---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 9


На 26 септември 2013 година (четвъртък) от 15.10 часа в зала Запад, пл. Народно събрание, се проведе редовно заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на становища по проекта на нов Изборен кодекс от Обществения съвет към комисията;
2. Разни.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Заседанието на комисията бе открито в 15.10 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добър ден на всички.
Откривам заседанието.
Предварително е раздаден дневният ред за днешното заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Има ли забележки от колегите по предложения дневен ред?
Няма. Тогава колеги, предлагам да гласуваме дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме го единодушно.
Първа точка от дневния ред е: Представяне на становища по проекта на нов Изборен кодекс от Обществения съвет към комисията.
До момента в комисията са постъпили 8 становища от членове на Съвета.
Желае ли някой от присъстващите днес представители на Обществения съвет да направи общо изявление за работата на съвета и след това тези, които са представили становища може би ще пожелаят да ги представят на вниманието на членовете на комисията.
Отбелязвам, че становищата са качени на страницата на комисията на интернет сайта на Народното събрание, но тъй като предполагам не всички са имали възможност да се запознаят с тях, би било полезно да има едно допълнително представяне от тези, които желаят направо в заседанието на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Направени са няколко конкретни предложения, за които аз не мога да отговарям, тъй като не съм ги протоколирал , но те би трябвало да бъдат в протокола. Отнася се до някои от членовете, не мога да ги възпроизведа в момента.
Има два въпроса, по които Общественият съвет изразява принципно несъгласие с направеното в проекта и в кодекса, като отчита разбира се всичко, по което е проведена дискусия, като постъпили материали, становища.
С консенсус при един въздържал се беше прието Общественият съвет да настоява да се създаде изборен регистър и да не се пристъпва към избори преди това да бъде налице, което разбира се освен всичко останало означава, че съответната трета, четвърта глава, която говори за избори, секции, изборни адреси и т.н. Всъщност няма как да бъде съгласувано с понятието изборен адрес, което всъщност е производно от изборен регистър и където има такова понятие в съответните глави и занимаващи се с избирателни списъци, секции и пр. би трябвало да се приложат. Аз ги наричам с различни понятия, които не съществуват в правния мир, но които са производни от налични технологични, техни еквиваленти в момента. Всичко, каквото го има в МВР и в ГРАО просто трябва да бъде наречено по друг начин и по друг начин комбинирано в една друга поредна рубрика, за да се получи нещо, което се нарича изборен адрес и по което всеки един избирател може да гласува.
Не съм се занимавал с правилник на работа, депозирал съм някои базови понятия – какво означава изборен адрес, как той може да бъде защитен например, тъй като той в края на краищата съдържа и някакво количество лични данни, които са защитени по друг закон.
Доколкото ми е било възможно съм направил консултации, ползвал съм налична база данни, видима, невидима, за да могат да бъдат скрити тези неща. Не мога да поема разбира се индивидуална отговорност за всичко. Гледайте на това, както е наречено – предварителен проект.
Второ, тук с по-малък консенсус, но все пак с консенсус, никой не е против, повече въздържали се има, присъстващите на заседанието във вторник приеха, че ако ще се прилага преференция, каквато е нагласата, в края на краищата нека да се обсъждат и други варианти на избирателна система, би трябвало да бъде свързано с понятието персонализиран избор от регистрирана листа, което ние в ежедневието наричаме задължителна преференция. Всъщност това е персонализиран избор, с който се гласува за една листа. Нали се досещате, че това означава друга дефиниция на листа, друга дефиниция на регистрация и много други такива неща, които някак си са несъвместими с цялостната концепция, която дотук разбира се предполага да има доброволна преференция и в този смисъл има съвместимост, не е паднала от небето. Основната част от понятията са налични, единствено трябва да се променят дефинициите за действителност, в някои случаи. Ще ви дам прост пример. Говоря за референтно законодателство, което познавам и мога да ползвам. Недействителна е бюлетината, която няма изразена преференция или когато е в полза на водача на регистрираната листа, т.е. водача регистриран при подреждането на листата, там няма водачи всъщност, там има подредени имена.
В случай, че е изразена преференция, която не може да бъде отчетена, т.е. просто да кажа ако квадратчетата са две, брои се за първия.
Говоря за референтното законодателство, не твърдя че това трябва да присъства, но има няколко клаузи, които пренасят гласове трудни за отчитане след като са подадени в полза на водещия листата.
Колегите, които са поели отговорност би трябвало все пак да депозират и мнението, тъй като има няколко конкретни предложения. Ако не се лъжа чл. 12 се занимаваше с организациите в чужбина.
Просто предлагаме тези членове да отпаднат. Без да съм юрист понятието „може” не трябва да присъства в един закон, защото трябва да присъства и понятието кога „не може”. В законодателството не бива да присъстват такива регулации, в които някой субективно прави нещо или не прави нещо. Не бива законодателството също да борави с категории, които не са съотносими с българското законодателство. Говори се за организации, тези организации не е ясно какъв статут имат и пр.
Добре е, когато се работи закон да се имат такива базови неща предвид. Не може да се пише сякаш аз го пиша на собствения си компютър за лично ползване. Все пак отговорността е по-голяма.
Мисля, че това е достатъчно, за да обясни защо има едно такова принципно разминаване между позицията на Обществения съвет. Направил съм всичко възможно тези хора, които имат каквото й да е отношение и минимална базова грамотност да знаят за какво става въпрос.
Последно. При положение, че има регистър на избирателите, е възможно да бъде създаден многомандатен избирателен район в чужбина, нищо не пречи. Това е важно решение. Това е също принцип, където ще се гласува точно така както е и в страната, разлика няма да има.
Ако бъде създаден такъв регистър, това е мое лично мнение, което искам да изкажа, в бъдеще трябва да се мисли за регулация, която се отнася до правото на глас. Българската има, не веднъж съм казвал, божествен административен произход. Веднъж като те запишат в ГРАО, докато някой не донесе документ, си вечно там, даже и да си при Господ.
