Заседанието беше открито в 15,30 часа и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.



ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги и гости! Часът е 15,30. Имаме необходимия кворум и можем да започваме своята работа.
Преди да открия заседанието, използвам случая да поздравя всички с отминалата Нова година. По стара българска традиция до края на месец януари, както е известно, можем да си пожелаваме най-различни хубави неща. От мене живот и здраве. Надявам се, че другото по-лесно ще го постигнем в този живот.
На първото заседание за тази година се предлага приемането на становища по четири законопроекта, а именно:
1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 354-01-90/04.12.2013 г., внесен от Светла Бъчварова – Пиралкова и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за представителите по индустриална собственост, № 302-01-49/04.12.2013 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 302-01-51/12.12.2013 г., внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 302-01-53/19.12.2013 г., внесен от Министерския съвет.
5. Разни.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, № 354-01-90/04.12.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ СВЕТЛА БЪЧВАРОВА – ПИРАЛКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на земеделието и храните
Бюрхан Абазов – заместник-министър
От името на вносителите присъства народният представител Пенко Атанасов.
Ние сме изготвили становище. Посочили сме основните неща от гледна точка на преценка на нашата комисия. имате думата, колега Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз мисля, че всеки от вас, който е погледнал мотивите на законопроекта, би ги приел. Защото „Напоителни системи” АЕД изпълняват една изключително важна функция за държавата ни, а досега не можеха да получават средства по бюджета. Чрез този законопроект в Преходните и заключителни разпоредби ние правим това да стане възможно, без да нарушаваме европейското законодателство. И в мотивите ни сме цитирали по какъв начин това се случва.
Ако имате допълнителни въпроси, с удоволствие бих отговорил. Мисля, че и господин Абазов ще ни помогне в това отношение.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин Атанасов. Господин заместник-министър, имате ли нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители! Напълно подкрепям това, което каза господин Атанасов. Дружеството е в много тежко състояние, в критично състояние. С поправката през 2011 г. е спряна възможността то да се финансира със средства от държавния бюджет само в частта на изпълнение на обществено полезни публични ангажименти, свързани с предпазването на живота и здравето на хората и заливането им с подпочвени води.
Тази поправка ще даде възможност екзистенц минимумът, който е нужен за поддръжката на тези публични съоръжения – отводнителни и предпазващи от вредното въздействие на водата, да поддържат едно нормално състояние, което ще даде увереност на всички нас, че тези съоръжения са изправни и не застрашават по никакъв начин живота и здравето на хората при евентуални високи води и проливни дъждове. Благодаря.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения по законопроекта. Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Аз се радвам, че господин Абазов е сред нас. Всъщност нямам коментар по внесения законопроект, а въпрос, свързан с естеството на внесения законопроект. Безспорно чрез него това, което се опитват да направят колегите, е да приведат в съответствие с европейското законодателство, свързано с държавните помощи, механизма, по който се предоставят средства от държавата за поддържане на съоръженията за отводняване и предпазване на вредното въздействие на водите.
Въпросът ми обаче е следният. Предполагам, че сте запознат със Стратегията за развитие на водния сектор в частта, касаеща напоителни системи и системите, които са свързани с предпазните мерки от вредното въздействие на водите. Там са предвидени едни стъпки, които е необходимо да бъдат предприети, структурни стъпки, реализирането на една сериозна реформа.
Фактът, че няма законодателна инициатива от страна на министерството и в общи линии се приема предложението на колегите, означава ли, че се отказвате от тази реформа, имайки предвид, че договорът, който се предвижда да се подпише по смисъла на законодателството за държавната помощ, ще бъде минимум 10-годише? Тоест предвиждате ли някаква реформа в този сектор и ако да, какви са сроковете?
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Да, разбира се, запознат съм със стратегията. Предприели сме мерки за преструктурирането на дружеството. Едно е ясно на всички – че дружеството в този си вид, с този си статут няма как да съществува. То е погрешно скроено. Дружеството днес е скроено във вид, с функции, ангажименти и задачи, които са две несъвместими сами за себе си. От една страна, да доставя и продава поливна вода, а, от друга страна, да извършва една публична, обществено полезна, некомерсиална функция.
Идеята може би навремето е била с приходите в дясната част да се финансират разходите в лявата част, така че дружеството да е с положителен финансов резултат. Времето, в което в последните години наблюдаваме състоянието на дружеството, показва ,че формулата е сбъркана. В този си вид няма как да съществува. Това, което ние предлагаме със заповед на министъра, има работна група, тя е почти на финала си. Мисля, че дори в края на миналата седмица написаха предложенията, които бяха готови след дълги обсъждания, с много капацитет и експерти. Поне четири или пет варианта се предвиждат, така че сме почти на финала на официалното предложение как да преструктурираме дружеството.
В аванс, без да сме получили още одобрението на министъра, трябва да ви кажа, че са предвидени варианти, в които да се отдели чисто търговската част на дружеството, което да се занимава с доставка и продажба на поливна вода и другата част да се обособи да изпълнява тази обществено полезна публична дейност, която е свързана с предпазването от вредното въздействие на водата и експлоатация и поддръжка на публичната държавна собственост – диги, съоръжения, отводнителни помпени станции и всичко, свързано с това.
По този начин, един път ще се разберат двете несъвместими функции, втори път половината от дружеството, чисто търговската част ще се развива като едно чисто нормално търговско дружество, а другата половина няма да има никакви притеснения.
И може би следващите въпроси, които ще се зададат, ще бъдат дали няма скрита форма държавна помощ. то вече ще се води истинско държавно предприятие, което ще си получава екзистенц минимума, който е нужен за поддръжка на тези огромни съоръжения публична държавна собственост. По този начин и чисто правно, и функционално, и във всякакъв друг аспект мисля, че ще решим въпросите.
Това е само информация в аванс като идеи, които са заложени в няколкото модела на предложенията.
Така че краткият ми отговор е: да, работи се. В много скоро време ще представим в Комисията по земеделието и може би във вашата комисия нашите идеи за преструктуриране на дружеството.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Други въпроси във връзка със законопроекта? Госпожо Василева. Само ще Ви помоля да говорите във връзка със законопроекта.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Както споменах, законопроектът касае хармонизиране на националното законодателство с изискванията, свързани с държавната помощ. В този смисъл принципно имате подкрепа от наша страна.
Но тъй като въпросите, които коментирахме, според мене са изключително важни и по друга линия, която касае отново работата на нашата комисия, именно бъдещото финансиране на подобни мерки, свързани с хидромелиорацията и вредното въздействие на водите по оперативните програми и съответно по Програмата за развитие на селските райони, отново във Водната стратегия е предвидено разработването на конкретна секторна стратегия за развитието на сектора „Хидромелиорации” и сектора „Вредно въздействие на водите”. Кога предвиждате да бъдат готови тези документи? Те са свързани с предварителните условности.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Абазов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: След предложенията за преструктуриране на дружеството, което също е свързано с това, което говорим, ще бъде предложено това, което казвате Вие. И горе-долу това ще бъде съобразено със старта на новата Програма за развитието на селските райони.
Знаете, че буквално от днес до към месец май имаме ангажименти да разпишем наредбите по приложението на мерките, всъщност, те вече са насоки. Така че горе-долу ще го съобразим и с този период, за да могат тези неща да си вървят в пакет. И когато те станат факт, да вървят успоредно както с разработените мерки, така и с тези документи, които се налага да ги разработваме ние. Така че идеята ни е това да стане някъде в този период.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Колеги, едва ли ще можем да разгледаме всички проблеми, свързани с „Напоителни системи” ЕАД. Има ли други въпроси, свързани със законопроекта, и предмета на преценка на нашата комисия? Имате думата, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин председател, благодаря за дадената ми възможност да взема отношение по законопроекта. Ние натоварихме господин заместник-министъра да отговаря за един законопроект, който колегата го предлага.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Такива са въпросите.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Първото нещо е, че много малко колеги знаят, че името „Напоителни системи” е заблуждаващо от много години насам. Защото дружеството – аз съм от Видин, за тези, които не знаят – във Видин за 2012 г. има подадени 8 дка поливна площ. А точно през същата 2012 г. над 110 дни Видин и околните села бяха защитавани от дигите, които се поддържат от „Напоителни системи” от водите на река Дунав, когато има по-дъждовен период, да се защитават и от наплива на реките, които идват и от планината.
