Д О К Л А Д за първо четене
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 2 март 2010 г.


На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване за ядрената енергия.
На заседанието присъстваха Симеон Йорданов – и.д. началник на отдел „Ядрена енергетика и безопасност” в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” и Росица Гуркова – главен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” от Министерство на икономиката, енергетика и туризъм, Сергей Цочев – председател на Агенция за ядрено регулиране, Николай Влахов – главен секретар и Пепа Стоянова – юрист в агенцията, Борис Пеков – изпълнителен директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, Светлозар Траянов – директор на Управление РАО, Павлин Грудев – заместник-председател на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Румен Маноев - кмет на Община Козлодуй, Сашка Ненова – кмет на с. Нови хан, Михаела Цонева – експерт „Екология” в Община Елин Пелин, д-р Николай Шарков – председател на Български зъболекарски съюз, д-р Елисавета Вълчева – председател на Българска асоциация по рентгенология, Петко Ковачев от Национално сдружение „За Земята” и други. Законопроектът беше представен от г-н Сергей Цочев.
Предложените със Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия промени са следните:
1. Отчитане на нови международни документи и договори, както и на направени промени в съществуващите актове.
- Измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал са ратифицирани от Република България със закон. Съгласно изискванията на конвенцията Агенцията за ядрено регулиране се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Със законопроекта осигуряването на физическата защита се включва като едно от основните направления на закона, съвместно с ядрената безопасност и радиационната защита. Предложенията за изменение и допълнение отчитат специфичните задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и Споразумението за прилагане на гаранциите по Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
- С пълноправното членство на Република България в Европейския съюз се преминава към системата на гаранциите на Европейския съюз с централа в Люксембург. Във връзка с това Република България е ратифицирала Споразумението между Република Австрия, Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Федерална република Германия, Гръцката република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Кралство Испания, Кралство Швеция, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия за прилагане на чл. III (1) и (4) от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. С присъединяването към споразумението операторите докладват директно на Европейската комисия по системата на гаранциите на Евратом, като централен регистър за целия Европейски съюз се поддържа в Люксембург. В рамките на класическите гаранции ЕС се разглежда като една държава. Със законопроекта се отчита новата ситуация в областта на отчета и контрола на ядрения материал и прилагане на гаранциите. Споразумението е в сила от 1 май 2009 г.
- Директивата на Съвета 2006/117/Евратом от 20 ноември 2006 г. за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво е транспонирана през декември 2008 г. със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, като нейното въвеждане е нотифицирано пред Европейската комисия чрез работна група 20 „Околна среда”. Със законопроекта се урежда трайното установяване на създадената регламентация. Въвежда се единен режим за Общността относно превоза на радиоактивни отпадъци и остатъчно гориво в рамките на Общността и към и от трети страни, както и прилагането на Стандартен документ (приложение към директивата). Не се предвижда добавяне или отмяна на разрешителни режими, като транзитът през територията на Република България се осъществява въз основа на писмено съгласие на председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
- Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2009/71/Евратом на Съвета за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации. С директивата се допълват основните стандарти, посочени в чл. 30 от Договора Евратом по отношение на ядрената безопасност на ядрените инсталации, като тя не засяга разпоредбите на Директива 96/29/Евратом.
Директивата е свързана с установяване на изисквания относно:
- законодателната, регулаторната и организационната рамка;
- компетентността на регулаторния орган;
- притежателите на лицензии;
- компетентността и уменията за ядрена безопасност;
- информирането на обществеността;
- организирането на периодични самооценки на националната рамка и отправяне на покана за международна партньорска проверка с цел постоянно подобряване на ядрената безопасност.
- Споразумението между Евратом и страните - членки на Европейския съюз, за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност е подписано от Република България през 2003 г. и е ратифицирано със закон от Народното събрание през 2005 г. В изпълнение на споразумението със законопроекта Агенцията за ядрено регулиране се определя за централен орган по споразумението.
- През 2006 г. Международната агенция за атомна енергия преиздава основния си документ в областта на безопасното използване на ядрената енергия и безопасното управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Документът изброява и описва основните принципи на безопасност, които страните - членки на Международната агенция за атомна енергия, трябва да спазват. Със законопроекта тези принципи се въвеждат като основни за ядрената безопасност и радиационната защита.
