---

П Р О Т О К О Л
№ 4

На 9 септември 2009 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-6 от 31 август 2009 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния отчет за дейността Агенцията за следприватизационен контрол за 2008 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор през 2009 г., Годишния финансов отчет на Комисията за 2008 г. и Отчета за изпълнение на бюджета на Комисията за 2008 г.
4. Представяне и обсъждане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията през 2008 г.
5. Разни.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Мартин Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, присъстват 20 от 26 те члена на комисията, имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Наши гости са господин Иво Маринов – заместник-министър, госпожа Валентина Христова – директор на Дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране” и госпожа Илона Стойкова – юрист. Тук е и представител на Държавната агенция по туризма – госпожа Мария Иванова.
Имате думата като вносители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на вносителите ще ви представя мотивите относно приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Предложеният проект изменя сега съществуващия Закон за туризма и цели привеждането му в съответствие с решението на Народното събрание от 2009 г за приемане структурата на Министерския съвет на Република България. Измененията на Закона за туризма предвиждат уреждане на функциите на административната структура, която ще осъществява държавното управление в туризма, а именно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
На второ място, Националният съвет по туризъм ще бъде държавен обществен консултативен и координационен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
На трето място се въвеждат изискванията на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър при подаване на документите за регистрация и извършена туроператорска дейност и прекатегоризацията на туристическите обекти.
С Преходната разпоредба се запазва действието на регистрираните туроператори и туристически агенти и категоризираните туристически обекти към момента.
Това де факто са нещата, които се предлагат с това изменение на сега действащия Закон за туризма. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Маринов.
Имате ли допълнения от Държавната агенция по туризма? Заповядайте.
МАРИЯ ИВАНОВА: Подкрепяме ги, нямаме други предложения.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли въпроси към вносителите?
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да попитам в какъв срок ще продължи да действа Държавната агенция по туризъм, докато стане цялото преструктуриране?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Малко допълнение към този въпрос, господин Маринов – това налага ли някакви промени в бюджета, който е гласуван за 2009 г.? И има ли промяна в набелязаните цели, съгласно програмния бюджет. Тоест дали това преструктуриране означава и нови задачи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Ще отговоря на първия въпрос. Съществуването на Държавната агенция по туризъм ще бъде заличено след публикуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма в „Държавен вестник”. Към тази дата де факто агенцията се влива в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Към настоящия момент това не налага промяна в програмния бюджет и в целите и задачите на новата структура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Заповядайте.
АРИФ АГУШ: В момента не личи много ясно в закона политиката на държавата по отношение на туризма. От това свое преструктуриране, почти 100% хотелите са частни, няма държавни хотели. Оттук нататък какво правим, каква е ролята на държавата, по начин по който да бъде печеливша.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Както може би знаете, в момента се изготвя концепция на изцяло нов Закон за туризма. След като тя бъде приета, ще бъде разработен изцяло нов Закон за туризма, където и този въпрос ще намери своето отражение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Това означава ли, господин Маринов, че министерството има кадрови ресурс да поеме ролята и задълженията на Държавната агенция по туризъм?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Благодаря за въпроса.
Естествено, че има възможност, тъй като активите, пасивите и актива на агенцията преминават към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а също така се запазват и трудовите и служебните правоотношения на сега работещите в Държавната агенция по туризъм.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? Не виждам.
Има ли изказвания? Няма желаещи за изказвания.
Колеги, предлагам ви да гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Благодарим на вносителите.
Господин Маринов, кога да очакваме този цялостен законопроект, за който говорите, да бъде внесен в парламента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Аз ви казах, че в момента се разработва концепцията на закона, след което ще разпишем съответните текстове, ще проведем съответните обществени обсъждания с браншовите организации и с общините, тъй като и те имат отношение за развитието на туризма въобще. Така че очаквам до шест месеца това да се случи.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, благодаря Ви.

Колеги, преминаваме към втора точка – ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА АГЕНЦИЯТА ЗА СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ЗА 2008 Г.
Поканили сме на нашето заседание и присъстват госпожа Атанаска Бозева – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол, госпожа Соня Георгиева – заместник изпълнителен директор, господин Мустафа Карадайъ – заместник-изпълнителен директор, господин Емил Бозуков – председател на Надзорния съвет, господин Руси Статков – член на Надзорния съвет, господин Петър Комаров – член на Надзорния съвет.
Молбата ми към гостите, тъй като смисълът на тези обсъждания е да бъдат отправяни конкретни препоръки за подобряване работата на вашата агенция, както и миналия път стана въпрос, нека вашето представяне да не бъде само отчет на изминалия период – нещо, с което колегите са запознати, те имат тези материали, прочели са ги. Това, което е най-важната задача на нашата комисия, е на базата на вашите отчети и предложения да подобрим работата по контрола. Така че, дори да не сте готови в окончателен вид, да ги споделите през тази комисия, колегите да бъдат информирани и да могат да помагат в тези усилия.
Кой ще представи доклада?
Заповядайте, господин Бозуков.
ЕМИЛ БОЗУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Икономическата комисия, във връзка с това, което казахте, искам да наблегна на един акцент, че още през 2008 г., когато беше преструктурирана агенцията, намаляване на числеността, като органи за управление ние сме взели съответните управленски решения, намалили сме дирекциите и сме създали една нова структура, която да се занимае изцяло с изпълнителното производство с оглед големия брой влезли в сила решения. Така че сме разписали съответните правила за подобряване работата на агенцията в тази насока.
Ще дам думата на госпожа Бозова във връзка с Вашето искане за нови предложения.
АТАНАСКА БОЗОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с нашето предходно изслушване в Икономическата комисия, искаме да представим на вашето внимание списък с дружества купувачи, които нямат никакво имущество и приватизирани дружества, които също нямат никакви активи и ние не можем да впишем обезпечение. Това беше във връзка с обстоятелствата, че над 160 милиона от парите, които са присъдени на Агенцията за следприватизационен контрол, много трудно или почти невъзможно могат да бъдат събрани. Предполагам, че след това ще представим списъка на председателя.
Във връзка с изказването на министър Трайков за едни и същи дела с най-голям размер на иска. Направили сме извадка от нашите искове със стойност на иска над 1 млн. лв. Прави впечатление, че от 800-те милиона искове по висящи дела, 362 са по отношение на „Кремиковци”, считам, че ние ще ги спечелим. Това са неустойки за неизпълнение на инвестиционните програми. Считам, че ще ги спечелим, но като се има предвид състоянието на „Кремиковци” и факта, че приватизираното дружество е в несъстоятелност, въпреки че има запор към момента на 71% от капитала на Кремиковци, каква сума би могла да получи държавата, ако евентуално настъпи увеличение на капитала в производството по несъстоятелност и се приеме оздравителен план. Тук съществуват дружества като „Рулон Искър”, което в несъстоятелност според мен почти десет години, „Химко” – Враца, „Загария” – Стара Загора, „Големи български мелници”, „Камбана” – Бургас, „Струма С” – машиностроително предприятие в Сандански, „Мина Лев” и т.н. Ще ви предоставим този списък.
Тоест, ние считаме, че както е досега практиката 80% от нашите искове са удовлетворени изцяло или частично, но сумите, които са ни присъдени във връзка със състоянието на дружествата, не е много сигурно каква част от тях ще бъдат събрани. Защото половината от дружествата, които са в исковото производство, също са в несъстоятелност. И „Химко” беше в несъстоятелност, и „Рулон Искър”, и „Камбана” и т.н. Това са двата списъка.
Сега по нашите предложения за законодателни промени. Ние сме ги разделили на две групи. Едните са идеи за законодателни промени, другите са конкретни текстове от Закона за следприватизационен контрол, с които ние считаме, че би се подобрила ефективността на Агенцията за следприватизационен контрол, оттам и събираемостта. Ще ги предоставя на комисията. Досега ние имаме право да вписваме законни ипотеки само на договори, сключени по реда на ЗППДОП, а от 2003 г. действа Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Смятаме, че, за да има равнопоставеност на купувачите, би могло да се вписват ипотеки върху имущества на приватизираните дружества след 2003 г. Това е едно от нещата.
Другото ни предложение. Имаме право във връзка с § 11в от закона от 2006 г., да събираме информация от НАП, която да ни бъде предоставена за имуществото на приватизираните дружества. Сега правим предложение да бъде разширен кръгът от информация и да влиза включително информация за вземане на купувачите по приватизационни договори отпреди лица. Тоест, там, където има такива, да можем да насочваме изпълнението и към вземания на трети лица.
Другото предложение, което правим, е по нашата функция в чл. 19 – можем да извършваме прихващане на дължимите от АСК суми, разноски на присъдени с влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист за погасяване на изискуеми части от държавни вземания, събирани от АСК. Прихващането се извършва по инициатива на агенцията или на длъжника. Това е аналогична разпоредба като в ДОПК, тъй като досега в нашия бюджет има 1 млн. 100 хил. лв. задължения за разноски по делата, които са срещу нас. Част от тези суми ние дължим на дружества, които дължат на държавата много по-големи суми. Това се случва в тези случаи, в които частично е отхвърлен нашият иск. Поради факта, че трудно бихме могли сега да направим прихващане, ако това се приеме със законодателна промяна, част от тях, тъй като те са от дружества, от които ние нищо не чакаме – от една страна, ще се намали нашето задължение, от друга, няма да им дължим суми.
И тъй като имаше случаи, по които бяха образувани предварителни производства от адвокатски кантори във връзка с плащането на разноски, смятаме, че е целесъобразно да можем да правим прихващане.
Следващото наше предложение е върху имущество и на приватизираното дружество по реда на ЗПСК.
Правим още едно предложение. В някои случаи областните управители, преди да правят деактуване на имоти, които са били държавна собственост по АДС, ни питат дали са си изпълнили задълженията по приватизационните договори. Смятаме, че това е целесъобразно, защото никой не задължаваше собствениците на приватизирани дружества да си правят констативни нотариални актове. И сега, ако се провери в Службата по вписване, дружеството няма никакво имущество, а те още стоят с актовете за държавна собственост. Даже не са си платили цената. Смятаме, че е целесъобразно преди да им се издадат актове областните управители да питат дали са си изпълнили задълженията по договорите.
Същото се отнася и при извършване на сделки с недвижими имоти на приватизирани дружества.
Оттам нататък имаме и предложения, които са свързани с промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. Отнася се до изпълнителното производство и аз бих желал да ви дам един пример. След последните промени по ГПК не само ние, но всички взискатели, съдия-изпълнителят определя началната тръжна цена. Ние не одобряваме оценката. И в последния месец имаше едно предложение за продажба на земя, която е до голф игрище, по 20 ст. на квадратен метър. И ние, освен да спрем изпълнителното производство, не можем да направим нищо друго. Ако се счете за целесъобразно, тъй като това не би могло да се отнася само за нас, взискателят, ако става въпрос за частно държавно вземане, той има право да обжалва поне направената от съдия-изпълнителя оценка. Това в много случаи ще рефлектира и върху събраните от нас суми, тъй като, след като не можем да обжалваме приетата оценка и като се има предвид ситуацията във връзка с финансовата криза, даже и там, където имаме обезпечено вземане, няма да можем да съберем достатъчно суми, които да покрият вземането.
Има и едно друго предложение, което е за тарифата за таксита, тъй като сега се определя като 1,5% от събираемата сума, в някои случаи е видно, че имуществото е много по-малко, отколкото таксата, да може да се определя върху оценката, както беше в предишния ГПК.
Имаме и две предложения, които са доста по-екстравагантни, не знам дали биха могли да се отнесат само за нашите вземания или за всички останали. Смятам, че би действало дисциплиниращо на нашите длъжници, ако по някакъв начин срещу тях се приемат рестриктивни мерки при участие в обществени поръчки, в европроекти, от една страна. И може би трябва да се намери решение по отношение на всички тези 168 милиона, които ние смятаме, че трудно ще бъдат събрани или въобще няма да бъдат събрани. Можем по някакъв начин да продадем например вземанията на търг за дружества, които, поне видно от Службата по вписванията, нямат никакво имущество. Те може да имат някакви активи – нямат реални, търговски марки или нещо друго, но това, което ние виждаме, не са достатъчно активи, които биха могли да покрият вземанията. Ще ги оставим в писмен вид. Естествено те са в твърде суров вид, затова просто са като идеи за промяна на законите. Не само на ЗПСК, има някои, които се отнасят и до други закони. И е въпрос на виждане и на воля на законодателя. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата, тъй като виждам, че няма журналисти, комисията е в работен състав. Проблемите, които обсъждаме във връзка с годишния отчет, вие разисквахте по повод на шестмесечието в голямата си част.
Вземам думата, защото смятам, че миналия път, като първо заседание на комисията концентрацията беше върху един проблем и той беше във връзка с една от задачите на Агенцията за следприватизационен контрол, тя е преди начисляване, предявяване и събиране на неустойки по неизпълнение на приватизационните договори. Освен тази функция, нашата агенция има още осем други, които са свързани с цялостния процес на следприватизационен контрол. И във връзка с това бих искал да допълня това, което считам, че е необходимо във връзка с искането и на председателя, и на всички вас за възможни законодателни мерки на Народното събрание във връзка с утвърждаването на агенцията като централизиран държавен орган и съответно указание към другите органи на властта за съдействие, тъй като става дума за изключително важен общодържавен проблем.