Много хубаво е това, което предлагате и е много добре замислено. Обаче при положение, че все още поредното преструктуриране на дружеството, защото това е доста поредно, не знам кое под ред е, в този му вид ще бъде може би хубаво за оцеляване в кратък срок и безсмислено в по-дълъг срок, защото това е наливане на пари в една каца, която тече отвсякъде. Дано да предложите по-смислени идеи за преструктуриране на дружеството. Това е важно.
Това го казвам, колеги – поне първото нещо, което трябва да направите, е да го преименувате, да не се казва „Напоителни системи”. Много хора се заблуждават, че те напояват населените места.
Моят въпрос е може би към колегата. При преструктурирането все пак се съобразите не с населеното място на министъра и на заместник-министрите, а с истинските нужди на хората, които трябва да бъдат оперативно управлявани във време на бедствие. Защото ако за огъня и за другите стихии, както се казва, има вода да ги гаси, водата няма кой да я спре, ако няма хора, които да реагират предварително. Защото по време на бедствие реакциите са крайно закъснели.
Въпросът ми е: мислите ли в това преструктуриране – това, което Вие казахте, се развива в две части, защитната част, която сега се изпълнява, как ще бъде финансирана? От бюджета? Това е случайна дейност, която не знам как ще може да се финансира ефективно.
РЕПЛИКА: Зададохте този въпрос.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Десет пъти ще го зададем, защото това са доста пари. Аз не знам дали някой знае тук за какви пари става въпрос. Това са няколко десетки милиони лева на година.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин Тошев. Други въпроси има ли, преди да преминем към отговорите?
Аз, разбира се, ще се въздържа да задам въпроса, че от 12 млн. 500 хил. декара напоявани площи до 1989 г. в момента са паднали на 570 хил. и кога ще достигнем това ниво, тъй като мисля, че този въпрос надхвърля рамките на законопроекта, който гледаме. Но във връзка с преструктурирането, господин заместник-министър, сега сте ни паднали, затова Ви задаваме тези въпроси. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БЮРХАН АБАЗОВ: Правилно, господин Тошев, задавате въпроса. Да върна малко назад комисията. Аз се занимавах с „Напоителни системи” през 2005 – 2006 г., точно годините, в които във Видин станаха онези случки, с които Вие мислите да запознаете комисията. Много добре сме запознати със ситуацията тогава и нямаме никакъв интерес и умисъл структурите на отводнителното предприятие за предпазване от вредното въздействие на водата да го правим по някакъв друг начин и по друга логика.
Напротив, на всички е ясно кои райони се занимават основно с отводняване и кои райони се занимават основно с напояване. Така че центровете на регионалните структури на това предприятие, което ще се занимава с отводняване, ще си бъдат чисто функционални, в зависимост от това коя дейност преобладава. А е хубаво, че тя е много ясно разграничена – Южна България, Северна България, поречието на Дунава, поречието на големите реки.
Трябва да ви кажа, че преди 2011 г., преди промяната на закона дружеството получаваше средства от държавния бюджет. И тъй като по това време се занимавах случайно с това дружество, знам, че сумите, които се отделяха за вредното въздействие, делът на държавата да поддържа публичната държавна собственост за отводнителни съоръжения беше от порядъка на 10-12 млн. лв. Това е екзистенц минимумът, за да се поддържа тази огромна структура от предпазни и отводнителни системи, колкото да не се разрушат. Не говоря нито за развитие, нито за усъвършенстване, нито за подобряване. Просто това е минимумът. И това е ролята и делът на държавата в публичната държавна собственост и в общополезната и публичната дейност за предпазване от вредното въздействие. Нелогично е това да се вмени на една чисто търговска фирма, на един търговски субект.
Именно поради тази причина искаме да ги разделим. И вече ако имат добър мениджмънт чисто търговските дружества, да продават поливна вода, да доставят и да се развиват. А другото предприятие няма да е комерсиално, няма да работи за печалба, просто ще изпълнява тази функция за предпазване с минимума този ресурс, който ще се заделя от държавата. По този начин дори вашата комисия няма да си задава въпроса дали това противоречи на европейските регламенти.
