П Р О Т О К О Л № 20/26.02.2014 г.

---

На 26 февруари 2014 г., сряда, от 11 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г.
2. Разни.
На заседанието присъстваха:
Бранимир Ботев – заместник-министър на икономиката и енергетиката
Мария Иванова – директор на Дирекция „Туристическа политика” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Заседанието беше открито и ръководено от Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми колеги! Аз бих искала да открия заседанието на комисията. Имаме необходимия кворум. Присъстват в момента 10 души от членовете на комисията.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г.
2. Разни.
Във втората точка бих искала да обсъдим някои неща, свързани с организацията на работата в комисията. Беше ви изпратена една програма за изслушвания на отделните министри, управляващи оперативни програми в съответните управляващи органи, като ще започнем с един хоризонтален проблем, свързан с одита на проектите. След това има и някои други въпроси, които ви предлагам да обсъдим.
Позволете ми, тъй като е първото заседание в качеството ми на председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да ви благодаря за доверието и за подкрепата. За съжаление на това първо заседание всички ние усещаме липсата на нашия приятел и колега господин Димчо Михалевски, който внезапно ни напусна миналата седмица. Със сигурност загубата му ще бъде голяма и като член на Комисията по европейските въпроси, тъй като той беше един от доказаните експерти в тази област.
Имам честта да ви представя двама нови членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Дора Янкова е новоизбран член и заместник-председател на комисията. Вторият член на комисията е Пенко Атанасов, който все още отсъства. Той е бил член на тази комисия в предния мандат на парламента.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА, № 402-01-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 04.02.2014 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
Бранимир Ботев – заместник-министър на икономиката и енергетиката
Мария Иванова – директор на Дирекция „Туристическа политика” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Господин Ботев, ще Ви дам думата накратко да представите законопроекта. Предполагам, че колегите са Ви изпратили чрез парламентарния секретар становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Имате думата за кратко представяне, след което ще дам думата на колегите, ако имат въпроси към Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря, госпожо председател. Искам да пристъпя към изложението на законопроекта.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще спазя установената практика да изложа мотивите по отношение на законопроекта, предложените промени за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Създават се нови и се отстраняват тези несъответствия, които към този момент съществуват в закона и в нормативните актове.
Систематизирано конкретните изменения в закона са изброени не по важност, а съгласно номерацията на съответните членове в следните точки.
По аналогия с Годишната програма за Национално-туристическата реклама се адаптира текстът, свързан с Програмата за развитие на туризма на територията на дадена община, регион, вписването на който става също ежегодно. Всъщност това до този момент за съжаление беше едно от слабите места, а именно че чрез създаването на Национална стратегия за реклама ние не получавахме достатъчно пълна информация за съответните потребности и искания на общините и регионите.
На второ място, отстраняват се допуснатите пропуски да бъдат посочени като приходи на общината набираните такси за категоризация на туристическите обекти и против наложените от кметовете на общини глоби и имуществени санкции при прилагането на закона.
Трето, създава се възможност на общинските предприятия по смисъла на Закона за общинската собственост да могат да кандидатстват, респективно да извършват туроператорска или туристическа дейност.
Четвърто, намалява се срокът за издаване на удостоверения за извършване на туроператорска и туристическа дейност, като намаляваме тези срокове два пъти – от два до максимум един месец.
Пето, опростява се процедурата по регистрация или отпада задължението за предоставяне на декларация по съответни образци на регистрация от Търговския регистър, като справка по образец за стажа на професионалиста, който ще бъде зает с туристическа дейност. Тоест всичко до тук води до едно доста сериозно опростяване на административната тежест и процедурите по отношение на желаещите да извършват туристическа и туроператорска дейност. В това отношение се дава доста по-сериозна възможност на ниво общини да участват при изработването на стратегията, както и да развиват тази дейност.
С цел да се постигне яснота и пълнота по въпросите, свързани с организирането и провеждането на детския и ученическия поход и туризъм, в Глава седма – „Туроператорска и туристическа агентска дейност” се създава нов раздел, който прецизира предмета на наредбата, която следва да бъде приета по този въпрос.
Като обхват предложените нови моменти в закона целят повишаване сигурността и качеството на туристическите мероприятия на деца и ученици.
Това са изисквания, които бяха отправени към нас, включително и от Световната организация по туризъм. Всички ние сме свидетели на трагедията, която точно преди десет години разтресе цяла България – трагедията на река Лим. И до този момент цялостната дейност по организацията на туристическите походи в България търпи оптимизация и трябва да съответства на световните критерии и изисквания.
На следващо място, отпада административният режим за категоризация на самостоятелните заведения за хранене и развлечения, считано от 1 януари 2015 г.