Обръщам внимание, без да съм юрист, че в правото има различни понятия, като давност, това се отнася до собственост, като бащинство в които има срокове за установяване 3 години и т.н.
Извинявам се, но българското изборно право е вечно и божествено, когато влезе в книгите при господин Гетов няма излизане, ако някой не донесе документ.
Правото на живот дори в либералното законодателство е въпрос на личен избор, евтаназия, разрешава се, макар и при много специални условия. Това, което не е разрешено, не е разрешено вие да си контролирате адреса, на вас ви го записват постоянен, дори когато сте си направили настоящия адрес, администрацията ще ви помоли да отидете още един път да поискате да гласувате по настоящия. Елементарен административен произвол. В Европа се говори затова, по принцип модерна тема е. За материалната връзка между законодателството и пребиваване в една страна. Преди съм ви споменавал няколко случая, по които е решавал Европейски съд по права на човека и т.н. Това предстои, аз не твърдя че трябва да залегне в това законодателство, но трябва да се мисли по въпроса. Много страни имат срок , след който човек може да се откаже от правото, човек може да го възобнови и т.н. Това повтарям не е право, което има една тенденция българската юридическа наука да се чете дословно.
Последно по технологията. При положение, че е наличен такъв регистър, има класове избиратели, за които бих препоръчал лично аз при определени условия да гласуват по интернет. Това е допустимо, реализуемо е, контролируемо е. Не си го представяйте разбира се като всеки става сутринта, почесва се, сяда на компютъра и гласува. Това няма да се допусне.
По отношение на машинното гласуване. Тъй като ако имате регистър, няма нужда да вписвате избиратели, залагате списъка по който се гласува в машината. Автентичността на документи, да не обяснявам всичко, само което е технология и което запечатва процеса.
Всеобщото мнение е че за машинното гласуване трябва да се направи пилотен проект, за да се тества. Технологиите са малко различни. Трябва да има реална оценка кое колко струва, кое колко е приложимо и всичко останало.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Димитров.
Тъй като тук е заместник-председателят на Обществения съвет, първо давам думата някой да изкаже общо становище и изобщо няколко думи за работата на Обществения съвет, за да запознае комисията.
Господин Димитров говори конкретно за няколко предложения, които са споделени от повечето от членовете на Обществения съвет, като той визира необходимостта от създаване на изборен регистър, въвеждането на задължителна преференция, създаването на изборен район в чужбина и изключването от участие при подготовката и организацията на изборите в чужбина на организациите на българите, живеещи в чужбина.
В най-общ план това беше. Аз всъщност очаквах наистина, защото доколкото можахме сме следили работата на Общественият съвет, но не всички, така че вие да ни запознаете с работата, със структурата и ако имате някакво общо мнение. Принципно очаквах да чуя и за Изборния кодекс, защото със сигурност има много кусури, много неща които могат да бъдат поправяни. Като цяло дали мислите, че това е годна база за дебати и изобщо какво е мнението на Обществения съвет първо по-наедро и после ако искате в детайли.
Благодаря.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Чувствам се задължен да изпълня това поръчение и затова сигурно ще повторя някои неща, но е добре да се артикулират, за да са чути и видени от всички, които имат активна позиция в тази връзка. Аз съм се опитал да ги систематизирам, консултирал съм ги с повечето от членовете, с които съм имал някаква комуникация след заседанието, за да бъдем по-прецизни, така че в много голяма степен ще изразя единно мнение по въпроси, които изобщо не могат да имат еднозначно решаване. Ние не сме ги решавали с консенсус, ние сме ги приемали с мнозинство. Тук голямата идея е свързана с обстоятелството, че през цялото време сме се опитали да се приближим до онези разнолики предложения, които имаше във всичките тези дискусии, които вие сте организирали и участвали и по които и ние сме се опитвали да изразяваме позицията на гражданите, да ги прецизираме дотолкова, доколкото е възможно да се прецизират толкова диференцирани предложения.
Въпреки всичко аз ще си позволя да ги прочета, за да е съвсем ясно. Ние предлагаме официално общо консенсусно становище. Това ще бъде първата част, която ще изразя. Там нямаме никакви особени различия. Разбира се мнения има винаги, и при най-консенсусното, но тук специално ще кажа нещо, което едва ли някой ще опровергава. Това са промени, които подобряват, усъвършенстват, правят по-справедливи организационно-техническите условия с цел провеждане на изборите, даже бих си позволил да добавя от себе си, че създават и предпоставки за отчитане на най-съвременните достижения по отношение на тази материя.
Общественият съвет е единен в мнението, че предложеният проект за нов Изборен кодекс е добра основа за изработването на съвременен Изборен кодекс за честни и демократични и за конституционно съобразни избори.
В тази връзка, отварям една скоба, ние ще направим конкретни предложения към вас да инициирате предложения за промяна на два конституционни текста, които имат отношение към новата материя от Изборния кодекс.
Общественият съвет е на единно становище, че Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс има експертен потенциал да прецизира разпоредбите за организирането и осигуряването на всички видове избори в неговата част организационно техническа.
В този контекст ние правим следните конкретни предложения, за да се подобри тази материя:
1. Да отпадне ал. 5 и в този смисъл да се промени текста на ал. 4, чл. 12, за да се създадат условия за създаване на изборен район в чужбина и за създаването на изборни секции в чужбина, ако не може да се постигне създаването на изборен район.
Това предложение се изразява от тези, които са експерти в сферата на районирането, които приведоха сериозни аргументи и конкретни предложения в това отношение, а именно господин Божидар Томалевски, който следи отблизо проблемите на българите в чужбина, в т.ч. и техните проблеми по време на изборите, но пак подчертавам с много висока степен на подкрепа в Обществения съвет беше това предложение.
Да се създаде изборен регистър. Мисля, че господин Димитров го е артикулирал, но аз го повтарям като официално становище. По този въпрос почти всички се съгласихме с аргументите на нашите колеги, но има специални предложения, които са депозирани и доколкото видях, са качени вече в сайта на комисията – от г-н Димитър Димитров, г-н Стоил Стоилов, г-н Ивайло Цонев, г-н Иван Гетов, г-н Божидар Томалевски.
