Д О К Л А Д
по законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д

по законопроект за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2012 г.


На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа законопроекта за туризма.
На заседанието присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма – Делян Добрев, заместник – министърът на икономиката, енергетиката и туризма – Иво Маринов, Мария Иванова, директор на дирекция „Туристическа политика”, представители на Комисията за защита на потребителите, Българската асоциация на туристическите агенции, Българския съюз по балнеология и спа туризъм, Съюза на инвеститорите в туризма и други.
Законопроектът беше представен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.
Той отбеляза, че законопроектът цели осигуряване на условия за устойчиво развитие и конкурентоспособност на туризма, създаване на условия за развитие на специализираните видове туризъм, въвеждане на единни критерии за предоставяне на туристически услуги и осигуряване на защита на потребителите на туристически услуги.
Очакваните резултати от приемането на законопроекта са:
• Подобряване на управлението на туризма на национално ниво чрез разширяване на функциите на националния съвет по туризъм.
• Създаване на органи с участието на представители на туристическия бранш чрез формиране на различни консултативни и експертни звена, които да подпомагат определянето и провеждането на националната и местната политика.
• Въвеждане на регионални структури при управлението на туризма чрез туристическо райониране на страната. За пръв път се поставя въпросът за туристическото райониране на страната и управлението на туристическите райони с цел формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг.
• Стимулиране на участието на местните общности чрез разширяване на обхвата на общинските програми за туристическо развитие. Според действащото в момента законодателство разходването на средствата от събрания туристически данък е само за мероприятия, включени в програмата за развитие на туризма на територията на дадена община. Този принцип е запазен и в предложения законопроект като по-детайлно са посочени дейностите, които се включват в програмата: изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма, на туристически информационни центрове и на туристически обекти, собственост или ползвани от общината; организиране на събития с местно и национално значение; провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма в общината; реклама на туристическия продукт на общината; членство в туристически сдружения и в организацията за управление на туристическия район; подобряване на качеството на туристическите услуги.
В законопроекта е предвидено кметовете на общини да могат да контролират дали съответният туристически обект е категоризиран. Те ще контролират и воденето на хотелския регистър относно броя на реализираните нощувки в съответния обект.
• Създаване на нормативна база за формиране на Национална мрежа на туристическите информационни центрове. Като се отчита важната роля на туристическите информационни центрове, законопроектът въвежда няколко основни момента, свързани с дейността им и с евентуалното им включване в единна туристическа система, функционираща въз основа на единни стандарти.
• Хармонизиране със законодателството на Европейския съюз на разпоредбите за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност
Законопроектът дава възможност на лица, регистрирани по съответното законодателство на друга държава – членка на Европейския Съюз или която е страна по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, да упражняват дейност като туроператор или туристически агент или хотелиерство. Дава се възможност туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на страната да може да се извършва от лица, регистрирани по Закона за туризма, от лица, законово установени в друга държава-членка с намерение трайно или временно да извършват дейността в Република България, както и лица, които за първи път ще се установят на територията на Република България.
За да се постигне намаляване на административната тежест във връзка със задълженията за предоставяне на информация от бизнеса, се предлага по-опростена процедура при кандидатстване в сравнение с действащия Закон за туризма и се допуска подаването на заявленията за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност и за категоризация на туристическите обекти по електронен път.
Законопроектът въвежда допустимост на сключването на договор за организирано туристическо пътуване с обща цена по електронен път, както и издаването на електронен туристически ваучер и електронна бланка за резервация.
Законопроектът въвежда и възможността за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност само по електронен път (чрез уебсайт), като са редуцирани изискванията към съответните лица при кандидатстване спрямо действащия Закон за туризма.
В законопроекта се предвижда и приемането на наредба от Министерския съвет за условията и реда за извършване на детски и ученически отдих и туризъм, организиран от детските градини, училищата и обслужващите звена в системата на образованието, която следва да се внесе за разглеждане от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
В сравнение с действащия Закон за туризма законопроектът разширява значително разпоредбите за задължителната застраховка „Отговорност на туроператора”.
• Адаптиране на законодателната рамка за решаване на актуалната проблематика на хотелиерския сектор чрез въвеждане на срочна категоризация, децентрализация на дейности в производствата по категоризация, разширяване на обхвата на обектите, подлежащи на категоризация, предефиниране на видовете обекти в хотелиерството, въвеждане на уведомителен режим за лицата, предоставящи кетъринг услуги.
Законопроектът създава възможност дейностите хотелиерство и ресторантьорство да се извършват и от лица по съответното законодателство на други държави-членки на Европейския Съюз или държави, които са страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство.
Освен това се създава възможността дейността хотелиерство в стаи за гости да се извършва от лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, когато тези стаи са част от обитаваното от тях жилище.
Предлага се въвеждане на срочност от 5 години за удостоверението за категория за местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, за туристическите хижи. Целта е повишаване на качеството на предлаганите туристически услуги в туристическите обекти.
Процедурата за понижаване на категорията на туристически обект е разписана в законопроекта, докато досега тази възможност е разписана в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Въвежда се уведомителен режим за лицата, предоставящи кетъринг услуги, с цел извършване на контрол върху дейността им, като същевременно не се поставят високи административни бариери за стартиране и упражняването на тази дейност.
Със законопроекта отпадат два регулаторни режима: категоризацията на плажовете, която в значителна степен дублира съответните концесионни договори и категоризацията на ски пистите, защото съществуващият в момента подход в Закон за туризма е неприложим на практика, тъй като е установено механично смесване на природни и икономически критерии при определянето на категория.
• Подобряване на качеството на услугите и защитата на потребителите чрез въвеждане на нормативи за предоставяне на допълнителни туристически услуги в балнеолечебни (медикъл спа), спа, уелнес и таласотерапевтични центрове; от екскурзоводи; ски-инструктори; планински водачи.
Законопроектът предвижда центровете, изградени, оборудвани и обзаведени за предоставяне на посочените по-горе услуги, да подлежат на сертифициране по реда на закона. Право да използват посочените наименования ще имат само лицата, извършващи дейност в сгради или помещения, получили сертификат за това. Сертифицирането ще се извършва от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Целта е да се въведе ред за предоставяне на тези услуги за гарантиране на качество и безопасност.
Законопроектът въвежда основните правила за упражняване на професиите „екскурзовод”, „планински водач” и „ски инструктор”. За всяка професия ще бъде приета отделна наредба, която ще посочва образованието, професионалната квалификация и практическата подготовка, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професиите и за признаване на такава правоспособност, придобита в държава-членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети страни. Упражняването на тези професии ще бъде съобразено със Закона за признаване на професионалните квалификации.
Предвидено е и приемането на наредба за техническата експлоатация на плувните басейни, като е определен контролен орган и санкции за лицата нарушители.
• Подобряване на действащите норми, актуализиране и прецизиране, въвеждане на нови понятия и правила.
Законопроектът въвежда допълнителни дефиниции по отношение на доставчиците на туристически услуги. Доставчиците се диференцират в две насоки: относно туристическите дейности и туристическите обекти.
Детайлното описание на дейностите в законопроекта има за цел по-добро прилагане на регулациите чрез изясняване дали една дейност е туристическа, или не е.
В законопроекта се предвижда създаването на единна система за туристическа информация, която ще улесни взаимодействието между доставчиците на туристически услуги и държавната администрация.
Чрез детайлната класификация на видовете туристически обекти ще се разпознават от закона и вече съществуващи дейности като туристически. Със законопроекта се дефинират и вече реално съществуващи обществени отношения, които не са обхванати от досегашния Закон за туризма.
Значително се завишава размерът на глобите и имуществените санкции в сравнение с действащия Закон за туризма. Целта е да се засили превантивният ефект и да се ограничат негативните последствия за туристическия бранш от нарушаването и заобикалянето на законовите норми.
Новият Закон за туризма ще упражни значително въздействие върху доставчиците на туристически услуги поради:
• По-изчерпателно дефиниране на туристическите дейности;
• По-изчерпателно дефиниране на туристическите обекти;
• Регламентиране на съществуващи обществени отношения в туристическия сектор;
• Диференциране и създаване на нови туристически продукти и тяхното сегментиране;
• Индиректно подпомагане на обособяването на нови групи доставчици на туристически услуги, опериращи в нови пазарни ниши.
В последвалата дискусия Александър Масларски, член на Комисията за защита на потребителите, благодари на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за съвместната работа по законопроекта, като отбеляза активното участие на Комисията за защита на потребителите, проведените многократни срещи между експертите от МИЕТ и представителите на туристическия бранш. Той уточни, че основните бележки на Комисията за защита на потребителите са били приети и отразени в проекта на закон.
Нели Карастоянова, представител на Българската асоциация на туристическите агенции отбеляза добрата съвместна работа с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тя изрази съжаление, че от БАТА са пропуснали да внесат в срок няколко предложения, които бяха представени в дискусията. Те се отнасят до по-добрата защита на потребителите на организирани туристически услуги, по-ефективното отчитане на дейността на чуждестранни туристически компании на територията на Република България и предвиждането на по-сериозни санкции в закона при тежки нарушения.
Сийка Кацарова, член на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм, изрази удовлетворението си от начина на работа по закона през последните три години.
Според Асоциацията по физикална рехабилитация терминологията в законопроекта е съобразена с новите изисквания за медикъл спа. Новият закон ще позволи на хотелиерите да развият своите балнео- и спа центрове и да въведат нови услуги според международните стандарти.
Байко Байков, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, отбеляза, че проектът на закон е прекалено обхватен, включва всичко, което може да бъде предмет в сферата на туризма, но това представлява слабост на закона, тъй като той е в много голям размер. Според него съответните закони в европейските страни са значително по-малки по обем, докато останалата част от материята е дефинирана с подзаконови нормативни актове. Той направи няколко предложения във връзка с контролната дейност и с единната система за туристическа информация, която трябва да представлява туристически регистър и да функционира в реално време. Освен това според него процедурата за регистриране на нощувките трябва да се коригира, както и да се създаде структура, която да се занимава с националния маркетинг и реклама.
Гинка Шоева, председател на Националната асоциация за детски и младежки туризъм, приветства възможността да се изготви нова наредба за начина на развитие на детския и младежкия туризъм, което би довело до по-добра регулация на този вид туризъм.
Соня Колтуклиева, главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма, благодари за дадената възможността за сътрудничество при обсъждането на законопроекта за туризма.
Петър Петров, представител на „Витоша ски”, отбеляза, че не може да се отделят ски пистите от съоръженията, както е направено със законопроекта, и че приходите за инвеститорите са не от самата писта, а от съоръженията покрай нея. Той изрази мнение, че категоризацията на ски пистите не следва да отпада.
Ваня Бижева, представител на Националната гражданска коалиция „Природата за хората и регионите”, посочи необходимостта от индикатори за измерване на дейността на нива на планиране и липсата на национален стратегически орган за плановете в туризма. Според нея Националният борд по туризъм не трябва да бъде само консултативен орган и трябва да има по-голяма прозрачност в работата и управлението на ресурсите му.
Петър Янков, председател на Сдружението на ски учителите, отбеляза, че по-голямата част от предложенията им са били включени в законопроекта. Според него ски патрулите трябва да продължат да съществуват.
Народният представител Румен Овчаров попита съгласуван ли е законопроекта по законоустановената процедура, тъй като е получено становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което съдържат текстове за съгласуване. В отговор министър Добрев посочи, че законопроектът е съгласуван два пъти.
Народният представител Димитър Бойчев попита какви са правомощията на кметовете относно контрола върху регистрите за нощувки в хотелите.
Мария Иванова, директор на дирекция „Туристическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, отговори, че кметовете ще имат допълнителни правомощия. Те ще контролират дали се водят, как се водят и ще заверяват регистрите за нощувките в хотелите. Тя отбеляза, че кметовете на общините са най-заинтересовани нощувките да се отчитат коректно, тъй като туристическият данък е част от приходите на общината и след това би могъл да се използва за съответните туристически мероприятия в нея.
На въпрос на народния представител Румен Овчаров относно видовете туризъм според законопроекта (по-конкретно ловния) и колизията с други закони, от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма отговориха, че според проекта на Закон за туризма ловният туризъм е дефиниран в чл. 3 като туристическа дейност, но по реда чл. 123 от него ловните бази по Закона за лова и опазване на дивеча не подлежат на категоризиране.
Народният представител Георги Андонов постави въпрос относно задълженията и правомощията на кметовете, в случаите когато ски пистите се намират и на земя публична държавна собственост. В отговор от министерството посочиха, че въпросът му вероятно визира единствено приемането на правила за осигуряване на безопасност на потребителите на територията на ски пистите в съответната община.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 13, без „Против” и “Въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за туризма, № 202-01-36, внесен от Министерския съвет.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА,
ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ:

МАРТИН ДИМИТРОВ