---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 8


На 19 септември 2013 година (четвъртък) от 14.30 часа в зала Запад, пл. Народно събрание І се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работни текстове на проекта на Изборен кодекс;
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да започваме. Предварително е раздаден дневен ред за редовно заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, който е обявен на сайта на Народното събрание.
Има ли забележки по предложения дневен ред. Ако няма ви предлагам да гласуваме дневния ред.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Господин Шопов е заявил участието си, но няма да броим неговия глас. Предлагам да въведем такава практика в комисията, да се брои гласа на присъстващите по време на нейните заседания.
Преминаваме към дневния ред. Раздаден е вече пълния текст на черновата на Изборния кодекс с разписани нормите на всички отделни видове избори.
Ще си позволя да направя една кратка презентация на това, което предлагаме на вашето внимание. За първи път в съдържанието на Изборния кодекс предлагаме да бъде включена процедурата за избиране на Велико Народно събрание.
Нашето мнение е, че начинът по който съществува Закона за избор на Велико Народно събрание противоречи на Конституцията. Всъщност и самият закон е приет преди приемането на действащата Конституция.
В Конституцията се предвиждат правила за избор на народни представители във Велико народно събрание, които да съответстват на общия ред, от което следва че редът за избиране на Велико Народно събрание трябва да следва редът за избиране на обикновени народни събрания, така че в нашето предложение сме се придържали към този принцип. Разбира се това може да бъде обсъждано в рамките на предстоящите дебати и да бъдат чути различни мнения.
Кое е най-важното в текстовете, които регламентират изборите за Велико народно събрание, за Парламент и за Европарламент?
Основният вариант, който е разписан в текстовете, които сме ви представили е пропорционална система с преференции, като разбира се след гласуване от членовете на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, ако бъде възприета немската система, смесената система с мажоритарни и пропорционални кандидати, имаме готовност с текстове за разписване подробно и детайлно на възприетия от комисията вариант.
Предлагаме въвеждането на машинно гласуване във всички тези избори – парламентарни избори, избори за Велико народно събрание, които първоначално да се състоят паралелно с гласуването и с хартиени бюлетини, като за хартиените бюлетини сме предвидили интегралната бюлетина като начин на гласуване на национални избори.
По отношение на изборите за общински съветници и кметове искам ясно да кажа, че правилата които регламентират отседналостта не се променят спрямо промените, които бяха въведени в Изборния кодекс, който действа в момента.
Това е основното предложение, това е черновата. Предвижда се шест месеца отседналост, като естествено при постъпили други предложения темата може да бъде обсъждана и направени съответни корекции.
По отношение на местните избори предлагаме в предложените варианти избор на районните кметове, а също така и предлагаме да се въведе избираемост на кметовете на малките населени места с над 100 жители.
В момента практиката, която беше въведена, просто припомням, е за изборност на кметовете в населени места с над 350 избиратели. Предлагам да се върне старата разпоредба за изборност на кметовете във всички населени места, които имат повече от 100 избиратели.
По отношение на деня за размисъл сме предвидили варианти – да остане или да отпадне. Моето лично мнение е да не бъдат правени промени по отношение на текстове, които са се утвърдили през последните десетилетия демократични изборни практики и несъвършенствата могат да бъдат коригирани и сме ги заложили чрез дефиницията на предизборна агитация в Преходните и заключителни разпоредби.
Много различно е също така в някакъв смисъл районирането по време на парламентарни избори. Предлагаме да се въведе съществуващият принцип изцяло, например за градовете с районно деление има два избирателни района. Такъв е случаят със София град и София област, Пловдив град и Пловдив област, това да бъде въведено и за Варна, която в момента има избираеми една от най-дългите листи от 16 народни представители. Пак казвам, че всяко едно от тези предложения подлежи на корекции, обсъждания и изслушване на различни аргументи.
Отделили сме специално място на административно наказателните разпоредби, като сме се постарали да ги детайлизираме, да ги предвидим по санкции за отделните видове нарушения, а не бланкетни текстове както беше досега, като има повече диференциация по отношение на административните нарушения, които се отнасят до финансовата дисциплина по време на избори, ангажиментите на участниците в изборите да съблюдават определени правила, санкции за необявяването на медийни договори за отразяване на кампанията, санкции когато в печатните медии не бъде реализирано правото на отговор на засегнато лице в рамките на предизборната кампания и други, които ще видите и които са описани детайлно в административно наказателните разпоредби.
Ако има въпроси аз мога да отговоря. Само казвам, че след приключване на заседанието на сайта на Народното събрание ще бъде публикуван целият текст на черновата на Изборния кодекс вече в пълен вариант. Липсват впрочем преходните и заключителните разпоредби. Те трябва допълнително да бъдат огледани даже в първоначалния им вид, правят се достатъчен брой препратки към различни закони с оглед да не допуснем технически грешки в първоначалния вариант.
Аз съм в състояние в зависимост от готовността на членовете на временната комисия да предложа различни варианти за протичане на днешното заседание.
Може би е добре преди да започнем да чуем дали има някакво становище от Обществения съвет, който във вторник се събра на своето първо заседание.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Представител на партия Другата България, член на Обществения съвет като експерт от неправителствена организация.
Ние за момента нямаме все още становище по първата част на проекта и се надявам другата седмица да имаме становище по всички 240 члена, които са ни раздадени за разглеждане.
Благодаря ви.
Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Мога ли да помоля Обществения съвет да предоставя писмено или на електронен носител бележките, за да можем да работим с текстовете.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз не съм председател, просто си позволих да говоря като член на Обществения съвет.
Общественият съвет избра за председател проф. Емилия Друмева и за заместник-председател г-н Владимир Брезоев. Имаше някои уточнения по Правилата за работа на Обществения съвет, които ще бъдат изчистени на следващото заседание. Ние ще представим становище по всички членове.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз се съмнявам, че господин Томалевски ще бъде готов с всички текстове, това е някаква свръх компетентност и нереална действителност. Това, което ми направи впечатление е, че се изказва от името на всички, а няма такива права.
Това, което искам да добавя е към раздел Първи Общи положения да бъде добавена думата „цели”, тъй като е записано: „Предмет, обхват и принципи”. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли някой от Обществения съвет, който желае да заяви допълнително някакво становище.
В такъв случай, уважаеми членове на Временната парламентарна комисия, предлагам ви да обсъдим структурата на Изборния кодекс, вече всички сте се запознали с нея и да ме ориентирате имате ли готовност в днешното заседание да гласуваме основните положения така, както ги дефинирах предния път. Разбира се могат да бъдат включени и други, които считате за важни.
Дали можем да започнем да отмятаме с гласуване текстове от представената Обща част на Изборния кодекс. Изобщо каква е степента на готовност и каква е вашата нагласа за протичане на днешното заседание?
Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз смятам, че преди да чуем бележките на Обществения съвет не е редно да гласуваме текстове. Аз приемам, че можем да одобрим структурата с направените добавки. Като казвате, че трябва да се добави думата ”цели” хубаво е да ги посочите, разбира се не сега. Да пристъпим към гласуване на текстове, когато видим и бележките на Обществения съвет. До края на нашия недълъг мандат ние ще имаме още няколко заседание и смятам, че в рамките на тези заседания ще се справим с тази задача.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз мисля, че ще бъде твърде амбициозно, ако си поставим за задача в момента на това заседание да започнем гласуване по отделните текстове по простата причина, че за първи път виждаме втората част, обединена с първата.
Съгласете се, че за всеки юрист е важно, когато чете общата част да знае какво има в специалната и обратно. Обемът е такъв, че е свръх възможностите, без да подценявам когото и да било от управляващото мнозинство, в момента да вземе отношение по този голям обем от съдържанието на проекта на черновата, която ни се предлага.
Същото важи по отношение на становището ни спрямо структурата. Аз лично бих подкрепила структура с общите правила и специалната част, ако това води до един синтез на текстовете и в крайна сметка те се окажат по-малко и с по-кратка редакция, което считам че ще бъде в облекчение на всички видове комисии, които работят по изборите.
Като гледам обаче колко са текстовете, над 430, повече от действащия кодекс. Един от упреците към него беше, че е много пунктуален и с едни тромави текстове, които затруднявали изборната администрация.
Затова аз мисля, че в рамките на това заседание днес е коректно да чуем представителите на Обществения съвет. Да ни дадете, госпожо председател, възможност и на нас членовете да се запознаем с проекта, за да можем на следващото заседание да работим съвсем конкретно и експертно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, не ми остава нищо друго освен да се съглася със забележките и на господин Бисеров и на г-жа Цачева. Бих искала само да кажа няколко уточняващи думи за структурата на Изборния кодекс.
Наистина сме се ръководили на първо място от желанието да улесним процеса по прилагане на Изборния кодекс, т.е. Изборния кодекс да стане наистина едно четиво, което да е по-удобно и на членовете на избирателните комисии, и на участниците в изборите, и на гражданите, които имат интерес от по-подробно познаване на изборната уредба. Именно затова сме възприели структура, която включва част Първа – Общи правила и следваща част – Специална, която предлага видовете избори.
По този начин аз съвсем честно ще кажа, че и моето боравене с действащия Изборен кодекс, когато трябваше да се ориентирам детайлно в Правилата за един вид избори беше затруднено, предвид че текстовете бяха разхвърляни в предишната подредба.
Другата философия, която беше възприета е Изборният кодекс да бъде структуриран по теми. Тема изборни комисии, общите правила, и след това текстове, които уточняват изборните комисии за всеки различен вид избори. Избирателни списъци, общи правила и текстовете за различните видове избори. Така че ако си в хипотеза например Парламентарни избори трябва да преравяш на практика целия Изборен кодекс, за да намериш текстовете, които са ти нужни по организацията на конкретния вид избори. Сега това сме го избегнали, тъй като в Общите правила сме заложили всичко, което е общо по всяка една тема изобщо за провеждане на изори в България и след това частта например Парламентарни избори и всичко, което е важно за парламентарните избори. Дори може един човек, който иска да се запознае подробно с правилата, да му е достатъчно да погледне съответната част в Общите правила и след това с целия раздел, който регламентира дадения вид избори.
По отношение на това какво да бъде съдържанието на Изборния кодекс. Това беше едната цел – да бъде по-лесно за хората, които ще прилагат изборните правила.
Вторият подход обаче, тъй като се сблъскаха две виждания затова дали трябва Изборният кодекс да уреди подробно цялата процедура по подготовката и провеждането на изборите или трябва да остави една част от правилата за доработване от изборната администрация, като че ли очакването беше предвид, че се изготвя кодекс, да има детайлна и ясна уредба на всичко, което е важно за организирането и провеждането на изборите. Даже например по темата с методиката за определяне на изборните резултати имаше маса критики, защо видите ли тя се приема от Централната избирателна комисия. Например за методическите указания, които безспорно детайлизират цялата законодателна процедура, имаше доста текстове, които имаха определено подзаконов нормативен характер. Така че сега сме написали ясно и точно всичко, което важно за изборите в Изборния кодекс, за да не оставяме възможности за субективно тълкуване от страна на изборната администрация, каквато и да бъде тя.
Това е била целта на нашия подход, разбира се вие ще изградите собствено мнение, след като се запознаете с варианта на текстовете, които предлагаме. Тъй като аз наистина съм готова да се съобразя с вашето предложение, а именно днес да не се занимаваме нито с отхвърляне на различните теми чрез гласуване, нито чрез гласуване на конкретни текстове, да оставим това за следващото заседание, искам само да изразя моето притеснение, че ако началото на същинската ни работа се забави прекалено дълго, трудно ще се вместим в тримесечния срок. Пак казвам, че той изтича в средата на месец октомври.
Много ви моля, и членовете на Обществения съвет, и членовете на Временната парламентарна комисия, наистина да създадем организация с такива темпове, които да дадат възможност да се вместим в този срок. Това е възможно, разбира се работата е много. Не беше малка работа и да се подготви основата, черновата, основния вариант за разсъждения и за приемане на текстовете, но от тук нататък просто зависи от нашето желание своевременно да свършим работата и в какви срокове ще приключи цялото обсъждане.
Аз мисля, че господин Бисеров е прекален оптимист като си мисли, че цялата работа по обсъждането и гласуването на текстовете може да бъде свършена в рамките на 2 – 3 – 4 заседания на Временната парламентарна комисия.
Моля ви, запознайте се с текстовете. Моля още веднъж представителите на различните парламентарни групи в комисията получете партийна санкция по най-важните теми, тези които ще положат основите на Изборния кодекс, за да можем от следващото заседание да отхвърляме работа.
Аз например бих ви предложила тогава, пак ще го повторя, да гласуваме вида избирателна система, за да е ясно дали да пишем подробни текстове. За немската система знаете, че това е огромна работа, ще ни трябват няколко денонощия да го направим.
Да вземем решение за машинното гласуване – въвеждаме ли го или не. Дали го въвеждаме паралелно с хартиените бюлетини. Дали хартиените бюлетини ще бъдат интегрални. Дали ще заложим активна регистрация евентуално за по-следващи избори. Изобщо по всичко, което е най-важно, когато имаме санкция на парламентарните групи, мисля че работата ще тръгне по-лесно.
Благодаря.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съжалявам, че вземам за втори път думата.
Съгласна съм с Вас, госпожо Манолова, но как да подходим и да пристъпим към гласуване, след като няма представители от Движението за права и свободи, от Вашите две парламентарни групи и членовете на комисията не са в пълен състав.
Мисля, че най-малкото е неуважително към Движението за права и свободи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, до тук тонът беше добър, нека да не тръгваме в дребно заяждане, защото мнението, което изрази господин Бисеров, което изразявате и Вие е днес да не се пристъпва към гласуване. След като заявихте такова мнение няма как причината затова да бъде господин Бисеров, който отиде на заседание на друга Парламентарна комисия.
Вие се обединихте, на мен не ми остава нищо друго, освен да се съглася с вас и поради простата причина, че моето желание е това, което може да бъде прието с консенсус по Изборния кодекс, това което можем да направим с общи усилия, да го направим.
Ясно е, че няма да постигнем пълно съгласие по всичко. Това, за което има разбиране, че трябва да бъде променено, в този смисъл съм готова на всякакви отстъпки и на всякакви предложения, както за начина на работа, така и за други редакции на текстове, за пренаписване, промяна в структурата, в системата, в начина на гласуване, в каквото се сетите, само и само работата да върви и да се постигне поне някакво прилично ниво на обединение около основните идеи, които всички ние като парламентаристи и граждани имаме за промени в изборното законодателство.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще си позволя да отправя следното предложение. След като извеждаме като ключов въпрос вземането на решения по вида изборна система и след като вие миналия път приложихте материал за смесена система, аз имам предложения кой е авторът, главно по публикациите във вестниците, но правя предложение да изслушаме експерти във връзка с изборните системи. Това ще е полезно и на представителите на гражданските сдружения, които очевидно изпитват затруднения да формулират тяхно предпочитание. Те най-вероятно са ги слушали. Да, аз не съм слушал такова представяне в такъв един формат, но така или иначе сме нещо като във времева пауза, не искам да кажа нещо по-грубо – губим си времето, но поне да го запълваме с един по-полезен анализ.
Освен това другото ми предложение е в следната посока. Ние вече сме имали възможност да изразим, ако не толкова пълно, както Вие дефинирахте проблематиката, макар и във формата на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изборния кодекс, ние сме внесли такъв законопроект, в който сме изразили становища, предпочитания към вид изборна система и ни е важно да знаем другите колеги видели ли са го. Другите колеги какво мислят по един бих казал смесен вариант, който сме предложили, макар да не е толкова близък до варианта, предложен от проф.Константинов, така наречената немска система. Законопроектът ни трябва да е четим на сайта на Народното събрание, така че предполагам че сдруженията също са имали възможност да го погледнат и да имат някакво становище.
Отправям това предложение, защото това все пак е някаква база за дискусия преди да тръгнем в ускорения ритъм на вече конкретен дебат текст по текст, институт по институт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Имате думата, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Господин Кирилов, извинявам се, че трябва да Ви отговоря аз, може би от името на тук присъстващите граждански организации, въпреки че не съм техен председател. Ние имахме няколко изслушвания именно на експертите, които предложиха различните видове системи – г-н Константинов, г-жа Друмева, г-н Цеков, така мога да Ви уверя, че ние наистина сме добре запознати с видовете изборни системи и дори някои от нас вече имат формирано мнение на коя система да дадат своите предпочитания.
Аз обаче искам да задам един въпрос, който не ми стана ясен. Разбирам, че изборът за народни представители за Велико Народно събрание е приравнен към текстовете от Конституцията за обикновено Народно събрание. Така ли да го разбирам, защото в момента не мога да го намеря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: На втория Ви въпрос просто пояснявам, че за първи път сме включили избора за Велико Народно събрание в текстовете на Изборния кодекс и че сме се съобразили с текста в Конституцията, който казва че освен правилата за Велико Народно събрание, каква е неговата численост, какви въпроси решава. Там по отношение на избора на Велико Народно събрание е казано, че се избират 400 народни представители по общия ред, т.е. изискването на конституционния текст е изборът на членове на Велико Народно събрание да става по общия ред, а общият ред е реда за избиране на обикновено Народно събрание. Само по отношение на процедурата по избора, не по отношение разбира се на правомощията на Велико Народно събрание, на начина на неговото свикване и на неговия състав, които са конституционни текстове, така че ние сме се съобразили с тази конституционна норма.