Ние смятаме, че първата ни функция за начисляване на неустойки е изключително важна, но преди всичко нашата структура, като централизирана и държавна, да обезпечи доброволното изпълнение на задълженията. Ние не се явяваме някакъв полицай, ние сме една структура, която независимо от това, че е централизирана държавна, по същество сме партньор на купувачите. И нашите права произтичат от договорите, които те са изписали. Тоест, всички задължения, които те са поели, са и права във връзка с това, което ние правим, за да се изпълнят собствените задължения.
В този смисъл за нас един от основните проблеми беше да утвърдим в практиката това разбиране и през тези 5-6 години, които имахме като агенция, ние сме се старали в един такъв състав като ръководство и независимо от промените и съкращенията, които се правеха, да утвърждаваме такъв стил. И смятаме, че в голяма степен променихме поведението на повечето от купувачите, тъй като ние имаме 7000 сделки, а имаме средно неизпълнение по 1/3, както миналия път се докладва тук. Тоест има 2/3 изпълнение по тези договори, които работят коректно. И в този смисъл ние сме партньори, защото, съгласно закона, даваме съгласия. Има много неща, които трябва да обезпечим по договор във връзка с разпоредба с активи, във връзка с прехвърляне на активи и т.н. Това са все процеси, които ние обезпечаваме.
Отделно от това, във връзка с нашата дейност ние не само осъществяваме централизиран държавен контрол, а и правим публичен регистър. Аз не зная до каква степен вие сте се запознали с него в интернет, но за тези над 7000 сделки има цялостна информация за поетите задължения, осъществени след приватизационен контрол. Това е една огромна работа. Миналия път тук се каза над 5 млн. 500 хил. страници са обработени и нанесени в тази информация, която е за обществото – за един прозрачен интерес на контрол, който обществото може да види, всеки един да анализира за себе си и да може да прецени за какво в края на краищата става дума в държавата. Нещо, което, коствайки ни изключителни усилия, според нас трябва да продължи да се разширява и да се утвърждава.
Отделно от това много съществена наша функция е проверката на място. Ние имаме изключително малък автомобилен парк, имаме няколко коли, тъй като обектите ни са в цялата държава, и се стараем да осъществяваме проверки и сме осъществили проверки в 400 приватизирани дружества с тези технически сили и с малкото хора, които имаме. Наред с други всички функции, които имаме и т.н. Отделно от това нашите представители взаимодействат с много други органи. Ние подаваме информация на правозащитните органи. И миналия път тук погрешно някоя медия беше отразила, че едва ли не ние не знаем за този процес. Напротив, на нас ни е искана информация, но ние сме давали информация.
Миналия път беше поставен въпрос от няколко народни представители във връзка с неизпълнението. Господин Диан Червенкондев попита специално. Ние сме предоставили на компетентните органи такава информация да предоставяме. Отделно това изискваме, тъй като си уточняваме задължението на такава информация от тях.
Преминаваме към законодателните предложения.
В нашите правомощия ние не раздаваме правосъдие във връзка с една гражданскоправна сделка и да търсим наказателна отговорност на такива, които умишлено са източвали, както правилно постави въпроса господин Иван Иванов. Разбира се, в рамките на процеса господин Мавродиев постави въпроса ние изисквали ли сме информация за несъстоятелност. За несъстоятелността можем само дотолкова, доколкото Търговският закон ни позволява като всички субекти. Ако вие специално приемете допълнително някаква норма, тя ще ни облекчи, но ние действаме по реда на Търговския закон. Говоря за несъстоятелност. Иначе, по отношение на другите, да, ние продължаваме, да търсим, имали сме такива случаи и отстояваме до толкова, доколкото законодателството позволява.
С това въведение считам, че по всички тези функции новото Народно събрание би могло, наред с тези законодателни идеи, които се предложиха, да има още някои, които сме обсъждали и сме предлагали многократно на предишното Народно събрание. В една част те бяха приети. Господин Аталай беше прав миналия път, че ние много пъти сме подкрепяни в нашите предложения. Това е така.
Първият въпрос е за пълното обезпечаване на поетите задължения. Бяхме направили предложение да има специална глава в нашия специален Закон за приватизация и следприватизационен контрол, наречена Приватизационен договор, както е в Закона за концесията. В тази глава да бъдат разписани от някои по-подробни членове задълженията и обезпеченията, които са по една точка защото сега в закона с последните изменения от 2008 г. и от 2006 г. се вкара тази възможност за обезпечение. Но тя е пожелателна точка и вие миналия път чухте шефа на Агенцията за приватизация, който каза, че в този състав той отговаря, че са обезпечели.
Да, обезпечени са задълженията за инвестиция и за труд. Но има още 10, 20 вида задължения. Те не се обезпечават, няма клауза за неустойка. Ние трябва да търсим в рамките на агенцията пътища, да ги търсим по съдебен път. Друго е, когато още в договора, това означава още в рамките на закона, е залегнало такова съдържание, както го има в другите видове договори.
По отношение на въпросите за рисковите производства. Висящите производства в момента са 800 млн. Може, както предишното Народно събрание реши, не само за цената да се направи така нареченото бързо производство, а да се направи и за всички договорни неустойки. Така ще се спечели едно по-бързо производство, доколкото редът е друг. И второ, цената днеска няма да бъде 4%, а ще бъде 2%. Да, възможно е след като купувачът възрази, предполагам, че тук една част са юристи и знаят за какво става дума, да се тръгне на обикновено производство. Но в този случай възможностите това да стане ще бъдат по-малко, тъй като, когато има убедителни доказателства, обикновено съдът взема решение да се издаде изпълнителен лист. Така че ще можем много по-бързо, господин председател, с тази разпоредба, ако я промените, по тези висящи 800 млн. лв. по тях да се произнесе съда. Колко ще признае съдът не се знае. Госпожа Бозова каза, че те са сигурни, че за 360 млн. лева тези висящи има достатъчно убедителни доказателства. И в това отношение тази сигурност се базира на последното решение, което е за 34 млн., което спечелихме за „Кремиковци”.
Междувпрочем, аз смятам, че ние имаме изключително голям коз като държава във връзка с тези спечелени 34 млн., защото в момента агенцията блокира и акциите на „Кремиковци”. Това е въпрос на друг разговор, защото държавата има позиции благодарение на активна действена работа на агенцията. Но тя би могла да бъде улеснена, ако се промени в тази част възможността ние да действаме по този начин и така да ускорим процеса.
Трето, във връзка с обезпеченията и във връзка с реализацията на обезпеченията.
Тук беше поставен въпроса от някои народни представители какви мерки сме взели. Ние ги вземаме чрез изпълнители, но нямаме гаранции, че се стига до купувачите и че те са достатъчно почтени за всичко това, което имат като имущество. Говорим конкретно за България и затова ние обсъждахме едно предложение, което не е внесено на вашето внимание във връзка с възможността редът на чл. 448 от ГПК, той касае физическите лица, когато съдия-изпълнителят въвежда една процедура и се иска декларация от физическото лице за това, че не притежава нищо и тази декларация вече може да го подведе под наказателна отговорност и той ще бъде задължен да прояви друг тип отговорност. В случая обаче има тълкуване на Върховния касационен съд, че тя важи само за физически лица. Би могло законодателят, тоест вие, уважаеми народни представители, да го промените и да важи за юридически лица и в този случай вече ние ще имаме възможност за онези 180 млн., за които госпожа Бозова миналия път каза, което е огромна сума и няма в момента имущество вероятно в тази ситуация да възникнат други възможности. Но това е въпрос на законодателно решение.
И най-накрая, завършвайки, тъй като смятам, че има и други идеи, ние бяхме съкращавани на три пъти в последните три години. Независимо от вниманието, което има към нас, бяхме съкращавани и работим с много малко хора, които се стараят да си вършат работата. Но последните слухове, че отново ще се ликвидират агенции, влияят демобилизиращо. Тук е госпожа Бузова като изпълнителен директор, ние разговаряхме онзи ден, имаме две свободни места за юристи, обаче няма желаещи. Една от причините е тази, че хората нямат сигурност доколко ще са на работа утре. Нашата молба е да получим и на това заседание, тъй като миналия път получихме подкрепата и беше казано да си дадем предложенията, да получим ясната ви воля не само като коментар, а и като действие, за да можем да си утвърждаваме кадрите, да си развиваме дейността и в рамките на законодателни изменения да си вършим работата. Ние до момента сме събрали 15 млн. лв. за осемнадесет месеца. Агенцията, която приватизира, има за шест месеца и половина приходи от 17 милиона. А ние не приватизираме, ние контролираме и една от функциите ни е да събираме. И сме го направили.
Така че с цялото ми уважение към всички вас си позволих да кажа тези неща, тъй като считам, че е изключително важно за работата на държавните структури, създадени със закон, пред Народното събрание да бъдат поставени всички проблеми и всички предложения с оглед вземането на най-добрите решения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Комисията наистина разбра Вашето мнение. Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Мавродиев, заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря за подробното представяне на Вашите идеи и коментари за работата на агенцията. Аз и в миналото заседание, когато представихте темите, свързани със събираемостта на вземанията и с проблемите, помолих, ако е възможно да систематизирате и да ни представите подробни пунктуални идеи за промени в законодателството. Дали сте направили това? Защото господин Статков каза, че има допълнителни идеи, които не са включени в този материал?
РУСИ СТАТКОВ: Направено е.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Възможно ли е тези идеи също да ни ги предложите, включително с текстове за законодателни промени, както Вие и Вашият екип мислите, че трябва да изглеждат тези промени, за да може комисията съвсем конкретно да обсъди тези теми на следващо заседание и да види с какво бихме могли да подобрим законодателството, за да се защитят интересите на държавата като кредитор? Мисля, че ще бъде много полезно. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате ли други въпроси, колеги?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, аз благодаря още веднъж, че така обстойно се запознахме с дейността на Агенцията за следприватизационен контрол и особено с местата, на които ние като народни представители можем да наблегнем и да бъдем в полза на тази агенция. Аз винаги съм мил с убеждението, че Народното събрание върши работата си в съответствие със законите и онова, което беше необходимо от гледна точка на контрола. Впоследствие дори понякога се явявахте като някакви полицаи – на господин Статков не му беше приятно да се представи така.
Всичко това в рамките на тези години, в процеса на развитие и развитие на законите, като изменение и допълнение всичко беше минало през Народното събрание. Затова аз се зарадвах, че господин Мавродиев се сети, че предишния път бяхме поискали от вас, ако евентуално има нови изменения и допълнения, освен досегашните, които са направени във вашия закон, да ни ги предоставите, за да може сега управляващите да имат общ поглед върху вашата дейност. Оттам може да се роди нещо ново, някакво ново изменение в законите, което да ни кажете вие, колеги. Нищо, че ние досега сме се опитвали да подобрим законите, може някъде и да не сме успели.
Оставам с впечатлението, че тези изменения и допълнения като материали да ни ги представите, защото аз виждам, че пред мен има в писмен вид достатъчно много материали, но пред колегите не ги виждам. И ще помоля, господин председател, да въведем един ред, който беше като неписано правило в предишните народни събрания, всеки един народен представител да си получи в писмен вид съответните материали. Защото, колеги, от всички точки, които имаме днес, ние трябваше да се запознаем с всички тези материали. Оставям една част от тях настрани, друга част още не са ни дадени.
Аз допусках, че председателят може би го прави от незнание, не допускам да го прави целенасочено, за да не сте запознати с материалите и да не можете да вземете отношение, но вярвам, че това нещо ще се поправи и на следващите наши заседания няма да имаме пререкания с техническия състав, ние като народни представители ще получим и тези изменения и допълнения, които вие ще предложите от Агенцията за следприватизационен контрол, разбира се и за приоритетите на агенцията, с които ще се занимавате през 2009 г.
Убеден съм, че няма да ни предлагате като Агенцията за приватизация да се обедините. Те искаха всички продажби да минават само през тяхната агенция, като една институция, която да решава всички проблеми с приватизацията на държавата. Ако имате някакви идеи за обединение с агенцията и Агенцията за следприватизационен контрол, можете също да ги представите при нас. Но аз смятам, че Агенцията за следприватизационен контрол има бъдеще. Представете пред нашата комисия състава, който така дълги години ние не можахме да ви осигурим, за да бъдете полезни.
Ние сме далеч от мисълта, господин Статков, дали имате пет или десет коли, но съм убеден, че нямате този технически състав, онзи експертен състав, който на място, влизайки в което и да е предприятие, което е приватизирано, да може да ви позволи да направите съответния експертен поглед, контрол и анализ, за да може оттам нататък да пристъпите към по-нататъшни действия за събиране на вземанията на държавата.
Изслушах Ви внимателно и екстравагантните идеи, които предлагате с цел ограничаване възможността на тези предприятия да не участват в по-нататъшни обществени поръчки, юристите би трябвало да ги погледнат, да видят ако не нарушаваме някои други изисквания и други закони, може да се помисли и в един такъв аспект. Според мен това е крайно рестриктивно и ме навежда на мисълта, че един длъжник, ако се довърши, той никога няма да може да заработи средствата, които трябва да ви върне. Ако ние ги отрежем отвсякъде, какво ще работят тези хора и по какъв начин те ща са в състояние да върнат дори онова, което имат като задължение към държавата.
Запознах се обстойно с материала, погледнах и приоритетите, които имате. Ако ни дадете достатъчно разумни предложения за изменение и допълнение на закона с цел по-нататъшна възможност за събиране на тези 100 милиона, които реално би трябвало да могат да бъдат събрани, според мен ще бъде добре да ги съберем.
Господин председател, предполагам, че няма да ме разберете като личностно нападение, но ще бъде добре, колеги, и вие да кажете вашето мнение искаме ли тези материали в хартиен носител, за да можете да се запознавате с тях, защото онова, което получихте по имейлите, аз казах, че не искам да ги получавам по имейла, от моята практика бих ви казал с уважение, че човек работи най-добре на хартиен носител, можете да направите съответни промени, изменения, допълнения и предложения, които искате. Затова би било добре нашата комисия да си получава материалите достатъчно време напред и със съответната информация. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай – полезен, както винаги.
Още на 3 септември, колеги, всички материали за днешното заседание бяха изпратени по мейлите на цялата комисия. Нямаме единствено имейла на господин Аталай, който не желае да ползва тази форма на комуникация.
Не смятам, че е необходимо да разпечатваме стотици страници всеки път. Нека да спасим малко български гори. Това бих препоръчал на комисията. Но ако между вас има хора, които биха искали на всяка цена, освен по имейл да имат материалите и на хартия, нека да кажат на нашите експерти и няма проблем това да се случи. Но подчертавам, че шест дни преди днешното заседание, материалите бяха изпратени до всички членове на комисията, което позволява и добрата подготвеност на всеки един от тях.
Иначе към представителите на Агенцията за следприватизационен контрол – искам да ви помоля в писмен вид да ни предоставите вашите предложения, също да ги представите на министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като те са пряко заинтересовани и също имат право на законодателна инициатива, както всеки народен представител. И ние ще се постараем да ги размножим и представим на всеки един депутат, който да помисли по тях и съответно, ако реши, да предложи промени по тези закони.
Колеги, имате ли други въпроси към вносителите? Заповядайте.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз имам един въпрос – тези дружества, които са приватизирани и имат държавно участие, имате ли информация имат ли представители на държавата в бордовете, в управителните съвети и надзорните съвети? Те работят ли с вас, дават ли предварителни данни накъде се води дружеството и въобще много въпроси могат да се зададат в този порядък във връзка с говореното предишния път и сега?
АТАНАСКА БОЗОВА: Аз съм в Агенцията за следприватизационен контрол вече шеста година и досега не е имало случай, в който представител на държавата в борд, даже и на най-големите дружества, да иска от нас някаква информация по отношение било на самите задължения по приватизационния договор, освен в два случаи, в които се отнасяше за дивидента, какво пише в договора за дивидентите. Така или иначе, тъй като задълженията да извърши инвестиции са на купувача, ние събираме документи по служебен ред, поради тази причина ние не сме изпитвали необходимост да общуваме с представителите на държавата в борда на дружеството. Обикновено тези представители нямат даже и блокираща квота. Виждали сме решения от общи събрания, въпреки че представителят на държавата гласува против, вземат се решения, като например да не се разпределя дивидент, ако той се дължи в определен процент на държавата. Както е последният случай с БМФ.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз имам предвид, че те защитават интереса на държавата и вие, като ги потърсите, би трябвало да ви дадат информация накъде се води това дружество и какво е тяхното мнение. Това би трябвало да става в моите представи – да получите оттам информация, че той е гласувал против. Разбирам, че няма блокираща квота, но той има информация. Защото иначе за какво харчим пари, независимо кой ги харчи, по отношение на тези членове на бордовете. И даже конкретно бих ви питал при 30 процентно участие на държавата във фирма БМФ, например, има ли член на държавата в надзорния съвет, ако случайно знаете, защото допреди два месеца нямаше.
АТАНАСКА БОЗОВА: Честно казано не знам, тъй като срокът за контрол на БМФ още не е настъпил и те ще представят документи, които се отнасят за 2009 г. чак през следващата 2010 г. Така че ние все още не сме работили по БМФ.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз само дадох пример.
АТАНАСКА БОЗОВА: Не, не знам.
РУСИ СТАТКОВ : Във връзка с въпроса, който зададохте, искам да направя три допълнения.
Първо, като практика в повечето от дружества са останали минотарни пакети. Тези минотарни пакети сигурно имат минотарни представители и ние миналата година в законодателната инициатива, която направихме като надзорен съвет, включихме такова предложение – да получаваме информация и от представителите на държавата. Но беше приет по-редактиран текст и той беше да искаме информация от всички и да получаваме такава. Опитали сме се в практиката като надзорен съвет директно да потърсим информация с няколко такива представители – „Кремиковци”, БТК и „Нефтохим”. В БТК, „Нефтохим” и в още едно дружество има така наречената привилегирована акция, където държавата може да действа по друг ред. Разбира се, тя в „Нефтохим” е структурирана по различен начин, отколкото в БТК. В БТК изискването е тази акция да се върне от продавача на купувача при положение, че се изпълнят инвестициите, което е слаба защита на държавния интерес.
Междувпрочем, във Франция голяма част от приватизацията, която е станала осемдесетте години, е била и на този принцип – с привилегирована акция, с което държавата е могла да защити интереса си. Така че ние сме контактували с тези няколко, като давам пример на БТК, на министъра на транспорта, заедно с изпълнителния съвет написахме, че във връзка с участието на негов представител ние считаме, че докато не се изпълнят задълженията на БТК, привилегированата акция на трябва да бъде връщана на купувача. Същото е и за „Кремиковци”. И тъй като днес стана дума във връзка с възможностите на Народното събрание – и законодателни, и други, днес Висшия съдебен съвет се отчита. Има едни дела от обществен интерес. Ние считаме, че не само делата, свързани с еврофондовете, трябва да са от обществен интерес, например тези, които са големите приватизационни дела за „Кремиковци”. Делата за Кремиковци” и други по-големи трябва да бъдат също от този характер – на значим обществен интерес. И ни е нужна и вашата подкрепа в това отношение. Ние сме отправили писма за искане за такова съдействие.
И една група въпроси, което не споделихме, но могат да възникнат, са свързани с разсрочването. Ние чакаме от министъра на транспорта становище във връзка с искането на купувача на БМФ за разсрочване на задължения. В този смисъл ще установим по-конкретни контакти с представители на държавата, тъй като става дума за едно конкретно искане, което много внимателно трябва да анализираме, и след това да внесем в правителството, ако считаме, че трябва да предложим такова решение на правителството.
В резюме, предстои да продължим работата с представителите на държавата там, където ги има, тъй като ние сме координиращият орган на централната власт с държавната политика в приватизацията.
И още нещо във връзка с това, което пропуснах. Смятаме, че би могло за осигуряването на задълженията на купувачи, които сме спечелили по дела с чуждестранните купувачи, да получим съдействие и от Народното събрание, и от правителството, тъй като ние в момента сме наложили законна ипотека на дружествата, които са приватизирани в България, но в рамките на Европейския съюз, за съжаление, както и от другите държави, с които нямаме спогодби за правна помощ, не можем да получим такава, а става дума за сериозни осъдителни решения. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да върна въпроса отново към златната акция, която имаме по договор с БТК. След изтичане на петата година купувачът има право да направи иска за прехвърляне на златната акция към тях. По този повод искам да попитам правени ли са такива постъпки и какво е становището, което е дадено от представителите на държавата?
И второ, в рамките на тези пет години, когато златната акция би трябвало да бъда упражнявана реално, има ли случаи, когато притежателят на златната акция от името на държавата е наложил вето върху решения, които са били наложени от купувача.
Благодаря.
АТАНАСКА БОЗОВА: Аз бих искала да отговоря на господин Иванов.
Ние по закон контролираме задълженията на купувачите по сключените договори.
По отношение на дейността на БТК, по отношение на упражняване на права на държавата, трябва да отговаря Министерството на транспорта.
Това, което се беше случило при изтичане на петгодишния срок, тъй като в договора пише, че условия за връщане на златната акция за обратно изкупуване и изпълнението на инвестиционната програма, която според нашите констатации е изпълнена предсрочно, министърът на транспорта тогава ни пита дали имаме неизпълнени други задължения и ние му отговорихме, че такива има и сме завели иск. И доколкото знам, те са взели решение да не връщат засега златната акция. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата, колеги.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Разбрахме, че ориентировъчно имаме спечелени дела за 180 хил. лв. от предприятия, които нямат активи или са обявени в несъстоятелност. Бих помолил за следващото заседание да ни дадете малко по-подробна информация кои са тези фирми. Въпросът е кога е сключен договорът за приватизация и кога сме тръгнали към изпълнителни дела с тях и за каква стойност конкретно.
АТАНАСКА БОЗОВА: Тази информация я има, аз я предоставих на вашия технически сътрудник в табличен вид със сумите, датата, всичко, което искахте, го имахте. Датата на договора също я има.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Въпросът е кога имаме изпълнително дело. Защото е странно да останат изведнъж без активи. Това е много странно.
АТАНАСКА БОЗОВА: Те повечето са минали през производство по несъстоятелност и ликвидация или са си продали всички активи още първата година след приватизацията, защото в договорите не са имали забрана за разпореждане с активи. И даже да са имали, тъй като при нотариуса никой не иска документ за това, просто са ги изпратили.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси? Този материал сега е предоставен на комисията, ще го размножим и ще го дадем на всички народни представители, заедно с предложенията на госпожа Бозова и нейните колеги. Имате ли други въпроси, колеги? Няма.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
Понеже става въпрос за годишен доклад, трябва да го гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР ПРЕЗ 2008 Г., ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ЗА 2008 Г. И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА 2008 Г.
Тук е господин Петър Чобанов – председател на Комисията за финансов надзор и госпожа Ралица Агайн – заместник-председател на комисията.
Колеги, ще ви помоля да се концентрирате не толкова върху изминалата 2008 г., а върху рисковете покрай кризата, които ще се появят 2009-2010 г., доколкото имате представа от вашата работа дали има предприятия, които са в трудно финансово състояние, започват да не изпълняват критериите за финансова стабилност. Въобще вашият поглед – целта е да ориентирате комисията за състоянието на сектора от икономиката, върху който осъществявате надзор, евентуални проблеми и препоръки към комисията. Добре ще бъде да обменим мисли и да видим какво може да се направи оттук нататък.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители, благодарим за тази възможност да проведем дискусията по отношение състоянието на секторите, това, което ни предстои взаимно да решаваме като най-важни въпроси. В своето изложение аз все пак ще спомена някои важни нормативни промени, които са настъпили през 2008 г., тъй като те дават представа какво очакваме да се случи нататък и част от тях предстои да бъдат приети през тази година от Народното събрание.
Основното, което може да се посочи във връзка с това през юли е, че през юли 2008 г. Комисията за финансов надзор разглежда и приема Проект за Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, като по този начин се въвежда възможност за инвестиционен избор на осигурените лица в доброволното допълнително пенсионно осигуряване. За целта се предвижда да може да бъдат създадени три вида портфейли във всеки фонд. Това е за агресивен, балансиран и консервативен портфейл. И по този начин осигурените лица да могат да изберат профила, който отговаря най-вече на техните виждания, на техните очаквания.
Освен това с този Закон за изменение и допълнение се урежда и фазата на изплащане при осигуряване на Фонд „Допълнително доброволно пенсионно осигуряване”. По този начин това са два въпроса, които трябва да бъдат разгледани и приети, тъй като, независимо че са приети през юли 2008 г. на първо четене в предишния състав на Народното събрание, но не е стигнал до второ четене, погасил се е с приключване на работата на предходното Народно събрание. Тоест, трябва отново да извърви процедурата през Министерския съвет, да влезе пак в Народното събрание и да бъде приет в този му вид, който е много важен за по-нататъшната работа и за възможностите в този сектор.
Друга важна законодателна промяна през 2008 г., която вече дава резултати, имаме няколко конкретни примера, че е била много важна и е било необходимо приемането й, става въпрос за Закона за публично предлагане на ценни книжа. При тези промени транспонирането на Европейската директива в това отношение се гарантира по-висока степен на възможността на акционерите в публичните дружества да упражняват правото си на глас в общото събрание на дружеството, като се въвеждат допълнителни изисквания към съдържанието на поканата за общо събрание с оглед максимално точно изчерпателно уведомяване на акционерите за правото им на участие в общото събрание. Това се оказа много важно и в един конкретен и нашумял казус, който имахме в периода юни-юли, когато стана въпрос за действията на държавата по отношение на Слънчев бряг. Може би сте запознати, че там имаше едно категорично решение на комисията, което не позволи предвидената възможност да бъде реализирана на практика. Точно тези промени дадоха възможност да се блокира подобно решение.
