П Р О Т О К О Л № 24/02.04.2014 г.

---

На 2 април 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Решение за промяна на Правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове във връзка с приетото на 20 март 2014 г. Решение за закриване на Постоянно действаща подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към КЕВКЕФ.

2. Изслушване на г-н Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката; г-н Юнал Тасим, заместник-министър на икономиката и енергетиката и г-жа Ели Милушева, главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката и енергетиката, по напредъка на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 г. и подготовката за новата ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.

3. Разни

На заседанието присъстваха: Юнал Тасим – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ели Милушева – главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката и енергетиката.

Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми колеги и гости, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проектът на дневния ред ви е разпратен, както и материалите, които сме получили от Министерството на икономиката и енергетиката във връзка с предстоящото изслушване.
Дневният ред, който предлагаме, е следният:
1. Приемане на Решение за промяна на Правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове във връзка с приетото на 20 март 2014 г. Решение за закриване на Постоянно действаща подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към КЕВКЕФ.
2. Изслушване на г-н Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката; г-н Юнал Тасим, заместник-министър на икономиката и енергетиката и г-жа Ели Милушева, главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката и енергетиката, по напредъка на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 г. и подготовката за новата ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.
3. Разни
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА ПРАВИЛАТА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕТОТО НА 20 МАРТ 2014 Г. РЕШЕНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ПО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КЪМ КЕВКЕФ.
Има ли коментари и становища по тази точка? – Няма. Тогава да преминем към гласуване.
Който е съгласен с представения проект за решение за промяна на правилата за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-Н ЮНАЛ ТАСИМ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА И Г-ЖА ЕЛИ МИЛУШЕВА, ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА ГД „ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ В МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА, ПО НАПРЕДЪКА НА ОП „РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА“ 2007-2013 Г. И ПОДГОТОВКАТА ЗА НОВАТА ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014-2020 Г.
По тази точка на днешното заседание присъстват:
Юнал Тасим – заместник-министър на икономиката и енергетиката,
Ели Милушева – главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност” в Министерството на икономиката и енергетиката.
От името на комисията беше поискана предварителна информация от министерството, която ви е предоставена по електронната поща. Тя в най-общи линии включва следните въпроси:
Какъв е постигнатият физически и финансов напредък, общ напредък и по отделните оси на оперативната програма;
Какъв е напредъкът по отношение на достигането на заложените цели и индикатори в съответните стратегически документи;
Какви са рисковете от автоматично освобождаване на средства за 2014 г.;
Кои са рисковите проекти и какви мерки се предприемат за тяхното успешно реализиране;
Какви в основни линии са срещаните трудности и проблеми и какви са набелязаните мерки по тяхното преодоляване.
Естествено в изслушването информацията не се изчерпва само до периода 2007 – 2013 г. Ние сме поискали също така да ни предоставят информация за напредъка по подготовката на новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 – 2020 г.
Изслушването преминава по следния начин, господин заместник-министър. Даваме Ви възможност да представите накратко напредъка по програмата, какви трудности има, какви цели си поставяте за 2014 г., какви рискове има, съответно напредъка по новата оперативна програма. След това колегите от комисията ще имат възможността да зададат въпроси към Вас. В такъв диалогов режим ще приключим с изслушването. Благодаря ви. Заповядайте, господин Тасим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо председател, обявихте вече, че сте получили материалите, които сме ви изпратили.
Има два подхода – да говоря няколко часа или да резюмирам вашите въпроси.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Резюмирайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Както знаете, колеги, аз мога да говоря дълго, мога да говоря малко и колкото въпроси има, на толкова ще отговоря. На ваше разположение сме. Така че се надявам с няколко бележки като въвеждане да започнем разговора.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Такъв е форматът – кратко въведение и след това много въпроси от наша страна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: По оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” от началото на периода са обявени 38 процедури на обща стойност 105 процента от бюджета на оперативната програма. До настоящия момент са сключени 2965 договора, като общият размер на договорените средства е в размер на 2 млрд. 362 млн. лв., което представлява 104 процента от бюджета на програмата.
Искам да започна с най-слабото звено в нашето разплащане – това е по приоритетна ос 1, където сме договорили 92 процента от бюджета, но изпълнението е много ниско. Това се дължи на факта, че иновациите са със срок на изпълнение 18 месеца, така че всички договори са в изпълнение. Ние искрено се надяваме и сме убедени, че тази ос ще приключи успешно.
Към 2014 г. имаме да верифицираме и да платим 282 млн. лв., като средната стойност възлиза към 30 млн. лв. на месец и по правилото м + 2 ние смятаме, че няма да има риск за тази година. Тоест тази година има два пъти повече за разплащане, отколкото миналата година. Към края на месец септември това притеснение вече е изчезнало, защото от септември вече работим за настоящата година. Общият бюджет беше към 400 млн. лв. Останаха 282 млн. лв. и смятаме, че няма да има риск за изпълнение на средствата, които са предвидени по план за тази година.
Няколко думи за целите и индикаторите.
Дотук смятаме, че са създадени нови 4000 работни места.
Успешно са завършили около 650 иновационни проекта, като от тях 190 проекта са за подобряване на достъпа на Ай Кей 3 предприятия и 31 проекта по научноизследователска и развойна дейност.
Смятаме, че изпълнението на оперативната програма сочи положителен ефект по около пет основни макроикономически показателя. Това са: брутният вътрешен продукт, нивото на заетост, ръст на частното потребление и износа и изключително висок ефект върху ръста на частните инвестиции.
Знаете, че инвестициите са 1:30, тоест 1 млрд. по нашата оперативна програма води до около 30-33 млрд. лв. допълнително финансиране от нашите бенефициенти. това е големият ефект от прилагането на оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Проблемни проекти. Знаете, че ние имаме два големи проекта. за мене лично е необяснимо защо са в нашата оперативна програма. Но така или иначе имаме газовата връзка България – Сърбия и научно-технологичният парк „София”, или, както е известно на публиката, „Софиятехпарк”. Те бяха рискови. Смятаме ,че тези два проекта ще бъдат изпълнени, но ние сме ги подложили на фазиране. Това е една правна възможност, която я има, но не е приложена в България. Общо взето няма такава практика и в Европейската комисия. Но така или иначе сме стартирали тази процедура и за двата проекта, за да не загубим пари. Така че по двата големи проекта няма да има загуба на средства.
По инструмента „ДЖЕРЪМИ” са създадени шест финансови инструмента, от които два кредитни инструмента – каманционен и нисколихвен. Имаме и четири инструмента за дялово инвестиране, като фонд за първоначално финансиране, фонд за рисков капитал, мецанин фонд и фонд за съфинансиране, като са подкрепени около 5700 бенефициента. Знаете, че по процедура „ДЖЕРЪМИ” е 36 процента от общия бюджет на оперативната програма или това са 349 млн. евро. Това се води на 100 процента изпълнение. Но ние знаем като изпълнение, че към настоящия момент е 57 процента. Инициативата обаче продължава и през 2015 г. и ние нямаме притеснение, че и тук усвояемостта ще бъде голяма.
Общата ни амбиция е оперативна програма „Конкурентоспособност” да бъде най-успешната от всички оперативни програми. Така мислим, така работим, ние нямаме друга цел.
Последно, имаме две процедури, които в момента текат. Това е процедурата за енергийна ефективност „Зелена икономика”. тук имаме сключени 271 договора на обща стойност 176 млн. , като крайният срок за сключване на договора е 30 юни 2014 г.
В момента продължава и оценката на първите предложения по процедурата за технологична модернизация на малките и средни предприятия. Тук имаме 1174 бенефициента с общ размер на исканата стойност 731 млн., но бюджетът е само 98 млн. Тези пари дойдоха от взетото политическо решение за прехвърляне на пари от газовата връзка България – Сърбия, за да не загубим тези средства. И много се радваме ,че успяхме да отпуснем тази процедура. тя е последната за старата оперативна програма.
Ако искате, госпожо председател, да кажа няколко думи и за новата оперативна програма.
Знаете, уважаеми дами и господа, че сме на финала на разработването на оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”.
Съгласно договорите, знаете ,че има предварително условие да има екологична оценка, предварителна оценка на оперативната програма. Те са в процес, чакаме докладите. Те трябва да бъдат съставна част от нашия анализ и да включим тези забележки в новата оперативна програма. Това е процес, който е на финалната права.
През месец май 2014 г. предстои първото заседание на тематичната работна група по новата оперативна програма. Знаете, че от днес правителството пусна в Брюксел споразумението за партньорство. Тоест ние имаме три месеца, през които трябва да защитим новата оперативна програма. Ние имаме тази готовност, имаме първите бележки по оперативната програма.
Знаете общия размер на оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност”. Той е 1 млрд. 201 млн. евро, но с националното съфинансиране става 1 млрд. 413 млн. евро.Предвидили сме три приоритетни оси.
Първата приоритетна ос е „Предприемачество, експортен и производствен потенциал”, където сме заложили около 72 процента от ресурса на програмата.
Втората приоритетна ос е „Зелена и ефективна икономика”, най-общо казано, с 25 процента от ресурса на програмата.
И имаме трета от – „Техническа помощ”, която е 3 процента от оперативната програма.
Знаете ,че фокусът ще бъде върху стратегията, която вече е приета – за насърчаване на малките и средни предприятия и проектът за иновационна стратегия за интелигентен растеж, която за съжаление все още не е готова.
Тук съм имал възможността да представя в много спорна форма един договор между Световната банка и нашата оперативна програма. Така или иначе този доклад не е добър, не е завършен, но това по никакъв начин не ни оправдава. Трябва да положим усилия, за да вкараме и тази специализация в новата оперативна програма. Това е голямо предизвикателство за цяла България, не само за нас.
Тази година е Р-нулева, но все пак имаме възможност да пуснем и първата процедура от новата оперативна програма – това е технологично обновяване на малки и средни предприятия, където имаме най-голям опит, където имаме най-големи очак7вания.
Преди малко успях да ви кажа ,че последната процедура, която сме пуснали, е с общ бюджет 98 млн., но заявените намерения са за 731 млн. Така че там напрежението е огромно и мисля ,че ще отговори на най-належащото и най-очакваното от нашите бенефициенти – това е технологичната модернизация. При все, че всички си даваме сметка ,че топприоритета на Европа и на България са иновациите и зелената икономика, но те са малко по-сложни и очакваме по-конкретни забележки от Европейската комисия, за да може да стартира в началото на 2015 г. и така да приключим цялата процедура.
Пак повтарям, ние сме оптимисти да завършим като най-успешната оперативна програма в България. В момента изпълнението е 62 процента. Знаете ,че в началото на мандата изпълнението на тази оперативна програма беше около 42 процента. Тоест за 8 месеца сме разплатили още толкова, колкото е било за последните 7 години.
Толкова накратко от мене. Очаквам въпроси.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър, за въвеждащото изказване. Наистина като прегледаме статистическите данни, които сте ни изпратили, будят разплащанията по приоритетна ос 1 – „Развитие на икономиката, базирано на знанието на иновационните дейности”.
Вие сте реферирали в материала, че срещате трудности към момента, тъй като управляващият орган не разполага с независими експерти, които да се произнесат по иновативността на разработения и внедрения продукт, процеси и услуга на етап отчитане и верификация на дейностите.
Моят въпрос е: какви мерки са предприети, така че да бъде наваксано това забавяне по отношение на изпълнените и съответно на сертифицираните разходи? Защото разликата в процентите е огромна. При наддоговаряне от 133 процента едва 20 процента от средствата са разплатени, нищо, че проектите се изпълняват за 18 месеца. Все пак ние сме в края на програмния период.
Другият въпрос, който имам, е свързан с новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. До каква степен сте успели да отчетете – знам, че е трудно и вие сте го индикирали като трудност, - интересите на различните организации, чиито членове са техни преки бенефициенти по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”?
Ние бяхме поканили, между другото, представители на работодателски организации. Но тъй като през месец май ще има заседание на Съвета по обществени консултации и по тяхна молба една от основните теми ще бъде именно темата за конкурентоспособността и изпълнението на сегашния и следващия програмен период, ще можем в този формат да обсъдим този въпрос. Но бих искала да чуя от Вас до каква степен са ангажирани представителите на бизнеса при изработването на новата оперативна програма.
Ако искате, можем да съберем още въпроси или да отговаряте веднага? Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Подчертахте правилно, че по ос 1 наддоговарянето е 133 процента, а изпълнението е около 20 процента. Тук е най-голямото предизвикателство.
Първо, искам да ви напомня, че българската икономика е последната икономика на Европейския съюз. Очевидно основният акцент трябва и занапред да бъдат иновациите и зелената икономика. но особеното в случая е, че изпълнението на иновациите е до 18 месеца. Те са най-трудните, най-сложните. Нямаме притеснение, имаме ежеседмичен отчет на изпълнението.
От този ежеседмичен отчет дойде и този анализ за наддоговаряне до 133 процента, защото искаме да направим максимума – да се доближим до 100 процента изпълнение на оперативната програма. Тоест да направим така ,че да се доближим до максимално усвояване, без това да се отрази на фиска или да има плащане от бюджета. Това е голямото умение, което мисля, че го правим. Такава е и оценката на бенефициентите. Защото в началото го приемаха като някакъв натиск – защо толкова се интересуваме. След това разбраха ,че всъщност всичко това, което не е реалистично да се изпълни, отиваме към приключване на договорите, за да можем да наддоговаряме и т.н.
Това дава резултати. Това вече се разбра от бизнеса. Няма да е пресилено, ако ви кажа ,че от бизнеса има благодарствени писма по този въпрос, защото те разбраха ,че по този начин отделяме средства за наддоговаряне и т.н. и пускаме по-жизнени проекти.
По отношение на това как работим с бизнеса по старата оперативна програма и как плануваме новата оперативна програма. Диалогът е изключителен. Това е тяхна оценка, не е наша оценка. Първо, те реагираха, като разбраха, че съкращаваме рязко сроковете на оценка, изпълнение и разплащане. Затова казвам, че за 8 месеца ние разплатихме толкова, колкото имаше разплащане за последните седем години. Това се забелязва от бизнеса и за това сме приветствани. Но това беше само началото.
Оттам нататък ние имаме непрекъснато такива срещи. В началото на месец май предстои тематична работна група, за която се готвим всички. Но най-мотивирани са работодателските организации, разбира се, и всички други учреждения. Защото смятат, че диалогът е добър. Единственото условие, което сме поставили, е да бъдат конкретни, а не да говорят като примерно някои други учреждения в държавата, където много се говори, а малко се работи.
Този подход им харесва, на нас – също. Надяваме се да успеем да направим наистина една добра програма, която вероятно ще представим пред вас, ако пожелаете, разбира се.
Така че нямаме никакъв проблем с работодателските организации. Щеше да бъде прекрасно, ако те бяха тук, те да кажат това, което аз казвам сега малко нескромно. Но това е на този етап. Възползвах се от въпроса, за да похваля колегите от оперативната програма.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Да се надяваме, че с темпа, с който разработвате новата оперативна програма, със същия темп ще бъде изпълнена работата по предварителните условия.
Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Господин заместник-министър, благодаря за представянето. Понеже и аз говоря бързо като Вас, ще се възползвам да Ви задам повече на брой въпроси.
Моите въпроси са базирани в две групи. Едното е за програмата 2007 – 2013 г. и за новата програма.
Говорейки за програмата за конкурентоспособност 2007 – 2013 г., моето основно притеснение е рискът от неусвояване на средства, както за всички програми. Но тази програма е с особен фокус, защото в нея има рискови елементи.
От тази гледна точка моето първо притеснение – то вече беше споделено, - е, че всъщност едва 5 процента от бюджета на програмата са наддоговорените средства, което вероятно може би е малко, имайки предвид, че малко време остава и знаем, че има реална и обективна възможност голяма част от мерките да не се реализират и да трябва да се търси в последния момент усвояване на ресурса.
Тук веднага реферирам към първия основен въпрос. Споменахте за двата рискови проекта, големите проекти - газовата връзка България – Сърбия и „Софиятехпарк”.
Още повече Вие казахте, че планирате фазиране, въпреки че доскоро бяхме убеждавани, че проектите ще се случат, че в този програмен период всичко е точно. Очевидно не е. хубаво е, че има възможност все пак да бъдат фазирани ида бъдат прехвърлени в новата програма. Но това означава, че в тази програма ще се освободи още ресурс. И всъщност той трябва много бързо да бъде договорен и разплатен и то в рамките до 2015 г.
Имате ли планове, знаете ли от фазирането колко ще остане и в какво ще ги инвестирате в тези два проекта? защото това е много важен елемент. Още повече дали имате гаранция, че имате яснота как точно да ги фазирате, така че да отговорите на изискванията на регламента за самостоятелно обособена фаза? Защото знаем, че когато говорим за инвестиционни проекти, те трябва да бъдат обособени със самостоятелно разрешение за строеж и впоследствие разрешение за ползване ,за да отговорят на изискването на регламента. Така че това ми е единият въпрос.
Вторият ми въпрос касае двата финансови инструмента – мецанин фонда и фонда за растеж.
По отношение на мецанин фонда всъщност във Вашия доклад не виждаме особено голяма информация, нито какви са проектите и как ще усвоите тези 30 млн. евро от програмата и допълнителните 30 млн., които идват от частния капиталов фонд, колко досега са усвоени от тях и какъв е рискът да не бъдат усвоени. Чудесно е, че ги сертифицираме в момента, в който създадем фондовете, но после какво правим с тези, които няма да бъдат усвоени? Там имам също сериозно притеснение.
Какво става и с другия фонд за растеж, говорейки от гледна точка на прекратеното споразумение и другите 30 млн. евро как ще ги усвоявате?
Също така, говорейки за инструмента за промотиране на предприемачеството и предоставяне на първоначално финансиране с бюджет 21 млн. евро от двата фонда за управление са предоставени едва 5 млн. евро. Какво се случва с останалите и как смятате да ги усвоите до края на 2015 г.?
Следващият ми въпрос е за енергоспестяващите технологии и ВЕИ-та. Там има приключени 27 проекта от 304 на брой. На мене лично ми се струва – това са 350 млн. лв., които са под риск поради факта. Говоря по област на въздействие 2.3 – въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми източници. Във вашия доклад пише, че имате приключени едва 27 проекта към края на 2013 г. от общо 34 на стойност 350 млн., което означава, че всъщност вие имате огромен брой проект, грубо 280 проекта, които са предстоящи за усвояване. Това буди сериозно притеснение за риск.
Същото е и за приоритетна ос 1. Вече беше зададен въпросът. Но там имаме едно притеснение и по връзката му с оста „Техническа помощ”, по която усвояването е едва 24 процента от бюджета. Също не виждаме как предвиждаме да бъде усвоено, така че и тези средства да не бъдат загубени.
Това е по оперативната програма, която приключва.
По новата оперативна програма също има няколко въпроса.
Първо, по отношение на заложеното в споразумението за партньорство, така нареченото водено от Общността „местно развитие” на Северозападния район за планиране. В стенограмата от заседанието на Министерския съвет за мене беше странно да видя, че министърът на регионалното развитие, който би трябвало да се грижи за регионите и белите петна, казва ,че няма нужда да се заделят пари за това. Докато настояването на вицепремиера по еврофондовете е да се заделят пари за тази цел. Но пък в Програмата за конкурентоспособност такава бюджетна линия не виждаме.
Как предвиждате всъщност да допълните мерки в областта и всъщност предвиждате ли изобщо да подкрепите чрез тази програма водените от Общността местни развития?
И един въпрос, който сме го обсъждали многократно, включително и на последното изслушване, но все още нямам отговор. Знаете, че по Програмата за региони в растеж има интегрирани планове за градско развитие в три зони инвестиции: публичните зони, обществените зони, но и зони за икономическо развитие. Тези зони трябва да бъдат съфинансирани именно от Програмата за конкурентоспособност и иновации. Но отново не виждаме в предвидения бюджет такова финансиране. Това означава ли ,че не предвиждате да съфинансирате интегрираните планове за градско развитие, които имат всички общини, които ще бъдат бенефициенти на Програмата за региони в растеж? Или ако ще бъдат, по какъв начин и защо не са предвидени?
И последно. Казахте за разпределението по приоритетните оси. Голям дял отново давате на приоритетна ос 1. А на втората приоритетна ос, където говорим за енергийна ефективност, давате едва 25 процента от бюджета. Това ми се струва прекалено малко, предвид на това ,че знаем, че българските предприятия са най-енергоемките и имат огромни нужди в областта. Не би ли следвало това разпределение да се преосмисли още веднъж? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Предполагам, че господин заместник-министърът успя да си запише големия брой въпроси. Но ще призова и другите колеги – може на два пъти да задаваме въпроси, но да се ограничаваме поне в три-четири въпроса, за да има възможност да се отговори на тяхп. Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря. Аз нямам проблеми да разчета бърза мисъл, така че мисля, че успях даже да запиша. Дано не съм се надценил. Ще бъда съвсем ясен и конкретен, за да не ви губя времето.
Вярно е, че наддоговарянето към настоящия момент е 105 процента. Но път ви напомням, че в момента текат две процедури – енергия на ефективност и технологична модернизация. Тоест с тях наддоговарянето ще бъде 110 процента. Говорим до тук, за да бъдат коректни цифрите. Тоест ако имаме още някъде резерви, може би ще наддоговаряме, което е вече въпрос на политическо решение, ако имаме такива възможности. Тоест имаме неприключени процедури, които в момента текат, и те ще направят общия размер 110 процента, както е предвидено в постановлението на Министерския съвет. Смятаме, че това е гаранцията, до която можем да се прострем, като амбициите ни, пак повтарям, са това да не касае по никакъв начин фиска. Най-лесно е да наддоговаряме, има такива прецеденти по други оперативни програми. Но ми се струва, че това е на границата на популизма и не смятам, че ние сме хората, които трябва да решим как трябва да се харчат парите от фиска. Ще направим максимума, за да не харчим пари от фиска, като се доближаваме, разбира се, до максималното изпълнение на оперативната програма.
Така че 105 процента е изпълнението към настоящия момент, но с последните две процедури, които текат, ще станат 110 процента.
Фазирането на двата големи проекта, за които, пак казвам, аз се учудвам, че те са в оперативна програма „Конкурентоспособност”. Но това е решението на други правителства. На нас се падна отговорността да довършим.
Това, което сте чували досега, че тези два проекта са рискови, и ние сме споделяли тези опасения. Само че, тъй като бенефициентите имат ясно разписани права, тези права опират до последната дата, до която може да започнат да стартират и да приключат тези проекти. Тоест примерно за „Софиятехпарк” – непрекъснато повтаряме, че този проект е рисков, но имаше натиск от Европейската комисия, че трябва да направим възможното този проект да се случи. Това искаме и ние. Само че ако примерно не се случи до края на месец април, с обратното броене 18 месеца няма да може да се завърши проектът навреме. Има вече оспорване на обществени политики и т.н., затова отиваме към фазиране.
Газовата връзка България – Сърбия е на такъв етап – отчуждаване и т.н. Очевидно там нещата вървят зле. Това беше първото нещо, което направихме. Мисля, че дадохме авансово 5 или 6 млн. – възможно е да не цитирам правилно, докато за „Софиятехпарк” не сме дали никакви пари. Но те имат едни 9 млн. те трябва да бъдат предвидени изрично в отделен ред, че съществуват. Иначе няма как.
Отсега ви казвам, смятаме, че не е правилно оперативната програма да се ангажира с големи проекти, които са много рискови и създават допълнителни усложнения и полезността на парите рязко пада. Това е нашето разбиране. Но тези два проекта ще ги довършим.
Тук има, разбира се, едни технически подробности, които не са ясно формулирани от самата Европейска комисия. Фазирането като терминология, като понятие не е много ясно обосновано от Европейската комисия. там е казано, че трябва да има завършен цикъл.( Шум в залата). Фазата трябва да има завършен собствен жизнен цикъл. Смятаме, че в момента работна група се свързва с Европейската комисия. за да бъда коректен ви го казвам. Аз знам за какво става въпрос.
Един от етапите е може би това, че разрушаването и изчистването на терена може би вече има собствена стойност и може да се фазира. Оттам нататък всичко друго остава за втора фаза и т.н. Идеята е да не губим пари.
Лесният вариант е този, който е неприложим – примерно всички разходи да се приемат за първа фаза, което няма как да се обясни пред Европейската комисия. Вие това го разбирате прекрасно. Аз не искам да ангажирам всички с такива подробности.
Така че тук всичко е направено, за да не се губят пари. Нямаме никакви проблеми с фазирането на газовата връзка. От 105 до 110 процента правим. Откъде смятате, че са тези пари? Не е случайно. Технологичната модернизация може да се включи примерно към „Софиятехпарк” или „Енергийна ефективност”.
За мецанин фонда. Уважаеми дами и господа! Мецанин фондът първо не е стартирал. Второ, Европейският инвестиционен фонд поставя допълнителни условия за стартирането на Мецанин фонда. Тези допълнителни условия са свързани с допълнителен ангажимент на държавата. Тоест мецанин фондът трябва да мине за ратификация през вас в парламента. Знаете, че нашето финансиране от оперативната програма там е 30 млн., но те трябва да привлекат частен капитал. Те вече казват,че са привлекли капитал от 15 млн. от Европейския инвестиционен фонд, 10 млн. от Черноморската банка и 5 млн. частно финансиране, с което покриват нашите критерии за 60 млн.
Така че не е стартирал, защото смятаме ,че след подписването на договора той трябва да мине на ратификация. Казвам го едно към едно и отговарям за думите си.
Фондът за растеж. Знаете, че Фондът за растеж беше прекратен, защото стартирането на този фонд съвпадна със световната криза 2008 – 2009 г. и такъв интерес не беше проявен и нямаше как. Ако бяхме останали без бенефициенти, на път са да загубят тези пари. Така че тези пари ще отидат за по-добро ползване, както в двата малки фонда. Те вървят добре. Те са малки и с добро изпълнение. Там нямаме никакви притеснения.
Техническата помощ е някъде на 30 процента изпълнение. Но знаете, че ние имаме частни бенефициенти и институционални и тези институционални бенефициенти са в ос 4. Така че те са в процес на изпълнение и имат срок до 2015 г. Ние имаме проблеми, там наистина е проблем. Защото като частен бенефициент по подходящ начин си гони интереса, докато институционалните бенефициенти имат проблеми като изпълнение и т.н. Но не е неизпълнимо и те са на същия преглед, както всички други договори. Това мога да кажа на този етап.
Ние имаме един маркер между нашата оперативна програма и новата оперативна програма за иновации, както има маркер между нас и оперативна програма „Региони в растеж”. Така че заявявам директно, че оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” няма да финансира общините. Няма как да го разпишем.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В икономическите зони на общините. Общините имат интегрирани планове за градско развитие, но то не е, за да се финансират само общините. Може да са частни проекти в икономическите зони на общините. Това имам предвид.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Това е съвсем друго.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В рамките на интегрираните планове и зоните за икономическо развитие. Тук да уточня само въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Надявам се нашето разбиране да е и ваше. Защото ние смятаме, че, първо, общият размер на оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност” трябваше поне три пъти да е по-голям, за да има ефект в българската икономика. ако ние тези малко пари, които имаме, разпрострем и за общини, ефектът и полезността на парите рязко ще паднат. Имаме други проекти, които се занимават…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Нещо не сме се разбрали. Ставаше въпрос, че така или иначе по регламент и за воденото от обществеността местно развитие, и за интегрираните планове те са многофондови и се финансират с няколко програми. Въпросът е, че само във вашата не се вижда с колко пари и кои мерки ще финансирате и от коя точно бюджетна линия и как точно ще се случва това. И моят въпрос е: защо го няма предвидено, ще го включите ли, как точно ще го включите и какъв ще е механизмът?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Вие сменихте ли ги правилата, в движение ли? Те са правила, които са били заложени изначално.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Те са заложени. Ако говорим за новата оперативна програма, защото по старата имаме…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз говоря за новата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: По новата първо, не знаем кой е бенефициентът за тези местни инициативи и няма искане. Това не значи, че я изключваме. В България не се знае кой ще води тези местни инициативи и коя оперативна програма какъв принос ще има. Ако има аргументи при нас и за размер, разбира се. Затова от пет приоритетни сме ги направили три, за да бъдем по-оперативни. Разбирате ли за какво ви говоря?
Така че ако някой в България може да каже за Видин, за Монтана колко са, доколкото знам, на ниво Министерски съвет се работи с външни консултанти – испански, италиански, които искат да обменят някакъв опит, който да включи точно и това. Но при нас такова искане за някакъв размер за конкретни региони няма и няма как да предвидим. Но това не значи, че не можем да осигурим тези средства.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А за интегрираните планове сме го говорили и преди.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: За интегрираните планове - ние сме ги включили, но не са експлицитно разписани, тъй като по принцип няма ясна политика кой ще ги управлява, кой ще ги води, кой ще е водещата институция. И ние като ги заделим тези…. Кой? Много общини или някакво сдружение, на което ние да делегираме…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие трябва да го знаете по-добре от мене.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Ние трябва да знаем на кого да делегираме права и пари. А в случая това не е съвсем ясно за нас. Ние не сме казали, че сме против. Напротив, нашето становище е, че подкрепяме и воденото от общността местно развитие, и интегрираните териториални инвестиции, при положение, че ни е ясен точно механизмът на изпълнение и на управление. И нашата отговорност каква е. тогава, когато стане ясно, тогава ще дадем и съответния бюджет. И ще го направим веднага.
Ние не сме против това. Напротив, подкрепяме го. Даже сме заложили проекти, които попадат в тези общини и в тези зони, да получават предимство и бонус точки като механизъм.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Няма кой да иска от нас пари.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Последният ми въпрос беше: защо за енергийна ефективност са само 25 процента с новата програма, предвид толкова много енергоемки предприятия? Защо само толкова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Вие знаете, че тези числа, които ви казах, не са измислени от нас. Те са разписани по тематични цели. И като ги сумирате, се получава колко е за зелена икономика, колко е за иновации. Така че това ни е дадено като разпределение.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Ако имате нещо да уточните, госпожо Милушева, заповядайте.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: За ос 1 и за Вашите притеснения ,че няма да се справим, както и за ос 2, тъй като двете са свързани, освобождаването на парите. В момента ниският процент на разплащане и ниският процент на сертификация, както каза и господин Тасим, произлиза от това ,че всички проекти са в изпълнение. Но истината е, че ние, ако трябва да сключим договори с всички проекти, които са в оценка по енергийна ефективност, на нас ни трябват допълнителни средства в размер на още 42 млн. евро, които ние нямаме. Говоря за старата. Както и за да сключим договорите по обявената процедура по технологична модернизация, затова фазираме двата проекта, искам да допълня тук господин Тасим, че е създадена работна група за фазирането и на двата проекта, абсолютно съблюдаваме правилата и насоките за фазиране на проекти и приключване на програмите. Определили сме и двата етапа – кой е първи, кой остава за довършване, кой етап отива за 2014 – 2020. Така че сериозни притеснения там нямаме.
Другото, което е много важно – по „Софиятехнопарк” нямаме още пренотификация от Европейската комисия. това е причината също да искаме фазиране, тъй като ние не можем да разплатим нищо. Те в момента работят със собствени средства. Много от големите им процедури – инженеринги, се обжалват, което допълнително спира процедурата, което допълнително налага фазирането на проекта, за да се спаси.
Просто така представените от Вас въпроси малко звучат притеснително, но всъщност аз лично не виждам съществени проблеми за изпълнението на 2007 – 2013 г. и мисля, че няма да има загуба на средства. Надявам се. ако има загуба на средства, възможно е да дойдат от ос 4 – институционалните бенефициенти. но това ще е малък процент. Мисля, че и там ще успеем да ги прехвърлим, преди да ги загубим.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Милушева. Колеги, други въпроси? Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Един кратък въпрос, което сега възникна у мене. При тази неяснота по отношение на методики и времеви виждания каква оценка давате? Защото една година няма да ви стигне, ще има нулева и още една сигурно, не дай боже и малко повече. При това положение не поставяте ли под риск въобще изпълнението на тези проекти, за които досега отговаряхте?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, господин зам.-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Първо, не вярвам някой от нас, който и да е от България да иска да има нулева година по която и да е оперативна програма. Зависи от две неща.
Първо, кога ще мине Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия.
И второ, отделните оперативни програми кога ще бъдат одобрени.
Ние имаме тази готовност, смятаме ,че някъде в началото на есента, през септември месец ще приключим тази процедура и ще обновим технологичната модернизация за малки и средни предприятия. А самото разплащане може да започне и следващата година. Така че няма да е нулева в никакъв случай, защото така или иначе ние изпълняваме, по формулата м + 2 имаме разплащане още тази и следваща година по старата оперативна програма, но искаме тази година да имаме и технологична модернизация. Така че няма как да е нулева.
Разбира се, ако нещо се случи във времето, днес имахме разговори и в Министерството на финансите – дали те биха поели такъв ангажимент предварително да ни финансират, казват, че има и други възможности за това. Но ние не разчитаме на това. Разчитаме всички оперативни програми да си свършат работата, да се справим като държава и всяка оперативна програма да стартира последното тримесечие на годината. Това ни е амбицията.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте за още въпроси.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! От всичко казано от Вас в резюме, между другото, слушах с интерес отговорите на въпросите, останах с впечатлението, че Вие засегнахте доста количествени индикатори за напредъка по програмата, когато говорихме за качествените такива.
Още една вметка – Вие говорихте и за новата оперативна програма „Иновации и растеж” 2014 – 2020 г. Така че аз ще задам въпрос, който ще направи връзка между двете и дали бихме могли да предотвратим една, меко казано, субективна и нездрава практика.
Ще се аргументирам и ще кажа какво имам предвид, ще предоставя документи в потвърждение на моите думи.
Въпросът ми е свързан с това през дадения период, отделяйки 71 процента от бюджета на оперативната програма „Иновации” за технологична модернизация и за иновации, Вие ще имате ли механизъм , с който обективно ще може да оценявате иновативни проекти, а не както в последната схема за внедряване на иновации и цялата приоритетна ос 1, но в количествен, пак казвам, не в качествен аспект. Не говорим за качествени измерители, тъй като при класирането не визирам отделни проекти, няма да споменавам и конкретни бенефициенти. но се набива сериозно на очи финансирането, одобряването и класирането на проекти, които нямат нищо иновативно – иновативна луксозна опаковъчна кутия, иновативни сладкарски изделия, иновативна стойка за слънчобрани, иновативна туристическа агенция, иновативни салфетки, иновативен автосервиз, иновативни креативни мебели.
Дейностите по всички тези проекти не отговарят най-малкото на определението за иновативен продукт или за иновативен процес, което е дадено именно в насоките за кандидатстване по конкретната схема. Информацията е публична.
На второ място, има и класирани и одобрени проекти на бенефициенти, които са недопустими. Такъв бенефициент е бенефициент търговско дружество, няма да цитирам името му, със 100 процента държавно участие. А в Насоките за кандидатстване абсолютно като недопустими са обявени бенефициенти с държавно участие.
Аз ще ви предоставя списъка. Пак казвам, не искам да споменавам имена на бенефициенти.
Изключително ще бъда удовлетворен, ако Вие не сте знаели за това ,което става. Искам да направите една наистина обективна оценка. Но седмият класиран проект при средни предприятия е на бенефициент, който, проверявайки всичките му свързани лица, е не голямо, няма как да кажа свръхголямо, тъй като по Закона за малките и средни предприятия с над 1500 души заети персонал е голямо предприятие. А вие сте го класирали в категорията „средни предприятия”.
Има и ен на брой други пропуски в изпълнителните комисии.
Аз искам отново да попитам. Виждам , че вече сте изтървали като цяло процеса при последната оценка. Искам да попитам: през новия програмен период вие ще гарантирате ли обективна методика и обективни критерии, на база на които ще рамкираме класиране, одобряване на проекти на бенефициенти с проекти с иновативен характер?
И вторият ми много кратък въпрос. Вече три пъти се удължава срокът за подаване на проектни предложения по една от другите схеми, които обявихте, по една от другите приоритетни оси, а именно процедурата за набиране на проектни предложения, енергийна ефективност и зелена икономика. три пъти удължаваме срока. Крайният срок първо беше 31 октомври, веднъж го удължихме до 31 януари, втори път до 31 март, сега го удължаваме до 30 април.
Аз искам да попитам: кой как упражнява контрол – и то реален контрол, върху дейността на асистента по проекта? И искам да попитам: има ли проекти, които се обработват не по реда на тяхното входиране? И дали това не крие риск да се придвижват по-бързо фаворизирани по друг субективен критерий от асистента и договарящия орган проекти, като се има предвид, че финансовият ресурс – много добре знаете това – няма да стигне за всички тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Имате думата, господин Тасим.
ЗАМЕСКТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря. Ако ми позволите да започна отзад напред, не по степен на важност, но отговорът ми ще покрива и първите Ви въпроси, ако съм разбрал добре.
Ние не страдаме от манията, че сме най-добрият държавен екип в Република България. Това са 238 служители, които имат огромен опит. И въпреки всичко – затова започвам отзад напред въпросите Ви – по енергийна ефективност моите предшественици са разбрали, че нямат този капацитет и затова са обявили конкурс за асистент към енергийна ефективност, което е правилно като решение, като поглед върху нещата, като политика и са ускоряване на процеса, и за увеличаване на ефективността на тези пари да се избере точно такъв асистент. Оперативната програма са избрали асистент след конкурс Техническия университет.
Тук мисля, че ще ни подкрепите. Който и да е ръководител да е взимал това решение, винаги съм го подкрепям и ще продължавам да го казвам.
Свързвам го с първия Ви въпрос. Вие попитахте: Вие имате ли този капацитет да оцените кое е иновативно и кое не е?
Лично аз смятам, твърде е възможно да бъркам, че във всички сфери на живота човек има възможност, ако е такъв като нагласа, да е иновативен и т.н. Не искам да давам пример, за да не направим разговора лош, но мога да дам пример в обратна посока. това е хубавото на живота, че ако няма иновации във всички сфери, ако е намекът Ви, че ние някого фаворизираме, някоя сфера и т.н., това не бих го приел като упрек. По никакъв начин. Както няма да се оправдавам, че преди мене са започнали, ние довършваме и т.н.
Иновациите са много широко поле. И неслучайно в началото на тази среща казах, че имаме една стратегия, която не е развита и това е стратегията за интелигентна специализация. Идеята там е чудесна. Там трябваше като управление, като държава да фокусираме най-важните отрасли, откъдето да получим един умен растеж, растеж, който ни трябва, и да се откъснем от последното място като икономика.
Така че това е много широко понятие. Тук можем да говорим с часове. Може да има и такива оценки. Ето например оценката ви за мебелите. Аз не знам, но има дизайнерски мебели, които са толкова иновативни, че струват ужасно много. Ако България някога разработва такива мебели, защо да не го подкрепим?
Така че много са сложни нещата според мене. Може би ще се наложи при изпълнението на новата оперативна програма да имаме и външни консултанти асистенти – дали ще е БАН, дали ще е Софийският университет или както в случая Техническият университет за енергийната ефективност. Защото ние не страдаме от такава мания ,че сме най-добрите и можем да видим всичко. Разбира се, това трябва да стане на конкурентни начала и да знаем кой е най-добрият, за да ни даде съвет. все пак те само ни съветват. Оттам нататък ние взимаме решението.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: За асистента да добавя. Питахте кой контролира асистента. Контролираме го. Асистентът се отчита ежеседмично. Проектите се разглеждат по реда на входиране. Има работна група от нашия управляващ орган, която присъства при екипа на асистента по всяко време. Особено сега вече накрая. Останали са по-малко от 200 проекта, които бенефициентите трябва да внесат при нас. Другите 507 са вече при нас.
Има известни проблеми с асистента ,но не са непреодолими. Те изникват в процеса на работата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Пропуснах нещо да кажа. Въпросът на народния председател беше как бенефициенти, които имат по-късен номер или по-високо число, примерно 700, а бенефициентът с № 70 е закъснял, а този с номер 700 е в оперативната програма. Така ли беше? Защо е така? Причината е ясна. Ако това Ви е въпросът, ще Ви отговоря.
Три пъти удължаваме срока. Има бенефициенти, чиито проекти са върнати много пъти. Това е една от големите слабости на „Енергийна ефективност”. Но основната слабост е, че примерно асистентът не може да каже: не, този проект не става! Той трябва да го върне, докато този проект стане годен за пред оперативната програма. И това прави някои проекти много добри, много бързо минават, а други проекти се връщат безконечно. И тъй като няма наистина правно основание, ние не можем да приключим тази процедура, докато последният бенефициент не каже, че ще кандидатства.
Това е тъжно. Кой го е измислил, не знам. Управленски категорично не е правилно. Но така е разписано в насоките и ние не можем да променим насоките в последния момент. Това е недопустимо. Знаете го вероятно по-добре от мене.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Да се надяваме, че тези трудности през следващия програмен период ще бъдат отстранени.
Господин Дончев изяви желание да зададе въпроси.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз не желая да влизаме в широк разговор, затова ще задам съвсем конкретни въпроси, които предполагат съвсем кратък отговор, някой може да е с „да” и „не”, някой може да е под формата на число.
Първо, понеже няколко пъти споменахте, че не знаете защо въпросът за газовата връзка се свързва с програма „Конкурентоспособност”. Това се случи следствие категоричното настояване на Европейската комисия, че този, който формулира политиките в съответната сфера, в случая Министерството на икономиката, е редно да е отговорен и за финансирането. По тази причина е в оперативна програма „Конкурентоспособност”, дори на пръв поглед да изглежда странно.
Трите ми въпроса са свързани със следното.
Първият въпрос е: какъв ще е делът на финансовия инженеринг през следващия програмен период, по-висок или по-нисък от настоящия и каква е позицията на Европейската комисия по този въпрос, ако е имало режим на неформални комуникации по темата?
Втори въпрос. Уточнена ли е функционалната и географска демаркация на програмата с Програмата за развитие на селските райони?
И третият ми въпрос: кога в крайна сметка ще бъде готова стратегията за интелигентна специализация, при условие че прегледът на екзанти къндиш аналитис, тоест на предварителните условия започва в края на 2016 г.? И ако тогава нямаме преглед по предварителните условия, се пристъпва към блокиране на финансирането. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Дончев, за кратките и ясни въпроси. Заповядайте, господин заместник-министър за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: България е шампион по прилагането на финансови инструменти. Това дали е добре или е лошо, това е една друга оценка. Тридесет и шест процента от общия бюджет на оперативната програма е за финансови инструменти. Средно в Европа те са около десетина процента.
Направихме с един малък екип анализ всички държави как прилагат финансовите инструменти и под каква форма. България, Гърция и Кипър са единствените държави, които на практика са се отказали да управляват този процес и са отстъпили това право на Европейския инвестиционен фонд. Факт.
Факт е, че около двадесет и няколко държави са използвали различни възможности, за да увеличат ефекта от прилагането на финансовите инструменти. В момента разучаваме техните оценки и самооценки за изпълнението на финансовите инструменти. Какъв ще бъде размерът на финансовите инструменти – предполагам това Ви е въпросът – върху общата сума, е въпрос, който в момента уточняваме. Както и въпросът трябва ли да има и други холдинги, които да управляват финансовите инструменти, за да има конкуренция. Или ще оставим, или ще променим договора с Европейския инвестиционен фонд.
Това са все въпроси, на които търсим отговор – и то много сериозно. Аз очаквах този въпрос. Но мисля ,че тук има място да бъдем малко повече патриоти и да кажем, че можем. защото много други държави са го постигнали.
Аз миналата седмица бях с един малък, но много компетентен екип в Унгария. Впечатлиха ме. В неделя тръгвам със същия екип за Литва.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Всичките тези неща ги знам. казах, че ще бъда доволен от къс отговор под формата на „да” или „не”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Ние не отричаме полезността на финансовите инструменти. Те са безспорно важни. Размерът предстои да бъде уточнен.
За интелигентната специализация. Въпросът за интелигентната специализация като такава в Европейския съюз е решен само в Полша. Всички други държави имат проблеми. Европейската комисия предложи двама експерти от комисията, които да ни помогнат в нашите усилия. Това вероятно е процедура и за други държави. Не сме се справили, факт. Факт е, че сме възложили на Световната банка. Те не се справиха, но си взеха парите. И вие като парламент го знаете, това сме го отчитали точно в тази комисия.
Това ,че и други държави не са си свършили работата не ни оправдава по никакъв начин. Но е вярно, че има огромна нужда от тази интелигентна специализация.
Това мога да кажа. За демаркацията колежката ще отговори.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Само да допълня. До 2016 г. трябва да сме готови с предварителните условия. аз вярвам, че дотогава ще имаме готова стратегия. В момента Европейската комисия изпраща трима техни експерти.
На третия въпрос – за демаркацията със селските райони. Имаме я, да. Имаме демаркация с Програмата за развитие на селските райони, както и с всички останали оперативни програми. С тях специално се разделяме по код на икономическа дейност и с размера на предприятията, както и производство – продукция, тоест суровини, суровите продукти…
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: От европейското законодателство по-любопитна ми е географската демаркация.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Географска демаркация по райони, тези, които са селски райони. Селските райони, които попадат, са в Програмата за развитие на селските райони, както и по размера на предприятието. Всички микропредприятия, които са на територията на селските райони, са в тяхната оперативна програма.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Имате предприятие, което не влиза в хипотезата да бъде финансирано като функция от Програмата за развитие на селските райони. В този смисъл не е извършена първична преработка на селскостопанска продукция и се намира на територия на община, която е допустима и бенефициент по Програмата за развитие на селските райони. Финансирате ли такива предприятия?
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Микропредприятие ли?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Което отговаря на всички изисквания на оперативната програма, но географски се намира на територия, която се подкрепя от селската програма. Тоест, изобщо имате ли географска демаркация или нямате?
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Предприятията ги делим на код на икономическа дейност и на размера на предприятието – микро, малко и средно. Защото в общини и територии, които са по Програмата за развитие на селските райони, там има средни и големи предприятия, които отговарят за нашата програма. Тогава те могат да бъдат бенефициенти по нашата програма. Но когато кодът на икономическата дейност е преработка и суровини, независимо от категорията предприятие, тогава са в другата програма.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Разбрах. Въпросът беше предприятията, които по тип дейност и като категория отговарят на изискванията на оперативната програма и при условие, че се намират на територията на селска община, казано на жаргон, да не бъдат ограничавани и да могат да бъдат…..
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Не, те са наши бенефициенти. само ако не са микропредприятия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз имам един уточняващ въпрос. Предвид крайната констатация на колегата, че Световната банка не си е свършила работата, това е много притесняващо. Защо сте си платили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Това не е само моя оценка, такава е оценката и на вашата комисия, и на парламента като цяло. Помня и вашите изказвания. Факт е, че не ни върши работа. Няма фокус.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Само да уточня. Не сме платили. Те имаха няколко задачи. Това, което касае Стратегията за интелигентна специализация, не е платено. Докладът им е върнат да се преработи отново.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Господин Алексиев, заповядайте.
АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ: Вземам тема от предния въпрос по отношение на това да не се извеждат на преден план непременно само усвоените средства, а не ефектът веднъж тези средства до колко водят и трето, към кой район са насочени. Диспропорциите между развитието в България са очевадни. Стотици милиони в София, в Южна България – други, Североизточна България вместо да настига София, настига Северозапада.
Когато се правят критериите, когато се подбират проекти и явно средствата не стигат, би трябвало да се заложат – и това е умението на добрия управленец, когато градира нещата, да вижда и този ефект. А не само, че примерно ще усвоим еди-каква си сума от средствата. Защото това са живи хора по места. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Аз споделям Вашите притеснения. Само че инструментите за постигане на тази цел са много. Част от този инструмент може да бъде и нашата оперативна програма. Все пак, казвам най-грубо, това е една специализирана оперативна програма, която касае инициативността на бизнеса. А как ще се районира този бизнес – това е малко по-сложен проблем, поне от наша гледна точка, но наистина е голям проблем за България. Той намира решение и при нас. Иначе другото ще бъде дискриминация за сметка на други райони, което е недопустимо при нас.
Тоест, на този район ще даваме повече или на този район ще увеличим – това като политика не се признава никъде. Ако се постига – добре.
АЛЕКТСИ АЛЕКСИЕВ: Ще се допълня. Като местен шовинист, а не като суперексперт го заявявам. Винаги един управленец може да вкара своята оценка така, че да отговаря на изискванията. Но повтарям се, че това в живият живот е на хората, за които заедно работим, се отразява много силно.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Последно уточнение от господин Нанков, след което предлагам да се ориентираме към приключване.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо председател, че ми дадохте повторно думата. Аз благодаря на господин заместник-министъра за отговорите на двата ми въпроса. Колкото и изчерпателни да бяха, не засегнаха всички теми, които аз набелязах. Затова искам едно кратко уточнение.
Пак казвам, нищо не споменахме относно удължения срок на схемата за енергийна ефективност и зелена икономика. Защото добре сте си прочели договора с асистента. Аз нямам нищо против Техническия университет. Точно обратното. Това е асистент, който може да свърши работата. Добре сте си прочели договора и техническите спецификации към него.
Една от заложените клаузи за предвидени рискове е именно получаването на определен голям брой или определен малък брой проектни предложения. Вие споменахте, че тъй като имате много на брой, тоест голям брой проектни предложения, затова удължаваме срока. Това е бил един от рисковете при сключването на договора с асистента, което би трябвало да бъде отчетено.
Аз ако съм юридическо лице – предприятие, кандидатстващо преди 8-9 месеца със срок на оценка 31 октомври миналата година, а вие в момента още не сте започнали въвеждането на проекта на оценителна комисия от договарящия орган, прощавайте, но все пак да си прави съответно средносрочни планове, не само дългосрочни, за реализирането на определени инвестиции. Затова попитах кой и по какъв начин – аз знам, че това сте вие договарящият орган, контролирате асистента.
На второ място, относно другия въпрос за иновативните проекти. Вярвайте, но иновативна туристическа агенция – това звучи малко смешно. Сега ако ми предлагат екскурзия до Марс, пак казвам, това не звучи сериозно. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Имате думата, господин заместник-министър, за последен отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря. Нямам претенцията да съм толкова умен, че всичко, което съм ви казал, е страшно важно и вярно. Нямам такава претенция. Но така мисля аз по отношение на иновациите.
Смятам, че във всички сфери на живота може да има иновативно мислене. Но това е друга тема.
За енергийната ефективност. Казахме последната процедура по енергийна ефективност. Пак повтарям, големият проблем е в това ,че асистентът няма правното основание да каже на бенефициента, че този проект не е годен. Той има право да го връща. И то зависи от активността на бенефициенти – кога във времето ще си разположи усилията, за да дойде пак. Но след това може да бъде върнато отново за нещо друго. И това продължава безконечно.
Второ, в бизнеса някъде до началото на септември 2013 г. това беше най-слабо представената процедура. знаете го много добре. През септември изведнъж има взрив на бенефициенти. и това се случва, защото имаше опасение, че няма да има нова технологична модернизация. След като взехме политическо решение да фазираме газовата връзка, нещата се успокоиха.
Ние имаме договор примерно за 500 бенефициенти да обработи асистентът. В момента са 772 проекта. При условие ,че той не може да отхвърли един проект като годен – негоден, това може да продължи безконечно. И ние се опитваме максимално да спасим. Не можем да поправим грешно зададена задача, но се опитваме да направим така, че тези проекти да станат жизнени, като даваме възможност на асистента да даде възможност на бенефициента да си оправят документацията. Това е тъжното.
Аз примерно поемам отговорност, че в моята оперативна програма няма да има такава процедура. защото това е абсурдно, безсмислено, безконечно. Има добри, които сега си вършат работата, и ще чакат някой, който само е входирал някакъв номер и нищо няма налице. И ние трябва да се занимаваме месеци наред той да бъде изряден ида бъде при нас като бенефициент. Така е било заложено. Не казвам, заложени от други, но ние изпълняваме нещо, което е започнало. Нямаме право да променим правилата. Това е.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо Милушева, заповядайте.
ЕЛИ МИЛУШЕВА: Само набързо да допълня. Тези удължавания, които ги правим, са изцяло в интерес на бизнеса. Тъй като нашето желание е всички проекти да дойдат при нас, да сформираме един резервен списък, така че да може, ако имаме свободен ресурс, да наддоговорим всички добри проекти. В противен случай ще се получи огромно напрежение и атаки от бизнеса – защо половината проекти са останали при професора, другите са влезли. А ние не сме готови за тази война, защото нямаме категоричен отговор. Не можем да кажем – дотук са парите. Затова в интерес на бизнеса искаме всички проекти да са в управляващия орган, за да може вече отговорността да е при нас и ние да намерим средства да финансираме всички. Ако се случи, но аз вярвам, че ще се случи.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: И едно допълнение от мене. Може би, както казахте вече, за следващия програмен период трябва да има някакъв променен механизъм със срок. Защото господин Нанков е прав. Не може заради това, че има недобри бенефициенти, които не са в състояние да си подготвят проектните предложения, да страдат други, които са си предали в срок проектите. Може би дори ако се запази този модел, да има някакво лимитиране във времето – какъв е максималният срок, до който са длъжни да си представят абсолютно всички проектни предложения. Защото след това влизаме в другите срокове – за оценка на проектите, сключване на договори и то влизаме в един порочен кръг, който веднъж като се завърти, от него няма излизане.
Аз искам от името на комисията да ви благодаря, господин заместник-министър. Искам да благодаря и на колегите за активното участие, за откровения диалог, който се получи. Това е целта на нашата комисия – не да играем ролята на съдник или на човек, който размахва пръст, а по-скоро в един съвсем диалогичен режим ние да зададем въпросите, базирани на информацията, която сте ни предоставили.
Надявам се, че съвсем наскоро ще имате готовност с представяне на оперативната програма. Ние в средата на май ще приключим цикъла изслушвания, свързан с изпълнение на сегашната оперативна програма и една базова информация по подготовката на следваща и след това ще започнем с изслушванията по конкретно по-детайлно представяне, може би и с другите ресорни комисии, в случая с Комисията по икономическата политика, представяне на оперативните програми, на които ще поканим и работодателски и други организации.
Така че още веднъж ви благодаря. Надявам се, че всички предложения, които бяха изразени от колеги от опозицията и от управляващите, ще допринесат до това, че тези пропуски ще бъдат преодолени в рамките на следващото програмиране. Аз ще си позволя на някакъв по-късен етап отново да поискаме актуална информация, за да можем да видим как се движи и физическото изпълнение, както и обемът на разплащанията и какъв е напредъкът по рисковите проекти.
Благодаря ви още веднъж, че се отзовахте на поканата. Успешен ден.

Преминаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
Искам да ви представя само една кратка информация. Другата седмица няма да имаме заседание на комисията. Беше предвидено изслушване на оперативна програма „Околна среда и регионално развитие”. На 16 април ще бъде изслушването на оперативна програма „Околна среда”. На 30 април ще бъде изслушването на оперативната програма по регионално развитие.
Причината, че другата седмица няма да можем да направим това изслушване, е, че пристига делегация на Европейската комисия и министрите в 14,30 часа имат среща в Министерския съвет. предполагам, че ще се съгласите, че няма смисъл да правим изслушване на ниво заместник-министър или ръководител на управляващия орган.
От тази гледна точка сме договорили вече с кабинета на госпожа Искра Михайлова да имаме изслушване на 16 април. Аз, ако искате, мога да извикам заместник-министъра, но мисля, че интересът е към министъра на околната среда.
Утре от 15 часа в Комисията по труда и социалната политика ще се проведе изслушване на министъра на труда и социалната политика. той е предвиден при нас за изслушване в средата на май, но ако за някой представлява интерес, имаме покана от комисията да присъстваме. Това е по отношение на точка „Разни”. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,45 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Деница Караджова)