Трето. От дискусиите произтича единната подкрепа за пилотния проект за машинно гласуване на този етап в България. Има и гласове, които не бяха оспорени за онлайн гласуване, въвеждане поетапно в началото му в определени избирателни райони на територията на Европейския съюз и въобще в чужбина, където това е възможно.
Конкретно предложение в това отношение има и господин Томалевски за някои страни и за провеждане на избори, както и за секции под необходимия минимален брой гласове. Това са в някаква степен технически предложения, но те имат пряко отношение към нормалното провеждане на изборите. Конкретни предложения има депозирани от г-н Ивайло Цонев и от г-н Божидар Томалевски в тази връзка.
Четвърто. Мнозинството в Обществения съвет подкрепя идеята за пропорционална изборна система с различни варианти на смесване с мажоритарен елемент, задължителна преференция и нулев праг.
Тук се ползвам може би малко неправомерно от правото си да кажа, че разглеждаме преференциите, това беше дискутирано и изказано в Обществения съвет, искам да го чуят и членовете на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, за да могат да го имат предвид при изработването на тази норма или на тези разпоредби.
Ние разглеждаме тази норма като възможност партиите да се открият към гражданите, но това не е норма, която има за цел да измести демократизацията на изборите в тази част, в която гражданите сами могат да предлагат кандидати във всички многомандатни избирателни райони, т.е. ние подкрепяме тази норма, но не за сметка на стесняване на полето, възможността гражданите да представят свои кандидати. Това ще прозвучи вече и в официален текст малко по-късно.
Тук около това се обединиха всички, има конкретни предложения, които са писмено депозирани – на г-н Петьо Хаджиев, г-н Светослав Николов и на други членове от Обществения съвет.
Пето. Единно е и становището, че ще трябва да се приведат в съответствие с разпоредбите на новия Изборен кодекс всички закони, които кореспондират с него.
Това мисля, че е по възможностите на комисията.
Предлагаме на комисията да организира дебат в Народното събрание по темата за изменение на конституционни текстове, неразривно свързани с духа на новия Изборен кодекс, в унисон с нагласите и очакванията на избирателите в България.
Това конкретно е представено, прецизно, но искам да подчертая неговия смисъл. Ние си даваме сметка колко е трудна промяната на Конституцията, но тъй като имаме желание да представим автентично предложенията на гражданите, това го артикулирам да се чуе съвсем ясно какво се инициира. Става въпрос за два члена, които са представени в предложение на г-н Ангел Гаджев и на г-н Божидар Томалевски, които не предизвикват поне в Обществения съвет някакво противодействие, може би в Народното събрание ще има отглас.
Шесто. Общественият съвет се съгласи с промените, които ще доведат до прецизиране на изборните райони в съответствие с актуалния реален брой избиратели. Знаете, че има движение в това отношение.
Тук конкретните предложения, които сме дали са на г-жа Дани Каназирева, г-н Стоил Стоилов и г-н Иван Гетов.
На второ място сме разглеждали промени, които създават реални условия за равнопоставено участие на избирателите в изборите и автентичната им представителност.
Отварям една скоба. Много се говореше в Обществения съвет, конкретно решение не е приемано по този въпрос, тъй като ние приехме един подход да разглеждаме текст по текст, стигнахме до глава 4, не ни стигна времето и в синхрон с вашите заседания и ние да можем да работим, както се казва с една стъпка напред, за да можем да ви подпомогнем конкретно. Още сега можем да кажем, че има оформено становище по следното:
1. Въпросът за равнопоставеното участие в изборите е консенсусен. Всеки има различни технологични визии по този въпрос, но всички сме еднозначни, че трябва да има равнопоставеност. Смята се, че държавата трябва да финансира изборните субекти и да забрани използването на нерегламентирани финансови и материални средства, допълнителни има се предвид. Изказваме подкрепен обем мнения за създаване на изборни субекти.
Те биха могли да бъдат национални инициативни кометите на граждани, за да могат да регистрират свои представители във всички многомандатни изборни райони.
Представени са конкретни писмени предложения на почти всички членове, но има конкретно депозирани писмени предложения от мен – Владимир Брезоев, от г-н Михаил Константинов, от г-н Божидар Томалевски. Те са качени вече в сайта.
Уважаеми членове на временната комисия, нямаше разногласие и за равнопоставеното участие в медийната и въобще в агитационно-пропагандната кампания. Смята се, че спекулациите в изборите се правят именно в тази част, затова ние категорично изговорихме, без да сме го гласували, това предстои систематично, когато стигнем до това място да ви го предложим отново, но от сега имайте нагласа, че се настройваме държавата да финансира предизборната кампания и да забрани финансирането от други субекти.
Най-общо това е всичко, което ние сме направили до този момент. Имаше разбира се и конкретни предложения, много разговори, загрижени позиции, но мисля че в следващ наш доклад ще можем да ви бъдем още по-полезни. Сега ви моля да обърнете внимание на отделните предложения на нашите членове, които са депозирани във вашия сайт.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Благодаря затова, че доколкото разбирам от общото становище принципно сте оценили като общо положителна работата ни в работно експертен състав.
Сега ако искате да възприемем този подход: тези от членовете на Обществения съвет, които искат да обосноват своите предложения да им дадем възможност да го направят.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо Манолова.
Аз бих казал, без да ви похваля, че това е така една добра отправна точка и действие, много хвърлен труд по проекта за нов Изборен кодекс. Той е по-добър от сега действащия, казвам го най-отговорно. Както си спомняте и 10 ноември беше добра отправна точка за демокрацията, но за момента сме доникъде. Наистина мисля и се осланям на зрелостта на парламентарно представените партии, да са разбрали какви са очакванията и нагласите на хората, протестиращи, защото има и хора, които не протестират, било в България, било в чужбина и какво очакват те.