Други важни промени засягат Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, касаят три нормативни акта и най-важното от тях е изброяването на критериите, въз основа на които надзорният орган преценява квалифицирано участие и е упълномощен да се противопостави на евентуално придобиване.
Друг важен аспект от работата на Комисията за финансов надзор, естествено е европейското измерение в работата й и участието в основните организации, които са в тази област, тоест областите на инвестиционен надзор, на застрахователен надзор и на осигурителен надзор, като комисията е член на всички основни международни европейски организации. Това, което ни интересува там, е при промените в европейските регулации, които тепърва се обсъждат и се приемат, и самите органи от така нареченото трето ниво сега се предвижда да станат независими надзорни агенции, което ще промени самия им устав. За съжаление това не само за България, но и за останалите страни членки ще доведе до увеличаване на годишната такса за участие в тези нови надзорни агенции. Идеята там е да се осигури една бюджетна независимост, включително на тези агенции, която да даде възможност за подобряване качеството на работа, възможността те наистина да вземат решения, да се намесват в надзорните практики.
Като друга много важна част от международните участия и отношения на комисията са успешните проекти като Комисията за финансов надзор е първата българска институция, която се явява обучаваща страна в Туининг лайт проект, който е с Босна и Херцеговина в областта на застраховането. Имаме зад гърба си вече един такъв успешен проект. Предстои сега да бъдем обучаваща страна и във втори. Освен това може да се посочи друг проект, който е с Черна гора и ще осъществим съвместно с Българската народна банка. Отново там Комисията за финансов надзор ще е в ролята си на обучител на надзора в областта най-вече на ценните книжа.
По отношение на бюджета и по отношение на финансовата стабилност не само в сектора като цяло, но и на комисията като регулаторен орган, мога да кажа, че от самото започване на мандата на новото ръководство на комисията, ние предприехме адекватни мерки и дори изпреварихме мерките, които бяха взети по-късно и в правителствено постановление, тъй като за нас беше ясно, че бюджетната година е съпроводена с много предизвикателства. Затова решихме да замразим заплатите и ние приложихме на практика това 10-процентно увеличение на заплатите, което иначе беше гласувано в бюджета на комисията. Напротив, ние се отказахме от него и всякакви подобни действия бяха замразени с идеята, че наистина ще се наложат сериозни икономии и спестяване на разходи. Разбира се, самото правителствено решение, което ние се ангажирахме да спазим и посочихме конкретно начина, по който ще бъде извършено, доведе до натоварване и напрежение в бюджета на комисията, но все пак успяхме да намерим необходимите резерви през 2009 г. с оглед тежката ситуация, като се наложи дори да намалим Фонд „Работна заплата”, като се надявам, че това няма да се отрази върху качеството на работа на служителите на комисията. Но просто такава беше ситуацията. Както казах, ние бяхме подготвени и се съобразихме с нея.
От гледна точка на това какво се случва в момента на пазарите в основните сектори, мога да представя на вашето внимание статистика. По отношение на капиталовия пазар, например, ние имаме 63 на брой небанкови инвестиционни посредници с обща сума на активите около 4 млрд. лв. Инвестиционните дружества са 11 със сума на активите 50 млн. лв. Договорните фондове са 90 с активи 276 млн. лв. Управляващите дружества са 39 с активи 560 млн. лв., и дружествата със специална инвестиционна цел са 69 с активи от милиард и 500 млн. лв., като по отношение на основните индекси и тяхното поведение на Българската фондова борса можем да кажем, че последният месец се характеризираше с едно колебливо поведение на индексите, но в крайна сметка като резултат с едно нарастване на тези индекси. Ако проследим какво се случва с тях към края на м. август спрямо началото на 2009 г., можем да посочим, че три от индексите реализират едно увеличение, като при Софикс то е в размер на 28,6%, БГ-40 – 18,9% БГДФ-30 – 26,08% и само при БГ Рейп имаме намаление от около 9%. Както казах, търговията на Фондова борса са характеризира с голяма гуативност и още трудно може да се говори за някаква ясно изразена посока. Но все пак виждаме, че до момента имаме едно позитивно годишно изменение, което дава основание за известен оптимизъм. И ако приемем, че все пак поведението на този пазар дава ранни сигнали за поведението и на икономиката, които разбира се са свързани със сигналите и с поведението на международните пазари, можем да кажем, че до момента идва един позитивен сигнал, като все пак трябва да сме предпазливи в тази си оценка. Очакванията са и догодина страната все още да не е преодолява спада в икономически растеж, което е напълно реалистично, но все пак можем да очакваме, че, реагирайки първи, пазарът все пак показва една позитивна тенденция.
По отношение на застрахователния пазар можем да кажем, че по отношение на общото застраховане имаме ръст от 1,7% на годишна база на премийния приход, а при активите ръстът на годишна база е около 16,2%. Тоест, виждаме, че там въпреки проблемите, които можем да очакваме следствие от кризата в този сектор. Засега имаме едно добро поведение на активите и премийния приход. Разбира се, техническият резултат е отрицателен – загуба в размер на около 6,7 млн. лв. Това е по отношение на общото застраховане.
По отношение на животозастраховането нещата са по-различни, като премийният приход реализира спад от 12,5% на годишна база, като основните фактори, които оказват отрицателно влияние върху развитие на животозастрахователния сектор у нас са ограничаването на кредитната активност и оттам, както знаем, това е един продукт, който често се свързва със самата кредитна активност и ограничаването на кредитната активност влияе отрицателно в тази насока.
Освен това, поради кризата имаме една несигурност относно бъдещите доходи на домакинствата, която влияе пряко върху склонността им да се купуват и поддържат животозастраховки. Там наблюдаваме увеличение на безработицата – едно нормално проявление на кризата, но това води до негативни очаквания по отношение на доходите. Освен това имаме и конкурентни продукти на пазара, които също оказват подобно влияние. Това например са нарастването на лихвите по депозитите. И при едни много високи лихви по депозитите, естествено, те са предпочетени като възможна алтернатива за спестяване в този момент, която измества животозастраховането.
По отношение на осигурителния пазар към момента имаме 10 лицензирани пенсионноосигурителни дружества поради сливане, което наскоро беше одобрено от Комисията за финансов надзор. Техният брой ще остане 9, а броят управлявани пенсионни фондове е 28. Все пак се наблюдава риск на броя на осигурените лица спрямо края на 2008 г. в задължителните фондове и в доброволния фонд професионални схеми и намаляване на броя на осигурените лица в други доброволни фондове, което се дължи на изтегляне на средства от някои лица, участващи в тези фондове. Тоест, това е един от проблемите, които се наблюдават на този пазар поради несигурната икономическа ситуация и недоверието по отношение на доходността от подобни инвестиции и неосъзнаването в много случаи на дългосрочния характер на тези инвестиции, наблюдава се подобно наблюдение на изтегляне предварително на средствата в пенсионни фондове, което, разбира се, носи само загуби на осигурените лица, които извършват подобна дейност. И в нашата публична комуникация целенасочено и последователно ние съветваме да не постъпват по този начин, тъй като така единствено увеличават броя на жалбите, които после пристигат при нас, че всъщност те са внесли повече пари, отколкото получават сега, като си ги изтеглят. Но това е нормално с оглед характера на дългосрочност на инвестицията, която те са направили, и несъблюдаването, несъобразяването с този характер.
По отношение на активите на пенсионните фондове, както знаем, продължава увеличаването на тези активи и това е нормално с оглед на факта, че това се дължи на постъпленията от нови осигурителни вноски. Освен това, въпреки кризата, все пак от началото на годината, ако я вземем за някаква референтна стойност, имаме увеличаване на положителната доходност. Имаме положителна доходност в управлението на активите. Тоест, ако се вземе за един по-дълъг период от време, естествено доходността е отрицателна, но в началото на годината се наблюдават по-позитивни резултати. И ако вземем края на м. август 2009 г., постигнатата средна аритметична доходност при управление на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е, както следва: универсални пенсионни фондове – 4,6%, професионални пенсионни фондове – 4,2% и доброволни пенсионни фондове – 4,2%. Все пак това е известно преодоляване на натрупаната загуба, но все още, ако се вземе периодът за действие на кризата, не може да се говори за положителни резултати в тази насока.
По отношение на законодателните инициативи, които предвиждаме и които изискват и включват участието на Народното събрание, тоест наистина промените в законите, а не в наредбите, които са актове на комисията, по отношение на пенсионното осигуряване, това е изменението в Кодекса за социално осигуряване, което е много важно от гледна точка осигуряването на подобни инвестиционни възможности.
По отношение на инициативите, които ще предприемем в останалите два сектора ще дам думата на госпожа Агайн да ви запознае с тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което бих искала да направя, е да ви запозная с най-важните решения, които предстои да вземете в следващите няколко месеца или година в областта на ценните книжа и също така застраховането.
В областта на застраховането предстои да бъде взето решение, свързано със статута и регулацията на здравноосигурителните дружества. Комисията за финансов надзор преди няколко месеца внесе проект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането във връзка със Закона за здравното осигуряване, в който е направено предложение всички здравноосигурителни дружества да придобият изцяло статут на застрахователни компании. Това е изключително важна промяна, която много тежко засяга здравноосигурителните дружества, тъй като изцяло ще промени изискванията за тяхната дейност, ще качи бих казала драстично изискванията за капитала им, ще качи много сериозно изискванията за организацията на дейността им и също така голямата полза за потребителите, че ще въведе всички правила и срокове, които се прилагат по отношение на застрахователните компании за изплащането на обезщетения.
Причината за този законопроект е, че според европейските директиви в областта на общото застраховане е предвидено, че здравното застраховане, или както ние го наричаме осигуряване, но разликата е изцяло само лингвистична, представлява застрахователна дейност и следва нашето законодателство в тази област да бъде хармонизирано изцяло с правото на Европейската общност.
Другата голяма тема пак в областта на застраховането е свързана с гражданската отговорност на автомобилите, където към момента не са направени конкретни предложения от страна на комисията за финансов надзор за подобряване на обхвата по застраховката, тъй като всяко ново предложение е свързано с обсъждане на цялостна политика за взаимодействие с работата на Министерството на вътрешните работи и също така с общата правна рамка за санкциониране на лицата, които не са сключили тази застраховка.
Ако трябва да резюмирам, проблемът е, че близо 20% от автомобилите към днешна дата не са застраховани със задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, като критериите на Европейския съюз и на Съвета на бюрата, който е частна организация на автомобилните застрахователи в Европейския съюз и в системата от зелена карта, но се ползва със статут на официална институция пред Европейската комисия, техните изисквания са обхватът да бъде поддържан на равнище от над 10%, незастрахованите да бъдат не повече от 10% от всички регистрирани автомобили. При положение, че към момента незастрахованите автомобили са близо 20%, разбирате, че България в сериозна степен се е отклонила от изискването и е напълно възможно Съветът на бюрата да предприеме и някакви по-негативни действия спрямо България, която има значително по-лоши показатели от всички останали държави членки, включително и от Румъния в това отношение.
Проблемът е, че към момента Министерството на вътрешните работи, което е контролният орган за санкциониране на несключване на застраховката, не разполага с достатъчно ефективни механизми за наказване на този огромен брой от стотици хиляди граждани, които са собственици на автомобили, които не са застраховани. Само проверките на пътя показват, че мерките не са достатъчно ефикасни и обхватът от близо 99%, който беше достигнат в края на 2006 г., когато се направи задължителната пререгистрация на автомобилите, спадна на около 80% към днешна дата. Това е вторият голям проблем.
Само ще маркирам другите важни места, които предстоят в областта на застраховането. Едно от тях е създаването на електронен обмен на информация с Министерството на вътрешните работи за констативните протоколи за пътнотранспортните произшествия, като застрахователите, от една страна, ще предоставят информация за двустранните протоколи, които са подписани и представени пред тях, Министерство на вътрешните работи, от своя страна, за протоколите, които те са изготвили. И също така информация за автомобилите, за които са изплатени тотални щети, като целта на тази информация е да позволи на Министерството на вътрешните работи, а също така и на застрахователите да прекратят тази практика, която съществува и до момента – автомобили, за които е изплатена тотална щета, техният регистрационен номер или рама впоследствие да се използват върху крадени автомобили, което е един от каналите за легализиране и регистриране на крадени автомобили. Към момента тази система все още не функционира, тъй като е необходимо да бъдат предприети определени действия от страна на министъра на вътрешните работи и се надяваме това да се случи в най-скоро време.
