Стенограма от заседание на комисията

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС




П Р О Т О К О Л

№


На 4 юли 2013 г., /сряда/ от 15.00 часа в зала «Запад» на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект за нов изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на ЦИК относно проблемите при прилагането на Изборния кодекс, включително при организацията и произвеждането на президентските, местните и парламентарните избори, както и предложения за промени в изборното законодателство.
2. Обсъждане на предложения за осигуряване на равнопоставеност на участниците в изборния процес и при регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети.
3. Доклад на комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за постъпилите предложения от неправителствени организации и граждани.
4. Разни.

Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

/ Начало 15.05 часа /

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, има кворум за днешното заседание. Отсъства само един от членовете на Комисията. Това е господин Явор Нотев, който ще се присъедини по-късно към обсъждането.
Преди да приемем дневният ред да кажа, че сме поканили и Централната избирателна комисия. Тук е нейния председател госпожа Медарова и членовете на Централната избирателна комисия. Благодаря, че приехте нашата покана.
Предварително сме обявили дневния ред. Има ли колеги предложения или забележки по него? Ако няма, предлагам да го гласуваме и да го приемем.
Който е за, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Раздали сме ви материали. Това е пълния доклад с предложенията на гражданските организации и движения за промени в Изборния кодекс и една таблица, която съдържа всички предложения на граждански организации и на граждани. Ако ЦИК проявяват интерес може да ви представим по един екземпляр от предложенията на хората за промени в Изборния кодекс. Предполагам, че ще ви бъде интересно да видите тяхното мнение.
Първата точка от дневния ред е изслушване на Централната избирателна комисия, относно прилагането на Изборния кодекс, включително на президентските, местните и последните парламентарни избори, както и вашите предложения като хора, които бяха ангажирани с организацията на изборния процес за предложения за промени в изборното законодателство.
Предполагам, че госпожа Медарова ще пожелае да направи изложение.
КРАСИМИРА МЕДАРОВА: Аз искам да ви благодаря за поканата. Считам, че членовете на Централната избирателна комисия имат какво да предложат и с какво да подпомогнат вашата работа. Само че аз няма да направя предложения в конкретика. Ще предоставя това на моите колеги. Предварително с решение на Централната избирателна комисия сме разпределили как ще бъде направено изложението. Подготвили сме и копия от официалните становища, които в течение на нашия мандат като комисия сме изпратили до съответните органи.
Госпожа Сидерова – зам.председател на Комисията, госпожа Сапунджиева, господин Владимир Христов ще направят изложение по въпросите относно прилагането на Изборния кодекс и от опита, който ние имаме от произведените избори.
Още веднъж ви благодаря за поканата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
И аз ви благодаря, че се отзовахте. За нас ще бъде полезно да чуем и вашето мнение. И ако имате в писмен вид мнения, предложения, забележки за нас ще е полезно да ги получим и да ги съобразим в изписването на конкретните текстове на новия Изборен кодекс. Така че давам думата на госпожа Сидерова.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми присъстващи на това обсъждане, Централната избирателна комисия на вчерашното си заседание обсъди поканата на Народното събрание за участие в това заседание във Временната комисия по изработване на нов Изборен кодекс. На своето заседание Централната избирателна комисия реши отново да предостави на Народното събрание тези становища и свои виждания по действието на нормите на Изборния кодекс, които ние бяхме подготвили още през 2011 г. след произвеждане на изборите за общински съветници и кметове и за президент на Републиката, както и след произвеждане на референдума в началото на тази година и в тези становища, които бяхме подготвили по повод на подготвени законопроекти за промени в Изборния кодекс. Ние ще ви ги връчим да ги имате отново. За съжаление те не бяха отчетени от предишното Народно събрание и ние не получихме отзив на нашите желания да се срещнем и да разговаряме по тези въпроси. Надяваме се, че сега ще разгледате подробно становището на хората, които прилагат закона и могат да дадат всъщност своите изводи по неговите действия. Част от тях може би не са актуални и вече са отчетени, но има и становища, които не могат да бъдат отчетени при изработката на нов Изборен кодекс.
На вчерашното си заседание ние не успяхме, поради краткото време да ви изготвим писмено становище по произведените избори и действие на нормите на Изборния кодекс, в частта за избори на народни представители, но набелязахме някои основни моменти, на които искаме да обърнем вниманието на вас като хора, които ще изработват този проект.
На първо място, ние считаме, че в Новия изборен кодекс или промените, които ще приемете трябва да влезнат група проблеми, които ние определяме като организационно-технически, които са свързани както с действията на изборната администрация, така и с действията на органите, които организират и осигуряват организационно-техническата подготовка на изборите.
Виждането на Централната избирателна комисия е, че в Изборния кодекс съществува непълнота на някои от действията, които се осъществяват по произвеждане на изборите.
На първо място, малко вървим и по логиката на кодекса. Това са проблемите с организационно-техническата подготовка. Няма определение какво представлява организационно-техническата подготовка. Няма достатъчно ясни норми за финансирането и разпределението на функциите между органите на централната власт, областните управители и органите на местната власт. Всъщност в тази част са доста семпли нормите. Досега във всичките тези години, когато са се произвеждали избори се е действало по принципа на обичайното право. Това което се е правило от тези органи се прави без да има строга уредба.
Вие видяхте, че се появи и един проблем по време на изборите през 2013 година, който ярко постави липсата на такива норми. Например неизползваните изборни книжа и отчетността при производството и разпределението на изборните книжа и отговорностите. Това е само като пример.
Освен това за съжаление частта в Изборния кодекс, която урежда новите и частичните избори особено, не е достатъчно доразвита и с последните промени, които бяха направени през февруари 2013 г. останаха неуредни въпроси и едно общо препращане, което създава трудности при прилагане на различните срокове за частични и за общи избори за различни действия, които не са уредени в чл.280. Считаме че тази част иска доработка. Ние знаем и сме видели, че е имало такъв законопроект предложение в предишното Народно събрание и е хубаво да бъде отчетено и тези норми да бъдат също доразвити.
При промените, които се извършиха през 2013 г. за съжаление няма съгласуване между сроковете. В някои от нормите например сроковете за регистрация на народни представители, ще говоря за тях, по-пресен ми е примера. Но за съжаление сроковете за регистрация и за други избори. Например регистрацията за кандидатите за народни представители, предложени от партии и коалиции се извършва в 32 дневен срок. Докато самата регистрация на независимите кандидати в 35 дневен срок. Това създава една неравнопоставеност.
Освен това има норми в кодекса, които определят този срок като 35 дневен. Има норми, които го определят като 32 дневен. Трябва да се съгласуват задължително тези разпоредби, защото създават двусмислие и трудност по прилагането им.
Считаме също така като Централна избирателна комисия, че част от нововъведенията през 2013 г. до голяма степен доведоха до затрудняване на изборния процес. А и какво имам предвид.
Въвеждането на нови видове списъци, които се водят от секционните избирателни комисии. Особено се затрудни работата на секционните избирателни комисии, където на всички е ясно, че хората са със сравнително малка подготовка и там не могат да влезнат високо квалифицирани хора, а влизат всички граждани с всякакво образование, с различни степени на образование. И подготовката, която колкото и да се оказва пред избори, не може да запълни тези трудности или да отстрани тези трудности на Кодекса.
В начина на създаване на протоколите на секционните избирателни комисии и нормите, които определят недействителността и действителността на бюлетините, както и какво се вписва в протокола и как се отчитат гласовете, също има нестиковка и несъгласуваност. По различен начин се определят видовете недействителност, по различен начин се определя броенето. А в протокола също се получава трета разлика.
Вие видяхте, че ние положихме старание да изправим тези на пръв поглед недостатъци, но според нас те трябва да получат и своята законодателна уредба.
Друго наше становище е, че в протоколите, които изготвят секционните избирателни комисии и протоколите, разбира се на районните комисии, които ги възпроизвеждат с много малко данни, добавени до тях, има излишни данни, които не представляват изборен резултат и с нищо не повлияват изборния резултат. Изискването за вписване на различните видове декларации, на различните видове списъци. Какви лица са присъствали по време на изборите – застъпници, наблюдатели, представители на политически партии и коалиции. Според нас тези нововъведения утежняват воденето на протокола.
Само едно сведение. По същество протоколите, данните които ние групирахме в 14 пункта са с 35 пункта. Като 14-тия пункт има толкова подточки, колкото са кандидатските листи. Това е една огромна работа, която се върши от секционната избирателна комисия след 13 часов работен ден, през който са произвеждали избори. През цялото време са влизали избиратели. Извършвана е проверка на тяхната легитимация. Следене процеса на гласуване, реда в залата и другите действия, които са известни на вас.
Още нещо, което също Централната избирателна комисия счита е, че следва да се преосмислят нормите за образуването на секциите в чужбина и някои от правилата за гласуването извън страната, за подаването на заявления, за отчитането на заявленията. И сега вече ще дам думата на колегата Сапунджиева, тъй като тя разви това становище и то беше възприето от нас като Комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Сидерова, да поканя госпожа Маркова и проф. Калинов.
Заповядайте госпожо Сапунджиева.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Благодаря ви госпожо Манолова. Аз искам да обърна внимание и да допълня изложението на колегата Сидерова, затова, че Изборния кодекс стана много тежко формализиран. Разбира се, вие като народни представители и хора, които взимат политическите решения ще решите, дали Изборния кодекс ще остане толкова тежко формализиран и за тези неща, за които в края на изложението си говори колегата Сидерова, но считам, че възнаграждението на секционните избирателни комисии, на районните избирателни комисии и на общинските избирателни комисии, следва да бъде определено в закона, за да не се дава възможност, съобразно политическата конюнктура различни правителства да заделят средства според своето виждане за възнаграждение на тези комисии. И по този начин да се дава възможност за различни видове спекулации по този въпрос. Разбира се, някои не са лишени от основание. Ще дам за пример несъответствието на нормите в Изборния кодекс, които регламентират, че членовете на районните избирателни комисии и на общинските избирателни комисии следва да са лица с висше образование. И в същото време давам за пример възнагражденията, които съобразно план сметката беше принудена Централната избирателна комисия да определи на членовете на общинските избирателни комисии за изборите през 2011 г., което средно беше в размер на 300 лева.
Разбирате, че едно такова възнаграждение е за лица с висше образование. Освен това такова, каквото е изискването на Кодекса, това да бъдат предимно лица с юридическо образование. Знаете, че нито един адвокат или юрист с добра практика не би зарязал работата си за месец и половина, два, за да отиде да работи в общинската избирателна комисия за възнаграждение срещу 300 лева. Естествено това се отразява върху качеството на работа в общинската избирателна комисия.