В раздадения вариант подробно са разписани текстовете за пропорционална система с преференции, които ако това е системата, която бъде възприета за избора на народни представители, ще важи и за избор на Велико Народно събрание. Ако бъде възприета друга система за избор на обикновено Народно събрание, например смесената система, тя ще важи и за изборите за Велико Народно събрание. Аз нямам никакви претенции за авторството, нито някой от Временната парламентарна комисия по отношение на текстовете за смесена избирателна система . По време на предишното заседание на комисията казах ясно, че вариантът смесена немска система е предложен от проф. Михаил Константинов. Няма нужда да подозирате, да предполагате, да гадаете, той е авторът. Това го обявихме публично и няма нищо лошо. В работата на комисията са участвали експерти. В писането на тези текстове са участвали освен експерти по изборно законодателство и експерти от ГРАО, Сметната палата, СЕМ, АБРО, Националното сдружение на общините в Република България, ЦИК, институциите които имат отношение към провеждането на избори в България.
Сега аз мога да предложа и специално за Вас, тук има достатъчен брой изборни експерти, да ви разяснят плюсовете и минусите на изборните системи, но има един по-лесен вариант. Тъй като всички заседания на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс са предавани онлайн, ако искате да видите как е протекло обсъждането на трите вида избирателни системи, можете да го проследите онлайн, качено на интернет страницата на Народното събрание. Там ще видите в оригинал проф. Михаил Константинов, проф. Друмева и г-н Борислав Цеков, ако не ние също тук можем да бъдем полезни. Господин Димитров може да представи системите. Също така тук е един от ревностните защитници на изцяло мажоритарната система, който може да ви обясни, при това съвършено компетентно, плюсовете и минусите.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както казахте, тук има експерти, но след като се каза, че участниците имат вече идея, имат насока, имат представа, тогава нека да ги изслушаме. Да не губим време, да ги изслушаме, макар в хипотеза да не заявяват крайни, категорични окончателни становища, а да са в предварителен порядък. Важно е да знаем накъде ще ни насочи гражданското общество и смятам, че специално нашата група ще се ръководи от тези изказани мнения. Ние не сме на обсъждане текст по текст, принципно могат да говорят и сега.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Техните мнения, изказани персонално, също ги има на интернет страницата на Народното събрание с образ и глас, тези които са участвали в представянето, тези които са направили писмени предложения – всички предложения на граждански организации са на интернет страницата в един доклад, който ще помоля секретаря на комисията да ви представи. Там е описано абсолютно всичко, което са предложили гражданските организации.
Ако имате готовност да заявите позиция, по-скоро разбрах, че представителите на Обществения съвет желаят да го направят на следващото заседание, но тук работим при демократични правила.
Проф. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да не оставаме с погрешно впечатление. Общественият съвет тръгна много тромаво, още не е одобрил даже и правилата си, по които ще работи, има някои предложения, трудно съвместими и т.н.
Предположението е, че на следващото заседание все пак ще се гласуват тези правила в един по-стегнат вид. Част от участниците, сега да не персонализирам, имат представа, че Общественият съвет ще работи много дълго. Не можем да ги убедим, че ще има 4 – 5 заседания. Всъщност те искат някакви правила, които ще се отнасят за по-продължителен период, примерно до месец март, 20 – 30 заседания, като се има предвид, че по едно се прави на седмица. Това разбира се абсолютно не е възможно, няма как да ги убедим.
Прекрасно споменахте, и тук са повечето членове, че комисията, а тя затова е временна, има мандат. В случая той е 3 месеца, трябва малко по-бързо да се работи. Има един проблем, разбира се. В Обществения съвет влизат експерти с различен бекграунд, опит ако искате, различна представа затова как ще се организират изборите и е много трудно между тях да се намери общ език. Ще ви дам прост пример.
Професор Константинов доста е напреднал в разработването на правилата на регистрация в такава смесена система, сравнително детайлни разработки по различни ефекти, разпределения. Обръщам внимание, че такава смесена система иска и 120 едномандатни района. Това не е съвсем простичка работа. Той е показал различни ефекти, които някои правила могат да дадат и могат да не дадат. В случая файловете, които е разпространил са с много голям обем. Той ги е изпратил на повечето членове и които имат време да седнат и да ги прегледат, трябва два дни да отделят, за работно време говоря, от сутринта до вечерта, за ги разгледат, ако имат компетентност, тъй като повечето ще трябва и тепърва да се запознават с някои неща.
Очевидно, че ние всичко не можем да знаем в живота, но е добре повече хора да се опитат поне, ако не друго, да влязат в реалния процес, защото иначе е много лесно, аз мога да ви дам няколко мнения. Аз съм противник на тази система разбира се, в смисъл не винаги съм обяснявал защо съм противник, но ако трябва ще ви изложа едни солидни аргументи. Тя разбира се има и предимства, не твърдя че няма.
Проблемът освен всичко останало в Обществения съвет е, че докато не беше готов този документ все още имахме грубо казано материалното основание малко да отлагаме нещата. Сега вече ние ако не друго, по правилата които приемем в началото на следващото заседание, което ще бъде във вторник, ще трябва да кажем някакво мнение по всяка глава, раздел или различни бележки, които имаме. Това е свободно организиращ се в някаква степен орган, там при всички случаи ще има и мнения, които ще са особени, малко като в Конституционния съд.
Факт е, че не е толкова просто, както е в представата на някои хора, които искат да се занимават с това. Знам че повечето няма да имате време да разгледате файловете на проф. Константинов, но тези които поне имате някаква мотивация, погледнете за да видите как ще става разделянето на 120 многомандатни района, дори и това изисква усилие с часове, не е сега да поглеждаме и готово, отмятаме го. Да не говоря, че там има принципни неща, с които аз не съм съгласен. Системата има предимства, не казвам че няма предимства, но за съжаление има и два-три опити за нейното прилагане, които са противоречиви.
В края на краищата една система освен реалната правна традиция, има и друга реалност, която се нарича партийна система в теория. Тя може да даде едни ефекти при една партийна система, други ефекти при друга партийна система, друг резултат при правна традиция. Въпрос на доста усилия всичко да се положи в един ред. Ще стигнете до такъв момент, в който ще трябва да изберете едното или другото, ще е валидно разбира се мнението на мнозинството, друг вариант за процедура няма.
Бих помолил да се качат тези текстове на проф. Константинов, не заради друго, просто повече хора да разберат, че не е толкова просто.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всичко е качено, господин Димитров.
Искам само да ви кажа, че всичко което постъпи в комисията се обявява незабавно на интернет страницата на комисията. Който желае може да го прочете.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но това е въпрос на начин на работа на членовете на Обществения съвет. Възможността повече хора да имат достъп до тази информация, с която вече Вие сте запознат, не е предмет и задача на временната комисия, ние не сме общообразователна институция, затова има учебни звена и т.н.
Така че аз нямам нищо против и желая всеки един от Вашите членове на неправителствените организации, които Вие представлявате да се запознаят с това. Нямаме различие по това, което Вие казвате, но е въпрос вие да се организирате в Обществения съвет и да го постигнете.
Проф. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само да кажа, че работата на Обществения съвет може да следва вашата работа. Ако ние си подредим някакъв абстрактен дневен ред и започнем по него, всичко това ще е контра продуктивно. Ние може на следващите три заседания да обсъждаме някакви материали и накрая да няма никакъв смисъл. Идеята ми да се сложат на сайта файлове на проф. Константинов е повече хора да ги погледнат и когато се стигне до някакъв вид обсъждане да се изрази мнение, да не са двама трима души, които в края на краищата ще изразят мнение, разбира се и други 5 или 10 души ще имат мнение, но то ще е частично компетентно. Това е смисълът.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Някой желае ли още думата?