По-нататък, увеличават се собствениците на къщи за гости, в които се извършва приготвяне, обработване и съхраняване на храна в домашни условия за лична консумация от домакините, както и от техните гости, туристите, при изключването на досегашния контрол на Закона за храните, който действително не даваше възможност някои от най-атрактивните моменти от развитието на туризма в България да се развиват. Ние имаме около 4800 обекти, за които в момента имаме данни, които са успели селски къщи, домашни къщи, които представляват огромен интерес за чуждестранните туристи. Те носят част от автентичността и духа на България, които – забележете – до този момент дори не се отчитат от Националния статистически институт. Те не фигурират в методиката на отчет и ние дори не можем да разберем, а само по експертен път стигаме до данните колко туристи и чуждестранни туристи посещават тези места.
В момента се опитваме максимално да облекчим собствениците на тези къщи – а има общини, където това е не малка част от поминъка, да не говорим, че когато става въпрос за хотелиерска база, това е основната част – да се развиват.
Развива се уредбата, свързана с балнеолечебните СПА и таласо-терапевтични центрове, като се разписва по-ясно и детайлно процедурата по сертифициране и извършване на проверка на място на обекта. Това е необходимо, защото от гледна точка на общото развитие на регулацията в Европейския съюз може би ще се окаже така ,че България ще има изключителен потенциал по отношение на своите минерални и СПА извори.
През октомври месец влезе в сила една регулация 20-13-24 за трансграничното здравеопазване, която може буквално да излее златен дъжд върху България, ако ние имаме съответната подготовка за всичко това. Защото няма какво да се залъгваме, за спешна клиника едва ли гражданин на Германия ще предпочете българска болница, отколкото немска болница. но когато става въпрос за рехабилитация,за санаториално лечение, за профилактика ние имаме всичките тези възможности. България е световен лидер по отношение на концентрация на термални и минерални извори и просто от това трябва да се възползваме.
Само за информация ще ви кажа, че 423 млн. литра минерална вода се излива всеки ден в България. Друг е въпросът какво ние ползваме от нея.
Създава се правна възможност за изготвянето и приемането на нови наредби, свързани с изграждането и експлоатацията на басейни и водни атракциони в туризма. Това е също така необходимо, защото има в това отношение много ясно установена европейска практика. За съжаление в България много често нещата се правят извън всякакви строителни норми. Законът за устройство на територията не предвижда конкретна регулация в тези сфери. Знаете ,че има случаи на загинали деца в басейни, строени неизвестно от кого, по неизвестно какви норми и експлоатирани по неизвестно какъв начин.
Въвежда се предложението на Министерството на икономиката и енергетиката за поддържане на единна информационна платформа за комуникация по защитени канали между участниците в туристическия регистър - всички категоризирани туристически обекти, регистрирани оператори и туристически агенти, вписани туристически сдружения, туристически райони, екскурзоводи, изобщо всички участници в тази дейност, длъжностните лица от централни и териториални органи на изпълнителната власт. Платформата ще изпълнява ролята на единен портал за връзка с централните и териториални органи на изпълнителната власт, реализиран на принципа „Едно гише” за ежедневна периодична детайлна информация от страна на участниците в туристическия регистър.
Прецизират се и се въвеждат легални дефиниции на понятия, с които си служи законът, с което максимално хармонизираме текстове от българското законодателство с понятия и текстове в рамките на Европейския съюз.
И ако мога да обобщя, изискванията, с които ние се обръщаме към вас по отношение изменението и допълнението на Закона за туризма, касаят изключително облекчаване на туристическите режими, възможности за колкото се може по-широка платформа за развиване на бизнес дейност в сферата на туризма и уеднаквяване и хармонизиране на легалните понятия и процедури в българското законодателство с действащите европейски практики.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Колеги, имате думата за въпроси по така представения законопроект. Заповядайте, господин Гуджеров.
ПЛАМЕН ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Искам първо да направя уговорката, че не съм експерт по туризъм, но има неща, които ми направиха впечатление. Едно от тях е промяната в чл. 5, ал. 4, касаещо становище на Министерството на околната среда и водите. Защо предвиждате това да отпадне? Мога да цитирам, ако искате, алинеята – „За одобряване на стратегията по ал. 2 необходимо е наличието на становище по екологична оценка, съгласуване и приемане на решение, че не е необходимо извършването на екологична оценка, издадена по реда на Глава VІ, раздел втори от Закона за опазване на околната среда”.
Според мене развитието на туризма и на икономиката не трябва да става за сметка на околната среда. И е хубаво такива оценки да има.
Нещо друго, което също буди у мене притеснение, е отнемането на доста правомощия на Агенцията за метрологичен и технически контрол, по-конкретно отпадането на чл. 180, и е засегнато и в други членове.
Също пак ще кажа, че според мене развитието на туризма не трябва да става за сметка на безопасността, живота и здравето на туристите.