По същия начин възнаграждението на секционните избирателни комисии, заделяйки една конкретна сума за възнаграждение на секционните комисии, ние сме принудени да плащаме едно не високо възнаграждение за един труд от 48 до 52 часа, който членовете на секционните комисии полагат без прекъсване денонощно. Защото 30 лева е средното възнаграждение. А те встъпват от деня преди изборите, когато се зареждат секционните избирателни комисии с изборни книжа и материали. След това на другия ден в шест часа трябва да се явяват в секцията и до предаването на протоколите, знаете особено в София какви огромни опашки се образуват и в резултат на което се случва така, че някъде даже се захвърлят книжата и материалите, защото хората са безкрайно уморени за едно нищожно възнаграждение. И с това мотивирам искането, възнагражденията на комисиите да бъдат уредени в закона, така както това е решено за членовете на Централната избирателна комисия.
По отношение на гласуването в чужбина считам, че в потвърждение на казаното, на това че организационно-техническата подготовка е възложена на Министерство на външните работи, без да е разписано в кодекса и да е ясно, какво прави Министерство на външните работи. Освен тези няколко норми, които се намират в чл.44 на Изборния кодекс, дава се възможност на множеството дипломатически и консулски представителства в страната, които имат правомощия да получават заявленията на гражданите извън република България, които искат да гласуват на база на собствена преценка, без ясни критерии, те да преценяват кое заявление е валидно и кое не. В резултат на което през последните избори през 2013 г. над 10 500 заявления, подадени от български граждани в чужбина, 9500 в Република Турция са обявени за невалидни. Това е довело до неразкриване на секции в чужбина. В резултат на което се налага множество български граждани, които желаят да упражнят правото си на глас, да упражнят това в разкритите по-малко секции и след това се стига до обжалване на резултатите в Конституционния съд на Република България, който казва, че могат да гласуват само 943 гласоподаватели. Ще гласуват повече, когато Външно министерство не разкрива секции при неясни критерии и решава, че заявленията са невалидни.
Аз си направих труда да изследвам на какво основание са определени тези заявления за невалидни и какво беше моето безкрайно учудване, когато установих, че това е в резултат на това, че няма посочен адрес на населеното място. Ако може някой от тук присъстващите да ми каже в колко села в България има улици и номер. В населените места, които са от по 200 – 300 жители, където няма улица и номера, ние не може да твърдим, че там има непълен адрес, защото няма улица и номер, просто защото такива там няма.
Така че не може на базата на такъв критерий, ние да кажем тези заявления са невалидни и не отговарят на изискването на закона. Това е чисто субективен критерий и не бива това да се допуска. Трябва много подробно да се разпише в Изборния кодекс, кое заявление е валидно и кое не е валидно.
Другият проблем, който срещнахме, това е във връзка с това колко заявления могат да се подават в едно писмо или в една куриерска пратка. Напълно нормално и логично е едно семейство, което се състои от четири човека, при тежките разходи имахме множество сигнали и жалби от граждани в Кипър, включително и в САЩ, които реагираха за това, че една поредна пратка или една куриерска пратка е 3,5 евро. Това означава, че всеки член на семейството, който има право да гласува, трябва да плати тези пари, вместо да се изпратят заявленията в едно писмо или в една пратка. Така че това следва да се регламентира.
Освен това не е тайна за никого и това трябва да си го кажем ясно, че всъщност гласуването в чужбина се организира от българските общности там. Така че те също поставят този въпрос и биха искали, организирайки гласуването на българите в чужбина, особено разкриването на секции за гласуване в чужбина, да става при по-облекчен режим.
Освен критерий 20 заявления, 100 заявления за втора секция в дипломатическо и консулско представителство и 1000 заявления за всяка следваща секция, това са все правила, които утежняват гласуването на българските граждани в чужбина. Поставят ги в неравностойно положение спрямо българските граждани. Видяхте какво се случи в Лондон.
Също така на база на субективната преценка на дипломатическите и консулските представители имаше голям спор в Лондон, дали Тотнъм е квартал, отделно населено място или е част от Лондон. Едните твърдяха едно. Дипломатическите и консулските представители твърдяха друго. В резултат на което се стигна до там, че в Лондон в една секция да гласуват 2400 човека. И ако Конституционния съд, спазвайки своята практика тръгне да разглежда този въпрос, при това положение, той би следвало да каже, че в Лондон тези хора, които са гласували над 943 в една секция, техния глас е недействителен при положение, че такова изискване в действащия в момента Кодекс няма. Това са все сериозни проблеми. И не случайно надигат глас българите в чужбина. Ние комуникираме и с тях. Но основно това са въпроси, които трябва да се решат от законодателя по отношение на изборното законодателство.
Разбира се, ние имаме още множество проблеми, които сме установили по отношение на прилагането на кодекса. Няма да се спираме по-подробно на другите аспекти, които касаят политическо решение, защото ние сме една администрация, която няма да навлиза в тези дебри на кодекса. Това са правила, които са предоставени по закон и конституция на народното представителство. Вие ще решите тези въпроси. Отделни детайлни въпроси, които сме срещнали като проблем в приложението на Изборния кодекс ще ги предоставим писмено.
Но бих искала да обърна внимание на нещо, което също така затруднява работата на Централната избирателна комисия. И това е записа в Изборния кодекс, че се създава администрация, която подпомага дейността на Централната избирателна комисия. Но видите ли, тази администрация се подчинява на Закона за администрацията.
Личното мое тълкуване, което част от колегите в Централната избирателна комисия не споделят е, че не може администрацията, която обслужва независимия орган – Централна избирателна комисия, да се подчинява на Закона за администрацията, тъй като Закона за администрацията, според мен е направен за администрацията в изпълнителната власт.
Освен това 14 човека, как да ги разпредели Централната избирателна комисия, така че да има повече експерти, които да подпомагат нейната работа. Аз ще споделя с вас. Ние имаме главен секретар, главен счетоводител, старши счетоводител, финансов контрольор. Това са все длъжности, които на практика се занимават с бюджета, а не подпомагат работата на Централната избирателна комисия. Не бих си позволила да апелирам за увеличаване щата на тази администрация в тези тежки условия на криза. Но бих помолила, ако остане администрацията в новия Изборен кодекс, да се запише, че правилата за работа на администрацията се определят с Правилника за работата на Централната избирателна комисия, което да даде възможност на Централната избирателна комисия да приложи по-голяма гъвкавост по организацията на своята администрация, която ще подпомага нейната работа.
Благодаря ви. Казах, че имаме още много бележки и ще ви ги представим в писмен вид, за да може и другите колеги да вземат отношение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря ви госпожо Сапунджиева.
ВЛАДИМИР ХИРСТОВ: Благодаря за поканата. На няколко неща искам да обърна внимание, тъй като мисля, че ако останат тези текстове ще продължи да има същите проблеми. Най-тежкия проблем, който сме имали при кампанията 2011 г. и кампанията през 2013 г., са така наречените забранителни списъци. Въпреки че с изменението от тази година в Изборния кодекс се въведоха двата текста чл.48а и чл.48б, които би трябвало да се инструмента, с който да се решават проблемите с така наречения забранителен списък. А проблемите продължават да стоят, тъй като няма законова регламентация в съдържанието на забранителния списък.
Кои категории лица следва да бъдат в него и съответно с какви официални документи ще установяваме, че не са на лице обстоятелствата за вписването им в този списък и трябва да бъдат заличени. Давам веднага два много прости примера. Единият случай е общата норма, да кажем лицата с удостоверение за гласуване на друго място си противоречи със специална норма, която е в раздела за гласуването. От една страна закона казва, че лицата с удостоверение за гласуване на друго място не могат да гласуват в същата секция, в която са на постоянен адрес. Друга норма обаче казва, че не могат да бъдат отписани и могат да гласуват. А тези лица по същество влизат в този забранителен списък.
Друг пример, който чисто практически е нерешим. Случай, когато едно лице подаде заявление за гласуване извън страната. Това лице също се оказва в забранителния списък. Въпроса е, че той по реда на чл.48а и чл.48б няма как да установи, че не е подал такова заявление, тъй като това е негативен факт и няма кой да му го издаде. Ако проблема е в изборния ден, той няма време дори да потърси разрешаване на въпроса, да си извади официално удостоверение, че аз не съм подавал удостоверение за гласуване извън страната.
В този смисъл чл.48б би следвало да уточни, кой орган конкретно следва да разгледа това заявление за изваждане от списъка. Там се казва общината. Само че общината и кмета на общината, кмета на кметството и т.н.
След това имаме още един много голям проблем по чл.48б. Ако това заявление, ние поне го разрешихме с книгата, която приехме, че заявлението може да се подава и трябва да се подава до кмета на кметството или на кметския наместник. Хипотетично си представете ново изолирано, отдалечено населено място, някакво село в някои от планинските райони, където се подава заявлението. Кой ще извърши проверката? Кога ще се извърши проверката? А тя трябва да стане много бързо, за да може лицето да бъде допуснато, да му бъде издадено удостоверени и да бъде допуснато до гласуване.
Друг голям проблем, който имаме е проблема с партиите, които се регистрират за участие в изборите, но в последствие не издигат кандидатски листи. В същото време обаче закона казва, че те трябва да бъдат включени като номерация. Да бъдат включени в жребия. След това техния номер на кандидатската листа да бъде включен в бюлетината. И по същество там се намират едни редове с номера срещу които няма участници. Според мен това трябва да се регламентира и да се направи връзката между издигането на кандидатската листа с по-нататъшното участие и регистрацията в изборите.
В тази връзка другия проблем, който е така нареченото възстановяване на депозита. Всички политически партии, които не издигат кандидати търсят да им бъде възстановен депозита и ние отказваме, тъй като това е извън хипотезата на чл.79, след което водим съдебни дела. Маркирам го като проблем.
В тази връзка апелирам към вас да преразгледате режима на обжалването на актовете на избирателните комисии. Веднага ще ви дам пример. С раздел ІV от решение 4 от Конституционния съд 2011 г. се прие един двоен режим за оспорване на актовете на ЦИК. От една страна по общия ред - чл.26, което е първоинстанционно разглеждане в една инстанция, без обжалване и без възстановяване, е Върховния административен съд. От друга страна всички останали, не изброени по чл.26 актове, се обжалват пред, забележете по общия ред. Общият ред е административен съд – София град по общите срокове.
Според мен това създава изключително много затруднения в упражняването на правата на всички участници в изборното производство, тъй като общия ред може да доведе, като ние в момента още имаме актове, за които чакаме решение, а кампанията и изборния ден отдавна са отминали. Така че много ви моля обърнете внимание върху тези текстове, как точно, кой режим ще бъде, с какви срокове и с каква бързина. Това важи и за оспорването на актовете на районните и общинските избирателни комисии пред Централната избирателна комисия. А дали ще има обща клауза и дали няма да има обща клауза, но аз апелирам да разгледате текстовете в тази част, за да имаме единна практика. Тъй като ние понякога много трудно взимаме решение по тези въпроси. В това число и по отношение на въпроса, разглеждаме ли нищожността, прогласяваме ли нищожност на актовете на общинските или на районните избирателни комисии, което има огромно значение по отношение на изборния резултат, да кажем в местните избори след това.
Следващото нещо, на което бих искал да обърна внимание е проблема с преподреждането, напускането, отказите в кандидатските листи. Ако погледнете регламентацията е изключително оскъдна, изключително бедна, която води до формалистични изводи, че няма право да се отказва на участник в кандидатската листа да загуби качеството си на кандидат. Това противоречи с практиката на Конституционния съд, която вече е на близо 20 години. Така че за нас би било изключително положително, ако имаме решение на въпроса. Преподреждат ли се кандидатските листи. Може ли на свободна воля човек да се оттегли от участие в листата и т.н. А същото естествено би важало и за самите политически партии. По какъв начин, кога, в какви срокове и в кой момент могат да оттеглят регистрация.? Биха ли си възстановили депозита и т.н.
И последно искам да ви обърна внимание е върху нормата на чл.288б от Изборния кодекс, която по същество въвежда състав на нарушение на социологическите агенции. Това звучи много добре на теория, но на практика обаче е неприложимо, тъй като е извън компетентността на ЦИК по чл.300 да наложи санкция, да констатира нарушението, ако то съществува. Ние имахме такъв критически случай и не успяхме да вземе решение и да го установим, тъй като закона казва, че това го извършват районните избирателни комисии. Според мен е крайно несериозно, ако социологическа агенция е извършила нарушение по национална медия, коя точно от тези районни избирателни комисии трябва да състави. Ако е комисията по седалището на телевизията. Според мен трябва да има по-голяма яснота в тази връзка.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Само към казаното от господин Владимир Христов в светлината на необходимостта да има допълнителна уредба и то по-ясна, по отношение на партиите, които не регистрират кандидатски листи. Смятам, че може би това е свързано и със Закона за политическите партии. Уредбата, кога една партия се счита за участвала в изборите? Дали само простата регистрация при Централната избирателна комисия ще означава участие в избори или това ще бъде уредено като задължително участие чрез регистрация на кандидатски листи и участие в произвеждането на целия изборен процес. Мисля че това ще е необходимо и ще спре мераците, извинявайте за тази дума, но тя е точна, на някои политически формации, просто да се регистрират в Централната избирателна комисия, за да не бъдат след това заличени от регистъра на политическите партии в Софийски градски съд, а по същество да не участват. След това са проблемите, които произтичат от цялата тяхна дейност.
КРАСИМИРА МЕДАРОВА: Аз ако може само едно изречение да кажа. Действително изключително съществен проблем е обстоятелството с включването на лица, които са подали заявление за гласуване извън страната в забранителните списъци. Знаете, че подаването на заявление за гласуване извън страната не води автоматично до включването на лицето в списък за гласуване извън страната, каквото е легалното понятие в Кодекса. Трябва ясно да се регламентира това положение, че включването на тези лица в списъците на лицата, които не могат да гласуват на територията на страната е само в случаите, в които тези лица са включени в списък за гласуване извън страната.
И също ще си позволя да кажа, че от нашата практика основния проблем, с който сме се сблъсквали, това е компетентността или по-точно липсата на компетентност на членовете на секционните избирателни комисии до момента, в който не се реши проблема с обучението на членовете на секционните избирателни комисии, с възможност те активно, обективно и компетентно да участват в установяването на резултатите, които отразяват в секционните протоколи. Винаги ще има проблеми и съмнения относно това, колко обективно са били отчетени резултатите при гласуването. Това е съществения проблем. Възнаграждението е следствие, времето за обучение на тези членове, техния подбор са съществените проблеми, които ако бъдат решени, считам че качеството на изборния процес би се повишил.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Доколкото знам гражданските организации, които поставят този въпрос също имат представени предложения, за начин на формиране за секционните комисии. Лица не предложени от партии, да могат да се включват в състава на тези комисии.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Да допълня изложението на колегите. То беше доста обстоятелствено. От моя гледна точка обаче, следва да обърнем внимание и на факта, че се говори общо за изборна администрация. За мен като юрист такава не съществува. По простата причина, че ние имаме само методическо ръководство и може да упражняваме методическо ръководство върху районите, общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии. Ние нямаме административна възможност примерно за отстраняване на членове на районни или общински избирателни комисии, които системно не изпълняват методическите указания на Централната избирателна комисия или нарушават изборното законодателство. Такава възможност е крайно необходима, тъй като ние сме се сблъсквали с много случаи на общински избирателни комисии, които не изпълняват решение на съда, които не изпълняват указанията на Централната избирателна комисия и поради факта, че са предложени като кандидати за членове на общинска или районна избирателна комисия от политическите партии, ние не можем да извършим тяхната подмяна и да помолим политическата партия да предложи друго лице за кандидат на районната или общинската избирателна комисия.
Системно се възпрепятства прилагането на Изборния кодекс от някои недобросъвестни членове назначени в общинска или районна избирателна комисия. Това е проблем.
Второ, другият проблем, който аз лично виждам е свързан с материално-техническото организиране на изборите, а именно заповедта на кмета за определяне на секциите, тяхното местоположение, брой и съответно броя на избирателите в секцията. Тази заповед в момента подлежи на обжалване само и единствено пред областния управител. Но от моя гледна точка, аз не обвързвам Централната избирателна комисия с това мое становище. Но като член на Комисията, аз считам, че не е разумно решението на кмета да бъде обжалвано пред областния управител и единствено. Тъй като той е представител на изпълнителната власт и по този начин може да повлияе върху броя на секциите, тяхното разпределение. И по свое усмотрение да възпрепятства произвеждането на изборния процес и то да бъде равнопоставено на територията на съответната област. Така че считам, че тази заповед трябва да се намери подходящ начин да бъде обжалвана било то пред Централната избирателна комисия, което според мен е най-разумно, тъй като ние в много кратки срокове може да се произнесем. Естествено да се определи и кръга от лица, които могат да обжалват тази заповед. Тъй като в момента не е ясно срещу кои лица могат да жалят тази заповед.
Има също така и проблем във връзка със създаването на подвижните избирателни секции. Тези секции се създават на един по-късен етап и те не са включени в заповедта на кмета. Районата или общинска избирателна комисия, без правомощия се опитва да дава указания или по друг начин да уреди проблема с нуждата от откриване на подвижни избирателни секции. Проблемът идва от това, че сроковете за подаване на заявления, включване на подвижна избирателна секция са доста по-продължителни, отколкото изискването към един много по-ранен етап, кмета да определи броя на секциите в съответната община. Това също следва да се вземе предвид и да се създаде възможност за откриване на допълнителни секции, що се отнася до подвижните избирателни секции със заповед на кмета. Който проблем не е уреден в момента.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Аз бих искала да допълня изложението на колегата Караджов и своето, разбира се по отношение по-подробното разписване И на правомощията на Министерството на вътрешните работи по отношение на охраната на изборните секции, защото това на което се натъкнахме на последните избори беше, че се искаше да предоставим на Министерство на вътрешните работи данните на секционните избирателни комисии, на районите избирателни комисии за това, че можело да възникне конфликт на интереси.
Считам, че Министерството на вътрешните работи не може да иска и ние излезнахме Централната избирателна комисия с такова становище, че то не може да иска тези данни, но зад гърба на Централната избирателна комисия, шефове на районни дирекции на Министерство на вътрешните работи от районните избирателни комисии бяха изискани тези данни и в по-голямата част от страната, в повечето области и многомандатни изборни райони тези данни бяха предоставени. Затова следва подробно да се разпишат правомощията на Министерство на вътрешните работи във връзка с охраната на секциите. Там се заделят не малко пари по план сметката и аз включително считам, че българските граждани два пъти заплащат за тази услуга на Министерство на вътрешните работи, защото той е орган на изпълнителната власт, което българските избиратели и българските граждани издържат чрез данъците си. И отделно за произвеждането на изборите си заплаща допълнително за тази охрана. Но обикаляйки различните области се натъкнах на проблеми, които бяха изразени по време на обученията, които Централната избирателна комисия прави на шефове на охранителна полиция, които на тези обучения заявяваха, че ще поемат охраната на секциите от 18.00 часа, защото не разполагат с личен състав и с техника, за да могат да охраняват тези секции.
Затова излагам тези аргументи, за да може да се разпишат подробно правомощията на Министерство на вътрешните работи и следва да се има предвид при изписването на нормите на Изборния кодекс, че изборите са едно мероприятие, в което участва цялата държава. То не е задължени само на Централната избирателната комисия и на изборната администрация, така както се възприема в обществото и когато има проблеми и нарушения се търси вината само в избирателните комисии и най вече в Централната избирателна комисия.
Добре е да се даде възможност Централната избирателна комисия, като орган, както подчерта и колегата Караджов не само по разкриването на секциите, но да има възможност за контрол на всички актове, които се издават от различните органи на изпълнителната власт. Защото знаете, че при едни парламентарни избори голямо е участието и при всички видове избори, разбира се на областните управители, общинските администрации участват в организацията на изборите. И е добре тези неща да се разпишат по отношение на задълженията на всички органи на изпълнителната власт и техните актове да могат да бъдат контролирани от Централната избирателна комисия.
Ще допълня и предложението на колегите за това, кой може да обжалва актовете на различните избирателни комисии. Добре е в Изборния кодекс да се разпише подробно, кой може да атакува различните актове на общинските, на районните и на централните избирателни комисии.
Защото по време на изборите през 2011 г. попаднахме на такива парадокси, на които конкуренти регистрирани като кандидати за кметове или конкурентни партии атакуват позитивни решения на Централната избирателна комисия или на общинската избирателна комисия за регистрация на кандидати. Естествено, ако аз виждам, че един кандидат е много силен и е мой конкурент, ще намеря основание да атакувам неговото позитивно решение затова, че е регистрирано. Това са парадокси и затова следва да се определи не само кои решения на Комисията подлежат на обжалване, но и кой може да обжалва тези решения. Тоест, кръга от лицата, които могат да атакуват решенията.
Както подчертах, може много да говорим. Надявам се в хода на работа и на Временната комисия ще имаме една комуникация да представим всичките свои предложения.