Друга възможност, която ще имаме в новия програмен период, бидейки с този статут на държавно предприятие, работейки с некомерсиална, непечеливша цел, е да може да ползва европейските средства по новата Програма за селските райони. Това е аналогията на 125-а мярка, която ще бъде заложена по същия начин. Мисля, че ще се казва Инвестиции в хидромелиоративни съоръжения, извън стопанствата.
Това е идеята на работната група. Така е възложена задачата - освен чисто структурно и финансово ,да съблюдава през цялото време и възможността новият субект да може да бъде бенефициент по новата Програма за развитие на селските райони. По този ще получава освен държавно, и европейско финансиране. Благодаря.
ПЕТКО АТАНАСОВ: Господин Тошев, Вие разбирате, че що се отнася до предложения законопроект, господин Абазов първо започна с думите за тежкото състояние на „Напоителни системи”. Аз не твърдя ,че нашето предложение е перфектно, сигурно ще се работи още по това. Но аз мисля , че структурата е дадена за стъпките, които трябва да бъдат извършени. За това по какъв начин тази междуведомствена комисия ще определя размера на средствата, това е в бъдещето. Но това е стъпката, с която даваме глътка въздух на тази система, с която са заплашени много населени места в страната. Вие самият сте от такъв регион. Мисля, че на този етап даваме тази стъпка.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Други въпроси има ли? – Няма.
Колеги, който е съгласен да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
С 16 гласа „за” приемаме законопроекта на първо четене. Благодаря Ви, господин заместник-министър.

Следващите две точки са свързани със законопроекти, внесени от Министерството на икономиката и енергетиката:
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ПО ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ, № 302-01-49/04.12.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства заместник-министър Анна Янева заедно с група експерти.
По законопроекта за представителите по индустриална собственост.
Госпожа Янева, имате думата с оглед на предмета на преценка на нашата комисия. ние сме изготвили становище, в което сме посочили, че внесеният законопроект изцяло е съобразен с разпоредбите на чл. 49 и чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, с три директиви на Европейския парламент и на Съвета. Имате ли нещо да добавите към нашето становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Нямам какво да добавя.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Експертите от Министерството на икономиката и енергетиката имат ли нещо да добавят, както и председателят на Патентното ведомство? – Няма.
Колеги, имате ли въпроси, становища? – Доколкото виждам, няма.
Който е съгласен да одобрим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, № 302-01-51/12.12.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този законопроект също имаме изготвено становище. Заповядайте, госпожо Янева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! На вашето внимание представям проект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Конкретният повод за внесеното изменение е свързан със съобщение на Генералната дирекция „Околна среда” на Европейската комисия, получено през месец февруари 2013 г. в Министерството на икономиката и енергетиката, свързано с въвеждане на директива 1006/21 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от минно-добивните индустрии и за изменение на директива 2004/35.
Непредприемането на мерки за отстраняване на констатираните от Европейската комисия несъответствия е нарушение на чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и основание срещу България да бъде стартирана процедура за налагане на санкции.
С предложения законопроект се отстраняват направените от Генерална дирекция „Околна среда” бележки и уточнения по транспониране на директивата.
В проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства са унифицирани легалните дефиниции на понятията, с които боравят директивата и Законът за подземните богатства.
Със специални правила е уредена процедурата за информиране и участие на засегнатата общественост при издаване на разрешителни на оператори на съоръжения за минни отпадъци от категория „А”, както и в случай на авария на съоръжения от категория „А”, в това число, когато негативните последици могат да настъпят и на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.
Уреден е правният ред за обобщаване и предоставяне на информация от задължените лица и компетентните органи, с цел надлежно изпълнение на задълженията за изготвяне на доклади за Европейската комисия от страна на единния орган за управление на подземните богатства – министъра на икономиката и енергетиката.
С проекта се уточняват задължения на операторите на съоръжения за минни отпадъци във връзка с опазването на човешкото здраве и на околната среда, с оглед спецификата на дейността им.
Извън измененията и допълненията, които се налагат от транспониране на директива 1006/21, законопроектът създава правна рамка за повишаване ефективността на контрола при изпълнение на договорите за търсене и проучване и добив на подземни богатства и за подобряване на взаимодействието между отделните контролни органи. Завърших.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Колеги, въпроси, мнения? Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо заместник-министър! Имам няколко въпроса.
Безспорно е видно ,че чрез текстовете, които предлагате, вие се опитвате да отразите коментарите, получени от Европейската комисия, защото е стартирала и процедура, свързана със системата за недобро транспониране на законодателството.
Първият ми въпрос - и за мене най-важен, който всъщност няма отношение към европейското законодателство, защото е национален въпрос, но според мене има необходимост да бъде решен, е свързан с така наречените хвостохранилища, табани, съоръжения в активите на държавни дружества, които са обявени в несъстоятелност, не са действащи, чието техническо състояние всички знаем, че не е добро. Има случаи, когато са установени дефекти по стените на хвостохранилищата примерно.
Не е ли редно в този текст и не смятате ли ,че е удачно да се определени институция, национален орган, който да отговаря за техническото състояние на тези съоръжения, да извършва регулярни проверки и съответно да носи отговорността, ако, недай си боже, се случи нещо нежелано. Това е единият ми въпрос.
По отношение на самите текстове, разбира се, ще имаме възможност да ги коментираме във фазата между първо и второ четене. Може би и някои технически неща имат нужда от доизясняване.
Мене ме учуди един текст в § 8, който касае оповестяването на информация. Предполагам, че сте реферирали към текста от директивата или конкретните забележки на Комисията. Но е доста странно в законопроект, в който е вписан ангажимент на министерството да предостави на обществеността дадена информация, да пише, че тя трябва да бъде предоставена в достатъчни срокове. Какво значи „достатъчни срокове”, за да се информира обществеността? Разбирате, че това впоследствие би могло да бъде предмет на доста оспорвания, включително и съдебни такива. В този смисъл е необходимо да се направят някои корекции между първо и второ четене.
Принципно бих казала ,че текстовете са приемливи, но със сигурност ще има нужда от доработка между първо и второ четене.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други въпроси? Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз имам един съвсем конкретен, не и концептуален въпрос. В § 12, чл. 22, ал. 4 е предвиден ангажимент на министерството да публикува списък на закритите съоръжения за минни отпадъци, включително на изоставените, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда.
Никой не би оспорил, че съществуването и публикуването на подобен списък е добра мярка. Това, за което искам да алармирам в относително ранна фаза, е че мене ме смущава тази пасивна роля на министерството само да публикува списък. Далеч не си представям функцията на министерството само като информационна агенция или като регистратура. Тук говорим за нормативен текст. Ще ми се по-категорично да бъдат оформени ангажименти на самото ведомство само или във взаимодействие с друга държавна институция какви дейности се предприемат по отношение на въпросните съоръжения.
Поддържането само на регистъра е една безкрайно пасивна функция, която според мене е неприемлива.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Други въпроси има ли? – Няма.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Или може би някой от експертите ще отговори. Заповядайте, госпожо Францова.
СВЕТЛАНА ФРАНЦОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! По първия въпрос – за хвостохранилищата. Тези обекти по закон, в смисъл, тези, които са били в активите на дружество, обявени в несъстоятелност, са държавна собственост. Така че прави сте, да, в момента никой не контролира тяхната експлоатация. Това нещо го имаме предвид, защото вече имаме и конкретни случаи, в които знаем, че има проблем. Това как точно ще го направим, явно, че нашето министерство ще отговаря, тъй като по директива това трябва да сме ние – единният орган за управление на подземните богатства. Но как точно, ще го регламентираме в наредба.
Аз не мога да кажа дали е необходимо да се създава някакъв отделен специален орган, още повече, че те вероятно не са чак толкова много на брой. Но със сигурност редът, по който те се експлоатират и по който могат да се експлоатират, биха били контролирани. Ще го предвидим в наредба, която предстои. И в момента има така наредба, но след приемане на закона тя със сигурност ще се нуждае от промени и там ще предвидим този ред.
Това е за хвостохранилищата.
По отношение на Вашия въпрос за контрола. Ние ще публикуваме списък с тези съоръжения. Но начинът, по който ще контролираме, е този, че първо ние трябва да издаваме разрешително, независимо дали съоръжението е категория „А”, тоест за опасни отпадъци или не. начинът, по който той ще се експлоатира, ще бъде въз основа на един план от неговия оператор. Ние даваме разрешително, с което одобряваме този план и съответно ние – имам предвид Министерството на икономиката и енергетиката, ще сме органът, който контролира спазването на условията по това разрешително.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз благодаря за разяснението. Но говорим за нормативен текст. Ще ми се в него да има един малко по-конкретен запис какви и чии са ангажиментите на всеки от участниците в процеса. Иначе изготвянето на справка или регистрирането е нещо като регистриране на болници. Ние ще знаем в детайли какъв е броят на болните, но нашата цел е, освен да ги знаем колко са, и да ги лекуваме.