Ако може да ни дадете повече разяснение по тези въпроси. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БРАНИМИР БОТЕВ: Госпожа Иванова е директор на Дирекция „Туристическа политика” към министерството. Тя подготвя нормативните текстове. Ако може да й дадете думата да отговори.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, госпожо Иванова.
МАРИЯ ИВАНОВА: По отношение на първия Ви въпрос. В никакъв случай всяка инвестиция, която касае туризма, няма да спазва нормативната уредба, свързване със запазване устойчивостта, включително на околната среда.
Това предложение идва от самото Министерство на околната среда и водите, които си измениха собствената нормативна уредба и всъщност задължителността като текст от техния закон отпадна, а ще се извършва преценка за това дали съответният обект се нуждае от ОВОС или не се нуждае. Тоест ние сме в абсолютно съответствие със Закона за опазване на околната среда.
По отношение на другия Ви въпрос – за Държавната агенция за метрологичен надзор, така или иначе тази норма не заработи, тъй като имахме впоследствие след приемането на Закона за туризма и срещи с председателя на Агенцията. Всъщност те ни дадоха редакция на това как трябва да се случват нещата. Включително те казват как трябва да изглеждат двете наредби. По действащия Закон за туризма беше една, разписана според тях неточно. И те работят по силата на Закона за техническите изисквания към продуктите – не знам дали точно в момента го цитирам. Така или иначе едната наредба е въз основа за изключителен контролен орган, която е свързана с техническата безопасност. Така че в този смисъл ние по-скоро сме се съобразили с останалите закони.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожа Иванова. Заповядайте, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка със зададения от колегата първи въпрос. Той нямаше предвид оценка по ОВОС. Защо отпадат получените оценки към тези стратегии?
МАРИЯ ИВАНОВА: Вероятно грешно съм се изказала. Точно там е промяната в закона – че преди имаше един списък, който беше задължителен и се прилагаше за всички, че трябва да има тази оценка. А сега е направено, че се изпраща за становище. И ако Министерството на околната среда и водите казва, че подлежи на такава екологична оценка, се извършва оценката. Разбирате ли, не е задължителна. В този смисъл текстът се промени по този начин. И ако има необходимост, се извършва, ако не е необходима, не се извършва така оценка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БРАНИМИР БОТЕВ: Само да допълня и да обобщя. В смисъл, оценката е пак на правоприлагащия орган. Но в случая той преценява на място, тогава, когато е изготвена съответната стратегия, дали по отношение на нея трябва да бъде приложена съответната норма или не.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря за уточнението на заместник-министър Ботев.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Съжалявам, че отнемам от времето, но може би в по-удобно време трябва да правим тези комисии, а не в такъв бърз порядък.
Казвате, че контролната мярка не сработи по чл. 180. И след като не сработва, значи помага.
Обяснете ми кой ще осъществява контрола, след като няма да го прави Агенцията за метрологичен технически контрол, кой ще осъществява контрола? Или в желанието си да облекчим максимално работата, отиваме на безконтролност?
МАРИЯ ИВАНОВА: Просто контролът се осъществява не в Закона за туризма, а по закона, за който не се сещам точното му наименование. Тъй като самата наредба също ще бъде съобразена с него.
Всъщност казвам, че не е заработила, тъй като тръгвайки да разписваме наредбата, която беше част от действащия Закон за туризма, се установи, че всъщност начинът, по който е разписан нейният предмет, е неправилен и неточен. И в процеса на работа се даде това предложение тази наредба да прерасне в две с това наименование и на основание на Закона за техническите изисквания към продуктите или както му е точното наименование, съответно Държавната агенция ще си бъде контролен орган.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БРАНИМИР БОТЕВ: Да внеса още малко яснота. Тук ставаше въпрос, че текстове за контрол, които се осъществяват отново от същия този орган – Агенцията за метрологичен и технически контрол, в Закона за туризма и останалите закони, които ги касае, останаха само в специалния закон. За това иде реч. И пак същият орган осъществява контрола по свой специален закон. Защото дори несъответствието между текстовете даваше разнопосочно приложно поле.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Ако няма други въпроси, ще взема и аз думата по същество.
Първо, бих искала да коментирам часа на провеждането на заседанието. По принцип имаме практика да провеждаме заседанията в сряда следобед от 15,30 часа. Но тъй като по обективни причини заседанията не могат да бъдат провеждани, а този закон предстои да бъде гледан от другите комисии и най-вероятно ще влезе в зала, затова си позволих днес в почивката да ви събера ,за да обсъдим на първо четене законопроекта. Иначе другата сряда ще имаме възможност в детайли да обсъждаме всички законопроекти и да задаваме въпроси по време на изслушванията. Това го казвам само като уточнение.
Колеги, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 04.02.2014 г.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът се приема на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, съвсем накратко бих искала да ви представя няколко инициативи и покани, които сме получили.