2. Изменения в лицензионния и разрешителния режим
- Съгласно действащия Закон за безопасното използване на ядрената енергия, председателят на Агенцията за ядрено регулиране издава на лицензианта отделно разрешение за всеки етап от процеса на извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение. Със законопроекта се въвежда лицензия за извеждане от експлоатация. По-този начин се отменя издаването на разрешения за извеждане от експлоатация и се избягва двойният разрешителен режим. В допълнение се гарантира запазване отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръжението през целия период на извеждане от експлоатация, продължаващ десетки години. Лицензията за извеждане от експлоатация ще се издава за срок до 10 години. С новия режим се избягва необходимостта лицето, извеждащо от експлоатация, да е лицето, експлоатиращо ядреното съоръжение.
- Процесът на извеждане от експлоатация включва демонтаж на чисто и замърсено оборудване, разрушаване на сгради и съоръжения, дезактивация на оборудване и съоръжения и др. В процеса на изпълнение на дейностите по извеждане от експлоатация на различните етапи се генерират огромно количество отпадъци, които са с различно ниво на радиоактивно замърсяване. Не всички отпадъци представляват риск за населението и околната среда, поради което е необходимо въвеждането на механизъм за освобождаването им от регулаторен контрол. Съгласно законопроекта освобождаването от регулаторен контрол няма да подлежи на отделен разрешителен режим, а всяко конкретно освобождаване ще се одобрява със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране съгласно изискванията за освобождаване, определени с наредба на Министерския съвет. Въвеждането на този режим съответства на международно приетата практика и разпоредбите на Директива 96/29 Евратом. Освобождаването се извършва при спазване на ясни и точни изисквания и критерии след извършване на независими изследвания и измервания.
- Със законопроекта се предвиждат редица мерки за облекчаване на лицензионния и разрешителния режим в областта на използването на източници на йонизиращо лъчение, като:
- дава се правна възможност за отпадане на лицензионния режим за определена категория източници на йонизиращо лъчение с нисък радиологичен риск, използвани в медицината и индустрията, които остават под регулаторен контрол, но за които ще е необходимо само уведомяване на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Такива са например денталните рентгенови апарати с дигитализиращи образа приставки, някои пожароизвестителни датчици, използващи радиоактивни вещества, и др.
- изцяло се премахва лицензионният и разрешителният режим за частите за източници на йонизиращо лъчение, като например държатели за рентгенови тръби, кабели, усилващи екрани и т.н., които не представляват радиологичен риск.
- удължава се максималният срок на издаваната лицензия за експлоатация на източници от 5 на 10 години.
Със законопроекта се въвежда изискване за издаване на разрешение за внос на определена категория закрити източници само при осигурено връщане на високоактивни радиоактивни източници на производителя след прекратяване на използването им. Очакваният ефект от допълнението е намаляване броя на безстопанствените източници, както и намаляване на източниците, погребвани като отпадък на територията на Република България.
Със законопроекта се въвежда и понятието „квалифицирани експерти по радиационна защита” като консултанти, чиято квалификация е призната от компетентните органи, и се създава законов механизъм за признаване квалификацията на такива експерти. Понастоящем понятието е въведено с Наредбата за основните норми за радиационна защита.
Прецизира се текстът, касаещ забраните, като се забранява добавянето на радиоактивни вещества при производството на храни, играчки, бижута и козметични продукти, както и вносът и износът на такива стоки.
Прецизира се и уредбата по режима на контрол на дейностите с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които не могат да бъдат пренебрегнати от гледна точка на радиационната защита, като се гарантира безопасността на персонала и населението при тези дейности.
В законопроекта се урежда прехвърлянето на отговорностите за безопасността при прехвърляне на собствеността, както в процеса на изграждане на ново ядрено съоръжение, така и в останалите етапи от жизнения цикъл на съоръжението. Осигурява се приемственост по отношение на поетите отговорности.
Със законопроекта се създава правна възможност за изменение на удостоверенията за правоспособност, което ще облекчи процедурата на подновяването. В допълнение се облекчава финансовата тежест върху дейността специализирано обучение, като се намаляват таксите за получаване на лицензия за дейността. Прецизира се изискването за наличие на удостоверение за правоспособност на лицата, изпълняващи дейности в ядрени съоръжения.
В изпълнение на принципа за равнопоставеност между всички лица и субекти се отменя облекчението за неплащане на такси от лицата на бюджетна издръжка, които извършват дейности по Закона за безопасното използване на ядрената енергия. По този начин се осигуряват еднакви условия за конкуренция и свободна инициатива в стопанската дейност.
Входа на дискусията бе поставен въпросът относно разпоредбата на § 57 за чл. 93, ал. 1, т. 5. Кмета на с. Нови хан изтъкна, че разпоредбата трябва да касае не само планираните, но и експлоатираните съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 16 народни представители, без “Против” и “Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване за ядрената енергия, внесен от Министерския съвет.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