Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Подкомисия по усвояване на европейските средства от
Европейския съюз
-----------------------------------------------------------------------------


П Р О Т О К О Л №2/07.11.2013 г.

---

На 7 ноември ноември се проведе заседание на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Обсъждане и приемане на Правила за дейността на постоянно действащата Подкомисия по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на Четиридесет и второто Народно събрание.
2. Обсъждане на концепция за изготвянето на Закон за управление на средствата от Европейския съюз.
3. Текущо състояние на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.

Заседанието беше открито и ръководено от Страхил Ангелов – председател на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз.


ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Уважаеми членове на подкомисията, откривам заседанието на подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз.
Предлагам заседанието да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Обсъждане и приемане на Правила за дейността на постоянно действащата Подкомисия по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на Четиридесет и второто Народно събрание.
2. Обсъждане на концепция за изготвянето на Закон за управление на средствата от Европейския съюз.
3. Текущо състояние на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ ПО УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Правилата са изпратени на всички. Ако имате някакви забележки, имате думата. Ако няма, да гласуваме тези правила.
Що се отнася до присъствието в подкомисията. Събрали са се политическите групировки и са определили своите представители. Господин Дончев е представен. При желание може да се включите. Тази подкомисия не е затворена, не е рестриктивна. Аз даже поканих и други колеги, поканих и госпожа Златанова, но тя си тръгна.
Има ли някакви забележки и съображения относно правилата, ако някой ги е чел? Явно няма. За да можем да вземаме решения, трябва да сме приели правилата. Считам, че тези правила са меродавни.
Приемат се правилата.




Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИЗГОТВЯНЕТО НА ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Имате думата. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, за повечето от вас информацията няма да бъде нова. След официална позиция на госпожа Златанова като представител на кабинета, че подобен закон не е приоритет в момента и няма да бъде внесен в Народното събрание, текоха множество разговори между народни представители, най-вече членове на ресорната комисия. Оформи се общото убеждение, че въпреки че това не е приоритет за правителството, е изцяло правомощията на Народното събрание един подобен текст да бъде разработен и да бъде представен на вниманието на парламента, разбира се, с надежда той да бъде подкрепен.
Тук има два нюанса. С оглед да пестим време, бих преминал в режим на пълна откровеност. Според мене вариантът подобен текст да бъде гласуван от Народното събрание предполага той да бъде изготвен и внесен, така да се каже, на консенсусни начала. Тоест аз ако си представя една подобна инициатива, виждам сред вносителите представители на различни политически сили.
Преди да стигнем до следващите нюанси, ми се ще да чуя от вас коментар дали подобно нещо е възможно. Това е първото, което искам да кажа.
Второ. От гледна точка на техническото изготвяне, е добре да знаете, че в администрациите има не един, а три варианта на текст за Закон за управление на средствата от европейския съюз. В рамките на месец ноември мисля, че най-доброто от тези варианти може да бъде сведено до едно по-конкретно предложение, което, колкото пъти е необходимо, да бъде обсъждано в подкомисията и в комисията.
И трето. Когато говорим за закон, не бива да забравяме, че изначалният, основният стремеж е да има една по-голяма устойчивост и в същото време по-голяма кодификация. Всички разпилени текстове, основно постановления на Министерския съвет, които регулират в момента процеса, да бъдат сведени в общ текст.
В същото време обаче не бива да забравяме, че понякога силите на живота са по-силни от нормите и не бива да стигаме до крайности, да се опитваме да уредим най-фините детайли на административния процес обезателно с норма в закона. Тоест аз си представям по-скоро един рамков закон, отколкото закон, който има претенции да уреди най-фините детайли на процеса. По една причина – ако се окаже ,че някои от предписаните начини на случване на нещата, механизми не работят за това, ще е необходима промяна на закона, което е доста по-тромава процедура.
И последно, опитвайки се да бъда немногословен. Когато коментираме закон, основните акценти в него би следвало да бъдат следните.
На първо място, голямата болка – въвеждането на нов ред на обжалванията на всички актове на управляващите органи, като започнем от решение за одобряване, неодобряване на даден проект от страна на заинтересована страна, разбирайте, кандидат, неслучил се бенефициент, верифициран, неверифициран разход, извършване на финансова корекция, абсолютно всичките актове на процеса. И процес, който трябва да тече изцяло по АПК, най-бързият ред, по-бърз, отколкото ако се търси нормално производство в рамките на ГПК.
За щастие тук има изработен преди близо година и половина механизъм, консултиран с водещи български юристи, включително с бившето и настоящо ръководство на Върховния административен съд и тяхното убеждение е, че един подобен механизъм ще работи. Това първо.
И на второ място, няма да доведе до непоносим товар по отношение на съдебната система, най-вече говорим за Върховния административен съд, ако бъде спазена първоначалната идея. Това за мене е приоритет на приоритетите, защото би имало много по-разпределим баланс в отношенията на управляващ финансиращ орган и бенефициент, които в момента са по-скоро небалансирани.
На второ място, възможността за подаване и финансиране на интегрирани проекти. Признавам си, това може да се случи на нормативен акт на по-ниско ниво, например с постановление на Министерския съвет. Но нека да не забравяме, че законът е форма на принуда в някаква степен, чрез която формираме политики. Когато уредим един подобен текст в закона, това ще е вид стимул, ако искате, по отношение на администрациите и на бенефициентите да ползват подобна опция.
Доколкото всички членове на подкомисията са запознати с това какъв е проблемът, мисля да не навлизам в повече детайли.
На трето място. отново припомняйки, че законът е форма на принуда или на натиск като вариант да се осъществяват политики и отговаряйки на изискването да не навлизаме в големи бюрократични детайли в самия закон, но въпреки всичко трябва да има форма на нормативна репресия по отношение на действията на администрациите, най-вече свързани със сроковете, в които те трябва да реагират, поне по основните актове – процедиране на плащания, верифициране на разход, оценяване на проект. Подобни срокове е редно да бъдат заложени в закона като много по-сигурна гаранция, че те ще бъдат спазвани от администрациите на управляващите органи.
И последно, защото всички останали нюанси според мене са с втора и трета степен на важност. В закона категорично трябва да има – не употребявам пасивен термин – репресивен текст, свързан с опростяване на процедурите. Без външна законова принуда ние не можем да разчитаме администрациите сами да се реформират и сами да се опростят.
Да не забравяме, че излишният бюрократичен товар е вреден за бенефициентите, но в голяма степен дава една сигурност на повечето администрации. Там, където се прави с една или две повече проверки от необходимото, това губи време на бенефициента, но дава допълнителна сигурност на администрациите.
Така че мисля, че законът е чудесен вариант да се упражни подобна принуда по отношение на администрациите, разбирайки спазвайки баланса, да не би с прекомерно много опростяване примерно да увеличим грешките или нелепостите.
Това са според мене основните акценти. Очаквам реакция по отношение на първата част от коментара си, която е много важна, както и по отношение на това, което казах. Благодаря.
ПРЕДС. СТРАХИЛ ИВАНОВ: И аз благодаря, господин Дончев. Неслучайно дадох думата на Вас. Доколкото знам, има проект на закон. Молбата ми е да го изпратите и на останалите членове на комисията, а да можем да се запознаем с него. Все пак той е така или иначе готвен от Вас. Аз съм запознат, но не е редно нещо, което не съм написал, да го разпространявам.
Относно акцентите, на които Вие се спряхте, аз съм напълно съгласен, което отговаря и на въпроса, с който Вие започнахте – възможно ли е да бъде внесен този закон от повече от една политическа сила, тоест да бъде консенсусен. От такъв закон има нужда.
Споменахте, че госпожа Златанова не е съгласна. Госпожа Златанова е назначена, а ние сме избрани. Тоест ще продължим напред с обсъждането на проекта на закон.
В тази връзка ще дам думата на господин Атанас Папаризов, експерт към комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Ангелов. Аз, разбира се, мога да Ви информирам и като експерт на комисията, но в същото време се явявам председател на Съвета по европейски въпроси на моята партия, така че съм в някакво двойно качество. От една страна, разбира се, ще направя всичко, което вие решите. От друга страна, мога да ви информирам какво ние бихме искали да направим във връзка с това да има закон.
Спорен е действително въпросът, както отбеляза господин Ангелов, доколко госпожа Златанова е убедена в момента да има закон. Но мисля, че ние нееднократно сме обсъждали този въпрос, включително и с нея и считаме, че това, което е и във Вашия законопроект , аз го познавам. Аз не познавам, мога да си призная, трите варианта, познавам последния вариант, другите два, ако ми ги изпратите, ще съм Ви благодарен. Но ние възприехме или тя възприе, че след като се подготвят сега първоначалните постановления, за да може да задейства процедурата, е логично и приемливо да се кодифицират тези правила след началото на новата година.
Затова моята идея – съвсем случайно съвпада денят – в 18 часа аз в другото ми качество събирам една група от експерти, с които бихме искали да видим няколко основни неща – открити проблеми, цели на закона. Повечето от тях до момента съвпадат. И ние бихме искали да проведем едно обществено обсъждане на това, до което ще стигнем, защото там ще включим и въпроса, който в момента не се поставя – дали ще има орган за координация, какъв ще бъде той, дали ще бъде агенция – някои не искат да е агенция, дали ще бъде генерална дирекция. И вие можете да прецените ,всички ние да преценим как в крайна сметка, без да се изземват функциите на управляващите органи, да се създаде една много по-добра структура, която да подспомага в момента вицепремиера с координацията както на нормативните документи, както с анализ на всички тези критерии и изисквания, така и при интегрираните проекти, за които Вие говорихте.
Ние се опитваме да включим и въпроса за обжалването като един от най-важните въпроси. Аз преди заседанието четях вариант, който включва, разбира се, това, което Вие предлагате – всичко да мине по линия на не Гражданско-правния, а на Административно-процесуалния кодекс.
Има и някакъв смесен вариант, който, ако запази досегашната роля на управляващите органи, да има и арбитраж. Въобще има варианти за обжалването, което преди Административния съд да вземе решение, примерно да има някакъв нов арбитражен орган.
Това са все неща, които имат нужда от много детайлно обсъждане. Затова нашата идея е някъде до към средата на декември – това, което започнем днес, ще работим ежеседмично – да го подготвим не във вид на закон, но във вид на структура на закон, на основни идеи и да го предложим на едно обществено обсъждане с неправителствени организации. говоря за това, което ние правим като група, която след това да убеждава вас, нашето си ръководство, че има нужда от такъв закон. Това е чисто експертна работа. Може да я ползвате, ако желаете, може да я имате предвид. Подкомисията ще реши как да действа, за да може в крайна сметка да се стигне до това, което аз също в качеството си на експерт мисля, че е най-разумно – да се подготви един консенсусен законопроект, след като се изяснят всички тези въпроси.
Но поради различните мнения по много от нещата самият аз смятам, че имаме нужда от доста време, за да чуем мнението на всички. Вие отлично знаете, че има много противница, които казват: какво ще даде този закон, защо да се приеме?
От друга страна, когато става дума за един подобен орган за координация, е много сложно с отделните министерства и ведомства. Процесът очевидно изисква много широк анализ и съвместни усилия. Това мога аз да кажа на експертно равнище.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Папаризов, за изчерпателния анализ.
Какво би включвал един такъв закон? Един такъв закон следва да включи всичко, което понастоящем е регламентирано с решения и постановления на Министерския съвет, тоест подзаконови нормативни актове, с изключение, разбира се, на правилата за допустимост на разходите, националните правила, респективно секторните такива. Тях не можем да ги вкараме в този закон, това е моето мнение, тъй като те следва да бъдат съобразени с регламента. Аз лично силно се надявам Министерството на финансите вече да има подготвен проект на правила за допустимост на разходите съобразно проекта на регламент, за да не бавим процеса, за да може да бъдат спуснати националните правила, след което да бъдат приети и секторните такива.
В тази връзка, за да приключим с тази точка за днес, отново повтарям – молбата ми е господин Дончев ако, разбира се, има желание, да изпрати на членовете на комисията проекта на закона, който съществува понастоящем. Лично аз считам, че до края на годината би могъл да бъде съставен текст на такъв закон, който да влезе за обсъждане с управляващите органи и респективно с централното координационно звено.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕИВ: Няколко много важни уточнения, за да не става развален телефон, и най-вече по отношение на това, което каза господин Папаризов. Не бива да смесвате темата за закона с мащабната реформа в институциите, които отговарят за средствата от Европейския съюз, най-вече най-радикалната версия на реформата – създаването на един управляващ орган. Не бива да смесвате двете теми. Доколкото работата с един управляващ орган е модел, който се прилага от най-добрите държави в управлението на европейското финансиране, примерно в една Естония, там ползват една оперативна програма.
Подобна реформа да се прави в момента е напълно невъзможно, съвършено невъзможно. Просто съвет – не пилейте усилията дори да дискутирате тази тема. това не може да се случи, просто няма време. За това наистина няма време. И не бива да се бъркат темите.
Второ. Все пак подготовката на закона е стартирала преди повече от година и аз съм имал възможност с абсолютно всички категории бенефициенти да обсъждам идеите, посоките, концепцията. и бих казал, че има пълен консенсус по отношение на всичките тези неща, които изредих преди малко. по отношение на тях има пълен консенсус. Ако има някакви възражения, те са по-скоро от админисктрациите. От страна на всички ползватели на финансирането има консенсус, че това е необходимото.
На трето място. не бива да си представяте – и го казвам на базата наистина на полезен опит – че е реалистично и е възможно да се изготви един закон, който в момента да съдържа абсолютно всички правила и разпоредби, които са родени досега като постановления на Министерския съвет – 70, 124 и т.н. По една проста причина – такъв закон ще се пише още една година, категоричен съм, и вероятно ще трябва да бъде променян един път или два пъти в годината. Ситуацията наистина е прекалено динамична. Законът трябва да урежда общите принципи и може би да създаде ред по отношение на нормативните актове от по-ниско ниво, най-вече постановления на Министерския съвет или наредби, които да бъдат приети, броят им и обхватът им да бъде лимитиран.
Ако се опитаме да направим закон, който изцяло да копира всички постановления на Министерския съвет в момента, които регулират процеса, това е много изкусително, но в същото време много опасно. Такъв закон би станал огромен и практиката ще ни наложи да го променим първия път точно след половин година.
И финал. Ще ви изпратя вариант, но дайте ми малко време, по отношение на текстовете, които са разработвани преди седем или осем месеца, когато съм бил в битието на министър, да се опитам да бъдат направени някои промени. В крайна сметка не ни отнемайте правото да ставаме по-добри. Нека да се прегледат старите текстове и ако е необходимо нещо да се дооправи в тях, в рамките, да кажем, на десетина дни една ревизия на стегната версия ще имате от моя страна. Благодаря.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: И аз благодаря. Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може би не съм бил ясен, господин председател. В нашата идея въобще не е залегнало това да има един управляващ орган. Между впрочем няколко пъти тук и председателят може би неточно се изрази. Става дума за координация на управлението, а не за общ управляващ орган. Мисля ,че даже и в пресата се създаде това впечатление. Не, не става дума да се обединяват управляващите органи. Става дума да си останат те като управляващи органи. Въпросът е вече този координиращ орган да се занимава с това, с което един координиращ орган може да се занимава.
Тук има две мнения и в страната. Много публикации има – защо да не отиде при министъра на финансите. Аз лично като лично мнение съм против, защото това не е само бюджетен процес, това е процес свързан с постигане на резултати и с не просто бюджетарни цели.
Другият вариант е това да бъде към вицепремиера, както навремето и комисията отбелязва, и вашият опит, и на госпожа Плугчиева, че трябва да има едно силно звено при този вицепремиер, както е сега, което да го подпомага. Дори да бъде генерална дирекция от всички досегашни дирекции. Това е вариантът, струва ми се.
ПРЕДС. СТРАХИЛ АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Папаризов. Не става дума за един управляващ орган. Става дума за звено, където да бъдат събрани управляващите органи. Управляващите органи, съгласно регламента, могат да не изпълняват оперативни дейности, тоест да оценяват проекти, да верифицират плащания и т.н., и т.н. Това нещо може да бъде възложено на междинни звена, които да си останат в ресорните министерства.
Управляващият орган по-скоро би следвало да очертае политиките ,да се занимава с програмиране, с подготовка на насоки, наръчници, правила и да реализира политики. Това е работата на управляващия орган според мене. Господин Дончев каза, че до десет дни ще ни изпрати неговия проект на закон.
Междувременно всеки, който има мнение или съображения, може да ги изрази. Така че в тази връзка считам, че за днес тази точка е изчерпана, ако, разбира се, няма други изказвания.

Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОЧЕРТАВАЩО ПОМОЩТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.
По отношение на тази точка ще бъда кратък. Аз вече казах някои неща по отношение на допустимостта на разходите. Госпожа Павлова също изрази мнение и съображение пред вицепремиера госпожа Златанова.
На предходното заседание на комисията аз попитах предвиден ли е финансов инженеринг, механизъм, с който да стартираме някои от проектите. Беше отговорено, че такъв не е предвиден. Ако имате по тази точка някакви съображения, моля да ги изразите на заседанието.
Имам предвид, че в хода на създалата се дискусия до голяма степен ние изчерпихме и тази точка.
Няма повече желаещи за изказване.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,30 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА:
(Страхил Ангелов)