Първата е свързана със стартирането на една серия изслушвания на управляващите органи, включително одитни органи, Национален фонд, Агенцията по обществени поръчки, Сметната палата. Представен ви е график. Стартираме другата сряда, като сме поискали от ресорните институции до петък в края на деня да ни бъде изпратен писмен материал, който ще бъде изпратен веднага на членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за да се запознаете с него и това да е базата, върху която да стъпим по време на изслушванията.
Голяма част от ресорните министри и заместник-министри вече потвърдиха, изпратени са писма, така че се надявам да спазим този график и това да се превърне в постоянна практика на Комисията по европейските въпроси.
Две са основните теми, които ще се обсъждат. Едната е програмният период 2007 – 2013 г. и съответно подготовката и стартирането на новия програмен период 2014 – 2020 г.
Втората тема е с вързана с организация на работата на комисията. Предлагам ви в синхрон с новата политика на председателя на Народното събрание да се опитаме да ограничим максимално всякакво разпечатване на документи, пускане веднъж по пощенските кутии, втори път раздаване по време на заседанията. Тези от вас, които държат да получават нещата на хартиен носител, нека да информират секретаря на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове дали това е необходимо.
Другата тема е свързана със следното. беше ви изпратен доклад за управлението на средствата от Европейския съюз за 2013 г. Към момента няма получени никакви коментари от страна на членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Аз ще ви помоля, ако имате все пак някакви коментари, до другия вторник да ги изпратите на имейла на комисията, за да можем в рамките на 10 дни да приемем този доклад.
Предстои ни също така след приключване на обсъжданията в ресорните секторни комисии да разгледаме Годишната работна програма на Европейската комисия и съответно на правителството. Но там сме зависими от обсъжданията и докладите на останалите парламентарни комисии. Ще изготвим обобщена програма, след което тя ще влезе за обсъждане в пленарната зала.
Предстои също така да организираме традиционното изслушване в случая с гръцкия посланик, тъй като те председателстват Съвета н Европейския съюз. Трябва да преценим във времето как да го позиционираме.
И не на последно място, една идея, която с някои от вас вече обсъждахме. Има практика на постоянните парламентарни комисии да провеждат изнесени заседания. Ще го обсъдим допълнително къде. Въпросът е как да напълним със съдържание тези заседания, да не е само ние да обсъждаме чисто организационни и законодателни инициативи, а може би да се опитаме да проведем срещи с представители на местната власт, с бенефициенти по оперативни програми. Но ако сега времето не ни позволява, може и на следващото заседание да обсъдим повече в детайли въпроса. Мисля, че би било добре да бъдем представени и в регионите.
Това е съвсем накратко. Извинявайте още веднъж за неудобното време, но в 11,30 часа ще се гласува ветото на президента.
Имате ли някакви бързи коментари?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Може ли комисията да заседава от 14,30 ч., а не от 15,30 ч.?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Нека да го обсъдим.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо председател, имам принципен въпрос.
На първо място, поздравление за предложението да организираме серия от изслушвания на всички управляващи органи. Само да отбележа, че голяма част от тях за последната година не сме имали шанс нито да ги видим, нито да им зададем въпроси. В този смисъл поздравления за това.
Наред с това, поради факта, че изслушванията се предвижда да приключат в края на месец май, предвид факта, че се намираме в критичен период, казано без всякакво преувеличение, за подготовката на следващия програмен период, считам за категорично необходимо да се организира едно общо изслушване. В подобна нишка на изслушване - на единия, на другия, на следващия, има съществен риск да се изгуби съществената взаимовръзка, която има между финансовите инструменти. Освен това процесите трябва да бъдат гледани в тяхната цялост.
Още веднъж напомням, че неведнъж се е случвало в тази комисия да задаваме въпроси и присъстващият например ресорен вицепремиер или министър да отговорят, че това е от компетенциите на някой друг. В рамките на една обща среща имаме институционални предпоставки да няма въпроси без отговор.
Така че моето предложение е да започнем с една обща среща. Разбира се, всички ще се съобразим с предлаганата програма на всички представители на кабинета. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Предложението Ви е разумно. Ще го обсъдим с колегите министри, отговорни за управлението на оперативни програми и ще се опитаме да направим така. Не знам дали ще започнем с такава среща, защото за 5 и 12 март срещите вече са потвърдени. Но ще се опитаме в рамките на март или началото на април да го организираме. Междувременно, ако трябва, ще проведем и извънредно заседание на комисията. Аз даже бих предложила да организираме едно извънредно заседание на комисията, на което да направим това общо изслушване.
Други предложения и коментари? – Няма.
Благодаря още веднъж за участието ви. Другата сряда ще заседаваме от 15,30 часа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 11,30 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:

(Деница Караджова)