В областта на ценните книжа предстои да бъдат предложени на вашето внимание някои сравнително ограничени изменения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които са свързани с регламент във връзка с въвеждането на лицензиране и контрол върху агенциите за кредитен рейтинг, което ще се извършва вече и у нас, както и във връзка със задължителни препоръки за възнагражденията, които се изплащат на директорите от компаниите на финансовия сектор. Знаете дискусията от последната година за това, че бонусите и възнагражденията, които се плащат на директори на предприятия от финансовия сектор не бива да насърчават поемане на неразумен риск и по този начин да се създават опасности за финансовите предприятия и за финансовия сектор като цяло.
Във връзка с това бих поставила на вашето внимание за обмисляне въпроса, който е свързан с делистването на близо 270, а може би и 300 компании, които се търгуват на българската фондова борса. С решение на предишното ръководство на Комисията за финансов надзор са одобрени промени в правилата на българската фондова борса, с които на практика отпада възможността нисколиквидни компании, които до момента са били качени за търговия на неофициалния пазар, да остане там за в бъдеще. Това на практика означава, че тези около 300 компании по изчисление на Българска фондова борса, ще престанат да се търгуват на какъвто и да е регулиран пазар. По-голямата част от тези компании, може би всички, са станали публични в резултат на масовата приватизация, като държавата е предложила публично на българското общество и на техни акции, съответно акционери в тези публични дружества за огромен брой лица, които са получили акциите вследствие на масова приватизация или пък впоследствие със закупени на Българска фондова борса, както и пенсионни фондове, които притежават акции от подобни компании на стойност 10 млн. лв.
Ние постигнахме съгласие с Българската фондова борса за това мярката за делистването на тези компании да бъде отложена с още 3 месеца, които мисля, че изтичат в края на м. септември, след което ще се започне тримесечен срок, в който те ще бъдат обект на наблюдение от страна на Българската фондова борса. И ако в края на периода не отговорят на тези изисквания, ще бъдат делиснати.
Във връзка с това ние смятаме, че е уместно да се обмислят изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в които да се предвиди, че в случай едно такова отпадане от търговия на регулиран пазар мажоритарният акционер все пак носи отговорност към миноритарните акционери и е длъжен да отправи търгово предложение, така че да може акционерите все пак да намерят един нормален изход от своята инвестиция, тъй като в противен случай тези акции най-вероятно ще загубят своята стойност, когато не се търгуват никъде.
Друга сравнително актуална тема е свързана с евентуални изменения на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Вследствие на финансовата криза стана ясно от материали в медиите в последно време стана ясно, че една немалка част от тези дружества изпитват затруднения да разпределят като дивидент 90% от своята печалба, както е предвидена в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Така че вероятно е добре да се обмислят и законодателни промени, с които да се облекчи дейността на тези дружества, тъй като за много кратко време, само за три години от своето съществуване, те успяха да инвестират в българската икономика близо милиард и 600 лв. активи. Смятам, че е важно да бъде указана подкрепа за дейността им в момент, в който пазарът на недвижими имоти очевидно не е от най-лесните.
Това са най-важните изменения, които предстоят. Не на последно място смятам, че може би е време да се помисли за общ преглед и вероятно за нов Закон за публичното предлагане на ценни книжа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси.
Преди да ви дам думата, аз имам няколко въпроса.
Първо, искам да ви попитам тази промяна за статута на здравноосигурителните дружества да станат застрахователни компании, да отговарят на всички изисквания, и разбирам, че идва от Европейския съюз като директива. Но да не стане така, че накрая да останат само две компании? Тоест, колко ще успеят да изпълнят изискванията за по-висок минимален капитал, въобще всички изисквания на които отговарят застрахователните компании. Това е много голям въпрос, който ще дойде до главата на тази комисия и на българския парламент. Тъй като и този пазар все още не е много развит, знаете, че предстои евентуално здравна реформа и ако преди нея се въведе това ваше изискване, което разбирам, че е европейска директива, да не останат две компании или една? Какво е вашето мнение по този въпрос?
Това, което казахте за гражданската отговорност наистина е обезпокоително. По този повод всички си сменихме номерата на автомобилите само и само да отпадне проблемът, но се оказва, че той още съществува.
Имате ли предложения. Колеги, това очевидно е проблем, който трябва да бъде решен, иначе ще има санкции от Европейската комисия, които ще бъдат плащани?
Не разбрах, госпожо Агайн, вярно е, че тези дружества със специално инвестиционна цел са много важни, има около 1,6 млрд. лв. капитал, натрупан там. Казахте, че в условията на кризи не могат да разпределят 90% от печалбата. Това, което ме интересува, е намалява ли тяхната дейност, в смисъл излива ли се масово от този сегмент. Помните, че когато бяха създадени, идеята беше да се насърчи, от една страна, строителството, тъй като една голяма част от тях са в строителството. Знаете сега, че този сектор е в тежко състояние. Дали има бягство от тази форма на бизнес в момента? Това е интересно за комисията.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: По отношение на здравноосигурителните дружества наистина съществува подобен риск и ще се наблюдава подобно поведение най-малкото на окрупняване на част от дружествата. Може би вследствие на тези тежки изисквания някои ще отпаднат от пазара. Проблемът там е, че вече има инициирано запитване от Европейската комисия по този въпрос. Практически на правителството е даден един срок, в който трябва да отговорим какви конкретни действия предвиждат. И тези действия трябва наистина да са целенасочени и да дадат удовлетворителни резултати. За съжаление здравната реформа до голяма степен още не е проведена. Това е една мярка, която може би е изпреварваща спрямо нея, но трябва да бъде взета, поради факта, че е инициирана процедура.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: А кога е срокът, господин Чобанов?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Срокът е два месеца, които започват да текат от 20 август. Примерно, срокът, в който трябва да отговорим какви са конкретните действия, които предприемаме, трябва да са до 20 октомври. И този отговор трябва да е удовлетворителен.
РАЛИЦА АГАЙН: Аз бих искала да прехвърля по въпроса за здравноосигурителните дружества, че в момента занижените изисквания създават рискове за българските потребители, тъй като на практика капиталовите изисквания не са най-важното. Те сами по себе си са много важни, но по-важното е, че в момента в този Закон за здравното осигуряване в частта за доброволното здравно осигуряване, не са предвидени каквито и да е изисквания по отношение на организацията на дейността на здравноосигурителните дружества. Няма изисквания и спрямо тяхната информационна система. Няма изисквания спрямо структурата на дейността им. Няма изисквания за тях как да изплащат обезщетения на здравноосигурените лица, в какви срокове да го правят, колко пъти да изискват документи.
И в резултат на това се стига до абсурдни случаи, които бяха аналогични със застрахователните, преди да бъде въведен Кодексът за застраховането, тъй като уредбата беше абсолютно идентична. Стига се до абсурдни случаи, в които, първо, една компания с 2 млн. лв. капитал и няколко милиона лева премиен приход, се оказват след проверка на комисията, че има неотчетени задължения под най-различна форма и надписвани приходи, които доведоха до отрицателен капитал в размер на 10 млн. лв., многократно над капитала, който е видим за потребителите. В случая тази компания се ползваше с подкрепата на много силни акционери, които незабавно, в рамките на един месец успяха да внесат средствата. Но същото не може да се каже за всички здравноосигурителни дружества, някои акционери от които са физически лица, голям брой физически лица.
Има най-различни случаи по отношение на най-различните здравноосигурителни дружества. Също така има случаи, в които например здравноосигурителните дружества изискват много нови документи още веднъж и още веднъж, така че отлагат плащанията, поставят нереалистични изисквания спрямо документите, които да им бъдат представени. На практика ситуацията е абсолютно аналогична на тази, която я заварих през 2005 г. по отношение на застрахователните компании, където имаше случаи, в които по 3-4 години не са изплащани претенции по неколкостотин лева, да не говорим за големи претенции, които вече са десетки хиляди левове. Така че моето лично мнение, че не бива да се прави значителен компромис с качеството на защита на потребителите в тази област, тъй като това е важен сектор. И за да може да се развива в бъдеще с по-големи темпове е важно потребителите да имат достатъчно високо доверие в тези институции, в здравноосигурителните институции за качеството на услугата, която ще получат.
Ако може да отговори на следващите въпроси, свързани с гражданската отговорност?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Да Ви попитам, госпожо Агайн, казахте, че имате дори внесен законопроект по този повод – в сегашното Народно събрание или в предишното?
РАЛИЦА АГАЙН: Внесен е в Министерството на финансите в началото на 2009 г. Иначе има доклади от страна на Комисията за финансов надзор, които са изпращани отново до Министерство на финансите по този въпрос още през 2007 г., но не е постъпвал в парламента.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Доколкото сме водили неофициални разговори с Министерство на финансите, там самата процедура е задвижена, тоест действа се вече по отговора и основата на отговора ще бъде точно този законопроект. Тоест ще бъде инициирана самата процедура, както е реда да мине през министъра на финансите и оттам нататък, ако се прецени от ръководството на Министерство на финансите този законопроект да бъде предложен на вниманието на правителството и на Народното събрание, то ще бъде направено. Тоест действа се вече по това писмо и се действа с изключително активното участие на Комисията за финансов надзор в целия този процес. Разбира се, ние винаги сме готови с нашите колеги от Министерството на финансите да продължим тази дейност и да огледаме законопроекта и да инициираме следващите стъпки. Разбира се, съобразявайки се с нещата, които си говорим тук, но без да правим някакъв сериозен компромис, както каза госпожа Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: По отношение на Гражданската отговорност на автомобилисти съвсем накратко искам да кажа, че моделът, който среща най-голямо одобрение в Европейската комисия и Съвета на бюрата за санкциониране на неизрядни собственици на автомобили, е автоматично налагане на наказания въз основа на данни от информационна система. У нас вече има такава информационна система. Предстои тя да бъде допълнително подобрена.
Въпросът е доколко може да се намери правен механизъм, при който автоматично, ежедневно или ежеседмично да бъдат начислявани санкции на неизрядните шофьори, които впоследствие те да плащат не само еднократно за това, че през цялата година няма застраховка да плати веднъж 400 или 600 лв., а според периода, в който лицето не е имало застраховка. Така че това е може би най-добрият механизъм, който действа. Първоначално беше въведен в Швеция, впоследствие след положителна санкция от страна на Европейската комисия се възприема и от други държави членки, включително и от нови държави членки. Така че смятаме, че е реалистично и възможно, но това може да стане само по инициатива на Комисията по финансов надзор. Необходимо е съвместно решение с Министерство на вътрешните работи и вероятно Министерство на правосъдието, тъй като ще засяга правен механизъм, който до момента не е действал.
По отношение на дружествата със специална инвестиционна цел, има спад на индексите, но тези дружества претърпяха значително по-малък спад през 2008 г. спрямо „Софикс”. По памет, ако „Софикс” падне в рамките на една година с близо 75%, то индексът на тези дружества пада с четиридесет и няколко процента. Така че те показаха, че са доста по-стабилни от останалите публични дружества, а в момента все още има голям интерес към дружествата със специална инвестиционна цел. Провежда се увеличение на капитала на някои дружества, одобряваме проспекти и доста агресивни инвестиционни програми, които като цяло показват положителен знак за развитието на икономиката, тъй като се вижда, че доверието на инвеститорите не е изчерпано спрямо този тип инвестиции. Вярвам, че този сегмент все още има достатъчно добри перспективи за своето развитие.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Ще си позволя да допълня по отношение на дружествата със специална инвестиционна цел – не трябва да забравяме, че има и такива, които се занимават с вземания и този проблем е още по-актуален в текущата ситуация. Виждаме, че постоянно се влошават и портфейлите на банки, и т.н. Тоест може да се помисли в тази насока има ли необходимост от законодателни промени и как тази част от пазара да бъде раздвижена, тъй като в България едва ли ще стигнем до реализиране на идеята, както е в Германия за Банка на боклуците, тоест на такива замърсени активи, но спокойно тези дружества със специална инвестиционна цел биха могли да бъдат използвани в това отношение. Така че този сегмент и тази част от тях също е много важна в текущата ситуация и ще бъде много полезна от гледна точка подобряване качеството на портфейлите, от гледна точка възможността на подобни дружества, отложено във времето, да изчака подобряване на конюнктурата на страната и във фазата на нарастване на бизнес цикъла вече да могат да получат справедлива цена или цена, която им позволява да реализират и някаква печалба и която ще е доста по-голяма от ситуацията, в която се намираме в момента, ако тези активи биха били реализирани сега на пазара. Така че в това отношение имаме още какво да направим и как да подобрим ситуацията. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие споменахте, че по Вашето предложение дивидентът, който задължително се разпределя, да бъде под 90%. Имате ли конкретно предложение?
РАЛИЦА АГАЙН: Не, това е предложение, което беше направено от управители на дружества със специална инвестиционна цел. Моето мнение по-скоро е, че този процент не бива да се променя, а по-скоро във връзка с финансовата криза, която вярвам, че е моментно състояние, да се даде възможност с решение на общото събрание на акционерите да се отлага плащането на дивидента за определен период.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Във връзка с намерението на министър Дянков и министър Трайков евентуално за предлагане на акции на фондовата борса на енергийните дружества. Всички знаем за положителните ефекти за просрочността на дружествата и за раздвижване на този пазар, така да се каже привличане на инвеститори, дали смятате, че тези положителни ефекти ще са достатъчни, за да компенсират, предвид кризата, евентуалната продажба на по-ниска стойност на тези акции, имат ли въобще някакво становище по въпрос. Благодаря.
РАЛИЦА АГАЙН: Трудно ми е да отговоря на този въпрос еднозначно. Може да се каже, че донякъде и в резултат на кризата голяма част от институционалните инвеститори изтеглиха своите инвестиции на борсата през последната година. Още през 2008 г. бяха затворени голяма част от инвестициите на застрахователи и други инвестиционни участници на пазара, които така или иначе не са задължени по закон да поддържат портфейли на борсата. И в момента тези средства може да се каже, че са свободни, инвестирани в депозити или други ниско рискови активи до изкачване на ситуация, в която на пазара ще бъдат предложени интересни книжа. Така че е напълно възможно, независимо от състоянието на все още продължаващата финансова криза, да има завръщане на средства на българската фондова борса при положение, че са предложени интересни инвестиции, включително и по отношение на енергийните дружества. Така че трудно е да се оцени еднозначно състоянието на пазара в момента.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Освен това може да бъде допълнено, че точно сега ситуацията, която е на криза, не налага да вземаме някакви подобни решения, които изискват все пак някакво технологично време да бъдат осъществени. Тоест намерението да бъдат качени тези акции не значи, че това ще стане още утре. Напротив, тези дружества трябва да изпълнят някакви изисквания, трябва да се мине през съответната процедура. И това отнема време. Това време може би е точно времето, с което разполагаме. И затова комуникацията и на комисията в това отношение е, че сега наистина е моментът да се правят законодателните промени, да се подготвя пазарът точно за фазата на икономически растеж, която се надяваме да настъпи още в края на следващата година или втората половина на следващата година, за която той трябва да е подготвен и точно да може да действа по-ефективно и да може да се възползва от първоначалния импулс, който при малка отворена икономика като България естествено ще дойде отвън. Но пазарът трябва да покаже, че наистина е готов да приеме този импулс, за да може икономическата ситуация да може да се промени относително бързо в положителна посока.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Споменахте за предложения за изменение на възнагражденията на директорите на финансовите институции. Откога евентуално трябва да стане това? Дали ще стане тази година или догодина, защото, след като се ??? и за тази година, вие сами споменахте, че в условията на финансова икономическа криза, на Запад това вече го направиха, дали това изискване е на Европейския съюз или ние сами трябва да се справим с това?
РАЛИЦА АГАЙН: Може да се каже, че това е изискване на Европейския съюз, това са задължителни препоръки от страна на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа, които вече са агенции към Европейската комисия, както каза и господин Чобанов. Така че тези препоръки са задължителни за прилагане от страна на българския регулатор.
Бих искала да уточня, че те не забраняват раздаването на бонуси, тоест не определят размера на възнагражденията, които директорите да получат, но поставят ограничение по отношение структурата на тези възнаграждения, така че чрез възнагражденията да се намали рискът, който един директор би поел за своето предприятие във връзка със заплатата, която ще получи. Тоест, не би следвало размерът на възнагражденията да зависи например само от приходите, които са в рамките на тази година. Той би следвало да е обвързан с размера на печалбата, със стабилността на компанията, така че да се избегнат ситуациите, в които директорите на финансови институции, имайки краткосрочен интерес за тази година да получат хубав бонус, какъвто биха получили, да поемат излишен риск, какъвто случай имахме, и много други компании, които на практика доведоха до фалита на тези дружества.
Целта ни е до края на тази година да бъде приет законопроектът. Той ще бъде приет още през ноември от нас като Комисия за финансов надзор. След това ще бъде внесен за разглеждане. Така че се надявам още преди края на годината да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси? Изказвания? Няма.
Моля, който е за приемането на годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор, годишен финансов отчет на комисията за 2008 г. и отчета за изпълнение на бюджета на комисията за 2008 г., моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Благодаря на нашите гости от Комисията за финансов надзор. Ще се видим отново.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ПРЕЗ 2008 Г.
Господин Николов, заповядайте да представите вашия доклад. Молбата ни е освен представяне на доклада по същество да ни представите и проблемите, които сте имали, ако имате идеи за законодателни промени как по-добре да работи вашата комисия, как да стане по-ефективна – да информирате народните представители, които, променяйки законите, могат да бъдат полезни. Идеята е да има диалог, а не просто представяне на доклада. Въпросът е да бъдем полезни и разговорът да се води по същество. Заповядайте.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове на Икономическата комисия! Благодаря за поканата и за възможността да представя начина, по който работи комисията през 2008 г.
В контекста на това, което предложи господин Димитров, не мога да не започна с това, че предходната година при нас премина под знака на приемането на новия Закон за защита на конкуренцията, който е в сила от м. декември. Веднага трябва да кажа, че с приемането всъщност ние станахме част от европейското семейство по конкуренция. Смело мога да кажа, че европейското законодателство в тази област е 100 процента транспонирана в нашия закон и ние в момента не се различаваме в каквото и да било по основните положения, които характеризират работата и на останалите национални органи по конкуренция в страните - членки на Европейския съюз.
Да ви занимавам с онова, което се промени в резултат на закона не мисля, че е целесъобразно от гледна точка на това, че той влезе в сила през м. декември и ние всъщност едва сега започнахме да работим по него. По-скоро практиката ни за 2008 г., за която е и отчетът ни, премина при условията на стария закон. И всичките ни съображения, които сме имали за това какво пречи на комисията в нейната работа, сме ги извади многократно по повод приемането на новия закон. В резултат на приемането му на този етап по-скоро аз не бих казал, че се нуждаем от някаква нова законодателна промяна, тъй като ние правим първите стъпки сега през 2009 г. в условията на новия закон и както се казва още го опипваме и сравняваме какво е положението, за да мислим за негова промяна на този етап. Така че аз по-скоро ще се спра на онова, което комисията е направила през миналата година, като ще си запазя правото, когато възникнат моменти, които налагат определена законодателна промяна в някаква област, да съм в състояние да ви информират и да направя знак в тази насока, в резултат на което вие вече да предвиди действията, които трябва да се предприемат във връзка с това.
През изминалата година комисията е образувала общо около 900 преписки, ние сме ги посочили точно в отчета, който сме направили – 867, което само по себе си представлява пик в работата на комисията през изминалите години. Това обаче се дължи преди всичко на многото преписки, които имаме в областта на Закона за обществените поръчки, които са най-много от преписките, които гледаме в сравнение със Закона за концесиите и по Закона за защита на конкуренцията. Няма никакво съмнение, че основната дейност на комисията се измерва с това какво тя е направила в областта на антитръстовете. Смело мога да заявя, че през изминалата година ние имахме сериозни постижения в тази област, защото в областта на антитръстовете или го разделим на забранени споразумения, злоупотреби и концентрации, в областта на забранените споразумения ние имаме няколко произнасяния в области, които са много горещи за всички нас като потребители. Решенията ни в тази област на пазара, по отношение на млекопроизводството, хлебопроизводството, производството на птиче месо, яйцата, олиото и растителните продукти бяха много важни, бяха отчетени и в Европейската комисия, бяха подробно описани като решения, които съдържат много сериозно професионално отношение на всички нас и колеги в нашата комисия.
Връщам се назад за доводите, които имахме във връзка с промяна на закона. Трябваше да направим тази промяна колкото се може по-бързо, за да можем да реагираме по по-бърз начин тогава, когато се налага в наличието на определено антиконкурентно поведение на определен пазар комисията да може веднага да действа, а не да чака произнасянето на решението, което впоследствие се обжалва пред тричленен състав на Върховния съд, впоследствие пред петчленен състав. Чак когато то влезе в сила подлежи на определено изпълнение. Сега вече комисията има възможност да налага временни мерки за определени действия, които нарушават конкуренцията – нещо, което е много важно и което нещо ако тогава го имахме като правомощие, може би щяхме да се възползваме от него. Така или иначе в новия закон вече го имаме, може би трябва да се очаква в тази насока комисията да каже своето.
Смело мога да кажа, че и в областта на злоупотреби с господстващо положение имаме също много сериозни произнасяния по отношение на това, че санкционирахме поведение на определени монополисти на пазара и по-скоро дружества с господстващо положение. В тази насока са Международният панаир Пловдив, Кока-кола, ТЕЦ Русе, ТЕЦ София, няколко топлофикации, ЧЕЗ Електроразпределение, ЧЕЗ Електро България и т.н., с които наши решения ми се струва, че ние отговаряхме в максимално бърз и според нас кратък срок на онова, което от страна на тези дружества с господстващо положение нарушаваше конкуренцията на пазара, от една страна, а от друга страна, увреждаше интересите на потребителите. В тази насока ние имаме добра комуникация с Комисията за защита на потребителите по отношение на определени сигнали, които се препращат към нас, и които, от своя страна, служат като основание за самосезиране по подобен тип преписки.
Искам да кажа, че всички тези решения, които сме приели и санкциите, които ние сме наложили, са на базата на самосезиране. Тоест по-скоро инициативата в тази насока е била на комисията.
В областта на концентрациите на стопанска дейност – това са различните сливания, които се правят, мога да кажа смело, че тази година също беше пик в тази насока. Веднага казвам за разлика от това, което в момента се случва на пазарите, може би поради много други съображения – имам предвид кризата, която така или иначе се отчита като обективно обстоятелство, но може би и поради това, че в резултат на законодателна промяна вече не само оборота на участниците в едно сливане е онзи, който е като критерий за това дали това сливане подлежи на уведомяване пред нашата комисия. Беше въведен и втори кумулативен критерий по изричното настояване на Европейската комисия и на бизнеса като цяло – нещо, което ние приехме и отразихме в закона, тоест налице е втори кумулативен критерий, а именно оборот на всяко едно от най-малко две от предприятията, участници в концентрацията на територията на България. Това значително намали възможните уведомления и това, разбира се, се отразява по някакъв начин на преписките, които ние имаме. В крайна сметка комисията сама по себе си трябва да бъде в услуга на бизнеса, а не някаква допълнителна тежка регулация по отношение на бизнеса като цяло. Така че в тази насока ми се струва, че ние и законодателно, а сега вече и практически, отговаряме на този апел.
По отношение на нелоялната конкуренция мога да кажа, че ние минахме през определени дискусии и тя трябва да бъде част от Закона за защита на конкуренцията, дали да не бъде, но така или иначе тя вече е част. Мога да кажа, че там ние забелязваме едно относително спокойствие по отношение на възможни случаи, които разглежда комисията. Очакваме, че в областта на сравнителната и забранената реклама може би ще имаме повече случаи, които ще представляват интерес за работата на комисията. Иначе всички други имитации и т.н., които бяха част от работата ни през 2008 г. се запазват в относителен размер.
Казах, че в този период имаме най-много произнасяния по отношение на жалби по обществени поръчки. Искам да кажа, че за този период от време в дейността на комисията нямаме обществена поръчка, която да е произнесена в извън законово предвидения двумесечен срок. Това е едно много сериозно постижение, защото аз се връщам и по-назад, когато се обсъждаше въпросът кой да гледа обществените поръчки като първа инстанция и си спомням тогава фактическата равносметка, която беше направена, че за период от около две години във всички 120 районни съдилища имаше около 80 постановени решения, а ние за една година имаме около 600 случая за обществени поръчки, които разрешаваме в срок. Това само от гледна точка на бързината, която беше едно от основните съображения, за да може да не се блокира бизнесът и усвояването на средствата с такива процедури и т.н., и т.н.
Всъщност мога да кажа, че това с няколко думи представлява дейността, която комисията направи през 2008 г. Не мога да не кажа, че нашата комисия участва активно в прилагането на правилата по конкуренция в сътрудничество с Европейската комисия. На консултативни съвети ние постоянно изпращаме наши представители. Наши представители бяха водещи по представяне на определени казуси в Европейската комисия. Знакът, който идва от Европейската комисия към дейността на нашата комисия е изключително позитивен и положителен, което според мен е още една характеристика за нивото на работа в Комисията за защита на конкуренцията.
По отношение на обжалванията във ВАС около 90% от решенията, които се обжалват пред Върховния административен съд се потвърждават. Има определена част, която се отменя, но тя по-скоро е много по-малка в сравнение с всичко онова, което Върховният съд счита, че е професионално и законосъобразно извършено от нашата комисия, което, разбира се, пак е някаква оценка за професионализма на работа в нашата комисия. Фактите сочат това.
Всъщност това са основните неща, господин председател, които мога да кажа. Комисията беше страна по договор с ОПАК, по силата на който ние вече направихме нова страница и нов регистър на комисията, където всеки един отвън би могъл по всяко едно време, влизайки регистъра на комисията да види всяка една преписка на какъв етап е и с всички така посочени в тази насока подробности.
Благодаря ви за вниманието. Ако има някакви въпроси, ние сме готови да ви отговорим.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Николов.
Колеги, имате ли въпроси? Заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Господин председател, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с обжалването по Закона за обществените поръчки и искам да чуя вашето становище – считате ли, че и занапред обжалването по Закона за обществените поръчки трябва да бъде при Комисията за защита на конкуренцията? И ако е да или не, какви са вашите мотиви?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Николов.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Как да го кажа, за да звучи много истински, защото действително това, което мисля по този въпрос, ще го изкажа по начина, по който то е в главата ми.
Когато се променя един закон, според мен той се променя поради определени обстоятелства. Ако с промяна на един такъв закон се цели по-голяма бързина в производството, няма да се постигне. Бързината в процеса и в момента е налице. Връщането на тези преписки в съда според мен, аз съм юрист, бил съм адвокат дълги години, ме кара да мисля, че този процес ще се забави. Ако с една такава промяна се мисли, че след това по някакъв начин да се обобщи практиката и тя да стане по-трайна, аз съм песимистично настроен. Защото практиката от един орган винаги е трайна. Докато практиката от 28 административни съдилища, не може някой да ме убеди, че би била по-трайна, отколкото трайната практика на един орган. Ако обаче, от друга страна, трябва да се намери друга работа или повече работа на съдилищата, то тогава най-вероятно ще има успех. Но пак ви уверявам, че комисията работи изключително добре, ние имахме няколко проекта с австрийците, с италианците, направихме проект за повишаване на всичко онова, което комисията прави в тази област. И тя действително го прави много добре и много професионално. Така или иначе втората инстанция след нас е Върховният административен съд. Аз вече казах като статистика, че 90% от решенията се потвърждават от Върховния административен съд. Това само по себе си е критерий за нивото на работа в тази комисия. Екипът на комисията вече три години работи в областта на обществените поръчки, той е изключително добре и професионално подготвен и аз нямам никакви съмнения относно високото ниво на работа в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, това беше много хубав въпрос и нещо, което вълнуваше Четиридесетото Народно събрание. Има ли сме много горещи дебати по това.
Аз, господин Николов, макар и да не съм юрист, винаги съм имал колебание защо направихме тези административни съдилища, ако обжалването ще бъде в Комисията за защита на конкуренцията. Това наистина е въпрос, по който винаги има много за и много против.
Аз виждам, че сте имали 825 жалби по чл. 120 от ЗАП. Няма ли затлачване? Това ни беше страх в миналия парламент – да се затлачи комисията, нямайки капацитет да се справи с голям брой жалби. Това е единият ми въпрос към Вас.
И в едно изказване да Ви задам всички въпроси. Имаше няколко шумни казуса през 2008 г. Единият беше за ЧЕЗ и високата цена за включване, която беше наложена, която предизвика реакции и самосезиране от ваша страна. Искам да Ви попитам след санкциите, които наложихте, тази страна беше ли намалена. И вторият шумен казус беше с „Топлофикация – София”. Тогава и в парламента имаше големи дебати, че заради нередовни платци редовни такива бяха изключени и беше спряно топлоподаването към тях. Вие наложихте санкции, работихте по този казус. Тази зима да очакваме ли отново да бъдете сезирани по същия въпрос? Тоест, доколко случаи във вашата практика и доколко очаквате едни и същи казуси да се повтарят? Но не забравяйте да отговорите малко по-подробно и на първия въпрос – имате ли наистина капацитет да се справите с всички тези жалби, които идват при вас по Закона за обществените поръчки. Или има опасност някъде да настъпи затлачване.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Благодаря за интереса към дейността на нашата комисия, което е показателно, че участваме в общественото пространство като регулатор, каквато е идеята.
По първия въпрос. До момента за тези три години фактът, че няма такова затлачване и, че ако мога да направя едно сравнение за това в какъв срок се гледат жалбите при нас и съответно в какъв срок във Върховния административен съд, при нас те се гледат по-бързо и в предвидения в закона двумесечен срок. Това ме кара да мисля, че нямайки до момента затлачване на преписките и на делата, то най-вероятно не би имало и занапред. Начинът, по който сме организирали работата с работни групи, със становища, работата се следи много прецизно и се наблюдава от съответния докладчик, а всичко това от председателя, в случая от мен, е гаранция, че аз не мога да допусна, че ще се стигне до затлачване.
Три години не са малък период и си спомням, че в началото бизнесът също имаше такива опасения, говорили сме с господин Ганев за това. Питаха „Господин Николов, как ще се справите, вие не знаете, не сте съдии, от какво се нуждаете?” Мисля, че за около 6 7 месеца няма такова становище от страна нито на господин Ганев, нито на господин Колев, които бяха най-активни в тази насока. Така че, когато фактите говорят, аз и да ги убеждавам в нещо друго или в същото, не мисля да го правя, господин председател, защото тригодишният период е показателен за това. Във Върховния съд в момента една такава жалба по ЗОП се гледа в рамките на около четири месеца, при нас се гледа за два месеца.
По отношение на санкциите, които наложихме на ЧЕЗ. Действително много бързо се самосезирахме, откликнахме, наложихме санкции. Но дотолкова, доколкото дело е все още висящо във Върховния административен съд, то трябва да мине и на петчленен състав – тричленен, петчленен, там има експертизи и т.н. Просто не знам кога ще влезе в сила, за да бъде там изпълнително основание за някакво изпълнение, което по някакъв начин да промени дейността на ЧЕЗ. Но ми се струва, че тук, ако някой трябва да вземе преки конкретни мерки и т.н., това по-скоро е ДКЕВР, защото това е секторният регулатор. Ние сме общият икономически регулатор, който налага санкции тогава, когато нещата вече са се обърнали. Докато тук вървим по друга политика. Да не навлизам в тази тематика, защото тя не е моя зона.
По отношение на „Топлофикация” по същия начин – ние ги наказахме, санкционирахме, потвърди го съдът на тричленен състав, обаче в крайна сметка чакаме петчленен състав. Обаче кога ще бъде и как – не мога да кажа.
Това са моите отговори на този етап.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли въпроси?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Бих искал да допълня въпроса на председателя и да се позаинтересувам от още един шумен и доста показен казус, който стана тази година с Асоциацията на търговските банки в България. Първият ми въпрос е беше ли необходима такава показност и това не е ли наливане на масло в огъня на финансовата криза, като поставяне под въпрос коректността на търговските банки? Как се развива този въпрос?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Благодаря за въпросите.
На първия въпрос, ако трябва да кажа какво наложи въобще самосезирането, това бяха поредица от конкретни писма, публикации в много вестници, искания от две асоциации, които твърдяха, че при тях лихвите, които са и по депозити, и по кредити, начините, по които се уреждат отношенията в определените договори, начинът, по който се уеднаквява лихвата по погасявания и редица други неща са еднакви за абсолютно всички банки. И те не виждат критерии, по които банките да се съревновават и конкурират, за да привличат потребителя и да имам интерес аз да отида в банка „Х”, а не в банка „Y”. Това само по себе си беше в продължение на дълъг период от време. Това не беше нещо, случило се за пет, десет, петнадесет дни или месец – месец и половина. Това за нас е някаква лампичка, още повече че миналата година ние бяхме направили един секторен анализ за банкиране на дребно и имахме конкретна престава за много неща, които протичат в банките. Но целта на секторния анализ е по-скоро да разкрие от фактическа страна картината на един пазар, а не да казва дали има нарушение или не.
При самосезирането за мен нямаше съмнение, че на базата на тези сигнали поне нашата комисия, а не само нашата, и Европейската, и другите национални органи, винаги в началото работят на базата на определени съмнения. Никъде няма отнякъде да дойде някакво споразумение между „Х”, „Y” и за това, че са си разпределили пазара, или, че е имало еднакви цени и т.н. Ако такова нещо дойде, няма какво да обсъждаме тогава. Нашето решение ще излезе след един месец. Така че винаги в началото е съмнението.
Уверявам ви, че съмнението в този случай беше налице.
Сега вие ме питате защо по този начин. Как да ви кажа? Малко или повече това е законодателно предвиден начин. Малко или повече, поне така пише, това са указанията и така е винаги, когато ходим в Европейската комисия на определени инструктажи е „а-то” и „b-то” на картелите – как се разкриват картелни споразумения – да изненадаш хората, които според нас евентуално са участници в такова споразумение. Повярвайте ми, когато ние искахме определени документи по повод на секторния анализ от съответните банки, не казвам, че не сме ги получавали, но ние ги получавахме след месец, месец и половина. Те сигурно имат много друга работа. Да питам определени участници на един пазар, които са под подозрение за това, че са в картелно споразумение: „Я ни дайте някакви документи за това дали всъщност имате някакво споразумение за цени” ми се струва неудачно.
Искам да ви кажа, че всеки един картел, който сме разкрили до момента, е на базата на този неспецифичен начин на събиране на доказателства чрез претърсване. Имахме опити, когато се самосезирахме и не правехме такива претърсвания, но нищо не намирахме. Това съответно води до извода, че не е налице картел. А ние го усещаме. Ние виждаме, че най-вероятно става нещо подобно. Както сигурно и тук има някои съмнения за определена съгласувателна политика между определени участници.
Това е начинът, уважаеми дами и господа народни представители. Уверявам ви – картел без претърсване не се разкрива. Веднага искам да кажа, че една седмица след нас се направи подобно претърсване в осем банки в Италия. Италианският орган по конкуренция претърси няколко банки, включително „Уникредит”, включително „Дойче банк” и т.н. Не е нещо, което ние тук като нова членка правим, за да правим някаква показност. Това е начинът. Аз не казвам, че е налице картел, не казвам, че ще открием нещо, но, ако не направим това, винаги ще има съмнение за непрофесионално отношение към задълженията, които са ни по закон.
Това бяха основанията ни и това сме направили до момента. Казвам за конкретен резултат, който да ни позволи или да приемем, че не са налице доказателства и приключваме случая.
Ако има конкретни въпрос, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли други въпроси?
Имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Моите въпроси са във връзка със Закона за обществените поръчки. Знаете, че Законът за обществените поръчки в този му вид е голяма люпилня за корупция. Интересува ме има ли някакъв вътрешен самоконтрол в тази връзка, защото, съгласете се, аз, вместо да корумпирам десет възложителя, бих корумпирал вас и вие да ми решите повечето въпроси в този вид. Как си обяснявате, примерно, фактът, че Комисията за защита на конкуренцията, позволява на конкурентни фирми да си преглеждат абсолютно цялата документация и да имат информация за конкурентните фирми.
Понеже вие се занимавате с този закон в детайли, имате ли някакви предложения за изменението на закона, така че той де факто да бъде повече обективен.
Интересува ме също така във връзка с предварителното изпълнение, всяка една фирма внася такса, за да спре предварителното изпълнение, както е в закона и аз бих казал, че вие доста субективно можете да поднесете кога да се спре едно предварително изпълнение или кога да продължи.
И още един въпрос – знаете ли колко процента от всички казуси, които са минали през вас по Закона за обществените поръчки, са в полза на възложителя?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Предварително се извинявам, ако не съм достатъчно изчерпателен по всичко онова, което поставихте.
По отношение на това как се борим с корупцията – борим се така, както всички останали, както цялата държава го прави. Ние имаме телефон, на който могат да идват сигнали в самата комисия, има специална кутия, където се изпраща информация за всички тези неща. Имаме човек, това го знае цялата общественост, то е качено на нашия сайт, където се подават определени сигнали за подобно нещо.
Това е вярно, Вие сте прав, че един човек сигурно се корумпира по-лесно, отколкото 20, обаче в крайна сметка невинаги това е вярно. Аз не приемам, че Вие твърдите подобно нещо за някои от присъстващите нас тук, обаче искам да ви кажа, че всичко опира до това какво е отношението, което има всеки един, включително и аз, към работата, която извършвам. От друга страна, като си помисля това, което казах преди малко, че в крайна сметка зад над винаги е Върховният административен съд и като виждам каква е практиката, която има по нашите решения, това по-скоро ме кара да мисля, че този елемент, наречен корупция, или това отношение, по-скоро не съществува в нашата комисия. И не виждам данни, нямам някаква конкретна информация по определена обществена поръчка, която е била предмет на обжалване при нас, да е имало съмнение или сигнали за корумпираност на този или онзи. Така че на този етап аз нямам такива сигнали, нямам такива съмнения и не мисля, че има нещо в тази насока. Ако имате някаква конкретна информация, аз бих бил много благодарен да я получа и ви уверявам, че ще направим необходимото във всеки един момент.
Що се отнася до спирането на обществените поръчки, нещо, което е много важно, аз пак ще се върна на старата практика. Вие знаете, че когато беше старият закон, жалбата имаше суспензивен ефект. Това значи, че веднага спираше процесът. Целият бизнес пищеше от това нещо, защото имаше така наречените формални играч, които играеха в една обществена поръчка, за да подаде жалба, да стопира и да иска съответно от другите участници нещо, за да си я оттегли. Според мен визията на новия закон беше, че по-скоро не бива да се спират обществените поръчки. Защото, ако идеята на законодателя е била да се спират, той щеше да остави суспензивния ефект на жалбата. И ако нашата комисия по-скоро изпълняваше жалбата по стария закон, то не виждам някаква законодателна промяна. Идеята беше да се помага на бизнеса и на възложителя при усвояването на средствата. Още повече, че в 2006 г., когато правихме закона, идеята беше какви и колко много средства предстои да се усвояват по европейските програми и т.н. Самият факт, че в момента по този показател не зная къде точно сме, но не сме в горната си скала, а сме някъде по средата, ме кара да мисля, че трябва да постигаме всичко в рамките на закона, което да ни даде възможност да усвояваме европейските пари. И не само европейските.
Така че спирането на всяка една процедура по повод на жалбата от нашата комисия, според нямаше да промени фактически нещата.
Така че практиката на нашата комисия е да спираме само при очевидни, очевадни нарушения, които виждаш още с жалбата. Защото, повярвайте ми, като дойде жалбата и аз в 7-дневен срок трябва да се произнеса по нея за това дали да я спрем или не, ние нямаме цялата документация. Тя идва след 15 дни. Или в най-добрия случай идва в рамките на около седмица. Както е казал и Върховният съд, нарушението само по себе си не е основание за спиране. По-скоро основание за спиране е това дали чрез или не със спирането би се засегнал и нарушил държавният интерес от провеждането на тази процедура.
Вярно е, Вие сте прав, ние не спираме, но го спираме само тогава, когато по самата жалба или има някаква предварителна информация по повод на изпратени други сигнали, че тук действително става въпрос за тежко нарушение. Констатирано е, видимо е, очевидно е. В други случаи по-скоро не спираме и ми се струва, че това е по-правилната позиция.
В отчетния период сме се произнесли по същество по 425 преписки. Оставили сме жалби „без уважение”, поради липса на нарушение по 290 преписки и съответно в другите случаи сме установили незаконосъобразност или незаконосъобразни действия. Това е в 85 решения. Казвам ви това само като статистика. Уверявам ви, тя е правилна, защото ние сме го правили на базата на конкретна справка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз имах предвид за възложителите, в смисъл в полза на възложителите дали имате някаква статистика.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Повече оставяме жалбите „без уважение”, което означава, че индиректно потвърждаваме решенията на възложителите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Другото е предоставянето на информация на конкурентите в смисъл обжалване на конкретна обществена поръчка, която не е толкова важна за мен и се запознаваш с абсолютно цялата документация на конкурента. Вие предоставяте тази възможност, разбира се, да се запознае, но дали това не е противоречие на конкуренцията.
ПЕТКО НИКОЛОВ: И законът ни задължава да представяме информацията, който дойдат и се запознават по преписката. Но, уверявам ви, ако всяка една компания е засекретила част от информацията като фирмена тайна, ние сме длъжни тогава да я поставяме в определена папка, която не се връчва на другата страна, тя остава тайна за страната.Другата документация, която не е засекретена, законът ни задължава да я показваме на участниците в процедурата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И имате ли някакви предложения за изменение на Закона за обществените поръчки, така че да се избегнат корупционни практики? Защото сега не е тайна, че възложителят, реално погледнато, с тези мерки избира само изпълнителите?
ПЕТКО НИКОЛОВ: Не ми се иска в момента да отговарям на прима виста, защото мога да изпадна в някаква ситуация да не направя толкова професионални предложения. Но, уверявам ви, винаги, когато е ставало въпрос за промяна на Закона за обществените поръчки, нашата комисия е давала предложения, които впоследствие те били приемани. Не зная дали законът е на етап обсъждане, поне при нас не е дошло нищо в момента, за да дадем официално становището си, но, ако дойде, ще го направим струва ми се много удачно. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Считайте, господин Николов, че се присъединявам към колегата, че към Вас има искане от тази комисия, ще го изпратим и като официално писмо въз основа на нашата практика, ако имате предложения за подобряване на Закона за обществените поръчки от гледна точка на премахване на възможности за корупционни практики, да ги изпратите до тази комисия. Съгласен съм с колегата, че това е важен въпрос. Ние ще работим по него. Сега е началото на 41-то Народно събрание и след като съберем мнения ще пристъпим към промяна на закона.
Колеги, имате ли други въпроси?
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Да се добави и Законът за концесиите. Там има конфликтни неща, с които сега няма да занимавам комисията.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Добре, ще го направим. Приемам предложението и обещавам, че ще го направим. Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние ще пратим и официално писмо от името на комисията до Вас по този повод за двата закона.
Аз имам един въпрос, господин Николов, който касае пак един интересен публичен казус. В общественото мнение всички знаем, че имаше обвинения, че свързани лица придобиват редица медии в България. Гледайки самата преса беше споменавано името на госпожа Ирен Кръстева. Искам да Ви попитам дали има проверка от Ваша страна за придобиване на монополно положение в медийния пазар по този повод и доколко всички тези сигнали, които ги има, са основателни, дали сте разглеждали този въпрос, той е интересен.
ПЕТКО НИКОЛОВ: Официално писмо до нас или сигнал в тази насока, господин председател, до този момент не сме имали. Ние сме се произнасяли по няколко искания на тази група по повод на определени придобивания. Сега последното беше за телевизията Би Би Ти, преди това беше за един местен вестник „Куриер” или „Експрес”. Така че по повод на тези две конкретни придобивания ние сме постановили решение. Но като цяло да сме организирали, образували производство по този повод, не сме го направили.
Веднага обаче искам да кажа нещо, което само по себе си трябва да е ясно – придобиването на господстващо положение на един пазар не представлява нарушение на нашия закон. Нарушение на нашия закон представлява тогава, когато имаш такова господстващо положение и ти злоупотребяваш с него, в резултат на това се уврежда конкуренцията на този пазар.
Ако получим конкретен сигнал в насока на това, че, примерно, е направено определено сливане, което не е било нотифицирано пред нас, това вече е конкретно основание ние да се самосезираме и да налагаме определена санкция, включително и да преценяваме целесъобразността на това сливане, дали отговаря на определените изисквания. Имаме възможност по новия закон, разбира се, да постановим възстановяване на положението, тоест да се премине към ситуация, в която това сливане да се обяви за незаконосъобразно, макар че това не е точната дума.
На този етап мога да кажа само това по Вашия въпрос. Ако има друга информация или конкретика, ще направим необходимото.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте.
АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз предлагам да приемем отчета на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като считам, че той обективно и реално отразява дейността на комисията. Бих искал да кажа няколко неща по Закона за обществените поръчки, тъй като той днес стана основна тема в нашата дискусия.
Колеги, мисля, че ние не бива да даваме повод и да говорим, че Законът за обществените поръчки създава корупционни практики. Аз твърдя, а и вие самите можете да се убедите, че нашият Закон за обществените поръчки е напълно синхронизиран с европейското законодателство. Трябва да ви кажа, че той дори е по-рестриктивен от законите в другите европейски страни. Проблемът при нас е в прилагането на закона. И по-точно възложителите и условията, които се поставят по отделните обществени поръчки. Нека да си кажем това. Не самият закон – самият закон не създава корупционни практики. Ние трябва да мислим в тази посока.
Господин Димитров знае много добре, че в края на миналата година бяха направени промени в закона, предвид всичко, свързано с обществените поръчки по усвояване на европейските фондове. Мисля, че има нова директива, която също ни задължава да направим промени, така че трябва да помислим в тази посока. Но законът сам по себе си наистина не създава корупционна практика.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съгласен съм с това, че самият закон не създава условия за корупционни практики, но позволява да се създават критерии, които позволяват това. Следователно самият закон не е изчистил всички казуси и не е предвидил всички възможности. Даже бих казал, че в голямата си част не ги е предвидил, не само в малка част. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения? Няма.
Тогава ще подложа доклада на гласуване.
Колеги, който е за приемането на доклада, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Докладът е приет.
Благодаря на нашите гости, ще отправим към вас това писмо с молба за препоръки и по двата закона.

Колеги, преминаваме към точка - РАЗНИ.
Тук искам да ви обърна внимание на следния въпрос. Материалите, които разглеждаме, са стотици страници. Избрахме практиката да ви ги пращаме по имейла. Това добра работа ли ви върши, да имате други желания? Ако ги разпространяваме, наистина трябва да изсечем една малка горичка. Така че кажете какви са вашите предпочитания и да изчистим този въпрос.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз специално за себе си ще настоявам материалите също да ги имам в писмен вид. Това е за мен, не зная за колегите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Народното събрание има съвременна печатна база. Иначе всеки един от нас трябва да ги разпечатва на обикновен принтер. Направете сметка колко принтера ще съсипем за кратко време и колко струва хартията.
Това с гората звучи много хубаво, но не е така. А тук ние решаваме проблеми, които могат да нанесат евентуално много по-голяма вреда, ако ние не сме добре подготвени. Това за гората е малко популистко. Нека да не използваме повече такива прийоми.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има ли други мнения?
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Доволен съм от това, че ги получаваме по имейл, това не пречи. Мисля, че не всеки има бележки по всяка една страница. Така че, ако някой има бележки по даден въпрос или изречение, може да си маркира и да си разпечати една или десет страници. Това, първо.
В интерес на точността, единият от докладите сме получили вчера, не на 3 септември. Казвам това, за да бъдем точни и коректни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Бил е върнат имейлът и е бил пуснат отново, затова се е случило.
Има ли други мнения по темата? Нека да изчистим този въпрос, за да може това да улесни нашата бъдеща работа.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Димитров, проблемът не е личностен, проблемът не са горите, проблемът е на друго място. Ние, народните представители, ако искаме да сме полезни на обществото и на себе си, по неписани закони, поне откакто съществува Народното събрание, няма документ, който да не е даден на народен представител в писмена форма. Дали ще бъде даден сутринта оттам, където получавате материалите, или от комисията, този материал ние трябва да го получим в писмен вид, за да може човек да седне, да работи, да прегледа, да задраска, да отметне, да пише някои предложения.
Освен това не е излишно и по имейла да дойдат съответните материали. Това може да предостави на нашите експерти да се запознаят с мейла, да ни дадат някои съвети. Но непременно, колеги, през цялото време искайте да имаме тези материали в писмен вид, за да сме наясно как ще влезем ние утре-другиден в залата. Ако имате този материал и искате да влезете с него в залата – с лаптоп ли ще влезете, с лаптопа ли ще излезете на трибуната? Несериозно е. Има някои неща, които председателят трябва днес да ги поставя на въпрос, да си изпълни задълженията и да осигури на всеки член на комисията съответните материали, за да можем да бъдем подготвени.
Аз преди малко казах и пак ще кажа – оставете популизма. Най-добре е, когато комисията работи със съответните материали – точни, ясни, разписани, написани и прочетени. Всичко друго е в сферата на популизма.
И затова аз, господин председател, ще приема това, което реши комисията. Аз мога да отворя имейла си, мога да принтирам, мога да си го изкарам, мога да го чета. Но затова е създаден Вашият екип в Народното събрание, за да улесни народните представители с всичко онова, което ние поотделно трябва да направим. Моите уважения към Вашия екип, но нека те да бъдат така добри и да приемем моето предложение всеки материал да бъде раздаден. Ако Вие решите нещо друго, за мен ще е приемливо. Както реши мнозинството, така ще бъде. Но няма да е полезно. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай.
Колеги, в предишното Народно събрание – Четиридесетото, в тази комисия не е имало такава практика. Когато колегата на господин Аталай – господин Цонев е бил председател, не са били раздавани материалите на първо четене. Консултирайте се помежду си, за да установите този факт, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Йордан Цонев не е Народното събрание.
Така че аз, колеги, ви предлагам да направя една малка социология – вие да кажете какви са вашите предпочитания и този въпрос да бъде решен веднъж завинаги. Нека обаче да направим разграничението между материали за първо четене, за които става въпрос, тъй като, когато става въпрос за второ четене, те винаги ще ви бъдат раздавани, тъй като вие трябва оперативно да гледате конкретни текстове и конкретни изменения. Няма как да е друго яче.
Така че дайте да направим една социология, искам да чуя повече мнения. Предлагам всеки да каже какво предпочита, за да е ясно, да решим този въпрос и да приключим.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Аз предпочитам да имам и на хартиен носител.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: Аз съм на мнение, че е по-логично на първо четене да се правят отметки, така че аз бих искал да ги имам на хартия.
ИВАН БОЖИЛОВ: Подкрепям и аз направеното предложение.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз също казах своето мнение – по-полезно е да го имаме и по двата начина – и на имейл.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, колеги, обединяваме се, че ще изпращаме материалите по имейла и, колкото и да са обемисти, ги изпращаме и на хартия. Добре, минималният срок да бъде един по-рано. Колкото по-рано, толкова по-добре.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Колегите може би ще ме подкрепят, когато са по-обемисти да ги оставяте в парламентарната стая.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре.
Има ли други въпроси в тази точка, колеги? Няма.
Благодаря ви.
Няма постъпили нови законопроекти към момента към нашата комисия. Ще очакваме да видим до края на седмицата какво ще ни предостави Министерския съвет за работа през следващата седмица.
Благодаря ви за участието и успешна седмица на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мартин Димитров