Благодаря.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Беше споменато Министерство на вътрешните работи. Мисля че следва в закона да се обсъди възможността, тъй като сега е дадена възможност само на представителите на охранителна полиция, които охраняват секциите, да гласуват в съответните секции. Сблъскахме се с проблема, че Министерство на вътрешните работи дислоцира повече служителите от своите структури в примерно провинцията, където те не разполагат с достатъчно хора във връзка с установяване на случаи на купуване на гласове. Тези хора обаче не могат да гласуват по смисъла на сегашния Изборен кодекс. Това е проблем, който е констатиран и аз считам, че на този проблем трябва да му се обърне внимание, тъй като при обученията, които ние сме извършвали в провинцията, този въпрос постоянно се задава на членовете на Централната избирателна комисия. И тогава когато се разглежда този случай при промяна на Изборния кодекс, той трябва да намери своето решение.
Освен това трябва да намери решение и въпроса при частични избори, органите на Министерство на вътрешните работи как получават своето възнаграждение. Тъй като този проблем също не е изяснен. Имаме и сега във Варна пресен случай на питания, кой следва да заплати средствата за охрана на секциите при едни частични избори.
Технически би следвало да се получи една систематизация и на срокове и на действие на органите, които материално-технически би следвало да организират изборите.
ВЛАДИМИР ХРИСТОВ: По отношение назначаването на районите и секционните комисии, голям проблем при нас и предполагам, че и при предишни Централни избирателни комисии е разпределението на ръководните места в районните избирателни комисии. Задължително след всяка кампания имаше по поне две жалби за районна избирателна комисия. Тоест, направили сме може би около 200 дела пред Върховния административен съд по оспорване на тези актове, именно поради липсата на ясни критерии как следва да процедира Централната избирателна комисия. Какво да преценява – образование, опит, стаж. Някакви критерии, които да ни подпомогнат при назначаването на ръководните места в районните комисии.
И друг проблем, който изглежда прекалено дребен, но всъщност създава напрежение е това, че при назначаване на секционните избирателни комисии консултациите се провеждат в общините, съответно при кметовете. А изчисляването на квотните им разпределения се извършва за територията на района, който обикновено е повече от една община или по-малко от една община, което дава разлики в съответните бройки на секционните комисии като квоти на партии, което идва за различния район. Тъй като, ако се изчислява на община би имало 16 или 17 бройки. Ако се изчислява за район и след като се върне преизчисляването, бройките вече са 15.
Така че тук би могло да се запише най-доброто решение, че след като консултациите се провеждат при кмета на съответна община или район, то изчислението за квотите се извършва за територията на съответната община или район.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Понеже сме отворили въпроса за районната избирателна комисия. Друг проблем, който наистина те създават е тяхното ръководство и разпределение на ръководството. Тъй като в сега действащия изборен кодекс не е указано, че отделните позиции в ръководството се разпределят всяка една поотделно, съгласно квотното разпределение на парламентарно представените партии в Народното събрание. Това създава действително в Централната избирателна комисия голям проблем и отделяме изключително много време на този технически въпрос, което ни отнема и време да организираме изборите технически.
КРАСИМИРА МЕДАРОВА: Аз мисля, че ние очертахме проблематиката, даже повече, отколкото бяхме планирали. Влезнахме в доста повече детайли, отколкото на този етап може би на базата на която сте е необходимо. Но при всички случаи имаме много проблеми, с които сме се сблъсквали и затова така се получи. Може би обременихме вашето заседание. При всички случаи, ако успеем да се обединим около едно общо становище ще ви го предоставим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз благодаря за това, че се отзовахте. Благодаря за становищата. Доколкото виждам, те са за президентските, за местните избори и за частичните избори. Тъй като ние ще пишем изцяло нов кодекс, който включва и местните и президентските избори, това становище ще ни бъде изключително полезно. Надявам се в кратки срокове да ни представите и вашето писмено становище по проблемите при прилагането на закона в парламентарните избори. Един анализ за това как действа Изборния кодекс в условията на парламентарния вот на 12 май.
Освен това използвам случая да ви поканя, да се включите и вие като участвате в дискусията в Комисията по гражданско общество по типа избирателна система. Тук в Комисията за изработване на новия Изборен кодекс ще пишем и конкретните текстове, ще вземаме и някои принципни и концептуални решения. Каня ви да се включите, съобразно вашите възможности, може би по теми, в зависимост от това, кой от членовете на ЦИК, какво разпределение има, с какво се занимава. За нас ще бъде полезно.
Освен това се ангажирам да ви предоставим, освен доклада с всички възможни предложения и текстовете, тъй като взехме решение да пишем на части Изборния кодекс, по теми и накрая да го сглобим. Ще ви ги изпращаме, за да може евентуално по проблеми, които са възникнали в практиката да правите своевременно предложения и в крайна сметка да има наистина, съобразно нашите сили и възможности за всички институции едно добро изборно законодателство, което да не създава проблеми, а да осигурява нормално участие в изборите, нормално гласуване, честни избори, включване на граждани и една ведра обстановка в изборния ден.
КРАСИМИРА МЕДАРОВА: Един закон докато не се приложи на практика в реалността никога не може да се прецени, дали законодателното решение е адекватно или не и къде са проблемите. Така че прилагането на действащия изборен кодекс също има своето място в това, което вие сега ще направите.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Само да добавя. Като казахте, че на части ще се изработва, ние имаме едно становище, което приехме в Комисията след референдума. Централната избирателна комисия като цяло счита, че уреждането на референдумите трябва да стане като отделен раздел на Изборния кодекс. Защото сегашната практиката на препращане и този закон не е както трябва уреден. Там изобщо липсва определение на понятията. В трите алинеи има използване на три понятия за едно и също нещо или без да са определени. Сега няма да влизам в подробности. Но е хубаво да стане част от Изборния кодекс, за да може да се прилагат действително правилата на Изборния кодекс и спрямо него. Спрямо прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И ние мислим върху подобна възможност. Има за и против, но във всички случаи, закона за референдумите, както е известно трябва да бъде пипнат. Освен за някои принципни въпроси като броя подписи и прага, при който се зачита валидността, но и чисто техническата част, която признавам, че и на вас ви създаде доста проблеми при прилагането на закона.
Аз ви благодаря.
Следващата точка от дневния ред е:
Обсъждане на предложения за осигуряване на равнопоставеност на участниците в изборния процес и при регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети.
Ако искате някой от вас, който се занимава с темата може да остане. Ние сме готови с грубия вариант на текстовете, но ще ги предоставим след като направим и това обсъждане. Ще ви ги изпратим. Да се надяваме, че работата ни ще бъде ползотворна.
САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Госпожо Манолова, преди да преминем към втора точка. Ние сме от 12 години в Централната избирателна комисия и искаме да ви благодарим за това, че много пъти, когато се е променяло изборното законодателство, ние по своя инициатива сме изпращали свои становища, но за първи път Комисия, която се занимава с изработването на изборното законодателство ни кани и иска да чуе нашето мнение и становище. Така че ние специално ви благодарим за това.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз ви благодаря. Не исках да създавам интриги, но тези становища, които според вас са изпратени до Парламента и до Правната комисия, аз ги виждам за първи път. Но да се надяваме, че те ще бъдат използвани по предназначение максимално ефективно.
Уважаеми колеги, втората точка включва обсъждане на предложения по една относително безспорна тема, а именно осигуряването на равнопоставеност на участниците в изборния процес и при регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети. Раздали сме ви един материал, който трябва да имат членовете на постоянната парламентарна комисия, в който сме отделили спорните теми при изработването на текстовете с експертите, тъй като и аз си разпределих тази тема и сме готови на практика с текстовете в този раздел. Но някои спорни въпроси, с оглед мненията на гражданските организации, бихме желали да ги поставим на вашето внимание, за да може в не суровия вид на Кодекса, все пак да залегнат решения, които преди това са били обсъдени в Комисията.
Първата спорна тема, която вълнува гражданските организации и гражданите е относно размера на депозитите за участие в изборите, а представителите на гражданското общество считат и то се вижда и от доклада на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, че предвидения депозит от 10 000 лева е прекалено обременителен за инициативните комитети, които издигат независими кандидати. На същото мнение са и представителите на някои малки партии, за които също сумата от 10 000 е проблем. А в същото време, поради съществуването на двустепенна регистрация коалициите не плащаха депозит. Реално по 10 000 плащаше всяка една от партиите, които участват в състава на коалиция. Този режим за първи път беше въведен в Изборния кодекс. По-нататък ще обсъдим и него, повечето от гражданските организации считат, че не е особено удачен.
Така че водейки се от предложенията на гражданите, които участваха в парламентарната дискусия, ние предлагаме депозита на инициативните комитети, които издигат независими кандидати да отпадне. Ако приемем едностепенна система, която да предполага едновременно регистриране и на партиите и на коалициите. За партиите депозита да бъде в размер на 2500 лева, за да не е обременително за малките партии, а за коалициите в размер на 5000 лева.
Ако имате други мнения. В справката, която сме приложили са и мненията на гражданските организации. Но искам да ви кажа, че това е общо мнение и е в различни вариации, категоричното искане от законодателя е, да намалим или изобщо да премахнем депозита за инициативни комитети.
Заповядайте господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, всички ние знаем какви са очакванията на гражданското общество, какви са исканията. Струва ми се, че в законодателството трябва да има известна степен разум, за да има някаква все пак съотносимост между права и задължения. Трябва да има някакъв механизъм, по който все пак да се гарантира някаква степен на сериозност. Иначе мисля, че рискуваме да изпаднем в определени крайности, които могат да доведат и до негативни резултати.
Аз съм съгласен. Може би наистина трябва да се намали размера на депозитите, но въобще да няма депозити, да няма някакъв знак за сериозност, за ангажираност. Още повече, че този депозит, ако решим, че ще се възстановява при всички случаи, мисля че не би трябвало да има някакъв проблем, все пак да има някакъв залог за сериозност, за ангажираност на този, които иска да участва в политическия живот, който иска да участва в решаването на обществените дела.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Всъщност възможни са различни подходи. Ако искате да запишем този вариант като основа за дебати. Ако не възразявате по депозитите на партиите и на коалициите, евентуално така или иначе, предполагам, че изобщо възможната сума, ако ще предлагаме такава, е в рамките на до 500 лева.
Приемаме, че първия вариант е така, както го предлагаме с опция евентуално да бъде записана символична сума за регистрация на инициативни комитети.
