---

СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ НА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ КОМИСИИ

I. В предложенията на гражданските организации, движения и граждани, постъпили в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, се изразява мнение за промени в начина на конституиране на Централната избирателна комисия и другите видове избирателни комисии, техните правомощия и отговорности. До голяма степен предложенията се повтарят по своето съдържание и могат да се обобщят по следния начин:
1. Създаване на постоянно действаща, деполитизирана изборна администрация.
В една част от становищата се предлага тристепенна професионална изборна администрация. Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да бъде според някои организации и движения постоянно действащ независим и политически неутрален избирателен орган със самостоятелен бюджет, като се премахнат партийните квоти при конституирането й. Също така има предложения комисиите да са отворени за гражданско участие на всички нива на изборната администрация - от национално до местно ниво. В ЦИК да имат равноправно участие представители на гражданското общество с квота от 50 % или да се допусне гражданска квота в СИК, РИК, ОИК, ЦИК с възможност за пълен контрол на изборния процес. Подчертава се необходимостта от създаване на независими наблюдаващи структури или постоянно действащ граждански борд към ЦИК.
Има становища съставът на ЦИК да бъде редуциран например до 9-11 души, като се регламентират в комисията равни квоти на законодателната власт и президента и съставът да се обновява на ротационен принцип. Изказват се идеи за постоянен и временен състав на районните и общинските избирателни комисии и постоянен състав на СИК. За СИК се предлага състав от 5 души - председател, секретар и трима членове на комисията.
За повишаване на административния капацитет на избирателните комисии на различните нива се предлага в тях да участват представители на съдебната власт - съдии или прокурори. Предлага се и отделяне на изборния процес от местната и областна администрация.
В случай че не се възприеме премахването на партийните квоти при формиране на комисиите една част от организациите и движенията предлагат партиите, получили повече от едно на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори също да имат право на по един свой представител в ЦИК. Други организации и движения предлагат парламентарно представените партии и коалиции от партии да имат равен брой членове в ЦИК, РИК, ОИК и СИК. При запазване на сегашния законов ред да се гарантира равнопоставеност на парламентарно представените с извънпарламентарно представените партии и коалиции от партии при съставяне на СИК.
Освен за премахване на квотния принцип в СИК, ОИК и РИК има и предложение за въвеждане на принцип на случайно избиране –например от дирекция ГРАО да се направи програма, с чиято помощ да се изтеглят случайни граждани, които да преминат обученията за членове на съответната комисия. В РИК и ОИК да бъдат включвани и представители на НПО, които да участват като обучители на съставите на СИК на регионално ниво.
Направено е и предложение шестима от членовете на ЦИК,РИК,ОИК и СИК да се избират от първите шест най-добре представили се участници на последните парламентарни избори, а петима от членовете да се избират чрез жребий от участниците в предстоящите избори. Председателят и говорителят на комисиите да се избират измежду шестимата членове, а заместник - председателят и секретарят измежду петимата членове, като всички се определят чрез жребий.
С оглед повече прозрачност в дейността на изборната администрация се предлага към ЦИК да се сформира Обществен съвет от представители на регистрираните за наблюдатели неправителствени организации, като в работата на комисията вземат участие със съвещателен глас и представители на всички регистрирани за дадения вид избор партии, коалиции от партии и независими кандидати. Има и предложен вариант цялата дейност, свързана с произвеждане на избори да се осъществява от Обществен съвет, вместо от избирателна комисия.
2. Изисквания към членовете на избирателните комисии, права и задължения.
В почти всички становища се подчертава необходимостта в съставите на избирателните комисии да бъдат включени експерти с високи професионални качества. Предлага се членовете на Централната избирателна комисия да бъдат избирани чрез ясен и прозрачен регламент и след открито публично изслушване, на което да представят експертните си познания.
2.1. Посочва се, че членовете на избирателни комисии трябва:
а) да декларират конфликт на интереси, като се въведе ограничение за извършване на друга професионална дейност по време на мандата им, съответстващо на ограничението за народни представители;
б) най-малко 1/5 от състава на ЦИК да не са юристи;
в) да не членуват в политически партии и да са завършили висше образование.
2.2. Предлага се правомощията и дейността на ЦИК да се разширят, като:
а) комисията предлага на Министерския съвет план-сметката за изборите;
б) се повиши контролът при техническото изработване и отпечатване на изборните книжа (бюлетини, протоколи, печати и т.н.) с възможност за налагане на административни наказания;
в) се създаде обучително звено за ефективно обучение на изборната администрация;
г) се провежда по-дълга и пълноценна разяснителна кампания;
д) се въведе обжалваемост на актовете на ЦИК от широк кръг субекти, включително от отделен избирател;
е) се предвиди задължително произнасяне на РИК и ЦИК по жалби на граждани в изборния ден;
ж) се публикуват стенограмите от заседанията на ЦИК в разумен срок, без редактиране и незабавно публикуване на видео-записите (архив) от заседанията;
з) гласуването на всеки член на ЦИК се отразяване поименно в протоколите за вземане на решения;
и) се публикува информация за отсъствията на членовете на ЦИК от заседания;
к) се определи ясен регламент за водене на публичния регистър на жалбите и сигналите.
2.3. Предлага се да се въведат ясни правила за определяне на възнагражденията на членовете на избирателните комисии, както и увеличаване на възнаграждението на членовете на СИК.
II. В съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права, прието на 16-18 юни 2011 г., е посочено, че на всички нива избирателните комисии са назначавани след номинации от политическите партии, но не съществуват гаранции, че номинираните от опозицията ще бъдат включени в ръководните позиции на избирателните комисии, което води до опасения относно възприемани пристрастия на комисиите. Създаването на ЦИК, която да администрира всички видове избори, с пет годишен мандат, е приветствана стъпка. Въпреки това е отбелязано, че трябва да бъде обмислено „осигуряването на постоянен състав на ЦИК, който да работи на пълен работен ден, както и независим бюджет. Това би допринесло за натрупването на капацитет и институционална памет и би позволило на ЦИК да разработи и предложи нужни подобрения и поправки значително преди изборите“. Заслужава внимание и обстоятелството, че „някой независими кандидати, както и новосформирани по-малки партии изразиха своята неудовлетвореност заради това, че не са представени в избирателните комисии”. За запознаване с компетентността на избирателните комисии мисията е посетила няколко от задължителните обучителни модула и е забелязала, че те са далеч от това да бъдат еднакви, варират като качество и често са кратки откъм времетраене. Много от събеседниците на мисията са изразили безпокойство, че заради голямото текучество на съставите на СИК до последния момент много от членовете е нямало как да бъдат обучени.
III. В окончателния доклад на мисията на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. е изразена загриженост за липсата на независимост на РИК и СИК, като е посочено, че 30 от 31 председатели на РИК са номинирани от бившата управляваща партия. Отбелязва се, че ЦИК следва да приема ключови решения за осигуряване на еднаквото, правилно и своевременно прилагане на изборното законодателство, включително по съществени логистични въпроси. Препоръчано е Централната избирателна комисия да определя правилата за производство и разпространение на бюлетините и да контролира прилагането им. Изразено е становище, че трябва да се преразгледа правната рамка с цел да бъде изрично установено правото на обжалване пред компетентен орган на всички решения, свързани с изборите. Посочено е, че обучението на членовете на избирателните комисии трябва да се подобри, като особено се акцентира върху преброяването и попълването на протоколите с резултатите, както и да се повиши обучението на избирателите.
IV. Съгласно Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) изборният процес следва да се управлява по прозрачен начин от безпристрастни и независими избирателни комисии, като изборната администрация не трябва да бъде политически поляризирана. Централната избирателна комисия трябва да бъде постоянна, като в нея следва да има поне един представител на съдебната власт или юрист, както и представители на партиите или коалициите, представени в парламента или които са спечелили, определен процент гласове, които да са специалисти по изборни въпроси. Партиите да са равно представени в избирателните комисии или да могат да наблюдават работата им. Равенството може да се тълкува буквално или да се приложи пропорционален принцип. Органите, назначили членовете на комисиите, не трябва да могат свободно да ги отзовават. Заседанията на комисиите да бъдат отворени за всички, включително и за медиите. Компютърните зали, факсове, телефонни връзки, скенери да бъдат достъпни за проверка.

V. Практиката в другите европейски държави, като Финландия, Швеция, Чехия, Германия, Австрия, Хърватия, Унгария, Словения, Естония, Литва, Латвия, Испания и Португалия показва, че в повечето държави се сформира централен избирателен орган с различни наименования - Национална или Държавна избирателна комисия, Централен избирателен комитет и други. Дейността на този орган се подпомага от администрация, административна служба, изборни бюра или експертни съвети. Финансирането на дейността е осигурено от държавния бюджет. Съставът на централния орган включва председател, заместник - председател и членове, като в повечето случаи съставът е до осем членове и има определен мандат. Различна е практиката относно лицата, които се предлагат за членове на централните комисии - представители на съдебната система, университетски преподаватели, представители на Сметната палата, съветник на министъра на правосъдието и други. В рамките на мандата централният орган в повечето държави е постоянно действащ.
В Швеция има централен избирателен орган, който носи цялата отговорност по въпроси, свързани с изборите. Създава се и Съвет на общинската администрация, като регионален орган за изборите, който е отговорен в съответната област/окръг по всички въпроси, свързани с изборите. Във всяка община има избирателна комисия, която е изборният орган на местната власт, отговорен за съответната община за всички въпроси, свързани с изборите. Централният избирателен орган е постоянна агенция към правителството и се управлява от съвет, състоящ се от председател, четирима членове и трима заместници. Членовете на съвета се назначават от правителството за срок от четири години. Съветът трябва да гарантира широка политическа и гражданска подкрепа. На практика, обаче, председателят на управителния съвет на изборния орган досега винаги е бил съдия, като сред останалите членове има представители на частния сектор, правителствените агенции и академичните среди. Заместник-член на съвета е бил и член на Европейския парламент.
В Австрия Централната избирателна комисия се състои от 11 членове - 9 членове назначени от партиите, предствени в парламента и двама съдии, назначени от министъра на правосъдието. Не е постоянно действащ орган и няма собствен бюджет.
В Чехия има постоянен орган Държавна избирателна комисия, като при избори за Камарата на депутатите и за Сената Министерството на вътрешните работи е централен държавен административен орган.
В Германия Федералната избирателна комисия се състои от Федерален упълномощен служител за изборите, който е председател на комисията, както и осем други членове. Федералният упълномощен служител и Федералната избирателна комисия са отговорни за организирането и провеждането на изборите за Бундестаг и европейските избори на национално ниво.
Федералният упълномощен служител за изборите и неговите заместници се назначават от Федералното министерство на вътрешните работи за неопределен период от време. По традиция длъжността Федерален упълномощен служител за изборите се възлага на председателя на Федералната статистическа служба. Федералната избирателна комисия продължава да съществува след провеждане на съответните избори, но се разпуска най-късно до края на изборния мандат. Членовете на Федералната избирателна комисия се предлагат от партиите и се назначават от федералния упълномощен служител за изборите.
В Естония функционира Национална избирателна комисия, която се назначава за четири години. Комисията получава техническо и административно осигуряване от канцеларията на парламента на Естония. Отделът за организиране и провеждане на изборите се състои от четирима държавни служители. Освен това се формира Секретариат за всеки изборен период. Комисията се състои от седем членове двама съдии, съветник на министъра на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, длъжностно лице от Държавната сметна палата, определено от председателя на палатата, прокурор, определен от главния прокурор, служител от канцеларията на парламента, определен от генералния секретар на парламента и длъжностно лице от Държавната канцелария, назначено от държавния секретар.
В Хърватия има отделен Закон за Държавната избирателна комисия. Според този закон комисията е постоянен, независим държавен орган, който осъществява дейността си в съответствие със законодателството, регламентиращо избора на депутати в хърватския парламент, на президента на Република Хърватия, на членове на представителните структури на органите за местно и териториално (регионално) самоуправление, ръководителите на общини, кметовете, областните префекти (наместници) и кмета на град Загреб, на членовете на съвети и представителите на националните малцинства в органите за местно и териториално (регионално) самоуправление, и провеждането на държавни, местни и консултативни референдуми. Председателят на комисията се избира след публична покана. В периода на изпълнение на задълженията си председателят, заместник-председателите и членовете на комисията не могат да изпълняват никакви други професионални задължения, както и никакви други задължения, които биха поставили под въпрос безпристрастността им, биха увредили моралната им безупречност и публичната им репутация, както и никакви задължения, които биха повлияли на възникването на обстоятелства, свързани с конфликт на интереси.
В Унгария Националната избирателна комисия се формира преди провеждане на избори. Петимата членове и заместник-членовете на Националната избирателна комисия се избират от парламента по предложение на министъра, отговарящ за провеждането на изборите, като се взимат под внимание препоръките на партиите. Има и делегирани членове на избирателни комисии.
В Словения Държавната избирателна комисия се избира от Народното събрание за срок четири години и се състои от председател, петима членове и техните заместници. Председателят и заместник-председателят на Държавната избирателна комисия се назначават измежду съдиите от Върховния съд. Двама членове и двама заместници от Държавната избирателна комисия се назначават измежду правни експерти. Трима членове и заместници на членовете на Държавната избирателна комисия се назначават по предложение на групи от депутати, като се взема предвид пропорционалното представителство на политическите партии. Държавната избирателна комисия има кворум ако всички членове или техните заместници са налице. Държавната избирателна комисия има кворум, ако на мястото на всеки отсъстващ присъства заместник. Председателят може да бъде заместен само от негов заместник. Избирателните органи вземат решение с мнозинство от гласовете на всички членове. В случай, че не е взето решение в резултат на паритет на гласовете за и против, председателят на Държавната избирателна комисия има решаващ глас. Ако избирателната комисия не успее да постигне своевременно решение от важно значение за провеждането на изборите, председателят на избирателната комисия взема решение. Представители на листите на кандидатите могат да присъстват в районните избирателни комисии и в Държавната избирателна комисия. Представителите и попечителите на списъците на кандидатите могат да информират председателя на изборния орган за всякакви нередности.
В Испания Централната избирателна комисия е постоянно действащ орган, състоящ се от осем съдии от Върховния съд, определени чрез жребий от Генералния съдебен съвет, пет университетски преподаватели по право, политология или социология на активна служба, назначени по общо предложение на партии, федерации, коалиции или групи избиратели, представлявани в камарата на конгреса. Назначенията се извършват в деветдесетте дни след учредителното събрание на Конгреса на депутатите. Когато не са направени предложения за лицата в рамките на срока Бюрото на Конгреса на депутатите, след изслушване на политическите групи на камарата, определя тези лица, като се взема предвид пропорционалното представителство на групите в Конгреса. Определените членове се назначават с кралски указ и остават на поста до встъпването в длъжност на новата Централна избирателна комисия в началото на следващия парламент. Членовете избират от работещите в съдебната система председателя и заместник-председателя на комисията на учредително събрание, което трябва да бъде свикано от секретаря.
В Португалия има Национална избирателна комисия, която е постоянно действащ орган и се състои от 10 членове. Шестима членове се предлагат от парламентарно представените партии, трима членове се назначават от правителството, като председател на комисията е съдия от Върховния съд.
В Литва има Централна избирателна комисия, като постоянно действащ орган, със срок четири години. Комисията се състои от председател, трима юристи, избрани измежду шестима кандидати, предложени от министъра на правосъдието, трима юристи, избрани измежду шестима кандидати, предложени от адвокатурата, и лица, предложени от партиите, получили мандати в многомандатните изборни райони.
В Латвия Централната избирателна комисия е постоянно действаща и се състои от 9 членове. Председателят и 7 членове се избират от Сейма и един съдия се избира от пленума на Върховния съд.
По различен начин е уреден въпросът относно определяне на възнагражденията на членовете на централния избирателен орган. В някои страни се обвързва с възнагражденията на Конституционния съд, като в извънизборния период заплащането е между 5 и 10% от това, което е по време на избори. Друг вариант е определяне на месечно или почасово възнаграждение.
