Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ


Д О К Л А Д

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.


На свое редовно заседание, проведено на 27 януари 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.

На заседанието присъстваха Райна Димова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, Георги Соколов – главен юрисконсулт, отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи, Николай Григоров – началник отдел „Охранителна полиция” в дирекция „Охранителна полиция” в Министерството на вътрешните работи, Камелия Кукева – експерт в сектор „Частна охранителна дейност” в същия отдел, Силвана Любенова – директор на дирекция “Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Десислава Георгиева – началник на отдел в същата дирекция.

Законопроектът беше представен от Райна Димова.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Договора за функциониране на европейския съюз в областта на свободното предоставяне на услуги в изпълнение на ангажиментите на Министерството на вътрешните работи по Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20 на сто до края на 2012 г., както и с прецизиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.
Предложените в законопроекта изменения и допълнения целят да приведат разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност в съответствие с разпоредбите на Договора за функциониране на европейския съюз и по-специално с чл. 49, свързан с правото на установяване, и чл. 56, свързан със свободното предоставяне на услуги, както и на произтичащите от тях принципи за равнопоставеност, недискриминация и взаимно признаване.
С промяната на чл. 2, ал. 2 от Закона за частната охранителна дейност се урежда възможността, от една страна, търговци, регистрирани в държави - членки на Европейския съюз, в държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и в Конфедерация Швейцария, да кандидатстват за лиценз за извършване на частна охранителна дейност в Република България и, от друга страна, да бъде признато правото на търговци, които вече са получили право да извършват такава дейност съгласно националното законодателство на държавата, в която са установени и удостоверят, че отговорят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност.
Съгласно практиката на Съда на Европейската общност държавите - членки при прилагането на своите национални изисквания спрямо търговци, установени в друга държава - членка, не могат да дублират изисквания, които са еквивалентни или сравними по отношение на своята цел, които търговецът вече е изпълнил в своята държава - членка.
По данни на Европейската конфедерация на частните услуги за сигурност в 90 на сто от държавите - членки на Европейския съюз, за извършване на частна охранителна дейност се изисква получаване на лиценз или разрешение. Тъй като изискванията за издаване на лиценз или разрешително в отделните държави - членки са различни, измененията на Закона за частната охранителна дейност предвиждат министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издадат наредба за реда, по който търговците, които са получили право да извършват частна охранителна дейност в друга държава - членка, ще удостоверяват, че отговарят на националните изисквания. По този начин ще се осигури равнопоставеност и еквивалентност между нормативните изисквания за извършване на частна охранителна дейност към българските субекти и субектите от други държави - членки.

Във връзка с предложените изменения в чл. 2 се изменя и чл. 13, който определя субектите, на които се издава лиценз при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност.
Съгласно действащия закон, субектите се делят на две категории: търговци и звена за самоохрана в структурите на търговците, които осъществяват една и съща дейност, но по два различни режима: лицензионен - за първите, и регистрационен - за звената за самоохрана. По този начин в чл. 2, ал. 2 е нарушен принципът на равнопоставеност на субектите, извършващи частна охранителна дейност в условията на пазарна икономика. Предлага се уеднаквяване на режима за извършване на частна охранителна дейност. Самоохраната ще продължи да се осъществява както от търговци, така и от юридически лица чрез обособяване на самостоятелни структурни звена за охрана с оглед гарантиране сигурността на имуществото на тези лица. При лицензиране на самоохраната, размерът на таксата за лиценза ще бъде съобразен със спецификата на дейността.
С цел отстраняване на практически проблеми при прилагането на Закона за частната охранителна дейност, се предлага изменение на чл. 24, ал. 2, като изрично се указва, че планът за охраната на даден обект се съхранява на самия обект. Практиката до момента е плановете за охрана да се съхраняват в централните офиси на фирмите, което създава проблеми при извършването на проверки и инспекции на място.
С изменението на чл. 27 се урежда възможността за граждани на държави-членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария да кандидатстват за длъжностите „ръководител на охранителна дейност” или „охранител” към лица, извършващи частна охранителна дейност на територията на Република България. Тази промяна цели да премахне от Закона за частната охранителна дейност несъответствието му с принципа на недискриминация въз основа на гражданството, установен в чл. 18 от Договора за функциониране на европейския съюз, както и да осигури равнопоставеност между гражданите на държави - членки на Европейския съюз, при кандидатстването и заемането на длъжностите „ръководител на охранителна дейност” или „охранител”.
Въвежда се и изискването охранителите да са наети след сключване на трудов договор за основно трудово правоотношение, което ще даде по-голяма гаранция на самите лица и ще ангажира в по-голяма степен отговорността на работодателите. С това ще се предотвратят възможностите за злоупотреба с правата на охранителите при множеството случаи от практиката на сключени с тях трудови договори за допълнителен труд.
В по-голямата част от държавите - членки на Европейския съюз, е въведено изискването за професионална квалификация за лицата, които ще се грижат за сигурността на живота, здравето и имуществото на хората. В Република България вече е въведена професията „охранител”, която е включена в Националната класификация на професиите. Това налага изискването за професионална квалификация на кандидатите за осъществяване на тази дейност.
Предложено е и отпадане на изискването за удостоверение за психологическа пригодност, което е продиктувано от факта, че този удостоверителен документ отразява поведенческата специфика на личността, а не неговото психично здраве, което е от значение преди всичко за работодателя при определяне на вида охранителна дейност, която кандидатът би могъл да осъществява, а не за регулаторния орган. На следващо място, законодателят вече е приел за целесъобразно такъв документ да не се изисква и за притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
В чл. 40 се предлага допълнение, съгласно което в регистъра към Министерството на вътрешните работи за издадените, отнетите и отказаните лицензи се вписват и търговците, на които е удостоверено правото, придобито в друга държава - членка, за извършване на охранителна дейност на територията на Република България.
С оглед улесняване на бизнеса в Допълнителните разпоредби на законопроекта се създава § 1а, който предвижда осигуряване на възможност подаването на документите при кандидатстването за получаване на лиценз, подаването на декларации и уведомления съгласно изискванията на Закона за частната охранителна дейност да може да се извършва и по електронен път при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. По този начин Министерството на вътрешните работи изпълнява част от поетите ангажименти във връзка с изпълнението на мерките по Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20 на сто до края на 2012 г. Тя е разработена във връзка с Програмата за действие на Европейската комисия за намаляване на ненужната административна тежест.
В хода на дискусията народният представител Петър Димитров постави въпрос относно това правена ли е оценка на въздействието и как ще се отрази на българския бизнес отварянето на пазара на тази дейност за оператори от страните-членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отговориха, че не е правена оценка на въздействието, както и че е много трудно да се прецени, какъв би бил интересът за извършване на такава дейност в България от страна на субекти от другите държави-членки.

След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 14 народни представители, без “Против” и “Въздържали се” – 1 народен представител.

Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 002-01-111, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2010 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