П Р О Т О К О Л №28/12.06.2014 г.

---

На 12 юни 2014 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на г-жа Искра Михайлова, министър на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС) 2007 – 2013 г., както и подготовката на новата Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г.
2. Изслушване на г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието, на основание чл. 26 от ПОДНС.

3. Изслушване на г-жа Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие, във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) 2007-2013, както и подготовката на новата Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

4. Разни.

На заседанието присъстваха:
Искра Михайлова – министър на околната среда и водите,
Зинаида Златанова – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на правосъдието,
Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие,
Спиридон Александров – и.д. главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда” в Министерството на околната среда и водите,
Снежина Славчева – и.д. главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” в Министерството на регионалното развитие,
Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” в Министерството на регионалното развитие..

Заседанието беше открито в 14,30 часа и ръководено от Деница Караджова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми колеги! Откривам съвместното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове заедно с Комисията по околна среда и води. Съвместното заседание е в частта на точка първа от дневния ред на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – Изслушване на госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г., както и подготовката на новата оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г.
За Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове следва точка втора:
Изслушване на госпожа Зинаида Златанова – заместник-министър председател по европейските фондове и министър на правосъдието на основание чл. 26 от Правилника, така наречения блиц-контрол.
Имаме още едно изслушване – на госпожа Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие, във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на оперативна програма „Регионално развитие”, както и подготовката на новата оперативна програма „Региони в растеж”.
Тъй като се очертава доста дълго заседание, ви предлагам да приемем много ясен регламент. Общо взето това заседание може да бъде проведено до 17 часа. Тоест по точка 1 да заседаваме максимум около един час, около 30 – 40 минути ще бъде изслушването на госпожа Зинаида Златанова, след което ще бъде изслушването на госпожа Десислава Терзиева. Като ще ви помоля всички, които искате да зададете въпроси или да направите коментари, да направим това в рамките на 3-4 минути, за да има възможност след това министрите да отговорят и да преминем към по-нататъшен кръг от въпроси.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-ЖА ИСКРА МИХАЙЛОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” (ОПОС) 2007 – 2013 Г., КАКТО И ПОДГОТОВКАТА НА НОВАТА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА” 2014-2020 Г.
Давам думата на министър Искра Михайлова. Заповядайте, госпожо министър, да представите напредъка по оперативната програма „Околна среда” за изминалия програмен период и подготовката на новата оперативна програма. Като ще Ви помоля особен акцент да бъдат мерките, които е предприело министерството във връзка с временно спрените плащания по оперативна програма „Околна среда”. Моля да ни информирате какво е актуалното състояние. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: И аз благодаря. Уважаема госпожо председател, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, членове на двете комисии! Благодаря за поканата и за възможността да представя напредъка по оперативна програма „Околна среда” – една от основните оперативни програми за периода 2007 – 2013 г., както и да ви дам информация за хода на подготовката на новата оперативна програма за периода 2014 – 2020 г.
Оперативна програма „Околна среда” за периода 2007 – 2013 г. е една от тежките програми, която преживява сложен, криволичещ път на изпълнение и развитие през периода 2007 – 2013 г. В момента програмата е в период на активно изпълнение, както ще видите от подготвената от управляващия орган презентация.
В момента се изпълняват преобладаващият процент от проектите по програмата, тоест те са в период на изпълнение.
За последната една година ние направихме основната част от разплащанията по програмата за изпълнение на дейности по проектите и същевременно от ноември месец миналата година трябваше да се справим и с предизвикателството на временно спиране на плащанията по програмата от страна на Европейската комисия поради констатирани нередности в областта на обществените поръчки за периода 2010 – 2013 г., базиращи се на одит, проведен в оперативната програма в началото на месец октомври 2013 г.
От това, което е отразено и в нашата презентация, вие ще видите какви са резултатите. Но аз бих искала да обърна внимание, че Министерството на околната среда и водите с изключително полезното и тясно съдействие на Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз” към Министерството на финансите и под координацията на вицепремиера, отговарящ за европейските фондове, успя да проведе поредица от мерки, които са в отговор на изискванията, поставени ни от Европейската комисия.
Действията на управляващия орган в изпълнение на препоръките на Европейската комисия, дадени в писма от месец ноември 2013 г. и от февруари 2014 г., са в няколко основни области. Това са, на първо място, корективни мерки за подобряване на функционирането на системите на управление и контрол на оперативната програма „Околна среда”;
На второ място, това са корективни мерки за изчистване на грешки с финансовото влияние в миналото – 2010 – 2013 г., в резултат на пропуски в управленската верификация;
На трето място, повторна управленска верификация и допълнителни действия във връзка с гарантирането на това, че в бъдеще тези проблеми няма да се срещат в действието на програмата.
Що се отнася до корективните мерки за подобряване на функционирането на системите, ние направихме оптимизиране на структурата на управляващия орган на оперативната програма, като елиминирахме междинното звено на оперативната програма, тенденция, която ясно се вижда в управлението на повечето оперативни програми.
Между другото, тази забележка може да се срещне в редица одитни доклади за периода от 2011, 2012 и 2013 г. за оптимизиране на организационната структура и функционирането на системите за управление и контрол на оперативната програма.
Въведена е нова процедура за контрол на законосъобразността на обществените поръчки при верификация, засилен е капацитетът на звеното за контрол на обществените поръчки, изключително преориентирани са системите, като основният фокус са бенефициентите и техният потенциал и възможността им те да работят, спазвайки правилата, особено в областта на обществените поръчки.
И не на последно място, извършена е верификация на всички разходи през 2014 г. по нови контролни листове, които са съгласувани с одит на средствата от Европейския съюз.
Що се отнася до корективните мерки за изчистване на грешките с финансово влияние в миналото – 2010 – 2013 г., в резултат на пропуски в управленската верификация, ние сме направили идентифициране на договорите за поръчки от обхвата на повторната верификация, направили сме повторна верификация. Тази повторна верификация е потвърдена от одитиращия орган „Одит на средствата от Европейския съюз” и в крайна сметка ние имаме одитен доклад, който дава гаранции за това, че сега действащата система и направените проверки напълно отговарят на изискванията, поставени от Европейския съюз, и гарантират, че в бъдеще няма да бъдат допускани подобни грешки.
За да бъда достатъчно коректна и да не губя времето на народното представителство, ви предлагам да видим презентацията за изпълнението на програмата, която ще даде конкретни данни и числа, след което сме готови да отговаряме на въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, господин Александров, да представите презентацията.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми журналисти! Казвам се Спиридон Александров и съм ръководител на управляващия орган на оперативната програма.
Ще гледам в съвсем сбит вид да ви представя напредъка по оперативната програма, както и да фокусирам основната част от презентацията върху корективните мерки, които представляват интерес и които според нас са стъпка към възобновяване на плащанията към оперативната програма.
Виждате общият напредък по оперативната програма:
- договорени средства 5 млрд. 600 млн. лв. или имаме 161 процента договорени средства;
- изплатените средства са почти 1 млрд. 900 хил. лв. или почти 53 процента от бюджета на програмата;
- изпълнение със 119 проекта на стойност 52 млрд. лв.
Към момента са приключили 145 проекта, като правя уточнението, че за приключили проекти ние считаме такива, по които е минало и окончателното плащане.
На следващия слайд е напредъкът в договарянето и съответно в изпълнената безвъзмездна финансова помощ към края на 2012 г., 2013 г. и към настоящия момент. От графиките се вижда, че до края на 2012 г. са изплатени почти 18 процента от средствата по програмата. В рамките на 2013 г. е постигнат рязък скок в изплатените средства или в цифри това е 870 млн. лв. Или сумарно през 2013 г. са изплатени 24 процента от средствата по програмата.
Както спомена министър Михайлова, през месец ноември 2013 г. бяхме уведомени за прекъсване разглеждането на подадените сертификати към Европейската комисия. Но въпреки това прекъсване на плащанията, със средствата от националния бюджет към месец май 2014 г. сме постигнали изплащане на 53 процента от средствата по програмата. Пак ще акцентирам върху това, че въпреки спрените плащания имаме ръст с 10 процента само за 5 месеца.
Сега ще представя в конкретика напредъка по приоритетните оси.
В изпълнение по приоритетна ос „Води” са 130 проекта на стойност 4,1 млрд. лв.
По процедура 16, където са договорите за същинско строителство, се изпълняват 63 процента, като при редовните анализи, които извършва управляващият орган на оперативната програма, са идентифицирани три рискови проекта. Това са Бяла, Русе, Карлово и Петрич, които поради продължаващо близо година и нещо обжалване на обществените поръчки не могат да стигнат до избор на изпълнител и да започнат същинското изпълнение. Поради това ние планираме тези договори да бъдат прехвърлени за финансиране в следващия програмен период.
Подобрени с решение са 13 проектни предложения – Берковица, Тетевен, Перник, Лом, Гоце Делчев, Генерал Тошево, Русе, Дупница, Царево, Велико Търново, Девня, Карнобат и Харманли, които поради наддоговарянето по оперативната програма и по-специално по ос 1 от нея ще бъдат прехвърлени за изпълнение в следващия програмен период.
Към настоящия момент в Европейската комисия са изпратени за разглеждане и одобрение четири големи проекта. Това са проектите на общините Добрич и Пловдив, там са проектите и на Асеновград и Долна Митрополия.
По процедура 19, която включва в себе си техническа помощ за подготовка на проектите и същинско строителство, в изпълнение са 26 договора на стойност 918 млн. лв. Всички те са на фаза активно проектиране и съгласуване на проектите с управляващия орган, както е по процедура. Те няма да могат да преминат към същинско строителство в рамките на този програмен период, което ни позволява да ги насочим към финансиране в следващия програмен период на същинското строителство.
По процедура 25, която е за строителство в населени места 2 и 10, са одобрени 12 проектни предложения, които също ще бъдат прехвърлени за следващия програмен период – Бургас, Вълчи дол, Долна баня, Златоград, Казанлък, Каолиново, Мъглиж, Рудозем, Самоков, Смядово, Тополовград и Ахтопол.
В оценка са три проектни предложения – Родопи, Батак и Плевен.
По приоритетна ос 2, която е Управление на отпадъците, в изпълнение са 25 проекта на стойност над 850 млн. лв. Тези проекти са разпределени, както следва. Остават за изпълнение четири договора за техническа помощ – Баните, Карлово, Кочериново, Смядово, като тези проекти ще бъдат приключени в рамките на настоящата година. В изпълнение са 20 договора за изграждане на регионалните системи. Това са: Аксаково, Ботевград, Бургас, Видин, Габрово, Луковит, Никопол, Перник, Плевен, Разлог, Самоков, Стара Загора, Ямбол, Малко Търново, Добрич, Борово, Панагюрище, Хасково и Столична община, фаза 1 и фаза 2. Шест от тях са стартирали строителните си дейности през 2013 г., като причината за този късен старт е забавената оценка и съответно забавените процедури за обществени поръчки.
Както споменах и по ос 1, тук се пренася и същият проблем – безкрайното обжалване на обществените поръчки. Също така и тук има два проекта, по които има и обжалване на решенията за оценка на въздействието върху околната среда.
В изпълнение е и един договор с предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, за изпълнение на дейностите по закриване и рекултивиране на общинските депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания.
Предвижда се чрез изпълнението на този проект оперативната програма да подпомогне съответно излизането от наказателната процедура, в която е България по отношение на закъснението на закриването на въпросните депа.
Изпълнени са 24 проекта за техническа помощ, като са усвоени 10,6 млн. лв. Пуснати са в експлоатация две депа – Ботевград и Столична община.
По приоритетна ос 3 в изпълнение са 66 проекта на стойност 325 млн. лв., като са изпълнени 15 проекта на стойност малко над 7 млн. лв.
Ще представя хронология на предприетите корективни мерки във връзка с прекъсванията на плащанията от Европейската комисия към оперативната програма. На 27 ноември миналата година Европейската комисия в резултат на предварителен одитен доклад от извършен одит уведоми българските власти за прекъсване на сроковете за разглеждане и съответно плащане към държавата.
Беше изработен план за действие, който беше одобрен на 20 декември 2013 г. и съответно беше представен на одитния орган и включен в годишния одитен доклад за изпълнението на оперативната програма. Накратко, планът за действие включваше действия по подобряване на системите за управление и контрол на програмата и ангажимент за повторна управленска верификация на обществените поръчки и съответно обединяване на управляващия орган и междинното звено на оперативната програма в една главна дирекция.