Заповядайте, господин Николов.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Граждански комитет Равни пред закона. Аз искам да кажа на господата от ГЕРБ, че аз съм от 17 юни пред Народното събрание, от западната част на паметника на Цар Освободител с единствена цел нов избирателен кодекс. Когато се изпари вече предметът на протестите, ние направихме така, че направихме нашия протест по-различен от тези искания и ултиматуми, които продължават 97 дни. Ние искаме нов избирателен кодекс, ние сме си дали нашите предложения. Това, че господин Кирилов и Вие имате по 14 неизвинени отсъствия, неоправдани, не оправдава това вие да не знаете ние какво сме правили. Както ви казаха всичко е записано и ние точно това поискахме, когато госпожа заместник председател Мая Манолова обяви – искаме да направим широка обществена дискусия. Ние казахме, че искаме да е открита, да се излъчва онлайн и по обществените медии. Това го има като запис, има стенограми, запознайте се с тях. Ние от Гражданския комитет Равни пред закона сме за мажоритарен вот в два тура, но явно няма как да стане, не сме узрели дотук, затова се предлагат други системи, важното е да се намери някакъв компромис за всички.
Тук стана въпрос за Обществения съвет. Аз искам той да не се политизира и партизира. Благодаря.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Една кратка реплика.
Мисля, че не е коректно в множествено число да вземате отношение и становище. Това, че не сме присъствали не означава, че аз не съм се запознала, не съм следила записите. Гарантирам ви и претендирам 1 : 1 да знам позициите такива, каквито те са заявени до момента. Много бързо се съгласявате с невъзможност за по-силно изразен мажоритарен елемент и за смесена избирателна система. Защо го правите вие ще обясните по-нататък.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се репликите могат да продължат, но господинът е за изцяло мажоритарни избори. Сигурно сте слушали, но не сте вникнали. Мажоритарни избори на два тура.
Ако ГЕРБ подкрепя изцяло мажоритарен вот на два тура, очаквам да го заявите следващия път, но тук да си правим такива елементарни заигравки мисля, че е просто неуважително към никой от нас. Ако вие подкрепяте мажоритарен вот изцяло – да се избират 240 депутати мажоритарно на два тура да го заявите. Ако не сте, кажете направо че сте за 31 мажоритарно избрани кандидати.
Аз мисля, че тук говорим коректно, без да подценяваме качествата на събеседника в случая. Мисля, че е прекалено елементарен подобен подход, в който хората са абсолютно наясно, участвали са в 8 публични дискусии и всеки от нас прави разлика между мажоритарен вот на два тура и смесена система с 31 мажоритарни кандидати.
Има ли други желаещи да се изкажат. Заповядайте.
Г-Н БОЯН АТАНАСОВ: Аз съм един от малкото хора, които защитават мажоритарната система. Непонятно за мен защо отсъства във всякакви проекти. Все пак искам да ви обърна внимание, че тази система се практикува в държавите, които малко или много винаги са били отправна точка и по модел на демокрация, и по икономика.
Аз имам един въпрос относно немската система, което е все пак една малка крачка в промяна на политическата система, ако се възприеме.
Аз също не можах да отворя файловете, които са качени и при положение, че при нея са 50 % или както е при нас 120 кандидати, избрани мажоритарно, в немския вариант те се избират в един тур. Наясно ли е комисията как е заложен – в един или в два тура. Аз специално държа да е два тура, да ви обясня защо. Защото при нас поне 30 партии вземат някакви проценти. Ако вотът е в един тур, първия печели. Той може да спечели с 20 %. Това каква легитимност е? Съгласен съм, че може и с 10 %. Мисля, че е хубаво да се замислите върху този момент.
Относно тази смесена система. Госпожа Цачева спомена за нея, Вашият вариант е 32 депутати. Аз не мисля, че авторите на тази система от миналия Парламент са много горди с това, което изобретиха, защото тази система тогава почти си граничеше с един конституционен скандал, защото 31 депутати бяха избирани с 230 000 гласа, а един пропорционален с около 33 000.
Просто искам да ви помоля да обърнете внимание на това нещо, като го предлагате като вариант и много се надявам наистина този вариант да остане за разглеждане - мажоритарна система в два тура, както се провежда във Франция. Защото навремето Франция благодарение на тази система излезе от всички кризи и въртележки, в които беше влязла. Искам да ви обърна внимание, че и досега Френската Република има най-стабилното управление след войната, без кризи, без сътресения, с плавно приемане на властта.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: В никакъв случай не искам да се задълбочаваме в дискусии, които можем да водим в рамките на Обществения съвет и мисля, че не е тук мястото, но понеже се спомена Франция искам да кажа следното. Сама по себе си мажоритарната система е изключително дискриминираща и изключваща се система, тя не е въобще толкова представителна. Особено по отношение на Франция, трябва много добре да знаем, когато говорим за една държава и как се прилага системата. Законодателството на Франция е изключително остро критикувано от всички международни институции, особено в частта избирателна система, точно мажоритарната система. Заради своя отказ Франция да внесе каквито и да е промени в своята избирателна система, ОСС отказа на нейните желания и покани да наблюдава нейни избори. Именно с това искам да покажа, че Франция въобще не е пример за България, а камо ли световен пример за изборно законодателство като цяло.
Избирателната система във Франция 1:1 беше прокарана в държави като Тунис и Алжир. Поради нивото обаче на демократичност, поради спецификата в културен и исторически план на тези държави и политическите култури, тази мажоритарна система специално в Алжир доведе до влизането в Алжирския парламент на една единствена партия на изборите, които се проведоха миналата пролет. Във Франция тази система мисля, че има 5 или 6 партии. Ако така правим аналогия с други държави и внасяме един елемент от друга държава, може да се получат действително необратими странични ефекти. Просто не мога да се съглася с това, което казвате. Извинявайте че така вземам думата.
Г-Н БОЯН АТАНАСОВ: Не искам да говорим за проблемите на Алжир, Тунис и т.н. Нашата история е съвсем близка до тяхната. Мажоритарните системи за Велико Народно събрание се проведоха през 1990 година, влязоха 7 партии мажоритарно, пропорционално влязоха 4 партии и 2 независими кандидати. Ако не се лъжа тогава са избрани последните независими кандидати, влезли в нашия Парламент.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз просто маркирах какви са нашите искания. Господин Кирилов каза, че трябва да се дадат пояснения за системата. Ние сме били на тези обсъждания, той явно не е бил, вероятно е бил в отпуск. Има файлове, ще ги разгледате.
На нас като граждани не ни трябват депутати на хартия, участвайте в тези обсъждания.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз няма да навлизам в излишни полемики, само искам да акцентирам вниманието на всички тук присъстващи представители на парламентарните групи да се вгледат по-внимателно в принципите и чл. 3, защото доколкото ми е известно навсякъде в Европейския съюз избирателните права се разглеждат разширително, а нестеснително. Това ме кара да мисля, че това е в изключително голяма колизия с предписанията на Венецианската комисия, ОСС и ПАСЕ и именно прилагането на принципа на реципрочност в изборните процеси – който може да избира, може да бъде избиран.
Приравнявайки изборът за Велико Народно събрание към текстовете за избори на обикновено Народно събрание се отразява на възможността, която до момента имаха българите с двойно гражданство, нещо за което ние винаги сме апелирали да бъде променено това. Хубаво е, че тук има представители от различни парламентарни групи и да помислите за квалифицирано мнозинство и да направите тази промяна, защото както виждате тук ви гледат хора, които наистина са над 1.5 млн. български граждани, притежаващи и второ гражданство. Това е просто молбата ми, нищо повече.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще се наложи да направя още едно уточнение. Не променяме нищо в правомощията, начина на свикване и числеността на Великото Народно събрание, защото няма как изобщо да го направим в Изборния кодекс Обяснявам с думи прости, че съществуването на отделен Закон за избор на Велико Народно събрание, който предвижда различна система е противоконституционен. Това е така, защото самият закон за избор на Велико Народно събрание е приет преди Конституцията. Той тогава си е бил изцяло съобразен, но в момента с оглед на тези разпоредби е противоконституционен, затова единственото, което можем да направим е да предвидим общ ред за изборите на Народно събрание, независимо какво е, а що се отнася до двойното гражданство, това е също една тема, която надълго и нашироко ще я дискутираме.
Това, което сме се постарали в черновата на Изборния кодекс да заложим са промени, които изискват промяна в Конституцията, да не фигурират в текстовете, защото отиваме направо на Конституционния съд.
Проф. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Промяната в чл. 65, ал. 1 решава всички проблеми.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Няма как в Изборния кодекс да променим Конституцията.
Беше ми приятно да чуя вашите мнения. За съжаление наистина работа по същество днес не може да започне.
Завършвам днешното заседание с една молба наистина към всички. Моля ви да имаме готовност с ясни позиции да излезете на следващото заседание, за да гласуваме основните положения, да започнем с текстовете, защото моето твърдо намерение е между 10 октомври и 15 октомври работата на тази комисия да е приключила.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)