Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
14/04/2010 първо гласуване

    Д О К Л А Д по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 март 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от н. п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров (ПГ на „Синята коалиция”) на 19 март 2010 г.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

    Д О К Л А Д

    по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 март 2010 г. и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от н. п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров (ПГ на „Синята коалиция”) на 19 март 2010 г.


    На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от н. п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров.
    На заседанието присъстваха г-жа Мая Христова – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, г-жа Меглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, г-н Георги Йончев – началник на отдел към дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерски съвет, г-н Валери Димитров – председател на Сметна палата, Представители на БСК, БТПП, КРИБ и други.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет беше представен от заместник – министър Мая Христова.
    Със законопроекта се въвеждат изискванията на директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Главната цел на директивата е постигане на бързина и ефективност при обжалване на процедурите, както и възпрепятстване сключването на договори при незаконосъобразен избор на изпълнител.
    Запазва се двуинстанционният характер на производството и органите по обжалване – Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд.
    Запазва се възможността за искане и налагане на временна мярка “спиране на процедурата”. Отпада изискването за представяне на обезпечение под формата на паричен депозит или банкова гаранция.
    При подаване на жалба срещу решението за избор на изпълнител се въвежда автоматично спиране на процедурата до окончателното решаване на спора. Промяната е в съответствие с изискването на директивата да се предприемат мерки за предотвратяване сключването на договор при незаконосъобразно проведена процедура.
    Въвежда се принципна забрана за сключване на договора в рамките на така наречения “период на изчакване”, който продължава 14 дни.
    Предвидена е и забрана за възлагане на договора преди приключване на всички спорове срещу решения на възложителя в процедурата. Изключение се допуска по решение на КЗК, съответно ВАС, само в извънредни случаи, при необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси или за да се осигури живота и здравето на гражданите.
    Предвидена е възможност органът по обжалване да налага имуществени санкции в размер на 10 или 3 на сто от стойността на договора в зависимост от допуснатите нарушения от възложителя в процедурата.
    Предвидени са промени в основанията, при които може да се иска недействителност. В тази връзка се въвежда нов образец на обявление за доброволна прозрачност, който допринася за постигане на правна сигурност.
    В самостоятелна глава на закона е уредена специална процедура за отстраняване на нарушения, които са установени от Европейската комисия до сключване на договора.
    Освен въвеждане на задължителни изисквания на посочената директива в законопроекта са залегнали и редица други съществени промени.
    Ограничен е кръгът на лицата, които следва да подават изискващите се от закона декларации при участие в процедури. Това задължение се запазва само за лицата, които управляват и представляват кандидатите и участниците. Целта е да се улесни бизнеса при подготовката на офертите.
    Въведена е изрична забрана за възложителите да изискват от кандидати или участници от държави - членки получаване на сертификат или извършване на регистрация в Република България като условие за участие в процедурата.
    Предвидена е възможност за допълване на офертите с документи, които се отнасят до критериите за подбор, определени от възложителя.
    Отпада изискването за задължително участие на външни експерти в комисиите за разглеждане и оценка на офертите. То остава като възможност по преценка на възложителя, в зависимост от неговите нужди.
    Премахва се ограничението за сключване на договори за услуги за период по-дълъг от 4 години, без да отпада забраната за сключване на безсрочни договори.
    Разширява се обхватът на предварителния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки върху процедурите за доставки и услуги, финансирани със средства от европейските фондове. На проверка ще подлежат всички, чиято стойност е равна или по-висока от 1 000 000 лв.
    Следва да се отбележи също така че с § 54 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда аналогични изменения и в Закона за концесиите.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от н. п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров, беше представен от н. п. Кирчо Димитров.
    Според вносителите на законопроекта основата идея заложена в него касае въвеждането на по-голяма прозрачност в процедурите за обществени поръчки и недискриминацията на участниците, както и мотивираното вземане на решения от страна на възложителите.
    Това е една от причините да се заложи на възможността за публикуването на пълния текст на договорите за обществени поръчки в регистъра на обществените поръчки.
    Друго важно предложение е засилване функциите на Агенцията за обществени поръчки по отношение на превантивния контрол. Предлага се превантивният контрол да обхваща не само обявленията на обществените поръчки, но също така и работата на комисиите, както и самата документация по тях.
    Предвижда се възможност за включване на външни експерти и по този начин да се ограничи възможността за манипулиране на решенията на комисиите.
    Друг момент, залегнал в предложения законопроект, е публикуването на предвидения бюджет в обявлението, което ще даде една възможност на кандидатите предварително да вземат решение за своето участие.
    Предлага се също така изменение относно липсата на задължение за включване в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществени поръчки на срокове за изпълнение на различни дейности, специфични за тази поръчка.
    Предвижда се и промяна, която касае състава на комисиите за обществените поръчки. С оглед сложността и обема на обществените поръчки се предлага в комисиите да има по минимум двама правоспособни юристи.
    Предлага се текст, който въвежда сроковете за гаранционна поддръжка на обекта като критерий за оценка на офертите. Предлага се също така срокът за сключване на договор да бъде 10 дни след изтичането на срока за обжалване на решението, вместо досегашните 30.
    Друго предложение е това за намаляване размера на гаранцията за изпълнение, предвидена в Закона за обществените поръчки, а именно - 5 процента от стойността на поръчката. Освен това се предлага и поетапно освобождаване на банковата гаранция в хода на изпълнението на поръчката.
    Предвидени са и изисквания, на които следва да отговарят помещенията на възложителите, където се съхраняват офертите и документацията по процедурите за обществени поръчки.
    Съществена е и промяната, която се предлага в процедурата за обжалване на обществени поръчки. Предложението е за отпадане на Комисията за защита на конкуренцията като орган, пред който могат да се обжалват процедурите за обществени поръчки. В случая се касае за обжалване на законосъобразност във връзка с провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки. От тази гледна точка се счита, че е по-удачно това да става пред административните съдилища по места, отколкото пред Комисията за защита на конкуренцията.
    След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
    - по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет: “За” – 14 народни представители, без “Против” и “Въздържали се” – 2 народни представители;
    - по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от н. п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров: “За” – 3 народни представители, без “Против” и “Въздържали се” – 13 народни представители.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет и да не приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 054-01-23, внесен от н. п. Димо Гяуров и Кирчо Димитров.





    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
    ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
    ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:


    МАРТИН ДИМИТРОВ
    Форма за търсене
    Ключова дума