---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 6

На 01 август 2013 година (четвъртък) от 16.20 часа в зала 238, пл. ”Княз Александър І” се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Финансиране на предизборните кампании;
2. Статут и правомощия на изборната администрация;
3. Доклад от обсъждането, проведено на 02.07.2013 г. на вида изборна система при изборите за народни представители;
4. Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Заседанието на комисията бе открито в 16.20 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започваме. Извинявайте за закъснението на днешното заседание, но ако сте следили работата на Парламента сте разбрали, че парламентарното заседание във връзка с приемането на бюджета и на други важни законопроекти беше удължено и вчера, и днес. Имаше и доста неща, които трябваше да се свършат от ръководството на Народното събрание след заседанието. Направих всичко необходимо да дойда по най-бързия начин, но в крайна сметка закъснението е факт.
Дневният ред ви е съобщен предварително. Включва три важни теми, няма да го чета, за да спестяваме време.
Колеги от Временната комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс имате ли предложения за допълнения или промени в дневния ред.
Няма. Тогава предлагам да го гласуваме.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА - от Коалиция на протеста:
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господа, искам да ви кажа, че от този момент ние тотално се разграничаваме от това да продължим да бъдем параван. Параван на продължаващите задкулисни игри, параван на неработещ Парламент. В момента ние имаме само едно правителство, което работи и не хората, които на жълтите плочки протестират, а вие бламирате това правителство, защото си играете задкулисни игри, защото непрекъснато си играете на кворуми и въобще не са виновни Партия ГЕРБ или някой други, виновни сте вие, защото не създадохте такива временни правила, които да избегнат това нещо.
Виновни сте вие, защото вече ни наричат „червени боклуци” и какво ли не, само защото сме си позволили да подкрепяме нещо работещо, защото си мислим, че тук ще работим и ще правим нещо градивно. Вместо това ние не сме допускани до комисии. Вместо това с нас се подиграват, само се снимат и правят параван.
Не приемам това извинение, защото нашите колеги вчера бяха държани отвън, бяха ритани, ние през това време бяхме тук. Аз бях в комисията, която трябваше да бъде оглавявана от г-н Червеняков, в комисията в която две седмици чакам да бъда поканена. Господин Червеняков реши, че е над закона, не спазва правилника на Парламента и не допуска граждани в тази комисия и се крие зад полата на секретарката си, тя всеки път се чуди какво да ме лъже. Моето СВ е дадено, както на други специалисти в тази комисия, още преди две седмици и се чакаше благоволението той да разпише. Най-накрая той разписа, аз вчера бях поканена, съответно си поисках необходимите материали, намерих го пред залата, съответно комисията се отложи, той няма вина затова нещо. Исках да му връча едно нещо от три листа, което беше за тази комисия. Той ми обърна гръб и си тръгна. Той реши, че аз съм някакъв обикновен гражданин и той е над гражданите. Той е богоизбран, той е депутат и той не заслужава да обърне внимание на гражданите, а това което исках да му връча касае всички нас. Това го връчихме на г-жа Вивия Рединг, това го връчихме на немското посолство, защото ние обикаляхме посолствата и вършехме вашата работа. Ние измивахме очите и срама на вашата работа. Защото там трябваше да се разбере, че има не само хора, които плажуват и протестират, има хора които протестират и които искат в тази държава да се работи, които искат институциите да работят. Тези три листа той си позволи да не ги приеме. Аз повече няма да вляза в тази комисия. Аз ще намеря начин това да бъде прието, ще се боря това да бъде прието. Ще намеря начин целият негов избирателен район да разбере защо не го прие, защото това беше за Европейската комисия и за Северозападния западнал район.
Колегите, ако имат да кажат нещо. Аз повече не мисля да бъда параван на неработещо нещо. Искам да ви попитам, ако бяхте приели нашите предложения, щеше ли да има работещ Парламент? Искам да ви попитам, защо не приехте това всеки месец да се отчитат всички депутати, какво са направили и ако нищо не са направили или да не вземат заплата или да си ходят? Защо само правителството се отчете за месец и половина какво е направило? Защо Парламента не се отчете какво е свършил до този момент? Сега изведнъж реши да си почива. Другата седмица аз искам да видя на сайта всеки един депутат какво е направил през тези два месеца. Благодаря за вниманието.
Извинявам се, че Вие обирате негативите, но в този Парламент има само един работещ човек и това е госпожа Мая Манолова. Да ме извинят мъжете, но в този Парламент има само един мъж и това е г-жа Мая Манолова, която миналият път не се посвени да излезе пред протестиращите, въпреки че беше обиждана, тя пак беше там и медиите не отразиха това. Медиите не отразиха как тя ги срази с думи и с желание и след като тя ги срази, те започнаха да викат оставка,защото друго нямаше какво да кажат. Те нямат уста, те могат само да свиркат. В този Парламент има пет работещи човека, искам да видя и другите какво работят.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ:
Българска асоциация на пенсионерите.
Това което се случи вчера. Вие намерихте време и взехте решение за вашите отпуски, да ползвате отпуск в този месец, когато ние работим по изборният кодекс и искаме това час по-скоро да се случи, да имаме такъв кодекс.
Съгласно Кодексът за социално осигуряване, който е валиден за всички, депутатите за да излязат в отпуск трябва да имат поне 8 месеца, вие нямате и три работни, така че как си гласувахте това нещо да излезете в отпуск. Много ви моля, просто обществеността иска да разбере този кодекс валиден ли е за българските депутати в Парламента или не. Как си гласувате право на отпуск? Обществеността иска да чуе отговор и то от отговорен човек в България. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам да дам отговор на поставените въпроси. Приемам, че наистина не всички председатели на парламентарни комисии, до които бях отправила постъпилите от граждански организации предложения за включване в работата на граждански експерти са си свършили работата. Тук в някаква степен и аз имам вина, защото аз надлежно ги изпратих, разговарях с тях, но предвид непрекъснатият режим на работа на Парламента не съм осъществила контрол върху това какво точно се случва във всяка една комисия, така че аз поемам ангажимент, още утре ще си открадна някакво време от пленарното заседание да проведа един индивидуален разговор с всеки председател на комисия, защото СВ-тата са им изпратени.
Използвам случая да кажа пак пред вас на всички, които имат нещо да добавят като предложения за граждански експерти да го направят, за да може в крайна сметка да бъдат комплектовани хората, които ще подпомагат дейността на тези комисии. Аз честно казано не знам какво им е притеснението, защото във Временната комисия по изработването на проект на нов изборен кодекс участието на гражданските представители е само от полза. Има една психологическа бариера, която трябва да бъде преодоляна, не искайте от тях това да стане веднага, то така или иначе ще става постепенно. Добрата новина е, че процесът е необратим. Ето, ще си призная, че аз вчера на това заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения трябваше да разгледаме една гражданска инициатива, с едни предложения, да я изпратим в една друга комисия, нещо което беше вече даже предварително направено, чисто формален акт, който изискваше 15 минути работа на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, не съм ви поканила изрично всички, защото това наистина беше чисто техническо. От друга страна и през ум не ми минава, тъй като всичко е публично обявено, ясно, предварително казано, ако сте решили да дойдете, по някакъв начин да огранича вашето участие, даже в едно абсолютно формално заседание на тази комисия. Досега наистина Парламента работи при един режим, който е непредвидим. Ето аз например, днес така и не знаех дали в 16.00 часа ще приключи пленарното заседание или не.
Не мога да си позволя да допускаме това, което се случваше в предишният Парламент, когато Парламента заседаваше и в същото време работеха част от Парламентарните комисии, защото има правилник, който казва че депутатите са длъжни да работят в пленарните заседания, което означава, че не могат да си правят комисии през работно време на Парламента и от тук е хаосът в работата на всички комисии. Днес по-голямата част от комисиите са отложили своите заседания, защото една част започват от 14.30 часа, друга част от 15.00 часа, поканени са експерти, институции и хаосът става пълен, когато се промени работата в пленарна зала.
Моля за извинение и поемам ангажимент да разговарям лично с г-н Червеняков, а така също и в утрешния ден с всеки един от председателите на комисии, всички предложения за експерти, които са направени от граждански организации да бъдат включени, да получавате своевременно уведомление, да бъдете канени на техните заседания. Това ще го свърша утре. Пак ви моля, дайте още СВ-та защото това, което пристигна при мен не покриваше всички комисии с достатъчен брой експерти. Ако имате подготвени хора, просто ги дайте.
По втория въпрос. Това, което касае комисията, която провежда днес заседание – Временната комисия по изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Аз използвам случая, ако някои си тръгнат по-рано, да обявя какъв е графикът по изработването на новия Изборен кодекс. С днешното обсъждане, реално публичните обсъждания с участие на експерти и на институции по важни теми на Изборния кодекс стават осем или девет.
Всички важни теми сме ги обсъдили на две големи публични обсъждания, на които всички граждански организации направиха своите предложения по целия кодекс – едното беше в зала Изток, другото в Пленарната зала. После едно голяма публично обсъждане на типа избирателни системи с участието на експерти, които докладваха плюсовете и минусите на всяка избирателна система. След това проведохме в подобен формат шест обсъждания относно осигуряването на равнопоставеност в изборния процес, машинно гласуване, медийно отразяване на кампанията, избирателни списъци. Днес ще обсъдим финансиране на предизборната кампания и статут и правомощия на избирателните комисии. Ще чуем и днес последните мнения на експерти. През следващия месец август ние ще пишем текстовете на Изборния кодекс за възможните варианти. През месец август с експертите ще правим това. След това в началото на месец септември, вече надявам се живот и здраве, написан в най-суров вариант изборният кодекс като основа, ще започнат обсъжданията по текстовете във формата на тази комисия. Ще бъдат избрани варианти от тези, които са разписани. Ако има нови предложения те също ще бъдат отново разписани в текстове. По този начин мисля, че в рамките на целия месец септември, в началото на месец октомври, какъвто е и мандатът на тази комисия, тя има 3-месечен срок за изработване на Изборния кодекс, ние ще приключим с приемането на текстовете на Изборния кодекс във формат Парламентарна комисия.
Вие също ще можете да участвате през месец септември и в началото на месец октомври в тези обсъждания, но така или иначе там вече ще си кажат думата парламентарно представените партии. Надявам се, че дотогава и ПП ГЕРБ ще излъчат свои представители, така че всеки от нас ще говори вече и в качеството на представляващ политическа сила да каже какво ще бъде гласуването впоследствие в Пленарна зала, след което кодексът гласуван във Временната комисия по изработване на проект на нов Изборен кодекс ще влезе в Парламента и както всички важни закони ще има процедура на две гласувания – първо и второ, ще мине през Правна комисия на първо четене, ще се гласува в Пленарна зала, ще има срок от две или три седмици, както прецени залата, за предложения по текстовете, вече конкретни и след това в Правна комисия първо, после в Пленарна зала ще бъдат гласувани окончателните текстове на Изборния кодекс.
Това е парламентарната процедура, така че забележките за ваканция за нашата комисия не се отнасят, защото писането на текстове, уверявам ви е високо квалифицирана работа, която освен това е много обемна. Има да се съгласуват сто неща – спрямо предложенията на комисиите, спрямо европейски документи, спрямо препоръки на организации, които са наблюдавали избори в България, така че ние си работим в едно много прилично темпо и вършим немалка работа, а Парламентът естествено има правилник, според който са регламентирани парламентарните ваканции. Ние тук присъстващите сме с чиста съвест, защото за нас месец август ще бъде работен месец. Извинявайте, аз не знам с какво е ангажирано вашето време, искам да ви кажа, че аз и другите колеги народни представители работим минимум по 12 часа на ден, включително събота, включително неделя. Искам да ви кажа, че сме на този график от Нова година, не сме спирали, краят на предишният Парламент, предизборната кампания, започването на новия пленарен сезон, с приемането на закони, с писането на закони, с работа в избирателните райони, с избирателна кампания. Не приемам подобен тон, защото аз не съм лентяйствала от Нова година досега за една секунда.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Госпожо Манолова, извинявайте, този тон който Вие правите в отговор на това, което аз запитах не е най-добрият. Ситуацията в България е променена, това трябва да го разберете всички в Народното събрание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Мислите ли, че не го разбираме.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Не сте го разбрали. След като си гласувате отпуска, прекъсвате дори гледането на предложението за актуализация на бюджета, прехвърляте го за следващия ден, но решавате въпросът с отпуската на депутатите, аз нямам предвид Вашата натовареност, знаем я колко е, но другите така ли работят, така ли са натоварени.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Трудът на народните представители не се вижда.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Вижте, толкова е вече всичко на ръба на издръжливостта и ви наблюдават отвсякъде, имайте го предвид това, много ви моля, променете начина на работа и начина на отношение към обществеността в България, говоря за всички, наблюдават ви. Това е срамно вие да гласувате против Кодекса за социално осигуряване. Четири месеца няма откак сте израни за депутати, вие гласувате да почивате целия месец август, говоря за всички.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз току що Ви обясних, че не сме почивали не знам откога, не мога да се сетя откога.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Случаят е друг, има нарушение на кодекса. Някой трябва да излезе и да обясни това. Срам. Ще ходят да се пекат на морето. Едновременно с това ние се блъскаме и искаме нов изборен кодекс да направим, за да променим нещата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Изборният кодекс няма да го правим през Месец август по начина, по който Вие си го представяте. Обясних ви, че ще пишем текстовете. Какво искате да правим като ги няма текстовете. Нали трябва да се напишат първи път, нали трябва да се огледат, нали трябва партиите, които ще ги гласуват в Пленарна зала да си кажат думата, защото все пак това е Парламентът, Парламентът приема законите. Другият вариант е да ги приемем пред Парламента, при плажуващите протестиращи.
Аз предлагам да прекратим този дебат.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВВ: Добре, трябва да променим начинът, специално за Изборния кодекс друг да е подхода, особено когато ще участват всички парламентарно представени групи със свои експерти при обсъждането, да имат участие при това обсъждане и гражданските организации. Да чуваме изказването на всеки един от тези представляващите политическите партии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Как мислите, че ще ви огранича?
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Не знам, всичко е възможно.
Затова ви казвам още отсега, много ви моля, тръгнали сме по нови начин и така трябва да продължим. Забравяме всичко каквото е било досега и как се е работело. Това спокойствие няма да го има никой. От тук нататък казвам ви, спокойствие никой няма да има. Хората с друго око гледат на това и искат да видят промяната.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всяко нещо има граници.
Много ви моля. Това, че съм безкрайно либерална, не значи че може да злоупотребявате. Има заседание с дневен ред. Аз не съм ви канила на публично обсъждане. В момента заседава Временната комисия по изработването на проект на нов Изборен кодекс, тук са членовете на комисията, можете да присъствате и да участвате в заседанието по предвидения дневен ред. Ако искате после да си говорите с мен, тъй като не знам какви са ангажиментите на колегите, можете да го направите. Подобно провеждане на комисии няма нито в този, нито в никой друг Парламент. Сигурно аз съм единственият екземпляр и колегите са единствените, които се съгласяват по този начин да протичат заседанията. Вие нямате представа как процедират институциите.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Имам процедурен въпрос. Мога ли да го задам или не?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не сме на обсъждане. Тук процедурните въпроси се задават от народните представители.
Това не е публично обсъждане, това е заседание на комисия. Вие сте били в редица европейски страни. Кажете ми в кой европейски орган може да се води подобно заседание на който и да е орган, в който всеки си взема думата по всякакъв въпрос, който няма нищо общо с дневния ред? Мисля, че няма Парламент в Европа, в който гражданите да са във всяко заседание и да говорят кой за каквото си иска. Не знам докога ще има кворум, но кой каквото има да казва да го казва, аз съм тук, ще ви слушам.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ – Другата България: Госпожо Манолова, господа депутати, колеги, извинявайте, просто имам процедурен въпрос. На миналото заседание беше взето решение за създаването на работна група, която да създаде така наречения изборен регистър. До момента никой не ми се е обадил. Аз поисках специално да участвам в тази работна група, тъй като това са скандинавски практики, познавам ги, видял съм, знам как се работи.
Искам да попитам ще има ли такава работна група или няма да има и кога тя ще функционира?
Вторият ми въпрос. Благодаря наистина, че всички наши предложения като 32-ри избирателен район, като машинно гласуване, като онлайн гласуване намериха място и бяха артикулирани в тези комисии.
Не мога да разбера и питам сега пак, може би съм глупав, извинявам се, кога ще бъде разгледан въпросът ни по нашето предложение за отмяната на чл. 4 ал. 1 „и няма друго гражданство”, което лишава българите с двойно гражданство. Тук виждам че го няма, господин Бисеров. Само ще кажа официално пред всички. Той ми каза да говоря с другите парламентарни групи. Направих го и говорих. Ще има подкрепа и от ПП ГЕРБ, която е най-голямата парламентарна група, те ще подкрепят такъв текст – да отпадне чл. 4, ал. 1 от Изборния кодекс.
Искам да попитам кога обаче това ще се случи?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нали знаете много добре, че първо отпадане на текстове от Изборния кодекс няма защо да обсъждаме, тъй като този Изборен кодекс ще бъде писан отново.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Не сме чули дебат, за всичко друго имаше дебати.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Освен това този въпрос, вие знаете по-добре от мен, е конституционен и за да бъде променен има процедура за промяна на Конституцията. Ако го внесат ГЕРБ ние ще го подкрепим.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Защо да го внасят, в момента правим нов изборен кодекс?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има разлика между Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс и Комисия за изработване на проект за промени в Конституцията.
Аз нямам такива правомощия да ръководя процес по промени в Конституцията. Ако народни представители, които имат такава инициатива внесат такова предложение, ще бъде разгледано. Аз в момента се занимавам с промени в Изборния кодекс, с промени в Конституцията аз лично няма да се занимавам.
Според мен конституционно мнозинство по тези теми няма как да бъде събрано. Кворумът виси всеки ден на магия.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Затова уверявам ви, казах и на господин Бисеров, ще има пълна подкрепа и тогава който не го подкрепи това ще го видят от чужбина, ще видят дали ще гласуват за него.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз нямам нищо против народни представители да се ангажират с това. Аз просто нямам физическо време. Имам в момента достатъчно ангажименти, за да се ангажирам, защото това означава първо разговори с различните политически партии. След това писането на промени в Конституцията е работа отговорна, изисква се експертиза, изискват се много неща, с което аз не мога да се ангажирам.
Мисля, че отговорих на Вашия въпрос.
Работната група беше създадена. Моля самоорганизирайте се, аз няма да ви организирам и контролирам как да пишете промени за електронния регистър. Ако не го направите, ние с експертите ще се заемем да напишем текстовете и без вас, но аз не мога да организирам всички процеси.
ЕМИЛ РАНГЕЛОВ: Ще ме чуете добре, защото както се казва сме интимно близки вече. На 65 години съм и ми прави впечатление, че българите продължават да нямат държава, това виждам аз, без да ме интересува кой присъства тук и кой какво си мисли.
Казвам го съвсем откровено. Прави ми впечатление, че не се работи както трябва. Господинът иска да го слушаме само него. Каза няколко неща, които наистина са силни.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Ние искаме да се работи, а не само да се говори.
ЕМИЛ РАНГЕЛОВ: Вече един час говорим, да започнем да работим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам да се вслушаме в този призив. Да приключим с процедурите, много ви моля, не е задължително всеки да се изкаже, още преди даже да е започнал дневния ред.
Аз пак каня всички, които искат да обсъдим работата по Изборния кодекс, работата на Парламента или нещо друго след заседанието на комисията и съм на ваше разположение. Да обсъдим всичко, което искате, но сега е събрана комисията по конкретен повод, моля ви проявете разбиране.
Първа точка от днешното заседание на Временната комисия по изработване на проект на нов Изборен кодекс е за финансиране на предизборната кампания.
Първо искам да попитам дали на всички са раздадени докладите, които изработи Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения, за да улесните моето докладване. Всъщност един такъв доклад има по всяка важна тема на изборното законодателство и сме се опитали да включим предложенията на гражданските организации, предложения които са правени от международни организации, които са присъствали на избори в България и предложения на институции, когато има постъпили такива и в края да формулираме предложенията за решения, които решения по един или друг начин трябва да намерят място в писането на новите изборни правила.
Уверявам ви, че и писането на тези доклади е труд и е съобразяване, както с всички възможни предложения на граждански организации, така и с всичко, което изобщо е писано по темата. Сега да ви акцентирам на най-важното, което съдържа този доклад за тези, които са го получили в последния момент.
Темата за финансиране на предизборната кампания всъщност е една от не особено застъпените в предложенията на гражданските организации, като и тук основният акцент се отнася до желанието на гражданските организации за осигуряване на равнопоставени условия за участниците в изборния процес.
Има различни мнения. Примерно, има и такова предложение на граждански организации, правилата за финансиране да се уредят в отделен закон, който детайлно да регламентира ангажиментите на всички участници в политическия процес и по-конкретно в изборния процес. Има множество предложения за намаляване на привилегиите, които ползват парламентарно представените партии и коалиции, които са свързани с работата на Народното събрание, които са резонни предложения, но те така или иначе няма как да бъдат включени в изборния кодекс.
По отношение на самото финансиране на политическите партии освен общото разбиране, че субсидиите трябва да бъдат сериозно намалени, има и взаимно изключващи се предложения. Част от гражданските организации предлагат, ако има държавна субсидия за политическите партии, да няма частни дарения, т.е. партиите да се финансират единствено и само чрез държавни субсидии. Има и други предложения, с които се иска изобщо да се премахне държавната субсидия и партиите да се финансират единствено и само от събран членски внос и дарения на симпатизанти и спонсори на партиите. Има предложения, които се отнасят до работата на Сметната палата. Мисля, че трябва да признаем, че в предишния изборен кодекс доста детайлно бяха разписани задълженията на участниците в изборния процес по отношение на деклариране на изразходваните средства. Все пак има предложения за подобрения, които се отнасят до това своевременно да се получава информация от Сметната палата за разходите, които правят партиите и другите субекти, които участват в изборите, както и да има един по-строг контрол особено върху източниците на финансиране, има се предвид предполагам даренията. Това е една тема, която след това сме я включили като предложение за решение, която аз също споделям и имах подобни предложения при изработването на предишния Изборен кодекс.
Включили сме в две точки мненията от два доклада на наблюдателите на изборите, наблюдателите на ОССЕ.
Първият е по отношение на президентските и местните избори. Вторият доклад е на мисията на ОССЕ, която наблюдаваше парламентарните избори на 12 май. По принцип наблюдателите казват добри думи за регламента, който съществува в досега действащия Изборен кодекс по отношение на контрола върху финансирането на партиите и другите участници в изборния процес, защото наистина бяха направени доста подобрения, като например ангажимента да има единна сметка за изборите, всички средства, които се изразходват в една кампания да минават по банков път, даренията да бъдат ограничени, всички дарители да декларират произхода на средствата, да има пълна отчетност затова какво е изразходвала една партия или друг участник в изборите по време на предизборната кампания. Слабият пункт според мен на контрола върху финансирането се състои в правомощията на Сметната палата, които не включват реален, текущ контрол върху финансирането на предизборната кампания, включително възможностите да се извършват насрещни проверки, които да правят проверка за реално извършените разходи. На практика Сметната палата, такива са й правомощията, контролира разходите на база представени и съставени разходни и други счетоводни документи.
Позволили сме си, аз и експертите от комисията, да формулираме проблемните теми в 11 точки, вие може да направите допълнителни предложения. Представям ви ги по техният ред:
Предлагаме внимателно да се разпишат текстове в новия Изборен кодекс, които се отнасят до личните средства на кандидатите, които ще изразходват в предизборната кампания, включително техният размер, включително и начина на тяхното отчитане, защото според сега действащите разпоредби няма ангажимент те да бъдат включвани и да се публикуват в публичния регистър, който съществува към Сметната палата.
Освен това по отношение на отчитането на личните средства на участниците в местни избори, а именно на кандидатите за общински съветници, за кметове, за кметове на малки населени места има един прекалено детайлизиран режим затова, че освен пред Сметната палата, всеки един от тях трябва да прави подобен отчет и пред съответния Общински съвет, което дублира задължението за отчетност на участниците в местни избори. Това също трябва да се обмисли, което впрочем е свързано и със санкции. По време на последните местни избори, например инициативни комитети, издигнали кандидат за кмет на населено място от 500 души, за непредставяне своевременно на тези отчети бяха застрашени, тъй като санкцията е една и съща. От глоби в непосилни разбери от по няколко хиляди лева, слава богу че и Сметната палата прояви разбиране и не наложи на тези субекти максимален размер, защото просто има несъразмерност между законовите ангажименти, които имат и малките субекти за участие в изборите и тежестта на санкциите спрямо политическите партии, които участват на този терен.
Следва да се обсъди дали трябва да бъде намален общият лимит за размера на финансирането във всяка предизборна кампания. Сега се харчат колосални пари от партиите, които в условията на криза може би следва да бъдат ограничени .
Предпоставка затова би било например и решението, отразяването в обществените медии да бъде безплатно, а също така да има възможности за безплатно отразяване и в частни медии. Според едно изследване на неправителствени организации повече от половината от разходите на всяка партия в кампанията е отишла за заплащане на медийни услуги, така че тук и естествено би паднал и един от основните разходи на партиите в кампанията. Трябва да се посочи конкретен срок за публикуване на данните от участниците в изборите в публичния регистър на Сметната палата, за да може да бъде осъществяван своевременен контрол върху това какво се харчи в една предизборна кампания.
Има и различни предложения, направени например от ГРЕКО, групата държави срещу корупцията, една авторитетна организация. По нейно настояване на практика прага за превеждане по банков път на суми беше свален на 1 000 лева, а декларацията за произход на средства в размер на минималната работна заплата, така че да има максимална прозрачност за парите, които получават партиите в предизборната кампания. Трябва да се прецени дали тези граници да не бъдат свалени още надолу. Разбира се тук трябва да се държи сметка и затова да не се затруднява прекомерно за суми от 5 или 10 лева целият процес в предизборната кампания.
Трябва да се прецизира отново понятието за публичен административен ресурс. Тези от вас, които следят промените в изборното законодателство сигурно знаят, че с последните промени в Изборния кодекс успяхме да наложим забрана да бъде ползван публичен административен ресурс от политическите партии в предизборната кампания, защото това е една злоупотреба със средства на държавата и на местните власти от страна на партиите в кампанията и една от предпоставките за създаване на неравнопоставеност на субектите, които участват, защото представителите естествено на партии, които са свързани с властта винаги традиционно имат възможности да използват такъв ресурс. Винаги трябва да има ясна забрана в Изборния кодекс, защото това създава предпоставки за служебно предимство на някои от участниците в предизборната кампания.
По отношение на административно-наказателните разпоредби мое лично мнение е, че те трябва да бъдат прецизирани. Има различни нарушения на изборните правила, особено такива, които са свързани с финансирането на партиите, които трябва да имат съответно съразмерни санкции, за да не се получават такива случаи, както беше случая с инициативните комитети за издигане на кметове на малки населени места. Трябва да има диференциация, така че санкциите които се налагат да бъдат справедливи, от друга страна да бъдат и действащи, защото до момента освен това, което наложи Сметната палата, на мен не ми е известно останалите субекти, които трябва да налагат такива санкции изобщо да са правили подобни опити. Нито кметовете, нито областните управители, нито избирателните комисии издават актове за административни нарушения и постановления за административно наказване. Трябва да се прецизират текстовете по отношение на възможностите на коалициите от партии да получават дарения, защото те използват една вратичка в закона за един по-либерален режим за деклариране на получените средства. Може би трябва да остане възможността само партиите да получават дарения, за да може контролът по отношение на средствата да бъде еднакъв за всички участници в процеса и може би тук използвам случая, за да чуя мнението и на Сметната палата по отношение на едно предложение, което прозвуча в предишни обсъждания, а именно за възможността да бъде предвидено финансиране на медийни пакети за всички участници в изборния процес, които да дадат възможност и на малките партии и на субектите, които нямат финансиране да бъдат представени в медиите.
Ние така или иначе ще го разпишем в Изборния кодекс, но да чуем експертно мнение все пак на финансисти по тази тема, защото дотук се изказваха основно медийни експерти, граждански организации и народни представители, които нямаме необходимата експертиза по финансови теми.
Това е докладът, това са предложенията. Ако искате да чуем мнението на Сметната палата с нейното становище, да чуем депутатите от парламентарната комисия и след това да чуем и вашите предложения.
Г-Н ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, гости на комисията, тук искам да обърна внимание, че това което каза госпожа Манолова разбира се е много разумно, това осигурява равнопоставеност на всички участници в изборите.
В случая това е въпрос на политическо решение, но разбира се това ще даде отражение и върху одитната дейност на Сметната палата, но като цяло аз мисля, че това е разумно предложение и ние нямаме нищо против него. Благодаря госпожо председател, че аз ще имам възможност по-обстойно да се спра и на някои спорни текстове, спорни предложения, както и с оглед на натрупаната практика вече на Сметната палата. Нека да кажа, че сегашният Изборен кодекс въведе така наречения Единен регистър по Изборния кодекс, който в електронен вид се поддържа за всяка кампания и там се публикува една доста важна информация. Той е уреден в чл. 158 на сегашния Изборен кодекс. В него фигурират изчерпателно данните, които трябва да бъдат вкарвани така да се каже оперативно, текущо и ние се постарахме тези данни по време на предизборната кампания, те са достъпни за всеки, всеки има право на безплатен достъп и всеки може да види онлайн така да се каже постъпващите данни.
Тук само искам да се спра на няколко основни неща: имената на дарителите; вида, целта, размера и стойността на направените дарения; имена на физически лица, които са предоставили безвъзмездно за ползване услуги по предизборната кампания; срок на ползване; вид и описание на представените вещи, например леки автомобили, компютри и т.н.
Декларация за произхода на средствата. Тук разбира се, особено на дарените средства: декларация за дарените средства на кандидатите и на членове на инициативни комитети. Тук е разумно да се посочи размерът на тези средства, което наистина е пропуск на Изборния кодекс. Ние смятаме, че трябва да се допълни в това отношение Изборния кодекс. Разбира се ние не можем по време на кампанията да упражним някакъв текущ контрол, искам да обърна внимание на това, върху информацията която постъпва онлайн. Тези неща се вкарват към определен момент, стават видими за всички. Ние, в случая при поддържането на този регистър, служим просто като един оператор на база данни, един регистратор на тези данни. Разбира се след това, тъй като всички участници в изборите представят отчети, ние ги публикуваме, съпоставяме данните, които са в този регистър с данните по отчетите и след това извършваме одити или специфични контролни дейности, които са вече наша функция по представените отчети. Тук искам да кажа госпожо Манолова, Вие казахте, че не можем да правим насрещни проверки, но искам да коригирам това, защото за неуредените въпроси се прилага Законът за политическите партии, а ние там правим насрещни проверки. Ние например се обръщаме към рекламни агенции, към медии, към социологически агенции и проверяваме договорите, т.е. проверяваме не само документацията на самия участник на изборите, но и документацията да кажем в съответната агенция, за да съпоставим данните, така че има едно кръстосано проверяване, което ни позволява все пак да получим една достоверна представа за състоянието на нещата и даже аз си спомням, че вие ги предлагахте тези неща при промените в Закона за политическите партии през 2009 година. Ние ги прилагаме, защото Законът за политическите партии за всички неуредени случаи, ние упражняваме с нашите одитни правомощия по Закона за Сметната палата и по Закона за политическите партии, така че само текстовете на Изборния кодекс не са достатъчни, за да се получи представа за нашите правомощия.
Аз смятам, че принципно ние не се нуждаем от допълнителни правомощия. Смятаме, че правомощията които са ни предоставени по Изборния кодекс, по Закона за политическите партии и нашия основен закон, Закона за Сметната палата са достатъчни. За момента ние извършваме и продължаваме да извършваме одити на отчети на политически партии, на участници в изборите, те се публикуват на нашата интернет страница в пълен обем и смятам, че дават достоверна представа за състоянието на нещата. Досега не сме чули някаква критика по отношение на докладите, които публикуваме във връзка с извършените одити на отчети на участници в изборите и политическите парти.
Нека да кажа нещо, което е много важно. Трябва сериозно да се преосмисли целият механизъм на административно наказване. В момента най-незначителни нарушения се наказват с огромни по размер глоби, което просто напълно противоречи на този принцип на съразмерност между нарушение и наказание. Затова лично аз смятам, тук сме единни с ръководството на Сметната палата и нашите експерти, че трябва да има диференциран подход и съответно сме готови да участваме в работата по изработване на специализирани състави на административни нарушения, където да се отчита тежестта на нарушението. Затова, че някой е забавил отчета или не е посочил данни за банкова сметка и Изборния кодекс предвижда 5 000 лева глоба. Просто напълно, разбира се неразумна санкция, която така или иначе просто не би следвало да я има в такъв кодекс.
Искам да обърна внимание на един въпрос, понеже Вие госпожо председател споменахте и за размера на даренията, които подлежат на деклариране и съответно декларирането на произхода на средствата. Ако се декларират всички дарения над 310 лева, което е минималната работна заплата, а също така и тези дарения които са над 1 000 лева, при този праг вече какво се получава?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Декларира се всичко, но за тези за над 310 лева има декларация за произход на средствата.
Г-Н ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: За сумите над 1 000 лева трябва да се направи проверка, при която се ангажира Сметната палата и Националната агенция по приходите.
Ето тук е проблемът, тъй като данните показват, че така или иначе от последната изборна кампания се оказа, че този механизъм не е особено ефикасен. Ние осъществяваме сериозен ресурс, изразходваме одитен ресурс, финансов ресурс да проверяваме тези декларации, но лично нашето мнение е, обсъждали сме го, за евентуално увеличаване на праговете, тъй като ако се направи една сметка, мисля че и най-бедните хора биха имали възможност за 4 години да спестят примерно 500 лева, които да подарят в една предизборна кампания. Ако например цикълът за провеждане на избори е през 4 години или през 2 години, така или иначе размера на тези дарения е твърде нисък. Смятаме, че прагът за произхода на средствата трябва да бъде по-висок, за да има смисъл от това . Представете си, ако става дума за евентуално пране на пари, там където би следвало да се ангажира евентуално и финансовото разузнаване, което в момента е към Държавната агенция за национална сигурност, едва ли би следвало да ги занимаваме с незначителни суми, заради някакво подозрение за пране на пари.
Тези проверки и бих казал тази тежка контролна и административна машина би следвало да се задвижва при по-високи прагове, така че това е нашето становище. Разбира се конкретният размер на прага подлежи на дискусии и дебат, но според нас така да се каже праговете са твърде ниски, даже ние го обсъждахме на експертно равнище, че размерът на минималната заплата е твърде нисък. При праг може би от 1 000 лева нагоре може да се тръгне евентуално за деклариране, защото така или иначе и най-бедните хора смятам, че ако вярват в каузата на един участник в изборите, те могат да намерят колкото и да са бедни средства в размер на една минимална работна заплата и между една минимална работна заплата и 1 000 лева. Това е разбира се нашето мнение.
Аз смятам, че тук също така по отношение на отчетите, които се представят е разумно да ни се даде едно правомощие, ние да определяме формите на отчетите и указание как да бъдат попълвани и това само би улеснило работата, а така също да ги утвърждаваме като образци. Това също много би улеснило работата и на самите участници в изборите.
Ние сме изпратили писмено всички тези предложения на експертите ви.
Мисля, че това са по-важните предложения. Същевременно бих казал, че основен проблем, който срещнахме и в последната кампания беше връзките ни, взаимодействието ни и комуникациите с избирателната комисия – Централната избирателна комисия и избирателните комисии от по-ниско равнище. Така или иначе много ни затруднява това, че общинските избирателни комисии не са постоянно действащи. Проблемът с тях е оперативната информация, която бихме могли да им поискаме и състоянието на тяхната документация и архиви е отчайващо просто, тъй като те нямат постоянна администрация и наистина там проблемът е сериозен, така че тук срещаме сериозни затруднения – при взаимодействието с ЦИК и с общинските избирателни комисии.
Това е което исках да кажа, госпожо Манолова, съвсем накратко разбира се. Готови сме да отговаряме и на конкретни въпроси.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Благодаря че сте дали в писмен вид вашите предложения, защото е важно и мнението на тези, които прилагат закона.
Колеги народни представители, по тази тема имате ли въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ:
Благодаря Ви, госпожо председател.
Да се възползваме, че имаме такива високи гости от Сметната палата, които да ни подпомогнат в нашата дейност. Аз чета точка 10, в която става въпрос за финансиране на коалициите на партиите. Не можах да разбера каква е идеята, защото в конкретния случай, както е записано тук, аз оставам с впечатлението, че евентуално коалицията ще бъде юридическо лице със свой БУЛСТАТ, със свои банкови сметки, нещо не мога да разбера и надявам се ще разясните.
Г-Н ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Карадайъ, Вие засягате един важен въпрос. Аз също пропуснах тук да кажа, че при коалициите се сблъскваме със специфичен проблем. Те не са юридически лица. В тази коалиция те са един ад хок субект, който се формира за участие в избори. Сега ние предлагаме и би било добре една от партиите да се нагърби, образно казано с функциите да извършва действия от името и за сметка на коалицията, да върши това, което коалицията прави по споразумение с другите участници в коалицията, за да имаме срещу себе си, при входа на нашата дейност да имаме един ясен субект, към който да адресираме въпроси и запитвания, да можем да контактуваме, така че това е нашето предложение когато става дума за коалиция една от партиите в коалицията, по споразумение разбира се с другите участващи партии в коалицията на изпълнява функцията така да се каже на коалиционния субект.
Това е нашето предложение.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, аз разбрах, само че тук идеята, която е записана е обратната, ако прочета първото изречение.
Точка 10. Коалициите могат да финансират кампанията си сами, като даренията ги получават директно за самата коалиция, а не на някоя от съставляващите я партии.
Аз подкрепям това, което вие предлагате поради простата причина, че след като няколко партии са стигнали до идеята да направят коалиция, което е по-важният, по-сложният момент, политическият момент, все някоя от партиите може да открие нова банкова сметка само за времето на изборите, но банковата сметка трябва да има собственик и от тази гледна точка, пък и фактурите които ще бъдат издавани, те трябва да бъдат издавани срещу някои БУЛСТАТ. От тази гледна точка редът, който вие го казвате напълно го подкрепям.
Г-Н ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Едната партия ще бъде така да се каже титуляр на сметката, ще има лице за контакт, което оперативно управлява парите на коалицията, там те ще се отчитат пред самата коалиция, но така или иначе това безкрайно ще опрости, ще улесни така да се каже контролът и самото управление на средствата и всеки ще знае, че има един ясен субект, така че мисля, че това е разумно предложение, което се прави. Същият е донякъде и проблемът с инициативните комитети. Там обаче е по-сложен проблемът, защото липсва постоянен, траен политически субект, който след това, особено местните инициативни комитети се разпадат, след това дори проблема с документациите им е сериозен. Там наистина се срещат сериозни затруднения.
В същото време искам да кажа, че сегашните парламентарно представени партии, както и много вече извън парламентарно представени партии, в момента ние наблюдаваме този процес, тъй като от 2006 година упражняваме контрол по Закона за политическите партии, имат вече много добро счетоводство, отговорни финансисти, утвърдена организация на партийната дейност и за тях не е проблем да бъдат така да се каже титуляра на една коалиция, особено партиите с много добри традиции, вече повечето са такива по отношение на управление на имуществото и на счетоводството си. Затова наистина една партия, която е добър финансов мениджър, добре е да се нагърби с функции на коалицията.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Тъй като темата е в тази точка, докато не сме преминали в някоя друга точка, все пак да се изясним. Как ви се струва че ще се реши въпросът за така наречените независими кандидати? Те за да могат да бъдат издигнати има една субектност, наречена инициативни комитети. Тук идеята каква ви е, по-скоро физическото лице кандидат да бъде подотчетното лице, защото инициативен комитет не може да бъде. Тук и юристите ще кажат, но след като приключат изборите такова нещо няма. От тази гледна точка кой подлежи на контрол. Може би самото физическо лице кандидат, който се явява да управлява средствата, ще бъде отговорно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Досега инициативният комитет носеше отговорност и след това за извършени нарушения биваше санкциониран, глобяван.
Г-Н ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Физическото лице носи отговорност, което е председател на някакъв комитет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има председател, който представлява комитета и това беше фрапантен случай. Хората недоволстваха и то с основание, защото са застрашени от глоби от по няколко хиляди лева.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да разбираме, че това е физическото лице, представляващо инициативния комитет или самия кандидат.
Г-Н ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, това е физическо лице, но ние определено изпитваме затруднения да издирим след изборите тези лица.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Кандидатът в едни избори е кандидат за президент или вицепрезидент, кандидат за народен представител, кандидат за кмет на община, кандидат за общински съветник, т.е. субект който ще управлява. Самият кандидат, ако не може да управлява своя инициативен комитет, който го е издигнал за кандидат, как ще управлява онази останала част, за която той е кандидат? Ние във Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс малко трябва да помислим, но и вие трябва да ни помогнете.
Г-Н ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Карадайъ, в това което казвате има разум. Това би ни улеснило безкрайно, ако трябва кандидатите всъщност да са представляващи инициативните комитети, защото това би ни улеснило нас максимално, казвам го от чисто функционална гледна точка, така че за нас тази идея звучи много добре.
Да, това е бенифициентът, лицето което се ползва от инициативния комитет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да не затъваме в частни случаи. Разбрахме какво е мнението на господин Карадайъ и експертното предложение на господин Димитров.
Имате думата за други въпроси.