Бяха предприети и действия по подобряване на контрола върху обществените поръчки посредством усъвършенстване на процедурата за контрол на обществените поръчки. Това действие беше изпълнено в тясно сътрудничество с одитния орган, съответно мерки за подобряване на експертния капацитет и повишаване на административния капацитет на бенефициентите и тяхната информираност по отношение на допусканите нарушения по провеждането на обществените поръчки. Като по отношение на информираността по отношение на допусканите нарушения предвиждаме в рамките на всеки три месеца да издаваме бюлетин с най-често срещаните грешки и да кажа, лоши практики, които да бъдат изпращани по мейлите на всички общини и съответно качвани на сайта на оперативната програма, така че да може всеки един бенефициент почти на три месеца да получава съвсем актуализирана информация за това какви нови неща сме открили при прегледа на обществените поръчки.
Първа точка от писмото на Европейската комисия изискваше да бъдат идентифицирани всички договори, попадащи в рамките на периода 2010 – 2013 г., всички сертифицирани средства. Беше избран подход на стопроцентова повторна управленска верификация. Петте идентифицирани области на слабост бяха:
- незаконосъобразно смесване на критерии за подбор с показатели за оценка;
- незаконосъобразно намаляване на срока за получаване на офертите поради непълно предварително обявление;
- ограничително изискване за членство в централния професионален регистър на строителите по закона за Камарата на строителите;
- неравно третиране на участниците по време на подбора;
- съответно незаконосъобразно удължаване на срока за получаване на офертите.
В рамките на дадения срок от Европейската комисия след получаване на предварителния одитен доклад беше изготвен съвместен отговор от управляващия орган и одитния орган, който беше изпратен на Европейската комисия и в който отговор ние възразяваме по три от констатациите. Все още не сме получили окончателен одитен доклад.
Същинските проверки. В обхвата на проверката попаднаха 239 договора за обществени поръчки. Беше възприет подходът повторната управленска верификация да бъде извършена по предварително разработен и предложен от одитния орган контролен лист.
Резултатите от повторната управленска верификация. Договорите, по които управляващият орган е установил и санкционирал нарушения от кръга на петте представени в предходния слайд, са 88 броя договори.
Също така по време на повторната управленска верификация управляващият орган е установил и санкционирал други нарушения извън петте, където попадат 51 броя договори. Финансовото влияние на установените нарушения е в размер на почти 24 млн. 500 хил. лв.
Общата стойност на наложените финансови корекции е в размер на почти 82 млн. лв.
Извършената повторна управленска верификация, съгласно писмото на Европейската комисия, и резултатите от нея следва да бъдат потвърдени от одитния орган. Одитният орган извърши извадка на 54 договора от всичките 239. За 8 броя договори одитният орган е предложил финансови корекции с финансово влияние в размер на почти 5 млн. лв. Стойността на финансовите корекции, предложени от одитния орган, са в размер на 13 млн. лв.
В заключение, предприетите действия от управляващия орган и мерките за подобряване на функционирането на системите за управление и контрол са адекватни, като тук се включва също и оценка на представените нови системи за управление и контрол на оперативната програма и съответно отражението на сливането на управляващия орган и междинното звено и резултатът от това.
Разбира се, Европейската комисия в периода 19 – 23 май извърши допълнителна проверка върху работата както на управляващия орган, така и върху работата на одитния орган. В резултат от извършената проверка се очаква произнасяне на Европейската комисия, като на 3 юни българските власти официално уведомиха Комисията за всички предприети корективни мерки.
С това завършвам изложението по напредъка и съответно предприетите действия от управляващия орган по спрените плащания.
По отношение на програмирането и подготовката на новата оперативна програма. Въпреки периода на преструктуриране и спиране на плащанията, управляващият орган успя в указаните срокове да подготви и да изпрати през информационната система към Европейската комисия варианта на оперативната програма. Така че освен периода на повторна управленска верификация успяхме да се справим и с програмирането, което ни позволи да гледаме напред към следващия програмен период.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Александров. Само за Ваша информация и за другите колеги, които следват от другите министерства, искам да кажа, че всички материали, които любезно ни изпратихме предварително по мейла, са изпратени на колегите, поне що се отнася до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Сега ви предлагам да преминем към въпросите и отговорите, защото предполагам, че им такива.
Както се уточнихме в началото, молбата ми е да се опитаме един въпрос да го развием в рамките на три минути, а не да задаваме на куп няколко въпроса – два или три, за да могат след това съответните министри да отговорят. Колеги, кой иска да вземе отношение? Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами министри, колеги! Благодаря за възможността най-сетне да проведем това изслушване, което беше отлагано многократно, и да получим информация от страна на управляващия орган какъв е статусът към настоящия момент по оперативната програма.
Хубаво е да гледаме в бъдещето, както каза господин Александров. Но не би било зле и да се обърнем малко назад, за да направим анализ на стъпките, които бяха предприети в периода между 27 ноември и днешна дата, и съответно да получим отговори на някои въпроси, които силно ни вълнуваха през този период.
Започвам конкретно с коментари и въпроси, свързани с подхода, който беше възприет.
Първо и преди всичко, каква е причината да бъде възприет подход на сто процента проверка, а не друг подход,
По отношение на налагането на финансови корекции чухме дотук, че е усъвършенствана процедурата за контрол на обществените поръчки. Как и по какъв начин е усъвършенствана тази процедура и как са гарантирани правата на бенефициентите в тази процедура, при положение, че опитът показва, че наложените финансови корекции лишиха от каквато и да било възможност бенефициентите да коментират констатациите на управляващия орган преди прилагането им? Това противоречи както на всички добри практики, така и на ПМС 134, което задължително е необходимо да бъде прилагано.
Дали тези финансови корекции са били приложени по новите процедури, за които чухме, новия процедурен наръчник или не? Това е интересен въпрос. И ако да, такива ли са действително процедурите – да не се даде възможност на бенефициентите да се обосноват за установените констатации от
Разбира се, аз бих коментирала и обхвата на проверката. Защото тук беше отчетено, че са проверени 239 договора и с това е приключила повторната, така наречената иновация, бих я нарекла,
Вярно ли е или не, че в момента се извършва потретваща управленска проверка, касаеща всички договори, които имат сертифицирани разходи в 2014 г.? И ако да, какъв е резултатът от тази проверка? И можем ли да считаме цитираните дотук цифри за окончателни? Ако не, какви са окончателните цифри? Това ли ще бъде в бъдеще прилаганият подход и какви са очакванията на управляващия орган за общия обем на финансовите корекции, включващ и новата управленска проверка, касаеща сертифицирани разходи през 2014 г.?
И тъй като стана ясно, че комуникацията към Европейската комисия е приключила с финално изпращане на информация на 3 юни, това, което чухме дотук, ли е изпратено към Европейската комисия? Ако да, считат ли министърът и ръководителят на управляващия орган, че това ще даде основание на Европейската комисия да не пристъпи към суспендиране на плащанията и да вдигне временното спиране на плащанията? И, разбира се, какво ще правите, ако междувременно в целия този хаос и бъркотия, спиране на плащания към бенефициенти, невъзможност да се изпълняват договори, общините, които в специална декларация заявиха, че ако не бъде възстановено плащането от държавата към тях, ще се видят принудени да прекратят своите договори, как смятате, че ще приключи тази програма? Изобщо има ли бъдеще оперативна програма „Околна среда” 2007 – 2013 г.? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Само едно уточнение. По отношение на изслушването и сроковете знаете, че освен изслушване в комисия, по линия на парламентарния контрол чрез писмен въпрос или участие в парламентарен контрол всеки депутат е в правото си да задава въпроси.
Госпожо министър, надявам се, че успяхте да запишете всички въпроси. Давам Ви думата за отговор.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо Василева, благодаря за поставените въпроси. Ще се опитам в последователността, в която те бяха поставени, да отговоря.
Първият въпрос, който поставихте, е: защо избрахме подхода 100 процента проверка на всички договори, които са над праговете по директива, така че какво ни е накарало да изберем този подход?
Ще бъда абсолютно откровена пред народното представителство и ще кажа, че две са причините, за да изберем този подход и те са достатъчно основателни.
Първата причина е, че когато се тръгва на подхода на представителна извадка, трябва много внимателно и прецизно да се подходи при избора на проектите, които попадат в тази извадка. И във всички случаи това може да бъде обект на оспорване от страна на одитни органи, били те национални одитни органи или одитни органи от Европейската комисия. Това би удължило изключително много процеса на проверката или поставило под съмнение заключенията на проверката, на повторната верификация. Тъй като ако се постави под съмнение логиката на извадката, се поставя под съмнение резултатът от
Втората причина, която ни накара категорично да изберем подхода на стопроцентната проверка, беше това, че представителната извадка предполага определяне на процент грешка и екстраполиране на този процент върху всички договори по оперативната програма, което според нас е несправедливо по отношение на бенефициентите и некоректно по отношение на цялата оперативна програма.
Възможността да бъдат прегледани всички договори, които са над праговете, е възможност да се видят действително допуснатите неточности и грешки в провеждането на обществените поръчки, а не прилагането на подход, който да изравни цялата грешка на базата на цялата оперативна програма. На практика по този начин – после ще дам думата на господин Александров – ние гарантираме, правейки стопроцентна проверка, че изчистваме всички грешки, допуснати в периода, който проверяваме. Това е едно от сериозните ни основания да очакваме одобрение на нашия подход и на действията, които сме приели и от страна на Европейската комисия. Това са първоначалните сигнали, които получаваме от одиторите, които работиха в България в края на месец май.
Това беше защо стопроцентна е проверката.
Как е усъвършенствана процедурата за обществените поръчки. Според Вас бенефициентите са били лишени от възможността да реагират. И дали тази проверка е правена по новите контролни листа и дали има връзка с повторната, потретваща, както казвате Вие, верификация, която се изисква от управляващия орган за разходите през 2014 г.
Това просто са различни неща. И искам да стане много ясно, че, първо, всички бенефициенти, чиито договори са били обект на повторна проверка, са получили и информация, и възможност да реагират, и да предоставят допълнителна информация по обществените поръчки. И не на последно място, те са получили правото и възможността да бъдат коригирани предварително предложените финансови корекции, ако те предоставят съответната отговаряща на въпросите информация, която елиминира съмненията за допуснати грешки при провеждането на обществените поръчки.
Така че тук трябва да бъдем много наясно. Имаме доказателства с конкретни общини. Така че моля да не спекулираме с това, че общините не са имали възможност да реагират и да предоставят допълнителна информация.
Що се отнася до това дали повторната проверка е била правена по новите контролни листа, които ще се използват за верификацията на разходите от 2014 г., не, не е била правена по тях. Тя беше правена на базата на контролен лист, съгласуван и одобрен от Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз” специално за целите на тази повторна верификация на договорите по оперативната програма. Това е друго предимство на проверката според нас, тъй като този контролен лист беше съобразен изцяло с претенциите на службите на Европейската комисия и отговаряше на въпросите, които Комисията поставяше по отношение на
Съвсем различна е темата за верификацията на разходите за 2014 г., която се извършва по новите контролни листа, след като те са одобрени като част от системата за управление и контрол на оперативната програма. Това е още един ангажимент, който управляващият орган пое по предложение на „Одит на средствата от Европейския съюз”, с който демонстрираме, че управляващият орган е отворен за прилагането на всякакви мерки, които ще гарантират защита на интересите на Общността и добра финансова дисциплина на бенефициентите, които получават
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Господин Александров, Вие искате ли да добавите нещо, понеже госпожа министърката Ви анонсира?
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Не, благодаря, нямам какво да добавя.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси? Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Реплика или по-скоро допълващ въпрос. Ако този чек-лист действително е чек-листът, който трябва да гарантира, че системата работи ефективно и да гарантира, че контролите и проверките са адекватни, какво означава грешки тип „други” и какъв ще бъде подходът спрямо грешки тип „други”, категория, която беше цитирана от преждеговорящия и която предизвика най-големият смут сред общините? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Господин Александров, заповядайте.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Василева! По отношение на поставения въпрос ще мотивирам решението на управляващия орган да включи и преглед за допълнително нарушение по отношение на обществените
Това решение на управляващия орган беше продиктувано наистина от желанието на управляващия орган да покаже воля и да изчисти периода от абсолютно всички допуснати нарушения. Извършвайки преглед само по петте нарушения, съдържащи се в писмото на Европейската комисия, не би дало възможност да бъдат отстранени нарушения като ограничаващи критерии за подбор, съответно субективна методика, които са коментирани в други писма на Европейската комисия. Като Европейската комисия коментира, че субективната методика се разглежда, че тя има възпиращ ефект върху кандидатите за участие в обществената поръчка и по този начин нарушава принципа на публичност и конкуренция.
Това беше поводът да бъде възприет този подход, като, освен петте нарушения, беше извършен преглед и за допълнителни нарушения. Както споменах в презентацията, там бяха констатирани 51 договора, при които има допуснати нарушения, съответно са наложени финансовите корекции.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Александров. Господин Дончев заяви желание за въпрос. Заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще злоупотребя с последното си участие в тази комисия и ще задам три въпроса, само че те ще бъдат съвсем прости. Два от въпросите предполагат буквално едносричен отговор. И ще помоля да получа конкретен такъв.
Първите два въпроса са към колегите от Министерството на околната среда и водите, третият въпрос е към този, който успее да отговори на него.
Първият въпрос е: как се налага финансова корекция с констатация за субективна методика при процедура с най-ниска цена? Дали някой може да ми обясни как в процедура за най-ниска цена може да има субективна методика? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: как се налага финансова корекция на бенефициент в случай, когато изпълнителят де факто е избран от вас след процедура по жалене? Защото се натъкнах на няколко такива случая.
Следващият ми въпрос е: дали има констатация в одитен доклад или друга кореспонденция със служба на Европейската комисия, по отношение на която управляващият орган е възразил? Дали има констатация, по отношение на която управляващият орган е намерил смелостта да възрази?
И последният ми въпрос - както казах, ще бъда доволен да ми отговори който и да било – е следният. Искам да попитам: през последните месеци, плащайки, доколкото се плаща, по проектите, генериращи приходи, с или без данък добавена стойност се плаща?
Бях съвсем кратък и си запазвам правото на уточняващ въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Може ли да уточните последния въпрос?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Повтарям детайлно последния въпрос. През последните месеци, когато се плаща, доколкото се плаща, по проектите, генериращи приходи, с данък добавена стойност ли се плаща или без?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Кой би желал да отговори? Господин Александров, заповядайте.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател. По отношение на повторната управленска верификация и наложените финансови корекции, не искам управляващият орган да се оправдава. Но както казах, това беше един период, в който ние трябваше да идентифицираме въпросните 239 договора, да идентифицираме съответно сертифицираните суми по тях и да бъдат предприети действия по преглед, констатиране, както и отстраняване на допуснатите нарушения.
Искам да кажа, че тук управляващият орган допусна една грешка, едно разминаване с ПМС 134, като предвид кратките срокове премина директно към налагане на финансовите корекции, без да бъде спазена процедурата, както е по постановлението, съответно при констатация да бъде изпратено писмо, да бъде поискана допълнителна информация от бенефициентите и едва след това да бъде наложена финансовата корекция.
В рамките на този кратък период бяха изготвени и изпратени 139 писма към бенефициентите, като в рамките на тези изпратени писма наистина е допусната грешка за налагане на мотив. Като мотив е изложено, че се налага финансова корекция за субективна методика, при положение, че процедурата е търгувана на най-ниска цена. Да, наистина има такава грешка, но тя е отстранена.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Само ще допълня това, което каза господин Александров. Имаше такъв момент. Аз неслучайно казах, че общините имаха възможност да реагират, да предоставят допълнителна информация и една част от корекциите, които бяха предложени първоначално, са коригирани в резултат на тази комуникация с общините.
Как се налага финансова корекция след решение на Комисията за защита на конкуренцията и Висшия административен съд, е въпрос, който очевидно ще стои пред управляващите органи на оперативните програми в България и в бъдеще. Това не е въпрос, който ние можем да разрешим с едно такова обсъждане. Аз бих оценила много високо, ако някой предложи някаква процедура, която да гарантира, че никога няма да имаме разминаване в оценките на Административния съд, който разглежда изключително и само административната процедура, а не по същество обществените поръчки и по-скоро разглежда решението на Комисията за защита на конкуренцията, а не самата обществена поръчка.
Дали ние ще постигнем такъв консенсус – това е национален въпрос, от който зависи дали ще имаме аналогични проблеми и с други оперативни програми, и в нови планови периоди. Защото определено обществените поръчки винаги ще бъдат обект на контрол, определено, независимо дали те се извършват от общините или от други институции, при тях могат да бъдат допускани нарушения, неволни или волни и те могат да бъдат обект на санкции. Това е системата на отпускане на средствата към бенефициенти по оперативните програми. Неслучайно тази система съществува във финансовите корекции на всички страни членки.
Приемам всякакви предложения, които биха облекчили работата в тази посока, биха облекчили и българския съд, тъй като предполагам, че една част от наложените финансови корекции ще бъдат обект на съдебни процедури. Някои от тях вече са. Някои са отхвърлени от съда, някои – не.
Така че това е тема с много голямо продължение. По нея не мога да дам еднозначен отговор. Защото мисля, че тук се изискват още усилия. Това, което свърши управляващият орган на оперативната програма, е един пример, който може да бъде използван в бъдеще и трябва да бъде използван, включително в посока научени уроци, за да знаем как процедираме в бъдеще.
Дали има констатация, на която управляващият орган е възразил? Има, господин Дончев. Има. И в становището, което е изпратено от българските власти до Европейската комисия, са посочени някои моменти, като това, че писмото за преустановяване на плащанията беше изпратено преди изпращането на окончателен одитен доклад, констатирана е липсата на пълна информация за установените отклонения, разнобоя по отношение на смесването на критериите. Така че да, има.
В това отношение ние сме в доста тясно сътрудничество, бих казала – постоянно сътрудничество с Агенцията „Одит на средствата от Европейския съюз”. И това, което се изпраща в окончателните доклади на одитиращия орган, намира място и в националната позиция по отношение на проверката на оперативна програма „Околна среда”.
Плащанията, които се извършват, с ДДС ли са или без ДДС? С ДДС са.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Има думата господин Александров за кратко допълнение към отговора.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря. По отношение на въпроса за това дали българската страна е посмяла да възрази по някои от констатациите на Европейската комисия. В презентацията упоменах, че ние сме възразили по три от петте идентифицирани от Европейската комисия области на слабост, а именно незаконосъобразно намаляване на срока за получаване на офертите поради непълно предварително обявление. Тази констатация е направена от Европейската комисия на база на това, че в предварителните обявления, които са задължени да публикуват всички възложители, липсва цена. За Европейската комисия това е непълно обявление.
В същото време законът дава възможност възложителят да не поставя цена в рамките на предварителното обявление.
По отношение на ограничителното изискване за членство в централния професионален регистър на строителите. Тук също управляващият орган и одитният орган са възразили, тъй като изрично в Закона за обществените поръчки е записано, че следва да се приема и еквивалент на тези сертификати. Тоест даже и чуждестранните изпълнители биха могли да представят такъв еквивалент от съответната страна членка.
По отношение на констатацията за незаконосъобразно удължаване на срока за получаване на офертите поради обявяване на удължаването само в рамките на Република България, тази констатация е направена на база само на един констатиран случай от одиторите от Европейската комисия, като ние сме съгласни с констатацията, но тя няма финансов ефект, тъй като бенефициентът е предприел срокът за удължаване, като това е след като е приключил срокът за набиране на оферти.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожа Златанова искаше също да направи уточнение във връзка с отговора на въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Бих искала да изясним веднъж завинаги и да разсеем спекулациите, които заместват българската съдебна система в тези неща. Тук тя няма място. Защо?
Върховният административен съд и Комисията за защита на конкуренцията гледат процедурите по законосъобразност. Това означава, че ги сравняват с действащото българско законодателство, дали те са направени по него. Ще се опитам да обясня по-понятно. Тук няма колеги от Правната комисия, които да ми помогнат. Съжалявам за това. Може би трябва да ги викаме и тях следващия път.
Тогава, когато българският закон не отговаря на европейски правила, какъвто е случаят с дискриминативното третиране на членството в национални организации, съдът, гледайки българския закон, се произнася по законосъобразност, четейки нашия закон. Това, че законодателството е дискриминативно, непълно или несъответстващо на европейски правила, няма как да бъде преодоляно от съдебно решение. Това е просто и ясно причината, поради която, въпреки съдебни решения и решения на Комисията за защита на конкуренцията, европейските одитори считат, че са допуснати грешки. Защото те четат европейските актове, а не българските актове.
Това нека да го направим много ясно, за да не замесваме повече съдебната система. Може би там има други проблеми, но това не е един от тях. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви за уточнението, госпожо вицепремиер. Господин Дончев, заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз ще бъда екстремно кратък, защото няма време. Ако имаше време, щях да задам още няколко въпроса, но няма. Ако имаше време, щях да питам: в крайна сметка кой е прав, госпожа Михайлова или ръководителят на управляващия орган, тоест бенефициентите имали ли са право или не са имали право да се обяснят? Защото чухме противоречиви изказвания.
По отношение на отговора на третия въпрос за данъка добавена стойност нямам уточняващи въпроси. Само ще помоля за копие от протокола от заседанието на комисията.
И най-същественото - по отношение на процедури, където изпълнителят де факто е избран от Върховния административен съд. Тук влизаме в изключително любопитна ситуация - служител или експерт от Министерството на околната среда и водите да коригира съдебно решение. Изключително любопитно.
И последният нюанс. Българското законодателство има дефект относно синхронизацията му с европейското. Да предположим, че е така. А в такъв случай, ако това е така, с какво е виновен конкретният бенефициент? Той е спазвал изрядно българското законодателство. И как може той да носи отговорност за това, че към конкретния момент е спазвал българското законодателство? Не мога аз да съм виновен и да нося отговорност, включително създавайки ми ангажимент да плащам и да връщам пари за нещо, което ми е постановено от съда.
Това не са уточняващи въпроси, а само коментар. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Тъй като поставихте въпроса за протокола, само да информирам, че всички протоколи от заседанията са публични и най-късно в понеделник следващата седмица се качват на сайта на комисията. Този протокол ще Ви го изпратим и по имейл. Но да знаете, че ако има протоколи от заседания, които Ви интересуват, всички от началото на Четиридесет и второто Народно събрание - и от предишните Народни събрания важи това – са публични и са качени на сайта на комисията. Води се аудиозапис и стенографски запис.
Има думата за въпрос колегата Павлова. Аз ще се извиня само за пет минути, а господин Чакъров ще поеме воденето на заседанието.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер, госпожи министри! Моят въпрос по отношение на програмата „Околна среда” касае по-скоро погледа напред и новата програма – програмата 2014 – 2020 г. В ситуация, когато имаме спрени средства по тази програма, ние и на предишни изслушвания имахме възможност да се сблъскваме със ситуацията, че преди 2016 г. няма да може да започне реално финансиране на проекти по новата програма. И все пак може ли и към днешна дата да потвърдите дали това е така и дали ситуацията е такава. Чухме, че проект на програмата е изпратен. Но оттук нататък каква е перспективата за реалното стартиране на проектите?
И говорейки вече за реално започване на проектите и изграждането по тях, от презентацията, която направихте, всъщност произтичат три подвъпроса.
В една част казахте, че има в изпълнение 63 договора. Но тъй като има значително забавяне по част от тях, ще ги предвидите за прехвърляне на финансиране в програмата 2014 – 2020.
Това е чудесно. Обаче, от друга страна, ние виждаме и в коментарите не Европейската комисия, и в подхода, който ще се прилага за новата програма, че там всъщност бенефициенти няма да бъдат общините, а трябва да бъдат ВиК дружествата, съответно трябва да има регионални прединвестиционни проучвания, всичко трябва да е базирано на така наречените мастер-планове, които бяха утвърдени. Как тези два подхода ще се съчетаят? Как тези проекти, които са одобрени при тези правила и условия, ще бъдат автоматично прехвърлени? Или тези проекти ще трябва да бъдат прекратени във вида си, в който са, да бъдат преработени и съответно ВиК дружествата като бъдещи бенефициенти да кандидатстват за финансиране? Това ли е подходът, който обмисляте?
Това се касае и за следващия слайд, където представихте, че има одобрени 13 проектни предложения – Берковица, Тетевен, Перник и т.н., да не ги изреждам, за които също пише, че ще бъдат прехвърлени в новата програма и за тях е валиден този въпрос.
И не на последно място, проектите в договорите за Пловдив стоят на стенд-бай от около година. Те не само са одобрени, но имат и избрани изпълнители. Какво ще се случи с тях и какво е тяхното бъдеще? И те ли ще бъдат прехвърлени в новата програма? Или ако не, ще останат в тази и на какъв принцип?
Това ми е въпросът по отношение на новата програма.
Един бърз въпрос, надявам се, и към текущата оперативна програма. Към ден днешен видяхме колко са платените средства, колко са сертифицираните и верифицираните средства. Но остава неясен въпросът защо от месеци насам не се разплаща.
Гледайки наличностите в Министерството на финансите, в извънбюджетната сметка в Национален фонд, там средства има. Но разплащания и лимити от Национален фонд към министерствата и съответно към бенефициентите и изпълнителите няма и разплащания не се извършват. Какъв е проблемът, каква е причината и кога ще се възобновят плащанията към тези бенефициенти? Защото това затруднява изключително много и в един момент просто изпълнителите ще спрат да работят. Знаем, че на места вече са спрели.
Разбира се, от това произлиза и следващият въпрос. Имам предвид заявката, която дадоха преди дни бенефициенти по програмата, които имат и финансови корекции, които имат и затруднения с плащанията, и заплахата да прекратят не по взаимно съгласие, ами едностранно договорите, които имат с управляващия орган, заради ситуацията, в която са изправени, в която се намират.
