Подкомисия по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
--------------------------------------------------------------------------------

П Р О Т О К О Л №1/02.10.2013 г.

---

На 2 октомври от 14,30 часа се проведе заседание на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на Междинен доклад относно напредъка по оперативните програми, финансирани със средства на Европейския съюз през периода 2007 – 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014 – 2020 г.

Заседанието беше открито в 14,30 часа и ръководено от Страхил Ангелов – председател на Подкомисията.


ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на Междинен доклад относно напредъка по оперативните програми, финансирани със средства на Европейския съюз през периода 2007 – 2013 г. и подготовката на Република България за новия програмен период 2014 – 2020 г.
Предоставен ви е Междинен доклад. Надявам се, че всички сте го получили по електронната поща. Предлагам който има забележки или препоръки, да ги каже днес. Считам, че също така би било подходящо да ги изложим в писмен вид, за да може те да бъдат вкарани в доклада, ако нямаме някакви принципни противоречия. Надявам се да няма. Но най-добре е да ги обсъдим сега.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз само да уточня един наглед технически детайл. Сега обсъждаме доклада. По него могат да бъдат правени допълнения и корекции и се гледа в тази комисия. Така ли е? И кога?
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Аз ви предлагам да го гледаме в основната комисия следващата сряда. Една седмица е достатъчно време, за да отразим бележките.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: В такъв случай да караме по същество преди да започна с това, че ви моля никой да не търси закачка в това, което казвам, харесва ми това, че докладът се опитва да изразява собствено мнение на комисията, а не обезателно да преповтаря или да анализира тези данни, които са подадени от правителството. Това прави друга посока.
Считам, че е редно комисията да има повече самочувствие и не обезателно да дава данни, които така или иначе са публично достъпни, а по-скоро политики на ниво идеи, на ниво идеи, на ниво конкретни или дори различни посоки, да се опитва да показва един независим анализ. Също не да вменява неща, които би следвало да бъдат извършвани от правителството.
Считам, че този дебат на практика с изготвяне на доклади трябва да бъде продължен. Редно е да знаете, че тези доклади се четат не само от общественост и правителството. Европейската комисия редовно има навика да запознава с доклада. Така че какви тези ще бъдат изведени в доклада, смятам, че не е второстепенен или маловажен детайл.
В този смисъл си позволявам да обърна внимание върху няколко конкретни и няколко принципни неща.
На първо място, в т. 1.4, когато говорим за финансовото разпределение, е приложена и таблица. Няколко пъти съм казвал и сега ще го повторя – финансовото разпределение е базирано на едно решение на оперативно заседание на Министерския съвет от края на месец юли и е категорично по неокончателни данни. И това по няколко причини.
Първо, там се работи със сумата по цени към 2013 г. Те предстои да бъдат актуализирани, тоест да се сложи дефлактор и да се работи с цени към 2020 г., където се очаква брутната сума, с която се работи, да нарасне с между 500 и 600 млн. Така че е редно финансово разпределение да се прави на база окончателната сума, а не на един предварителен вариант.
Второ, аз имам конкретни претенции към сметките, които са направени. Абсолютно е недопустимо от общия обем средства да се вадят средствата за техническа помощ, както и средствата за резерв. Това, което мога да допусна, е да се извади connecting Europe facility, тоест 359 млн. евро. То е редно да бъде извън оперативните програми. Редно е да се извадят средствата за програмите за трансгранично сътрудничество и там трябва да спрем. Всичко останало е в обем оперативни програми. Оттам идва често предъвкваната грешка, че парите по Кохезионния фонд са по-малко. не, не са по-малко. не са дори като нетно изражение по-малко, те са с минимум 3 процента повече.
В този смисъл това, което е приложено, което е заимствано от решението на Министерския съвет, е неточно. И аз предлагам комисията да не се позовава на него, а да го приеме само за информация. Това не може да е становището на комисията. Ако искате, можем да влезем в детайли, да четем регламентите ред по ред. Ако искате, можем да работим и с данни на българското правителство и с данни на комисията, за да бъде максимално конкретно.
