1. Обсъждане и приемане на законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15 от 11.09.2009 г., внесен от Министерския съвет, за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори на Европейската инвестиционна банка като управител, № 902-02-7 от 25.09.2009 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето – Приложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, № 902-00-13 от 18.09.2009 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести на малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО и на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-23 от 18.09.2009 г.
5. Разни:

---

П Р О Т О К О Л
№ 7


На 7 октомври 2009 година се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15 от 11.09.2009 г., внесен от Министерския съвет, за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори на Европейската инвестиционна банка като управител, № 902-02-7 от 25.09.2009 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето – Приложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, № 902-00-13 от 18.09.2009 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести на малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО и на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-23 от 18.09.2009 г.
5. Разни:
- Определение на Конституционния съд от 29.09.2009 г., получено на 01.10.2009 г. с приложено искане на главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 12/2009 г., за установяване на противоконституционността на чл. 2 от Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн. ДВ, бр. 82/1991 г.; изм. ДВ, бр. 44/2009 г.); на § 7, ал. 3; на § 10; на § 11, ал. 3 и на § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн. ДВ, бр. 100/2008 г.; изм. ДВ, бр. 44/2009 г.) – дали да се изготви становище.

На заседанието присъстваха: Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Заседанието беше открито в 14,10 часа и ръководено от Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическата политика.


* * *
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроекта за изменение на Закона за електронната търговия, № 902-01-15 от 11.09.2009 г., внесен от Министерския съвет, за второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за установяване на правила за приложение на Доверителния фонд между Европейската комисия от името на Европейската общност и Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Финландия и Кралство Швеция като донори на Европейската инвестиционна банка като управител, № 902-02-7 от 25.09.2009 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Законодателни инициативи във връзка с пакета за финансовите пазари на бъдещето – Приложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, № 902-00-13 от 18.09.2009 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложение за Директива за намаляване на счетоводните тежести на малкия бизнес – Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 78/660/ЕИО и на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите, № 902-00-23 от 18.09.2009 г.
5. Разни:
- Определение на Конституционния съд от 29.09.2009 г., получено на 01.10.2009 г. с приложено искане на главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 12/2009 г., за установяване на противоконституционността на чл. 2 от Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн. ДВ, бр. 82/1991 г.; изм. ДВ, бр. 44/2009 г.); на § 7, ал. 3; на § 10; на § 11, ал. 3 и на § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн. ДВ, бр. 100/2008 г.; изм. ДВ, бр. 44/2009 г.) – дали да се изготви становище.
Ще ви разкажа детайлите по тази точка, но тук трябва да вземем решение дали излизаме със становище или не.
Колеги, по дневния ред имате ли предложения?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин председателю, колеги! Понеже Вие не бяхте в залата, искам да ви кажа ,че втора точка вече е гласувана на две четения в Народното събрание днес, така че предлагам да отпадне.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпреки че днес мина в залата, колеги, е логично да бъде представена и да бъдат запознати депутатите накратко. Това се прави заради комисията, ако смятате, че има такава необходимост. Може да отпадне втора точка при това положение. Идеята беше, ако имате въпроси към вносителите, които ще бъде тук и не е отговорено на тях. Затова се прави. Ако смятате, че няма въпроси, с общо съгласие ще отпадне точка 2.
Нека да гласуваме отделно отпадането на точка 2. Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От немалкия ми опит в парламента никога тези рамкови позиции на Министерския съвет не са обсъждани от комисията на парламента. В момента ние играем ролята на работен орган на Министерския съвет, което разбирате, че е абсурдно и унизително за нас като комисия. Защо го правим, какъв е смисълът на тази практика? Не може да минава през комисия на парламента. Ако това е обществено обсъждане, то ще бъде от друг характер, но не може да има специално заседание за това. Защо го правим не ми е ясно.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът Ви е логичен и важен. Става въпрос за следното нещо – ще дам думата и на представителя на Правната дирекция.
Първо, има искане към нашата комисия за становище.
Второ. Знаете, че националните парламенти получиха повече правомощия в законодателния процес в целия Европейски съюз. Тези правомощия са свързани именно тези проектодирективи да бъдат гледани предварително от националните парламенти, да бъдат изготвени становища, мнения, това да служи като информация за целия законодателен процес, който тече в Европейския съюз. Помните, че и България искаше тези правомощия. Сега ги получихме. И не е логично да не участваме в този процес.
Нека госпожа Ценова, която е от Правната дирекция, да внесе допълнителна яснота по Вашия въпрос.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Разглежда се в две точки Годишната работна програма, която е в изпълнение на Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където от 2007 година е тази процедура, за да се осъществява наблюдение и контрол върху позицията на правителството по определени, предварително избрани от народното събрание проектоактове.
И да допълня господин Димитров. Във връзка с влизането в сила на Договора от Лисабон, както всички знаете, това е много предстоящо, има специални два протокола – Едно и Две, където ролята на националните парламенти се засилва. И дори ще се засили и необходимостта от гледането на повече такива проектоактове за произнасяне относно спазване на принципите за субсидиарност и пропорционалност при изработването на проектоактовете.
Към господин Петър Димитров. Вие сте прав, господин Димитров. Това възникна след като Вие станахте министър на икономиката и затова нямате тези спомени ,че са се разглеждали такива проектоактове в комисиите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Много Ви благодаря, че повдигнахте въпроса, тъй като вероятно и други колеги имат тези питания.
Искам да ви обърна, колеги, внимание специално на т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание, което касае годишните счетоводни отчети. Това е тема, по която работихме и в миналия парламент. Става въпрос за облекчаване на микропредприятията по счетоводна отчетност. Ще бъде много интересно днес представителите на правителството каква позиция ще заемат и дали това ще се случи в България и до каква степен. Така че наистина тематиката е важна.
Гласувахме програмата.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:

ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ, № 902-01-15 ОТ 11.09.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Наши гости по тази точка са:
Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”.
Това е второ четене на законопроекта, колеги. Гледаме го текст по текст. Те са само няколко текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Тук въпроси нямате. Нека да минем към гласуване.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се наименованието на закона да бъде „Закон за изменение на Закона за електронната търговия”.
По § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма изменения, няма предложения между първо и второ четене.
Който е съгласен да приемем § 1, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Заключителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 2: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това се приема целия Закон за изменение на Закона за електронната търговия.
