законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите,
№ 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




Д О К Л А Д

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите,
№ 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г.


На свое редовно заседание, проведено на 20 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - г- н Трайчо Трайков – министър, г-н Ели Анави- началник отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда”, г-жа Валентина Танева - държавен експерт в отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда”, г-жа Диляна Камбурова - главен експерт в отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда” и г-н Димитър Костов - главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”, от Българската стопанска камара г-н Георги Шиваров - заместник-председател, от Националната занаятчийска камара г-н Кръстю Капанов- председател, Иван Николов - заместник-председател и г-н Борислав Белазелков - юрист, от Националния браншови съюз „Сервиз електронна и битова техника” – г-н Димитър Лулчев, от Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота” г-жа Даниела Спасова – председател, от Националния съюз на ключарите – г-н Йордан Велков и други.
Законопроектът беше представен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-н Трайчо Трайков. Той посочи, че с предлагания законопроект се цели еднозначно тълкуване и прилагане на нормативните изисквания, намаляване на регулациите съобразно изискванията на Европейската комисия и практиката в държавите - членки на Европейския съюз.
Законопроектът предвижда премахване на задължителния характер на сдружаване и членство в занаятчийска камара. Засилва се контролът по отчетността на регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара като юридически лица и се осигурява прозрачност и публичност на дейността им. Регламентира се признаване на професионалната квалификация и опит на лицата, обучени по Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, и се повишават изискванията към организираното занаятчийско обучение и квалификация с цел повишаване конкурентоспособността на занаятчиите.
Промените предложени със законопроекта, имат за цел осигуряване на ясна правна регламентация на занаятчийското производство, занаятчийската услуга, занаятчийското дружество, занаятчийско обучение, занаятчийските камари, както и определяне на дейностите, които могат да се извършват по занаятчийски начин.
Списъкът на занаятите по приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от действащия закон е актуализиран, като от него са извадени дейности, изискващи лицензиране - например приготвяне на спиртни напитки или с характер и белези на индустрия като корабостроителство, изработване на изкуствени крайници, обществено хранене и кетъринг, медийна техника и медиен дизайн, както и регулираните професии като заварчик, масажист. Извадени са и всички дейности в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи, контролирани от Камарата на строителите и Дирекцията за национален строителен контрол поради специфичните изисквания на Закона за устройство на територията и Закона за Камарата на строителите. Създава се нов ред за вписване на занаятчиите – в регистър БУЛСТАТ.
Предвиждат се промени в реда за сдружаване на занаятчиите в регионални камари. Членството в камарите става доброволно. Броят на регионалните камари в страната се свежда до 6 - по една във всеки район на планиране съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Целта е да се осигури необходимата висока степен на достъп за обучение и квалификация по всеки занаят при отчитане нуждите на региона, както и възможност за създаване на компетентни изпитни комисии. Възможността за включване на занаятчиите в регионалните планове за развитие ще намали миграцията и ще подобри условията за устойчиво развитие на местните икономики. Променя се статутът на камарите и те ще осъществяват дейността си по разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Запазва се събирането на такси за услугите, предоставяни от регионални занаятчийски камари, по тарифа, приета от Министерския съвет.
Предвиждат се промени, които уреждат устройството и дейността на регионалните занаятчийски камари, взаимодействието им с браншовите организации и Задругата на майсторите на народни художествени занаяти с цел повишаване на качеството и ефективността на обучение и квалификация. Определят се видовете публични регистри, които регионални занаятчийски камари водят и актуализират. Възлага се на регионални занаятчийски камари да издават и майсторските свидетелства. Регламентира се публичността и прозрачността на дейността им.
Премахват се съществуващите към момента различия в обучението, квалификацията и нивото на изисквани и доказвани чрез изпит умения и знания, нужни за издаване на калфенско и майсторско свидетелство, като се въвеждат изисквания за програмите и срока за обучение по всеки занаят, за условията за провеждане на изпити и към състава на изпитните комисии. Целта е да се постигне уеднаквяване на минималните квалификационни изисквания, заложени в Европейската квалификационна рамка.
Премахва се и практиката на непризнаване на държавни дипломи, издадени от легитимни учебни заведения по Закона за народната просвета и Закона за висшето образование, и нуждата за явяване на изпит пред занаятчийска камара на квалифицирано лице за препотвърждаване на знания и квалификация.
Определят се и правилата за организация и дейност на Националната занаятчийска камара, като тя става юридическо лице, осъществяващо дейността си по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Облекчават се условията за свикване на общо събрание. Въвежда се задължение за ръководството да отчита изпълнението на бюджета на камарата пред общото събрание, да утвърждава правила за обучение по всеки занаят и правилници за провеждането на изпити, унифицирани и задължителни за регионалните занаятчийски камари.
Предлагат се и изменения, които да осигурят взаимодействието на органите на местното самоуправление, на централните и териториални органи с Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари за постигане целите на закона.
Отменя се раздел ІV „Браншови занаятчийски сдружения” поради включването на националните браншови организации към Националната занаятчийска камара.
За пръв път се създава възможност за занаятчийско обучение за лица с увреждания и лица в неравностойно положение за гарантиране на социалната им интеграция и реализация.
Определят се условията и редът за обучение на майстори, условията за допускане до майсторски изпит, редът за провеждане на изпити и условията за сформиране на изпитни комисии, редът за издаване на майсторско свидетелство, както и условията за повторно явяване на изпит. Предвижда се възможността отказът на комисията за допускане до изпит да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Предлагат се и промени в размера на глобите, като увеличението им е от 5 до 10 пъти с цел стриктно изпълнение на законовите разпоредби и намаляване дела на сивия сектор. Въвежда се възможност регионалните занаятчийски камари да бъдат санкционирани при неспазване разпоредбите на закона. На кметовете на населени места и общини се възлага контролът върху дейността на занаятчиите и сезирането на съответните областни управители за издаване на наказателни постановления при установяване на нарушения.
От името на Националната занаятчийска камара г-н Борислав Белазелков, юрист на камарата отбеляза, че многобройните промени налагат по-скоро приемането на нов закон. Проектът на Закон трябва да бъде отхвърлен още на първо четене поради пълното неразбиране на стария закон.
Георги Шиваров - заместник-председател на Българската стопанска камара подкрепи изказването на г-н Белазелков и подчерта, че не личи управленската концепция в проекта на закона.
Даниела Спасова - председател на Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота” подчерта, че Закона за занаятите дава израстване чирак, калфа, майстор, но това не е добре работещо за професии, за които е предвидена професионална квалификация в България. Положителното на законопроекта е, че защитава най-малките в бранша, че се съхраняват типично български занаяти и затова в списъка на занаятите са останали само тези, при които може да има обучение по занаятчийски начин.
Румяна Костадинова от Министерство на образованието, младежта и науката отбеляза, че по Закона за професионалното образование и обучение съществува списък на професиите и специалностите за професионално образование и обучение. И в тази връзка е необходимо прецизиране на списъка на занаятите и списъка на професиите за професионално образование и обучение.


След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 14 народни представители, без “Против” и “Въздържали се”- 9 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, внесен от Министерския съвет.


София, 25 януари 2010 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