Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ
12/11/2009
    1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, № 902-02-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г., в частта му за бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ




    П Р О Т О К О Л
    № 11


    На 12 ноември 2009 година се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, № 902-02-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г., в частта му за бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

    На заседанието присъстваха: Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма; Евгени Ангелов, заместник-министър на икономиката (ресор: Икономика); Иво Маринов, заместник-министър на икономиката (ресор: Туризъм); Мая Христова, заместник-министър на икономиката (ресор: Енергетика); Владимир Туджаров, главен секретар на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и директори на дирекции към Министерството.
    Заседанието беше открито в 14,15 часа и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм - Мартин Димитров.

    * * *

    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички колеги!
    Имаме 16 народни представители от комисията, тоест необходимият кворум е налице. Можем да започнем нашето заседание.
    Предлагам Ви единствена точка в дневния ред днес:
    1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, № 902-02-37, внесен от Министерския съвет на 29.10.2009 г., в частта му за бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
    Вчера народни представители имаха въпроси по този повод. На общото обсъждане с Комисията за бюджет и финанси някак си не се получи, колеги, дискусия. Предвид вашата добра информираност и добрият ни диалог с министерството е добре днес да бъде направен един по-задълбочен дебат. За да можем и ние да бъдем по-пълноценни в парламентарния контрол и по време на обсъждането на бюджета на първо четене.
    Колеги, по предложения дневен ред, имате ли други предложения? – Няма.
    Който е „за” този дневен ред, моля да гласува.
    Гласували: „за” 16, против и въздържали се няма.
    Приема се.

    Наши гости по първа точка са: министърът на икономиката – господин Трайков, който специално си промени програмата, колеги, за да бъде на ваше разположение, за което му благодаря. Евгени Ангелов, заместник-министър; Иво Маринов, заместник-министър; Владимир Туджаров трябва да бъде също там и разбира се, госпожа Мая Христова, която отговаря за енергетиката. Може би една от най-важните части на министерството.
    Колеги, предлагам да започнем с кратка презентация от страна на Министерство на икономиката и след това, ще бъдат зададени всички въпроси, становища и т.н.
    Господин министър, може би Вие да започнете.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Всички части в нашето министерство са много важни и всички биха искали да имаме повече пари на разположение отколкото имаме. Така че това, което сме определили за различните политики и програми не отразява в пълна степен важността, която отделяме.
    Бих искал да започна с няколко отправни точки по отношение на бюджета на министерството. Средствата заложени в него за следващата година ще осигурят функционирането, освен на Централно управление на министерството - включително двата фонда „Радиоактивни отпадъци” и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, така и на тринадесетте агенции и комисии - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които са следните: Българска агенция за инвестиции, Държавна агенция по стокови борси и тържища, Комисия за защита на потребителите, Център на промишлеността на Република България в Москва, Агенция за енергийна ефективност, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, Агенция за приватизация, Агенция за следприватизационен контрол, Патентно ведомство на Република България, Агенция по обществени поръчки и Български институт по метерология.
    Системата ще функционира с предвидена намалена численост на персонала, а именно в Централно управление на министерството намалени с 116 щатни бройки или 15,12%. Така че от 767 щатни бройки ще станат 651.
    Предвидено е оптимизиране числеността и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в съответствие с политиката на правителството. Към момента там числеността е 1743 щатни бройки и се предвижда намаление на този етап с 140, или с 8,03%. На по-късен етап имаме възможност за преглеждане на възможностите за допълнителна оптимизация.
    Бюджетът на министерството съгласно Закона за държавния бюджет за текущата 2009 година е 109 мил. лева, а към настоящия момент след извършените няколкократни намаления ревизираният ни бюджет възлиза на 92 мил. лева. Колкото са заложени апропо и в проекта за 2010 г. - от които за централна администрация на министерството 38 774 хил. лева, за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на икономиката, енергетиката и туризма – 32 270 хил. лева и за дейността на двата фонда „Радиоактивни отпадъци” и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” – 20 924 хил. лева.
    В същото време бих искал да обърна внимание, че седем от предвидените 92 мил. лева планираме да бъдат използвани за подпомагане на сертифицирани големи инвестиционни проекти. В бюджета за текущата година те не бяха включени в бюджета на министерството, а в централния бюджет.
    Това са мерките предвидени по Закона за насърчаване на инвестициите, с изграждане на … инфраструктура на мястото на инвестицията, квалификационни мероприятия и други. През последните години тези средства бяха около 15-20 мил. лева годишно. Това означава на практика, че реално за Министерството ще бъдат около 85 мил. лева.
    В своята дейност през 2010 г. ще съсредоточим усилията си по изпълнение на политики, които са насочени към постигане на устойчиво икономическо развитие чрез повишаване на конкурентноспособността на икономиката, защита на потребителите, формиране на значим сектор на конкурентноспособни малки и средни предприятия, стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа, включително създаване на благоприятна бизнес среда и насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства, развитие на публично-частно партньорство, стимулиране на конкуренцията при запазване на обществения интерес, развитие на туризма и утвърждаването му като ключов за икономиката на страната отрасъл, допринасящ за значителното подобряване на състоянието на платежния баланс и ръста на БВП, както и ефективно развитие на енергийния сектор, като част от общата енергийна европейска политика, насочена към преориентиране на икономиката към ефективно използване на енергията от нисковъглеродни източници.
    В обобщение: политиките, които ще следваме през 2010 г. са: първо, „Устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност”; второ, „Устойчиво развитие на туризма и ефективно външноикономическо сътрудничество” и трето, „Устойчиво и конкурентноспособно енергийно развитие”, не аранжирани според значимостта си. Те са част от цялостната политика на правителството по преодоляването на последиците от глобалната финансова и икономическа криза и стремежът към осигуряване и конкурентноспособност на българските фирми, стоки и услуги, съобразявайки се със социалния ангажимент на държавата в условията на социална пазарна икономика.
    Основните параметри по бюджета за 2010 година са заложени, както следва: Приходи в размер на 114 356 хил. лева и разходи в размер на 91 968 хил. лева.
    Бих могъл да премина към разпределението по политики и програми, и дори бих поканил колегите си да представят съответните политики.
    Нека да започнем с енергетиката.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! с изпълнението на енергийната политика са поставени следните стратегически цели, а именно: „Създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика”.
    Бюджетът в политиката е в размер на 24 718 хил. лева. Очакваните ползи или ефекти от изпълнението на политиката са респективно: изпълнение на ангажиментите на България като държава-членка на Европейския съюз и принос към постигане на общностните цели в областта на енергетиката и опазването на околната среда; намаляване на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт, водещо до намаляване на външната зависимост относно енергия и енергийни ресурси; повишаване на конкурентноспособността на националната икономика и разкриване на нови работни места; намаляване на разходите на домакинствата за енергия; опазване на околната среда.
    Увеличаване на дела на енергия от възобновяеми енергийни източници в общото крайно потребление на енергия, което ще доведе до намаляване на външната зависимост от внос на енергия и енергийни ресурси, разкриване на нови работни места и опазване на околната среда.
    Изграждане на конкурентен енергиен пазар като път за постигане на приоритетите за конкурентноспособност, енергийна сигурност и устойчиво развитие. Постигане на европейски стандарти за сигурност и снабдяване с енергия, разширяване на физическата инфраструктура и подобрено функциониране на регионалния енергиен пазар. Оптимизиране на използването на местните енергийни ресурси. Оптимизиране оползотворяване на съществуващите възможности за финансиране на проекти.
    В горепосочените направления са средства от европейски фондове и програми, включително Международния фонд „Козлодуй”, оперативни програми към структурните и кохезионния фонд на Европейския съюз, рамковата програма за конкурентноспособност и иновации, рамкова програма за научни изследвания и демонстрации в част Енергетика.