Не претендирам да имам конкретно предложение. На експертно ниво вие сте работили по текста. Но освен регистрирането е хубаво да има някакъв проактивен ангажимент и да се уточни кой точно отговаря и по какъв начин.
СВЕТЛАНА ФРАНЦОВА: Аз не мисля, че едното изключва другото. Регистрирането е с оглед информиране, с оглед публичност на това какви са съоръженията. Иначе самият контрол при всички случаи тежи върху този, който е издал разрешителното. И там ще са конкретните изисквания.
Ние в момента сме в процес на издаване на две разрешителни за такива съоръжения за опасни отпадъци. Те са много подробни и няма как да разпишем по друг начин, освен в самото разрешително начина, по който ще се осъществява контролът.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Аз искам само да допълня отговора на въпроса, свързан с хвостохранилищата. Доколкото става дума за хвостохранилища, които са държавна собственост, които са свързани с ликвидиране на последствията от уранодобива, рудодобива, въгледобива, тези хростохранилища са в съответните дружества. Аз мога да дам за пример хвостохранилището в Бухово, което е в дружество „Екоинженеринг”, където се осъществява контрол. Същевременно се предприемат и необходимите мерки със съответните проекти за отстраняване на проблеми, които биха възникнали с тези хвостохранилища.
Големият проблем обаче е с хвостохранилища, които не са държавна собственост. Примерно едно такова хвостохранилище е хвостохранилището в Кремиковци. Там между другото възникна един голям проблем, свързан с чисто законовата уредба. От една страна, не попада в Закона за подземните богатства, от друга страна, не попада в Закона за отпадъците. Тук наистина не липсва законова уредба.
Между другото миналата седмица по този повод в нашето министерство имаше инициирана среща със заинтересованите министерства, в това число Министерството на околната среда. Има работна група. Дали сме до края на месеца да видим къде са ни слабите места, за да можем наистина да предложим изменение в съответните закони, така че този въпрос да бъде решен. Но наистина въпросът е сериозен. Доколкото става дума за хвостохранилища – държавна собственост, мисля ,че проблемът там не е такъв, както е в частните хвостохранилища.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какво да разбираме под „достатъчно” по време? Извън срока по ал. 1, какво да разбираме като достатъчни срокове по смисъла на § 8?
СВЕТЛАНА ФРАНЦОВА: Зависи от отпадъка. В директивата текстът е такъв „достатъчни срокове” и зависи от отпадъка.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Директивата има указателен характер, Вие сама знаете много добре. И държавата е тази, която трябва да реши.
Що се отнася до зависимостите от вида отпадък, няма такава зависимост. Обществеността трябва да бъде осведомена в определен срок. какъв ще бъде той, е необходимо да бъде решено в закона. Текстове от подобен характер по-скоро създават проблеми, отколкото да дават възможност за прозрачност и информираност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Аз мисля ,че можем да приемем бележката и между първо и второ четене да изчистим текста.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други желаещи за изказване? – Няма.
Преминаваме към гласуване на становището по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Гласували: за 8,против няма, въздържали се 5.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ, № 302-01-53/19.12.2013 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка присъства Атанаска Тенева – заместник-министър на образованието и науката. Госпожо заместник-министър, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА ТЕНЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! С настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации частично се въвежда в българското законодателство директива по повод членството на Република Хърватия в Европейския съюз. Съгласно посочената директива, от 1 юли 2013 г. всяка държава членка следва да признава удостоверенията за професионална квалификация и свидетелствата за правоспособност на архитекти, издадени от хърватските компетентни органи. Това е смисълът на законопроекта.
ПРЕДС. МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Надявам се, че по този законопроект няма да има нито въпроси, нито становища.
Който е съгласен да приемем представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се с пълно единодушие.
С това изчерпихме дневния ред. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Младен Червеняков)