Затова моят въпрос е: какви са мерките, каква е вашата позиция в тази посока?
И един въпрос, който може да изглежда технически, но да използваме случая, че и министърът на регионалното развитие е тук. В коментарите по Споразумението за партньорство по оперативна програма „Регионално развитие” пише, че предвидените средства и финансиране на свлачища в оперативна програма „Регионално развитие” се препоръчва да се прехвърлят в оперативната програма „Околна среда”. Имали ли сте вече дебат по тази тема и ще бъде ли направено такова прехвърляне, тъй като темата за свлачищата е важна, предвидените средства в ОПРР са малко и със сигурност не покриват нуждите? Но какви са възможностите на оперативна програма „Околна среда” да поеме такъв вид инвестиции? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ще започна, а ако някъде не успея да се справя, ще помагат колегите в ляво и в дясно.
Специално за големите проекти ще помоля господин Александров да каже какъв е статусът им към днешна дата, на база разговорите с колегите от Европейската комисия и това, което очакваме за одобрението на големите проекти.
Само за да изчерпим въпроса с плащанията, ще кажа, че последното плащане по програмата е направено през месец март. Ние очакваме на база на нашата позиция и окончателния доклад на одитиращия орган плащанията от Национален фонд да бъдат възстановени и ние да продължим ритмично да плащаме изпълнението на проектите, което е изключително важно дори от гледна точка на това възстановяване на плащанията от страна на Европейската комисия. Така че това е един от въпросите ни, които стоят на дневен ред към момента.
В момента водим преговори за плащания в размер на 146 млн. лв., за да бъдат възстановени плащанията за извършени дейности по проектите, за да приключим с тях.
Що се отнася до големите проекти, господин Александров ще отговори.
Поглед напред по програмата 2014 – 2020 г. и това, че няма да има възможност за финансиране на проектите до 2016 г. Искам само да бъдем много прецизни, когато говорим за това и да конкретизирам, че по отношение на оперативна програма „Околна среда” 2014 – 2020 г. предварително условие, което трябва да бъде изпълнено към 2016 г., има само по отношение на водния сектор. Това е управлението на водния сектор, тоест по една от приоритетните оси на програмата. Ние не можем да говорим, че няма да се изпълняват проекти по оперативната програма заради предварителното условие по едната ос, тъй като могат да бъдат изпълнявани проекти по другите оси на програмата, независимо от състоянието на изпълнението на предварителните условия по отношение на водния сектор.
Що се отнася до предварителните условия във водния сектор, трябва да кажа, че министерството направи неимоверни усилия, за да изпълни една голяма част от предварителните условия, при положение, че в продължение на години не бяха отделяни средства, за да бъдат направени необходимите проучвания по отношение на натиск върху водните тела, състояние на речните басейни, състояние на подземните води, състояние на наземните води.
Специална програма на министерството, подкрепена от публичната инвестиционна програма на правителството, гарантира разработването на тези документи, които са част от предварителните условия за водния сектор. Това ни дава уверението, че тази част от предварителните условия ще отпадне и те няма да бъдат пречка за прилагането на инвестициите по отношение на водния сектор.
Що се отнася до провеждането на реформа във ВиК сектора, то мога да кажа, че правителството с много сериозни усилия и благодарение главно на Министерството на регионалното развитие прие стратегия за управление на ВиК сектора, която изрично е отбелязана в последния вариант на оперативната програма „Околна среда” като стъпка в посока реализацията на реформата във водни сектор, в сегментите уточняване на собствеността, определяне на бенефициентите и отговорността по отношение на инфраструктурата във ВиК сектора.
Нашият подход и преговорите, които водим с Европейската комисия, ни позволяват да считаме, че още в периода до 2016 г. на базата на мастер-плановете, ВиК стратегията и предложения от нас териториален интегриран подход за покриване на територия на едно ВиК дружество с интегрирани проекти, се включват и финансовите инструменти, които могат да бъдат ползвани от ВиК дружествата за сегмента „Водоснабдяване”. Този подход намира много добро разбиране сред колегите ни от Европейската комисия и това е базата, на която ние тръгваме за преговори по оперативната програма.
Убедена съм, че това ще позволи готовите проекти по оперативната програма – това са проектите, които са подготвени като проекти, дори са били одобрени, но няма финансиране за тях поради изчерпване на финансовия ресурс - да бъдат естествено вплетени в тези интегрирани териториални проекти и да намерят своето финансиране като компоненти от такъв тип проекти.
Това ще бъде основата за преговорите ни, що се отнася до новата оперативна програма. По такъв начин ние ще съхраним и направените инвестиции по подготовка на проекти и ще гарантираме прилагане на програмата на възможно най-ранен етап. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Господин Александров, заповядайте.
СПИРИДОН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря. По отношение на двата големи проекта Добрич и Пловдив. Тези проекти са изпратени за оценка в Европейската комисия, като към настоящия момент са получени коментари от страна на Европейската комисия, отнасящи се до уточняване на звената за изпълнение на проектите. Съответно Европейската комисия поиска от бюджетите на проектите да бъде изваден данък добавена стойност.
По тези причини в настоящия момент са изпратени писма до бенефициентите с искане за посочване на конкретни лица, които ще работят в звената за изпълнение на проекти, като по този начин ще се гарантира, както Вие споменахте, че има избрани изпълнители, като бъдат посочени и хората в звеното за изпълнение на проектите. Това ще бъде увереност на Европейската комисия, че може да стартира реалното изпълнение на тези проекти.
В настоящия момент работим заедно с общините и с инициативата ДЖАСПАРС по отстраняване на коментарите на Европейската комисия, като в рамките на този месец следва да изпратим нашата позиция към Европейската комисия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Александров. Госпожо Терзиева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз искам само да допълня министъра на околната среда и водите по отношение на проектите за следващия програмен период. Само искам да кажа, че тези проекти на практика са вече включени в тези генерални планове и са приети по съответния ред в асоциациите. Така че няма да има някаква пречка да бъдат осъществени през следващия програмен период.
По отношение на свлачищата имаше въпрос. Парите са доста малко в нашата програма – 17 млн. лв. Знаете,че тъй като Министерството на регионалното развитие е компетентно да се занимава с проблематиката „Свлачища”, затова са в нашата оперативна програма. Но сега след коментарите на Европейската комисия сме възложили на нашите експерти до края на седмицата да преценим точно какво ще стане с тази проблематика, която принципно е много сериозна, но за жалост източниците на финансиране са много малки.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, министър Терзиева. Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Ние тук се допълваме. Благодаря на министър Терзиева. Аз пропуснах елемента със свлачищата.
Склонни сме да приемем, че забележката на Европейската комисия е разумна, като се има предвид, че приоритетната ос в оперативна програма „Околна среда” е превенция на риска във връзка с климатичните промени. На практика това реферира нашите оперативни програми във връзка с климатичните промени. Там ние предвиждаме центъра в реално време за ранно предупреждаване на наводнения – не го казах точно, но нещо такова.
Така че има логика в тази забележка. Но същевременно има логика и в традициите на разпределението, и това, че в България работата по предотвратяване на свлачищни процеси и укрепване на свлачища е била част от благоустройствените дейности. Обикновено има различни ситуации – има свлачища в населени места, в урбанизирани територии, има други, които са в други територии.
Така че това е въпрос на преговори. Мисля, че ще намерим пресечна точка в коментарите на колегите от тази комисия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви за уточнението, госпожо министър. Господин Христов заяви желание за въпрос, като това ще бъде последният въпрос по първа точка от дневния ред. Заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще бъда максимално кратък, за да не нарушаваме правилата. Моят въпрос е следният.
Госпожо министър, как оценявате Вие работата на новото ръководство на управляващия орган с оглед на резултатите към момента и очевидно някои пропуски, които се констатираха при предишните въпроси? Благодаря .
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХЙЛОВА: Благодаря за този въпрос, защото той ми дава възможност официално пред народните представители да благодаря на целия екип на управляващия орган на оперативната програма, който през последните месеци работи изключително професионално, под много силно напрежение, под обществен натиск и успя да се справи със задачи, за които не беше подготвен.
Сблъскахме се със ситуацията, че разполагаме с управляващ орган на оперативна програма, в който в продължение на години решенията са били взимани еднолично, не са били включвани експерти за разпространение на експертизата и подготовка на целия управляващ орган. И колегите, които работиха през последните месеци от декември насам, бяха изправени пред много сериозни предизвикателства.
Благодаря на всички, които положиха много усилия, благодаря за това, че могат да признаят и грешките си, ако има такива. И изключително много се радвам, че в момента имаме управляващ орган, в който всяка една от структурите е екип от хора, които осъзнават своите отговорности, своите компетенции и възможностите, които имат, а не сбор от слепи изпълнители. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Господин Христов, заповядайте за уточняващ въпрос.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Защо тогава очакваме следващата седмица да бъдат обявявани конкурси за директор? И ако сте толкова убедена в качествата на сегашния екип, нека си пожелаем тогава скоро програмата да заработи отново.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много Ви благодаря за добрите пожелания. Имаме нужда от добри пожелания, от добра енергия всички.
Що се отнася до конкурсите, всички в тази зала знаят, че аз съм радетел на публичността и провеждането на конкурси. Освен това съм стар администратор и много добре знам, че не може началник на отдел да бъде преназначен като главен директор. Трябва да се яви на конкурс.
Очаквам на този конкурс да спечелят най-добре подготвените. И съм сигурна, че това ще бъдат хората, които доказаха, че могат да работят качествено. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Може ли един последен въпрос?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Госпожо Михайлова, как оценявате въпросите, които бяха зададени тук, и оценките, които бяха дадени за хаос и бъркотия в общините и за груби грешки? Не Ви ли направи впечатление това нещо?
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Толкова много приказки се изприказваха от ноември насам, че вече като че ли сме претръпнали към по-категоричните квалификации, които получаваме.
Прави ми впечатление, да. Но искам да Ви уверя в нещо, в което ние вярваме – екипът, който работи в Министерството на околната среда и водите. Ние вярваме първо, в това, че управлението на оперативните програми не е работа за един мандат, на едно правителство или на един министър. Това е екипна работа, която продължава години, където трябва да има приемственост, където трябва да има уважение към опита и експертизата и където за съжаление направените грешки преди четири години се изплащат сега.
Това е принципът на структурните фондове. Това е логиката на структурните фондове във всички страни – членки на Европейския съюз.
Говори се за хаос, говори се за това – „Спряха ви парите”, като че ли те са наши. Те не са наши, те са на държавата, те са на европейския данъкоплатец, те се дават с определена цел. Спряха ни ги, защото вие направихте грешки. Ако продължаваме да работим в такава среда и с такъв подход, ние винаги ще бъдем в състоянието на оправдаващи се. Ако обаче заработим като национален екип, тогава бихме могли да имаме успех като национален екип при усвояването на структурните фондове не само по тази програма, а по всички програми. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, министър Михайлова.
Аз бих искала от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, тъй като осъзнавам, че това е последното заседание, на което Вие, министър Михайлова, присъствате като досегашен министър, да кажа, че ще се радваме в следващи формати, дали в това или в следващото Народно събрание, да се виждаме с Вас отново, също и с господин Томислав Дончев като евродепутати. Пожелавам и на двамата Ви един успешен мандат.
Сигурна съм, че с познанието, което имате, достойно ще защитавате и националните интереси.
Присъединявам се към призива Ви, той между другото е в унисон с едно изявление на комисар Йоханес Хан днес, който призовава темата за европейските фондове в България да не бъде политизирана, защото отговорността е обща, грешките са общи, поуките са общи. Повече от четири правителства работиха в този програмен период. Не знам колко ще работят в следващия програмен период.
Така че успех и на Вас, госпожо Михайлова, и на господин Дончев. И за нас, независимо в какво качество, ще бъде удоволствие да се срещаме, да обсъждаме темите от европейския дневен ред, които реферират и в българския дневен ред, и как защитаваме националните интереси.
Пожелавам и на двамата един успешен мандат. За нас наистина беше удоволствие да работим с вас.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Дончев, може ли да кажа и от името на двамата? За мене беше чест да работя с вашата комисия. И се надявам, че ще имаме възможност всички да работим и в бъдеще. Надявам се, че ще бъдем добър български отбор. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Пожелавам ви го от сърце.
Колеги, с това приключваме точка първа. Благодаря на колегите от Комисията по околната среда и водите.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-ЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ПОДНС.
Това е така наречения блиц-контрол на госпожа Златанова по чл. 26 от Правилника. Ще изчакам две минути, за да могат колегите от Комисията по околната среда и водите да излязат, ако не искат да останат по тази точка.