    Политиките ще се осъществяват чрез изпълнението на следните оперативни цели и програми: към оперативна цел „Гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари” имаме следните програми: Програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари”. Респективно бюджетът, който е предвиден за 2010 година за нея, е 963 хил. лева. Следващата програма, това е „Сигурност при енергоснабдяването и при управлението на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация”, чиято бюджетна стойност възлиза на 21 477 хил. лева.
    Към оперативна цел „Ефективно и екологосъобразно енергийно развитие” имаме отново две програми – първата програма е, „Повишаване на енергийната ефективност и опазване на околната среда, чиито средства са предвидени в рамките на 1 422 хил. лева. Програмата „Насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, от алтернативни енергийни източници и биогорива” е на стойност 170 хил. лева.
    Към оперативна цел „Ефективно управление на природните ресурси” първа програма – „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на природните ресурси”. Стойността на тази програма е предвидена в рамките на 716 хил. лева.
    Значителна част от разходите, заложени в политиката са тези по програма „Сигурност при енергоснабдяването и (по-специално) при управление на фонда за радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация”, които са в размер, както вече отбелязахме, на 20 924 хил. лева и са свързани с изпълнението на следните задачи:
    Подпомагане на развитието на ядрената енергетика в страната; осигуряване на радиоактивна защита на страната, ефективно и сигурно управление и минимизиране количествата на радиоактивните отпадъци; ефективно изваждане от експлоатация на ядрените съоръжения; обезпечаване на енергийния баланс на страната; създаване на условия за надеждно функциониране на енергийната система чрез контрол на експлоатация и безопасност на енергийните съоръжения.
    Така че наистина в съвсем резюмиран вид, това са основните програми и направления, за които направихме съответната разбивка, за да се види към всяко едно от перата, съответно програмите, каква част от бюджета всъщност е локирана.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Христова, преди да продължи следващият заместник-министър, вчера имахме дискусия и един от най-задаваните въпроси беше, относно сигурността на доставките за есенно-зимния сезон. При евентуално спиране на доставките на природен газ от Русия, дали имаме готовност, дали имаме необходимите буфери и дали хранилището в Чирен е готово да поемем този риск?
    Имайте предвид, че на всеки един от нас, в своя избирателен район, този въпрос ще му бъде задаван и ние трябва да имаме, разбира се, отговор.
    Заповядайте!
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Благодаря.
    Така е, въпросът е съвсем разбираем. Той е актуален. Между другото всяка година преди започване на активния зимен период, аз бих искала все пак това да го отбележим, тъй като едва ли тази година ние ще изпаднем в някакъв казус, който се различава от предходни години. Бих искала да кажа, че в момента все пак стоим в една по-добра ситуация. Защото по справките, които ние сме направили и по проверките, които Министерството всъщност е направило по места, за да определи какви са запасите на дружествата, състоянието към момента е съвсем добро. Те имат необходимата запасност, която е изискуема по Регламент. Говоря в случая за количествата от мазут, които те имат и които могат да заместят алтернативно, разбира се, при едно спиране доставката на газ. Находището в Чирен разполага с необходимия ресурс. Така че то има по-добра готовност, отколкото предходни години или на най-малкото, отколкото предходната. Защото това, което знаем като справка от Булгаргаз и от Булгартрансгаз, който е оператор всъщност на хранилището, има достатъчно нагнетени количества, които биха могли да се ползват.
    Разбира се, ясно е, че всички бихме се надявали да не се стига до кризисна ситуация, тоест да не се спира подаването на газ от Украйна, или от Русия и да нямаме тази ситуация. Но при всички положения смятам, че ще се справим доста по-добре от миналата година и няма да се достигне до такова кризисно положение.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Простете, още кратко допълнение. Изграждането на връзки със съседни държави има ли напредък и очакваме ли напредък през 2010 г.?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Да, очакваме напредък.
    Говорим за такива ривърси с Гърция, както и с Румъния. Така че в тази посока се работи и със сигурност ще има резултати догодина. И за Турция ще има.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ангелов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви господин председател!
    Уважаеми народни представители, ще Ви запозная с политиката „Устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност”. Политиката е насочена към осигуряване на икономически растеж и преодоляване на социално-икономическите диспропорции с държавите-членки на Европейския съюз, в това число и чрез ефективно усвояване на средствата от европейските фондове, значително подобряване на бизнес и инвестиционния климат и осигуряване потоци от инвестиции, гарантиращи ускоряването на икономическия растеж в периода на излизане от глобалната финансова и икономическа криза.
    С изпълнението на политиката се поставя следната стратегическа цел - повишаване на потенциала на икономически растеж и защита на потребителите.
    Очакваните ползи и ефекти от изпълнението на политиката са: подобрена бизнес среда; ефективно управление на предприятията и държавната собственост; оптимизиране на регулативните режими; създадени условия за насърчаване на инвестициите, иновациите, високите технологии и предприемачеството. Също така, защита на икономическите и правни интереси на потребителите. Така посочените ефекти са пряко обвързани със създаването на по-високи нива на добавена стойност, респективно реален ръст на брутния вътрешен продукт в условията на нарастваща конкуренция; успешно игнориране на бизнеса в единния европейски пазар; подобряване на състоянието на платежния баланс; увеличаване на заетостта; понижаване на безработицата; индиректно подобряване на благосъстоянието на живот.
    Цялостният бюджет по всички тези политики е в размер на приблизително 39 мил. лева.
    Политиката ще се осъществява чрез изпълнението на следните оперативни цели и програми: първо, към оперативна цел „Подобряване на бизнес климата” имаме шест програми:
    Първата от която е, „Административно опростяване, подобряване и прилагане на регулативни режими, анализи и прогнози”, която е в размер на 1,7 мил. лева; „Насърчаване на предприемачеството и иновациите” в размер на приблизително 500 хил. лева; „Прозрачна система на обществените поръчки” – 1,3 мил. лева; „Закрила на обектите на индустриалната собственост” – 3,3 мил. лева; „Инфраструктура на качеството в подкрепа развитието на икономиката” – 12,5 мил. лева и „Подобряване възможностите за участие в Единния европейски пазар” - приблизително 1 мил. лева.
    Към оперативна цел „Повишаване на конкурентно-способността” включваме три програми – „Управление на програми и проекти, съфинансирани от Европейския съюз” в размер на 3,2 мил. лева; „Привличане и насърчаване на инвестициите” – 8,2 мил. лева; „Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост” в размер на 3,8 мил. лева.
    Последната оперативна цел „Ефективна защита на потребителите” е в размер на 3,7 мил. лева.
    Проектите, финансирани по програма ФАР и Оперативната програма „Конкурентноспособност” за 2010 година са на обща стойност приблизително от 377 мил. лева.
    По Програма ФАР за 2010 година са планирани средства в размер на 3 мил. лева и останалата част са по оперативната програма.
    Средствата са предвидени за изпълнение на проекти, като например: Подкрепа за повишаване конкурентноспособността на българските предприятия – фаза 3; Технологично обновление на предприятията; Покриване на международно признати стандарти; Създаване на регионални бизнес – инкубатори; Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите; Създаване инструменти за финансов инженеринг.
    Основно мерките са насочени към подпомагане на Управляващия орган към програмата и Междинното звено за ефективно и ефикасно управление на операции по отделните приоритетни оси, които са: „Развитие на конкурентно-способността на българската икономика”, извършване на мониторинг и оценка на изпълнението й, както и управление на мерките по прилагане на информационната и комуникационната стратегия по програмата.
    Чрез проектите, в чието изпълнение е ангажирано нашето министерство се цели подобряване на условията за инвестиции чрез изпълнението на популяризиране на България като инвестиционна дестинация, подобряване на услугите, които са предоставени от Националната инфраструктура по качество и повишаване на конкурентноспособността на предприятията посредством инвестиции, институционално укрепване и провеждане на информационни кампании.
    В заключение, в изпълнение на политиката са ангажирани дирекции от специализираната администрация на Министерството, Държавна комисия по стоковите борси и тържища, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Агенцията по обществени поръчки, Патентното ведомство, ДАМТН, Български институт по метрология, също така и Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” и разбира се, Българската агенция за инвестиции, Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, и не на последно място Комисията за защита на потребителите.
    Благодаря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Ангелов.
    Господин Маринов, за туризма ще има ли отделна точка?
    Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Ще има.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! аз бих искал да Ви представя политиката за „Устойчиво развитие на туризма и ефективното външноикономическо сътрудничество”. Като статистическите цели на политиката „Устойчиво развитие на туризма и ефективното външноикономическо сътрудничество” са – „Подобряване на експортния потенциал” и „Устойчиво развитие на туризма”.
    Към стратегическата цел „Подобряване на експортния потенциал” е формулирана оперативна цел „Утвърждаване на експорта като ключов фактор за икономически растеж”, а към стратегическата цел „Устойчиво развитие на туризма” е формулирана оперативната цел „Утвърждаване на туризма, като ключов за икономиката отрасъл”.
    Политиката ще се осъществява чрез изпълнението на следните програми: „Реализация на експортен потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз”. Тук сред целите на програмата можем да отбележим: насърчаване на българския износ; разширяване икономическото сътрудничество на България с други страни на държавно и институционално ниво; популяризиране търговско-икономическия потенциал на България в чужбина и подобряване на имиджа на българските стоки и услуги на международните пазари чрез участие във форуми, конференции, панаири, изложения и други международни събития; разширяване пазарното присъствие на български стоки и услуги на единния европейски пазар и улесняване достъпа им до други пазари; стимулиране на външнотърговски капацитет и конкурентноспособността на българските фирми на външните пазари, чрез повишаване квалификацията на малките и средни предприятия в областта на външната търговия, организирани участия в бизнес - форуми, панаири, изложения и други; улесняване на българските фирми - износителки в достъпа им до експортно кредитиране и застраховане.
    Програмата се изпълнява от дирекции от специализираната администрация на министерството, Центъра на промишлеността на Република България в Москва и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
    Общият бюджет, планираните разходи за осъществяване на тази дейност възлиза на 13 837 хил. лева.
    В подкрепа за успешното представяне на българските предприятия на международните пазари, ще се реализира в рамките на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Тук става въпрос за операция „4-2”, подкрепа за успешното представяне на българските предприятия на международните пазари.
    Дейностите са насочени към подобряване интегрирането на българската икономика към Общия пазар и към световните пазари, чрез провеждане изследвания и анализи, разработване на система и план за действие за предоставяне на информация и насърчаване на бизнес дейностите на страната, промоционални дейности, информационни кампании, създаване на унифицирана информационна система и бази данни, предоставяща свободен достъп и възможности за търсене на партньори и обмен на информация.
    По оперативна програма „Конкурентноспособност” са планирани следните средства по години, както следва: за 2010 г. – 5 479 хил. лева, за 2011 г. – същата сума и за 2012 г. – 10 959 хил. лева.
    Следващата програма, това е „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма”. Като тук целите на програмата са свързани с: диверсификацията на националния туристически продукт, насърчаване предоставянето на качествени услуги и защита правата и сигурността на потребителите на туристически услуги; развитие на интегрирани специфични туристически продукти на базата на конкурентни и търсени атракции, които допринасят за диверсификацията и териториалното разпределение на туризма. Следващата цел, е, разработване на отговарящо на съвременните нужди туристическо райониране и използване на туристическите райони за наблюдение, планиране и насочване на туристическото развитие, осъществяване на маркетингова и рекламна дейност на вътрешните и международните пазари, формиране на подходящи организационни структури, координация на предлагането и предлагане на регионално съпоставима държавна туристическа политика на стимулиране и регулиране. Следващата цел, е, постигане на ефективна координация между институциите ангажирани с определяне и осъществяване на политиката в туризма. Взаимодействието с туристическия бизнес.
    Разходите, които се предвиждат за реализирането на тази програма възлизат на 1 284 хил. лева.
    Програмата „Развитие на националната туристическа реклама” има следните цели: нарастване на приходите от международен туризъм в България; привличане на по-платежоспособни туристи в България в съответствие с променената категорийна структура на хотелиерската база. Разнообразяване на туристическото предлагане. Следващата цел е, нарастване на посещението на чужденци в България с цел туризъм в неактивния туристически сезон. Следващата цел е, разширяване позицията на България на целевите пазари чрез диверсификация на предлагания продукт - комбинирани пътувания и специализиран туризъм. Друга цел е, разнообразяване на предлаганите продукти за постигане на целогодишно ползване туристическия потенциал на страната. Увеличаване дела на вътрешния пазар, тоест дела на вътрешния туризъм и естествено, насърчаване развитието на „щадящи” околната среда туристически продукти.
    В тази връзка ще се използват и средства от оперативна програма „Регионално развитие и мярка 3-3”, където ръководещ орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а министерството ще бъде бенефициент на тези средства. Но от бюджета на министерството предвидените разходи за осъществяване програмата за „Развитие на националната туристическа реклама” възлиза на 3 145 хил. лева.
    Това е.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Освен трите основни политики, имаме отделно и програма „Администрация” – 9 881 хил. лева.
    Ако желаете да се спрем в повече детайли на това, ще помоля главния секретар.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук ако има въпроси, господин Трайков ще може да отговори.
    Сега е моментът колеги, за конкретни въпроси. Заповядайте.
    Заповядайте, господин Агуш.
    АРИФ АГУШ: Добър ден!
    Уважаеми господин министър, моят въпрос е към господин Маринов. Как ще осъществите политиката за насърчаване на износа? Ще възобновите ли работата на банката за развитие? Защото, без банката за развитие, аз не виждам как ще направите тази политика.
    Второ, по отношение на туризма. Вие казвате, че имате 3 мил. и нещо за реклама. Какво правите по програмата за реклама? Има рамкова програма за реклама в туризма към оперативна програма „Регионално развитие”, която е 32 мил. евро. Явно, че с тези 3 мил. лева няма доникъде да се стигне, да се подпомогне рекламата в туризма, за да може тези средства наистина да бъдат усвоени.
    Към госпожа Христова. По отношение на възобновяемите енергийни източници имате програма, а имате бюджет 140 хил. лева. С тези 140 хил. лева, каква политика ще направим, след като имаме индикативна цел до 2020 г., 20% от енергията да бъде с тези способи произведена?
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, министър Трайков.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Бих казал няколко общи думи, уважаеми господин народен представител.
    Банката за развитие не е към министерството, както знаете, а е към финансовото министерство. Но въпреки това идеята, с която е замислена е важна и би могла да играе роля. За съжаление не виждаме за сега как това се получава.
    Имам идеи, които ще обсъдим с министъра на финансите. Иначе, за банката е предвидена роля при функционирането на инструмента „Джерами”. Там също стъпваме на нещо, което не ни се струва много добро в момента, въпреки двегодишните дискусии за Джерами. След две години не се бяха договорили дори да има представител на министерството в управлението. Така че и там трябва с лопатата да се рине още.
    За възобновяемите енергийни източници, вие знаете какво е положението. Офтейк тарифите, които са определени, са достатъчно стимулиращи за инвестиционен интерес, в който всъщност може да се каже, че търсенето надвишава предлагането на възможности за сега. И тук е нашата задача.
    Днес имах среща и с норвежката посланичка по повод на новите 100 мил. евро, които вероятно ще се паднат на България от тази сума, която те предоставят на страните от Европейския съюз. При разпределението идеята е, на една част от тях да бъдат за възобновяемите енергийни източници. Но като обсъждахме какво точно и по какъв начин може държавата допълнително със средства да стимулира възобновяемите енергийни източници. Очевидно една от резервите е, да се стимулира развитието на мрежата. Нали? А развитието на мрежата, вече тук не трябва да го търсите в бюджета на министерството, а на НЕК. Така че с тези пари, просто да не объркваме логиката.
    Отделно от това за развитието и експортното подпомагане, може би се разсеях за момент, дали споменахте за 27-те мил. по оперативната програма „Конкурентноспособност”, които отиват към междинното звено. В момента сме се фокусирали много и върху проектите и мерките, които са включени при усвояването на тези пари. Прав сте! Важно е как ще бъдат похарчени тези пари. Но е добре, че ги има и ще свършат добра работа в това отношение.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВО МАРИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение въпроса на господин Агуш, за средствата за национална реклама.
    Предстои до края на месеца да оптимизираме разходите, които се предвиждат от бюджета на министерството, относно участие на международни борси и изложения. Изпратени са такива писма до сдруженията, с оглед да посочат къде са приоритетните изяви където трябва да се присъства и къде не. Тъй като направихме един анализ, който показва, че в миналото са правени разходи с много съмнителен ефект. В смисъл участвало се е на изложение където или е нямало представени фирми, или е била само една. Така че логично е тези изложения да отпаднат или да бъдат поне преосмисляни, като начин на представяне.
    Естествено ще разчитаме в голяма степен и на средствата предвидени в оперативна програма „Регионално развитие и мярка 3-3”. Тъй като, както Вие споменахте, в рамковата програма, която е подписана, са предвидени до 2013 година средства в размер на около 63 мил. лева. А какво е състоянието към момента?
    В момента се изпълняват шест проекта по тази програма – три предстои да стартират до края на тази година. Схемата е такава, която е приета, съобразно рамковата програма, че тези средства са разделени на два етапа – за първите две години, които са 2008-2009 г. са половината средства, за останалите две години са останалата половина от средства. При прегледа на изпълнението на програмата прави впечатление, че степента на усвояване е много ниска. В момента текат две големи обществени поръчки във връзка с програмата, тъй като заданието, което е направено и процедурата на която база то е стартирала. По две от тези програми, които са стартирали фирмите не отговарят на изискванията. Така че те ще бъдат прекратени.
    Предстои съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се проведат, да се съставят нови задания и да бъдат наново обявени поръчките. Така че там има едно забавяне в изпълнението. Това не означава, че средствата са загубени. Просто ще бъдат направени по-прозрачни процедури и ще се ускори самата работа по проектите, които са предвидени по рамковото споразумение за маркетинг и реклама в туризма.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
    Господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, експерти от министерството! Аз благодаря за информацията, която предоставихте. До голяма степен разговорът не ни е необходим заради числата, а заради политиката която се крие зад тези числа. Аз затова искам да опростим разговора и да ни кажете с по-понятиен език, каква е картината. Че сравнено с 2009 година прогнозата за това какво ще похарчите, как е 2010? Тоест, ресурсът по-голям ли е, по-малък ли е? Ако е по-малък, кой ще свиете? Тъй като с по-малко пари не може да се върши повече работа. Но дори в тези условия, с тези по-малко пари очевидно, че нещо трябва да се концентрира в няколко направления. Все пак, в тези направления да се даде повече, независимо от това, че парите са по-малко, за сметка на кое и как ще го направите. Тоест, на каква философия залагате?
    Вторият ми въпрос е, икономическата криза да се надяваме, че вече се приближава към дъното. Но прогнозите са, че тя ще е най-тежка през зимните месеци. От тази гледна точка икономическото министерство играе възлова роля за противодействието на кризата. Молбата ми е да кажете, какви са инструментите, които ще ползвате против кризата и какъв ефект се очаква от ползването на тези инструменти? Значи, върху брутния вътрешен продукт, върху безработицата, върху привличането на инвестиции, върху туристите които очакваме. Тоест, какво ще направите за да може да се противодейства на кризата през този период?
    Втората много важна криза, която най-вероятно няма да ни отмине, естествено е газовата криза. Тук господин Мартин Димитров зададе въпрос, но все пак аз се страхувам, че отговорът който даде заместник-министърът беше прекалено общ.
    Аз знам, че Чирен е значително по-пълно, отколкото беше през миналата зима, което е добре. Но там основният проблем е, колко можем да черпим на ден? Тоест, увеличихме ли капацитета или не сме? При това положение, каква е вашата оценка и колко дни ще издържим на Чирен?
    Освен това, изключително важен беше въпросът, тъй като миналата година, затова че не бяхме готови, се наложи след като започна кризата да се договаряме с Гърция за доставка на количества газ. Такава принципна договорка има и с Турция. Но разбирате, че едно е принципна договорка, а друго е да създадем практически механизъм. Тоест ако, недай си Боже, от 6 януари или 7 януари някой завърти кранчето, ние какво правим? На кой ден ще можем да почнем да получаваме от Гърция, ще можем ли да получаваме от Турция и какви количества ще можем да получаваме? Какво ще стане с нашата индустрия? Ще трябва ли да спрем, все пак, една не малка част от индустрията която работи на газ или няма да има нужда от такова спиране. Тоест, това ни интересува, какво ще стане с икономиката при тази ситуация? Освен това всички разбираме, че Чирен да сме го препълнили, ако кризата продължи по-дълго сме загинали. Тоест, какъв е прагът зад който вече и Чирен няма да ни помогне с нищо? Аз и вчера поставих въпроса, и пак Ви го поставям. Много е важно да имаме договорки, ако не предварителни, и аз не знам какво да направим, но за доставка на втечнен газ през Турция и през Гърция. Тъй като ако ще трябва да го осигуряваме по време на кризата, това ще ни струва много скъпо, а може и да няма такива количества. Затова ми е интересно и в тази посока да кажете, какво правите.
    Третият основен въпрос на който се надявам да дадете отговор, това е, усвояването на евро парите? Аз чух тук от господин Министъра, че има много да ринат по посока на Джерами. Интересно ми е, какво има да се рине? Тук има служители на министерството, които знаят с какво нежелание социалния и инвестиционния фонд на Европейската комисия подписа споразуменията. Така че протакането не беше в българската страна. Там се наложи да се оказва политически натиск върху Европейската инвестиционна банка, за да се ускори подписването. Но там не можем да говорим за това, че горят от ентусиазъм тези пари да дойдат в България и да бъдат ползвани от българския бизнес. Ако смятате, че нещо не е свършено тук в България, добре е да кажете, какво е то. Тъй като пак повтарям, аз съм правил лично срещи, ходих им на крака два пъти в Брюксел, за да ускоряваме процеса. И всеки път го ускорявахме и те не идваха за финално подписване на документите. Страшно важно е.
    Но общо за евро парите. Дайте да видим, ще ускорите ли нещо през тази година? Какви схеми, ще има ли повече ресурс, който да усвоим от европейските … Какъв е размерът на този ресурс? Тоест, на какво може да разчита бизнесът през този период?
    Смятам, че това са трите основни направления за да погледнем на бюджета като средство против кризата. Тоест, да го видим, е ли такова средство или обратното, то е само затегнат колан и ще дадем по-малко отколкото сме давали. Това също е възможен вариант. Той е реалистичен и не става въпрос за политизирането му, а за реалностите.
    Един съвсем дребен въпрос искам да задам, но той е важен в условията на криза. Поне моята информация е, че 70% от индустриалните зони са взети и са върнати. Задавам въпроса, това така ли е? И ако са върнати, на кой са върнати? Ако са влезли в бюджета, разбирате, че това е неправомерен доход и ще имаме неприятности с Европейската комисия. А ако са върнати във фискалния резерв, то тогава ми е интересно, защо ги връща. Вместо да ги ползваме за да подкрепим бизнеса, ние ги връщаме обратно във фиска.
    Каква е реалната ситуация, тъй като разбирам, че нещо не вървят нещата. Идеята беше парите да са тази и следващата година за да са в подкрепа на бизнеса.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, кой ще вземе първо думата?
    Господин Трайков, а след това ще имате и Вие господин Аталай възможност.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Димитров, аз ще отговоря на въпросите Ви и колегите ще допълват в последствие. Въпреки, че се получава разширяване на темата, в което няма всъщност лошо, тъй като сезонът е такъв. Въпросите, които поставихте не касаят само бюджета, особено подготовката за зимния сезон и за евентуалната газова криза.
    Какви са изходните предпоставки? Това което трябва да кажем, е, че бюджетът на министерството, поне в частта му без туризма, през 2009 г. беше, в сравнение с много други министерства, един сравнително добре управляван бюджет по времето на моя предшественик господин Димитров. Така че в това отношение ние бяхме облагодетелствани по отношение на процеса на свършване на бюджетната година и планиране за следващата година. Не мисля, че имаше добра приемственост, включително и от експертния състав на министерството.
    Намалението на реалния бюджет – от 92 мил. на 85 мил., това е реалното намаление. Действително в голяма част от перата философията беше, откъдето не може да се отреже оттам не се реже.
    Що се отнася до активните политики. За това успяхме да се договорим, бих казал, да се преборим в последния момент, беше за вкарването на тези 7 мил. за насърчаване на инвеститорите в бюджета на министерството.
    За Джерами, ще помоля Евгени да добави след малко, както и за индустриалните зони.
    По отношение на подготовката за зимната криза. Аз си спомням миналата година, когато на 6 януари газът спря, топлофикациите счупиха телефона на Лукойл за доставка на мазут, защото не всички имаха. Това сега няма да се повтори, защото необходимият резерв е налице. В Чирен са нагнетени 675 мил. куб. м., което при ежедневния дебит от … Сега господинът от Булгартрансгаз ни уверява, че може до 4,6 мил. на ден да се черпят, въпреки че работим с по-консервативната цифра 4,3, но да кажем 4,6, което е увеличение от миналогодишния дневен дебит от 4,2. Значи, имаме повишение и в дневния дебит, и в количеството нагнетен газ, и в запасите с мазут. Тоест, каквото реално е могло да се направи в този период е направено.
    По отношение на предварителното договаряне за доставки на газ. Вие и сте прав, и не сте прав затова, каква е цената и да се правят приблизително други освен принципни договорки. Защото, знаете конкретните договорки си имат цена. Плащаш за сигурност на добавката, правиш някаква фючърсна сделка или нещо, което включва търговска сделка. Така че тук има различни виждания по въпроса.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Само да допълня. Също така по данни, с които разполагаме, потреблението на газ за тази година е намаляло с 33%, което пък допълнително освобождава още някакъв допълнителен ресурс.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ангелов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
    Ако искате да отговоря само за еврофондовете, тъй като може би е по-съществения въпрос. Естествено това е ресурс, който е изключително важен в момента. От август до сега има подписани 211 нови договора за 93 мил. лева – от които най-голяма част е към институционални бенефициенти, които са към БАИ и ДАМТН, към малки и средни предприятия. Тази година са обявени (и Грета тук ще ме поправи), но мисля че има две схеми, които са подписани тази година. А планът ни за догодина, който ще представим на Комитета за наблюдение, е 13, а ще видим колко ще бъдат приети. Но ние се надяваме повечето от тях да минат.
    Що се отнася за Джерами. Това което е налице, е, договорът който е ратифициран от Народното събрание – документ от 23-30 страници. Това което не е налице, е, детайлната документация, за сравнение около 200 страници, точно как ще си общуват партньорите помежду си. Имаме известни затруднения върху структурата на Джерами и как тя ще бъде изтълкувана – дали е държавна помощ или не. Доколкото разбираме, това е било и едно от притесненията на Европейския инвестиционен фонд. Но така или иначе работим за да намерим тук някакво приемливо решение. (Реплика: Те са направили дисклеймър.) Да, това което се е случило, е, че те са прехвърлили топката при нас. Така че ако това се окаже държавна помощ, ние като държава трябва да се оправим с този проблем.
    Другото по Джерами, което е важно, е за какво се ползват тези 200 мил.? Нашата амбиция е, те да се ползват в голямата си част за рисково финансиране. В момента съвместният подход е било по-голяма част от тези пари да минат като кредитни линии през банките. В момента основна част от преговорите са около инструментите, които ние настояваме да бъдат употребени по програмата „Джерами”. Тоест, повече рисково финансиране.
    А що се касае до индустриалните зони, е напълно наясно, че фирмата не може да похарчи ресурс от 100 мил. лева догодина. Вместо да се фокусират на 18 зони, ние ги конкретизирахме да се фокусират върху една-две и да изискаме конкретни резултати от тях догодина. Естествено, ако това тръгне добре и се наложи по-голям ресурс да се усвои, ние пак ще поискаме пари от Министерството на финансите. Тези 70 мил., които намаляваме, капитали отиват към бюджета за тази година.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не го задавам недоброжелателно въпроса. Това е неправомерен разход и ако стигне до Европейската комисия, тези пари ще трябва да си отидат на мястото. Затова на мен ми е непонятно, след като те излязоха от резерва и отидоха в компанията, какъв беше смисълът да ги върнем в бюджета като неправомерен разход, за който може да имаме европейска санкция. Имайте го предвид, че това е неприятен ход и няма как да стане. Просто по европейските правила няма как да се случи това нещо. Да го знаете, тъй като то ще падне върху вас.
    Второто, за което искам да кажа две думи. Аз не случайно задавам въпроса, какво правим с осигуряването на газ? Тъй като през януари се появиха висшите шефове на Газпром и заявиха: втечненият газ който получихме през Гърция, в крайна сметка Ви го осигурихме Газпром. Ние осигурихме на Гърция тези количества. Ние от безкрайна добронамереност го направихме. Аз мисля, че е изцяло в нашите политически ресурси сега, след като Русия заявява, че ще има газова криза. Това е доставчикът и ние да поставим въпроса. Ние от Русия получаваме газ. Ако спре подаването през Украйна да ни осигурят подаването на втечнен газ през Турция, или през Гърция. Затова говоря. Този разговор трябва да се води сега, за да имаме компенсиращи механизми. И като задаваме въпроса затова, водим ли преговори по договорите за доставка на газ, това е част от абсурда на старите договори. Тоест, те не носят никаква отговорност. Никаква. Ще си спрат кранчето. Нашата икономика си спира. Ние си носим милиони и милиарди загуби, а те не носят никаква отговорност. В тази посока, ако можем да постигнем нещо на политическо ниво, смятам че ще е добре за България.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Трайков, ще вземете ли отношение или не?
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Добре е да се чуе това. Това според мен е смислено изказване. Наистина договорите са лоши и трябва постоянно да се говори за някакви такива странични договорки. Така е. И аз такива разговори вече съм имал три, тази година. Вече съм имал три такива разговори, господин Димитров.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Аталай, Вие имахте въпроси. Заповядайте!
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Уважаеми господин министър, господа заместник-министри, експерти и колеги! Господин министър, не се учудвайте, че така излизаме от темата, защото дневният ред ни е бюджета, но поради неразбиране още от началото, че трябваше първо да седнем да разгледаме бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката, и тогава да участваме в обсъждането на общия бюджет на Република България, а ние тръгнахме отзад напред. Включително като се включи и вчерашното заседание с дневен ред за зимната подготовка, затова възникнаха ред въпроси, на които може би днес така между бюджета Ви се задават. Но ние искахме да получим тези отговори относно зимната подготовка, включително с доставките на газ. Само че аз ще се огранича днес и няма да Ви задавам, в какво състояние са топлофикациите, в какво състояние са топлогенериращите мощности за есенно-зимния период. Няма да Ви питам за състоянието на АЕЦ „Белене”. Няма да питам и за сигурността на енергоснабдяването. Вярвам, че през другите дни след бюджета ще намерим достатъчно време заедно с вас да седнем, така добронамерено, да говорим по тези теми. Защото, ако наистина има газова криза, оттам-нататък всичко онова което ще направим за да осигурим хората, ще тежи на нашите плещи. Още повече на управляващите.
    Във връзка с проекта на бюджет за Министерството на икономиката, енергетиката и туризма искам да Ви задам само няколко въпроса. Няма нищо по-хубаво откакто почнахме в България да се правят програмни бюджети и това пред народните представители представяне на този бюджет с програмите. Аз ще се спра в частта „Енергетика” от 14 програма до 17 виждам, че това са политиките Ви в енергетиката.
    Достатъчно ли са средствата от 963 хил. лева за сигурност на доставките? Достатъчно ли е в бюджета 21 мил. лева за енергоснабдяване? Какво смятате да правите с енергийната ефективност от 1 400 хил. лева? Или общо казано, тези средства в този бюджет достатъчни ли са Вие да проведете политиките, които сте заложили в тези програми в областта на енергетиката? Какво смятате и какви средства мислите да изразходвате за намаляване на енергийната интензивност? Това, което е в една от програмите.
    Ще се спра още по-подробно на енергийната ефективност. Не виждам тук господин Министър днес представители от Агенцията по енергийна ефективност, не виждам от Агенцията по ядрено регулиране и от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, за да може да обсъдим и с тях, достатъчни ли им са средствата за да могат да изпълнят съответните политики.
    В енергийната ефективност, господин министър, имаме задължения. Останаха само две години, една година мина, ние трябва в България всички сгради над 1000 кв. метра разгъната площ до края на 2012, в рамките на две години, да сме ги обследвали и да почнем тяхното саниране. В предишния бюджет държавата беше се ангажирала, ако имаше преизпълнение на бюджета, около 10 мил. лева да отдели за обследване и съответно и изпълнение на съответните енергоефективни мероприятия във връзка със саниране на сградите. Това го казвам и от гледна точка на създаване и откриване на допълнителни работни места, включително това може би щеше да бъде, едно от сериозните пера в антикризисната програма и с европейски средства, и с бюджетни средства. Днес изтичайки една година, в рамките на още две години, България да почне да си санира всичките панелни сгради, включително и държавните, и общински сгради. Това е задължение, което България трябва да свърши във връзка с европейските директиви.
    В програмата ви „Енергийна ефективност”, ще си позволя за попитам като господин Агуш, знаете ли, че има около 40 мил. евро и в Министерството на регионалното развитие? Също средства отделени безвъзмездно, както и от държавните средства трябваше да се отделят, в програмата „Енергийна ефективност” за обследване и също така саниране, включително и подмяна на топлопреносната система. Отгоре на това даже имаше и ремонт на покриви, включително и ландшафта – хоризонталната планировка около тези блокове.
    Ако ми отговорите на всички тези въпроси, тогава сигурно ще отпадне въпросът, да Ви попитам, дали сте щастлив от този бюджет, който Министерството на финансите ви представи? Ако не сте, готов ли сте да искате от народните представители една подкрепа, за да можем да искаме в залата изменение и допълнение на този бюджет, който е в момента, за да може да Ви осигурим допълнителни средства, особено в частта „Енергийна ефективност”.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, за доста дългото изказване с няколко въпроса вътре.
    Кой ще вземе думата?
    Заповядайте, господин Трайков.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз ще започна.
    Уважаеми господин Аталай, приемам заявката за добронамерения диалог, това е целта в крайна сметка, но парите са толкова, колкото са и няма как да станат повече на този етап. Едно време си спомням господин Александров говореше за баница, че баницата се разпределя, а сега метафората е друга, но в крайна сметка идеята е същата. (Реплика: Днес минахме на пица.) Да.
    Първо, това което ние правим, е да свършим цялата работа с по-малко хора и по-малко разходи. Това е нещото, от което трябва да започнем. За тази цел взехме резултатите от предишните функционални анализи, направихме свои, разгледахме дейностите, хората и смятаме, че ще успеем да свършим дори по-добре работата с по-малко хора.
    По отношение на конкретните цифри, ще дам след малко думата на Мая, но сте прав и ние знаем, че трябва максимално добре да се използват средствата предвидени по оперативните програми – например, в „Конкурентноспособност” две от мерките са за енергийна ефективност. Така че всички възможни източници ще бъдат използвани.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Господин Аталай, всичко това, за което казахте и попитахте, абсолютно ще подкрепя думите на министър Трайков. Да, резонно е, разбираме добронамереността на тона, но нещата стоят по следния начин: В тези наистина по-минимизирани средства, които са предвидени, в крайна сметка ние считаме, че с тях ще покриваме най-вече разходи свързани с административния капацитет. Тоест, ако погледнем чисто финансово счетоводната разбивка на тази цифра ще видим, че до голяма степен в нея се генерират средства за заплати, осигуровки, т.е. това което наистина предполага поддържането на капацитета. Тъй като особено когато говорим за енергийна ефективност, освен тази оперативна програма за която Вие казахте, има още възможности, от които могат да бъдат привлечени средства по енергийна ефективност.
    Защо не сме извикали тук представител? Ние не знаехме, че формата ще бъде такъв. Първоначално беше съвсем друга идеята, че ще коментираме бюджета, но без да достигаме до такива експертни техники или детайли и затова просто не е имало такова присъствие. Но вероятно в един друг формат биха могли да се коментират и повече детайли.
    Ако трябва чисто експертно да се спрем на някои от конкретиките, които се съдържаха в иначе общо поставения Ви въпрос, тук затова в крайна сметка са дошли и част от нашите експерти, които съвсем текущо следят за тези неща – госпожа Тодорова, която познавате много добре; господин Давидов, директор на дирекция. Така че ако искате, те също могат някои от детайлите да коментират и след това да се включим в някакъв общ дебат по тях.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин председател, дали трябва да стигаме до това?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Има възможност, разбира се, и за парламентарен контрол, и за писмени въпроси към Вас. Но специално аз в случай ще се съглася с господин Аталай и ще задам въпроса по малко по-различен начин.
    Вие като ново ръководство на Министерството на икономиката е редно да видим, например за Агенцията за енергийна ефективност има един доклад на Сметната палата, който показва, че само са обследвани сгради и не е даден нито един лев за конкретна работа по тях. Това не е ли основание за смяна на подхода, за ново ръководство. Защото, ако мерим ефективността по този начин, тя е много ниска. Тоест, само са обследвани сгради. Този въпрос виси в цялото публично пространство и като ново ръководство, което трябва да премери ефективността на разходите, този въпрос стои, уважаеми колеги.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Димитров, нищо няма да кажа за вашето изказване.
    Господин Министър и госпожо Заместник-министър, ни най-малко имам намерение да влизам в детайли, не ми е и целта. Необходимостта от средствата, които държавата по задължение свързано със Закона по енергийната ефективност, е задължение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да ги изисква от бюджета. Ние няма как, само след една година или след две години да не се търси отговорност от държавата, че не си е изпълнила задължението във връзка със Закона по енергийната ефективност, че трябва да отдели съответните средства. Включително, същевременно трябваше досега Агенцията по енергийна ефективност да е подготвила съответните индикативни цели, минималните индикативни цели, към всички енергийни предприятия, електроразпределителни дружества, които трябваше да отделят от собствените си средства 1% от оборота им, което трябваше да са насочили към енергийната ефективност – дали ще е за обследване, дали ще е за саниране на сгради, дали за смяна на съответни преносни мрежи и т.н. В тази насока, господин Министър, всичко рано или късно ще се върне като бумеранг при вас.
    С това ще приключа. На мен ми стана ясно, доколко все пак министерството е обърнало внимание по тези политики, по тези програми, особено програмата по енергийна ефективност.
    Ще Ви помоля да не се сърдите и даже да апелирате, включително и управляващото мнозинство, да не приемат този ваш бюджет, за да може да сме в полза към Министерството на икономиката и енергетиката, и лично към Вас, за да може да получите малко повече средства, за да се изпълнят всички тези политики.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Аталай.
    Колеги, други въпроси?
    Понеже, все пак, трябва да чуем всички групи. Ще Ви дам думата, но искам първо да видя от ГЕРБ дали има въпроси, тъй като досега бяха задавани основно от БСП и ДПС. От Атака също така, ако има въпроси. За да можем да чуем повече мнения.
    КАМЕН ПЕНКОВ: Аз имам един въпрос, но не зная доколко тук му е мястото, става дума за лицето Ковачки. Повдигам го и ще Ви кажа защо. Защото, това ще се обърне срещу Вас. Знаете, че той купи някои неща и в момента те са блокирани. Ще дойде зимният сезон и той ще излезе и ще каже, че държавата е виновна за това, че примерно във Враца не е пуснал ТЕЦ-а и в другите градове, които той е закупил. Как смятате да подходите? Мисля, че правилно го задавам въпроса, защото той е …
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Прав сте.
    Тук нещата стоят така: има проблем с топлофикациите. С този проблем между другото наистина много активно работим от едно известно време. Това, че се пусна, вие знаете че всъщност във Враца имаше проблем, но знаете, че се пусна на практика подаването от Булгаргаз. Тоест, те са топлофицирани от една седмица. В края на краищата независимо, че Топлофикацията е частна собственост на Ковачки, въпросът стои там, че там живеят хора, които те не са на Ковачки. И е много трудно, когато си в един период на грипна епидемия, когато Враца специално беше обявен като район който е с концентрирана заболеваемост (и това е обявено официално), когато има детски градини, болници и училища, просто не могат да бъдат оставени тези хора по този начин, тъй като в края на краищата има и някаква социална функция и някакъв социален ефект в цялото това взаимоотношение. Но, Булгаргаз така или иначе не са пуснали газо-подаването нито към Враца, нито от която и да било от другите топлофикации. При Шумен е друг случаят. Тя все още е държавна собственост. Там проблемът е, че наистина има много големи задължения към държавата, които са в рамките на 11 мил. лева. Въпросът е, че там всяка една функция на тази топлофикация при невнедряване на план за оздравяване тя само генерира допълнителни разходи и загуби. Това е факт. Така че там трябва да се погледне много генерално върху този въпрос.
    Цялостно погледнато Булгаргаз е възстановил газо-подаването към тези топлофикации, ако говорим в частност и тези на Ковачки, при подусловие. Тоест, ако там наистина не започне някаква схема на погасяване на задълженията към Булгаргаз, значи както е започнато така може да спре това топлоподаване. Защото в крайна сметка трябва да бъде налагана някаква санкция. Ние знаем, че в много случаи се заиграва точно по чисто емоционалната нотка и социална, като се казва, да, но ето хората страдат и това поражда недоволства. Без понякога може би да се дава ясното обяснение, че не винаги държавата или министерството като неин представител носи вината, а може би някой друг. Но така или иначе, нито безусловно е възстановено това газоподаване, нито пък то безусловно ще продължи. Гледаме да съчетаем нещата така, че по време на грипна епидемия хората да не страдат (нека така да го кажем) и в момента обаче, в който няма никаква добра воля и няма действие по отношение на погасяването, тогава Булгаргаз е абсолютно в позицията да предприеме съответните мерки. (Реплика: Тоест, да не работят централите.) Ако не постъпят никакви плащания, да, би могло да спре газоподаването.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Христова.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ХРИСТОВА: Само една дума да се допълня. Най-малкото трябва да има някаква схема за разсрочване, така както е направено с Топлофикация София, която обаче схема да се спазва. Защото в някои от топлофикациите такива има, правят се всяка година, но ефектът от тях е нулев. Просто те продължават да трупат задължения и няма никакво погасяване на текущите. То това е идеята на разсроченото, поне текущите да бъдат погасявани, ако не изцяло то частично.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
    Други въпроси има ли?
    Госпожа Янева. Целта ми е госпожо Янева от всички групи да има въпроси.
    Заповядайте.
    АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо и господа заместник-министри! Малко от енергетика към икономика ще Ви върна. Имам два въпроса свързани с две от програмите в бюджета на министерството.
    Първият въпрос, е, свързан с програмата за „Насърчаване на предприемачеството и иновациите”, в това число Национален иновационен фонд. Считате ли, че заложените средства са достатъчни и могат да поемат ангажиментите, специално за Националния иновационен фонд, от предходните сесии и ще има ли следващи сесии през 2010 година? Кои проекти от досега реализираните, според мен доста добри и успешни проекти, ще бъдат реализирани през следващата година? Имате ли приоритети? Тъй като добре разбирам, че по време на финансова криза не всички проекти могат да бъдат развити, но все пак имате ли приоритети.
    Вторият въпрос е свързан с програмата за „Насърчаване на инвестициите”. Тук въпросът ми също е свързан с това, считате ли че тези 7 мил., които са заложени по бюджета на министерството са достатъчни? Не правим ли едно голямо отстъпление? Ще стигнат ли тези средства също така от поетите ангажименти на досега сертифицираните инвеститори?
    Не считате ли, тук няколко колеги поставиха този въпрос, да поискате от нас народните представители да съдействаме, да увеличим средства по отделните програми, които Вие считате, че са приоритетни и разбира се, ние също считаме?
    Още един въпрос свързан с насърчаване на инвестициите. Ролята и мястото на българската Агенция за инвестиции в контекста на това, че тя е бенефициент по оперативна програма „Конкурентноспособност” и все пак, в какво приоритетно ще бъде нейната дейност специално през 2010 година?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Янева.
    Преди да отговорите си спомням миналия Парламент имаше подобни дебати и отново загрижени народни представители предлагахме промяна в бюджета от загриженост. Такава промяна не се случваше, но ето Вие дойдохте на нашите предложения, което все пак показва разликата между управление и опозиция.
    Заповядайте колеги, за да отговорите на зададените въпроси.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз бих искал да отговоря на всички вече зададени и бъдещи въпроси, особено зададени с усмивка от госпожа Янева и нейните колежки. На всеки въпрос, който ме попитате, стигат ли парите, какво очаквате да Ви отговоря? Дали искаме повече? Искаме. Но откъде да ги вземем. И какво смятате, че трябва да се направи в случая? Когато миналата година опозицията е задала тези въпроси, поне е имало какво да се раздава. Няма смисъл да влизаме в сценарии - да вземем повече от тук, да вземем от там и да разпределим.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: В тази връзка смятам, господин Трайков, че … (Реплики: Ще ми отговорите ли на другите въпроси или не?) Да, имаше други въпроси, на които господин Ангелов ще отговори, но преди това искам да кажа, че сме на път да увеличим ставката върху хазарта, която да донесе между 50 и 100 мил. лева повече в бюджета, които могат да отидат част от тях и за енергийна ефективност, ако преценим.
    Заповядайте, господин Ангелов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само накратко по няколко от темите.
    За насърчаване на инвестициите има като цел няколко начина това да се постигне. Един от основните ресурси за догодина и за следващите две-три години трябва да е програмата „Конкурентноспособност”. Защото, явно е, че бюджетът не може да финансира всички неща, които ни се иска да бъдат финансирани по този начин.
    За иновационния фонд са заделени 5 мил. за догодина. А там както знаете има рециклиране на сделки и проекти, които не са се случили от предишни години. Така че очакваме и известни постъпления по средства, които не са били усвоени, да бъдат възможни за усвояване за 2010 година.
    Що се отнася за насърчаване на инвестициите, както отбелязахте, там бюджетът е намален. Ние разполагаме с едни 7 мил., които мислим, че ще ни осигурят поне текущите ангажименти да бъдат поети. И пак остава възможността за индивидуално финансиране на проекти, които са от национално значение чрез одобрението на Министерски съвет.
    Една дума за БАИ. Там постъпват от порядъка на 21 мил. лева за следващите три-четири години. В момента сме в процес на прецизиране на програмата, която те са представили и подготвили като проект към управляващия орган. Там това, което ние искаме да видим да се случва повече в тази агенция, е тя проактивно да ходи, да търси, да убеждава, да насърчава инвеститори и компании там където те са, и да е по-малко пасивна структура, която чака да бъде почукано на нейната врата. Така че всичките мерки са в тази насока, тя да стане като реален подход, който повечето компании имат.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
    Заповядайте, само моля Ви накратко, госпожо Янева.
    АННА ЯНЕВА: Господин председател, на първо място към Вас. Не съм политизирала по никакъв начин въпросите, които зададох, моля Ви и вие да не ги политизирате.
    Това което искам да кажа, е, че не чух за приоритетите. И начин по време на криза, е да имаме наистина приоритети. Може един проект да не го развием през 2010 година за сметка на друг, който е приоритетен. Не чух за вашите приоритети.
    Между другото в целия проектобюджет аз не виждам приоритетите на министерството и в другите области. Да, имате приоритетни цели, но това е цялата дейност на министерството. Цялата дейност на министерството.
    Затова исках да чуя, имате ли един, два, три, пет, колко са тези приоритети, които считате, че трябва да реализирате и ще реализирате през следващата година?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Янева.
    Аз чух, че конкурентноспособността е приоритет на господин Ангелов, но ако имате да добавите още нещо по-конкретно по този въпрос.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само с две думи.
    Аз мисля, че бяхме конкретни, но може би не. Това което трябва да се случи, е, по-ефективното работене на програмата „Конкурентноспособност”. С това работим и с колегите от програмата, този целия процес да работи така, че да влизат реални пари в икономиката следващите две-три години.
    Другите две приоритетни оси, това е - малки и средни предприятия с насърчаването на експорта. Този допълнителен голям ресурс, който между другото е по-голям от техния бюджет във всяко едно време в миналото. Тези панаири и този експортен потенциал да се използва. Така че това е вторият приоритет.
    Третият е, БАИ да води проактивна дейност за привличане на инвеститори. По-ясни приоритети не мога да дам.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ангелов.
    Колеги, имате ли други въпроси?
    Госпожа Нинова, заповядайте.
    КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
    Колеги, предишното управление въведохме една нова и много добра политика, казва се „офсетна” политика.
    Господин министър, чух, че и Вие също сте изразили положително отношение към това нововъдение на екипа на Министерството на икономиката и енергетиката тогава. С две думи „офсета”, понеже не е много популярно, ще си позволя да ви кажа, че представлява компенсация. Когато България плаща на чуждестранна фирма да и достави стоки или услуги касаещи националната сигурност, задължихме тази чуждестранна фирма да инвестира в България 110% от стойността на поръчката, която е получила като пари. Това беше стимул за привличане на чужди инвеститори, компенсираше държавата за разходи, които правеше. Смятам, че изключително важна политика, особено в условия на криза.
    Още повече, че бяхме направили механизъм по който тези инвестиции насочвахме към онези сектори в българската икономика, които генерираха повече импорт и изкривяваха търговското салдо. Какво ще правите с индиректния офсет, господин министър?
    Никъде не виждам или може би не го откривам, но нито в една програма не виждам нищо заложено за офсета, или сте прекратили тази политика и сте закрили дирекция, което според мен би било грешка. Грешка за държавата и за икономиката. И вие ще загубите като екип в условия на криза, ако тези инвестиции не дойдат.
    Вторият ми аргумент е, че това е грешка, че имаме текущи договори, които се изпълняват и в момента, и по които инвеститорите трябва да Ви плащат и през тази, и през следващата година. Надявам се не сте направили тази грешка да закриете офсета, или ако не го намирам в бюджета да ми кажете, какво предвиждате по офсета?
    Благодаря.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ангелов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: Само с две думи, може би, министърът може да допълни.
    Ние не сме го закрили като политика. То просто при преструктурирането на дирекциите е заложено като програма и като дейност. Аз съм съгласен с госпожа Нинова, че това е един полезен инструмент, който трябва да продължи да се ползва. Проблемите които виждаме с него и сега сме в процес на прецизиране, е, че за много дължими милиони обещани инвестиции влизат някакви, бих казал, една част посредствени схеми, които според мен не съответстват на парите, които те искат да бъдат отчислени като офсет. Но аз съм сигурен, че и вие сте имали същите дебати с инвеститорите. Това което в момента правим с офсета е точно това, да ги насочим в няколко индустрии с реални проекти и с видими резултати. Но то остава като политика.
    КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Влиза в търговията с оръжие, стоки и технологии с дойна употреба ли в бюджета Ви? В коя програма е?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ: То влиза в икономическата дирекция, която търпи преструктурирането на министерството. Всичките дирекции, които се занимават с икономическа политика ги обединяваме в едно цяло, една дирекция „Икономическа политика” и тя е към „Инвестиции и офсет”.
    КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбрах.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ангелов.
    Колеги, има ли още желание за въпроси?
    Заповядайте, господин Стоев.
    ЕВГЕНИ СТОЕВ: По линия на икономисването на средства, аз искам да чуя становището на Министерството във връзка с Агенция за приватизация и Агенция за следприватизаионен контрол, дали става дума или може ли да се направи тяхното сливане? Защото говорихме, че 99,18% от активите в държавата са приватизирани и остават съвсем малко дружества за приватизация. Това са „Булгартабак”, „ВМЗ”, „Топлофикация”, „Кинтекс” и миноритарни дялове в ЕРП.
    Сега се знае, че се пишат писма между АП и АСК и си дават една на друга агенциите информация, за да се проследяват ангажиментите по тях дали ги изпълняват – инвестиции, работни места, плащане и т.н. Дали се предвижда да се създаде една единна агенция за управление на държавната собственост, като в нея се концентрира цялата дейност и се подобри ефективността й?
    Също така, може да се говори също и за Комисията за финансов надзор, Комисията за стоковите борси и тържищата. Специално за Комисията за финансов надзор се спомена, мисля, че около 400-500 човека работят при тях и около 900 хил. лева е наема само на сградата.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Стоев, това което аз мога да Ви кажа като парламентарна дейност е, вероятно знаете, господин Стоян Мавродиев и колеги е внесъл такъв законопроект за сливане на агенциите за приватизация и за следприватизационен контрол. Мисля, че ще намери подкрепа в Парламента това предложение.
    По другите ваши въпроси, може би господин Ангелов или господин Трайков, ще вземе отношение.
    МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Аз бих искал да потвърдя това, че ние сме за такова сливане на АП и АСК и това сме дискутирали с колеги. Освен това смятаме, че има резерв в подобряването на събираемостта на вземанията на АСК. Вече в по-широкия контекст на Агенция за управление на държавната собственост, тук знаете, има гледна точка и „за”, и „против”, дали обединената агенция може да прерасне в такава агенция. Тук сме в процес на разглеждане на тази концепция, така че не мога да Ви дам отговор сега.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, други въпроси?
    Желания за изказвания днес? Няма.
    Вероятно ще бъдат запазени за пленарна зала. (Реплика: Има, но вероятно следващия път.) Господин Аталай следващият път ще направи изказване.
    Колеги, да благодарим на Министерството на икономиката за добрата дискусия, която се получи днес.

    На 23 ноември, знаете, планираме да направим дискусия на тема „Енергийна стратегия”. Така че моля Ви отново да присъствате по възможност министърът и госпожа Христова, и експертите …
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, няма ли да гласуваме бюджета?
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние сме го гласували господин Аталай. Знаете, че на съвместното заседание имаше такова гласуване. Няма смисъл повече от веднъж да бъде гласуван. Нямаме проблем.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Много ми е интересно какъв доклад ще представите пред Народното събрание.
    ПРЕДС. МАРТИН ДИМИТРОВ: Беше гласуван бюджета.
    Може да го гласуваме още веднъж, ако желаете.
    Хайде още веднъж ще го гласуваме тогава. Няма проблем.
    Който е „за” приемането на бюджета.
    Гласували „за” – 7 души.
    Който е „против”.
    Гласували „против” – 5 души и „въздържали се” – 2.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 15.45 часа)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОМИСИЯТА:
    Мартин Димитров


    Стенограф:
    Диляна Георгиева
    (70098)











    Форма за търсене
    Ключова дума