Д О К Л А Д за първо четене

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2010 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29 януари 2010 г.


На свое извънредно заседание, проведено на 11 януари 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
На заседанието присъстваха г-н Костадин Манев – председател на Патентно ведомство, г-жа Добринка Добрева и г-жа Мариана Цвяткова – представители на същото ведомство. Законопроектът беше представен от г-н Костадин Манев.
Предлаганите промени в законопроекта произтичат от необходимостта от промяна в режима на експертиза на заявките за регистрация на промишлени дизайни, породена от трайното установяване на пазарните обществени отношения в Република България и от уеднаквяването на правния режим в страната с практиката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, администриращо марката и дизайна на Общността. Промените, свързани с производството, което се развива в Патентното ведомство при експертизата на заявка за регистрация на промишлен дизайн, се свеждат до промяна в системата на регистрация на дизайн – от експертиза по същество, извършвана служебно от Патентното ведомство, се преминава към регистрационна система. Тези промени отговарят на потребностите на обществото и способстват българските предприятия да приспособят дейностите си по производството и разпространението на стоки и услуги не само на територията на страната ни, но и на цялата Общност. Промените се налагат също така с цел създаване на идентичен режим с режима, въведен с Регламент № 6/2002 за дизайна на Общността. Промените са продиктувани и от факта, че при сегашната система на експертиза по същество не се извършва пълна преценка дали дизайнът отговаря на изискванията за новост и оригиналност, а се прави само ограничена проверка и се вземат предвид дизайните, действащи на територията на Република България. Не се извършва преценка и на критерия „оригиналност”. Следователно, макар че експертизата служебно проверява за новостта на дизайна, на практика тази проверка е ограничена и не гарантира правната стабилност на предоставената закрила. Поради това повечето държави, както и Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, използват предлаганата със законопроекта регистрационна система. Предвижда се новият режим да влезе в сила 9 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник”, с което се цели провеждането на разяснителни кампании за подготовка на заинтересуваните среди.
Други промени, които се предлагат със законопроекта, са по отношение на сроковете за извършване на определени действия от заявителя на промишлен дизайн – за коригиране на недостатъци по заявката, за отговор срещу предварителен отказ и за заплащане на такси. Сроковете са съкратени поради факта, че това са действия, които не се характеризират със сложност и не изискват продължителен период от време, за да бъдат осъществени, а също така и с цел да се ускори производството по регистрация. Наред с това се счита, че с подаването на заявката лицето е заинтересувано да получи закрила по-бързо и продължителният период от време, през който таксите не са платени, би довел до правна несигурност дали е налице заявка или не, тъй като, ако таксите не се заплатят, заявката се счита за оттеглена.
Внимание заслужава и предвидената възможност за отлагане публикацията на вече регистриран дизайн с оглед заявителят да проучи пазара и своята конкуренция.
Друго изменение е удължаването на срока за вземане на решение по исканията за заличаване регистрацията на промишлен дизайн. Това е обусловено от сложността на производството, от това, че становището по искането се подготвя от състав от петима държавни експерти и в голяма част от случаите се преценяват огромни по обем и сложност доказателства. При постановяването на решение по искането за заличаване ще се преценяват основните критерии, на които следва да отговаря дизайнът – новост и оригиналност, които не са били обект на преценка при експертизата на заявката. Ще се извършва проверка в национални, международни и европейски бази данни и в различни по вид публикации – списания, каталози, брошури, учебна литература и пр.
Законопроектът предвижда и промени продиктувани от присъединяването на Република България към Женевския акт на Хагската спогодба за международна регистрация на промишлени дизайни, който действа на територията на страната ни от 7 октомври 2008 г.
В заключение следва да се отбележи, че с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн ще се отговори на очакванията на потребители на системата, като се създаде процедура по регистрация, която да отговаря на установените в страната ни пазарни отношения и ще се постигне пълно съответствие на режима на предоставяне на закрила на дизайните на територията на Република България с режима, предвиден в Регламент № 6/2002 за дизайна на Общността, и в значителна част от страните - членки на Европейския съюз.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 19 народни представители, без “Против” и “Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, внесен от Министерския съвет.




София, 15 февруари 2010 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