Заповядайте, господин Попов.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Моят въпрос е насочен към точка 6 от предложенията за решения. Аз не мога да си обясня какъв всъщност е замисълът на поставяне на някаква разлика между администрация и държавни и местни органи, аз считам че те са част от тази администрация. Какъв е духът на тази точка?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е съгласно Закона за администрацията. Държавните органи това са президентът, Министерски съвет. Примерно към президента има НСО. НСО не е администрация и реално колите на НСО могат да бъдат ползвани, тъй като не фигурират в действащото определение на публичен административен ресурс. Това са едни такива пропуски, случайни или не, всъщност не случайни, защото аз съм правила предложения в обратния смисъл. Ние ако искаме да сложим някакъв ред и някакви правила, независимо дали сме подкрепящи управляващите или опозиция, последователно трябва да настояваме за това, което настоявахме преди. Това са наши предложения именно за равнопоставеност на всички субекти на процеса. Това имаме предвид.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз предлагам много да не се задълбаваме по тази тема, тъй като видно е и от представения доклад, че специално по този въпрос и оценките и на наблюдаващите органи от ОСС и становищата на ГРЕКО показват, че общо взето нашата регламентация специално на проблема за финансирането на предизборните кампании до голяма степен отговаря на европейските стандарти. Разбира се правят се някои препоръки за детайли, които можем наистина да обсъдим тогава, когато вече се обсъжда по същество бъдещият проект за Изборен кодекс. Общо взето мисля, че сегашната система, която действа е достатъчно обхватна и контролът, който осъществява Сметната палата, мисля че е достатъчно обстоен и ефективен, дори бих казал в някои случаи и прекалено, както каза и проф. Валери Димитров. В определени случаи се стига до крайности, чиито ефективност и краен ефект са съмнителни.
Предлагам, ако няма някои възражения, да преминем към другата тема, която ми се струва, че е доста по-важна и има доста по-сериозни проблеми за решаване. Благодаря.
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа, опитвам се да не забравям през цялото време, че се намирам на заседание на парламентарна комисия, само че ми става все по-трудно и по-трудно.
Казвам се Лъчезар Аврамов и съм участник в цялостната работа на другата парламентарна комисия, която беше и продължава да бъде за връзка с гражданското общество.
Тъй като госпожа Манолова каза, че доста заседания са се провели на онази и на тази комисия, а лично на мен ми се вижда, че резултатите са скромни и се опасявам, че резултатите от работата на онази комисия ще се трансформират в резултати на тази. Нека да бъде процедурно, държа вашият Правилник на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Молбата ми е да изслушате едно процедурно предложение.
Първо тук виждаме неща, които би трябвало да са се случили досега, а не са се случили очевидно.
Например в чл. 14 пише, че към комисията се образува експертна работна група. Струва ми се, че такава работна група няма и затова предлагам в сроковете, които са оказани и които са определени от вашата комисия да ни информирате за този срок и да включите в тази експертна работна група някои от гражданското общество, като например д-р Владимир Брезоев, който седи до мен.
Второ. Член 18. Към комисията се създава обществен съвет като консултативен орган.
Предлагам да вземете в рамките на вашите правомощия решение за някакъв срок, където да се създаде този обществен съвет. Тези, които тук присъстват да бъдат включени в него, за да можем ние да вземаме пълноценно участие във вашата работа.
Най-накрая, което вече не е процедура, а е по същество. В така наречения доклад, който аз виждам тук, аз намирам този дефект, който отбелязах в последното си изказване в предната комисия. Това е някаква академична дискусия върху видове изборни системи и т.н.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да не отиваме към точка трета. Да говорим за финансирането. По доклада пак ще Ви дам думата, да има някакъв ред в дебата, сега сме на първа точка.
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: По моему редът е нарушен и първо трябваше да се вземе отношение по тази точка, по която сега говоря, за да може да се работи нормално по този план, който е за днешното заседание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Дневният ред вече е приет, сега няма да го разместваме тепърва. Нямате право да размествате точките от дневния ред. Можехте да изразите някакво съображение в началото. Вие сте професор, уважавам Вашата титла, уважавайте и Вие нашата комисия и това, което гласувахме всички заедно.
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Извинявайте, госпожо Манолова, но ако продължаваме по този начин, резултатите от тези заседания ще бъдат като резултатите от заседанията на другата комисия.
Аз се опитвам да предпазя вас и нас от това.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие какво очаквахте да се случи? Този тип заседания води до това, че се консумира огромно количество време за неща, които или много лесно могат да бъдат решени, или не са в дневния ред, защото не са решени по-важните неща.
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Лесно могат да бъдат решени.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кое според Вас може да бъде решено лесно?
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Финансовите условия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам ви, седнете и напишете текстовете за финансиране на кампанията, след като според Вас това е една много лесна работа, а ние това ще го оставим за накрая, ще работим по другите теми, дайте Вашия вариант, ще го използваме.
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Тя не е лесна работата, но искам да ви кажа, че самият аз в момента се чувствам като употребяван за бавене на време.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, тук ще си позволя да ви кажа нещо. Аз не съм ви канила на днешното заседание специално и изрично. Ако искате участвайте, ако искате не участвайте. Изобщо това, че сте ползвани по някакъв начин за алиби е ваша теза, която аз абсолютно не приемам.
Днес имаме заседание на комисията по Изборния кодекс.
Вие присъствате, защото нашата комисия реши да бъде отворена за всички, които желаят да участват, но вашето присъствие не е задължително, това не е публично обсъждане. Ако не ви е интересно си тръгнете. Ако искате да направите писмени предложения, за да не си губите времето, можете да го направите, но искам да Ви попитам. Според Вас тези доклади, които на Вас може да Ви изглеждат всякакви, дали ги пише работна експертна група или те падат от небето? Това е интелектуален труд, ако Вие наистина сте професор, тогава би следвало да уважавате труда на другите хора. Ние сме се занимавали с тези три доклада, които обсъждаме днес, да ги подготвим и това е извън времето, в което водя заседанията, участвам в работата на други комисии и се срещам с избиратели. Това го правим в тъмната част на денонощието и много Ви моля да уважавате нашият труд и трудът на експертите. Ето това е експертно работната група. Експертно работна група съм аз и три от тези девойки, които седят отзад.
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Аз не бих искал да влизам в спорове специално с Вас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Просто неуважителното отношение едни към други, може би в краят на сесията, започва да ми идва в повече. Това е интелектуален труд, ако Вие не го уважавате, това е Ваш проблем.
Проф. ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Изключително уважително е отношението, с изключение на това, че Вие сте благоволили да ни поканите. Ако беше останало на Вашата воля, а не на тези хора, които викат долу, нямаше да ни поканите. Това всички го знаем, затова не е нужда да изместваме спорът в тази плоскост.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Изобщо не е вярно. Този правилник, преди въобще да тръгнат всякакви граждански протести, беше написан заедно с гражданските организации. Първите широки обсъждания в Парламента бяха във формат парламентарен правилник. Тогава участваха и тези, които сега бойкотират. Желанието ми, идеята да бъде създадена Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения беше много преди на някой да му хрумне да протестира срещу това правителство, много преди това. Хайде да бъдем коректни.
Имах доброто намерение да работим заедно много преди протестите да се случат и участваха всички 14 организации, които сега бойкотират.
Много ви моля за коректност. Вече в държавата се създаде, в резултат на цялата обстановка, едно положение, в което ако си представител на гражданска организация и гражданин, можеш да обиждаш другата страна колкото си искаш, можеш да я упрекваш справедливо, несправедливо, да си говориш каквото се сетиш, но все пак ние сме около една маса. Някак си на мен вече започва да ми става неудобно, че ви слушам без да реагирам, защото вашите упреци са изключително несправедливи и не са верни. Просто не мога да продължавам да се правя, че това не се случва поне в този формат, в който работим заедно повече от един месец, хайде да се уважаваме. Уважението е двустранен процес.
ЕМИЛ РАНГЕЛОВ: Ето какво е написано, направете си труда да го прочетете: В Швеция, Австрия, Чехия, Германия, в Естония даже, Хърватия, която е от вчера в Европейския съюз, в Унгария която е пред нас 200 години, Словения, в Испания, Португалия, даже Латвия я има тук, така че това е позитивното, което казвам и прочетете какво правят. Прочетете, аз няма да ви чета, мисля че тук има грамотни. Ето, написано е.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Стоилов искаше думата.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз ви предлагам да говорим за занаята на изборите. В момента сме на фаза финансиране на предизборните кампании, нека да говорим за пари.
Професор Димитров много добре представи образно казано счетоводната част на проблема. Хайде да се опитаме тук да поставим и другата част на проблема. В тази връзка аз ще кажа две неща.
Първото нещо във връзка със субсидиите на партиите. Партиите по презумция защитават значими обществени интереси и обществата са заинтересовани да им дадат този ресурс, тези обществени интереси да бъдат прокарани през каналите на законодателството и да станат облечени в закони. В този смисъл аз не поддържам премахването на субсидията на политическите партии, в т.ч. и използването на субсидията при изборни кампании. Тук обаче трябва да си дадем ясна сметка, че може би е необходимо да се сложи таван. Независимо колко гласа е спечелила една партия, тя да има таван на субсидиите, така че партиите да не акумулират огромен публичен ресурс през субсидията и чрез медиите да подтискат в моментите на избори, в предизборните кампании да смачкват нововъзникналите политически субекти, тъй като това би било нарушение на международен стандарт за равен достъп до публични ресурси. В този смисъл субсидиите на партиите трябва да бъдат драстично ограничени.
Второто ми предложение. Ние като общество имаме интерес от нововъзникващи политически субекти. Знам, че госпожа Манолова няма никакъв интерес да й се появяват политически конкуренти. Същото се отнася за останалите, които седят тук около масата, даже и за тези, които ги няма. Проблемът обаче е, че ние като общество имаме този интерес и би трябвало законодателно да се предвиди в рамките на тези пари, които сега така или иначе отиват за поддържане на политическата система механизъм, с който нововъзникнали политически субекти да получават финансиране. Дали това ще е с ваучери за платени медийни изяви, дали ще е с унифицирани плакати, издавани от Централната избирателна комисия еднакви за всички партии или други форми, това нещо трябва да залегне в изборното законодателство.
Третият пункт, по който бих искал да възразя на проф. Димитров, това е размерът на личните дарения. Доколкото ми е известно в Съединените щати таванът на личните дарения в предизборната кампания е 100 долара. Да не се получи така, че качвайки тези нива на лични дарения, които ще бъдат без насрещни проверки, без доказване на произход и т.н. ние да създадем вратичка корпоративно контролирани, големи групи хора чрез личните дарения да наливат в партиите значим финансов ресурс, образно казано миньорите на Ковачки да получат по един бонус от 1 000 лева и този бонус от 1 000 лева да влезе в дадена партийна каса. Условно го казвам, нищо лично към името, което споменах.
Мисля, че тези неща, ако намерят адекватно законово решение в изборният кодекс, ще повишат степента на доверие в този процес и степента на равнопоставеност. Аз после ще говоря и по другата точка, но държавата трябва да се постарае да постави партиите на равна дистанция от процеса, а не да се създава усещане, че партиите са окупирали изборния процес и го реализират в свой картелен интерес. Завърших.
Г-Н СТАНИСЛАВ КОСАКОВ:
Станислав Косаков, Гражданско сдружение за защита на гражданите.
Уважаеми депутати, уважаеми колеги, проблемът за финансирането е важен и от него се определя всичко онова, което деформира българската политическа система и избирателната система. Какво имам предвид?
Имам предвид, че ако изхождаме от сегашната българска реалност, изборите се печелят от партии, които разполагат със страшно много пари и със страшно голямо медийно влияние.
Тези предложения, които са направени, за мен лично не осигуряват и не гарантират преодоляването на нерегламентираните практики на предизборно финансиране. На всички е известно кои са тези практики – черни каси, обръчи от фирми и най-страшният бич, язвата на българския избирателен процес купуването на гласове. Всичко това става с огромни пари и така както тук са направени предложенията и това предложение, което направи колегата за субсидиите, те действително не поставят в една равнопоставена позиция всички изборни субекти, т.е., когато разсъждаваме какви промени ние трябва да направим във финансирането, трябва да си зададем въпроса каква трябва да бъде философията на тези промени. Философията според мен трябва да бъде парите, които отиват за избори засега най-малко зависят от гражданите и от избирателите. Те зависят от всички други фактори и аз бих поставил така проблема – да умуваме върху тази философия финансирането, а от там и изпълнението на всички онези предизборни програми, които партиите фактически дават, да зависи от гражданите. Това е радикалната промяна, която според мен трябва да настъпи.
В тази връзка аз бих предложил конкретно да се помисли, главният източник за финансиране да бъде фондонабирането, като се помисли върху процента. Примерно 70 % от парите задължително да идват от дребни дарители. В момента, през тези 24 години това, което се случваше е, че големите партии и партиите, които бяха на власт осигуряваха от техни големи дарители милиони и никой не можеше да влезе в една такава конкуренция, в която играят големите пари.
Какво имам предвид с това, че трябва да се даде възможност тези дребни дарители, това са дребния и средния бизнес, ако ние искаме една държава от средната класа да се развие, България да стане европейска държава, трябва да тръгнем от там и може би унгарския опит. Ако изхождаме от българската реалност, в момента изборният процес е раково болен. Изборите това е лицето на една политическа система. Ако искаме да го лекуваме, няма да можем с тези козметични мерки, които се предлагат, трябва да се отиде може би на унгарския вариант, който действително за момента ще изиграе позитивна роля в промяна на целия предизборен процес.
Централно бюджетно финансиране за всички субекти, които участват в изборите. Благодаря.
ПРЕДС. ЧЕТИН КАЗАК: Аз също Ви благодаря.
Вие поискахте думата, г-н Брезоев.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Участвам в подготовката за промените на изборното законодателство от 2007 година. подчертавам го, участвам експертно и представлявам мнението в много голяма степен на много политолози, социолози и хора, които имат практически опит в политиката.
Искам да подчертая няколко конкретни неща.
Госпожо Манолова, понеже се върнахте да се обърна към вас, тъй като очевидно днешното заседание се провежда по Вашата добра воля, Вашата и на Вашите колеги, Вие сте написали едни правила, които непременно трябва да съблюдаваме, за да бъдем продуктивни, тъй като основната характеристика на днешното заседание по моя експертна оценка е непродуктивност, несъразмерност или недобро разполагане във времето.
Към днешна дата, от първата среща която ние имахме с Вас в зала Изток, когато за първи път поканихте гражданските организации, движения и граждани, нищо съществено не се е променило, освен чисто образователното напредване на нещата, т.е. експерти ни запознаваха със своите виждания, както се случи и днес между другото.
Аз ще ви чета накратко само тези правила, по които ние се ръководим, защото Вие сте ни ги дали и ги спазваме дисциплинирано и колегиално.
Чл. 8 от правилата за тази временна комисия.
„Чл. 8. Представители на гражданските организации, движения и граждани по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисията и да вземат участие в разискванията при спазване на режима за достъп до Народното събрание”.
Мисля, че сме спазили режима след като сме тук, но Вие направихте една градация, в която последователно участвахме в дискусията като хора, които имаме право да участваме на определен етап, който Вие определяте, но не сте го казали в правилата.
Следващият чл. 11 казва следното:
„Чл. 11. Гражданските организации, движения и граждани може да представят писмени становища”.
Искам да ви информирам, да ви припомня, тъй като съм го припомнял няколко пъти, че ние представителите на няколко граждански организации сме внесли във Вашата Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения ЗИД на Изборния кодекс писмено, надлежно. Там сме посочили текст по текст нещата. Вие днес отново казвате: „Внесете ги” на моя колега. Моля ви, внесли сме ги, ако трябва отново да ги внесем да, но Вие сте го публикували на сайта, така че го погледнете там.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Говорим за финансирането на кампанията.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Там сме написали един текст, в който се казва:
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Мислите, че с един текст се решава финансирането на предизборните кампании?
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Манолова, ако ще ме репликирате по този начин, няма да успеете, защото аз съм Ви учил някога и Вие сте от моята школа, така че няма да успеете.
Моля Ви прочетете, ние сме написали следния текст:
С цел да бъдат информирани гражданите, за да направят своя информиран избор, тъй като изборите са акт социален, на предоставяне на пълномощия от страна на гражданите на свои представители и не може да предоставят пълномощия без информация, затова държавата е длъжна да осигури средства за информиране на своите граждани.
Ние сме дали експертно формулиран текст, в който се казва следното, по смисъл: да се равнопоставят абсолютно всички предизборни субекти от момента на тяхната законова регистрация до момента на тяхното регистриране като народни представители в Народното събрание.
Там сме пояснили в отделни алинеи. Този текст сме го разписали както трябва, моля Ви се погледнете го и ще видите , че това е едно удачно предложение.
Предпоследния текст, който чета:
„Към комисията се образува експертна работна група, която подпомага работата на комисията. Съставът на работната група се определя от комисията”.
Защо не ни включите да ви помагаме? Определете го и го направете официално. Не го артикулирайте само и след това го забравяйте.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Точно това означава никога да не свършим. Просто трябва да има някаква оперативност в дебата. Ние може да говорим до утре сутринта.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз казах включете ни, не ни редактирайте изказванията, защото в момента Вие ми давате оценка дали ще бъда по-продуктивен и дали ще стигнете много далеч, ако се включим и ние. Ще стигнем по-далеч, отколкото Вие ще стигнете сами, защото повече глави мислят повече. Елементарна логика.
По-нататък: „Към комисията се създава обществен съвет като консултативен орган”.
След като Ви го четем няколко пъти защо не го направихте?
Знам, че сте на ръба, само че не оставайте с впечатление, че тези които са на улицата, те са някъде в средата на дистанцията и те са на ръба.
Още един път Ви моля направете експертната група. Най-големите експерти в момента сте Вие и Вашите няколко помощника. Няма как да го докажете това. Направете обществен съвет, който да работи и дайте да направим промените в този Изборен кодекс. Не си поставяйте амбициозната задача да направите нов кодекс, защото няма да имате време, още един път Ви го повтарям. Завършвам. Благодаря, извинявайте ако не съм бил достатъчно съответстващ на Вашите представи за експертност.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: По въпроса за финансиране на предизборната кампания. Подкрепям колегата, който каза че не трябва да се махне субсидията на партиите, пак трябва да има субсидия, трябва да бъде равнопоставено и не знам дали тук е въпросът точно в Изборния кодекс или в Закона за партиите, не съм такъв експерт както господина, но дори и да е там, според мен трябва да се направи така че, защо не, партиите да извършват стопанска дейност и това да е публично, за да може да се знае от къде идва финансирането.
Това е моето предложение, не знам доколко е адекватно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Брезоев, не се обиждайте, но оперативността в крайна сметка изисква след всяко обсъждане на има конкретни текстове. Ние сме създали експертна група. Пак казвам, че тези доклади които представяме и на днешното заседание са плод на нечии труд, съдържат обобщение не само на Вашето, но и на всички други предложения. До тук има 140 предложения. Всеки за себе си ако не е експерт, то е човек който има поглед и неговото предложение е най-добро. Ако се съберем с тези 140 души и се опитаме да пишем заедно Изборния кодекс, просто наистина няма да стигнем до никъде. Ще си позволя просто да повторя още веднъж какво правим. Тези господа, които сме поканили днес наистина са експерти и сме ги поканили не за да ни образоват, а за да чуем тяхното мнение. Те прилагат закона, те имат поглед върху това кое работи и кое не, какви са пробойните. За мен тяхното мнение е ценно, защото ще ни предпази от грешки, които вече са се показали в практиката, а освен това ние слушаме и Вашето мнение. Освен да правим публични обсъждания, накрая някой трябва да седне и да напише текстове. Това ще правим през месец август, след това отново ще се съберем в този вид и отново ще дебатираме всичко, което е написано, ще го критикуваме, може някой да го похвали. Допускам такава възможност, макар да е малко вероятно. Но това време, в което ние направихме девет публични обсъждания не е загубено, защото наистина чухме мненията на всички, които пожелаха да ги кажат. Част от тях ги пратиха писмено, казаха ги експерти, казаха ги институции, казаха ги граждани, организации. Това е, което искат хората, просто да са си казали мнението. Някои са експерти, други по-малко, наистина е така, всеки има различна професионална експертиза, житейски опит, знания, познания и пр., но работата в гражданското общество е, че ние не можем да ги разделим кой е по-експертен и кой е по-прав, както и в крайна сметка очакваме и те да подходят по отношение на оценката на нашата работа.
Важното е, че имаме доброто желание да направим наистина в резултат на широко обсъждане един закон, който дай боже, да хареса на по-голям кръг от хора, едва ли ще хареса на всички.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ ЗАЛАТА: Едно предложение от мен. Ако може господин Брезоев да го поканите, когато се пишат текстовете. Той да присъства единствен от нас, гражданите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, ще се консултираме и с него. Дайте е-мейл да ви изпращаме на етапи какво сме писали, защото ние наистина работим в неформален порядък – събота, неделя, сутрин, вечер. Реално няма да пишем тук в тази зала Изборния кодекс.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Манолова, ние сме ви изпратили един материал, който се нарича Апел за политически разум, раздаден е на всеки един от вас. Моля ви обърнете му внимание, там сме написали всичко, за да не го говорим.
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ:
Петьо Хаджиев, Гражданско сдружение за защита на гражданите.
Говорим не само за най-важната страна на закона за изборите, но за най-важната страна за функциониране на демокрацията. Започвам отново.
В момента разглеждаме най-важното, сърцето на изборния закон, но и на функционирането на демокрацията като политическа система. Още Христос е казал: „Да изгоним търговците от храма”. Налага се в момента да променяме и да избираме нов изборен закон, защото старият закон допусна търговците, т.е. парите в храма, най-съкровеното нещо на демокрацията, наречено избори, изборите са храма на демокрацията.
Това, което трябва да направим с новия изборен закон е да изгоним парите от изборния процес и това можем да направим по един решителен начин, както разкъсването на всеки гордиев възел, знаете как става.