Има някои неща, които иначе звучат добре, но при сблъсъка с реалността какво ще бъде европейското финансиране, са по-скоро неверни. Коментарът ми е по т. 6, когато се коментира оперативната програма „Транспорт”. Обръща се по-голямо внимание на поддръжката и на рехабилитацията, като акцентът е пътища от по-нисък клас. Това от гледна точка на нуждите е така, то е абсолютно разбираемо.
Но нека да напомня, че оперативна програма „Транспорт” работи със средства от Кохезионния фонд, което означава, че пътища от по-нисък клас, особено за рехабилитация, са съвършено недопустими. Там се финансират само трасета от NT мрежата. Не е казано само магистрали, могат да бъдат и първокласни шосета, но само NT мрежата.
В този смисъл от гледна точка на нуждите тази констатация е правилна, но от гледна точка на реалностите не е съвсем правилна.
Няколко принципни коментара.
Това е, поне според титула, доклад, насочен към оперативните програми. В този смисъл може да приемем, че селската програма, рибарската програма, средствата за трансграничното сътрудничество са застъпени по-периферно. Но когато се презентира цялата система, акцентът е поставен върху управляващите органи. Да, те са важна част от системата.
Колеги ,зад управляващите органи има два органа, които са не по-малко важни от който и да е управляващ орган. Когато коментираме по какъвто и да било повод – и контрола на институционалната среда, не може да изпускат нито одитния орган, нито сертифициращия орган. Това са двете клапи, без които системата може да гръмне точно за една седмица Така че, коментирайки цялата система, няма как да не се вкарат поне няколко реда и за тия два ключови органи.
Към края на доклада има някои констатации. По отношение на тези констатации бяха изразените симпатии в началото на моето изказване. Само че за да бъдем абсолютно точни, всяка констатация трябва да е придружена с аргументация, с анализ. Коментирахме неведнъж с вас и тук в комисията, и на други формати темата за финансовите корекции. Недейте да убеждавате мене ,че финансовите корекции носят болка и носят страдание на бенефициентите.
Наред с това да правим общи констатации, че корекциите са необосновани и т.н. – редно е да бъдем внимателни. Именно по причина, че докладът не се чете само от нас, а се чете от европейските институции. Ако някаква корекция е необоснована, за това трябва да се произнасяме. Иначе субективно не е обоснована.
Аз не твърдя, че всички финансови корекции са справедливи, опазил ме Господ от нещо подобно. Но една корекция да я квалифицираме като необоснована и дори да сложим някакъв друг епитет, за това е редно да се е произнесъл адекватният орган.
Имам конкретни предложения, свързани със засилване на координацията. Има други конкретни предложения за създаването на една или добавянето на нови дирекции към Централното координационно звено. Това звучи добре. Само че, колеги, истинският инструментариум за по-адекватна координация не е обезателно административният капацитет.
Аз познавам, имам тази претенция, капацитета на почти всички звена в държавната администрация – на министерства, на агенции. Претенцията ми стига до там, че познавам административния капацитет и на повечето общини. Искам да ви кажа ,че в Централното координационно звено няма особен дефицит от административен капацитет. Там има дефицит от гледна точка на правомощия. Истинското решение за засилването на централната координация не е добавянето на звена, а въвеждането на правомощия, с което се връщаме към една тема, която съм убеден, че ще дискутираме често – това е законът. Благодаря.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Това засяга частта от доклада, която, честно казано, съм я писал аз. Да, не трябва да има може би нови звена. Но в момента това Централно координационно звено не дава бог знае какви правомощия. Защото така или иначе всеки един ръководител на управляващ орган си е подчинен на съответния министър и той не може да получава нареждания от Координационното звено. Тоест неговата функция за мене продължава да не е ясна. Тя никога не е била.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Тя е ясна, тя е уредена в ПМС 70 на Министерския съвет. Тя е уредена до най-малките детайли. тя е ясна. Но истинските правомощия, особено свързани със ситуацията, когато Централното координационно звено и най-вече ресорният министър имат различно виждане по въпроси за съответния управляващ орган, там няма подобен механизъм за разрешаване на конфликти.
Така че изходът от примерно поставената задача за по-силна централна координация не минава обезателно през засилване на административния капацитет. Не казвам, че би било излишно материализирането, нормативното уреждане на истински правомощия, което, познавайки всички нюанси от нормативната уредба, може да стане само със закон.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: В доклада не е написано ,че не трябва да има закон. Аз също така съм за закон.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Колеги, не критикувам никого. По-скоро това са конструктивни препоръки, от гледна точка на които докладът би могъл да бъде коригиран или да бъде усъвършенстван.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Те ще бъдат включени. Това за разпределението на средствата е правилно. Средствата от „Техническа помощ” трябва да излязат. Трябва да се включат и тогава сметката ще бъде друга. Както и по отношение на решението на Министерския съвет за разпределяне на тези средства - аз лично бих ги разпределил по малко по-различен начин.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Изобщо не вкарах коментар дали средствата за разпределени правилно. Ако стигнем дотам, можем дълго да коментираме. Това не е разпределението. И помнете ми думата – ако искате да се обзаложим в момента, че това процентно отношение по оперативните програми няма да остане. Ако някой е склонен да сключим облог в момента, веднага го правим. Това разпределение по оперативните програми няма да остане, защото просто няма как да остане така.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Знам, че няма да остане, така че няма защо да се обзалагаме.
Така че в тази връзка пак казвам – аз предлагам така, както сте го получили, да речем, да си пуснете коментарите и вече ще ги оформим, за да може да получите доклада пак с включените коментари, ако нямаме някакви принципни различия по отношение на това как трябва да изглежда докладът. Иначе аз напълно споделям, че следващият доклад трябва да бъде с доста по-силна аналитична част.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Бих споменал не само аналитичната част. В крайна сметка на база на анализа на действителността, на това, което се е случило, подкомисията и комисията трябва да имат необходимото политическо, ако щете, и професионално самочувствие да формулират препоръки.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Това абсолютно го споделям. Кой друг, ако не комисията ще формулира тези препоръки. Политиките не се чертаят някъде от чиновници, това е абсолютно сигурно. Няма защо да се убеждаваме.
Така че ви предлагам, да речем, до понеделник някъде към 12 часа, за да има човек време в събота и неделя на спокойствие,тъй като през седмицата същото липсва, ако имате тази възможност, да дадете коментарите, за да можем във вторник да го оформим и да го гледаме в сряда в комисията. Така ми изглежда подходящо като време. Ако не възразявате, да се обединим около това.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми колеги, в този Междинен доклад според мене една от много важните части е резюмето на препоръчителните мерки. Защото по същество докладът е доста обширен. С тези препоръчителни 7 мерки, които са записани, аз съм напълно съгласна. По-скоро мнението ми е, че в следващите доклади трябва да проследим тези препоръчителни мерки доколко се изпълняват и как вървят нещата в тази посока. Защото не е важно само да констатираме в един доклад и да ги запишем, а след това да проследяваме какво се случва с тях. Благодаря.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: В тази връзка предлагам думата „препоръчителни” да отпадне. Да остане само текстът „мерки, които следва да се предприемат”. Съгласни ли сте, колеги?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз съм съгласна.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Думата „препоръчителни” да отпадне.
И по отношение на ДДС изчакваме решение на Министерството на финансите. Аз нямам усещане, че има бог знае колко много решения. Направо може да се сведе до едно - би било добре да се вземе по-скоро. Ще се радвам така да стане.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Съвсем накратко, разбира се, докладът е вече на една много добра фаза, но, разбира се, подлежи на усъвършенстване и на коригиране на някои елементи. Какво имам предвид?
Наред с чисто техническите корекции, които е необходимо да бъдат направени още някои неща. Имам предвид примерно факта, че в този доклад е отбелязано, че изменението на Законът за водите е прието. Не е прието. Законът за водите не е приет.
С други думи, на места има фактология, която трябва да бъде изчистена. Има, разбира се, добра част, която представя текущото състояние. На места би могло да се съкрати, защото всички сме наясно с това, което се докладва в министерствата като текущ напредък.
Също така в частта за програмирането има елементи, които също биха могли да се съкратят, имайки предвид, че те в общи линии доразказват смисъла на що е това кохезионна политика.
С други думи, това са технически корекции, които биха могли да бъдат коригирани. Аз, разбира се, ще се радвам, ако мога да дам в коментарите към документа няколко по-общи неща. разбира се, и мене ме радва това, че се набляга на аналитичния елемент. Но това, което предизвиква нашето учудване, е на какво се основават част от анализите, дали тези анализи се основават примерно на становища на одитен орган, на контролни органи, дали на някакви резултати от работата с бенефициенти, дали се дължат на неудовлетвореност на изпълнители по проектите.
Ще ви цитирам и някои странни текстове, които за мене лично са адски необичайни и необясними и смятам, че са включително и опасни. Ако комисията може да поеме риска да дава политически оценки, включително да заплаши програмите, тези текстове могат да останат. но какво имам предвид.
Имам предвид един конкретен текст. На стр. 28, § 2: „Или иначе казано, се използва диференциран подход, съобразно фирмата, избрана за изпълнител и съобразно политическата партия, от която е кметът на съответната община”.
На какво се основава този анализ и тази констатация, която се представя като констатация на подкомисията и съответно на Комисията по европейските въпроси?
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Ние затова сме се събрали, госпожо Василева. По принцип по отношение на финансовите корекции в интерес на истината господин Дончев е прав. Може би би било добре, ако някои бъдат посочени конкретно и поименно. И така ще се направи.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Така или иначе влязохме в темата. Няколко абзаца след това има един текст, който е още по-притесняващ не поради политическото му нюансиране, а защото издава непознаване на системата за изчисляване на обема грешки и за изчистване на грешките. Става дума за текста: „Горепосочените обстоятелства ясно показват стремежа на договарящия орган по въпроси одитният орган да направи демонстрация пред Европейската комисия на това какъв строг контрол има страната при управлението на средствата от Европейския съюз.”
Колеги, няма подобни емоционални сугестии в отношенията с одиторите или с отношенията с Европейската комисия. идва вашата одитна служба, проверява програмата, проверява ен на брой проекти или идват европейски одитори, правят проверка, явява се грешжка, съобразно тяхната методика, изчислена на режим пълна извадка или екстраполирана грешка, за да се излезе от ситуацията. Знаете добре, точно пред тази аудитория не е редно да обяснявам при какъв процент грешки какво се прави, когато се мине прагът на същественост, какво се случва със съответната програма. За да се изчисти грешката, се правят финансови корекции. Те се правят не за да се демонстрира коленопреклонност някому. Правят се, за да се изчисти грешката и да падне под прага на същественост. Затова се правят корекции, а не някому да се демонстрира добро отношение.
Само да поясня – корекциите не са вид инквизиция, с която трябва да се морят бенефициентите. Те са имунната сила за системата. Ако има грешки, а няма корекция – това е уредено дори в стария регламент, а и в други по-оперативни документи на самата комисия, ако има грешки, които са хванати, или дори които не са хванати, другият вариант е да са нехванати от одиторите и по отношение на тях не са взети корективни мерки, акумулира се по-висок процент грешки в съответната оперативна програма и се влиза в неприятния сценарий на първо време interruption.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Става въпрос за финансови корекции, например договори, приключени през 2009 г., на които се налага финансова корекция в края на 2011, началото на 2012 г.
Това, че OСЕС се престараха, всички го знаем. Съгласен съм с това. Ще се смекчи тонът, ще се формулира по друг начин. Но не мисля, че това е пътят да не влизаме в стопроцентна грешка, за което говорите, като налагаме финансови корекции. В общи линии има такива наложени, меко казано, за щяло и за нещяло. Никого не обвинявам конкретно. Но текстът ще го смекчим. Ще имам грижата за това. Но по принцип що се отнася до финансовите корекции, според мене не можe да продължи да се прави така, както е правено до момента. Пак повтарям, ако държите, мога да цитирам тук и конкретни примери за корекции, които не са правомерно наложени. Много от тези бенефициенти ще си търсят правата по съдебен ред и моето мнение е, че ще си ги намерят.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само едно съвсем късо допълнение. Нека да кажа за трети път. Не мога да твърдя ,че всяка наложена финансова корекция е абсолютно обоснована. В крайна сметка финалното решение кой е прав, кой е крив, се взема от съда, когато има съдебна процедура. И аз не мога да реша дифинитивно, че управляващият орган действа обикновено по препоръка на одитния орган. Такъв е механизмът.
Само да обърна внимание на един принципен въпрос. Колеги, недейте да атакувате правата на управляващия орган и на одиторите съответно да налагат и да препоръчват корекции. Това ще има пагубни последици. И го казвам на база включително и на прагматичния си опит.
Това, за което трябва да мислим как е уредено в други европейски държави, е кой понася щетата от финансовата корекция. Кой я понася? Защото принципната логика твърди следното. Корекциите се нанасят за девиации, за грешки на процедурите по реда на Закона за обществените поръчки. Останалото са неверифицирани разходи, то не е корекция в пълния смисъл на думата.
Базисната справедливост доказва ,че ако процедурата минава предварителен контрол, без значение кой го е правил – по старата уредба на управляващия орган или по новата, държавен орган в някаква степен споделя отговорността. Той е казал предварително, че тази процедура е о’кей.
В този смисъл цялата тежест на финансовата корекция да я понася само и единствено бенефициентът е несправедливо. Това е било винаги моята позиция. Нека там да съсредоточим усилията, а не примерно да настояваме по отношение на одитния орган или по отношение на управляващите органи да бъдат по-внимателни като правят финансови корекции. Ще има негативни последици. По-конструктивно е второто.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Става дума за следното. като давах преди малко примери за договори, които са приключени през 2009 г. и през 2012 г. са им наложени финансови корекции, имайте предвид, че аз съм много добре наясно, че финансовите корекции се налагат заради прилагане на процедура по Закона за обществените поръчки. Законът за обществените поръчки тогава претърпя две промени. Два пъти беше променян.
Ако вие държите, мога наистина да ви опиша поименно и ще ви донеса такива становища, които, да ви кажа честно, не е нормално. При положение, че два пъти е бил променян Законът за обществените поръчки и това е търгувано по ЗОБ през 2008г., а ти се позоваваш на неговите разпоредби от 2012 г. Едно такова нещо в съда според вас ще издържи ли?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Нека да не превръщаме заседанието на подкомисията в диалог. Ако има такъв конкретен случай, действително е възможно някой да се е престарал. Наред с това нека да напомня, че неведнъж се е случвало да водим много труден дебат, да не кажа спор, с Европейската комисия, когато примерно имаме ситуацията нещо да е уредено на ниво директива на европейско ниво, пък примерно не е отразено адекватно в българското законодателство към 2008 г. Мога да ви дам конкретен пример, че тогава действаше Закон за обществените поръчки, който позволяваше смесване на критериите за допустимост и за оценка и куп бенефициенти бяха играли процедури, смесвайки критериите. Точно така е. Само че точно по отношение на този случай след сигурно половин годишен твърд диалог с Европейската комисия успяхме да ги убедим, че щом тогава българското законодателство е било такова, ние не можем да вменим ангажимент на бенефициенти да спазват нещо, което не е уредено в законодателството и прилагат конкретно директивата. Нещата са по-дълбоки.
Иначе ако има конкретно такъв казус, дори при несъвършената нормативна уредба в момента бенефициентът има право да жали. Нека да го направи.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моят коментар беше в същия дух, че ако има някои случаи, които предизвикват притеснение, естествено те подлежат на съдебна процедура на обжалване. И Вие сам казахте ,че това предстои. Тоест не е необходимо комисията да издава своите присъди, имам предвид нашата парламентарна комисия. това ,което комисията може да направи, са наистина препоръки в конструктивен дух.
И аз тук бих искала да разширя тезата относно засягането на работата на отидтния орган, на сертифициращия орган, както и на всички останали органи, които контролират както работата на управляващите органи, така и на бенефициентите.
Това, което ми се иска да видя в този доклад, е малко повече анализ на начина на взаимодействие между контролните органи, начина на координиране на проверките, ако щете, за да не се създава допълнителна тежест и извършване на едни и същи права под различни видове контролни органи, които в някои случаи се произнасят ис разнопосочни становища. Тоест препоръки в тази част.
И, разбира се, отново искам да наблегна, че анализите и констатациите би било препоръчително – и аз лично държа на това – да се основават на ясни факти, на препоръки на контролните органи. Европейската комисия провежда одити, ОСЕС провежда одити, както споменах, Сметната палата и другите контролни органи. Тоест на това би могла да се опре аналитичната част, а не на емоционални субективни изживявания може би на някои пострадали изпълнители или бенефициенти от налагането на финансови корекции. Това по частта финансови корекции.
Още нещо ми се иска да предложа на подкомисията и може би за следващия доклад да се обмисли. Самият господин Дончев спомена ,че е засегната Програмата за селските райони и Програмата за рибарство, трансграничните програми. Моята препоръка е по възможност да разширим обхвата на този доклад. Защото сами знаете, че и новият регламент обхваща петте фонда. С други думи, всички програми вървят заедно, а не оперативните отделно от Програмата за развитие на селските райони, от Програмата за развитие на сектор „Рибарство”.
Има финансови механизми, които винаги остават малко извън вниманието и на нас, и на обществеността, които разполагат с по-малко финансов ресурс, но също са значими, имам предвид Европейското икономическо пространство, швейцарската програма. Това са също финансови инструменти, които би било хубаво да бъдат част от докладването, за да проследяваме напредъка и в тази посока.
Разбира се, това сега не може да бъде направено. Но препоръката ни е за следващия доклад да се помисли и в тази посока. и също така за една информация от одитния орган относно провежданите системни одити и одити на операциите. защото това също би могло да бъде една добра база за анализи. благодаря.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ:: Това със сигурност трябва да бъде направено и ще бъде направено. информацията за това е важна.
По отношение на швейцарската програма. По-скоро докладът е за средствата от Европейския съюз. Не знам дали да включваме тези, които са извън Европейския съюз. Защото има една норвежка програма и т.н.
По отношение на земеделската програма и „Рибарство и аквакултури”. До момента така е било. За нея си докладва Комисията по земеделието и горите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз знам, че така е било. Но моята препоръка е да го направим по различен начин, още повече, че новият общ регламент вече обхваща всички пет фонда и всички програми.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Това също ще бъде направено. Тоест ще включим част за тези две програми, както и ще бъде поискана информация от одитния орган.
Иначе по отношение на финансовите корекции ще смекчим тона. Но за ваше сведение, да речем, по „Околна среда” са с финансови корекции 145 договора.
С това, което господин Дончев каза, аз съм напълно съгласен. Между другото тази идея я имаше и в рамките на предишното правителство, ако не се лъжа – да се създаде един фонд, откъдето държавата да ги поеме. Просто има много бенефициенти, които ще изпаднат в много тежко състояние. За изпълнителите не знавм. Изпълнителите имат договор с бенефициента. Това не е техен основен проблем. по-скоро финансовата корекция е проблем на бенефициентите, защото те ще трябва да платят. Така че изпълнителят в случая не е чак толкова важен.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само ако позволите ,в полза на конкретиката. Изпълнителят няма отношение към финансовите корекции. Дори според наръчниците на одиторите, ако бенефициент направи опит за транслиране или за прехвърляне на финансовата корекция към изпълнителя, това е черно знаменце, означава ,че има нещо нередно. Формално не може да се прехвърля финансова корекция на изпълнителя. Това е една ли не индикатор за измама и говори за тайна договорка между възложител и изпълнител.