Давам думата на госпожа Павлова от парламентарната група на ГЕРБ да зададе своя въпрос. Знаете, че времето за изложение е две минути, а след това имате право на две минути за реплика.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Моят въпрос е свързан със Споразумението за партньорство и получените коментари от Европейската комисия. Голяма част от коментарите не се получават за първи път. Подобни коментари имаше и преди една година, и при предишното връщане. Очевидно е, че в коментарите и в това, което има в текстовете, представени от българската страна, има неща, които трябва да бъдат допълнени.
Моят въпрос е по-скоро като времеви график и като действие оттук нататък как го виждате във времето отговора на всичките тези въпроси. Не говоря чисто технически – някой да седне и да напише нещо, защото част от коментарите все пак касаят да бъде представен ясен механизъм за реализация на мерките и дейностите както за водното повсеместно развитие, за птици, енергийна ефективност и много други теми. Те не могат просто да бъдат написани, като бъдат допълнени два реда. Тук говорим за сериозни системи, които трябва да бъдат представени, за да докажем развитието.
Затова моят въпрос е: как го виждате във времето да се отговори адекватно на коментарите? Очаквате ли и кога очаквате да бъде одобрено Споразумението за партньорство и следващите стъпки, за да може вече да се пристъпи към разглеждане и одобряване на отделните оперативни програми?
И към Вас лично като юрист имам един въпрос – дали сте анализирали ситуацията за това кое трябва и трябва ли изобщо да бъде ратифицирано: Споразумението за партньорство или оперативните програми? Тъй като и по Конституция поемането на такъв финансов ангажимент от името на държавата, касаещ съфинансиране, би следвало да предполага и някаква ратификация. Може ида не предполага.
Това е моят въпрос. Защото предвид на това ,че знаем, че може би времето на това Народно събрание ще приключи в рамките на седмица или месец, ще трябва ли да чакаме някаква ратификация? Или няма да имаме тази пречка и ще може да започне реализацията на отделните програми, предвид финансовия ангажимент на държавния бюджет?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Госпожо вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря, госпожо Павлова, за въпроса.
В оперативен порядък обсъдихме преди два дни с основните министри позицията на Европейската комисия вече в рамките на официалните преговори по варианта на Споразумението за партньорство, който им беше изпратен. Напълно сте права, че документът има в себе си много съдържание, което стои зад него, и да, разбира се, не е само писан текст, който трябва да се разкаже.
Спомняте си,че такъв беше случаят и с преговорите за членство в Европейския съюз. Ние си разменяхме position papers, но зад тях трябваше да стоят реални реформи, реални промени, реална хармонизация. И сега е на практика така.
Имаме основание да смятаме, че нещата по същество, които все още остават да бъдат довършени, няма пречка да бъдат довършени до края на месеца или в най-лошия случай да бъде даден график за тяхното довършване, който да е убедителен, разбира се – това е много важно, и да предполага изпълнение на ексант условията в срок, там, където ги има.
Що се отнася до това, което изрично споменахте – водното повсеместно развитие, това са нови неща, които България ще прави за първи път (1:23:15). Факт е, че ние поехме това и политическо включително предизвикателство в началото на мандата да положим тези усилия да се опитаме да отворим всички налични възможности, които ни дава сегашният програмен период, които ни дават новите регламенти, за да имаме колкото се може повече възможности да усвояваме средствата, да имаме повече гъвкавост и да имаме по-голям избор за самите бенефициенти.
Така че, пак казвам, тези неща са нови, в момента са наистина в процес на разработване. Аз не мисля, че ще попречи, ако нямаме финалните процедури за тях конкретно за одобряване на Споразумението. Краят на месец юни е по принцип най-късната дата, която си бяхме поставили за цел, за да върнем обратно коментарите на Комисията, разбира се, с информацията за новите неща, които сме успели да свършим дотогава.
За ратификацията. Досегашната практика по предишния програмен период не говори за това ,че е необходима ратификация на оперативни програми, нито на рамката. Не сме ратифицирали оперативни програми.
Не смея да се изкажа чисто юридически. По-скоро може би ако много държат народните представители да са внимателни в това отношение, да попитаме по-вещи конституционалисти. Така или иначе самата Конституция по повод на членството на България в Европейския съюз беше изменяна и предполага, че европейското законодателство има пряко действие. Тоест ако приемем, че регламентите са източници на европейското право, то тогава можем да считаме, че са част от вътрешното право и вероятно ратификация няма да е необходима.
Тоест ако се разсъждава в правилна посока, това не би трябвало да бъде пречка за придвижване на оперативните програми и без Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Имате думата, госпожо Павлова, за реплика. Имате две минути. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря за изчерпателния отговор. И все пак нека по-конкретно да се каже. Разбирам, че до края на месеца планирате да върнете коментарите по Споразумението за партньорство. Но все пак как го виждате във времето от страна на Европейската комисия? Вие сте водили вече официални преговори и разговори. Имаме ли вероятност да се случи до есента да имаме одобрени Споразумение за партньорство и програми? Как го виждате това в някакво по-конкретно измерение?
По отношение на ратификацията. Да, знам как беше през миналия програмен период. Но все пак, говорейки за Споразумението за партньорство, което има някакъв ранг на договор между България и Европейския съюз, има становище по темата, че може да се наложи ратификация заради поемане на финансов ангажимент от страна на държавния бюджет. Затова по-скоро трябва да се направи едно проучване по темата, за да не изпаднем в ситуация, че сме в нарушение на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо вицепремиер, имате думата за уточняващите отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Да, по отношение на въпроса кога очаквам, разбира се, очаквам най-скоро. Да, очаквам през есента и то в ранната есен да имаме Споразумение за партньорство, за да може своевременно да имаме и одобрени оперативни програми.
А по отношение на ратификацията, да не навлизаме в тази тематика. Но ми се струва,че финансовите параметри за новия програмен период са решени от Европейския съвет и Европейския парламент, където ние сме имали представители по онова време от правителството и в частност и на тогавашният министър-председател. Всичките европейски параметри там са одобрени. А съфинансирането е част от европейските регламенти. Там то също е посочено като размер. Така че регламентите са одобрени отново във формат Съвет и Парламент, където България участва. Така че не ми се вижда проблем. Но можем да го разгледаме допълнително. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Ред е на втората по големина парламентарна група. Но тъй като въпросът, който исках да задам, във връзка с бъдещите действия по изпълнение и отговор на коментарите по Споразумението за партньорство госпожа Павлова го зададе, няма да го задавам.
Колегите от ДПС ги няма, колегите от „Атака” също ги няма. Така че връщам топката в полето на ГЕРБ. Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо Златанова. Аз преди да премина към същинския въпрос, който искам да задам, съвсем накратко искам да Ви запитам следното. Преди малко колегите от управляващия орган на оперативна програма „Околна среда” споделиха, че от началото на годината, макар и малко, плащали са до март месец, но са плащали с пари от оперативната програма ДДС по водните проекти. Вие знаете ли за това? Сигурна ли сте, че е така? Не Ви ли притеснява това? Какъв е Вашият коментар? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос касае кореспонденцията с Европейската комисия по повод спирането на двете оперативни програми – „Околна среда” и „Регионално развитие”. Разбрахме току-що от колегите от Министерството на околната среда и водите, че са коментирали и са възразили по някои от констатациите на Европейската комисия.
Вие водили ли сте някакви разговори, наясно ли сте по какъв начин са коментирани тези възражения, как са комуникирани и дали има разбиране изобщо за тези възражения от страна на Комисията, имайки предвид, че същите констатации се повтарят и в писмото, отпратено до българските власти, с което бяха спрени две, дори три приоритетни оси по оперативна програма „Регионално развитие”?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, госпожо Златанова. Само за уточнение – мисля, че две са приоритетните оси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Госпожо Василева, не съм в този детайл, честно казано. Можеше да питате колегите, докато бяха тук, по въпроса за ДДС плащанията. Така че няма как да Ви отговоря дали ме притеснява или не.
По отношение на кореспонденцията на Министерството на околната среда и водите, констатациите се повтарят и в писмото по оперативна програма „Регионално развитие”.
Още при първото писмо, което дойде, когато стартира процедурата по оперативна програма „Околна среда”, Европейската комисия ни каза, че няколко пъти ни е обърнала внимание на нарушенията, които тя смята, че ние имаме. И ние сме възразявали непрекъснато две-три години. От тези възражения не само, че нищо добро не последва, но съответно трябваше да уточняваме за повторни верификации, стопроцентни проверки и т.н. По същия начин стоят нещата с оперативна програма „Регионално развитие”.
Възразяваме или не, тогава, когато са нарушени европейски норми и правила, те са нарушени. Аз тук не виждам въобще смисъл от тази дискусия по въпроса дали сме възразявали или не. Очевидно, че и вие сте възразявали, и ние сме възразявали и резултат няма, просто защото има нарушения. Много е прост този отговор.
Колкото до това дали аз съм водила разговори, не, не съм водила разговори и то съвсем съзнателно. Защото тогава, когато работата е в полето на одитни органи, политически лица и политически позиции не трябва да се намесват. Съзнавам, всички сме убедени, че наистина всичко е в рамките на закона и в рамките на правилата.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо Василева, имате право на реплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. По повод на ДДС аз бих препоръчала на госпожа Златанова, тъй като все пак е и министър на правосъдието, да се запознае детайлно с решението на Европейския съд. Разбира се, може би е хубаво да е наясно с факта, че това, след като беше променено и в българското законодателство, е грубо нарушение. И тя като министър, вицепремиер, отговорен за еврофондовете, предполагам, че би трябвало да вземе мерки за това.
По отношение на втория въпрос. Да, разбира се, всички ние и вие имате възможност да изразявате свои мнения и позиции. Въпросът ми беше относно комуникацията с Европейската комисия чрез Вас, защото Вие де факто координирате работата на управляващия орган и се надявам, че подкрепяте усилията на министерствата, които ръководят оперативните програми. В случай, че Вие твърдите, че независимо от възраженията, нарушенията са си нарушения, разбирам, че Вие не подкрепяте усилията на Министерството на околната среда и водите, които се изразили възражения. Няма да подкрепите и усилията на Министерството на регионалното развитие, които ще изразят някакви възражения по констатациите, идентифицирани в писмата.
Така ли е действително? С други думи, имате ли готовност да застанете зад министерствата, които са формулирали някакви позиции, и да защитавате тези позиции като национални позиции в разговорите с Европейската комисия? Никой не твърди, че подобни разговори имат някакви негативни импликации. Вие все пак предполагам, че комуникирате с колегите си от Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожо Василева. Госпожо вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаема госпожо Василева! Разбира се, че подкрепям усилията на колегите си. Разбира се, че оспорваме, но не точно констатациите, както Вие ги разбирате. Оспорваме много неща. Оспорваме например правни квалификации и други подобни.
Но контекстът на Вашия въпрос беше друг – дали ние лобираме на политическо ниво…
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Контекстът на моя въпрос беше точно…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: … за това да бъдат преодолени проблемите.
Аз подкрепям управляващите органи и в друго – да си оправят системите за управление и контрол, ако има несъвършенства, така че да не допускаме повече Европейската комисия да се съмнява в нас, както се е усъмнявала непрекъснато в последните четири години. Това е моят апел.
Иначе разбира се, че там, където българските власти не са съгласни, имаме спор или бихме могли да дискутираме с Европейската комисия, ние вече сме го направили. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Доколкото виждам, с това се приключва днешният блиц-контрол. Благодаря Ви, госпожо вицепремиер, на Вас и на екипа ви.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ, ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ“ (ОПРР) 2007-2013, КАКТО И ПОДГОТОВКАТА НА НОВАТА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.
Аз имам списък от участници от страна на Министерството на регионалното развитие. Доколкото виждам, не са всички тук. Но ако има необходимост, те ще се представят.
Госпожо Терзиева, давам Ви думата. Само да Ви информирам, че материалите, които ни бяха изпратени, са изпратени на всички членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, така че те да имат време да се запознаят с тях. В тази връзка не е нужно да навлизате в детайли в презентацията, за да има време за въпроси и отговори. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Преди да ви запозная със самата оперативна програма и нейното развитие, разбира се, искам да започна с временното прекъсване на плащанията.
Знаете, че с писмо от 3 юни 2014 г. Генерална дирекция „Регионална и градска политика” на Европейската комисия информира България за временно прекъсване на плащанията по приоритетна ос 1 – „Интегрирано и устойчиво градско развитие” и приоритетна ос 3 – „Устойчиво развитие на туризма” на база предварителни кратки констатации от проверка, която ни беше извършена, рутинна одитна проверка на процедури за възлагане на обществени поръчки от бенефициенти по оперативна програма „Регионално развитие”.
Става дума за задържане на междинни заявления за плащане, подадени към Европейската комисия от страна на нашия управляващ орган на 3 април и 28 май 2014 г. от страна на сертифициращия орган. Задържаните към момента сертификати са на стойност 90 млн. евро, от които 52 млн. 300 хил. евро са сертификати за плащания по приоритетни оси 1 и 3.
Тук искам да обърна внимание, че по другите три приоритетни оси плащанията не са спрени.
Веднага след получаване на писмото от Европейската комисия възложих на експертите да подготвят екшън план, план за действие точно какви действия и мерки трябва да предприемем, като, разбира се, изразят и експертно становище по така направените констатации в писмото.
Аз говоря за констатации в писмото, защото съм много обезпокоена. Вчера на нашия Комитет за наблюдение в присъствието на представители на Европейската комисия също обърнах няколко пъти внимание на това, че съм обезпокоена от факта, че са спрени тези плащания на база на одитни заключения, без да сме виждали или без да сме получавали каквито и да било предварителни писма от одитиращия орган и нямаме предварителен одитен доклад.
Така че призовах и вчера, и в едно писмо изразихме най-общо резултатите, представихме един план за действие и изразихме нашето безпокойство за това, че не сме виждали предварителен одитен доклад. Така че ние сме работили, нека да кажа, един вид на тъмно. Нашите възражения са само общи констатации, направени в писмото, и наши догадки.
Нашите усилия са насочени в посока, разбира се, и целта ни е колкото може по-скоро да започнем отново плащанията и по този начин да не ощетяваме нито бенефициентите, нито бизнеса в България. Затова и насрочих среща с господин Дифан на 19 т.м. В Брюксел ще направим една среща по всичките тези констатации, които преди малко споменах, и ще изложа последно нашите възражения, нашите притеснения, както и, разбира се, желания колкото се може по-бързо заедно в партньорство с Европейската комисия да разрешим проблема със спирането на тези плащания.
Може би е интересно за комисията да знае, че вчера беше господин Тефлански, който изпълнява длъжността ръководител на отдела за България. Той потвърди изявената от Главната дирекция подкрепа към българските власти за преодоляване на трудностите по изпълнение на проектите, както и по отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети за възстановяване на временно прекъсналите плащания. Смятаме, че със съвместни усилия ще решим казуса във възможно най-кратки срокове.
Какво предприехме до момента. Още в деня на получаването възложихме на управляващия орган да бъде изпратено искане към бенефициентите, към чиито проекти има забележки, за допълнителни разяснения и обосновка на посочените казуси.
Възложих извършване на анализ на предварителните констатации на европейските одитори, изложени в писмото, както и задълбочен и детайлен анализ за необходимостта от промяна в процедурите, контролите за контрол на обществени поръчки по проекта за финансиране на програмата. Тук отново дължа да отбележа, че предварителните констатации в писмото визират нарушения в областта на обществените поръчки.
В конкретния случай позицията на нашите експерти е, че констатираните грешки са от изолиран характер, а не са системни грешки.
За всички тук присъстващи в залата е ясно, че системите за финансово управление и контрол трябва да са на ниво и да хващат своевременно пропуските, защото трябва да пазим, разбира се, интересите на европейския данъкоплатец и да не забравяме, че всеки българин е европейски данъкоплатец. Затова трябва да държим нашите системи на управление и контрол да бъдат изрядни.
Разбира се, на този етап експертите ме уверяват и написахме един доклад, от който е видно, че нашите системи за управление и контрол са добри, те са стабилни, но винаги се допускат грешки. И аз пак казвам, че е много важно тези грешки, които са констатирани – ще видим в одитния доклад как са констатирани, - да не са системни.
Мога само да ви кажа малко статистика. Системите на управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие” работят добре. Това е потвърдено от годишния одитен контролен доклад за 2013 г. и в разговорите ни, разбира се, за функционалния одитен орган. От началото на действие на програмата управляващият орган е установил 728 нередности в процедури по Закона за обществените поръчки на обща стойност 39 млн. евро. Това показва, че още на първо ниво системата хваща голям процент от грешките.
За да възстановим максимално бързо плащанията, възложих на експертите разработването на допълнителни инструкции към бенефициентите по отношение на процедурите за обществените поръчки, включващи най-често срещаните нарушения при подготовката и провеждането им.
Успоредно с това предвиждаме през месец юли да бъде проведено обучение на бенефициентите във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки, както и да представим нашите нови инструкции.
Стартираме и подготовка за повторна последваща проверка на процедури за обществени поръчки по договори, финансирани по приоритетни оси 1 и 3 на програмата.
Сега ще дам възможност на Снежина Славчева да представи презентацията, която сме подготвили и след това ще имате думата за въпроси.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА:Ще дам съвсем накратко някои цифри, които отразяват съдържанието на презентацията.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря за предварително изпратената презентация.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: На първия слайд е представена обща информация. Публикувани са 48 схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 3 млрд. 131 млн. лв. или сто процента от бюджета на оперативна програма „Регионално развитие“.
Броят на подадените проекто предложения е 1897.
Общият брой на сключените договори е 1104 с размер на предоставена безвъзмездна финансова помощ 3 млрз. 292 млн. лв. или 105 на сто от бюджета на програмата.
Общият размер на плащанията по договорите е 2 млрд. 102 млн. лв. или 64 на сто от размера на договорените средства и 67 на сто от бюджета на ОПРР.
Общият размер на сертифицираните разходи е 1 млрд. 669 млн. лв. или 53 на сто от бюджета на програмата.
Имаме одобрение на един голям проект през януари. Очакваме в съответните срокове на разглеждане на големи проекти от страна на Европейската комисия да бъде окончателно одобрен. С него намаляваме допълнително правилото и целостта по правилото към края на годината с 39 млн. евро. В момента го казвам наизуст, не в лева.
С това бих искала да кажа, че ние категорично няма да загубим средства към края на годината.
Напредъкът по ключовите проекти също е описан подробно в доклада. Знаете за ключовата инициатива – инвестиция по програмата, насочена към деинституционализацията на децата в България. Към момента са изградени 45 центъра за настаняване на деца и са въведени в експлоатация и 11 защитени жилища.
Успешно се изпълнява и схемата, насочена към рехабилитация на второкласни и третокласни пътища.
В края на март беше одобрен проектът за изграждане на северната скоростна тангента от страна на Европейската комисия.
Към момента е идентифициран риск за неговото изпълнение в случай, че има допълнителна забава с приключването на отчуждителните процедури. Независимо от процедурите по отчуждение, в момента се изпълнява проектирането по този проект, така че като график на дейностите към момента нямаме забава.
Сред ключовите проекти по програмата са проектите в подкрепа на интегрирания градски транспорт. Имаме три големи проекта по смисъла на регламента. Това са на Бургас, София и Варна. Най-напреднал в своето изпълнение е проектът на Бургас.
Тук на слайда, както и в доклада подробно са описани сключените договори. По-скоро ще се спра на възможния идентифициран риск при изпълнението на проектите.
По отношение на София, както предполагам е вече известно, сме идентифицирали риск при изпълнението на един от компонентите – това е трамвайната линия Семинарията – Дървеница. Към момента все още не е обявена процедурата от столична община. Ние сме извършили предварителен контрол на 16 май на процедурата за обществени поръчки. Тук, както знаете, има изразено недоволство от гражданите. При условие, че бъде обжалвана процедурата, действително тук имаме идентифициран риск за нейното успешно изпълнение, специално за този компонент.
Беше говорено и с Европейската комисия по време на Комитета за наблюдение, че до края на септември ще преценим дали е необходимо проектът да бъде фазиран.
По отношение на проекта на Варна всички процедури са обявени. Варна постигна действително голям напредък през последната година. Тук е идентифициран рискът на компонента за изграждане на бърза автобусна линия, който е на стойност около 40 млн. лв., при условие, че процедурата се обжалва, предвид времето, което е необходимо за изпълнението. Необходимо е проектиране и строителство.
Няма да се спирам подробно на проектите на другите големи градове. Те се изпълняват ритмично. Преобладаваща част от договорите са сключени.
По отношение на ДЖЕСИКА също е реализиран съществен напредък с договорите, които са сключени, както и с проектите, които са в портфолиото на двата фонда за градско развитие към момента. И двата фонда ще постигнат целта си за инвестиране на 80 процента към края на тази година, а Фондът за градско развитие за София – дори и на 100 процента.
По отношение на индикаторите и въздействието на програмата те са визуализирани на този слайд. На 10 юни, съвместно с Комисията посетихме един емблематичен проект по програмата – остров Света Анастасия, който е наистина един уникален туристически продукт. Аз наистина бях удовлетворена, че това е проект, изпълнен по нашата програма. Представителите на Комисията бяха много впечатлени. Призовавам всички да го посетят, защото наистина представлява едно неповторимо изживяване.
И за процедурата за спиране на междинните плащания от страна на комисията. Както спомена министър Терзиева в самото начало, са спрени плащанията по две приоритетни оси.
Това, което ние констатирахме на базата на писмото от две страници със 7 булета, е следното. Първо, беше ни доста трудно да правим догадки кои са точно процедурите. С помощта на нашите бенефициенти го направихме. Изискахме допълнителна информация от тях.
По нашите предварителни анализи считаме, че първите пет констатации биха могли да отпаднат.
По проекта на Асеновград – това е единственият проект, който беше разгледан по приоритетна ос 3 – „Устойчиво развитие на туризма”, бяха разгледани три процедури от одиторите - за доставка, за услуга и за СМР.
Бих искала да подчертая, че за услуга по тази процедура сами бяхме открили нарушението и бяхме наложили финансова корекция.
По отношение на процедурата за СМР също нашите експерти бяха открили нарушението – включване на методика за средна цена в методиката за оценка. Още през ноември миналата година беше регистриран сигнал за нередност. Самата процедура приключи в края на месец март, а финансовата корекция беше наложена в началото на април. По една случайност тя почти съвпадна с одитната мисия. Предоставихме докладната записка на одиторите. Не зная защо това не е било преценено от одиторите, че ние сами сме си открили нарушението, което всъщност е така.
Има и още едно нарушение, което вече е констатирано от одиторите. Било е пропуснато от наша страна. Това е за процедурата по доставка. Това, което ни фрапира, е, че в рамките на една приоритетна ос е разгледан един единствен проект на стойност около 2 млн. лв., при условие, че оста е за 300 млн. лв. От три процедури наистина не е открито нарушение, само в една процедура на стойност 400 млн. лв. е открито такова и са прекратени плащанията по цялата приоритетна ос.
По отношение на последния булет – това е нарушение на процедурата по МВР. Там действително ние считаме, че би могло да има нарушение, което да доведе до установяване на нередност. Предстои допълнителен анализ от наша страна.
Това, което предприехме, е спешен план за действие, което сме включили и към писмо до господин Дифан.
По отношение на програмирането няма да се спирам толкова подробно, тъй като са описани нещата в доклада. Програмата е изпратена към Европейската комисия официално. Това, което остава като основен отворен въпрос, е броят на градовете. Ние продължаваме да защитаваме позицията те да бъдат запазени. Изпратили сме допълнителни анализи към Европейската комисия, направили сме модели за развитието на четири града – два от трето и два от четвърто ниво, за да докажем наистина ефекта и въздействието, което би се получило към 2020 г. при изпълнение на инвестициите в съответните градове по нашата програма, както и допълвани с други оперативни програми.
По отношение на останалите коментари – за регионална здравна инфраструктура, бе приветствано намерението да се концентрираме върху спешната помощ.
Това, което беше изискано допълнително към концепцията за развитие на спешната помощ, която е изготвена от Министерството на здравеопазването, е изготвянето на по-конкретен план за действие, график с ясно начертани отговорности и срокове и конкретните инвестиции.
С бюджета, който е по програмата, предполагам, че всички са запознати, така че не е необходимо да го коментирам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Славчева. Преминаваме към въпроси от страна на колегите от комисията. Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Госпожо министър, госпожо Славчева! Благодаря за детайлното изложение.
Аз преди всичко искам да ви поздравя за възприетия подход, който драстично се различава от възприетия подход от управляващия орган на оперативна програма „Околна среда”, който по мое лично мнение е правилният подход, разумен, изчистен от истерия и емоции. И според мене това е подходът, който ще доведе до скорошно успешно възстановяване на средствата.
Независимо от това, което чухме от колегите ви от Министерството на околната среда и водите, че това е подходът, който – цитирам – би поставил под съмнение резултата от извадката, би означавало несправедливо отношение към бенефициентите, би бил некоректен спрямо програмата и не би гарантирал изчистване на всички грешки, аз смятам, че констатациите, които са идентифицирани в писмото, могат да бъдат защитени. И ви поздравявам отново за смелостта за това, че можахте да формулирате позиция и да я защитите. Надявам се, че ще имате подкрепа от всички останали институции. От нас – със сигурност.
Във връзка с избрания от вас подход за представителна извадка, на базата на която да се направи екстрапулация на грешката, въпросите ми са следните.
Първо, какъв ще бъде обхватът на тази извадка, как ще я направите?
Ще пристъпите ли към финансова корекция, ако се покаже по-висок процент грешка от 2 процента?
И основното притеснение, което вече е факт по оперативна програма „Околна среда”. След като програмата беше спряна, престана разплащането на средства от страна на управляващия орган към бенефициентите, средства от националния бюджет, вие така ли ще направите и ще спрете ли плащания към бенефициентите по тези две приоритетни оси, докато прилагате коригиращите мерки? И ако да, как ще постигнете тази амбициозна цел и този, бих казала, нелек таргет да постигнете 1 млрд. 877 млн. лв. разплащания до края на годината?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. Заповядайте, министър Терзиева, за отговор на поставените въпроси..
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще отговоря на част от въпросите, а на експертната част ще оставим да отговори Снежина Славчева.
Ще започна отзад напред. Това е най-голямото предизвикателство в момента – първо, да се опитаме възможно най-рано да отпушим програмата. Всички обаче, които сме работили с оперативни програми, знаем, че това едва ли ще е през юли месец. Ние сме направили този фонд за действие до края на юли да сме приключили с извадките и с проверките. При най-добрият вариант може би до края на август би могло да вземем решение Европейската комисия да отвори тези опции.
Това са мои догадки, това са наши догадки – на експертите. Това е нашата най-оптимистична програма. Ние сме оптимисти и искаме оптимистично да подходим.
Сега, разбира се, по въпроса, свързан с изплащанията на бенефициентите, ние правим един анализ в момента, колегите правят един анализ, за да видим какви са наличните средства. Мислим, че имаме възможност – налични средства, колко сме верифицирали, колко сме сертифицирали, колко предстои да сертифицираме. Така че съм възложила един такъв анализ да се направи. И трябва да решим какво ще правим наистина с тези бенефициенти, които имат нужда от „живи” пари, за да продължат строителството. Знаете, че ние строим инфраструктурни обекти.
Така че сега е малко рано, но ви уверявам, че ще ви дадем информация до края на месеца точно какви стъпки ще предприемем. Разбира се, това го правим и с госпожа Златанова, и с министъра на финансите, и със самия премиер, за да можем да решим как така да направим, че бенефициентите да не почувстват липса на такива свежи ресурси.
За тази амбициозна програма - да усвоим всички средства, разбира се, имаме план „Б”, резервен план. Но на мене хич не ми се иска да стигаме дотам. Той е свързан, разбира се, и с оценката на рисковите проекти. Така че някъде към месец септември ще направим един анализ на рисковете, които имаме. Но ние ще имаме готовност тогава. Имаме една проекта листа, която сега я разработват заедно с „Project pipe”, където са проекти от градска среда, проекти, свързани с доставки на оборудване в здравни заведения, рехабилитация на пътища. Това са някои от осите, в които искаме, евентуално ако трябва, да можем да интервенираме, за да компенсираме средствата.
Още е рано да правим тези догадки. Разбира се, всичко това ще бъде на базата на анализи.
По отношение на процента, върху който ще правим тази извадка, да попитам Снежина 5 процента ли се разбрахме, че ще бъде?
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: Консултирахме се с одитния орган. Те ни предложиха да направим извадка от 10 процента. Представителната извадка ще бъде на случаен принцип върху договорите за сертифицираните разходи през 2012 и 2013 г.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: И, разбира се, вече с резултата, дано да нямаме някакви системни грешки, да вървим напред. Ако имаме такива, разбира се, ще подходим и към санкция.
Не ми се иска сега да казвам какви стъпки ще предприемем. Нека да приключим с анализа. Между другото това ще бъде готово някъде към края на юли, така го записахме. Как точно го направихме?
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: До 31 юли предвиждаме да направим повторната проверка по представителната извадка. Ние на срещата с господин Дифан ще предложим този подход на 10 процента представителна извадка, в случай, че той бъде приет.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Надяваме се да бъде приет, защото това е практика. Ако бъдем по-настоятелни, ще се договорим с Европейската комисия така да подходим. Това е най-обективният начин, по който можем да подходим. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо Василева, имате думата за уточняващ въпрос.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Само един бърз уточняващ въпрос. Получили ли сте предварителния одитен доклад от страна на Европейската комисия?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Нямаме предварителен одитен доклад и това е най-притеснителното.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо председател. Благодаря, госпожо министър, за отговора. Най-вече се радвам за подхода, който възприема министерството и управляващият орган за излизане от тази ситуация. Аз съм убедена, че трябва с много ясна и категорична позиция и възражение да се подходи в тази ситуация. Защото това, че имаме изолирани случаи, със сигурност не означава, че системата не функционира. Това го показват и одитните доклади през 2011, 2012 и 2013 г. Системата функционира задоволително и би следвало да се устои и това спиране на средства максимално бързо да бъде възобновено. Така че това е по-скоро коментар. Аз в тази посока нямам въпрос.
Единственото, което е като препоръка – не само да се прилага подходът на оперативна програма „Околна среда”, но и това, което казвате за извадката, аз се надявам, че ще бъде приет подходът за извадка 10 процента. Но приключвайки, в края на юли ще трябва да имате и одитното становище и на одитния орган.
По-скоро го давам като препоръка – да въвлечете по-скоро одитния орган паралелно с вас да проверява, за да е сигурно, че и с одитно мнение на одитния орган ще завърши вашата извадка, която да бъде изпратена като потвърждение на Европейската комисия, за да може, ако не през август, то поне през септември и октомври да се възобновят плащанията.
И друго, което ми направи впечатление в писмото, отново го давам като препоръка, това е за подобряване на системата за управление и контрол. Експертите по-добре и от нас знаят, но ние имаме в управляващия орган около 10 чек-листа и сигурно осемнадесет човека, които проверяват по веригата всички тези процедури. При условие, че имаме такава картина, имаме по-скоро ситуация на свръх контрол.
Така че по-скоро не бих ви посъветвала да увеличавате с още 10 чек-листа контролите. Броят контроли не осигурява задължително качеството. Аз даже бих апелирала към опростяване на процедурите, може би не за този програмен период, а за следващия. Защото виждаме, че и свръх контролът понякога не помага. Очевидно трябва да вървим към опростяване.
Моят първи въпрос към Вас е от гледна точка на плащанията. Защото аз наистина имам притеснение за постигането на голямата цел до края на годината за разплащания. И може да се окаже, че сертифициращият орган, както постъпи с оперативна програма „Околна среда”, ще спре лимитите и няма да може да имате плащания долу към бенефициентите. И по този въпрос трябва да има много бързо и категорично решение. Пак казвам, лимитите, които ги виждаме, и справките , които виждаме в Министерството на финансите, показват, че ресурс има.
Затова трябва да с работи така, че да не се окажете в ситуацията на оперативна програма „Околна среда” при наличен ресурс да не ви дават пари. За мене лично това е най-спешното и се надявам да предприемете действия. Това е по-скоро моят апел към вас.
Вторият ми въпрос е следният. Вчера и на Комитета за наблюдение го обявих, има го и във вашия доклад – по отношение на рисковите проекти да има загуба от около 5 млн. до края на годината като разплащания и размера на рисковите проекти. Моят въпрос е за Северната скоростна тангента, защото този проект наскоро беше одобрен и от Европейската комисия. Все още е в график заради проектирането. Но виждаме проблема с отчужденията заради промените в закона, които се случиха. Аз лично смятам, че в случая управляващото мнозинство в парламента тогава не се вслуша и в лично моя апел да не се приемат промените в закона за отчужденията. Защото ето, факт е, че тангентата не може да тръгне заради това, че отчужденията не могат да се приключат.
Но все пак, говорейки за отчужденията, има сигурно 300 дела на собственици на имоти, на терени. Вие казахте вчера, че ако до юли не се реши този проблем, не може да се издаде решението за строеж, което автоматично означава, че проектът няма да може да се реализира в този програмен период. Какво ще предприемете и по какъв начин ще преодолеете този риск? Защото си даваме сметка, че в новия програмен период няма да се намери финансиране за тангентата. И това е последното налично европейско безвъзмездно финансиране за нея.
Затова наистина трябва да се предприемат много сериозни, много бързи и адекватни мерки, за да се спаси проектът. Това е моят основен въпрос, който имам към Вас.
Имам въпрос и по новата програма, но може би първо да ми отговорите на поставените въпроси и след това ще задам следващия.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Министър Терзиева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Госпожо Павлова, аз и вчера казах, съм възложила на юристите, утре вече ще имаме окончателна картина землище по землище как вървят нещата - между другото, над 340 са жалбите на собственици, - за да имаме разнопосочна практика. На някои собственици се вдигна драстично оценката, тоест експертизите, които се представят, на други пък оценките драстично паднаха. Даже вече имаме случаи на оттеглени жалби от собственици.
Така че в момента Агенция „Пътна инфраструктура” провежда срещи със собствениците, прави представителна извадка от собствениците, те са си направили нещо като сдружение, с които все пак водим и едни преговори, с цел да видим до какъв вид, да го нарека условно споразумение можем да стигнем с представителите на собствениците, с цел да постигнем някакъв среден баланс.
Аз и затова вчера специално се изказах по този въпрос. Надявам се чрез медиите да стигам и до собствениците. Защото смятам, че собствениците, разбира се трябва да бъдат справедливо обезщетени, но трябва да се има предвид и общественият интерес. Северната скоростна тангента е много важен проект за град София.
Така че се надявам с мерките, които ще предприемем, имаме и юридически идеи как да го направим, ще успеем да се справим с този проблем. Аз и тук съм оптимист, но смятам, че и юридически имаме такава правна възможност. Така че ни трябва още малко време.
Междувременно проектирането продължава и на този етап. Аз затова казвам, че това е един на средно ниво рисков проект. Но не бива да се заблуждаваме, времето много не работи в наша полза. Но смятам, че ще успеем и там. Мисля, че собствениците ще проявят разум.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря. Аз ще се възползвам от правото си също да задам въпрос. Той е свързан и с получените коментари по изпратеното Споразумение за партньорство и по-специално за обхвата на градовете по ос 1 на оперативна програма „Регионално развитие”.
Ние продължаваме да отстояваме от това, което разбрах от Вас, и от презентацията, и от варианта на оперативната програма, и на Споразумението за партньорство, градовете да бъдат 67. От Европейската комисия многократно също така са настоявали за по-голяма концентрация на ресурси и съответно за намаляване броя на градовете при оптимален вариант 39 града, тоест от първо до трето ниво.
Моят въпрос е следният: смятате ли, че ще сме в състояние да защитим тази позиция и какво би било влиянието на тези вече продължаващи преговори, които не са никак лесни, първо, по отношение на одобрението на Споразумението за партньорство и също така одобрението на оперативна програма „Регионално развитие”? Защото факт е, че това е един от крайъгълните камъни, различията между нас и Европейската комисия. Неслучайно той е упоменат и в коментарите, с които ние се запознахме.
Заповядайте за отговор, министър Терзиева.
МИНИСТЪР ТЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо председател, ние ще продължаваме да отстояваме позицията за 67 града и за така наречения умерен полицентричен модел в нашата оперативна програма. Това не е просто една наша приумица. Оперативната програма, разбира се, е разработвана при предишното правителство. Утвърдени са 67 града с концепция. Както каза Снежина Славчева, допълнително разработихме модели, с които да покажем, че този модел е много точен и правилно избран, с оглед развитие на районите в нашата държава.
Между другото, тук искам да кажа, че скоро бях на една такава среща с министри на регионалното развитие. Много от държавите в Европейския съюз, включително и Гърция, също вече инициират срещи, свързани със започване на прокламирането и извеждането на умерения полицентричен модел като начин за развитие на регионите.
Затова ние ще влезем официално в преговорите с Европейската комисия по споразумението и после по оперативната програма, защитавайки, разбира се, мотивирано нашата позиция за 67-те града, които смятаме, че са подбрани правилно и ще допринесат, при един интегриран подход на инвестиции, и в четвърто ниво на градовете от други оперативни програми, от други източници на финансиране, като например публичната инвестиционна програма на нашето правителство. Това би довело до развитие на регионите. Защото и малките населени места имат нужда от качествено здравеопазване, от образование, от пътища и от качествена вода, разбира се.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Аз споделям мнението, че не трябва да увеличаваме разликите между регионите. Но е много важно да бъдем достатъчно убедителни в преговорите. В тази връзка ви пожелавам успех.
Госпожа Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз също имах въпрос за 67-те града, така че ние си ги прехвърляме.
Следващият ми въпрос е свързан с изискването в регламента – това го говорихме на предишни етапи, но сега го има и в коментарите за Споразумението за партньорство, изискването за 20 процента от инвестицията да е във финансов инженеринг. Казахте, че в момента ДЖЕСИКА ще постигне целите си. Но ние все пак виждаме, че очевидно трябва да има по-разширен и по-различен подход в тази посока.
В същия момент предложихте отмяна на Закона за публично-частно партньорство. А се изисква все пак механизъм, по който да бъдат реализирани проекти, дефинансирани с RDF по линия на публично-частното партньорство и там Законът за концесиите не е приложим, както знаем. Там говорим за публично-частно партньорство за градско развитие.
От тази гледна точка моят въпрос е: как предвиждате да бъдат финансирани? Предвиждате ли продължаване на ДЖЕСИКА във вида, в който е? Предвиждате ли продължаване на работата с Европейската инвестиционна банка?
Поне не мина за ратификация до този момент и промяната в настоящото споразумение с Европейската инвестиционна банка за ДЖЕСИКА. А за новия програмен период също не сме наясно, не виждаме каква е визията и как ще продължи с Европейската инвестиционна банка, без нея, да се разширят сегашните фондове и да се доразвият. По нов подход ли ще се прави, въобще какво ще се случва от тази гледна точка? Така че това ми е първият ми подвъпрос за новата програма.
Вторият ми подвъпрос е по отношение на подхода за енергийна ефективност и саниране на сгради. Казахте, че считате, че трябва да се смени радикално подходът и това да бъде прехвърлено в управление на общините, а не от министерството. В тази посока има ли напредък? По какъв начин смятате да се реализира инвестицията?
И тук вече е логичният въпрос – 36-те града или 67-те града да получат възможност новите 200 млн. за енергийна ефективност да бъдат управлявани и как и по какъв начин ще бъде реализиран механизмът?
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви. Госпожо Терзиева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Аз ще дам думата сега на Снежина Славчева да разкаже малко по-подробно за ДЖЕСИКА. Но споразумението с Европейската инвестиционна банка е разработено. Малко се забавихме от гледна точка първо на процедурите в Европейската инвестиционна банка. И второ, сложихме някои нови клаузи, които са свързани – сега Снежина Славчева ще ви обясни, с определени одиторски констатации и спазване на регламента. Затова се наложи да направим някои допълнения в самото споразумение.
Така че нека Снежина Славчева да разкаже накратко как ще ползваме инструмента за ДЖЕСИКА.
По отношение на публично-частното партньорство спешно трябва да се разработи ново законодателство за обществените поръчки. Аз знам, че в Агенцията за обществените поръчки вече работят по него във връзка с новата директива. Там ще бъдат вкарани съответните разпоредби, свързани с публично-частното партньорство, както е по директивата на Европейския съюз.
СНЕЖИНА СЛАВЧЕВА: По отношение на ДЖЕСИКА беше извършен одит от Европейската сметна палата. Получихме предварителния одитен доклад в средата на месец март. Направени са няколко констатации, като най-съществената по мнение на нашите одитори и след неформално консултиране на одиторите от Европейската комисия е свързана с излизането от инструмента.
Европейската сметна палата счита, че не е подробно разписано, че в анекса, който имаме към финансовото споразумение, имаме по-скоро опции, а не подробно разписани клаузи.
Нещата се получиха така, че ние получихме дори подписано споразумение от Европейската инвестиционна банка за удължаване на срока през април. Но се наложи да изискаме от тях допълнително преработване за включване на такива допълнителни клаузи за exit policy. В тази връзка проведохме инвестиционен съвет на 26 май. Почти са финализирани от страна на Европейската инвестиционна банка допълнителните клаузи. Предстои съгласуването от правната служба на Европейската инвестиционна банка и подписването в рамките на този месец на споразумението вече с тези разширени клаузи в exit policy.
По отношение на следващия програмен период е подписан договор с външен изпълнител от страна на Министерството на финансите за оценка на изпълнението на финансовите инструменти. Ние направихме вече встъпителна среща с изпълнителите. Помолихме за предварителни резултати на един по-ранен етап. След като получим предварителните резултати, ще изработим детайлната позиция по отношение на прилагането на финансовите инструменти, което ще бъде в по-големи подробности вече разписано в програмата при нейното следващо изпращане при влизане в официални преговори след получаване на първите коментари на комисията.
Предвиждаме между 16 и 17 процента от бюджета на програмата да бъде ползван като финансови инструменти.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Само да допълня по отношение на енергийната ефективност. Разработваме нов модел, само че имаме специална работна група, още не е приключила работата си. Искам да бъдат уточнени всички плюсове и минуси на този модел.
Наистина считаме, че общините биха били по-добрите бенефициенти и много по-добре би се управлявал проектът по този начин. И някои от проблематичните – нека така да ги нарека – спънки и проблематики, които възникнаха през този период, ще бъдат по този начин спестени. Но просто работната група още не е завършила работата си. Надявам се, че до края на месеца ще приключат, защото вече идва време да водим преговори и ние трябва да имаме точната позиция как ще управляваме тези около 300 млн. евро.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Господин Гуджеров, заповядайте за въпрос.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо министър, в медиите излезе информация, че Европейската комисия прави проверка на всички проекти за пътища, финансирани с евросредства. Ако може да ни запознаете с това дали проверката е приключила и какъв е резултатът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, министър Терзиева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Тази проверка се извършва по линия на оперативна програма „Транспорт” и сега не мога да ви дам конкретни данни по този въпрос. По нашата, която се прави в момента, нямаме още доклад. Работата за по-големите магистрали, както се писа във вестниците, например за „Тракия”, се извършва по оперативна програма „Транспорт” и сега няма как да ви дам тази информация. Просто нямам такава.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Госпожо Павлова, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Аз имам въпрос по тези програми, които за съжаление винаги биват пренебрегнати. А те все пак, макар и с малък бюджет, са важни. Това са за трансграничното сътрудничество. Може би да пропуснем презентацията, освен ако министър Терзиева не държи да ни направи презентация или въведение.
Моят въпрос е: каква е ситуацията с програмите от този програмен период, има ли риск да бъдат загубени средства по тези програми, предвид на това, че миналата година беше неизбежно да бъде такава ситуацията. Знаем проблемите, които имаме с партньорите, особено тези, които не са страни – членки на Европейския съюз. Там нещата се случват много по-бавно и трудно.
Така че моят въпрос е: Каква е ситуацията тази година и има ли риск за средствата?
И вторият ми въпрос е свързан с новите програми: Какъв е напредъкът по програмирането, кога реално ще са готови програмите и ще може да започне тяхната реализация? Като тук имам и подвъпрос: Какво се случва с програма „Дунав” като инструмент за реализация на Дунавската стратегия, как върви разработването? Защото това е програмата, за която чуваме малко и най-малко имаме напредък в реализацията на евентуално бъдещите проекти по нея.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Заповядайте, министър Терзиева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз накратко ще разкажа. Ние сме подготвили една презентация, но може да ви я изпратим, за да сте по-добре информирани.
По трите програми е направен анализ. Нямаме риск от загуба на средства за тази година. Само мога да ви кажа, че по трите програми са сключени общо 351 договора с бенефициенти на стойност около 82 млн. евро. Разплатеният финансов ресурс и по трите програми варира между 43 и 53 процента от бюджета на всяка програма или общо около 41 млн. 490 хил. евро. Разбира се, това са програмите за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия, Турция и Македония, за които нашето министерство е управляващ орган.
Отново повтарям, няма опасност от загуба на средства. По програмите за трансгранично сътрудничество с Румъния и Гърция, за които министерството е национален партниращ орган, е налице договориране на целия наличен финансов ресурс.
От гледна точка на българските партньори, които участват в проектите, следва да се отбележи, че размерът на средствата, които ще получат българските бенефициенти по програмата с Румъния, са около 98 млн. евро, от които вече реално са разплатени около 44 млн. евро и съответно българските бенефициенти по програмата с Гърция ще получат около 69 млн. евро, от които реално изплатени са 41 млн. евро.
В резултат на подписания на 6 март 2014 г. протокол за изменение на меморандума за разбирателство между Румъния и България се предвижда прилагане на процедура по наддоговаряне на програмния бюджет и по този начин ще се финансират допълнително още 18 проекта от резервния списък на обща стойност около 37 млн. евро.
По отношение на подготовката на бъдещите програми за трансгранично сътрудничество със Сърбия, Турция и Македония програмният процес вече е стартирал, програмите са в проект качени на сайта на министерството. В разработването на програмите участват, разбира се, и представители на Европейската комисия.
Към настоящия момент е налице една одобрена тематична концентрация на програмите в рамките на съвместните работни групи, като първите варианти, както казах, са качени и се надяваме, че в началото на юли ще ги внесем в Европейската комисия за консултации. Така че нашата амбиция е в рамките на установените с регламента срокове някъде към 22 септември да сме готови с всичките тези програми, които са общо на брой 12.
Може би да дам възможност на госпожа Дузова да доразкаже накратко за програма „Дунав”.
МАРИЯ ДУЗОВА: Благодаря, госпожо министър. Съвсем накратко ще допълня. Само бих искала да поправя госпожа Павлова, че за миналата година няма загубени средства по програмите. За първа година не се реализира загуба вследствие прилагането на правилото n + 3. Така че като изпълнение програмите от текущия период се изпълняват много добре. Вече са договорени средствата. В процедура сме по наддоговаряне на бюджетите на някои от програмите, с оглед на това да се гарантира пълно усвояване на средствата в края на програмния период.
Това, което трябва да се има предвид за тези програми, е, че те се реализират една година след останалите програми. Така че тук бенефициентите могат да разплащат разходи до края на 2016 г. Така че имаме достатъчно време за изпълнение на проектите.
По отношение на бъдещия програмен период. Както каза и министър Терзиева, работим в консултации с Европейската комисия. Имаше голямо забавяне от страна на Комисията по отношение на регламентите за тези програми, тъй като регламентите са отделни, специфични. Имаше доста дълги преговори с Комисията по отношение на броя на програмите, в които България да участва.
Благодарение на активната позиция на Министерството на регионалното развитие ще участваме в 12 програми, една повече от настоящия програмен период. Тоест ще участваме реално в две транснационални програми – програма „Балкани – Средиземно море”, която е чисто нова програма, и програма „Дунав”, която е също чисто нова програма. Такива няма в настоящия програмен период.
По отношение на програма „Дунав”. Консултациите по програмата продължават. Разбира се, в тази програма участват много държави, интересите са много. Към момента има определена тематична концентрация. Въпреки тежките дискусии, които протекоха в рамките на работната група за програмиране, програмата в работен вариант е публикувана на сайта на министерството, така че може да бъде публикувана за консултации със заинтересованите страни.
Продължават дискусиите и по стратегическата оценка, и по оценката за въздействие върху околната среда. Надяваме се, че ще успеем да се вместим в поставения срок от Европейската комисия и всички програми ще бъдат внесени към 22 септември, за да има реален шанс в началото на следващата година да отворим първите покани с набиране на проекти.
ПРЕДС. ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо Дузова.
Колеги, имате ли въпроси по отношение на програмите за трансгранично сътрудничество? Ако не, позволете ми от ваше име да благодаря на министър Терзиева и на екипа на Министерството на регионалното развитие и наистина да им пожелая успех при отпушване на програмата и освобождаване на спрените плащания.
Една информация за героично останалите до края членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Следващото заседание ще бъде в сряда от 14, 30 ч. съвместно с Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията, като темата ще бъде изслушване на министъра на транспорта.
Исках само да ви попитам, тъй като това заседание се води извънредно на база на свикването му на 8 члена на комисията, по принцип от 15,30 ч. е предвидено редовно заседание с изслушване на колегите от Министерството на земеделието и храните по Програмата за развитие на селските райони. Ние ще обединим двете заседания, но първа точка ще се разгледа съвместно с Комисията по транспорта. По втора точка ще останат само членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имаме и два законопроекта, които са ни разпределени. За ваша информация, единият е Законът за бежанците, а вторият е Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право. По Закона за бежанците се консултираме и с колегите от Вътрешната комисия, все пак те са водещи. Те събират становища на отделните институции. В момента, в който са готови и ни предоставят становищата, ние ще го гледаме. Ако има готовност, това ще бъде другата сряда.
По Закона за авторското право колегите от водещата комисия помолиха да изчакаме, защото те също се консултират и събират становища от всички организации, които имат отношение по Закона за авторското право, тъй като знаете, че той е доста деликатен и те най-вероятно няма да го гледат преди края на месеца. Така че и ние ще проявим разбиране. Все пак ние сме втората комисия и е добре да видим предварителните становища на водещата комисия.
Така че следващото заседание ще бъде в сряда от 14,30 ч., а от 15,30 ч. започваме с редовното заседание, като ще изслушаме и екипа на Министерството на земеделието и храните.
Искам да напомня за едно посещение на делегацията на Вътрешната комисия на Германския Бундестаг. Колегите от ГЕРБ, ако имат възможност, до петък да предоставят кой член на комисията би желал да участва във вечерята, която даваме от името на комисията.
Благодаря ви още веднъж за търпението. Благодаря и на екипа на министерството.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17 часа)
Стенограф:(БожанаПопова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА: (Деница Караджова)