Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
20/03/2014
П Р О Т О К О Л № 23/20.03.2014 г.
На 20 март 2014 г., четвъртък, от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Зинаида Златанова, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и приемане на Годишен доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на ЕС и на страните от Европейското икономическо пространство, през периода 2007 - 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014-2020 г.
3.Разни.
На заседанието присъстваха: Зинаида Златанова – заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, Лазаринка Стоичкова – съветник в политическия кабинет на вицепремиера, Веселин Иванов – съветник в политическия кабинет на вицепремиера.
Заседанието беше открито и ръководено от Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Тъй като законопроектът, който бяхме предвидили за разглеждане, мина в пленарната зала, предлагам следните три точки за дневен ред:
1.Изслушване на Зинаида Златанова, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и приемане на Годишен доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на ЕС и на страните от Европейското икономическо пространство, през периода 2007 - 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014-2020 г.
3.Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Имате думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз искам да Ви попитам по отношение на тежките реформи, специално в сектора „Здравеопазване” и в сектора „Образование”.
Тези, които са по-запознати, знаят какво е становището на Европейската комисия за реформа в тези сектори като предварително условие за ползване на европейско финансиране за финансиране и на сектор „Образование”, и на сектор „Здравеопазване”.
Моят конкретен въпрос е: имате ли яснота? Вие самата неведнъж споделяхте, че вече има напредък благодарение действията на правителството по отношение на изискуемите реформи в тези два сектора. Какво включват въпросните реформи и най-вече в конкретика – колко болници и колко образователни институции трябва да разкриете? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Започват отзад напред с въпроса на господин Дончев.. нямам конкретика. Не мога да ви кажа нито колко болници, нито колко училища ще бъдат разкрити, защото не това е смисълът на реформите. Смисълът на реформите е, както казваше Световната банка преди години, когато България трябваше да направи опити за реформи в двата сектора: Образованието не е за учителите, а за учениците и здравеопазването не е за лекарите, а за пациентите.
Така че целта на тези реформи е да се види качеството на услугата, която получават българските граждани, да я направи по-агресивна и да получават по-добро качество на услугите за парите си, които отделят всички.
Така че мисля, че не това е първостепенен въпрос и не това е целта. Не знам защо така ми задавате въпроса. Излиза, че когато вашето правителство се е съгласявало на тези предварителни условия още в началото при започване на преговорите според мене да иска да съкращава училища и болници, което не вярвам да е така, ако ще водим разговора в тази посока.
Колкото до предварителните условия, всъщност в самото условие е записано, че България трябва да има ясна визия и стратегия как се развива секторът, как се финансира, ефективно, ефикасно и как се подобрява услугата там.
Европейската комисия не се занимава със съкращаване на болници и училища в нито една държава членка.
По отношение на образованието. Стратегията за висшето образование , това, което става сега - нищо от Европейската комисия не може да бъде предоставено - е на етап междуведомствено съгласуване между министерствата, буквално в близките седмици срокът ще бъде удължен. Министър Клисарова най-добре ще знае с колко точно дни. Стратегията няколко месеца вече е на обществено обсъждане на сайта на министерството на образованието и науката.
Що се отнася до здравеопазването, знаете, че стратегията беше приета от Министерския съвет. Това, което остава да се направи, са конкретни планове за действие към нея. Като ще се прецени каква част от плана за действие ще бъде финансирана с европейските фондове, защото това ще бъде само част от този план. Няма да се финансира цялото с европейските средства, защото това не е възможно.
Отделно от тази голяма задача е и стратегията за спешната помощ в България, която ще бъде съществен елемент от европейския сегмент.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Господин Дончев, заповядайте за уточняващ въпрос.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Златанова, става дума за това, че не трябва да политизираме днешната дискусия. Всички знаем, че става дума за изключително тежки реформи в двата сектора. Аз не бих си позволил да вадя евтини политически дивиденти от такъв въпрос.
На второ място, по повод на вашата реплика кой с какви предварителни условия се е съгласявал, искам само да напомня, че предварителните условия са валидни за всички държави членки. Припомням за тези предварителни условия, които са били специфицирани само по отношение на България. Тук разликата е в това доколко съответната държава членка има такава належаща нужда от реформи в този или онзи сектор.
Всъщност на трето място, по отношение на реформата, която трябва да протече в единия или в другия сектор. Според мене, ако позволите да ви кажа, колкото по-рано бъдат съобщени конкретни данни за параметрите на реформата, толкова по-голям е шансът да получите подкрепа, включително и от Народното събрание.
От скромния ми опит с провеждане на реформи, когато има непопулярни мерки, съобщаването им в последния момент на заинтересованите обикновено не е добра практика на провеждането на реформите. Колкото по-рано се знаят техните конкретни параметри и по отношение на образованието, говоря за училища и университети, и по отношение на болници, толкова по-голям е шансът да имате подкрепата на народните представители, каквато за такива тежки реформи ще Ви е необходима.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Благодаря Ви. Ще се възползвам от правото да задам втория въпрос като представител на парламентарната група на Коалиция за България.
Моят въпрос е свързан с оперативната програма „Добро управление”.
Миналата седмица беше представено финансовото разпределение на средствата от Европейския съюз за следващия програмен период. Знаем от проведените преди това изслушвания и представянето на Договора за партньорство, че оперативната програма „Добро управление” в първоначалния вариант трябваше да бъде финансирана от два европейски фонда. Впоследствие по предложение на Европейската комисия ще бъде финансирана само от Европейския социален фонд.
Аз бих искала да Ви попитам: на какъв етап от подготовката е? Тъй като от тази програма има много високи очаквания в частта на въвеждането на електронното управление, в това число електронно правосъдие, електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване.
Ако може да ни запознаете по-подробно на какъв етап от подготовката е, какви са основните приоритети и кога очаквате тази оперативна програма да бъде изпратена за финално съгласуване в Европейската комисия?
Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз благодаря, госпожо Караджова.
Оперативна програма „Добро управление” започна оттам. Действително в хода на подготовката й беше решено от Европейската комисия, което според мене беше правилно, да бъде финансирането от Европейския социален фонд. Бързам да кажа, че това по никакъв начин няма да влоши изпълнението на целите на програмата. Ключовите интервенции ще бъдат финансирани в достатъчна степен и от този фонд, включително електронното управление.
Оперативната програма е на етап предварително съгласуване с Европейската комисия.
Това, което мога да кажа, е, че повечето от ключовите стратегии са приети или са в процес на финализация, каквато е Стратегията за електронното управление. Вчера беше на Министерски съвет и беше приета Стратегията за електронно управление.
Това, което е във финална фаза, е Стратегията за електронно правосъдие, за която трябва да кажа, че процедурата по съгласуване е малко по-тежка, защото ни трябва съгласието на Висшия съдебен съвет, защото става дума за електронно управление на съдебната власт. Имаме с Висшия съдебен съвет, мога да кажа, оживена дискусия. Надявам се, че те също като всички останали граждани на България ще поискат по-добро правосъдие, което включва задължителна актуализация на много процеси, и в крайна сметка ще стигнем до най-доброто решение заедно.
Молбата ми е към Висшия съдебен съвет, аз пред тях съм изразила на заседание своето мнение, да работят по-бързичко, за да можем ние в най-скоро време да ползваме тези средства.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Много е важно ние тук като Народно събрание да дадем своята гледна точка и очакваме, след като бъде приета Стратегията за електронно правосъдие, тя да бъде широко обсъдена от всички заинтересовани страни в този процес и да бъдат внесени необходимите промени в Закона за съдебната власт, които засягат въвеждането на електронното правосъдие. И се надявам, тъй като това е обект на мониторинг от страна на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка, в разумно време тези промени да бъдат внесени, за да може съответно да бъдат приети и да стартират ефективните дейности по въвеждането на електронното правосъдие. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Караджова. Напълно съм съгласна по отношение на електронното правосъдие. Аз неслучайно споменах по-надълго и нашироко ролята на Висшия съдебен съвет. Защото мисля, че между политическите сили още от миналия парламент дори има постигнато доста сериозно съгласие по отношение на това електронно правосъдие и че то трябва да бъде въведено и точно как да се въведе.
Така че аз не очаквам тук да имам разногласия с вас. И по-скоро, пак казвам, че очакваме приключване на дискусията във Висшия съдебен съвет, включително да пристъпим и към промени в Закона за съдебната власт в тази му част, която специално касае електронното правосъдие.
вие сте прави, че когато нещо е безспорно и има по него консенсус, то трябва да бъде направено.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. От парламентарната група на ДПС има думата господин Хаджихасан.
ХАСАН ХАДЖИХАСАН: Уважаема госпожо вицепремиер! Доколкото разбрах, Вие предишната седмица сте били в Брюксел във връзка с проекти по Споразумението за партньорство за следващия програмен период. В тази връзка бихте ли ни информирали за хода на преговорите между България и Европейската комисия в тази сфера?
Очаквате ли нови парламентарни разговори с Европейската комисия или процесът по подобряване на споразумението към тях е към своя край? Ако процесът е към своя край, кога очаквате България да получи това одобрение от Брюксел? Очаквате ли нови коментари, в коя област предполагате, че ще бъдат те? Очаквате ли да има проблеми между София и Брюксел и ако има, кои са те? Какви са проблемите там и работи ли се по тяхното разрешаване?
Трябва ли Народното събрание да предприеме действия и ще има ли законопроекти, които трябва да се приемат, за да може да се приключи процесът по одобрение на Споразумението?
Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Господин Хаджихасан, благодаря. Това бяха серия от въпроси. Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря. Действително се проведе срещата, за която Вие говорите, преди две седмици в Брюксел. Участваха представители на почти всички български министерства на ниво заместник-министър. Всеки е чул и каза това, което имаше да каже. Това беше среща, която сложи край на неформалните консултации на Споразумението за партньорство.
Както знаете, планът ни е до края на месец март да изберем официален представител в Европейската комисия за официални преговори. Възможно е и е нормално на тези преговори да имаме допълнителни неща за уточняване, да разменим становища по може би малко изостанали въпроси, които трябва да се разчистят. Имайки предвид тези предварителни условия, все още са във финален етап на подготовка, както господин Дончев отбеляза. Така че това е един нормален преговорен процес.
А колкото до това дали са необходими действия от страна на парламента до финализиране на споразумението, аз не мисля, че такива спешни ще се наложат. По-скоро от страна на парламента са необходими законодателни промени и те ще дойдат впоследствие, в резултат на изпълнение на самите стратегии, които предстоят. Стратегията за висше образование е заложена съответно в закон, Стратегията за обществени поръчки ще наложи промяна съответно на закона. Но нямаме ангажименти на този етап и това няма да повлияе за забавяне на споразумението.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Господин Хаджихасан няма повече въпроси.
Колегите от „Атака” нямат въпроси. Следващият, който има право да зададе въпроси, е от парламентарната група на ГЕРБ. Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Бяха направени изявления от политически лидери от Коалиция за България, че по време на семинара в Боровец е бил обсъждан въпросът и е взето решение българското правителство да отправи запитване към Европейската комисия дали може да започне, така че да се започнем с национални средства по програми, които ще бъдат финансирани от европейските фондове.
Вие подготвили ли сте такова запитване до Европейската комисия, изпратили ли сте такова? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос касае оперативна програма „Околна среда”. Съгласно информация, получена от Европейската комисия, загубата на оперативна програма „Околна среда” за 2013 г. е 51 млн. евро. Чухме поредица от противоречиви изказвания, но от Ваша страна няколко пъти чухме изказване, че загубата е 27 млн. евро. От какво се получи това? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Госпожо вицепремиер, заповядайте, ако може, да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: На втория въпрос първо ще отговоря. Официално писмо все още нямаме. Така че възможно е да е нараснала сумата, но не толкова значително. Когато я знаем със сигурност, тогава ще я коментираме.
Съгласна съм с Вас, че не трябва да спекулираме с цифрите предварително. Пък и знаете по тази оперативна програма с какви проблеми се сблъскахме още в началото на мандата. Удвои се и повече усвояването на програмата до момента. Тези неща не стават за един ден.
На въпроса, който е много важен – за предварителното изпълнение на оперативните програми аз няма много да коментирам изказванията, които не съм чула. Но така или иначе Европейската комисия се произнася на база на сертифициране на разходите. Не се произнася за разрешаването, няма такава процедура за изпълняване на оперативни програми. Ако разходите са допустими, предимно правим правилата на оперативните програми по нашата собствена рамка. Европейската комисия ще ги одобри. Това е процедурата.
Ако те не са допустими и не съответстват на целите и задачите на регламента на оперативните програми, Комисията няма да ги одобри. Тоест ясно е за всички, че тук правителството изцяло на свой риск ще изразходва бюджетни средства. Този риск трябва да бъде оценен, за да бъдем сигурни, че средствата ще бъдат в съответствие с решението на Европейската комисия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Госпожо Василева, заповядайте за уточняващ въпрос.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на госпожа Златанова за отговора. Аз бих я допълнила, че съгласно чл. 65 от Регламента изрично е записано ,че допустими за възстановяване по оперативните програми са разходи, извършени или от момента на подаване на оперативните програми в Европейската комисия, или от първия транш 2014 г., което се случи по-рано. С други думи, не е необходимо да се изпраща такова запитване.
Допълващият ми въпрос е следният. Защо, госпожо Златанова, не обяснихте това на мандатоносителите и поставихте в некомфортната ситуация да казват на обществеността, че ще бъде изпратено запитване до Комисията за това?
И по повод на темата, свързана с оперативна програма „Околна среда”, надявам се, че това отново попада в категорията „технически грешки” или „статистически грешки”, който и от двете да е жанрът, предпочитан от Вас, просто бих Ви препоръчала да се въздържате от цитиране на цифри, когато нямате твърда позиция и яснота за тях.
Допълващият ми въпрос е, тъй като Вие казахте ,че до края на месец март ще се справите с изваждането на програмата от ситуацията на временно спиране на средства, а до края на март остават 10 дни, ще се справите ли с изваждането на програмата от ситуацията на временно спиране или, недай боже, ще последва така нареченото суспендиране? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Само една препоръка към членовете на комисията. Нека да се изслушваме и да уважаваме членовете на комисията, да не ги прекъсваме. Госпожо Златанова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Госпожо Василева, ако не бяхте оставили оперативна програма „Околна среда” в толкова тежко положение, може би нямаше да се стигне до това положение. Аз нямам лично спомен да съм казвала, че до края на март ще се справим с това тежко наследство. Срокът, който ми е даден от писмото на Комисията, е 6-месечен. Той изтича, ако не ме лъже паметта, през май. Така че аз вярвам, че ние ще се справим.
Що се отнася до първия Ви въпрос, той по-скоро е коментар. Аз пак казвам, че лично не съм чула такова изказване на политически лидер, не съм и чела, няма как да коментирам нещо, на което не съм присъствала. Така че се въздържам от коментар, за да не се получи някаква грешна интерпретация.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Златанова. Само за информация, другата седмица предстои изслушване на министър Искра Михайлова, съвместно с министъра на регионалното развитие, така че в детайли ще можем да се запознаем с всички въпроси, свързани с предизвикателствата пред приключване на предишния програмен период и старта на новия.
От Коалиция за България има думата колегата Страхил Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният. Считате ли, че промените в Закона за обществените поръчки, които в момента текат в Народното събрание и които в голяма степен кореспондират със стратегията, която сме подали на база на получените коментари в рамките на Споразумението за партньорство, ще доведат до забавяне на неговото подписване, с оглед на обстоятелството, че имаше пет страници с коментари, които касаят именно тази материя? Това е една материя, която е много важно звено от системите за управление и контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Госпожо Златанова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря. Вижте, Стратегията за обществени поръчки, която българското правителство има ангажимент да отвори като предварително условие, отварям една скоба – за мене това е възможност да управляваме добре средствата и да нямаме проблеми за усвояването, лично за мене това е най-важното значение и на този фон няма проблеми.
Стратегията се занимава, честно казано, главно с политическото приложение на тези правила в България и то не само, забележете, когато говорим за …..Защо? Защото обществените поръчки са много съществена част на законодателството на външния пазар на Европейския съюз, който не допуска дискриминация и насърчава конкуренцията между всички европейски пазари. Тоест за да напишем Закон за обществените поръчки в България и да го приемем, трябва да имаме предвид, че ние приемаме закон не само за българските фирми, но и за всички европейски фирми, които имат желание и могат да работят на българския пазар като част от европейския вътрешен пазар. и това, разбира се, винаги трябва да бъде съобразявано. Разбира се, и българският бизнес участва в европейския и неговите интереси трябва да бъдат съобразявани.
Започвам с това,че прилагането на закона е грижа на Европейската комисия. И пак казвам, нейните параметри са не само на генералните дирекции, които се занимават с така наречените разходи, които управляват фондове. Това е работещо и неслучайно е работещо, защото, пак казвам, на вътрешния пазар се счита като основен двигател на обръщане към растеж на европейската икономика. Тоест това е много важно обръщане на европейската икономика към растеж. И правилата трябва да бъдат еднакви за всички, уеднаквени и подкрепящи конкуренцията.
Така че голяма част от тази стратегия ще разгледа по-скоро предварителния контрол, последващия контрол, уеднаквяване на правилата, някои по-специфични начини за провеждане на някой тип обществени поръчки, административният капацитет на органите, на възложителите, които възлагат поръчки, такъв род мерки. Разбира се давам като пример, както ме подсещат колежките, стандартизиране на тръжни досиета и прочие, и прочие. Тоест, мерки насочени повече към практическата част на прилагане.
Разбира се, хармонизацията на новия пакет директиви в областта на обществените поръчки, участието на партньорство и концесиониране ще бъдат обект на тази стратегия и ще бъдат включени като част от нея, с ясното съзнание, че държавите членки имат две години срок да хармонизират своите законодателства, така или иначе, имайки предвид между другото, отговаряйки на въпроса, че ние сме започнали вече обмислянето на нов, изцяло хармонизиращ закон.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Господин Ангелов, имате думата за уточняващ въпрос.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: По-скоро ще се наложат няколко въпроса.
Аз лично считам, че трябва да спазим основните принципи на конкуренцията или да избегнем финансовите корекции, които не в повечето случаи, а във всички случаи са предизвикани от неправилното прилагане на закона, който според мене продължава да бъде витиеват. За да се избегне това нещо, лично аз ще настоявам да бъдат приети като поднормативни актове типови спецификации или да затворим тази страница, да играем с критерии, които да можем след това субективно да признаваме или не и да третираме отношения и методи, за да не се мери с двоен аршин, тъй като това много често го налагаме, тотално несправедливи данъчни корекции. А тук, където е трябвало да бъдат наложени, не са наложени. И както виждаме, резултатите са налице. Защото, когато дойде одитът, той обикновено хваща тези неща и всичко лъсва, ако мога така да се изразя. И срещаме вече и хоризонтални затруднения, какъвто е случаят с оперативна програма „Околна среда”.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Госпожо вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Нямам какво да добавя.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: От името на Движението за права и свободи има думата господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожо вицепремиер! Въпросът, който бих искал да Ви задам, е за финансовата усвояемост на средствата по оперативните програми. Аз в интерес на истината искам да си призная, че първият поглед на разпределението на финансовите средства сериозно ме притесни, но после при втория прочит видях, че изцяло рамката като че ли се запазва. Но все още нямаме финализиране на споразумението и с оглед на това моите въпроси към Вас са следните.
Първо, определени оперативни програми като „Транспорт”, като „Околна среда”, тези, които имат доминираща позиция по отношение на финансовата рамка, при новия програмен период в момента са със сериозни редукции. По определени програми няма да има финансиране.
Като цяло бихме искали да знаем на базата на какво се извършва това приоритизиране и преразпределение на средствата? И като цяло да очакваме ли повече средства, уважаема госпожо вицепремиер?
И ако все пак ще има някаква редукция в цялостната финансова рамка, на базата на какво би се получило това?
В заключение бих искал да Ви попитам: има ли още открити въпроси между нашата страна и Европейската комисия за подобряването на Споразумението за партньорство по всички оперативни програми! Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз не разбирам въпроса Ви – защо с по-малко средства по оперативна програма „Околна среда” и „Транспорт”….
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Естествено може да има повече средства, но това е възможното. И действително ли у нас като страна и като граждани на републиката като цяло финансовата рамка ще бъде плюс, минус или равна?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Вижте, за никого не е тайна, че като цяло за първи път в историята на Европейския съюз всяка годишна бюджетна рамка намалява в бюджета на Европейския съюз. Така че нормално е, логично е. Да, за земеделието е по-малко наистина, за развитието на селските райони,по силата на договора за присъединяване имаме увеличение на средствата за преките плащания. Така че аз не бих искала отново да влезем в този разговор да започнем статистическите подходи на текущите цени, на фиксираните цени по референтна година. Това означава да преизчислим, тъй като предишната финансова рамка ми беше съобщена и приета като референтна през 2004година. Сега ако тръгнем да преизчисляваме спрямо 2004 година колко са се увеличили и какъв е сегашния размер на активите в сравнение с 2004 г., когато се договаряха, мисля, че ще влезем в такъв статистически спор и трябва да обяснявам надълго и нашироко как се стига до тези производни и защо не.
Но по-важното ми се струва, че е добре тези средства да се насочат оттук натам, където са най-необходими. И най-важното е да бъдат инвестирани по по-ефективни начини, за да нямаме повече загуби, да нямаме финансови корекции в такива размери, да нямаме злоупотреби, да нямаме грешки. Да, финансирането е недостатъчно. Това беше ясно още от самото начало. Но имаме на разположение все пак държавен бюджет. Всъщност той е основният за финансиране на тези политики. Така че смятам, че това е по-важното, към това трябва да се ориентира този разговор. Да, открити въпроси все още имаме и все още очакваме, защото официалните преговори тепърва предстоят. Вероятно отново ще постави Европейската комисия въпросът за концентрацията на интервенциите по хоризонталните оперативни програми, разписани в Споразумението за партньорство.
Знаете, нашата теза е, че като страна – член на Европейския съюз България има най-много нужда от тези интервенции и от тези средства да бъдат равномерно разпределени. Нямаме всъщност регион, освен София, това трябва да се подчертае, който да е догонил в достатъчна степен развитието на онези средни постижения на Европейския съюз по различни показатели.
Във всички случаи ще бъдем информирани, не само ресорната комисия, но и целият парламент, ако е необходимо, за хода на преговорите и ако има някакви съществени затруднения, които се нуждаят и от санкция, и от подкрепа от парламента, да я получим. Защото наистина това е един бюджет, който ще харчим през следващите седем години.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Имате думата, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви за отговора. Искам да уточним за всички нас, уважаема госпожо вицепремиер. Знаем каква е финансовата ситуация в Европейския съюз, знаем какви са тенденциите. Все пак трябва да имаме предвид, че ние сме страната с най-ниския брутен вътрешен продукт. Знаем какъв е подходът по отношение на кохезионните политики.