Само една конкретна препоръка. Избягвайте в текста изобщо да фигурира идеята, че държавата ще поема финансовите корекции. Ще има остра реакция на Европейската комисия. подобна идея би се окачествила като тотална абдикация от дисциплиниращия ефект на финансовите корекции. Това, което го има в другите държави, е вариантът солидарно поемане на корекцията – 50 процента за сметка на бенефициента, 50 процента за сметка на държавата.
Във връзка с това, което споменахте – има идея, има разработен механизъм съвместно с Националното сдружение на общините. Той не се базира на субективна преценка. Това е формула, съобразно собствените приходи на общината и най-вече отношението на финансовата корекция към собствените приходи на общината. Системата може да регистрира в някаква степен степента на виновност.
Това, което е сигурно – Европейската комисия остро и агресивно ще възрази по отношение на всеки случай на покриване или подпомагане по отношение на финансова корекция в случаите, когато има измами. В това бъдете сигурни, защото съм водил преговори на ниво детайли. там би следвало всички да бъдат особено внимателни.
И един последен нюанс, с което ще предложа да затворим темата за финансовите корекции. Ако искате, по този въпрос можем да направим отделно заседание.
Един от ключовите проблеми, свързани с финансовите корекции, е синхронизацията и еднотипността на действията на всички контролни органи. Говоря за Сметната палата, говоря за ОСЕС и говоря за АДФИ.
Факт е, че въпреки положените усилия, въпреки наличието на нелош, не казвам съвършен, координиращ механизъм все още има разнотипност по отношение на становищата и действията на контролните органи. За пример мога да ви кажа следното. Може би две години и половина продължава да отлежава в така наречената тричленка казусът със замразяване на обекти и това дали рефлектира по отношение на удължаване на срока. Приемете го като предложение за бъдеща активност и на подкомисията, и на комисията, с което предлагам да приключим темата за финансовите корекции.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще бъда изключително кратък. По отношение на доклада, първо, един призив – да възстановим много добрата тенденция, която имаше в предната комисия до лятото на миналата година, когато междинните доклади и годишните доклади излизаха своевременно. Миналата година Междинният доклад практически някой беше решил да не го прави. В крайна сметка направихме някакъв междинен вариант към 15 октомври, който не свърши никаква работа. Годишния доклад за 2012 г. го пропуснахме.
Този ми се струва обаче, че действително трябва да бъде разширен с всички програми с европейските инструменти, в това число и швейцарската и норвежката програма, защото в крайна сметка дават обща картина.
И тук техническите експерти към комисията много добре знаят как се прави. И апелирам към това – действително да се възстанови в този обем, в който беше. Това едно.
Второ. Има сериозен пропуск по отношение на рисковете, които висят вече със страшна сила по всички оперативни програми. И ще предложа на следващото заседание да разгледаме какво е положението с рисковете от загуба от автоматично освобождаване на средства до края на годината. Още повече, че това е малкият проблем. Защото в крайна сметка дори завършвайки тази година щогоде „приемливо”, следващите две години трябва да усвоим точно толкова, колкото дотук сме усвоили, което е най-големият риск пред всички оперативни програми и трябва да видим какви са проблемите.
По отношение на финансовите корекции само ще споделя следното. ние имаме два ангажимента. И тук не се съгласявам, че не трябва да се месим. Двата ангажимента са много прости: първо, да стабилизираме Закона за обществените поръчки по начин, по който няма да попадат възложителите в риск, използвайки едното издание, да бъдат наказвани по следващото.
И второто, тук трябва да си го кажем, управляващите органи и междинните звена си позволяват лукса да използват този иначе много благороден и дисциплиниращ инструмент като рекетиращ такъв.
Много са случаите, когато се налагат финансови корекции, след което се търсят неформални контакти с бенефициентите те да бъдат намалени. Това трябва да го прекратим из корен. Защото има редица примери за стотици финансови корекции по една програма, която през 2011 г. 9 месеца не получи нито едно междинно плащане, защото се бяхме престарали десетки пъти. И най-вече, когато искаме да има дисциплиниращи бенефициенти с много различни възможности, защото не можем да сравняваме Столична община с община Сопот или с Макреш, или с Чупрене, ние трябва да си даваме сметка за последствията. Този инструмент е много ефективен, много дисциплиниращ, обаче и много съблазняващ управляващите органи. Затова трябва да има много ясна корекция на действията.
