Д О К Л А Д по рамковата позицията на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.

---

Р Е П У Б Л И К А БЪ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ


Д О К Л А Д

по рамковата позицията на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2010 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа рамковата позицията на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на труда и социалната политика - г-н Красимир Попов – заместник-министър и г-н Тодор Кръстев – началник отдел в дирекция „Политика на пазара на труда”, от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма - г-жа Емилия Радева – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика”. Позицията беше представена от заместник-министър Красимир Попов
Предложението на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” е представено на Европейския парламент и Съвета на 5 март 2010 г.
С цел справяне с икономическата криза, Европейския съюз се нуждае от стратегия, която да му помогне да излезе от кризата по-силен и да превърне Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.
Стратегията „Европа 2020“ предлага три приоритета:
- интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
- устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
- приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
Европейския съюз трябва да реши къде би искал да бъде към 2020 г. За тази цел Комисията предлага следните водещи цели за Европейския съюз:
- заетост за 75 % от населението на възраст 20—64 години;
- инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС;
- постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30 %, ако условията са подходящи);
- дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %;
- намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.
За да гарантира, че всяка държава-членка ще приспособи стратегията „Европа 2020“ към своето конкретно положение, Комисията предлага целите на равнище Европейски съюз да бъдат превърнати в цели и в начини за тяхното постигане на национално ниво. Целите отразяват трите приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но не са изчерпателни: за да бъдат затвърдени тези цели, ще бъде необходим широк набор от действия на национално, европейско и световно равнище.

Процедура за приемане на акта и етап

Европейският съвет през март e одобрил цялостния подход към стратегията и водещите на ниво Европейски съюз количествени цели, а на заседанието си през месец юни би могъл да ратифицира подробните параметри на стратегията, включително интегрираните насоки и количествените цели на национално ниво.
Етап към 18.05.2010 г.: Актът е приет от Европейската комисия на 03.03.2010 г. На 05.03.2010 г. Европейската комисия го предава на Съвета и на Европейския парламент. Предложението на Европейската комисия е обсъдено в Съвета на 29.03.2010 г.

Значение на акта за България

Стратегията „Европа 2020” ще определи до голяма степен рамката на икономическата политика в България, тъй като с нея ще се уточнят приоритетите и целите на европейската икономика до 2020 г. Това от своя страна ще дефинира модела на растеж на европейските икономики в дългосрочен план.

Постъпили документи от МС

Съгласно чл.104 от ПОДНС Министерския съвет внася в Народното събрание проектите за актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма, придружени от становище.
По т.15 от ГРП 2010 на НС е внесена рамкова позиция.

Изразена позиция на Република България

Постъпилата от Министерския съвет позиция на основание чл.104 от ПОДНС отразява позицията на Република България към момента.
На 5 март 2010 г. Европейската комисия е внесла в Европейския парламент и в Съвета предложението за стратегия „Европа 2020”, по което е постъпило становище на МС по реда предвиден в ПОДНС.
По предложението за Стратегия, може да се посочи, че България има като цяло положително отношение и по принцип подкрепя основните приоритетни направления и цели за развитие, като подчертава значението на териториалната кохезия за ограничаване на различията в доходите в рамките на Европейския съюз.
Република България подкрепя определянето на общи цели на европейско ниво, които да се основават на амбициозни и в същото време реалистични и постижими специфични за всяка държава-членка национални цели, чието изпълнение да бъде преследвано през годините, отчитайки изходните позиции с цел осигуряване на ангажираност към реформите. При оценката на степента и усилията, вложени за постигането на целите на стратегията, следва да се вземе предвид и текущото циклично състояние на всяка от икономиките в Европейския съюз, както и закъснението във въздействието върху целевите области на някои от мерките.
България счита, че определянето на водещи цели на ниво Европейски съюз следва да задава посоката, да дава индикация за стремежа на всяка една държава-членка за постигане на водещата цел по начин, който адекватно да отразява реалната възможност на тази държава-членка да постигне напредък. Това може да бъде реализирано единствено чрез определяне на национално специфични цели.
Освен това, в позицията си България е акцентирала, че ясно следва да се посочи по какъв начин, по каква методика и на каква база ще се определят националните количествени цели, т.е. приноса на всяка една държава-членка на Европейския съюз към постигането на общите цели. Методиката за определянето на националните количествени цели трябва да бъде еднаква за всички държави-членки на Европейския съюз.

Заключение

В резултат на обсъждането и представените материали би могло да се приеме, че изразената позиция от Република България по предложение на Европейската комисия за стратегия „Европа 2020” е съобразена с интересите на страната и може да бъде подкрепена.
След представяне и обсъждане на рамковата позицията на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „За” – 15 народни представители, без „Против” и „Въздържали се”.
В резултат на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм подкрепя рамковата позицията на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – Предложение за Решение на Съвета на пост-Лисабонска стратегия във връзка с Общностната политика по заетост след 2010 г., № 002-00-20, внесена на 3 май 2010 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:


МАРТИН ДИМИТРОВ