Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
На заседанието присъстваха Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, Евгени Ангелов – замeстник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска-търговско промишлена палата, Камарата на архитектите и „Прозрачност без граници”. Законопроектът беше представен от министър Томислав Дончев.
Според мотивите, изложени от вносителя, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, е изготвен в изпълнение на Концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г. Тя е разработена по повод препоръки от доклад на Европейската комисия от юли 2010 г. Извън предложените в законопроекта промени остават специалните обществени поръчки и провеждането на конкурси по реда на Наредба за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране поради техния специфичен предмет. Предвижда се преразглеждането на отношенията, уредени с тях, да се извърши при изготвяне на друг законопроект, целящ въвеждането на Директива 2009/81/ЕО.
Едно от съществените изменения е свързано с намаляване вида на процедурите и броя на режимите, чрез които се възлагат договорите за обществени поръчки в страната. Това се постига чрез отменяне на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, съответно отпадане на предвидените в нея процедури. Обществените поръчки на стойностите по действащата наредба ще се възлагат чрез процедурите, регламентирани в закона, като са предвидени и известни облекчения. Предвидено е намаляване на броя и вида на приложимите образци. Наред с това се предлага да отпадне платената публикация в „Държавен вестник”, тъй като тя ненужно дублира част от информацията за поръчките, публикувана в Регистъра на обществените поръчки.
Нов момент в посока на облекчаване възлагането на обществени поръчки е и регламентираният в чл. 27а от законопроекта нов образец - “решение за промяна”. Новият образец дава възможност на възложителите, в срок до 14 дни от публикуване на решение и обявление за откриване на процедурата в Регистъра на обществените поръчки, еднократно да направят промени в тях. Не се позволява единствено пълна промяна в дейностите и/или доставките по обявения предмет на поръчката.
Прецизира се кръга на възложителите, като изрично се посочва Омбудсманът на Република България, а с оглед на различните общностни прагове се прави разграничение между централните и териториалните органи на държавна власт. Целта на промяната е да се избегнат проблеми при прилагането на разпоредбата, установени в практиката.
Въвежда се възможност за пряко възлагане на обществени поръчки на дружества, свързани с възложителя – териториален орган на държавна власт, при изчерпателно изброени условия. Такова възлагане се допуска само за договори за комунални услуги, които са обхванати от предмета на дейност на дружеството съгласно неговите учредителни или устройствени документи. Освен това е необходимо дружеството, с което се сключва договорът, да е изцяло общинска собственост и да е обект на контрол, какъвто съответният териториален орган упражнява спрямо собствените си структури. Друго важно условие е това лице да формира поне 90 на сто от годишния си оборот от поръчките на този възложител.
В законопроекта са направени промени и в правомощията на Агенцията по обществени поръчки. Предлага се отпадане на правомощието, предвидено в чл. 19, ал. 2, т. 3. Действащото правомощие представлява специфично изключение от правото на обжалване, и то само при откриване на процедурата. Това води до ненужно удължаване на законово определените срокове за обжалване, като вместо 10 дни, периодът за обжалване трае до изтичането на срока за подаване на оферти. Спазването на закона е гарантирано чрез развитие и усъвършенстване на предварителния и последващия контрол, както и възпиращия ефект на предвидените административно-наказателната разпоредби.
Със законопроекта се предлага и изцяло нов модел за осъществяване на предварителен контрол. Той се различава както по обект, така и по обхват. Състои се от проверка на обявленията за откриване и методиката за оценка на офертите при процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично от европейските фондове. При ограничени процедури по чл. 76, ал. 3, състезателен диалог и процедури на договаряне с обявление, предварителният контрол обхваща и решението за откриване. Предвижда се описаният предварителен контрол да се извършва само от Агенцията по обществени поръчки, а не както досега – съвместно със съответните управляващи органи или междинни звена.
С промените в чл. 19, ал. 2, т. 8 от законопроекта включването на външни експерти при подготовката на процедурата или в комисиите за разглеждане, оценка и класиране на офертите е предоставено по преценка на възложителя.
В законопроекта са предложени и изменения, свързани с правилата за воденето и поддържането на Регистъра на обществените поръчки. В чл. 22 се създава т. 5, съгласно която в регистъра се публикува информация за статуса на процедурата в случаите на обжалване. Целта е, когато се засягат интересите на широк кръг лица, те да се информират за обстоятелства, които не могат директно да се установят от регистрите на КЗК и ВАС. Създава се нов чл. 22а, с който се уреждат основанията на които може да се откаже вписване на информация в регистъра.
Нов момент е изричното регламентиране на отношенията между възложителя и комисията за провеждане на процедурата. Липсата на изрични разпоредби в този смисъл и формалният подход към нейната работа от страна на възложителя се явява пречка за своевременно отстраняване на нарушения в процедурата, които са поправими. С предлаганата промяна се урежда правото на възложителя да упражнява контрол върху дейността на комисията, както и да дава задължителни писмени указания за отстраняване на нередностите.
Въвежда се облекчение за кандидатите или участниците в процедури за обществени поръчки с обект строителство. Отпада представянето на документи за доказване на обстоятелства, които вече са доказани като условие за вписване в Централния професионален регистър на строителя. В тези случаи е достатъчно представянето на съответното удостоверение.
С част от предложените промени се прецизират разпоредбите относно гаранциите за участие и изпълнение. С цел опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест се предвижда възможност такива да не се изискват за процедурите на договаряне без обявление и при поръчки с по-ниска стойност. Наред с това се предвижда и възможност за частично освобождаване на гаранциите при договори, които се изпълняват на етапи. Това дава допълнителна гъвкавост в процеса на изпълнение на договора и позволява поетапно връщане на средства, които са необходими за дейността на изпълнителите.
В чл. 69, ал. 1, т. 5 е предвидено ново основание за отстраняване на участник от процедурата. Чрез него се уреждат случаи от практиката, в които кандидати или участници представят невярна информация за доказване на съответствието с изискванията за подбор.
Законопроектът съдържа промени относно обжалване на процедурите. Те не засягат установения ред и органите по обжалване. Основна цел е да се усъвършенстват и допълнят разпоредбите за преодоляване на пропуски, установени в практиката.
Разширява се кръгът на лицата, които могат да подават жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна. Предвидена е възможност професионални сдружения и организации в съответния бранш да защитават своите членове, когато с поставените условия при откриване на процедурата се нарушават техни права и интереси, свързани с участието им в процедурата. Изричното предвиждане на това право се налага, тъй като браншовите организации не са заинтересовани лица по смисъла на закона.
От името на вносителите министър Томислав Дончев обобщи, че двете основни цели на направените предложения са намаляване на нарушенията в процедурите по обществени поръчки и доближаване на закона до нуждите на изпълнители и възложители, които ще бъдат постигнати чрез опростяване и кодифициране на нормативната уредба и чрез изготвяне на типов образец на „решение за промяна”. С него възложителят ще може да извършва промени в обществена поръчка след стартиране на процедурата. Той подчерта и значението на засилването на предварителния контрол, особено при проектите с европейско финансиране.
В хода на последвалата дискусия народният представител Корнелия Нинова постави въпроса за оставянето извън обхвата на законопроекта на т. нар. „специални обществени поръчки”. В отговор беше отбелязано, че тази материя ще бъде уредена с последващ законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Народният представител Георги Икономов отправи въпрос относно поправката в § 30, отнасяща се до чл. 36а, а именно дали няма да внесе субективизъм от страна на възложителите. В тази връзка той предложи възможността за включване на общински съветници в комисиите по обществени поръчки. Министър Дончев отговори, че и по досегашния ред отговорността се носи именно от възложителите на обществени поръчки. Относно включването на общински съветници в комисиите по обществени поръчки, той определи идеята като възможност, която обаче не може да има задължителен нормативен характер.
Бяха представени становища на БТПП, КРИБ и Камара на архитектите, както и позицията на „Прозрачност без граници” по законопроекта.
Заместник - председателят на Камарата на архитектите, г-н Атанас Тосев, се изказа в подкрепа на законопроекта по принцип, но отбеляза, че в закона не се третират обществените поръчки по инвестиционно проектиране и устройствено планиране. Като друг недостатък на законопроекта той посочи дискриминационния характер по отношение на младите архитекти и на малките фирми при изготвянето на обявите за обществени поръчки.

Беше поставен акцент и върху въпроса за участието, по преценка на възложителя, на външни експерти в комисиите по обществени поръчки. Срещу това възразиха представителите на КРИБ и БТПП, които се обявиха за това, участието да има задължителен характер. Министър Дончев посочи, че годишно се провеждат поне 7 500 процедури по обществени поръчки, и че работодателските организации не са в състояние да осигурят представители за всички тях.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 13, без „Против и “Въздържали се” – 4-ма народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