Иначе по отношение на възстановяването на депозита, предлагам да остане съществуващия режим. Тоест, които от кандидатите са получили повече от един процент от гласовете получават обратно депозираните суми. В останалите случаи, сумите отиват към фонда за лечение на деца.
Следващата проблемна тема е също една от най-горещо подкрепяните от голяма част от гражданските организации. Предлагаме я на обсъждане в момента, не за да вземем окончателно решение, а да я представим още веднъж на вашето внимание и да предложим вариант за първоначално решение, изписването на текстовете, които след това могат да бъдат коментирани. Ние вече сме работили по тях.
Става дума за това, че една голяма част от гражданските организации искат допускането на възможност да участват в изборите чрез регистрацията на така наречените от тях граждански листи. Само по себе си това понятие и в момента е факт, защото листата и от един кандидат е на практика кандидатска листа. Тук идеята на една част от гражданските организации е по-широка. Те искат без регистрация на партии, с регистрация вероятно във ЦИК, защото повечето не изпадат в детайли, чрез инициативен комитет да регистрират граждански листи в цялата страна.
Тъй като това предложение е на ръба на Конституцията и един вид такива бяха опасенията на експертите, с които коментирахме текстовете на квази партии, които да заобиколят процедурата по създаване на партия. Но може би трябва да се мисли все пак към облекчаване, защото това е целта на участието на инициативни комитети. Затова ние предлагаме една възможна стъпка, която също трябва да бъде обсъждана. А именно при национални избори, при парламентарни избори чрез регистрация в Централната избирателна комисия на инициативен комитет, да се осигури възможност, той да регистрира свои кандидати във всичките 31 многомандатни избирателни района. Една възможност която иначе съществува чрез регистрация в РИК. Но би затруднила чисто административно процеса на сформиране на 31 инициативни комитети и регистрация в 31 избирателни комисии. Като чрез една регистрация в ЦИК, да се допуска такава възможност, а след това отделните кандидати, разбира се, както са и кандидатските листи за партиите, ще се регистрират в районите избирателни комисии.
ЧЕТИН КАЗАК: С риск да изразя позиция, която няма да се хареса на инициаторите на тази идея. Но ми се струва, че тази идея е поставила в неравностойно положение и привилегирова по един, според мен недопустим начин инициативните комитети, спрямо политическите партии. Тъй като политическите партии трябва да отговарят на редица законови изисквания, за се регистрират в ЦИК. Знаете, че се представят един куп документи, решения, устави и т.н. За мен инициативен комитет, който иска да издига в повече от един многомандатен избирателен район кандидати или трябва да се регистрира като политическа партия първо, ако има сериозни намерения да участва в политическия живот на рационално ниво. Или трябва да се концентрира в определен район. Ако счита, че там има възможност, има мажоритарен, избираем кандидат, личност, която не иска да се обвързва политически, тогава да го издигне чрез инициативен комитет. Но аз не мога да приема по този начин да се заобикаля закона за политическите партии. Респективните изисквания, които важат за политическите партии по редица закони, освен Закон за политическите партии, отчетността и т.н., изискванията на Изборния кодекс, отговорността, да се заобикаля всичко това чрез инициативни комитети и да се регистрират в ЦИК и да участват в национални избори, за мен това ми се струва неравностойно третиране и не мисля, че отговаря и на Конституцията подобно нещо.
Ако някой граждански субект мисли, че може да издига кандидатите в повече от един избирателен район, за мен или трябва да се регистрира като отделни инициативни комитети във всеки район или да има честността да се регистрира първо като политическа партия и след това да пристъпи към регистрация. Политическата партия за мен не е мръсна дума. Не трябва да се превръща в такава, защото ми се струва, че в противен случай ние бихме могли да залитнем към едни тенденции, които отдавна са отречени от историята.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря господин Казак. Би било много полезно за членовете на Комисията по изработването на Изборния кодекс да идвате редовно и през цялото време на обсъжданията с гражданските организации и движения, защото това би било полезно, казано най-общо при мотивацията за вземане на крайните решения. Използвам случая да ви кажа. Знам, че всеки има достатъчно ангажименти. Каня ви да участвате. И предишния път изпратих покани, които разбира се, не са задължителни, защото тези обсъждания ги прави Комисията за взаимодействие с гражданското общество. Но биха били много полезни не просто чрез доклада, който аз представям и който съм представила и ще представям по всяка тема, но за сверяване на часовника и да чуете настроенията.
Искате ли господин Карадайъ отношение по темата?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря ви госпожо председател, колеги, все пак да изхождаме от заглавието на точката, която сами сме си я написали – равнопоставеност. От тази гледна точка, аз съм склонен да подкрепя тезата на господин Казак, която изложи той сега. Защото в алтернативния случай, равнопоставеността малко се губи. Тъй като има един обобщаващ много популярен термин за гражданските организации, неправителствени организации, както е казано и това е една от основните им характеристики като граждански организации.
Организациите сами за себе си трябва да изберат, дали се занимават с политическа дейност или са в неправителствения сектор. Тези които се занимават с политическа дейност би следвало да отговарят на всички закони свързани с политическите партии, с политическата дейност. Но варианта, в който едни организации, едни сдружения, заобикаляйки всичките тези закони се явяват като политически партии на избори. Тук вече равнопоставеността я няма.
Алтернативният вариант е да отменим и законите за политическите партии и от там нататък на избори всеки кой както може да се сдружава, да се сдружава и да се явява на избори, за да има равнопоставеност. Иначе равнопоставеността, според мен се получава във варианта, в който всеки, който иска да се занимава с политика и политическа дейност, би следвало да влезе в рамките и конструкциите на всички онези закони, които се отнасят за политическата дейност и политическите партии. По този начин вече ще има равнопоставеност.
Друг е въпроса колеги за инициативните комитети и за независимите кандидати, хора които искат да бъдат мажоритарно избирани. Да, там вече реда и режима трябва да бъде достатъчно улеснен, поради простата причина, че политическите партии в своята си дейност между два избора, от едни избори до други избори те непрекъснато се готвят за избори. Това е една от основните задачи на политическите партии. Докато независимите кандидати, те ад хок, за конкретни избори решават да се кандидатират като независими кандидати. И от тази гледна точка политическите партии са малко по-подготвени предварително от съответните инициативни комитети и независими кандидати. И от тази гледна точка самите независими кандидати като ред и режим, трябва да бъдат улеснени, за да има пак равнопоставеност. Това е моето мнение. Аз така разсъждавам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз ви предлагам да не затваряме темата. Нека да оставим и едната и другата възможност. При всички случаи ще има следващо обсъждане. Тук днешния дебат е с цел да ни ориентира, дали да се ограничим с тези варианти на текстове, които ви предлагаме или да напишем така, че ще предложим и другия вариант, който да включва само възможности за регистрация в РИК-овете, както беше досега плюс този. Всеки ще има още време да мисли и да събира експертни мнения.
Следващата тема, която също е важно да бъде поставена на вашето внимание, е темата свързана с регистрация на партиите и независимите кандидати и по-точно с изискуемата подписка за това.
Отново една от забележките на гражданските организации е за големия брой подписи, които трябва да се съберат за участие в избори. Тук само искам да ви припомня и становището на ОСС, затова че броя изискуеми подписи за регистрация на субекти за избори не трябва да създава прекалени проблеми и препятствия пред регистрацията. И препоръчителния праг, който предлагат от ОСС е не повече от един процент от избирателите в съответния изборен район по отношение на независимите кандидати. Така че предлагаме, в случай, че се върнем към едностепенната система на регистрация. Само припомням, че двустепенната, която беше въведена в последния Изборен кодекс, предвиждаше по 7000 подписи за партии. За коалиции не, защото беше сложен режима за партиите. А да върнем съществуващото положение, т.е. да има изисквания за коалиции, които да са по-тежки от тези за партии. 5000 подписа за коалиции, 2500 за партии, за да може по този начин да не препятстваме участието на малки партии в изборите, което е едно от най-сериозните настоявания на гражданските организации. А за независимите кандидати издигани от инициативи комитети, не повече от един процент от избирателите, но не повече от 1000. Защото предвид големината на някои изборни райони, един процент би се получил от 2000 – 3000 и повече подписа. Темата е относителна, безспорна.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, темата е относително безспорна. Според мен партиите нямаха голям проблем, тези, които пожелаха да се регистрират за участие в парламентарните избори, нямаха особени проблеми. Всички станахме свидетели колко дълга беше интегралната бюлетина. Специално подписите, не бяха основен проблем за партиите, според мен. Но ако се прецени да се намали, да се намали.
За мен по-важното е наистина да улесним инициативните комитети по места, а не инициативни комитети, които искат да заобиколят Закона за политическите партии и да се регистрират за национални избори във всички райони. Така че по места аз виждам тук едно леко разминаване в предложението за решение и препоръката на ОСС. В препоръката се казва, че не трябва да се изисква повече от един процент от избирателите, а в листите пише не по-малко от едно на сто, но не повече от 1000. Тук трябва да се прецизира. Трябва да се прецизира, може би някаква твърда бройка, която да бъде що годе приемлива.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Точно това е смисъла, едно на сто, но не повече от 1000. Във Видин, тук има народен представител от Видин, той ще ми каже колко са избирателите. Но си мисля, че са под 100 000. Така че един процент означава 800 или 900 подписа или 700, да не обидя Видинска област.
В един Софийски район един процент сигурно са 500000, а може и повече да са избирателите. Тогава един процент ще бъде 5000. И затова казваме един процент, но не повече от 1000. Като разбира се по това може още да се мисли.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Само един въпрос, ако може. Тук приемаме, че тези текстове се отнасят за избори за народни представители или по принцип за изборите? Защото в конкретния случай, ако спазваме този принцип, както сме казали на територията на района т.е. изборния район. Един изборен район, понякога е едно населено място от 300 души, 350 души, когато става въпрос за избор на кмет на кметство. Може би трябва да го уточним, това е принцип изначален или се отнася само за изборите за народни представители.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Конкретните текстове са за изборите за народни представители, но ще искаме възпроизвеждане на принципа и за местни избори. Примерно в малките населени места ще си остане единия процент, което за население от 3000 души ще означава 30. Ще обмислим и прецизираме как ще се издигат независимите кандидати за местните избори за по-малките населени места. Но така или иначе идеята е да бъдат максимално облекчени, за да има състезание и да има интерес към изборите и включване, както на кандидатите, така и повишаване на активността чрез гласуване за тях.
Преминаваме към следващата тема. Тя е свързана със сроковете за регистрация на кандидатите, което е също един от въпросите, които се поставят от гражданските организации. И ЦИК в своето изложение отбелязаха проблемите, които създава удължаването на сроковете. Като се започне с дългите срокове, при които беше изнесено насрочването от президента на съответния вид избори. Регистрациите, особено двустепенната фаза, която беше въведена в предишния изборен кодекс. Има също така оплаквания и от малки партии за прекалена административна тежест при тази двустепенна регистрация. Защото идеята понякога на създаването на коалиция е, за да бъдат улеснени малките партии, които участват в нея да се регистрират за участие в избори. Ако това беше създадено в Изборния кодекс, за да създава проблеми на Коалиция за България оказа се, че ние нямаме такива проблеми. Така че този тест вече го правихме. Да, може да правим и по-сложната регистрация. Нека да го върнем в стария му вариант, който дава възможност наистина на малки партии да се включат в изборите.
Така че предлагаме 60 дневен срок за разполагане на целия процес преди изборния ден, което от друга страна ще спести неудобствата в хипотези предсрочни избори да бъдат променяни сроковете и да се създават други неудобства. Това относително безспорно ли изглежда? Ние сме го написали като текстове и срокове, но очакваме все пак някаква санкция.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз само бих призовал ЦИК да каже, дали скъсяването на сроковете няма да ги затрудни още повече.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Те точно това казаха преди малко, че тези различни срокове създават повече хаос, защото в различните хипотези са различни и се бият едни други.
КРАСИМИРА МЕДАРОВА: Няма да затрудни Централната избирателна комисия, защото сега той е по-дълъг, заради обстоятелството, че между регистрацията на партиите има един още десетдневен срок за регистрация на коалициите. Така че с нищо дейността на Централната избирателна комисия няма да бъде затруднена. В този срок, който ще се даде за регистрация на партиите, в същия ще се регистрират и коалициите. Доколкото разбирам, предлага се едностепенна система на регистрация, такава каквато имаше в Закона за местните избори. Тоест в законодателството преди създаване на Изборния кодекс. Тя е била съвсем нормална. Тогавашните състави на комисиите, аз от 2001 г. съм в такива комисии, не е създавала никакви трудности пред Централната избирателна комисия, а и пред политическите субекти. При нас не е имало оплаквания, че не могат да се регистрират в тези срокове. Има такива, които не се регистрират и винаги ще ги има. В 19.00 часа без пет минути ще дойде някой с един лист хартия и ще пише пред дежурния на ЦИК, но това не са неща, които трябва да затруднят другите партии.
ЧЕТИН КАЗАК: Тази идея, която е лансирана да се намали на 20 дни срока за регистрация?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е предложение на граждански организации. Запознавам ви с него. Ясно е, че не е възможно, защото така се нарушават сроковете на предизборната кампания. Давам пример, че има предложение с цел улесняване на участниците в изборите, които се сещат много по-късно, да могат максимално дълго да се регистрират за участие.
ЧЕТИН КАЗАК: Последното което се предлага ми се струва разумно. И ЦИК го постави като въпрос. Възможността да се поиска заличаване на вписана регистрация. Тоест регистриран субект да се откаже в определен срок от регистрацията си. Станахме свидетели на това. Трябва да се даде възможност, да се даде срок, в който да се откаже и да му се възстанови депозита.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е следващото предложение в петата тема. Макар че тук е в друга хипотеза и тук се визира партия, която се регистрира. Даже имаше такъв случай. Създаде се проблем. Нека да ги предвидим тези хипотези в полза на партиите и да могат да поискат в определен срок заличаване на регистрацията и възстановяване на депозита. Това се оказа относително безспорно.
Следващата шеста тема, която сме заложили е съобразена, както с последователната позиция на всички партии, без ГЕРБ в предишния мандат, с това да не се изискват прекалени административни пречки при регистрацията на партии. Тоест максимално да се облекчава режима. Едно от нововъведенията беше искане за представяне на Устава на партията, задължение да представят удостоверения от съда, затова дали са провеждали заседания на своите висши органи. Има и становище на ОСС, което сме цитирали по-долу, че изборната администрация не би следвало неоправдано и без сериозно основание да се намесва в партийните дела на една партия и да прави преценка, дали са изпълнени едни или други критерии от партийна гледна точка. Така че предлагаме този текст да отпадне като изискване.
ЦИК да проверява и да преценява партията дали си е провела надлежно последните заседания?
Ако искате не отговаряйте окончателно. Помислете.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, всичките такъв род утежняващи текстове в Изборния кодекс, който ги имаше до сега, а преди това и в избирателните закони, създават едно субективно отношение на изборната администрация към различните политически субекти, които участват в изборите. Има много лош опит от българската практика и изборите в това естество. И от тази гледна точка моя апел е в двете форми и в активното и в пасивното право на българските граждани, всякаква форма на утежняване и на ограничаване, да се опитаме да го елиминираме, за да може да дадем възможност по един улеснен начин българските граждани да могат да си упражнят конституционните права. Казвам го от опит. Имах малко участие в няколко централни избирателни комисии. И наистина такъв род текстове създават едно субективно отношение, което не е добре и не е редно.
От тази гледна точка напълно подкрепям не само тук, не само този текст да отпадне, но всички текстове от този род.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Този текст се оказа безспорен. Искат го и малките партии, гражданските организации и членовете на Комисията.
Следващата тема, която беше поставена за обсъждане се отнася до проверките на подписките от ГРАО. Организациите искат, вероятно в резултат от опита си, да събират подписки за инициативни комитети, а също и малките партии. Авторите, субектите, които се ползват от една подписка да получат информация за резултатите от проверката на ГРАО. Тоест, както съответната избирателна комисия получава информация колко от подписките са валидни и колко не и на какво основание, същата информация да се получава и от партията, коалицията или инициативния комитет, който е представил подписката. Това не вярвам да затрудни ГРАО, защото така или иначе те изготвя подобна справка. Да бъде представена и на тези, които се ползват от подписката.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Идеята беше гражданите да могат да проверяват автентичността. Дали съответния списък е автентичен и дали едно лице не се е подписало и в друга подписка.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това също е възможно да се случи, след като информацията така или иначе се получава. Има такова предложение. И двете, които касаят подписките, но са от различен характер, тъй като тук сме включили въпросите, които касаят субектите, които участват на избори и се регистрират там. Затова не сме разсъждавали по другата тема. Другата тема по скоро се отнася до граждански права. Може да помислим къде да се включи. Може би мястото й като механизъм не е тук.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, аз по същество в момента няма да се изкажа, но само за реда на обмен на информация. Независимо по какъв начин изборната администрация върши определените възложени дейности, а в конкретния случай чрез ГРАО, не е редно да възлагаме задачи на други институции, освен изборната администрация. Тя да контактува и да обменя информация с участниците в изборите. По скоро, за да улесним процеса, нека всеки участник в изборите, каквато и информация да подава и да получава, това да стане чрез изборната администрация, т.е. на едно място. За да не се налага участниците в изборите да обикалят в различни институции и ведомства. Така или иначе цялата тази информация, която се получава в изборната администрация е за процеса на изборите. В конкретния случай за регистрация на участниците в изборите. И тази информация те могат да я получават, условно казано, от ЦИК или за независимия кандидат от районната избирателна комисия, вместо да обикалят в ГРАО или да се чудят от кой каква информация да получават. Според мен този вариант е по-лесен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, това би дало възможност и на гражданите, стига това да не утежни прекалено работата на ЦИК, да искат информация, дали са включени в подписки. Като може би няма да поставим срок, в който ЦИК да им отговаря, за да не се блокира процеса, ако 200 000 – 300 000 решат да се поинтересуват.
РУМЯНА СИДЕРОВА: По предложението, което тук разви господин Брезоев, като представител на такава гражданска организация. Искам да е ясно на гражданите, че не винаги може да се направи проверка, дали едно лице е участвало в някоя подписка по следната причина. Подписките, които се подават от политическите партии, съответно и от независимите кандидати, не се проверяват изцяло, а до набиране на необходимото число подписи, съгласно изискването на закона. Сега беше по 7000. Примерно проверяват се 7000 или 7500, или 8000, в зависимост от редовността на подписките на различните партии и само в рамките на тази проверка, която е извършила ГРАО може да се направи след това проверка и засичане, дали определен гражданин е фигурирал в тази подписка.
В останалата част от подписката, давам пример с България на гражданите, която представи над 32 000 подписа. Няма да изброявам колко папки. Това е без значение. Повече дори бяха. Те не са проверявани и ГРАО няма как да ги засече.
А изборната администрация, която в Централната избирателна комисия е от 11 души. Сами като погледнете закона ще разберете, че някои от длъжностите не са свързани с прякото провеждане на изборите, няма как да седне и да се рови в тези подписки и да търси, дали го има този гражданин, ако не е засечен вече в ГРАО. Това което е проверено в ГРАО, там се запазва. Правят се проверките. Но за останалата част от непроверената от ГРАО подписка, физически е невъзможно да се правят проверките. Трябва да мислим за някакъв друг тип провеждане на отговорностите при подписките.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Остава да обмислим въпроса за информацията на гражданите. Тъй като това също е относително безспорно, ако искате да го въведем като възможност, да се връща информация на партията или на инициативния комитет, какви са резултатите от проверката на подписката.
Следващата тема ние почти я обсъдихме. Не че е една от най-популярните сред гражданските организации теми, но тези които се произнасят по регистрациите, искат отпадане на двустепенната регистрация. Това са точно малките партии, за които двустепенната регистрация даде един много висок стандарт за регистрация. Да го направим едностепенна регистрация. Така малките партии, участващи в коалиции ще бъдат облекчени в регистрацията си.
ЧЕТИН КАЗАК: На мен ми е странно. Откъде такъв интерес у гражданските организации, движения и граждани за малките партии, въобще за участието на партиите и малките партии. В смисъл малките партии имат проблем. Да дойдат открито и да кажат: “Ние малките партии имаме проблем. Понеже не може да отговорим на изискванията за самостоятелна регистрация, това ни затруднява, този двустепенен модел.” Граждански организации, граждани, не формални движения, да се застъпват за правата на политически партии, ми се струва необяснимо, меко казано. Нека да има честност, да има откритост. Иначе аз съм съгласен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Няма значение по какъв канал идва предложението. Важно е съгласие на определени субекти.
МУСТАВА КАРАДАЙЪ: Аз тук не можах да влезна в терминологията и не можах да разбера. Малки и големи партии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Терминът аз го използвам. Не са го употребили те.
МУСТАВА КАРАДАЙЪ: Тъй като господин Казак ползваше този термин в последното изказване и не можах да разбера. Няма малки и големи партии, поне според мен. Всички партии са еднакви, съгласно закона. Има едни партии, които имат доверието на българските граждани. Получават съответен брой гласове и биват парламентарно представени в Националния парламент или в местните парламенти. Имат народни представители, общински съветници, кметове на кметства, кметове на общини. Тоест, това което избираме.
Едни други партии, които нямат доверието на българските граждани и не биват избирани, и обикновено тях ги гледаме тук пред Парламента сутрин да пият кафе или вечер да се разхождат. Това е най-нормалното естествено състояние в представителната демокрация. Така че от тази гледна точка, аз възразявам срещу, терминологията малки партии или големи партии. Партиите са еднакви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря господин Карадайъ. Ако госпожа Фидосова беше тук, тя щеше отдавна да ме е скастрила, затова че използвам този термин. Аз си мислех, че сега спокойно мога да го употребявам, но се оказва, че не. Така че да се изразя по-прецизно. Гражданските организации възразиха срещу тези препятствия, които се появяват пред някоя от партиите във връзка с прекаленото администриране на процеса по регистрация. Приемете го така. И аз наистина не виждам защо трябва да има двустепенна регистрация 75 дни преди изборния ден, 65. Всички срокове ще ги каже по-добре ЦИК. Така ще спестим от заплати на ЦИК. Така ли?
МУСТАВА КАРАДАЙЪ: Колеги, аз споделям идеята, че коалициите трябва да се регистрират както партиите. Но има един въпрос, който може би трябва да го решим в закона, за да не оставяме на съответните изборни администрации да го тълкуват.
Въпросът е до крайния срок на регистрацията и след крайния срок на регистрацията, какво се случва с коалициите. Обикновено някои от така наречените малки партии, възможно най-малката обикновено, за да създаде проблем на възможно най-голямата вътре в тази коалиция, след крайните срокове излиза и казва: “Вече такава коалиция няма.”
И затова аз смятам, че режима и сроковете за регистрация трябва да бъде еднакъв за партии, за коалиции и за независими кандидати, т.е инициативни комитети. Но трябва да уредим и този въпрос, за да не се получават аномалии вътре в коалициите след крайния срок за регистрация.
Благодаря.
ЧЕТИН КАЗАК: След крайния срок коалицията си остава регистрирана. Щом е регистрирана, тя си остава. Да няма възможност за такива похвати след това. За мен основния принцип трябва да бъде да се осигури равнопоставеност между партиите, които се явяват самостоятелно и тези, които са явяват в коалиция.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приемам и тази тема за относително безспорна. Ние всъщност така сме написали текстовете.
По тази тема предложението за решение не е прецизно. Нямаме предложение за решение. Защото това е прекалено партийна тема. Казвам ви я и ви я предлагам като повод за размисъл. Гражданските организации искат кандидатите за народни представители да се регистрират най-много в един многомандатен избирателен район. Оставям го като повод за размисъл. Това също не е най-болната тема. Така че просто обръщам внимание.
Следващата тема не се поставя от гражданките организации. Поправят ме, че е предложена от някои организации. Но така или иначе тя стои като препоръка към България от ГРЕКО. И тя се отнася до имунитета на кандидатите за народни представители.
Всъщност препоръката на ГРЕКО е от няколко години. Ние така или иначе не сме я съобразили в нашето законодателство. Но сега от последните справки излиза, че няма друга европейска страна, която да дава имунитет на кандидатите за народни представители. За последно е имало такава възможност само в три страни. В Грузия, Армения и в Литва, но в резултат на препоръките на ГРЕКО и тези три страни са премахнали имунитета на кандидатите за депутати.
Може би е необходимо да се приведе в съответствие с изискванията на тази организация, защото тя е считана за безспорен авторитет, особено в мерките срещу корупция и лоши практики на злоупотреби. Припомням си, че имаше подобни случаи в предишни избори с други лица многобройни, които даже използваха имунитета, за да излязат от ареста, да участват в избори и т.н.
Заповядайте.
РУМЯНА СИДЕРОВА: С Изборния кодекс този режим беше изменен в сравнение с предишните и се намали значението на имунитета. Знаете, че разпоредбата е ограничена. Защото заварените в ареста не се освобождават вече. Само за престъпление извършено по време на Изборния процес в определените в кодекса случаи. Това си е политически въпрос, който трябва да се реши.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В момента ние сме единствената страна в Европа, не само от членките на Европейския съюз изобщо, в която има такъв имунитет.
ЧЕТИН КАЗАК: Трябва да се помисли. Кандидатите се ползват с имунитета на народните представители, това трябва да отпадне. И да се помисли, дали не трябва да се въведе някакъв друг вид, много по-облекчен и с много по-нисък обхват на действие. Някаква елементарна защита срещу хипотезата на политическо посегателство. Бланкетната препратка, кандидатите се ползват с имунитета на народните представители може би наистина е прекалена. Наистина, ако го няма никъде другаде. Но ние тук се нагледахме на какви ли не злоупотреби. Особено, когато председател на Предизборния щаб на определена политическа сила е и министър на вътрешните работи, рисковете са големи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да преминаваме нататък. Мисля, че нещата клонят към отпадане на имунитета.
Две теми, които се отнасят до застъпниците и наблюдателите. По-точно само към тяхната регистрация, защото идеята по отношение на наблюдателите, такова е искането на гражданските организации, техните правомощия да бъдат извадени в отделна глава на новия Изборен кодекс. Детайлно да бъде регламентиран техния статут, права и задължения. Както и една позиция, която последователно сме защитавали. Наблюдателите да имат достъп и поглед върху абсолютно всички фази на процеса.
По отношение на застъпниците, аз предлагам към темата за броя на застъпниците повече да не се връщаме. Тя беше удачно решена в стария Изборен кодекс, като се ограничи техния брой до броя на изборните секции. Така че това не създаде проблеми. Напротив, в някаква степен пресече една практика с купуване на застъпници.
Една друга тема беше поставена в дебатите, която се подкрепя и от граждански представители, а именно да отпадне изискването за закрепостяване на застъпниците към една определена секция. Това също е проблем няма да кажа за малките. Ще кажа за някои партии, които нямат възможност да си регистрират застъпници за всички изборни секции в един избирателен район. Да остане възможността застъпника да може, съобразно необходимостите на изборния процес, да наблюдава процеса в няколко секции. Броят да остане същия. Да няма ангажимент да бъде ситуиран в едно изборно помещение.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Проверките и участието на ОСС на заседанията на Централната избирателна комисия, пред тях също беше възникнал въпросът, защо е въведено това ограничение. Застъпникът да бъде, думата закрепостен, мисля че е точна, да бъде свързан само с определена секция. Тъй като този вид участници в изборния процес по принцип трябва да защитават интересите на кандидатската листа. И би следвало да остане възможността, те да са със същите права и възможности, както и останалите участници, наблюдатели и представители на политическите партии в изборите. Тоест в потвърждение и на предложението ви като група народни представители.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В тази тема, ако може да обърнете внимание и на още един въпрос. Според мен трябва да дадем пълна свобода на застъпниците да присъстват на всички фази на процеса. Това донякъде го въведохме за наблюдателите. Така или иначе, ако целим прозрачност и изборен процес пред очите на всички, да им се даде тази възможност да присъстват при въвеждане на данните от гласуването и при раздаването на книжата. Да се надяваме, че ако въведем машинното въобще няма да се раздават книжа, но все пак нека да остане такава възможност.
ФИЛИП ПОПОВ: Отделно от това, застъпниците след като са закрепостени към една секция по така действащия изборен кодекс, те в същото време нямат правата на останалите участници в изборите и не могат да гласуват в тази секция в която са закрепостени. А те си гласуват там, където са по адрес. Това автоматично ограничава голяма част от тях реално да упражнят правото си на глас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, така е. С тяхното освобождаване буквално този въпрос ще се реши.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Едно допълнение към тази точка. Мисля, че мястото е тук. Защото не виждам една категория лица, които са в досега действащия изборен кодекс и в предишните закони. Става въпрос за пълномощниците на партиите.
В последния Изборен кодекс задължиха партиите, под каквато и да е форма, по същия начин като застъпниците, да имат по един пълномощник за конкретна секция, което считам, че тотално трябва да отпадне. Все пак застъпника като е застъпник на кандидат или на кандидати и той със своя си статут по един или по друг начин е рамкиран в някои от действията. Конкретно за пълномощниците на партиите, не е нужно да има каквито и да са ограничения, поради простата причина, че до деня на изборите всяка една партийна централа, т.е. на съответно ниво избори, може да си коригира пълномощниците, които съгласно закона да представляват партията.
Иначе в сега действащия закон, така се получи, че почти няма разлика между застъпник и пълномощник на партия. Ограниченията са едни и същи, независимо как ще ги наречем, тези ограничения ги има. Ако искаме да имаме различен статут, т.е. различните функции, различната фигура, той трябва да има и различен статут. Затова е предвидено в закона. До последните избори винаги така е действал. Всяка партия си упълномощава своите си представители и с партийното пълномощно, като се представи пред съответната изборна комисия може вече, съгласно закона да си изпълнява функциите и правата. Това е моето предложение. Последните въведени ограничения на партийните пълномощници да отпадне. Иначе, ако не отпаднат тези ограничения, няма нужда от две различни фигури с един и същи статут. Да си останат само застъпници или само пълномощници. Рамката като е една и съща вече се обезсмислят различните фигури. А иначе моето конкретно предложение е ограниченията, които бяха въведени за партийните пълномощници на последните избори да отпаднат.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приемам, че политическите представители трябва да се включат в отделен раздел. Ограниченията са само за брой. Те не са закрепостени. Те могат да се движат, освен ако някъде не са прилагали точно закона. Имаш предвид регистрацията. Тук съм съгласна, че беше прекалено сложно. А и на практика РИК-овете реално не се справиха до последно. И аз не искам да ги обвинявам. Но имаше и проблем с издаването на удостоверенията до последния момент, включително в изборния ден заради цялата тази прекалена администрираност на процеса.
РУМЯНА СИДЕРОВА: Мога да дам обяснения. Уредбата на Изборния кодекс, сега както съществува, изисква проверки, дали един застъпник, не е и наблюдател, което предполага създаване на база данни за всички застъпници, за всички наблюдатели и проверка на всяко следващо предложение в тази вече създадена база данни. И от там вече процеса се затруднява. Това първо.
И второ, сроковете за подаване на застъпници до предизборния ден от политическите субекти, изобщо от участниците в избори се разбират като подаване на застъпници в последния ден като цяло. Много малко от тях започват в една по-ранна фаза на изборния процес да си подават предложенията за регистрация на застъпници. В резултат на което тези проверки стават в последния момент и вече удостоверенията понякога се обезсмислят. Те се издават в самия изборен ден. Трябва да се помисли и по тези срокове.
Извинявайте, че се намесих, но ако ще се създават отделни глави за наблюдателите, тогава трябва да се създаде, според мен една обща глава за тези участници в изборния процес и да се уредят всичките поотделно. Като аз не оспорвам предложенията на господин Карадайъ, а ви казвам, че ако ще се създава за наблюдателите трябва да има и за застъпниците, съобразно техните правомощия, както и на партийните пълномощници. Защото сега те са уредени в самия изборен процес.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приемам. Освен това ще бъдат прецизирани всички текстове с регистрацията и на застъпниците и на политическите представители. Защото наистина е бюрократична и създава проблеми. С цел да се облекчат участниците в процеса от една страна, но от друга страна да има все пак някаква видимост какво се случва.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Един принципен въпрос по конкретния повод. Колеги, аз разбирам нуждата на всяка администрация да бъде много значима. Но конкретно в случая, като говорим за избори, не участниците в изборите трябва да обслужват изборната администрация, а процеса трябва да е обратен. Изборната администрация да улеснява участниците в изборите. Аз ще ви помоля евентуално, като стигнем до конкретните текстове, нека да не пропуснем такъв род неща. Да ги изпишем в начин удобен, защото включително на последните избори видяхме, че до деня на изборите, изборната администрацията в някои от избирателните райони не искаше да съдейства на някои от участниците в изборите, включително за това, което говорим, застъпника да си получи удостоверението, което е най-елементарното.
Този род отношения, ние трябва да ги изчистим в целия кодекс, взимайки повод от конкретен случай. Администрацията да я задължим да улесни участниците в процеса и да ги обслужва, а не да очаква обратното, участниците в процеса да обслужват администрацията.
ФИЛИП ПОПОВ: Регистрацията на застъпниците в последните дни или ден преди изтичането на срока произтича от опасенията на участниците в изборите, че може да бъде указан натиск върху застъпниците, което се случи и на тези избори.
Във Видин, мога да споделя, наши кандидати за застъпници подадени в РИК, изведнъж се оказа, че са застъпници на друга партия. А така наречените, малки партии, са видели избирателните списъци. От там са си извадили 20, 30 човека, 50, 100, за да ни блокират като квота и са ги пуснали към районната избирателна комисия като техни застъпници, без изобщо тези хора да подозират, че са застъпници на тази партия. Изведнъж започва една проверка, оттегляне на застъпници, замяна и това става в последния момент, което абсолютно блокира и администрацията, и субектите, и участниците в изборите.
БОРИС ЦВЕТАНОВ: Аз искам да продължа от там, където свърши колегата Попов. При нас в София имахме случаи хора, които сме ги подали за застъпници или за други представители в избори, примерно представител на партията, но по една или друга причина в изборния ден им се налага ангажимент и няма да могат да участват. Или са започнали работа на пост, който не допуска такова съвместяване. И не можахме да се припокрием с районната избирателна комисия София. По нормален начин след наше писмо търсеха какъв тип бланка да ги отпишат и да ги свалят от сайта, да ги освободят от този ангажимент, т.е. вече да не са такива застъпници. Имаше от наша страна воля, но администрацията не можеше да се справи с текстовете на Изборния кодекс и да го направи.
Аз и по-рано исках думата, използвайки случая, че има представител на ЦИК, за да кажа, че за мен не е нормално. Виждате в Парламента и нашето днешно заседание на Комисията е отворено и за журналисти, и за граждани. Пленарната зала също на практика 99 на сто от заседанията са открити за граждани, да не могат особено на предишните президентски и местни избори, официални представители на коалиция или застъпници на кандидати да не могат да участват в заседанията на ЦИК и на РИК, и на ОИК, и в останалата тяхна дейност. Примерно с един човека с пълномощно на Коалиция за България в РИК 24 не му дават да присъства. Само на заседание можел да участва. Да ги следим тези неща, защото и с Румяна Сидерова сме се борили.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Последната страница е за информация. Всъщност тук сме отразили предложението, на което ни обърна внимание господин Брезоев. Това са други предложения на граждански организации относно равнопоставеността и регистрацията, които сме описали накрая. След тях са такива предложения. Това е само за ваше сведение. Кандидат депутат за втори или следващ мандат да се регистрира само в района на предишния избор единствено по мажоритарна листа. Само ви информирам. Всеки кандидат да може да бъде издигнат само в един изборен район, като се взема предвид адресната му регистрация за последните три години. Независими кандидати да се регистрират при подкрепа от 700 души по идентична процедура чрез онлайн формуляр. При регистрацията си в ЦИК всяка партия с документите да внася и програмен документ, в който са декларирани позициите си по всички въпроси, засягащи дейността на депутатите и по време на мандата. Регистрация на програмата. Това е интересно.
Един въпрос, който е свързан с наименованията и абревиатурите на коалиции и партии във връзка със случая Зеленогорски. В интерес на истината, обсъждахме го при предишния Изборен кодекс, обаче не можахме да стигнем до вариант за решение, затова и в крайна сметка не беше включено. Тук не мога да обвинявам мнозинството. Не можахме да намерим текст, който да е работещ.
Да се предостави възможност на всеки избирател да провери в кои подписки фигурира чрез електронна проверка, представител на ГРАО.
Всеки народен представител да подписва нотариално заверен договор за представителство, отчет за дейността, снемане на доверие и отзоваване. Кандидатите за народни представители да се проверяват дали се водят на отчет. Но и тук има вратичка. Ти представяш, че не се водиш на отчет на едно място, но на друго място може да се водиш, в друг психодиспансер. Това не е универсално действащо.
Да се въвеждат изисквания за народни представители в следния порядък. Да има диплом от висше учебно заведение за придобита магистърска степен. Да владеят няколко чужди езика. Да са придобили опит в работата с обществено-политически структури и организации, т.е. да са минали първо през гражданското общество.
Да са известни в обществото с моралните си качества и работоспособност. И това да е подкрепено с препоръката на съграждани, обществени организации, колеги от партията или друга гражданска общност.
И последното, което вече мисля, че е актуално и за нас, да са в добро психическо и физическо здраве – здравно свидетелство. Това беше за сведение. С това приключваме точката.
Следваща точка трета от дневния ред е:
Доклад на комисията за взаимодействие с граждански организации и движения за постъпилите предложения от неправителствени организации и граждани.
Представили сме доклада. Той е от 70 страници. Предложенията също. На следващото заседание на Комисията ще направим един аналитичен доклад за изложението по вида избирателни системи, за да могат представителите на различните партии, които са в Комисията по изборно законадателство да формират своя позиция, за това към кой вид избирателна система се насочва съответната партия. Естествено, ние сме готови да напишем текстове по всички възможни системи, но ако така или иначе изначално изключваме някоя система, да не си правим този труд. Засега са предложени само три. Но тъй като съществуват и други, да не напишем десет варианта, а да се ограничим с няколко.
ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Това което искам да кажа, ще го озаглавя гореща молба към членовете на Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс. Това което констатирам, като слушах внимателно е, че госпожа Манолова се опитва да представи много коректно нещата, които се случиха в онази комисия. Тук Борис Цветков предполагам, че ще се съгласи с това, което ще направя като извод. Има разминаване между това, което се случва от вън, това което се случва в Комисията за взаимодействие с гражданските организации и това, което се слува днес тук. Ако искате ще го очертая така. Темпото и посланията на вън са едни. Темпото и посланията в онази комисия са близки. А тук са много далечни.
Аз имах възможност днес да направя една съпоставка между работата на една постоянна комисия преди седем години и работата на тази комисия. Имам чувството, че съм още там като ефективност. И тази ефективност е довела до това, което се случва на вън. Или иначе казано, тази неефективност. И ви моля да имате предвид, че от всичките точки, които подчертавам изключително добросъвестно, може би в точка шеста и седма констирах, че номерирането не съвпада. Всичко друго е буквално дадено добре. В изказванията, които правих в онази комисия подчертах, че е извършен много голям труд. Обработени са изключително много предложения и са дадени по един коректен, добър начин. Но този коректен добър начин не е синтез на същността. Днес от всичките 11 точки, които аз си записах, които всъщност синтезират онова, което е представено от гражданските организации, тук искам само да добавя. Става дума за неправителствени организации. Неправителствените организации се изразяват по този начин като организации, които показваме какви не са. Това не са правителствени организации, но това са организации на граждани или това са граждани, които трябва по някакъв начин да се организират. Единственият пункт, на който ви моля да обърнете внимание е втори пункт. Става въпрос за така наречената гражданска листа или възможността да се направи някаква равнопоставеност на гражданите, които трябва да бъдат представени в Парламента.
Нашият проблем днес е фактически. В този парламент има четири партии. Това е факт. Няма представители на гражданите в онзи смисъл. Разбира се, че всички сме граждани. И вие сте граждани и ние не го отричаме. И когато става въпрос за нашия действителен интерес, нашия и вашия, на тези които сте членове на партии, ние искаме да направим равнопоставеност на гражданите, без значение тяхната партийна принадлежност. Вие искате господин Казак да възстановите справедливостта в контекста на партийната принадлежност. Справедливостта в онзи контекст е невярна. И тя се коригира от това, което се случва.
Моля ви да обърнете внимаине на втория пункт, горещо ви моля. Засилете темпото. Нямаме никакво време. Не си поставяйте амбициозната задача да направите изцяло нов Изборен кодекс. Този вариант на Кодекса е много труден. Той компилира всичко. Акцентирайте на това, което ще облекчи бъдещите избори за народни представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тепърва и представителите на гражданското общество ще се убеждават, че писането на кодекс е не просто дебат по идеи, а писане на текстове. И дали ще променим всички текстове на съществуващия или ще напишем нов, вярвайте ми обема от работа е един и същи. Дали ще пишем променя, изменя, допълва, всеки член и алинея ще трябва да преномерираме, да преместваме, да разместваме или ще напишем нови правила.
Ако се вземе предвид това, което ЦИК днес докладваха тук и вече някои генерални промени от сорта, ако въведем преференции или немската система или машинно гласуване, или направим друг вид структуриране на ЦИК и на изборната администрация, това означава пипане на всички текстове. Така че да не се връщаме към тази тема. Ние сме си поставили един срок, който е тримесечен да изработим Кодекса. Ще трябва да работим и събота и неделя и през деня и през нощта. Явно, ще има сериозно изтощение, защото текстове не се пишат лесно. Но такъв ангажимент сме поели и ще го спазваме.
С това, ако няма още някакви молби, апели, препоръки и указания, предлагам да закрием днешното заседание.

/ Закрито в 17 часа и 15 минути /



Мая Манолова,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА
ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ
НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС