---

Д О К Л А Д

по позицията на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещeто – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/ЕО, № 902-00-4, внесена на 18 август 2009 г.




На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2009 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа позицията на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещeто – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/ЕО.

На заседанието присъстваха, г-н Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, г-жа Цветана Михайлова – началник – отдел „Регулация на финансовите пазари” към дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и г-жа Надя Даскалова – експерт в същия отдел към Министерство на финансите, г-жа Ралица Агайн – Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” в Комисията за финансов надзор и др.

Позицията беше представена от г-н Владислав Горанов – заместник-министър на финансите.

С предложението на Европейската комисия за проект на Директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/EО се създава правна основа за въвеждане на обвързващи - разрешителен и надзорен режим за всички лица, които управляват алтернативни инвестиционни фондове (АИФ).

С предложения проект на директива се въвеждат сближени изисквания спрямо лицата, които управляват и администрират фондове за алтернативни инвестиции. Необходимостта от по-строго регулиране на този сектор е изтъкната от Европейския парламент и от Групата на високо ниво за финансов надзор.

В проекта за директива се предвижда тя да не се прилага за лицата, които управляват портфейли на АИФ, с активи под 100 млн. евро, както и за лицата, които имат активи под 500 млн. евро, но които не предоставят на инвеститорите права за обратно изкупуване за срок от пет години след учредяването на всеки фонд. В проекта за директива се предвижда изискване към лицата, които управляват АИФ и извършват дейност на европейска територия, да доказват притежаването на необходимата квалификация относно предоставянето на услуги, свързани с управлението на АИФ, а също така да представят и подробна информация относно своята планирана дейност, самоличността и особеностите на управлявания фонд, информация за организация на оценяването и съхраняването на активите и системите за регулаторно отчитане, когато това се изисква. От лицата, управляващи АИФ ще се изисква да притежават и поддържат минимално равнище на капитал.

Проекта за директива предвижда изискване за минимално равнище на обслужване и предоставяне на информация на инвеститорите от страна на лицата, които управляват АИФ, както и за редовно уведомяване на компетентните органи: за основните пазари и инструменти, с които търгуват, за основните рискови позиции, за данните за финансовите резултати и концентрацията на риск. Предложената директива предоставя права на Европейската комисия да определи ограниченията за използване на ливъридж, както и да посочи националните органи, които ще имат право да получават допълнителни правомощия при извънредни обстоятелства да ограничават използването на ливъридж по отношение на отделни управляващи лица и фондове. Проекто-директивата предвижда също така при придобиване на контрол върху дружества, лицата, управляващи АИФ да правят годишно оповестяване на инвестиционната стратегия и цели на техния фонд, а след като придобият контролен дял да извършват общи оповестявания на финансовите резултати на дружеството, което е част от портфейла. Тъй като чрез предложената директива се постига висок общ регулаторен стандарт, държавите-членки няма да могат да налагат допълнителни изисквания на установените в друга държава-членка лица, управляващи АИФ, по отношение на предлагането на професионални инвеститори. Предложената проекто-директива позволява на лицата, управляващи АИФ, да предлагат установени в трети страни АИФ, при условие че съществува строг контрол относно важните функции, които могат да бъдат изпълнявани от доставчиците на услуги под юрисдикцията на тези трети страни. Имайки предвид трансграничния характер на рисковете, произтичащи от сектора на лицата, управляващи АИФ, предварително условие за ефективния макрофинансов надзор е навременният обмен на макрофинансова информация на европейско или дори на глобално равнище. В тази връзка компетентните органи на държавата-членка по произход ще трябва да предоставят на публичните органи на другите държави-членки, тази информация в подходящ обобщен формат.

Принцип за субсидиарност

Съгласно член 5, параграф 2 от Договора за ЕО, Общността следва да предприема действие, само ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, с оглед на мащаба или последиците от предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре от Общността.

В тази връзка може да се посочи, че след като дейностите на лицата, управляващи АИФ ще оказват въздействие върху инвеститорите, контрагентите и финансовите пазари, намиращи се в други държави-членки, то принципа за субсидиарност при изработването на проекто- акта не е нарушен.

Процедура за приемане на акта, съгласно ДЕО

Процедурата за приемане на акта е процедура по съвместно вземане на решение между Съвета и Европейския парламент.

Състояние на акта

Проето-актът е предаден от Европейската комисия на Съвета и на Европейския парламент на 30 април 2009 г.
Към момента актът не е разглеждан от Съвета и Европейския парламент. Разглежда се в работна група към Съвета.