Господин Русинов, имате ли нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря на комисията и ви пожелавам спорна и успешна работа.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Втора точка отпадна от нашия дневен ред.
Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 2 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2009 Г.) – ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПАКЕТА ЗА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ НА БЪДЕЩЕТО – ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВИ 2006/48/ЕО И 2006/49/ЕО ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЪРГОВСКИТЕ ПОРТФЕЙЛИ И ЗА ПРЕСЕКЮРИТИЗАЦИЯ И НА НАДЗОРНИЯ ПРЕГЛЕД НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА, № 902-00-13 ОТ 18.09.2009 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват от Министерството на финансите:
Милена Бойкова – директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерството на финансите
Снежанка Колева – държавен експерт, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерството на финансите
Атанас Иванов – отдел „Надзорни регулации и управление на Риска” от Българската народна банка
Димитър Войнов – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика”
Петя Копчета – старши експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
Почти цялото министерство ни е на гости днес. Благодаря за присъствието. Но следващия път, колеги, поне заместник-министър да присъства. За днес правим изключение, знам, че са заети – в чужбина, пишат бюджет и т.н.
Имате думата да представите точка втора.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Уважаеми господин Председател, благодаря Ви за дадената ми възможност да представим хода на дискусиите по директивите за капиталовите изисквания.
Дами и господа народни представители, съвсем накратко, без да ви губим времето, бихме искали да се спрем на основните моменти в европейското законодателство, които касаят капиталовите изисквания по отношение на търговските банки.
Тези изменения като цяло са насочени към оптимизиране на рамката на директивата, което се очаква да доведе до едни по-ефективни стимули и практики за управлението на риска, по-адекватни и по-високи изисквания към капитала на банката и управлението на риска, правилата за оповестяване на рисковите експозиции на банките към участниците на пазара.
Също така се цели да се гарантират едни високи нива на ефективност на регулирането на банките и капитала в Европейския съюз, извършвано по силата на Директивата за капиталовите изисквания, както и подобряване на процикличните въздействия върху реалната икономика, но, разбира се, това да не е в ущърб на конкурентната позиция на банковия сектор в Европейския съюз.
Предлаганите предложения са в следните основни направления:
Първият от тях е по отношение на търговските портфейли на банките;
Вторият е по отношение на преквалификацията;
Третият е по отношение на оповестяване на рисковете, свързани със пресекюризацията;
Четвъртият касае надзорния преглед на политиката за определяне на възнагражденията, един особено чувствителен елемент на новото законодателство.
Ще коментирам буквално в резюме всеки един поотделно от тези акценти.
Търговските портфейли. По отношение на капиталовите изисквания към тях ще бъдат въведени изменения, които се изразяват най-общо в добавянето на обикновената стойност под риск на допълнителен капиталов буфер, който на практика се определя на базата на стойността под риск в условията на стрес. Разбираема промяна при настоящите условия.
Вторият от тях касае разширяването на съществуващото покритие за риск от неизпълнение в търговския портфейл, което на практика се налага и компенсира загуби, при които промяната на вероятността за изпълнение не е от емитента. Случаите се квалифицират например като понижение на кредитния рейтинг на емитентите и т.н.
Третото нововъведение е определянето на покритието на секюритизирани позиции в търговския портфейл на базата на обикновено претегляне на риска, което вече съществува за банковия портфейл, като се отчита това, че сътрудници се съобразяват с методиката на моделиране преди всичко към настоящия момент. Капиталовите изисквания за пресекюритизираните позиции като цяло ще бъдат повишени, в съответствие с подхода, който е развит в Базелския комитет с пряка оценка на кредитния рейтинг.
На пресекюритизирани позиции ще бъде дадено едно по-голямо тегло, отколкото не секюритизираните позиции, като тези по-високи тегла ще бъдат определяни в контекста на тяхното съответствие с по-големия риск от неочаквани загуби от обезценка на активите.
Третият елемент, който искам да коментираме, е оповестяването на рисковете, свързани със секюритизацията. Тези изисквания по оповестяване са в съответствие с международните стандарти.
Предвиждаме същите те да бъдат предвидени в редица области, като например секюритизирани позиции в търговския портфейл и спонсориране на задбалансови кредити със социална цел.
Тези промени се очаква да подобрят осведомеността на инвеститорите относно рисковия профил на банката и да определена степен да подсилят банковите стимули за управление на този риск, което на практика ще позволи на участниците в пазара да упражнят един натиск.
Четвъртият, последен елемент, на който искам да се спра, е надзорният преглед на политиките за определяне на възнагражденията. Като цяло се въвежда едно обвързващо задължение за кредитните институции и инвестиционните дружества да приемат и прилагат политики и практики за определяне на възнагражденията, които обаче да съответстват преди всичко на ефективното управление на риска.
Всички национални надзорни органи ще могат да налагат както финансови, така и нефинансови наказания за дружества, които не са в състояние да докажат, че спазват тези принципи по начин, който е подходящ за тяхната вътрешна структура и индивидуален бизнес-модел.
Какво се очаква да се получи вследствие на тези промени.
Очаква се те да влязат най-рано до края на 2010 година. Те са тясно взаимносвързани с други разпоредби на Директивата за капиталовите изисквания, които вече са в действие от 2007 – 2008 година и които ще влязат в сила след тези последни промени на директивата, които са приети през 2009 година.
Като цяло всички държави – членки на Европейския съюз, в значителна степен подкрепят предложението на Европейската комисия за тази директива. Разбира се, позицията на Република България е също подкрепяща.
Тези предложения са наложителни и преди всичко са в отговор на финансовата криза и до известна степен целят да укрепят рамката на директивата за капиталовите изисквания, което очакваме, че ще доведе до по-ефективни стимули и практики за управление както на риска, така и на по-адекватни изисквания за капитала на банките.
Не на последно място, това засилено оповестяване на рисковите експозиции на банките сред участниците на пазара и, разбира се, по-открит начин за оповестяване и формиране на възнагражденията за банковия сектор.
Това е съвсем в резюме. Ако има някакви индивидуални въпроси, ние сме на ваше разположение.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за много добре структурираната презентация. Колеги, сега е моментът за въпроси.
Аз имам въпрос към Вас. Това ще доведе ли до повишаване на лихвените проценти? Има ли анализ на тази работна група при допълнителните изисквания, които се налагат на банковата система на търговските банки ще се стигне ли до по-високи лихви?