Не може да се налагат априори по 25 процента корекции и после да ходи някой да обяснява, че може да намали корекциите на пет или десет процента при определени условия. Това е абсурд. Това обаче се случва. И трябва да го обясним не чрез думи, а трябва да го обясним чрез законодателни действия на управляващите органи.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Не знам дали е добре това нещо да фигурира в доклада, но има ен на брой случаи, когато междинното звено осъществява последващия контрол върху процедурата и предлага 25 процента финансова корекция, след което управляващият орган налага 5 процента. Ако го вземем като извадка, ще видите, че процентът на тези казуси е много висок, което и мене лично по някой път ме навежда на мисълта, че невинаги служители добросъвестно са си изпълнявали задълженията. Държа да подчертая, става въпрос наистина за служители в този случай. Господин Дончев, Вие сте бил министър и едва ли Вие налагате финансовите корекции. Нямам предвид такова нещо, да не се разбираме неправилно.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин председател, ако позволите, един съвсем къс коментар, понеже аз обещах, че поне следващите 15 минути няма да коментирам отново темата за финансовите корекции. Но това, което казахте преди малко, е най-яркото доказателство, че по оперативна програма „Околна среда” не ни е необходимо междинно звено. Това е най-яркото доказателство, че по тази оперативна програма не ни е необходимо междинно звено. Добавената стойност от работата на междинното звено по оперативна програма „Околна среда” е нула.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Не може да има междинно звено. Това са две дирекции в едно и също министерство. Там има двама директори на дирекции и така или иначе сутрин подписва един министър. Каква е необходимостта да има такъв тип междинно звено? Не ми стана ясно. Тоест на мене ми става ясно, защото съм бил част от този процес. Тогава така се взе решение да има междинно звено, именно агенция ИСПА, по обясними причини за онези години. Става дума преди 8 години.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин председател, аз го казах неслучайно. Имам предвид изразеното намерение в институционалната рамка да няма никакви промени. Минималната промяна, която трябва да се наложи, е където има междинни звена, от чиято работа няма никаква полза, какъвто е този конкретен случай, това да бъде променено.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Аз не съм изразявал такова мнение.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Беше изразено подобно мнение от представител на правителството, че промени в институционалната рамка не са необходими. Ето ви една минимална промяна, по отношение на която имаме консенсус.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Един коментар. Видно е, че по тази тема има абсолютен консенсус и може би това трябва да се формулира наистина като ясна препоръка. Защото дори в драфта на оперативната програма, изпратен към Европейската комисия, все още продължава да стои неясно ще има ли междинно звено или няма да има. Имаме абсолютен консенсус, разбирам, от наша страна, че това не е необходимо.
Относно изразеното становище на господин Михалевски. Аз се учудвам, че разполагате с данни, за които твърдите, че са злоумишлени действия и не сте сезирали компетентните органи за това. Това е предмет на работата на компетентните органи – това ,което упоменахте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин председател, само ще Ви помоля да помолите комисията да доработи доклада с това, което помолихме - да включим допълнителните програми. В известно време, в рамките на един месец да съберат информацията, да го доокомплектоват. Това ми е молбата.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Един месец е много. То ще мине годината. Няма да може да стане за един месец. При това положение, щом решаваме да включим и другите програми, аз ви предлагам да не е за следващата сряда. Разбира се, междувременно вие си дайте писмените коментари, но да не бъде следващата сряда, а да приемем доклада по-следващата. Две седмици според мене са напълно достатъчни, за да се допише Програмата за развитие на селските райони и тази за рибарство и аквакултури.
Има ли други желаещи да вземат отношение по доклада? - Няма на този етап.
При това положение аз ще закрия заседанието на подкомисията и ще изчакаме господин Червеняков, за да започне заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

(Закрито в 15,15 часа)

Стенограф: (Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА:

(Страхил Ангелов)