Ако приемем, че близо 23 години имаме едно общество, което страда от една болест, тя се казва хроничен недостиг на демокрация, то това общество очаква да бъде артикулирано именно лекарството в този Избирателен кодекс, което да им даде необходимата доза демокрация. Именно заради това сме се обединили около конкретни предложения. Аз не крия, че аз съм един от вносителите за дебата и искаме да има промяна в основния закон, в чл. 12, ал. 2, чл. 65, ал. 1, но естествено това е в правомощията на Народното събрание и ние даваме предложения да бъде предизвикан такъв широк дебат, тъй като той е неразривно свързан с конкретни текстове в Новия избирателен кодекс.
Това бих казал като цяло. Наистина това е един добър документ, въпросът е какво ще направим всички заедно и най вече вие в Парламента, за да оправдаем очакванията на избирателите, или като сме направили първата крачка, трябва да направим и втората и третата, защото пътя към Паметника на Свободата в Ню Йорк е дълъг, не се стига с една или две крачки. Така че това бих казал.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Цанева.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА:
Тук проф. Димитров каза за нашето становище за пилотен проект за машинно гласуване. Тъй като ние сме от хората, които 20 години следим изборния процес и това също беше наше мнение, ще създаде хаос, ако е така както е дадено в момента в Изборния кодекс. Да има едновременно в една секция и машинно гласуване и на хартиена бюлетина, защото съгласно проекта при машинното гласуване резултатите отиват в РИК, РИК ги препраща в ЦИК, т.е. Секционната избирателна комисия няма да може да приключи изборния ден с някакви окончателни резултати. Така е по проекта. Затова предлагаме да има поетапно пилотни проекти, те могат да бъдат във всеки един избирателен район, както прецени комисията и Парламентарната зала.
Второ. Мисля, че се обединихме с колегите по отношение на мандата на Централната избирателна комисия.
В проекта е залегнало 5-годишен мандат, но смятаме че това е един кратък срок – за 5 –годишен мандат. По-скоро може да се въведе малко по-дълъг мандат, но да има ротация, нещо което го няма в този проект, който ни е предоставен.
Излязоха и отделни становища от колеги, че след като Централната избирателна комисия ще се избира не на партиен принцип, както е досега, не може ли това да бъде приложено и по отношение на районните, общинските и секционните избирателни комисии.
И още нещо по отношение на глава Наблюдатели.
Аз специално много държа да отпадне тази част от чл. 111: „мандата на наблюдателите до обявяване на резултатите в изборната нощ или след 3 дни”, защото при местни избори, при частични избори ние за всеки един човек, който регистрираме като наблюдател, се регистрира наново в Централната избирателна комисия. Така че нека наблюдателите, когато бъдат регистрирани под някакъв номер в Централната избирателна комисия за даден вид избори, тяхното пълномощно да важи до края на този мандат. Това е засега.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Тъй като ще се натрупат много становища само да си позволя няколко отметки на всичко, което беше казано дотук, за да сме сигурни, че говорим за едно и също.
Ще започна отзад напред. Именно тази идея за първи път предлагаме в Изборния кодекс – наблюдателите да запазят своята регистрация до следващите проведени избори. Това е дадено като вариант, това е едно от предложенията, които са в отговор на ваши искания, така че то е написано в Изборния кодекс.
По отношение на структурирането на ЦИК. Много ясно сме отбелязали, че тези текстове би следвало да бъдат обсъдени и в резултат по възможност на консенсус в тази комисия да излезе един краен текст, защото това е много важна тема и за участниците в изборите и за гражданите. Да стигнем до единомислие по какъв начин ще бъде структурирана ЦИК.
По отношение на РИК и СИК. Изобщо труден е процесът по структуриране на СИК и тук би могло да се мисли в друга посока, но от друга страна утвърдени практики според авторите от експертно работната група не би следвало да го променяме, защото ако направим всички промени едновременно може да рискуваме да блокираме системата.
По отношение на машинното гласуване. Ако бъде пилотен проект, по-добрият вариант е все пак да бъде паралелно с хартиени бюлетини, защото машините, които ни се струват прости, за една част даже от седящите в тази зала, биха могли да се окажат непреодолимо препятствие за граждани, които за първи път ще гласуват. Това изобщо е съображението ни да ги предложим паралелно и като машинен проект дали ще бъде затруднен вотът на гражданите в един район или в 10 секции, това е проблем. Но ние сме заложили отчитане на резултатите от машинното гласуване и в секциите.
Във всички случаи тук се водим и от европейската практика. В Германия затова е отменил Конституционният съд машинното гласуване, защото не може да бъде направена повторна проверка на вота на хората, повторно броене. Това повторно боене, изобщо и първото броене се случва в Секционната избирателна комисия и затова е и втория предвиден отрязък, хартиения, от самата машина, да е проверимо, т.е. да няма никакво съмнение за някакви спекулации или пипане в софтуера на въпросните машини, така че да е ясно, прозрачно и да не буди съмнение у никой български гражданин.
Другите идеи разбира се ще ги обсъдим, които са свързани с равнопоставеност. Това е важно искане от гражданските организации. Много от новите норми са именно в тази посока и за броя подписи, и за финансирането, и за неразделянето на партиите на парламентарни и непарламентарни, за медийните пакети.
По отношение на изборните райони, тук те също се привеждат в съответствие и бяха приведени в съответствие след последното преброяване на населението. Тук някакви генерални промени в предстоящите избори не знам дали могат да се направят. Ние ще обсъдим и ще прегледаме всички предложения.
Конституционните текстове. След днешното заседание или след вчерашното да кажа, че от този Парламент е възможна промяна в Конституцията значи да съм прекалено оптимист, който да не е свързан с реалностите.
Аз само казвам, че трудно ще постигнем 2/3 съгласие около каквото и да било в този състав на Парламента и мисля, че това е очевидно за всички български граждани, няма защо да се опитвам да ви въвеждам в заблуждение, което вие много добре виждате.
Интернет гласуването, пилотните проекти. Всичко подлежи на обсъждане.
По отношение на изборните регистри обръщам внимание, че в Преходните и заключителните разпоредби ние сме дали знак и в основният текст, че там ще бъдат разписани правилата за изборния регистър.
За мен е най-лесно да кажа „да” и нашата парламентарна група да подкрепи и ние ще го направим, защото търсим консенсус, но тук истинското решение на въпроса с фантомите в избирателните списъци даже не е в това как ще кръстим списъците – регистър, списъци, изборен адрес или постоянен адрес. Истинският проблем е дали в тях включваме гражданите, които реално се намират в България или включваме всички български граждани, които имат постоянен адрес в България. Това е всъщност голямата въпросителна. Но иначе на мен лично терминологията, която предлагате ми харесва повече. Така че аз бих я подкрепила. Там има и добри предложения, все пак да се върви към леко прочистване на тези, които нямат място в списъците.
Вече по другите теми – задължителната преференция, тук ще има дебат. Аз в момента просто отбелязвам това, което го има в кодекса. Не искам да си позволя да давам някакво мнение по отношение на вашите предложения. Просто отбелязвам, че решението за това ще бъде взето след дебат.
Отговорила съм дотук на въпросите.
Заповядайте, втори кръг становища.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Ще се опитам да бъда максимално кратък. Категорично подкрепям това, което г-жа Таня Цанева каза за сваляне на принципа на национален подбор на изборната администрация до ниво секционни избирателни комисии.
Считам, че изборната администрация в страната трябва да действа като териториални звена на Централната избирателна комисия, а не като междупартийни органи за консултации. По този въпрос приключвам.
Приветствам смелостта на хората, които са писали проекта за въвеждане на номерираните бюлетини. Считам, че това нещо ще бъде един добър принос към укрепване на доверието в изборния процес и в изборното счетоводство.
По третия въпрос ще формулирам това, може би малко по-грубо, което прозвуча отчасти в изказването на проф. Димитров. Мисля, че е време в България да започне дискусията за отнемане на избирателните права на български граждани, които живеят дълго време и са трайно отседнали в чужбина. Те имат специфични интереси като българска диаспора, трябва да има изборен окръг в чужбина. Това не са сезонни емигранти, изобщо целият комплекс за гласуването на българи в чужбина трябва да бъде дълбоко реализиран.
По отношение на кандидатирането. Считам, че трябва да отпадне възможността кандидатите да се кандидатират в повече от един избирателен район. Ако бъде приета смесена система, да отпадне възможността един кандидат да бъде и в едномандатния и в многомандатния район.
Второ считам, че всички лица, заети в изборите от името на политическите партии, следва да имат абсолютно еднакъв статут, да ги наречем партийни застъпници, партийни пълномощници, партийни марсианци и др., трябва да бъдат абсолютно равнопоставени, еднакво отдалечени от изборната администрация и общоприетия принцип на много места с двама акредитирани в една секция, като само единия е вътре.
Това е за улесняване работата на партиите. В момента се получава така, че големите партии, благодарение на финансовите си ресурси, насищат изборните помещения със свои хора, което оказва влияние и може да се възприеме като натиск и сплашване върху избирателите. Засега завърших. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Комисията е създадена да направи нов Изборен кодекс, така ли е? Нов Изборен кодекс ще имаме, ако в него са залегнали следните постулати:
Равноправно и безусловно участие на гражданите в изборния процес.
Отзоваване на избраните депутати, механизъм за тяхното отзоваване.
Дефиниция за етническа партия. Ако изберем нов Изборен кодекс, в който няма да има дефиниция за етническа партия, това ще бъде акт за суспендиране на Конституцията.
Задължително гласуване на всички или ако не е задължително гласуването, резултатите да се отчитат не на база имащите право на глас, а на явилите се пред урните.
Това е. В противен случай каквото и да направим, каквито и подробности, каквито и промени в дреболиите да направим, ние ще направим един модифициран стар кодекс, такъв какъвто сме имали 25 години, който ограничава правата на гражданите, който в една или друга степен може да се счита противоконституционен. Това е.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
За да не създавам празни надежди, аз го казах и на старта на писането на кодекса, длъжна съм да го кажа и сега, промени в кодекса, които предполагат промени в Конституцията няма как да бъдат извършени, затова темата с отзоваването на депутатите, обявяването на партии за етнически и задължително гласуване са извън предмета на нашето внимание и на нашия дебат. Казвам го ясно, за да не си създаваме вече по средата на процеса някакви фалшиви очаквания.
Въобще това не го обсъждаме по една единствена причина, че иска промяна в Конституцията.
Ако искате да си продължим разговора с Вас, защото доколкото разбирам това не е консенсусно мнение на Обществения съвет, колкото хора, толкова мнения. Нека да не се обясняваме сега тук.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Това е основополагащо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз уважавам Вашето мнение, прав сте, имате своите аргументи.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Напротив. Не е необходимо да се правят конституционни промени, защото в Конституцията е записано, че няма право на етнически партии, а липсата на определение какво представлява етническа партия дава възможност съдът да не може да отсъди дали една партия е етническа или не. Наличието на определение означава въвеждането на конституционалността.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Първо ще дам думата на тези, които за първи път ще я вземат, след това на г-н Брезоев и на г-н Томалевски за второ изказване.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ:
Госпожо Манолова, уважаеми членове на комисията, аз поставяйки това предложение, което ви го раздадох и което беше коментирано в Обществения съвет, знам че ние няма да можем да променим цялото законодателство, което е свързано с изборния процес. Аз ви уверявам, че ако този Парламент не може да стигне до консенсус да се разгледат тези предложения, ще се наложи да се търси друг начин. Обществото иска политиците да дадат възможност за равнопоставеност между гражданите и политическите партии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Равнопоставеност, да. Подкрепям, това е една от целите на промяната в изборните правила.
Това с консенсус и членовете на комисията сме го приели като един от основните принципи в нашата работа.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: За протокола Найден Москов, Българска асоциация на пенсионерите.
Аз в едно от заседанията направих предложение, което не виждам отразено в материалите, които по-нататък ще се раздават.