Позиция на Република България

Република България подкрепя идеята на Европейската комисия за създаване на регулация в областта на алтернативните инвестиционни фондове. Създаването на регулация, която предвижда въвеждането на предварителен и последващ надзор върху лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове е важно от гледна точка на ограничаването на системните рискове и осигуряване на финансова стабилност в отделните страни и в Съюза като цяло. България подкрепя въвеждането на прагове, под които управляващите АИФ остават извън обхвата на директивата. България е изразила становище и относно метода, използван от Комисията при определянето на праговете, както и тяхната приложимост от гледна точка на евентуална промяна в нивата на капитала и методиката за неговото изчисляване.

България принципно подкрепя използвания от Европейската комисия подход и опит да се обхванат всички лица, управляващи фондове, които не попадат в обхвата на Директивата UCITS (най-вече хедж фондовете), което е от особена важност от гледна точка на стабилността на капиталовите пазари.

По отношение изключенията, предвидени в проекто-директивата България принципно е изразила подкрепата си за тях, но по някои дискусионни въпроси има следните възражения:
1. България предлага допълване на чл.2, параграф 2 (г), с което действието на проекто-директивата освен по отношение на Фондовете за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми, обхванати от действието на Директива 2003/41/ЕО няма да се разпростре и по отношение на държавните инвестиционни фондове и пенсионните фондове, извън обхвата на Директива 2003/41/ЕО.
2. България има желание да бъде изяснен и въпроса относно попадането в обхвата на проекто-директивата на самоуправляващите се инвестиционни дружества.
3. България би искала да бъде по ясно формулирана разпоредбата на чл. 3 от проекто-директивата, относно лицата управляващи АИФ и да бъде по-ясно формулирано какво представляват фондовете за алтернативни инвестиции, както и да се определят критериите, по които се определят АИФ субектите, тъй като в проекто-директивата не е уточнено дали това ще става по видове инвеститори, по видове активи, в които се инвестира, както и не е ясно дали количеството инвеститори в АИФ имат значение, за да може дружеството да придобие качество на АИФ.
4. България смята, че не са конкретизирани ясно субектите, които ще попадат под обхвата на проекто-директивата.
5. България смята, че критериите, на които следва да отговарят управляващите АИФ също следва да се конкретизират, тъй като са твърде общо посочени.
6. България предлага да бъдат по-ясно определени критериите за задлъжнялост, както и да се дефинира по ясно понятията „ливъридж”, „предлагане на пазара” (marketing)”, „активи” и „лица управляващи АИФ”.
7. България предлага в директивата да се направи разграничение между хедж фондове, фондове за частно участие и други инвеститори.
8. България предлага да се изготвят правила, които предвиждат разкриване или навременно съобщаване на съответната съществена информация, както на надзорния орган на държавата по произход, така и на този в чиято юрисдикция се предлагат дяловете на АИФ.
9. България смята, че трябва да се помисли за ред за организиране на прозрачна комуникация между инвеститорите и управителните органи на дружествата, както и за съответната роля на регулаторните органи в този процес.
10. България смята, че е необходим по-добър синхрон на проекто-директивата с вече съществуващото европейско законодателство в областта на финансовите пазари.
11. България смята, че е необходимо в проекто-директивата още по-ясно да се разпише взаимодействието между надзорните органи на различните страни.
12. България приема, че по отношение на депозитарите на този етап остава неизяснен въпросът как за фондове с по-специфични активи (напр. за инвестиции в недвижими имоти) ще се прилагат разпоредби, задължаващи ги да имат за депозитар кредитна институция.
13. България изразява резерви относно предвидената възможност на европейския пазар да се търгуват свободно фондове от трети страни.
14. България смята, че прецизното определяне на обхвата на проекто-директивата, е от изключителна важност, тъй като проектът предвижда единен паспорт за лицата управляващи АИФ, предлаган на професионални инвеститори, като на държавите-членки е предоставена дискреция за национални допълнителни изисквания и ограничения в случай на фонд, предлаган и на дребни инвеститори. Единният паспорт дава възможност на лицата управляващи АИФ в пълна степен и при облекчен административен режим да се възползват от възможностите, както за предоставяне на услуги по управление на активи, така и за предлагане на инвестиционните си продукти в рамките на общия пазар в Европейския съюз.
15. България смята също така, че от предложената редакция на чл. 3, б. „а” от Директивата е трудно да се прецени дали тя ще има пряк ефект върху българския пазар, тъй като ако има такъв ефект той би се изразил в промяната на надзорния режим, на който са подложени българските дружествата със специална инвестиционна цел. Освен това българската страна очаква косвен ефект върху пазара да окаже възможността лица, управляващи АИФ, да предлагат на българските професионални инвеститори дялове и акции на тези фондове. Когато се разглежда тази хипотеза трябва да се има предвид, че съгласно сега действащото законодателство в Република България, една част от професионалните инвеститори (пенсионно осигурителните дружества, застрахователите и колективните инвестиционни схеми по Закона за публичното предлагане на ценни книжа) имат строги ограничения по отношение на съществена част от активите, в които те могат да инвестират. Тези ограничения в сериозна степен намаляват системния риск, на който би бил изложен българският капиталов пазар при предлагането на потенциално рискови активи.