И все пак на мене ми се иска да чуя, че и двата преговарящи екипа – на предходното правителство и на правителството, което и ние подкрепяме, са положили усилия да се постигне възможно по-добра финансова рамка за нашата страна. И зад тези цифри по различните оперативни програми трябва да стоят определени политики.
Вярно, че държавният бюджет е един от основните източници за реализация на тези политики. Но и еврофондовете трябва да се използват много ефективно, с ясна визия.
В този контекст в резултат на положените усилия от предходния преговарящ и от сегашния трябва да се постигне по-добра финансова рамка и да стане това достояние на всички нас в България. Трябва да вървим по този път. Даже да не успеем да спечелим мача, образно казано на езика на футбола, да пожелаем успех на следващия мач в Испания. Поне да играем играта. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Вижте, фактологията е такава, уважаеми господин Чакъров, че финансовата рамка за България е окончателно договорена на пленума на Европейския съвет на 7-8 февруари 2013 г. Тук вече това, което зависи и зависеше от началото на мандата от нас, е наистина да бъде разпределено по оперативни програми и да го направим възможно по най-добрия начин. Средствата, с които разполагаме, са тези и ще бъдат тези до края на седемгодишния период. Дано успеем за сметка да го направим още по-добре.
Между впрочем през 2018 г. България ще председателства Европейския съюз. И точно тази тема за следващия европейски бюджет 2020 – 2027 г. ще бъде на дневен ред. Може би тогава съвсем ще сме се изучили вече и ще можем да постигнем по-добри резултати и действията ще бъдат по-добри.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожо вицепремиер. С това изчерпваме въпросите в отсъствие на колегите от парламентарната група на „Атака”. Приключваме с блиц-контрола. Благодаря още веднъж. Ще проучим датата за блиц-контрола през месец април и ще информирам съответно членовете на комисията.
Сега преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВА НА ЕС И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ПРЕЗ ПЕРИОДА 2007 - 2013 Г. И ПОДГОТОВКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014-2020 Г.
Беше изпратен преди време Годишният доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през 2007 – 2013 г. и съответно подготовката на Република България за новия програмен период. Не сме получили становище и коментар към така предложения проектотекст на Годишния доклад.
Отразена е към 31 декември 2013 г. получената информация от управляващите органи – от Национален фонд, от Централното координационно звено и сме се опитали също така да представим една доста подробна информация за напредъка по отделните оперативни програми както по отношение на вече отминалия програмен период, така и подготовката за следващия програмен период. Смятам, че сте се запознали с него. Готови сме доста прагматично и експертно по отношение на констатациите и анализите.
Искам да попитам дали някой от вас в момента иска да направи уточнение. Ако няма коментари, да вървим напред.
Не виждам коментари.
Подлагам на гласуване приемането на Годишния доклад за напредъка относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство, през периода 2007 - 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014-2020 г. Който е съгласен да приемем доклада, който ни е представен, да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 5.
Годишният доклад се приема.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Две съобщения по тази точка. За две неща искам да ви информирам.
Първото е свързано с програмата, която приехме, за изслушване на отделните оперативни програми. За другата сряда е предвидено изслушване по оперативната програма „Околна среда” и изслушване по оперативна програма „Регионално развитие”. Тъй като Министерският съвет предвижда изнесено заседание другата сряда и четвъртък в Бургас, ние принципно сме съгласни ресорните министри да дойдат в деня четвъртък, 27 март. Защото ако отложим изслушванията за другата седмица, следващата възможна дата се отлага след около две или три седмици.
Бих искала да попитам комисията дали бихте приели да направим изслушването в четвъртък, като започнем от 16 часа. Но би било грешка, ако изпуснем следващия четвъртък, защото отиваме към втората половина на месец април. Но все пак да чуем вашето мнение по въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Вие предлагате другата седмица да нямаме заседание, да го отложим.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ние имаме и други комисии.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Аз съм длъжна да ви информирам, защото в сряда няма да имаме възможност да направим заседанието поради това ,че министрите ще отсъстват. Няма да можем да проведем изслушването. Имаме още две точки, които по принцип трябва да обсъдим на заседание. Тогава ще насроча заседанието в сряда, но няма да имаме възможност да проведем изслушванията.
Нека да чуем някой от колегите. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, според мене няма нужда от заседание на комисията, когато няма да може да се проведе изслушване. Така че ние сме принципно за преместване на заседанието в четвъртък. Може би трябва да уточним точен час, трябва да отделим малко време, за да чуем колегите какви заседания на комисии имат в същото време.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Да чуем и другите колеги. Да видим дали другите колеги ще имат възможност да присъстват.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Предлагам да отложим заседанието.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Колеги, няма да имаме възможност да направим заседание другия четвъртък. Заседание имат и Бюджетната, и Регионалната комисия.ние се опитахме да ги помолим да отложат техните заседания за сряда, ние в четвъртък, но за съжаление те имат вече приети покани и представители във връзка с обсъждане, което е в рамките на Комисията по регионално развитие. Ще говоря пак с председателя да проведат заседанието си в часовия диапазон на Комисията по европейските въпроси, а ние да проведем заседание в четвъртък.
Ако искате, ще направя последно уточнение с колегите и ще ви информирам дали в четвъртък ще имаме заседание с изслушване на ръководствата на двата управляващи органа – оперативна програма „Околна среда” и оперативна програма „Регионално развитие” или в сряда ще проведем само едно регулярно заседание. Защото имаме разпределени два законопроекта. И освен това нека да не забравяме, че имаме в рамките на Правилника за дейността на Народното събрание да обсъдим Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз с участието на всички парламентарни комисии, освен комисията, водена от господин Волен Сидеров.
В началото на другата седмица ще ви бъде изпратен проекта на доклад и проект на решение за приемане на Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Така че ние ще видим дали ще можем да постигнем някаква уговорка с другата комисия. ако не, ще проведем редовно заседание, а изслушването ще го отложим за периода, в който депутатите ще имат възможност.
Някой друг има ли коментари по точка „Разни”?
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, създадохме подкомисия към тази комисия. аз лично като че ли като неин председател не успях да я превърна в нещо работещо. Считам, че би било удачно или друг да поеме тази функция. По-скоро моето предложение е да закрием тази подкомисия, за да може заседанията да си се провеждат в рамките на комисията и да участват всички колеги. Тъй като, пак повтарям, очевидно тя не се оказа достатъчно ефективна за целта, за която беше създадена и не можахме да свършим кой знае какво.
Разбира се, това е свързано и с промяна в Правилника за дейността на тази комисия към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Така че може би на следващото заседание уважаемата госпожа председател да включи като точка тези промени на правилника и да приключим с подкомисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Вие направихте предложение за закриване на подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има ли някой коментар по това предложение? Ако няма, да го подложа на гласуване.
Предложението ще бъде одобрено, след като колегите от комисията ще подготвят необходимите промени в Правилника за дейността на комисията.
Не виждам желаещи да направят коментари.
Който е съгласен с предложението на господин Страхил Ангелов за закриване на подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 5, въздържали се няма.
Предложението се приема. Взимаме решение да бъде закрита подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще помоля колегите да включат в дневния ред за следващото заседание и точка за промяна на правилника за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ако няма други коментари по точка „Разни”, закривам заседанието. Ще ви информирам за следващото заседание.
(Закрито в 16,35 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Деница Караджова)
На 20 март 2014 г., четвъртък, от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Зинаида Златанова, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и приемане на Годишен доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на ЕС и на страните от Европейското икономическо пространство, през периода 2007 - 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014-2020 г.
3.Разни.
На заседанието присъстваха: Зинаида Златанова – заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, Лазаринка Стоичкова – съветник в политическия кабинет на вицепремиера, Веселин Иванов – съветник в политическия кабинет на вицепремиера.
Заседанието беше открито и ръководено от Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Тъй като законопроектът, който бяхме предвидили за разглеждане, мина в пленарната зала, предлагам следните три точки за дневен ред:
1.Изслушване на Зинаида Златанова, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и приемане на Годишен доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на ЕС и на страните от Европейското икономическо пространство, през периода 2007 - 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014-2020 г.
3.Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Имате думата.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз искам да Ви попитам по отношение на тежките реформи, специално в сектора „Здравеопазване” и в сектора „Образование”.
Тези, които са по-запознати, знаят какво е становището на Европейската комисия за реформа в тези сектори като предварително условие за ползване на европейско финансиране за финансиране и на сектор „Образование”, и на сектор „Здравеопазване”.
Моят конкретен въпрос е: имате ли яснота? Вие самата неведнъж споделяхте, че вече има напредък благодарение действията на правителството по отношение на изискуемите реформи в тези два сектора. Какво включват въпросните реформи и най-вече в конкретика – колко болници и колко образователни институции трябва да разкриете? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Започват отзад напред с въпроса на господин Дончев.. нямам конкретика. Не мога да ви кажа нито колко болници, нито колко училища ще бъдат разкрити, защото не това е смисълът на реформите. Смисълът на реформите е, както казваше Световната банка преди години, когато България трябваше да направи опити за реформи в двата сектора: Образованието не е за учителите, а за учениците и здравеопазването не е за лекарите, а за пациентите.
Така че целта на тези реформи е да се види качеството на услугата, която получават българските граждани, да я направи по-агресивна и да получават по-добро качество на услугите за парите си, които отделят всички.
Така че мисля, че не това е първостепенен въпрос и не това е целта. Не знам защо така ми задавате въпроса. Излиза, че когато вашето правителство се е съгласявало на тези предварителни условия още в началото при започване на преговорите според мене да иска да съкращава училища и болници, което не вярвам да е така, ако ще водим разговора в тази посока.
Колкото до предварителните условия, всъщност в самото условие е записано, че България трябва да има ясна визия и стратегия как се развива секторът, как се финансира, ефективно, ефикасно и как се подобрява услугата там.
Европейската комисия не се занимава със съкращаване на болници и училища в нито една държава членка.
По отношение на образованието. Стратегията за висшето образование , това, което става сега - нищо от Европейската комисия не може да бъде предоставено - е на етап междуведомствено съгласуване между министерствата, буквално в близките седмици срокът ще бъде удължен. Министър Клисарова най-добре ще знае с колко точно дни. Стратегията няколко месеца вече е на обществено обсъждане на сайта на министерството на образованието и науката.
Що се отнася до здравеопазването, знаете, че стратегията беше приета от Министерския съвет. Това, което остава да се направи, са конкретни планове за действие към нея. Като ще се прецени каква част от плана за действие ще бъде финансирана с европейските фондове, защото това ще бъде само част от този план. Няма да се финансира цялото с европейските средства, защото това не е възможно.
Отделно от тази голяма задача е и стратегията за спешната помощ в България, която ще бъде съществен елемент от европейския сегмент.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Господин Дончев, заповядайте за уточняващ въпрос.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Златанова, става дума за това, че не трябва да политизираме днешната дискусия. Всички знаем, че става дума за изключително тежки реформи в двата сектора. Аз не бих си позволил да вадя евтини политически дивиденти от такъв въпрос.
На второ място, по повод на вашата реплика кой с какви предварителни условия се е съгласявал, искам само да напомня, че предварителните условия са валидни за всички държави членки. Припомням за тези предварителни условия, които са били специфицирани само по отношение на България. Тук разликата е в това доколко съответната държава членка има такава належаща нужда от реформи в този или онзи сектор.
Всъщност на трето място, по отношение на реформата, която трябва да протече в единия или в другия сектор. Според мене, ако позволите да ви кажа, колкото по-рано бъдат съобщени конкретни данни за параметрите на реформата, толкова по-голям е шансът да получите подкрепа, включително и от Народното събрание.
От скромния ми опит с провеждане на реформи, когато има непопулярни мерки, съобщаването им в последния момент на заинтересованите обикновено не е добра практика на провеждането на реформите. Колкото по-рано се знаят техните конкретни параметри и по отношение на образованието, говоря за училища и университети, и по отношение на болници, толкова по-голям е шансът да имате подкрепата на народните представители, каквато за такива тежки реформи ще Ви е необходима.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Благодаря Ви. Ще се възползвам от правото да задам втория въпрос като представител на парламентарната група на Коалиция за България.
Моят въпрос е свързан с оперативната програма „Добро управление”.
Миналата седмица беше представено финансовото разпределение на средствата от Европейския съюз за следващия програмен период. Знаем от проведените преди това изслушвания и представянето на Договора за партньорство, че оперативната програма „Добро управление” в първоначалния вариант трябваше да бъде финансирана от два европейски фонда. Впоследствие по предложение на Европейската комисия ще бъде финансирана само от Европейския социален фонд.
Аз бих искала да Ви попитам: на какъв етап от подготовката е? Тъй като от тази програма има много високи очаквания в частта на въвеждането на електронното управление, в това число електронно правосъдие, електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване.
Ако може да ни запознаете по-подробно на какъв етап от подготовката е, какви са основните приоритети и кога очаквате тази оперативна програма да бъде изпратена за финално съгласуване в Европейската комисия?
Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз благодаря, госпожо Караджова.
Оперативна програма „Добро управление” започна оттам. Действително в хода на подготовката й беше решено от Европейската комисия, което според мене беше правилно, да бъде финансирането от Европейския социален фонд. Бързам да кажа, че това по никакъв начин няма да влоши изпълнението на целите на програмата. Ключовите интервенции ще бъдат финансирани в достатъчна степен и от този фонд, включително електронното управление.
Оперативната програма е на етап предварително съгласуване с Европейската комисия.
Това, което мога да кажа, е, че повечето от ключовите стратегии са приети или са в процес на финализация, каквато е Стратегията за електронното управление. Вчера беше на Министерски съвет и беше приета Стратегията за електронно управление.
Това, което е във финална фаза, е Стратегията за електронно правосъдие, за която трябва да кажа, че процедурата по съгласуване е малко по-тежка, защото ни трябва съгласието на Висшия съдебен съвет, защото става дума за електронно управление на съдебната власт. Имаме с Висшия съдебен съвет, мога да кажа, оживена дискусия. Надявам се, че те също като всички останали граждани на България ще поискат по-добро правосъдие, което включва задължителна актуализация на много процеси, и в крайна сметка ще стигнем до най-доброто решение заедно.
Молбата ми е към Висшия съдебен съвет, аз пред тях съм изразила на заседание своето мнение, да работят по-бързичко, за да можем ние в най-скоро време да ползваме тези средства.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Много е важно ние тук като Народно събрание да дадем своята гледна точка и очакваме, след като бъде приета Стратегията за електронно правосъдие, тя да бъде широко обсъдена от всички заинтересовани страни в този процес и да бъдат внесени необходимите промени в Закона за съдебната власт, които засягат въвеждането на електронното правосъдие. И се надявам, тъй като това е обект на мониторинг от страна на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка, в разумно време тези промени да бъдат внесени, за да може съответно да бъдат приети и да стартират ефективните дейности по въвеждането на електронното правосъдие. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Караджова. Напълно съм съгласна по отношение на електронното правосъдие. Аз неслучайно споменах по-надълго и нашироко ролята на Висшия съдебен съвет. Защото мисля, че между политическите сили още от миналия парламент дори има постигнато доста сериозно съгласие по отношение на това електронно правосъдие и че то трябва да бъде въведено и точно как да се въведе.
Така че аз не очаквам тук да имам разногласия с вас. И по-скоро, пак казвам, че очакваме приключване на дискусията във Висшия съдебен съвет, включително да пристъпим и към промени в Закона за съдебната власт в тази му част, която специално касае електронното правосъдие.
вие сте прави, че когато нещо е безспорно и има по него консенсус, то трябва да бъде направено.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. От парламентарната група на ДПС има думата господин Хаджихасан.
ХАСАН ХАДЖИХАСАН: Уважаема госпожо вицепремиер! Доколкото разбрах, Вие предишната седмица сте били в Брюксел във връзка с проекти по Споразумението за партньорство за следващия програмен период. В тази връзка бихте ли ни информирали за хода на преговорите между България и Европейската комисия в тази сфера?
Очаквате ли нови парламентарни разговори с Европейската комисия или процесът по подобряване на споразумението към тях е към своя край? Ако процесът е към своя край, кога очаквате България да получи това одобрение от Брюксел? Очаквате ли нови коментари, в коя област предполагате, че ще бъдат те? Очаквате ли да има проблеми между София и Брюксел и ако има, кои са те? Какви са проблемите там и работи ли се по тяхното разрешаване?
Трябва ли Народното събрание да предприеме действия и ще има ли законопроекти, които трябва да се приемат, за да може да се приключи процесът по одобрение на Споразумението?
Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Господин Хаджихасан, благодаря. Това бяха серия от въпроси. Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря. Действително се проведе срещата, за която Вие говорите, преди две седмици в Брюксел. Участваха представители на почти всички български министерства на ниво заместник-министър. Всеки е чул и каза това, което имаше да каже. Това беше среща, която сложи край на неформалните консултации на Споразумението за партньорство.
Както знаете, планът ни е до края на месец март да изберем официален представител в Европейската комисия за официални преговори. Възможно е и е нормално на тези преговори да имаме допълнителни неща за уточняване, да разменим становища по може би малко изостанали въпроси, които трябва да се разчистят. Имайки предвид тези предварителни условия, все още са във финален етап на подготовка, както господин Дончев отбеляза. Така че това е един нормален преговорен процес.
А колкото до това дали са необходими действия от страна на парламента до финализиране на споразумението, аз не мисля, че такива спешни ще се наложат. По-скоро от страна на парламента са необходими законодателни промени и те ще дойдат впоследствие, в резултат на изпълнение на самите стратегии, които предстоят. Стратегията за висше образование е заложена съответно в закон, Стратегията за обществени поръчки ще наложи промяна съответно на закона. Но нямаме ангажименти на този етап и това няма да повлияе за забавяне на споразумението.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Господин Хаджихасан няма повече въпроси.
Колегите от „Атака” нямат въпроси. Следващият, който има право да зададе въпроси, е от парламентарната група на ГЕРБ. Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Бяха направени изявления от политически лидери от Коалиция за България, че по време на семинара в Боровец е бил обсъждан въпросът и е взето решение българското правителство да отправи запитване към Европейската комисия дали може да започне, така че да се започнем с национални средства по програми, които ще бъдат финансирани от европейските фондове.
Вие подготвили ли сте такова запитване до Европейската комисия, изпратили ли сте такова? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос касае оперативна програма „Околна среда”. Съгласно информация, получена от Европейската комисия, загубата на оперативна програма „Околна среда” за 2013 г. е 51 млн. евро. Чухме поредица от противоречиви изказвания, но от Ваша страна няколко пъти чухме изказване, че загубата е 27 млн. евро. От какво се получи това? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Госпожо вицепремиер, заповядайте, ако може, да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: На втория въпрос първо ще отговоря. Официално писмо все още нямаме. Така че възможно е да е нараснала сумата, но не толкова значително. Когато я знаем със сигурност, тогава ще я коментираме.
Съгласна съм с Вас, че не трябва да спекулираме с цифрите предварително. Пък и знаете по тази оперативна програма с какви проблеми се сблъскахме още в началото на мандата. Удвои се и повече усвояването на програмата до момента. Тези неща не стават за един ден.
На въпроса, който е много важен – за предварителното изпълнение на оперативните програми аз няма много да коментирам изказванията, които не съм чула. Но така или иначе Европейската комисия се произнася на база на сертифициране на разходите. Не се произнася за разрешаването, няма такава процедура за изпълняване на оперативни програми. Ако разходите са допустими, предимно правим правилата на оперативните програми по нашата собствена рамка. Европейската комисия ще ги одобри. Това е процедурата.
Ако те не са допустими и не съответстват на целите и задачите на регламента на оперативните програми, Комисията няма да ги одобри. Тоест ясно е за всички, че тук правителството изцяло на свой риск ще изразходва бюджетни средства. Този риск трябва да бъде оценен, за да бъдем сигурни, че средствата ще бъдат в съответствие с решението на Европейската комисия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Госпожо Василева, заповядайте за уточняващ въпрос.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на госпожа Златанова за отговора. Аз бих я допълнила, че съгласно чл. 65 от Регламента изрично е записано ,че допустими за възстановяване по оперативните програми са разходи, извършени или от момента на подаване на оперативните програми в Европейската комисия, или от първия транш 2014 г., което се случи по-рано. С други думи, не е необходимо да се изпраща такова запитване.
Допълващият ми въпрос е следният. Защо, госпожо Златанова, не обяснихте това на мандатоносителите и поставихте в некомфортната ситуация да казват на обществеността, че ще бъде изпратено запитване до Комисията за това?
И по повод на темата, свързана с оперативна програма „Околна среда”, надявам се, че това отново попада в категорията „технически грешки” или „статистически грешки”, който и от двете да е жанрът, предпочитан от Вас, просто бих Ви препоръчала да се въздържате от цитиране на цифри, когато нямате твърда позиция и яснота за тях.
Допълващият ми въпрос е, тъй като Вие казахте ,че до края на месец март ще се справите с изваждането на програмата от ситуацията на временно спиране на средства, а до края на март остават 10 дни, ще се справите ли с изваждането на програмата от ситуацията на временно спиране или, недай боже, ще последва така нареченото суспендиране? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Само една препоръка към членовете на комисията. Нека да се изслушваме и да уважаваме членовете на комисията, да не ги прекъсваме. Госпожо Златанова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Госпожо Василева, ако не бяхте оставили оперативна програма „Околна среда” в толкова тежко положение, може би нямаше да се стигне до това положение. Аз нямам лично спомен да съм казвала, че до края на март ще се справим с това тежко наследство. Срокът, който ми е даден от писмото на Комисията, е 6-месечен. Той изтича, ако не ме лъже паметта, през май. Така че аз вярвам, че ние ще се справим.
Що се отнася до първия Ви въпрос, той по-скоро е коментар. Аз пак казвам, че лично не съм чула такова изказване на политически лидер, не съм и чела, няма как да коментирам нещо, на което не съм присъствала. Така че се въздържам от коментар, за да не се получи някаква грешна интерпретация.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Златанова. Само за информация, другата седмица предстои изслушване на министър Искра Михайлова, съвместно с министъра на регионалното развитие, така че в детайли ще можем да се запознаем с всички въпроси, свързани с предизвикателствата пред приключване на предишния програмен период и старта на новия.
От Коалиция за България има думата колегата Страхил Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният. Считате ли, че промените в Закона за обществените поръчки, които в момента текат в Народното събрание и които в голяма степен кореспондират със стратегията, която сме подали на база на получените коментари в рамките на Споразумението за партньорство, ще доведат до забавяне на неговото подписване, с оглед на обстоятелството, че имаше пет страници с коментари, които касаят именно тази материя? Това е една материя, която е много важно звено от системите за управление и контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Госпожо Златанова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря. Вижте, Стратегията за обществени поръчки, която българското правителство има ангажимент да отвори като предварително условие, отварям една скоба – за мене това е възможност да управляваме добре средствата и да нямаме проблеми за усвояването, лично за мене това е най-важното значение и на този фон няма проблеми.
Стратегията се занимава, честно казано, главно с политическото приложение на тези правила в България и то не само, забележете, когато говорим за …..Защо? Защото обществените поръчки са много съществена част на законодателството на външния пазар на Европейския съюз, който не допуска дискриминация и насърчава конкуренцията между всички европейски пазари. Тоест за да напишем Закон за обществените поръчки в България и да го приемем, трябва да имаме предвид, че ние приемаме закон не само за българските фирми, но и за всички европейски фирми, които имат желание и могат да работят на българския пазар като част от европейския вътрешен пазар. и това, разбира се, винаги трябва да бъде съобразявано. Разбира се, и българският бизнес участва в европейския и неговите интереси трябва да бъдат съобразявани.
Започвам с това,че прилагането на закона е грижа на Европейската комисия. И пак казвам, нейните параметри са не само на генералните дирекции, които се занимават с така наречените разходи, които управляват фондове. Това е работещо и неслучайно е работещо, защото, пак казвам, на вътрешния пазар се счита като основен двигател на обръщане към растеж на европейската икономика. Тоест това е много важно обръщане на европейската икономика към растеж. И правилата трябва да бъдат еднакви за всички, уеднаквени и подкрепящи конкуренцията.
Така че голяма част от тази стратегия ще разгледа по-скоро предварителния контрол, последващия контрол, уеднаквяване на правилата, някои по-специфични начини за провеждане на някой тип обществени поръчки, административният капацитет на органите, на възложителите, които възлагат поръчки, такъв род мерки. Разбира се давам като пример, както ме подсещат колежките, стандартизиране на тръжни досиета и прочие, и прочие. Тоест, мерки насочени повече към практическата част на прилагане.
Разбира се, хармонизацията на новия пакет директиви в областта на обществените поръчки, участието на партньорство и концесиониране ще бъдат обект на тази стратегия и ще бъдат включени като част от нея, с ясното съзнание, че държавите членки имат две години срок да хармонизират своите законодателства, така или иначе, имайки предвид между другото, отговаряйки на въпроса, че ние сме започнали вече обмислянето на нов, изцяло хармонизиращ закон.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Господин Ангелов, имате думата за уточняващ въпрос.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: По-скоро ще се наложат няколко въпроса.
Аз лично считам, че трябва да спазим основните принципи на конкуренцията или да избегнем финансовите корекции, които не в повечето случаи, а във всички случаи са предизвикани от неправилното прилагане на закона, който според мене продължава да бъде витиеват. За да се избегне това нещо, лично аз ще настоявам да бъдат приети като поднормативни актове типови спецификации или да затворим тази страница, да играем с критерии, които да можем след това субективно да признаваме или не и да третираме отношения и методи, за да не се мери с двоен аршин, тъй като това много често го налагаме, тотално несправедливи данъчни корекции. А тук, където е трябвало да бъдат наложени, не са наложени. И както виждаме, резултатите са налице. Защото, когато дойде одитът, той обикновено хваща тези неща и всичко лъсва, ако мога така да се изразя. И срещаме вече и хоризонтални затруднения, какъвто е случаят с оперативна програма „Околна среда”.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Госпожо вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Нямам какво да добавя.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: От името на Движението за права и свободи има думата господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожо вицепремиер! Въпросът, който бих искал да Ви задам, е за финансовата усвояемост на средствата по оперативните програми. Аз в интерес на истината искам да си призная, че първият поглед на разпределението на финансовите средства сериозно ме притесни, но после при втория прочит видях, че изцяло рамката като че ли се запазва. Но все още нямаме финализиране на споразумението и с оглед на това моите въпроси към Вас са следните.
Първо, определени оперативни програми като „Транспорт”, като „Околна среда”, тези, които имат доминираща позиция по отношение на финансовата рамка, при новия програмен период в момента са със сериозни редукции. По определени програми няма да има финансиране.
Като цяло бихме искали да знаем на базата на какво се извършва това приоритизиране и преразпределение на средствата? И като цяло да очакваме ли повече средства, уважаема госпожо вицепремиер?
И ако все пак ще има някаква редукция в цялостната финансова рамка, на базата на какво би се получило това?
В заключение бих искал да Ви попитам: има ли още открити въпроси между нашата страна и Европейската комисия за подобряването на Споразумението за партньорство по всички оперативни програми! Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз не разбирам въпроса Ви – защо с по-малко средства по оперативна програма „Околна среда” и „Транспорт”….
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Естествено може да има повече средства, но това е възможното. И действително ли у нас като страна и като граждани на републиката като цяло финансовата рамка ще бъде плюс, минус или равна?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Вижте, за никого не е тайна, че като цяло за първи път в историята на Европейския съюз всяка годишна бюджетна рамка намалява в бюджета на Европейския съюз. Така че нормално е, логично е. Да, за земеделието е по-малко наистина, за развитието на селските райони,по силата на договора за присъединяване имаме увеличение на средствата за преките плащания. Така че аз не бих искала отново да влезем в този разговор да започнем статистическите подходи на текущите цени, на фиксираните цени по референтна година. Това означава да преизчислим, тъй като предишната финансова рамка ми беше съобщена и приета като референтна през 2004година. Сега ако тръгнем да преизчисляваме спрямо 2004 година колко са се увеличили и какъв е сегашния размер на активите в сравнение с 2004 г., когато се договаряха, мисля, че ще влезем в такъв статистически спор и трябва да обяснявам надълго и нашироко как се стига до тези производни и защо не.
Но по-важното ми се струва, че е добре тези средства да се насочат оттук натам, където са най-необходими. И най-важното е да бъдат инвестирани по по-ефективни начини, за да нямаме повече загуби, да нямаме финансови корекции в такива размери, да нямаме злоупотреби, да нямаме грешки. Да, финансирането е недостатъчно. Това беше ясно още от самото начало. Но имаме на разположение все пак държавен бюджет. Всъщност той е основният за финансиране на тези политики. Така че смятам, че това е по-важното, към това трябва да се ориентира този разговор. Да, открити въпроси все още имаме и все още очакваме, защото официалните преговори тепърва предстоят. Вероятно отново ще постави Европейската комисия въпросът за концентрацията на интервенциите по хоризонталните оперативни програми, разписани в Споразумението за партньорство.
Знаете, нашата теза е, че като страна – член на Европейския съюз България има най-много нужда от тези интервенции и от тези средства да бъдат равномерно разпределени. Нямаме всъщност регион, освен София, това трябва да се подчертае, който да е догонил в достатъчна степен развитието на онези средни постижения на Европейския съюз по различни показатели.
Във всички случаи ще бъдем информирани, не само ресорната комисия, но и целият парламент, ако е необходимо, за хода на преговорите и ако има някакви съществени затруднения, които се нуждаят и от санкция, и от подкрепа от парламента, да я получим. Защото наистина това е един бюджет, който ще харчим през следващите седем години.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Имате думата, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви за отговора. Искам да уточним за всички нас, уважаема госпожо вицепремиер. Знаем каква е финансовата ситуация в Европейския съюз, знаем какви са тенденциите. Все пак трябва да имаме предвид, че ние сме страната с най-ниския брутен вътрешен продукт. Знаем какъв е подходът по отношение на кохезионните политики.
И все пак на мене ми се иска да чуя, че и двата преговарящи екипа – на предходното правителство и на правителството, което и ние подкрепяме, са положили усилия да се постигне възможно по-добра финансова рамка за нашата страна. И зад тези цифри по различните оперативни програми трябва да стоят определени политики.
Вярно, че държавният бюджет е един от основните източници за реализация на тези политики. Но и еврофондовете трябва да се използват много ефективно, с ясна визия.
В този контекст в резултат на положените усилия от предходния преговарящ и от сегашния трябва да се постигне по-добра финансова рамка и да стане това достояние на всички нас в България. Трябва да вървим по този път. Даже да не успеем да спечелим мача, образно казано на езика на футбола, да пожелаем успех на следващия мач в Испания. Поне да играем играта. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Госпожо вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Вижте, фактологията е такава, уважаеми господин Чакъров, че финансовата рамка за България е окончателно договорена на пленума на Европейския съвет на 7-8 февруари 2013 г. Тук вече това, което зависи и зависеше от началото на мандата от нас, е наистина да бъде разпределено по оперативни програми и да го направим възможно по най-добрия начин. Средствата, с които разполагаме, са тези и ще бъдат тези до края на седемгодишния период. Дано успеем за сметка да го направим още по-добре.
Между впрочем през 2018 г. България ще председателства Европейския съюз. И точно тази тема за следващия европейски бюджет 2020 – 2027 г. ще бъде на дневен ред. Може би тогава съвсем ще сме се изучили вече и ще можем да постигнем по-добри резултати и действията ще бъдат по-добри.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожо вицепремиер. С това изчерпваме въпросите в отсъствие на колегите от парламентарната група на „Атака”. Приключваме с блиц-контрола. Благодаря още веднъж. Ще проучим датата за блиц-контрола през месец април и ще информирам съответно членовете на комисията.
Сега преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ОТНОСНО НАПРЕДЪКА ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВА НА ЕС И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, ПРЕЗ ПЕРИОДА 2007 - 2013 Г. И ПОДГОТОВКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014-2020 Г.
Беше изпратен преди време Годишният доклад относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през 2007 – 2013 г. и съответно подготовката на Република България за новия програмен период. Не сме получили становище и коментар към така предложения проектотекст на Годишния доклад.
Отразена е към 31 декември 2013 г. получената информация от управляващите органи – от Национален фонд, от Централното координационно звено и сме се опитали също така да представим една доста подробна информация за напредъка по отделните оперативни програми както по отношение на вече отминалия програмен период, така и подготовката за следващия програмен период. Смятам, че сте се запознали с него. Готови сме доста прагматично и експертно по отношение на констатациите и анализите.
Искам да попитам дали някой от вас в момента иска да направи уточнение. Ако няма коментари, да вървим напред.
Не виждам коментари.
Подлагам на гласуване приемането на Годишния доклад за напредъка относно напредъка по програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство, през периода 2007 - 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014-2020 г. Който е съгласен да приемем доклада, който ни е представен, да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържали се 5.
Годишният доклад се приема.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Две съобщения по тази точка. За две неща искам да ви информирам.
Първото е свързано с програмата, която приехме, за изслушване на отделните оперативни програми. За другата сряда е предвидено изслушване по оперативната програма „Околна среда” и изслушване по оперативна програма „Регионално развитие”. Тъй като Министерският съвет предвижда изнесено заседание другата сряда и четвъртък в Бургас, ние принципно сме съгласни ресорните министри да дойдат в деня четвъртък, 27 март. Защото ако отложим изслушванията за другата седмица, следващата възможна дата се отлага след около две или три седмици.
Бих искала да попитам комисията дали бихте приели да направим изслушването в четвъртък, като започнем от 16 часа. Но би било грешка, ако изпуснем следващия четвъртък, защото отиваме към втората половина на месец април. Но все пак да чуем вашето мнение по въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Вие предлагате другата седмица да нямаме заседание, да го отложим.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ние имаме и други комисии.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Аз съм длъжна да ви информирам, защото в сряда няма да имаме възможност да направим заседанието поради това ,че министрите ще отсъстват. Няма да можем да проведем изслушването. Имаме още две точки, които по принцип трябва да обсъдим на заседание. Тогава ще насроча заседанието в сряда, но няма да имаме възможност да проведем изслушванията.
Нека да чуем някой от колегите. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, според мене няма нужда от заседание на комисията, когато няма да може да се проведе изслушване. Така че ние сме принципно за преместване на заседанието в четвъртък. Може би трябва да уточним точен час, трябва да отделим малко време, за да чуем колегите какви заседания на комисии имат в същото време.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Да чуем и другите колеги. Да видим дали другите колеги ще имат възможност да присъстват.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Предлагам да отложим заседанието.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Колеги, няма да имаме възможност да направим заседание другия четвъртък. Заседание имат и Бюджетната, и Регионалната комисия.ние се опитахме да ги помолим да отложат техните заседания за сряда, ние в четвъртък, но за съжаление те имат вече приети покани и представители във връзка с обсъждане, което е в рамките на Комисията по регионално развитие. Ще говоря пак с председателя да проведат заседанието си в часовия диапазон на Комисията по европейските въпроси, а ние да проведем заседание в четвъртък.
Ако искате, ще направя последно уточнение с колегите и ще ви информирам дали в четвъртък ще имаме заседание с изслушване на ръководствата на двата управляващи органа – оперативна програма „Околна среда” и оперативна програма „Регионално развитие” или в сряда ще проведем само едно регулярно заседание. Защото имаме разпределени два законопроекта. И освен това нека да не забравяме, че имаме в рамките на Правилника за дейността на Народното събрание да обсъдим Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз с участието на всички парламентарни комисии, освен комисията, водена от господин Волен Сидеров.
В началото на другата седмица ще ви бъде изпратен проекта на доклад и проект на решение за приемане на Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Така че ние ще видим дали ще можем да постигнем някаква уговорка с другата комисия. ако не, ще проведем редовно заседание, а изслушването ще го отложим за периода, в който депутатите ще имат възможност.
Някой друг има ли коментари по точка „Разни”?
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, създадохме подкомисия към тази комисия. аз лично като че ли като неин председател не успях да я превърна в нещо работещо. Считам, че би било удачно или друг да поеме тази функция. По-скоро моето предложение е да закрием тази подкомисия, за да може заседанията да си се провеждат в рамките на комисията и да участват всички колеги. Тъй като, пак повтарям, очевидно тя не се оказа достатъчно ефективна за целта, за която беше създадена и не можахме да свършим кой знае какво.
Разбира се, това е свързано и с промяна в Правилника за дейността на тази комисия към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Така че може би на следващото заседание уважаемата госпожа председател да включи като точка тези промени на правилника и да приключим с подкомисията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов. Вие направихте предложение за закриване на подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Има ли някой коментар по това предложение? Ако няма, да го подложа на гласуване.
Предложението ще бъде одобрено, след като колегите от комисията ще подготвят необходимите промени в Правилника за дейността на комисията.
Не виждам желаещи да направят коментари.
Който е съгласен с предложението на господин Страхил Ангелов за закриване на подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 5, въздържали се няма.
Предложението се приема. Взимаме решение да бъде закрита подкомисията към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще помоля колегите да включат в дневния ред за следващото заседание и точка за промяна на правилника за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ако няма други коментари по точка „Разни”, закривам заседанието. Ще ви информирам за следващото заседание.
(Закрито в 16,35 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Деница Караджова)