Първото ми предложение беше относно броят на народните представители.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще си позволя да Ви прекъсна. Вие член ли сте на Обществения съвет? Има представител на Съюза на пенсионерите.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Аз съм член на Обществения съвет и съм записан в списъка, а не в постоянното присъствие на Обществения съвет, в който фигурират хора, които не се легитимни. Аз не знам как ги проверявате и как ги записвате, обаче има случаи на самопредлагане, след което те са включени в този съвет, които са от организации с частна цел, а не с обществен интерес.
Това мое предложение, което тогава ви се стори много революционно, в него има много истина, тъй като това ако се изпълни, хората ще бъдат мотивирани да гласуват. Ако броят на народните представители стане не константа, закрепена от Конституцията, а чрез едно квалифицирано мнозинство в Народното събрание се приеме да бъде функция на избирателната активност. Примери миналия път дадох, няма да ви губя времето сега да ги давам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но аз поясних, че промени, които са свързани с промяна в Конституцията не ги обсъждаме. Броят на народните представители е фиксиран в Конституцията – 240.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: То пак си остава като константа в Конституцията обаче зависи от избирателния закон колко ще влязат в Народното събрание и без да се използват така наречените хитрости, за да бъдат винаги 240.
Не забравяйте, че хората не отиват да гласуват не затова, че отиват за гъби, а защото им е омръзнало да гласуват и да е едно и също.
Към тази точка аз също предложих едно двойно предлагане на народните представители. Двукратно, ако се получи под 50 % да има втори избори и след това, ако се наложи трети път да се гласува, тези които са кандидатствали да бъдат така добри да си отидат от където са дошли и да дойдат нови хора за кандидати.
По отношение на гласуването, дали пропорционално или мажоритарно – 50 : 50, привърженици сме ние, пенсионерите на системата 50 : 50 мажоритарно и пропорционално, обаче не така както вие предлагате и както излязохте пред телевизията и казвате, че ще бъде пак по същия начин, с така наречения мажоритарен елемент.
Ние сме против мажоритарния елемент. Мажоритарният елемент да остане само за гражданските организации, а партийните организация да гласуват с така наречената партийна листа с преференции
Ние сме против задължителното гласуване. Това противоречи на Хартата за правата на човека.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Пак искам да помоля нека само членовете на Обществения съвет да си мотивират предложенията.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА:
Предложението, което е отправено и от предишните заседания, аз не видях да е фиксирано в текстовете, които вече са набрани и в тази посока имам желанието да повторя.
Към част 1, глава І, раздел І, Предмет, обхват и принципи да бъде добавена думата „цели” и в тази посока да бъдат поставени по-високи изисквания към персонализацията, а именно да бъдат по безспорен начин осигурени от всяко лице, което е консумирало доверие като народен представител, да бъдат осигурени – отчетността му, както и приноса му към момента на неговото представителство, както и да бъде осигурено по безспорен начин анализа на съпоставка – неговата отчетност пред избирателите му, както и тяхната оценка за лицето, което избират.
В тази посока именно изискванията трябва да бъдат по-високи, особено лицата които имат принос за българската държава, може да бъде уважено тяхното желание да кандидатстват за народни представители.
До този момент ние виждаме, че няма отчетност на народните представители, липсва оценката на българския избирател към народния представител.
Също така всяко едно лице, което е гласувало да оставя документален знак, който остава като ниво на социалност затова, че той е участвал в изборите и в крайна сметка има правно основание да протестира. Не може да се създава хаос с лица, които не са участвали в изборния процес, да нагнетяват общественото отношение между гражданите и поляризиране на средите, което не е в интерес на българската държава. Само лица, които са участвали в избирателния процес отговорно и добросъвестно, имат правно основание да протестират и в тази посока да търсят съответната отговорност от представилите ги. В тази посока лица, които протестират срещу социални постижения на българската държавност, които ние видяхме в последните 100 дни, че имаше такова желание от страна на правителството и то все пак осигури някакво по-високо ниво на социална отговорност към суверена. Лицата, които протестираха пред съответните институции скандализираха обществото и едва ли не не уважиха вота на българските избиратели, които са се солидаризирали предварително с правителството.
В тази посока именно трябва да бъде осигурено онова ниво на гражданска отговорност, което не създава условия за конфликт на интереси и поляризиране на средите за българска държавност, за да може да се реализира нормално самия характер на българския избирател, а не да се девалвира, както ние сме свидетели вече на една девалвация на мнението на българския гражданин.
Благодаря.
Г-Н ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: За да нормализирам разговора, ще се върна към благодарностите, изказал съм ги писмено в моето становище. Пропуснах да благодаря на комисията за положените усилия, които наистина високо ценя. Имам представа как се пише кодекс, писал съм неведнъж.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, защото доста се постарахме и доста поработихме. Все пак вие наистина разбирате за какво става дума, какво коства като време и положени усилия. Благодаря, че го оценявате.
Заповядайте, господин Брезоев.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Манолова, аз преди малко изразих становище на Обществения съвет, сега искам да кажа няколко думи от свое име, не ангажирам никой и съм против това когато се декларира, че представляваме някой, представляваме личното си мнение. Тъй като съм изкушен от добрата обстановка, която създавате, с която ние малко злоупотребяваме, ще се опитам съвсем концентрирано да кажа три неща, които съм ги изписал ясно в предложението, което съм направил и е в сайта, но искам да обърна внимание, тъй като познавайки технологията на правенето на закони знам, че трябва да са убедени членовете на комисията в това което се казва. Просто искам да ви дам два-три аргумента, които са изказани от множество експерти в три дискусии в периода от 2007 година досега, т.е. ние работим по тази материя от много време, този законопроект беше готов от м. май 2008 година, който ние предложихме на 40-то Народно събрание при г-н Пирински, след това го внесохме в 41-то Народно събрание. Госпожа Цачева го разпредели в зала, на 6 февруари то беше отхвърлено с гласуване.
От там са изведени три неща, които просто искам да ги поставя на вашето внимание, като позиции на експерти, които се занимават с изборно законодателство. Това подчертавам не случайно, защото съм наясно че колкото е по-демократично, толкова е по-малко компетентно и тъй като вие решавате един въпрос, който е свързан със стратегията и с живота в България, може би за десетки години напред, затова ви моля да обърнете внимание на тези аргументи.
Много е важна техническата страна за осигуряването на изборите. Твърдя категорично като човек, който познава материята, че в това отношение е постигнато много . В България всички избори в техническо отношение бяха осигурявани сравнително добре. Там не са големите проблеми. Големите проблеми са във философията на нашата демокрация, по-точно в отсъствието на научно обоснована философия.
Аз благодаря, че възприехте идеята и поставихте в законопроекта думата равнопоставеност. Нека да я напълним със съдържание.
Предлагам ви следния аргумент, уважаеми членове на комисията, които ще трябва да решавате. Това е голяма отговорност, но е добре да го направите с необходимите аргументи. Трябва да се вземе като база избирателя, оставете партиите настрана. Оставате настрана тези организации, които се афишират като организации, които представляват всички граждани.
Гражданинът трябва да получи право да бъде равнопоставен в изборния процес, в неговото пасивно и активно избирателно право.
В тази връзка ние сме конкретизирали един текст и ви моля да му обърнете внимание. Ние сме ги кръстили национални инициативни комитети и сме обосновали всичко, каквото е необходимо затова. Просто ви го давам като аргумент, акцентирам ви върху това.
Вторият същностен момент е свързан с така наречената бариера. Досега имаше най-различни гласове. Аз искам да го артикулирам, без значение каква ще бъде съдбата на тази норма, но тя трябва да влезе, защото бъдещето е на страната на гражданите.
В този смисъл бариерата трябва да отпадне 100 процентово. Няма да привеждам аргументи, само ще кажа, че това ще сложи бариера в кражбата на гласове, иначе казано фактическото преразпределение на гласовете.
Второто, което ще стане ясно е, че когато при една средно претеглена норма от около 20 000 гласа за един народен представител, при сегашното статукво на Народното събрание – 240 народни представители, представяте ли си как можем да твърдим, че се маргинализира Парламентът, когато един народен представител ще влезе с 20 000 гласа.
Правя този акцент и този аргумент, защото искам да сте убедени, когато гласувате тази норма.
Що се отнася до същностния акцент на равнопоставеността, тази равнопоставеност е свързана с един момент на съзнателен избор. Гражданинът може да направи равнопоставеност, да прецени кандидатите само, когато има информация. Затова ние сме направили централен пункт на предложенията.
Много ви благодаря , че ме изслушахте с внимание. Надявам се да съм ви привел убедителни аргументи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искам само да кажа, че идеята за включване на национални инициативни комитети в работно експертната група я взехме предвид, има разписани текстове в систематичното им място. Сигурно могат да бъдат подобрени, просто ги извадихме, даже те бяха като една част от основното тяло на Изборния кодекс, защото имаше много „за” и „против” и не искахме да натрапваме предварително тази идея, защото понякога когато я натрапваш предварително, след това се създават повече проблеми.
В случай, че не сте получили разписаните текстове за националните инициативни комитети, ще ви ги предоставим допълнително. Има ги качени на сайта.
Има сериозни възражения от партиите около тази идея, но така или иначе работно експертната група добросъвестно ги е написала.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Спокойно господин Димитров, както Вие споменахте за инициативните комитети и по моя проблем – чл. 65 е необходим дебат в Парламента. Аз Ви уверявам, че не съм наивник на средна възраст, на 51 години съм, бях много добър ученик, в момента съм също така добър и съм си написал домашното.
Преди да дам тази идея съм си направил, както вие казвате в Парламента, политически консултации с другите партии и ви уверявам, че ако го подложите на дебат, ще се получи интересен консенсус по една тема, зад която мисля че застават повечето от партиите. Уверявам ви това ще се случи, а колкото до целите, бих казал, спомня ли си някой от вас какво пише на всички плакати, че „купуването и продаването на гласове е престъпление”. Какъв е единствения начин, за да се минимизира или неутрализира ефекта на това негативно явление? Знаете ли какъв е, само ако има повече брой избиратели да участват в изборния процес и това са именно хората, за които говоря – българите в чужбина. Благодаря ви.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: За инициативните комитети добре, има воля, обаче проблемът е, че ние се намираме в един § 22.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Казвам че има воля да бъдат написани, дали ще бъдат приети е друг въпрос.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: То е ясно, че ние скочихме срещу монополите в някакъв вид и ние искаме точно тук да се разцепи този монопол, защото в Конституцията пише: „Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели”. Националните инициативни комитети какви ще бъдат, защото в чл. 3 за политическите партии пише: „организации, които не са политически партии не могат да участват в избори”.
Това е проблемът, трябва да се промени Закона за политическите партии, основния закон и затова ни трябват 161 патриоти депутати, а не политиканти и партизани. Ако някой ни покаже това нещо, той просто ще спечели. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Искам само да добавя, че лицата които протестират за времето, когато се осигурява по-високо ниво на социална отговорност към техните права, протестиращите срещу такава отговорност да направят списъци и да бъдат лишени от онези достижения, срещу които те протестират . Това ще бъде едно ниво на гражданска отговорност към тях и ще уважим техния протест и така ще бъдем справедливи.
Другото, което искам да добавя е да бъде въведен ценз. Елементарно ниво на познаване, за социален статус, за българска държавност, след като ние имаме право да бъдем избиратели и избирани, избирателите да имат поне средно образование. Лицата, които нямат такова, което държавата е гарантирала със своите инструменти, лица които нямат такова и са се отказали, това което им се предлага от българската държавност, да нямат право да гласуват. Те не могат да подвеждат обществеността в посока, различна от здравия разум. Това е , което искам да кажа. Национално сдружение за граждански контрол над институциите, Георгиева.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Член на Обществения съвет.
Имам няколко предложения, по които в повечето от разговорите с членовете на Обществения съвет съм постигнал консенсус и дори в началото беше споменато за прерайонирането на страната, което означава да се извършва прерайониране на страната преди всеки тип избор, въз основа на броя на реално регистрираните гасоподаватели, така че разликата да не бъде повече от 10 %.
Също така има един член в нашия Изборен кодекс, който е подложен на постоянни критики от международни институции и организации, понеже пряко отнема граждански и политически права. Става въпрос за този член, който отнема права на затворници, разбира се това е свързано и с член на Конституцията, но също е добре да имате предвид инициирането на дебати именно по този член, когато се променя самия Изборен кодекс.
Също така с въвеждането на една професионална Централна избирателна комисия, може би е редно да се назначи едно лице, което да е отговорно за провеждането на организацията на изборите във всеки отделен МИР, а именно също така да е отговорно и за поддържането на самите регистри, понеже в момента това не се прави. Никой не е отговорен затова. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Мисля, че всички членове на Обществения съвет взеха думата по веднъж, някои и по два пъти.
Ако някой все пак не го е направил и желае, може да вземе думата.
Професор Друмева, желаете ли и Вие да кажете няколко думи?
Проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми народни представители, колеги от Обществения съвет, искам да изразя моето удовлетворение от общуването ни по време на заседанията на Обществения съвет.
Изразявам мое мнение, но се надявам че то се споделя от другите членове на съвета, че това е един добър форум, в който се изказват мнения, подкрепят се с аргументи. Възникваше дискусия, дори и доста разгорещена, искам да отбележа, че тези становища, отделни предложения, които повечето членове сме представили пред вас, все пак не са становища на целия съвет. Това са мнения, които са изложени, аргументирани, изслушани, но затова е богатството от такъв форум, всеки да може да изрази становище.
Получихме ваше писмо, което насърчи именно представянето на такива мнения в писмен вид, така към този етап считам, че това е един полезен ефект. Силно се надявам той да бъде полезен и за комисията.
Мисля, че нашето общуване като Обществен съвет заслужава да продължи и съответно и в работата на комисията по отделните раздели на проекта за Изборния кодекс. Целта и стремежът ни е наистина да има полезен ефект, дори с отделни становища, които изразяват единично мнение и отделното мнение също заслужава внимание. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря ви.
Наистина изразените становища от членовете на Обществения съвет освен, че са интересни са и полезни. Ние ще се постараем с експертите да отразим тези от тях, които могат да бъдат отразени в Изборния кодекс. Пак подчертавам, че предложения които са на ръба на Конституцията или откровено противоречат на нея няма да бъдат включвани в проекта на Изборен кодекс, защото е ясно, че във времевите рамки, в които ние сме си поставили за приемане на кодекса, даже и да имаше някакво съгласие в момента, това няма как да се случи, но предвид състоянието на 42-то Народно събрание е абсурдно да си мислим, че можем да постигнем промени в Конституцията поне на този етап, дано бъда опровергана. Така че това, което е в духа на Конституцията ще го отразим във варианти в текстовете и се надявам от следващото заседание на Парламентарната комисия да започнем с колегите народни представители вече финалната част от нашата работа, а именно да отмятаме раздел по раздел текстовете, да чуем какви предложения има, кои могат да бъдат отразени, кои имат подкрепа сред депутатите. Разбира се и вие ще може да казвате своето мнение. Аз ще съм ви благодарна ако все пак изказванията по някакъв начин бъдат регулирани, за да се вместим в някакви времеви рамки, все пак някога да приключим тази работа. Така или иначе това не е окончателното приемане. Ние в момента обсъждаме проект. Вашата работа ще продължи след това и в процеса на внасяне на този проект в Народното събрание. Ще има пак първо обсъждане в комисия, първо обсъждане в Пленарна зала, предложения между първо и второ гласуване, второ гласуване в комисия, второ гласуване в Пленарна зала, т.е. работата ще върви, но за да е в необходимите темпове очаквам след като сме чули всички мнения от следващото заседание ще започнем да отмятаме по същество, за да може накрая да имаме един краен продукт. Вече как ще бъде представен и какво ще се случи това ще решаваме с колегите народни представители, естествено под вашия бдящ и зорък поглед и контрол.
Ако има някакъв плюс в работата на тази комисия, това е че всичко се случва тук в тази зала, няма шушу мушу в коридора, предварителни договорки, всичко е на масата и се надявам това в крайна сметка да даде един добър резултат.
Благодаря още веднъж на Обществения съвет.
Имаме следваща точка Разни.
Колеги, ако имате някакви предложения.
Аз искам да кажа специално на членовете на комисията, че ви предлагам наистина следващото заседание да го проведем, като уточним ден и час, тъй като се застъпва със заседанията на други комисии. Наистина да се опитаме в един работен порядък да започнем да отхвърляме раздели, което означава, че всеки трябва да има някакъв мандат за изразяване на становища и на позиция, вече говоря за депутатите, защото при нас от свое име всеки може да говори свободно, но в крайна сметка и съобразено с парламентарната си група.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Все пак и ние от името на комисията да благодарим от една страна за високата оценка за платформата, която в момента има за подготовка на нов изборен кодекс, както и да благодарим за много отговорното отношение към работата на всеки един от членовете на Обществения съвет. Като цяло виждаме едни становища, които по един или друг начин ползват термини като „настоявам”, други ползват термини като „решихме”. Естествено ние народните представители сме се запознали с една част от тях, предстои ни да се запознаем с всички, ще ги имаме предвид всички ваши предложения, които са направени. Впоследствие Народното събрание ще произведе и крайния продукт. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всичко това е така. Аз понеже уважавам труда на другите си давам сметка, че всеки от вас е отделил достатъчно от времето си. На нас все пак това ни е работата, затова ни плащат, вие го правите напълно доброволно и в свободното си време. Всеки е мислил, обсъждал, коментирал, писал, изпратил, дошъл да го защити, което само по себе си заслужава адмирации, за което наистина съвсем искрено ви благодаря.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)