Становища на другите държави-членки на ЕС:

Държави като Великобритания, Ирландия и Холандия не подкрепят предложението на Комисията за проекто-директивата като цяло.

Значителна част от държавите-членки подкрепят инициативата на ЕК за създаване на регулация в тази сфера, но някои от тях са изложили своите възражения по отделни текстове на проекто-директивата. Например Великобритания, Люксембург Испания, Полша и Унгария не подкрепят идеята на Европейската комисия, която предвижда всички алтернативни фондове да се разглеждат под общ знаменател и смятат, че трябва да се направи разграничение между фондовете, които носят сериозен системен риск, като хедж фондовете и тези, които не носят системен риск - различните видове фондове от затворен тип. Холандия и Австрия от своя страна подкрепят инициативата на Комисията, но смятат, че списъка с изключенията следва да бъде актуализиран. Холандия, Италия, Унгария, Франция, Ирландия, Словения и Финландия искат синхронизиране на текста на проекто-директивата с този на Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (UCITS), както и с Директивата за пазарите на финансови инструменти, Директивата за проспектите и други актове, които регламентират този сектор. Представителите на Люксембург, Австрия и Италия настояват да се предвиди възможност, лицата които управляват фондове по UCITS да могат да управляват и фондовете предвидени в тази проекто-директива. Спорен е и въпросът с депозитарите. Някои държави като Великобритания, Ирландия и Холандия не подкрепят идеята на Комисията да могат да бъдат депозитари само кредитни институции.
Сериозни възражение среща предложението на Комисията и по отношение на въвеждането на правната фигура на независимия оценител. Франция, Италия и Холандия смятат, че оценката на активите трябва да се извършва от лицето, което управлява компанията.

Редица от държавите-членки не споделят виждането, че лицата които управляват АИФ от трети страни могат да ги предлагат на европейския пазар.

Държави като Германия, Холандия, Португалия и Естония изказват мнението, че в проекто-директивата не е изяснен добре въпроса как точно са определени праговете, под които някои от управляващите АИФ ще остават извън обхвата на директивата. Литва и Италия изразяват категоричното си виждане против този текст. Оживени дискусии предизвиква предложението на Комисията за определение на понятието „предлагане на пазара (marketing)”, защото от текста на проекто-директивата не става ясно дали даденото в нея определение включва едновременно активните и пасивните на този вид продажби.

Република България също е изразила гореизброените възраженията, с изключение на възражението срещу фигурата на независимия оценител.

Значение на акта за Република България

За България, създаването на регулация, която предвижда въвеждането на предварителен и последващ надзор върху лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове е много важно от гледна точка на ограничаването на системните рискове и осигуряване на финансова стабилност в отделните страни и в Съюза като цяло.

Когато разглежданата проекто-директива влезе в сила в българското вътрешно законодателство ще се наложат промени в редица закони, като например: Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Закон за пазарите на финансови инструменти, както и в редица подзаконови нормативни актове.

Към настоящия момент няма информация за необходимост от разходване на националните финансови ресурси, освен тези по въвеждане и сближаване на българското законодателство с директивата, както и укрепване на капацитета на Комисията за финансов надзор с цел прилагане на новите надзорни правила, произтичащи от приемане на директивата.
Въздействието на новата директива върху бизнеса ще се изрази в необходимостта от допълнително обезпечаване на финансов и човешки ресурс, свързано с посрещането на новите изисквания към структурата и организацията на дейността на лицата управляващи АИФ.

След представяне и обсъждане на позицията на Министерски съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „За” – 22 народни представители, без „Против” и - „Въздържали се” – 2 народни представители.

В резултат на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм подкрепя позицията на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещeто – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/ЕО, № 902-00-4, внесена на 18 август 2009 г.



София, 3 септември 2009 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ: