1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия, № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 19.11.2009 г. - за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20 от 28.10.2009 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-28 от 11.11.2009 г.
6. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 14


На 16 декември 2009 година се проведе заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия, № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 19.11.2009 г. - за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20 от 28.10.2009 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) - Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-28 от 11.11.2009 г.
6. Разни.
- Определение на Конституционния съд от 08.12.2009 г., получено на 10.12.2009 г. с приложено искане на Омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 15/2009 г., за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.; изм., бр. 82 от 16.10.2009 г.).

Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм Мартин Димитров.




* * *

ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, присъстват 17 народни представители, членове на комисията. Така че имаме кворум и можем да започнем заседанието на комисията.
Предлагам ви следната програма:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 16.11.2009 г. – за първо четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за потребителския кредит, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 25.11.2009 г. – за първо четене.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия, № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 19.11.2009 г. - за първо четене.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) – Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск и Предложение за Решение на съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск, № 902-00-20 от 28.10.2009 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Министерския съвет по т. 3 от Годишната работна програма на народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2009 г.) Предложения за законодателни мерки във връзка с надзора на финансовите пазари на ЕС – Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган; предложение за Регламент на Европейския парламент и на съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване; предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари, № 902-00-28 от 11.11.2009 г.
6. Разни.
- Определение на Конституционния съд от 08.12.2009 г., получено на 10.12.2009 г. с приложено искане на Омбудсмана на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 15/2009 г., за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.; изм., бр. 82 от 16.10.2009 г.).
Практиката в такива случаи е Парламентът да не излиза със становище. Поканил съм и госпожа Ива Йорданова в точка „Разни” да обсъдим този въпрос.
И така, колеги, по предложената програма, който е „за”, моля да гласува.
Гласували: „за” 18, против и въздържали се няма.
Програмата е приета.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, № 902-01-44, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16.11.2009 Г. – за първо четене.
По тази точка сме поканили следните гости от:
Министерството на финансите – Патентно ведомство: Костадин Манев, председател на Патентното ведомство и Мариана Рашева, директор на дирекция „Правно осигуряване, международно правоприлагане и спорове”.
Има думата господин Манев да представи законопроекта.
КОСТАДИН МАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения включва две групи разпоредби, свързани с Общи положения в закона, който в момента действа, и такива, свързани със специалното производство по регистрация на марки в нашето позитивно право за индустриална собственост.
Общите положения, най-накратко представени, представляват подобряване на нормативната база, с оглед преминаването към пълна електронизация и дигитализация на производството по регистрация на марки в нашето ведомство. Като окончателният вариант на този процес в един момент трябва да бъде едно безхартиено производство, подобно на това, което се осъществява в Европейското ведомство за хармонизация на вътрешния пазар, марки и дизайн, тоест ведомството, което регистрира марката на Общността, действаща на нашата територия.
Втората и по-съществена група, с оглед правната уредба, представлява преминаване към така наречената опозиционна система за регистрация на марките. Всъщност това е системата, по която се регистрира марката на Общността, действаща на територията на Република България от 1 януари 2007 година с присъединяването ни към Европейския съюз, съгласно Регламент 207/2009. Всъщност това е една нова номерация на стария от 1994 година Регламент 40, тъй като вече се променят номерациите, когато регламентите имат някаква промяна и допълнения.
Законопроектът въвежда възможността възражение срещу регистрацията на марка да се подаде не само от притежателите на по-ранни права, но и от всяко трето лице при спазването на определени условия. В този аспект чл. 38а изрично посочва, че в тримесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11. Необходимостта от въвеждането на този институт е обусловена от факта, че чл. 11, който регламентира абсолютните основания за отказ, е създаден с оглед защита на обществения интерес и всяко лице, което разполага с информация в тази насока, следва да има право да подаде възражение.
В Преходните и заключителни разпоредби изрично е посочено, че нормите регламентиращи процедурата по опозиция, ще влязат в сила след изтичането на 12 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник”. Това се предлага с цел провеждането на разяснителни кампании за подготовка на заинтересуваните среди, които са адресати на закона и които следва да нагодят своята бизнес среда за работа при новия режим на регистрация, при който се изисква стриктно наблюдаване на марковата политика на конкурентните правни субекти и който режим е възприет в много от страните-членки на Европейския съюз.
Други промени, които се предлагат със законопроекта, са по отношение на сроковете за извършване на определени действия от заявителя на марка – за представяне на документите по заявката на български език (чл. 33, ал. 2) и за заплащане на такси (чл. 36, ал. 2). Сроковете са съкратени поради факта, че това са действия, които не се характеризират със сложност и не се изисква продължителен период от време, за да бъдат осъществени, а също така и с цел да се ускори производството по регистрация. Наред с това, счита се, че с подаването на заявката лицето е заинтересувано да получи закрила по-бързо и продължителният период от време, през който таксите не са платени, би довел до правна несигурност дали е налице заявка или не, тъй като, ако таксите не са заплатят, заявката се счита за оттеглена.
Новост в законопроекта е възможността, ако таксите за заявяване и експертиза, и таксите за регистрация не бъдат заплатени в предоставения едномесечен срок, те да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичане на предоставения срок. Тази възможност се съдържа и в регламента за прилагане на Регламент № 40/94/ЕС. Тя има също така и възпитателно въздействие и води до намаляване на административната работа по исканията за възстановяване на срокове.
За българските заявители, за българския бизнес и за българските предприемачи, които ще заявяват своите знаци за регистрация като марки, ще бъде по-добре да имат една идентична процедура с тази, която съблюдават, когато работят по процедурата на Регламент 2007/2009 година, тоест когато желаят да получат марка, която ще действа на територията на цялата Общност, на целия Европейски съюз. Досега в България нашето ведомство задължително провеждаше материална експертиза, тоест извършваше експертиза както на абсолютните, така и на относителните основания. При относителните основания става дума за това, когато се преценява дали марката е регистрирана от гледна точка на нейното сходство или идентичност с по-рано заявена или регистрирана марка.
Сега, с преминаването към тази система, считаме – и предлагаме във връзка с това, че обществените отношения, правната култура на българския бизнес вече в този аспект в областта на индустриалната собственост значително е нараснала. Така или иначе в средата на действие и на конкуренция със 700 000 в момента регистрирани и заявени марки на Общността, което е среда на българския бизнес, считаме, че е абсолютно резонно да преминем и ние към такава система.
Освен това ще даде възможност все пак и за ускоряване на процедурните действия в нашето ведомство от гледна точка на бързина. Но, както знаем, унификацията на практиката, включително и на материалното производство винаги е била фактор за конкурентноспособност.
Готов съм да отговоря на поставените въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, има ли въпроси? Изказвания по този законопроект? Не виждам.
Който е за приемането на законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: „за” - 19, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема.


Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ, № 902-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25.11.2009 Г. – за първо четене.
Опитваме се да направим сериозно обсъждане и сериозен дебат по тази точка, затова сме поканили много гости.
Гости на нашето заседание са:
от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Евгени Ангелов, заместник-министър; Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”; Цвета Караилиева, експерт към дирекцията и Людмила Пеовска, експерт към дирекцията;
от БНБ - Венцислав Аспарухов, един от авторите на законопроекта, експерт в дирекция „Международни отношения” и Елена Димитрова;
от Асоциация на банките в България - Ирина Марцева, главен секретар и Мирослава Зафирова – юрисконсулт;
от Комисията за защита на потребителите - Дамян Лазаров, председател на Комисията; Ирена Черчеланова, юрисконсулт и Илиана Цолова, директор на дирекция „Правно обслужване”.
Поканихме от Федерацията на потребителите господин Павел Кърлев, но той няма да може да присъства поради заетост.
Поканихме и представители на неправителствени организации:
Институт за пазарна икономика - Велико Димитров.
Така че, колеги, ще можем да чуем максимално много мнения. Това е и нашата идея – да се получи сериозен дебат.
Кой ще представи от Министерството на икономиката законопроекта?
Заповядайте, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Господин Ангелов всеки момент трябва да дойде, но аз мога да започна представянето на законопроекта.
Целта на законопроекта е да се въведат изискванията на Директива 2008/48 от 26 април 2008 година, която отмени досега действащата директива 87/102.
Целта на законопроекта е да се осигури максимална защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредит чрез въвеждане на допълнителни правила по отношение на преддоговорна и договорна информация, рекламата, правото на потребителя за предсрочно погасяване на кредита и не на последно място – въвеждането в българското законодателство на изискването за оценка на кредитоспособността на потребителя и правото му на отказ от вече сключен договор за потребителски кредит.
Предвижда се законът да се прилага за всички форми на потребителски кредит, с изключение на тези, които изрично са изключени в чл. 4 на законопроекта.
Също така най-общо определяне на обхвата на закона е стойността на кредита – между 400 лв. и 147 хил. лева.
Предлага се да се въведе стандартният европейски формуляр за предоставяне на информацията за потребителския кредит, който всеки кредитор преди сключване на договора за потребителски кредит трябва да предостави на потребителя. По този начин потребителите ще могат да сравняват по-лесно предлаганите им условия от кредиторите.
Освен това кредиторите се задължават, заедно с преддоговорната информация, да предоставят на потребителите екземпляр от проекта на договор за потребителски кредит.
За сравнение на досега действащия закон със законопроекта, който е предложен на вашето внимание, се разширяват задължителните реквизити на договора за потребителския кредит.
Освен това се предвиждат задълженията кредиторът да оценява кредитоспособността на потребителя, като за целта ще трябва да извършва справка в Централния кредитен регистър на Българската народна банка или в друга база данни, която в момента се използва в България за оценка на кредитоспособността.
Освен това законопроектът съдържа изискване към рекламата на потребителски кредити. Установени са задължителните реквизити, които всяка реклама на потребителски кредити трябва да съдържа.
Въвежда се задължение всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, да представя всички елементи с еднакъв размер на шрифта и те да се открояват в еднаква степен.
Въвежда се за първи път правото на отказ на потребителя от сключен договор за потребителски кредит, като това право е валидно в рамките на 14 календарни дни от сключването на договора. При отказ потребителят не дължи обезщетение или неустойки и не е длъжен да посочва причините за отказа. Единственото му задължение е да възстанови получената сума.
Друг важен елемент е предоставянето на право на потребителя по всяко време да погаси изцяло или частично своите задължения по договора за кредит, което кредиторът не може да му откаже.
Въведено е задължение за кредитора да уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в годишния лихвен процент преди влизането в сила на тази промяна.
Част от предвидените изисквания по отношение на потребителските кредити ще се отнасят също така и за ипотечните кредити, а именно предоставянето на преддоговорна информация, оценка на кредитоспособността на потребителя, както и изискванията по отношение на рекламата.
Това е в най-общи линии съдържанието на предлагания законопроект. Готови сме целия екип да отговаряме на евентуални въпроси.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да чуем представителите на БНБ.
Господин Венцислав Аспарухов е един от авторите на този законопроект. Кажете накратко основните неща и моля Ви, концентрирайте се върху спорните въпроси.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Благодаря за думата, господин председател.
Колежката представи новите моменти. Аз мога да ги акцентирам.
Основният момент е въвеждането на предоговорена информация. Това са стандартните формуляри, които са приложения към закона, чиято цел е да запознаят потребителя на един доста по-ранен етап с всички условия по потребителския кредит.
На следващо място, има редица нови изисквания, нови елементи в договора за потребителски кредит. Вие сте запознати с тях, няма да се спирам в детайли.
При рекламата е въведено изискването за еднакъв шрифт на размера на информацията, която се предоставя; предсрочното погасяване, при което отпада таксата, както и в момента няма такса при договорите за потребителски кредит с плаващ лихвен процент. При тези с фиксиран лихвен процент се въвежда една минимална такса, която е изискване на директивата на Европейския съюз.
Друг момент е правото на отказ, което се въвежда в нашето законодателство. При него потребителят има право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в рамките на 14 дни, без да посочва основания за това, в резултат на което той трябва да изпрати уведомление на кредитора, а същевременно и да върне сумата в посочения срок от 30 дни.
Ние правихме проучване в този институт. Той е възникнал в Англия. Проучили сме как функционира там. Това, което е проект в законопроекта, отразява опита на тези държави, които прилагат правото на отказ.
Това са по-важните и съществени моменти в новия законопроект.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има думата господин Лазаров, председател на Комисията за защита на потребителите. Моля да кажете Вашите виждания от гледна точка на потребителите и доколко те са защитени, какви потенциални заплахи Вие виждате според законопроекта или не виждате.
ДАМЯН ЛАЗАРОВ: Още на фаза съгласуване на законопроекта, който мина през съответните институции, ние го подкрепихме без бележки. Смятаме като по-слаба страна, че потребителят в случая е необходимо да бъде защитен в отношенията между кредитори и потребители.
Законопроектът дава по-висока степен на защита, която и по обективни причини можем да кажем, че е необходима на този етап.
Ако направим един много кратък сравнителен анализ, ще видим, че през 2008 година спрямо 2009 нещата са били по различен начин разположени. През 2008 година имаме 41 потребителски жалби, през 2009 година имаме вече 85.
Потребителите стават по-активни и въпросите, които са дискутирали в тези жалби, са свързани преди всичко с неясноти по предсрочното погасяване на кредитите, други ограничения, които се опитват извън рамките на този закон да бъдат въведени от съответните кредитори.
И не на последно място, промяна на договорните отношения, които не са в съответствие с изискванията на закона в писмена форма, подписани двустранно.
Смятам, че с новия законопроект, който изцяло въвежда принципа на максимална хармонизация чрез съответната директива, степента на защита на потребителите се повишава.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако имате въпроси към господин Лазаров, той ще остане до края на дискусията.
Има думата представител на Асоциацията на банките в България.
ИРИНА МАРЦЕВА: Аз бих казала, че нашата роля при подготовката на законопроекта също беше съществена. С колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Комисията за защита на потребителите, както и с колегите от Българската народна банка сме работили много интензивно по подготовката.
Това, което ми правеше впечатление при представянето на законопроекта, е, че много от нещата, които се споменаха, изглеждаше, че като че ли са нови, а те не са. Тоест ние в момента имаме Закон за потребителския кредит. Новият закон всъщност стъпва в голямата си част на съществуващите разпоредби. Тъй като и директивата, която се въвежда, не е много различна от тази, която е действаща в момента, но може би малко по-детайлна. Разбира се, има и нови моменти, върху които акцентираха колегите.
Бих казала, че някакви големи революции, ако мога така да се изразя, по отношение защитата на ползвателите на потребителски кредит, не се предвиждат според закона.
Това, което законът е направил и за което се опитахме и ние да настояваме, е да се придържаме максимално към изискванията на директивата, тоест да не се въвеждат много и различни регулации, които не са предвидени в нея и които биха ни представили в различно или в някои случаи, бих казала, неравностойно положение спрямо останалите държави от Европейския съюз.
Това, с което първоначално ние не бяхме съгласни, но впоследствие приехме аргументите на останалите заинтересовани институции, е, че в закона се предвижда част от разпоредбите му да се прилагат и за ипотечните кредити, което не е изискване на директивата, напротив, тя ги изключва от обхвата си. Но ние приехме за целесъобразно, че тези норми, за които се спомена, могат да останат в закона.
Така че аз бих казала, че някакви основни спорни моменти по закона не са останали по причина на това, че той просто се придържа към изискванията на директивата и евентуално може да има спорни моменти само там, където въвеждаме някои нови и различни неща от това, което се изисква от нея.
По отношение на правото на отказ – то също е изискване на директивата. Тук въпросът беше самият текст в българския вариант да бъде достатъчно прецизен и близък до нея, така че да не се разделя моментът на правото на отказ от връщането на сумата, което мисля, че в сегашния проект в голяма степен тази наша бележка и притеснение е отразена.
ПРЕДСТ. МАРТИН ДИМИТРОВ: Видях, че има представител и на Института за пазарна икономика.
Имате думата, господин Димитров. Акцентирайте върху възможните проблеми, които Вие виждате в този законопроект.
ВЕЛИКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Тъй като казахте само положителните неща за момента, ние имаме няколко бележки.
На първо място, искам да посоча това, че за пореден път няма така наречената оценка на действие на закона, тоест в цялост няма как да кажем доколко той е полезен.
За щастие колегите от Великобритания за по-добро регулиране са направили точно такава оценка. Нетно излиза, че ползите са над 1 млрд. за период от 10 години. Имаме достатъчно основание да вярваме, че и в България може да се получи така.
Следователно, след като законопроектът коригира някакъв проблем, основният проблем и във Великобритания, и тук е наличието на по-малко информация, отколкото би било добре да има.
След като приемаме, че това е проблем и законопроектът го решава, аз имам едно питане относно това – знам, че се казва Закон за потребителския кредит, но все пак ние разглеждаме въпроса цялостно, а не частично, защо да не се разпростре и върху други форми на кредитиране? Дотолкова доколкото, ако в единия случай по-високата информираност води до някакви значими ползи, вероятно и в други сегменти на кредитния пазар това би било така.
Това ми е общият коментар
Имаме няколко опасения относно някои от разпоредбите на законопроекта.
На първо място, това е чл. 32 – „Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В този случай той има право на намаляване на общите разходи по кредита. Това намаляване се отнася до лихвата...” и т.н., и т.н. включително ал. 2.
Добре, ние нямаме бележки по това да се погасява предсрочно кредит. Нашите опасения са относно намесата в ценообразуването. Тоест не е хубаво да се казва в закон как точно да се формира дадена цена, както е в случая. Смятаме, че това е един от малкото лостове на банките и на кредитиращи институции да се конкурират една друга. В този смисъл ограничаването на тази възможност според нас няма да доведе до оптимални резултати.
Същото се отнася и за чл. 33 – при забава на потребителя. Според нас отново има намеса в ценообразуването. Ние смятаме ценообразуването като основния лост на кредитиращите институции, който те конкурират. Защото ако им вземем тези малки лостове, които са останали, конкуренцията ще премине от предлагането на банкови продукти и услуги в конкурирането на дизайн, чистота на рекламните послания, което специално за сектора няма смисъл да прехвърляме конкуренцията на друг пазар, имаме кредитната дейност.
Според нас също така някои разпоредби са излишни, като например задължението на кредиторите да оценяват кредитоспособността на кредитополучателите. В смисъл, сигурен съм, че всички вярваме, че това се извършва и в момента и да се увеличава брой страници в националното законодателство също смятам, че не е добра идея. Едва ли някой мисли, че институциите, които отпускат кредит под една или друга форма, не правят тази оценка.
Също така госпожата, която в самото начало представи законопроекта, каза, че ще трябва да се правят справки в централния регистър или подобен регистър. Аз доколкото разбрах, това не е задължение – не, че ще трябва, а ако кредиторът прецени, че това е целесъобразно. Тоест ние искаме да подчертаем върху това да няма задължение за извършването на такива справки. Първо, защото акредитиращата институция, когато иска, ще го извършва. Второ, защото в много случаи става въпрос за дългогодишни клиенти, които например банките познават много добре и за които няма необходимост банките да извършват такива справки. Тоест, ако правилно съм разбрал, това не е задължение, а пожелание и ако е задължение, някой да обоснове необходимостта от такова задължение. Според нас няма такова.
Ние считаме също, че разпоредбите свързани с Комисията за защита на потребителите, до известна степен отново излиза, защото всички знаем функцията на тази комисия и всеки потребител, който чувства, че са накърнени правата му, може да се обърне към комисията.
Тук отново реферирам върху това, че не е хубаво да се дублира, третира и т.н. секторът в националното законодателство.
И на последно място, по отношение на тези 14 календарни дни. Добре, нека да може да се връща внесеният кредит, след като потребителят размисли. Но отново виждаме намеса в ценообразуването, тоест казва се по какъв начин и в какъв размер банката може да получи лихва за тези 14 дни. Ние считаме, че това е неправилно защото, отново подчертаваме, един от малкото лостове, особено при кредитирането, с които разполагат банките, това е ценообразуването в различните му варианти. Ако изземем този лост, ние оставяме институцията без възможност да се съревновава, защото повечето потребители не гледат показатели като ликвидност и т.н., особено тези, които ползват кредити, а по-скоро депозантите гледат такива критерии.
Така че единствените два инструмента, които могат да ползват тези институции, са или интензивна реклама, или по някакъв начин конкуренция в цената на предлагания продукт. Ако всичките цени и срокове се фиксират в закона, това смятам, че ще накърни…
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, радвам се, че чухте различни мнения. Нека да започнем сега дискусията.
Между другото, от нещата, които бяха казани до момента и от прегледа на закона наистина има два въпроса, които бяха загатнати, но е хубаво да се отговори пълноценно на тях. Единият въпрос е, че когато става въпрос за фиксирани кредити, става въпрос с фиксирана лихва, и когато става въпрос за тяхното предсрочно погасяване, именно в чл. 32, ал. 4 се казва, че обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година и когато е по-малък от една година – 0,5 на сто.
В самата директива, обаче, в чл. 16, ако сте обърнали внимание, се говори за справедливо обезщетение. Тук в закона, внесен от страна на Министерския съвет, е написано „справедливо”. Само че в директивата пише „и обективно обосновано”, което не е пренесено в закона и вероятно вносителите ще ни кажат за причините.
Когато се напише закон по този начин, пазарната логика на банките и това, което ще правят, вероятно това обезщетение ще бъде винаги до максимума, тоест до 1 процент, когато става въпрос за повече от една година и до 0,5 процента, когато срокът е по-малък от една година. Логично е да направят така, тъй като много трудно ще бъде за един потребител да води подобен спор с банка доколко един такъв разход е обоснован.
Това е интересна тема на разговор. И аз се радвам, че имаме гости, които представляват и банкови институции, и могат да ни отговорят на този въпрос, както и ще бъде интересно самият вносител да внесе повече яснота.
Има един втори въпрос, който е добре да го изясним – задължение ли е кредиторът да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя? Начинът, по който е написан законът, някак си не изяснява това.
Така че това е вторият въпрос, който на мен ми се струва неизяснен и е хубаво да ни кажете още на този етап, преди приемането на първо четене, как вие си представяте – дали това е задължение или е по-скоро възможност за всеки кредитор.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Бих искал първо да взема отношение по втория въпрос.
Оценката на кредитоспособността е задължение. Може да видите чл. 47, където сме предвидили административнонаказател-на отговорност за кредитори, които не осъществяват оценка на кредитоспособността. Текстът гласи: „За нарушение на чл. 16, ал. 1 и 3, на виновните физически лица се налага глоба от 700 на 2000 лв.”. Това е задължение, за което трябва да следи Комисията за защита на потребителя. Така че е задължение, както е записано в законопроекта.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В „Технополис” как ще го правите? Давам ви пример с конкретна фирма.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Това е другият проблем и той е трудно доказуем. Това е факт, който Европейската комисия изтъква. Те предложиха този текст с идеята да видят как ще функционира в известен период от време.
Мисля, че наскоро, преди два месеца излезе един доклад за оценка на кредитоспособността, там се дискутират тези неща. И евентуално е възможна бъдеща промяна в текстовете. За момента текстът, така, както е записан в директивата, не предвижда някаква санкция или метод, по който да бъде установено дали кредиторите оценяват кредитоспособността.
Така че смятам, че това е минимумът, възможното, което можем да направим - законопроектът да премине от административнонаказателна санкция и възможност за налагането на глоби.
АРИФ АГУШ: Нормата на закона се разпростира и върху ипотечния кредит. Аз питам за предсрочното погасяване при ипотечния кредит и ако не е допустимо, защо?
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Това, което е в законопроекта, е възможният минимум. Това е въпрос и на законодателна инициатива.
Конкретно за ипотеките са приложими частите за предоговорена информация, за предоставянето на съдействие от страна на кредиторите към потребителите, за оценка на кредитоспособността и изискванията спрямо рекламата.
Това са пак области, които бяха засегнати в един доклад на комисията и след това в Бялата книга за ипотечните кредити. Европейската комисия дава препоръки в кои области да се разпростре уредбата на ипотечните заеми. Тъй като в България нищо не бе направено, няма законов ред, който да урежда ипотечното кредитиране, това е минимумът, който като законодатели и законотворци внесохме и предложихме – да се разшири обхватът му.
А спрямо таксите за предсрочно погасяване, те се запазват, както е в Закона за кредитните институции. Там е предвидено, че при ипотечните кредити се събират такси при предсрочно погасяване.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Доколкото ми е известно, няма ограничение по този повод.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз бих искал първо да засегна няколко теми.
Господин Аспарухов каза, че таксата за предсрочно погасяване и обезщетението, което е дължимо на банките, е изискване на директивата. Аз не го разбирам по този начин. Първо, директивата казва, че може да има такава такса, която е в определен размер, която да покрива някакви разходи на банките, направени по потребителските кредити. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е във връзка с рекламата. Все пак това за шрифта, което Вие казвате, че трябва да бъде еднакъв за всички компоненти в рекламата, не го срещнах в директивата като изискване. Струва ми се, че това ще удари върху почерка и графичния дизайн на самата реклама. Не казвам, че трябва да бъдат тези бързи буквички, които бягат отдолу и никой не ги вижда. Нямам това предвид. Но може да се направи нещо малко по-различно, примерно да е в рамките на някакъв диапазон, не по-малко от една втора или две трети от основния шрифт или нещо от този род. Но да подведем с една реклама, която ще бъде изключително постна на екрана, аз считам, че потребителят с нея ще се заблуди още повече и няма да знае кое точно да гледа. Всичко ще бъде едно петно от цифри и букви.
Другото, за което искам да Ви попитам, е за фиксирания лихвен процент, доколко е фиксиран. Съответно в Заключителните разпоредби описанието за фиксирания лихвен процент го прочетох, но даваме право на банката в договора да си запази клаузата за едностранна промяна на лихвения процент по кредита, дори и на така наречения „фиксиран”. Това фиксиран ли е или нефиксиран лихвен процент?
И ако говорим за таксите за предсрочно погасяване, не е ли добре да бъде съотнесена към начина за изчисляване на лихвата, тоест като кредитът се изплаща в анюитетни вноски, тогава такава такса да не се дължи, напълно обективно, по начина на изчисляване на лихвата по тази вноска. Ако се изчислява по равни погашения по главницата, такава такса може и да се предвиди в договора. Това е право, а не изискване на директивата.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Директивата въвежда такава такса единствено при фиксирания лихвен процент. Смятам, че това задължение все пак, е разписано в директивата. Понеже тя има максимален характер, точно затова не може да се предвидят по-благоприятни условия в нашия законопроект.
Другото, което искам да кажа, е, че кредитът с фиксиран лихвен процент е много малък процент от кредитния пазар. Нямам точно данни, но то е около 2 – 3 процента. Така че смятам, че това нещо няма да засегне сериозно българския пазар на потребителски кредити, тъй като за кредитите с плаващ лихвен процент банките нямат право да начисляват такси за предсрочно погасяване.
На другия въпрос, който зададохте – когато банката променя едностранно лихвения процент от фиксиран в плаващ. Смятам, че ние се постарахме в дефиницията да обхванем и това. Единствено, когато е уговорена цифра за целия период, това е фиксиран лихвен процент. Но когато банката преминава от фиксиран в плаващ, това, което е мнение и на моите колеги, е, че това е плаващ лихвен процент. Ние се постарахме в дефиницията, която е в Преходните и заключителни разпоредби, да го кажем, не знам дали е достатъчно ясно.
Относно рекламата. Прави сте за дизайна. От друга страна обаче ще е доста по-ясна цялата информация, която се предоставя на потребителя. Аз съм казал, че е възможно да се помисли да се предоставят само най-важните елементи. Това е другият подход - всички елементи, които директивата изисква, да се предоставят с еднакъв шрифт.
Разпоредбата е единствено от законодателството на Великобритания, където едно подобно решение функционира. Разпоредбата я няма в директивата, но тя е заимствана от добрите практики, които сме намерили. Това е отново въпрос на законодателна инициатива.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Марцева, заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА: Аз бих искала съвсем накратко да взема отношение, доколкото все пак ние представляваме основната част на тези, които ще прилагат закона, въпреки че очевидно той не се отнася само до банките като кредитори, а и до останалите лица, които предоставят потребителски кредит.
По отношение на размера на възможното обезщетение при предсрочното погасяване на кредита, това, което е записано в закона, съответства на това, което е в директивата. Аз съм напълно съгласна с колегата от Института по пазарна икономика, че тук има едно безспорно намесване в пазарните отношения. Но доколкото тези закони са с по-различен характер и доколкото това се изисква от директивата, ние де факто не го коментираме.
Това, което е предложено като размер в случаите на кредит с фиксиран лихвен процент, каквито почти няма, това всички го знаем, което е 1 процент, всъщност става въпрос за максимален размер, на практика това наистина е обект на конкуренция между банките. И очевидно ако те не желаят да го прилагат, няма въобще да го прилагат или би бил различен.
Аз не бих се съгласила с тезата, че слагането на граница 1 процент означава, че всички се придържат към него. Ни най-малко. В условията на конкуренция тези неща се променят.
По отношение на това доколко законът се отнася за ипотечните кредити, аз споменах и в началото, че директивата изобщо не се отнася до тях. Въпрос на целесъобразност е в каква степен може този закон да се използва за тази цел.
Това, което ние приехме като оптимално и което беше предложено, е да се разполага с цялата информация, такава, каквато трябва да е, и за потребителските, и за ипотечните кредити. Това е безспорно положително. Оттук нататък обаче всякакви намеси в пазарните отношения между кредитополучателя и банката според нас трябва внимателно да се преценяват. Защото предполагам, че всеки от нас си дава сметка, че със закон се ограничават по един или друг начин възможностите за събиране на приходите, а те в крайна сметка се получават или от същия кредитополучател по друг начин, или от останалите кредитополучатели. Тоест реално погледнато ще се получи субсидиране на едни кредитополучатели на други.
Ние си даваме сметка, че самоцелното намесване в пазарните отношения обикновено води до това. Законодателят ще измести тежестта от едни към други и бих казала, то е незаслужено.
Ипотечните кредити като характер и като вид кредити са много различни от потребителските кредити. Целта на този специален закон за потребителските кредити е да защити определена група лица, които се приема, че по някаква причина са изключително неравностойни в отношенията си с банките. Затова и европейският законодател е приел, разбира се, палиатетните граници за такива лица, тъй като се вижда, че тези размери на кредита, за които се отнася нашият закон, са много далеч извън средния потребителски кредит. В България на практика се получава, че всичките кредитополучатели са в обхвата на този закон.
Така че моят апел е, когато се правят някакви извън директивата и с други насочености предложения, все пак да се преценява това, което каза колегата от Института за пазарна икономика – какъв ще е икономическият ефект и до какво те ще доведат. Защото някои неща звучат много популярно. Въпросът е дали това трябва да го прави законодателят.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам да обърна внимание на чл. 29, ал. 2, където за отказ в 14-дневен срок е казано, че такъв се счита, когато се върне сумата, получена от кредитора. Тогава се упражнява това право на отказ. Доколкото се сещам, в директивата пишеше, че при заявяване на прекратяването на отказ от датата на заявката се прекратява договорът, а не от датата на връщане на кредита.
Искам да попитам защо е така, как е във Великобритания, как там се упражнява в момента тази директива и каква е практиката там?
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Аз благодаря за този въпрос. Той наистина беше спорен.
Това, което е предвидила директивата, след това ние проучихме въпроса. Както знаете, правото на отказ вече е въведено в българското законодателство в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Но както знаете, там то не функционира.
След като направихме едно законодателно проучване, ние установихме, че правото на отказ се появява в потребителското законодателство и по-късно се развива в законодателството относно предоставянето на финансови услуги. То възниква в държавите Великобритания, Ирландия и Германия.
Във Великобритания то е уредено със Закона за потребителския кредит. След това е преместено в Закона за защита на потребителите. Съгласно него потребителите имат право да упражнят правото си на отказ при сключен договор за кредит с изпращане на уведомление до кредитора. От момента на изпращането на уведомлението се приема, че договорът не е бил сключен и не поражда правни последици. За потребителя възниква отношението да върне на кредитора сключената сума. Той трябва да направи това в рамките на един месец след изпращане на уведомлението. А когато кредитът се погасява на месечни вноски, на датата на първата вноска по кредита.
Ако потребителят обаче не изпълни това задължение, договорът продължава да действа по отношение на вземането на кредитора на сумата и начислената към нея лихва. Тоест там е уредена хипотезата, при която, ако потребителят не си върне заетата сума, заедно с начислената лихва, договорът продължава да действа и кредиторът може да си събере обезпечението по договора.
В Германия е уредено по същия начин и договорът продължава да действа.
Така че тук има нюанс. Това е изцяло нов институт, който не е типичният институт по нашето гражданско право и е уреден единствено в някои държави във финансовото законодателство. Така че ние сме заимствали това законодателно решение в момента.
Логично е да се върне сумата в момента. Когато един потребител е взел сумата, за да се прекратят всички отношения с неговия кредитор, е логично той да си върне внесените средства.
От друга страна, ако разглеждаме, че единствено правото на отказ влиза в сила от момента на изпращане на уведомлението, в такъв случай договорът за кредит може да се смята за прекратен. Тогава не е ясно въобще, какви ще са отношенията между потребител и кредитор.
Ако наистина няма отношения между тях, да допуснем хипотезата, при която кредиторът си промени адреса или сметката, как потребителят ще си заплати сумата? Всички отношения между тях отпадат. Включително отношенията на кредитор спрямо потребител и обратно.
Така че за мен е едно по-логично и разумно решение – да се върне сумата и единствено тогава да се прекратят отношенията.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Аз искам пак да се върна на въпроса за оценката на кредитоспособността. Задължително ли е според законопроекта или не? Защото в много банки има различни програми, които не изискват обследване на дохода на различни групи клиенти. Това може би ще ги задължи да го правят, което не мисля, че е редно.
Така че може би тук трябва да се сложи една норма, която дава възможност за оценка, но не тази оценка да е задължителна.
Много голям според мен се явява и един друг проблем по отношение на потребителските кредити. Не знам дали е тема в днешната дискусия. Но това е, когато банките – и това вече стана напоследък практика – кажат на даден работник или служител: донеси ми документите от фирмата, че си осигуряван, да речем, на 1000 лв. Човекът естествено не е осигуряван на 1000 лв. Банковият служител му каже: Няма никакъв проблем, дай ни само един документ. И действително, докато всичко е точно и кредитът се възстановява, няма проблем. Но в един момент това може и да не стане. Естествено банката в този случай си измива ръцете от всякаква отговорност и всичко пада на фирмата или на служителя, който е подписал част от този неверен документ.
Така че, може би, в тази посока трябва да помислим. Това е един малко страничен лост за излизане на светло на заплатите на служителите. Просто този проблем наистина е голям и не бива банките да подвеждат хората по такъв начин. Може да се случи проблем едно на 1000, но когато стане издънка, това вече е документ с невярно съдържание, служителят не го разбира и оттам отиваме в Икономическата полиция и се продължава по съответния ред.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът на господин Икономов е много важен. Аз ще си позволя малко да го уточня и разширя.
Като четем чл. 47, ал. 1, тук са предвидени едни глоби между 700 и 2000 лв. за физически лица и имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица. При повторно нарушение – в двоен размер като се стига до 15 000 лв. имуществена санкция.
Господин Аспарухов, вие сте гледали практиката на други страни. Извън това, което каза господин Икономов, което е основният въпрос, да ни обясните първо, кой ще санкционира и на базата на какви доказателства. Понеже това е Комисия по икономическата политика, ние приемаме законите и много ни вълнува как те ще се спазват. Много ни е нужно да ни опишете една цялостна ситуация – как точно един човек е получил кредит и след това точно кой ще го санкционира, на базата на какъв сигнал и на базата на какви документи, на каква проверка и кой на кого може да се оплаче, ако тези факти според него не са обективни.
Тоест, хубаво да ни опишете цялата тази ситуация. Защото аз Ви признавам, господин Икономов е прав, тя изглежда доста несъвършена и неясна. И е хубаво законодателният орган, какъвто е тази комисия, понеже ние ще гласуваме след малко този закон и той ще стане част от българската правна система след известно време, да ни е ясно точно как ще функционира тази система. Затова ни разкажете цялата ситуация – човекът получава кредит и кой точно и защо го санкционира, по какъв механизъм?
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Аз смятам, че по-скоро това е частта в рамките на Комисията за защита на потребителите, но все пак ще си позволя да кажа няколко думи.
Оценката на кредитоспособността е уредена в директивата, без да предвижда някакъв механизъм за неговото спазване, без да се предвиждат задължения и налагането на санкции при неговото неспазване.
Ние имахме една дискусия дали въобще да включваме този текст в административнонаказателните разпоредби. Но понеже това е част от отговорното кредитиране, което е защита както на потребителите, така и на кредиторите, включително и на кредиторите, тъй като, когато се направи една такава оценка, той може да си прецени. Имаше един текст, който позволява на кредитора в такъв случай, когато тази оценка на кредитоспособността не го удовлетворява, той да откаже, да каже какво е намерил в справката – база данни от регистъра и на база на това да откаже предоставянето на кредита.
Впоследствие текстът премина в Административно-наказателни разпоредби, поради това, че смятахме, че е значим. Но конкретно за процедурата в закона не е предвидено по какъв начин ще се санкционира. Това е в компетентността на Комисията за защита на потребителите, проверките, които те могат да направят, евентуално ще бъде по сигнал, по общия ред, както върви една проверка от Комисията за защита на потребителите и да може евентуално да се налага санкция. Може би да дам думата на тях.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Лазаров, Вие ни кажете тази процедура според Вас ще функционира ли и дали има яснота.
Защото, господин Аспарухов, най-малкото не е ясно санкцията дали ще бъде за лица, които са дали документи с невярно съдържание и са поискали кредит – това ли е хипотезата, или става въпрос за друга хипотеза – да санкционират лица от самата банка, които не са направили оценка на кредитоспособността? В смисъл, за кое от двете или и за двете се отнасят тези глоби? Тъй като, разберете, нашата комисия ще гласува тези текстове и затова трябва да е съвсем наясно за полето на приложение. Може би господин Лазаров ще ни разкаже.
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Принципно тази норма, както е замисълът на директивата, е насочена точно към защита на потребителите и е мярка за свръхзадлъжнялост. Поне ние така я възприемаме. Именно затова отговорността тук ще бъде върху кредитора. Дали кредиторът ще бъде като цяло някаква политика на юридическото лице, което отдава кредита, или физическото, естествено, или на конкретния служител – за нас въпросът е да се установи кой е извършил административното нарушение.
За да отговоря на въпроса, който беше зададен преди това – дали този документ с невярно съдържание е представен, аз мисля, че тук по-скоро става въпрос за престъпление и не бихме могли да го вписваме в рамките на потребителското законодателство и да го повтаряме. Тъй като декларирането на неверни данни, както и използването на документа, който е ясно, че е с невярно съдържание, води до наказателноправни последици, но не и административноправни и не би могла комисията по никакъв начин да се намесва в такъв тип отношения.
Що се отнася до това как си представяме проверката, в добавка на това, което вече господин Аспарухов отбеляза, мога да кажа лично аз как виждам най-ясната хипотеза на нарушения по този член. Това би било, ако едно лице, което има минимален доход, е получило в голям размер кредит и вноската по кредита почти се покрива или дори надхвърля, размера на дохода му. Тогава сме изправени пред хипотезата, в която това лице реално има една очевидна разлика между това, което лицето получава и това, което би следвало да заплаща.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: И кого глобявате вие с тези санкции при една такава хипотеза?
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Тъй като отговорността е върху кредитора – той подготвя документите, той решава, той работи при общи условия, тогава административноотговорното лице ще бъде кредиторът.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: За да добием пълна представа, нека да конкретизираме. Едно лице е получило кредит. Оказва се, че не може да го плаща. Подава жалба до Комисията за защита на потребителя и казва: банката наистина ми е дала кредит, но ето, че те не са гледали, плащането на кредита е по-голямо от моята заплата.
На базата на тази жалба вие отивате при банката и използвайки чл. 47, ал. 1 и 2, може да глобите кредитния инспектор, който му е дал кредита, с тези суми. Това ли е хипотезата, която е записана в закона? За това ли говорим или за нещо друго?
ИРЕНА ЧЕРЧЕЛАНОВА: Знам, че звучи малко като фикция. Но реално погледнато, спорехме да бъде контролирана тази страна, когато кредиторите са по-малко от лицата, които ползват кредит. Мисля, че това на всички е ясно. Затова по-лесно би било да бъде насочено към кредитора.
Ако трябва едносрично да отговоря на Вашия въпрос – да.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, Комисията за защита на потребителите ще глобява кредиторите.
Колеги, има ли други въпроси?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имах няколко въпроса, но в общи линии директивата, която изчетох, ми даде отговори на повечето от тях.
Все пак имам един въпрос и той е свързан с рекламата. Едно от най-големите нарушения при рекламата е случаят, когато с различен шрифт се изписва лихвеният процент, когато е променлив, общият размер, който се дължи от потребителя, и други подобни данни. В частта, която всъщност е изцяло български продукт, това са Административнонаказателните разпоредби, защото те не се третират в директивата, наказателните разпоредби в този случай се изчерпват изцяло с чл. 45, ал. 1. Там има позоваване на чл. 25, ал. 1, ал. 3 – 5.
Аз говоря в случая за чл. 25, ал. 3 и задължението в такава реклама по този начин да бъдат изписани с някакъв шрифт всичките данни, включително тези, които кредиторът би желал да
Какво следва от Административнонаказателната разпоредба – глоба, за която говореше преди малко господин Мартин Димитров, от 700 до 2000 лв., когато се касае за физически лица и от 3000 до 8000 лв., когато се касае за юридически лица.
Като имаме предвид, че това е едно от най-масовите нарушения при рекламите, дори бих казал, че няма реклама, ако обиколим билбордовете, където се спазва подобна разпоредба, която ще бъде задължителна от 12 май догодина, аз питам: Една такава глоба достатъчна ли е, когато за самата реклама са дадени десетки хиляди, а в някои случаи дори и стотици хиляди лева, глобата да бъде в рамките на 3000 лв., например?
И нещо повече, виждам, че когато се говори за друг вид санкция, освен тази административнонаказателна разпоредба, в Глава ХVІ „Контрол” по чл. 25 е казано така: „Когато Комисията за защита на потребителите установи (това е чл. 43, ал. 1), че рекламата на кредита е в нарушение на чл. 25 (но се цитира само ал. 1, точки 1 – 5), председателят на комисията издава заповед, с която се спира разпространението на рекламата”.
Добре, а защо когато се наруши ал. 3 на чл. 25, не се предвижда, че Комисията за защита на потребителите преустановява рекламата незабавно?
Кое е накарало вносителите това нещо да го оставят така – рекламата продължава да си стои, събира се глоба 3000 лв., което всъщност ощетява потребителите?
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аспарухов от гледна точка на английското право ли ще ни отговори или да насочим въпроса този път към Министерството на икономиката?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря, господин председател. Мисля, че въпросът е резонен и вероятно трябва да се допълнят и наистина има основание да се допълнят още алинеи, освен ал. 1. Защото има до известна степен еквивалентност на проблема. Дали е нарушена само ал. 1 или ал. 3, мярката би следвало да е еквивалентна.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, само искам да допълня, че между първо и второ четене аз ще направя предложение в този смисъл. Но е добре и вносителят да си допълни разпоредбите.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Този дебат е важен, за да може между първо и второ четене, колеги, да коригираме забележките, които има комисията.
Заповядайте, господин Аспарухов.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Аз благодаря за този въпрос. Той наистина е доста уместен. Съгласен съм, че трябва да се допълни. Може би е станало недоглеждане при изготвянето му. Аз поне лично държа много на този текст. Така че благодаря за въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Ако мога да добавя няколко думи.
Благодаря за дебата. Това е доста важен закон. Той урежда нещо, което е било неуредено твърде дълго време. Но както всяка от директивите, които гледаме, в нея по най-дискусионните точки са оставени да се борят националните законодателства и балансирането на интереси между различните страни.
Така че на първо време битката беше първо банките да приемат глоба при един такъв случай. Но аз също съм съгласен, че с махането на рекламите, ако не е регламентирано, естествено трябва да се регламентира.
Освен това ми се струва също, че глобата е неадекватна.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние традиционно повишаваме в последно време всички глоби, така че, господин Ангелов, не се притеснявайте точно по този повод. Комисията по икономическата политика е възприела такава политика тези дни.
Колеги, има ли други въпроси? – Не виждам.
Изказвания? – Също така не виждам.
Да преминем към гласуване.
Който е за приемането на първо четене на законопроекта за потребителския кредит, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: „за” - 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ, № 902-02-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19.11.2009 Г., - за първо четене.
По тази точка сме поканили да присъстват от:
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Костадинка Тодорова, директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” и Александрина Димитрова, началник на отдел „Възобновяеми енергийни източници”.
Заповядайте, госпожо Тодорова, за представяне на законопроекта за ратифициране на Устава на Международната агенция за възобновяема енергия. Вероятно всички европейски страни трябва да предприемат такава ратификация.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! агенцията беше учредена на 26 януари тази година и България е една от първите 75 члена, които подписаха в Бон въпросния документ.
Към момента 137 държави са подписали учредителния документ на агенцията, а на 23 ноември тази година Андрис Пиебалгс подписа от името на европейската общност. Така че Европейската общност също е член на Агенцията за възобновяема енергия.
Седем от държавите са депозирали документ за ратифициране. Това са: Германия, Кения, Лихтенщайн, Малдивите, Норвегия, Швейцария, Обединените арабски емирства.
С акта на ратификация в нашето Народно събрание, след като го депозираме, ние ставаме абсолютно пълноправен член на агенцията.
Целта на агенцията е да подпомага разпространението на възобновяемите енергийни източници при спазване на националните приоритети и законодателства.
Същевременно целта е да се използва развитието на възобновяемите енергийни източници комбинирано с енергийна ефективност, за по-голям ефект от дейностите.
И не на последно място, разбира се – приносът от възобновяемите източници имат за опазване на околната среда и намаляване на изпуснатите емисии в атмосферата. Като дейността е в няколко направления. Това са анализи на политиките, наблюдения, систематизиране на практиките в областите за възобновяемите енергии, инвестиционни механизми, налични технологии, интегрирани системи и оборудване, както успех или провал, които да подпомогнат всички държави – членки, разбира се, организирането на дискусии, съвети и помощ от страна на агенцията към своите членове.
Наукознание и технология е също част от дейностите, които ще бъдат извършвани, изграждането на капацитет, включително и обучение, осигуряване на съвети относно финансиране на такива проекти, подпомагане на изследователските мрежи и иновациите, които се въвеждат в технологиите, осигуряване на информация за развитието и разпространяване на същата тази информация, както и увеличаване на публичната осведоменост по отношение използването на възобновяемите енергийни източници.
Органите на агенцията са три. Най-главният орган е Асамблеята, в която всяка държава има представител. Целта на Асамблеята е да взима основните решения по отношение изменение на устав, даване на нови предложения, като Асамблеята ще се събира на редовни годишни сесии.
Вторият орган е Съветът. Членовете ще се избират на географски принцип. Минимум могат да бъдат 11 члена, максимум – 21 члена на този Съвет. Те ще приемат предлаганата годишна програма, бюджета на Агенцията и ще предлагат тези документи на Асамблеята.
Следващият орган, който всъщност ще подпомага дейностите на Асамблеята и на Съвета, това е Секретариатът. Към момента имаме Временен секретариат и Временен Генерален директор на този секретариат. Те са базирани в Абу Даби. Този избор беше направен на втората сесия през месец юни. За временен генерален секретар е избран Ален Белос от Франция. Както вече ви казах, временното седалище е в Абу Даби.
Бюджетът на организацията се предполага, че ще бъде в рамките на 25 млн. долара годишно и ще покрива всички дейности, които ще бъдат извършвани. Ще са вноски, направени от държавите – задължителни и доброволни вноски или вноски от други организации ще бъдат влагани в Агенцията. Като вноските са на база критерии на ООН – за бедност, за брутен вътрешен продукт на глава от населението и т.н.
България в случая има вноска, определена на база на влезлите около 80 страни, които предварително са изявили желание, в рамките на 9000 долара, които би трябвало да бъдат платими като доброволна вноска за 2010 година. След това, от 2011 година вноските стават задължителни. Но предвид на това, че държавите вече станаха 137 члена, се предполага, че нашата вноска ще бъде около 4200 долара.
Това е в общи линии най-важното.
Ще има още две седалища. Това ще бъде технологичен и иновационен център, който ще бъде разположен в Бон, и свързващ офис, който ще бъде разположен във Виена. И трите офиса ще работят в една и съща посока – развитие на възобновяемите енергийни източници.
При кандидатстването и при влизането на документацията в Министерския съвет, преди влизането й в Народното събрание имахме предложение България да кандидатства за един от регионалните офиси, който би могъл да бъде на географски принцип, свързан с Югоизточна Европа или с Балканския полуостров, или със Средния Изток, в зависимост от това как ще бъде райониран светът.
Ползите, разбира се, ще бъдат много добри за нас, освен това, че ще получаваме ноу-хау и ще го разпространяваме. Една от тях, не маловажна причина, поради която кандидатстваме, е, че българските фирми биха могли да носят това ноу-хау на държавите в региона. Това би било една полезна дейност, която ще привнася средства в България от развитието на такива дейности на фирмите.
Ще се създават съответно и нови работни места, което също никак не е маловажно в нашия случай. Но ние сме длъжни да изчакаме момента, в който станат ясни критериите, по които ще бъдат избирани въпросните офиси, тъй като това е задача сега на Временния секретариат и на Временния Генерален директор, които ще подготвят този вид документи, както и документите за постоянен офис и за постоянен избор на Генерален секретар на Секретариата и съответно къде ще бъдат събирани Асамблеята и съветът.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Костадинка Тодорова.
Колеги, имате ли въпроси? Не виждам.
Аз имам един въпрос.
По информация, с която разполагам, госпожо Тодорова, Вие вероятно ще я коригирате, ме интересува какви вноски ще прави България. Използва се думата „доброволни”. Доколко те са доброволни или задължителни, доколко са по 10 000 щатски долара на година, както имам аз информация? Но поради увеличаване броя на държавите вноската е паднала до 4200 долара на година.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Не е паднала със сигурност. Първите 75 държави, които подписаха, разглеждаха списъка за бюджетните вноски. Съответно за държавите бяха разпределени тези вноски, като за сравнение ще ви кажа, че Германия трябва да внесе 4 млн. долара, Франция трябва да внесе 3 млн. долара, Китай трябва да внесе 1,5 млн. долара, съобразено с критериите на ООН за бедност и за брутен вътрешен продукт на глава от населението.
За България определената вноска беше в рамките на 9850 долара. До юни месец това, което е било факт като държави, които са подписали устава, България остава на тази вноска. Първата вноска е доброволна. За 2010 година все още са доброволни вноските, предвид на временния статут на избраното местоположение и временния статут на Генералния секретар и Секретариата.
През следващата година обаче ще бъдат приети постоянното местообитание и постоянния Генерален секретар. Тоест, всичките критерии ще бъдат избрани следващата година. И от 2011 година вноската ни ще бъде вече задължителна. Тъй като обаче страните са вече 137 и в рамките на 2010 година трябва да внесем ратификационните документи, то се предполага, че бихме стигнали до сума около 4200 долара. Може да бъде и по-малка, в зависимост от това дали няма да има повече държави.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси? – Няма.
Има думата господин Иван Иванов за изказване.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз съм много доволен, че България ще се присъедини към Международната агенция за възобновяема енергия, което особено сега, по време на конференцията в Копенхаген, е един много добър знак. Още повече, че при разискването на проекта за енергийна стратегия на България именно производството на енергия от възобновяеми енергийни източници беше посочено като един абсолютен приоритет на нашата енергийна политика.
Искам все пак да внеса следното уточнение. Агенцията няма да предоставя средства за реализация на определени, било панели за слънчева енергия или ветропаркове. Агенцията има преди всичко за цел да предава ноу-хау на страните, които са членки на агенцията, и да разпространява технологиите като образование, като обучение, като насърчение, като консултации, което за България е изключително важно. Защото за да си постигнем нашите цели – 16 процента производство на енергия от възобновяеми енергийни източници през 2020 година, е действително едно много широко, бих казал, движение за ограмотяване на хора, които могат да бъдат именно потенциални производители на такава енергия. Има много хора, които се обръщат към нас, питайки как и каква технология да изберат, какво се предлага и т.н.
В това отношение считам, че Агенцията ще бъде нещо много полезно. И като отчитам каква е вноската, понеже наистина тя е пропорционална на брутния вътрешен продукт на страните – членки на Организацията на обединените нации, убеден съм, че ползата за България ще бъде многократно по-голяма от тази вноска, която е практически символична, ако отчитаме нейния размер.
Естествено подкрепям да предложим ратификацията в пленарната зала.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Иванов.
Колеги, има ли други изказвания? – Не виждам.
Предлагам точка 3 – Законопроект за ратифициране на устава на Международната агенция за възобновяема енергия, за гласуване на първо четене.
Гласували: „за” - 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 3 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2009 Г.) – ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАДЗОРА НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ НА ЕС – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ПРУДЕНЦИАЛНИЯ НАДЗОР НА МАКРОРАВНИЩЕ ВЪРХУ ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА ОТ СТРАНА НА ОБЩНОСТТА И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СПЕЦИФИЧНИ ЗАДАЧИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА ВЪВ ВРЪЗКА С ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК, № 902-00-20 ОТ 28.10.2009 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват от:
Министерството на финансите - Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; Меглена Христова, главен експерт към дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; Снежанка Колева, държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари” и Цветослав Ангелов – управление „Банков надзор” в БНБ.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: Правя предложение да обединим двете точки – четвърта и пета, защото те са по същество еднакви.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Логично е предложението.
Колеги, като обсъждане можем да ги обединим, но като гласуване държа да бъдат гласувани поотделно.
Предлагам да гласуваме процедура четвърта и пета точка да ни бъдат представени едновременно.
Гласували: „за” - 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Ще разгледаме едновременно и пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА РАМКОВА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО Т. 3 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2009 Г.) ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАДЗОРА НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ НА ЕС – ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ БАНКОВ ОРГАН; ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ И ПРОФЕСИОНАЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ; ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАН ЗА ЦЕННИ КНИЖА И ПАЗАРИ, № 902-00-28 ОТ 11.11.2009 Г.
По тази точка сме поканили същите гости:
от Министерството на финансите - Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; Меглена Христова – главен експерт към дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; Снежанка Колева – държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари” и Цветослав Ангелов – управление „Банков надзор” в БНБ.
Моля да ни представите и двете точки. Важно е съществото и ползата за България, както и промяната, която настъпва от тези европейски регламенти за България.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря Ви, господин председател, за дадената ми дума.
Уважаеми дами и господа народни представители, действително ще се опитам съвсем накратко да представя темите пред вас в четвърта и пета точка, които току-що обединихте.
На практика се касае за четири регламента на Европейския съюз и на Съвета и едно решение на Съвета, които са съсредоточени върху промените в надзора на макроравнище и микроравнище в контекста на минимизиране на ефекта от световната финансова криза и предприетите законодателни инициативи на ниво Европейски съюз в тази връзка.
Първият регламент касае на практика промените, които се предвижда да се осъществят върху надзора на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността чрез създаването на така наречения „Европейски съвет за системен риск”. На практика това е една изключително нова, независима структура, която обаче няма да има правосубектност. Европейската централна банка ще осигурява Секретариата, административната, логистичната, статистическата и аналитичната подкрепа на този Европейски съвет за системен риск, а неговото създаване няма да има пряко въздействие върху бюджета на Общността, тъй като разходите изцяло ще бъдат поемани, както казах, от Европейската централна банка.
Съветът ще осъществява надзора на макроравнище на финансовата система, именно с цел да се осъществи една превенция или ограничаване на тези системни рискове.
Също така се предвижда Съветът да осъществява оценка за стабилността на финансовата система като цяло и да издава обаче предупреждения за системните рискове, както и препоръки за справяне с тези рискове.
Визираните от мен препоръки няма да имат правнообвързващ характер. Съветът ще решава за всеки отделен случай дали предупрежденията и препоръките да бъдат публично оповестяване. Тоест говорим за отсъствие на правнообвързващ характер, но възможност за публикация на тези препоръки.
Адресати на тези препоръки и предупреждения могат да бъдат всички, в това число Общността като цяло, една или няколко държави–членки, европейски и национални надзорни органи. Тоест, няма изключение по отношение на тези възможни препоръки, които ще се отправят.
Европейските надзорни органи и националните централни банки на държавите–членки са задължени да предоставят на този съвет необходимите данни за целите на осъществявания от него анализ.
На практика се предвижда Съветът да се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета, като им предоставя доклади поне веднъж годишно.
В тази връзка има предложение и за приемане на решение на Съвета, с което на практика ще се възлагат специфичните задачи на Европейската Централна банка относно функционирането на този Европейски съвет за системен риск. С предложението се предвижда Европейската централна банка да предостави, както казах в самото начало, аналитичната, административната и логистичната подкрепа на Европейския съвет за системен риск.
Европейският офис на Централната банка се очаква в значителна степен да допринесе за ефективното осъществяване на надзора на макроравнище върху финансовия сектор в Европейския съюз, като за тази цел ще бъде приложена предвидената в договора възможност за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи относно политиките.
Съвсем накратко становищата на другите държави–членки на Европейския съюз, в хода на приемането на тези регламенти и решения. Държавите–членки принципно подкрепят създаването на орган за макропруденциален надзор. А по отношение на броя на членовете на Управителния съвет, какъвто ще има Европейският съвет за системен риск, повечето държави подкрепят предложението на самата комисия за участието на пет управители на централни банки, вместо две, каквото е предложението на председателството.
Друг въпрос от съществено значение – болшинството от държавите–членки предпочитат решенията за вземане на тези препоръки, както и за тяхното публично оповестяване да се вземат с болшинство две трети от членовете на общото събрание, като, разбира се, значителна подкрепа има и за едно диференцирано гласуване, което се изразява по отношение на предупреждението с обикновено мнозинство, на препоръките – с мнозинство от две трети.
Каква е на практика позицията на Република България.
Ние също подкрепяме законодателните предложения за създаване на този Европейски съвет. Считаме, че в състава на Управителния комитет трябва да бъдат пет члена, в това число гуверньори на централни банки на държавите–членки, като бъде предвидено обаче изрично балансирано представителство на държавите от еврозоната и извън нея, имайки предвид в момента като страна Република България, която не е членка на еврозоната.
По отношение на публичното оповестяване считаме, че е необходимо да се предвиди механизъм засегнатата държава – членка да може да реагира по отношение на Общото събрание за публично оповестяване на предупреждение или препоръка. Тъй като считаме, че това е една прекалено чувствителна информация и може да има негативни последици за финансовата стабилност в засегнатата държава и на финансовия пазар като цяло. Но за съжаление това наше предложение не срещна подкрепа от другите държави–членки.
И последният акцент от нашата позиция по ключовите моменти в този регламент. Ние също подкрепяме едно приемане на предупрежденията и препоръките, както и за тяхното публично оповестяване, да се взима с мнозинство две трети от членовете. В случай обаче, че това не може да се постигне, България като компромисен вариант ще подкрепи едно диференцирано гласуване.
Това са основните моменти по Европейския съвет за системен риск.
ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря за ясното, конкретно и кратко представяне на четвърта и пета точка.
Колеги, въпроси и изказвания? – Не виждам желаещи
Който е съгласен да приемем четвърта точка, моля да гласува.
Гласували: „за” - 14, против и въздържали се не виждам.
Приема се.
По пета точка – моля да гласувате.
Гласували: „за” - 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към последната точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имаме писмо във връзка с дело на Конституционния съд. Предметът на делото е много интересен и е много състоятелен. Миналото Народно събрание след много сериозни дебати реши дори един човек да се откаже от своето парно, да дължи такса „Инсталация” и да плаща някаква сума. Това решение на миналото Народно събрание е обект на дело на Конституционния съд. Иска се мнение на Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма.
Чисто юридически, колеги, няма как Комисията по икономическата политика, енергетиката и туризма да тълкува, допълва и изменя решение на Народното събрание. Всеки от вас като народен представител по този въпрос може да внесе изменение в нормативната база и това изменение да бъде гласувано, но няма причина и логика нито комисията да бъде страна по дело на Конституционния съвет, нито да пращаме мнение, различно от това, което е гласувано до момента от Народното събрание.
Затова ви предлагам подобна позиция да бъде възприета от нашата комисия, както вече веднъж постъпихме в подобна ситуация. Винаги така е постъпвало Народното събрание.
Има ли съгласие по този повод?
Принципно решаваме да излезем без становище и ако някой народен представител счита този въпрос за изключително значим, може да внесе предложение за изменение в Закона за енергетиката и да реши въпроса по друг начин, който смята за по-справедлив. Така че няма да имаме позиция, както решихме скоро по подобен въпрос.
Който приема тази логика, да нямаме позиция и да обясним защо нямаме, моля да гласува.
Гласували: „за” - 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Други въпроси? – Няма.
Пожелавам ви весели празници и ползотворна работа през 2010 година.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Мартин Димитров


Стенограф:
(94430) Божана Попова