В европейското законодателство няма забрана членовете на централния избирателен орган да членуват в политически партии. В повечето случаи избирателните комисии нямат право да предлагат актове относно изборното законодателство, както и да инициират разследване срещу нарушителите на изборните правила. В Естония комисията постоянно анализира текущото законодателство и нормативната рамка и може да предложи инициирането на необходимите промени, например чрез конституционната комисия. В Словения Държавната избирателна комисия участва в изготвянето на изборното законодателство с предложения и становища. В Хърватия комисията представя становища за допълнения в изборното законодателство. Правомощията на повечето избирателни комисии съвпадат с тези на Централната избирателна комисия в България. При някои от европейските избирателни комисии са включени и функции, свързани със създаването и поддържането на регистри на избирателите. В Швеция централният избирателен орган изготвя избирателните списъци, картите за гласуване, бюлетините и другите изборни материали. В Унгария Националната избирателна комисия разработва единно тълкуване на правните норми и единна правна практика по отношение на изборите, като гледната точка представлява директива, не подлежи на обжалване и трябва да бъдат публикувана.
Административната помощ се осигурява от Министерството на правосъдието, което провежда и обучения на членовете на избирателни комисии. В Чехия, Австрия, Кипър, Дания Министерството на вътрешните работи координира изборите и отговаря за произвеждането им.

VI. Предложения за решение:
1. Централната избирателна комисия да се създаде като независим държавен орган с постоянен състав и определен мандат. Комисията да е професионална и деполитизирана. Комисията да се подпомага от изборна администрация, експертна, професионална и политически необвързана, която да се назначава по реда на Закона за държавния служител, съответно Кодекса на труда.
2. Може да се обсъди намаляване на състава на ЦИК ако тя бъде постоянно действащ орган и членовете й бъдат професионално ангажирани само в нейната работа.
3. Съставът на ЦИК може да се формира например чрез равни квоти на Народното събрание, президента и Министерския съвет. Друго възможно решение е равни квоти да имат само Народното събрание и президентът, като е възможно членовете на комисията да се избират и само от Народното събрание. Може да се предвиди представители да имат и съдебната власт и адвокатурата. На неправителствените организации също може да се предостави право да изберат член на комисията.
Номинирането да става въз основа на ясно определени правила, като членовете се избират, съответно назначават след публично изслушване и преценка на професионалните качества на кандидатите. Членовете на комисията да се обновяват на ротационен принцип по подобие на Конституционния съд, за да има приемственост. Членовете на комисията да встъпват в длъжност след полагане на клетва.
Председателят, заместник-председателите и секретарят на ЦИК могат да се предлагат предварително от съответните квоти или да се избират например с две трети мнозинство измежду членовете на комисията на първото им заседание.
4. Да се обмисли дали не е разумно районните избирателни комисии да се състоят от постоянен и временен състав. Временният състав да се състои от членове, назначени след консултации, които да участват в работата на комисията само по време на избори.
5. Председателят, заместник-председателите и секретарят на избирателните комисии да не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии.
5. Към ЦИК да се създаде обучително звено, което да осигурява обучението на членовете на РИК, ОИК и СИК. Да се разработи план за обучение, което да се провежда значително по-рано с оглед повишаване на професионалната компетентност на членовете на избирателните комисии.
6. Да се създаде граждански борд към ЦИК, който да наблюдава дейността на комисията и да участва при вземането на решения със съвещателен глас.
7. Начинът на определяне на възнагражденията на РИК, ОИК, СИК да се регламентира в кодекса.
8. Ако се приеме решение за предварителна регистрация на избирателите, ЦИК да поддържа изборен регистър при взаимодействие с ГД ”ГРАО”.
9. Централната избирателна комисия да изготвя и съгласува с Министерския съвет план-сметката за изборите при ясна процедура и срокове.
10. Решенията на всички избирателни комисии да подлежат на съдебен контрол.
11. Заседанията на комисиите да бъдат отворени за всички, включително и за медиите.
12. Видео-записите (архив) от заседанията на комисиите да се публикуват незабавно.
13. Централната избирателна комисия да осъществява цялостния контрол по техническото изработване и отпечатване на изборните книжа, като налага и съответните наказания. Централната избирателна комисия да определи правилата и да контролира прилагането им.
14. На ЦИК би могло да се възложи да извършва анализ на изборното законодателство с предложения за усъвършенстването му.