Нека да не обсъждаме само как ще събираме парите, които ще се харчат за изборния процес. Искам закона да наложи таван, за всички еднакъв таван и за големите партии, и за току що създадените образувания, инициативни комитети. Да нямат право да изхарчват повече от определена сума за предизборна агитация. Медиите да нямат право да консумират средства за предизборна агитация повече от определените в закона и най-важното, не да галим нарушителите, а за тези които купуват гласове, драстични наказания – финансови и задължително лежане в затвора. Само по този начин ще може да се отреже ръката на корупцията, която унищожи демокрацията в нашата страна и продължава да я унищожава вече 20 години затова, че парите са вътре, ние сме вън от демократичните процеси на света. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Предлагам с това изказване да приключим обсъждането на доклада за финансиране на предизборната кампания. Чухме всички мнения.
Да преминем към следващото обсъждане.
Доклада може формално да го приемем. Имате ли някакви съображения, уважаеми колеги. Няма възражения.
Приемаме доклада.
Преминаваме към разглеждане на втория доклад – Статут и правомощия на избирателните комисии.
Ще си позволя накратко да ви запозная със съдържанието на доклада, макар че той е предоставен на вашето внимание. Ще бъде качен на интернет страницата на комисията своевременно.
Какви са предложенията на гражданските организации и на политическите партии, какви са очакванията за промени в структурирането и правомощията на избирателните комисии?
На първо място засилват се очакванията, че изборната администрация ще стане постоянно действаща, експертна и независима, т.е. с по-малко политическо участие и без партийно политически квоти при нейното структуриране. На практика това означава да се обърне из основи начинът на избиране на изборната администрация, като се започне най-вече от Централната избирателна комисия, която взема редица важни решения за провеждането на изборите. Имаме предложения тя да бъде създавана по начин, който е подобен на други органи, например Конституционния съд, различни независими регулатори. Вместо да имаме пропорционално представителство на политическите партии с основно политически предложени експерти, предложенията да идват от органите, които обичайно създават подобни регулаторни органи, а именно квота за Народното събрание, квота за президента, квота за Министерски съвет. Една добавка, която аз подкрепям, да има осигурено и гражданско участие в работата на Централната избирателна комисия, което би могло да се изразява и чрез участие в нейния състав, но може би това би затруднило изобщо целия процес по номиниране и избиране на такъв член, но задължително би следвало да бъде дадена възможност на представители на граждански организации да участват в работата на Централната избирателна комисия, включително и създаването на обществен съвет или както сега се казва на изборен борд, включително и към Централната избирателна комисия, за да има граждански контрол върху решенията на изборната администрация.
Има предложения и по-ниските комисии по ранг – районните и секционните да бъдат постоянни, което би създало определени трудности, тъй като трудно се поддържа постоянен състав на тези комисии, които функционират за съвсем кратко време в определен отрязък на годината, когато има избори, но това е свързано с една друга, много важна тема, с квалификацията и подготвеността на членовете на РИК и на СИК особено. Тук е темата с обученията и изискванията към членския състав на тези комисии. На практика секционните избирателни комисии правят изборите „на терен”. От тяхната грамотност много често зависи честността на изборите, затова дали гласовете на десетки, стотици български граждани, които са отишли да гласуват в една СИК са отчетени правилно, дали има манипулации и всички останали процедури във финалната фаза на изборната кампания.
Тук има и по-екзотични предложения на граждански организации, които сме включили в доклада, като например предложението за въвеждане на принципа за случаен избор чрез ГРАО, които да направят програма, както се избират горе долу съдиите в Съединените американски щати.
Би следвало естествено да се повишат изискванията към членовете на избирателните комисии. Освен изискването за експертност и професионална подготвеност има предложения те да декларират конфликт на интереси, както и колко от тях да са юристи, да членуват или не в други политически партии, да имат завършено или не висше образование.
По отношение на правомощията, които са свързани с дейността на ЦИК, те съответстват изцяло и с предложенията, които като опозиция сме правили в предишния Парламент и най-вече се отнасят до това да има пълна публичност и прозрачност в работата на изборната администрация и особено в работата на Централната избирателна комисия, онлайн излъчване, публикуване на протоколите незабавно след заседанията, без да има манипулации в тях, яснота за начина на гласуване на членовете на Централната избирателна комисия по всеки един въпрос, възможност за присъствие на представители на граждански организации и на наблюдатели по време на работата на изборната администрация, задължително произнасяне по всички жалби и сигнали, които постъпват, включително в изборния ден, публичен регистър, в който да се отразяват всички сигнали и жалби на граждани и пр. предложения, които биха осигурили пълна прозрачност в работата на изборната администрация, защото доверието в изборната администрация е определящо, изобщо за доверието към изборния процес и към неговата честност.
Отбелязали сме в този доклад и препоръките на наблюдателите. След президентските избори през 2011 година и парламентарните избори, проведени на 12 май, има едно изискване, което не беше достатъчно добре съблюдавано в предишните разпоредби на изборния кодекс и то е както по отношение присъствието на наблюдатели при всички фази на процеса, така и възможността опозицията да има свои представители в ръководствата на изборните комисии. Настоявахме затова, когато бяхме опозиция, ще го реализираме сега, когато можем да съберем такова мнозинство в Парламента. Сега във връзка с последните избори, то е и препоръка на Европейската комисия да има ясен контрол от страна на изборната администрация за правилата за производство и разпространение на бюлетините и контрола върху тях. Надявам се, че ако ни достигне кураж да въведем изцяло машинно гласуване, този въпрос няма да стои, защото докато има бюлетини в България ще има и манипулации, независимо кой ги печати, трябва да сме наясно с това, аз поне нямам никакви илюзии по този въпрос.
И тук, както справедливо беше отбелязано, сме приложили в резултат на едно експертно проучване, сравнително-правно, което направиха експертите от работната група затова каква е практиката за изборните администрации в Швеция, Австрия, Естония, Германия, Хърватия, Унгария, Словения, Испания и т.н.
Накрая имаме предложения за решения в рамките на 14 пункта, които включват начина на структуриране на ЦИК, да има постоянен състав, за определен мандат, с повече експертност и професионализъм и по-малко политическа ангажираност на нейните членове.
Предложения затова как може да бъде формирана, чрез квотно излъчване от Народното събрание, президента, Министерски съвет, участие на магистрати евентуално в изборните комисии, специално за ЦИК да има публичен избор с изслушване на кандидатите, с ясна оценка за техните професионални качества, участие на наблюдатели на всички фази на процеса и в дейността на всички изборни администрации, обучение провеждано последователно на членовете на РИК, ОИК и СИК, защото то е изключително важно и е необходима предпоставка за провеждането на едни честни избори, граждански борд към ЦИК, изборен регистър, който би могъл да се поддържа с помощта на ГРАО към Централната избирателна комисия, ако тя стане постоянно действащ орган, съдебен контрол задължително за всички актове на Централната избирателна комисия и на другите изборни администрации, откритост на всички заседания на изборната администрация и разбира се това, за което стана дума – контрол върху изборните книжа, начина по който се печатат бюлетините, раздават, съхраняват, изобщо всички действия, които се отнасят до изборни книжа и бюлетини.
Това е накратко доклада, който се отнася до изборната администрация.
Аз благодаря на проф. Димитров затова, че се включи в заседанието на нашата комисия. Надявам се да не Ви е шокирал емоционалният тон, ние така си говорим в изборната комисия.
Нека да започнем с народните представители. Искам да ви помоля да вземате думата по същество. Всеки си каза каквото имаше да каже по общополитическата обстановка и по някои принципни и процедурни въпроси.
Ще помоля за кратки, ясни и по същество изказвания.
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Вие казахте, че Конституционният съд и всички „независими” органи се избират на квотен принцип. Има ли квотен принцип, няма независимост. Щом аз те назначавам и мога да те уволня, ти си зависим от мен. Затова предлагам всички видове избори, като се започне от избори за народни представители за Народното събрание и се стигне до осъществяването на обществените поръчки, които са вид избори, да се извършват от обществото, т.е. от гражданските организации. Ние имаме 15 000 граждански организации. Това са определените от закона лица, които могат да участват в избор за Централна избирателна комисия, за местни избирателни комисии и за всякакъв вид независими органи. Ще имат право на глас тези обществени организации, които не участват в изборите. Нали сега ще променим закона така, че и обществените организации и инициативни групи да могат да участват в изборите. Тези, които не участват в изборите, само от такива, това означава независимост, само от такива граждански, подчертавам, субекти трябва да се извърши избора на централната и на другите, на цялата администрация и то от тези, които не участват в съответния избор.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искам само без да Ви опонирам, да Ви обърна внимание, че става дума за 12 000 секционни избирателни комисии, по 7 или 9 души, става дума за над 100 000 души.
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Местните организации, които са там от съответната област, от съответния град те ще си ги изберат кои да бъдат измежду тях.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие участвали ли сте при назначаване на членове на избирателни комисии?
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Ще Ви отговоря по следният начин.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да спрем с този дебат.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Искам да кажа, че според мен е важно тази комисия да не бъде постоянно действащ орган, а само за изборите. Това е една излишна администрация, която се издържа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Резонно е и такова мнение.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз пак ще се върна на моята любима дума, да говорим за занаята на изборите.
В светът са познати три типа избирателни комисии по отношение на своето разположение спрямо изпълнителната власт. Единият тип е напълно независима изборна администрация, целогодишна, която има функции и по организация на избора и по пълната логистика. Много е скъпо да се поддържа такава и мисля, че имаме достатъчно развита държавна и общинска администрация, за да си позволим този лукс.
Вторият тип комисии са грубо казано отдели в изпълнителната власт, отдел в някое министерство, който се ползва с такова доверие, че всички му вярват, когато организира избори. Също смятам, че в тази степен на недоверие, в която ние живеем този вариант е неприложим. Според мен в България в момента е реализиран смесеният тип изборна администрация, в която една част отговаря за тясно изборната тематика, а държавата отговаря за логистиката.
На базата на това разделение на последните избори стана така, че Централната избирателна комисия, цялата в бяло, а правителството което отговаря за логистиката, е виновно за всичко, включително и за така наречените бюлетини в Костинброд. Казвам „така наречените”, това не бяха бюлетини.
Какво би било възможно да стане?
Първо трябва ние да скъсаме окончателно и колкото се може по-скоро с партийните номинации на всички видове избирателни комисии. В момента това обществено недоверие, което са акумулирали политическите партии, на принципа всички са маскари се пренася върху един орган, който е призван да защити процедурата произвеждане на избори и който отговаря по силата на международни конвенции за така наречените свободни и честни избори. Това нещо повече не може да продължава. То е резултат от едно време, когато партиите водеха тълпите и за да не се избием по улиците, избирателните комисии изпълняваха функциите на междупартийни органи, които трябваше да изгладят острите ръбове.
В момента сме на такъв етап, че партиите трябва да се оттеглят от този процес, да станат равнопоставени, на равна дистанция и изборната администрация да стане независима. Особено боли това нещо, особено негативен ефект има, защото освен в ЦИК, това нещо минава долу до последната избирателна комисия.
Аз наблюдавах в Благоевград избори в едно село с 50 избиратели и избирателната комисия беше от 9 души, за да може да се удовлетворят всички тези квоти, на кого 2 члена, на кого 3 члена. Това е недопустимо, харчи много пари, които бихме могли с една по-стегната изборна администрация да плащаме на хората повече.
По въпроса за номинирането. Считам за целесъобразно властите в България – президент, съдебна власт, изпълнителна власт, да номинират, да предложат хора за членове на Централната избирателна комисия, които да бъдат назначавани от президента след публични изслушвания. Нещо по модела на Конституционния съд.
По отношение на статута на изборната администрация. В Индия Централната избирателна комисия е съставена от 3 души и тримата са със статут на конституционни съдии, което им гарантира достатъчна независимост в отношенията с всички останали власти в страната.
Подобен механизъм трябва да се изработи и за по-долните избирателни комисии.
По отношение на СИК. Считам за целесъобразно да се приложи единствено професионален критерии за набиране на членовете на СИК, дали това ще бъдат съдии, прокурори, други професии, които по характера на своята професия са непартизирани или не толкова партизирани, но смятам че тези професии, влизайки като време на изборна администрация ще повишат доверието в процеса, а не да разчитаме на местни партизани, които по един или друг начин се набират в избирателните комисии.
Вторият аспект, който е много важен, тук е статутът на изборните власти. Трябва да се направи така, както го споменах. Те да бъдат равно отдалечени от изпълнителната власт и от другите власти, за да могат пълноценно да реализират изборния процес.
Госпожа Манолова споменава вече няколко пъти за машинно гласуване. Цялата процедура по отношение на изборните книжа трябва да бъде преработена и да осигури сигурност на изборния процес.
Госпожо Манолова, за трети път може би поставям този въпрос. Ако в България не бъдат въведени номерирани бюлетини, няма да се повиши доверието в процеса, който имаме с подобни изпълнения като в Костинброд и на следващите избори ще се изправим пред същите проблеми, пред които сме изправени и сега.
Много сериозно този въпрос трябва да се вземе на отчет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз Ви благодаря. Ще си позволя само едно изречение, защото ние тук много добре си го обясняваме и даже някои въпроси са относително безспорни, но например всичко това ще отиде през различните фази – писане на текстове, обсъждане в тази комисия и после в Пленарна зала. Например ГЕРБ настояват за отделни бюлетини. Трябва много малко интегралната бюлетина въобще да изхвърчи на следващите избори, което наистина ще бъде пълна трагедия и тогава това всичко, което си го говорим ще бъде напразно. Просто давам един щрих какви са реалностите в момента. Ако се наложи парламентарно мнозинство, знаете че при изборния кодекс се формират динамични мнозинства, което въобще да изхвърли интегралната бюлетина и да въведе отделни бюлетини, кауза която аз защитавам последователно…
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: ЦИК трябва в много по-кратък срок да публикува стенограмите от заседанията си.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Мога да подчертая, че на мен никой не ми подсказва по интернет и понеже съм останал с впечатлението, че след общите дебати, които имахме, 90 % от нагласата беше за машинно гласуване, защото повярвайте ми никой не вярва в секционните избирателни комисии и като говорим за занаята в изборите, бъдете сигурен, че Вие не сте единственият занаятчия в тази работа. Има едни по-добри от Вас, които си печатат бюлетини в Костинброд, има едни други, които ги печатат в Поморие, трети някъде другаде. Хайде да не се връщаме към тези теми. Не сме глупаци и на нас не ни подсказва никой по интернет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имаме пълно съгласие по темата и аз, и повечето тук от колегите сме на мнение, че машинното гласуване, и то в две фази - идентификация на избирателя чрез лична карта в машина и гласуване, решава напълно проблема, но да видим дали технически ще можем да се справим с това предизвикателство.
Предлагам тази тема да я приключим.
Имате ли възражения по доклада, уважаеми колеги. Няма.
Да преминем към последната тема – Доклад от обсъждането, проведено на 02.07.2013 година за вида изборна система при изборите за народни представители, която е включена в днешния дневен ред просто формално. Да бъде приет този доклад, който беше пространно обсъден по време на публичното обсъждане в Парламента, именно за вида на изборната система.
Това, което ще направим през следващия месец е да разпишем детайлно и двата варианта, които намират парламентарна подкрепа, а именно смесена система – 120 мажоритарни и 120 пропорционални и пропорционална с преференции, като възможно гласуване на следващите избори.
Тук виждам господин Манов, на който му казвам, добре дошъл. При приемането на предишния изборен кодекс имаше няколко души, част от които се включват сега, други не, в писането на този кодекс, за които честните избори бяха кауза. Там беше госпожа Цонева, г-жа Ваня Ушева, една госпожа от Института за модерна политика и господин Стефан Манов, за които ми е приятно, че участват едни лично, други чрез писмени предложения в писането на този изборен кодекс. Надявам се нашата кауза да приключи относително успешно след втория опит.
Има ли някакви забележки по доклада за изборната система? Този доклад вече е приет.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Може би аз нещо не разбирам. В точка 1 е записано: „Изборите за народни представители се провеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони от партии и коалиции от партии, чрез преференциално гласуване и независими кандидати”.
Тук аз не виждам в гражданските листи, които ние предложихме да бъдат обединени тези независими кандидати.
Само това ми е забележката.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Гражданските листи са в частта участници в изборите. Те вече са обсъждани, дали ще бъдат приети не знам, но така или иначе са обсъдени.
Господин Манов, имате думата.
С неговото изказване приключваме днешното заседание.
Г-Н СТЕФАН МАНОВ:
Благодаря, госпожо председател. Господа народни представители, колеги, позволявам си да взема съвсем кратко думата по тази точка, защото този дебат беше воден в отделно заседание, докладът е доста обширен, но тъй като ми се струва, че два елемента, а често знаем в детайла се крие дявола, ми се струват изпуснати относно смесената избирателна система.
Искам да обърна внимание, че тя работи добре в ситуация на парламенти с променлива численост. Такъв е случаят в Германия. Там числеността на Парламента се адаптира съобразно избирателния резултат, така че партиите спечелили мажоритарните депутати и евентуално получили повече от полагащото им се по пропорционалния вот, да не ощетят другите. Това е първото съображение.
Второто съображение е общо за всякакви мажоритарни елементи, имам предвид като мажоритарен вот, това е изборната география. Знаем добре, че там има значение как вие прекроявате избирателните райони, кои общини се включват. Отрицателният пример е известен като Джери Мандеринг. Нагласяват се избирателните райони от управляващите по начин, по който на следващите избори да си дадат предимство, изолирайки в отделни райони, струпвайки гласовете на опонента и обединявайки гласовете на своите си райони, естествено в съседни области и общини.
Този момент ще създава конфликти при наличието на мажоритарни избирателни райони и неминуемо ще се водят обвинения кой как е прекроил избирателната карта.
Тези два недостатъка не се появиха в дебатите, затова си позволих да ги спомена.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, имаме ги предвид.
Наистина без промени в Конституцията адаптирането на немската система ще бъде доста рисково точно заради фиксирания брой народни представители. Имаме го предвид. Ако имате предложения може да си кореспондираме онлайн или да участвате в нашата работа. Всяка помощ е ценна за нас. Предполагам, че ние ще имаме време още да дискутираме с вас обсъжданите теми.
Тъй като това заседание е последно за тази сесия, всички с които не сме могли докрай да изясним възникнали проблеми в нашата работа, ви каня утре на кафе след приключване на работата на Парламента, защото сега наистина трябва да приключваме.
Точка Разни обикновено я превръщаме в свободен разговор, който днес няма как да се състои.
Ще помоля господин Казак да е така добър ако наистина искате нещо да споделите точно сега в този момент да ръководи заседанието, ако не, всички други които искате да приключим утре сесията ви каня на кафе, може да го направим и извън Парламента. Каня ви на кафе в Парламента.
Г-Н МИРОСЛАВ ПАСКАЛЕВ: Госпожо Манолова бих искал да чуете това, което искам да кажа.
Тъй като вчера се получи едно недоразумение – ще има комисия, няма да има комисия. Не е въпросът тук до извинението. Повечето хора тук днес затова са нервни, защото се казва ще има комисия, няма да има комисия, ще има списък, няма да има списък и тъй като само един пропуск има към входа на Парламента, а точно там се събират интелигентните, симпатичните, вече забравих още какви хубави хора се събират там и да, малко ми е погалено честолюбието. Моето клипче с разходката между тях, за да стигна до сградата на Парламента в момента е популярно точно толкова, колкото Вашето ходене пеша до Съдебната палата. Не знам Вие колко шутове изядохте в краката, аз горе долу ги преброих до 13.
Оказа се, че охраната на Парламента постави не само нашето достойнство, сега ние сме свикнали, по улиците сме вече от 7 – 8 години, преживяхме и ерата Бойко Борисов 2 – 3 години по улиците, по различни каузи и сме свикнали да ни наричат „червени боклуци”, не знам защо и точно тук беше в началото и това да покажем на депутатите, които са в комисията, че ние не сме поставените НПО-та, които бяха по времето на ГЕРБ, тези услужливите НПО-та, през които изтичаха парите. Ние сме представители на гражданското общество и сме дошли тук не само да правим предложения, а да ви наложим и граждански контрол.
Другото което е, няма какво да се страхувате, госпожо Манолова, че примерно в Германия, Франция и в други европейски държави няма такова нещо, каквото вие създавате в момента, вие правите история.
Политиците, които са девалвирали в цяла Европа и почти нямат представителност на изборите, не могат да стигнат и 50%, вече комуникират с представителите на гражданското общество.
Вие творите история в момента и трябва да го осъзнаете.
Малко ви е трудно да осъзнаете, че с гражданите можете да говорите по този начин, но това ви е бъдещето, това ни е общото бъдеще, така че трябва да свикваме.
Така че утре когато дойдем на кафе, нека да бъде осигурен нормалният ни достъп до Парламента, а не да идваме с гипсирани крака, счупени глави и т.н.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще се погрижа за охраната. Надявам се Пленарното заседание да приключи в 14.00 часа. Заседанието се излъчва, ще получите пълна информация и в момента, в който приключи ви каня да изпием по едно кафе за край на сесията и да видим какво ще правим занапред и да разгледаме точка Разни.
Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)