МИЛЕНА БОЙКОВА: Предлагам да отговори колегата от Българска народна банка.
АТАНАС ИВАНОВ: Основната част от изискванията, които се предлагат, засягат продукти, които не са разпространени в България. България няма съществено присъствие на секюритизация. За пресекюритизация не ни е известно. Търговските портфейли на българските банки са много малки или никакви.
Така че единствено може да има някакво пряко влияние по отношение на надзорния преглед на политиките за определяне на възнагражденията в банките. Но и там отношението е много опосредствено, тъй като не би имало чак толкова директен ефект върху България. Защото вариантът, в който банката може да вземе решение, с което силно да промени рисковия профил и така да повлияе на бъдещите печалби и загуби, пак е свързано с търговския портфейл.
Идеята е, че обикновено мениджърите на банките са като купувачи на опция. От техните решения в момента банките печелят бързо, понеже те получават големи премии. Ако банката загуби, те не плащат загубите от собствения си джоб.
Така че като цяло наистина тези неща са много важни. Но ако трябва с едно изречение да се опише целия обем предложени промени, те са предимно тангентирани към особеностите на европейската банкова система, които не са характерни за България.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за тези уточнения.
Колеги, има ли въпроси? Изказвания? – Няма.
Тогава да приемем позицията. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 4 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2009 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ТЕЖЕСТИ НА МАЛКИЯ БИЗНЕС – ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВА 78/660/ЕИО И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ГОДИШНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ НА НЯКОИ ВИДОВЕ ДРУЖЕСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МИКРОСУБЕКТИТЕ, № 902-00-23 ОТ 18.09.2009 Г.
Присъства същият състав:
От Министерството на финансите
Милена Бойкова – директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерството на финансите
Снежанка Колева – държавен експерт, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” към Министерството на финансите
Атанас Иванов – отдел „Надзорни регулации и управление на Риска” от Българската народна банка
Димитър Войнов – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика”
Петя Копчета – старши експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
Само имам молба към вас. Понеже съм запознат много добре със следващия въпрос и ми беше обърнато внимание от експертите, доколко смятате да предприемете намаляване на счетоводните изисквания към микропредприятията в България? Имаме нужна като Икономическа комисия от един много конкретен и ясен отговор. Ако имате такъв план, кога планирате и какво да свършите конкретно? Тоест, по месеци, по години, какви действия смятате да предприемете? Тъй като намаляването на бюрокрацията е основна политика на Европейския съюз, тя трябва да бъде основна политика и на България.
Това е една от много важните директиви на Европейската комисия. И аз се питам какво конкретно ще свършим в България по този повод. Това наистина трябва да го знае комисията.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! наистина въпросът, който поставяте, е доста съществен, важен и като цяло ще засегне и като цяло ще засегне един немалък кръг от предприятия.
Преди ние да развием нашата позиция по отношение на облекчаването на счетоводството, искам да запознаем в общи линии какви са възможностите, за да имате представа за какво става въпрос.
В момента финансовата отчетност за предприятията на европейско ниво се регулира от две директиви, познати като Четвърта и Седма. Четвъртата директива регламентира изискванията за индивидуалните финансови отчети, а Седма – за консолидиране, когато предприятие–майка има няколко дъщерни фирми.
На ниво Европейски съюз е постигната договореност чрез тези директиви, с които всички предприятия трябва да изготвят своите финансови отчети, като спазват строги правила, първо, за да може да има сравнимост между тях, както по отношение на една държава, така и по отношение на Общността като цяло. Тоест всяка една държава-членка трябва да изготви своето счетоводно законодателство така, че да отговаря на тези две счетоводни директиви.
Към настоящия момент тези две счетоводни директиви не освобождават малки, микро или каквито и да е предприятия от спазването им. Тоест, дори едно предприятие да има пет работника, съгласно тези директиви то трябва да води счетоводство, трябва да изготвя баланс, отчет на приходите и разходите. Тоест към момента нямаме облекчения.
Съгласно изискванията на националните стандарти, през 2007 година беше извършена промяна и към момента националните стандарти и Законът за счетоводството са напълно в съответствие с действащите към настоящия момент европейски директиви.
Предприятията, прилагащи международните стандарти, както знаете, трябва пряко да се съобразяват с тези европейски директиви, тъй като има регламент на Европейския съюз, който е казал: който прилага международните стандарти, да ги прилага така, както ги е приела Европейската комисия.
Тоест обобщаващото е, че към настоящия момент малките предприятия, микропредприятията не могат да бъдат освободени от счетоводство и финансова отчетност, защото действащите в момента директиви не го позволяват.
Какво е предложението на Европейската комисия за промяна на тези директиви.
Водена от целта намаляване на административната тежест, Европейската комисия прави следното предложение. В Четвърта директива, говореща за индивидуалните отчети, да се запише текст, в който да се каже, че държавите-членки, ако преценят, по тяхно желание могат да освободят микропредприятията от водене на финансова отчетност в случай на изготвяне на годишен финансов отчет и допълнителни неща към него.
Европейската комисия е поставила определение на това що е микропредприятие според нейните цели. Както ще забележите, то не е никак микро за нас. Европейската комисия казва: микропредприятие за целите е предприятие, което има активи до половин милион евро, приходи до един милион евро. Всяка страна – членка обаче за нейните цели, отчитайки националните особености, може да смъкне тези критерии и да ги съобрази с действителността.
Европейската комисия казва: ние предлагаме такива да бъдат показателите, но всяка страна, ако иска, може да свали показателите и да освободи, ако иска, до 100 хил. евро, ако иска, до 200 хил. евро.
Отбелязваме, че предложението на Европейската комисия е не да задължава страните – членки задължително да освободят, а да дава право на избор страните – членки да преценят дали да освободят или да не освободят от водене на счетоводството.
В общи линии това е целта на предложената директива.
Оттук нататък ще кажем каква е позицията на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет, на Министерството на финансите и какво се предприема в тази област по отношение на това, което господин Димитров каза, като стъпка за предприемане на някакви действия с цел облекчаване.
В действащите до момента директиви също има облекчения, които ние сме приели в националните стандарти, но няма такова облекчение, каквото е предложено сега – изцяло за неводене на счетоводство, изцяло за неизготвяне на финансов отчет.
Рамковата позиция на Република България, приета от Съвета по европейските въпроси, е следната – вие имате конкретния текст. Принципно ще кажем: Република България подкрепя усилията на Европейската комисия за намаляване на административната тежест и съответно за опростяване на бизнес-средата за малките предприятия и за микропредприятията.
Република България подкрепя текста, който е предложен от Европейската комисия, за даване на възможност на микропредприятията за неводене на счетоводство и по отношение на това дали Република България ще се възползва. Ако се възползва, доколко ще се възползва от това нещо, подлежи на допълнително уточнение.
До настоящия момент е създадена междуведомствена работна група, в която участват представители на Министерството на икономиката, на Агенцията по туризъм, на Министерството на финансите, на Националната агенция за приходите, на Националния статистически институт, която се заема със задачата да направи един анализ на това какви са плюсовете, какви са минусите от евентуално освобождаване, до каква степен да бъдат освободени предприятията от водене на счетоводство и микропредприятията.
Това, което обсъждахме и върху което се прави анализ в момента, е следното. Всеки трябва да плаща някакви данъци, съобразени с неговите финансови резултати. Тоест облекчението, което предвиждаме да се направи, като не можем да се ангажираме с дата, тъй като не е ясно тази директива първо, дали ще бъде приета в този й вид и второ, кога ще бъде приета. Защото, както може би сте забелязали в Рамковата позиция, има няколко държави, които се противопоставят, формирали са блокиращо мнозинство и не искат малките и микропредприятията да бъдат изключени. Те имат аргументи за това и казват: ние считаме, поради определени причини – загуба на информация, загуба на сравнимост, огромна част от предприятията да не водят счетоводство. Тези държави не подкрепят тази директива. Така че ние имаме няколко пътя оттук нататък.
Да допуснем най-лошия – директивата не се приема. Тогава ние няма как да освободим микропредприятията, защото директивата ще изисква водене на счетоводство и финансов отчет.
Ако директивата се приеме, в зависимост от това какъв текст ще бъде приет, какви стойности ще бъдат поставени за показателите, България ще прецени какви да бъдат количествените критерии, тоест дали да бъдат един млн. евро или половин милион евро, и да отидем до това, че 94 процента от предприятията да не водят никакво счетоводство, което е абсурдно, съобразно действителност. Тоест по какъв начин ние ще се възползваме, зависи от това доколко няма да бъдат засегнати данъчните интереси на държавата, доколко активите ще могат да определят коректно данъчното си задължение и доколко статистиката ще разполага с информация.
Това, което ние обмисляме към настоящия момент, е фирмите или микропредприятията поне да изготвят отчет за приходите и разходите. Защото без него годишно данъчно задължение по корпоративен данък не може да бъде определено. След това останалите неща, като отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал, приложенията към годишния финансов отчет.
Считаме, че в по-голямата част тези неща за микропредприятията са ненужни, тъй като потребител на отчет е може би само собственикът, а той в главата си има един друг отчет, който му е по-достоверен, отколкото е изискването.
Това, което обмисляме при приемането на директивата и при влизането й в сила, е да се възползваме в максимална степен от това облекчение, с уговорката ,че информацията, която се изготвя от тези лица, не трябва да засяга данъчните задължения. Тоест държавата да може да определи данъка дори от микропредприятието. Защото дали ще бъдеш микро или голям, ти трябва да плащаш 10 процента. Воденето на счетоводство към настоящия момент е необходимо за изготвянето на този отчет за приходите и разходите.
Съжалявам, ако е много продължително това, което говоря. Но има страни, които имат данъчно счетоводство и счетоводно счетоводство. И тези страни, водейки си данъчно счетоводство за целите на определяне на данъците, съвсем спокойно могат да си махнат годишния финансов отчет на своите дружества. Но в България в настоящия момент данъците са базирани на счетоводство на този отчет за приходите и разходите. Махането на този отчет означава, че ние не можем да събираме данъците.
Тоест в отговор на Вашия въпрос. Към настоящия момент има създадена междуведомствена работна група, която прави анализ на плюсовете и минусите на такова предложение. Към настоящия момент работим за това да бъдат максимално облекчени, без да се засягат данъчните интереси и без да се засяга липсата на информация за статистиката. Към настоящия момент малките, микропредприятията считаме, че трябва да изготвят поне отчет за приходите и разходите и да бъдат облекчени в останалите форми. Дали това ще стане и кога ще стане с промяна на Закона за счетоводството, зависи от това кога ще бъде приета и дали ще бъде приета тази директива.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз чух от Вашето изложение, че Европейската комисия приветства текста и цялата работа е дадена на междуведомствена комисия, междуведомствена група, която ще се произнесе за положителната и отрицателната страна. От много време се дискутират тези въпроси. Ние сме достигнали до такива уникални твърдения, че, както е понастоящем, не говорим за малки и средни предприятия или микропредприятия, а става дума за хора, които са на патент. Те трябва да имат касов апарат, независимо дали ще направят 50 000 евро, да се регистрират по ДДС. Освен касов апарат, трябва да има абонаментна поддръжка, която всеки трябва да заплаща.
Аз съм говорим с хора, които са на най-ниското ниво, които са съгласни да е по-висок патентният данък, обаче да ги няма тези съпътстващи тежести, които действително ги травмират. Трябва да има в търговския обект апарат, всичко нагласено. А той казва: аз не мога да направя 5000 евро, а до 50 000 въобще нямам шанс.
Ако се погледне назад в годините, ще стане ясно ,че няма шанс това да стане, особено тази година в условията на финансово-икономическа криза. Но това автоматично води до наемане на персонал, до плащане на различни неща, сега се говори за данъчно счетоводство или за двойно счетоводство. Но най-добре е едноличният търговец, който има патент.
Въпросът е, че съгласни са тази категория хора да плащат по-голям патент но да бъдат освободени от тези тежести. Сега и от много години се говори поне те да нямат двойно счетоводство.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Стоев. Вашият въпрос е важен.
Заповядайте, господин Петър Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предполагам, че доколкото това е възможно, аз смятам, че трябва да го подкрепим. Вече работа на националния парламент е да реши Дали това няма да ни вкара в неприятна ситуация. Но като възможност да отричаме, според мене няма да бъде в интерес на бизнеса. Няма цял живот да стоим в тази ситуация и целият бизнес да се окаже в тази съвкупност.
В този смисъл да не усложняваме обсъждането. Добра е възможността, да я подкрепим и да вървим нататък.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз имам два-три въпроса. Единият от тях е свързан с тази съставена комисия. Не разбрах дали е създадена – става въпрос за междуведомствената, или предстои нейното създаване.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Създадена е.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Не чух в нея да има представител на неправителствени организации, като Асоциацията на счетоводните къщи в България, на счетоводители и т.н. Защото без да чуем мнението на наистина практикуващите в тази сфера, тази комисия, която се представлява единствено от държавни органи, няма да свърши работата. Това е едното.
Второ. В тази връзка имате ли информация колко процента от предприятията в нашата страна попадат в така наречената категория на микропредприятията? Защото наистина техните годишни финансови отчети, както самият Вие споменахте, са единствено в данъчните служби, данъчните дирекции. И техните отчети съществуват единствено за определяне на техните данъчни задължения. Така че голяма част от приложенията към тях са абсолютно излишни, като започнем отчети за собствен капитал, за приходи и разходи, на лихви, които най-вече ще ползват акционери и т.н., в смисъл собственици на предприятия.
Тук не чух за промени, които вече свързват и данъчните закони. Защото има много проблеми по отношение на дребния бизнес, свързани с годишната данъчна декларация, където огромна част от преобразуванията на финансовия резултат са свързани с много и сложни счетоводни изчисления. А на практика една част от тези преизчисления не се правят. Ще ви дам пример – счетоводната и данъчната амортизация в 90 процента от случаите се спада.
Така че мисля, че в тази насока също трябва да се мисли. Ако тръгнем, да облекчаваме не само счетоводството, а трябва да пипнем и на други места.
Аз съм за това задължително да има счетоводство. Не че не трябва да има. Защото има занаятчии и патентният данък е насочен единствено към занаятчиите. Но има си предприятия, дали с 5 човека работници, дали с 10, където наистина счетоводство трябва да има. Но да се сведе дотолкова, доколкото това да обслужва само целите на данъчната администрация.
Засега това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да допълня господин Икономов и господин Стоев, като кажа нещо много важно.
Идеята на патентния данък е да има данък, при който да не се води счетоводство. И на практика по отношение на данъчното облагане тези фирми не щат да водят счетоводство. Обаче за да си платят осигуровките, те трябва да имат счетоводни документи. Иначе няма как тези фирми да си платят осигуровките. Затова е казано: нека да има патентно облагане, което е опростено, за да няма счетоводство в тези предприятия. Но заради други изисквания те всъщност трябва да водят счетоводство.
Това е казус, който, ако мислим за опростяване, е един от въпросите, който стои на дневен ред. И трябва да се мисли не само за неподаване на отчети, както ви обясни Войнов. Но всички възможни начини за по-малко бюрокрация – и това бяха изказванията на господин Стоев и господин Икономов, трябва да бъдат обмислени и приложени.
Така че имате думата.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Благодаря, господин председател. Подкрепям това, което каза господин Икономов. Ние споделяме изцяло бележките, които сте изразили.
Сега ще започна отзад напред.
Първо, по отношение на процента на микропредприятията всичко зависи от това какви ще бъдат параметрите. Ако те бъдат посочените от Европейската комисия половин милион евро за активи, един милион за приходи, може би над 90 процента от предприятията ще попаднат в тази категория. Това означава, че България е абсурдно да мисли за тези високи показатели и най-вероятно ще си търси едно доста по-ниско равнище на показателите, така че да се съобрази с националните особености.
Не малка част от действащите предприятия, които в момента са регистрирани и съществуват, са без дейности. Ние очакваме с пререгистрацията в Търговския регистър да изчезне този проблем.
По предварителни данни е огромна сумата на тези предприятия, които просто съществуват и чак евентуално някой отново да започне дейност. Просто не ги прекратяват. С пререгистрацията в Търговския регистър мисля, че ще се реши този проблем.
По въпроса какъв е процента на база числото от Европейския съюз, той е огромен.
По отношение на годишната данъчна декларация, по отношение на това, че една не малка част от фирмите просто не правят преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели, това наистина е така.
Въпросът, който се постави тук – необходимо ли е да имаме толкова много преобразувания, като огромната част от дружествата не ги правят.
Причината данъчният закон да бъде такъв, е това, че в България се прилагат множество счетоводни стандарти. Няма страна в Европейския съюз, която да прилага международните стандарти и за данъчни цели. Тоест ние трябва да се съобразим с това, което е било прието през 2002 година, и да кажем: предприятията използват международните стандарти за база за счетоводство. За да е съобразен данъчният закон с тези сложни международни стандарти, има две възможности:
Първата възможност е да отложим счетоводния резултат, без да правим никакви преобразувания, както е примерно една от идеите. Това означа, че ние ще обложим много счетоводни печалби, които са, така да се каже, нереализирани, „кухи”, ако може да се каже, печалби, зад които няма реален паричен поток.
Примерно международните стандарти казват: ако притежаваш акция на борсата и й се покачи цената, ще се осчетоводи печалба. Данъчният закон казва: ние тази печалба няма да я облагаме, защото дружеството още няма кеш, за да плати данъка върху тази печалба. Оттук възниква веднага проблемът с данъчното преобразуване.
Тоест ако счетоводните стандарти ни бяха прости, щеше да бъде прост и законът. Тъй като счетоводните стандарти са сложни, няма как данъчният закон да не е сложен. Защото ако не е сложен, той ще обложи много неща, които фирмите няма как да платят данъка за тях, защото ще има съответни нереализирани печалби. Обратното, ще се признаят много загуби, за които обаче още няма реална загуба.
На Вашия въпрос за данъчния амортизационен план. Даже процентът, който казвате, може би е нисък. Огромен е. За 95-96 процента от предприятията счетоводната и данъчната амортизации са еднакви. Тоест има успоредно един счетоводен и един данъчен план, който е еднакъв.
Вие сте прав: какъв е смисълът от това? Не е ли удачно да се води един счетоводен план, който се водеше и преди за данъчните?
проблемът е, че ако в момента това стане и ако няма такъв данъчен амортизационен план, ще се получи това, което ставаше през 2002 – 2003 година. Какво беше то? Предприятие си вика оценител. Оценителят оценява този актив по пазарна стойност. Оценява го, увеличава веднага стойността на актива. Но оттук нататък започват едни високи счетоводни амортизации. Ако това не се спре за данъчни цели, това означава ,че предприятието умишлено ще може да прави преоценки и да признава разхода за данъчни цели, без то да е заплатило за тях.
Какво казва данъчният план? Данъчният план казва: купуваш един актив за 100 000 лв., остава за 100 000 и за данъчни цели ще бъдат признати 100 000 лв. счетоводството казва: ако след три години апартаментът ще е станал 1 млн. лв., оценява се за 1 млн. и започва разход за 1 млн. лв. амортизации. Но данъчният закон казва: ние ще признаем 100 000, толкова, колкото си платил.
Затова, ако счетоводството не допускаше преоценки, не допускаше провизии, не допускаше отпуски, данъчният закон щеше да е лесен. Тъй като счетоводството е сложно, то води до сложен данъчен закон.
Има два варианта: да имаме два данъчни закона – данъчен закон за тези, които прилагат по-просто счетоводство и данъчен закон за тези, които прилагат международните стандарти. Тогава вече ще се реши този проблем, за който Вие говорихте. Към настоящия момент ние имаме един данъчен закон, боравейки с всички – и по международни, и по национални стандарти. За съжаление тези, които са мънички, ще трябва да минат през много разпоредби и да видят, че те не ги прилагат, просто защото при тях счетоводството е сложно.
По отношение на патентния данък – това, което казахте Вие. Аз съм абсолютно съгласен, че едно дружество, на което данъкът му зависи не от реализираните резултати, а от броя на някакви други материални обекти, е съвсем нормално да не води никакво счетоводство или да води само отчетност за това, което влияе върху дали има патент или не. Тоест да се води счетоводство за това дали няма да надхвърли 50 000 или да мине от другата страна на корпоративния данък.
Така че приветствам всякаква идея за това малки патентни фирми, данъкът на които не зависи от реализираната печалба, да бъдат облекчени максимално от воденето на счетоводство и на съответни финансови отчети.
Ако може чисто принципно да кажа, нашата позиция е следната – че ако няма потребител на дадена информация, то няма смисъл такава да бъде изготвена. Ние не искаме да има работа за счетоводители одитори, за да не отидат безработни и да намалеят доходите. Ако наистина няма потребител и финансовият отчет ползва само и единствено собственика, то тогава нека той да си го направи така, както прецени. Ако обаче има финансова институция, застраховател, там вече да вървят нещата така.
Като цяло ние подкрепяме това, което казвате като предложение, като бележки, като виждане за това как би могло да се облекчи, като казваме: нека да видим какво ще стане с тази директива. Защото ако тя не се промени и микропредприятията не бъдат извадени, то за съжаление тези предприятия ще трябва да водят такова счетоводство, че поне да изготвят баланс за приходите и разходите. С освобождаването на такива неща ние ще нарушим директивата и европейското законодателство.
Така че подкрепяме предложението, което правите за възможно облекчаване на тежестта и да не се събира информация, която няма потребител.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз няма да навлизам пак в подробности и да се връщаме на счетоводното и данъчно регулиране, защото това наистина са подробности, които не касаят в момента комисията.
Наистина всичките тези преобразувания на финансовия резултат имат значение за големите фирми. Въпросът е наистина да се определи един нормален праг след едно проучване на микропредприятията и да се помисли за облекчение в тази посока, включително и за данъчни облекчения с преобразуване на финансовия резултат.
Но тук трябва в същото време да видим и статистиката как ще стане в тази насока. Защото ние ще ги облекчим от счетоводна и данъчна гледна точка. А знаете, че всичките отчети са даже по-сложни от годишните финансови отчети.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Господин председател, бяха поставени няколко въпроса, а ние не отговорихме на последния въпрос – кои са организациите, кои са представителите в тази междуведомствена група. От гледна точка на държавата това са: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Националният статистически институт, Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, представители на Министерския съвет, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Институтът за пазарна икономика, Българската асоциация на микропредприятията, Институтът за пазарни изследвания, Центърът за икономическо развитие, Институтът за икономическа политика, Бизнес-факултетът, Асоциацията на счетоводните къщи в България. Целта ни е била максимален кръг от заинтересовани лица да участват в това нещо, за да бъдат отразени всички данни.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам, колеги, на тази междуведоствена група, която е готова със своята работа, да поканим нейни представители да ни покажат какви идеи имат, те да бъдат споделени с членовете на комисията и да помислим съвместно да можем да превърнем в практика част от тези идеи.
Така че нека да поемете ангажимента Вие, господин Войнов, когато тази междуведоствена работна група има готовност, да уведомите комисията чрез нашия секретариат. Ще ви поканим и като допълнителна точка от дневния ред ще направим едно обсъждане и да помислим за законодателни инициативи, които комисията може да предприеме в тази връзка, за да не останат нещата дотук, да продължим тази работа.
Иначе мненията на част от тези институции, които господин Войнов съобщи, ги има на седма, осма и девета страница от материала, който ви е раздаден. Който не е погледнал, може да види.
Господин Иванов имаше въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Искам да ви запитам следното. Предложението за нова директива, която да доведе до изменение на Директива 78/660, е получило нееднозначен отговор от страните – членки. Изброени са четири страни, които изцяло подкрепят директивата. В същото време други шест или седем изразяват несъгласие с основни предложения. Имам предвид, че четири от тези страни са сред страните – основателки на Европейския съюз: Люксембург, Италия, Франция, Белгия. Но редом с това виждам и Испания, и Франция, и Австрия, и Португалия.
Вие разполагате ли с техните становища и кои са техните аргументи, поради които изразяват несъгласие. Защото при наличие на несъгласие от седем страни, аз силно се съмнявам, че това изменение на директивата, независимо от нашето положително становище, може да се реализира като нова директива или промяна в директивата от 1978 година.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Бихме могли да ви предоставим становището на отделните страни. Смятам, че това нещо ще бъде от интерес за вас.
Това, което бихме могли да кажем, е чисто принципно кое притеснява съответните страни. Блокиращото мнозинство, тоест държавите, които не са съгласни с това чисто принципно, са Испания, Люксембург, Белгия, Австрия, Франция, Италия и Португалия. Аргументите им са, че имаме спор в предложената съответно дефиниция за микропредприятията, тоест чисто правно как да бъдат оформени като текст.
Второто е, че една огромна част от предприятията вън от тези държави ще попаднат тук, ако държавата прецени максимално да се възползва от това. Ако България каже, че ще се възползва максимално от това, това означава ,че 90 процента няма да бъдат обхванати. Тези страни се притесняват да не би да се получи така, че да нямаме информация за това какво става в тези държави.
След това те разглеждат проблемите от гледна точка на това, че ще се губи информация, че ще се загуби сравнимост, че това ще доведе до проблеми в трансграничната търговия. Тоест една част от държавите са загрижени от това да не би облекчаването да доведе до загуба на информация, до проблеми в банките при даване на кредити, свързани с това, че не могат да оценят финансовото състояние. Да, някои страни ще кажат: банката ще си иска да знае какво точно ще й се предостави. Но за други надзорният контрол на органите ще се притеснява по-скоро от това липсата на информация да не доведе до една непрозрачност и неяснота какво ще стане в голяма част от икономиката на съответно по-малките държави.
Конкретните становища на вяска една от държавите, такива, каквито ги има, бихме могли да ги предоставим при желание от ваша страна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси? Изказвания?
ИВАН ИВАНОВ: Съвсем накратко. Аз виждам, че тези страни образуват наистина блокираща квота. Означава ли това, че ще се търси някакво компромисно решение. Защото част от техните аргументи наистина противоречат на основните принципи на предложението, което се прави за нова директива.
Каква е вашата информация, участва ли България в тези преговори за намиране на компромисна формула да бъде прието това изменение на директивата от 1978 година?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Към настоящия момент се водят дискусии с цел да се преодолеят причините ,които водят до несъгласие на тези страни и да може Европейският съюз да приеме такава директива, водеща до облекчаване. Доколко силни ще бъдат аргументите на една или друга държава, всичко зависи от разговорите, които се водят.
Не бих могъл към настоящия момент да кажа какви ще бъдат резултатите от тези дикусии.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, виждам, че няма желание за въпроси и становища.
Господин Войнов, наистина ще бъде интересно тази комисия, която наблюдава резултатите от тази междуведомствена работна група, да дойде тук, за да проведен един интересен дебат.
Подлагам тази позиция по точка четвърта на гласуване. Който е за нейното приемане, моля да гласува.
Гласували: за 22, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, тази ситуация за много от вас е нова. Имаме искане, което ще ви го прочета.
„На основание чл. 14, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, изпращам ви препис от искането на главния прокурор на Република България за установяване противоконституционността на чл. 2 от Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове”... и т.н. От господин Янков до госпожа Тачева.
Това искане е препратено до нашата комисия, която е била водеща по приемането на този закон през 1992 година.
Накратко за какво става въпрос. Тук съм поканил специално госпожа Ива Иванова, която е да отговори по-детайлно на въпроса. Но накратко ще ви кажа за какво става въпрос.
През 1992 година парламентът приема ограничителни текстове, според които не всеки български гражданин, който има жилищно-спестовни влогове, може да се възползва от тях.
На стр. 1, където пише „Общи положения”, в чл. 2 пише така: „Граждани, имащи право на компенсация по този закон, са тези, които отговарят едновременно на следните условия:
Първо, не притежават в страната и в чужбина жилищни имоти, които да надхвърлят 60 000 лв.
Второ, картотекирани са в общините по ред на Закона за наемните отношения.
Трето, не са прехвърляли жилищни имоти на други лица след 1 януари 1981 г.
Четвърто, не притежават имущество на обща стойност по-голямо от 60 000 лв.” и т.н.
Главният прокурор, който е в началото на своя нов мандат, преценява, че това е важна кауза за българското общество, е поискал този текст да отпадне като противоречащ на Българската конституция. Решението в крайна сметка ще бъде взето от Конституционния съд.
Ние имаме общо взето две основни опции. Едната е да напишем становище. Другата, както е характерната практика на парламента, е да не пишем становище по този въпрос.
Бихте попитали за какво ще послужи нашето становище. Евентуално да бъде прочетено в съда, ако имат желание.
За мене от чисто политическа гледна точка има следният проблем: не може една комисия – само ние да взимаме становище по текст, който е гласуван от целия парламент. Нашето становище няма да бъде гласувано от целия парламент. Така че гласуването на становище би звучало наивно и странно.
Ако някой има допълнителни въпроси, имате думата.
ИВА ЙОРДАНОВА: Искам само да обърна внимание, че наистина константната практика в последните Народни събрания е да не се дава становище по конституционни дела, по които Народното събрание е конституирано като заинтересована страна, тъй като наистина законодателят е изразил волята си с един обстоен дебат, с едно гласуване на две четения – първо и второ, и това, което е имал да каже, го е казал. Такова между впрочем е и становището на Правната комисия от 3 септември тази година по трите конституционни дела – осем, девет и десет, по които Народното събрание е конституирано във връзка с изборния закон.
Така че там също комисията застъпва тази теза и казва, че не е необходимо да се дава становище, тъй като Народното събрание се е произнесло по тези въпроси. Би било необходимо да се даде такова становище, ако по съответните текстове е нямало дебат, приети са в кратки срокове. Тогава би могло да се улесни Конституционният съд при вземане на своето решение. Но самият Конституционен съд служебно ще изиска всички стенограми от дебатите в залата.
Така че това, което ние можем да напишем в становището, тъй като според Правилника на Народното събрание ние трябва да отразим мотивите на Народното събрание, ние ще повторим отново стенограмите, с които те вече разполагат. Между впрочем, член 2 е приет още от Великото Народно събрание, така че трябва да се тълкува волята на великите депутати какво са имали предвид. Така че вие решавате.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, запознахте се с казуса. Имате думата за питания, становища, идеи.
ИВАН ИВАНОВ: По-скоро становище, господин председателю, на базата на опита, който имаме и от предишни Народни събрания. Българското Народно събрание не представя пред Конституционния съд становища по закони, които са приети от пленарния състав на Народното събрание. Причините са повече от очевидни. Народното събрание като висш законодателен орган се е произнесло с гласуване на второ четене и вече е публикуван в „Държавен вестник” законопроект, станал закон след публикуването. Оттам насетне, ако той се оспорва, вече Конституционният съд е този, който се явява като арбитър, да се произнесе по законосъобразността на приетите от Народното събрание текстове.
Когато оспорването идва от народни представители, нормално е тези народни представители да внесат изменение и допълнение в закона, след което да предложат на вниманието на съответната ресорна комисия, след това на пленарния състав на Народното събрание на първо и второ четене предложените от тях законопроекти, за да станат факт.
Към това трябва да добавя нещо, което беше казано, включително от председателя на комисията, че практиката на Народното събрание, особено на специализираната Правна комисия е да не се дават становища. Единствено Народното събрание изпраща всички материали по обсъждането, внасянето на законопроекта на първо четене, разискванията в съответната комисия, впоследствие в пленарната зала, разискванията по второ четене и приетия законодателен акт като досие на Конституционния съд, за да го улесни и облекчи във вземането на решение.
По тази причина, господин председателю, предлагам чрез гласуване комисията да реши да не се произнася със специално становище.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли други становища? – Няма.
Има ли някой от присъстващите депутати, който да е на противно мнение? – Няма.
Тогава ви предлагам да гласуваме, че комисията не изготвя становище по този въпрос, а всеки от вас е свободен – аз ви информирах за казуса, да внесе законопроект, който да изменя тези текстове, ако сметне за правилно и уместно.
Който е съгласен с предложението комисията да не изготвя становище, моля да гласува.
Гласували: за 21, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, това беше програмата за тази седмица.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само искам да попитам следното. В понеделник е имало кръгла маса във връзка с енергетиката. Може ли да ни запознаете нещо във връзка с тази кръгла маса?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Кръглата маса беше организирана от Центъра за изследване на демокрацията, а не от нашата комисия. Нас ни поканиха като гости. Нямаше много нови дебати, освен това, което говорихме по темата за Белене.
Но има нещо друго, което пропускаме до момента като много важен въпрос. И това е, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма пое ангажимент до края на годината да е готов с енергийна стратегия.
Аз ви предлагам като комисия да поискаме първото място на обсъждане на тази енергийна стратегия да е тук, в нашата комисия. Още докато не е готов окончателният вариант, да се случи едно такова обсъждане. Това е важното. Това е наистина новото, допълнителното, което не стана ясно от първата кръгла маса, която ние като комисия организирахме.
Така че ако има съгласие в комисията, аз ви предлагам да отправим формално писмено искане към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, когато има готовност, дори с основните идеи в тази енергийна стратегия, да дойде тук, да ни запознае и да организираме дебат по темата.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Аз също бях учуден, когато ми се обади един мой познат и каза: Днес има някаква кръгла маса в парламента. Аз казах, че не знам такова нещо. той каза: Има го в сайта на парламента и на вашата комисия.
Аз моля, господин председателю, да се обърнете към сътрудниците към комисията. Не може да се използва името на комисията, името на парламента да бъде съорганизатор на подобни мероприятия. Нищо лошо няма, напротив, много хубаво е, че има такива кръгли маси, дори трябва да бъдат повече. Но все пак народните представители трябва да бъдем информирани.
И аз мисля, че е най-редно да взимаме решенията за подобни неща тук, да се отправят предложения към народните представители. и ние, след като не участваме – тук не сме участвали, без да знаем, което не е лошо, - но да получаваме информация и една стенограма. Защото все пак се ползва името на парламента. Така поне пише в сайта – зала „Запад” и т.н. никакво значение няма дали е в зала „Запад”, в зала „Север” или в зала на северния полюс. Когато тя е под юрисдикцията на парламента когато е с разрешение на председателя на Народното събрание, да се проведе. Между другото, когато се ползва името на тази комисия, ние да го решаваме. Ние сме суверените по тази тема. И винаги това да се спазва стриктно.
Много моля това правило да се спазва. Това е моята молба. Засега е само молба.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз моля секретариата винаги, когато има събитие в парламента, което касае нашата комисия, независимо какво е отношението към нея, всички колеги да са запознати и който има интерес, да присъства. Съжалявам, че не сте били информирани – който не е бил информиран. Получило се е недоразумение.
Проблемът е, че организатор беше наистина частно-правна организация, която после ни представи изведнъж като коорганизатор и се получи недоразумение. Така че мисля, че такива случаи повече няма да има. Винаги трябва членовете на комисията да бъдат информирани и да участват.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Искам да обясня за какво става дума. Понеже говорим за злоупотреба с положение – не знам точно как да го нарека, - след това всички материали на този форум ще излязат извън нашата страна при съответните външни донори и ще се отбележи, че тази кръгла маса е организирана от българския парламент, което звучи по съвсем друг начин. И няма да се учудя, ако получат съответните организации съответните грантове. Когато представиш една подобна организация като българския парламент, естествено, че отношението към тебе е друго.
Съжалявам, нямам намерение да обвинявам никого в това, но често се използва подобна практика. Ние по този начин ощетяваме други организации. Никоя организация не би трябвало да прави подобни неща, без да е взето решение за това тук, в тази комисия.
Това имам предвид. Не стана въпрос изобщо за мероприятия, които някой си организира някъде. Това събитие се е провело в сградата на българския парламент и ние се водим в сайта на Народното събрание като съорганизатори. И някой е направил това нещо. Нека да направим едно частно разследване или не съвсем частно, за да разберем кой стои зад това нещо.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм за всички възможни разследвания, които желаете да проведете.
Колеги, всеки от вас ще получи стенограмата от това събитие. Съжалявам за недоразумението, което се е случило. Аз не съм организатор на това събитие.
Специално към колегите от ГЕРБ – Стоян Мавродиев също беше поканен, както бях поканен и аз.
Въпросът е следният. Моето желание оттук нататък е да има много дискусии, да има много кръгли маси, когато участваме ние. Дори когато не сме организатори, всеки член на комисията – и моля за това секретариата – винаги да бъде уведомен, за да може да участва. Важно е участието.
Така че ако е станало някакво недоразумение, съжалявам за това.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Господин председателю, тук господин Тагарински е напълно прав. Аз лично не съм получил покана. Ако е замесено името на комисията, тогава да излезем със становище, че ние не сме организатори на подобна инициатива. За какво говорим?
МАРИО ТАГАРИНСКИ: Това е нещо друго. Просто нека все пак да знаем, за да не се учудваме ние, членовете на тази комисия. Нека да гласуваме тук. Нека да бъдем уведомени.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Казусът беше изяснен. Моля наистина, колеги, да не си говорим за опити, какво се е случвало. Това е много дълга тема. Моля наистина да не се водим коорганизатор на това събитие, защото не сме на практика. Коорганизатор е този, който кани. Като не каниш гостите, не можеш да си коорганизатор.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров

Стенограф:
Божана Попова