Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА
E-mail: kvipe@parliament.bg
София 1169, пл. "Княз Александър I" №1, зала
;
ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА


ЗА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА
/съгласно чл. 22, ал. 1 от ПОДНС/
( с промените от 28.11.2013 г.)



Чл. 1. Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика е постоянна комисия на 42-то Народно събрание и работи в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Чл. 2. Комисията се свиква на заседание от своя председател, Председателя на Народното събрание или по искане най-малко на 1/3 от членовете й. При свикването й председателят изпраща на членовете писмено съобщение с предложение за дневен ред, и материали по него, най-малко един ден преди провеждането му. Заседанието се обявява и чрез интернет-страницата на Народното събрание.
При свикване на извънредно заседание членовете на Комисията се уведомяват по телефона за насрочването му и дневния ред.
Чл. 3. Заседанието се открива от председателя, или упълномощено от него лице, ако присъстват повече от половината от членовете на Комисията.
Заседанието може да се открие 15 мин. след обявения час за заседание, ако присъстват поне 1/3 от неговите членове.
Чл. 4. При откриване на заседанието председателят подлага на гласуване предложения дневен ред. Членовете на Комисията могат да предлагат включване или отпадане на точки от него.
Чл. 5. /1/ Комисията на своите заседания разглежда постъпили проектозакони, проекторешения, проектодекларации и др., разпределени от Председателя на Народното събрание. Комисията може да организира парламентарни слушания по определени въпроси, както и изслушвания на министри, представители на държавната администрация, на религиозни общности, извънпарламентарни организации и др.
/2/ Комисията упражнява дейност, насочена към опазване на правния и етичен статут на народния представител и на Народното събрание като върховна държавна институция. Изготвят се доклади, становища и предложения по тях при преценка за нарушаване нормите на парламентарната етика.
т.1. Към Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика се създава постоянна работна група за разглеждане допустимостта на постъпили сигнали относно нарушаване на правния и етичния статут на народния представител и Народното събрание като върховна държавна институция. Работната група се състои от 4-ма членове (по един представител от всяка парламентарна група) и се председателства от избран за председател заместник-председател на Комисията.
т.2. Народните представители и служителите от парламентарната администрация имат право да сезират Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика за нарушения на правния и етичния статут на народния представител и Народното събрание като върховна държавна институция.
т.3. Сигнали за нарушения на правния и етичния статут на народния представител и Народното събрание като върховна държавна институция се адресират до Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
т.4. Сигналите се завеждат с входящ номер в Комисията и Председателят на КВПЕ възлага на постоянната работна група да разгледа тяхната допустимост, както и експертното им проучване.
т.5. Сигнал от народен представител или от служител от парламентарната администрация относно нарушения на правния и етичния статут на народния представител и Народното събрание като върховна държавна институция трябва да съдържа достатъчно основания за нарушения. Той се разглежда по същество на заседание на Комисията, след като постоянната работна група се е произнесла за неговата допустимост.
т.6. При установяване от Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика на нарушения на правния и етичния статут на народния представител и Народното събрание като върховна държавна институция, Комисията информира Председателя на Народното събрание.
Чл. 6. При разглеждане на предложенията първо се дава думата на вносителя. Законопроекти и проекти за решения, третиращи една и съща материя, постъпили до началото на заседанието на Комисията, се разглеждат заедно.
Чл. 7. При внасяне на законопроекти от народни представители Комисията може да поиска становище по тях от Министерския съвет, министерства и други ведомства.
Чл. 8. Решенията на Комисията се взимат с обикновено мнозинство.
Чл. 9. Председателят предлага на Комисията проектостановища, които се приемат с гласуване. Членовете могат да правят предложения по текста, които се гласуват от Комисията.
Докладите за второ четене на законопроекти се изготвят от председателя. Те съдържат текста на вносителя, предложенията на народните представители, становището на Комисията по тях и предложения на Комисията, ако има такива.
Чл. 10. На заседанията се води стенографски протокол, съгласно ПОДНС.
Протоколите се подписват от председателя на Комисията и стенографа.
Чл. 11. Комисията може да провежда съвместни заседания с други комисии по общи въпроси.
Решенията в този случай се взимат поотделно за всяка от комисиите.
Чл. 12. Становищата и докладите на Комисията се изготвят и се представят на планарното заседание от председателя на Комисията или от определен от Комисията докладчик.
Чл. 13. Заседанията на Комисията са открити за представители на неправителствени организации, експерти, институции, медии и други. Всеки член на Комисията може да предложи да бъде поканен на заседанието определен експерт или гражданин.
Предложенията постъпват при председателя на Комисията в срок до 24 часа преди насроченото заседание.
Председателят изготвя общ списък на поканените, който се предоставя за пропуск в сградата на Народното събрание.
Чл. 14. Комисията може да излъчи от своя състав подкомисии или работни групи по даден проблем. Решението за това се взима от Комисията с обикновено мнозинство при спазване на принципа на пропорционално представяне на парламентарните групи.
Чл. 15. Искания за информация по определени въпроси и покани за присъствие на заседание на Комисията се правят от председателя по негова инициатива, инициатива на всеки от зам.-председателите или на 1/3 от членовете на Комисията.
Чл. 16. /1/ По време на заседанията думата се дава по реда на поискването й от народните представители, членове на Комисията.
Народни представители, присъстващи на заседанието, които не са членове на Комисията, имат право да взимат думата, която им се предоставя по реда на поискването.
/2/ Поканените да се явят на заседанието и да дадат разяснения по определени въпроси получават думата в началото на разглеждане на точката от дневния ред, за която са поканени.
/3/ Поканените по предложение на членове на Комисията представители на религиозни общности, неправителствени организации, експерти, граждани и др. имат право да поискат думата по определен въпрос, която им се предоставя, като се зачита приоритетът за участие в дебатите на народните представители.
Председателят може да определи ограничение във времето за изказване в този случай.
Чл. 17. Комисията сама решава въпроса за продължителността на заседанията си.
Чл. 18. Когато се разглеждат законопроекти, внесени от председателя на Комисията, в качеството му на народен представител, той отстъпва ръководенето на заседанието на един от зам.-председателите.
Чл. 19. В случай на отсъствие на председателя на Комисията, той определя един от зам.-председателите да ръководи насроченото заседание, като предварително взима съгласието му за това.
Чл. 20. За неуредени от тези правила случаи се прилага по аналогия ПОДНС на 42-то Народно събрание.


Пламен Славов
Председател на
Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика